Пред един човек се смаляваме всички,

колкото и да сме важни...

Падат пагони, титли, отличия...

Падат годините ни даже -

И ние пристъпваме, олекнали и смутени

по старата черга със шарки познати...

Ето я –същата, и страшно смалена.

МАМА.

И се навеждаме над ръката й...

Генерали, министри, велики певци,

глави на семейства, побелели любовници –

навеждаме се над сухата й десница

като деца виновни.

... Не ни гледай, мамо, с такива очи,

в дън душата ни спрели.

Не ни питай нищо – и така си личи,

че сме във белези целите,че много сме бъркали,

че ни тежатскрити от другите поражения,че сме избрали по-лесен път,

че сме сели, а не сме женали...

Тя нищо не пита...

Над главите ни сведенинейната горест и прошка се

сливат...

Колко самотен си, колко си беденбез тая прошка

мълчалива...

Created by Viliwww.slideshar

e.net/vili48