Arhitektura i Urbanizam 02

8/16/2019 Arhitektura i Urbanizam 02

1/99


2/99

d X H T E K Т Y P

И У Р S А Н И А М

2

1995


3/99

В е с н а В у

и ц а д О р а д њ а З а в о д а и з р а д у

н о в ч а н u ц а

у Б е О 2 р а д у

О к ш о 6 а р с к а

н а 2 р а д а Б е О 2 р а д а

1995

2 0 д u н у


4/99


5/99

А Р Х И Т Е К Т У Р А И У Р Б А Н И З А М

Ч а с о п и с п р о с т о р н о п л а н и р а њ е , у р б а н и з а м а р х и т е к т у р у

Г о д . I I , б р о ј 2

Б е о г р а д , 1995 .

Р Е Д А К Ц И О Н И

О Д Б О Р

М и х а ј л о Ч а н а к , н а у ч н и с а в е т н и к п р е д с е д н и к )

Д о б р и в о ј е Т О I I I К о в и h , н а у ч н и с а в е т н и к

М и л и ц а Б а ј и h - Б р к о в и h , в а н р п р о ф .

Б р а н и с л а в Д е р и h , в а н р п р о ф

Б о р и с л а в С т о ј к о в ,

в а н р .

п р о ф

Н е д е љ к о Б о р о в н и ц а , в и ш и н а у ч н и с а р а д н и к

З о р а н М а н е в и h , в и ш и н а у ч н и с а р а д н и к

Н а д а

М и л а ш и н в и ш и н а у ч н и с а р а д н и к

а р х

Б р а н к о

Б о ј о в и h , с т р у ч н и

с а в е т н и к И А У С

а р х И г о р

М а р и h , п о м о h н и к

д и р е к т о р а

М и о д р а г В у ј о ш е в и h , с а м о с т а л н и

и с т р а ж и в а ч

И н е с М а р и ч и h

Р Е Д А К Ц И Ј А

Б о ж и д а р

С т о ј а н о в и h

Б о р и с л а в С т о ј к о в

М и о д р а г

В у ј о ш е в и h

а р х И г о р

М а р и h

Ч л а н о в и

р е д а к ц и ј е

и н о с т р а н с т в а

А к а д е м и к В л а д и м и р Н и к о л а ј е в и ч Б е л о у с о в М о с к в а )

В л а т к о

К о р о б а р

С к о п ј е )

Г е о р г и

С т а н и ш е в

С о ф и ј а )

а р х К а м п и о н

К а р т е р Л о н д о н )

а р х Е в а н г е л и ј а Х а џ и т р и ф о р о с С о л у н )

Г Л А В Н И И О Д Г О В О Р Н И У Р Е Д Н И К

З о р а н

М а н е в и h

С Е К Р Е Т А Р

Р Е Д А К Ц И Ј Е

И Т Е Х Н И Ч К И

У Р Е Д Н И К

а р х

И н е с

М а р и ч и h

К О М П Ј У Т Е Р С К А

О Б Р А Д А

д п п .

М и р о с л а в

А н т а н а с и ј е в и h

И З Д А В А Ч

И н с т и т у т а р х и т е к т у р у и у р б а н и з а м С р б и ј е

З А

И З Д А В А Ч А

Н е н а д

С п а с и h , д и р е к т о р

И А У С

А Д Р Е С А Р Е Д А К Ц И Ј Е

И н с т и т у т а р х и т е к т у р у и у р б а н и з а м С р б и ј е

А р х и т е к т у р а

у р б а н и з а м

11000 Б е о г р а д ,

Б у л е в а р Р е в о л у ц и ј е 73 11

Т е л е ф о н и : 011/3229-011 3228-381 ф а к с 3226-369

Ч а с о п и с и з л а з и п е р и о д и ч н о

Т И Р А Ж

5 п р и м е р а к а

п А М П А

Г о ш а ш т а м п а р и ј а

11000

Б е о г р а д ,

Д а л м а т и н с к а 47

Ч А С О П И С

С Е

Р А З М Е Њ У Ј Е С

В Е Ћ И М

Б Р О Ј Е М

И Н С Т И Т У Ц И Ј А

У

И Н О С Т Р А Н И М

З Е М Љ А М А

У ф и н а н с и р а њ у ч а с о п и с а у ч е с т в о в а л о М и н и с т а р с т в о н а у к у

т е х н о л о г и ј у

Р е п у б л и к е С р б и ј


6/99

С А Д Р Ж А

У В О Д Н И К

М и х а ј л о

М и ш р о в и h

О В Р Е Д Н О В А Њ У

С Р П С К Е А Р Х И Т Е К Т У Р Е

Н А Ш Е Г

Д О Б А

П Р О С Т О Р Н О П Л А Н И Р А Њ Е

imitnje PeriSie

l l iOUGffiS ON

REGIONAL AND

TOWN

PLANNING

Nenad

Spasie

PLANNING AND

P Н Y S I C A L

DEVELOPMENT

О Р

LARGE

L I G N I Т E

BASINS

У Р Б А Н И З А М

М и р о љ у б С ш а н к о в и h

Р Е Г У Л А Ц И О Н И

П Л А Н

Ц Е Н Т Р А Л Н Е З О Н Е

Н И Ш

( т р а н с ф о р м а ц и ј а к о н т и н у и т е т )

Р о д о љ у б Р а д о с а в љ е в и ћ ,

О С Н О В И

З А Ш Т И Т Е Г Р А Д И Т Е Љ С К О Г Н А С Л Е А Г Р А Д С К О Г

Ј Е З Г Р А Н О В О Г

С А Д А

П р е д р а i Ц а i и h

Р Е К О Н С Т Р У К Ц И Ј А У Ж Е З О Н Е Ц Е Н Т Р П О Ж А Р Е В Ц А

А Р Х И Т Е К Т У Р А т е о р и ј а

]uhaniPallasmaa

FROM М E T A P H O R I C A L Т О ECOLOGICAL

F U N C Т I O N A L I S M

Mihailo anak

UNIVERSAL S Y S Т E M О Р E V A L U A Т I O N IN HOUSING, В Ш L D I N G AND PLANNING - YU.88

Б о ж и д а р М и л о с а в љ е в и h

У Т И Ц А Ј П Р О Ј Е К Т А Н Т С К О Г К О Н Ц Е П Т А

Н А Е Ф И К А С Н О С Т П Р Е Ф А Б Р И К О В А Н Е

И З Г Р А Д Њ Е

С Т А М Б Е Н И Х О Б Ј Е К А Т А

Б о ж и д а р С ш о ј а н о в и h Н а д а М и л а ш и н

А Е Р О З А Г А Е Њ А У С Т А М 1 3 Е Н О М И П О С Л О В Н О М П Р О С Т О Р У

А Р Х И Т Е К Т У Р А п р о ј е к т и и г р а ђ е в и н е

Sir Norman Foster

CARRe D'ART,

NiM S

П р е д р а i l а н и ћ ,

х М Е С Н А З А Ј Е Д Н И Ц А Ј А Н К О Л И С Ј А К - В Р А Ч А Р

Б р а н и с л а в

С i l l o ј а н о в и i , А л е к с а н д а р С ш ј е й а н о в и h

Х Р А М

С В .

Т Р О Ј И Ц Е

М u л у ш и н

Г е ц

Д И С П Е Ч Е Р С К И Ц Е Н Т А Р З А Ј Е Д Н И Ц Е

Ј У Г О С Л О В Е Н С К Е Е Л Е К Т Р О П Р И В Р Е Д Е И

Е Л Е К Т Р О П Р И В Р Е Д Е

С Р Б И Ј Е

М и л о ш С ш а н к о в и h

О Б Ј Е К Т И

У

С Т

А М Б Е Н О М

Н А С Е Љ У

Ч У К А Р И Ч К А П А Д И Н А

И i о р М а р и ћ

П О С Л О В Н О Т Р Ж Н И Ц Е Н Т А Р Н А Ј У Ж Н О М Б У Л Е В А Р У

В е р о љ у б А ш а н а с и ј е в и ћ

П Р О Ј Е К А Т Д Р У Г Е К Р А Г У Ј Е В А

Ч К Е Г И М Н А З И Ј Е

И С Т О Р И О Г Р А Ф И Ј А

ijana

а п е

BYSANTIUM IN BELGRADE

С н е ж а н а М

а к с и ћ ,

А Р Х И Т Е К Т А В Л А Д И С Л А В В Л А Д И С А В Љ Е В И Ћ

Х Р О Н И К А

Д В Е Д Е Ц Е Н И Ј Е С А Л О Н А А Р Х И Т Е К Т У Р Е

Д И В Н А У Р И Ћ

-

З А М а Л О

(1922 -1995) - IN

M E M O R I A М

7

5

9

23

33

39

45

53

6

69

7

75

7

78

8

82

85

89

93

97


7/99

У О Д Н И К

Н а

Й о д е о н u м с ш р а н и ц а м а к о р и ш l i e н и ц р ш е ж з а о с й i a в ш ш и н е а р х и ш е к ш е У i љ е ш е Б о i у н о в u ћ а


8/99


9/99

А з р u ј е л ,

19 7 Т а н а з е в u h , 19 8

п о к р е н у и з в е с н е ,

у г л а в н о м п р а г м а т и ч н е

а к т и в н о с т и

( и н и ц и р а н е

п о л и т и ч к о м в о љ о м )

и о н е

о с т а в е с а м о о г р а н и ч е н е

т р а г о в е

б е з о з б и љ н и ј е г

у т и ц а ј а о п ш т у

к л и м у о б ј е к т и в н у п о т р е б у

а р х и т е к т о н с к о

с т в а р а л а ш т в о и м а

р е ц и п р о ч а н

ц и в и л и з а ц и ј с к о м

т р е н у т к у .

д и г н и т е т

В р х а р х и т е к т о н с к о г

с т в а р а л а ш т в а к р о з г о т о в о п о л а

в е к а

с о ц и ј а л и с т и ч к е

о р г а н и з а ц и ј е д р у ш т в а

и с к а з у ј е

к р а ј њ е

и н д и в и д у а л и с т и ч к и м п р о ј е к ц и ј а м а ,

ш т о

б и л о п у н о ј к о н т р а д и к ц и ј и ф и л о з о ф и ј о м

к о л е к т и в и с т и ч к е

с в е с т и

п р е ф е р е н ц и ј а л и м а

п о л и т и ч к е

о б а в е з н о с т и . У

т а к о в о ђ е н о м д р у ш т в у

с л а в љ е н и а н о н и м н и к о л е к т и в и о с п о р а в а н и

р е п р е с и р а н и : о с о б е н о с т ,

д у х о в н о с т ,

л и ч н и с т а в .

З б о г

т о г а н а ш а ј а в н о с т

н и ј е

з н а л а т р и - ч е т и р и

и м е н а

с в е т а

а р х и т е к т у р е ,

д о к и с т о в р е м е н о б и о

к о л о с а л н о р а з л и ч и т

с л у ч а ј

д р у г и м о б л а с т и м а

с т в а р а л а ш т в а

к а о

ш т о

с л и к а р с т в о ,

п о з о р и ш т е

ф и л м , и л и

м у з и к а .

С и г у р н о и м а в и ш е р а з л о г а о в а к в о с т а њ е ,

в е р о в а т н о

п р в о м м е с т у н а л а з и п р о б л е м

в р е д н о в а њ а а р х и т е к т о н с к о г

д е л а , н а ј п р е

о к в и р и м а

с т р у к е , з а т и м и н а н а ј Ш И Р t М п л а н у

с в е у к у п н о г

ј а в н о г

к у л т у р н о г

ж и в о т а .

К а к о

к о д

н а с

п о с т о ј и

е т а б л и р а н а , п р о ф е с и о

н а л н о н е г о в а н а

к р и т и к а к о ј а п е р м а н е н т н о ,

к р о з

е с н а ф с к у н о м е н к л а т у р у ,

с т р у ч н е п у б л и к а ц и ј е ,

с т р у ч н у п е р и о д и к у ,

и л и

д н е в н е

м е д и ј е ,

п р а т и

а р х и т е к т о н с к о

с т в а р а л а ш т в о , к р и т и ч к и о с в р ћ у

њ е г о в е д о м е т е ,

т е ш к о

у т в р д и т и

в р е д н о с н е

с у д о в е к о м п а р а т и в н е

п а р а м е т р е к о ј и м а

о б ј е к т и в н о в а л о р и з о в а л и ,

к а к о

у м е т н и ч к и

р е з у л т а т и г р а д и т е љ с к о ј

п р о д у к ц и ј и , т а к о и л и ч н и ,

к р е а т и в н и п о т е н ц и ј а л и

а р х и т е к а т а

п р о ј е к т а н а т а .

П а

и п а к , п о с т о ј и

н е к о л и к о

в р е д н о с н и х

р е г а л а

о д а к л е м о г у ћ е у з е т и в и ш е д р а г о ц е н и х п о д а т а к а ,

п р о в е р а Д о к а з н и ц а и п о с т а в и т и и н с т р у м е н т а р и ј н а

о с н о в у к о г а ћ е н е к о м

б у д у ћ е м

м и р н и ј е м ,

о р г а н и з о в а н и ј е м

и п р о с в е ћ е н и ј е м в р е м е н у п и с а т и

с и н т е т и з о в а н е

с т у д и ј е

и к њ и г е ,

а н т о л о г и ј е

м о н о г р а ф и ј е а р х и т е к т о н с к о м с т в а р а л а ш т в у

к о д

н а с з а о к р у г љ е н п е р и о д

п о л а

в е к а

п о с л е

8

К о р у н о в И ћ , 1928 Б р а ш о в а Н , 1 9 4 0

Д р у г о г

с в е т с к о г

р а т а . П е р и о д к а р а к т е р и с т и ч а н

т о м е ш т о о з н а ч а в а к р а ј ј е д н о г б у р н о г в е к а и

т о м е ш т о

њ е м у к в а н т и т а т и в н о

н а п л а н у

а р х и т е к т у р е , у р б а н и з м а

г р а д и т е љ с т в а у р а ђ е н о

в и ш е

н е г о и к а д а р а Н И Ј е .

Т и в р е д н о с н и к р у г о в и , н е р а н г и р а ј у ћ и и х з н а ч а ј у ,

с и г у р н о

и н с т и т у ц и ј е

н а г р а д а

с т в а р а л а ш т в о ,

к а о

ш т о

О к т о б а р с к а н а г р а д а Б е о г р а д а ,

Б о р б и н а н а г р а д а а р х и т е к т у р у , В е л и к а н а г р а д а

а р х и т е к т у р у

С А С - а ,

С е д м о ј у л с к а

н а г р а д а

ж и в о т н о д е л о о б л а с т и

к у л т у р е и у м е т н о с т и ,

н а г р а д е

С а л о н а

а р х и т е к т у р е ( б е о г р а д с к о г

д р у г и х ) ,

у с п е с и н а ј а в н и м м е ђ у н а р о д н и м Д о м а ћ и м

а р х и т е к т о н с к и м к о н к у р с и м а , и с в а к а к о ( у п р к о с

н е п о с т о ј а њ у

с р п с к е а р х и т е к т о н с к е п е р и о д и к е )

б и б л и о г р а ф и ј а

о б ј а в љ е н и х к р и т и ч к и х т е к с т о в а , у

р а з л и ч и т и м п у б л и ц и с т и ч к и м

ф о р м а м а

ч а с о п и с и ,

к а т а л о з и и з л о ж а б а , н о в и н е , м о н о г р а ф и ј е

к њ и г е ) и а у д и о

- в и з у е л н и м

м е д и ј и м а .

И

п о р е д н а ш и х н а р е ч е н и х

н е о р г а н и з о в а н и х и

н е с и с т е м а т и з о в а н и х в р е д н о с н и х

с у д о в а , т е ш к о

н а ћ и и л и м о ж д а н е м о г у ћ е н а ћ и п р и м е р н е к о

о с т в а р е н о з н а ч а ј н о д е л о о с т а л о

н е п р и м е ћ е н о

т а к о

п р е с к о ч е н о в р е д н о в а њ у

н а г р а ђ и в а њ у .

Т о

л а к о п о т в р д и т и а к о

п а ж љ и в о п о г л е д ~ у

л и с т е

л а у р е а т а

а р х и т е к т о н с к и х н а г р а д а . М о ж е

в и д е т и њ и х о в а

и м е н а и д е л а

н а ј ч е ш ћ е

п о н а в љ а ј у

в и ш е

п р и м е р е н и х к а т е г о р и ј а .

т о м с м и с л у

д р а г о ц е н а д о к у м е н т а ц и ј а

о б ј а в љ е н а

г л а с и л у С а л о н а а р х и т е к т у р е

А Р Х И Г Е К А

80 б р .

2 1980 г о д и н е ) к о ј о ј с у Р е г и с т а р и м е н а

А р х и т е к т о н с к е н а г р а д е

и н а г р а ђ е н и а р х и т е к т и

г д е е в и д е н т и р а н и д е л а а у т о р и з н а ч а ј н и м

н а г р а д а м а , н о с и о ц и

О к т о б а р с к е н а г р а д е Б е о г р а д а

Н о в о г С а д а , г о д и ш њ е н а г р а д е С а в е з а а р х и т е к а т а

Ј у г о с л а в и ј е ,

С е д м с к е н а г р а д е ,

Б о р б и н е

н а г р а д е а р х и т е к т у р у , г о д и ш њ е н а г р а д е

У Л У П У Д С - а , н а г р а д е

Ј у г о с л о в е н с к о г

и н с т и т у т а

у р б а н и з а м с т а н о в а њ е ,

н а г р а д е С а л о н а


с в е

п е р и о д 1956 1979

г о д и н е .

К о л и к и

з н а ч а ј

б е л е ж е њ а

в р е д н о в а њ а

н а в е д е н и х

н а г р а д а и л у с т р у ј у и з ј а в е п и с ц а ј е д и н е Д о м а ћ е к њ и г е


10/99

М а ц у р а 954

А н ш u h 1 9 6 5

а р х и т е к т у р и Ј у г о с л а в и ј е а р х .

И в а н а Ш т р а у с а

к о ј и

и з в о р е н а в о д и B p e д н o B a l Ь e а р х и т е к т о н с к и х

н а г р а д а И с т о и з ј а в љ у ј е п и с а ц К l Ь и г е б е о г р а д с к о ј

а р х и т е к т у р и

а р х

У р о ш М а р т и н о в и ћ , к а о М и х а ј л о

М и т р о в и ћ ,

п и с а ц

К l Ь и г е

Н о в и ј а а р х и т е к т у р а

Б е о г р а д а .

П о с е б н о з н а ч а ј н о м е с т о и с т о р и о г р а ф и ј и с р п с к е

а р х и т е к т у р е

н р о ч и т о

п е р и о д п р в е п о л о в и н е

в е к а и м а

с т у д и ј а

З о р а н а М а н е в и ћ а Н о в и ј а

с р п с к а а р х и т е к т у р а , о б ј а в љ е н а м о н о г р а ф и ј и -

к а т а л о г у к о ј и

п р а т и о и з л о ж б у С р п с к а

а р х и т е к т у р а

1900-1970 , о б ј а в љ е н о м

п о ч е т к о м

1972 г о д и н е , д о к д р у г у п о л о в и н у в е к а г о т о в о

к а п и т а л н о г з н а ч а ј а

с е р и ј а м о н о г р а ф и ј а

а р х и т е к т и м а д о б и т н и ц и м а

В е л и к е

н а г р а д е

а р х и т е к т у р у С А С ( М а ц у р а , М а к с и м о в и ћ

М и т р о в и ћ , М а н д и ћ , Ш т е р и ћ , М а р т и н о в и ћ , Б р к и ћ

Л и ч и н а , К е к о в и ћ , П а н т о в и ћ , Ц а г и ћ ) к о ј у т а к о ђ е

к р о з д у ж и н и з г о д и н а п и с а о М а н е в и ћ . П о р е д т о г а

ш т о м о н о г р а ф и ј е н а п и с а н е н а в и с о к о м

п р о ф е с и о н а л н о м н и в о у

и с к у с н о г

и с т о р и ч а р а


о н е

и м а ј у у п о ј е д и н и м

п а с а ж и м а

и н т и м н у а у т е н т и ч н о с т , ј е р д е л и м и ч н о п и с а н е н а

о с н о в у и с п о в е с т и

и

л и ч н и х с в е д о ч е l Ь а

п о м е н у т и х

а у т о р а .

Н е в о љ е

к р и т е р и ј у м и м а B p e д н o B a l Ь e н а ш е

с а в р е м е н е р х и т е к т у р е л о г и ч н о п р е н о с е и

B p e д н o B a l Ь e

а р х и т е к т о н с к и х

с п о м е н и к а

к у л т у р е .

Ј е р а к о н а ш о ј

с р е д и н и

п о с т о ј е п р и з н а т и а у т о

р и т е т и н с в е о п ш т е м

п л а н у а р х и т е к т о н с к о г с т в

р л ш т в м е р и е в р о п -

с к и х

с т а н д а р д а н и ш т

л о г и ч н и ј е с в е д р у г е

д о д и р н е и л и и з в е д е н е

о б л а с т и

а р х и т е к т у р е

б у д у

ј о ш н е п о в о љ н и ј е м п о л о -

ж а ј у . А к о п о с т о ј е ~

п р и з н а т и к р и т е р и ј и

з а . . g

м а т и ч н у о б л а с т в и ђ е l Ь а ,

c x в a T a l Ь a и п р а к т и к о в а l Ь а

а р х и т е к т у р е к а к о ~

Б О 2 д а н о в u h , 1 9 8 0 М u ш р о в u h 1 9 7 7

п о с т о ј а т и l Ь e H e с у п т и л н и ј е о г р а н к е ?

Н е п о с т о ј а њ е о з б и љ н о г р а ђ е н и х

к р и т е р и ј а

н е г а -

т и в н а с е л е К Ц И Ј а

к д р о в

н е у в а ж а в а l Ь е

т е м е љ н и х

а к с и о м а о п ш т е а р х и т е к т у р е , и м п р о в и з а ц и ј а у ж е

с п е ц и ј а л и з о в а н и х

с л у ж б и б и р о к р а т и з а ц и ј а

л и ч н о с т и

б е з

д е л а о б р а о в н о г ц е р т и ф и - к а т а

п о д

к о л е к т и в и с т и ч к и м

п р о т е к т о р т о м

у н е л и

в е л и к е

с л а б о с т и

и з а б у н е

с л у ж б у

з а ш т и т е , т а к о

б у д у ћ е и с т о р и ч а р е а р х и т е к т - у р е

б и т и

с л о ж е н

п о с а о н а о б ј е к т и в н о

м е с т о с т а в е о н е в о д е ћ е с н а г е

к о ј е у м е с т о з а ш т и т е Д о р ћ о л , ,

и в н и ц у

а в и ј Т е р а з и ј с к у т е р а с у У л . К р а љ а П е т р а

Д е ч и ј у

к л и н и к у д о б р а н о д о п р и н е л и п о н и ш т а в а њ у

и л и у н и ш т а в а l Ь У l Ь и х о в и х в р е д н о с т и С а м а

ч и њ е н и ц в и с о к о м

с т е п е н у

р а з и л а ж е Ь а и з р а з и т о

и с п о љ е н о м п о с л е д l Ь И М д е ц е н и ј а м а в е к а

и з м е ђ у

и с т о р и ч р р х и т е к т у р е и р х и т е к т с т в р л ц

-

г р а д и т е љ а , и л и ч н о с т и к о ј и д и р и г у ј у с л у ж б о м

з а ш т и т е

с а м а с е б и

г о в о р и к а к в е

ћ е б и т и

п о с л е д и ц е т а к в о г c т a l Ь a .

В р е д н о в а њ е а р х и т е к т о н с к о г

с т в а р а л а ш т в а и п о д

с т и ц а l Ь е р а з в и ј а l Ь а

а р х и т е к т о н с к и х

в р е д н о с т и о с и м

и з н е т и х

а н а л и з а в е л и к о ј

м е р и з а в и с и

а у т о р и т е

а р х и т е к т о н с к е ш к о л е о д н а с т а в н и х

п р о г р а м а

о б р а з о в н и х к а д р о в а ,

H e г o B a l Ь a

е т и ч к и х в р е д н о с т и

п р о ф е с и ј и ,

о п ш т е г

п о д и з а l Ь а к у л т у р е

с м и ш љ е н о г

H a M e T a l Ь a ј а в н о с т и п р а в и х а р х и т е к т о н -

с к и х

в р е д н о с т и

т р и б и н а ,

п у т е м

п у т е м м е д и ј а ,

м у з е ј а г а л е р и ј а ,

п у н о г у ч е ш ћ а и с т о р и ч а р а И

х р о н и ч а р а

а р х и т е К Т у -

р е а р х и т е к т о н с к и х

с т в а р а л а ц а

ј а в н о м ,

к у л т у р н о м и у м е т н и -

ч к о м ж и в о т у

с р е д и н е

к о ј у г р а д е и о б л и к у ј у .

I


11/99

П Р О С Т О Р Н О

П Л А Н И Р А Е


12/99

} Thoughts о п Regional

i

and Town Planning

о л а з н а

i i i е з а

о в о ? :

р а д а Й Р О С Ш О Р Н U й л а н

м о р а

с х в а ш u i i i u

к а о

CiiipYKiiiypa д о i а Ь а ј а '

к а о ' С l ~ с ш е м с ш а ш и ч к u х

с л и к а

'. й р е й ј х о д н о ? : с л е д и

й о i u р е б а й р и м е н и м е ш о д y c й e и l Н o ? : щ е Ш l р и ј а з а с н о в а н о i ј а с н о

д е ф и н и с а н и м

о u ш ш и м

П о с е б н и м р а з в о ј н и м ц и љ e в и М i l , ш и м ш ш о

:;

Di1nitrije Pel isic

м о р а ј у б и Ш u

й о д в р i н у ш u й о с ш у й к у д е м о к р а l i i с к о i й л а н u р а њ а ,

а л и с а м . о к а о й р а в о с у б ј е к а ш а

' ё ј

й л а н и р а њ а д а й а Р Ш U l Џ l й u р а ј у у с и с i Л е м у д о н о щ е њ а о д л у к а , Heio й р е и с й u ш u в а њ у с в и х е л е м е н а i i i а

~ й л а н е р с к о z Й о с Ш у Й к а . О в е й о л а з н е й р е м и с е

д а љ е

р а з р а Ь е н е к р о з и ш р е е л а б о р и р а њ е у л о z е

Й Р О С Ш О Р Н О Z й л а н и р а њ а

ј у z о с л о в е Н С К О А I

с и с ш е А I У

й л а н и р а њ а ,

к о ј е

б и л о

в е з а н о

Н О р М i l ш и в н и

о р z а Н l l з а ц и о н и

н а ч и н й л а н и р а њ а ,

б е з

й о в е з а н о с ш и

д р у ш ш в е н и м , о с и м

g з у з е ш н и м с л у ч а ј е в и м а Т о м е

в а љ а д о д а

и ч и њ е Н l l Ц У д а

е к о н о м с к о

й л а н и р а њ е

б и л о о р и ј е н ш и с а н о й р о б л е м е р а с ш а

о б у х в а ш н и

:; ;_ р а з в о ј д р у и l ш в а ц е л и н и . П р а к с а й р о с ш о р н о i

й л а н и р а њ а

Ј у i о с л а в и ј и р е з у л ш u р а л а к р о з и з р а д у u н ш е i р а л н и х ф u з и ч к и х

й л а н о в а

HIl OY

о й ш ш џ н а ' ј д е

б и л и

й р u с у ш н и

б р о ј н и Й р о б л е м u .

о к в и р у iiioia й о с е б н о u с й i а к н у ш о

й u ш а њ е

к о о р д и н а ц и ј е

й р о с i i i о р н о z

й л а н и р а њ а о в о м

н и в о у ' ј д е

ф У Н К I ( и ј а

о в о ? : й л а н u р а њ а

и з у з е ш н о

з н а ' l а ј н а , у л о i а

й л а н е р а

O д i o в o p H a . Ч л а н а к й о с е б н о у к а з у ј е

й р о б л е м е

й л а н и р а њ а

;

с л о ж е н и х ш е х н о е к о н о м с к u х с и с ш е М i l к а о

ш ш о р у д а р с к о

е н е р i е ш с к u

с и с Ш е м и .

О р u i и н а л н и

н а у ч н и р а д .

Definitioll J l d altero.atives

The

р ј а п

is

с о т р l е х

dynamic system, envisaged as

с о п t ю l l е d

s t r u c t ш е

of events, the function of. wblch

is

to

C1'eate

its

е п v i ю п m е п t ,

being

а п о t h е 1 ' с о т р ј е х

d у п а ш i c

system, such О 1 ' g а п i z a t i о п а l changes that З l ' е conside1'ed as

р ю g г е s s

according to value о р t i о п s of tl1e moment. This

definition could valid as criticism of

tl1e

practice of

pl1ysical

nd ш Ь а п

planning о ш country, wblch

is

Ь ш d е п е d

the concept that the

р l а п is

the last

р i c t ш е of

the

s i t u а t i о п е п v i s а g е d

as

[ i n а

goal

о п ј у , wl1ile а l l

activities

leading to the l ealization

of tl1is р i c t ш е а 1 ' е

considered as

sometblng secondary, nd tl1Us are insufficiently studied and

operationalized Cas stages, pli011ties, etc.). n о ш о р ј п ј о п it

is

justified to

ш а k е

celtain that а р р ю а с h i п g the prepal


13/99

has f u t ш е , and, besides, it questions the notion of "social" -

for it had Ь е е п justly remal'ked that tllis kind of planning could

better called "planning of с о п о ш i с g 1 ' О w t h " , 1t seems to us

that

it

is justified to question

е у е п some

of the

Ь з s ј с

categOlies

selving as g 1 ' О u п d for this kind of social planning, e.g.

revenue as basic

categOlY, f 1 ' О m

the point of view of general

requirements of а l о п g - t е г m development of the Yugoslav

society.

Under pl1ysical planning, р l а п п е г s of the techno-economic

development

and

political economists considel' the allocation

model of distribution

of е с о п о m ј с

capacities,

s t a г t i n g

the

majolity

of

cases

f 1 ' О m

the critel10n of techno-economic

maximization

of

l'evenue,

and

that sholt-term basis.

5hOlt- and medium-telm

е с о п о ш i с

elements of planning,

с о п с е ш i п g investments at least, l ы у е lbld у е l У significant

long-term consequences land use, both physical and

social senses. 5uch analysis would w а ш us tlblt

we do

not

have

а п у

socially а Р Р 1 ' О v е d pl1ysical planning, or

р l а п п i п g

of

physical development,

but instead simplified spatial а l l о с а t i о п

of с о п о ш i с [ а ш , without а п у а m Ы t i о п to foresee [esults - 01'

с о п s е q u е п с е s of

such

activities -

01

to

р l а п

space as factor

of

development.

The notion

of

space has remained social planning primalily

as п о t i о п of pl1ysical f г а 1 1 1 е w о г k s ,

of

given te111tOlial data, of

с о п s t г а i п t that lbls to taken into consideration, plimarily

the s е п s е of negative d е f i п i t i о п of develop111ental

possibilities. Thel'efore this often results

г е d u c i п g

physical

р l а п п i п g to ш Ь а п i z a t i о п of space". othel' words, we have

not accepted as yet the с о т р l е х attitude towards space,

factOl'

of development, as basis [Ol' integrating а l l [ O l ' ш s of

р l а п п i п g ,

keeping, mind the

m е г е

fact that space itself

defines

с е г t a ј п

criteria

of

development. Т h e r e

is

u п d е г s t a п d i n g , or at least

п о t

enougl1, that the way of land

organization and use is г е s р о п s i Ы е

[Ol'

significant patt of

development

and

Р 1 ' О d u c t i о п costs.

Of

patticulat, impoltance

is

the

г е s е а г с h

[Ol'

р l а п п i n g

Quite

number of studies for physical and

ш Ь а п

planning purposes

has г е m а i п е d completely п е u t г а l " . other words, we а г е still

l а с k i п g methodologically well educated reSeat'Cl1

р е Г S О l ш е l

and practice to d i г е c t research towards planning actions. А I I

l'esearch for the purpose

of

physical planning

Ь а у е

had as

l'esult statements and presentations of relations, р l 1 е П 0 1 1 1 е п а

and Р 1 ' О с е s s е s

in

space. Motivations and reasons for negative

trends in land use and O I ' g а п i z a t i о п , 01 е х а m р l е , are not

sufficiently studied and analyzed, like occupation of fil'St class

agricultural land, irrational and u п р l а п п е d development of

settlements, etc. 1nst111ments and activities wllich could affect

the change

of

negative trends and decrease the expl'essed

arbitrariness in the decision

m а k i п g

Р 1 ' О с е s s а п d

( Ь е

spatial

arrangement and const111ction are е v е п less studied. 1t would

difficult, for

е х а m р l е ,

to obtain answer to the question

what research is based the pl'esent

о l i с у

of r Ь а л i z a t i о п

Serbia today, or

the

land use, housing, or t г а п s р о г t a t i о п

policies. The ш Ь а n i z a t i о п Р 1 ' О с е s s could taken as

е х а m р l е

of

non-directed l'esearch с о п с е ш i n g actions and

с h а п g е s

of

the s i t u а t i о п

One

could not say that tllis Р 1 ' О с е s s

has not Ь е е п sufficiently studied,

p a г t i c u l a r l y е с о п о m i s t s

and, g e o g r a p h e г s Research activities Yugoslavia

а г е

particularly intensive the post-census y e a г s , а п d

1 1 1 а ј п l у

с о п с е ш analyses and trends certain time intervals. Seeking

for ideal population d i s t r i Ь u t i о п ,

w i t l ю u t

с о п s i d е r i п g the

fact that tllis distribution

is f u п c t i о п of

economic 1 ' О d u c t i о п

wider meaning, wllich is t r e п d of physical р l а п п е г s ,

could sometimes

s o г t

of idealistic

а Р Р 1 ' О а с h ,

utopia, 01'

assumed reality that

would

never acllieved (except that it is

2

d г а w п а п d W l i t t е п i п р l а л s ) . Т I 1 е

sa111e

is valid [ О l g е л е г а l

у е г Ь а l tl1eses

wllicl1

could Ь е f о u л d in ш social р l а п s and

г е s о l u t i о л s of asse111bIies various levels с о п с е ш i л g the

"stoppage

of

1 1 1 i g г а t i о л

of

11.11 31

р о р u l а t i о л

to ш Ь а п а г е а s " ,

" г а t i о п а l

d е v е l О Р 1 1 1 е п t of tl1e п е t w o r k of

е t t l е m е п t s " ,

etc.

Integra

or

pllysic l pIan of

dle

о m m u n е

Т h е г е а г е С О 1 1 l 1 1 u п е s Wl1iCl1 1 1 а у е pl1ysical р l а п s l ' е 1 1 1 i п d i п g

great deal to с е l t a i п type of "oew social р l а п s of О I 1 1 1 1 1 U п е s " ,

d i f f е l 1 п g

f 1 О 1 1 1

tl1e

oldel'

g е п е г а t i о п

of si111i1ar

р l а п s

few

е l е m е п t s

of а п а l у s е s of pl1ysical е п v i 1 ' О п ш е п t а п d

s t 1 1 1 c t ш е s

w i t l 1 i п

the с о m m u п е , with few data ш о г е about

s е t t l е m е п t s а п d

п е t W O l ' k s of

i п f l 3 -

а п d s u р е г s t г u c t ш е s .

The

basic s h O l t с о m i п g

of

tl1ese р l а п s а l е i п s u f f i с i е п t l у

р г е с i s е

р l a t ш i п g

s t а t е ш е п t s land use. othel' WOl'ds, we would

like say that suc11 plans а г е l е а l physical р l а п s .

Tl1erefore, they could п о t valid i п s t l 1 Ј ш е п t for

а с l 1 i е v i п g

lat'ge ' degree of

о р t i m i z a t i о п

а п d

l ' 3 t i о п а l i t у

[elation of

society towards space as pl1ysical categOly.

(One

could е v е п

say as ш е а п

[ о г

г е Р 1 ' О d u с i п g tl1is space).

С о п с е ш i п g

tl1e

а Ь о у е

exposed о р i п i о п ,

о п е

could г е 1 1 1 а г k

tlblt

it

takes us back t l 1 i л k i п g about pl1ys ical

р l а л л i п g ,

[Ol'

it

is

view

а С С O l ' d i л g

to

wllicl1

spatial

р l а л л i л g

lbls st1ictly

physical charactel' al1d is

[ Ш '

away 1 ' О Ш the i л t е g l ' 3 l р l а Л l 1 i п g

g е л е 1 31,

а л d

f 1 ' О m the i л t е g l ' 3 l р l а л of the С О l 1 1 1 l l u л е in

patticulac COl1trary to these doubts, it could stated that

spatial р l а л л i п g is ј l 1 its е s s е л с е l а л d use and o r g а л i z a t i о п


C i л d е р е л d е л t l у f 1 ' О Ш tl1e fact t11at it ш u s t Ь е based

1 Ј Р О П с е l t а i л social

а п d

е с о л о m i с C itelia а п d

Р 1 ' О g l < l m s ) .

f

tl1is is l ю t ( l 1 е case, l 1 е п о п е could q u е s t i о п the у е l У п е е d [ о l

tl1e

existence of tl1is

р l а п n i п g

discipline. It see111S justified

ш

с о п d i t i О I 1 S

to Р 1 ' О ш о t е Ш O l ' е t ћ е i п t 1 ' О d u c t i о п

of

tl1e

п о t i о п

of

i п t е g г а l

d е v е l о р ш е п t

р l а л л i л g ш е t l ю d о l о g у

t l 1 е п the

п о t i о п 01 possible а р р l i с а t i о п

of

the i п t е g l < l l

р l а l 1

( е П С 0 1 1 1 р a s s i п g а п s w е г s to q u е s t i о п s

what

do we wal1t to

а с с о ш р l i s h

d е v е l о р m е п t

-

о п l у е с о п о m i с

or

some

otl1e '

g г o w t l 1 too -

о г ,

besides, tl1e Р 1 ' О m о t i о п

of

social г е l а t i о п s ,

b e t t e г

O I ' g а п i z е d , т о г е

h u m а п е

а п d

more п а t u г а l

1 1 u m а п

е п v i Г О I 1 1 1 1 е п t ,

what а г е the а d d i t i о п а l yal1Jes tl1at we are

t е п d i l 1 g to the i п t е g г а l с о п с е р t of d е у е о р m е п t ) .

О п е

sho1Jld п о t believe that the i п t е g l < l t i о п of О 1 1 l 1 1 u п а l social а л d

pl1ysical

р l а п s

- а п d possibly the total Р 1 ' О с е s s of р l а п п i п g ј l 1

the с о m П 1 U п е - w01Jld

stim1J

lated

tl1e [ а а

that tl1ese

р l а п s

(01 с о m р о п е п t palts of 1 1 е if we

Ь е l i е у е

that l 1 е г е

is

о п е ) will lose their physiognomy, а Р Р 1 ' О а с l 1 е s , bases of

с о п t е п t , peculiarities of the р l а п п i п g devices, techniques

а п d

р г е s е п t а t i о п .

О п the contralY, Р l ' е С О l 1 d i t i о п the

d е s i г е

for

i п t е g г а t i п g

р l а п п i п g al1d р l а п s с о п s i s t s of

с l е а г l у

detelmined

Ь о u п d а l 1 е s с о п с е ш i п g objects, а Р Р 1 ' О а с l 1 е s , р г е s е п t а t i о п , etc.

The q u е s t i о п of С О O l ' d i п а t i о п of physical р l а п п i п g the

С О 1 1 1 1 l l 1 Ј п е

deselves

attel1tiol1

too. Tl1is f u п c t i о п of tl1e pl1ysical

of tl1e C0111111U11e is

extl'e111ely

impoltal1t, с о п s i d е l 1 п g the

[ а а

that tl1is

hysical р l а l 1

is

not acl1ieved d i г e c t l y , but ж U g h medium-telm

plal1s а п d

р 1 ' О g г а m s of various palticipants the р l а п п i п g

Р 1 ' О с е s s . However, it

happens

quite oftel1 in practice that there

а г е u п ј u s t i f i е d е х р е c t a t i о л s that these

р а l t i c i р а п t s

the


Р 1 ' О с е s s should d е t е п n i п е

а l l

of the е s s е п t i а l

е l е 1 1 1 е п t s

of the physical р l а п , wllile team of р ю f е s s i О l 1 а l

р l а п п е г s w01Jld latel' с о ш Ы п е these elements i п t о dl


14/99

б п е - s i d е d inquiries conceming desires, attitudes nd opinions

development. Namely, quite often it is considered that the

essential is to obtain the opinion of the organization of

assodated labor requirements of space, water, in-going and

out-going of

goods,

or

the possible evaluation

of

future jobs.

And than the professional planner, accepting uncritically these,

makes collective nd coordinated plan. It seems as if the

organizations of assodated labor do not have to say anything

else с о п с е m ј П Б the spatial organization and arrangement of

the commune.

О п

the other side, in

[ о с а

communities, the

inquiries с о п с е m mostly questions of sod l standard and

infrastructure constructions. Therefore it is not surprising that

they ppe r later in the physical plan of the commune as sort

of

sum

of

о с а communities desires (sometimes more wishes

than needs

nd

possibilities).

Planning of

mining and energy

systems

acro

project

of

I К olubara

-

The с о а mining nd energy production costs are permanently

increasing as result of poorly planned land use . The

protection of surfaces considered as energy resources is still

not [ е Б а Н у regulated in Yugoslavia, so that various enterprises

and settlements are built there, nd have to moved later for

the construction of

power

plants and exploitation

of

resources. That means that there are additional high costs for

removal, reconstruction etc. It is indispensable to prepare

future definite solutions, parallel to investment programs, of

physical plans for larger territorial entities, particularly where

similar energy capacities have to developed.

Negative effects of energy production the total human

environment balance

nd

the degradation

of

certain elements

(in this case air, water nd soil) are well known. А physical

plan of sped l purpose nd its solution must start [ r o т

attitudes that would contribute to the prevention

of

further

degradation

of

the hum n environment as much as possible

the conditions

of

irnperative requirements for increased

energy production. The spatial organization itself

represents о п е of the measures for environment protection.

Research с о п с е m ј П Б the land use plan should point to the

limiting values nd allocation of individual production

facilities, starting [rom the fact that there is certain Б ј у е п limit

of the total environment capacity, determined its natural

features nd already constructed buildings. Besides, of

particular irnportance

is

the need to observe

nd

evaluate the

effect of individual facilities andactivities upon the human

environment [ r o т the point of view of the total

spati;:J l

organization, nd in relation to other natural nd manmade

environmental elements. n practice, the application of this

prindple requires developed [ е у е of information nd

planning techniques, developed forms of cooperation and

coordination а т О П Б various compositions of planning teams,

as well as developed forms of cooperation а т О П Б various

carriers of production nd other activities.

f we would

accept the concept

of

integral development

(which is not the case nei ther in the system nor the practice

of planning Yugoslavia), if would т е а п the definition and

application of large aspect of developmental goals (from

economic to

sod l

ones). О п е should reminded to the

о р i n i о п that the direct goals

of

development are the essential

ones, for they are realized consumption, their fulfillment

is connected to the satisfaction of material human needs. It

means in fact that indirect goals

of

development are the

т е а п

for achieving direct developmental goals. f this attitude would

further analyzed, the result would that economic

goals of development (including the energy production,

3

which

is

important for

о ш

case) are intermediate goals

о n l у ,

namely mediators for the achievement of direct goals. The

necessity of increasing the material production (particularly

energy as part of the production which connects other

forms of material production) is obvious without а п у doubt,

but it is nearly impossible to р r o у е that it is sufficient

condition for the achievement of numerous other goals

(particularly those considered as direct ones, like the

satisfaction of human needs conceming housing

nd

healthy

environment, elimination

of

poverty, decrease of

unemployment, decrease

of

inequalities, etc.).

These few marginal remarks have Ь е е п made only as sort of

framework for evaluation: did we have sufficiently clear and

well founded postulates for research that we have undertaken,

and which should represent basis for preparing physical

plan of special purpose area for

REIK

Kolubal'a?

It had Ь е е п indispensable to

е П Б а Б е

large number

of

scientific organizations, teams nd experts to able to

master operatively the exceptional diversity of the subjects of

research (ranging [ r o т the narrow sphere of natural sdences,

over research the fields of social nd technical sciences, to

research the area of management nd

dedsion

making),

requiring additional efforts the organization and

coordination of work. The starting positions of these

institutions and teams have Ь е е п objectively very different as

result of varied degrees of sdentific constitution of individual

topic areas; different

е х р е п е п с е ;

available information;

development and usability of analytical methods and

techniques, etc. В е а П П Б this mind, the project manager

had had very complex task to establish necessary unity of

the project, both content nd methodology. Therefore

the project determined the joint bases of research, with 12

subtitles: п а т е subject of research, goals, irnportance,

expected results, methodology, form of presenting results,

research organization, work program, schedules, users, and

institutions undertaking research. The

т а ј п

airn with these

joint bases has Ь е е п to secure the necessary degree

of

uniformity of research for of the 14 sub-projects (topic

areas).

Systems of settlements

The study of settlements had Ь е е п expressed until recently

various individual aspects, just as the settlements themselves

had

Ь е е п

treated independently in the physical

nd

spatial

sense,

or

according to some spatial groupings, which often did

not have

а п у

mutual connection. Typological research was

often reduced to the factography nd description

of

the

settlements's morphology, without sufficient study of mutual

connections nd interdependence of various structures:

physical, economic, sodal, regional, nd others. At the same

time, the studies of certain socio-economic problems (function

of settlements,

е с о п о т у

transport, etc.) were undertaken

separately, without sufficient attention devoted to correlation

of factors affecting settlements, as wall as settlements

themselves as component part of the wider area.

It must admitted however that the attitudes nd methods

of

study

up

to now cannot considered outside the general

situation

nd

evaluation

of hum n

knowledge

nd

sdentific

thought. They ref1ect the time of absolute domination of the

analytical а р р r o а ф to scientific disciplines, of elaboration of

some specific and relatively narrow studies, followed

whole set

of

more

or

less valuable general

or

specialized

monographs. Without pretending to make а п у kind

of

valid

[ ј п а evaluation, we could say that we are at the Ь е Б i n n i П Б

of

period which the main emphasis studying, settlements,


15/99

as well as in the scientific thought in general, has been laid

upon

problems

of

integration,

c o r т e i a t i o n of

the present and

the planned future development,

and

the revaluation

of

certain spatial frameworks and units which had

been

considered as sacred for centuries.

It is

realistic to expect great progress in basic studies

of

development of certain processes and phenomena in

settlements and their networks, especially in urban areas.

Quite lot

of

attention has

been

devoted to the regularity

of

certain development.

his

was particularly the case with the

accelerated increase

of

the urban population and the

corresponding decrease

of

the rural one, both in national

a ~ d

intemational frameworks. The same holds true for the

regularity

of

spatial distribution

of

the population and

settlements, the increase in

the number of

urban settlements,

their size (as tendency towards the optimal size ),

unification

of

functions, physical growth, spatial expansion,

etc.

Starting

r o т

the technological

and

economic progress which

could

expected at the

end

of

this century, faster, permanent

and more dynamic movements are realistic feature.

Therefore the question could

we

use in

о ш

f o г e c a s t s

the

attitudes that

we

have today conceming the place

of

residence - living , work place , population

of

given town,

etc.

is

quite appropriate. This process

of

liberation from local

belonging in

the

classical meaning of the term, will

intensive

due

to

the

possibilities resulting from the total

societal development, in which the closed inherited relations

and spatial entities willlose their present importance.

Due to these assumptions,

ш

attention

is

devoted to the

regularities

of

interdependence

of

the development

of

the total

network

of

settlements, urban areas, and transportation

networks, as well as

the

greater expansion of group f о п n s in

the settlements' network.

It should mentioned that the system

of

settlements, more as

notion than as term,

is

nothing new.

n

some sources

both

the notion

and

the

t e r т n i n o l o g y

have

been

elaborated.

However, shortcomings which could considered as

n o r т n a l

in the initial stage

of

every

new

attitude serving to break

down

the established

and

vested attitudes are expressed here too,

particularly in the one-sided approach and insistence

f o r т n a l i t y .

The one-sidedness

is

ref1ected in the attitude to

emphasize systems

of

agglomerations, group of settlements,

settlements' communities (several t е п n s are used), mostly

because

of

joint development,

or

some economic

or

social

activity, and rarely

f o г

common resolving

of

problerns

connected wi th infrastructure. Obviously the approach

is

one

sided, for

it is concemed

with only

one

activity, and analyses

and assumptions

about the

total functioning

of

the system

or

group

of

settlements.

Speaking

about settlements' systems

or

groups

of

settlements

in

town

planning,

or

physical planning, the literature insists

quite often the form as the essential aspect. The name

mistake in repeated in practice too. Although

it

т у

important r o т

the р г а ф с а l

standpoint

of

planner whether

the system will of linear, star,

any

other

[ о r ш

the

essence

is

not

the

form

of

crystallization of the system of

settlements and further development

of

the presently relatively

undefined network, but the possibility for constitution of the

system, which

is

not

exclusively resulting

r o т

the distribution

and

mutual relations

of

settlements in given system,

expressed as spatial distribution.

4

Detenninants

concerning

the

constitution

of

the

systemof

sett ements

Like

in the case

of

other spatial categories, here too

we

could

take as the basic spatial d e t e r т n i n a n t s the extemal personal,

and

the intemal or specific ones. At the same time, it

is

possible to

с а l l

them general

or

basic

e t e r т n i n a n t s .

Extemal (personal) determinants of the constitution of the

system of settlements determine its place, developmental and

constitutional possibilities in relation to

other

agglomeration

systerns, theyare the l'esult

of

the

г а t i о - between

the given

system and other ones. Besides, among systems

of

settlements

large scale (regional, natiol1al) t h е г е exist too relations

of

hierarchy, complementary, larger smaller cohesion, etc.

expressed in greater

or

smaller measures, as they exist

among individual settlements within

one

system. These

systerns too, like settlements, have their position. Certainly

their position

ref1ects

the relation to larger geographic

categories and entities, than

is the

case with individual

settlements.

Under the term position

we do

not understand the spatial

location and regional option

of

given system

of

settlements

only position

is

taken as variable, historical category,

f o г

relations among individual entities

and

objects, their

constellation, have to studied in

t11e

light

of

socio-historical

processes. Such study should show the relative and variable

у а l и е of natural conditions, the variability

of

their effect

upon the modification of socioeconomic effects, as well as the

various utilization

of

physical

and

geographical advantages in

different stages

of

socioeconomic development.

f

primary

importance for the establishment of system, larger

or

smaller

degree

of

independence in functioning, are the physical,

transportation economic,

and

other factors for comparing this

system with other ones

of

greater

or

smaller significance.

It is

particularly important to

d e t e r т n i n e and f o г e c a s t

prospects in

relations among systems,

whereby

various changes are

possible, ranging from

the

loss

of

identity

and

purpose

of

certain smaller systerns

and

their integration into larger ones,

to changes

a c c o г d i n g

to which individual settlement

(particularly peripheral ones)

т у

attracted to some other

system.

n

other words, relations

among

systerns, the

extemal factors

of

development

of

agglomeration systems, are

11 t constant, but represent time variable category.

As

the

т р of

settlement

changeswith

time, although much

slower than chal1ges in relations

among

settlements, which

are more

or

less invisible general settlements' maps, so the

т р or

assumption

of

agglomeration systems

is

submitted to

occasional

and

dynamic changes, being therefore conditional

from the standpoint

of

time

and

duration.

the extemal factors we could

add

the belonging

of

the

observed system to regional entity, regardless whether this

entity

is

more or less differentiated from others its physical,

economic, social, or cultural

and

historical peculiarities. These

peculiarities

of

regional belonging are individually

or

in

mutual constellation ref1ected

upon

settlements, relations

among settlements,

and

systems

of

settlements.

•


16/99

~ Planning and

i Physical Development

~

of Large Lignite asins

: 3

;

з е м Љ / I U I U Ш ,

й р е с е љ е њ е

с i й а н о в Н l l и n Т i в а о д н о с н о

П р о м е н е м р е ж и н а с е љ а

с у ,

c в a К n K o , н а ј з н а ч а ј н и ј и

а с i l е к ш u

с ш р у к ш у р а л н и х П р о м е н а

в е л и к и м

л u i н и Ш с к и . А t б а с е н и м а и з а з в а н и х

е к с Й л о а Ш I l l ( и ј о м

л и i Н U L Т i с к и х л е ж и U I l Т i а . ш р е б а

д о д а ш и

р е л а ш и в н о

в и с о к с ш е u е н з а i а Ь е њ а с р е д и н е ( в а з д у х а , в о д е , ш л а Ж l l в о i

с в е ш а )

и n u е ш н и х е м и с и ј а e h e p i e L u c k o - и н д у с ш р u ј с к о i

5

>

N

enad Spasic

к о м П л е к с а .

Р е л а ш и в н о

в и с о к

Н l l в о

к а П и ш а л н и х у л а i а њ а

р у д l l J х ш в о и е н е р i е ш и к у

њ е i о в а

к о н ц е m и р а ц и ј а

р е л а ш и в н о у с к о м й р о с ш о р у д о в о д и , ш а к о Ь е , д о н е к и х н е ж е љ е н u x е д и ц а , к n o ш ш о с у : ј е д н о с ш р а н а с ш р у к ш у р а

"3

Q

й p u в р е д н о i р а з в о ј а

н е р а в н о м е р а н

р а з в о ј ш е р и ш о р и ј е

i л е д а н о

( Ј . / и р ш t р а З . А f е р а м а к n o l ш е н д е Н ( u ј а к о н ц е н ш р а ц и ј е а к ш и в н о с ш и , с ш а н о в Н U l u ш в а

g н в е с ш и ц и О Н Е u з i р а д њ е р е л а ш и в н о П р о с Ш о р у .

И ю Т i е Н / l в а н р а з в о ј

Р у д а р с к о - е н е р i е Ш С К О l I н д у с t Т i р u ј с к о С l l с ш е м а , з а у з и м а њ е й о љ о й р u в р е д н о i

З e . м Љ I U Ј . / Ш а к n o о б и м н о

й р е с е љ е њ е

i i р е ш е ж н о с е о с к и х н а с е љ а р у д а р с К I I Х р а д о в а у ш u ч у I I н ш е Н З l l в r l р а њ е с о ц и о е к о н о . М С К и х Ш р а н с ф о р и а ц и ј а

u

( у р б а н и з а ц и ј е ,

д е а i р а р u . з а ц и ј е )

к а о

и н а

П р о м е н у

р а з м е ш ш а ј у l

ф у н к ц и ј а м а H a c e Љ C K u r ц е н Ш а р а . Ј е д н а н а ј з н а ч а ј н u ј u х

к n р а ю Т i е p u с ш и к а

fi

н а в е д е н и х П р о ц е с а й р о м е н а

Њ l l х о в а

в p e M e H C К n а л и П р о с ш о р н а д и н а . А f l I к а к о ј а l l p a L Т i u

д U l l а м и к у

н а й р е д о в а њ а ф р о н П i а П о в P U l I l Н С К I l Х к о П о в а .

]

К о н а ч н о , и р а з в о ј П о в p u ш н с к е е к с й л о а ш а ц и ј е ,

ю i р а д њ а

ф у н к ( и о н и с а њ е i I i е р м о е l l е р z е i I i С Ю L r д р у z u х о б ј е к а i I i а й р е р а д у и

д р у z е

о б л и к е

t:

i I i р а н с ф о р м а ц и ј е

y z љ a й р е д с i I i а в љ а ј у

з н а ч а ј а н

д е о

с i П р у к i I i у р н u х Й Р О . А f е н а

к о ј е

д о П р и н о с е д е л m Т i н о с Ш й л а н и р а њ а в е л r / к и м л u i н ш Т i с к и м

б а с е Н L И а

и м а с й е ц u ф U Ч Н G о б е л е ж ј а .

П р е i л е д н и

ч л а н а к

.

..................................... ; ; ; ; ;

:

: : : ; :

.: :

:::;:::::::: ::::::

:

:::::::::::::;::::

:::::::

:::

:::::::::::::

:::::::

:::::

:: :::::::

:

: : ; ; .. .

Lar'ge lignite basins lblve

been f0l111ed

depositiol1 al1d

car-bol1isation of large

Ы о - ш а s s е s

in s w а ш р s and lakes of

l 1 е

Teltiary, Т Ь е у exist today in lal'ge, ш о s t l у flat а г е а s

of

alluvial

valleys and plateaus, Chal'3ctel1sed agl1cultul'31

higl1

quality

soils al1d а g r i c u l t ш е as basis activity, г е l а t i v е l у

blgl1

population densities, and l'elatively

hig11

с о п с е л t l ' 3 t i о п of

activities, These Ь а s i л s do not l ' е р г е s е l 1 t sepal'3te entities in the

physical , geogl'3pblcal, funcional , spatial,

а d m i л i s t l ' 3 t i v е ,

and

eveI1

d е v е l о р m е л t a l

s е л s е \ X Т h a t makes these al'eas palticulal'

in г е l а t i о л to otl1eI flat ZOI1es is theiI specific

Р 1 ' О d u c t i О I 1

function - exploitatioI1

aI1d

Р 1 ' О с е s s i п g

of

ligl1ite

aI1d

otl1eJ'

minel'3l l е s о ш с е s

tl1e

deposit - as well as

tl1e

а П 1 О l . 1 I 1 t ,

dYl1amics, al1d f0I1115 of t l ' 3 I 1 s f О l 1 1 1 а t i о л Р 1 ' О с е s s е s and

е п v i 1 О п ш е п t degl'3datioI1 l'esulting f 1 ' О 1 1 1 this Р 1 ' О d l . l c t i v е

function.

Т Ј 1 е Kolubal'3 -

Т а 1 1 1 л а v а aI1d

the Kosovo-Metol1ija ligI1ite

basins encompass in theiI geological fOJ11bltioI1s an а l ' е а of

sevel'31 t l ю u s а л d s of squaJ'e kilometIes,

wl1ile

their Р 1 ' О d u c t i v е

PaJt, namely the area f ш s е е л for exploitation, cover nel'3rly

1.000 k1112 of mostly

а g l 1 c u l t ш а l l а л d .

Tl1is area cOI1taiI1s

175

s е t t l е ш е л t s with

а р р ю x i ш а t е l у

220.000 i л l ы Ы t а I 1 t s , ј . е . 45.000

households, а с с ш d i п g to tl1e

1981

censl.1s. Considel1ng the

fact tl1at tl1e Л l . 1 m Ь е г of populatioI1, ј . е ,

l ю u s е h о l d s

i I 1 с г е а s е d

20

р е г с е л t between two censuses 0971-1981), as well as

the tl'

end

of f ш t h е г population increase these aIeas,

palticulal'ly tl1e Kosovo basin, witl1

tl'eI1d

t о w а г d s

fU thel'

incIease. О п the g ю u л d , above tl1ese

Р 1 ' О d u c t i v е

reselves,

tllere а г е i Ш Р О l t а п t tl'3ffic t h ю u g h f а г е s industl1al and otl1er

facilities, Т Ь е expected increase of о а l Р 1 ' О d u c t i о л the year

2000 would г e q u i r e the occupation of anotl1er 100-150 square

k i l о ш е t г е s

of agricultural and forest

l а л d ,

ш о v i п g of 20-30

s е t t l е ш е п t s with а Р Р 1 О x i ш а t е l у 20-30.000 i л h а Ы t а l 1 t s

с l ы л g е s

in some h 1 ' О u g h f 3 1 ' е s а л d water о ш s е s . Although it is difficult

to f ш s е е tl1e time of о ш р l е t е exlblustiol1

of

these two basins

( s о ш е f ш е c a s t s а г е 50-70 yeaJ's),

it

is obvious that tl1is would

lead to gl'eat changes in tl1e ligI1ite exploitatioI1 zone, affecting

directly the

Ј о с а

populatioI1

and

е п v i 1 ' О ш n е л t ,

Besides these one could ш е п t i о л other forms of л е g а t i v е

effects of lignite exploitation Upol1 the е л v i 1 О n m е п t like

..

... ........ .... .. ..... , UDC: 711:622.3

Cl13I1ges in tl1e г e g i 1 1 1 e

of l 1 v е г s

and g 1 ' О u п d w a t e г (due to

cl1al1ges

of

watel' с о ш s е s aI1d decl'ease

of

tl1e level of

1 ' О u п d

w a t e г ј I 1 tl1e mil1iI1g zones),settling of

g Ю U I 1 d

in tlle dil'ect

viciI1ity of pits, 110ise aI1d dust emissions CiI1cll.1ding shocks

f 1 ' О m m i л е

е х р l о s i о л s ) wateJ' pollutioI1 г e s u l t i n g

f ю ш

wasl1ing

с о а l aI1d d i s s о l v i л g salts, etc. T11el11131

power

plal1ts

а л d

otl1er

facilities f o г с о а l t г а л s f О I 1 1 1 а t i О I 1 , Р 1 ' О с е s s i л g

al1d

с о k i л g , а г е

cOI1sidel'ed as g г е а t е s t

h l l m а л

е l 1 v i 1 ' О л m е л t р о l l u t а л t s today.

Т l 1 е

р l а л л е d

Р 1 ' О d l l c t i О I 1 i л с г е а s е and с о а р ю с е s i I 1 g will

l'esult sel10us

е л v i Ю Ј 1 Ј 1 1 е п t

pollutio

ј l 1

tl1e viciI1ity

of

p o w e г plants ( О l 1 е s i Ш l . 1 l а t i О I 1 , 111ade f ш tl1e pU pose

of

tl1e

Spatial Р l а л

of

e l Ъ i a , has s110wI1 tlblt

tl1el111al

powel'

plaI1ts

in

tl1e Koll.1bara basiI1 will emit about 112

ш е t l 1 С

t о л s of S02 р е l '

h о ш aI1d 22 tOI1S of

flyiI1g

asl1

р е г

h o u г to tl1e distaI1ce of

30-60 kilometres in tl1e у е а l ' 2000).

Т l 1 е

ш о s t sigI1ificant

р о l l u t a л t s

а г е S02' С aI1d the flying

asl1

f ю m cl1i11111eys as

well as

eI1011110US

quaI1tities of

asl1

and slag f ю ш Љ ' е places ,

waste w а t е г s with I 1 U 1 1 1 е 1 ' О U S aggl'esive ageI1ts, tl1el111alloadiI1g

of

tl1e

е I 1 v i Ю Л 1 1 1 е п t , etc. Negative effects of exploitatiol1 of

large l i g л i t е Ь a s i л s а г е obviol.1sly l а г g е

а л d

diverse.

Possibilities f ш gl'3dual decIease of tl1ese advel'Se effects are

real, а l t l ю u g l 1 а l'3dical

i m р ю v е ш е п t

s l Ю l . 1 l d l ю t expected

Ь е f ш е tl1e I1ext centu y, ј l 1 spite of

i 1 1 1 р о l t а л t

endeavoU 'S in

developil1g л е w t е с l ш о l о g i е s .

Т Ј 1 е intel1sive d е v е l о р ш е п t of

open

pit exploitation, as well as

of

facilities for lignite

tl'311sf0I111atioI1,

dYI1amic spatioal

с l 1 3 л g е s а л d

the large v о l u ш е

of

degl'3dation of natU '3l and

m а л - m а d е

е л v i ю п ш е п t ,

give specific f е а t ш е s to the total

d е v е l о р ш е п t and

а l 1 ' 3 I 1 g е ш е п t а л d

restol'3tion of space in

lal'ge l i g л i t е Ь а s i л s . It is difficult to fil1d peaceful times

similar а г е а where physical spatial i л t е l v е l 1 t i о л s а l ' е so l а г з е

and so dynamic, socioeconomic changes so delicate, and the

intel1sity aI1d divel'sity of е п v i 1 О л m е л t degl'3dation so g г е а t ,

Т h е г е f ш е d е v е l р р ш е п t plaI1ning, physical planning and

spatial restol'3tion laIge lignite basins have specific

f е а t ш е s ,

l'equiring necessary adaptation in institutional organization,

l e g i s l а t i о л ,

а р р ю а с h , ш е t h о d о l о g y , с о л t е l 1 t ,

dynamics and

o t h e г plal1ning aspects. These specific f е а t ш е s of planning in

large lignite basins are Р l 1 ш а r i l у

l i л k е d

to the plannil1g object,

5


17/99

guiding

of

the total future development, physical р l а п п i п g

and

spatial restoration. Planning charaderistics ,

la1'ge l i g п i t е

Ь а s i п s could recognized

w i t h i п tl1e

fI'3mew01'k

of sOl11e

111 St

s i g п i f i с а п t

aspects, like: strudU '31 spatial с h а п g е s as


subjed, i п t е g r a l and г е g i о п а l

a p p г o a c h ,

i п f О I 1 1 1 а t i о п

а п d а п а l y t i с а l bases, d е v е l о р m е п t с о п f l i c t s , physical

revitalization, time h О 1 i z o п s

а п d

spatial volume

of р l а п п i п g ,

long-tem1 f01'ecasts,

г е s t о r a t i о п а п d

physical

р l а п п i п g ,

i п s t i t u t i о п а l о г g а п i z a t i о п ,

legal

а п d

legislative planning

frameworks .

О с c u р а t i о п of

large а г е a s , d е g 1 ' 3 d а t i о п of the ecosystem, а п d

г е s е t t l i п g of р о р u l а t i о п , m е а п i п g с l 1 а п g е s tl1e s е t t l е m е п t

п е t w о г k , а г е с е 1 t а i п l у tl1e

most

s i g п i f i с а п t

aspects

of strudU '31

с h а п g е s

large

l i g п i t е Ь а s i п s , р ю v о k е d е х р l о i t а t i о п of

с о а l

deposits.

Т о

this

о п е

should

add

l'elatively high

d е g г е е

of п v i ю п m е п t

р о l l u t i О П ( а ј 1 ' ,

wate1', soil, а п d the l i v i п g W01'ld)

п о x i о u s

е m i s s i о п s

f ю m the i п d u s t r i а l с о т р l е х . А l'elatively

high

l е у е l of

capital

i п v е s t m е п t s l 1 1 i п i п g а п d е п е г g у

р ю d U d i о п а п d

its

с о п с е п t r a t i о п sl11all

space leads too to

some u п d е s i r a b l е с о п s е q u е п с е s like: о п е - sided s t Г U d u r е of

е с о п о m i с

d е v е l о р m е п t ,

u п е q u а l d е v е l о р m е п t of the tel11t01Y,

as well as

t е п d е п с у

towards

с о п с е п t l ' 3 t i о п of

adivities ,

р о р u l а t i о п

а п d

capital

i п v е s t m е п t s

relatively small

а г е а .

The

i п t е п s i v е d е v е l О Р l 1 1 е п t of tl1e

complete

р ю ј е d ,

о с c u р а t i о п of

arable

l а п d ,

as well as l а г g е

г е т о у а l of

mostly

rural

s е t t l е 1 l 1 е п t s f ю m

the

m i п i п g

zones, accelerate the

s о c i о - е с о п о m i с t 1 ' 3 п s f о m 1 а t i о п s w i t h i п

the

Ь a s i п

( u r Ь а п i z a t i о п , d е а g r a r i z a t i о п ) , а п d р ю m о t е s с l 1 а п g е s

the

strudure

of

s е t t l е m е п t с е п t г е s . О п е of the most s i g п i f i с а п t

features

of

the

а Ь о у е

m е п t i о п е d р ю с е s s е s and changes is

their time

а п d

space

d у п а m i c s , f о l l о w i п g d i г е d l у tl1e

d у п а m i c s

of

d е v е l о р m е п t о р е п pits. F i п а l l у , the

d е v е l о р m е п t

о р е п

pit m i п i п g , с о п s t П Ј d i о п

а п d

f l Ш d i о п i п g

the1mal

power l а п t s а п d other fa


18/99

development and

monofunctional

е с о п о m у ,

land

о ш р а t i о п а п d

resettlement

of

population,

changes the

wate1 regime,

environment

degradation, etc.), are expressed

long-term basis. О п е could

say

that

the

most significant

aspects of total

development

large lignite basins are

of

long-term characte1 . Therefore

the

aspect

of

long-term

planning

these

basins is extremely important. It is quite

certain that the most significant features

of

future

development, spatial organization and restoration, have

to

based

upon

long-term fo1 ecasts

and

assumptions. Thus,

the

long- term

horizon

s е ш г е s

the

conceptual planning level,

while other time horizons

and

stages serve , for

operationalization

of

this basic planning level lal

ge

lignite

basins. .

f

we

take together

the

basic features of planning large

lignite basins,

we

would able to

understand

its global

conceptual framewo1 ks.

The

object

of

planning large lignite

basins

would the

total development, encompassing

е с о п о ш i с ,

social, spatial, technological, ecological,

and other

aspects. Spatial and ecological aspects include

the

р r o b l е ш

area

of space

organization

and

restoration.

The

basic

conceptual Cstrategic)

planning

level large lignite basins

should

based

upon

long- term forecasts Cand research),

within

the

framework

of

integral

and

regional approaches.

We

have called this level С О Ш Р 1 е h е п s i v е planning.

The

long-term

t i ш е horizons of forecasting

е п с о ш р a s s :

hypothetical

perspective

of

total

exhaustion of the

lignite depos it Cwhich

is

certainly 10nge1

than 30

years,

but

с а п

not

precisely

determined),

and the

standard long-term planning horizon

which is this case 25 30 years.

The

need fo1 continual

and

dynamic

planning

determines

the

time interphase forecasts,

being 10 years for

the

hypothetical h011zon,

and

5 years [or

the

long- term planning horizon. This planning level Ь е с о ш е s

operational

through

plans of smaller territorial entities, as well

as

through

ш е d i u ш - t е r m

and

short-term plans

and

programs

adopted

within

the

framework

of

developmental planning

of

the

whole

system. Comprehensive planning has

double

character: developmental Csocio-economic) planning,

and

territorial Cspatial) planning,

to which о п е should add the

aspect

of

technological

and е с о l О Б ј с а l

forecasting. Thus,

с о ш р г е h е п s i v е Cregional) planning has the r o l е of integral

planning.

The

integral

approach

has

to

applied

other

planning levels large lignite basins too, but tlley are

not

obliged

to

have f o r ш a l features

of

integral planning. All

planning levels ш u s t Ь е synchronized certainly,

and the

system

с о ш р r e h е n s i v е р l а п п ј П Б

will affect certain aspects

С d е v е l о р ш е п t of

the

s у s t е ш а п its conflicts with the

environment)

the

standard forms

of

social, spatial

and

ш Ь а п

plans, е п с о ш р a s s i п g regions of large lignite basins at the level

of

socio-political communities

and

inte1 -communal regional

associations,

s е l f - m а п а g е ш е п t

inte1 est

с о m m u ш t J е s

o1 ganizations of associated l а Ь о ш as well as

other

social

o1 ganizations.

This

concept of comprehensive

р l а п п ј П Б at 1 egional level

could accept,

with

s ш а l l е г

or

larger additions,

the п о r ш a l

general goals of regional planning, including: uniform

territorial

development

elimination

of

disproportions

the

structure

of

е с о п о ш i с

d е v е l о р ш е п t , а с h i е v е ш е п t

efficiency, neutralization of developmental conflicts and

negative

extemal

effects, 1 eaching

of

acceptable level

of

environment

and

living qualities, as well as

the

s е ш r i п g of

necessary deg1 ee

of

safety from destructive effects. However,

comprehensive planning large lignit basins has its specific

goals

and

tasks too, like: tl


19/99

У Р Б А Н И З А М

/;l;..1teI/1I 1 1f;

l

~

~

~

~

. ( '1

\1 ,,-1'--1 I

~

\1 '1 ,

Џ - - ,

1 -

~

1 ~ ~ i d

~ l ~ г - - ' ~

, ....

,

--

•

)

.

~ / I V < C .

,

\

\


20/99

Р е г у л а ц и о н и

п л а н

ц е н т р а л н е

з о н е

Н и ш а

( т р а н с ф о р м а ц и ј а у з к о н т и н у и т е т )

m а ј п а ј m set Zoning Ordinance Plan oJthe NiS

central area is integral consideration

and

planning

t о U Л l

core wider area, tbls being step

Jorward in relation to so- ar partial concepts

smaller areas. Т Ь е Zoning Ordinance Plan offers

possibilities Jor long-term planning and defining

М и р о љ у б

С т а н к о в и Ћ .

essential Jactors without excessive limitations ш Ы с Ь Jave

Ь е e n c Jaracteristic Jor master plans . Т Ь е area comprises Zoning Ordinance Plan NiS'

central area is devided into

п ј п е

space entities ш i Љ total 49 blocks representing basic

t о u Л l

area

u n ~ t s

Jor wblclJ regulation rules are determined

and

space concepts

and

urban

parameters defined.

Planning concepts and JurtIJer elaboration the space tlJrougb urban design smaller entities create preconditions Jor n е ш urban,

arcbltectural and artistic planning the central town area

ш Ы с Ь

is

ag

ain precondition Jor tbe use potentials central area

Jas

as center

о Ј Љ е

t о U Л l

region

and

wider gravitional area.

Р е г у л а ц и о н и м

r m а н о м ц е н т р а л н е з о н е Н и ш а

о б у х в а ћ е н о

п о д р у ч ј е

М К С т а н к о

П а у н о в и ћ

П О В Р I Ш I н е

55,40 ha,

о м е ђ е н о р е к о м Н и ш а в о м , у л и ц о м Ф и л и п а

К љ а ј и ћ а

С и н ђ е л и ћ е в и м т р г о м , У л и ц о м

5.

к о н г р е с а , У л и ц о м

Д у ш а н о в о м , Т р г о м П а в л а С т о ј к о в и ћ а , Т р г о м Ј Н А

У л и ц о м

О к т о б а р с к е р е в о л у ц и ј е .

И з р а д а

r m а н с к е

д о к у м е н т а ц и ј е ц е н т р а л н

Date post:	06-Jul-2018
Category:	Documents
Upload:	j
View:	243 times
Download:	0 times

Arhitektura i Urbanizam 02

Documents