ЕВРОПЕЙСКА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

Създаването на икономически и паричен съюз (ИПС) и въвеждането на еврото могат да бъдат считани за едно от най-големите постижения на европейската интеграция. Процесът на интеграция започва в началото на 50-те години на ХХ век с декларацията „Шуман“ и последвалото създаване на Европейската общност за въглища и стомана от шест европейски държави.

След подписването на Римските договори през 1957 г., с които се създава Европейската икономическа общност, интеграционният процес се разраства (т.е. присъединяват се повече страни) и се задълбочава (т.е. обхваща повече области на политиката). През 1992 г. държавите членки подписват Договора от Маастрихт, който подготвя почвата за триетапния ИПС (Икономически и паричен съюз). В рамките на ИПС паричната политика и политиката на обменния курс се провеждат на равнище еврозона, докато икономическите политики в голяма степен остават компетентност на държавите членки, към които се прилага европейската рамка.

Европейската централна банка (ЕЦБ) е създадена на 1 юни 1998 г. и поема отговорността за единната парична политика на 1 януари 1999 г. Въпреки че ЕЦБ е част от институционалната рамка на ЕС, Договорът ѝ дава специален статут. По-конкретно ЕЦБ е напълно независима при изпълнението на своя мандат и задачи.

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. ЕЦБ става институция на ЕС. Разпоредбата е въведена с цел да увеличи прозрачността на институционалната рамка на ЕС. Тя няма важни последици за функционирането на ЕЦБ или на ЕСЦБ/Евросистемата.

ЕЦБ взаимодейства с други европейски институции и органи поради редица икономически, функционални и правни причини. По-конкретно ЕЦБ има връзки с Европейския съвет, Съвета на ЕС (Екофин) и Еврогрупата, както и с техните разнообразни подготвителни комитети (като например Икономическия и финансов комитет и Комитета за икономическа политика), с Европейския парламент, Комисията, Европейската сметна палата и Съда на Европейския съюз.

Създаването на Европейската централна банка е част от създаването на Икономическия и паричен съюз в ЕС. Накратко неговата история е следната:

През юни 1988 г. Европейският съвет потвърждава целта за постепенно осъществяване на икономическия и паричен съюз. Той възлага на комисия под председателството на Жак Делор, тогавашния председател на Европейската комисия, да проучи и предложи конкретни действия, които да доведат до създаването на този съюз.

Последвалият Доклад „Делор“ предлага ИПС да се осъществи на три етапа. Фиг. Начало и продължителност на етапите от създаването на ИПС

Първи етап Втори етап Трети етап

1 юли 1990 г. 1 януари 1994 г. 1 януари 1999 г.

Източник: Съгласно План „Делор“

На първи етап трябва да се постигне пълна свобода за движението на капитали, засилено сътрудничество между централните банки, свободна употреба на екю (европейска парична единица, предшественик на еврото), както и да се подобри икономическата конвергенция.

Въз основа на Доклада „Делор“ през юни 1989 г. Европейската комисия взема решение първият етап от икономическия и паричен съюз да започне на 1 юли 1990 г. На тази дата по принцип се премахват всички ограничения за движението на капитали между държавите членки.

Комитетът на управителите на централните банки на държавите членки на Европейската икономическа общност, който след създаването си през май 1964 г. играе все по-важна роля в паричното сътрудничество, получава допълнителни отговорности. Те са определени в Решение на Съвета от 12 март 1990 г. Новите задачи включват провеждане на консултации и насърчаване на координирането по отношение на паричните политики на държавите членки с цел да се постигне ценова стабилност.

Поради относително краткото време, което е на разположение, и сложността на съответните задачи, Комитетът на управителите също започва подготвителна работа за третия етап на ИПС. Първата стъпка е определянето на всички въпроси, които следва да се проучат на ранен етап, за да се изготви работна програма до края на 1993 г. и съответно да се определят мандатите на съществуващите подкомитети и работни групи, създадени за тази цел.

За да се осъществят вторият и третият етап, трябва да се преразгледа Договорът за създаването на Европейската икономическа общност с цел да се създаде необходимата институционална структура. За тази цел се свиква междуправителствена конференция за ИПС, която се провежда през 1991 г., успоредно с междуправителствената конференция за политическия съюз.

Преговорите водят до Договора за Европейския съюз, одобрен през декември 1991 г. и подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. Поради забавяне на процеса на ратификация обаче Договорът (който изменя Договора за създаване на Европейската икономическа общност, променяйки името му на Договор за създаване на Европейската общност, и въвежда, наред с други неща, Протокол за Устава на Европейския паричен институт и Протокол за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка) влиза в сила едва на 1 ноември 1993 г.

Вторият етап включва: създаване на Европейския паричен институт (ЕПИ); забрана за предоставяне на кредити от централните банки; засилено координиране на паричните политики; засилване на икономическата конвергенция; процес, водещ до независимостта на националните централни банки, който трябва да приключи най-късно до датата на създаване на Европейската система на централните банки и подготвителна работа за третия етап.

Създаване на ЕПИ и на ЕЦБСъздаването на Европейския паричен институт (ЕПИ) на 1 януари 1994 г. отбелязва

началото на втория етап на ИПС и с това Комитетът на управителите престава да съществува. Преходното съществуване на ЕПИ отразява също и състоянието на паричната

интеграция в Общността. ЕПИ не притежава никаква отговорност за провеждането на паричната политика в Европейския съюз – това остава в правомощията на националните органи, – нито пък има каквито и да е компетенции за провеждане на валутни интервенции.

Двете основни задачи на ЕПИ са: засилване на сътрудничеството между централните банки и координирането на

паричната политика; осъществяване на подготовката, необходима за създаване на Европейската система

на централните банки (ЕСЦБ), за провеждането на единната парична политика и за създаването на единна валута през третия етап.

За тази цел ЕПИ предоставя форум за консултации и обмяна на мнения и информация по въпроси, свързани с политиката, и определя регулаторната, организационна и логистична рамка, необходима на ЕСЦБ за изпълнение на нейните задачи през третия етап.

През декември 1995 г. Европейският съвет постига съгласие европейската парична единица, която ще бъде въведена в началото на третия етап, да се нарича „евро“ и потвърждава, че третият етап на ИПС ще започне на 1 януари 1999 г. Предварително е обявена хронологичната последователност за преминаване към еврото. Този сценарий се основава главно на подробни предложения, изготвени от ЕПИ.

По същото време на ЕПИ е възложена задачата да извърши подготвителната работа по бъдещите взаимоотношения между еврозоната и други държави от ЕС във връзка с паричните въпроси и обменния курс. През декември 1996 г. ЕПИ представя на Европейския съвет своя доклад, който дава основата за Резолюция на Европейския съвет относно принципите и основните елементи на новия валутен механизъм (ERM II), приета през юни 1997 г.

През декември 1996 г. ЕПИ също така представя на Европейския съвет, а след това и на обществеността, избрания дизайн на серията евробанкноти, която да се пусне в обращение на 1 януари 2002 г.

За да допълни и определи разпоредбите на Договора относно ИПС, през юни 1997 г. Европейският съвет приема Пакта за стабилност и растеж. Пактът за стабилност и растеж, който цели да осигури бюджетна дисциплина по отношение на ИПС, включва два регламента. Той е допълнен и съответните ангажименти са подсилени с Декларация на Съвета през май 1998 г. През 2005 г. и 2011 г. пактът претърпява реформи.

На 2 май 1998 г. Съветът на Европейския съюз – в състав държавни или правителствени ръководители – единодушно решава, че 11 държави членки са изпълнили условията, необходими за участието в третия етап на ИПС и приемането на единната валута на 1 януари 1999 г. Първоначалните участници са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия. Държавните и правителствени ръководители също постигат и политическо съгласие за лицата, които да бъдат препоръчани за назначаване като членове на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подготовка за фиксиране на обменните курсовеОтново през май 1998 г. министрите на финансите на държавите членки, приемащи

единната валута, постигат съгласие заедно с управителите на националните централни

банки на тези държави членки, Европейската комисия и ЕПИ, че във валутния механизъм текущите двустранни централни курсове на валутите на участващите държави членки ще бъдат използвани за определяне на необратимо фиксирани обменни курсове за еврото.

Назначаване на органи за вземане на решенияНа 25 май 1998 г. правителствата на 11 участващи държави членки назначават

председател, заместник-председател и четирима други членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Тяхното назначаване влиза в сила от 1 юни 1998 г. и отбелязва създаването на ЕЦБ. ЕЦБ и националните централни банки на участващите държави членки съставят Евросистемата, която изготвя и определя единната парична политика в третия етап на ИПС.

Със създаването на ЕЦБ на 1 юни 1998 г. ЕПИ приключва задачите си. Съгласно член 123 (предишен член 109л) от Договора за създаване на Европейската общност ЕПИ прекратява дейността си след създаването на ЕЦБ. Цялата подготвителна работа, поверена на ЕПИ, приключва навреме и ЕЦБ посвещава останалите месеци от 1998 г. на окончателно изпитване на системите и процедурите.

Третият етап на ИПС включва: Неотменимо фиксиране на обменните курсове; въвеждане на еврото; Провеждане на единната парична политика от Европейската система на централните банки; Влизане в сила на валутния механизъм (ERM II) в рамките на ЕС и Влизане в сила на Пакта за стабилност и растеж.

На 1 януари 1999 г. третият и последен етап на ИПС започва с необратимото фиксиране на обменните курсове на валутите на 11-те държави членки, участващи първоначално в паричния съюз, и с провеждането на единна парична политика, за която ЕЦБ носи отговорност.

Броят на участващите държави членки се увеличава до 12 на 1 януари 2001 г., когато Гърция влиза в третия етап на ИПС. На 1 януари 2007 г. Словения става 13-ти член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., Латвия на 1 януари 2014 г. и от Литва на 1 януари 2015 г. На датата на присъединяване на всяка държава към еврозоната нейната централна банка автоматично става част от Евросистемата.

1. СъставЕЦБ и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се създават от

1 юни 1998 г. ЕЦБ е създадена като център на Евросистемата и на ЕСЦБ. Евросистемата се състои от ЕЦБ и националните централни банки на страните,

които са приели еврото. Евросистемата и ЕСЦБ ще съществуват паралелно, докато още има държави членки извън еврозоната1.

ЕСЦБ се състои от ЕЦБ и националните централни банки на всички държави членки на ЕС, независимо дали те са приели еврото или не.

ЕЦБ и националните централни банки заедно изпълняват поставените им задачи. ЕЦБ има правосубектност според международното публично право. Тя е независима при упражняването на своите правомощия и при управлението на своите финанси. Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и правителствата на държавите-членки, зачитат тази независимост (чл. 282(3) от ДФЕС).1 Еврозоната включва държавите от ЕС, които са приели еврото.

НБ – национална централна банкаЕЦБ – Европейска централна банкаЕСЦБ – Европейска система на централните банки

Източник: авторът От 1 януари 1999 г. ЕЦБ отговаря за провеждането на паричната политика на

еврозоната. Еврозоната се създава през януари 1999 г., когато ЕЦБ поема от националните централни банки на 11 държави членки на ЕС отговорността за паричната политика. Гърция се присъединява през 2001 г., Словения през 2007 г., Кипър и Малта през 2008 г., Словакия през 2009 г., Естония през 2011 г., Латвия през 2014 г., а Литва през 2015 г. Създаването на еврозоната и на нова наднационална институция, ЕЦБ, е основна стъпка в дългия и сложен процес на европейска интеграция.

За да се присъединят към еврозоната, 19-те страни трябваше да изпълнят критериите за конвергенция, както ще направят и другите държави членки на ЕС, преди да приемат еврото. Критериите определят предварителните икономически и законови условия за успешно участие в икономическия и паричен съюз.

Критериите за конвергенция гарантират, че дадена държава членка е готова да приеме еврото и че присъединяването ѝ към еврозоната няма да доведе до рискове за икономиката на самата държава членка или на еврозоната като цяло.

Съществуват четири икономически критерия за конвергенция (чл. 140(1) от ДФЕС):

1. Ценова стабилностРазмерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта

размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.  2. Стабилни и устойчиви публични финанси  Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не

може да надвишава 60% от БВП.

3. Стабилност на валутните курсове   Страната кандидат трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) в

продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения от централния курс на ERM II и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото през същия период2.

4. Дългосрочни лихвени проценти   Дългосрочният лихвен процент не трябва да бъде по-висок от 2 процентни пункта над

размера в 3-те държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.Европейската централна банка участва във вземането на решения за бъдещите

членове на еврозоната, като изготвя доклади за конвергенцията, в които анализира дали въпросните държави изпълняват необходимите условия за приемане на еврото.

Задача: Доклади за конвергенциятаЕврото е въведено на 1 януари 1999 г. През първите три години то е „невидима

валута“ - използва се само за счетоводни цели, например при електронните плащания. Като пари в брой еврото е въведено едва от 1 януари 2002 г., когато то заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути.

Днес евробанкнотите и монетите са законно платежно средство в 19 от 28-те държави членки на Европейския съюз, включително отвъдморските департаменти, територии и острови, които са част от или асоциирани към държави от еврозоната. Тези държави образуват еврозоната. Малките държави Андора, Монако, Сан Марино и Ватиканът също използват еврото въз основа на официално споразумение с Европейската общност. Черна гора и Косово също използват еврото, но без официално споразумение.

Фиг. Карта на еврозоната към 1.1.2015 г.

Източник: Eurozone Gains a New Member Country (map), 07 January, 2015, http://www.polgeonow.com/2015/01/eurozone-gains-new-member-country.html 2 Валутният механизъм гарантира, че колебанията на обменния курс между еврото и другите валути в ЕС не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар: договореният обменен курс на валутата на държава, която не членува в еврозоната, е фиксиран спрямо еврото и след това може да варира само в рамките на 15% над или под този съгласуван централен обменен курс.

2. СтруктураПредседателят на ЕЦБ представлява банката на срещи на европейско и

международно равнище. В ЕЦБ има три органа, които вземат решения: Управителен съвет; Изпълнителен съвет; Генерален съвет; Надзорен съвет.

Фиг. Структура на Европейската централна банкаФон: Новата срада на ЕЦБ във Франкфурт на Майн, Германия

Източник: авторът

Управителният съвет включва шестимата членове на Изпълнителния съвет (вж. по-долу) плюс управителите на 19-те национални централни банки в еврозоната.

Управителният съвет е основният орган за вземане на решения. Той оценява икономическите и паричните тенденции, определя паричната политика на еврозоната и лихвените равнища, на които търговските банки могат да получават заеми от банката.

Управителният съвет на ЕЦБ: приема насоките и да взема необходимите решения, за да осигури изпълнението

на възложените на ЕЦБ и Евросистемата задачи; определя паричната политика на eврозоната. Това включва решения, свързани с

целите на паричната политика, основните лихвени проценти, запаса от резерви в Евросистемата и установяването на насоки за изпълнение на тези решения.

във връзка с новите отговорности на ЕЦБ, свързани с банковия надзор, приема решения, свързани с общата рамка, съгласно която се приемат надзорни решения, и приема цялостни проекти за решения, предложени от Надзорния съвет съгласно

Председател

Управителен съвет 

Изпълнителен съвет  Генерален

съвет

Надзорен съвет

процедурата при липса на възражения.Обикновено Управителният съвет заседава два пъти месечно в сградата на ЕЦБ във

Франкфурт на Майн, Германия.Управителният съвет анализира икономическото развитие и паричната динамика и на

всеки шест седмици приема решения, свързани с паричната политика. На другите си заседания Съветът обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. За да се осигури разделянето на отговорностите по надзора от задачите на ЕЦБ по паричната политика и другите задължения, се провеждат отделни заседания на Управителния съвет.

Решенията, свързани с паричната политика, се разясняват подробно на пресконференция, която се провежда веднъж на шест седмици. Пресконференцията се води от председателя със съдействието на заместник-председателя на ЕЦБ.

Освен това ЕЦБ публикува редовни съобщения за заседанията на Управителния съвет, свързани с паричната политика, преди датата на следващото заседание.

Ротационна система при Управителния съветПри присъединяването на Литва към еврозоната на 1 януари 2015 г. беше дадено

началото на система, съгласно която управителите на националните централни банки ще се редуват при упражняване на правото си на глас в Управителния съвет.

Ротационната система се отнася до разпределението на правата на глас между членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка. Ротацията на правата на глас допринася за поддържане на възможността Управителният съвет да действа, дори когато броят на държавите от еврозоната нараства постепенно и заедно с това нараства и броят на членовете му. Съгласно Договорите на Европейския съюз ротационната система трябваше да се приложи веднага щом броят на управителите надхвърли 18, което е факт от 1 януари 2015 г., когато Литва се присъедини към еврозоната.

Държавите от еврозоната са разделени на групи в зависимост от размера на техните икономики и финансови сектори. За да се определи към коя група принадлежи всеки управител на национална централна банка, е въведено класиране. Управителите на държавите, заемащи от първо до пето място (понастоящем – Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия), общо имат четири права на глас. Всички останали държави (14 на брой от присъединяването на Литва на 1 януари 2015 г.) общо притежават 11 права на глас. Управителите се редуват, като правата се използват въз основа на месечна ротация.

До 1 януари 2015 г. се прилагаше принципът един член – един глас. При ротационната система има три различни групи членове на Управителния съвет. Всички членове на Управителния съвет присъстват на заседанията и имат право да вземат думата, така че по отношение на обсъжданията нищо не се е променило. Тъй като Управителният съвет взема повечето решения въз основа на консенсус и в дух на сътрудничество, и процесът на вземане на решения не се е променил. Разбира се, прилага се принципът един член – един глас за тези, които притежават право на глас в определен момент.

Членовете на Изпълнителния съвет притежават постоянни права на глас.Изпълнителният съвет се състои от председателя на ЕЦБ, заместник-председателя и

4 други членове, назначени за 8 години. Всички членове се назначават от Европейския

съвет, който взема решение с квалифицирано мнозинство.Председателят, заместник-председателят и другите членове на Изпълнителния съвет

се назначават измежду лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банковите въпроси, от Европейския съвет, който действа с квалифицирано мнозинство, по препоръка на Съвета и след консултация с Европейския парламент и Управителния съвет на Европейската централна банка (чл. 283(2) от ДФЕС).

Изпълнителният съвет се занимава с ежедневната работа на ЕЦБ. Той прилага паричната политика, ръководи ежедневните операции, подготвя заседанията на Управителния съвет и упражнява правомощията, делегирани му от Генералния съвет.

Отговорностите му са свързани с: подготвяне на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ; прилагане на паричната политика на еврозоната в съответствие с установените

насоки и взетите от Управителния съвет решения. В тази рамка Изпълнителният съвет дава необходимите указания на националните централни банки (НЦБ) от еврозоната;

ръководене на текущите дейности на ЕЦБ; упражняване на определени правомощия, делегирани му от Управителния съвет,

включително такива с регулативен характер.Към Изпълнителния съвет работят следните дирекции: Администрация (генерална дирекция) Вътрешен одит (дирекция) Икономика (генерална дирекция) Дирекция „Икономическо развитие” Дирекция „Парична политика” Комуникации (генерална дирекция) Макропруденциална политика и финансова стабилност (генерална дирекция ) Микропруденциален надзор І (генерална дирекция) Микропруденциален надзор ІІІ (генерална дирекция) Пазарна инфраструктура и плащания (генерална дирекция) Правни услуги (генерална дирекция) Секретариат (генерална дирекция ) Секретариат на Надзорния съвет Управление на риска (дирекция) Банкноти (дирекция) Изследвания (генерална дирекция) Информационни системи (генерална дирекция) Консултативен съвет към Изпълнителния съвет Международни и европейски отношения (генерална дирекция ) Микропруденциален надзор ІІ (генерална дирекция) Микропруденциален надзор ІV (генерална дирекция) Пазарни операции (генерална дирекция)

Представителство на ЕЦБ във Вашингтон Секретариат на ЕССР Статистика (генерална дирекция) Човешки ресурси, бюджет и организационна структура (генерална дирекция)

Генералният съвет се състои се от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 28-те държави от ЕС. Другите членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, председателят на Съвета на ЕС и един член на Европейската комисия могат да присъстват на заседанията на Генералния съвет, но нямат право да гласуват.

Генералният съвет има предимно консултативна и координационна роля - подпомага консултативната и координационна работа на ЕЦБ и помага при подготовката на нови държави за въвеждане на еврото.

Генералният съвет на ЕЦБ може да се разглежда като преходен орган. Той изпълнява задачите, поети от Европейския паричен институт, които ЕЦБ трябва да осъществи в третия етап на икономическия и паричен съюз, тъй като все още не всички държави членки на ЕС са приели еврото. Той също допринася за:

консултативната дейност на ЕЦБ; събирането на статистическа информация; изготвянето на годишните доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството

и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ; приемането на мерки, свързани с алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ,

които са различни от мерките, посочени в Договора; определянето на условията за работа на персонала на ЕЦБ; както и необходимата подготовка за неотменимо фиксиране на обменните курсове на

валутите на „държавите членки с дерогация“ спрямо еврото.Съгласно Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската

централна банка Генералният съвет на ЕЦБ ще бъде разпуснат, когато всички държави членки на ЕС въведат единната валута.

Надзорният съвет се състои от председател (назначаван за петгодишен мандат, който не подлежи на подновяване), заместник-председател (избран измежду членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ), четирима представители на ЕЦБ и представители на националните надзорни органи.

Неговите отговорности са да планира и изпълнява надзорните задачи на ЕЦБ и да отправя предложения към Управителния съвет за цялостни проекти за решения.Задача: разберете повече за процеса на вземане на решения в рамките на единния надзорен механизъм на интернет страницата за банковия надзор:https://www.bankingsupervision.europa.eu/organisation/governance/html/index.bg.html

Водещи принципи на действията на ЕЦБ

Независимост на ЕЦБОсновният принцип за независимостта на ЕЦБ е залегнал в член 130 от ДФЕС („При

упражняване на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им в съответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, нито ЕЦБ, нито национална централна банка, нито някой от членовете на техните органи за вземане на решения имат право да искат или да приемат указания от институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, както и от което и да е правителство на държава членка или от някой друг орган“). Независимостта на ЕЦБ се гарантира също така и от забраните в член 123 от ДФЕС, които са валидни и за националните централни банки (НЦБ): забранява се предоставянето на овърдрафти или всякакви други кредитни инструменти в полза на институциите или органите на Съюза, централните правителства, регионални, местни или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите членки (4.1.2). В основата на независимостта на ЕЦБ е свободният избор на инструменти на паричната политика. Договорът предвижда използването на традиционни инструменти (членове 18 и 19 от Устава) и позволява на Управителния съвет да взема решения относно използването на други методи (член 20 от Устава).

Отчетност и прозрачност на ЕЦБЗа да се обезпечи надеждността на ЕЦБ, Договорът (член 284 от ДФЕС), а също и

Уставът (член 15) предвиждат задължения за предоставяне на информация. ЕЦБ съставя и публикува доклади за дейността на ЕСЦБ поне веднъж на всяко тримесечие (член 15, параграф 1 от Устава). Консолидираният финансов отчет на ЕСЦБ се публикува всяка седмица (член 15, параграфи 1 и 2 от Устава). От самото начало месечният бюлетин на ЕЦБ предоставя задълбочен анализ на икономическата ситуация и перспективите за динамиката на цените. Месечният бюлетин беше заменен през януари 2015 г. с нов Икономически бюлетин, който, предвид преминаването през януари 2015 г. към шестседмичен интервал за заседанията на Управителния съвет, посветени на паричната политика, ще бъде публикуван две седмици след всяко заседание, посветено на паричната политика. На 19 февруари 2015 г. ЕЦБ публикува за първи път отчет за заседание на Управителния съвет, посветено на паричната политика, като по този начин се присъедини към комуникационната политика на други водещи централни банки. ЕЦБ представя на Европейския парламент годишен отчет за дейностите на ЕСЦБ и относно паричната политика както през настоящата, така и през предходната година (член 284, параграф 3 от ДФЕС и член 15, параграф 3 от Устава). ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент и членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ редовно се явяват пред него на отчет.

ЕЦБ е независима при изпълнението на своя мандат и задачи. Вследствие на това ЕЦБ е обект на строги изисквания за отчетност пред народите на Европа и техните избрани представители - Европейския парламент.

На практика ЕЦБ поддържа постоянен диалог с Европейския парламент, основно чрез тримесечните доклади, които председателят на ЕЦБ представя на Комисията по икономически и парични въпроси (ECON), и годишния доклад на ЕЦБ, който председателят на ЕЦБ представя на пленарната сесия на Европейския парламент. Пред комисията ECON се явяват и други членове на Изпълнителния съвет.

Освен това ЕЦБ отговаря на писмени въпроси на членове на Европейския парламент, които се публикуват заедно с отговорите на ЕЦБ в Официален вестник на ЕС и

в Публикации.

Правила за гласуване в Управителния съвет на ЕЦБ (чл. 10(2) от Устава)При гласуванията в Управителния съвет на ЕЦБ преди се прилагаше принципът „един

член - един глас“. Съгласно Договорите за ЕС в системата за гласуване в управителния съвет на ЕЦБ трябва да се прилага ротационна система, след като броят на държавите от еврозоната надхвърли 18. Това се случи на 1 януари 2015 г., когато Литва се присъедини към еврозоната. Ротационният принцип има за цел да се обезпечи ефективността на системата за вземане на решения на ЕЦБ дори при нарастването на броя на участниците. Управителите от държавите от еврозоната, класирани от първо до пето място (в зависимост от размера на техните икономики и техните финансови сектори), имат общо четири гласа при гласуването. Всички останали (понастоящем 14) имат общо 11 гласа при гласуването. Управителите се редуват всеки месец при използването на правата на глас. Членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ имат постоянно право на глас.

3. ФункцииОсновната цел на Европейската централна банка (ЕЦБ) е да управлява еврото, да

поддържа ценовата стабилност и да провежда икономическата и паричната политика на ЕС. Сред най-важните и задачи е именно тази да поддържа ценовата стабилност, като по този начин подкрепя икономическия растеж и създаването на работни места.

За тази цел ЕЦБ: Определя лихвените равнища, на които отпуска заеми на търговските

банки в еврозоната, като по този начин контролира паричното предлагане и инфлацията. Управлява резервите от чужда валута на еврозоната и покупките или продажбите

на валута, за да се балансират обменните курсове. Следи за това националните власти да упражняват подходящ надзор над

финансовите пазари и институции и платежните системи да функционират безпроблемно.

Гарантира сигурността и стабилността на европейската банкова система. Разрешава отпечатването на евробанкноти в страните от еврозоната. ЕЦБ има

изключителното правомощие да разрешава емитирането на еврото. Следи ценовите тенденции и оценява риска, който те представляват по отношение

на ценовата стабилност.По отношение на областите в кръга на нейните правомощия, с Европейската

централна банка се провеждат консултации по всеки проект на акт на Съюза, както и по всеки проект за нормативна уредба на национално равнище, като тя може да дава становища.

Евросистемата провежда паричната политика на Съюза в еврозоната. Държавите-членки, чиято парична единица не е еврото, както и техните централни банки, запазват своята компетентност по паричните въпроси.

ЕСЦБ се управлява от органите за вземане на решения на Европейската централна банка. Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценовата стабилност. Без да се засяга тази цел, тя подпомага общите икономически политики в Съюза, за да допринесе за

постигането на неговите цели.

3.1. Парична политика„Основната цел на Европейската система на централните банки [...] е да поддържа

ценова стабилност.“ (Член 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз)Това е основната разпоредба в главата за паричната политика в Договора за

функционирането на Европейския съюз. Като съсредоточава паричната политика на ЕЦБ върху тази цел, Договорът отразява съвременното икономическо схващане за ролята, обхвата и границите на паричната политика и установява институционалната и организационна основа за уредбата на дейността на централните банки в икономическия и паричен съюз.

Управителният съвет на Европейската централна банка се стреми да поддържа инфлацията под, но близо до 2 % в средносрочен план. За да изпълни своята първостепенна задача, Управителният съвет взема решенията си въз основа на двустълбова стратегия на паричната политика и ги прилага посредством своята оперативна рамка.

Как се провежда европейската парична политика?Основната цел на ЕСЦБ е да поддържа ценовата стабилност. С оглед постигането

на тази основна цел Управителният съвет на ЕЦБ основава своите решения на двустълбова стратегия за паричната политика и ги изпълнява, използвайки стандартни и нестандартни мерки в областта на паричната политика. Най-важните инструменти на стандартната парична политика на ЕЦБ са операциите на отворения пазар, постоянните инструменти и поддържането на минимални резерви. В отговор на финансовата криза ЕЦБ също така промени своята комуникационна стратегия, предоставяйки насоки за бъдещото развитие на лихвената политика на ЕЦБ в зависимост от перспективите за ценова стабилност, и предприе редица нестандартни мерки в областта на паричната политика. Те включват покупки на активи и държавни облигации на вторичния пазар с цел запазване на ценовата стабилност и ефективността на трансмисионния механизъм на паричната политика.

На 13 октомври 1998 г. Управителният съвет на ЕЦБ се споразумя относно основните елементи на стратегията на паричната политика на ЕЦБ, а именно: i) количествено определение на ценовата стабилност, ii) важна роля за мониторинга на растежа на паричната маса в нейната съвкупност и iii) мащабна оценка на перспективите за развитието на цените. ЕЦБ се спря в своя избор на парична стратегия, базираща се на два стълба (първи стълб: икономически анализ; втори стълб: паричен анализ), чиито съответни роли още веднъж бяха ясно дефинирани при прегледа на тази стратегия на 8 май 2003 г.

Ценова стабилностЦеновата стабилност е определена като темп на инфлацията (увеличение в

сравнение с предходната година на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за еврозоната) под, но близо до 2 %, който да бъде постигнат в средносрочен план.

Първият стълб на стратегията за парична политика на ЕЦБ съдържа

икономически анализ. Централно място в него заемат оценките на актуалните икономически и финансови тенденции и свързаните с тях краткосрочни и средносрочни рискове за ценовата стабилност. Икономическите и финансовите променливи, които са предмет на този анализ, включват например: тенденции, свързани със съвкупното производство; съвкупното търсене и неговите компоненти; фискалната политика; условията на пазара на труда и на капиталовите пазари; широк спектър от показатели за цените и разходите; тенденции, свързани с обменния курс, глобалната икономика и платежния баланс; финансовите пазари, както и показателите в баланса на отделни сектори от еврозоната[1].

Вторият стълб на стратегията за парична политика на ЕЦБ обхваща паричния анализ. Той се основава на връзката между нарастването на паричните обеми и инфлацията в средносрочен и дългосрочен план и на факта, че паричните тенденции водят инфлационните тенденции.

Реализиране на паричната политика: инструменти и методиЧрез определяне на лихвените проценти, при които търговските банки могат да

получат пари от централната банка, Управителният съвет на ЕЦБ косвено влияе върху лихвените проценти в икономиката на еврозоната, най-вече върху лихвените проценти на заемите, които търговските банки отпускат, и на спестовните влогове. За реализирането на тази парична политика ЕЦБ ползва редица инструменти.

1.Операции на отворения пазарОперациите на отворения пазар играят съществена роля при управлението на

лихвените проценти и на ликвидността на пазара; те сигнализират за курса на паричната политика чрез четири категории операции:

а. Основни операции по рефинансиране — това са обичайни обратни трансакции за осигуряване на ликвидност със седмична честота и двуседмичен матуритет. Те осигуряват по-голямата част от ликвидността на банковата система. Минималният лихвен процент за основните операции по рефинансиране е една от ключовите лихвени ставки на ЕЦБ. Той се намира в границите на ставките за депозитния инструмент и пределния кредитен инструмент. Размерът на тези три ключови ставки е знак за насоката на развитие на паричната политика на еврозоната.

б. Дългосрочни операции по рефинансиране — това са обратни трансакции за осигуряване на ликвидност с месечна честота и тримесечен матуритет. Те представляват само ограничена част от общия обем за рефинансиране и не целят изпращане на сигнали към пазара.

в. Операции за фино регулиране — целта на тези аd hoc операции е да се реагира на непредвидени колебания в ликвидността на пазара, по-специално за балансиране на въздействието върху лихвите.

г. Структурни операции — тези операции са насочени главно към непрекъснатото адаптиране на структурната позиция на Евросистемата към финансовия сектор.

2.Постоянни инструментиПостоянните инструменти осигуряват или абсорбират ликвидност с овърнайт

матуритет, а индексът на лихвите по овърнайт депозити в евро (EONIA — Euro Overnight Index Average) измерва ефективния лихвен процент, преобладаващ на междубанковия овърнайт пазар в евро. Евросистемата предлага на кредитните

институции два постоянни инструмента: пределното кредитно улеснение, осигуряващо възможност за получаване на овърнайт ликвидност от централната банка срещу представяне на достатъчно допустими активи (лихвеният процент по този инструмент формира тавана за пазарния овърнайт лихвен процент), и депозитното улеснение, за правене на овърнайт депозити в централната банка (лихвеният процент по този инструмент формира минималната граница за пазарния овърнайт лихвен процент). Двете лихвени ставки имат за цел да гарантират безпроблемното функциониране на паричния пазар при ситуации с много високо търсене и предлагане на пари.

3.Поддържане на минимални резервиСъгласно член 19, параграф 1 от Устава ЕЦБ може да изисква от кредитните

институции със седалище в държавите членки да поддържат минимални резерви в ЕЦБ и националните централни банки. Целта на минималните резерви е стабилизирането на краткосрочните лихвени проценти и създаването (или увеличаването) на структурен недостиг на ликвидност в банковата система спрямо евросистемата, което облекчава управлението на курсовете на паричния пазар посредством редовни осигуряващи ликвидност операции. Методите на изчисляване и определянето на необходимата сума се определят от Управителния съвет на ЕЦБ.

4. Нестандартни мерки в областта на паричната политика и реакция на кризата след 2007 г.

От юли 2013 г. Управителният съвет на ЕЦБ предоставя насоки за бъдещото развитие на лихвената политика на ЕЦБ в зависимост от перспективите за ценова стабилност. Предоставянето на бъдещи насоки е съществена промяна в комуникацията от страна на ЕЦБ относно паричната политика. Това включва информиране не само как Управителният съвет на ЕЦБ оценява настоящите икономически условия и рисковете за ценовата стабилност в средносрочен план, но и какво означава тази оценка за бъдещата ориентация на паричната политика.

През последните години ЕЦБ предприе редица нестандартни мерки в областта на паричната политика. През 2009 г. и 2011 г. ЕЦБ стартира две програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP, която приключи през юни 2010 г., и CBPP 2, която приключи през октомври 2012 г.). От 10 май 2010 г. до февруари 2012 г. ЕЦБ извърши интервенции на дълговите пазари по програмата за пазарите на ценни книжа (SMP), която приключи през септември 2012 г. През август 2012 г. ЕЦБ съобщи за възможността за провеждане на окончателни операции на открития пазар на вторичните пазари на държавни облигации, за да се осигури подходящ трансмисионен механизъм на паричната политика и да се запази единството на паричната ѝ политика. През юни 2014 г. тя обяви поредица от целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР), насочени към подобряване на банковото кредитиране на нефинансовия частен сектор на еврозоната, с изключение на заемите за домакинствата за закупуване на жилище, за период от две години. През септември 2014 г. ЕЦБ обяви две нови програми за закупуване, а именно програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP) и третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP 3), насочени към засилване на трансмисионния механизъм на паричната политика, подкрепа за предоставянето на кредити на икономиката на еврозоната и в резултат на това, за по-нататъшно превръщане на паричната политика в по-малко рестриктивна. На 9 март 2015 г. Евросистемата започна да закупува, на вторичния пазар, облигации, издадени от

централните правителства на страните от еврозоната и от някои агенции и международни или наднационални институции, намиращи се в еврозоната, в рамките на Програма за закупуване в публичния сектор (PSPP). Комбинирани, ABSPP, CBPP 3 и PSPP представляват разширената програма за закупуване на активи (EAPP), чиито месечни покупки ще възлизат на 60 млрд. евро. Те ще продължат до края на септември 2016 г. и във всеки случай, докато Управителният съвет установи устойчива корекция в развитието на инфлацията, която е в съответствие с неговата цел за постигане на темп на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план.

Задача: Запознайте се с изданието: „Паричната политика на ЕЦБ“ (трето издание, май 2011 г.) https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/monetarypolicy2011en.pdf

3.2. СтатистикаЦелта на статистиката на ЕЦБ е да предоставя всички необходими данни за

изпълнение на задачите на Европейската система на централните банки. Въпреки че основната задача е провеждането на паричната политика за еврозоната, статистически данни на ЕЦБ също се предоставят на Европейския съвет за системен риск за целите на макропруденциалния надзор на финансовата система. Освен това ЕЦБ предоставя тази статистика и допълнителна информация както на обществеността, така и на участниците на пазара.

В меморандум за разбирателство са посочени задълженията на ЕЦБ и Европейската комисия (т.е. Евростат) по отношение на икономическата и финансовата статистика на равнището на Европейския съюз - ЕЦБ има първостепенна отговорност за паричната и финансовата статистика, статистиката за международните резерви на Евросистемата и статистиката за номиналните и реалните ефективни обменни курсове на еврото, а Евростат има първостепенна отговорност за общата икономическа статистика. Двете институции споделят отговорността за статистиката на платежния баланс и финансовите и нефинансовите сметки, разбити по институционален сектор.

3.3. Финансова стабилностКакто показва икономическата и финансовата криза в Европа, финансовата

стабилност играе решаваща роля във финансовата система и в икономиката като цяло. При нарастващия брой на финансовите институции с дейност в една или повече държави или континенти глобалната финансова стабилност придобива още по-голямо значение.

Финансовата система се състои от: финансови пазари (например паричните пазари и капиталовите пазари), които

насочват свободните средства от заемодатели (т.е. предприятия или физически лица, които желаят да инвестират парите си) към заемополучатели (т.е. лица, които се нуждаят от капитал);

финансови посредници (например банки и застрахователни дружества), които косвено свързват заемодателите и заемополучателите (въпреки че заемополучателите могат да получат средства и пряко от финансовите пазари чрез емитиране на ценни книжа, например акции или облигации);

финансова инфраструктура, позволяваща извършването на платежни трансфери и търгуване, клиринг и сетълмент на ценни книжа.

За да бъде защитена финансовата система и да бъде осигурена финансова стабилност, трябва да се определят главните източници на риск и уязвимост и всички заинтересовани страни (като например финансовите институции и надзорниците) да си дават сметка за рисковете. Те са следните:

Ако икономическият растеж се забави, вследствие на което фирмите се затрудняват да погасяват кредитите си (поради спада в продажбите), а домакинствата – да изплащат ипотеките си (поради безработица), банките от своя страна биха регистрирали загуби.

Цените на активите (например на ценните книжа, недвижимата собственост или производственото оборудване) биха могли да се понижат или променят рязко, създавайки несигурност на финансовите пазари, в резултат на което инвеститорите губят пари.

Възможно е банките да отпуснат големи кредити на определен отрасъл и след това да установят, че са уязвими спрямо всякакъв възможен спад в този отрасъл.

Те биха могли да направят мащабни инвестиции на пазарите на акции или облигации и след това да станат уязвими спрямо спад на цените на тези пазари.

Банките, застрахователните дружества и другите финансови институции образуват първата защитна линия срещу финансови кризи. Тяхна е отговорността да останат жизнеспособни и платежоспособни и да проверяват кредитоспособността на кредитополучателите, за да управляват рисковете, които поемат.

Мерките, които органите на публичната администрация приемат за предотвратяване

или смекчаване на финансовите кризи, представляват втората защитна линия. Те включват:

пруденциално регулиране (т.е. правила, които финансовите институции трябва да спазват, за да осигурят ефективно управление на риска и безопасност на средствата на спестителите), заедно с оповестяване на информация с цел насърчаване на пазарна дисциплина;

пруденциален надзор (т.е. осигуряване на спазването на тези правила от финансовите институции);

наблюдение и оценка, като се определят уязвимите места и рисковете във финансовата система като цяло.

Ако финансовите институции изпаднат в затруднено положение въпреки всички тези мерки, възможно е да се наложи намесата на публичните органи.

3.4. БанкнотиПо закон право да емитират евробанкноти имат както ЕЦБ, така и националните

централни банки (НЦБ) на държавите от еврозоната. На практика обаче единствено НЦБ физически емитират и изтеглят от обращение евробанкноти. ЕЦБ не извършва касови услуги и не участва в касови операции. Що се отнася до евромонетите, единствените законни емитенти са държавите в еврозоната. На равнище еврозона всички въпроси, свързани с монетите, се координират от Европейската комисия.

Задължение на ЕЦБ е да упражнява надзор на дейностите на НЦБ и да насърчава по-нататъшното хармонизиране на касовите услуги в еврозоната, докато НЦБ отговарят за функционирането на своите национални системи за разпространение на паричните наличности. НЦБ въвеждат банкноти и монети в обращение чрез банковата система и в по-малка степен ― чрез мрежата за търговия на дребно. ЕЦБ не може да извършва тези операции, тъй като няма съответни технически отдели (звена за разпространение, за обработка на банкноти, трезори и т.н.).

3.5. Валутни резерви и собствени средства Валутните резерви на ЕЦБ осигуряват наличието на достатъчна ликвидност, за да

може тя да провежда валутни операции, когато е необходимо. Валутните резерви са създадени първоначално чрез прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от НЦБ в еврозоната в началото на третия етап на икономическия и паричен съюз на 1 януари 1999 г.

Целите на управлението на валутните резерви на ЕЦБ по реда на своето значение са: ликвидност, сигурност и възвръщаемост.

Портфейлът на ЕЦБ от резерви в чуждестранна валута се състои от щатски долари, японски йени, злато и специални права на тираж. Съставът на портфейла се променя с времето, отразявайки промените в пазарната стойност на инвестираните активи, както и операциите на ЕЦБ с чуждестранна валута и злато.

Резервите в щатски долари и японски йени се управляват активно от ЕЦБ и избрани НЦБ от еврозоната (действащи като представители на ЕЦБ), които желаят да участват в тази оперативна дейност. НЦБ имат възможност да извършват оперативните дейности по

управление на валутните резерви на ЕЦБ съвместно с други НЦБ. Всяка НЦБ или група НЦБ обикновено управлява един портфейл в щатски долари или японски йени като представител на ЕЦБ.

3.6. Валутни операцииЕвросистемата провежда валутни операции в съответствие с член 127 и член 219 от

Договора за функционирането на Европейския съюз. Валутните операции включват: Едностранни или съгласувани действия

При отсъствие на официални споразумения или общи насоки Евросистемата може да вземе при необходимост решение за провеждането на интервенции на валутните пазари. Евросистемата може да провежда такива интервенции самостоятелно (т.е. едностранно) или като част от съвместна интервенция заедно с други централни банки (т.е. съгласувани действия).

Централизирани и децентрализираниИнтервенциите могат да бъдат осъществявани или пряко от ЕЦБ (т.е.

централизирано), или от националните централни банки (НЦБ), действащи от името на ЕЦБ чрез „явно представителство“ (т.е. децентрализирано). От гледна точка на крайната цел на операцията е без значение дали осъществяването на интервенцията е централизирано или децентрализирано.

Всяка интервенция, свързана с друга валута от ЕС, се извършва, без това да засяга основната цел на ЕЦБ ― поддържането на ценова стабилност, и се осъществява от Евросистемата в тясно сътрудничество със съответната национална централна банка извън еврозоната, по-специално по отношение на финансирането на интервенцията.

Валутен механизъм IIВалутни интервенции могат да се извършват и в рамките на валутния механизъм II

(ERM II), който влезе в сила в началото на третия етап на икономическия и паричен съюз. ERM II се основава главно на два правни документа: резолюция на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. и споразумение от 1 септември 1998 г., изменено, между ЕЦБ и НЦБ на държавите извън еврозоната. 

Понастоящем в ERM II участва единствено Дания (от 4 януари 1999 г., след като е участвала в първоначалния ERM). Очаква се останалите държави, които се присъединиха към Европейския съюз на 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г., на даден етап също да влязат в ERM II.

Ролята на Съвета ЕкофинИнтервенциите на валутните пазари могат също да бъдат извършвани в контекста на

институционалните отношения в областта на обменните курсове между еврото и валутите на страните извън Европейския съюз (напр. щатския долар и японската йена). Член 219 от Договора определя две възможни институционални процедури по отношение на тези валути:

Съветът Екофин може да сключва официални споразумения относно система за обменен курс за еврото.

Съветът Екофин може да формулира общи насоки за политиката на Евросистемата по отношение на обменния курс.

Досега не е прилагана никоя от тези процедури. И в двата случая ЕЦБ би участвала или посредством препоръка, или чрез предоставяне на консултация на Съвета Екофин. И двете институционални процедури обаче не трябва да засягат основната цел - поддържането на ценова стабилност. Капацитетът на ЕЦБ за осъществяване на интервенции на валутните пазари не се ограничава до валутните ѝ резерви. Тя може да финансира интервенции и чрез други средства като например валутни суапове.

4. Как функционира ЕЦБ?ЕЦБ работи с националните централни банки на всички страни от ЕС. Заедно те

образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).Тя ръководи сътрудничеството между централните банки в еврозоната, т.

нар. Евросистема.Председателят на Съвета и един член от Комисията могат да участват в заседанията

на Управителния съвет на Европейската централна банка без да имат право да гласуват.Председателят на Европейската централна банка получава покана да участва в

срещите на Съвета, когато Съветът обсъжда въпроси, свързани с целите и задачите на ЕСЦБ.

Европейската централна банка изпраща до Европейския парламент, Съвета и Комисията, а също и до Европейския съвет годишен доклад за дейностите на ЕСЦБ и за паричната политика както за предходната, така и за текущата година. Председателят на Европейската централна банка представя този доклад на Съвета и на Европейския парламент, който може да проведе общ дебат по него (чл. 284(3) от ДФЕС).

Председателят на Европейската централна банка и другите членове от Изпълнителния съвет могат, по искане на Европейския парламент или по тяхна инициатива, да бъдат изслушвани от компетентните комисии на Европейския парламент.