Computerworld | бр. 30 | юли/2016 | ГОДИНИ COMPUTERW ORLD регулации 5 Какво наложи промяната и какъв ефект ще има от влизане в сила на Privacy Shield На 6 октомври 2015 г. Съд- ът на Европейския съюз (СЕС) обяви за невалидно решението на Европейската комисия за адекватност на нивото на защита на лични данни в САЩ по делото на Максимилиан Шремс сре- щу ирландския орган по защита на личните данни. В резултат на това трансфе- рът на лични данни от ЕС към САЩ на основание на Safe Harbor стана невъзмо- жен и се създаде правна несигурност за бизнеса, зависещ от възможността за обмен на данни през оке- ана, разкри адв. Десислава Кръстева, съдружник в Ад- вокатско дружество „Дими- тров, Петров и Ко.” „Safe Harbor бе един от механизмите, по които през последните 15 години се реализираха трансфери- те на лични данни от Евро- па към САЩ. Невалид- ността му постави пред се- риозно изпитание над 5000 организации, които разчи- таха на него като на транс- ферен инструмент за лични данни между ЕС и САЩ. С други думи – засегнат беше бизнес с приблизителна стойност 250 милиарда до- лара годишно”, посочи адв. Гергана Антонова, специа- лист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдруж- ници“. Адв. Антонова припом- ни, че обявяването на нева- лидността на решението за Safe Harbor поради негод- ността му да осигури адек - ватно ниво на защита на да- нните се случи в резултат на действията на австрийския студент и активист Макси- милиан Шремс. Накратко, те бяха провокирани от виждането на Шремс, че действащите право и прак - тики в САЩ не гарантират достатъчна защита на съх - раняваните на територията ù лични данни срещу из- вършваните в страната дей- ности по наблюдение от публичните органи. В това отношение Шремс се позова на направените от Едуард Сноудън разкрития относно дейността на разузнавател- ните служби на САЩ. Осъзнаването на недос- татъчните гаранции, пре- доставяни от механизма на Safe Harbor, датира преди решението на Съда на ЕС. Обменът на данни между ЕС и САЩ се урежда с ново споразумение На 12 юли 2016 г. Европейската комисия прие нов действащ механизъм за трансфер на данни в САЩ - т. нар. EU- U.S. Privacy Shield. Новото споразумение цели да урегулира обмена на данни между администраторите на лични данни в Европейския съюз и в Съединените американски щати (САЩ). За коментар относно новото споразумение се обърнахме за експертно мнение към адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”, ръководител на отдела по защита на личните данни на кантората и старши правен експерт към Фондация „Право и Интернет” и към адв. Гергана Антонова, специалист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“. Адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” Адв. Десислава Кръстева е съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” и ръководител на отдела по защита на личните данни на кантората. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски” и има богат опит в областите електронна търговия и интернет право, телекомуникационно право, защита на личните данни, договорно право, дружествено и търговско право. Автор е на многобройни доклади и становища по прилагането на европейската правна рамка, свързана с информационните и комуникационни технологии и активно участва в изготвянето на законови и подзаконови нормативни актове. Член е на Софийската адвокатска колегия и на Центъра по право на информационните и комуникационни технологии към Фондация „Право и Интернет”. Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“ специализира в сферата на правото на информационните и комуникационни технологии (ИКТ право). Като една от първите кантори, занимаващи се с тази област на правото в България, дружеството е придобило практически опит при консултирането на най-големите частни български доставчици на интернет услуги, интернет портали, софтуерни дружества, инженерингови фирми, доставчици на удостоверителни услуги и други развиващи се организации, свързани с ИКТ. Понастоящем дружеството е правен съветник на Google и Youtube по повод правните аспекти на иновативните бизнес и технологични проекти за Централна и Източна Европа. Адв. Гергана Антонова, специалист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“ Адв. Гергана Антонова е специалист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“. Практиката Ӝ включва консултации на администратори на лични данни във връзка с различни аспекти на ежедневната им дейност, включително осигуряване на законово съответствие на маркетингови кампании, договори за облачни услуги и трансфери на лични данни. Трудовоправната Ӝ експертиза се отнася до консултиране на български и международни работодатели по различни въпроси, отнасящи се до целия процес на съществуване на трудовото правоотношение. Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“ (DRP) предлага специализирани правни услуги на юридически и физически лица в много области на гражданското, административното и процесуалното право. DRP има изцяло специализиран екип от експерти по трудово право, защита на лични данни и имиграционни въпроси, обслужващ едни от най-големите работодатели в България. Като признание за високото ниво на експертиза на екипа, през 2014 г. дружеството е поканено и прието за българския член на Световния алианс на трудовоправните експерти (Employment Law Alliance). Продължава на стр. 6
Transcript
Computerworld | бр. 30 | юли/2016 |ГОДИНИ
COMPUTERWORLD
регулации 5
Какво наложи промяната и какъв ефект ще има от влизане в сила на Privacy ShieldНа 6 октомври 2015 г. Съд-ът на Европейския съюз (СЕС) обяви за невалидно решението на Европейската комисия за адекватност на нивото на защита на лични данни в САЩ по делото на Максимилиан Шремс сре-щу ирландския орган по защита на личните данни. В резултат на това трансфе-рът на лични данни от ЕС към САЩ на основание на Safe Harbor стана невъзмо-жен и се създаде правна несигурност за бизнеса, зависещ от възможността за обмен на данни през оке-ана, разкри адв. Десислава Кръстева, съдружник в Ад-вокатско дружество „Дими-тров, Петров и Ко.”
„Safe Harbor бе един от механизмите, по които през последните 15 години се реализираха трансфери-те на лични данни от Евро-па към САЩ. Невалид-ността му постави пред се-риозно изпитание над 5000 организации, които разчи-таха на него като на транс-ферен инструмент за лични данни между ЕС и САЩ. С други думи – засегнат беше
бизнес с приблизителна стойност 250 милиарда до-лара годишно”, посочи адв. Гергана Антонова, специа-лист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдруж-ници“.
Адв. Антонова припом-ни, че обявяването на нева-лидността на решението за Safe Harbor поради негод-ността му да осигури адек-ватно ниво на защита на да-нните се случи в резултат на действията на австрийския студент и активист Макси-милиан Шремс. Накратко, те бяха провокирани от виждането на Шремс, че действащите право и прак-тики в САЩ не гарантират достатъчна защита на съх-раняваните на територията ù лични данни срещу из-вършваните в страната дей-ности по наблюдение от публичните органи. В това отношение Шремс се позова на направените от Едуард Сноудън разкрития относно дейността на разузнавател-ните служби на САЩ.
Осъзнаването на недос-татъчните гаранции, пре-доставяни от механизма на Safe Harbor, датира преди решението на Съда на ЕС.
Обменът на данни между ЕС и САЩ се урежда с ново споразумение
На 12 юли 2016 г. Европейската комисия прие нов действащ механизъм за трансфер на данни в САЩ - т. нар. EU-U.S. Privacy Shield. Новото споразумение цели да урегулира обмена на данни между администраторите на лични данни в Европейския съюз и в Съединените американски щати (САЩ).За коментар относно новото споразумение се обърнахме за експертно мнение към адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”, ръководител на отдела по защита на личните данни на кантората и старши правен експерт към Фондация „Право и Интернет” и към адв. Гергана Антонова, специалист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“.
Адв. Десислава Кръстева, съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”
Адв. Десислава Кръстева е съдружник в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” и ръководител на отдела по защита на личните данни на кантората. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски” и има богат опит в областите електронна търговия и интернет право, телекомуникационно право, защита на личните данни, договорно право, дружествено и търговско право. Автор е на многобройни доклади и становища по прилагането на европейската правна рамка, свързана с информационните и комуникационни технологии и активно участва в изготвянето на законови и подзаконови нормативни актове. Член е на Софийската адвокатска колегия и на Центъра по право на информационните и комуникационни технологии към Фондация „Право и Интернет”.Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“ специализира в сферата на правото на информационните и комуникационни технологии (ИКТ право). Като една от първите кантори, занимаващи се с тази област на правото в България, дружеството е придобило практически опит при консултирането на най-големите частни български доставчици на интернет услуги, интернет портали, софтуерни дружества, инженерингови фирми, доставчици на удостоверителни услуги и други развиващи се организации, свързани с ИКТ. Понастоящем дружеството е правен съветник на Google и Youtube по повод правните аспекти на иновативните бизнес и технологични проекти за Централна и Източна Европа.
Адв. Гергана Антонова, специалист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“
Адв. Гергана Антонова е специалист по защита на лични данни и трудово право в Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“. Практиката Ӝ включва консултации на администратори на лични данни във връзка с различни аспекти на ежедневната им дейност, включително осигуряване на законово съответствие на маркетингови кампании, договори за облачни услуги и трансфери на лични данни. Трудовоправната Ӝ експертиза се отнася до консултиране на български и международни работодатели по различни въпроси, отнасящи се до целия процес на съществуване на трудовото правоотношение. Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“ (DRP) предлага специализирани правни услуги на юридически и физически лица в много области на гражданското, административното и процесуалното право. DRP има изцяло специализиран екип от експерти по трудово право, защита на лични данни и имиграционни въпроси, обслужващ едни от най-големите работодатели в България. Като признание за високото ниво на експертиза на екипа, през 2014 г. дружеството е поканено и прието за българския член на Световния алианс на трудовоправните експерти (Employment Law Alliance).
Продължава на стр. 6
6 | бр. 30 | юли/2016 | ComputerworldГОДИНИ
COMPUTERWORLD
регулации
Още през 2013 г. Европей-ската комисия даде редица препоръки за подобряване на Safe Harbor. Българската Комисия за защита на лич-ните данни също оцени на-личието на рискове, свърза-ни с прилагането на Safe Harbor, преди издаването на решението на Съда на ЕС, посочи адв. Антонова.
„Обявяването на реше-нието за Safe Harbor за не-валидно доведе до сериоз-ни последици за бизнеса и от двете страни на океана. При липса на регулация между ЕС и САЩ относно трансферите на лични дан-ни, организациите бяха по-ставени в ситуация, изис-кваща от тях да адаптират светкавично политиките и практиките си за защита на личните данни, без да имат напълно ясна индикация за това какво може да послед-ва”, коментира адв. Анто-нова.
„След отмяната на Safe Harbor бизнесът е принуден или да спре дейността си, или да продължи трансфе-ра на лични данни в проти-воречие на националното и европейско законодател-ство, или да реорганизира изцяло дейността си така,
че да започне да прилага други инструменти за трансфер на данни към САЩ, което обаче е време-емко и е свързано със съ-ществени разходи., обясни адв. Десислава Кръстева.
„Целта на Privacy Shield е да сложи края на този пери-од на несигурност и да на-мери баланс между нужди-те на бизнеса, защитавайки правата на лицата в ЕС. Макар съдържанието му да е обект на критика, няма да бъде пресилено да кажем, че то е част от преминава-нето към качествено нов етап на защита на личните данни”, добави адв. Гергана Антонова.
„Действащото европей-ско законодателство за-бранява трансфера на лич-ни данни към трети дър-жави извън ЕС и ЕИП, които не осигуряват адек-ватно ниво на защита. Ед-на от тези държави е САЩ. Същевременно ин-тензивните икономически отношения между САЩ и държавите членки пряко зависят от възможностите за движение/обмен на дан-ни. Поради тази необходи-мост, наред с другите правни инструменти, съ-
ществуваше т. нар. Safe Harbor, който се прилага-ше само за САЩ и целеше да осигури на бизнеса един по-бърз, опростен и ефективен инструмент за обмен на данни, като ед-новременно с това се га-рантира адекватно ниво на защита на правата на физическите лица, чиито данни се трансферират и обработват. Основната причина за отмяната на Safe Harbor бе не толкова начинът, по който компа-ниите в САЩ обработват получените данни, а раз-критията за масови наблю-дения от страна на амери-канските служби за сигур-ност и невъзможността да се гарантира защитата на трансферираните към аме-риканските компании дан-ни от подобна интервен-ция. В допълнение липс-ваха ефективни механи-зми за контрол върху спаз-ването на принципите на Safe Harbor от страна на американските компа-нии”, обясни адв. Десисла-ва Кръстева.
“Традиционните култур-ни различия между ЕС и САЩ във връзка с непри-косновеността на личната
сфера в най-широк смисъл създават база за коренно различно третиране на тези аспекти на Стария и на Но-вия континент. Затова и но-вата рамка на въпроса се съсредоточава върху огра-ничаването на произтича-щите от това конфликти”, обясни адв. Антонова.
По-строг режим на надзорНовото споразумение съ-държа някои новости в сравнение със Safe Harbor, като например нов, по-строг режим за надзор над компаниите, регистрирани в Privacy Shield и нови ме-ханизми за правна защита на европейските гражда-ни, разкри адв. Десислава Кръстева.
„Въпреки нововъведени-те механизми за правна за-щита на гражданите, ново-то споразумение не забра-нява изцяло на службите за сигурност в САЩ да из-вършват масово наблюде-ние на лични данни за оп-ределени със закон цели. Следващите месеци ще по-кажат дали тези механизми за защита ще проработят на практика. Личното ми мне-ние е, че съществува риск Privacy Shield да последва съдбата на Safe Harbor. Ос-новният проблем при всеки един от инструментите за трансфери на лични данни (стандартни договорни кла-узи, Biding Corporate Rules, и дори изрично разрешение от национален орган по за-щита на личните данни) към трети държави е, че ни-то един от тях не е годен практически да гарантира, че данните и правата на ли-цата, за които се отнасят те-зи данни, ще бъдат защите-ни в същата степен, в която са защитени в ЕС. От мо-мента, в който данните на-пуснат територията на ЕС, държавите членки губят възможността да осъщест-вяват ефективен контрол и защита на данните, особено срещу действията на служ-бите за сигурност в третите държави. С реформата в сферата на личните данни се цели да се разпростре действието на европейски-те правила извън ЕС, към лица, които са установени на територията на трети държави. Това, което евро-пейските институции из-бягват да коментират обаче е фактът, че европейските правила не могат да се при-лагат спрямо чужди пуб-лични органи и не могат да осигурят защита срещу за-дължителните законови правила, които действат в третите държави. Без значе-ние какви задължения са предвидени за компаниите, те не могат да осигурят за-щита срещу действията на
службите за сигурност в третите държави, нито да осигурят по-висока степен на защита на фундаментал-ните права на гражданите, чиито данни обработват, от тази, която реално е осигу-рена в третата държава. По-зитивната стъпка при Privacy Shield е в това, че за първи път изрично и ясно се прави разграничение меж-ду отговорността на компа-ниите и тази на държавните органи в САЩ. За първи път се предвиждат ограни-чения приложими към дей-ността на самите публични органи в САЩ. От компа-ниите се очаква да спазват правила и принципи, които са изпълними, докато за-щитата на данните срещу неприемливи действия на службите за сигурност и на други публични органи се осигурява чрез ангажимен-ти поети на публично-прав-но ниво между САЩ и ЕС. Доколко обаче тези ангажи-менти ще бъдат спазени от САЩ и държавите членки е въпрос на политическа во-ля”, коментира адв. Десис-лава Кръстева.
Адв. Гергана Антонова потвърди, че сред основни-те нови моменти в Privacy Shield са като цяло по-стро-гите задължения на орга-низациите в САЩ и на публичните органи на аме-риканската държава по от-ношение личните данни, трансферирани от ЕС. След като една организация до-броволно е решила да се са-мосертифицира по Privacy Shield, нейното ефективно и ежедневно придържане към принципите му е за-дължително. За да продъл-жи да разчита на Privacy Shield като средство за за-коносъобразен трансфер на данни от ЕС, тази организа-ция трябва да изпълнява редица задължения в тази връзка”, коментира адв. Антонова.
Достъп до личните данни от страна на държавни институцииЗначителна част от Privacy Shield е посветена на достъпа на американски държавни институции до трансферирани от ЕС лични данни, което беше и един от основните въпро-си, повдигнати във връзка с решението за Safe Harbor, уточни адв. Гергана Ан-тонова. Целта е да бъдат въведени гаранции и за-дължения за прозрачност в тази връзка и огранича-ване на възможността зад пелерината на държавната власт да се допуска навли-зане в личния живот на гражданите по неконтро-лируем начин, каза адв. Антонова.
Privacy Shield въвежда по-осезаем баланс между практическите нужди на органите, отговорни за на-ционалната сигурност, и възможността на гражда-ните да реализират своите лични и граждански сво-боди.
„Един от ангажиментите на САЩ е да установи правна възможност за за-щита на лицата на Стария континент, когато се касае за национална сигурност. Тази възможност ще бъде открита в новата фигура на омбудсман към Държавния департамент, който ще бъде независим от национални-те служби за сигурност. Омбудсманът ще се зани-мава с жалби и запитвания във връзка с достъпа до лични данни от страна на органите на националната сигурност”, коментира адв. Антонова.
Адв. Гергана Антонова обобщи и основната крити-ка към Privacy Shield.
„Въпреки подробното разгръщане на горните въ-проси в Privacy Shield, ни-как не е слабо недоволство-то срещу него. Както се оч-акваше, Максимилиан Шремс е един от основните критици на решението. Според него съществуване-то на Privacy Shield няма да бъде дълго.
Становището на Макси-милиан Шремс се подкрепя и от значителна част от екс-пертите в областта на за-щитата на личните данни. Не са неоснователни опасе-нията, че правната атака срещу новото споразуме-ние е въпрос на време. А то-ва, от своя страна, създава правна несигурност, която не е изключено да повлияе и на решението на органи-зации отвъд океана да из-ползват Privacy Shield като инструмент за трансфер на лични данни. Все пак тех-нологични гиганти като Apple, Microsoft и Google приветстваха новата регу-лация и заявиха интереса си към използването ù, уточни адв. Антонова.
„Друг е въпросът, че правната несигурност да-леч не се ограничава до Privacy Shield като механи-зъм за трансфер на лични данни. Ирландският орган за защита на личните дан-ни неотдавна официално заяви намерението си да се обърне към Върховния съд на Ирландия, съответно към СЕС, във връзка с прав-ния статус на трансферите на лични данни при из-ползване на стандартни до-говорни клаузи. Именно те-зи клаузи служеха като ос-новна алтернатива за зако-носъобразни трансфери през периода, следващ ин-валидирането на Safe
Harbor. Ако и те бъдат обя-вени за невалидни от Съда на ЕС, нуждата от алтерна-тивен трансферен механи-зъм ще стане все по-настой-чива.
У нас опасения по отно-шение на новоутвърдения Privacy Shield също не липсват. Факт е, че Бълга-рия е една от четирите дър-жави, които се въздържаха при гласуването за одобре-нието му. Останалите са родината на Максимилиан Шремс – Австрия, Хърват-ска и Словения.
Все пак Privacy Shield представлява значителен напредък по отношение си-гурността на личните дан-ни, трансферирани от ЕС към САЩ. Вследствие предвидения в него меха-низъм за извършване на го-дишен преглед на прилага-нето му, вероятно е новата регулация да претърпи ня-кои изменения. Това, раз-бира се, има както своите предимства, така и недос-татъци. От една страна, не-достатъчно адекватните моменти в Privacy Shield могат да бъдат прецизира-ни своевременно. От друга страна обаче, потенциалът за регулярни промени ще създаде по-трудна предви-димост и по-голяма неси-гурност пред бизнеса”, ко-ментира адв. Гергана Анто-нова.
Присъединяване към Privacy Shield и контрол„Присъединяването към Privacy Shield не е задължи-телно. То е въпрос на избор от страна на организациите, осъществяващи дейност в САЩ”, обясни адв. Герга-на Антонова от Адвокатско дружество „Динова Русев и Съдружници“.
Privacy Shield се базира на споразумение между ЕС и САЩ, при което всяка от страните е поела определе-ни ангажименти, за да се постигне ефективното функциониране на този ин-струмент и да се осигури
възможност за трансфер на данни към САЩ, обясни адв. Десислава Кръстева от Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.” „Поради това институции-те в ЕС, в държавите член-ки и в САЩ ще следва да спазват поетите ангажи-менти. Що се отнася до компаниите, възнамерява-щи да осъществят трансфер на лични данни от ЕС към САЩ, то те имат правото свободно да решат дали да използват този или да избе-рат друг правен инстру-мент, осигуряващ адекват-но ниво на защита на да-нните. Правилата на Privacy Shield ще са задължителни за тези американски компа-нии, които доброволно ре-шат да се самосертифици-рат, за да бъдат включени в Списъка на Privacy Shield и да се ползват от възмож-ностите, които този инстру-мент предлага.
От страна на ЕС преди всичко Европейската коми-сия и националните органи за защита на лични данни ще следят за спазването на споразумението. От страна на САЩ контролът ще се извършва от Департамента по търговия на САЩ (United States Department of Commerce)”, посочи адв. Десислава Кръстева.
Според адв. Кръстева, съществен въпрос от глед-на точка на българските ад-министратори на лични данни е как българската Комисия за защита на лич-ните данни (КЗЛД) ще тре-тира Privacy Shield. Тя обяс-ни, че логиката на създава-ните на европейско ниво инструменти за трансфер на данни като Privacy Shield, стандартни договор-ни клаузи и други подобни, е същите да се използват свободно от администрато-рите, без необходимост от преценка на адекватността на защита на данните от страна на местните органи като КЗЛД при всеки един трансфер на данни. „В практиката си обаче преди
отмяната на Safe Harbor, КЗЛД застъпваше позиция, че е необходима предвари-телна преценка и разреше-ние преди всеки един трансфер към организация от Safe Harbor. Това е тен-денция, която се забелязва и на европейско ниво – на-пример в аргументите на СЕС за невалидността на решението за Safe Harbor, с които се обосновават по-силни правомощия на на-ционалните органи по за-щита на личните данни и възможността да прераз-глеждат установените от ЕК на европейско ниво ин-струменти за трансфер. Ако същата практика се пренесе и по отношение на трансферите към организа-ции, включени в списъка на Privacy Shield, то за ком-паниите използването на този инструмент в голяма степен се обезсмисля”, зая-ви адв. Десислава Кръсте-ва.
Присъединяването към Privacy Shield почива върху механизъм на т.нар. само-сертифициране, уточни адв. Гергана Антонова. „Най-общо, чрез този меха-низъм желаещите да се ползват от възможностите за трансфер на лични дан-ни, предоставяни от Privacy Shield, заявяват пред Де-партамента по търговия на САЩ, че ще спазват зало-жените в него принципи. За да се самосертифицира съ-гласно Privacy Shield, орга-низацията трябва да отго-варя на редица изисквания в тази връзка. Публичен списък на самосертифици-ралите се организации ще бъде поддържан от Депар-тамента по търговия на САЩ”, коментира адв. Ан-тонова.
Последици от неспазване на договорките в Privacy Shield„Интересен и нов аспект в решението на ЕК за адек-ватността на защитата, предоставяна от Privacy
Shield е изричното пред-виждане на възможността при неспазване на поетите ангажименти от страна на американските институ-ции, действието на същото да бъде спряно, изменено, ограничено или дори от-менено. Това е породено от съмненията, че ангажи-ментите, поети от САЩ, ще се окажат само обеща-ния и Privacy Shield ще се окаже неспособен да оси-гури адекватна защита за правата на европейците и техните лични данни. Въз-можността, обаче, дейст-вието на Privacy Shield да бъде отменено или ограни-чено скоро след влизането му в сила запазва несигур-ността за бизнеса. Бизне-сът не може да започне да използва този инструмент за трансфер от ден първи; компаниите имат нужда от време, за да приведат дей-ността си в съответствие с новите изисквания, да изпълнят приложимите административни процеду-ри в различните държави членки и др. под. Същевре-менно съществува немалък риск всички тези усилия да се окажат напразни при ед-на евентуална отмяна или съществено ограничаване на действието на Privacy Shield в бъдеще, акценти-ра адв. Десислава Кръстева от Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.”.
Предвиден е ежегоден контрол за действителната адекватност на защитата, която се осигурява на лич-ните данни чрез Privacy Sh ie ld , доп ъл н и а д в. Кръстева.
„Ще се осъществява мо-ниторинг върху функцио-нирането на Privacy Shield, включително и върху съб-людаването на ангажимен-
тите и уверенията на САЩ относно достъпа до данни-те за целите на правопри-лагането и националната сигурност. ЕК и Департа-ментът по търговия на САЩ ще извършват този преглед и ще привличат за участие в него национални експерти в областта на раз-узнаването от САЩ и от европейските органи за за-щита на данните. Също та-ка ще се провежда и еже-годна среща на върха по въпросите на личните дан-ни, в която ще вземат учас-тие неправителствени ор-ганизации и други заинте-ресовани участници, като ще бъде обсъждано общо-то развитие на законода-телството на САЩ в облас-тта на личните данни и влиянието му върху евро-пейците. Въз основа на го-дишния преглед ЕК ще из-готвя публичен доклад до Европейския парламент и Съвета”, обясни а дв. Кръстева.
Адв. Десислава Кръстева уточни, че за защитата пра-вата на физическите лица са предвидени различни механизми – от възмож-ността да адресират жалби директно към компаниите обработващи техните дан-ни в САЩ; през контролни механизми, при които ще се ползва съдействието на националните органи по защита на личните данни; до алтернативни арби-тражни процедури. Инте-ресна е фигурата и на спе-ц и а л н и я о м б у д с м а н (Ombudsperson) в САЩ, чиито компетенции ще са свързани със случаите, при които личните данни се об-работват от американските служби и институции за целите на националната сигурност и има съмнения
за нарушаване правата на лицата, за които се отнасят тези данни.
Обхватът на механизми-те за реализиране на права-та на лицата, чиито лични данни са обработвани вследствие трансфер съ-гласно Privacy Shield, е по-широк в сравнение с пред-шественика му Safe Harbor, изтъква адв. Гергана Анто-нова от Адвокатско друже-ство „Динова Русев и Съ-дружници“.
Според нея, по-голямата част от предоставените възможности на лицата мо-гат да се използват алтер-нативно по техен избор. Все пак е препоръчителен определен логически ред, който да бъде следван.
Не на последно място, принципите на Privacy Shield се прилагат към ор-ганизациите в САЩ, до-колкото обработването на лични данни от страна на тези организации не попа-да в обхвата на законода-телството на ЕС, подчерта адв. Антонова. От друга страна, от 25 май 2018 г. за-почва да се прилага Общи-ят регламент относно за-щитата на данните, който отменя сега действащата Директива 95/46/EC. Той може да разпростре обхва-та си и върху организации установени извън ЕС – включително в САЩ. Ето защо препоръчително е са-мосертифициралите се ор-ганизации да бъдат бди-телни за бъдещите измене-ния в правната рамка и да не разчитат, че съответ-ствието на дейността им с Privacy Shield е достатъчно и за съответствие с изис-кванията на Общия легла-мент относно защитата на данните”, съветва адв. Гер-гана Антонова.
