Demonichna Dusha - Warcraft

7/25/2019 Demonichna Dusha - Warcraft

http://slidepdf.com/reader/full/demonichna-dusha-warcraft 1/174

Демонична душа

На Томас Гарет,

реализиран писател и приятел

Едно

Движеше се из огромната пещера, а гласовете шептяха в главата му. Преди се

появяваха само от време на време, ала вече не севаха. Дори в с!ня си не можеше да из"яга

от тях# не че му "е останало желание да спи. $громният черен драон ги чуваше от толова

отдавна % сега те представляваха част от него, неотличима от со"ствените му изривени

мисли.

&Нощните ел'и ще унищожат света# (ладене)!т е изв!н онтрол# На ниого неможеш да имаш доверие# те исат та*ните ти, силата ти# +алигос "и взел това, оето ти

принадлежи# лестраза желае да те омандва# Не са по-до"ри от демоните# Тря"ва да

се разправиш с тях по с!щия начин, ато и с егиона#/

$тново и отново гласовете повтаряха тези злоо"ни предупреждения за двуличие и

предателство. Не можеше да има доверие на ниого, освен на самия се"е си. $станалите "яха

поварени от низшите раси. 0яха да виждат решенията му ато заплаха, а не ато единствена

надежда за света.

Драон!т издиша о"ла отровен дим, огато си представи подо"но предателство от

страна на тези, оито няога "яха негови другари. +аар да имаше силата да спаси всичо,

тря"ваше да внимава % ао раз"еряха истината тв!рде рано, щеше да настане истинсо

"едствие.

&Не "ива да разрият та*ната, преди да е станало тв!рде !сно, за да променят нещо

% реши то*. % Не тря"ва да им го поазвам, преди началото на магията. Няма да позволя да

унищожат моя труд1/

Грамадните ноти ост!ргаха аменния под на пещерата, доато л2спестият "егемот

влизаше в о"ителта си. (олото и да "е огромен драон!т, р!глата пещера го правеше да

изглежда ато джудже. През )ент!ра * течеше реа от лава. По стените "лестяха гигантси

ристални о"разувания. $громни сталатити висяха ато см!ртоносни мечове от тавана, а

сталагмитите израстваха от пода толова остри, че изглеждаха сяаш са с!здадени с

единствената )ел няо* да "!де на"учен на тях.

3 вс!щност случаят "еше точно та!в 4поне с едно от гигантсите о"разувания5.6елиият черен драон се загледа, оголва*и з!"и, в нищожното с!здание, "орещо се

да се осво"оди от аменния "одил, приовал хриптящите му г!рди. $оло странно

о'орменото му тяло висяха парчета от раз!сана !рвавочервена ро"а и отломи от "огато

орнаментирана златна "роня. $т главата му ст!рчаха д!лги рога, подо"ни на тези на озел, а

аленото му ли)е напомняше изд!лжен череп с широа, оз!"ена паст. $чите му

представляваха ями, п!лни с мра, оито се опитваха да засмучат похитителя в се"е си, ала

не можеха да се мерят с волята на левиатана.

$свен че "е приован от сталагмита, рогатият затворни "еше зал2чен и с де"ели

железни вериги !м пода на пещерата. 3зопнати таа, че да прид!ржат демона на"учен на

шипа, оовите оп!ваха "олезнено ра*ни)ите на изчадието.

7стните на пленниа се движеха непрестанно, сяаш яростно рещеше нещо, ала оттях не излизаше зву. Това о"аче не му пречеше да прод!лжава да опитва, осо"ено щом видя

при"лижаващия т!мен левиатан.



Драон!т с!зер)ава известно време своя затворни, после махна с гигантсата си лапа.

3з пещерата моментално зазвуча изп!лненият с отровна жл!ч дрезгав глас на с!зданието8

% # е 9аргерас1 (р!вта ти ще тече1 (ожата ти то* ще носи ато намета1 Пл!тта ти

ще нахрани неговите хр!ти1 душата ти ще запази в ст!лени)а, за да може да я изм!чва за

вечни времена1 То*#

Драон!т се прозина, после махна отново с лапа и заглуши затворниа си.

Демоничното изчадие о"аче прод!лжаваше да рещи "еззвучно заплахи и свернословия,доато нарая черният "егемот не отвори уста и не издиша о"ла изгаряща пара, от оято

чудовището се зат!рчи в агония.

% 0е се научиш да проявяваш уважение в мое прис!ствие % изр!мжа драон!т. %

з с!м Пазителят на :емята, велиият и славен Нелтарион. $тнася* се !м мен с почитта,

оято заслужавам.

Д!лгата гущероподо"на опаша на демона удари ам!ните отдолу. 7стата му се

отвори и започна да сипе нови "еззвучни пролятия.

Нелтарион полати увенчаната си с гре"ен глава. ;еше очавал повече от този ередар.

:а уорло)ите се предполагаше да "!дат сред омандирите на Пламтящия легион % демони, с

умения не само в магиите, но и в "о*ната татиа. Драон!т очаваше да води много по-

интелигентен разговор с подо"но с!здание, но пленни!т му се д!ржеше по-соро ато няо*от "руталните ин'ернали % "езмоз!чните изроди, оито изп!лняваха ролята на см!ртоносни

тарани или в!здушни снаряди. Този ин'ернал, огото "еше о"ра"отил преди да се захване с

ередара, притежаваше интелета на ам!.

Но п! Нелтарион не "еше изпратил ятото на лов за демони, за да с!"еседва с тях. Не,

тези пленни)и служеха на друга )ел % велиа )ел, оято те, за с!жаление, едва ли няога

щяха да о)енят по досто*нство.

3 ередар!т "еше последният и на*-важен омпонент. 6родените му магичеси умения

го правеха л2чов за изп!лнението на п!рвата част от плана на :емния пазител.

&6реме е# % нашепваха гласовете. % 6реме е#/

% Да# % отв!рна Нелтарион разсеяно. % 6реме е#

Драон!т вдигна едната си огромна лапа с дланта нагоре и се он)ентрира. +ежду

пр!стите му неза"авно се появи златисто сияние, оето "!рзо стана толова яро, че дори

плененият демон пре!сна тирадата си, за да види аво прави черният левиатан.

+иниат2рният дис с!що "е златен, досущ ато аурата, предшествала появата му, но

ина изглеждаше смущаващо прост. Не "и мог!л да изп!лни р!ата дори на няое по-мало

с!здание, например нощен ел'. Приличаше на широа и "езлична златна монета с изгладени

р!"ове % "лестяща и незам!рсена ор!жност. Тази неза"ележимост "е умишлено т!рсена от

Нелтарион. :а да може талисман!т да изп!лни правилно задачата си, тря"ваше да изглежда

с!всем невинен и "езвреден.

То* го насочи !м уорлоа и остави демона да види аво го очава. Ередар!т о"аче

явно не се впечатли тв!рде много. +естеше поглед от диса !м драона и о"ратно, а в очитему се четеше насмеша.

Нелтарион отчете мислено тази реа)ия. Това, че пленни!т му не "е за"елязал мощта

на диса, го зарадва. :начи другите с!що нямаше да прозрат истината# доато не стане

тв!рде !сно. Подчинява*и се на "езм!лвната заповед на Пазителя, златният !с се издигна

лео над лапата му, понесе се над дланта за момент, а после полетя !м демона.

<а сега в!рху чудовищното ли)е на уорлоа се появи наме за несигурност. (огато

дис!т се сниши над него, ередар!т поднови "езполезната си "ита с веригите.

:латният талисман се спусна в!рху челото на пленниа. и)ето му се озари от

про"ляс! алена светлина# и дис!т се впи в пл!тта му.

&3зговори ги# % настояваха ато един гласовете. % (ажи думите# подпечата*

делото./$т пастта на драона зазвучаха думи на ези, о*то не принадлежеше на този свят.

6сяа от тях "е изп!лнена с!с зло, от оето дори демон!т потрепери. Но в ушите на Пазителя



на :емята това "яха на*-прерасните зву)и, оито "е чувал няога % с!в!ршени музиални

ноти# ези!т на "огове.

(огато Нелтарион заговори, дис!т отново за"лестя. 9ветлина изп!лни огромната зала

% все по-яра с всяа срича.

После внезапно всичо за"лестя в червено.

7орло!т разтвори уста до пределите на в!зможното в "еззвучен пис!. $т ужасените

му очи заапаха !рвави с!лзи, а опашата се замята яростно в!рху ам!ните. Д!рпашеверигите толова "езумно, че раздираше со"ствената си пл!т. ла в!преи това за него

нямаше спасение.

После ожата на ередара започна да се разлага. 9влече се по все още г!рчещото се

тяло и ли)ето, оето не преставаше да рещи. 9амо за миг пл!тта на демона остаря сяаш с

хиляди години и взе да апе на изсушени пепеляви парчета.

$чите пот!наха в черепа. $пашата се спаружи. 9оро от уорлоа остана само уп

ости, о"граждащи разлагащите се в!трешности. 3 през )ялото това ужасяващо

прео"разяване то* не спираше да рещи, защото Нелтарион и дис!т все още не му

позволяваха да се спусне в о"ятията на см!ртта.

Нарая дори остите отст!пиха и се свляоха, чел2стта се отачи и падна, ре"рата

с!що се зат!раляха с траане. 9илата, отприщена от диса, "еше изсмуала останите надемона до д!но с ужасяваща е'етивност. 6сичо се прев!рна в прах, доато нарая не

остана само череп!т.

3 ча тогава ередар!т замря.

:ловещата светлина сена. 6еригите, допреди сеунда сд!ржали демона, издр!нчаха

празни на пода.

<ерният драон се пресегна с два но!тя и вдигна нежно талисмана от оголения череп

% внимателен ато "езумно о"ичлив "аща !м "ез)енното си дете. (огато го стори,

последното останало от ередара с!що се разпадна. 9ивите прашини се разнесоха по земята.

Нелтарион се вгледа с в!зхищение в творението си. Дори то* не можеше да почувства

невероятните сили, оито сега се риеха в диса, ала знаеше, че са там# и че огато наст!пи

миг!т, ще му се подчиняват.

Едва си го "еше помислил, огато до ума му се доосна нечие чуждо прис!ствие.

Гласовете неза"авно се снишиха, сяаш се "ояха натрапни!т да не ги отрие. Пазителят на

:емята с!що потуши "ушуващите в него страсти и желания.

Нелтарион познаваше до"ре това доосване. Няога вярваше, че идва от приятел. 9ега

о"аче т!мният левиатан раз"ираше, че не може да * вярва повече, отолото на останалите.

&Нелтарион# тря"ва да говоря с те"#/

&(аво желаеш, с!па лестраза=/ % :емният пазител можеше да си я представи.

!сав драон с )вят на "ушуващ плам!, тя "еше по-внушителна дори от него. Таа, ато

то* "е спет!т на вродената сила на самия свят, тя оли)етворяваше живота, )!'тящ под

не"ето на с!щата тази земя.&$оло дворе)а на рали)ата на нощните ел'и отново играят опасни сили. Тря"ва да

вземем няаво решение, при това соро#/

&Не се "о* % отв!рна Нелтарион успоояващо. % 0е "!де направено всичо

нео"ходимо./

&+оля се да е таа. (оло соро можеш да до*деш в :алата=/

Пазителят на :емята си представи в!просното място % огромна пещера, оято араше

неговата со"ствена да изглежда ато дупчи)ата на невзрачен черве*. :алата на спетите,

ато по-нисшите драони я наричаха с уважение, "еше толова с!в!ршено р!гла и глада,

сяаш няога в миналото % много преди самите драони да се появят на света % няо* "е

с!здал огромна с'ера, изглажда*и нап!лно всичи "разди и израст!)и, оито нормално

прис!стват в подземните аверни. Ноздорму, за огото всичо, св!рзано с историята,представляваше интерес, смяташе, че тази зала е "ила с!творена от с!здателите на света, но

дори то* не можеше да го доаже с!с сигурност. 9рита зад магичесо поле, оето я



изолираше от света на см!ртните, :алата "е на*-сигурното и "езопасно място, с!ществувало

няога.

+исле*и за това, черният драон изс!са от нет!рпение. леният му поглед се

премести !м диса. +оже "и тря"ваше да отиде веднага. Другите щяха да прис!стват до

един. +ожеше да стане#

&Не# още не % прошепнаха гласовете, едва доловими в !г!ла на с!знанието му. %

6ремето тря"ва да "!де пре)енено точно или ще отраднат всичо твое#/Нелтарион не можеше да допусне това, не и огато се намираше таа "лизо до

триум'а.

&Не сега % отв!рна то* нарая, % но соро# $"ещавам, ще "!де соро./

&Нео"ходимо е % аза лестраза. % 9трахувам се, че е нео"ходимо./

Тя напусна мислите му с!с с!щата "!рзина, с оято "еше влязла. Нелтарион се

пооле"а, опитва*и да раз"ере дали не е изпуснал няа!в наме за плановете си пред нея.

Гласовете о"аче го у"едиха, че не е. 7спооиха го, че се е справил до"ре.

<ерният драон вдигна висоо диса, огледа го за последен п!т, после го при"ра с

магия о"ратно там, !дето го риеше от всичи, дори от со"ственото си ято. $чите му горяха

с плам!а на задоволството.

% 9оро % прошепна то*, огато златният медал>он изчезна. На чудовищното мули)е раз)!'на з!"ата усмива. % +ного соро# все па о"ещах.

6еличественият дворе) се издигаше на р!"а на планинси хре"ет, надвиснал над

о"ширно "ушуващо езеро, чиито води "яха толова т!мни, че изглеждаха почти из)яло

черни. Гигантси д!рвета, магичеси подсилени с ам!ни, о"разуваха висоите му

спираловидни ули, оито ст!рчаха ато страховити во*ни. $громната постро*а "е

зао"иолена от стени, изградени от вуланична сала, чудовищни лиани и д!рвесни орени.

9то олосални д!рвесни ствола "яха с!"рани заедно от силата на строителите, за да

о"разуват селета на основната сграда, а после р!глата постро*а "е порита с ам! и

п!лзящи растения.

Няога дворе)!т и о"р!жаващата го местност представляваха едно от чудесата на

света за всеи, о*то ги погледнеше# но теза се "еше променило, осо"ено в последно време.

На*-висоата ула "е загу"ила горната си половина. Почернелите остани и висящи парчета

лоза даваха ясна представа за интензивността на есплозията, оято я "е разрушила. Но не

само руините превр!щаха дворе)а в ошмарно място. По-соро причината се оренеше в

това, оето сега о"граждаше няога гордата сграда от всичи страни, освен от тази, !дето се

намираше злоо"ното езеро.

До соро това "е величествен град % улмина)ията на владичеството на нощните

ел'и. ?азпрострени над пе*зажа и в голяма степен част от него, висоите д!рвесни жилища

и многоетажни сгради, с!здаваха велиолепен 'он за дворе)а. Ту се в!здигаше :ин-зшари % &6еличието на зшара/ на стария ези на нощните ел'и % столи)а на ралството им,

изп!лнен с живот огромен град, чиито граждани се надигаха всяа вечер, за да почетат своята

о"ична рали)а.

Но сега ту, ато се изл2чат няоло урепени сгради ооло дворе)а, "е изв!ршено

лане на невинни, авото свет!т ниога не "е виждал.

:ин-зшари лежеше в руини, а р!вта на жертвите все още опетняваше изору"ените

и о"горени селети на няогашните им домове. 3здигащите се д!рвесни жилища "яха

с!"орени, а построените на земята сгради % изтр!гнати. Над ошмарния терен се носеше

г!ста зелениава м!гла. 6онята на см!рт о"гр!щаше всичо % труповете на стоти)и жертви

лежаха недооснати и "авно загниваха, а про)ес!т ставаше още по-"авен и грозен поради

а"сол2тната липса на авито и да "ило м!ршояди. Нито гарвани, нито пл!хове, нито доринасеоми се хранеха от раз!саните тела, защото и те или "яха из"ягала с о)елелите, или

паднали при лането, поосило града.



Но маар и да ги зао"иаляше та!в ад, о)елелите о"итатели на :ин-зшари сяаш

изо"що не го за"елязваха. 6исоите и сла"и нощни ел'и, останали в града, в!ршеха ра"отата

си ооло и в дворе)а все едно нищо не се е променило. 3зглеждаха о"лечени ато за няа!в

голям 'естивал с т!мната си лилава ожа и естравагантните много)ветни ро"и. Дори

мрачните стражи в гористозелените си "рони, оито стояха на пост по улите и стените,

изглеждаха не на място, защото зяпаха !м всео"хватната см!рт наооло "ез дори да трепнат.

Нито едно от тесните ли)а с остри черти не поазваше дори лео "езпоо*ство.Нито п! няо* демонстрираше а!вто и да "ило страх или ужас от гротесните

гиганти, оито се движеха сред руините в т!рсене на евентуални о)елели.

9тоти)и "ронирани демонични во*ни на Пламтящия легион о"хождаха :ин-зшари,

доато десети други излизаха от висоите двери на дворе)а, за да поп!лнят реди)ите на

тези отв!д столи)ата. 3менно от тяхната р!а "е паднало това расиво ралство и ао имаха

шанса, те щяха да преминат през останалата част от света, из"ива*и всичо по п!тя си.

Повечето "яха висои по три и повече метра, извисява*и се дори над нощните ел'и,

оито в повечето случаи надвишаваха два метра. :лоо"ни зелени плам!)и о"гр!щаха всеи

от тях, но не ги нараняваха. Долната част на телата им "е странно сла"а, а после се

разширяваше до огромни пропор)ии в гр!дния ош. <удовищните им ли)а наподо"яваха

з!"ати черепи с огромни рога и всичи имаха очи, червени ато р!в, оито гладно се взирахав пе*зажа. Повечето носеха масивни изострени в долния ра* щитове и "лестящи в червено

"оздугани или мечове. Това "яха адсите пазачи % ядрото на егиона.

Над тях, носени на рила от ог!н, ги"елните стражи надзираваха хоризонта. +аар и

да приличаха на своите "ратя долу на земята, ато се изл2чи леата разлиа в р!ста, те

изглеждаха доста по-интелигентни и се носеха над :ин-зшари ато нет!рпеливи лешояди.

$т време на време няо* от тях насочваше усилията на адсите пазачи долу, ато ги пращаше

нався!де, !дето "и могло да се срие няо* или нещо.

?амо до рамо с пазачите ловуваха и други демонични с!здания от егиона % големи и

ужасяващи четирираи чудовища, "егло приличащи на хр!ти или в!л)и. 3зчадията, чиито

г!р"ове "яха порити с гру"а озина, душеха разровената земя не само с масивните си

му)уни, но и с двете си злоо"ни пипала, зав!ршващи с!с смуала. дсите зверове тичаха

през асапни)ата с невероятна енергия, ато от време на време спираха, за да подушат няо*

раз!сан труп, преди да прод!лжат.

Но маар и всичо това да ставаше отв!д пределите на дворе)а, в на*-2жната му ула

се разиграваше по-тиха, но не по-мало ужасяваща с)ена. 6!тре имаше р!г от ристорати

4ато се наричаха онези, служещи на рали)ата на всичи нощни ел'и5, оито стояха

приведени над шесто!г!лни, начертан на пода. (ачулите на елегантно из"родираните им

т2роазни ро"и "яха см!нати нисо, почти срива*и сре"ристите им очи "ез зени)и %

очи, оито сега сяаш пламтяха.

Нощните ел'и р!жаха над символите и шептяха непрестанно повтарящи се думи,

изп!лнени с!с сила, за да с!здадат магията си. $"гр!щаше ги гнусна зелена аура, оятосяаш владееше и самите им души. Телата им "яха сг!рчени от засилващата се умора и

непрестанните им усилия, но те не спираха и за миг. $нези, оито "яха поазали подо"на

сла"ост в миналото, вече "яха елиминирани. 9ега само на*-силните и изд!ржливите ра"отеха

над т!мната магия, черпеща сила от езерото отв!н.

% По-"!рзо % извиа ошмарното с!здание, стоящо точно зад "лестящия р!г. %

Този п!т тря"ва да стане#

Движеше се на четири титанични раа. Гигантси демон с "ивни, широи р!)е с

д!лги ноти и огромни )ипести риле, оито сега стояха сг!нати. Гущеровата му опаша,

де"ела ато д!рвесен д!нер, "л!саше нет!рпеливо пода и оставяше пунатини по здравия

ам!. Подо"ната му на жа"а глава почти се опираше в тавана, доато чудовището се

движеше сред много по-дре"ните адси пазачи 4оито м!дро се разпр!сваха от п!тя му5, зада вижда по-до"ре. :елената му огнена грива, оято го пориваше от темето до в!рха на всяо

от широите му опита, про"лясваше диво с всяа земетр!сна ст!па.



3зпод нисото чело двете зловещи очи, о)ветени в с!щото злостно зелено,

на"л2даваха мрачната с)ена "ез да мигат. То*, о*то омандваше нощните ел'и в тяхната

неприятна ра"ота, "еше свинал да @предизвива@ страх, а не да го чувства. Но в тази "урна

нощ демон!т на име +анорот "е о"хванат от тази смущаваща емо)ия. Получил заповед от

господаря си, то* се провали в изп!лнението *. Това не се "е случвало ниога преди. Та то*

"еше +анорот % един от повелителите и из"рани на 6елиия#

% Е= % изр!мжа рилатият демон по посоа на нощните ел'и. % Тря"ва ли даот!свам главата на още няого от вас, жали насеоми=

Един "елязан м!ж, о"лечен в гористозелена "роня на двор)ов страж, посмя да

отв!рне8

% Тя няма да одо"ри да го сторите отново, господар2.

+анорот се о"!рна !м наглия во*ни. :ловонният му д!х о"г!рна изостреното ли)е

на ел'а.

% Дали ще се оплава толова, ао из"ера да * дам @твоята@ глава, апитан 6ароAтен=

% +ного е вероятно % отв!рна нощният ел', "ез дори следа от емо)ия да премине по

ли)ето му.

Демон!т протегна мог!щия си 2мру, повече от достат!чно голям, за да о"г!рне

черепа на апитан 6ароAтен заедно с шлема. Нотестите пр!сти о"виха ел'а# а после сеотдр!пнаха. Господарят на +анорот "е о"явил още в началото, че рали)ата на нощните

ел'и и тези, оито са важни за нея, не тря"ва да "!дат доосвани. Те "яха )енни за

повелителя на Пламтящия легион.

Поне засега.

6ароAтен онретно "еше нап!лно изв!н о"сега на +анорот. 9лед см!ртта на

с!ветниа на рали)ата, лорд (савиус, апитан!т стана неин доверени. 6инаги, огато

велиолепната зшара предпочиташе да не дарява ра"отещите в залата с прерасното си

прис!ствие, омандир!т на стражата заемаше мястото *. 6ароAтен доладваше всичо, оето

виждаше и чуваше, на господарата си# и за ратото време, през оето +анорот "е

на"л2давал рали)ата, то* "е установил, че тя далеч не е таава уха черупа, за авато

няои "иха я сметнали. 6 нея имаше стаена хитрост, оято поняога отпуснатият * и

не"режен вид риеше доста успешно, но не достат!чно, за да го пропусне то*. Демон!т се

чудеше аво ли е намислил господарят му за нея, огато на*-нарая до*деше в този свят.

@о@ на*-нарая до*деше в този свят.

Портал!т !м онова друго място, ралството между световете и измеренията, !дето

се намираше Пламтящият легион в!в времето между во*ните, оито непрестанно водеше, се

срина под магичеса атаа. 9!щата тази сила раз!са и улата, в оято демоните и

ристоратите п!рвоначално "яха започнали ра"отата си. +анорот все още не знаеше аво

точно е станало, но неол)ината о)елели от ужасното разрушение наменаха за няа!в

невидим враг в реди)ите им, о*то с!що таа унищожил и с!ветниа. +анорот имаше

известни подозрения за това о* "и мог!л да "!де този невидим натрапни и вече "еизпратил лов)ите си да го издирят. 9ега се он)ентрираше само над това да в!зстанови

"ез)енния портал# ао изо"що "е в!зможно.

&Не % помисли то*. % 0е "!де сторено./

Но за момента огнената с'ера от чиста енергия, носеща се тоу над р!га, не правеше

нищо друго, освен да си гори. (огато рогатият демон я погледна, не почувства вечността,

нито всепомитащото прис!ствие на господаря си. +анорот усещаше само @нищото@.

нищото "еше провал, а в Пламтящия легион провал!т значеше см!рт.

% Те отсла"ват % от"еляза с "езразличие апитан 6ароAтен. % 9оро па ще изгу"ят

онтрол.

+анорот видя, че во*ни!т азва истината. 9 яростно р!мжене чудовищният демон се

пресегна с ума си, за да се вл2чи в залинанието. Нахлуването му разт!рси маг>осни)ите ипочти провали всичо, но +анорот веднага пое онтрола над групата и 'оусира усилията

им.



&Този п!т ще успеем. 0е успеем#/

3 под негово водачество залинателите усилиха натиса ато ниога досега.

?ешителността на демона ги ши"аше ато амши, доарва*и ги до маниаално с!стояние.

Пор!"ените им с алено очи се разшириха до пределите си, а телата им се разтресоха от

'изичесия и магичеси стрес.

+анорот мрачно се вгледа в енерги*ното !л"о. То отазваше да се промени,

отазваше да отвори п!тя !м господаря му. B!лтениави апи пот потеоха по челото надемона. По широата му жа"еша уста се о"разува пяна. +аар и провал!т да значеше, че ще

"!де от!снат от 6елиия, +анорот "еше сигурен, че по няа!в начин наазанието му ще го

достигне.

Нио* не можеше да из"егне гнева на 9аргерас.

9 тази мис!л на преден план то* напрягаше сили все по-яростно, изсу"ва*и от

нощните ел'и )ялата сила, оято можеше да поеме. 9ред р!га се чуха стонове#

6незапно насред )ент!ра на огнената с'ера се о"разува петно а"сол2тна чернота. 3

от неговите д!л"ини в ума на +анорот се появи глас, о*то му "еше толова познат, олото

неговия со"ствен.

&+анорот, това си ти#/

Но това не "еше глас!т на 9аргерас.&Да % отв!рна то* с неохота. % П!тят отново е отворен./

&<аахме тв!рде д!лго# % аза глас!т с!с студен и "езстрастен тон, о*то наара

дори огромния демон да се свие от страх. % То* е разочарован от те"#/

&Направих всичо в!зможно1/ % взе да протестира +анорот, преди здравият разум да

го предупреди оло е глупаво това.

&П!тят тря"ва да "!де нап!лно отворен за неговото пристигане. 0е се погрижа това

на*-нарая да стане. Подготви се за мен, +анорот# Пристигам при те" веднага./

3 при тези думи т!мнината се разпространи в!в всичи посои и се прев!рна в

огромна празнота над магичесия р!г. Портал!т вече не "еше с!щият ато онзи, о*то

нощните ел'и "яха с!здали п!рвоначално, но това "е защото онзи, о*то говореше от другата

страна, с!що го подсилваше. Този п!т с'ерата нямаше да се разпадне.

% На олене1 % изрева +анорот. 6се още под негов онтрол, маг>осни)ите не можеха

да пост!пят ина, освен да му се подчинят. дсите пазачи и во*ни)ите на нощните ел'и

"!рзо ги последваха. Дори апитан 6ароAтен оленичи миг по-!сно.

Демон!т подг!на олена последен, но го направи с на*-голямо уважение. ;оеше се от

пристигащия почти толова, олото и от 9аргерас.

&Готови сме % аза +анорот. После сведе поглед !м пода. 6сяо дре"но де*ствие,

оето "и могло да се приеме за предизвиателство, олото и незначително да "еше, щеше да

доведе до агонизираща см!рт. % Ние, недосто*ните, очаваме твоето пристигане#

ремонд#/

Две

9вет!т, о*то то* познаваше, о*то всичи те познаваха, вече не с!ществуваше.

Cентралният регион на онтинента (алимдор се "е прев!рнал в опустошена равнина.

?азпр!снати в!в всичи посои, демоните нанасяха жестои поражения на самодоволната и

привинала на споо*ствие и сигурност )ивилиза)ия на нощните ел'и. 9тоти)и, може "и

дори хиляди загинаха, но в!преи това Пламтящият легион напредваше неуморно.

&Но не нався!де % наложи си да си напомни +ал'урион 9тормре*дж. % Ту ги

спряхме, дори ги от"л!снахме./

:апад!т се "е прев!рнал в мястото на на*-силна с!протива срещу чудовищнатаинвазия. Голяма част от заслугата за това се падаше на самия +ал'урион, защото то* "е

л2чов елемент в унищожаването на магията на ристоратите, спираща дост!па до силите



на (ладене)а на вечността за тези изв!н палата на рали)а зшара. ;е по"едил в епичен

с"л!с! самия лорд (савиус, с!ветниа на владетелата.

Но в!преи че лорд ?е*в!нрест, господар на зам!а ;ле ?уу и омандир на

армиите на нощните ел'и, "еше разгласил за подвига му пред с!"раните лидери, +ал'урион

не се чувстваше геро*. орд (савиус го "е надхитрил неведн!ж по време на с"л!с!а и само

намесата на неговите приятели му "еше дала сили да се справи с!с зловещия с!ветни и

демоните, на оито (савиус служеше.9!с сво"одно пуснатата си, д!лга до раменете т!мнозелена оса +ал'урион

9тормре*дж се отрояваше сред нощните ел'и. 9амо неговият "рат-"лизна 3лидан, с

тесните си, почти в!лчи черти, приоваваше по-голямо внимание. $чите на +ал'урион

имаха о"ича*ния за расата му сре"!рен )вят, но тези на 3лидан "яха ато ехли"арени

полу!л"а, за авито се тв!рдеше, че са зна за "!дещо величие. 3 доато "рат!т на

+ал'урион предпочиташе да о"лича дрехи с ярите раси, приети от народа им, то* самият

носеше просто о"лело % платнена туниа, ожена жилета и панталони и висои до

оленете "отуши. (ато следовни на п!тя на друидството, +ал'урион щеше да се чувства

ато палячо, ао се опиташе да о"щува с д!рветата, тревите и земята на горите, о"лечен ато

претен)иозен дворянин, о*то отива на голямо празненство.

То* се намр!щи и за хиляден п!т се опита да проп!ди тези маловажни мисли.+ладият нощен ел' "е дош!л на това самотно място в!в все още недооснатата гора ГаAхан,

за да се успоои и да 'оусира ума си !м предстоящите дни. $громната армия, с!"рана от

лорд ?е*в!нрест, соро щеше да потегли, маар и нио* още да не знаеше на!де.

Пламтящият легион нападаше на толова много места, че силите на "лагородниа можеха да

се носят насам-натам "ез"ро* години, от "ита на "ита, "ез да постигат а!вто и да "ило

напред!. ?е*в!нрест "еше с!"рал ооло се"е си на*-до"рите стратези, за да измислят

начин да по"едят демоните, при това "!рзо % всеи ден на оле"ание им остваше още

погу"ени невинни животи.

<елото на +ал'урион се на"р!ча, доато се опитваше да постигне няа!в мир в

душата си. +ало по мало ум!т му се отпусна достат!чно, за да почувства шумоленето на

листата. Това "е говор!т на д!рветата. 9 известно усилие то* можеше да се вл2чи в него, но

засега нощният ел' просто се заслуша в почти музиалното им о"щуване. Гората имаше

различно в!зприятие за времето и д!рветата на*-яро поазваха тази разлиа. Те знаеха за

во*ната, но говореха за нея в а"стратни рами. +аар да раз"ираха и да се тревожеха за

други гори, опустошени от демоните, д!рвесните "ожества, оито ги надзираваха, все още не

"яха дали на туашните растения причина да се тревожат. о опасността се при"лижеше, те

щяха да научат достат!чно "!рзо.

9амодоволството им отново разт!рси +ал'урион. :аплахата, оято егион!т

представляваше за @)елия@ живот на света, а не само за нощните ел'и, "еше очевидна.

?аз"ираше защо гората още не може нап!лно да ос!знае това, но досега защитни)ите * с!с

сигурност тря"ваше да са го сторили.Но !де "яха Cенариус и останалите=

(огато за пр!в п!т пожела да последва п!тя на друида, живот, о*то нио* от неговия

вид не "е из"ирал досега, +ал'урион се отправи !м д!л"ините на гората изв!н град

9урамар в т!рсене на мистичния полу"ог Cенариус. Не знаеше от!де "е дошла вярата, че

ще намери това с!здание, след ато нио* друг не е мог!л, но нощният ел' наистина го

отри. Това само по се"е си "е достат!чно удивително, но огато господарят на горите

наистина му предложи да го о"учава, +ал'урион не можа да повярва.

3 таа, месе)и наред Cенариус "е негов шанAдо, негов почетен учител. $т него

+ал'урион научи а да п!тува през 9марагдовия с!н, мястото между см!ртното )арство и

с!ня, а с!що и а да призовава силите на природата, за да служат на магиите му. 3менно

тези учения "яха основната причина не само да о)елее, но и да спаси останалите.:ащо тогава Cенариус и останалите горси "ожества не до"авеха со"ствената си

огромна сила !м отчаяната от"рана срещу демоните=



% Dа1 :наех си, че ще те намеря ту.

Глас!т "е толова сходен с неговия, че веднага разри новодошлия пред +ал'урион.

$тазва*и се от т!рсенето на "аланса, то* мрачно стана и поздрави новодошлия8

% 3лидан= :ащо си ме т!рсил=

% ти а мислиш=

(ато винаги, неговият "рат-"лизна д!ржеше среднощносинята си оса в!рзана на

стегната опаша. :а разлиа от преди, сега то* носеше ожени панталони и отворен жает, идвете в черен )вят, пасващ на висоите му, л!снати до "ляс! "отуши. :аачена на жаета,

точно над с!р)ето му, висеше мала "роша с гравирана на нея черна глава на пти)а,

оградена от ален пр!стен.

Дрехите "яха нови и представляваха няава уни'орма. 9имвол!т на "рошата "е

гер"!т на дома ?е*в!нрест, новият поровител на 3лидан.

% орд ?е*в!нрест ще направи изявление с падането на мраа, "рато. Тря"ваше да

стана рано, само за да те намеря и да те заведа о"ратно навреме, за да го чуеш.

(ато повечето нощни ел'и, 3лидан "е свинал да спи през по-голямата част от деня.

+ал'урион о"аче се "еше научил да прави точно о"ратното, за да се св!рзва по-лесно с

притаените сили, изп!лващи природата. 3стината "е, че можеше да изучава друидството и

през нощта, но дневната светлина отсла"ваше вр!зата на народа му с (ладене)а навечността. Това означаваше по-мал! шанс да се подхл!зне о"ратно !м магията, доато

правеше залинание за п!рви п!т % нещо, оето му "еше осо"ено нужно по време на по-

ранното му о"учение. 9ега то* се чувстваше по-до"ре на светло, отолото на т!мно.

% Таа и таа мислех да се вр!щам % аза +ал'урион и се отправи !м "лизнаа си.

% ;и изглеждало зле, ао не си там. орд ?е*в!нрест не о"ича "езреди)и или

за!снения от а!вто и да "ило вид, осо"ено от страна на тези, оито са важни за плановете

му. :наеш го много до"ре, +ал'урион.

+аар и п!тищата им в изучаването на магията да "яха тр!гнали в различни посои, и

двамата "ратя имаха завидни умения в из"раната от тях страна. 9лед ато 3лидан спаси лорд

?е*в!нрест от един демон, властелин!т на зам!а ;ле ?уу го назначи за сво* личен

маг>осни. Таава пози)ия о"иновено получаваха само висшестоящи членове на лунната

стража % ма*сторите-маг>осни)и на нощните ел'и. +ладеж!т с!що таа изигра л2чова

роля в смазването на демоничното нашествие на север. То* пое онтрола над лунните стражи

след см!ртта на водача им и насочи е'етивно силата им срещу ордата чудовища.

% Тря"ваше да напусна 9урамар % опита да протестира +ал'урион. % <увствах се

ато затворни. Не можех да почувствам гората.

% Половината сгради в 9урамар са построени от живи д!рвета. (ава е разлиата=

Но а можеше да о"ясни на 3лидан усещанията, оито се засилваха от ден на ден=

(олото по-надалеч стигаше +ал'урион в уменията си, толова по-чувствителен ставаше

!м всяа с!става на света.

Нав!н в гората можеше да се слее с о"щото споо*ствие на д!рветата, салите,пти)ите# всичо. 6 града усещаше само за!рнелите, едва ли не "езумни изл!чвания на

с!здаденото от со"ствения му народ. Д!рветата, оито сега "яха !щи, земята и ам!а,

оито са "или изменени и изваяни, за да направят местността о"итаема за нощните ел'и# те

вече не "яха таива, авито са "или сред природата. +ислите им "яха о"!рани, насочени

нав!тре. 6ече не можеха да раз"ерат дори се"е си % таа променени "яха от строителите си.

6инаги, огато +ал'урион о"иаляше града, чувстваше неговата погрешност, но с!що

таа с!знаваше, че народ!т му 4а вс!щност и джуджетата и останалите раси5, имаха правото

да изграждат со"ствените си )ивилиза)ии. Те не изв!ршваха прест!пление, ато строяха

домовете си или о"ра"отваха земята. 6 ра*на смета животните правеха с!щото#

Но неприятното усещане се усилваше непрестанно.

% Да се вр!щаме ли при пантерите си= % запита +ал'урион, нарочно из"ягва*и дададе отговор на в!проса, зададен от "рат му.

3лидан се изсмя, а после имна. ;лизна)ите тр!гнаха по гористия слон рамо до рамо



в тишина. Напослед! често се случваше да нямат аво да си ажат, освен огато ставаше

в!прос за "ор"ата. Няога ато един, сега те имаха по-мало о"що помежду си, отолото с

нап!лно непознати.

% Драон!т в!знамерява да ни изостави, на*-вероятно по залез-сл!н)е % от"еляза

внезапно 3лидан.

+ал'урион не "еше чул за това. То* спря и зяпна !м "рат си.

% (ога е азал таова нещо=9ред малото силни с!2зни)и на нощните ел'и "еше огромният червен драон

(ориалстраз. +ладият, но мог!щ левиатан, за огото се тв!рдеше, че е с!пруг на рали)ата

на драоните, лестраза, до*де при тях заедно с единия от двама мистериозни странни)и %

сре"роосия маг>осни, известен ато (рас. (ориалстраз и (рас "яха св!рзани по няа!в

начин, при това много д!л"оо, но +ал'урион още не "е разрил естеството на тази вр!за.

:наеше само, че !дето и да отидеше сла"ият и "лед маг>осни в сиво, драон!т с!що

можеше да "!де отрит там. Двамата заедно представляваха сила, оято не можеше да "!де

спряна и запращаше демоните в паничесо "ягство, павира*и п!тя за наст!пление на

защитни)ите.

?азделени о"аче и двамата изглеждаха сяаш на прага на см!ртта#

+ал'урион "е взел решение да не се "!ра в делата на о*то и да е от тях % отчастизаради из"ора им да помогнат на нощните ел'и, но с!що и защото ги уважаваше и

харесваше. Но сега (ориалстраз в!знамеряваше да напусне, а таава загу"а щеше да

представлява истинса атастро'а за нощните ел'и.

% Господарят (рас ще тр!гне ли с него=

% Не, то* остава с господаря ?онин.

3лидан изговори последното име с толова голямо уважение, авото питаеше

+ал'урион !м (рас. $гнеосият ?онин "е дош!л с по-в!зрастния маг>осни от с!щата

неназована земя % място, за оето те поняога говореха по мало, огато споменаваха за

со"ствените си "ити срещу Пламтящия легион. 9!що ато (рас, и ?онин "еше залинател с

огромни умения, маар и много по-млад на в!ншен вид. ;радатият маг>осни носеше строги

п!тни дрехи в син )вят, почти толова онсервативни, олото тези на +ал'урион, но това не

"еше единственото, оето го отличаваше от останалите. Доато (рас можеше и да мине за

нощен ел', маар и много "лед и "олен, ?онин, о*то с!що "е много свет!л, принадлежеше

!м раса, оято нио* не познаваше. Наричаше се @чове@, но няои от лунните стражи

разгласиха, че изследванията им доазали принадлежността му !м расата на джуджетата, но

вид, о*то просто е станал много по-висо от останалите си с!народни)и.

(авото и да "е миналото му, ?онин се "еше прев!рнал в с!що толова незаменим

с!2зни, олото (рас и драона. То* владееше магичесите сили на (ладене)а с умение и

мощ, авито дори лунната стража не можеше да постигне. 3 по-важно, "е поел 3лидан под

рилото си, за да го о"учава. +ладият ел' вярваше, че това е защото ?онин вижда

потен)иала му, но +ал'урион раз"ираше, че заачуленият странни го е направил и за дао"уздае нео"мислената при"!рзаност на "рат му. $ставен сам на се"е си, 3лидан имаше

навиа да рисува не само со"ствения си живот, но и този на другарите си.

% Това не е ху"аво.

% $чевидно не е, да % отв!рна златооият му "лизна. % Но ще тря"ва да се

справим и таа. % То* вдигна р!а и +ал'урион видя а тя се о"гр!ща от червена

светлина. % 3 на нас не ни липсват известни умения. % 3лидан прерати сиянието. % Дори

ао ти не исаш да използваш всичо, на оето те е научил Cенариус.

Под &всичо/ "рат!т на +ал'урион раз"ираше с!здаването на магии, оито да нанасят

атастро'ални поражения не само на врага, но и на земята и всичо останало, попаднало под

о"сега им. 3лидан все още не раз"ираше, че друидството изисва да ра"отиш с мирол2"ивия

"аланс на природата, а не @срещу@ него. % Правя това, оето мога, и по начина, по о*то тря"ва. 3 ао исаш да#

Но +ал'урион таа и не стигна по-натат!, защото пред тях изсочи с!здание,



излязло сяаш от ошмар.

дсият пазач отвори гнусната си паст и изрева !м "лизна)ите. Пламтящата му

"роня изо"що не наара друида да почувства горещина, а напротив % смрази го до д!ното на

душата му. ?огатият демон замахна с висоо вдигнатия си меч !м по-"лизия враг#

3лидан.

% Не1 % +ал'урион из"л!са "рат си встрани и в с!щото време призова гората и

не"есата да му се притеат на помощ.6незапно се изви силен вят!р, о*то за"л!са чудовището и го отхв!рли ато листо на

няоло рачи разстояние. То се с"л!са с едно д!рво, напуа д!нера и се свлече на земята.

9яаш пипала на няаво огромно морсо чудовище, орените на всяо д!рво,

спосо"но да достигне демона, се извиха ооло зашеметения нападател. Пазач!т се опита да

се изправи, но р!)ете, раата, тялото и главата му внезапно се оазаха приовани !м

земята. То* се опита да се "ори, но соро загу"и хватата в!рху ор!жието си.

(огато жертвата им "е о"ездвижена, орените веднага пот!наха о"ратно в земята# и в

про)еса преминаха @през@ демона.

<удовището успя само да изс!са тихо, преди д!рветата да от!снат главата от тялото

му. $т ужасяващите рани потече гнусна зелена течност. <астите на демона се зат!раляха

!м предполагаемите му жертви ато парчетата от разхв!рляна главо"л!сани)а.Но доато +ал'урион се разправяше с п!рвия, от д!рветата сочиха нови двама.

3лидан изпсува и се изправи на олене, насочва*и пр!ст !м по-"лизия.

Демон!т, о*то точно замахваше !м него, рязо о"!рна "оздугана !м другаря си и

размаза черепа на нищо неподозиращата жертва с един ужасяващ удар.

3зведн!ж +ал'урион усети, че нещо не е наред. (ос!мчетата по врата му

настр!хнаха и то* започна да се извр!ща.

$тгоре му се нахв!рли зловещ четирира звяр. Две г!рчещи се пипала, зав!ршващи

с!с з!"ати израст!)и, се за"иха в г!рдите му. ?ед след ред пож!лтели остри з!"и изп!лниха

взора му. $"г!рна го миризма ато от развалена ри"а.

$тня!де се чу ви!т на 3лидан, но после спря ато прерязан, пре!снат от нещо,

"егло наподо"яващо во* на хр!та.

;яха ги измамили. Нарочно ги "яха подвели да свалят гарда си пред диретната атаа,

за да може по-опасният враг да ги изненада в гр!". дсите зверове само "яха чаали

удо"ният момент да се хв!рлят срещу жертвите си.

+ал'урион изрещя, защото вампирсите пипала "увално започнаха да от!сват

магията от тялото му по начина, по о*то з!"ите всеи миг щяха да се впият в пл!тта му.

дсите хр!ти "яха осо"ено злоо"ен враг за всеи залинател, защото ловуваха на*-вече

тези с дар"ата за магия и изсмуваха силите им, доато от тях не останеше само уха

черупа. 3 още по-зле % ао имаха достат!чно енергия на разположение, демоничните

зверове можеха да се размножават, разделя*и се на мига на няоло еднаво мощни

чудовища. Епидемия на злото.Друид!т се опита да от!сне пипалата от се"е си, но те го д!ржаха здраво. Нощният

ел' почувства а силите му се топят#

# 3 после до ушите му достигна зву, подо"ен на ромона на д!жда.

дсият звяр потрепери. 9муалата изпуснаха хватата си и се замятаха наооло, а

после демон!т просто се свлече на една страна, почти в!рху р!ата на +ал'урион.

+ладият друид премигна няоло п!ти, за да прогони с!лзите, и отри, че от де"елата

ожа на чудовището ст!рчат повече от дузина остри стрели. 6сяа от тях "е точно насочена,

за да засегне на*-важните о"ласти. Демон!т "е умрял, преди да падне на земята.

$т!м гората нагоре по слона се появи голяма група ездачи, о"лечени в сиво-зелени

"рони и яздещи огромни черни пантери, наречени нощни са"лез!"и. Едрите оти се носеха

между д!рветата с ловост и "!рзина, недостижими за почти ниое друго с!здание. % ?азпр!снете се1 % извиа един млад о'и)ер и глас!т му прозвуча познато на

+ал'урион. % Проверете дали няма и други1



6о*ни)ите се раздвижиха "!рзо, но внимателно. Друид!т раз"ираше загрижеността

им, защото знаеше, че на дневна светлина не се чувстват в на*-до"рата си 'орма. 6!преи

това не можеше да отрече, че уменията им са в!зхитителни. Не и след ато му "яха спасили

живота.

$'и)ер!т се при"лижи До +ал'урион и спря с!сащата си ота. Нощните са"лез!"и

с!що не харесваха това преминаване от т!мно !м светло, но мало по мало започваха да

свиват. % Това ли се предполага да "!де с!д"ата ми= % запита р!глолиият ел'. То* сяаш

разглеждаше +ал'урион с голямо внимание, но друид!т знаеше, че това се д!лжи основно

на по-тесните му очи. % Да пазя вас двамата от това да ви заолят= Тря"ваше да измоля от

негово сиятелство да ме остави на поста ми в 9урамарсата стража.

% Но п! тогава тази случа можеше да св!рши различно, апитан Eадоусонг %

отв!рна +ал'урион.

6о*ни!т издиша ядосано.

% Не# нямаше да св!рши различно, защото лорд ?е*в!нрест ниога не "и ме

пуснал о"ратно в стражата1 То* явно е тв!рдо у"еден, че самата +а*а уна ме е из"рала да

пазя г!р"овете на спе)иалните му служители1

% (апитане, вие се в!рнахте в 9урамар в моята омпания, ато и тази на жри)а наЕлун, мистериозен маг>осни# и драон. 9трахувам се, че сме ви "елязали в очите на лорд

?е*в!нрест и другите омандири. Ниога вече няма да ви третират ато о"иновен о'и)ер.

Eадоусонг направи гримаса.

% з не с!м геро*, господар2 +ал'урион. 6ие и другите у"ивате демони с едно

махане на р!а. з само се опитвам да запазя главите ви на мястото им, за да прод!лжите да

го правите.

Джарод Eадоусонг "еше имал лошия !смет да залови (рас при опита му да влезе в

9урамар. 9таре)!т "е използвал апитана, за да се до"ере до помощ, оето "е довело до

с!"ирането на +ал'урион с другите, вл2чително и (ориалстраз. :а жалост на до"рия

о'и)ер, отдадеността на д!лга му означаваше, че то* не се "е отделил от затворниа си през

)ялото време. това "еше изиграло значителна роля, огато лорд ?е*в!нрест "е решил, че

на залинателите му им тря"ва няо* да ги наглежда. Джарод Eадоусонг соро се оаза

&до"роволе)/ да омандва елитен отряд во*ни)и-ветерани, повечето от оито имаха много

по-голям военен опит от него.

% Нямаше нужда да се намесвате % аза остро 3лидан, огато се при"лижи !м "рат

си. % Д!ржах ситуа)ията под онтрол.

% 3мам заповеди, господар2 3лидан. з и таа едва видях, че излизате сам, в!преи

заповедите на лорд ?е*в!нрест. % Eадоусонг насочи поглед !м +ал'урион. % огато

раз"рах оло д!лго ви е нямало @вас@#

% Dммм# % "еше единственото, оето отв!рна 3лидан.

:а пр!в п!т през последните месе)и "лизна)ите "яха на едно мнение % на нио* отдвамата не му пуаше за настояването на лорд ?е*в!нрест да стоят под постоянно

на"л2дение. Таа само им се исаше още повече да се изм!нат. 6 случая на +ал'урион

това идваше от природата на призванието му, а в този на 3лидан причината се риеше в

липсата му на т!рпение !м постоянните с!вещания. +ладият маг>осни не се интересуваше

от "о*ни планове. То* просто исаше да излезе на "о*ното поле и да из"ива демони.

9амо че# този п!т за мало не се случи точно о"ратното % демоните почти го у"иха.

Нито то*, нито +ал'урион "яха усетили "лизостта им, а това "еше опасно и притеснително.

Пламтящият легион се "е научил а по-до"ре да пририва у"и*)ите си. Дори гората се оаза

нап!лно неспосо"на да усети поварата в пределите си. Това не говореше до"ре за "!дещето

на он'лита.

Един от во*ни)ите подара са"лез!"а си !м Eадоусонг. $тдаде чест и аза8 % +естността е чиста, апитане. Няма и следа от повече#

През гората проехтя смразяващ р!вта ви.



+ал'урион и 3лидан се о"!рнаха и затичаха в посоата на звуа. Джарод Eадоусонг

отвори уста, за да ги извиа о"ратно, а после я затвори рязо и подара пантерата си след тях.

Не им се наложи да тичат д!лго. 9!всем на"лизо в гората всичи се спряха пред

ужасяваща гледа. Един от нощните са"лез!"и лежеше проснат на земята, а г!рдите му "яха

раз!сани и в!трешностите се сипеха нав!н. Празните очи на отата "яха вперени

невижда*и в не"ето. Bивотното "е умряло преди не повече от минута.

Но не пантерата "еше надала ужасяващия ви. То* "е изляз!л от во*ниа, о*то сега"еше нанизан на со"ствения си меч в!рху д!нера на един огромен д!". (раата на нощния

ел' висяха на няоло ст!пи от земята. 9!що ато отата, и неговият гр!ден ош "еше

методично отворен# заедно с "ронята. Повечето от в!трешностите му лежаха сред тревата

под него. 7стата му зееше широо отворена, а празните му очи "яха точно опие на тези на

отата.

3лидан се огледа нет!рпеливо, но +ал'урион постави здравата си длан в!рху рамото

на "рат си и полати глава.

% 0е сторим това, оето аза апитан!т. Тр!гваме си. 9ега.

% 9валете тялото му % нареди Eадоусонг, а ли)ето му "е загу"ило част от

виолетовия си )вят. То* посочи !м "лизна)ите8 % 3сам неза"авно есорт ооло тях1 %

После апитан!т се наведе !м тях и до"ави нет!рпеливо8 % о не @в!зразявате@, раз"ирасе.

+ал'урион "!рзо попречи на "рат си да отв!рне на за"ележата. Двамата поорно се

насочиха !м хре"ета и пантерите си, а ооло тях веднага се появи р!г от во*ни)и, ато

глутни)а в!л)и, нао"иолили пляча. На +ал'урион изведн!ж му се видя невероятно

иронично, че двамата с "рат му владееха повече сила, отолото всичи во*ни)и взети

заедно, но в!преи това щяха да умрат, ао Джарод Eадоусонг не се "е намесил.

&6се още имаме много да учим % помисли си младият друид, доато се

при"лижаваше !м нощния си са"лез!". % о не друго, аз с!с сигурност имам много да

уча./

Но явно демоните нямаше да дадат ниому таа нужното им време.

(рас "е живял много по-д!лго от всичи, оито го зао"иаляха в момента.

3зд!лжената му сре"рооса 'игура загатваше за м!дростта, с!"рана през годините, но само

ао няо* се вгледаше д!л"оо в очите му, можеше да види наме за истинсите маща"и на

опита и познанието на маг>осниа.

Нощните ел'и го мислеха за разновидност на со"ствената си раса, може "и няа!в

ал"инос или мутант. То* достат!чно много приличаше на тях, маар и очите му да "яха по-

соро ато на джуджетата, т!* ато имаха зени)и. Домаините му приемаха &де'орма)иите/,

смята*и ги за свидетелство за силната му вр!за с магията. (рас владееше магичесото

изуство по-до"ре от всичи прехвалени лунни стражи взети заедно, и не "ез основание.То* не "еше нощен ел', нито а!вто и да "ило друг ел'# (рас "е драон.

3 не о* да е драон, а по-старото &аз/ на левиатана, с огото преарваше по-голямата

част от времето си % (ориалстраз.

:аачуленият маг>осни не идваше от далечна земя заедно с червеноосия ?онин,

ато "яха азали на приятелите си. 6с!щност двамата с човеа-маг>осни принадлежаха на

много, много далечното "!деще % време, в оето втората и решаваща "ита с Пламтящия

легион т!мо "еше прил2чила. Но пристигането им не "е по тяхно желание. Доато двамата

"яха изследвали странна и притеснителна аномалия в планините, тя изведн!ж ги "е

пог!лнала и запратила през времето и пространството в древния (алимдор.

3 не само тях. Един ор с!що "е пог!лнат от загад!чния вих!р % ветеран!т

;росигар. Народ!т на ;рос с!що "еше участвал в!в втората во*на с демоните и неговият"оен лидер го "еше изпратил заедно с още един во*н да проучат смущаващия ошмар на

един притеснен шаман. Попаднал в р!"а на аномалията, сп!тни!т на ;рос "е раз!сан на



парчета и старият ор нямаше на ого да разчита, огато се озова в миналото.

9луча*ността "еше с!"рала заедно драона, ора и човеа % всичи няогашни

врагове. 9луча*ността о"аче не им "е осигурила о"ратен п!т !м "!дещето и това тревожеше

(рас повече от всичо друго.

% $тново си мрачен % изт!тна драон!т.

% Просто се тревожа за предстоящото ти заминаване % аза маг>осни!т на по-

младото си &аз/. <ервеният драон имна с огромната си глава. Двамата се намираха в!рху широите

ста"илни стени на зам!а ;ле ?уу % внушителната )итадела, от оято лорд ?е*в!нрест

управляваше армиите си. 6 онтраст с ярите, естравагантни жилища на с!народни)ите си,

"лагородни!т подд!ржаше о"ителта си в строг военен стил. :ам!!т ;ле ?уу "еше

иззидан в тв!рда черна сала % на*-солидната сграда, правена няога. 6сичи помещения

"яха издялани, а не построени. 9поред мнозина ;ле ?уу "е непревземаема репост.

:а (рас, о*то до"ре познаваше чудовищната ярост на Пламтящия легион, то*

изглеждаше ато поредната !щича от арти.

% Не исам да напусам % пром!лви червеният драон. % Но сред народа ни се е

спуснало м!лчание. Не мога да почувствам дори о"ичната си лестраза. Ти от всичи други

"и тря"вало на*-до"ре да раз"ираш нуждата ми да отрия истината.(ориалстраз знаеше, че сп!тни!т му е драон ато него, но все още не "е направил

вр!зата между минало и "!деще. 9амо неговата рали)а и с!пруга, +а*ата на живота,

знаеше истината и тя не "еше азала нищо на онсорта си. Няа!в вид услуга !м него#

или по-соро !м по-старото му аз.

(рас с!що усещаше празнината и затова прие решението на по-младото си опие да

отлети, за да отрие причината, маар и това да излагаше на рис и двама им. :аедно те "яха

зашеметяваща сила, "ез)енна за лорд ?е*в!нрест. Доато (ориалстраз запращаше огнени

струи !м демоните, (рас можеше да разширява плам!)ите, за да ги прев!рне в п!лнор!вна

огнена "уря, с оято поосяваха стоти)и врагове само с един д!х. Но ао се разделяха, ги

поваляше "олест, оято почти нап!лно ги о"езсилваше.

Последните следи от сл!нчевата светлина изчезнаха отв!д хоризонта. +естността

ооло площадата вече се изп!лваше с живот. Нощните ел'и не смееха да намаляват

"дителността си в нито един момент, независимо дали "е нощ или ден. 9илата на навиа "е

довела до см!ртта на стоти)и в ранните дни на во*ната. 3 все па т!мнината винаги "еше

до"ре дошла, защото олото и да "яха св!рзани с (ладене)а на вечността, ел'ите

получаваха сила и от луната и звездите.

% Доста мислих % пром!лви (рас и остави вят!ра да погали тясното му ли)е. :аради

огромния си р!ст, (ориалстраз не можеше да влезе в зам!а ;ле ?уу. 6!преи това

масивната сграда му позволяваше да а)не на порива *. Поради тази причина (рас "е

из"рал с!що да спи там, използва*и за удо"ство само едно т!но одеяло. Предпочиташе и

да яде заедно с драона, преарваше повечето си време с него, освен огато д!лг!т го зовешеда се спусне надолу в )итаделата. :а останалото то* се о"р!щаше !м ?онин %

единственият освен него, о*то раз"ираше из)яло положението му.

% 6!зможно е да има начин все па да п!туваме заедно % прод!лжи то*. % Таа да

се аже.

% Нямам т!рпение да го чуя.

% Ня!де по те" тря"ва да има поне една разхла"ена л2спа, нали=

Драон!т разпери риле и се разт!рси ато голямо уче. 2спите му издр!нчаха

ритмично. <елото му се на"р!ча, доато то* внимателно се ослушваше, а после изви

зми*сия си врат, за да огледа едно място на десния си заден ра.

% +исля, че ту има една.

Драоните нормално гу"еха л2спи по начина, по о*то другите животни гу"ят озина.$тритите места "авно се втв!рдяваха и нарая се превр!щаха в нови л2спи. Поняога,

огато повече от една се изхлузеше, драон!т тря"ваше да внимава, защото меата пл!т за



известно време ставаше уязвима за ор!жия и отрова.

% ;их исал да я получа# с твое разрешение.

(ориалстраз "и отазал на всеи друг, но с времето се "е научил да вярва на (рас ато

на самия се"е си. Няо* ден маг>осни!т се надяваше да е в с!стояние да му аже истината,

ао изо"що доживееха толова д!лго.

% Твоя е % отв!рна червеният гигант с готовност. 9лед това (ориалстраз почеса

мястото с!с задната си лапа. 9амо след миг л2спата с размери на човеша глава падна напода.

(рас "!рзо я взе и я огледа внимателно, а после имна одо"рително. Погледна !м

сп!тниа си.

% сега и аз тря"ва да ти дам нещо в замяна.

% Това едва ли е нужно#

Но драоновият маг>осни знаеше за аво говори. ошо му се пишеше, ао заради

намесата на (рас в миналото, нещо се случеше с по-младото му &аз/.

% Не, вс!щност е#

То* остави настрани л2спата, загледа се в лявата си р!а и се он)ентрира. 9ла"ите

елегантни пр!сти се сг!рчиха и станаха гущероподо"ни. По пл!тта се появиха л2спи, п!рво

на в!рховете на пр!стите, а после надолу по дланта, стига*и мало отв!д итата. Нотитему се уд!лжиха и станаха остри и извити#

(огато транс'орма)ията започна, през тялото му премина усещане за ужасна агония.

То* се преви на две и почти припадна. (ориалстраз инстинтивно се протегна !м дре"ната

'игура, но маг>осни!т го отпрати с махване на р!ата.

% 0е го преживея1

6се още превит и давещ се за в!здух, (рас сгра"чи променената си р!а и започна да

д!рпа малите л2спи. Те о"аче отазаха да поддадат. То* стисна з!"и и зад!рпа две от тях

олото можеше по-силно.

На*-нарая те се отсу"наха и оставиха !рвава следа по чудовищния му ра*ни. То*

прегл!тна и "!рзо позволи на р!ата си да се в!рне !м п!рвоначалната си 'орма. ;олата

"авно намаля и изчезна.

(рас не о"!рна внимание на раната си, а вместо това огледа своя тро'е*. 9 очи, оито

виждаха по-до"ре от тези на всеи нощен ел', то* т!рсеше и на*-дре"ното нес!в!ршенство.

% :наеш, че авото и да ни е засегнало, не ти позволява да се в!рнеш !м

естествената си 'орма повече, отолото дава на мен да се прев!рна в нещо различно от

драон % назидателно изт!тна (ориалстраз. % ?исуваш тв!рде много, ато правиш таива

опити.

% ;еше нео"ходимо % отв!рна (рас. То* о"!рна л2спите нао"ратно и се намр!щи.

% Тази е напуана % изм!рмори и остави парчето да се понесе по вят!ра. % Но другата е

пер'етна.

% 3 аво в!знамеряваш да правиш с нея= % Тря"ва да ми се довериш.

Драон!т премигна.

% Няога да с!м правил друго=

+аг>осни!т взе малата л2спа и отиде до мястото, !дето (ориалстраз "е махнал

своята. +естността все още "еше червена и меа, а с!що и достат!чно широа, за да е лесна

мишена за всеи достат!чно до"!р стреле).

(рас прошепна думи, по-стари от драоните, и натисна л2спата си диретно в )ент!ра

на отритото място.

При допира тя за"лестя в яро ж!лто. (ориалстраз изхриптя, но не реагира по друг

начин. $чите на драона напрегнато на"л2даваха аво в!рши приятелят му.

(рас повтаряше древните думи отново и отново, всеи п!т мало по-"!рзо. 2спатазапулсира и с всяо про"лясване сяаш порастваше. 9амо след сеунди "еше станала почти

идентична с тези ооло нея.



% <увствам я# нормално % изоментира левиатан!т.

% Надявам се да е повече от това. (ато сега аз нося част от те" с мен, таа и ти

носиш част от мен с!с се"е си. Надявам се св!рзващите магии да ни осигурят няои от

преимуществата, оито имаме, огато в де*ствителност сме заедно.

(ориалстраз разпери риле.

% 3ма само един начин да раз"ерем.

(рас не можеше да спори % за да отрият дали магията наистина ра"оти, тря"ваше дасе разделят.

% Тогава ти пожелавам всичо на*-ху"аво, до"ри ми (ориалстраз.

$громният звяр сведе главата си нисо.

% 3 аз на те".

% лестраза#

% 0е * ажа за те" и желанията ти, (рас. % Драон!т внимателно изгледа дре"ната

'игура. % 3мам известни подозрения за естеството на вр!зата помежду ни, но уважавам

нуждата ти да я пазиш в та*на от мен. Нещо, оето ос!знах "!рзо о"аче, е че ти я о"ичаш

с!що олото мен. @Точно@ олото мен.

(рас не аза нищо.

% 0е ти ажа дали тя е до"ре олото мога по-"!рзо. % Драон!т се премести до р!"а на урепленията и погледна !м не"ето. % До соро виждане, р!в моя#

3 с тези думи аленият титан сочи в не"ето.

@(р!в моя@# (рас се намр!щи на из"ора му на думи. :а драоните подо"ен израз

означаваше "лиза вр!за. 3 не просто другар или част от с!щия лан, а още по-"лиза, ато

"ратя от едно и с!що л2пило или родител и дете#

3ли# едно и с!що с!здание с две тела#

(рас познаваше се"е си по-до"ре от всеиго. Не се с!мняваше в интелигентността на

по-младото си опие. (ориалстраз вече почти се "е до"рал до истината и маг>осни!т

нямаше представа аво може да означава това за двамата.

6незапно го о"зе сла"ост. 9 "!рзо нас!лзяващи се очи то* зат!рси л2спата на

(ориалстраз. 6 мига, в о*то я сгра"чи, част от "олата и немощта го напуснаха. Но това не

"еше достат!чно % тря"ваше да я д!ржи по-"лизо до се"е си, за да има няава полза от нея.

Драоновият маг>осни отри г!рдите си за хладния нощен вят!р и постави л2спата

в!рху ожата си. $тново пром!лви древните думи и призова сили, оито нио* нощен ел' не

"и мог!л да раз"ере, а още по-мало да овладее.

$оло л2спата за"лестя с!щата златиста аура. (рас потрепери и залитна.

9!що толова "!рзо, олото се "е появило, сиянието изчезна. То* погледна г!рдите

си, оито сега "яха порити с дара, даден му от по-младото му &аз/ на раздяла.

6се още усещаше леа умора, но и тя, и сла"ата "ола, оито изпитваше, "яха нещо,

оето (рас с леота щеше да понесе. 9ега поне можеше да в!рви сред другите и да не

чувства жалостта им. Да застане редом с тях срещу демоните. +аг>осни!т се зачуди защоне се е сетил за това много по-рано# а после си спомни, че вс!щност се е сетил, но не му "е

минало през ум да заде*ства плана си, доато (ориалстраз не "еше о"явил намерението си да

пот!рси другите драони.

&Fвно е трудно да се разделиш сам с!с се"е си./

х, а "и се смял ?онин на самонадеяността му. 3ронията наара дори (рас да се

засмее. лестраза с!що "и о)енила шегата. Тя нерядо "е намевала, че в непре!снатата

му намеса в делата на мимолетните раси има замесена щипа суета, но това, оето "е

направил сега, с леота надминаваше всичо#

6незапно му се зави свят.

Едва успя да не падне от стената. таата отмина "!рзо, но отзву!т * наара (рас да

се подпре на аменния перваз и да диша тежо повече от минута.(огато на*-сетне успя да се изправи, драоновият маг>осни неза"авно се загледа над

зам!а ;ле ?уу, далеч отв!д 9урамар.



(!м далечния т!мен :ин-зшари.

(рас непре!снато плетеше залинания, оито да го д!ржат в течение за делата на

други маг>осни)и. ;ез да преувеличава, "и заявил, че нио* не е по-до"!р в улавянето на

промените в интензивността на магичесите сили по света# но дори то* не "еше подготвен

за промяна с подо"ен маща".

% Направили са го# % изстена то*, загледан в невидимия отту град. % Портал!т

отново е отворен за Пламтящия легион.

Три

;олата от см!ртта му "еше непоносима. 7нищожиха го по повече от дузина

ужасяващи начина едновременно, всеи един от оито запращаше през тялото му таава

агония, че то посрещна за"вението ато отдавна чаана л2"има.

Но м!чението на см!ртта не можеше да се сравнява с това, оето последва.

Нямаше тяло, нито душа, нито авото и да е. Дори @дух@ не "еше правилната дума за

това, оето "е останало от него. :наеше, че с!ществува по желание на друг и раз"ираше, че

"олата, оято чувства непрестанно, е наазанието, оето му налага то*. ;еше се провалил, ав очите на другия провал!т "е на*-жестоият грях.

:атвор!т му представляваше едно "езра*но нищо. Не чуваше нищо и нищо не

виждаше, нямаше други усещания, освен "олата.

(оло ли време "е минало % дни, седми)и, месе)и, години, столетия# или само

няоло ужасни минути= о "е последното, то наазанието му наистина "еше чудовищно.

след това, "ез ниаво предупреждение# "олата изчезна. о имаше уста, "и

изрещял от радост и о"лечение. Ниога през живота си не "еше изпитвал таава

"лагодарност.

Но после започна да се чуди дали това затишие не означава само началото на няа!в

още по-смразяващ ужас.

&?еших да ти простя#/

Глас!т на неговия "ог ги изп!лни едновременно с надежда и страх. То* исаше да се

полони, да п!лзи, но нямаше тяло, с оето да го стори# или авото и да е друго.

&?еших, че имаш място в плановете ми. 6гледах се в мраа в те" и отрих онова, оето

няога ми се понрави. 0е го прев!рна в ядрото на това, в оето ще се преродиш и таа ще

станеш много по-до"!р слуга, отолото "еше#/

;лагодарността му за този на*-вели дар "е "езгранична, но то* отново не можеше да

стори нищо.

&Тря"ва да "!деш прео'ормен, но за да могат другите да видят в те" величието, оето

дарявам, и наазанието, оето мога да отс!дя, ще ти в!рна това, с оето на*-лесно ще те

разпознаят#/?азт!рси го из"ли на енергия. (!счета материя се понесоха !м )ент!ра на вих!ра,

с!"ира*и се в едно )яло. +ало по мало то* отново до"иваше пл!тност. +ного от

парчен)ата "яха част от него, огато го унищожиха и, с!що ато душата му, "яха взети от

"ога в мига на см!ртта му.

;авно и неусетно ооло него се о'ормяше тяло. Не можеше да мр!дне, нито да диша.

$"г!рна го мра и то* ос!зна, че това вс!щност е зрението му, оето се в!звр!щаше "авно.

3 огато наистина започна да вижда за п!рви п!т след мига на см!ртта си, за"еляза, че

ра*ни)ите му "яха различни от предишните. 9егашните му раа "яха извити назад в

оленете и зав!ршваха с подовани опита. 9!що ато тях, р!)ете и дланите му "яха порити

с де"ела озина, а пр!стите му "яха д!лги и зав!ршваха с остри ноти.

7сети, че и ли)ето му се променя и почувства а от челото му порастват рога. Нищо внего не напомняше на предишното му в!пл!щение и то* се чудеше а "и мог!л все па да

"!де познат от другите.



после с известно оле"ание се протегна и доосна очите си# и раз"ра, че те са

зна!т. 7сети а вродените им сили стават все по-мог!щи и точни с всяа изминала сеунда.

9ега можеше да разпознае всяа ниша от магичесата енергия, оято го прес!здаваше, и да

види а невидимата р!а на "ога претворяваше тялото му, за да го прев!рне в нещо много

по-велио от няогашната му о"вива.

Доато на"л2даваше, ра"отата на "ога прод!лжаваше и то* не можеше да не се

в!зхити на с!в!ршенството *. 6идя а се превр!ща в п!рвия от из)яло нов вид слуги, оитодори другите, служещи на господаря му, щяха да гледат с!с завист.

3 виждаше всичо това с изуствени очи от черен ристал, през чи*то )ент!р

преминаваха ру"инени иви)и.

:на!т, по о*то всичи, оито няога го "яха познавали, щяха да си спомнят името

му# и да познаят нов страх.

орд ?е*в!нрест стоеше пред висоия аменен стол, от о*то о"иновено издаваше

заповедите си, ли)е в ли)е с!с с!"раните омандири. 6исо дори сред двуметровите нощни

ел'и, то* имаше д!лго и тясно ли)е, много подо"но на черната пти)а, чието име носеше.

Ту'естато "рада и суровите очи му придаваха изл!чване едновременно на м!дрост и мощ.Носеше сиво-зелената "роня на во*ни)ите си, но висоият му ранг личеше ясно по широата

златна пелерина и шлема с червен гре"ен и стилизирана глава на гарван, наведена надолу.

:ад стола висяха двете знамена на дома му % вадратни лилави платна с черен птичи

силует в средата. Гер"!т на Дома ?е*в!нрест се "е прев!рнал в истинсия символ на

защитни)ите и няои говореха за "лагородниа по начин, досоро използван само за

рали)ата.

Но самият лорд ?е*в!нрест не "еше сред тях и доато +ал'урион слушаше,

напрежението му относно посоата, в оято се насочваше онтраатаата, растеше.

% 6ече е ясно % подчерта "радатият нощен ел', % че )елта ни тря"ва да "!де :ин-

зшари1 Там се появиха тези чудовища и там тря"ва да ударим1

През множеството с!"рани омандири премина в!лна от одо"рителни в!згласи. Да

ударят врага на на*-важното място. ;ез :ин-зшари, оято да ги подсилва, демоните, излезли

на "о*ното поле, лесно щяха да паднат.

?е*в!нрест се наведе !м пу"лиата си.

% Но ние не сме изправени само срещу чудовища от отв!дното1 6 :ин-зшари ни

чаа на*-двуличният в!зможен враг % со"ственият ни вид1

% 9м!рт на ристоратите1 % изрещя няо*.

% Да1 ристоратите1 3менно @те@, водени от с!ветниа на рали)ата лорд (савиус,

@те@ доведоха това "едствие при нас1 3 @те@ тря"ва да посрещнат мечовете и опията ни, за

да платят за това прест!пление1 % 3зражението на "лагородниа стана още по-мрачно. %

оето е още по-чудовищно, не друг, а @те@ д!ржат в плен нашата с!па зшара1Това предизвиа яростни из"ли)и. Неол)ина зарещяха8

% ;лагословена да е зшара, 9ветлината на 9ветлините1

Тоу до +ал'урион няо* прошепна8

% Дори сега са слепи за истината.

То* се о"!рна и видя червеноосия маг>осни ?онин. +аар и с ооло ст!па по-

нис!, странният на вид чуждене) "е много по-на"ит от него и изглеждаше не по-мало во*н,

отолото ма*стор-залинател. Т!* ато "еше единственият чове сред тях % вс!щност

единственият чове @!дето и да "ило@, доолото знаеше +ал'урион % ?онин

предизвиваше оментар с!с самото си с!ществуване. Нощните ел'и % надменни и

изп!лнени с предразс!д!)и по отношение на другите раси, се отнасяха с уважение !м него

заради силата му, но мал)ина "иха го поанили в дома си. гротесното и "рутално на вид с!здание до него, висоо почти олото +ал'урион,

но с онстру)ия на меча, имаше още по-мал! шанс да получи подо"на поана. На г!р"а



му "еше зав!рзана двуостра "о*на "радва, оято изглеждаше ато направена из)яло от д!рво,

но по няава причина "лестеше ато стоманена.

% Тези, оито не виждат истината в "итата, маршируват до"роволно !м поражение

% изсумтя през "ивните си зеленоожият во*н, а 'илосо'сите му думи онтрастираха с

дивашия му вид.

;росигар % или ;рос, ато предпочиташе да го наричат % полати глава пред

непомр!ващата отдаденост на нощните ел'и !м рали)ата им. Cиничната усмива на?онин в отговор на думите на ора само при"ави още !м "езпоо*ството на +ал'урион за

това а точно изглежда народ!т му в очите на тези чужден)и. Те с леота виждаха това,

оето мал)ина сред расата му, с изл2чение на него, можеха % че зшара @няма начин@ да

не знае аво се е изв!ршвало в дворе)а.

% о знаехте аво е "ила тя за нас % изм!рмори нощният ел', % щяхте да

раз"ерете защо е толова трудно за тях да приемат предателството *.

% Няма значение аво мислят % намеси се 3лидан от мястото си точно пред тях. %

Те ще нападнат :ин-зшари, независимо от това и ра*ният резултат ще е един и с!щ.

Ниави демони.

% аво ще стане, ао зшара се изправи пред тях и им аже, че е поставила

демоните и ристоратите под онтрол и всичи вече са в "езопасност= % от"еляза ?онин. % о аже на народа си да свали ор!жията, защото "итата е св!ршила= 3 аво ще

правим, ао в този миг Пламтящият легион се спусне в!рху ?е*в!нрест и останалите,

доато рали)ата се смее на глупостта им=

3лидан нямаше аво да отговори на това, но ;рос имаше. То* сгра"чи др!жата на

инжала си и зам!рмори под нос8

% Ние знаем за предателството *. :наем. +ожем да се подсигурим, че тази рали)а

няма да изиграе няо* номер#

?онин налони заачулената си глава, доато о"мисляше това предложение, а ли)ето

на 3лидан не издаде мнението му по тази мрачна тема. +ал'урион се намр!щи, оазал се

раздвоен между останите от предаността си !м зшара и ос!знаването, че в ра*на смета

няо* @тря"ваше@ да у"ие рали)ата, ао свет!т се надяваше да преживее тази чудовищна

инвазия.

% о и огато му до*де времето, ще сторим авото тря"ва % отв!рна то* нарая.

% това време се при"лижава все по-"!рзо.

(рас се пром!на през задната част на залата и се при"лижи !м тях. 6сичи

замл!наха. ;ледият та*нствен маг>осни се движеше с повече сигурност и изглеждаше

здрав, но драон!т, от о*то то* явно извличаше сила, с!с сигурност не можеше да се намира

в оридора отв!н.

?онин неза"авно отиде при него.

% (рас, а е в!зможно това=

% Направих нео"ходимото % отв!рна драоновият маг>осни и разсеяно дооснатрите мали "елега на ли)ето си. % Тря"ва да знаеш, че (ориалстраз ни напусна.

+аар и новините да "яха неочавани, все па ги смутиха силно. ;ез драона,

нощните ел'и щяха да разчитат на малата им група дори още повече.

$т другия ра* на помещението лорд ?е*в!нрест прод!лжаваше с речта си8

% 6едн!ж стигнали там, втората сила под омандването на лорд Десдел 9таре* ще се

намеси от 2г и ще ги притиснем от две страни#

:астанал до пиедестала, един много сла" нощен ел', о"лечен в с!щата "роня ато

?е*в!нрест, но с наметало в преплитащи се зелени, оранжеви и лилави иви)и, имна на

омандира си. Eлем!т на 9таре* имаше д!л!г "лестящ гре"ен от озина на нощен са"лез!"

и "еше инрустиран с множество мали ристални звезди. 6 )ент!ра на всяа от тях имаше

по едно златно !л"о % изл2чителна "езвуси)а, поне според странни)ите, но п!харесвана от с!мишлени)ите на 9таре*. 9амият нощен ел' изглеждаше таа, сяаш

постоянно зяпа с презрение над острия си нос всеи, !м огото погледнеше# освен тези от



о"р!жението му, раз"ира се. Десдел 9таре* знаеше оло е важно да се зарепи !м Дома

?е*в!нрест.

% 9!с сигурност тря"ва да се движим "!рзо, да % до"ави "ез осо"ен смис!л

омандир!т. % Да ударим в с!р)ето, да. Демоните ще из"ягат от страх пред остриетата ни и

ще се молят за милост, оято няма да им дадем.

То* се пресегна !м есията на олана си и извади ути*а с "ял прах, от оято вдиша.

% Не"есата да са ни на помощ, ао това онте няога стане водач % изм!рмори?онин. % ;ронята му "лести, сяаш тоу-що е "ила изована. Тоя "ил ли е няога на во*на=

+ал'урион се намр!щи.

% +ал)ина от нашия вид са "или. Повечето предпочитат да оставят това &неприятно/

занимание на лорд ?е*в!нрест, лунната стража и местните во*си. :а с!жаление по време

на риза р!вните линии са определящи за разпределението на ранговете.

% При хората не е по-различно % аза (рас, преди ?онин да успее да отговори.

% Да ударим в с!р)ето на врага, при това "!рзо % с!гласи се ?е*в!нрест. % 3

тря"ва да го сторим, преди ристоратите да успеят да отворят п!тя за още демони#

:а изненада на +ал'урион и останалите, (рас прист!пи напред и пре!сна

омандира8

% 9трахувам се, че вече е тв!рде !сно за това, господар2.Неол)ина от нощните ел'и се засегнаха от намесата на едного, о*то не "еше от

техния вид. (рас не им о"!рна внимание и се насочи !м пиедестала. +ал'урион за"еляза

няои дре"ни неща, оито свидетелстваха, че маг>осни!т все още се чувстваше сла".

(авото * да "еше сторил, оето да му позволи да се движи сво"одно "ез драона, не го "е

от!рвало нап!лно от мистериозната му "олест.

% (аво= (аво исаш да ажеш, маг>оснио=

(рас се изправи пред ?е*в!нрест.

% 3сам да ажа, че портал!т вече е отворен.

Думите му проехтяха през т!лпата. и)ата на немало нощни ел'и смениха няоло

н2анса на мораво. +ал'урион не можеше да ги вини. Тези новини не "яха осо"ено до"и.

<удеше си а ли щяха да реагират, ао научеха, че освен всичо друго са загу"или и

единствения драон, о*то им помагаше досега.

Десдел 9таре* изгледа чуждене)а изотгоре.

% 3 @а@ си научил това=

% Почувствах изл!чванията. :нам аво означават. Портал!т е отворен.

Натру'еният "лагородни изсумтя, поазва*и по този начин недоверието си !м

подо"но несигурно доазателство. орд ?е*в!нрест от своя страна прие злоо"ното

известие на (рас с мрачна вяра.

% (ога се случи това=

% Няоло минути преди да до*да ту. Проверих го два п!ти, преди да посмея да

сляза. Господарят на зам!а ;ле ?уу седна на стола си, размишлява*и в!рху това ново

развитие.

% Наистина лоши новини1 Но все па ти тв!рдиш, че е станало едва ли не тоу-що#

% 6се още имаме надежда % отв!рна маг>осни!т и имна. % 9ла" е. +ога да

почувствам това. Няма да могат да преминават толова много наведн!ж. 3 по-важното %

господарят им не "и мог!л да влезе 'изичеси в зерот. о се опита да го стори, ще

разруши портала#

% Нима има значение, ао си остане там и насочва во*сите= % запита 9таре* с ново

изсумтяване.

% Пламтящият легион е само сяна на ужасяващия мра, о*то то* носи. 6ярва*те ми

ато азвам, че дори всеи демон, о*то му служи, да пронине ту, имаме шанс, но нямаме @ниава@ надежда, ао из"ием всичи до един, но то* премине през портала в този свят.

Думите му наараха всичи да зам!лчат. +ал'урион погледна !м ?онин и ;рос.



Техните изражения потв!рждаваха предупреждението на (рас.

% Това не променя нищо % о"яви рязо ?е*в!нрест. То* отново се о"!рна !м

с!"ралите се генерали с решително изражение. % :ин-зшари остава нашата )ел, дори

повече отпреди1 Не само портал!т, но и нашата о"ична зшара ни чаат там, таа че п!тят ни

не може да води другаде1

Доверието на нощните ел'и !м омандира им "еше толова силно в условия на

во*на, че те се о"единиха ооло думите му почти веднага. +ал)ина имаха репута)ията налорд ?е*в!нрест. То* можеше да призове народа под 'лага си почти толова лесно, олото

и рали)ата.

% 6о*ните са готови да потеглят. Те само чааха решението ни. Позволявам ви да се

оттеглите от това с!"рание, за да подготвите во*сите си. 7тре по залез-сл!н)е потегляме

!м столи)ата1 % ?е*в!нрест вдигна висоо 2мруа си, о"лечен в метална р!ави)а. % :а

зшара1 :а зшара1

% :а зшара1 % зарещяха другите нощни ел'и, вл2чително и 3лидан. +ал'урион

раз"ираше, че "рат му прави това заради пози)ията си на маг>осни на ;ле ?уу. (авото и

да "еше мнението на 3лидан относно рали)а зшара, то* нямаше да постави на рис

насоро получения си статут заради него.

$'и)ерите почти се втурнаха изв!н залата в нет!рпението си да се в!рнат приво*сите. (огато те изчезнаха в оридора, +ал'урион се замисли оло непостоянен можеше

да "!де народ!т му. 9амо преди миг всичи трепереха при с!о"щението за в!зстановяването

на портала. сега се д!ржаха таа, все едно ниога не са чували ужасната новина.

Но ао ел'ите "яха за"равили, с!щото не можеше да се аже за ?онин и ;рос. Те

полатиха глави, а червеноосият маг>осни изм!рмори8

% Това не е до"ре. Народ!т ти не ос!знава !м аво се е зап!тил.

% а!в друг из"ор имат=

% Тря"ва да о"мислите пращането на вестонос)и, ато предложих преди % настоя

изведн!ж (рас.

+аг>осни!т все още стоеше пред лорд ?е*в!нрест, о*то сега "еше в омпанията на

двама мрачни стражи и Десдел 9таре*. (рас постави ра на пиедестала и изражението му

стана по-оживено, отолото +ал'урион го "е виждал няога.

% Да изпратим вестонос)и= % надсмя му се 9таре*. % Eегуваш се1

% Приемам "езпоо*ството ти % отв!рна домаин!т им. % Но едва ли сме паднали

толова нисо. Не се страхува*те господар2 (рас, ние ще си в!рнем :ин-зшари и ще

разрушим портала. $"ещавам ви го1 % То* нагласи шлема си. % +исля, че и двамата имаме

ра"ота за в!ршене преди похода, нали=

;лагородни!т излезе от стаята, сяаш вече е по"едил в!в во*ната, а лорд 9таре* и

стражите го следваха ато опаша. (рас на"л2даваше оттеглянето на ?е*в!нрест, а ли)ето

му представляваше доста неприятна гледа.

% (аво "еше това= % запита ?онин. % Пратени)и при ого= % $питвах се, очевидно напразно, да го у"едя да поиса помощ от джуджетата и

другите раси#

% Да моли @другите@ раси= % из"!лва +ал'урион. о (рас го "еше запитал

предварително ави са шансовете за успех на подо"но предложение, младият нощен ел'

щеше неза"авно да се опита да го разу"еди дори да си отваря устата пред господаря на

зам!а ;ле ?уу. Независимо, че (алимдор "еше под о"сада, а стоти)и лежаха м!ртви,

нио* лорд не "и се принизил дотам дори да помисли да се св!рже с в!ншните народи. :а

повечето нощни ел'и джуджетата и подо"ните на тях се намираха само ст!па-две над

насеомите.

% Да# и виждам от изражението ти, че намерението ми да се опитам да говоря

отново с него по-!сно, ще е нап!лно "езсмислено. % :наеш оло трудно ни "еше да у"едим джуджетата, орите, ел'ите и хората да

ра"отят заедно в нашето# там, от!дето до*дохме % от"еляза ?онин. % Да не говорим за



сложността на това да наараме всичи 'ра)ии и ралства сред тези групи да се научат да

си вярват едни на други.

(рас имна уморено.

% Дори сред моя со"ствен вид има предразс!д!)и#

+аг>осни!т ниога не "е стигал толова "лизо до това да аже аво представлява

вс!щност, но +ал'урион не настоя. 2"опитството му относно идентичността на с!2зниа

им "еше маловажно в сравнение с потен)иалната ги"ел, пред оято "яха изправени. % Не им аза, че драон!т ни е напуснал % аза друид!т нарая.

% орд ?е*в!нрест го знае. Пратих му послание веднага, щом (ориалстраз о"яви

решението си.

?онин се намр!щи.

% Не тря"ваше да му позволяваш да го прави.

% То* споделя едно мое притеснение относно драоните. (оето и ти "и следвало да

правиш.

+ежду двамата маг>осни)и премина няаво "езм!лвно послание и нарая ?онин

имна.

% (аво ще правим= % запита ;рос. % 0е се "ием с нощните ел'и=

% Нямаме из"ор % отв!рна ?онин, преди (рас да успее да го стори. % Ту сме ато вапан. 6сичо се оплете тв!рде много, за да си позволим да не вземем де*но участие. % То*

се вгледа д!л"оо в очите на стария маг>осни. % Не можем просто да на"л2даваме

отстрани.

% Не, наистина не можем. 6ече сме минали отв!д тази точа. $свен това не

в!знамерявам да си стоя и да чаам у"и*)ите да ме намерят. 0е се защитавам.

?онин имна.

% :начи е решено.

+ал'урион не раз"ираше всичо, оето си азаха, но му стана ясно, че това е раят на

няа!в д!л!г и напрегнат спор. $чевидно (рас все още имаше резерви за това да помага на

нощните ел'и, в!преи всичо, оето вече "е направил за тях. Друид!т виждаше няава

ирония в това, ато се имат предвид усилията на старе)а да у"еди лорд ?е*в!нрест да

помоли за помощ джуджетата и таурените.

Тогава ос!зна, че вс!щност всичи са решили да се прис!единят !м похода до :ин-

зшари. (огато и последните му с!мнения се изпариха, +ал'урион си спомни, че има още

една личност, с оято тря"ваше да говори преди това да се случи. Не можеше да напусне

9урамар, "ез да я е видял.

% Тря"ва да тр!гвам % ин'ормира ги то*. % 3ма# има нещо, оето тря"ва да

св!рша.

Fвно "узите му "яха пот!мнели, защото (рас имна мило и до"ави8

% +оля те, преда* * поздрави от мен.

% з# раз"ира се.Но огато понечи да мине пора* стария маг>осни, (рас го хвана за ла!тя.

% Не слага* тв!рде висоа стена пред емо)иите си, младежо. Те са част от

призванието и с!д"ата ти. 0е имаш огромна нужда от тях в дните, оито ни предстоят,

осо"ено след ато @то*@ "ез с!мнение е ту.

% То*= % ?онин се намр!щи нераз"иращо. % (о*= (аво още не си ни азал=

% 9амо използвам логиа, ?онин. 6идя звяра +анорот, о*то водеше егиона, огато

се появи за п!рви п!т от града. :наеш, че в!преи неговото прис!ствие, ние успяхме не само

да затворим портала, но и да нанесем сериозно поражение на демоничната армия.

% По"едихме +анорот. :нам. 9торихме го и# у дома.

$чите на (рас се премрежиха по начин, о*то отново с!"уди "езпоо*ството на

+ал'урион. % :начи тря"ва да си спомняш аво @още@ се случи @след@ поражението му.

Нощният ел' видя а ?онин пре"ледня. ;рос с!що изглеждаше смутен, но неговата



реа)ия "еше по-"лиза до тази на самия +ал'урион. $р!т раз"ираше, че е "ило разрито

нещо ужасно, но не знаеше точно аво.

% ремонд. % <ове!т прошепна името толова тихо, сяаш се "оеше да не "и

носителят му да го чуе дори в у"ежището на ?е*в!нрест.

% ремонд % повтори ;рос, този п!т раз"рал. 9тисна др!жата на инжала и очите

му зашаваха на всичи посои.

% (о*# о* е този ремонд= % попита +ал'урион. Дори произнасянето на иметоносеше лош вус в устата му.

?онин "е този, о*то му отговори, с немигащи очи и уста, присвита в ужасяваща

омраза8

% $нзи, о*то стои от дясната страна на повелителя на Пламтящия легион#

(апитан 6ароAтен с!о"щи новините на рали)ата си ато винаги. 9!с см!ртта на

лорд (савиус то* "еше станал неин л2"име)# в повече от един аспет. Новата му уни'орма

% в исрящо изумруденозелено с!с златни сл!нчеви л!чи, преминаващи през г!рдите %

"еше последният дар, поднесен му от зшара. <ин!т му си оставаше апитан, но в

де*ствителност то* омандваше немало генерали, осо"ено при положение, че доридемоните следваха заповедите му.

6ароAтен отметна златистата си пелерина и влезе в светилището на рали)ата.

Не*ните слугини веднага направиха реверанс и отст!пиха.

9амата зшара лежеше на сре"рист диван, изящно отпуснала глава в!рху мала

в!зглавни)а. (осата *, по-сре"!рна от анапето, се спусаше гра)иозно по г!р"а и раменете

*. (рали)ата имаше изд!лжени "адемови очи с чист златен )вят, а чертите * носеха знаа на

с!в!ршенството. ?олята, оято носеше % велиолепие от полупрозрачно син>о и зелено,

разриваше по прерасен начин 'ормите *.

зшара д!ржеше в р!а на"л2дателен гло"ус % магичесо произведение на

изуството, оето поазваше за развлечение на на"л2даващия хиляди езотични артини на

с!твореното от нощните ел'и. $"раз!т, о*то из"ледня, огато во*ни!т влезе и оленичи,

сяаш "еше този на самата зшара, но 6ароAтен не можеше да "!де сигурен.

% Да, с!пи ми апитане=

6ароAтен се опита да принуди "узите си да не пот!мняват от желание.

% 9ияние на уната, Cвете не Bивота, нося ти важни новини. 6елиият, 9аргерас#

Тя веднага се надигна. $чите * се отвориха широо, а чувствените * устни лео се

разделиха.

% Нима то* е ту= % запита рали)ата.

еа ревност "одна о'и)ера.

% Не, 9ветлина на 9ветлините, портал!т все още не може да поеме величественото

му прис!ствие# Но то* изпрати своя на*-доверен генерал да подготви п!тя. % :начи тря"ва да го посрещна1 % о"яви зшара и се изправи. 9лугините веднага

изсочиха, за да поемат шле*'а *, от нишите, в оито се "яха срили. (оприненият воал

сяаш плуваше след нея. Полата "еше срязана и д!лгите глади раа на рали)ата се

разриваха за рато, доато тя в!рвеше. 6сичо у зшара говореше за изушение и маар

6ароAтен да знаеше, че тя си играе с него с!що ато и с останалите, изо"що не го

интересуваше.

6 мига, в о*то тя тр!гна !м вратата, няоло нови 'игури изплуваха от сените.

6!преи огромните си тела, адсите пазачи, оито де*стваха ато не*на лична стража, "яха

останали невидими досега. Двама застанаха пред ел'ите, а останалите се подредиха отзад.

Демоните т!рпеливо и "ез емо)ия чааха рали)ата да потегли.

6ароAтен предложи "ронирания си ла!т, за да може тя да постави с!в!ршените синет!рпеливи пр!сти в!рху него. После апитан!т я поведе през "оядисаните в

жизнерадостни тонове мраморни зали на дворе)а !м улата, !дето о)елелите ристорати-



маг>осни)и "яха подновили усилията си. (огато преминаваха, пазачите заставаха в готовност

% и нощните ел'и, и демоните. 6ароAтен познаваше егиона достат!чно, за да раз"ира, че

маар +анорот и Dаар сяаш да не за"елязват расотата на рали)ата, по-сла"ите им слуги

не "яха имунизирани срещу нея. ичните * охранители "яха станали осо"ено "дителни,

наглежда*и напрегнато дори со"ствените си "ратя.

Дори повелителите на демоните не "иваше да под)еняват владетелата на нощните

ел'и.Два адси звяра пазеха в!ншната врата. Пипалата на всяо от учеподо"ните

чудовища се насочиха, потрепва*и, !м двамата.

дсите пазачи веднага с!здадоха защитна стена между зшара и хр!тите. дсите

зверове изсмуваха магията по начина, по о*то немало насеоми пиеха р!в, а рали)ата,

противно на в!ншността си, имаше завидни залинателси умения. :а тези с!здания сигурно

изглеждаше ато "огат пир.

6ароAтен извади ор!жието си и го насочи !м зверовете, но зшара доосна нежно

"узата му и аза8

% Не, мили ми апитане.

9 махване на р!а тя раздели адсите пазачи и прист!пи !м чудовищните хр!ти. ;ез

да о"р!ща внимание на заплахата от пипалата, рали)ата оленичи пред двата звяра и сеусмихна.

Едното чудовище веднага постави страшната си глава под протегнатата * р!а.

Другото отвори уста, разрива*и редове остри з!"и, и спусна д!лгия си ези да виси от

едната страна на му)уната му. 3 двата звяра се д!ржаха с зшара таа, ато 6ароAтен "е

виждал да го правят тридневните "е"ета на нощните са"лез!"и.

9лед ато погали и двете по масивните глави, рали)ата по"утна чудовищата

настрани. дсите зверове се подчиниха с готовност и седнаха "лизо до стената. 3зглеждаха

таа, все едно се надяваха да ги поглезят още.

(апитан!т при"ра ор!жието. Не, за @ниого@ не "еше полезно да под)енява о"ичната

му господара.

6ратата се отвори пред зшара, щом тя премина пора* адсите зверове. 6ароAтен я

последва и видя а огромният +анорот поглежда през рамо !м новодошлите. На апитана

му се стори, че долавя известно притеснение % доолото му "е в!зможно да разчете

изражението на демона. Fвно +анорот не "еше доволен от пристигането на втория по

важност в реди)ите на 6елиия.

3 огато нощните ел'и влязоха, нямаше а да не за"ележат, че ремонд вече е

пристигнал.

:а п!рви п!т в живота си зшара изгу"и част от самоувереността си. (ратото ахване,

изтр!гнало се от устните *, изуми 6ароAтен# почти олото го впечатли и самият демон.

ремонд "еше висо олото +анорот, но с това прилиите изчезваха. Независимо от

ритерия, то* имаше много по-расива в!ншност и в няои отношения напомняше нанощните ел'и, над оито се извисяваше. (ожата му "е черно-синя и на 6ароAтен му отне

само миг, за да с!о"рази, че ремонд тря"ва да има нещо о"що с ередарсите уорло)и.

(онстру)ията на тялото му "еше подо"на и дори имаше страховита опаша ато техните. По

ниоя част от тялото му нямаше осми. <ереп!т му "еше масивен, а ушите % широи и

изострени. 3зпод тясното чело !м тях гледаха д!л"ои зелени очи. Носеше "роня на

раменете, пищялите, латите и р!ста си, но нямаше почти ниави други дрехи. По тялото

му се извиваха приоваващи вниманието татуирови на р!гове и линии, от оито се

изл!чваше мог!ща магия.

% Ти си рали)а зшара % аза то* с глади и отчетливо изговорени думи, оито

рязо онтрастираха с г!рлената реч на +анорот или с!сането на Dаар. % 9аргерас е

доволен от твоята преданост.Bената се изчерви, оето отново хв!рли в смут апитана.

Немигащият поглед на ремонд се изв!рна !м 6ароAтен.



% 6елиият винаги е до"ре настроен !м опитните во*ни.

(апитан!т падна на едно оляно.

% :а мен е чест.

9яаш вече не смяташе двамата за достат!чно интересни, ремонд се о"!рна !м

ра"отещите маг>осни)и. Насред магичесия р!г, с!здаден от тях, имаше черна празнина,

оято, в!преи огромните си размери, с!с сигурност "еше пропуснала с голяма трудност

едрия демон. % Др!жте портала ста"илен. То* ще премине сега.

% (о*= % припряно запита зшара. % 9аргерас ли идва=

ремонд полати глава с п!лно "езразличие.

% Не. Друг.

6ароAтен случа*но погледна в посоата на +анорот и видя, че и демон!т с "ивните е

изненадан.

?!"!т на черната празнина внезапно заисри. ристоратите, подд!ржащи портала,

веднага затрепериха, защото усилието стана по-ужасно от всяога. Няои започнаха да се

давят за в!здух, но не посмяха да отст!пят.

3 после# в портала се о'орми 'игура. +аар и по-мала от демоните, по няа!в

начин тя изл!чваше мог!що прис!ствие, равносилно почти на това на ремонд или+анорот. 9илата му се усещаше дори преди да постави ра в см!ртното измерение.

3ли по-соро# опито.

9!зданието прист!пи !м демоничните омандири и нощните ел'и на два раа,

подо"ни на тези на озел. Долната половина на тялото му "еше из)яло животинса ато

онстру)ия. Голите г!рди о"аче, маар и толова т!мно лилави, че "яха почти черни,

изглеждаха точно ато на нощен ел', само че много по-мусулести. Д!лга грива от черно-

синя оса висеше сво"одно ооло тясното ли)е. $громните извити рога рязо онтрастираха

с елегантните изострени уши. Единственото о"лело по новодошлия "еше широа на"едрена

превр!за.

Но ао долната част от тялото и рогата "иха наарали няого да сметне, че това е само

няа!в звяр, пратен от повелителя на егиона, "е достат!чно да се вгледа в очите му, за да

почувства д!л"оата хитрост и интелигентност, срити зад тях. Това "еше ум много по-ост!р

и "!рз от повечето % оварен и приспосо"им според всяа ситуа)ия.

<а тогава 6ароAтен наистина разпозна очите. Ниога не можеше да с"!ра черните

ристални с'ери % очевидно изуствени % и алените иви)и, пресичащи )ент!ра им.

9амо едно с!здание, оето няога "е познавал, притежаваше подо"ни 'антастични

очи.

(апитан!т се изп!на, но не от неговата уста излезе името на новодошлия. Това стори

рали)а зшара, оято се наведе напред и с!с стиснати устни изгледа зло"ното изражение,

оето едновременно "еше и не "еше това, оето и тя, и о'и)ер!т познаваха. После пром!лви8

% @орд (савиус=@

<етири

рмията на нощните ел'и, с!"рана от лорд ?е*в!нрест, наистина представляваше

впечатляваща гледа, но огромната * численост не араше +ал'урион да се чувства по-

сигурен.

6сичи чааха сигнала на "лагородниа да потеглят. +ладият нощен ел' погледна

надясно, !дето "рат му и сп!тни)ите им с!що чааха по седлата на пантерите си. ?онин и

(рас о"с!ждаха нещо помежду си, а ;рос гледаше право напред !м хоризонта с т!рпението

на опитен во*н. +оже "и от всичи тях само ор!т наистина раз"ираше оло непосилназадача са си поставили. ;рос д!ржеше "радвата, оято +ал'урион и Cенариус му "яха

направили, все едно вече виждаше "езра*ните реди)и на врага.



6!преи явните познания на ора за изуството на "итата, ?е*в!нрест и останалите

омандири дори ведн!ж не се "яха опитали да почерпят от опита и знанието му. То* "еше

с!здание, преживяло "ез"ро* "ити ли)е в ли)е с демоните, но нио* не го попита за техните

сла"ости, силни страни или нещо друго, оето "и могло да даде на во*сата няаво

предимство. 6 интерес на истината, (рас и ?онин вече "яха предложили известна помощ в

това отношение, но те "яха свинали да "оравят с магия, а не с ор!жия. ;рос# +ал'урион

подозираше, че ор!т "и мог!л да научи всичи на доста неща, опреше ли до истинса "ита.&Ние сме народ, чието падение може "и ще до*де само заради арогантността ни#/

+ал'урион се намр!щи на со"ствения си песимиз!м, но после "р!чите напуснаха

ли)ето му, защото единствената гледа, оято "и могла да го разведри, яздеше !м него.

% +ал'урион1 % извиа Тиранде, а изражението * "еше т!жно и притеснено. %

+ислех си, че ниога няма да те намеря сред всичо това1

и)ето * изглеждаше точно таа, ато то* си го представяше, защото завинаги "еше

отпечатано в с!знанието му. Тиранде % няога просто приятела от детинство, сега се

превр!щаше в о"ет на желание. (ожата * "е глада и виолетовата в здрачносинята * оса

имаше сре"!рни ниши. и)ето * "еше по-п!лно от това на повечето ел'и, оето само

при"авяше !м расотата *. 3маше делиатни, но все па решителни чертите, а

премрежените * сре"!рни очи винаги привличаха +ал'урион да се гмурне в тях. На меите* устните почти винаги имаше поне наме за усмива.

6 яр! онтраст с предишните им срещи, жри)ата в храма на Елун % +а*ата уна

% носеше дрехи, по-подходящи за п!тя на во*ната, отолото за мира на религията.

Надиплената * "яла ро"а липсваше. На не*но място Тиранде "еше о"ляла прилепнала по

тялото ризни)а с!с заст!пващи се плочи, оито позволяваха подвижност. Пориваше я от

врата до раата, а в!рху нея, почти нелогично, носеше е'ирна пелерина с )вят на лунна

светлина. 6 сг!вата на р!ата си младата посветена д!ржеше рилат шлем, о*то да

предпазва и горната част от ли)ето *.

6 очите на +ал'урион Тиранде изглеждаше повече ато жри)ата на няо* "ог на

во*ната и явно тя разчете това в изражението му. :апочна да го м!мри с известни защитни

ноти в гласа8

% +оже и да си отличен в новото си призвание, +ал'урион, но явно си за"равил

елементите на +а*ата уна1 Не си ли спомняш не*ния аспет ато Нощната 6алирия,

онази, оято при"ира смелите м!ртви от "о*ното поле и за награда ги повежда на езда сред

вечерното не"е ато звезди=

% Не ми е минало и през ум да проявявам неуважение !м Елун, Тиранде. Просто

ниога не с!м те виждал о"лечена по този начин. Това само още повече ме ара да се

страхувам, че тази во*на ще промени всичи ни завинаги# ао изо"що о)елеем.

3зражението * отново се смечи.

% 9!жалявам. +оже "и со"ственото ми "езпоо*ство ме е направило нервна. с!що

и това, че в!рховната жри)а ми нареди да поведа отряд от посветени в този он'лит. % (аво исаш да ажеш=

% Няма да яздим с армията просто заради лечителсите ни сили. 6!рховната жри)а е

имала видение, според оето сестринството @тря"ва@ да се "ори ативно, заедно с во*ни)ите

и лунната стража. Тя азва, че @всичи@ тря"ва да са готови да поемат в!рху плещите си нови

отговорности, ао исаме да отнемем по"едата на демоните.

% Това може да се оаже по-лесно за пожелаване, отолото за постигане % отв!рна

намр!щено +ал'урион. % Точно си мислех оло е трудно за народа ни да се промени по

а!вто и да "ило начин. Тря"ваше да видиш реа)ията им, огато (рас предложи да

помолим за помощ джуджетата, таурените и другите раси.

$чите * се разшириха.

% 3зненадващо е, че ра"отят дори с него и ?онин, а аво остава за таурените1 Не голи е ос!знал=

% Да, само че е упорит олото всеи от нас, а може "и и повече.



То* зам!лча, защото "рат му внезапно се при"лижи !м тях. 3лидан му хв!рли

мимолетен поглед, а после 'оусира вниманието си из)яло в!рху Тиранде.

% 3зглеждаш ато рали)а-во*н % аза * то*. % 9амата зшара не "и могла да

изглежда по-до"ре.

Тиранде се изчерви и на +ал'урион му се прииса и то* да * "еше направил няа!в

омплимент, @а!вто и да е@, с о*то жри)ата да го запомни, преди армията да потегли.

% 6с!щност ти си самата Нощна 6алирия % прод!лжи гладо 3лидан. % <увам, чеса те сложили начело на отряд от твои сестри.

% 6!рховната жри)а азва, че уменията ми напослед! са се увеличили много.

Тв!рди, че за всичите си години на преподаване аз с!м една от на*-"!рзо усвоилите подо"но

ниво.

% Не с!м изненадан.

Преди +ал'урион да успее да аже нещо в с!щия дух, проехтя рог. Последва го друг,

после още един и таа натат!, доато всяо поделение на мог!щата армия сигнализираше

готовността си да потегли.

% Тря"ва да се в!рна при сестрите си % аза им Тиранде. $"!рна се !м +ал'урион

и до"ави8 % До*дох да ти пожелая успех. % После инстинтивно погледна и 3лидан. %

с!що и на те", раз"ира се. % 9 твоята "лагословия с!с сигурност ще яздим !м по"едата % отв!рна "рат!т на

+ал'урион.

Тиранде отново се изчерви. Проехтя още един рог и тя "!рзо сложи шлема си, о"!рна

пантерата назад и препусна.

% 3зглежда по-до"ре подготвена за "итата от о* да е от двама ни.

% Да. 9трахотна с!пруга ще "!де за няого, нали=

+ал'урион се о"!рна !м "рат си, но 3лидан вече "е подарал нощния са"лез!" по

посоа на лорд ?е*в!нрест. (ато личен маг>осни на "лагородниа, 3лидан тря"ваше да

язди "лизо до него. +ладият друид и останалите имаха заповед да стоят на един ви

разстояние, но иначе не им се налагаше да са в непосредствена "лизост до ?е*в!нрест.

Господарят на ;ле ?уу не исаше всичите му на*-силни ор!жия да са с!"рани на едно

място. Ередарите вече знаеха, че тря"ва да с!средоточават усилията си в!рху друида и

маг>осни)ите при всяа в!зможност.

Джарод Eадоусонг и трима во*ни)и се при"лижиха !м +ал'урион.

% 6реме е да тр!гваме1 Тря"ва да ви помоля да до*дете с нас1

+ладеж!т имна и последва апитана о"ратно при другите. ?онин и (рас имаха почти

еднави мрачни изражения. Това на ;рос не се "еше променило изо"що, но ор!т явно си

припяваше нещо под нос.

% Поход посред нощ % изоментира (рас и се о"!рна, за да види а и последните

л!чи на сл!н)ето изчезват отв!д хоризонта. % ;езра*но предвидимо. ремонд ще го

за"ележи. 6!преи че прави всичо в!зможно да се адаптира, народ!т ти все още предпочитада се движи по от!паните п!теи.

% 9 подо"ни размери на армията все па ще успеем да от"л!снем демоните % настоя

апитан Eадоусонг. % орд ?е*в!нрест ще помете чудовищата от расивата ни земя.

% $става ни само да се надяваме да е таа.

Последният рог озвучи нощта и армията на нощните ел'и потегли !м :ин-зшари.

6!преи с!мненията си, +ал'урион почувства гордост, огато видя во*сата, оято

пориваше земята от хоризонт до хоризонт. :намената на над три дузини по-важни лана

поазваха с!2зни)и, оито идваха от всичи страни на ралството. Пеша)ите маршируваха в

с!в!ршен унисон ато роя )елеустремени мрави, потеглили !м угощение. Нощните

са"лез!"и сачаха ра* тях в огромни глутни)и от по над сто звяра, а ездачите им се взираха

внимателно напред през прорезите на шлемовете си.По-голямата част от во*ни)ите носеха мечове, опия и л!ове. :ад тях идваха

о"садните машини % атапулти, "алисти и други подо"ни, теглени от по няоло т!мни



пантери. Повечето от ел'ите, управляващи устро*ствата, "яха от лана на лорд ?е*в!нрест,

защото нощните ел'и ато )яло не о"ичаха да ра"отят с подо"ни машини. 9амо

"лагородни!т "е имал предвидливостта, нео"ходима му, за да поведе народа си !м по"еда.

Това, че таа и не пожела да пот!рси помощта на джуджетата и другите раси, тревожеше

друида, но в ра*на смета нямаше да има значение. 6!преи неправилното си схващане, че

зшара е невинна, лорд!т па щеше да се погрижи Пламтящия легион да го сполети !рваво

поражение.6 ра*на смета наистина нямаха друг из"ор.

П!рвата вечер нощните ел'и изминаха голямо разстояние, подтивани от ?е*в!нрест

и со"ствената си непооле"има вяра в сигурната по"еда. 9л!н)ето "е изгряло вече от два

часа, огато омандир!т им даде зна за почива. рмията веднага вдигна лагер и "яха

поставени стражи, за да не могат демоните няма да ги хванат неподготвени.

:емята ту още не "е доосната от ужаса на Пламтящия легион. Горите на 2г все още

стояха гордо изправени. 6исои зелени х!лмове изп!стряха пе*зажа на север. орд

?е*в!нрест изпрати патрули в!в всичи посои, за да изследват местността, но врагове

липсваха.+ал'урион веднага се почувства привлечен от горите. 3маше чувството, че те сяаш

виаха името му. (огато му се предостави шанс, то* се отдели от сп!тни)ите си и изв!рна

пантерата !м д!рветата.

Джарод Eадоусонг веднага за"еляза това. (апитан!т го настигна и с при"лижаването

си извиа8

% Тря"ва да ви помоля да се в!рнете1 Не можете да ходите там сам1 Помните ли аво

стана#

% 6сичо ще "!де наред, Джарод % отв!рна тихо +ал'урион. 6с!щност то*

чувстваше, че онретно тази гориста местност е защитена дори от демоничните у"и*)и,

оито толова често нападаха него и приятелите му. Друид!т не можеше да аже а е

в!зможно това, но го знаеше с а"сол2тна сигурност.

% Не можете да ходите сам#

% з не с!м сам. Ти си с мен.

6о*ни!т стисна з!"и, а после последва +ал'урион !м гората с примирено

изражение.

% +оля ви# неа не е за д!лго.

+ладият ел' не о"еща нищо и навлезе по-нав!тре сред д!рветата. $"хвана го усещане

за доверие и надежда. Д!рветата го приветстваха, изглежда го познаваха#

3 после раз"ра защо се чувства толова до"ре и ато у дома си на това място.

% До"ре дош!л отново, мо* тероAшан# мо* почетен ученио.

(апитан Eадоусонг се огледа на всичи страни, за да отрие източниа на енергичнияглас, о*то приличаше едновременно на вят!р и гр!мотеви)а. +ал'урион от своя страна

чааше т!рпеливо, знае*и, че говорещият ще се появи сам по своя си начин.

6ят!р!т се засили ооло двамата. $'и)ер!т стисна здраво шлема си, а друид!т наведе

глава назад, за да усеща по-до"ре "риза. Падналите листа се надигнаха сред вих!ра, о*то

ставаше все по-силен и по-силен. Но само апитан!т изглеждаше изплашен от това. Дори

нощните са"лез!"и вдигнаха му)уни, за да вдишат свежия вят!р.

Пред ездачите се о'орми мало торнадо. иста, лечи, парчета пр!ст и ам!чета#

все повече и повече се с!"ираше в!тре и се сливаше в едно солидно )яло.

% <аах те, +ал'урион.

% 6 името на +а*ата уна1 % ахна Джарод.

Гигант!т се движеше на четири силни, подо"ни на еленови раа. Долната част натялото му "еше именно на елен. Над това тяло о"аче се издигаше торс, подо"ен по )вят и

онстру)ия на този на нощен ел', а !м натрапни)ите "яха насочени очи с )вета на златна



сл!нчева светлина. 3наче лилавата му пл!т имаше ле гористозелен оттен!, а пр!стите

зав!ршваха с!с с"р!чани, но см!ртоносни ноти от престаряло д!рво.

Новодошлият полати глава и де"елата му м!хестозелена оса се разл2ля. 9ред нея,

ато и в с!ответстващата * широа "рада, сяаш естествено растяха лечи и листа, но те не

"яха и наполовина толова впечатляващи, олото огромните разлонени рога, издигащи се

от главата на велиана.

+ал'урион сведе почтително глава. % EанAдо. +о* почетен учител2. % То* вдигна очи. % +ного с!м щастлив да те

видя, Cенариус.

+аар и двата нощни ел'а да "яха над два метра, Cенариус се извисяваше и над тях, и

над пантерите им. Том самият "е висо поне три метра, а рогата му даваха още ооло един.

6с!щност полу"ог!т представляваше толова впечатляваща гледа, че апитан!т, о*то "еше

говорил ли)е в ли)е с драон, можеше само да зяпне.

Cенариус се засмя лео и в миг сяаш всичи пти)и решиха да запеят. После о"яви8

% Ти си до"ре дош!л ту, Джарод Eадоусонг1 Твоят прадядо "еше истинси приятел

на гората1

(апитан!т затвори уста, отвори я па, после отново я затвори и нарая просто имна.

3 то* ато всичи нощни ел'и, "е израснал с приазите за полу"ога, но с!що ато повечето,ниога не "е вярвал, че са нещо различно от измисли)и.

Господарят на гората погледна надолу !м учениа си.

% +ислите ти са в риза. 7сетих го дори в 9марагдовия с!н.

@9марагдовия с!н@. +ал'урион отдавна не "еше влизал в него. 6 9!ня можеше да се

види свет!т та!в, а!вто е "ил соро след с!творението си % "ез животни, народи или

)ивилиза)ии. Там имаше споо*ствие# много опасно вс!щност. Непредпазливият можеше

до таава степен да "!де о"зет от него, че да за"рави да се зав!рне в света на см!ртните и

вместо това да остане пленен в него % да "роди вечно или поне доато тленното му тяло не

умре.

+ал'урион "еше научил п!тя !м 9марагдовия с!н от Cенариус и го "е използвал, за

да влезе в дворе)а точно преди "итата си с лорд (савиус. $т онази паметна случа насам

о"аче младият друид се страхуваше да се в!рне там, защото см!тните му спомени за

последствията още го тормозеха. о учителят му не го "еше намерил почти случа*но, щеше

да се носи из 9!ня до рая на вечността.

Cенариус видя напрежението му.

% Не тря"ва да се страхуваш отново да "родиш из него, сино, но сега не му е

времето. 3ма о"аче други части от о"учението ти, оито са изостанали, и затова из"рах този

рат! момент на отдих, за да до*да при те".

% (рат! момент на отдих= (аво имаш предвид=

% Другите все още са разделени в мненията си аво да сторят относно демоните.

Ние с!с сигурност ще се "орим с тях, но все па сме с!здания с различни с'ери на сила.Трудно ни е да ра"отим в хармония, защото всичи си мислим, че на*-до"ре знаем о* е на*-

подходящият п!т на де*ствие.

Тези новини по ниа!в начин не спомогнаха за потушаване на несигурността на

+ал'урион. Не само, че драоните не "яха демонстрирали ниаво намерение да се вл2чат

в "итата с Пламтящия легион, но сега и полу"оговете, защитни)ите на природата, не можеха

да се раз"ерат а да де*стват. Fвно наистина всичо зависеше от нощните ел'и# и на*-

вероятно по-спе)иално от +ал'урион и неговите сп!тни)и.

% 6ремето ни заедно няма да "!де д!лго. 3ма няоло неща, на оито "!рзо тря"ва да

се опитам да те науча. 0е ни е нужен )елият ден#

% 3зл2чено1 % изстреля апитан Eадоусонг, с оето явно изненада и самия се"е си.

% :аповедите ми са#Горсото "ожество се придвижи !м во*ниа с "лагослонна усмива. и)ето на

Джарод пре"ледня, огато Cенариус се извиси над него.



% То* ще "!де защитен, доато е с мен, и ще се в!рне, огато омандир!т ви има

нужда от него, Джарод Eадоусонг. Няма да ти се наложи да р!шаш от зад!лженията си.

$'и)ер!т затвори уста, очевидно втрещен, че изо"що е посмял да пре!сне Cенариус.

% 6!рни се !м другите си зад!лжения. з ще се погрижа +ал'урион да се при"ере

жив и здрав.

Друид!т се чувстваше таа, все едно другите двама говореха за дете, но Джарод явно

имаше нужда да чуе точно тези думи от полу"ога. То* имна на Cенариус, но в последниямиг прев!рна имането в полон.

% (ато ажете, господар2.

% з не с!м тво* господар, ел'е. з с!м само и единствено Cенариус1 6!рви си с

"лагословията ми1

(апитан!т хв!рли още един в!зхитен поглед !м +ал'урион и учителя му, а после

о"!рна са"лез!"а си и се понесе !м армията на нощните ел'и.

Cенариус погледна учениа си.

% сега, тероAшан, тря"ва наистина да започваме. % 6сяава до"ронамереност и

"лагост изчезнаха от ли)ето на "ожеството. % 9трахувам се, че ще ни е нео"ходимо )ялото

ни познание, ао исаме да спасим света си от демоните#

6 с!щия миг друго с!щество, оето вярваше, че ще им е нужно всичо, оето могат да

с!"ерат, за да по"едят Пламтящия легион, се носеше над ралството на драоните и т!рсеше

висоите планинси в!рхове, !дето вид!т му правеше домовете си.

(ориалстраз използва д!лгия полет, за да о"мисли много неща. Тишината, идваща

от!м "ратята му, "е едно от тях. Драоните "яха затворени, но то* ниога не се "еше

с"л!свал с п!лно м!лчание. Нио* не отвр!щаше на зова му, дори л2"имата му с!пруга

лестраза.

Това го араше да мисли за демоните. Не можеше да повярва, че те са успели да

атауват и унищожат драоните, но липсата на омуниа)ия подд!ржаше този страх жив.

Почти му се исаше (рас да е с него, защото тогава поне щеше да има още един червен

драон, с огото да споделя мислите си.

Но самият (рас представляваше отделна тема за размис!л. (ориалстраз отхв!рляше

все повече и повече в!зможни теории относно енигматичния драон, на чиито думи

лестраза о"р!щаше спе)иално внимание. Тя се д!ржеше с него таа, сяаш то* "е един от

не*ните онсорти или е @"ил@ та!в. Но това не можеше да "!де# освен#

&Не# нев!зможно е % помисли летящият "егемот. % Тв!рде е невероятно#/

Но п! това "и о"яснило толова много.

То* щеше да поговори с лестраза за тези си размисли. (ориалстраз се снижи и се

насочи !м познатата, о"г!рната в м!гли планина. :а разлиа от друг п!т, сега нямаше

стражи, оито да на"л2дават в!ншния свят. $ще един злоо"ен зна.$громният червен драон се спусна !м висоия отвор на пещерата, използван за един

от главните входове !м о"италището. (огато се приземи, то* се огледа наооло, т!рсе*и

зна от другарите си, но мястото "еше м!ртвеши тихо.

(огато о"аче сг!на риле и тр!гна напред, внезапно се с"л!са с!с сила, недоловима

за всичи негови сетива. 3зглеждаше таа, сяаш в!здух!т е станал г!ст ато мед.

(ориалстраз се хв!рли напред с огромна решителност и се за"и в невидимата стена, ато

щеше да го направи срещу драонов с!перни.

Преградата "авно поддаде. То* я усети да се притиса ооло тялото му и доато

напредваше, почти го о"г!рна. Драон!т дишаше трудно и зрението му се зам!гли, все едно

гледаше под вода. Но в!преи това то* не прерати устрема си.

3 внезапно, "ез предупреждение, премина от другата страна.7шите му веднага се изп!лниха от различни зву)и. евиатан!т залитна. 0еше да се

приземи с главата напред, но го хванаха огромни лапи.



% До"ре е, че се в!рна % изт!тна де"ел глас. % 9трахувахме се за те", младежо.

Тиранастраз го вдигна. Гущероподо"ното ли)е на в!зрастния онсорт на лестраза

"е изривено в притеснена гримаса. През проходите зад г!р"а му се носеха други драони#

и това, оето на*-силно изненада (ориалстраз в )ялата тази ативност, "еше, че имаше

@всяави@ )ветове. 6идя сини, зелени, "ронзови и, раз"ира се, червени. Драоните се

смесваха през )ялото време и всичи явно имаха една и с!ща задача, оято в!ршеха с голямо

наст!рвение. % лестраза1 Тя до"#

% До"ре е, (ориалстраз. Предаде ми, че иса да говори с те" в мига, в о*то

пристигнеш# % По-едрият м!жар погледна !м рамото на с!"еседниа си, т!рсе*и нещо.

% # а с!що и с (рас, но виждам, че то* не е с те".

% Не исаше да изоставя другите.

% Но твоето с!стояние#

(ориалстраз разг!на рилете си и отв!рна8

% То* изнамери начин, по о*то и двамата да сме @почти@ п!лно)енни. Не е

с!в!ршен, но е на*-до"рото, оето можехме да направим.

% 3зл2чително интересно#

% Тиран# аво става ту= :ащо другите ята са сред нашето=3зражението на в!зрастния онсорт не издаваше нищо.

% Тя пожела сама да ти аже всичо и аз няма да наруша заповедта *.

% ?аз"ира се, че не.

9 Тиранастраз начело, двамата се насочиха !м леговището на червеното ято.

(ориалстраз не можеше да не оглежда другите драони, доато летяха пора* тях. :елените

"яха просто носещи се сени, изчезнали, преди да ос!знаеш, че дори са "или там, и още по-

смущаващи заради това, че постоянно "яха с!с затворени очи, сяаш се движеха нас!н.

;ронзовите с!здания от ятото на Ноздорму изглеждаха нап!лно неподвижни, но по няа!в

начин се намираха на друго място след всяо примигване. 0о се отнася до сините, те се

появяваха ту и там сяаш нап!лно случа*но, разчита*и еднаво на рилете си и на

магията, за да се движат. (олото повече ги гледаше, толова по-до"ре се чувстваше в

омпанията на со"ствения си вид. (огато червените драони се движеха, те просто се

движеха. (огато "!рзаха за ня!де, то* можеше да проследи всяо тяхно движение и да види

всеи д!х.

?аз"ира се, ао тря"ваше да "!де честен, то* подозираше, че новодошлите се чувстват

по сходен начин относно со"ствените си ята.

&Толова много различни драони и все па за всичи ни има място ту % помисли си

то* внезапно. % Толова мало ли сме останали=/

о се опитаха да на"утат нощните ел'и или джуджетата сред тези планини, оя да е

мимолетна раса щеше да ги изп!лни до преливане, но драоните лесно намираха място за

маневриране.(ориалстраз си помисли за "езра*ната орда, оято представляваше Пламтящият

легион, и се зачуди дали дори драоните имаха силата да я спрат.

Но огато влезе в следващата пещера, страховете му се стопиха. Тя стоеше там, сяаш

чааше лично него. Дори само прис!ствието * изп!лни м!жаря с!с споо*ствие и мир.

(огато погледна !м него, (ориалстраз се изп!лни с увереност. 6сичо щеше да "!де наред.

(рали)ата на Bивота щеше да се погрижи да "!де таа.

% (ориалстраз# л2"ими мо*.

$чите * поазваха оло сила се с!д!ржа в това простичо изречение. +имолетните

с!здания често виждаха драоните само ато свирепи зверове, но дори на*-до"рите от тях не

можеха да се до"лижат до интензивността на емо)иите, оито "еше спосо"ен да изпитва

народ!т на (ориалстраз. % (рали)е моя, живот мо*.

То* слони глава в зна на почит.



% ?адвам се, че се в!рна. 9трахувахме се за те".

% з с!що се "оях. Нио* не отговаряше на зова ми, нито намирах о"яснение за

внезапната тишина.

% Това "еше нео"ходимо % отв!рна огромната женса. 6!преи гладостта на

'ормите *, лестраза "еше почти два п!ти по-голяма и от двамата си онсорти. (ато всичи

6елии спети, тя притежаваше сили, оито правеха дори тези на с!прузите * да изглеждат

смешни. % Нео"ходимостта да запазим та*ната, "еше а"сол2тна. % Та*на= (ава=

Тя го изгледа изучаващо.

% (рас не е ли с те"=

То* за"еляза огромното * притеснение. Тя се "оеше за (рас таа, ато и за самия

(ориалстраз.

% То* из"ра да остане. 7спя да измисли номер, о*то ни позволява да стоим

разделени един от друг, "ез да страдаме# много.

На л2спестото * ли)е се появи мимолетна усмива.

% Не с!м се с!мнявала, че ще измили нещо.

Преди (ориалстраз да успее да прод!лжи линията на разговора !м това, оето

толова силно исаше да раз"ере за (рас, в огромната зала влезе друг. +ладият онсортпогледна новодошлия и очите му се разшириха.

% Нео"ходимо е @всичи@ драони да вземат участие в този ритуал % из"умтя глас!т

на черния гигант. :ву!т "еше ато от изригващ вулан. % +оите вече го сториха. Другите

ята тря"ва да ги последват.

Нелтарион изп!лни другия ра* на залата % единственият друг спет, о*то "и

мог!л да се сравнява с размерите и силата на лестраза. :емният пазител изл!чваше

напрежение, оето араше (ориалстраз да се чувства лео неспооен.

% 3 последният ми онсорт пристигна % отв!рна лестраза. ;ронзовото ято до*де

и маар Ноздорму да не е с тях, те носят това, оето е част от неговата с!щност, таа че и то*

ще се с!2зи с нас в "ор"ата. $става само (рас % едно-единствено с!здание. Толова

страшна ли е тази липса=

"аносовият драон налони глава. (ориалстраз ниога не "еше виждал толова

много з!"и.

% 9амо един драон# не# мисля, че не.

% (аво става= % осмели се да запита младият м!жар.

% Демоните отново отвориха п!тя !м нашия свят % о"ясни лестраза. % Те

преминават ато през вода и удвояват силите си с всеи изминал ден.

(ориалстраз си представи чудовищната армия и аво "еше постигнала вече дори с!с

сегашната си численост.

% :начи @тря"ва@ да де*стваме1

% Това и правим. Нелтарион е измислил план, о*то може "и е едничата надежда зао)еляването на света ни.

% 3 а!в е то*=

% Неа ти го поаже.

<ерният "егемот имна, а после затвори очи. 6!здух!т пред него за"лестя.

+агичесите сетива на (ориалстраз почувстваха зашеметяваща сила. 9яаш залата се

изп!лни с хиляда драона.

Но вместо това в!в в!здуха се материализира м!нич!, почти неза"ележим златен

дис, о*то се носеше тоу под нивото на очите на с!"раните левиатани. (ориалстраз не

чувстваше нищо в него, но по няа!в начин знаеше, че дори само това поазва оло повече

е дис!т от това, оето се вижда на пр!в поглед.

:емният пазител отвори очи и по гущеровите му устни раз)!'на прев!з"уденаусмива. На (ориалстраз му изглеждаше таа, все едно Нелтарион "оготвори с!здаденото от

него.



% 6ижте това, оето ще прогони демоните от нашия свят1 % изтрещя глас!т на

черния драон. % 6ижте това, оето ще прочисти земите ни от всяа повара1

+!ничият дис за"лестя яро и вече не изглеждаше толова неза"ележим. +ладият

червен м!жар почувства п!лния маща" на силите, затворени в!тре# и раз"ра защо дори

лестраза вярва, че това е на*-голямата им надежда.

% 6ижте % изрева гордо Нелтарион % @Драоновата душа1@

Пет

(апитан 6ароAтен не "еше няо*, огото сените и странните зву)и могат да изплашат.

;елязаният во*ни се изправяше срещу таива неща с!с с!щата сурова гру"ост, с оято се

справяше с всичо друго в живота си. То* "еше роден за ролята на во*н и, в!преи вродения

си интелет, ниога не му се случваше да мисли за се"е си в друга светлина. Нямаше желание

да "!де рал или онсорт, освен за това, че таа "и "ил още по-"лизо до зшара. (омандваше

армиите си в не*но име и това го задоволяваше. 6инаги "еше оставял политичесите

машина)ии на лорд (савиус, о*то ги раз"ираше и о"ичаше много повече, отолото

6ароAтен няога "и мог!л.Но напослед! му се налагаше да насочва ума си в посои, различни от "итата. Това

"еше св!рзано с!с завр!щането на едного, за огото се предполагаше, че е нап!лно м!рт!в#

самият (савиус. 9ега с!ветни!т на рали)ата, в!рнат от отв!дното чрез зашеметяващата

мощ на велиия 9аргерас, отново насочваше волята на ристоратите. Това не "и тря"вало

да притеснява 6ароAтен, но (савиус се "еше променил по начин, о*то зшара не

за"елязваше. (апитан!т вярваше с п!лна у"еденост, че с!ветни!т 4или това нещо, оето

няога е "ило с!ветни!т5 се в!лнуваше не от величието на рали)ата, а от с!всем други

неща. Доато 6ароAтен, независимо от верността си !м повелителя на егиона, "еше на

п!рво място и на*-вече слуга на своята повелитела.

% 6инаги изп!лнителният апитан. ?аз"ира се, дори огато не си на пост, па се

прорадваш из оридорите.

$'и)ер!т подсочи, а после мислено се проле, че го е сторил.

9яаш излива*и се от самите сени, (савиус прист!пи пред нощния ел'. (опитата

му трааха по мраморния под и то* дишаше с пр!хтене, доато се движеше. ремонд "еше

наре!л (савиус сатир % един от "лагословените слуги на 9аргерас. Неестествените очи,

оито самият "лагородни си "еше сложил, гледаха надолу изпод г!стите вежди. Те

впримчиха очите на апитана и неумолимо го привляоха в няаво неприятно място.

% 9аргерас смята, че си многоо"ещаващ, апитан 6ароAтен. 6ижда в те" няо*, чи*то

статус "и мог!л да "!де вели сред тези, оито му служат. 6ижда те ато омандир на

во*нството му, наравно с +анорот# не# дори с ремонд1

6ароAтен си се представи начело на орда демони, с висоо вдигнат пред се"е си меч,доато те се изсипваха в!рху врага. Почувства гордостта и л2"овта на 9аргерас, доато

прегазваше онези, оито се противопоставяха на 6елиия.

% :а мен е чест да служа % изм!рмори во*ни!т.

(савиус се усмихна.

% (ато и за всичи нас# и ще му служим по всеи в!зможен ни начин, ао това ще

доведе до с"!дването на нашата мечта по-"!рзо, не е ли таа=

% ?аз"ира се.

(опитестото с!здание се наведе по-"лизо и ли)ето му почти се опря до това на

во*ниа. $чите прод!лжаваха да притеглят 6ароAтен в се"е си, ато едновременно го

в!з"уждаха и изнервяха.

% ;и мог!л да служиш по начин, о*то по-до"ре ти подхожда. 6 роля, оято по-сороще те доведе до властта, оято желаеш#

През тялото на о'и)ера премина тр!па на в!лнение. То* отново си представи а



води армии в името на своята рали)а и 9аргерас. Представи си пооряването на враговете

им, р!вта, оято щеше да се лее в таива оличества, че да о'орми реи.

Но огато (апитан 6ароAтен се опита да си представи самия се"е си и а в!рши

всичо това, не можа ясно да различи 'ормата си. $пита се да о'орми вида си ато во*н,

"рониран и в!ор!жен омандир ато в старите легенди# но една друга 'игура постоянно му

се натрапваше.

Gигура, много подо"на на тази на сегашния лорд (савиус.Това на*-сетне му даде силата да се отсу"не от взора на с!ветниа.

% Простете ми, господар2, но тря"ва да се в!рна !м зад!лженията си.

3зуствените очи про"леснаха за миг. После (савиус имна "езра*но учтиво и с

махване на р!а подани во*ниа да прод!лжи.

% Но раз"ира се, (апитан 6ароAтен. ?аз"ира се, естествено.

$'и)ер!т тр!гна напред с по-"!рза рача, отолото исаше да демонстрира пред

рогатото изчадие. Не погледна назад. Нощният ел' не за"ави, доато не се почувства

сигурен, че лорд (савиус е останал далеч зад него.

Но дори тогава все още чуваше измамните думи на сатира# и 6ароAтен ос!зна, че

маар то* да "е успял да ги отхв!рли, други нямаше да успеят.

(огато нощта се спусна над армията на лорд ?е*в!нрест, 9естрите на Елун се

разпр!снаха сред нощните ел'и, за да раздават "лагословии. Дори о"лечени ато деви)и-

во*ни, жри)ите носеха мир и споо*ствие на во*ни)ите. Елун предлагаше на ел'ите сила и

увереност, защото винаги стоеше сред не"есата и "деше над л2"имите си де)а.

+аар изражението * да не го разриваше, Тиранде 7исп!руинд не усещаше нищо от

мира и силата, оито предаваше на народа си. 6!рховната жри)а явно смяташе, че тя е "ила

лично доосната от +а*ата уна, но младата посветена не усещаше няаво по-велио

прис!ствие в душата си. о Елун я "е из"рала за нещо, "еше пропуснала да я осведоми.

Последните остат!)и от дневната светлина се стопиха отв!д хоризонта. Тиранде

за"!рза, защото знаеше, че соро ще зазвучат роговете и армията ще прод!лжи по п!тя !м

:ин-зшари. Тя доосна с!р)ето на още един во*ни, а после изтича до чаащата пантера.

Но преди да я достигне, я пресрещна друг нощен ел'. Тиранде вдигна р!а !м

г!рдите му по ре'лес# но то* я стисна за итата.

Bри)ата погледна нагоре и со"ственото * с!р)е подсочи от радост. Но после за"еляза

т!мната уни'орма и осата, в!рзана на опаша.

на*-сетне Тиранде видя и златните очи.

% 3лидан#

% ;лагодарен с!м за "лагословията ти, раз"ира се % отв!рна то* с рива усмива. %

Но "лизостта ти ме успооява повече.

;узите * пот!мняха, но не поради причината, за оято си мислеше то*. 6се ощед!рже*и я за итата, "лизна!т на +ал'урион се наведе по-"лизо.

% Това с!с сигурност е с!д"а, Тиранде1 Т!рсих те. 6ремената, в оито навлизаме, са

таа динамични. Тря"ва да взимаме решения, "ез да се оле"аем.

9 внезапно напрежение тя ос!зна аво се готви да я пита# не, да * @аже@. ;ез да

с!знава, Тиранде др!пна р!ата си.

и)ето на 3лидан се вамени веднага. То* не "е пропуснал нито реа)ията *, нито

значението, срито зад нея.

% Тв!рде е рано % успя да аже тя в опит да потуши чувствата си.

% 3ли може "и тв!рде !сно= % (ривата усмива се зав!рна, но в не*ните очи сега

изглеждаше мало уха, по-соро маса. и)ето му о"аче се отпусна само след миг. %

Де*ствах тв!рде нео"мислено. Това не е правилното време. Ти се опита да успооиш тв!рдемного. 0е говоря с те" отново, огато момент!т е по-подходящ.

3 "ез да аже нито дума повече, то* се насочи !м мястото, !дето един страж с



уни'орма на лана ?е*в!нрест чааше с пантерата на маг>осниа. 3лидан не погледна

назад, доато двамата с есорта му яздеха !м другия ра* на лагера.

По-притеснена от всяога, Тиранде пот!рси со"ствената си пантера. Но огато се ачи

на седлото, отново до*доха да смущават мислите *. Този п!т о"аче новодошлият "е по-до"ре

дош!л.

% Eамане, прости ми натрапването.

Тя поздрави ора с нежна усмива. % Ти винаги си до"ре дош!л, ;росигар.

9амо на нея позволяваше да го нарича с п!лното му име. :а всичи останали, дори за

лорд ?е*в!нрест, то* "еше просто ;рос. +асивният ор "е с една глава по-нис! от нея, но

омпенсираше с широчина, три п!ти олото не*ната, ато почти )ялото му тегло "яха

мусули. ;еше го виждала да се хв!рля срещу враговете с яростта на нощен са"лез!", но

ооло нея то* се д!ржеше с повече уважение от мнозина, оито т!рсеха "лагословията *.

Тиранде си помисли, че ор!т е дош!л именно за "лагословия, и сведе р!а !м

г!рдите му. ;рос изглеждаше изненадан, но после прие допира.

% Неа +а*ата уна насочва духа ти и неа ти даде тихата си сила# % Тя

прод!лжи таа още няоло сеунди, дава*и на во*на п!лната "лагословия. Повечето от

другите жри)и го смятаха за с!що толова отвратителен, олото и останалите нощни ел'и,но в очите на Тиранде ;рос "еше в не по-мала степен с!здание на Елун от нея самата.

(огато жри)ата прил2чи, ор!т сведе глава в зна на почит, а после пром!рмори8

% з не с!м достоен за тази "лагословия, шамане, защото не за нея до*дох при те".

% Нима=

7венчаното с "ивни ли)е се изриви в нещо, оето Тиранде разпозна ато разаяние.

% Eамане# има нещо, оето тревожи с!р)ето ми. Нещо, оето тря"ва да призная.

% (ажи ми.

% Eамане, опитах се да намеря см!ртта си.

7стните * се присвиха, огато се опита да го раз"ере.

% Да не "и да ми азваш, че си направил опит за самоу"и*ство=

;рос се изп!на в )ял р!ст, а изражението му пот!мня.

% з с!м орси во*н1 Не с!м насочил инжала !м со"ственото си с!р)е1 % 9!що

толова "!рзо, олото се "е появила, яростта му изчезна нап!лно, заменена само от срам. %

Но истината е, че се опитах да насоча чуждите ор!жия !м него.

3 историята се изля нав!н. ;рос * разаза за последната си во*на срещу демоните и

а заедно с другарите си защитавали прохода, доато до*дат подрепленията. Тиранде чу

а всичи ори умрели един по един, доато нарая само ветерана останал жив. Де*ствията

на ;рос и останалите спасили изхода от "итата, но това по ниа!в начин не го "е наарало

да се чувства по-мало виновен, че е о)елял, доато другите не успели.

9оро во*ната св!ршила и ;рос не виждал начин да изупи това, оето смятал за

сво* огромен провал. (огато ;о*ният лидер Трал го помолил да проучи аномалията, то*с!зрял в това зна от духовете, че на*-сетне ще намери изход от страданието си.

Но единственият, о*то умрял в това т!рсене, "ил младият му сп!тни, оето само

до"авило още !м и "ез това тежия товар в!рху с!вестта на ;рос. После, огато станало

ясно, че Пламтящият легион отново ще нахлуе в (алимдор, ор!т отново се надявал на

изупление. То* се хв!рлил в "ор"ата и дал всичо, оето може да се иса от един во*н.

6инаги "ил в на*-предните реди)и, предизвива*и всеи враг да се изправи срещу него. Но

;рос се "ил тв!рде до"ре, защото дори след ато из"ил орди демони, о)елял почти "ез

драсотина.

3 огато с!"раната армия потеглила от 9урамар, посивяващият ор на*-сетне

започнал да мисли, че е изв!ршил с!всем различен грях. $с!знал, че срам!т, о*то чувствал

от надживяването на няогашните си другари, е 'алшив. 9ега ;рос изпитвал нов срамHвсичи ооло него се "орели за живота си, доато то* се опитвал да @из"яга@ от своя. Те

наст!пвали в "ита срещу Пламтящия легион поради причини, противоположни на неговите.



% Приел с!м, че може да умра в "ита# славна с!д"а за един ор, шамане# но се

чувствам о"езчестен от това, че т!рсех см!ртта с )ената на всичо, рисува*и онези, оито

се "орят срещу злото за живота си и този на "лизите си.

Тиранде се вгледа в очите на ора. :а другите то* "еше просто звяр, но отново "е

говорил расноречиво, "е азал нещо важно. Тя доосна гру"ата му "уза и се усмихна лео.

(оло арогантно от страна на народа * да гледа само в!ншността, а не с!р)ето и ума.

% Няма нужда да ми признаваш нищо, ;росигар. Ти вече си се изповядал предс!р)ето и душата си, оето значи, че духовете и Елун са чули с!жалението ти. Те раз"ират, че

си ос!знал истината за нещата и с!жаляваш за по-ранните си мисли.

То* изсумтя и за не*на изненада )елуна р!ата *.

% 6!преи това ти "лагодаря, шамане.

6 този момент проехтяха роговете. Тиранде "!рзо доосна ора по челото и при"ави

тиха молитва8

% (авато и с!д"а да те чаа в "итата, ;росигар, +а*ата уна ще "ди над твоя

дух.

% ;лагодаря ти, че го аза, шамане. Няма да те притеснявам повече.

;рос вдигна "радва в уважение, а после си тр!гна. Тиранде на"л2даваше ора,

доато то* изчезна сред другите "о*)и, а после се о"!рна, защото прозвуча сигнал, о*то разпозна ато идващ от сестринството и * даваше да раз"ере, че тря"ва да "!рза. ?едно "еше

да е готова да поведе со"ствената си група, огато армията потегли. Да е готова да посрещне

с!д"ата, приготвена от Елун за @нея@.

вече раз"ираше, че това вл2чва и неща, оито не са св!рзани с предстоящата

"ита.

% Прис!единиха се во*ни)и от още две урепления на северозапад % изоментира

?онин, доато двамата с (рас яздеха с армията. % <ух да се говори за петстотин.

% Пламтящият легион може да доведе толова само за няоло часа, може "и дори по-

мало.

<ервеноосият маг>осни изгледа "ившия си учител мрачно.

% о нищо от това не помага, защо изо"що си правим труда= Да* просто да седнем в

тревата и да изчааме демоните да ни изтр!гнат червата, а= % На ли)ето му раз)!'на

подигравателно учудване. % $, чаа*1 6с!щност ма* не е станало това1 Нощните ел'и @все

па@ се "или# и взели, че по"едили1

% Тихо1 % изс!са (рас и изгледа по-младия маг>осни с не по-ост!р поглед от онзи,

о*то по-рано му "е хв!рлил чове!т. % Не азвам, че няма да имат значение, само изричам

'атите на глас. Друг 'ат е, че нашето прис!ствие ту и с!ществуването на аномалията из

)ялото време означават, че онова, оето е @станало@ в миналото, може да не с!ответства с

това, оето @ще стане@ този п!т. Този п!т има много, @много@ сериозни шансове Пламтящиятлегион @наистина@ да триум'ира# и всичо, оето познаваме, няма ниога да се е случило.

% Няма да допусна това да стане1 Не мога1

% 9!д"ините на твоята 6ерееса и неродените ви "лизна)и са нищо за вечността,

?онин# но аз ще се "оря в тяхно име таа, ато го правя и за "!дещето на со"ственото ми

ято, олото и чудовищно да е то, в!преи по"едата.

?онин зам!лча. То* знаеше не по-зле от драоновия маг>осни ава с!д"а ще

застигне червеното ято в ра*на смета. Дори ао Пламтящият легион паднеше в този

период, драоните в!преи всичо щяха да страдат неизразимо. Детуинг, 7нищожителят,

щеше да се погрижи орите да до"ият власт над тях % и онретно над "ратята на (рас % и

да ги използват за "о*ни животни. $громен "ро* драони щяха да измрат "ез ниава

причина. % Но за нас точно се "е появил шанс отново да наст!пи мир % до"ави (рас, а

поглед!т му се раз'оусира за миг. % 3 това повече от всичо останало ми дава още една



причина да смятам, че историята не се променя.

% з знам аво се е случило само по историчесите ниги, запазени от маг>осни)ите

в Даларан, (рас. Ти си ги изживявал лично#

9ла"ият, почти ел'си на вид маг>осни изс!са отново.

% Твоите спомени, "азирани на написаното, са може "и по-точни от тези в

раз"!рания ми ум. 9тигнах до зал2чението, че намесата на Ноздорму в мислите ми, маар

и "ез)енна за постигане на няа!в успех в мисията ни, с!що таа се е оазала тв!рде многоза мен, за да успея да я а"сор"ирам из)яло, "ез да загу"я част от со"ствените си спомени. %

Ноздорму, спет!т на 6ремето, "е онзи, о*то "еше извиал (рас, за да го предупреди за

ризата. $громният драон с )вят на пяс! сега "е изв!н досега на другите, дори в този

период, и (рас се страхуваше, че в!в всичи свои проявления Пазителят на 6ремето е

приован в аномалията. % ;оя се, че ниога няма из)яло да си спомням тази епоха# и това,

оето липсва, е достат!чно, за да подхрани несигурността ми за изхода на он'лита.

% :начи просто се "ием и се надяваме на на*-до"рото.

% (ато са правели всичи, тр!гнали на "ита, през )ялата история на света, да.

;радатият чове имна мрачно.

% +ен ме устро*ва нап!лно.

рмиите на нощните ел'и се придвижваха все напред, миля след миля, "ез ниавапауза или за"авяне. Повечето от во*ни)ите маршируваха в до"ро настроение, защото враг!т

изо"що не изглеждаше нет!рпелив да р!стоса остриета с тях. 9 уши, оито чуваха по-до"ре

от всяо с!здание ооло него, (рас чу мнозина да от"елязват, че по-голямата част от

унищожението и см!ртта, причинени от демоните в п!рвата част на во*ната, е "ила в!рху

нищо неподозиращи и зле подготвени )ивилни. 6едн!ж изправили се срещу организирана

с!протива, самите демони се "яха оазали излани. Няои дори подозираха, че ао нощните

ел'и "яха решили да преследват Пламтящия легион о"ратно до :ин-зшари след онази

п!рва "ита, вместо да се оттеглят, за да с!"ерат още сила, во*ната щеше вече да е св!ршила.

Подо"ни оментари тревожеха (рас. Едно "еше да влизаш в "ита в!ор!жен с!с

самочувствие и увереност, а с!всем друго % да вярваш, че враг!т ти е лесен за поосяване.

(ра*но време "еше нощните ел'и да ос!знаят, че Пламтящият легион представляваше

в!пл!тената см!рт.

Поглед!т му се насочи !м единствения от тази раса, о*то явно поне доня!де

ос!знаваше това. (рас си спомняше, че +ал'урион ще се оаже л2чова 'игура за

спечелването на "ор"ата, но не можеше да се сети точно а. Това, че е п!рвият друид на

зерот, "еше важно, но не и единствената причина. Драоновият маг>осни о"аче вече "еше

стигнал до извода, че младеж!т тря"ва да "!де защитаван на всяа )ена.

(огато по-голямата част от нощта "е изминала, с!гледвачите от 2гоизто внезапно се

в!рнаха. ?е*в!нрест "еше организирал непре!снат пото ездачи, оито постоянно да му

осигуряват точна ин'орма)ия.

Тримата нощни ел'и изглеждаха доста м!рляви. Fвно "яха яздили тежо дишащитеси пантери доста д!лго. По ли)ата им се стичаше пот, а по дрехите % мр!сотия. Те се

за"авиха само олото да отпият по гл!та вода, а после доладваха новините8

% +ала група демони се придвижва методично през региона на Ди-Джару,

господар2 % аза на*-в!зрастният с!гледвач. % 6идяхме дим и ог!н, а с!що и "ежан)и,

разпр!снати в!в всичи посои.

% 3мате ли точния "ро* на врага=

% Трудно е да се аже с!с сигурност, но определено са много по-мало от тази армия.

?е*в!нрест подр!пна "рада, доато размишляваш.

% На!де са се насочили "ег!л)ите=

% 3зглежда !м Dалумар, господар2, но няма да го достигнат навреме. Демоните са

по петите им. % +ожем ли да застанем между тях=

% Да, ао по"!рзаме. :а момента имат достат!чно голяма преднина.



;лагородни!т протегна р!а !м един от помощни)ите си.

% (арта.

6еднага му подадоха подходящия свит!. То* го разви, а после наара с!гледвачите да

очертаят местоположението на Пламтящия легион и "ежан)ите. 9лед това ги заразглежда и

след мало имна.

% Тря"ва да усорим рача и да се подготвим да те посрещнем на дневна светлина,

но е в!зможно. и няма да се отлоняваме от п!тя си !м :ин-зшари. +ожем да сипозволим това за"авяне.

% $со"ено п! ато вземем под внимание подро"ността, че може да спасим няо* и

друг невинен живот % изм!рмори под нос ?онин !м ;рос.

(рас се наведе напред.

% :а"елязахте ли демоните= (ави видове видяхте=

% На*-вече онези, наречени адси пазачи.

Един от другите с!гледвачи до"ави8

% 6идях две хр!ти и един от рилатите демони % ги"елната стража.

Драоновият маг>осни се намр!щи8

% Доста ос!ден из"ор.

% ;ез с!мнение, в!в 'анатизма си тези са из"!рзали много напред от останалите %о"яви лорд ?е*в!нрест. % 0е ги научим оло е ху"аво да се уд!ржаш# не че ще живеят

достат!чно д!лго, за да о)енят уроа. % После се о"!рна !м о'и)ерите и нареди8 % Да*те

заповедта1 Насочваме се да ги посрещнем1

рмията почти неза"авно зави. Нощните ел'и се движеха с нет!рпение, готови не

само да спасят с!народни)ите си, но и да опитат вуса на п!рвата си по"еда в грандиозния

марш !м столи)ата.

3лидан и лунната стража промениха пози)иите си и се разположиха по ширината на

армията. 9естрите на Елун последваха примера им, а групите им "яха в готовност да помагат

по всеи в!зможен начин, независимо дали с лечение или в "ита. Т!* ато "яха

единствените чужден)и, ?онин, (рас и ;рос останаха заедно, маар и двамата маг>осни)и

вече да "яха решили, че започне ли ведн!ж "итата, ?онин тря"ва да надзирава 3лидан.

Нио* от двамата му нямаше доверие, че ще прояви нужната предпазливост.

+ал'урион остана с тях, на*-вече защото ?е*в!нрест все още не "е сигурен а на*-

до"ре да използва нео"ича*ните му спосо"ности. орд!т остави отряда на апитан

Eадоусонг да пази четиримата и таа си осигури споо*ствието, че друид!т ще "!де

достат!чно до"ре защитен, за да може сам да реши ави атаи да насочва срещу демоните.

9лед ато )ял ден "еше учил с Cенариус, а след това "е яздил през по-голямата част от

нощта, в ли)ето на предстоящата "ита +ал'урион усещаше а изтощението му нараства.

Полу"ог!т го научи а по-до"ре да извлича сила от природата и друид!т се надяваше, че ще

има в!зможността да го стори преди нощните ел'и да се с"л!сат с Пламтящия легион.

9л!н)ето се издигна над хоризонта и "!рзо изчезна в де"елата ниса о"лачнапорива, оето вс!щност "е от полза на армията. +агиите, оито (рас и ?онин "яха

направили на се"е си и ;рос, им позволяваха да нагаждат зрението си неза"авно спрямо

променящата се светлина, но в по-голямата си част во*ни)ите тря"ваше да се адаптират по

нормалния начин. $"ла)ите о"лечаваха доня!де нощната раса и таа само засилваха

ентусиазма им за предстоящия с"л!с!.

9!гледвачите прод!лжиха да яздят напред-назад, с!"ира*и ин'орма)ия. Демоните

още не "яха догонили "ягащите нощни ел'и, но се при"лижаваха !м тях. $уражен от това,

?е*в!нрест подтиваше во*ните си да "!рзат. То* изпрати голям отряд ездачи на нощни

са"лез!"и напред, с идеята да удари Пламтящия легион от двете страни.

(огато му с!о"щиха, че армията е започнала да влиза в пролуата между "ег!л)ите и

преследвачите, "лагородни!т наара тр!"ачите да надуят роговете. 9игнал!т о"явяваше"о*на готовност.

3 нарая, след ато минаха през реди)а ниси х!лмове, нощните ел'и се изправиха



срещу врага.

$гнените демони "яха опустошили всеи сантимет!р от земята, по оято се движеха.

6сичо зад тях "е ов!глено. Ниа!в живот. +!ртвите земи, оито (рас "е видял от г!р"а на

(ориалстраз, се простираха до хоризонта и този ужас втв!рди решителността на

защитни)ите дори още повече.

% Точно ато с!гледвачите доладваха % изм!рмори господарят на зам!а ;ле

?уу и вдигна меча си. % $ще по-до"ре. 9ега ще им поажем оло е глупаво даопустошават прерасните ни земи.

(рас изучаваше ордата. 6се па опасен враг, но не и нещо, оето нощните ел'и да не

могат да унищожат лесно.

% Господар2, все па "их предложил предпазливост#

Но ?е*в!нрест не го чуваше. орд!т размаха меча си два п!ти напред и назад.

6сичи рогове зазвучаха ато един.

Нощните ел'и се спуснаха в!рху демоните с виове.

Пламтящият легион дори не трепна пред ли)ето на прев!зхождащия го враг. 6место

това "ронираните чудовища изреваха с нещо, звучащо почти ато страст, нет!рпеливи да

удвоят ужаса, о*то вече "яха нанесли на (алимдор. :а"равили нап!лно "ег!л)ите, те се

втурнаха срещу наст!пващите во*ни.Проехтяха два висои тона и неза"авно в не"ето се издигна в!лна от стрели. Те се

спуснаха сред чудовищните во*ни ато ято рещящи "аншита, пронизва*и г!рла, ра*ни)и

и глави. +!ртви и ранени демони се свличаха на земята и таа принуждаваха останалите да

си проправят п!т през тях.

6 )ент!ра на ордата удари златна м!лния, оято разпиля адсите пазачи в!в всичи

посои. 6!рху о)елелите заваляха парчета пл!т и гнусното желе, оето представляваше

р!вта на демоните. (рас погледна наляво и видя 3лидан, о*то се смееше на успешните

резултати от п!рвата си атаа. +ладият маг>осни веднага насочи няоло лунни стражи да

заемат пози)ия, подо"на на тази, използвана при п!рвата им "ита с Пламтящия легион.

3лидан в!знамеряваше да извлича сила от другарите си, за да я увеличава през се"е си.

Драоновият маг>осни се намр!щи. Подо"ни татии изморяваха многоратно

повече онези, оито отдаваха енергията, отолото този, о*то я използваше. о 3лидан не

о"!рнеше внимание на с!стоянието на сп!тни)ите си, рисуваше да ги отсла"и до степен да

не могат да се защитават, ао ередарите ги нападнат диретно.

Но притесненията за това аво може да направи от невнимание "рат!т на +ал'урион

отст!пиха пред со"ствената му он)ентра)ия в!рху врага. :а п!рви п!т (рас направи магия

"ез подпомагащото прис!ствие на (ориалстраз. Не знаеше аво да очава, но огато усети

а силата се с!"ира в него, залинателят се усмихна.

През )ент!ра на предните реди)и на чудовищата премина свиреп вят!р. То*

подхв!рли рогатите во*ни ато пар)алени ули и дори насочи ор!жията им един !м друг.

9ред демоните се разрази истинси хаос.Това даде на нощните ел'и пер'етната в!зможност. (огато п!рвите во*ни)и

достигнаха адсите изчадия, те "!рзо излаха срещнатите врагове. Предната линия на

егиона не можеше да подд!ржа ниава организа)ия. дсите пазачи падаха с десети,

доато напразно се опитваха да се прегрупират.

$ще един залп стрели прониза по-задните реди)и. 6 рамите на "роени минути поне

една четв!рт от ордата лежеше м!ртва или умираща. (рас тря"ваше да се чувства по-уверен,

но все още усещаше, че "итата протича тв!рде лесно. Пламтящият легион ниога не падаше

с таава леота.

Не че имаше шанс да о"с!ди несигурността си с останалите. ;рос се "еше промушил

пора* во*ни)ите и по няа!в начин "е достигнал до 'ронта. 6се още на г!р"а на нощната

си пантера, то* размахваше огромната си "радва на всичи страни. Нався!де, !детопаднеше ор!жието му, ор!т оставяше след се"е си см!рт. Главата на един демон прелетя над

;рос и зеленоожият во*н изрещя предизвиателно срещу врага.



0о се отнася до ?онин, по-младият маг>осни запращаше по враговете магии с таава

мощ, че (рас ча му завиждаше. Доосва*и зелените плам!)и, оито представляваха

неотменна част от демоните, червеноосият залинател ги превр!щаше в истинси ог!н и в

известен смис!л араше демоните да се самопог!лнат. Те падаха един след друг и от тях

соро останаха само упчини пепел и парчета от "роня. 3зражението на ?онин о"аче "еше

сред на*-мрачните, оито (рас виждаше у защитни)ите. Драоновият маг>осни не се

с!мняваше, че няогашният му учени постоянно мисли за жена си и неродените си де)а,чието "!деще в "увален смис!л зависеше от по"едата в тази во*на.

!де "еше +ал'урион= 6 началото сла"ият маг>осни не успя да види друида, но

после за"еляза младия нощен ел' в на*-задните реди)и на армията. +ал'урион седеше тихо

на г!р"а на пантерата си, а очите му "яха затворени. 6 началото (рас не почувства нищо, но

после за"еляза напрежение в земната пов!рхност, оето се движеше по посоа на Пламтящия

легион. То* проследи п!тя му с магичесите си сетива, л2"опитен аво ли ще стане.

3 внезапно изпод п!рвите реди)и на ордата се появиха орени. Д!рвесни орени и

таива на храсти# всяа!в вид и големина. (рас ос!зна, че +ал'урион ги е подтинал не

само да се пресегнат от неподд!ржаната земя, но и да израстат по начин, по о*то повечето

ниога не "иха могли при нормални условия.

Един рогат во*н се преп!на, а после, с изненадан рев, се наниза право на чаащотоострие на нощен ел'. дси звяр изр!мжа и започна да се в!рти, защото огромните му лапи

се оплетоха. Нався!де демоните се преп!ваха и извиваха. Единствената "ита, оято водеха,

"еше да се зад!ржат изправени. Таа станаха лесна пляча и още дузини умряха заради

орените. 6!преи това (рас за"еляза, че нио* от нощните ел'и няма про"лем с

растителността. 6с!щност орените на няоло п!ти разчистваха п!тя пред во*ни)ите,

помага*и още повече за аузата им.

6ече "яха останали по-мало от половината демони и по"едата с!с сигурност "еше

неиз"ежна# но (рас не можеше да повярва в успеха на армията. $гледа се наооло, но не

отри нищо, оето да придаде няава тежест на страховете му.

Нищо, освен един самотен рилат демон, о*то "!рзо летеше !м о"лачната порива.

(рас го видя а се в!знася, а после "!рзо се опита да направи магия.

Dвана чудовището точно преди да изчезне сред о"ла)ите. 9амата м!гла се усуа ооло

ги"елния страж ато поров и залепи рилата му за "ронираното тяло. Демон!т се опита да

се "ори, но не можеше да стори нищо. 9амо след миг падна ато см!ртоносен снаряд !м

со"ствените си другари.

(рас не се почувства горд с "!рзото си де*ствие. То* подара пантерата си !м лорд

?е*в!нрест и се опита да привлече вниманието на "лагородниа. :а с!жаление омандир!т

се отдалечи от него, защото на сво* ред исаше да даде наставления на няои от во*ни)ите

си.

Драоновият маг>осни впери поглед в о"ла)ите. 6се още имаше шанс. о нощните

ел'и получеха достат!чно "!рзо предупреждение, атастро'ата все още можеше да "!деиз"егната.

9лед това тялото му изтр!пна. (рас изгу"и онтрола над ра*ни)ите си. Преви се над

рамената на пантерата си и щеше да падне, ао звяр!т не "еше толова ед!р. Тв!рде !сно

ос!зна, че страховете му за армията за миг са го отрили за атаата на ередарси уорло.

3 доато се "ореше да прев!змогне залинанието, поглед!т на (рас се изви нагоре.

$"ла)ите се "яха сг!стили и пот!мнели. 9яаш хл!тваха под ужасната си тежест#

Не# всичо това "еше ил2зия и то* го знаеше. ;оре*и се едновременно с атаата на

уорлоа и видението над главата си, (рас на*-нарая про"и 'асадата, оято демоните "яха

вдигнали в!рху "уреносното не"е. Подутите о"ла)и изчезнаха и разриха истината.

3 Пламтящият легион се спусна от не"есата в!рху защитни)ите.

Eест



+ал'урион почувства, че нещо не е наред, още доато магията му достигаше п!лния

си е'ет. ?астенията "яха изл2чително доволни да изп!лнят желанията му, защото

намираха демоните за отвратителни. 9 тихо у"еждение то* ги наара да се разпрострат в

грани)и, много по-големи от о"иновените, а после ги измени, за да се прев!рнат в нещо,

наподо"яващо по-соро г!рчещите се, т!рсещи пипала на няо* раен, отолото нормални

орени. Таа даде в!зможност на во*ни)ите да изтре"ят много от чудовищата.Но силно развитите му сетива усетиха няава погрешност отня!де далеч и

+ал'урион раз"ра, че това тря"ва да е защитна магия. ;ез да отваря очи, то* се пресегна и

отри, че източни!т не се намира ни!де на земята, а по-соро висоо горе.

9ред о"ла)ите.

6се още вижда*и чрез силите, преподадени му от Cенариус, друид!т се гмурна в

о"лачната порива и пот!рси сритото от останалите.

3 +ал'урион с!зря в ума си стоти)и рилати демони.

6 по-голямата си част това "еше ги"елна стража % толова много, че то* можеше

само да предположи, че са "или с!"рани от всичи части на ордата спе)иално за тази "ита.

;яха ужасяваща гледа с!с злоо"ните си ор!жия и ужасяващи ли)а. Дори сами, щяха да

представляват страховит враг.Но още по-плашещи "яха тези, оито летяха сред тях. Ередарси уорло)и. 9 дузини.

Те нямаха рила, но се носеха в не"ето чрез магии. Доато ги гледаше, +ал'урион раз"ра, че

няои подд!ржат ил2зията п!лна, доато други вече т!рсят сла"ости сред армията на

нощните ел'и.

Но олото и страшно да "еше всичо това, +ал'урион "е на*-ужасен от онова, оето

се "е насочило !м "итата иззад адсите стражи и ередарите. $громни пламтящи сали се

носеха с ужасяваща точност през о"ла)ите, ато изстреляни от хиляда атапулта. Друид!т

усили натиса още повече, из"ягва*и доолото може сетивата на уорло)ите, и видя аво

представляват в де*ствителност снарядите.

3н'ернали.

+ал'урион отвори рязо очи и изрещя на всеи, о*то "и мог!л да го чуе8

% Пазете се1 Нападат ни от не"есата1

То* привлече вниманието на лорд 9таре* за момент, но "лагородни!т само изсумтя и

отново насочи вниманието си !м намаляващите реди)и на демоните на земята. +ал'урион

подара пантерата си напред и сгра"чи единия от стражите.

% $"явете тревога1 Демоните ни атауват през о"ла)ите1

Но во*ни!т само го изгледа о"!рано, "ез да раз"ира. 3л2зията над тях все още

стоеше непо!тната и всеи о*то погледнеше нагоре, с!с сигурност щеше да сметне друида

за луд.

На*-нарая +ал'урион видя друг, о*то изглежда раз"ираше. (рас премина през

зрителното му поле, а ли)ето на "ледия маг>осни изглеждаше о"езумяло. (огато погледитеим се срещнаха, и двамата ос!знаха, че другият знае. (рас посочи, но не !м ?е*в!нрест, а

!м 3лидан. +ал'урион веднага раз"ра смис!ла и имна. Друид!т тря"ваше да предупреди

един от мал)ината, оито могат достат!чно "!рзо да реагират на заплахата отгоре.

% 3лидан1 % извиа +ал'урион от седлото си, с надеждата, че "лизна!т му ще го

види. То* о"аче "еше тв!рде пог!лнат от магиите си, за да за"ележи авото и да е.

+ал'урион се он)ентрира и помоли вят!ра да му помогне. (огато то* се с!гласи,

друид!т насочи движението му. 6оде*и го с пр!ста си, +ал'урион доосна два п!т "узата

си.

;рат му рязо пипна своята в отговор, защото вят!р!т "е имитирал движението на

+ал'урион. 3лидан погледна през рамо и видя "рат си.

+ал'урион посочи !м не"ето с предупредително изражение. 3лидан почти сео"!рна о"ратно, но младият друид се ядоса и го изгледа яростно. ;рат му на*-сетне погледна

нагоре.



6 този миг п!рвите демони се спуснаха през ил2зията.

Ередарите удариха в мига, в о*то станаха видими, хв!рля*и магиите си

едновременно по всичи части на армията на нощните ел'и. Тежи апи паднаха в!рху

во*ни)ите, "ез да причиняват няаво "езпоо*ство, доато п!рвите не започнаха да

прогарят "ронята и пл!тта под нея. $т!м у)елените се разнесоха виове, а д!жде)!т се

прев!рна в поро*. Нощните ел'и падаха с г!рчове, ли)ата им потеоха по черепите.

+ал'урион отново се о"!рна !м вят!ра, моле*и го да отнесе д!жда далеч от народаму. (огато го стори, усети, че 3лидан и лунната стража правят со"ствена магия.

Един от уорло)ите се взриви с пис!, а на*-"лизият ги"елен страж с!що "е поразен.

Но огато залинателите на нощните ел'и се опитаха да унищожат и други, атаата им

срещна невидим щит.

9илният вят!р, призован от друида, от"л!сна ужасяващия поро*, но пораженията вече

"яха 'ат. иниите на защитни)ите се разоле"аха.

После ин'ерналите започнаха да падат.

П!рвата в!лна таа и не достигна земята. Двама се взривиха и още няоло рязо

отсочиха от празния в!здух, понася*и се в различни посои, далеч от нощните ел'и.

Няоло сини м!лнии "!рзо удариха един, двама, после трима демони.

Но в!преи усилията на залинателите, маг>осни)ите и друида, тв!рде многоин'ернали успяха да се приземят. Един удари в )ент!ра на вече пострадалия 'ронт с

атастро'ални резултати. Дузина атапулти, заредени до пр!сване с взривни вещества, не

можеха да причинят и части)а от поражението, оето само един демон нанесе. Нощните ел'и

се разхв!рчаха ато листа на вят!ра. Eо!т от удара запрати много други на земята, !дето

адсите пазачи "!рзо и свирепо се нахв!рлиха в!рху тях.

$ще ин'ернали удариха "!рзо един след друг. 6сяаво подо"ие на ред изчезна от

реди)ите на защитни)ите. 3 оето "еше още по-лошо, всеи от падналите демони се

надигаше от димящия ратер, с!здаден от самия него, и започваше да поосява о)елелите

ел'и.

+ог!щите орени, оито +ал'урион "е призовал, се оазаха "езполезни срещу

ин'ерналите, оито ги раз!сваха, все едно изо"що ги няма. $гнените демони се нахв!рлиха

с дузини срещу нощните ел'и, нанася*и жестои поражения нався!де по п!тя си.

9лед това опието на един паднал во*ни се вдигна в!в в!здуха точно пред налитащия

ин'ернал. ;лестящо в синя светлина, то внезапно се стрелна !м демона с!с сорост, оято

наара дори гиганта да изглежда тромав. Доато летеше !м него с ужасяваща точност,

опието порасна, а в!рх!т му стана ост!р и т!н! ато игла.

То премина през ин'ернала с таава леота, че демон!т в началото дори не ос!зна, че

е м!рт!в. <удовището зяпна и се заг!рчи. 3нер)ията му се изпари, а опието, подтивано от

магия, прод!лжи да се движи напред.

9яаш не по-теж! от новородено, огромният демон се оаза повлечен назад. (опието

прод!лжаваше да се усорява и след мало про"оде друг ин'ернал, точно доато то*излизаше от ратера си. Демон!т имаше време само да опули очи, преди и то* да "!де

нанизан.

+агичесото опие, "ез изо"що да се за"ави, свари и трети гигант неподготвен. <а

тогава соростта му намаля и снаряд!т и жертвите му се спуснаха сред умрелите.

$т едната страна на +ал'урион ?онин имна с!с задоволство, намр!щен от усилието.

Но точно огато изглеждаше, че защитни)ите може отново да о"!рнат развоя на

"итата, от север проехтяха рогове.

% егион!т1 % изрещя (рас. % Нападат ни от другата страна1

Cялата ужасяваща артина се разри пред очите им. 9яаш надигаща се от самата

земя, чудовищната орда се появи от север и се нахв!рли в!рху во*ни)ите. 9!що ато онази в

не"ето, и тази част от армията на демоните "е останала срита от магия. 9ега напираха атомрави. :ащитни)ите се "ореха смело, но вече поразените им реди)и поддадоха под новата

яростна атаа.



Демоните "яха планирали до"ре апана си, разчита*и в голяма степен на

арогантността на нощните ел'и. Това, оето ?е*в!нрест виждаше ато дре"но сражение и

лесна по"еда, с оято да оуражи во*сите си, се оаза зловещ номер, о*то щеше да им

струва с!по.

% Тря"ва да отст!пим1 % аза ?онин. % 6 момента нямаме друг из"ор1

6 началото изглеждаше таа, сяаш лорд ?е*в!нрест няма да стори нео"ходимото.

+аар демоните да напредваха неумолимо, не прозвуча сигнал за отст!пление. 3н'ерналитепрод!лжаваха да се спусат в!рху нощните ел'и, а ередарите едновременно защитаваха

останалите и пусаха зловещи магии една след друга. +ал'урион и сп!тни)ите му вече не

можеха да нападат. 6сичите им усилия отиваха в това да от"л!сват поне част от атаите на

уорло)ите. Дори лунната стража едва успяваше да предпази поразената армия.

На*-нарая роговете о"явиха отст!пление. Пламтящият легион о"аче не им даваше да

си поемат д!х и всяа ст!па се изупуваше с )ената на още р!в.

% 3зтощават ни тв!рде много1 % изс!са (рас, при"лижава*и се !м друида. %

Тря"ва да с!здадем празнина между тях и нас1

% Но а= % запита +ал'урион.

3зражението на сла"ия маг>осни пот!мня още повече.

% Тря"ва да спрем да се "орим с ередарите и да он)ентрираме усилията си в!рхутова да уд!ржим ядрото на армията на демоните далеч от нас1

% Но уорло)ите ще удрят силно, доато го правим1 0е у"ият "ез"ро* во*ни)и#

% Но ао се движим с тази сорост на саат охл2в ще измрат @много@ повече1

(рас говореше истината, олото и да не му се исаше на друида да я чува. дсите

пазачи поосяваха нощните ел'и от ляво и от дясно и неспирно стоварваха ор!жията си

в!рху всичо, оето можеха да доопат. Ередарите, от друга страна, имаха нужда от време, за

да приготвят магиите си, и маар с!що да причиняваха ужасни поражения, ато )яло те "яха

по-мали от тези на в!ор!жените им другари.

% Тря"ва да ажеш на "рат си да стори с!щото % нареди маг>осни!т.

% То* няма да ме послуша. Не и за това.

;е му оствало огромни усилия дори да наара 3лидан да погледне нагоре. Да го

у"еди да направи таа, ато исаше (рас, щеше да им отнеме тв!рде много време, ао

изо"що "еше в!зможно.

% з ще го сторя % предложи ?онин. % +оже и да ме послуша.

6с!щност 3лидан уважаваше човеа. ?онин знаеше а да прави магии, оито дори

"лизна!т на +ал'урион още не можеше да овладее. 3лидан го виждаше почти ато

@шанAдо@.

% Направи всичо в!зможно тогава % аза му (рас.

Доато "радатият маг>осни яздеше !м протежето си, +ал'урион запита8

% (аво да правим=

% 6сичо, оето ги отделя от нас.Друид!т се "е надявал на повече, но раз"ираше, че (рас не иса да го води за р!чича.

0яха да ра"отят на*-до"ре, ао всеи правеше това, оето смяташе за на*-полезно в случая.

9тил!т на стария маг>осни не "е непременно с!щият ато този на +ал'урион.

;ез да чаа да види аво ще стори нощният ел', (рас се о"!рна по посоа на "итата

и направи странен жест с р!а. 6 началото друид!т не можеше да раз"ере ава е магията му,

но после за"еляза, че демоните от на*-предните реди)и сяаш се смаляват с!с ст!па-две.

<а след мало за"еляза, че се "орят с внезапно появилото се под раата им тресавище. Тези

зад тях се супчиха на едно място в опит да си проправят п!т !м отсрещната страна, ао

тря"ва и с "о*.

6место да се опитват да атауват отново, нощните ел'и м!дро прод!лжиха да

отст!пват. Но (рас "е успял да помогне само на @една@ о"ласт от 'ронта. +ал'урионвиждаше а в другите демоните прод!лжават да поосяват защитни)ите. То* неза"авно се

пресегна надолу и заговори отново на растенията, моле*и ги да му предоставят отново



орените си. Те раз"ираха злоо"ното развитие на ситуа)ията и знаеха, че в мига, в о*то

нощните ел'и напуснат мястото, те, ато и всяа!в друг живот, ще "!дат унищожени от

егиона. 6!преи това предложиха даром всичо, оето можеха.

+ал'урион внимателно о'орми магията си, а на очите му из"линаха с!лзи пред тази

саможертва. (орените се издигнаха в даже още по-висои струпвания от преди и се

прев!рнаха в с!щинса о"!рната наопаи гора. Демоните увряха с ор!жията си по здравите

стволове. Дори ин'ерналите на*-сетне се за"авиха. Друид!т можеше да усети всеи прорез ворените, но магията му постигна т!рсения е'ет. Нощните ел'и се отдр!пваха все по-

надалеч от ужасния враг.

$т 2г се появи неочавано о"лечение в ли)ето на ездачи на нощни пантери.

+ал'урион "еше за"равил за силата, изпратена по-рано от ?е*в!нрест. ;роят им "еше по-

мал! от този, о*то си спомняше, но те в!преи това се "ореха с не по-мало плам. Няоло

от пантерите имаха свирепи рани и не един ездач изглеждаше пре"ит, но в!преи това се

врязаха в Пламтящия легион, за да отупят няоло "ез)енни сеунди за своите другари-

пеша)и.

% 9евера1 % извиа (рас. % (он)ентрира* се в!рху севера1

+аар двамата да не можеха 'изичеси да видят "итата на север, и +ал'урион, и

маг>осни!т имаха други методи, чрез оито да я на"л2дават. Пресяга*и се, друид!тт!рсеше пти)и или рилати насеоми. Не намери от п!рвите, но от вторите все още имаше.

Дори на*-дре"ната 'ауна раз"ираше, че да остане толова "лизо до демоните е равнозначно

на сигурна см!рт. Но "р!м"арите, оито вече "ягаха, се с!гласиха да станат негови очи.

През тяхното странно зрително поле друид!т соро можеше да види другия ра* на

"ор"ата. Това, оето с!зря, наара с!р)ето му да пот!не в петите. Пламтящият легион се

изливаше в!рху защитни)ите в таива оличества, авито не можеше дори да си представи.

+!ртвите лежаха нався!де. и)а, тв!рде силно напомнящи неговото со"ствено, се взираха

"езжизнено в ужас пред това, оето ги "е у"ило. дсите хр!ти разхв!рляха труповете

наооло, доато другите демони се опитваха да увеличат упчините.

+ал'урион се огледа за няое друго с!здание или растение, оето "и мог!л да

използва, но явно само "р!м"арите все още "яха ту. е ветре) подхв!рли едно от

насеомите встрани и това на*-сетне даде идея на друида аво да стори. То* заговори на

в!здуха чрез "р!м"ара и п!рво му поаза оло много се в!зхищава на мог!щия ураган, а

после го у"еди да му поаже още от силата си.

6ят!р!т се отзова с готовност и с!здаде пяс!чна вихруша. 9лед още мало

подтиване от страна на +ал'урион вих!р!т стана по-голям и соро се извиси висоо над

огромните демони. Доато се уголемяваше, соростта му с!що се засилваше хилядоратно.

(огато стана достат!чно мощен, друид!т насочи силата му срещу на*-предните

реди)и на чудовищните во*ни.

6 началото Пламтящият легион не о"!рна внимание на вят!ра# преди, раз"ира се,

то* да пог!лне п!рвите няоло и да ги хв!рли !м см!ртта им. $нези, стоящи на*-"лизо довихрушата, се разпр!снаха, но сега от всичи страни ги о"гр!щаше олосално торнадо.

+ал'урион не чувстваше жалост !м демоните и се надяваше соро да ги последват още

много техни другари.

% Не става* тв!рде самоуверен % долетя до него глас!т на (рас. % Де*ствията ни

спечелиха мало време за армията, но нищо повече.

Друид!т нямаше нужда да му се натява, но си зам!лча. Нощните ел'и не "яха в

пози)ия да о"р!щат "итата. 6сичо, сторено от +ал'урион и останалите залинатели, "е

успяло единствено да ги спаси от заоление.

+ладеж!т не смяташе, че е сторил достат!чно и се заоглежда през очите на

"р!м"арите за още нещо, оето "и мог!л да използва срещу демоните. Насеомите се носеха

смело над Пламтящия легион и му предоставяха пет гледни точи едновременно. 9!ссигурност тря"ваше да има нещо, оето#

Друид!т изрещя, защото нещо сгра"чи един от "р!м"арите и изстиса живота от



него. Два от о)елелите "!рзо отлетяха надалеч, но другата дво*а остана, дава*и на

треперещия нощен ел' да мерне това, оето "е у"ило "езпомощната "у"олеча.

9ред реди)ите на демоните стоеше т!мноожа 'игура, оято се извисяваше над

останалата част от егиона. То* се носеше ато гигант сред де)ата си и споо*но насочваше

страховитите во*ни в зловещата им задача. 9м!тно напомняше ередар, но "е очевидно, че е

толова над уорло, олото са те над ин'ерналите. Носеше на раменете си сложно

гравирана "роня и изучаваше !рвавото "о*но поле с аналитично "езразличие. $громниятдемон хв!рли с дясната си р!а парчен)ата хитинова о"вива, оито "яха останали от

"р!м"ара# а после се вгледа диретно в едно от онези насеоми, оито +ал'урион все още

използваше.

през него % в ума на друида.

&:начи# ти си онзи./

Главата на +ал'урион се изп!лни с огромно напрежение. <увстваше се таа, все едно

моз!!т му се разширява и се притиса в черепа му.

Друид!т се опита да извиа за помощ, но устата му не ра"отеше. 6 отчаянието си то*

зат!рси подрепа от всичо, намиращо се достат!чно "лизо до демона % авото и да е,

стига да разсее нападателя му, преди да стане тв!рде !сно.

3 нещо д!л"оо в земята се раздвижи. 9амите сали % на*-старите и здрави 'ормина живот % се с!"удиха от вечната си дряма. Те дооснаха +ал'урион п!рвоначално с

ярост, защото за тях почти нищо нямаше таова значение ато с!ня им, но друид!т "!рзо

'оусира вниманието им в!рху това, оето "е останало по дирите на "у*ствата на

Пламтящия легион, и по-спе)иално в!рху самия пе*заж.

+ал)ина с!знаваха, че салите живеят, а още по-мало % че имат няави в!зприятия

за оолния свят. 9ега с!"удените от него видяха ужасяващата истина за демоните % дори

самата земя не можеше да из"егне см!ртта от техните р!)е. 7жасяващата магия, оято "е

вродена част от чудовищата, унищожаваше @всичо@. Нищо не можеше да из"егне това,

независимо оло д!л"оо "е заровено.

3 тази с!д"а вл2чваше дори ам!ните. Тези, намиращи се под раата на егиона,

не притежаваха вече ниаво с!знание. Есен)ията на живота им "е изтрита с!с с!щата

леота, с оято остриетата на адсите пазачи поосяваха нощните ел'и.

+ал'урион падна на едно оляно, доато атаата на демона стисаше здраво черепа

му. 9тана му непосилно да мисли. Друид!т започна да гу"и с!знание#

:емята изт!тна. +ал'урион се свлече и на двете си олена. 9транно, но напрежението

в главата му намаля.

То* с удивление видя през очите на "р!м"арите а нався!де ооло чудовищното

с!здание, оето го "е нападнало, се отварят )епнатини. Един по-мал! демон, стоящ на"лизо,

падна в отвор, о*то неза"авно се затвори над него. Другите чудовища се раз"ягаха оттам,

оставя*и гигантсия си водач да се "рани сам.

Незаинтересованият поглед таа и не напусна ли)ето на +ал'урионовия враг, нодемон!т явно не можеше да стори друго, освен да се пази да не падне в няоя от все по-

широите "ездни, отварящи се ооло него. :ловещият титан се протегна !м един от

"р!м"арите, но друид!т веднага нареди на двете останали насеоми да "ягат.

Доато те се отдалечаваха, младият ел' видя, че демон!т чертае р!г ооло се"е си.

$оло него се о'орми широа зелена с'ера, оято пазеше затворения в!тре олос от

свирепото земетресение. Тя се носеше над хаоса, доато другите по-нисшестоящи демони

изчезваха в д!л"ините на земята един след друг.

Д!л"оите чудовищни очи гледаха отдалечаващите се "у"олечи.

&0е те разпозная, насеомо#/

То* не говореше на "р!м"арите, а по-соро на +ал'урион. Доато враг!т му се

смаляваше все повече, друид!т ос!зна, че и то* ще разпознае демона при следващата имсреща. 6ече подозираше, че знае с аво име да го нарича, защото с!с сигурност това

можеше да "!де само няо* от чудовищните омандири на ордата.



Това можеше да "!де само ремонд.

Няави р!)е го сгра"чиха за раменете и таа пре!снаха вр!зата му с "р!м"арите.

+ал'урион инстинтивно очаваше да "!де раз!сан на парчета от няо* друг демон, но

р!)ете "яха внимателни, а глас!т % ме и загрижен8

% Д!ржа те, +ал'урион % прошепна Тиранде в ухото му.

То* успя само да имне. 9м!тно за"еляза, че вече не седи на пантерата си и се зачуди

аво ли е станало с животното. Тиранде нежно го изд!рпа на со"ствения си нощен са"лез!".9 изненадваща сила го намести пред се"е си, а после пришпори огромната ота напред.

Доато жри)ата на Елун го отвеждаше встрани от всичо, +ал'урион успя, през

т!тена на со"ственото си, все още "л!сащо се в г!рдите с!р)е, да мерне част от

атастро'ата. 9тоти)и во*ни)и тичаха "!рзо през х!лмистата местност, а далеч назад

демоните ги преследваха. На няои места между во*ни)ите из"ливаха плам!)и, а ту-там

есплозиите, предизвиани от няоя магия, "яха увенчавани с пис!)и. То* не можеше да

пре)ени дали те идват от нощните ел'и или демоните. 6 един момент на +ал'урион му се

стори, че вижда личното знаме на лорд ?е*в!нрест да се развява пред него, но от самия

"лагородни нямаше и следа.

Доато нощната пантера го носеше заедно с Тиранде !м "езопасността, пред погледа

му про"ягваха ли)а. 3зраженията на во*ни)ите вече не "яха изп!лнени с очаване затриум'. На негово място сега "е изписана ужасната истина % нап!лно в!зможно "е нощните

ел'и да @изгу"ят@ тази во*на.

Fвно "еше изстенал при тази гледа, защото Тиранде се наведе "лизо до ухото му и

прошепна8

% Не се страхува*, +ал'урион# ще се погрижа за раните ти в п!рвия в!зможен

момент.

Друид!т успя да се изв!рти, за да види ли)ето *. Голяма част от него "е срита под

шлема на сестринството. $станалата носеше следи от мр!сотия# и р!в. $т решителността,

с оято се движеше Тиранде, +ал'урион пре)ени, че р!вта едва ли е не*на. 3зненада го, че

тя вероятно се е намирала много по-"лизо до )ент!ра на "итата от него. То* винаги "е

смятал призванието * за по-мирол2"иво, дори огато я видя о"лечена в "ронята.

% Т-тиранде % на*-нарая изстена друид!т. % Другите=

% 6идях ;росигар, маг>осни)ите и "рат ти. Дори няогашният апитан Eадоусонг,

о*то ги води ато овчарсо уче. % Последното "е изречено с усмива# тв!рде

ратотра*на.

% ?е*в!нрест=

% То* все още е господар на зам!а ;ле ?уу.

:начи и след всичи тези загу"и с!р)евината на армията "е непо!тната. 3 все па

нито ?е*в!нрест, нито множеството му залинатели "яха успели да предотвратят

атастро'ата.

% Тиранде# % Тихо, +ал'урион. 3зненадана с!м, че още можеш да говориш, ато имаме предвид

ато е станало с те".

То* раз"ираше интензивността на умствената атаа на ремонд, но не знаеше а тя

може да я почувства.

Bри)ата внезапно го прег!рна. +аар +ал'урион да приветстваше радостно досега с

нея, не му хареса загрижеността в него.

% Елун наистина тря"ва да е "дяла над те"1 Толова много "яха раз!сани на парчета

ооло те", дори со"ствената ти пантера % одрана# ужасяващо !л"о от пл!т и ости# а по

те" почти няма драсотини.

?аз!сани# со"ствената му пантера одрана жива# аво "е станало ооло него= (а

таа не "еше усетил подо"на асапни)а= 3 а можеше да е о)елял след подо"но нещо вдо"ава !м психоатаата= 9амата мис!л за подо"ен ужас, разиграл се ооло него

неза"елязано, го наара да потрепери.



+ал'урион нямаше отговор за в!просите си, но раз"ираше едно. ;еше о)елял след

нападението на един от архидемоните. $т една страна можеше да "!де "лагодарен за това

чудо# но от друга, "еше сигурен, че сега е "елязан от ремонд. Те отново щяха да се

срещнат, "е почти у"еден в това.

3 огато това се случеше, лорд!т на демоните щеше да направи всичо в!зможно

следващия п!т да "!де последен. +ал'урион знаеше, че е таа.

9едем

;оре*и се с изтощението, ПеротAарн се до"ра до личните си поои. На*-нарая "еше

получил в!зможност да в!зстанови мало от силите си, оито постоянната ра"ота в!рху

портала "е изсмуала. Преди да замине, за да поеме лично омандването на демоничната

орда, ремонд им остави план, по о*то портал!т мало по мало да се нагоди таа, че да

понесе пристигането на велиия 9аргерас. :а разлиа от +анорот, о*то араше

ристоратите да се трудят, "ез да го е грижа за отсла"ващата им сила, ремонд раз"ираше,

че нощните ел'и няма да о)елеят достат!чно д!лго, за да изп!лнят д!лга си, ао нямат

в!зможност да спят и ядат. То* с!що ги товареше много, но почивите, оито импозволяваше, вс!щност им даваха в!зможност да напредват ато ниога преди, дори под

онтрола на лорд (савиус.

(огато помисли за няогашния си господар, ПеротAарн не можа да не погледне през

рамо. 9таята, мало помещение, в оето имаше само едно д!рвено легло, маса и медна газена

лампа, "еше изп!лнена с!с сени, всяа една от оито напомняше на маг>осниа за нещото,

оето излезе от портала след велиолепния ремонд. Това, че двураият звяр няога е "ил

(савиус, наистина плашеше ристоратите. (огато с!ветни!т на рали)ата "еше един от

тях, те живееха в постоянен страх от него, но сега то* изл!чваше нещо злоо"но, оето

нахлуваше дори в с!нищата на ПеротAарн.

6 опит да се разсее от тези притеснения, нощният ел' огледа с неприяз!н леглото. То*

"е не по-мало отдаден на ра"отата от всичи останали, но ато един от ристоратите, "е

свинал с много по-до"ри жилища. (опнееше за вилата и жена си, оито не "е виждал от дни.

+анорот не позволяваше на ниого да напуса дворе)а и в това за с!жаление двамата с

ремонд "яха в п!лно с!гласие. Таа че маг>осни)ите тря"ваше да спят !дето намерят# в

този случа* % в стаи, използвани няога от о'и)ерите от охраната. (апитан 6ароAтен

до"роволно ги "е предложил на залинателите, но ПеротAарн можеше да се за!лне, че

"елязаният во*ни го е сторил с лео рива усмива. 6ароAтен и неговите подопечни "яха

свинали на много по-спартансо с!ществуване и ПеротAарн подозираше, че те се за"авляват

с неудо"ствата, оито на маг>осни)ите им се налагаше да т!рпят в името на аузата.

Но всичо това щеше да си струва, огато повелителят на егиона до*деше ту.

9вет!т щеше да "!де из"авен от нечистите и недосто*ните. 9амо ристоратите, на*-с!в!ршените подчинени на зшара, щяха да о)елеят. ПеротAарн и други ато него щяха да

населят нова и преустроена земя и да с!здадат там ра*, за а!вто нио* ниога не "е и

мечтал.

?аз"ира се щеше да последва много ра"ота. (рали)ата им "еше о"яснила, че е

нео"ходимо Пламтящият легион да унищожи всичо вече с!ществуващо. 9вет!т тря"ваше да

започне от нулата. $т ристоратите щеше да се очава много, но наградите, оито щяха да

пож!нат, "яха "езгранични.

ПеротAарн седна на тв!рдото легло с в!здишата на м!чени. 6едн!ж да с!здадат рая,

едно от п!рвите му желания щеше да е по-мео и удо"но място за с!н.

Едва "е положил глава на сивата "у)а, оято минаваше за в!зглавни)а, огато един

глас прошепна в ухото му8 % Таива жертви# толова незаслужени трудности#

ПеротAарн подсочи и седна в леглото. $тново се огледа из стаята, но не видя нищо



друго, освен ужасните неподд!ржани стени и жалата спартанса ме"елирова.

% Принуден да т!рпи подо"на мизерия# ти си достоен за уважение, с!пи ми

ПеротAарн#

ристорат!т отв!рна единствено с рязо поемане на в!здух и в този миг част от

сените се отдели от !г!ла. $нисовите очи с ру"инени иви)и, про"ягващи през тях, се впиха

в изненадания маг>осни.

% (савиус#(опитата на сатира трааха едва доловимо, доато то* се при"лижаваше !м

ПеротAарн.

% Няога носех това име % пром!рмори то*. % 9ега то няма ча таова значение за

мен.

% (аво правиш ту=

(савиус се изиоти % зву, о*то силно наподо"яваше "леенето на животното, на

оето приличаше сега.

% :нам за ам"и)иите ти, ПеротAарн. :нам мечтите ти и оло много си се "орил за

тях.

6!преи недоверието си !м рогатото с!здание, нощният ел' почувства известна

признателност. Нио* друг сяаш не за"елязваше оло много допринася за аузата. Дорирали)ата или ремонд.

% :наеш ли, с!пи приятел2, арах те да се пре"иваш от ра"ота, защото очавах

много от те".

ПеротAарн не знаеше и ато чу това от устата на няогашния си господар, г!рдите му

се издуха от гордост. орд (савиус представляваше летвата, по оято другите ристорати

сравняваха уменията си. То* "еше ненадминат ма*стор на занаята си. (о* друг "и жертвал

до"роволно очите си, за да раз"ира по-до"ре силите, оито владее= 9!ветни!т ниога не "е

поисал от другите жертва, оято самият то* вече да не е направил.

% з# за мен е чест.

?огатият сатир налони глава и се ухили. По няава причина ПеротAарн не намери

усмивата му за толова плашеща, олото по-рано.

% Не# @аз@ с!м този, за огото е чест, до"ри ми ПеротAарн# и до*дох ту с

надеждата да "!да удостоен с още по-голяма чест.

% Не раз"ирам, госп# не раз"ирам.

% +ало вино=

?огатото с!здание извади гара'а от в!здуха и я предложи на нощния ел'. ПеротAарн я

отвори и подуши с!д!ржанието. ;у*ният "ует от аромати в!з"уди сетивата му. Това с!с

сигурност "еше вино от д!го)вете % л2"имото му.

(савиус се наведе още по-"лизо.

% $т личните * из"и# % пром!лви то* с )инична усмива. % Но това може да си

остане та*на между нас, нали=+ис!лта за толова смело прегрешение срещу зшара п!рвоначално втрещи

маг>осниа, но после го разв!лнува. (савиус "еше изв!ршил това дре"но предателство

срещу рали)ата само заради ПеротAарн. зшара "е езеутирала верни подани)и и за много

по-мало.

% (апитан 6ароAтен ще "!де ужасен % спомена ел'!т.

% То* не е един от нас# и с!ответно не представлява про"лем.

% Наистина.

:а останалите ристорати апитан!т и неговите во*ни)и "яха нео"ходимо зло.

3зп!лняваха ролята на слуги на рали)ата, наистина, но нямаха "лагородната р!в и

пищното изл!чване на другите. Повечето ристорати не ги смятаха за по-до"ри от онези,

оито няога "яха живели отв!д стените на дворе)а, но ниога не оставяха подо"ни мисли дасе изписват на ли)ата им. (апитан 6ароAтен имаше начини да се справя тихо и "!рзо с всеи,

демонстрирал презрение !м него.



% Пи* % подани го (савиус и надигна гара'ата в р!)ете му.

Г!рлото на "утилата вече "еше до устните му и ПеротAарн не видя причина да се

оле"ае повече. То* остави нежната течност да потече по езиа му и в г!рлото. Cялото му

тяло потр!пна, доато погл!щаше рядата реолта.

% Д!лго отлагана награда % аза (савиус. % Една от много.

% 6усно е.

?огатият му посетител имна. (олото повече стоеше в омпанията на сатира, толовапо-мало се страхуваше ПеротAарн от (савиус. ;ившият с!ветни му отдаваше уважението,

оето то* нап!лно заслужаваше. Това наистина "е чест за нощния ел', защото нима сатир!т

не "еше един от на*-доверените слуги на велиия 9аргерас= Не представляваше ли (савиус

много по-голяма )енност за повелителя на егиона от всичи ристорати взети заедно=

% То* на"л2дава и те" % изоментира тихо сатир!т, сяаш споделяше та*на с

доверен другар.

% То*= 3саш да ажеш#

% @6сичи@ се намираме под неговия м!д!р взор, дори от толова далеч. % Един

заострен пр!ст се изп!на !м маг>осниа % Но няои "иват на"л2давани по-внимателно от

други# с надеждата от тях да излезе нещо още по-велио.

ПеротAарн нямаше думи. 9аргерас го "е за"елязал= То* "!рзо пое още една д!л"оагл!та от виното, а очите му се разшириха. Поглед!т му стана пресметлив. (а ли щяха да му

завиждат другите#

% :а враговете си 9аргерас е в!пл!тена см!рт, но за онези, оито му служат до"ре,

"лагослонността му няма грани)и. % (савиус отново насочи гара'ата !м устните на

ПеротAарн. % То* ме взе от отв!дното. 3зтегли ме о"ратно и не само че отново ми в!рна

живота, но и ми даде спе)иално място в реди)ите си.

9атир!т се изправи в )ял р!ст, за да може маг>осни!т да го огледа. 9ега нощният

ел' виждаше в това тяло вели дар и му се в!зхищаваше. 6с!щност (савиус вече "е много

повече, отолото в предишния си живот. Gигурата му "еше по-масивна и респетираща.

3зглеждаше по-силен и по-"!рз, в!преи опитата. 9!що таа "е очевидно, че има още по-

голям онтрол в!рху изуствата. ПеротAарн можеше да почувства мощта, изл!чваща се от

няогашния му господар, и внезапно почувства ревност. 3 то* заслужаваше подо"на сила.

+оже "и виното "е свалило за момент защитите му, защото (савиус внезапно се

отдр!пна от него, сяаш ударен. 9атир!т почти се стопи о"ратно в сените. ПеротAарн

сгра"чи гара'ата здраво, изплашен, че е о"идил "лагословения от "ога.

Но с!що толова "!рзо, олото се "е оттеглил, (савиус се в!рна при него. 9атир!т се

надвеси над седналия нощен ел', загледан д!л"оо в очите му. +аг>осни!т не можеше да

отлони поглед.

% Не# % прошепна (савиус наполовина на се"е си. % Тв!рде рано е# Но# то*

аза да намеря досто*ните# +оже "и "их мог!л# Да# Но за да се поеме подо"на

отговорност, тря"ва да има сила и решителност# 9мея ли да се надявам, че @ти@ имашподо"на решителност, приятел2 ПеротAарн=

+аг>осни!т сочи от леглото и зад!хано пром!лви8

% 3мам )ялата сила и решителност, от оито се нуждаеш1 0е сторя всичо, за да с!м

още по-достоен за моята рали)а и 9аргерас1 Да* ми шанс да доажа сто*ността си, моля те1

% Тогава зна*, с!пи ми ПеротAарн, че п!теата, оято "и поел е страшна# но ще се

издигнеш над другите ристорати1 0е си под моя опеа1 6сеи, о*то те види, ще знае, че

си "лагословен от повелителя на Пламтящия легион1 9илата ти ще нарасне десеторатно и

повече1 6сичи ще ти завиждат, защото ти ще си п!рвият, прис!единил се !м мен1

% Да1 % изрева нощният ел'. % 0е направя всичо нео"ходимо, лорд (савиус1 Не

ме изоставя*1 Достоен с!м, !лна се1 Да* ми този дар1

?огатото с!здание се ухили % гледа, оято сега изп!лваше сп!тниа му не снапрежение, а с надежда.

% Да, с!пи ми ПеротAарн# вярвам ти. Ти наистина си достоен да поемеш



в!ншността на един от неговите на*-доверени слуги, ато го сторих аз.

% Готов с!м.

% Bивот!т ти ниога няма да "!де с!щият# ще стане много по-до"!р.

ПеротAарн постави гара'ата на леглото, а после падна на едно оляно.

% о мога да "!да приет ту и сега, моля да стане таа. +оля те, ажи, че е

в!зможно1

7смивата се разшири още повече. % $, да, може да "!де сторено сега.

% Тогава моля те, (савиус# направи ме ато те"1 Да* ми "лагословията на "ога, за да

стана по-с!в!ршен слуга1 Достоен с!м1

% (ато желаеш.

(савиус прист!пи назад и сяаш стана още по-ед!р. То* из)яло изп!лни зрителното

поле на маг>осниа. ?у"инените иви)и по очите на сатира про"леснаха диво.

% 6 началото може и да "оли мало % пром!рмори то* на новия си с!мишлени. %

Но нямаш друг из"ор, освен да го изт!рпиш.

(савиус вдигна висоо нотестите си р!)е.

6 мига, в о*то магията го доосна, ПеротAарн изрещя. <увстваше се таа, все едно

тялото му е оголено до ост парче по парче. гонията "еше по-силна от всичо, оето няогаси "е представял. 9!лзи изп!лниха очите му и, неспосо"ен да изговори думите, то* замоли

с!с стонове "олата да спре. Не това исаше то*.

% Не % отв!рна сатир!т, "ез да о"р!ща внимание на мол"ите му. % Тря"ва да

св!ршим сега.

3 пис!)ите достигнаха нови ужасяващи степени. Това, оето няога "еше ПеротAарн,

сега трудно можеше да "!де разпознато от няо* друг ристорат. Тялото му постоянно

мутираше, изменяно "авно и )еленасочено от силата на (савиус, за да приеме 'ормата, оято

то* исаше. (ряс!)ите се прев!рнаха в ридания, но дори това не пре!сна мрачната ра"ота

на сатира, независимо оло силно се извисяваха.

% Да# % аза (савиус с "ляс! в нечистите си очи. % $сво"оди "олата. $сво"оди

яростта. Нио* отв!д тази стая няма да чуе. +ожеш да рещиш олото си исаш# точно

ато аз рещях. % 7смивата му стана дива и животинса. % +ала жертва е да страдаш за

славата на 9аргерас#

Нощните ел'и очаваха демоните да прератят гонит"ата ня!де по п!тя. Надяваха се

щом смигнат о"ратно до 9урамар да могат поне да се прегрупират, за да уд!ржат врага. 3

разчитаха, че ао всичо друго се провали, зам!!т ;ле ?уу ще им предостави у"ежище.

$азаха се в греша по всичи поазатели. ?онин и (рас раз"раха защо, доста преди

лорд ?е*в!нрест или няо* друг нощен ел' да го стори. Те вече "яха ставали свидетели на

делата на ремонд % зловещият гигант, о*то на "ез основание омандваше егиона с!сзловещата "лагословия на господаря си.

% То* няма да ни даде и миг почива % аза драоновият маг>осни, о"лича*и в

думи това, оето и двамата мислеха от доста време. Доосна разсеяно г!рдите си, !дето "е

вложил л2спата, и си спомни нечистата неумолимост на ремонд.

% По-соро ще натири всичи демони в земните недра, отолото да допусне това да

стане % с!гласи се ?онин. % Но всичи ние ще ола"ираме д!лго преди да се случи подо"но

нещо.

Нощните ел'и напразно се опитваха да спрат по п!тя !м 9урамар, дори само за да

могат да подготвят зам!а за пристигането им. То* не "еше достат!чно голям, за да по"ере

населението на местността, а аво остава за огромните сили, с!"рани от ?е*в!нрест, но

"лагородни!т се надяваше, че ао го подсилят, ще повдигне отново духа на последователитеси. Това о"аче нямаше да "!де в!зможно. Нямаха дори време да влязат в сградата. 6о*ни)ите

успяха да уд!ржат достат!чно, за да могат )ивилните да из"ягат зад тях, но това "еше всичо.



Нямаше шанс ;ле ?уу да "!де подготвен и за негова чест ?е*в!нрест не в!знамеряваше да

се срие в!тре, доато Пламтящият легион смазваше всичо останало.

% Ниога не с!м си мислел, че зам!!т ще се оаже толова "езполезен % изр!мжа

то* по посоа на 3лидан. % Но нашата армия е тв!рде огромна, в!преи загу"ите ни и ао

останем ту, демоните ще из"ият всичи, останали нав!н, а после ще ни о"садят, доато не

умрем от глад.

% 9!с сигурност можем да преживеем о"сада1 % настоя "лизна!т на +ал'урион. % 9рещу други % с!с сигурност. Но тези няма да се изморят и да напуснат1 Те ще

унищожат всичо ооло нас, а после ще чаат неиз"ежното1 % ;радатият нощен ел' полати

глава. % Няма да допусна раят ни да "!де толова жал!1

9лед по-мало от ден те изоставиха 9урамар на врага, с!знава*и, че ао няога

Пламтящият легион "!де по"еден, там няма да има нищо за в!зстановяване. $т!дето

минеха демоните, не оставяше нищо, освен руини. $ще преди град!т да изчезне в

далечината, защитни)ите вече можеха да видят падащите огромни д!рвета и срутващите се

пред неумолимата яростна атаа стени.

Но маар "ез с!мнение огромна част от Пламтящия легион да взимаше участие в

разрушаването на 9урамар, онези, оито преследваха армията, прод!лжиха упорито, сяаш

не им липсваше дори един во*н. :а момента от )ялото това отст!пление имаше само еднамала полза и тя "еше, че в!здушните атаи намаляха. Ередарите все още хв!рляха авито

магии имаха под р!а, за да тормозят нощните ел'и, но усилията им явно ги "яха изтощили.

таите на ин'ерналите с!що почти "яха сенали, поне отгоре. Те о"аче все още се втурваха

пред останалите демони и удряха линиите на защитни)ите при всяа разрила се

в!зможност.

Денят се стопи в нощ, а после нощта % в ден, но силите на ?е*в!нрест

прод!лжаваха да отст!пват. Не един ездач на нощна пантера лежеше заспал на г!р"а на звяра

си и всичи пеша)и ги зяпаха с!с завист. По-силните помагаха на онези, оито вече не

изд!ржаха. (оето "е още по-лошо, масата "ежан)и пред во*ни)ите ставаше все по-голяма с

всеи час, а на тях им липсваха издр!жливостта и оордина)ията на "о*)ите. Пооленията

мир ги "яха оставили неподготвени за подо"на атастро'а и соро армията се оаза

принудително смесена с изморените )ивилни.

% Dе*, вие, движете се1 % извиа Джарод Eадоусонг на една група едва ретащи

"ежан)и, оито стояха пред него и подопечните му. % Не можете да спрете насред това1

Прод!лжава*те да тичате1

(рас се намр!щи8

% Това ще се влошава. ?е*в!нрест няма да може да запази онтрол дори над

со"ствените си во*ни)ите, ао се смесят тв!рде много с "ежан)ите. Точно това иса и

ремонд.

% Но аво можем да сторим= % $чите на ?онин "яха пот!нали в сени. 9!що ато

другите, и то* не си "е починал истинси, преди апан!т да изщраа. $т всичи тяхединствено ;рос изглеждаше в наистина до"ра 'орма. 3зраснал в!в времена на во*на,

ор!т много п!ти "е преживявал дни "ез почива. 6се па дори и то* изглеждаше готов да

задреме, ао му се удаде шанс.

6с!щност не друг, а именно ;рос отговори на в!проса на ?онин, но не с думи. (огато

и со"ствената им група попадна в апан сред потоа )ивилни, ор!т започна да де*ства. То*

премина пора* Джарод и пазачите и изрева срещу на*-"лизите от т!лпата, размахва*и

огромната "радва над главата си. Представляваше толова страховита гледа, че нощните

ел'и страхливо започнаха да му отварят п!т.

% Не1 % изт!тна то*. % Напред1 Няма да ходите натам1 9амо напред1 Помогнете на

други1

3 доато сп!тни)ите му го гледаха, гротесното с!щество започна да подарва"ег!л)ите, все едно е правил с!щото с рави или ов)е )ял живот. Нио* от нощните ел'и не

желаеше да предизвиа яростта му и изп!лняваха омандите му до последната "ува.





си, и те се движеха с постоянно затворени очи. Но под спуснатите им лепи можеше да се

види а очите "!рзо се движат напред-назад. :елените постоянно се намираха в две

измерения, по-често в 9марагдовия с!н. ;яха тихи и неподвижни, но (ориалстраз знаеше, че

магичесите им сетива внимателно следят ситуа)ията.

+алигос и неговите с!пруги представляваха яр! онтраст. Те постоянно се движеха,

р!ча*и се едни други и зяпа*и в!в всичи посои. 9ин>о-"елите им л2спи "лестяха в!в

весели дре"ни прояви на магия и от време на време мали дета*ли по тях се изменяха вс!ответствие с настроението им. (ориалстраз ги намираше за по-о"одряваща гледа от

черните и зелените.

<етирите с!пруги на Ноздорму "яха почти толова т!ржествено м!лчаливи, олото и

3зера. Те имаха с!щия пяс!чно-"ронзов )вят ато спета си, но изглеждаха по-солидни от

почти течния господар на 6ремето. (ориалстраз се зачуди !де ли може да е отиш!л

Ноздорму, та да пропусне подо"но с!"итие. $т малото, оето "е научил от рали)ата си,

подраз"ираше, че дори с!пругите на спета не знаеха с!с сигурност аво му се е случило.

Но ;езвременния все па "е ту в своята с!щност и само това имаше значение. 6

лапите на на*-в!зрастната от женсите имаше пяс!чен часовни, с!здаден сяаш от чиста,

златна сл!нчева светлина. 6!в в!трешността му "ронзовият пяс! се движеше не надолу, а

нагоре. (огато горният ра* се нап!лнеше, пес!чините започваха да се спусат, само за дасе понесат о"ратно след мало.

Пяс!)ите "яха част от Ноздорму, отделена от него именно за таива спешни нужди на

ятото му. Предполагаше се, че всичи спети д!ржат част от с!щността си в резерва, т!*

ато "яха нещо много повече от огромни гущери. Те в!пл!щаваха в се"е си на*-мог!щите

сили на света, самата материя на с!творението му, "яха родени от р!)ете на онези, оито "яха

с!здали и него. Петте спета наистина "яха оовани от земните заони, но се намираха

толова над другите драони, олото те се намираха над мимолетните раси.

?азличните ята се "яха изредили с даренията си и сега оставаха само двама.

Последният, по ирония на с!д"ата, "е (ориалстраз.

По няава причина не се чувстваше о* знае оло до"ре от тази чест.

Но преди младият драон да се отдаде, тря"ваше да "!де представена есен)ията на

;езвременния. 9аридорми, п!рвата с!пруга на спета, носеше пяс!чния часовни нежно в

предната си лява лапа. Тя прист!пи !м Драоновата душа.

Творението на Нелтарион се носеше точно в )ент!ра на залата, а простичата му

'орма изл!чваше страховит, но величествен "ляс!. Cветовете, оито непреднамерено

пасваха на тези на драоновите ята, о!пваха всичи в светлина.

% Нося символа на $нзи, о*то няма ра*, $нзи, о*то вижда миналото, настоящето

и "!дещето1 % напевно произнесе 9аридорми. Тя вдигна "лестящия часовни над светещия

дис. % 6 негово име при"авям силата му, мог!ществото и @самия@ него, !м това ор!жие,

оето ще използваме срещу чудовищата, нападащи ралството ни1

9 едно-единствено стисане на мог!щата си лапа огромният женси драон счупичасовниа.

Пяс!!т, представляващ есен)ията на Ноздорму, не падна на упчина, ато

(ориалстраз очаваше. 6место това то* се завихри % сяаш сам то* "е живо и мислещо

с!щество % и започна да се в!рти над Драоновата душа. +еждувременно в!рху диса

потече т!на стру*а "ронз. 6сяа частича падаше с яро про"лясване, а после изчезваше

в!тре.

(огато и последната пес!чина пот!на в диса, залата се изп!лни от яра светлина %

сл!нчев "ляс!, о*то заслепи (ориалстраз. То* о"!рна очите си настрани и не погледна,

доато яростта не намаля поне мало. <ервеният левиатан видя, че останалите, дори

зелените, с!що са "или принудени да пририят очи. 9амо Нелтарион прод!лжаваше да

на"л2дава случващото се. Eироо отворените му очи жадно попиваха всичо. % 2"ов моя % до*де до него шепот!т на лестраза.

6се още неспооен поради причини, оито не можеше да определи, (ориалстраз



прист!пи напред. о зависеше от него, то* щеше да отаже да даде част от се"е си на

Драоновата душа, но рали)ата му "е поисала това от него таа, ато и от всичи

останалиH а "и мог!л точно @то*@ да аже не= Независимо от това червеният драон се

вгледа в талисмана, все едно в него се риеше не спасението на света, а по-соро нещо, оето

го зам!рсява.

&Това о"аче е глупаво % помисли си. % :а аво му е на :емния пазител да прави

таова гнусно нещо=/После Драоновата душа надвисна над него. Толова от"лизо в нея нищо не

изглеждаше незначително. ;е преизп!лнена с!с сила, оято мнозина в миналото "яха желали

страстно, а много други в "!дещето, веове напред, щяха да опнеят за нея. $"единената мощ

на всичи драони % на*-велиите де)а на този свят.

% Тя те чаа.

<ервеният драон погледна !м широото ли)е на черния. Нелтарион не мигаше.

6!здух!т излизаше от дро"овете му на "!рзи и плити дихания, сяаш всяа сеунда, в оято

(ориалстраз се оле"аеше, го изп!лваше с все повече напрежение.

&Ту има нещо нередно#/ % помисли си онсорт!т на лестраза, но после си

спомни а тя, +алигос и 3зера "яха отдали се"е си до"роволно. 6с!щност +алигос "е

п!рвият от тях, о*то пожертва част от есен)ията си. Таа то* поазваше, че подрепяаузата на приятеля си. о Господарят на магията имаше доверие на с!твореното от

Нелтарион, о* "еше (ориалстраз, че да тв!рди друго=

3 доато тази мис!л все още се носеше из ума му, червеният се отвори !м

Драоновата душа.

Дис!т про"лесна и го о!па в плашещата си светлина. (ориалстраз оголи г!рдите си

!м него и отпусна всичи естествени магичеси защити, с оито драоните се пазеха. То*

почувства а Драоновата душа влиза в него, ато "е видял да прави и с останалите, а се

пресяга, все едно "ронираната му ожа "е само ил2зия#

9еунди по-!сно притеснителната сила се отдр!пна от г!рдите му# но с нея

амулет!т извлече още нещо. То "еше неясно, неспоо*но нещо# не точно светлина, не точно

су"стан)ия. $"гр!щаше го "леда алена аура и огато и последната части)а се отдели от

драона, то* почувства а загу"ата го нат!жава.

(ориалстраз се с!взе и загледа а Драоновата душа прид!рпва жертвоприношението

!м се"е си. 9ветлината "авно пот!на о"ратно в диса.

(огато взетото от амулета се стопи, червеният драон рязо си пое д!х. 3саше да се

пресегне и да си в!рне отнетото, но това щеше да унищожи всичи усилия на драоните и по-

лошо % да го посрами пред о"ичната му лестраза.

:атова младеж!т на"л2даваше "езпомощно а Драоновата душа а"сор"ира част от

с!щността му и я при"авя !м тези на останалите. ;езпомощно видя а Нелтарион сгра"чи

диса почти с!перничеси и го вдигна пред другите левиатани.

% 9торено е# % о"яви :емният пазител. % 6сичи отдадоха това, оето тря"ваше да"!де дадено. 9ега запечатвам Драоновата душа завинаги, за да може придо"итото ниога да

не "!де загу"ено.

Нелтарион затвори очи. Тялото му се о"ви от черна, злоо"на аура, оято потече от

него !м дре"ния, но мог!щ талисман в лапата му.

Другите велии драони се стреснаха. 9амо за миг, много рат!, но изда*ничеси,

Драоновата душа запламтя с!що толова черна, олото и с!здателя *.

% Това тря"ва ли да става= % запита тихо 3зера.

% :а да се прев!рне в нео"ходимата сила, да % отв!рна Нелтарион почти

предизвиателно.

% Това е ор!жие ато ниое друго. :начи не тря"ва и да изглежда ато ниое друго %

до"ави интелигентният +алигос.:емният пазител имна с одо"рение !м думите на синия драон. $гледа залата, сяаш

да провери дали още няо* има в!зражения. 6 ума на (ориалстраз се нароиха множество



в!проси, но то* се чувстваше недостоен да ги зададе, има*и предвид задоволството на

рали)ата си от развоя на с!"итията.

% Последното залинание ще отнеме време % о"ясни на другите черният левиатан.

% Тря"ва да отнеса Драоновата душа на тихо и уединено място, !дето да се изв!ршат на*-

делиатните магичеси манипула)ии.

% (оло д!лго= % запита лестраза. % Дано не се оаже тв!рде !сно.

% 0е "!де готова, огато е нео"ходима.3 с тези думи Нелтарион разпери рила и се издигна в!в в!здуха. 9!пругите му го

последваха почти с!в!ршено, ато ули, чиито он)и са заачени за :емния пазител.

Другите драони го гледаха а изчезва през това, оето изглеждаше ато солидната

стена на залата, а после с!що започнаха да отлитат. лестраза остана на мястото си и затова

(ориалстраз с!що не понечи да тр!гне.

Но доато поглед!т му "луждаеше по отлитащите ята, мислите му прод!лжаваха да се

в!ртят ооло стореното този ден. Не можеше да отрече невероятната мощ на м!ничия златен

дис. Нелтарион наистина "еше с!здал ор!жие, с чиито маща"и дори "езра*ните орди

демони не можеха да се пре"орят.

&Нито п! % до*де за!снялото ос!знаване % @драоните@./

$сем

+ал'урион с!нуваше. 6 с!ня му двамата с Тиранде живееха в расив д!рвесен дом

сред улите на прерасния 9урамар. ;еше пролет и всичо )!'теше. :емята "е порита от

из"уяла растителност ато расив илим. $громното д!рво ги разхлаждаше с де"елата си

сенчеста орона, а в основата му имаше )ветя в!в всяави )ветове и 'орми.

Тиранде, о"лечена с прерасна роля в ж!лто, зелено и оранжево, свиреше на

сре"!рна лира, доато де)ата им % момчен)е и момичен)е % тичаха ооло д!рвото и се

смееха щастливо. +ал'урион седеше "лизо до прозоре)а на велиолепното си жилище и

вдишваше свежия в!здух, радва*и се на постигнатото в живота си. По света )ареше мир и

семе*ството му не познаваше нищо друго, освен щастието#

после д!рвото се разт!рси жестоо. Друид!т сгра"чи перваза и видя с ужас а

!щите и улите на 9урамар "!рзо падат една през друга. 9градите се сриваха. Ел'ите

рещяха, в!в всичи посои из"ухнаха огромни плам!)и.

То* зат!рси де)ата си с поглед, но тях ги нямаше ни!де. 0о се отнася до Тиранде %

тя прод!лжаваше да седи на един от де"елите лони отв!н, а пр!стите * извличаха нежна

мелодия от лирата.

+ал'урион рисува да се наведе нав!н и изрещя8

% Тиранде1 Ела в!тре1 ;!рзо1

Но тя не му о"!рна внимание, "езгрижно впримчена в музиата си, в!преинарастващата атастро'а и со"ствената * несигурна пози)ия.

Д!рвесният дом започна рязо да пада. +ал'урион се опита да използва друидсите

си сили, за да го предпази, но нищо не стана. Д!рвото, вс!щност )ялата 'лора, изглеждаха

м!ртви за сетивата му.

Падането на !щата на*-нарая с!"уди Тиранде. Тя изпусна лирата, изрещя и се

пресегна !м +ал'урион, но разстоянието "е тв!рде голямо. 9!пругата му изгу"и

равновесие и се подхл!зна на лона#

Но в!в в!здуха се появи с!здание, о"лечено в черно, оето "!рзо я хвана. 3лидан се

усмихна велиодушно на Тиранде, а после имна сво*си на "рат си. 6место о"аче да до*де

да му помогне, "лизна!т му се понесе надалеч с плячата си.

% 3лидан1 % изрещя +ал'урион, опитва*и се да се зад!ржи. % 6!рни се1;рат му спря насред полета. 6се таа с жри)ата, здраво стисната в р!)ете му, то* се

изв!рна и се изсмя !м друида.



3 доато се смееше, 3лидан се прео"рази, стана по-ед!р и по-страшен. Дрехите му се

раз!саха и от тях изсочи сритата отдолу "роня. Cвет!т на ожата му пот!мня и зад г!р"а

му се изви зловеща д!лга опаша. Нотеста лапа д!ржеше Тиранде над опустошения град и я

л2лееше ато пар)алена ула.

3 младеж!т ужасено гледаше а ремонд размахва л2"имата му пред него#

% @Неее1@

То* сочи рязо, ато едва не падна от г!р"а на нощния са"лез!". 9илни, но т!ни

пр!сти го зад!ржаха, преди да изгу"и остат!)ите от равновесието си, и го изд!рпаха о"ратно

!м "ронирана гр!д. 9помня*и си ремонд, друид!т инстинтивно се опита да се

отсу"не от "ронята.

% Тихо, +ал'урион1 6нимава*1

Глас!т на Тиранде го в!рна в п!лно с!знание. Погледна назад !м загриженото *

ли)е. Тя "еше вдигнала за"ралото на шлема, таа че ли)ето * се виждаше нап!лно % до"ре

дошла гледа.

% 9!нувах# % започна то*, но после спря. <аст от с!ня му "е тв!рде лична, за да я

разаже на жена, оято не му е о"ещана. % з# с!нувах % зав!рши +ал'урионизвинително.

% :нам. ;!лнуваше. 9тори ми се, че долавям името си, а после това на 3лидан.

% Да. % То* не посмя да аже повече.

Bри)ата доосна "узата му.

% Тря"ва да е "ил ужасен с!н# но поне на*-нарая успя да поспиш.

6незапно ос!знал "лизостта си с нея, друид!т се изп!на. $гледа се наооло и за пр!в

п!т за"еляза морето от "ег!л)и ооло тях. Повечето "яха )ивилни, много от оито изглеждаха

о"!рани и нап!лно нераз"иращи аво става. +ал)ина нощни ел'и няога "яха страдали

толова. Подо"на нередност с!с сигурност "е доарала немало от народа на +ал'урион до

самия р!".

% (!де се намираме=

% ;лизо до +онт Dа*джал.

То* се взря в!в в!рха.

% Толова далеч. Не може да "!де1

% ;оя се, че може.

Главата на +ал'урион увисна. :начи в!преи всичите им усилия, неговият народ все

па "еше о"речен. о демоните вече "яха изтиали армията толова назад, а можеха

нощните ел'и изо"що да се надяват на нещо=

% Елун "ди над нас % прошепна Тиранде, разчела изражението му. % +оля * се за

с!вет. Тя ще ни даде поне няава отмора.

% Дано. (!де са другите= % ;рат ти е с лунната стража е* там. % Тя посочи на север. % Не с!м виждала (рас

или другите.

Но не с 3лидан исаше да говори то*. 9лед с"л!с!а си с ремонд, друид!т отчаяно

опнееше да намери маг>осни)ите. Те тря"ваше да получат предупреждение за мог!щия

демон, о*то омандваше преследващите ги сили.

Това предполагаше, раз"ира се, (рас и останалите още да са живи. Дали ремонд не

ги "е изловил, след ато се "е разправил с +ал'урион=

% Тиранде, тря"ва да намеря чужден)ите. 6ярвам, че те все още са л2чови за

о)еляването ни.

% Ниога няма да успееш пеша. $ще си сла". 6земи моята пантера.

То* се почувства засрамен, че тя ще пожертва со"ствения си са"лез!" за може "и"езполезното му т!рсене.

% Тиранде, аз#



Но тя го изгледа ато ниога досега % тв!рдо и решително изражение, оето

+ал'урион "еше виждал само у на*-в!зрастните и отдадени жри)и на Елун.

% 6ажно е, +ал'урион. :ная това.

Тя се спусна от огромната ота, преди то* да започне да спори отново. Тиранде взе

само рани)ата и ор!жията си и погледна !м друида.

% Dа*де, в!рви1

Неспосо"ен да стори друго, освен да имне "лагодарно, +ал'урион смени пози)иятаси, а после насочи нощния са"лез!" напред през т!лпата. ;еше решен да не предаде

доверието на Тиранде. о другите "яха още живи, щеше да ги намери.

(отата си проправяше п!т през во*ни)ите и )ивилните с р!мжене, но нито ведн!ж

не нападна, в!преи очевидното си неудоволствие от това да е зао"иолена от толова много

тела. Друид!т с!с задоволство от"еляза, че во*ни)ите в по-голямата си част са запазили реда.

+нозинството )ивилни учтиво, но тв!рдо "иваха поданвани напред, а соростта им не се

променяше. Демоните с!с сигурност "яха разчитали на хаоса от смесването на тези толова

различни групи на едно място. Поне тази опасност засега не с!ществуваше.

Но с толова много народ, при"авен !м армията, дори униални с!здания ато (рас,

ора и човеа "яха почти нев!зможни за отриване. <а след ато за дванадесети п!т о"ходи

с поглед т!лпите, +ал'урион на*-сетне се сети да използва уменията си.Не желаеше все още да навлиза в 9марагдовия с!н, защото имаше и други начини,

чрез оито вярваше, че ще успее да ги усети. Друид!т наара пантерата да застане на едно

място и затвори очи, пресяга*и се ооло се"е си. Доосна умовете на всичи други нощни

са"лез!"и, оито можеше да намери, и им заговори таа, ато на зверовете в гората по време

на уро)ите си. +ал'урион се о"!рна дори !м животното на Тиранде, за да не изпусне и на*-

дре"ния шанс. (отите, оито до"ре познаваха господарите си, с!с сигурност щяха да

разпознаят различните миризми на тримата странни)и.

Но п!рвите животни не отриха онези, оито друид!т т!рсеше. То* се стегна и

разпр!сна сетивата си още по-надалеч, достига*и животни, оито дори не можеше да види.

Няои от "ег!л)ите носеха с!с се"е си домашни л2"им)и и +ал'урион запита дори тях. 9

олото повече животни се св!ржеше, толова по-големи шансове имаше.

На*-нарая една от т!мните пантери отговори. 9!о"щението не до*де с думи, а по-

соро с миризми и о"рази. На друида му отне един миг да ги осмисли, но нарая раз"ра, че

това с!здание соро е виждало ора. ;рос "е на*-ясно различим от триото и не "еше чудно,

че нощният са"лез!" си го спомня на*-до"ре. :а отата во*н!т представляваше смеси)а от

"у*ни и наситени миризми, напомнящи за не*ната д!л"оо заровена диваша страна.

Пантерата усещаше в ;рос няаво сродство. 6с!щност о"раз!т в представите *

изо"разяваше зеленоожия ветеран ато нощен са"лез!", изправен на задни лапи, чиято

дясна р!а зав!ршваше с два огромни но!тя, оито тря"ваше да представляват "радвата на

ора.

Това да намери точно ога и !де о"аче пантерата е видяла ;рос, се оаза мало по-трудно. Bивотните не измерваха времето и пространството ато го правеха ел'ите. Но с

известни усилия друид!т на*-нарая успя да определи, че са"лез!"!т е срещнал ора само

преди час или два, "лизо до )ентралната част на огромното ст!лпотворение.

+ал'урион насочи со"ственото си животно в тази посоа и прод!лжи да запитва

другите нощни са"лез!"и дали са видели нещо. 6се по-често се нат!ваше на таива, оито

са мернали не само ;рос, но и ?онин и (рас. Нещо в!в в!зрастния маг>осни изглежда

впечатляваше умовете им. Те го гледаха с таова уважение, авото подо"ни мог!щи лов)и

о"иновено пазеха само за многоратно прев!зхождащите ги хищни)и. Те о"аче не се "ояха

от (рас таа, ато "иха се страхували от друг звяр, сяаш почти раз"ираха, че то* е нещо

много, много повече. 6с!щност +ал'урион соро ос!зна, че нощните пантери по-соро ще

изп!лнят заповед на (рас, отолото на со"ствените си ездачи, оито ги "яха отгледали.$тчита*и още една от много мистерии, зао"иалящи не-точно-нощно-ел'сия

маг>осни, друид!т пришпори отата си още по-"!рзо. П!тят "е труден, защото яздеха



срещу прилив от живи с!щества, но насочван от ел'а, нощният са"лез!" успя да се

придвижва "ез да наранява тези по п!тя си.

Доато се при"лижаваше !м мястото, !дето тря"ваше да се намират странни)ите,

положението се влоши. :ву)ите на "итата се носеха в далечината и на хоризонта се

появяваха плашещи алени и т!мнозелени "ляс!)и. 6о*ни)ите наооло "яха по-изморени и

притеснени. Ту явно се намираха онези, оито на*-соро са "или на 'ронтовата линия и са

от"л!свали демоните. ;елезите и ужасните рани, оито виждаше +ал'урион, поазвахаясно, че яростта на Пламтящия легион не е намаляла.

% (аво правиш ту= % извиа му един о'и)ер, по чиято няога "езуорна "роня се

стичаха р!в и мр!сотия. $чите му с!лзяха. % 6сичи )ивилни тря"ва да са на чело на

похода1 +аха* се1

Преди друид!т да успее да о"ясни, няо* иззад г!р"а му аза8

% $т него се @очава@ да "!де ту, апитане. Това "и тря"вало да е очевидно дори

само след един поглед !м ли)ето му1

% 3лидан= % +ал'урион погледна през рамо и видя, че "рат му се при"лижава на

пратиа недооснат от сражението. На ли)ето му "е изписана п!рвата усмива, оято

младеж!т виждаше от много време насамH извеждаше толова не на място в тази ситуа)ия, че

+ал'урион се изплаши да не "и "лизна!т му да е полудял. % +ислех, че сме те изгу"или % аза маг>осни!т и потупа силно "рат си по рамото.

;ез да за"ележи а +ал'урион се изг!р"ва, 3лидан се изв!рна !м о'и)ера8 % Няави

други в!проси=

% Не, господар2 3лидан1

6о*ни!т "!рзо отдаде чест и прод!лжи напред.

% (аво стана с те", "рато= % запита о"леченият в черно "лизна. % Няо* аза, че

са те видели повален, а пантерата ти "ила раз!сана на парчета#

% 9пасиха ме# Тиранде ме из"ави.

+ал'урион с!жали в мига, в о*то произнесе името *.

7смивата остана, но до"рото настроение зад нея се стопи.

% Таа ли е направила= ?адвам се, че е "ила толова "лизо до те".

% 3лидан#

% До"ре е, че и ти си ту сега % прод!лжи "рат му, отрязва*и всяаво по-

натат!шно о"с!ждане на жри)ата. % 9тарият маг>осни се опитваше да организира нещо и

явно смята, че ти си важен.

% (рас= (!де е то*=

7смивата на маг>осниа стана почти злоо"на.

% , вс!щност точно на!дето и ти си се зап!тил, "рато. Горе, на самата линия на

"итата#

:ави вят!р. Нощните ел'и, из"рани да защитават отст!пващата армия, "яха атаувани

от ужасяваща жега. $т време на време ня!де из реди)ите прозвучаваше пис!, веднага

последван от триум'ален рев от страна на няо* демон.

% (!де е 3лидан= % запита (рас. Дори неговото огромно т!рпение се изчерпваше.

% унната стража не иса да прави "ез него нищо, освен да се пазят от нападения1

% (аза, че идва % намеси се ?онин. % Тря"вало п!рво да говори с ?е*в!нрест.

% 0е получи достат!чно слава, ао успеем и нио* няма да го о"вини, ао се

провалим, на*-малото защото всичи вече ще сме м!ртви#

?онин не можеше да спори с "ившия си ментор. Нямаше нищо, оето 3лидан да желае

повече от това да зарадва новия си поровител. ;рат!т на +ал'урион "еше п!лна

противоположност на друида % ам"и)иозен, див и незаинтересован от риса за останалите.Двамата маг>осни)и вече "яха отрили, че трима от лунните стражи, на оито доня!де се

надяваха да могат да разчитат, вече не са на разположение. Не демоните ги "яха у"или.



Просто изтощението от това да подхранват силите на 3лидан чрез своите, ги "е осаатило

тра*но.

Но в!преи "езразс!дния начин, по о*то използваше другите нощни ел'и, те явно се

"яха о"в!рзали с него. По отношение на правенето на магии с реална сто*ност, 3лидан

можеше да стори това, оето те не можеха. $свен това то* разполагаше с политичесата

поддр!жа на лорд ?е*в!нрест, а за нощните ел'и статут!т "еше от п!рвостепенно

значение, дори пред ли)ето на п!лното унищожение.?онин внезапно подсочи.

% Пази се1

Над линията се спусна нещо, подо"но на плаваща г!"а, направена от м!гла. Преди

залинателите да успеят да реагират, р!"!т * се доосна до мястото, !дето стояха

во*ни)ите.

Няоло "о*)и изрещяха, а по ли)ата им се появиха дузини гно*ни о"разувания. Те

се спуаха едно след друго, пораснаха наново и па се пр!снаха, разпростира*и се по

всичи незащитени части от тялото на жертвите.

% @Джеар ирин1@ % изс!са (рас и посочи !м о"лаа.

Fра синя светлина разяде гнусната г!"а с огромна сорост и о"речените допреди миг

во*ни)и "яха спасени. :а с!жаление, на вече засегнатите нямаше а да се помогне. Тепадаха един след друг, а о"езо"разената им пл!т приличаше на поле с изригващи вулани.

?онин зяпаше отвратено.

% 7жасно1 +!тните да ги вземат1

% 3са ми се да "еше в!зможно1 Но не можем да чааме повече1 0ом лунната стража

няма да ни следва, ни остава единствено да се надяваме, че ще можем да направим нещо

сами1

Но огато маг>осни)ите се подготвиха да излязат напред, ?онин за"еляза двама

при"лижаващи се ездачи.

% 3лидан идва# и +ал'урион е с него1

% 9лава на спетите1 % (рас се о"!рна да посрещне "лизна)ите. (огато те стигнаха

до тях, то* се изправи пред "рата на +ал'урион. % :а!сня1 9!"ери лунната стража1 Тря"ва

да "!деш готов да следваш заповедите ми1

3лидан сигурно нямаше да приеме подо"на "ез)еремонна оманда от друг, но вече

хранеше огромно уважение !м двамата маг>осни)и, осо"ено !м ?онин. То* погледна над

рамото на (рас и видя мрачното изражение на червеноосия залинател, след оето имна и

по"!рза да се подчини.

% (аво се надявате да направите= % попита +ал'урион, доато слизаше от

пантерата.

% Демоните тря"ва да спрат ту % отв!рна (рас. % Bизнено важно е да не отст!пим

отв!д +онт Dа*джал и да о"!рнем това "ягство в нова агресивна атаа1

Друид!т имна, а после аза8 % ремонд е там ня!де. Едва успях да му из"ягам.

% Подозирах, че е таа. % (рас о"мисли азаното от нощния ел'. % 3 'ат!т, че си

все още жив след с"л!с! с него означава, че с!м "ил прав да исам да си ту в този момент.

% Но# аво мога да сторя @аз@=

% Това, оето си о"учен да правиш, естествено.

9 тези думи старият маг>осни се о"!рна !м ?онин, о*то вече се "е приготвил за

с"л!с! с демоните. (рас застана до няогашния си учени и +ал'урион последва примера

му миг по-!сно.

Драоновият маг>осни заговори на човеа8

% ?онин, по отношение на магията 3лидан т!рси твоя с!вет повече от всичо друго.

$ставям на те" да установиш вр!за с него. % (ато исаш. % $гненоосият залинател премигна ведн!ж. % Готово е.

+аг>осни!т в!рна вниманието си в!рху друида.



% +ал'урион, представи си на*-мог!щата магия, оято смяташ, че можеш да

направиш. Но по @ниа!в@ начин не ми азва* ава е1 3зползва* всеи метод, всичи

вр!зи с!с силите на света, от оито имаш нужда, но не зав!ршва* залинанието, доато не

ти ажа. Тря"ва да "!дем неумолими !м враговете си.

% з# раз"ирам.

% До"ре1 Тогава да започваме. 9ледва* ме. ?онин=

% Готов с!м % отв!рна по-младият маг>осни. % :нам точно аво исам да правя.$чите на (рас се разшириха.

% 1 $ще един дета*л, +ал'урион. ;!ди готов да сменяш )елта на атаата си на

случаен прин)ип. Движи залинанието на!дето виждаш пропуси в усилията ни. ?аз"ираш

ли=

% +исля, че да.

% Дано тогава силите на светлината са с нас.

9 тези думи (рас внезапно замр!зна. $чите му немигащо се взряха в празнината,

разделяща нощните ел'и от демоните.

?онин "!рзо се наведе !м +ал'урион.

% 3зползва* всичо. Не оставя* енергия за защита. 9ега наст!пи момент!т % всичо

или нищо. % При"лижават се % о"яви (рас пред сп!тни)ите си. % Дано ремонд да се оаже

сред п!рвите реди)и.

6сичи можеха да почувстват при"лижаващата орда. :лото изп!лваше самия в!здух и

запращаше усещане за гнилоч !м тях. Дори драоновият маг>осни потрепери от

отвращение, а не от страх.

% ?онин, наарах Джарод Eадоусонг да се подготви. унната стража с!що ли е на

мястото си=

% Да.

% Почти# % ;ледото ли)е се стегна. (лепачите на (рас потрепнаха. % 9ега.

Нио* от тях не знаеше а другите ще атауват, точно ато исаше в!зрастният

маг>осни. То* наистина се нуждаеше от случа*ни попадения % на*-до"рата татиа срещу

защитите, оито ремонд и гнусните му подчинени "иха могли да измислят. План!т му

имаше с!що толова голям потен)иал за атастро'а 4ао не и @повече@5, олото и за успех,

но то* "е отчел това.

3зведн!ж от о"ла)ите се спуснаха "лестящи опия от чист лед, оито заудряха по

вражесата орда. На север земята потрепери и демоните внезапно се разпр!снаха, защото

салата се изду. Ня!де другаде от нищото се появиха черни пти)и, оито се насочиха !м

летящите сили на егиона.

Нався!де по линията на защитни)ите магиите атауваха врага една след друга. Няои

"яха насочени !м онретни места, доато други сяаш де*стваха нався!де. Нямаше две

еднави и в!преи че имаше дори таива, оито се противопоставяха една на друга, очевиднонанасяха много по-жестои поражения на напиращата орда.

Демоните умираха пронизани от лед, изгорени от ален ог!н или погре"ани под

разтопената земя. Тези в не"ето падаха раз!сани и про"ити от стоти)и ноти или се

стоварваха !м см!ртта си, след ато вят!р!т ги "л!саше един в друг.

Ередарите направиха опит да се противопоставят на онтраатаата, но (рас внезапно

извиа8

% 9менете посоата1

+ал'урион, ?онин и лунната стража и 3лидан от север смениха 'оуса на магиите

си. (рас усети, че уорло)ите са о"!рани, несигурни на!де п!рво да насочат усилията си.

дсите пазачи и другите демонични во*ни на земята напразно се опитваха да се опазят

срещу нещо, оето техните ор!жия не можеха нито да срежат на две, нито да нанижат.Неумолимото наст!пление на*-нарая спря.

% 7д!ржахме ги1 % изрещя (рас. % 9менете 'оуса отново и натиснете по-силно1



Тря"ва да започнем да си в!звр!щаме пози)иите1

Те отново изместиха посоата на атаите си. Няои о"ласти утихнаха, но щом

Пламтящият легион се опиташе да използва предимството, няо* сред залинателите

зап!лваше празнините. Ни!де нямаше място, !дето демоните да могат да уд!ржат

пози)ията си, а аво остава да прод!лжават натиса.

% $тст!пват1 % извиа +ал'урион.

% Не отсла"ва* хватата % изс!са (рас през стиснати з!"и. % ?онин,предупреждавам апитана1

Друид!т си позволи да погледне !м човеа за миг.

% (аво иса да аже=

% $тне ни мало у"еждаване, но Eадоусонг отиде при ?е*в!нрест1 9амо чааше

сигнала ни1

% :а аво=

6 отговор на в!проса му зазвучаха "о*ните рогове. 6незапна енергия изп!лни

нощните ел'и. 7миращата надежда изчезна, а с нея и примирението. 6о*ни)ите отново

отв!рнаха на призива на роговете с п!лната си сила и армията тр!гна в атаа.

:алинателите на сво* ред потеглиха "авно напред пеша, отново променя*и атаите

си. Тренираните им оти ги следваха на няоло рачи, доато напредваха заедно сво*ни)ите по посоа на врага.

3 на*-нарая Пламтящият легион започна наистина да отст!пва.

Нощните ел'и преосиха разчистената от лунната стража и другите маг>осни)и зона.

9лед това започнаха да прегазват п!рвите паднали демони. Подминаваха и много от своите,

погу"ени часове по-рано, но все повече и повече демони падаха пред яростните защитни)и.

$тсла"ен от непредсазуемите атаи на залинателите, Пламтящият легион лесно ставаше

жертва на нощните ел'и.

Проехтяха нови рогове. 3з реди)ите на армията неочавано зазвуча д!л!г и доволен

рев. :ащитни)ите се затичаха напред, удвоява*и соростта си.

% ?е*в!нрест тря"ва да следва плана1 % извиа (рас % Не могат да преследват

егиона тв!рде д!лго, нито толова "!рзо1

:алп от стрели падна в!рху демоните, из"ива*и десети наведн!ж. (авалерията се

засили срещу о)елелите от другата страна на 'ронтовата линия. Големите оти с радост

раз!сваха плячата си.

9!р)ето на +ал'урион за"и по-учестено.

% Получава се1

% Не се отпуса*1 % стресна го маг>осни!т.

Наистина не си го позволиха. $рилени от успеха си, друид!т и другите прод!лжаваха

да подпомагат во*сите. (олото и да "яха изтощени, нощните ел'и раз"ираха прерасно, че

се намират в ритична точа от "итата. +онт Dа*джал все още се извисяваше зад тях, но

вече се смаляваше "авно.9лед това от!м )ент!ра на армията се появи нова, до"ре дошла изненада. 9естрите

на Елун, о"лечени в "лясавите си "рони, подсилваха "о*)ите с напевите си. +ожеше и да е

ден, но ритмичното пеене на жри)ите "увално подхрани нощните во*ни. 9яаш самата луна

се "еше извисила над армията в този миг.

9т!па по ст!па те се "ореха, а демоните падаха (рас погледна !м за"уленото не"е

и аза8

% 9ега1 7дарете ередарите по со"ствено усмотрение1

6сеи залинател 'оусира усилията си в!рху летящите уорло)и. Гр!мотеви)и

раз!саха не"есата. 9ветави)и про"лясваха в раз!сващи ретината )ветове. :авиха ветрове.

Не можеха да видят резултатите от атаите си, по ги чувстваха по други начини.

Ередарите направиха опит да се прегрупират, но тря"ваше да пазят и ордата. Това гиизстисваше. 9 всеи у"ит демон-маг защитни)ите усещаха отсла"ване на злите сили,

изправени срещу тях. 3 с всеи паднал уорло (рас и останалите нападаха о)елелите все по-



стр!вно.

На*-нарая ередарите отст!пиха нап!лно. $тст!плението им оголи чудовищните

во*ни на земята и ги остави незащитени срещу маг>осни)ите и лунната стража.

% Те "ягат1 % прошепна +ал'урион, в!зхитен от успеха на групата си.

% Тв!рде )енни са. ремонд ще се нуждае от тях и по-!сно % отв!рна мрачно

(рас. % на него те наистина ще му тря"ват. 6о*ната не е спечелена, но спасихме тази

"ита. % Не тря"ва ли да прод!лжаваме да ги преследваме, доато не ги из"утаме о"ратно

през портала в адсото им )арство=

6!зрастният маг>осни се заиоти % толова нетипичен зву за него, че дори ?онин

се стресна.

% :вучиш по-соро ато "рат си, отолото ато се"е си, +ал'урион. Не позволява*

на еу'орията на момента да те отнесе тв!рде далеч. Тази армия ниога няма да преживее

п!лнор!вна "ита по )елия п!т до :ин-зшари. Дори в момента единствено волята им ги

д!ржи на раа.

% Тогава# а!в е смис!л!т=

% $гледа* се ооло се"е си, младежо. Твоите хора @о)еляха@. Това е повече,

отолото си мислеха, че ще постигнат само час по-рано. % Дали о"аче ?е*в!нрест ще последва инстру)иите ти= % запита ?онин,

оглежда*и се за знамето на "лагородниа.

% 6ярвам, че ще го стори. 6ижте там, на север.

Там напор!т се "еше за"авил и сега во*ни)ите изглеждаха по-заинтересовани да

урепят пози)иите, оито вече са завзели, отолото да се "ият за нови. Fздещите о'и)ери се

носеха сред другите во*ни)и и им даваха сигнали да се в!рнат !м основната група. Няои

изглеждаха мало разочаровани, но другите "яха повече от щастливи, че ще могат да си

починат, дори ао тря"ва да стоят прави.

9амо за минути )ялата предна линия "е нап!лно спряла. Нощните ел'и соро

започнаха да разчистват лането и да с!здават здрав 'ронт от сурови, но решителни во*ни,

оито стояха с намерението да от"л!снат всеи, о*то "и се опитал да развали чудото,

постигнато тоу-що.

3 ча тогава (рас си позволи да издиша.

% Послуша ме. ;лагословени да са спетите, послуша ме#

Далеч напред се виждаха само см!тните 'орми на демоните. Пламтящият легион се

"еше отдр!пнал далеч отв!д о"сега на стрел)ите, а с!що и на уморените маг>осни)и, поне за

момента.

% 7спяхме % пром!лви ?онин, а глас!т му звучеше почти ато гра. % Не успяха да

ни из"утат до +онт Dа*джал.

% Да % пром!рмори (рас с очи, насочени не !м демоните, а !м изтормозените

защитни)и. % Да, успяхме. 9ега започва трудната част.

Девет

+анорот оленичи пред черния портал. Предните му раа "яха прег!нати, а

широите му ожени риле % свити пл!тно зад г!р"а му. Демон!т се опита да изглежда

в!зможно на*-мал!, защото сега о"щуваше с!с 9аргерас, о*то изо"що не изглеждаше в

до"ро настроение.

&П!тят още не е отворен за мен# $чавах да се справите по-до"ре#/

% ;орим се % призна +анорот. % Но усилието# почти сяаш самият свят се опитва

да предотврати идването ти, 6елии.&Нио* не може да ми отаже наградата#/

% Ннн# не, 6елии.



:а известно време настана тишина, а после глас!т в главата на +анорот аза8

&7сещам нарушение, нередност# има таива, оито не "ива да с!ществуват и все па

са ту, а с!що и таива, оито исат да с!"удят ону*, що не "ива да "!де "удено./

+асивният демон не се преструваше, че раз"ира, но все па отв!рна8

% Да, 9аргерас.

&Те са л2чови. Тря"ва да "!дат изловени./

% ремонд е на "о*ното поле, а Повелителят на хр!тите отдавна е по следата.Натрапни)ите ще "!дат повалени.

:ловещата празнина се разм!рда и се зат!рчи ато жива. +анорот можеше да

почувства желанието на господаря на Пламтящия легион да нахлуе в този "огат свят.

Fростта, оято се изл!чваше от 9аргерас, смразяваше дори оравия му ле*тенант.

&Един тря"ва да ми "!де доставен )ял# за да мога да го раз!сам "авно за со"ствено

удоволствие./

6 ума на +анорот се появи о"раз. Незначително с!щество от с!щата раса, ато тази на

ристоратите. Този о"аче "еше по-млад и носеше доста "леди одежди в зелено и а'яво в

онтраст с другите от народа си. 6идението поазваше нощния ел' в самия дворе). +анорот

разпозна залата, !дето преди "яха с!здали п!рвия портал# място, оето сега

представляваше само "рулени от вят!ра развалини.&:апомни го до"ре./

% 6ече го сторих, 6елии. ремонд, Dаар и аз ще внимаваме за него. Един от нас

ще го плени.

&Bив % нареди прис!ствието от отв!дното, оето вече започна да отсла"ва,

оттегля*и се от главата на +анорот. % Bив# за да мога да си доставя удоволствие с

м!чението му#/

3 огато 9аргерас изчезна, демон!т потрепери, знае*и прерасно ава с!д"а

очаваше този нощен ел', щом 6елиият го доопаше.

$громните усилия да се реорганизира армията "яха затруднени от "ез"ро*ните

"ежан)и, оито се смесваха с нея, но лорд ?е*в!нрест, за негова чест, се справи в!зможно

на*-до"ре. 9!стави спис! на всичи провизии, осо"ено храната и водата, и после ги

разпредели с!о"разно нуждите. Няои от по-висоопоставените )ивилни протестираха, че не

са получили полагащите им се според тях дялове, но един мрачен поглед от страна на

"радатия омандир заглуши всяави в!зражения.

Тиранде и сестрите с!що правеха всичо в!зможно за во*ни)ите и "ег!л)ите.

Bри)ата на Елун, вдигнала шлема си, водеше нощна пантера, оято по-рано "е взела назаем,

и се спираше да поговори с този или онзи. 6сичи, независимо дали млади или стари, от

"лагородните асти или не, я приветстваха. +оже и да "еше само за момент, но всичи * се

струваха наистина успооени, след ато минеше пора* тях. Тиранде не смяташе това за"елег на няава по-осо"ена не*на дар"а, а предположи, че внимателното * д!ржание носи

огромна утеха с онтраста си спрямо всичо, с оето се "яха с"л!свали през деня.

Една дре"на, оленичила самотно 'игура, привлече вниманието на жри)ата.

Дево*че, две или три години по-младо от нужното, за да пост!пи в служ"а на Елун, седеше

тихо и нещастно гледаше в нищото.

Тиранде оленичи до нея и я доосна по рамото. +омичето се стресна и изв!рна

поглед !м жри)ата. $чите * "яха ато на див звяр.

% 7споо* се# % аза Тиранде нежно и * подаде мях с вода. 3зчаа, доато

дево*ата спря да пие, а после до"ави8 % з с!м от храма. (а се азваш=

9лед моментно оле"ание детето отв!рна8

% E# Eандрис Gед!рмуунI.JI $т KLMNOLP 4англ.5 % пероH QRRS 4англ.5 % луна. % ;.пр.T

% (!де е семе*ството ти=



% Не# не знам.

% $т 9урамар ли си=

Bри)ата не си я спомняше, но това не означаваше, че Eандрис не идва от с!щия град.

% Не# ра-Dинам.

Тиранде се опита да срие притеснението си. +омичето "е сред "ежан)ите, оито

демоните преследваха, огато поставяха апана си. $т чутото от о)елелите, жри)ата "е

раз"рала, че мнозина са измрели преди Пламтящият легион да позволи на останалите даиз"ягат. 9еме*ството на това дете можеше и още да е живо# но на*-вероятно не "еше.

% (ога ги видя за последно=

$чите на Eандрис се разшириха.

% ;ях с една приятела# огато до*доха чудовищата. $питах се да из"ягам в!щи,

но няо* ме гра"на# азаха ми, че тря"ва да тичам в о"ратна посоа. 3 аз го сторих. % Тя

сри ли)е в шепите си и с!лзите * потеоха през тях. % Тря"ваше да си отида в!щи1

Тря"ваше в!щи1

Тази трагична история не "еше онова, оето Тиранде "е исала да чуе. Bри)ата щеше

да разпита нався!де, !дето "е в!зможно, но "еше почти сигурна, че нио* от семе*ството

на Eандрис не е о)елял и че момичето сега "е с!всем самичо на този свят.

% Няо* грижил ли се е за те" от "ягството ти насам= % Не.

(огато се срещнаха с армията, "ежан)ите от ра-Dинам % едно от по-малите

селища % "яха тичали вече два дни "ез почива. Дори това, че е о)еляла сама толова време,

изглеждаше удивително. +ного по-в!зрастни нощни ел'и "яха паднали от изтощениеH

народ!т на жри)ата по прин)ип не "еше пригоден за подо"ни трудности. +аар и да не "яха

сла"и, те "яха много зле подготвени за живот изв!н у2тния им свят# недостат!, о*то ча

сега ставаше очевиден. Тиранде "лагодареше на Елун, че тя, +ал'урион и 3лидан са "или

отгледани различно, но те "яха мал)инство.

+нозина "яха в с!щото положение, ато Eандрис, но нещо в това дете доосна по-

силно жри)ата. +оже "и доня!де 'ат!т, че момичето приличаше на самата Тиранде, огато

"е на не*ните години. Независимо от причината, тя наара дево*чето да се изправи.

% 3сам да се ачиш на нощния са"лез!". 0е до*деш с мен.

Това противоречеше на заповедите, но не я интересуваше. Наистина не можеше да

спаси всичи, но щеше да направи всичо в!зможно за това дете.

и)ето на момичето "е изм!чено, но очите * за п!рви п!т се прочистиха и тя се ачи

на пантерата. Тиранде провери дали е седнала сигурно и поведе животното.

% (!де отиваме= % запита момичето.

% 3мам да св!рша още ра"ота. 6 есията отляво ще намериш мало изсушени

плодове.

Eандрис нет!рпеливо се изви и за"!ра в тор"ичата, доато не намери простоватата

даж"а. Тиранде не спомена, че момичето погл!ща и не*ния дял. 9естринството учешепосветените да о)еляват дори с минимални ресурси. 6сяа година имаше четири периода на

ритуални пости, оито на*-о"що се считаха за отдаденост !м "огинята. 9ега, в!в време на

во*на, тези нави)и се отплащаха.

Тиранде прод!лжи !м следващата група "ежан)и, за да им донесе утеха. Повечето

просто "яха "езра*но изтощени, но няои имаха и рани. На вторите тя се опитваше да

помогне, олото * "е в!зможно, моле*и се на +а*ата уна да * даде нужните сила и

нап!тствие. :а не*на радост този ден "огинята сметна за редно да я подрепи в!в всичите *

усилия.

Но след това се нат!на на ин'етирана рана, оято я шоира. 6 началото "е трудно да

се определи дали това е нарочно нанесено поражение, или злополуа. Тиранде разгледа

внимателно притеснителната зелениава гно* и се зачуди на странните рези. Bертвата %в!зрастен м!ж % лежеше "лед и в "езс!знание, а д!х!т му излизаше на плити хрипове.

9!пругата му, чиято оса се прид!ржаше отзад от останите на шнола, порита с ру"ини и



смарагди, д!ржеше главата му в сута си.

% (а е направил това= % запита Тиранде, несигурна дали може дори да за"ави

ин'е)ията. $оло нея имаше нещо нередно.

% Не "еше то*. Направиха му я.

% Не раз"ирам.

3зражението на в!зрастната жена се стегна, сяаш се "ореше да остане споо*на

достат!чно д!лго, за да о"ясни. % $нова нещо# то* аза, че приличало# на в!л или хр!та# но изривено, все

едно излязло от няа!в ужасен с!н#

Тиранде потрепери. :наеше, че жената говори за адси звяр. <етирираите демони

почти "яха у"или +ал'урион ведн!ж. Те осо"ено много харесваха онези, оито имат

магичеси сили, защото можеха да ги изсмуват от телата им, оставя*и само суха черупа.

% 3 то* е стигнал доту ча от ра-Dинам таа= % Bри)ата се дивеше, че няо*

може да о)елее толова д!лго с толова зловеща рана.

% Не# оттам из"ягахме невредими. % Думите * носеха горчила с!с се"е си. %

Получи това само преди два дни, огато се прорадваше, за да ни намери храна.

@Два дни=@ :начи в г!стото множество, изливащо се !м +онт Dа*джал. Но нито

един от демоните не "е успял да про"ие толова напред от ордата, Тиранде "еше сигурна втова.

% :алевате ли се, че е "ило само преди два дни= 3 е станало "лизо до това място=

% 6 гористите земи, оито отново са на 2г от нас, !лна се.

Bри)ата прехапа устни. Горите, оито сега се намираха в тила на нощните ел'и.

Тиранде се наведе над раната и аза8

% Неа видя аво може да се направи.

Тя се насили да я доосне, с надеждата, че ще може поне да предотврати

разпространението на заразата. :ад г!р"а си чу а Eандрис ахва. +омичето се "оеше за нея

и с право. Ниога не се знае аво може да ти причини отворена от демон рана. +ожеше да

се очава, че Пламтящият легион ще се опита да разпространи чума.

уната не грееше на не"ето, но това не я притесни. +аар и жри)ите да "яха на*-

силни, огато не"есното светило се виждаше, те чудесно знаеха, че то ниога не е тв!рде

далеч. 6р!зата им с Елун "еше здрава, независимо от момента от денонощието или сезона.

% +а*о уна, чу* мол"ите ми % прошепна тя. % Да* на недосто*ната хладната и

освежаваща сила на доосването си. Насочи р!)ете ми !м източниа на тази мерзост и ми

позволи да махна поварата, таа че невинният да се в!зстанови#

Тиранде започна да си припява под нос % таа 'оусираше волята си в ра"отата.

?аните на ;росигар, оито "е из)ерила, "леднееха в сравнение с това, оето се опитваше да

постигне сега. 3маше нужда от )елия си самоонтрол, за да не се поддаде на сигурността си,

че ще се провали.

6незапно, "ез предупреждение, от пр!стите * за"лестя "леда сре"!рна светлина.9!пругата на жертвата гледаше с широо отворени очи, а Eандрис отново ахна. Надеждите

на Тиранде се зав!рнаха % Елун отново отвр!щаше на мол"ите *. ;огинята наистина "еше с

нея днес1

ечителата проара пр!си ооло раната, отделя*и спе)иално внимание за местата,

!дето гангрената "е на*-зле. Не можеше да не направи гримаса, доато доосваше

гноясалите о"ласти. $т аво ли зло се раждаха тези демони, та дори само одрасването или

ухапването им водеше до та!в ужас=

(огато пр!стите * про"ягаха над раната, гледата стана по-поносима. Гно*ните

о"разувания намаляха и нарая изчезнаха. (!рвавият про)еп се стесни в двата рая и "авно

се запечата.

$уражена, Тиранде прод!лжи с мол"ите !м Елун. 3н'е)ията се сви до мал! овал,а самата рана се прев!рна в "елег, о*то в началото изглеждаше пресен, а после почти

изчезна.



+!ж!т внезапно изстена, все едно се "удеше от д!л"о с!н, но жри)ата не спря. Не

вярваше липсата на в!ншни "елези да означава, че раната е излеувана и отв!тре. 6 р!вта на

жертвата сигурно имаше отрови от ин'е)ията.

Няоло напрегнати сеунди по-!сно, огато г!рдите на м!жа започнаха да се

надигат и спусат в по-спооен рит!м, Тиранде раз"ра, че е по"едила стореното от демона. Тя

издиша "авно, а после се наведе и "лагодари на Елун. ;огинята я "еше дарила с чудо.

Bената се протегна и хвана р!ата на Тиранде. % ;лагодаря ти, сестро1 ;лагодаря ти1

% з с!м само сечиво за делата на +а*ата уна. о тря"ва да "лагодарите на

няого, това е Елун.

6!преи това и двамата % м!ж!т, (ариус, и жена му % прод!лжиха да изразяват

признателността си за това, оето и двамата смятаха за героиз!м от страна на жри)ата.

Тиранде едва успя да се отсу"не от тях.

% +ожете да ми се отплатите, ао ми разажете в на*-големи подро"ности аво е

станало % аза тя нарая на (ариус.

То* имна и разаза историята, доолото си я спомняше. 6 разгара на "ягството

двамата ос!знали, че м тря"ва няава храна. Но в хаоса по онова време нямало а да

намерят сред "ег!л)ите няо*, о*то има достат!чно, за да я сподели с тях. Повечето "илинапуснали домовете си само с това, оето можели да носят в р!)е.

(ариус за"елязал гористата местност и помислил, че може "и там ще намери

"оровини и прясна вода. То* оставил жена си с о"ещанието, че ще се в!рне соро. ?ешил се

на подо"ен глупав лов само от отчаяние, защото с!с сигурност другите вече "или о"рали

всичо ядивно от горичата.

Тря"вало да навлезе по-нав!тре, отолото в!знамерявал. :апочнал да се "езпоои, че

може да не успее да намери жена си отново, маар и тя да му азала, че ще остане назад, ао

то* за!снее. (огато на*-нарая отрил храст с узрели "оровини, (ариус "!рзо се опитал да

нап!лни есията на олана си, позволява*и си да хапне на"!рзо само няоло плодчета, за

да подрепи силите си.

Но точно огато нап!лнил тор"ичата, чул нещо голямо да се носи из гората. П!рвата

му мис!л "ила, че може да е турен или меча. Потеглил о"ратно, ато постоянно се извр!щал

през рамо, таа че авото и да се появи, да не го свари неподготвен.

Таа че гледал в грешната посоа, огато звяр!т се засилил право насреща му.

Т!* ато няога "ил служил в зам!а ;ле ?уу, (ариус все па разполагал с няави

оттренирани реа)ии, в!преи изтощителното п!туване. То* се извил встрани точно огато

чудовището % няава демонична хр!та с две ужасяващи пипала, изсачащи от г!р"а * %

се опитало да сочи отгоре му. :вяр!т не мог!л да раз!са г!рлото му, ато в!знамерявал, но

все па сгра"чил раа му.

По няа!в начин м!ж!т успял да не изрещи, маар че всяа 'и"ра от с!ществото му

го исала. 6место това нощният ел' задрапал за нещо, авото и да е, с оето да сеот"ранява. Т!рсещата му р!а напипала де"ел заострен ам! и то* замахнал с )ялата си

сила !м му)уната на с!ществото.

<ул нещо да изпува. Гру"о стенание изп!лнило ушите му и звяр!т пуснал раа му.

Дори тогава (ариус се с!мнявал, че ще успее да се изпл!зне от демона, но отня!де в

далечината внезапно проехтял ост!р зву.

?еа)ията на зловещата хр!та !м него "ила моментална и изненадваща. Тя п!рво се

свила, а после веднага сочила !м източниа на звуа. 3нстинт!т за самос!хранение

подтинал (ариус веднага да се повлече в о"ратна посоа. Не спрял дори да прев!рже

раната, оято по това време само !рвяла. ?аненият нощен ел' "авно и с усилие изв!рвял

)елия о"ратен п!т и на всяа рача от п!тешествието очавал звяр!т да се в!рне и да го

дов!рши.Тиранде слушаше с все по-нарастващо предчувствие за нещо ужасно. (ариус

наистина "еше имал огромен !смет да о)елее след с"л!с! с адси звяр. Нея о"аче повече я



притесняваше аво е т!рсело гнусното изчадие отв!д 'ронтовата линия. ?аз"ира се,

+ал'урион и маг>осни)ите лесно можеха да се справят дори с та!в опасен демон, ао е

сам. Но ао имаше повече=

9 тази мис!л наум, тя запита8

% 9поменахте зву, о*то привля!л чудовището настрани. (а!в зву=

+!ж!т помисли за миг, а после отв!рна8

% $ст!р пращящ зву. % (ато гр!мотеви)а=

% Не# напомни ми на# "их азал на ши"ване с амши.

Bри)ата се изправи на раа.

% ;лагодаря ви за т!рпението. о ми простите, тря"ва да прод!лжа по п!тя си.

% Не1 % запротестира жената. % Ние тря"ва да ти "лагодарим отново, сестро1

+ислех, че с!м го загу"ила1

Тиранде нямаше време да спори повече. Тя "лагослови и двамата от името на храма, а

после "!рзо отиде до мястото, от!дето Eандрис я зяпаше с очи, ооорени ато чинии.

% Ти го излеува нап!лно1 з# аз си мислех, че ще е м!рт!в преди дори да си

започнала1

% 3 аз таа мислех % отв!рна Тиранде и се ачи зад момичето. % +а*ата уна ещедра !м мен.

% Ниога не с!м виждала жри)а, оято да е спосо"на да излеува толова ужасна

рана# 3 онова чудовище, оето я е отворило#

% Тихо, Eандрис. 3мам нужда да помисля.

Bри)ата пое онтрола над нощния са"лез!" и изви отата по посоа на последната

известна * пози)ия на маг>осни)ите. 6 ролята си на лечител, Тиранде често придо"иваше

ин'орма)ия, недост!пна дори за стратезите на лорд ?е*в!нрест. 9ега тя отново "е чула

нещо, оето +ал'урион и (рас тря"ваше да научат.

7"и*)ите на егиона се при"лижаваха !м тях.

<ерните драони се в!рнаха в огромното си леговище под поривалото на нощта.

Нелтарион нямаше т!рпение да се при"ере у дома си, защото имаше много ра"ота за

в!ршене. План!т му "еше толова "лизо до ос!ществяването, че почти можеше да го вуси.

Един по-дре"ен м!жар, а)нал на вр!х, о*то приличаше на вдигнат но!т, сведе

глава в зна на почит. :емният пазител не му о"!рна внимание, защото мислите му "яха

насочени !м по-важни неща. То* се приземи пред входа на главната пещера на ятото и

неза"авно се о"!рна !м с!пругите си, оито а)наха след него. По-нав!тре в пещерата се

чуваха ревовете на други драони.

% 9лизам долу. Не желая да ме "езпооят.

Bенсите имнаха, защото често "яха чували с!щата заповед и преди. Те не питахааво в!рши спет!т там долу. (ато всичи в черното ято, единствената им роля "еше да

служат. 6сяо с!здание в планината "е дооснато в няава степен от с!щата лудост, оято

засягаше Нелтарион на*-силно от всичи.

$громният черен драон маневрираше из тунели, оито едва му позволяваха да мине.

Доато се спусаше все по-над!л"оо, зву)ите на живота горе изчезнаха и се появи нов

странен зву, ехтящ из тунелите. :а всеи, о*то го чуе, то* "и звучал ато нещо, типично за

оваша ра"отилни)а, защото напомняше на*-вече на непрестанни удари по метал. <уането

прод!лжаваше "езспирно и огато темпото му се увеличи, усмивата на Нелтарион се

разшири и стана още по-доволна. Да, вече на"лижаваше 'инала.

Но драон!т не се насочи !м източниа на "умтенето. 6место това то* зави в един

страничен проход и прод!лжи да се спуса. 9лед известно време зву!т из"ледня и изчезна, ана негово място остана само тежото дишане на :емния пазител, оето озвучаваше т!мните

оридори. Нио*, освен него нямаше право да слиза в тези д!л"ои зали.



На*-нарая Нелтарион достигна о"ширната зала, в оято "е използвал магията си

в!рху ередара. Но огато влезе, главата на драона се стрелна нагоре, защото почувства, че

маар и на пр!в поглед пещерата да е празна, вс!щност не "еше сам.

&9оро# 9оро# 9вет!т соро ще се поправи# 6сичи, оито те предадоха, ще

"!дат поставени на мястото им# 0е в!зстановим реда# 3 ти ще властваш, ато ти се

полага#/

Гласовете повтаряха на :емния пазител всичо това и още много други неща. Г!рдитему се издуха от гордост, а очите му за"лестяха нет!рпеливо. 9оро свет!т щеше да стане

та!в, а!вто @то*@ го желаеше1

% 6сичи те се отдадоха % аза то* на празния в!здух. % Дори отс!стващият

Ноздорму.

Гласовете не отв!рнаха, но драон!т прие, че са доволни. То* имна на се"е си, а

после затвори очи и се он)ентрира.

3 призована от него, в )ент!ра на залата се материализира Драоновата душа.

% 6ижте расотата * % изт!тна Нелтарион, доато амулет!т се носеше на едно ниво

с в!зхитения му поглед. % 6ижте с!в!ршенството и силата *.

:латната аура, озарила творението му, за"лестя по-яро от всяога. (огато :емният

пазител 'оусира волята си в!рху нея, Драоновата душа започна тихо да ви"рира.9талатитите и сталагмитите из )ялата зала започнаха да треперят, сяаш се с!"уждаха за

живот.

6и"ра)иите на диса се усилваха с всеи нет!рпелив д!х на Нелтарион. 9ега )ялата

зала трепереше. Парчета сала се от!снаха от тавана и няоло големи сталатита се

разл2ляха зловещо.

% Да# % изс!са нет!рпеливо драон!т. $чите му горяха тресаво. % Да#

9ега )ялата планина стенеше, все едно предстоеше вуланично изригване или

титанично земетресение. Таван!т започна да се руши. $громните ам!ни падаха нався!де и

удряха пода с про"иващ т!панчетата тряс!. Немало отсачаха от тв!рдите л2спи на

драона, но то* изо"що не се интересуваше от това.

После от Драоновата душа се появиха нематериални 'орми. Те "яха сени от

светлина % "леди о"рази, оито се понесоха наооло. Повечето имаха рила и очертанията

им напомняха тези на Нелтарион. Няои "яха черни, други "ронзови, трети сини или

червени. Те се нароиха ооло диса, става*и все повече и повече.

Там имаше и други 'орми % по-мали, но и по-гротесни. Те "лестяха в "олнаво

зелено и много имаха рога и "езд!нни ями вместо очи. ;яха много по-мало на "ро*, но

ооло тях се усещаше няава сила и зло, оето ги правеше не по-мало внушителни от

преплитащите се духове над тях.

Това "яха есен)иите на всичи, допринесли за с!здаването на Драоновата душа,

независимо до"роволно или не. $"в!рзани с диса, заедно те представляваха сила, оято

правеше дори тази на спет ато Нелтарион да изглежда смешна. 9амо появата им "едостат!чна, за да отвори )епнатини по )ялото протежение на солидната планина, а в момента

местността ооло нея се тресеше силно.

Един гигантси сталатит внезапно се отчупи. $"зет от прелонението си пред

амулета, :емният пазител не го за"еляза, преди да стане тв!рде !сно.

9амо удар с подо"ен маща" "и мог!л да нарани черния драон. 9алата удари

Нелтарион отляво на чел2стта и про"и тв!рдата л2спеста пл!т. Една о!рвавена л2спа

полетя и удари с тв!рдия си р!" Драоновата душа.

Нелтарион изрева от ужас % не за се"е си, а по-соро за това аво "и могло да се

случи с "ез)енното му творение. 2спата издраса д!л"оо диса и наруши с!в!ршенството

му. Призрачните с!здания наооло се зав!ртяха в неонтролируем "яс.

Драон!т реагира "!рзо и пре!сна магията. Призрачните 'орми пот!наха о"ратно вдиса, но по-"авно и оле"ливо, отолото се исаше на спета. (огато изчезнаха, грохот!т

и земетресението с!що спряха и само носещият се прах поазваше аво наистина е ставало.



(огато вече "еше "езопасно, Нелтарион сгра"чи Драоновата душа и я прид!рпа "лизо

до се"е си. ?езата не се оаза толова д!л"оа, олото си мислеше в началото, но дори само

това, че изо"що с!ществува, за мало не го хв!рли в истерия. Не очаваше, че нещо, авото

и да "ило, още по-мало п! @самият то*@, ще се оаже заплаха за диса.

% 0е те излеувам % прошепна то*, л2лее*и дре"ното златно !сче в лапата си,

ато ма*а "и сторила с детето в р!)ете си. % Ти отново ще "!деш моето с!в!ршенство#

То* напусна залата олото можеше по-"!рзо, у)а*и на три лапи, здраво стисналдиса в четв!ртата и се насочи о"ратно !м пов!рхността. $т Нелтарион се изл!чваше

отнесеност, оято "и изплашила дори с!пругите му. Дишането на :емния пазител стана

на!сано, сяаш то* се страхуваше, че всичо, постигнато досега, ще се оаже хв!рлени на

вят!ра усилия.

$"аче, вместо да се в!рне там, !дето живееше народ!т му, драон!т зави в друга

пореди)а тунели. (овашото "умтене се усили, доато Нелтарион проарваше огромното си

тяло през тесните оридори, и соро се прев!рна в ясно различими зву)и на усилена ра"ота.

<уваха се странни гласове, чиито думи се гу"еха под ударите на чуове.

Драон!т влезе "!рзо в новата зала. $гненото осветление го принуди да спре за

момент, доато очите му свинат с него. (огато това стана, пред погледа му се разриха орди

от дре"ни, подвижни го"лини, заети с различни де*ности в!рху парчета метал. Нався!деимаше огромни пещи, всичи подд!ржани от "ушуващата разтопена лава далеч под тях.

Половин дузина от зеленоожите с!здания се "ореше да премести от р!глия отвор на

огромен онте*нер нещо, оето приличаше на щит, подходящ за гигант. +етал!т в!тре

"лестеше в яро оранжево. Го"лините "!рзо о"!рнаха онте*нера и таа с!д!ржанието му

падна в голям с!д, п!лен с вода. 3з"линалата пара почти свари един по-"авен ра"отни.

Други го"лини удряха с чуовете си по различни парчета. Няоло, о"лечени в широи

ом"инезони, се мотаеха сред другите и се грижеха всеи да си в!рши ра"отата ато тря"ва.

Нелтарион не отри онова, оето т!рсеше, и изрева8

% +ело1 +ело, веднага при мен1

?ев!т на левиатана заглуши всичи други зву)и. 9треснати, го"лините преустановиха

ра"отата си. Двама за мало не поляха другаря си с разтопено желязо.

% На ра"ота, на ра"ота1 % извиа висо раздразнен гласе). % Да не исате всичо да

развалите=

?а"отни)ите моментално се подчиниха. $т един проход висоо горе се появи хилав

в!зрастен го"лин, по чиято иначе плешива глава се спусаха няоло сивави ичура озина.

То* затопура !м нет!рпеливия драон. Главатарят си м!рмореше сам по )елия п!т, но в

думите му нямаше ярост !м господаря. 6место това то* сяаш през )ялото време

изчисляваше нещо.

% Пл!тност два*сет сантиметра с пов!рхностна площ три*сет и шест вадратни

метра, оето значи при"лизително, ао при"авим още два*сет и един илограма от сместа

и# % (ра!т му отсочи при с"л!с!а с!с средния пр!ст на сво"одната предна лапа надраона. Го"лин!т погледна нагоре, почти изненадан да види левиатана. % Господар2

Нелтарион=

% +ело1 6иж това1

:емният пазител поднесе огромната си лапа "лизо до с!зданието, за да може да изучи

внимателно диса. +ело се намр!щи и нададе )!ащ зву.

% Таова ма*сторство, а сега е "елязано1 Диза*н!т "еше с!в!ршен1

% Една моя л2спа падна в!рху него, го"лине1 $"ясни ми а това "и могло да

повреди нещо неуязвимо1

% 6иждам и р!в. % +ело погледна нагоре и с изучаващ поглед разгледа раната на

Нелтарион за момент, а после отново из)!а. % ?аз"ира се, в това има смис!л1 Господар2

Нелтарион, вие "яхте изл2чително важен за с!здаването на диса, нали= % Ти "еше там, го"лине. :наеш много до"ре.

% Да. 6ие с!здадохте матри)ата на с!зиданието му. % 9!ществото помисли още един



момент, а после запита8 % Другите дадоха ли есен)иите си= $"в!рзани ли са с матри)ата на

диса=

% ?аз"ира се.

% аа, но @вие@ не сте. 6ие с!здадохте Драоновата душа, о'ормихте я с мощта и

р!вта си, но сте единственият драон, о*то не е диретно св!рзан с нея. % Го"лин!т се

ухили, демонстрира*и изострени ж!лти з!"и. % (оето ви прави не*ната @единствена@

сла"а страна, господар2. 2спата и р!вта ви# всяа част от вас е спосо"на да унищожиДраоновата душа. Предполагам, че с леота можете и да смачате диса. % +ело направи

стисащ жест с пале) и поазале).

$чите на :емния пазител се прев!рнаха в чудовищна гледа, дори за го"лина.

% з ниога не "их сторил подо"но нещо1

% ?аз"ира се, че не, раз"ира се, че не1 % из"р!щолеви +ело и се свлече пред

Нелтарион. % (оето значи, че @нищо@ не "и могло няога да я унищожи, нали=

Fростта, пламтяща в драона, намаля. 7стните на Нелтарион се изтеглиха назад,

разрива*и з!"и, по-д!лги от го"лина.

% Да, @нищо@. Таа че моята Драонова душа е# е неуязвима1

% Доато вие не участвате в унищожението * % посмя да му напомни дре"ос!!т.

% (оето ниога няма да стане1 % Нелтарион погледна !м повредения дис. % Нотова тря"ва да се поправи1 3сам амулет!т да стане отново с!в!ршен1

% Това ще изисва с!щото, оето и миналия п!т.

Драон!т се намр!щи.

% 0е получиш толова от р!вта ми, олото ти е нужна1 3сам го отново )ял1

% Естествено, естествено. % +ело погледна през рамо !м го"лините. % Това ще

за"ави ра"отата по другите ви планове. 3 за тях ни тря"ва р!вта и магията ви.

% 6сичо друго може да почаа1 Дис!т не може1

% Тогава да започваме, господар2. Да*те ми само момент да прератя другата ра"ота.

9лед това ще се в!рна с нео"ходимата ми помощ.

(огато го"лин!т се отдалечи, Нелтарион задиша по-лео. ;ез)енното му творение

щеше да "!де излеувано. 9!що ато него, и то щеше отново да стане с!в!ршено.

3 те щяха да властват над света заедно#

Десет

Това е нет!рпимо1 % аза лорд 9таре*, доато взимаше щипа прах от есията си и го

вдишваше с една ноздра. % Една чудесна в!зможност, пропиляна на вят!ра, ?е*в!нрест1

% +оже "и, Десдел. може "и не. Но вече е сторено и тря"ва да си остане в

миналото.

Двамата се намираха в палатата на лорд ?е*в!нрест, заедно с още няоло"лагородни)и-о'и)ери, и о"с!ждаха план за де*ствие, след ато отст!плението "е

прератено. Но Десдел 9таре* "еше у"еден, че решението на (рас армията да спре точно

огато враг!т им е отст!пвал, е незряло. (омандир!т "е у"еден, че нощните ел'и са можели

да стигнат по )елия п!т до 9урамар нео"езпооени, само ао го "яха послушали % мнение,

оето сподели повече от ведн!ж, отато драоновият маг>осни и другите се прис!единиха

!м тях.

% 6о*ни)ите се "иха смело % отв!рна учтиво (рас. % Но те са от пл!т и р!в и са

тв!рде изтощени. 3мат нужда от почива8

% с!що и от храна % изсумтя ;рос, о*то с!провождаше залинателите. Нощните

ел'и явно не исаха омпанията на ора, но т!* ато ?е*в!нрест не "еше наредил изрично

то* да не прис!ства, нио*, дори 9таре*, не посмя да се противопостави на това, че е ту. % Да, има го и този про"лем % с!гласи се господарят на зам!а ;ле ?уу. %

6о*ни)ите и "ежан)ите тря"ва да си почиват и да се нахранят и няма да го о"с!ждаме



повече. 9ега о"аче ще решим аво тря"ва да сторим отту натат!.

% $пределено :ин-зшари1 % аза "!рзо лорд 9таре*. % Тря"ва да спасим рали)а

зшара.

Другите "лагородни)и повториха мнението му. (рас се намр!щи, но не аза нищо.

;яха о"с!дили помежду си това, преди да до*дат, и всичи се с!гласиха, че нощните ел'и ще

стоят вопчени в!в вярата си, че монарх!т им е затворни на демоните. 3 т!* ато :ин-

зшари "е с!що таа и мястото, от оето Пламтящият легион нахлуваше в (алимдор, им сеструваше "езсмислено да спорят за няа!в друг п!т на де*ствие. Независими от причината,

столи)ата тря"ваше да "!де превзета.

(рас о"аче не смяташе, че народ!т на +ал'урион ще се справи сам.

3гнорира*и протоола, то* прист!пи напред и заговори тв!рдо8

% Господар2 ?е*в!нрест1 Тря"ва отново да говорим на тема, оято знам, че не

желаете да о"с!ждаме, но е неиз"ежно1

;лагородни!т прие чаша вино, налято от лорд 9таре*. Дори насред ризата, висоото

положение в *ерархията на нощните ел'и осигуряваше няои преимущества.

% Предполагам, имаш предвид да се св!ржем с джуджетата и други подо"ни=

6дясно от него 9таре* се намр!щи. Подо"ни изражения расяха ли)ата на повечето

други "лагородни)и.+аар и да "еше ясно, че това ще се оаже повторение на предишните му поражения,

маг>осни!т настоя8

% 7"еден с!м, че в момента джуджетата, таурените и другите раси водят со"ствените

си во*ни срещу Пламтящия легион. Eансовете ви за о)еляване са мали, ао сте разделени,

но с о"щи сили :ин-зшари може да "!де превзет, при това с )ената на много по-мало

жертви1

% Таурени в :ин-зшари= % изпл2 един "лагородни. % (оло варварсо1

% ;иха предпочели да си имат @демони@ там= % пром!рмори ?онин на +ал'урион.

% Няма да раз"ереш % отв!рна мрачно друид!т.

% Не, явно няма.

;радатият омандир изпи виното и подаде празната чаша на лорд 9таре*. После

изгледа маг>осниа таа, ато се гледа уважаван, ао и за"луден старе).

% Господар2 (рас, вашият принос !м нашите стратегии е висоо )енен. :нанията ви

за магията надминават дори тези на со"ствените ни маг>осни)и. 0о се отнася до изуствата,

с удоволствие приемам с!вета ви. % Гримасата на ?е*в!нрест стана още по-мрачна. %

(огато о"аче става дума за @други@ в!проси, налага ми се да ви напомня, че вие не сте един

от нас. Не раз"ирате основните истини. Дори да сторя нещо толова ненормално, ато това да

призова джуджетата и таурените на помощ, честно, смятате ли, че те ще до*дат= Недоверието

им !м нас е толова голямо, олото и нашето !м тях. 3 ато стана в!прос, даже и ао се

прис!единят !м нас, мислите ли, че во*ни)ите ни ще се "орят рамо до рамо=

% Джуджетата по-соро ще се о"!рнат срещу ни % намеси се 9таре*. % лчносттаим е до"ре известна. 0е ни огра"ят и ще се срият о"ратно в дупите си.

Друг о'и)ер до"ави8

% таурените ще загу"ят още повече време да се "ият едни с други. Те са повече

зверове, отолото интелигентни с!здания1 Dаос!т в техните реди)и ще се предаде на

@нашите@ во*ни и ще причини таива "езреди)и, че демоните лесно ще ни изтре"ят1

орд ?е*в!нрест се с!гласи.

% ?аз"ирате ли, господар2 (рас, таа не само ще доараме с!щинса лудни)а в

реди)ите си, но на*-вероятно и сигурно унищожение.

% (оето вероятно таа или иначе ни очава, ао прод!лжим сами.

% (онретно тази дисусия зав!рши, до"ри ми маг>оснио, и ми се налага учтиво да

ви наредя да не я подхващате отново.Двамата се гледаха очи в очи няоло сеунди# и не друг, а ?е*в!нрест отмести

поглед п!рви. 6!преи тази мала по"еда, о"аче, (рас не в!зрази.



% Простете ми, че превиших правата си % аза то*.

% 9ега ще о"с!ждаме провизии и татии, господар2 (рас. Наистина няма да имаме

нужда от вашето прис!ствие, нито от това на други залинатели, освен раз"ира се 3лидан,

о*то ми служи диретно. ;их предложил самите вие да си починете. :аслужили сте го.

7менията ви ще са до"ре дошли, огато отново потеглим напред.

(рас се полони учтиво и не аза нищо повече. 9ледван от другите, то* споо*но

излезе от палатата.Но ведн!ж оазал се изв!н о"сега на слуха им, "ледият маг>осни изоментира

горчиво8

% (!согледството им ще доведе до трагичен зав!рше на "итата. Единственият л2ч

!м по"едата е с!2з с другите раси#

% Те няма да го приемат % настоя +ал'урион. % Народ!т ми ниога няма да се "ие

рамо до рамо с други.

% 9 голяма готовност приеха (ориалстраз % онтрира го ?онин.

% +ал)ина могат да отажат на драон, господар2 ?онин.

% 6ярно е % изм!рмори (рас замислено. % Тря"ва да ги намеря.

% Да намериш ого=

% +оят# драоните, раз"ира се.;рос изсумтя, а +ал'урион изглеждаше втрещен. Друид!т знаеше, че (рас е св!рзан

с (ориалстраз, но дори сега не раз"ираше )ялата истина.

% Драоните, господар2 (рас= Но те са в!пл!тената сила1 (а е в!зможно да ги

отриете=

% 3мам своите методи# но за да го сторя, ми тря"ва и начин за "!рзо придвижване.

Нощните са"лез!"и ниога няма да се справят. 3мам нужда от нещо, оето може да лети.

% (ато драон например= % запита сухо ?онин.

% 0е ми стигне и нещо по-мало, приятел2.

:а всео"ща изненада не друг, а +ал'урион отправи предложението8

% Недалеч отту има гори. +оже "и# може "и мога да се св!ржа с Cенариус.

6!зможно е то* да има разрешение на про"лема.

Това явно не "еше нап!лно задоволително, ао се с!деше по изражението на (рас, но

нио* не измисли нещо по-до"ро. Нарая то* имна и аза8

% Тогава тря"ва да потеглим олото може по-соро. 3наче апитан Eадоусонг или

ще се опита да ни зад!ржи, или, оето е много по-лошо, да ни последва с отряда си.

9трахувам се, че таа и нощните ел'и, и Пламтящият легион ще раз"ерат за мисията ни.

На Джарод и останалите им пазачи "еше дадена в!зможност да се в!зстановят. Нио*

не очаваше, че маг>осни)ите ги грози няава 'изичеса опасност насред армията, а

во*ни)ите таа и таа не можеха да се справят с магичеса опасност таа, ато подопечните

си. 9тигнеше ли се отново до поход, защитни)ите раз"ира се неза"авно щяха да се в!рнат

!м зад!лженията си.Но (рас разчиташе дотогава отдавна да е надалече.

% Наистина ли смяташ това за нужно= % запита червеноосият маг>осни.

% :аминавам по две причини, ?онин. П!рвата е тази, за оято говорим. Драоните

могат да о"!рнат развоя на с!"итията. 0о се отнася до втората причина, тя е по-лична.

$тивам, за да раз"ера защо от тях се изл!чва само м!лчание. Това не е редно, ато

раз"ираш. 3сам да отрия истината.

Нио* не в!зрази. орд ?е*в!нрест в!знамеряваше нощните ел'и да потеглят по

мр!нало и (рас тря"ваше да тр!гне, преди няо* да усети, че липсва.

?онин имна.

% ние двамата с ;рос=

% о нашият приятел друид успее да ми осигури транспорт, ато тв!рди, ще сев!рне много преди здрач. +еждувременно вие с ;рос се опита*те да стоите далеч от лорд

?е*в!нрест. 3наче може да ви запита за нас. 0е е достат!чно "есен, огато раз"ере, че с!м



напуснал, и "ез да знае предварително.

% +оже "и, а може "и не. Таа нио* няма да оспорва решенията му на глас.

(рас не о"!рна внимание на шегата на човеа, а вместо това погледна +ал'урион.

% Тря"ва да в!рвим. о потеглим с две нощни пантери !м о"ластта с "ежан)ите,

во*ни)ите няма да ни притесняват много. После можем да зао"иолим и да се насочим !м

горите. % То* изс!са лео. % 3 после ще се молим поровителят ти да ни се притече на

помощ.

Те "!рзо изоставиха другите, следва*и урса, предложен от в!зрастния маг>осни.

6о*ни)ите ги гледаха с м!гляво л2"опитство и подозрителност, но т!* ато двамата не се

насочваха !м 'ронта, тези погледи не траеха д!лго.

+ал'урион все още не се чувстваше споо*но с тази мисия на (рас, но не посмя да

спори с!с залинателя. То* уважаваше м!дростта му и знаеше, че маг>осни!т раз"ира

драоните по-до"ре от всеи друг, огото "е срещал. <есто то* дори почти приличаше на

един от тях. Fвно ня!де в миналото (рас "е имал униалния шанс да живее сред древните

с!здания, поне за известно време. (аво друго о"яснение можеше да има за вр!зата му с

левиатаните=$тне им почти три часа, но нарая навлязоха в гората. Този п!т о"аче споо*ствието,

оето +ал'урион "еше почувствал миналия п!т, огато влезе в подо"но място, не го доосна.

Гората "е изстрадала поварата на егиона и "елезите все още стояха. о защитни)ите не

"яха о"!рнали в!лната таа внезапно, и тя щеше вече да е станала на прах.

6!преи надвисналата заплаха, живот!т все още вирееше ту. Пти)ите пееха и

друид!т можеше да усети а д!рветата пращат на дл!ж и шир вести за новите натрапни)и.

Eумоленето стана осо"ено силно с при"лижаването на (рас, сяаш гората можеше да усети

странността му. Те, раз"ира се, с!що таа приветстваха нощния ел', очевидно различава*и

аурата и "лагословията на Cенариус.

Но друид!т не почувства и следа от полу"ога. Господарят на горите имаше много

задачи, п!рвата от оито да раздвижи другарите си, за да се организират в защита на света

им. (ава ли "еше тази "езумна надежда, че д!рвесното "ожество ще има време да отв!рне

на зова му=

% Тази земя вече е изстрадала много % пром!лви сп!тни!т му. % +ога да вуся

злото, оето е минало отту.

% з с!що. (рас, не знам дали Cенариус ще може да ме чуе ту.

% Не мога да сторя друго, освен да те помоля да опиташ, +ал'урион. о се

провалиш, няма да те виня. Просто ще тря"ва да се справя с помощта на нощна пантера, а

това неимоверно ще за"ави п!туването ми.

Те достигнаха местност д!л"оо сред леса, !дето друид!т чувстваше мало повече от

типичното за горите споо*ствие. То* о"ясни това на (рас и двамата слязоха от седлата. % Да те оставя ли сам= % запита маг>осни!т.

% о Cенариус реши да до*де, ще го стори независимо дали си с мен, господар2

(рас.

+ал'урион намери сред меите диви треви място, !дето да седне. 9тарият

маг>осни почтително застана от едната му страна, таа че да не притеснява друида.

+ладият нощен ел' затвори очи и се он)ентрира. П!рво се пресегна !м д!рветата,

растенията и останалия живот, т!рсе*и сред тях наме за местоположението на полу"ога.

о Cенариус "е минал отту, +ал'урион соро щеше да раз"ере.

Но гората не му предложи дори следа от властелина. Fдосан, друид!т се замисли за

другите си в!зможности. :а с!жаление единствено 9марагдовият с!н му предлагаше сигурен

начин неза"авно да се св!рже с!с своя шанAдо. Точно ато се опасяваше.+ал'урион вдиша "авно, после издиша и се он)ентрира в!рху нематериалния свят.

Нямаше нужда да навлиза из)яло в него, а само да се доосне до р!"а му. Тогава щеше да



прати мислите си !м Cенариус. Дори това взаимоде*ствие с!с 9!ня го плашеше, но

тря"ваше да го направи.

То* усети а се отделя от см!ртното си тяло. 6место о"аче да позволи )ялостно

пренасяне, друид!т зад!ржа про)еса по средата на п!тя. Това се оаза по-изморително,

отолото очаваше, но +ал'урион не планираше да остане в подо"но с!стояние тв!рде

д!лго. То* си представи властелина на горите та!в, а!вто го познаваше, използва*и това,

за да с!здаде вр!за#(он)ентра)ията му внезапно се пр!сна от глас в ухото му8

% +ал'урион1 Не сме сами1

;!рзото отст!пление на ума му о"ратно в тялото разт!рси друида. 6)епенен за

момент, то* не можа да стори почти нищо, освен да отвори очи# точно навреме, за да види

адсия звяр, затичал се насреща му.

Няо* изрече изп!лнени с!с сила думи и зловещата хр!та се сви нав!тре в се"е си.

<удовището се сг!рчи и заизвива, "!рзо превр!ща*и се в гротесна раз!сана упчина

ости и в!трешности.

(рас сгра"чи +ал'урион за р!)ете и го изправи с!с зашеметяваща леота. 9тарият

маг>осни запита8

% +ожеш ли вече да се защитаваш=Друид!т нямаше време да отговори, защото гората изведн!ж оживя. Не само

демоничните хр!ти, но и рогатите звероподо"ни адси пазачи заизвираха от всичи посои.

Демоните имаха числено прев!зходство спрямо двамата залинатели поне десет !м един.

Пантерите им, зав!рзани за едно д!рво, р!мжаха и д!рпаха 2здите, но не можеха да се

осво"одят сами. Демоните о"аче не о"!рнаха ниаво внимание на са"лез!"ите % )елите им

явно "яха маг>осни!т и друид!т.

(рас начерта невидима линия ооло тях и пром!лви друга рата магия. $т земята

изсочиха ристални "одли, оито се извисиха до височината на нощен ел'.

Трима адси пазачи се нанизаха на шиповете. Един адси звяр изрева, защото друг

"одил от!сна част от му)уната му.

;!рзите де*ствия на (рас дадоха време на +ал'урион де се опомни. То* погледна

!м д!рветата на*-"лизо до напиращите демони и измоли от тях помощ.

Де"ели, порити с листа лони се пресегнаха надолу и сгра"чиха четирима от

чудовищните во*ни. Те вдигнаха демоните висоо и ги сриха от погледа на другите.

+ал'урион не можеше да види аво е станало с жертвите, но за"еляза, че те таа и не се

появиха повече.

Другите д!рвета просто протегнаха лоните си, нагажда*и раздвижването си !м

преминаването на егиона. Един адси звяр "езпомощно се преп!на в оренH друг имаше

още по-мало !смет, защото огато се с"л!са с неочаваното препятствие, врат!т му се

счупи.

Но демоните все таа ги о"р!жаваха, осо"ено хр!тите. Погледите им до"иха почти)инична насмеша с при"лижаването им, а мис!лта за двамата попаднали в апан

залинатели явно раз"уждаше апетита им.

6!преи силата на +ал'урионовата атаа, демоните явно се "ояха повече от (рас и не

"ез причина. +аг>осни!т притежаваше много по-големи в!зможности в занаята си от тези

на нощния ел' в неговия и магиите му се появяваха едновременно с огромна сорост и

мог!щество. $т "олното с!здание, оето представляваше при п!рвата им среща, нямаше и

помен. Да, (рас дори сега изглеждаше подложен на огромно натоварване, но това по ниа!в

начин не го спираше.

През гората проехтя изпл2щяване, подо"но на гр!мотеви)а. (рас сгра"чи г!рлото си,

защото т!но "лестящо пипало се "еше увило ооло него, затегнато ато прима на "есило.

+аг>осни!т полетя назад и се понесе !м "одилите, оито самият то* "еше с!здал.Нощният ел' рисува с поглед през рамо и пред погледа му се разри гледа, почти

толова страшна, олото ремонд % огромен селетоподо"ен ри)ар, чиято глава



представляваше рогат череп, с плам!)и вместо очи. 9траховитият му амши влачеше

маг>осниа !м с!д"ата му. Новодошлият "е по-висо от другите демони и от начина, по

о*то те се разделиха, за да му сторят п!т, +ал'урион предположи, че то* е водач!т им.

Друид!т вдигна стиса трева и я хв!рли !м зловещия амши. 9тр!овете се

зав!ртяха "!рзо, а после се за"иха в нишата ато до"ре наточени ножове, доато един от тях

не я преряза нап!лно.

(огато раят на амшиа го пусна, (рас се задави. Падна на олене и се опита дамахне остат!)ите ниша от г!рлото си. Демон!т се преп!на няоло рачи назад, но успя да

запази равновесие. То* вдигна отново все още много д!лгия "ич и се приготви да го използва

срещу младия нощен ел'.

:ао"иолен от демони и с "езпомощен в момента сп!тни, +ал'урион нямаше големи

надежди за о)еляване. Двамата с (рас не само, че се "яха отрили за демоничните у"и*)и,

оито непрестанно ги следваха, но този п!т и водач!т на преследвачите "еше дош!л, за да се

подсигури, че няма да има повторно "ягство. Джарод нямаше да им се притече на помощ.

9амо ?онин и ;рос знаеха за заминаването им и те си мислеха, че всичо е наред. (оло

глупаво "яха пост!пили1

:а негова изненада о"аче демон!т не удари неза"авно. 6место това то* изс!са8

% Преда* ссссе, сссс!зззздание дре"но, и ще "!деш пощаден1 $"ещавам ти го вимето на на*-велиия ссссси госсссподар 9сссаргерасссс1 Това е единсссствената ти надежда

зззза о)еляване#

(рас се заашля в опит да прочисти г!рлото си.

% Д-да се предадеш на Пламтящия легион е# е с!д"а многоратно по-ужасна от на*-

зловещата см!рт1 Тря"ва да се "орим, дори да сме о"речени да загу"им, +ал'урион1

+рачните спомени от ратата му "ита с ремонд араха нощния ел' да си мисли

с!щото. +ожеше само да предполага аво правят демоните с!с затворни)ите си, осо"ено с

онези, оито са "или л2чови за провалянето на досегашните им планове.

% Ниога няма да се предадем1

$гнените очи на демона про"леснаха яростно и то* замахна четири п!ти с амшиа

си. (огато "ич!т удряше земята, про"лясваше светави)а. Пред него изведн!ж се появиха

огромни 'орми. 3 с всеи удар на амшиа, се материализираше нова демонична хр!та.

% Тогава моите л2"им)и ще ссссе нахранят ссс васссс, ззззалинатели1

(рас се изправи, а после се вгледа в демона-водач. $чите му се присвиха опасно.

Но ри)арят-селет "е готов за атаата му. То* заразмахва амшиа ооло се"е си,

с!здава*и м!гла. Тя за"лестя, все едно нещо се е раз"ило в нея.

Нощният ел' прехапа устни. Противни!т им с леота се "е справил с нещо, оето се

очаваше да е много мощна магия.

% Точно ато се "оях % пром!рмори (рас. % Това е Повелителят на хр!тите.

Dаар1

+ал'урион с радост "и го запитал аво точно знае за демона, но точно в този моментдругите чудовища подновиха атаата си. ;одилите ги защитиха в известна степен, но

демоните започнаха да ги раз!сват и трошат с ноти и з!"и. Господарят им отзад се смееше

% зву, подо"ен на с!с!а на сто яростни змии.

Но точно огато п!рвият адси пазач преодоля препятствията и се затича !м двамата

залинатели, в "итата от всичи страни се хв!рлиха во*ни, яздещи нощни пантери, оито

прегазиха няоло демона още преди те да ос!знаят, че са атаувани. 3 доато новодошлите

нападаха, ооло тях се носеше песен.

+ал'урион зяпна, защото ос!зна, че това не са во*ни)ите на Джарод Eадоусонг.

;ронята им "е по-сре"риста и % то* погледна два п!ти, за да е сигурен % о'ормена за

женса 'игура. Песента, оято чуваше, ехтеше в!в в!зхвала на 6алирията % страховитата

"о*на инарна)ия на +а*ата уна.9естринството на Елун "е дошло да ги спаси.

+ал'урион за п!рви п!т виждаше тихите нежни жри)и в ролята им на во*ни. +ного



носеха д!лги извити мечове, доато в р!)ете на други имаше !си опия с остриета и в двата

рая. Няоло дори носеха л!ове, от оито с невероятна сорост изстрелваха залп след залп.

Е'ет!т в!рху демоните "еше неза"авен. дсите зверове падаха в изненадата си.

Една жри)а, размахваща меча си с леотата на опитен "ое), о"езглави рогат во*н. Две нощни

пантери се спуснаха в!рху друга хр!та и я раз!саха от двете страни, доато от нея не

остана нищо повече от !рваво парче месо.

3 сред страховитите валирии, оито сега опустошаваха реди)ите на Пламтящиялегион, +ал'урион з!рна Тиранде.

Преди да успее да я извиа, един демон замахна срещу него. о не "яха "!рзите му

ре'леси, адсият пазач щеше да пререже друида на две. Нощният ел' се прет!роли на една

страна, а после метна магия.

:емята под раата на врага му се прев!рна в!в влажна пес!члива тиня. Демон!т

пот!на до р!ста, но успя да се зад!ржи на това ниво. :адрапа в тв!рдата почва с!с

сво"одната си р!а в опит да се отсу"не, но +ал'урион не му даде таава в!зможност. То*

изрита острието от р!ата на чудовището, а след това се затича !м него. дсият пазач се

в!ртеше на всичи страни, в опит да доопа раата му. Друид!т се подхл!зна и ошмарната

твар сгра"чи едното му ст!пало. +ал'урион о"аче успя да достигне меча точно в мига, в

о*то демон!т го повлече в плаващия пяс!.Нощният ел' замахна с )ялата си сила и за"и острието д!л"оо в главата на адсия

пазач.

Доато демон!т пот!ваше "авно в пяс!)ите, +ал'урион ос!зна, че нещата не в!рвят

на до"ре. 9естринството все още имаше предимство, но не една и две "яха в непосредствена

опасност. Една жри)а "еше раз!сана пред очите му от адси звяр, чиито з!"и преминаха

през г!рлото * ато през оприна. Друга сестра падна на земята, защото адсият пазач пред

нея за"и острието си в отворените чел2сти на нощната * пантера и меч!т излетя през

рамената на отата. 6тори рогат во*н у"и жри)ата само след миг.

Но +ал'урион наистина се ужаси, огато отново погледна !м Тиранде. 6опчена в

"ита с един адси пазач, тя не за"елязваше Повелителя на хр!тите и неговия амши.

;ич!т тря"ваше да се усуче ооло г!рлото *, но заради случа*но преместване на

пантерата под нея усуа здраво р!)ете *, ато ги притисна !м тялото. ?и)арят-селет

др!пна здраво и Тиранде падна от г!р"а на нощния са"лез!" % дори с "роня, тя сяаш не

тежеше и грам.

% Не1 % извиа +ал'урион и се затича !м нея.

(рас, о*то точно правеше няава магия, се опита да го сгра"чи за р!ата.

% Друиде, ту си в "езопасност#

Но нощният ел' го "еше грижа само за Тиранде. :а"равил нап!лно о"учението си, то*

започна да си про"ива п!т през "итата. (огато стигна достат!чно "лизо, сочи# но не !м

приятелата си от детинство.

$громното тяло на Повелителя на хр!тите устоя на тежестта на +ал'урион, ноогато то* се "л!сна в демона, зловещото с!здание загу"и он)ентра)ията си. (амши!т

охла"и хватата си в!рху жри)ата и тя падна мео на земята.

% Глупа1 % изпл2 чудовището и сгра"чи друида за рамото. % з с!м Dаар# а ти

си нищо1

То* о"аче не видя инжала, о*то +ал'урион извади от олана си. +алото острие

пот!на в р!ата на демона на мястото, !дето сг!вите на "ронята при ла!тя оголваха част

от пл!тта му.

Dаар изрева и изпусна плячата си. 3зд!рпа ножа % острието "еше порито с

г!стата слуз, оято минаваше за р!в при демоните. 6место о"аче да използва инжала

срещу +ал'урион, Повелителят на хр!тите го захв!рли настрани и вдигна падналия си

амши. То* прист!пи !м опитващия да се изправи друид, а р!ата му вече се издигаше. % :зззаповедите му "яха да те осссставя жив, ао е в!ззззможно# миссссля о"аче, че

няма да "!де в!ззззможно#



Dаар удари. През тялото на +ал'урион про"яга м!лния и то* се сг!рчи от "ола.

<увстваше се таа, все едно го изгарят жив.

Но част от него остана споо*на по време на агонията. Тя се опря на ученията на

Cенариус и изд!рпа +ал'урион далеч от "олата му. Bестоостта на амшиа се стопи в

нищото. Повелителят на хр!тите замахна втори и трети п!т, но друид!т усещаше ударите

таа, сяаш просто е повял "риз.

+ал'урион раз"ираше, че наазанието рано или !сно ще раз!са тялото му,независимо от липсата на "ола. 7ченията на неговия шанAдо му предоставяха единствено

шанса да стори нео"ходимото, за да се защити# ао изо"що "еше в!зможно.

% 0е те зззапазззя на р!"а на ссссм!ртта, може "и# % присмя му се Dаар и го

удари отново. % То* иссса ссссамо доссстат!чно живот, зззза да може да те изззм!чва1 0е

му осссставя ссссамо толова#

9траховитият гигант отново вдигна "ича.

Поглед!т на +ал'урион се изви !м не"есата. $"лачната порива "еше последната

му надежда и по ирония на с!д"ата Повелителят на хр!тите сам му "еше подсазал из"ора.

6ят!р!т п!рви се отзова на мол"ата му и раздвижи о"ла)ите. Те не о"ичаха да ги

"езпооят и "!рзо пот!мняха в яростта си. +аар и това да противоречеше на природата му,

+ал'урион при"ави и своята ярост, а после пог!делича честол2"ието им. Ту имаше няо*,о*то с!що омандваше м!лнии и се перчеше с това.

Dаар прие неподвижността му за апитула)ия. Повелителят налони р!а назад с

пламтящи очи.

% $ще един удар, таа миссссля1 $ще един удар#

$"ла)ите изт!тнаха и потрепериха.

+!лнията се спусна право надолу, не един, @два@ залпа, оито удариха право в демона.

Dаар нададе во* на "ола, о*то разт!рси всяа ост в тялото на +ал'урион.

Повелителят на хр!тите стоеше неподвижен, о!пан в яра светлина, с висоо вдигнати

р!)е, все едно се опитваше да прег!рне онова, оето го унищожаваше. 6ече изпепеленият

амши падна от треперещите му пр!сти.

Нався!де по "о*ното поле адсите зверове рязо прератиха "итите си и завиха

т!жно.

На*-нарая не"есната светлина из"ледня# и изпепеленият труп на демонсия лорд се

свлече на тревата.

<удовищните хр!ти нададоха още един во*, а после телата им за"лестяха по начина,

по о*то го правеха при призоваването им. 9лед това адсите зверове просто @изчезнаха@

ато един, маар и ревовете им още да ехтяха.

$станали "ез подрепата на Dаар и л2"им)ите му, мал)ината о)елели демони не

можаха да оажат сериозна с!протива на жри)ите и (рас. (огато и последният падна у"ит,

+ал'урион се дот!три до Тиранде.

Тя седеше на земята, все още полузамаяна. (огато го видя о"аче, на ли)ето на младатажри)а раз)!'тя прерасна усмива, оято наара младежа да за"рави из)яло "олата си.

% Тиранде1 Това чудо е твое#

% Няма ниаво чудо, +ал'урион. Един от онези, оито леувах, ми разаза за адси

звяр зад реди)ите ни. 9!що таа описа нещо, оето реших, че е омандващият ги демон. %

Тя погледна за миг !м останите на Dаар. % $тидох да предупредя те" и другите, само за

да отрия, че двамата с (рас сте поели точно насам. +оже "и Елун ми говореше, но

почувствах, че с!с сигурност ви грози опасност.

% 3 затова се о"!рна !м сестринството. 6иждал с!м мало во*ни)и, оито да се

"ият по-до"ре от вас.

Тя му се усмихна още ведн!ж % този п!т с умора, но и задоволство.

% 6 храма на Елун има много неща, оито в!ншните не раз"ират. % 3зражението *стана по-сериозно. % До"ре ли си=

% Да# но се страхувам, че п!туването ни доту с (рас се оазва "езполезно. Надявах



се да се св!ржа с Cенариус, за да може маг>осни!т да получи няа!в транспорт до земята

на драоните.

% ?онин и ;рос наменаха за това, но не можех да повярвам# то* наистина ли си

в!о"разява, че може да се срещне с тях=

Друид!т погледна !м (рас, о*то се изправяше с помощта на две жри)и. (ато много

от другите, и те се отнасяха !м него с уважение, маар и да не "яха с!всем сигурни защо.

+аг>осни!т отиде до трупа на Повелителя на хр!тите и го разгледа с!с смутеноизражение.

% 6иждаш го. 3 с!що ато мен чувстваш, че у него има нещо, Тиранде. +исля, че то*

може да ги намери, ао по няа!в начин достигне земите им.

% Но освен ао няо* драон не го заведе там, а ще успее да се придвижи

достат!чно "!рзо=

% Не знам. з# % внезапно над двамата надвисна сяна. +ал'урион погледна

нагоре, но "езнадеждното му изражение се замени от исрено удивление.

Те о"иолиха групата три п!ти, преди на*-нарая да а)нат встрани, далеч от нощните

са"лез!"и. (отите с!саха, но не се опитаха да нападнат новодошлите по друг начин, може

"и защото самите те не "яха сигурни аво точно представляват.

9 големите си пернати риле и гарванови глави, зверовете напомняха атраненочернигри'они, поне на пр!в поглед. Предните им ра*ни)и "яха л2спести и с изривени ноти

ато тези на гри'он. $тв!д тези прилии о"аче, животните "яха доста различни. 6место

л!вси тела и задни части, тези двете имаха 'орми, подо"ни на онсите.

% Dипогри'и % о"яви всезнаещият (рас, а притесненото му изражение се замени от

силно задоволство. % ;!рзи и сигурни лет)и. Твоят Cенариус не "и мог!л да направи по-

до"!р из"ор.

Тиранде не изглеждаше толова радостна.

% :ащо о"аче са два=

+аг>осни!т и +ал'урион се спогледаха. 3 двамата раз"ираха защо Cенариус "и

пратил повече от едно животно.

% Fвно аз тря"ва да отида с (рас % отв!рна друид!т.

Тиранде го сгра"чи за р!ата и отсече8

% Не, +ал'урион1 Не и там1

% 6иждам смис!л в решението на повелителя на горите % намеси се (рас. %

Друид!т ще е по-спосо"ен да нап!тства хипогри'ите, а и вр!зата му с Cенариус ще ни

придаде по-до"!р статут пред рали)ата на червените, лестраза# $нази, що е живот.

$чите на жри)ата го изгледаха умоляващо, но +ал'урион нямаше из"ор, освен да се

с!гласи8

% То* е прав. Тря"ва да замина с него. Прости ми, Тиранде. % Друид!т я прег!рна

импулсивно. Тя се пооле"а, а после отв!рна на ратата прегр!да. +ал'урион се загледа в

очите * и до"ави8 % 9трахувам се, че може "и ще се наложи да помогнеш на ?онин и ;рос да о"яснят

отс!ствието ни. 0е го сториш ли за мен=

Тя на*-сетне прие неиз"ежното.

% ?аз"ира се. ;и тря"вало да ме познаваш поне дотолова.

Dипогри'ите изграчиха, нет!рпеливи да потеглят. (рас "!рзо се ачи на единия.

+ал'урион го последва на втория с очи, все още вопчени в Тиранде.

Тя внезапно сгра"чи итата му и зашептя. На двамата ездачи им отне само миг,

доато ос!знаят, че Тиранде дава на младежа "лагословията на Елун.

% е п!т % дов!рши тя тихо. % 3 се в!рни )ял# заради мен.

Друид!т прегл!тна, неспосо"ен да аже нищо. (рас прерати неловата ситуа)ия,

ато внимателно пришпори с пети в ре"рата хипогри'а си. :вяр!т отново изграчи, а после сео"!рна в подготова за полета. Този на +ал'урион инстинтивно го последва.

% На до"!р час и "лагодаря, Тиранде % извиа то*. % 9!всем соро ще се в!рна.



% 0е те д!ржа отговорен, ао не си изп!лниш о"ещанието, +ал1

То* се усмихна, защото тя "е използвала детсия му псевдоним, а после му се наложи

здраво да се вопчи в перата на хипогри'а си, защото с!зданието се понесе в!в в!здуха след

другаря си.

% П!туването ще е д!лго % извиа (рас. % ;лагодарение на дара на полу"ога, о"аче,

няма да е и наполовина толова д!лго, олото можеше да се оаже1

+ал'урион имна, маар вниманието му да не "еше с!всем в полета. Поглед!т му сиоставаше вопчен в смаляващата се 'игура долу. То* виждаше а и тя на сво* ред го

на"л2дава, доато нарая вече изо"що не можеше да я мерне.

3 дори тогава прод!лжи да се взира в гората, знае*и с!с с!р)ето си, че и Тиранде

прави с!щото#

Едина*сет

Демоните се прегрупираха за нова атаа и нощните ел'и приеха това за до"!р зна,

в!преи че ?онин и ;рос чувстваха нещата различно. ?е*в!нрест си позволи да лагерува

още една вечер, за да позволи на во*сите си да починат, но маар и двамата странни)и да раз"ираха, че това е нео"ходимо, те с!що таа знаеха, че Пламтящият легион по ниа!в

начин няма да стои с!с ср!стени р!)е през )ялото това време. ремонд с!с сигурност

роеше интриги и планираше по"едата си с всяа сеунда, в оято враговете му "езде*стваха.

$тритието, че (рас и +ал'урион са изчезнали, не се понрави на нощните ел'и.

Джарод изглеждаше таа, все едно се е отправил !м "есилото, и не "ез основание. Негова

"еше отговорността нищо да не се случи на отчаяно нео"ходимите залинатели, а сега няои

от тях "яха изоставили армията под самия му нос.

% орд ?е*в!нрест ще ми вземе ожата за това1 % пром!рморваше от време на

време "ившият о'и)ер от стражата, доато всичи в!рвяха !м палатата на "лагородниа.

Това, че Тиранде, оято тоу-що се "е в!рнала, след ато "еше изпратила +ал'урион и (рас,

настоя да ги придружи, за да о"ясни случилото се, не успоояваше Джарод ни на*-мало. То*

у"едено вярваше, че ще получи жестоо наазание за това, че е допуснал толова )енните за

армията залинатели просто да напуснат.

3 в началото наистина изглеждаше, че "радатият водач ще направи точно това. 0ом

чу новините, лорд ?е*в!нрест нададе яростен во* и "л!сна встрани малата масича, оято

използваше за разноо"разните си арти и "ележи.

% Не с!м давал позволение за таива глупости1 % изрещя господарят на зам!а ;ле

?уу. % 3зв!ршва*и таова гру"о нарушение, те заплашват ста"илността на силите ни1 о

се раз"ере, че двама от залинателите ни са ни изоставили в толова важен момент#

% Те ниого не са изоставили % нададе протест ?онин. % $тидоха да т!рсят помощ.

% $т драоните= $нези двамата може направо да се хв!рлят в пастта на п!рвия,огото срещнат % толова за помощта, оято можем да очаваме от тези с!здания1

2"име)!т на маг>осниа "еше достат!чно до"ра помощ, доато стоеше под онтрола му, но

дивите драони#

% Драоните са на*-старата и интелигентна раса на този свят. Те знаят повече,

отолото ние "ихме могли няога да научим.

% 3 има голяма вероятност да ни @изядат@, преди да имаме шанса1 % отв!рна

?е*в!нрест. То* се вгледа в Тиранде и тон!т му стана мало по-уважителен. 3 ава роля

има 9естрата на Елун в!в всичо това=

% 9рещали сме се и преди, господар2.

То* се вгледа по-от"лизо.

% ааа, да1 Наистина1 3лидан, това е приятелата ти1+аг>осни!т, о*то на"л2даваше тихо отстрани, само имна. 3зражението на 3лидан

не разриваше нищо.



?е*в!нрест ср!сти р!)е.

% Надявах се, че няо* от двама ви може "и има няаво минимално влияние в!рху

младия +ал'урион. 6ече знаех, че нио* не може да заповядва на господаря (рас, наистина

нио*.

% +ал'урион в!знамеряваше да се в!рне % в!зрази жри)ата, % но неговият

поровител му даде зна, че тря"ва да п!тува с маг>осниа.

% Поровител= Да не говориш за онези "езсмисли)и за полу"ога Cенариус=Тиранде о"лиза устни.

% 3лидан може да потв!рди с!ществуването на 6ластелина на горите.

+асата на "лизнаа на +ал'урион се пропуа и то* пром!рмори8

% 3стина е. Cенариус с!ществува. 6иждал с!м го.

% Dммм1 Драони, а сега и полу"огове1 Cялата тази мощ и магия, струпана ооло нас,

а ние гу"им сили, вместо да ставаме по-мог!щи1 Предполагам, че и този Cенариус има

причини да не се с!2зи с нас1

% То* и подо"ните нему се "орят с демоните по со"ствени начини % отв!рна тя.

% 3 говоре*и за демоните, не им ли мина на тези двама глупа)и мис!лта, че

постоянно са подложени на рис от у"и*)и= (аво ще стане, ао ги нападнат преди изо"# %

?е*в!нрест спря, огато видя размяната на погледи сред групата. % Да не "и вече да са гинападнали=

Bри)ата сведе глава.

% Да, господар2. з и моите сестри "яхме там. Ние им помогнахме да надвият

демоните. 3 двамата напуснаха невредими.

:астаналият до нея Джарод направи "олезнена гримаса, а 3лидан полати гневно

глава. ?е*в!нрест издиша шумно, а после седна о"ратно на !сата пе*а, оято използваше

за стол. 9гра"чи отворена "утила вино, отпи голяма гл!та и аза рязо8

% ?азажи ми за това.

Тиранде го стори, ато нарато преразаза отритието си за "лизите у"и*)и, а после

и за ужаса, огато раз"рала, че +ал'урион и (рас вече са потеглили !м горите. Тя се

втурнала натам с!с сестрите си "!рза ато вят!ра и се нат!нала на титаничната "ита.

Bри)ата нападнала, маар и да с!знавала, че таа рисува животите им, и наистина няоло

от тях загинали, но всичи знаели, че маг>осни!т и друид!т са жизнено важни за голямата

по"еда. Не смятали, че има тв!рде голяма саможертва в името на тяхното о)еляване.

6 този миг 3лидан изсумтя тихо, но ?е*в!нрест изглеждаше истинси заинтересован.

То* изслуша внимателно дета*лите за "итата и огато Тиранде разаза за демона с амшиа,

очите му запламтяха.

% Един от омандирите им и с!с сигурност водач!т на тези у"и*)и % от"еляза то*.

% Таа изглеждаше. То* наистина притежаваше огромна мощ, но +ал'урион призова

м!лния от не"есата и таа го у"и.

% До"!р удар1 % ;лагородни!т сяаш се "е озовал по средата между яростта си ив!зхищението от станалото. % 3 точно затова поне друид!т тря"ваше да се в!рне при нас1

Нуждаем се от силата му1

% унната стража и аз ще навасаме за непозволеното му отс!ствие % настоя

3лидан.

% 0е си се наложи, маг>оснио. 0е ви се наложи. % То* постави "утилата встрани

и се загледа в групата, по-спе)иално в ?онин. % 3мам ли твоята дума, маг>оснио, че няма

да последваш п!тя на другаря си=

% з исам само да видя Пламтящия легион сразен, лорд ?е*в!нрест.

% Dммм1 Това изо"що не е задоволителен отговор, но точно та!в очавах от няо* от

вашата пасмина. (апитан Eадоусонг#

Нощният ел' прегл!тна и прист!пи напред, отдава*и чест. % Да, господар21

% 6 началото смятах да ви наажа жестоо за провала ви да уд!ржите тази група под



онтрол. (олото повече научавам за тях о"аче, толова по-мало вярвам, че @о*то и да е@ "и

мог!л да го стори. Това, че сте ги запазил живи и )ели толова д!лго, говори само до"ри

неща за спосо"ностите ви. Прод!лжава*те все таа# доато все още има ого да

надзиравате, раз"ира се.

На Джарод му отне няоло сеунди, доато ос!знае азаното. (огато раз"ра, че

"лагородни!т вс!щност му прави омплимент, че е о)елял толова д!лго в омпанията на

залинателите, о'и)ер!т "!рзо отдаде чест отново. % Да, господар21 Приемете "лагодарностите ми, господар21

% Не# вие приемете моето с!чувствие, % ?е*в!нрест се наведе напред и посегна

!м една от артите. % 6сичи сте сво"одни. Ти с!що, 3лидан. % То* полати глава, доато

гледаше пергамента, и пром!рмори8 % +а*о уна, из"ави ме от всичи залинатели#

На ли)ето на "рата на +ал'урион се изписа таова изражение, все едно поровителят

му го "е ударил през ли)ето с металната си р!ави)а. +аг>осни!т сведе глава в полон и

последва останалите изв!н палатата на "лагородниа.

;рос и ?онин в!рвяха рамо до рамо в п!лно м!лчание. Тиранде се движеше редом с

апитана, о*то все още изглеждаше втрещен от 'ата, че е напуснал с глава, зее още

заачена на раменете му.

Една р!а доосна рамото на жри)ата. % Тиранде#

Другите прод!лжиха напред, а тя се изв!рна ли)е в ли)е с 3лидан. (ратотра*ната му

ярост, че господарят му го е осво"одил, вече "еше изчезнала. 9ега на ли)ето му имаше

изписано напрегнатото изражение, познато * от последния им разговор.

% 3лидан= (аво#

% Не мога да си м!лча повече1 7жасният наивитет на +ал'урион ни доара доту1

Това е последната апа1 То* е станал тв!рде "езразс!ден и не те заслужава1

Тя се опита да отст!пи учтиво.

% 3лидан, денят "еше д!л!г и труден#

% 3зслуша* ме1 Приех желанието му да изучи това &друидство/, защото раз"ирах, че

надеждите му за "!дещето са различни1 $т )елия ни народ аз единствен раз"ирах ам"и)иите

на "рат си1

% +ал'урион не е#

Но то* отново не я остави да дов!рши. $чите на маг>осниа почти "лестяха, огато

до"ави8

% Тази п!теа, оято то* следва, е непостоянна, опасна1 Не е предопределена за

защита1 :нам това1 То* тря"ваше да последва моя п!т1 $тговорите са в (ладене)а1 6иж само

аво постигнах за толова рато време1 унната стража е под моя оманда и чрез тях с!м

из"ил много демони1 П!теата на +ал'урион води само до со"ственото му унищожение# и

може "и до твоето1

% 3 аво имаш предвид с това= % :нам, че те е грижа и за двама ни, Тиранде, а ние, от своя страна, изпитваме силни

чувства !м те". Един от нас ще ти стане с!пруг, всичи го знаем, но доато няога "ях готов

да стоя настрани и да чаам да решиш, "ез да ти влияя, вече не мога1 % То* сгра"чи р!ата *

яростно. % Тря"ва да те защитя от лудостта на +ал'урион1 $тново повтарям, че (ладене)!т

на вечността е единственият източни на сила, о*то може да ни спаси1 Дори жри)ите на

Елун не могат да правят магиите, на оито с!м спосо"ен аз1 9тани моя и аз ще те защитавам1

3 не само, мога да те @науча@ на неща, оито храм!т не може да ти предложи, да ти поажа

ава мощ е спосо"ен да ти даде (ладене)!т1 :аедно ще се прев!рнем в сила, по-мог!ща от

)ялата лунна стража взета заедно, защото ще "!дем един дух в две тела1 0е#

% 3лидан1 % извиа му тя. % $помни се1

То* неза"авно я пусна. 3зглеждаше все едно е пронизан в с!р)ето. % Тиранде#

% Твоите думите за "рат ти могат само да те посрамят, 3лидан, а това, че отправяш



о"винения "ез основание, още повече1 +ал'урион е сторил всичо в!зможно да спаси

живота ни неведн!ж и п!тят, о*то е из"рал, е )енен1 То* може "и е истинсата надежда за

о)еляване на вида ни, 3лидан1 (ладене)!т е зам!рсен1 Демоните извличат сила от него по

с!щия начин ато те". (аво ни азва това=

% Не става* смешна1 9равняваш демоните с това, оето аз правя=

% +ал'урион "и#

% +ал'урион1 % изрещя то*, а ли)ето му пот!мняваше все повече и повече. %9ега раз"ирам1 (а!в ли неад!рни и глупа ти изглеждам1 % То* стисна 2мру и ооло

него за"лестя сурова енергия. % Ти вече си из"рала, Тиранде, дори да не го азваш.

% Нищо подо"но не с!м сторила1

% +ал'урион# % повтори 3лидан с!с здраво стиснати з!"и. % Дано сте много

щастливи двамата# ао о)елеем.

То* се зав!ртя на пета и се насочи !м частта от лагера, предназначена за лунните

стражи. Тиранде го гледаше а се отдалечава. 6незапно от едното * оо поапа с!лза.

% Eамане= % до*де глас изотзад.

Bри)ата подсочи.

% ;росигар=

$р!т имна мрачно. % То* нарани ли те, шамане=

% Не# просто не ме раз"ра.

;рос изгледа отдалечаващия се 3лидан. $т звероподо"ния во*н се разнесе тихо

р!мжене.

% Този не раз"ира много неща# и под)енява още повече.

% 6сичо е наред. 3саше ли нещо от мен=

$р!т сви рамене и отв!рна8

% Не, нищо.

% 6!рна се, защото "ях сама с 3лидан, нали=

% Недосто*ният ти д!лжи много, шамане# и д!лжи още нещичо на онзи.

Bри)ата се намр!щи.

% Не раз"ирам.

;рос разм!рда пр!сти % с!щите, оито 3лидан "е изгорил няога.

% Нищо, шамане, нищо.

% ;лагодаря ти, че ми се притече на помощ, ;росигар. 0е се оправя# с!що и

+ал'урион. :нам това.

$р!т изсумтя.

% 9миреният се надява да е таа.

Но очите му прод!лжаваха внимателно да следят 3лидан.

?онин поспря, за да на"л2дава ора и жри)ата, доато разговаряха. То* прерасно

раз"ираше защо ;рос внезапно се изв!рна и се в!рна при Тиранде. <увствата на 3лидан !м

нея започваха да се превр!щат в мания. Нощният ел' изо"що не изглеждаше изплашен за

живота на "рат си и % доолото маг>осни!т можеше да пре)ени % по-соро се опитваше

да използва отс!ствието на +ал'урион, за да постигне )елта си с Тиранде.

Но три!г!лни!т между тримата нощни ел'и "еше на*-дре"ният про"лем на ?онин.

Повече го "езпооеше наученото за атаата в гората. +аар чове!т да "еше щастлив, че и

(рас, и друид!т са о)елели, по"едата им, "ез да го има за )ел, "е изплашила маг>осниа

повече от всичо друго от мига на пристигането му в тази епоха.

Те се "яха "орили с Dаар, Повелителя на хр!тите. ?онин си спомняше името с

ужас, защото амши!т на гнусния демон можеше да призовава "езра*на глутни)а адсизверове % "ич за всеи залинател. (оло ли много маг>осни)и от Даларан "яха измрели в

ужас заради 2"им)ите на демона по време на второто нашествие=



Да, ?онин имаше основателна причина да се отча*ва дори само при споменаване

името на Повелителя, но се "оеше от нещо друго дори още повече.

9трахуваше се от см!ртта на Dаар ту в миналото.

Повелителят на хр!тите "е умрял в @"!дещето@. Демон!т тря"ваше да о)елее в!в

во*ната срещу нощните ел'и.

Но не и този п!т. Този п!т Dаар вече "еше у"ит# оето означаваше, че "!дещето

с!с сигурност е изменено.(оето п! означаваше, че тази п!рва во*на, в!преи у"и*ството на толова мог!щ

демон, вече с!с сигурност е @в!зможно@ да "!де изгу"ена.

Dипогри'ите летяха висоо над земята, с!сява*и разстоянията с всеи теж! мах на

широите си риле. +аар и да не можеха да летят с!с соростта на драон, мало други

с!здания "яха в с!стояние да се мерят с тях. Bивотните с!ществуваха заради полета и (рас

можеше да почувства в!з"удата им, доато се над"ягваха едно с друго над х!лмове, реи и

гори.

?оден сред не"есата, драоновият маг>осни вдигна ли)е !м вят!ра, наслаждава*и

се на усещането, оето сега му "еше отазано заради транс'орма)ията му. То* се усмихна,огато му се яви неанен спомен за п!рвия му полет с лестраза. 6 онзи ден то* тоу-що

"еше станал неин онсорт и двамата "яха започнали ритуала преди п!рвото си чи'тосване.

По време на този ритуал (рас % или (ориалстраз в истинсата си 'орма %

о"иаляше по-едрата женса непрестанно, за да демонстрира своята сила и ловост. Тя п!

летеше в огромен р!г над ралството на драоните. Bенсата запазваше соростта си

постоянна % нито тв!рде "!рза, нито преалено "авна. ;еше нео"ходимо новият * с!пруг да

поаже ма*сторство в!в всичо, но с!що таа тря"ваше да му остане повече енергия за това,

оето щеше да последва.

(ориалстраз "е направил ави ли не в!здушни маневри, за да впечатли с!пругата си.

етеше по гр!". Преминаваше през тесни про)епи между в!рховете. Дори се остави да падне

!м на*-острите от тях, пропуса*и нанизването само с няоло ст!пи. По онова време

"еше "езразс!ден, но това "е част от играта, от ритуала.

% +оя лестраза# % прошепна (рас на вят!ра, огато спомен!т из"ледня. +оже

"и една с!лза поапа от оото му, а може "и "еше само влага в не"ето. Независимо ое от

двете о"аче, вят!р!т "!рзо я отнесе и то* отново се он)ентрира в!рху п!туването.

Пе*заж!т точно започваше да става по-х!лмист и аменист. Почти "яха стигнали

средата на п!тя. (рас "е доволен, но все таа нет!рпелив. Нещо не "еше наред и то* имаше

с!всем ясна представа ава е причината.

Нелтарион.

:емният пазител.

3звестен в истинсото време на (рас ато чудовището @Детуинг@.+аар и по време на пропадането през историята да "еше изгу"ил много от спомените

си, нямаше а да за"рави черния звяр. 6 "!дещето Детуинг оли)етворяваше самото зло,

винаги отдаден на аузата си да унищожи света, таа че то* да може да управлява

остат!)ите. Нелтарион вече "е прерачил прага на лудостта и (рас "еше пострадал от това.

(огато за последен п!т "е п!тувал до дома си % заведен там от по-младото си &аз/ %

маг>осни!т се "е оазал жертва на параноята на :емния пазител. 9трахува*и се, че "олният

драон "и мог!л да предупреди други за предстоящото му предателство % вс!щност доста

смислено предположение % черният левиатан "еше направил пота*на магия, оято пречеше

на врага му да говори за него. Повечето други драони вече мислеха самия (рас за

полупо"!ран заради това залинание.

Тишината, оято усети п!рво младият (ориалстраз, а сега и по-старото опие, можешеда означава само, че Нелтарион вече е започнал да де*ства. (рас още не можеше да си

спомни аво точно "еше станало и го "олеше, че от всичите му спомени точно този



липсваше. о имаше нещо, оето драоновият маг>осни "и изменил "ез страх от

резултатите в "!дещето, то щеше да е предателството на :емния пазител. Това, повече от

всичо друго, "е довело до падението на драоновата раса.

(рас изведн!ж ос!зна, че +ал'урион го виа. То* разт!рси глава и погледна !м

друида.

% (рас1 :ле ли ти е=

% Това е нещо, оето ниога не може да "!де излеувано % отв!рна по-в!зрастниятзалинател. Намр!щи се на со"ствената си непредпазливост. 6еовете, в оито се "е научил

да пририва емо)иите си, изчезнаха с вр!щането му в тези смутни времена. 9ега (рас имаше

не повече самоонтрол от ?онин или дори от ора.

+аар и да не раз"ираше, друид!т имна и погледна настрани. (рас прод!лжи

мислено да се г!лчи. Тря"ваше да запази онтрол. Това "еше от жизнена важност, ао се

надяваше да предпази всичо от срутването в хаоса.

+ал'урион не раз"ираше значението на см!ртта на Dаар, но и а ли "и мог!л= То*

не знаеше, че Повелителят на хр!тите е сред демоните, у"ити в "!дещето. ?онин щеше да

ос!знае истината, огато чуеше. 3зводите "яха потрисащи. 9ега (рас вече наистина не

знаеше аво им готви "!дещето.

о все още @имаха@ "!деще.П!тешествието прод!лжаваше все напред. Dипогри'ите а)наха ведн!ж, за да утолят

жаждата си при една реа, и двамата им п!тни)и използваха в!зможността да сторят с!щото.

9лед ато се нахраниха, те отново се ачиха на г!р"овете на зверовете си и се понесоха !м

не"ето. (рас се надяваше, че следващото им а)ане ще "!де вече в ралството на со"ствения

му вид.

Пе*заж!т се разчупи още повече. Пред тях огромни в!рхове се издигаха !м не"есата.

6 далечината се виждаха две големи черни пти)и, оито летяха !м тях от о"ратната посоа.

Драоновият маг>осни се напрегна. 9оро, с!всем соро щеше да си е у дома.

(рас само се молеше да намери всичо непо!тнато.

Dипогри'!т на +ал'урион изграчи. +аг>осни!т с!с за!снение видя, че двете

пти)и все още летят !м тях# и че са много по-големи, отолото "е пре)енил

п!рвоначално.

6с!щност тв!рде големи, за да са пти)и.

То* се наведе напред и примижа.

Драони# @черни@ драони.

(рас пришпори животното си встрани и извиа на +ал'урион8

% (!м 2жния ра* на планинсата верига1 ;!рзо1

Друид!т с!що "еше разпознал опасността и се подчини неза"авно. (огато двата

хипогри'а извиха встрани, драоните не промениха урса си. 6!преи острия си поглед,

левиатаните все още не "яха видели двете по-дре"ни с!здания.

+аг>осни!т знаеше, че това може да се промени всеи миг, затова подтивашехипогри'а да се движи олото може по-"!рзо. +оже "и "еше просто с!впадение, че тези

двамата "яха ту нав!н, но (рас имаше други подозрения. То* раз"ираше растящата параноя

на :емния пазител и смяташе, че то* е пратил тези двама пазачи, оито да внимават за

нарушители, навлизащи в драоновите земи. 3ронично "еше, но този п!т лудостта му "е

подсазала правилно.

Dипогри'ите се снижиха с шеметна сорост и се понесоха !м по-нисите в!рхове.

6едн!ж стигнеха ли там, (рас можеше да се отпуснеH черните с!с сигурност щяха да

прелетят пора* тях.

Но единият от драоните погледна !м тях, точно огато изглеждаше, че ще из"егнат

засичане. То* изрева и неговият другар изви зловещата си шия, за да види аво е привляло

вниманието на п!рвия. (огато за"еляза двамата ездачи, то* с!що изрева яростно.Драоните се впуснаха в преследване на плячата си с!с с!в!ршенството на с!здания,

родени да летят.



% (аво можем да направим= % извиа +ал'урион.

% Да летим нисо1 +ожем да се носим из планините по-до"ре от тях1 Те тря"ва да ни

последват или рисуват да ни изгу"ят, а не желаят да разочароват господаря си1

9амо толова можеше да аже за Нелтарион, "ез магията на :емния пазител отново да

го сгра"чи. То* "лагодари на спетите, че друид!т не се опита да му задава глупави в!проси

от сорта на това защо "ягат от драоните, след ато точно тях "яха дошли да т!рсят.

+ал'урион явно имаше доверие на знанията на (рас и раз"ираше, че ао маг>осни!т исада "ягат, значи @тря"ва@ да "ягат.

По-големият от двата звяра % с!ответно и по-старият % започна да напредва пред

своя сп!тни. То* отново изрева и от свирепата му паст из"лина нещо, оето п!рвоначално

приличаше на плам!)и.

Те стигнаха само на няоло ст!пи от маг>осниа, наараха животното му да изграчи

и нагорещиха в!здуха ооло "ег!л)ите с няоло градуса. После &плам!)ите/ започнаха да

падат !м земята, разрива*и пред плячата, че вс!щност представляват разтопена лава %

магия, оято "еше вродена на черното ято.

Преди драон!т да успее да из"!лва втори залп, хипогри'ите навлязоха в планинсата

верига. Преследвачите им ги последваха пл!тно, отсача*и встрани, за да из"егнат с"л!с!

с острите в!рхове.(рас се намр!щи. :наеше оло е талантлива расата му в маневрирането през

планини. Драоните си играеха на таива игри от мига, в о*то можеха да полетят.

9!мняваше се, че двамата с друида ще могат да из"ягат дори ту, но тря"ваше да сторят

всичо по силите си.

После маг>осни!т отново се сети за онези игри и надеждите му се в!рнаха.

То* привлече вниманието на +ал'урион и направи няоло жеста, с оито се

опитваше да о"ясни аво иса % последният представляваше "!рзо посочване !м един

вр!х на североизто. $т изражението на ел'а (рас усети, че и то* се с!мнява, но с!що ато

него раз"ира, че нямат тв!рде много алтернативи. залинание, оето да от"л!сне не един, а

@два@ драона, щеше да е адси трудно, дори за на*-мог!щия маг>осни.

(огато се спуснаха !м определения вр!х, друид!т подара хипогри'а си рязо

вдясно. (рас стори о"ратното. +аг>осни!т "!рзо погледна през рамо и видя, че драоните

повтарят де*ствията им, ато по-едрият се втурна след него.

% лестраза, води ме# това @тря"ва@ да сра"оти# % пром!рмори то*.

Не можеше да види нито +ал'урион, нито другия драон, но това можеше да се

очава. (рас вече не се "езпооеше за друидаH имаше два начина план!т му да успее, но и

двата зависеха от това да се д!ржи на разстояние от преследвача си.

Това се оазваше доста трудно. $громният черен "е опитен лете) и се извиваше и

маневрираше с леота из тесните проходи, през оито плячата му се опитваше да из"яга.

Dипогри'!т с!що "еше велиолепен в летенето, но тря"ваше да претоварва рилете си дори

само за да подд!ржа преднина пред чудовището зад г!р"а си. ла в!преи тези усилиядраон!т "авно при"лижаваше.

?ев!т предупреди (рас точно преди друг ст!л" лава да премине точно през мястото,

!дето се "е намирал сеунда по-рано. 9амо познанията му за татиите на един определен

черен драон го спаси. Дори таа о"аче ро"ата му запуши на няоло места от дре"ните

апчи)и, оито го "яха застигнали. Bивотното му с!що се присви от пепелта, паднала в!рху

единия му заден ра.

+аг>осни!т прелетя под масивна издатина с 'ормата на л2н, изсачаща от

планинсата стена, а после премина през )епнатина, оято разделяше един вр!х на два по-

мали. 6сеи п!т драон!т успяваше да из"егне с"л!с!а, в!преи невероятната сорост, с

оято се движеше.

Планината, оято (рас "еше поазал на +ал'урион, "!рзо се при"лижаваше. Напу наопасността, драоновият маг>осни си позволи да се вгледа на 2г, !дето тря"ваше да се

намира друид!т. Нито чу, нито видя авото и да е, но прод!лжи напред според плана,



надява*и се нещата да се наредят няа си.

Драон!т отново изрева. :алп!т прелетя встрани от (рас и то* се намр!щи на

внезапната неточност на преследвача.

<а огато салната стена вдясно от него се взриви и започна да се срутва отгоре му,

раз"ра, че е "ил надхитрен.

Наара хипогри'а "!рзо да се др!пне от п!тя на свлачището. Дори таа двамата

попаднаха под о"стрел от ам!ни и пр!ст. Едно парче, голямо олото главата на (рас, сеудари в х!л"оа на животното. То изпищя и "ез мало да изхв!рли ездача си. 9амо см!ртната

хвата на маг>осниа го спаси от падане.

7жасна миризма изп!лни о"онянието на "ег!л)ите. <ерният "еше точно зад тях. (рас

вдигна р!а и пром!лви думите на на*-"!рзата магия, оято знаеше.

Пред левиатана из"ухнаха множество светлини. Те "яха относително "езопасни, но

изненадаха драона и дори го заслепиха за миг. То* се изви и изрева ядосано. Едното му

рило удари планината, от!ртва*и тонове сала.

;!рзата реа)ия на маг>осниа му "еше спечелила само няоло сеунди. Надяваше се

друид!т да е с!умял да из"яга от другия драон, но до"ре познаваше упорството на

со"ствения си вид. о +ал'урион все още "еше жив, то* вероятно не се справяше по-до"ре

с преследвача си от самия (рас.После, точно огато планината, оято "е из"рал за срещата, се изправи пред него, (рас

мерна другия ездач. Dипогри'!т изглеждаше изпаднал в истерия, а +ал'урион "еше заровил

глава д!л"оо в!в врата му. Точно зад тях се носеше вторият левиатан.

(рас поведе со"ственото си животно !м това на +ал'урион и се опита да из"!рза

поне мало напред, за да не се с"л!са с ел'а, огато п!тищата им се пресеат. Dипогри'!т

му изграчи, за да предупреди не само другаря си, но и друида. +ал'урион вдигна глава %

единственият зна, че изо"що е видял сп!тниа си.

(огато се срещнаха на 2жния слон на планината, (рас пришпори хипогри'а си

ооло него. +ладият нощен ел' мина в о"ратна посоа. +иг по-!сно големият черен

драон, незаинтересован от другото дре"но с!здание, последва (рас. Неговият партн>ор

прод!лжи гонит"ата на друида.

о (рас имаше няаво предимство пред черните драони, то "еше, че те не знаеха за

неговата принадлежност !м расата им. Нито п! имаха представа, че е летял из тази

местност толова често по време на д!лгия си живот, че вероятно познава "ез"ро*ните *

п!тища по-до"ре от всеи друг.

Гигант!т зад него отново изрева и този п!т залп!т удари толова "лизо, че остави

огнена реза по планинсия вр!х и наара (рас да се задави. Dипогри'!т о"аче летеше

неуморно, разчита*и не само на соростта си, но и на нап!тствията на своя водач.

+аг>осни!т го наара да се спусне лео, а после и да за"ави. Bивотното се "ореше с

втората оманда, но (рас използва голямата сила на волята си, за да надвие с!противата.

3 точно огато хипогри'!т се подчини, +ал'урион се появи от другата страна нав!рха.

(рас наара звяра си да се издигне лео, за да омпенсира при"лижаващия друид.

Двамата с +ал'урион яздеха почти на едно нивоH ао "яха по-"лизо, щяха да се с"л!сат.

+аг>осни!т видя ра*че)а на черно рило зад сп!тниа си.

$тново наара хипогри'а си да се снижи.

+ал'урион п! насочи второто животно право !м не"ето толова внезапно и с таава

сорост, че едва не се изпл!зна по г!р"а му.

Преследвач!т на (рас не успя да смени посоата. Нито п! този на друида. Драоните

"яха толова пог!лнати от лова си, че не можаха да се противопоставят на инер)ията.

Двата гиганта се с"л!саха челно с гр!мотевичен тряс!.

<ерните "егемоти изреваха от "ола и шо. 6примчени заедно, те се понесоханастрани и се с"л!саха с из"рания от (рас вр!х.

Cялата местност потрепери, огато се стовариха в!рху планината. На маг>осниа му



се стори, че даже чува пуот на ости, но не изчаа, за да раз"ере с!с сигурност. (огато двата

драона изчезнаха от поглед, (рас помаха на +ал'урион да го последва. Доато двата

левиатана се оопитят, маг>осни!т и друид!т отдавна нямаше да са там.

:агледа се в при"лижаващите в!рхове. Намираше се много "лизо до )елта си# и сега

повече от всяога исаше да раз"ере аво точно става.

Двана*сет

3лидан тря"ваше да о"с!жда стратегията с лунната стража, но в този момент изо"що

не му пуаше за во*ната. +ожеше да мисли единствено за това, а!в световен глупа "е

изляз!л пред Тиранде. ;еше оголил душата си пред нея, само за да отрие, че "рат му вече е

марирал територията. Приятелата им "е из"рала +ал'урион.

3 на*-отвратителното "еше, че "рат му вероятно "е тв!рде зает с друидството си, за да

за"ележи.

ичният маг>осни на лорд ?е*в!нрест се движеше "ез)елно ооло оопите.

9траж!т, поставен на пост там, вдигна ор!жие и с лео разтревожен глас о"яви8

% 6сичи тря"ва да останат в пределите на лагера, господар2 3лидан1 По заповедна#

% :нам чия заповед.

% Но#

:латистите очи на 3лидан го изгледаха втренчено. 6о*ни!т прегл!тна и отст!пи.

+естността наооло все още "еше порита с д!рвета. Пламтящият легион таа и не "е

успял да я опустоши по време на ратия си онтрол над това място. +аар и това да носеше

утеха на мнозина, 3лидан нямаше да се трогне, дори ао )ялата о"ласт "еше нап!лно

изпепелена. То* вдигна лео едната си р!а, за момент си помисли дали то* самият да не

започне пожар, но после се отаза.

+аар +ал'урион да се "еше нат!нал на демони мало по на 2г, "рат му не се

"оеше, че ту може да се случи с!щото. На п!рво място, 3лидан се движеше с!всем "лизо до

лагера и едва се сриваше от поглед. 3 на второ, всеи демон, о*то се опиташе да го

нападне в момента, щеше да се прев!рна в пепел, преди да успее да премигне. 6!трешната

ярост на 3лидан "е толова силна, че опнееше да се с"ие с нещо, @авото и да е@, само и

само да отсу"не от се"е си ревността, оято изпитваше.

Но нито един адси звяр не се опита да изсмуче силите му, не се появи ин'ернал,

исащ да го прегази. Нито ередар, ги"елен страж или дори няо* от смехотворните адси

пазачи. Cелият Пламтящ легион се "оеше да се изправи срещу 3лидан, защото знаеха, че е

непо"едим.

$свен огато се отнасяше за л2"овта на една личност.

То* намери широ ам!, на о*то да седне, и се замисли за всичите си прераснипланове. Поровителстван от лорд ?е*в!нрест ато един от на*-доверените му слуги %

новото му положение "еше позволило на "лизнаа на*-нарая сериозно да о"мисли онова,

оето зрееше в ума му вече три сезона. $тдавна "еше престанал да гледа на Тиранде ато на

дете и виждаше в нея невероятно расива жена. Доато +ал'урион си приазваше с пти)и,

то* планираше а да помоли жри)ата да стане негова жена.

6 главата му всичо си падаше точно на мястото. Нямаше а няо* да не се в!зхити

от пози)ията му и то* знаеше, че много други ел'и са демонстрирали желанията си !м

него. :а с!всем рат! период от време 3лидан "е поел онтрола над оживелите лунни

стражи и силите му "яха спасили много нощни ел'и от унищожението. ;еше мог!щ, расив

и геро*. Тиранде тря"ваше да се преп!ва от "!рзане да стане негова.

3 @щеше@ да го стори, ао го нямаше +ал'урион.+аг>осни!т изсумтя и посочи друг ам! на"лизо. То* моментално прие 'ормата на

"ратовото му ли)е % толова подо"но на неговото и все па таа различно.



3лидан стисна 2мру.

и)ето се строши на парчета и от него остана само "ез'ормена упчина.

% Тя тря"ваше да "!де моя1

Думите му проехтяха из гората. ;рат!т на +ал'урион изр!мжа при звуа на

со"ствения си глас % всяо повторение му напомняше оло много е загу"ил.

% Тя щеше да "!де моя# % поправи се то*, изгу"ен в самос!жалението си. % о

не "еше ти, "рато +ал'урион, тя щеше да "!де моя#&То* винаги получава предимство % появи се внезапна мис!л в главата му, % маар

че е толова явно, че ти го заслужаваш повече./

% з= 9амо защото имам тези очи= % изсмя се 3лидан сам на се"е си. % +оите

невероятни златни очи=

&:на за величие# полич"а за легенда#/

% Eега от страна на "оговете1

+аг>осни!т се изправи и се насочи по-д!л"оо сред горите. Но дори таа не можеше

да из"яга от гласа, от мислите# и няава част от него вс!щност не исаше да го прави.

&+ал'урион даже не подозира, че тя го желае. аво ще стане, ао ниога не

раз"ере=/

% 3 аво се очава да направя= Да ги д!ржа разделени= 9!с с!щия успех мога даопитам да попреча на луната да изгрее1

&ми ао +ал'урион умре по време на во*ната, преди да успее да узнае истината= 0е

"!де сяаш ниога не е правила своя из"ор1 Тя с!с сигурност ще до*де право при те", ао го

няма +ал'урион#/

+аг>осни!т се спря. То* сви р!)е в шепа и с!здаде в тях о"раз на тан)уващата

Тиранде. ;еше мало по-млада от сега и носеше надиплена роля. $"раз!т представляваше

спомен на 3лидан от един 'естивал няоло сезона по-рано. Тогава за п!рви п!т то* я видя

ато нещо повече от приятел за игри.

&о +ал'урион го нямаше#/

3лидан рязо затвори р!)ете си и видението изчезна.

% Не1 Това е варварсо1

Но веднага след това мл!на, защото чувстваше няаво перверзно очарование от

мис!лта.

&Насред "итата може да се случи всичо. +оже "и не см!рт, но демоните сигурно

знаят за +ал'урион. То* разруши п!рвия портал, у"и с!ветниа на рали)ата, а сега и един

от омандирите на егиона# Те ще го исат жив# определено жив#/

% Да го предам# на тях= з#

&;итите са о"!рани, няои изостават. Нио* не може да "!де винен#/

% Нио* не може да "!де винен# % пром!рмори 3лидан. То* отвори р!)е и о"раз!т

на Тиранде отново се появи между тях. 3звестно време младеж!т го гледа, о"мисля*и.

Но после маг>осни!т отново затвори р!)е и ги стисна здраво. 9лед това, отвратен отмрачните си мисли, из"!рса длани в дрехите си и "!рзо се зап!ти о"ратно !м лагера.

% Ниога1 % изр!мжа то* под нос. % Не и "рат ми1 НиогаA.

3лидан прод!лжи да си м!рмори, доато в!рвеше. Не за"еляза, огато от д!рветата се

отдели самотна 'игура, оято го на"л2даваше от разстояние, ухилена от моментното

подхл!зване на "ратсата о"ич и честта на нощния ел'.

% $сновите са поставени % прошепна тя, за"авлява*и се. % 3 ти сам ще ги

надграждаш, "лизнао на друида.

3 с тези думи с!зданието се запром!ва в о"ратна посоа# движе*и се на два

осмати ра*ниа, зав!ршващи с опита.

орд ?е*в!нрест не желаеше да чаа повече завр!щането на друида и маг>осниа и

заповяда на нощните ел'и да потеглят на следващия ден. 9тана ясно, че повечето от



подчинените му предпочитат да маршируват посред нощ, но "лагородни!т не желаеше

демоните да го сметнат за тв!рде предвидим. ;о*)ите му се адаптираха !м дневната

светлина, доолото им "еше по силите, маар това да значеше, че силите им не са в зенита

си. 9ега ?е*в!нрест разчиташе на решителността на народа си и ос!знаването, че ао се

проваляха, това щеше да означава см!ртта им.

Пламтящият легион от своя страна ги чааше с!всем на"лизо. Нощните ел'и

маршируваха с!с знанието, че р!вопролитието се намира точно отв!д хоризонта, но в!преитова прод!лжаваха напред.

3 таа "итата за (алимдор прод!лжаваше.

Доато нощните ел'и се "ореха за о)еляването си, а 3лидан се опитваше да о"уздае

злоо"ните си мисли, (рас се "ореше с!с с!всем различен про"лем, за о*то +ал'урион

подозираше, че не е "ил част от плана.

% То прод!лжава до!дето ми стигат сетивата % изс!са "езпомощно маг>осни!т.

&То/ "е невидимо за оото, но не и за допира. &То/ представляваше о"ширен невидим

щит, о*то ги д!ржеше на ден разстояние % по пре)ената на (рас % от )елта им.

$триха го по трудния начин. Dипогри'!т на маг>осниа се с"л!са с &@нищото@/ иудар!т "е толова силен, че (рас падна от г!р"а на раненото животно. +ал'урион веднага

"еше раз"рал, че няма да може да стигне до приятеля си навреме, затова измоли помощ от

вят!ра. +ог!щ планинси порив подхв!рли сп!тниа му отново напред, достат!чно "лизо до

друида, за да го сгра"чи за р!ата. 9лед това се приземиха, за да изучат новото препятствие.

3 след няоло часа &изучаване/, (рас не изглеждаше по-"лизо до отговора# а това

да го вижда толова "езпомощен, изнервяше +ал'урион повече, отолото смееше да

поаже.

На*-нарая в!зрастният маг>осни пром!лви немислимото8

% По"еден с!м.

% Не намираш ли метод, чрез о*то да го пронижеш=

% По-лошо, друиде, защото дори не мога да се св!ржа с тези в!тре. Това нещо

"лоира даже мислите ми.

+ал'урион д!л"оо уважаваше (рас. +истериозният маг>осни му помогна да

о)елее, огато лорд (савиус плени духа му. 9таре)!т с!що таа "е л2чов 'атор в

унищожението на с!ветниа на рали)ата и разрушаването на портала. Да го види таа

сломен#

% Таа "лизо# % прод!лжи маг>осни!т. % Толова "лизо1 Това е негово дело,

сигурен с!м1

<ие дело=

9ега, доато на"л2даваше младежа с присвити очи, прилиата на (рас с нощните

ел'и "е станала още по-смущаваща. 3зглеждаше сяаш пре)енява сп!тниа си и +ал'урионвнезапно изпита огромно желание да се оаже достоен за доверието му.

% Да, тря"ва да го научиш % отрони нарая маг>осни!т. % :аслужаваш да го

знаеш#

Друид!т зад!ржа д!ха си. (авото и да исаше да му разрие (рас, очевидно "е от

огромна важност.

% Погледни право в очите ми, +ал'урион. % (огато младеж!т се подчини, приятелят

му прод!лжи8 % Твоят народ нарича трима души &странни)и/. ?онин, о*то се нарича чове,

и ;рос, ор!т. Не познавате расите им, но те са таива, авито ги виждате, чове и ор.

6!зрастният маг>осни зам!лча за мало. +ал'урион реши, че тря"ва да го нас!рчи,

затова имна в потв!рждение8

% <ове и ор. % (азвал ли с!м няога аво с!м аз= Няо* от другите о"яснявал ли го е=

Нощният ел' се замисли, но не можа да си спомни расата на (рас да е "ила



споменавана.

% 6 те" има от р!вта на нощните ел'и. 3зглеждаш, сяаш си от нашия вид, дори#

% +оже и да приличам на няого от расата ви, ао е "ил м!рт!в година или две, но

това е на*-"лизата прилиа, оято можем да намерим, нали= Това, оето виждаш, е само

масироваH между моята и твоята раса няма р!вни вр!зи# нито п! имам родство с

чове)ите, орите, джуджетата или таурените.

+ал'урион изглеждаше о"!ран. % Тогава# аво си ти=

Поглед!т на (рас го впримчи още по-силно. 9ега младеж!т виждаше само тези чужди

очи.

% 6гледа* се внимателно. 6гледа* се над!л"оо и помисли за това, оето вече знаеш.

Доато гледаше в очите на сп!тниа си, +ал'урион си спомни всичо, оето знаеше, а

то не "еше ниа мало# залинател с впечатляващо знание и талант. Дори в на*-лошата си

'орма (рас изл!чваше ооло се"е си аура на невероятна старост и опитност. 9естринството

чувстваше това, маар и ниоя от тях да не раз"ираше точно аво означава. 9!щото важеше

и за лунната стража. Дори нощните са"лез!"и се отнасяха !м маг>осниа по-до"ре,

отолото !м господарите, оито ги "яха отгледали.

3 за известно време (рас дори разполагаше с приятелството на драон#Драон#

(огато "егемот!т "еше далеч, маг>осни!т страдаше ато на см!ртно легло. Драон!т

с!що "е поазал призна)и за ненормално силно изтощение. :аедно о"аче те ставаха ато

един, а силата им се увеличаваше.

Но в това имаше още. (ориалстраз говореше с (рас ато с ниого другиго# ато с

равен, почти "рат.

6ижда*и ос!знаването, раз)!'тяващо на ли)ето на друида, (рас прошепна8

% Намираш се на прага на раз"ирането. Преоси го сега.

То* се отри из)яло пред +ал'урион. 6 ума си нощният ел' видя (рас

транс'ормиран. ?о"ата му се раз!са на парчета, доато тялото израстваше и се извиваше.

(раата му се ог!наха на о"ратно, а ст!палата и дланите му се увенчаха с д!лги ноти. $т

г!р"а му израснаха рила, оито се разшириха толова много, че мажеха да срият луната.

и)ето на маг>осниа се изд!лжи. Нос!т и устата му станаха едно и о'ормиха

зловеща паст. (осата му се втв!рди и се прев!рна в гре"ен, о*то преминаваше по )елия му

гр!" до в!рха на опашата, оято се "е появила заедно с рилете.

3 огато алени л2спи пориха всеи сантимет!р от тялото му, +ал'урион пром!лви

името, с оето всичи назоваваха подо"ни страховити левиатани8

% @Драон1@

3 тогава невероятният о"раз изчезна с!що толова "!рзо, олото се "еше появил.

+ал'урион полати глава и изгледа 'игурата пред се"е си.

% Да, +ал'урион 9тормре*дж, аз с!м драон. <ервен, за да с!м по-точен. $т веовенося о"лиа на едно или друго см!ртно с!здание, защото из"ор!т ми "е да "родя сред вас, да

о"учавам и сам да уча, защото се "оря за мир помежду ни.

% Драон# % +ал'урион отново полати глава. Това о"ясняваше много от

станалото досега# и на сво* ред повдигаше още много в!проси.

% 9ред онези в армията само ?онин наистина знае о* и аво с!м, маар че ор!т

може "и се досеща, а сестринството сигурно има своите подозрения.

% Dората с!2зни)и ли са на драоните=

% Не1 Но с тази масирова, оято виждаш пред те", взех ?онин за мо* учени %

невероятен маг>осни, дори за представител на неговата раса с многостранни в!зможности1

6 няои отношения му имам по-голямо доверие, отолото на няо* от моя народ.

9яаш за да на"легне на този 'ат, (рас % +ал'урион все още не можеше да сенасили да го нарече драон % удари р!а в невидимата "ариера.

% 3 @това@ ту само поазва оло с!м прав да го правя. Не тря"ва да го има.



% Драон# но защо не се транс'ормира, за да долетиш ту= :ащо ме наара да

призова хипогри'ите= % После в ума на нощния ел' се появиха и други странни ин)иденти.

% +ожеха да те у"ият неведн!ж, вл2чително и при последната ни "ита с демоните1

% Няои неща тря"ва да останат та*на, +ал'урион, но ще ти ажа следното % не се

транс'ормирам, защото не мога. Това умение ми е отнето в момента.

% ?аз# раз"ирам.

(рас се изв!рна о"ратно !м сритата стена, отново т!рсе*и няа!в вход в нея. % 9ега раз"ираш защо "ях толова сигурен, че ще мога да се срещна с драоните. Те

"иха послушали един от своите. 9!що таа "иха о"яснили на с!народни защо се д!ржат

толова та*нствено. % То* изс!са свирепо и стресна нощния ел'. % о раз"ира се п!рво

успея да се св!ржа с тях.

% 3 о* "и сторил това=

3зглеждаше, сяаш (рас в!знамерявала отговори, но после стисна рязо уста. 9лед

няоло сеунди явна в!трешна "ор"а, то* отв!рна мрачно8

% Няма значение. 6ажното е, че се провалих. Единствената ни надежда да

подсигурим изхода от во*ната се намира изв!н досега ми.

3маше много неща, оито драоновият маг>осни не "е азал на +ал'урион и

нощният ел' го знаеше. Друид!т о"аче уважаваше (рас достат!чно, за да не го притисаповече. 9ега единственото, оето исаше да стори, "еше да помогне, осо"ено при новото си

раз"иране на ситуа)ията. о маг>осни!т можеше да у"еди вида си да се вл2чи в

защитата, това с!с сигурност щеше да доведе пламтящия егион до "!рз ра*.

Но магиите им не можеха да отворят стената, нито п! двамата можеха просто да

преминат през нея ато призра или#

Друид!т прегл!тна с усилие и аза8

% +оже "и има начин да преминем, или поне аз.

% (аво исаш да ажеш=

% з# аз мога да вляза в 9марагдовия с!н.

и)ето на маг>осниа пот!мня, а после стана замислено. +ал'урион се надяваше, че

то* ще отхв!рли идеята, но вместо това (рас имна.

% Да# да, може "и това е единственият начин.

% Но ще помогне ли= з дори не знам дали ще могат да ме чуят или видят# а ао го

сторят, ще слушат ли=

% Една може "и ще е спосо"на на всичо това. Тря"ва да т!рсиш спе)иално нея.

3мето * е 3зера.

@3зера.@ Cенариус "е споменал името *, огато "еше предложил на учениа си да го

научи а да влиза в )арството на с!ня. 3зера "еше една от петте 6елии спета. Тя

владееше 9марагдовия с!н. 3зера с!с сигурност можеше да го чуе и види в нематериалния

му о"ли# но щеше ли да си направи труда да се вслуша в думите му=

?азчита*и очевидното нежелание на нощния ел', (рас до"ави8 % о успееш да я у"едиш да те заведе при лестраза, червения драон, тогава тя

може "и ще запита (ориалстраз, о*то познава и двама ни. лестраза ще го изслуша.

$т начина, по о*то интона)ията на маг>осниа се измени, огато аза другото име,

+ал'урион раз"ра, че този червен драон е много, много важен за (рас на лично ниво.

Друид!т знаеше, че лестраза е още един от спетите и се зачуди а таа (рас може да

говори за нея таа лео. 9п!тни!т му "еше повече от о"иновен драон, шпиониращ по-

младите расиH статут!т му сред со"ствения му вид явно "еше висо.

Това знание даде смелост на +ал'урион.

% 0е сторя всичо нео"ходимо.

% о 3зера не прояви достат!чно интерес, ще е до"ре да * споменеш Cенариус.

Повече от ведн!ж, ао се наложи % пос!ветва го доп!лнително драоновият маг>осни.Несигурен по а!в начин "и повлияло това, нощният ел' в!преи всичо имна,

защото имаше доверие на (рас, а после седна на земята. 9п!тни!т му го на"л2даваше в



тишина, доато се разполагаше. Наместил се удо"но, +ал'урион затвори очи и се

он)ентрира.

6 началото медитираше, за да се успоои. (огато се отпусна, нощният ел' почувства

п!рвите призна)и на дрямата да го доосват. То* ги приветства и прег!рна. 9м!ртният свят

все повече и повече се отдр!пваше от друида. 9поо*ствието се спусна ооло +ал'урион

ато одеяло. То* знаеше, че (рас го пази, таа че не се страхуваше да се отпусне в 9!ня.

+аг>осни!т щеше да зариля "еззащитното му тяло.3 преди да го ос!знае, младеж!т заспа. 6 с!щото време о"аче се чувстваше по-"уден

от всяога. Нощният ел' се он)ентрира в!рху напусането на см!ртния свят. То* следваше

наученото от Cенариус, за да отдели духа от тялото си.

$аза се толова лесно да стори това и да намери п!тя !м 9марагдовия с!н, че

+ал'урион се почувства засрамен от досегашните си оле"ания. Доато оставаше вопчен в

мисията си, с!с сигурност щеше да п!тува из другия свят в "езопасност.

6сичо се озари от зелена светлина. (рас изчезна и о"р!жението на +ал'урион се

измени. Планинсият регион изглеждаше изненадващо една!в и в двете измерения, но

в!рховете в 9марагдовия с!н "яха по-остри, по-мало изронени от времето. Таа, ато са

изглеждали, огато 9!здателите са ги издигнали от п!рвичната материя. 6!преи

неотложността на мисията си, +ал'урион за миг спря, за да се в!зхити на ра"отата наНе"есните. 3зчистеното величие на ширналата се гледа го в)епени.

Но в истинсия свят нямаше да остане нищо, ао Пламтящият легион не "!деше

спрян, таа че друид!т на*-сетне потегли напред. Пресегна се !м "ариерата, очава*и

с!протива, но нищо не за"ави р!ата му. 6 9марагдовия с!н магията наистина не

с!ществуваше. Драоните очаваха нарушители от по-земен тип, подчинени на природните

заони на този свят.

+ал'урион се понесе през мястото, !дето се намираше стената, и се насочи !м на*-

висоите в!рхове в далечината. Преди да се с"л!сат с "ариерата, (рас му ги "еше посочил

ато дом на неговия вид. Т!* ато старият маг>осни не "е азал нищо, преди друид!т да

навлезе в 9!ня, младеж!т реши, че тря"ва да прод!лжи в тази посоа.

То* полетя над тихата земя, а огромните планини го араха да се чувства ужасно

незначителен. :еленият н2анс на всичо, в ом"ина)ия с липсата на всяа!в живот,

при"авяше !м с2рреалистичното усещане за о"р!жението му.

(огато се при"лижи !м предполагаемата си )ел, +ал'урион се он)ентрира.

:еленият )вят из"ледня и то* започна да за"елязва няои призна)и на поха"яване. Дух!т му

все още се &движеше/ из 9марагдовия с!н, но сега виждаше и настоящия свят.

3 п!рвото, оето с!зря, "еше огромното и свирепо ли)е на един ален драон.

+ал'урион отсочи назад стреснат. $чаваше главата на "егемота да се изстреля

напред и да го захапе, но пазач!т прод!лжаваше да гледа през него. На друида му отне

няоло сеунди, за да ос!знае, че драон!т не може да го види. Прис!ствието на пазача,

о*то "е а)нал в!рху висо изострен вр!х, доазваше, че нощният ел' тря"ва да се намира"лизо до мястото, !дето се с!"ираха левиатаните. +ал'урион о"аче не смяташе, че има

времето да прет!рсва планините една по една за точното им местоположение. 6место това се

замисли за това, оето вече знаеше. 3зера "е господара на 9марагдовия с!н. Тя с!с

сигурност щеше да чуе призива му от толова "лизо.

Това дали ще отговори "еше с!всем друг в!прос.

:нае*и, че не му остава друго, освен да опита, друид!т пот!на о"ратно в

9марагдовия с!н и си представи зеления драон. 9!знаваше, че начин!т, по о*то я рисува

в!в в!о"ражението си е далече от истината, но все па "еше нещо, в!рху оето да се

с!средоточи.

&3зера, господаро на света на с!нищата, велии спете, смирено моля за разговор с

те"# Нося вест от един, о*то познава $нази, що е живот, сестра ти лестраза#/+ал'урион зачаа. (огато стана ясно, че няма да получи отговор, опита отново8

&3зера, $нази що с!нува, в името на Cенариус, Повелителя на горите, исам от те"



този дар. Призовавам те#/

То* мл!на, защото усети внезапното прис!ствие на няо* друг. Друид!т изви глава

вдясно и видя сла"а жена от своята раса, о"лечена в прозрачна ро"а, оято се вееше, маар и

да нямаше вят!р. (ачулата на ро"ата * пориваше всичо, освен ли)ето % расиво и

споо*но, чи*то единствен смущаващ елемент "яха очите# или по-соро затворените им

лепачи.

9!зданието може и да изглеждаше ато нощен ел', но в до"ава !м яратаизумрудена оса % по-впечатляваща от зеленото на всеи истинси представител на расата

му % ожата и дрехите *# всичи "яха в един или друг н2анс на с!щия )вят.

Не можеше да има с!мнение, че това е 3зера.

% До*дох % отв!рна тя, тиха, но тв!рда, а очите * таа и не се отвориха, % маар и

само да прератя ряс!)ите ти. +ислите ти преминаха през ума ми ато "ара"анен т!тен.

+ал'урион се опита да оленичи.

% Господаре#

Тя махна с!с сла"ата си р!а.

% Нямам нужда от подо"ни жестове. 3звиа ме. з до*дох. (ажи си авото имаш за

азване и се маха*.

7спех!т му все още го удивляваше. Пред него стоеше една от велиите спети.Просто не можеше да повярва, че си е направила труда да му отв!рне.

% Прости ми, ниога не "их си помислил да те "езпооя#

% 3 все па ето те ту#

% До*дох с няо*, о*то до"ре ви познава# драон на име (рас.

% 3мето му ни е известно, маар и разс!д!!т му да е под подозрение. 3 аво за

него=

% То* иса да се срещне с лестраза. Не може да премине през "ариерата,

зао"иолила това място.

Доато +ал'урион говореше, му се налагаше непрестанно да он)ентрира

вниманието си в!рху спета. 3зера постоянно потреперваше и изчезваше от 'оус, все едно

е само плод на в!о"ражението му. 3зражението * не се променяше, но под спуснатите *

лепачи очите непрестанно се движеха. То* не се с!мняваше, че тя вижда всичо наооло, но

наистина му "еше интересно @а@ успява да го прави.

% ;ариерата е поставена, защото плановете ни са от много делиатно естество %

заговори спет!т. % Доато не му до*де времето, не "ива да изтича ин'орма)ия аво се

опитваме да сторим# таа тв!рди :емният пазител.

% Но то* тря"ва да влезе#

% $"аче няма да го стори. з нямам думата по този в!прос. Това ли е всичо=

+ал'урион помисли мало над думите на (рас.

% Тогава, ао е в!зможно да говори с лестраза чрез те"#

3зера се засмя % толова стрясаща промяна на с!стоянието *, че нощният ел' сепочувства ато ударен.

% Ти си наистина "езочлив, см!ртно с!здание1 з тря"ва да "!да проводни, доато

то* досажда на сестра ми в таива смутни времена1 Нещо @друго@ да ти се ще, доато таа и

таа си ту=

% 6 името на моя шанAдо Cенариус, това е всичо, оето желая, и нямаше да го правя,

ао не "еше нужно1

(огато спомена името на полу"ога, се случи нещо странно. $"раз!т на 3зера стана

осо"ено м!гляв и очите под лепачите сяаш погледнаха надолу. ?еа)ията, маар и рата,

"еше отчетливо за"ележима.

% Не виждам причина да прод!лжаваме с тази досада. 6!рни се при сп!тниа си,

нощни ел'е, и# % +оля те, господаре на 9марагдовия с!н1 Cенариус ще гарантира за мен. То*#

% Няма смис!л да повтаряш името му1 % отсече рязо 3зера. :а с!всем рат! миг тя



изглеждаше таа, сяаш ще отвори очи. На ли)ето * се изписа изражение, оето +ал'урион

познаваше тв!рде до"ре от детството си. По-рано си "е помислил, че Cенариус и спет!т са

"или л2"овни)и. Но ао правилно разчиташе изражението *, случаят не "е та!в.

3зера % $нази що с!нува, една от петте велии спета % реагира на името на

полу"ога ато л2"яща @ма*а@.

Друид!т отст!пи назад засрамен. 3зера не му о"!рна внимание, явно увлечена от

няа!в спомен. :а п!рви п!т, отато "еше срещнал (рас, ел'!т "е ядосан на маг>осниа.Това знание не носеше нищо до"ро и сп!тни!т му тря"ваше да е наясно.

То* започна да напуса )арството на с!ня, но 3зера о"!рна незрящия си поглед !м

него и внезапно о"яви8

% 0е с!здам вр!за, за да достигнеш лестраза.

% Господаре#

% Няма да споменаваш повече за тази ситуа)ия, нощни ел' или ще те изхв!рля от

ралството си завинаги.

+ал'урион се подчини и рязо затвори уста. (авато и да "еше вр!зата * с

властелина на горите, явно е "ила много, много д!л"оа и д!лготра*на.

% 0е поведа духа ти !м мястото, !дето сега се срещаме, и ти ще изчааш, доато

не реша, че е дош!л момент!т да говориш с!с сестра ми. <а тогава ще * предам думитети# и @неговите@.

Bл!чният тон, с о*то изрече последната дума, достат!чно ясно поазваше яростта *

!м (рас. +оле*и се при"!рзаното предложение на сп!тниа му да не ги у"ие и двамата,

друид!т се с!гласи "езм!лвно.

Тя протегна р!а.

% Поеми я.

Ел'!т се подчини с на*-голямо уважение. Ниога не "еше доосвал друг дух в

9марагдовия с!н и не знаеше аво да очава. :а негова изненада, р!ата на 3зера "е с!всем

ато о"иновена, не изглеждаше "езпл!тна. Това с!с с!щата леота можеше да е и р!ата на

ма*а му.

% :апомни предупреждението ми % аза спет!т.

Преди да е в с!стояние да отв!рне, те навлязоха в см!ртния свят. Преминаването "еше

толова рязо, но с!щевременно и гладо, че нощният ел' имаше нужда от няоло сеунди

да се нагоди !м промяната в о"р!жението си. 9лед това се наложи да се нагоди !м

внезапното изчезване на 3зера.

Не, тя не "еше изчезнала. Намираше се на няоло метра от мястото, !дето се носеше

то*. Повелителата на 9марагдовия с!н в п!лното си величие. $громен драон с "лестящи

зелени л2спи, тя правеше (ориалстраз % единственият друг драон, огото "еше виждал

друид!т % да прилича на джудже.

3 не "еше само тя. (огато на*-сетне о"!рна внимание на зао"иалящия го свят,

нощният ел' видя, че двамата далеч не са сами. Три други огромни драона се намираха в)ент!ра на огромната зала. <ервеният с!с сигурност "еше лестраза, онази, оято (рас

т!рсеше. 9!що ато 3зера, и тя изл!чваше расота и досто*нство, но изглеждаше много по-

жизнена и енергична. До нея седеше м!жар, голям почти олото нея, чиито л2спи

постоянно се меняха % от сре"!рно до син>о през ом"ина)ия от двете % сяаш на случаен

прин)ип. То* изглеждаше тв!рде весел за няо* от неговата раса.

6 а"сол2тен онтраст с!с синия, огромният черен звяр, огото +ал'урион видя след

сеунда, изпрати тр!пи дори по нематериалната му 'орма. Това "еше чиста, сурова сила,

мощта на земята# но и нещо повече. +ал'урион тря"ваше да отлони поглед от а"аносовия

гигант, защото всеи п!т, огато направеше опит да го разгледа, нощният ел' чувстваше

силно "езпоо*ство. Това не "еше само защото двама от с!щия )вят го преследваха заедно с

другаря му нав!н. Не, имаше нещо друго# нещо зловещо.Но ао се надяваше да намери споо*ствие ато гледа в друга посоа, +ал'урион "е

из"рал грешната, защото таа видя онова, оето до таава степен погл!щаше вниманието на



гигантите.

;еше толова мало, че можеше да се по"ере в дланта му. 6 лапата на огромния черен

изглеждаше почти ато прашина.

% 6иждате ли= % изт!тна гигант!т. % 6сичо е в готовност. 9ега чааме само

подходящия момент.

% 3 ога ще до*де то*= % запита лестраза. % 9 всеи изминал ден демоните

опустошават земите. о омандирите им не "яха мо"илизирали повечето си сили вунищожаването на нощните ел'и, всичи други посои щяха вече да са загу"ени.

% ?аз"ирам притесненията ти# но Драоновата душа ще св!рши на*-до"ре ра"отата

си, огато не"есата са в правилна он'игура)ия. Тря"ва да "!де сторено по този начин.

<ервеният спет загледа златния дис.

% Неа се молим огато това стане, всичо да се подреди ато ти аза, Нелтарион. Да

се молим това наистина да "!де спасението на нашия свят.

<ерният само имна. +ал'урион, о*то все още чааше сигнала на 3зера, че може да

говори с лестраза, се загледа по-от"лизо в простоватото на пр!в поглед творение на черния

драон, а в с!р)ето му се зароди надежда. Драоните все па де*стваха. ;яха изнамерили

няава 'орма на разрешение на про"лема % талисман, о*то да осво"оди (алимдор от "ича

на Пламтящия легион.2"опитството му надделя над "дителността. То* отсла"и доня!де вр!зата си с

3зера, надява*и се, т!* ато вниманието * "ездруго "еше раздвоено, спет!т да не усети

аво е намислил. 9лед това проара ума си по диса % таа незначителен на в!ншен вид,

ала явно изп!лнен с толова мог!ща сила, че дори драоните се преланяха пред нея.

Демоните с!с сигурност нямаха шанс срещу нещо подо"но#

Не "е изненадан, огато отри, че Драоновата душа с!с защитена от магичеса стена.

Друид!т изучи всичите * елементи и отри известна странност. 6сеи от велиите драони

имаше со"ствена аура % ато всичи останали живи с!щества % +ал'урион чувстваше част

от тези аури. Тази на 3зера % оято му "еше на*-позната % и тези на лестраза и синия.

урата на черния драон с!що "е доловима, но не по този начин. Тя сяаш "е слята с

останалите, едва ли не ги д!ржеше под онтрол. +агията сяаш "еше направена, за да пречи

на станалите да почувстват нещо, срито в!тре.

По-л2"опитен от всяога, +ал'урион използва наученото от Cенариус, за да про"ие

залинанието. Пром!на се в!тре с много по-голяма леота, отолото очаваше, може "и

защото с!здателят на диса ниога не "еше очавал няо*, подо"ен на него, да опита това.

Друид!т натисна по-над!л"оо и нарая се доосна до силите, затворени в!тре.

Това, оето отри, го наара да се ол2лее. То* се отдр!пна "!рзо, в)епенен от

видяното. Дори в сегашната си 'орма потрепери, неспосо"ен да в!зприеме нап!лно всичо,

оето "е почувствал. Друид!т отново погледна !м черния драон, втрещен от творението на

левиатана.

Драоновата душа# онова, оето тря"ваше да спаси (алимдор# носеше в се"е сизло, по-велио дори от самия Пламтящ легион.

Трина*сет

Демоните имаха навиа да олят всичо и всеи по п!тя си. Това правеше взимането

на пленни)и за разпит трудна ра"ота, а апитан 6ароAтен смяташе разпитването за

нео"ходимост. На*-нарая успя да у"еди ремонд да му хване няоло, но онези, оито

пристигнаха, представляваха по-соро упчина изпочупени телесни части, отолото живи

с!щества.

;елязаният нощен ел' преара няоло минути с последния от с"ирщината, а посленаправи на изпотрошения летни услугата да му пререже г!рлото. ?азпит!т се оаза п!лен

погром, но не по негова вина. (омандирите на егиона явно не схващаха основните нужди на



разпита.

6ароAтен предпочиташе да е на "о*ното поле, но не исаше да напуса дворе)а,

осо"ено п! напослед!. Нещото, в оето се "е прев!рнал лорд (савиус, не се мяраше вече

от няоло дни, ато в с!щото време и неол)ина ристорати "яха изчезнали. +анорот прие

новината споо*но, но апитан!т подозираше, че знае причината. $'и)ер!т о"аче не

о"ичаше да му липсва авато и да е ин'орма)ия.

% ?азара*те този "олу % нареди то* на двамата стражи. (огато те се подчиниха,апитан 6ароAтен изчисти инжала си и го при"ра. $гледа се из залата за разпити %

вадратна стая шест на шест метра, с един-единствен син ристал за осветление. Uглите "яха

п!лни с!с сени. Единственият изход "еше желязна врата, де"ела десет сантиметра.

Под!т носеше следите на веове р!вопролития. (рали)ата ниога не посещаваше

на*-нисите помещения в дворе)а и 6ароAтен не д!ржеше това да се променя. Подо"на

ра"ота не "еше подходяща за не*ните изт!нчени сетива.

6о*ни)ите извляоха трупа на нещастниа нав!н, оставя*и апитана сам с мислите

му. Нямаше новини от Повелителя на хр!тите. +анорот не поазваше ниаво притеснение,

но нощният ел' се зачуди дали с мог!щия демон не се е случило нещо. о "еше таа, няо*

друг тря"ваше да поведе лова на залинателите. :асега демоните се проваляха и 6ароAтен

т!рсеше в!зможност да поправи своята греша, след ато "е изгу"ил двама от тях вомаг>осаната и вражде"на гора.

Но това щеше да означава да напусне палата#

То* се пресегна с две р!)е да намести меча на х!л"оа си# и внезапно извади

острието, замахва*и !м сените вляво.

$стрият ато "р!снач меч мина на сантимет!р от 'игура, оято допреди миг "еше

невидима сред тези сени. 6место да се стресне о"аче, другият просто се изсмя на апитана.

% $ст!р меч, ост!р ум, апитан 6ароAтен#

6 началото во*ни!т си помисли, че отново си има ра"ота с (савиус, но след по-

внимателно вглеждане установи, че ли)ето на новодошлия е различно. 6ароAтен прев!ртя в

ума си чертите на всичи ристорати и отри с!впадение.

% Господар2 ПеротAарн# чудехме се !де сте изчезнал.

Няогашният маг>осни излезе от сените, огато о'и)ер!т при"ра ор!жието си.

% :анимавах се с# изучаване.

Нощният ел' изгледа транс'орма)ията с едва пририто отвращение. 9атирите му

"яха противни.

% 3 другите изчезнали ли &изучават/=

% +ал)ината из"рани, да.

На*-сетне апитан!т имаше о"яснение !де са отишли липсващите ристорати. Те

все още "яха ту, но приели 'ормите на тези гротесни пародии. Новото тяло на (савиус "е

сред малото решения на 9аргерас, в оито 6ароAтен силно се с!мняваше. +аар няогашния

с!ветни да "еше станал по-мог!щ, ум!т му очевидно с!що "е изменен. 6 него имаше нещоживотинсо и то не само в о"лиа му. Нещо животинсо и нечестиво.

$т малото, оето "еше видял от ПеротAарн до момента, апитан!т предполагаше, че и

останалите изчезнали ристорати са с!що толова неста"илни, олото и водача им.

% (!де е (савиус % запита то* сатира.

% Там, !дето тря"ва да "!де, до"ри ми апитане % отв!рна рогатата твар. % 3

в!рши онова, оето е нужно, за да се изп!лни по-соро плана на нашия велиолепен "ог#

% Нима вече не е в дворе)а=

ПеротAарн се заиоти.

% $ст!р меч, ост!р ум#

(апитан 6ароAтен се изуши да извади отново меча си и да наниже подиграващата се

гадина на него, а може "и дори да оачи главата на ПеротAарн над няоя амина след това.9атир!т се ухили в отговор, сяаш го предизвиваше да реагира.

;елязаният нощен ел' се уд!ржа и запита8



% 3 аво правите вие ту долу= 3мате няави интереси в о"ластта на разпитването=

% Да ажем за развлечение#

% Нямам достат!чно време, за да го ха"я с шегичите и глупавите ви игри на думи. %

6ароAтен мина пора* ПеротAарн и посегна !м др!жата на вратата. % Нито п!, щом стана

дума, на онзи, о*то ви води.

% Няога ти му служеше. 0е му служиш отново.

% 9лужа на велиия 9аргерас, на рали)ата си и на ниого другиго1 % отв!рнао'и)ер!т. % 3 ао то* си мисли#

Доато говореше, апитан!т се о"!рна !м мястото, !дето стоеше сатир!т. (огато

о"аче пот!рси с поглед ПеротAарн, отри само сени.

Нощният ел' излезе от залата с р!мжене. (рали)ата тря"ваше да научи повече за тези

про!лнати сатири. То* не им вярваше. 3 определено не вярваше вече на лорд (савиус.

о само знаеше !де е отиш!л няогашният с!ветни#

+ал'урион изтр!пваше при мис!лта за ужасяващото зло, почувствано в Драоновата

душа. (а "е в!зможно нещо, с!здадено да @спаси@ света, да изл!чва подо"на @омраза@=

(аво "еше направил драон!т Нелтарион=Друид!т си в!зв!рна самоо"ладанието и отново започна да изучава диса. Толова

простоват, таа невинен на пр!в поглед. 9амо с вглеждане над!л"оо можеше да се ос!знае

ужасяващата истина.

3зненада го, че 3зера не може да го почувства. Тя с!с сигурност "и раз"рала. Но с!що

ато на другите, дис!т пречеше и на нея да за"ележи с!щността му по толова потаен

начин, че дори да го д!ржеше в р!а, Господарата на 9марагдовия с!н едва ли "и за"елязала

нещо.

+оже "и# може "и ао +ал'урион разрушеше защитаващата магия, тогава другите

щяха да ос!знаят истината, преди да е станало тв!рде !сно.

То* спря да о"р!ща внимание на отвращението си и навлезе по-над!л"оо в диса. 9

до"ре тренираните си сетива отри в!зел!т на магията. Друид!т се опита да го разплете#

7дар, сяаш от хиляда м!лнии едновременно, разт!рси нематериалната му 'орма и

почти я раз!са на нес!ществуващи прашини. +ал'урион "езм!лвно изрещя. $"!рна се

!м 3зера за помощ, но за негов ужас тя сяаш не за"елязваше агонията му.

Друг о"аче я видя.

То* не погледна диретно !м нощния ел', но мислите му направо размазаха

поразения друид. удостта на с!здателя на Драоновата душа стана явна за "роени сеунди.

&3 таа1 % изрева Нелтарион, маар в см!ртния свят да прод!лжаваше да говори с

другите учтиво и дружел2"но. % $питваш се да отраднеш велиолепната ми Драонова

душа1/

<удовищна невидима сила притисна +ал'урион от всичи страни. 6 началото започнада се "ои, защото тялото му се сг!рчи. После ос!зна, че о"раз!т, о*то подд!ржаше за се"е

си в сегашното с!стояние, е само това % о"раз. Нелтарион можеше да го разтегне на д!лга

лента и това нямаше по ниа!в начин да навреди на здравето му. :емният пазител не

желаеше това. То* исаше да затвори друида в магичеси затвор, за да попречи на

натрапниа да предупреди другите или да доосне отново диса.

До"ил нова решителност от ужасните спомени за пленничеството си в р!)ете на лорд

(савиус, +ал'урион успя да раз"ере магията, преди да го запечата. 6еднага се опита да

насочи мислите си !м 3зера, с надеждата тя да усети опасността.

&Не1 Те няма да се месят1 % 7мственото прис!ствие на Нелтарион "еше

зашеметяващо. % Няма да предадеш всичо, оето с!м сторил1 Нио* от вас няма да го

направи1/Т!* ато 3зера таа и не ос!знаваше опасността, друид!т стори единственото, за

оето успя да се сети % напусна залата и см!ртното измерение и се в!рна о"ратно в самотата



на 9марагдовия с!н.

Неза"авно го о"г!рна споо*ствие. То* се носеше над неотличаващите се с нищо

спе)иално планини, !дето за п!рви п!т се "еше св!рзал с $нази що с!нува. $"лечен,

+ал'урион се опита да с!"ере мислите си.

3зведн!ж от нищото се появи огромна сенчеста 'орма, оято се опита да го пог!лне с

рев.

$тдр!пва*и се в последния миг, друид!т не можа да повярва на ставащотоHНелтарион го "еше последвал в )арството на с!ня1 Ту драон!т "еше още по-ужасяващ,

отолото в см!ртния свят. и)ето му представляваше изопачена сатанинса ариатура на

реалността и всеи елемент от злото, с оето черният "е заредил Драоновата душа, ясно

личеше по начупените му, непропор)ионални черти. Нелтарион "еше два п!ти по-огромен,

отолото в реалния свят, а острите му ноти се простираха на мили разстояние. (рилата му

засенчваха )ялата планинса верига.

&Няма да се отажа от онова, оето ми принадлежи по право1 9амо аз с!м достоен да

управлявам1 Няма да ажеш на ниого1/

Нелтарион издиша. :елени плам!)и изп!лниха 9марагдовия с!н.

(огато ог!нят го пог!лна, +ал'урион изрещя. Това, оето "егемот!т правеше, "и

тря"вало да е нев!зможно. То* не само, че "еше нахлул в )арството на 3зера, "ез тя да раз"ере, но сега се опитваше да изпепели недосегаемата с!щност на друида.

6незапно в ума му се появи нещо, оето Cенариус няога му "е азал.

&6!зприятията могат да л!жат, ученио мо*. Това, оето "и тря"вало да е истина, не

винаги е вярно. 6 света, от о*то ти сега си част в ачеството си на друид, в!зприятията

могат да станат всичо, оето си представиш./

Не с!всем сигурен, че раз"ира, но вече почти изпепелен, +ал'урион отаза да

позволи на плам!)ите да го у"ият. Те не можеха да с!ществуват ту. 9!що ато тялото му и

огромният о"раз на Нелтарион, те представляваха само @идеята@ за нещо реално, но не "яха

истинси. 6идения# ил2зии.

3 този измислен ог!н не можеше да изгори дори на*-!сото 'алшиво ос!мче по

в!о"ражаемата му глава.

3 агонията, и плам!)ите изчезнаха. Нелтарион все още "еше ту, а ли)ето му

изглеждаше по-изривено от всяога. То* изгледа дре"ната 'игура с отвращение, сяаш

чуде*и се а таа друид!т си позволява наглостта да не умира.

+ал'урион не "еше сигурен дали отново ще извади !смет при следващата атаа на

спета, затова се хв!рли !м последния останал му п!т за "ягство. (он)ентрира се в!рху

тялото си и си наложи да се в!рне в него.

:елениавите планини внезапно се отдалечиха от него. Нелтарион с!що се смали в

далечината. Друид!т усети "лизостта на со"ственото си тяло#

&Не1 % долетя отново страховитият глас на спета. % Ти си @мо*@1/

3 точно огато нощният ел' почувства а навлиза в см!ртното си тяло, нещо силного удари. +ал'урион падна назад с!с сумтене и все още полузамаян удари главата си в

тв!рдата салиста земя. Последните следи от 9марагдовия с!н изчезнаха, а с тях и

р!мженето на яростния черен драон.

% Друиде1 % извиа го няо* друг. % +ал'урион 9тормре*дж1 <уваш ли ме= Cял ли

си все още=

То* се опита да 'оусира погледа си в!рху говорещия.

% (# (рас=

Но огато младеж!т погледна !м маг>осниа, веднага се опита да отст!пи.

<удовищна драонова паст изп!лваше взора му, а чел2стите се отваряха, за да го пог!лнат#

% +ал'урион1

$стрият глас на (рас про"и пелената на страха му. $чите на нощния ел' сепрочистиха и разриха не драон, а решителното "ледо ли)е, оето вече познаваше таа

до"ре.



3зражението на маг>осниа "еше загрижено. То* помогна на +ал'урион да седне и

му подаде мях с вода, от о*то да пие. <а след ато друид!т "е утолил жаждата си, (рас го

запита аво е станало.

% 9в!рзали се с $нази що с!нува=

% Да, и ми се наложи да спомена Cенариус повече от ведн!ж# ато ти намена.

Драоновият маг>осни си позволи рата рива усмива.

% 9помних си нещичо, оето лестраза ми "еше азала няога. Помислих си, четолова назад в миналото чувствата ще са дори по-силни.

% :начи с!м "ил прав да мисля, че тя и моят шанAдо#

% Това изненадва ли те= Техните с'ери на влияние се пресичат по много начини.

9родните души често са привлечени една !м друга, независимо от разлиите в

о"р!жението.

+ал'урион не настоя за повече ин'орма)ия.

% Тя се с!гласи да ме заведе на мястото, !дето те се с!"ираха.

$чите на (рас се разшириха.

% 6сичите петима спети=

% 6идях само четири. 3зера, твоята лестраза, сре"ристосин драон с весело

изражение# % +алигос# ах, а само ще се промени то*#

% 3# и# % 6незапно нощният ел' отри, че не може да говори. Думите "яха на

в!рха на езиа му, но не исаха да излязат. 3 олото повече се опитваше, толова по-

детинси звучеше друид!т. Но вместо думи, от устата му излизаха зву)и, оито нямаха

ниа!в смис!л.

(рас постави р!а на рамото му и имна т!жно.

% +исля, че раз"ирам. Не можеш да ажеш повече. Там е имало още няо*.

% Да# друг#

+ал'урион не успя да до"ави повече, но видя, че (рас наистина раз"ира. Нощният

ел' изгледа шоирано сп!тниа си, ос!знава*и, че маг>осни!т е с!що толова неспосо"ен

да говори за Нелтарион, олото и то*. Ня!де в миналото и старе)!т си "е навля!л гнева на

черния "егемот.

(оето означаваше, че вероятно и (рас знае за Драоновата душа.

Те се гледаха в очите, а тишината предаваше много от онова, оето устите им не

можеха. Това, че драоновият маг>осни толова решително исаше да достигне народа си и

да отрие истината, вече не изглеждаше толова чудно. Древните "яха предадени от един от

своите и единствените двама, оито знаеха за това, не можеха да ажат нищо, дори един на

друг.

% Тря"ва да в!рвим % изм!рмори (рас, помага*и му да се изправи. % 6ероятно

можеш да се сетиш защо.

+ал'урион определено можеше. Нелтарион нямаше да го остави жив. +агията мупредставляваше отчаян удар, преди друид!т да е из"ягал от 9марагдовия с!н, но черният

драон нямаше да се задоволи с това. То* "еше тв!рде "лизо до )елта си. 6ероятно само

о"стоятелствата "яха спасили (рас по-рано, но от това, оето +ал'урион видя от лудостта на

черния, нио* от двама им нямаше да е в "езопасност още д!лго. 3 маар че Нелтарион не "и

посмял да де*ства диретно#

% 9тражите1 % успя да изстене то*.

% Да. +оже отново да ги видим. До"ре ще е да се в!рнем при хипогри'ите си и да

"ягаме.

:начи осо"еностите на магията им позволяваха толова индиретна омуниа)ия.

+ал!, и в о"щи линии "езполезен дар. +ожеха само да си намеват един на друг за

при"лижаващата см!рт.6се още изморен, то* тря"ваше да разчита на (рас да му помага с ходенето. Двамата

се насочиха !м т!рпеливо чаащите ги животни с усилие. Един от хипогри'ите изграчи,



огато ги видя, а другият размаха риле стреснато.

% 0е ни носят ли по )елия п!т назад= % запита маг>осни!т.

% Да. Cенариус "и#

:емята се разт!рси силно. Нощният ел' и (рас се сп!наха и паднаха. Dипогри'ите

литнаха на няоло ст!пи от земята.

Точно на мястото, !дето допреди сеунди ги "яха чаали ездитните им животни,

земята се раз)епи и от нея изсочи сляпата глава на чудовищен черве*. Д!л!г прорез нав!рха на тялото му се отвори невероятно широо, разрива*и р!гла уста с!с з!"и,

опасващи )ялата в!ншна стена. <ервеят пог!лна по-"авния от двата хипогри'а )ял с!с

зловещо "у"отене.

% Тича*1 % извиа (рас.

Двамата се втурнаха през насечения терен. 6!преи заусата, оято тоу-що си "е

осигурил, червеят се о"!рна в тяхна посоа. $тново изт!тна, а после се зарови о"ратно в

земята.

% Др!пни се от мен, +ал'урион1 Тря"ва да се разделим1

Едва се "яха хв!рлили в противоположни посои, огато земята отново есплодира и

ужасното с!здание изсочи нагоре. То захапа местността ооло отвора и след това нададе

яростен во*, че не е намерило нищо, оето да до"ави !м орд>ов!ра си.+аар че червеят нямаше видими очи, по няа!в начин можеше да усети !де е

отиш!л +ал'урион. (олосалното му разделено на пр!стени тяло се заизвива !м него, а

р!глата уста се разтвори и премлясна лаомо.

Това не можеше да е с!впадение. Нелтарион с!с сигурност "еше изпратил заравящото

се чудовище след тях. Параноята на драона "еше толова голяма, че сега нищо не можеше да

"!де оставено да попречи на черните му стремежи.

<ервеят се хв!рли напред. 6онята на развала, оято се разнасяше от устата му, почти

зашемети друида. +ал'урион тичаше олото може по-"!рзо, маар и да знаеше, че няма да

е достат!чно.

Но точно преди с!ществото да го достигне, нещо прелетя на п!тя му. $)елелият

хипогри' за"и нотите си в месестата глава с!с свиреп гра. (л2н!т му про"иваше дупи в

меата ожа, доато с!зданието отм!щаваше за падналия си другар.

;у"оте*и заплашително, червеят се опита да захапе летящия си враг. Dипогри'!т

отсочи изв!н о"сега на устата, а после отново се хв!рли надолу, за да удари па главата.

% @(илис Gортуна1@ % изрещя (рас.

Големи парчета тв!рда сала и пр!ст, изровени от пристигането на червея, се

надигнаха в не"ето и започнаха да "л!сат с!зданието. <удовището се ол2ля напред-назад в

опит да из"егне яростната атаа. Повечето от салите не му нанесоха няави сериозни

поражения, но магията на (рас определено успя да изплаши звяра.

Друид!т си пое в!здух и се опита да помогне по со"ствения си начин. 6 този

планинси регион имаше тв!рде мало растения, но едно от тях, намиращо се с!всемна"лизо, привлече вниманието му. +ал'урион му се извини, а после от!сна няоло

вла!н)а от лоните му и ги хв!рли !м огромния хищни.

6ят!р!т разнесе нишите по негова мол"а и ги запрати все по-"!рзо и по-"!рзо !м

)елта им. +ал'урион се он)ентрира и доосна онова, оето омандваше растежа им.

3 точно преди да ударят, "одливите стр!ове се издуха. 7големиха се тро*но, а после

отново и отново. Доато улучат червея, вече "яха големи почти олото самия друид.

3 по-важното, "яха много по-тв!рди. 6сеи от "одилите се удари в червея с!с силата

на стоманено опие. Дузини тр!нени, повече от мет!р д!лги остриета пот!наха в тялото на

чудовището.

Този п!т звяр!т изрева. :елена димяща гно* потече от раните и се разля по земята,

!дето прод!лжи да гори. ;одилите останаха за"ити в пл!тта на червея. То* се разтресе вопит да ги от!рси, но нито един не падна.

% ;раво1 % в!злина (рас и сгра"чи +ал'урион за р!ата, тегле*и го настрани. %



$пита* се да призовеш о)елелия хипогри'1

Друид!т се пресегна с ума си !м животното и се опита да го извиа при тях, но

яростта на хипогри'а надделя над призива му. <ервеят "еше пог!лнал другаря му и

животното исаше м!ст.

% Не ме слуша1 % изрещя ел'!т, а паниата се пром!на в гласа му.

% :начи тря"ва да прод!лжаваме да "ягаме1

6се още опитва*и се да от!рси от се"е си жестоите тр!ни, червеят ги последва. Несе движеше толова "!рзо, олото допреди мало, но все още "е достат!чно "!рз, за да ги

доара до предела на силите им.

3зведн!ж гигант!т отново се хв!рли !м земята и се зарови д!л"оо. Почвата под тях

потрепери толова силно, че +ал'урион се преп!на. (рас успя да остане на раата си, но не

можеше да тича напред.

% Тря"ва да опитам нещо1 % извиа то*. % 9трахувах се да го про"вам, ота до*дох

в земята ти, но "ез хипогри'а това изглежда ато единственият ни шанс да се спасим1

% (аво=

+аг>осни!т не отговори, защото вече правеше залинанието си. +ал'урион

почувства а ооло сп!тниа му се про"уждат плашещи сили, доато то* рисуваше ара с

дясната си р!а и м!рмореше думи на ези, о*то нощният ел' ниога дотогава не "ешечувал. (огато р!ата на (рас про"оде в!здуха, тя "увално го преряза и отвори дупа в

реалността.

&Не, не дупа % поправи се мислено +ал'урион. % Портал./

(огато залинателят зав!рши огромния р!г, земята се разтресе. $"р!ща*и се !м

друида, (рас извиа8

% През портата, +ал'урион1 През#

<ервеят отново нахлу през дупа в пов!рхността. (рас залитна назад. Нощният ел',

о*то точно започваше да изп!лнява нареждането, се о"!рна, за да помогне на сп!тниа си.

% Тря"ваше да минеш през него1 % извиа драоновият маг>осни.

9 широо отворена паст чудовищният опач се хв!рли в!рху двамата. +ал'урион

изд!рпа маг>осниа в изправено положение, а после се метна заедно с него през портала.

+ожеше да усети а зад г!р"а им червеят ги догонва, да подуши см!ртната му миризма.

;ягството изглеждаше толова далеч#

3 огато влязоха в портала, звяр!т се приземи#

<етирина*сет

Демоните ги посрещнаха с п!лната си мощ мало на запад от 9урамар. Новото

наст!пление спря нап!лно и защитни)ите се вопчиха в "ита с егиона. Нощните ел'и не

можеха да изтиат демоничните во*ни назад, но и враг!т им не успяваше да превземе нановотериторията.

;о*)ите на Пламтящия легион се "иеха "езмилостно, но едно нещо "е на страната на

защитни)ите. Те познаваха терена много по-до"ре от демоните. +естността ооло 9урамар

"е изп!лнена с виещи се реи и х!лмове. 3маше и много гори, но сега по-голямата част от

тях "яха изпепелени или изоренени. +ного м!ртви д!нери и разрушени жилища все още

изп!стряха земята наооло и изп!лняваха ролята не само на доп!лнителни уазатели, но и на

защита.

?азузнавателни отряди се разпр!снаха наооло, за да проучат истинсите маща"и на

демоничната орда. 6 една подо"на група се намираха ;рос, ?онин и няоло души от отряда

на Джарод Eадоусонг, вл2чително и самият апитан. $р!т и чове!т "яха до"ровол)и за

тази мисия, с!знава*и, че познават методите на Пламтящия легион по-до"ре от всеи друг.?е*в!нрест о"аче ги наара да се за!лнат, точно ато останалите с!гледвачи, че ще се

в!рнат в уречения час и нито миг по-!сно. 3наче не можеше да им гарантира, че ще останат



в "езопасност, ао решеше да удари "!рзо по една или друга част от ордата, в зависимост от

доладите на другите отряди.

Нощта се "е спуснала, но не това правеше напредването толова "авно. $"иновената

т!мнина не само не пречеше на членовете на групата, но даже подпомагаше т!рсенето им.

6сичо о"аче "еше порито от г!ста и гнусна м!гла с влажен зелен оттен!. Тя явно се

разпростираше нався!де, !дето отидеха демоните, и имаше реалната опасност

чудовищните "о*)и да се спота*ват само на няоло метра разстояние, нап!лнонеза"елязани.

Групата, на"рояваща една дузина, "авно преосяваше опустошената земя. 9г!рчените

и почернели д!рвета хв!рляха зловещи сени в м!глата. Ниаво взиране не успяваше да я

про"ие.

Това доня!де "е ху"аво. Толова "лизо до 9урамар разузнавателният отряд

преосяваше местност, !дето няога "еше имало жилища. $т време на време за"елязваха

наривените остани от д!рвесен дом % )ялата онстру)ия изтр!гната от орените * и

после натрошена на парчета. 6сичи знаеха, че о"итателите на сградите вероятно са

последвали с!д"ата на домовете си.

% 6арварщина % пром!рмори Джарод.

;рос изсумтя. Нощните ел'и "яха принудени много "!рзо да станат "езчувствени!м асапни)ата, но далеч не успяваха да я приемат по начина, по о*то го правеше ор!т.

:еленоожият воин "еше израснал сред "руталност. П!рво раят на во*ната срещу лианса,

после насилственото затваряне в резерватите и на*-нарая "ор"ата срещу Пламтящия легион

и Нем!ртвите п!лчища. Да, то* с!р"еше за м!ртвите, но вече имаше мало неща, от оито

да му се догади. 6 ра*на смета см!ртта си оставаше просто см!рт.

$т дясната страна на ора ?онин тихо изпсува. :алинателят стисна здраво р!а, а

после "р!на в есия, заачена на олана му. ;еше се опитал да огледа местността чрез

гадателси ам!, за да пот!рси следа от демоните, но м!глата явно пречеше на

чувствителните магии, заложени в предмета.

;рос имаше сво* со"ствен метод за издирване на врага. На всеи няоло ст!пи то*

вдигаше нос и подушваше в!здуха. +иризмите, оито прониваха в ноздрите му, "яха остри

и говореха на*-вече за см!рт. До момента единствените демони, оито за"елязваше, "яха

гнусните трупове, порити с гно*ната слуз, оято няога се "е движила из вените им.

3маше, раз"ира се, и много други тела. 3зривените остани на нощните ел'и

изп!лваха )елия град. Няои "яха на во*ни)и, загинали при отст!плението, а други %

"езпомощни )ивилни, движещи се тв!рде "авно. Нямаше жертва, оято да е останала )яла %

р!)е, раа и дори глави лежаха от!снати "лизо до телата. Няоло трупа с!всем очевидно

"яха раз!сани в @последствие@, оето само до"авяше още !м израженията на отвращение и

горчила, изписани по ли)ата на во*ни)ите в групата.

% 9то*те разпр!снати, но дотолова, че да се виждаме един друг % нареди Джарод,

затяга*и 2здите на нощната си пантера. % 3 др!жте зверовете под онтрол.Последната заповед се повтаряше не за п!рви п!т. $громните са"лез!"и изглеждаха

силно изплашени, все едно знаеха нещо, оето ездачите им не подозираха. Това араше

отряда да се чувства по-напрегнат от нормалното.

Пред тях изнина ошмарна сяна# в!ншният ра* на 9урамар. Пламтящият легион

не "е разполагал с достат!чно време да опустоши )елия град и част от селета му все още

стоеше ато мрачен помен на всичо, оето е "ило изгу"ено# и всичо, оето все още

можеше да "!де#

% 6 името на +а*ата уна# % прошепна един во*ни.

;рос погледна !м Джарод. (апитан!т зяпаше дома си с немигащи очи. ?!)ете му

стисаха здраво 2здите. 6ената на врата му пулсираше.

% Трудно е да нямаш дом % аза му ор!т, мисле*и за со"ствения си живот. % з @имам@ дом % изр!мжа Джарод. % 9урамар все още е моят дом.

$р!т не аза нищо, раз"ира*и "олата на нощния ел'.



Те навлязоха в града през падналите порти. :ао"иоли ги пл!тна тишина. Дори

дишането им звучеше тв!рде шумне за това замряло място.

6едн!ж влезли, всичи спряха. Джарод се о"!рна !м маг>осниа за нап!тствия аво

следва да правят отту натат!. П!тят пред тях се разделяше на три посои. ;езопасността

им изисваше всичи да стоят заедно, но времето им "еше тв!рде мало, за да изследват

9урамар по този начин.

?онин се намр!щи, пом!лча известно време и на*-нарая аза8 % Нио* няма да "роди из това нещо сам. 6 м!глата има спотаена няава магия. Не

ме интересува, дори да не успеем да проучим всичо, апитане.

% 9лонен с!м да се с!глася % отв!рна Джарод с известно о"лечение. % Ниога не

с!м предполагал, че ще с!м толова недоверчив !м мястото, в оето с!м израснал.

% Това вече не е 9урамар, Eадоусонг. Тря"ва да запомниш това. 6сичо, оето

Пламтящият легион доосне, е завинаги зам!рсено. Дори в града да няма демони, то* па

може да е много, много опасен.

;рос имна. Тв!рде до"ре си спомняше нещата, оито изсачаха срещу него от

м!глата по време на "итите на народа му срещу демоните. $нова, с оето нощните ел'и се

"яха с"л!свали до момента, просто "леднееше при сравнението.

$т града "е останало точно толова, олото да загатва няогашната с!щност на руините. $т време на време пред тях от м!глата изплуваше няоя сграда, оято не "еше

доосната. Джарод араше во*ни)ите да преглеждат подо"ни места с надеждата, че няо*

о)елял от лането "и мог!л да се рие в!тре.

Нито ведн!ж о"аче не намериха жива душа.

+аар и да "яха решили да стоят заедно, опустошението в ра*на смета ги принуди

да пост!пят иначе. П!тят стана тв!рде о"!ран и затрупан с отломи, за да позволи на

ездачите да се движат в група, "ез да за"авят тв!рде много хода си. Джарод с огромно

нежелание наара по трима во*ни)и от всеи ра* на отряда да поемат по страничните

ули)и.

% :ао"иолете руините и се в!рнете при нас в!зможно на*-"!рзо % аза то* на

шестимата. (огато двете групи заминаха, апитан!т "!рзо до"ави8 % 3 сто*те заедно1

$тново потеглиха, ато Eадоусонг и тримата му останали "о*)и о"разуваха есорт за

?онин, а по стечение на о"стоятелствата и за ;рос. Три огромни д!рвесни !щи "яха

изтр!гнати и с!"орени, ато в про)еса се "яха с"л!сали една с друга точно над п!тя. Едно

от "ившите жилища се опираше в!рху другите две и зловещо се л2лееше над главата на ора

и сп!тни)ите му. Нощните пантери тря"ваше не само да си проправят п!т през отломите.

Наложи се да се поатерят по тях, за да прод!лжат.

Нощният са"лез!" на ;рос наст!пи нещо и изс!са. ?онин се наведе и тихо

прошепна на ора8

% 9о"ствени!т таа и не е напуснал.

(огато отите достигнаха на*-висоата част на д!рвото, отриха още трупове.$тново жители на града, но тези поне "яха направили опит да из"ягат, огато Пламтящият

легион ги "еше настигнал. (ато се изл2чат гротесните рани, оставени от у"и*)ите им,

жертвите "яха странно недооснати. Нито развалата, нито м!ршояди нарушаваха вечния им

поо*.

% 9игурно са загинали при п!рвоначалното унищожение % от"еляза маг>осни!т. %

<ове "и очавал да изглеждат по-зле#

% Гледата и таа е достат!чно гадна, поне за мен % аза с!с зад!хване Джарод

Eадоусонг.

Пантерите се движеха олото могат "!рзо и групата на*-сетне започна да се спуса

!м п!рвоначалния п!т. Д!рже*и се здраво на седлото, ;рос вдигна нос и подуши.

:а с!всем рат! момент му се стори, че усеща нещо, но миризмата "е сла"а и стара.$гледа се наооло си и видя тялото на един адси звяр, промушен с опие от няо* во*ни.

;рос изсумтя доволно и прод!лжи напред нащре, в готовност да опази живота си.



На*-нарая шестимата отново достигнаха земята. Джарод посочи напред и аза8

% 9помням си една по-широа ули)а точно отв!д м!глата. ;и тря"вало там да можем

да се с!"ерем с другите, господар2 ?онин.

% $пределено ще "!да много доволен.

9лед с!всем мало споменатата от апитана ули)а се появи от нищото. $тряд!т спря,

огато достигнаха р!стоп!тя, и Джарод се огледа наооло.

% Fвно сме ги изпреварили % от"еляза то*.;рос се напрегна. ?онин неспоо*но се разм!рда на седлото, а пр!стите му се

разм!рдаха. $р!т позна в това де*ствие подготова за няое "!рзо залинание.

% а1 % Джарод изглеждаше успооен. % Ето че едната група се появи1

$тляво на зеленоожия во*н се появиха трима от во*ни)ите. Те изглеждаха много

доволни да видят другарите си отново. Дори отите се движеха мало по-"!рзо.

% (аво отрихте= % запита новодошлите Джарод.

% Нищо, апитане % отв!рна онзи с на*-висо чин. % $ще руини, още трупове.

9!що толова от нашите, олото и демони.

% +!тните го взели#

% Нямаше ли поне неол)ина от твоите познати сред "ег!л)ите, дошли с нас,

Eадоусонг= % запита ?онин. % Тв!рде мало. 3 олото повече намираме ту, за толова по-мало има шанс да

с!м ги пропуснал сред т!лпите.

Това "е стара история за ;рос. (оло от орите, с оито "еше израснал, "яха паднали

в една или друга "ита= Нищо чудно, че няога с!жаляваше, че е надживял своите в!в

во*натаH дотогава ор!т вече "е о)елял по-д!лго от повечето си р!вни "ратя. $с!знаваше, че

част от желанието му да умре се е д!лжало в немала степен на самотата.

Джарод погледна в о"ратната посоа.

% Другите тря"ва да до*дат всеи миг.

Но миг!т, наред с!с стотина други, отмина, а липсващите во*ни)и таа и не се

появяваха. Ездачите се напрегнаха. 6лошаващото им се настроение се предаваше и на

пантерите, оито с!саха и пл2еха все повече, доато минутите изминаваха.

Нарая ;рос не можеше да чаа повече. $ще доато апитан Eадоусонг започваше

да вдига р!а, за да предложи да пот!рсят липсващите во*ни)и, ор!т мина пора* него и

пришпори пантерата !м мястото, !дето тря"ваше да се намират.

+ина по другата ули)а, гледа*и внимателно за няа!в зна. Далеч зад него ?онин и

нощните ел'и по"!рзаха да се вл2чат в т!рсенето.

П!тят "е изп!лнен с отломи. ?аз!сани дрехи и стари петна от р!в "яха

единственото )ветно нещо в с)ената. $р!т приготви "радвата си и подтина пантерата да

прод!лжи.

9лед това ;рос изведн!ж ос!зна, че наооло има нещо странно. То* се изви на

седлото и внимателно се огледа за наме, че с!мненията му са правилни.Ни!де ооло се"е си не видя дори следа от трупове. Нито нощни ел'и, нито демони.

Даже очаваните тела на тримата липсващи во*ни)и и са"лез!"ите им ги нямаше.

(аво се "е случило с тях= (а таа по ули)ата липсваха м!рт!в)и=

ео свличане на отломи наара ;рос да се изв!рне рязо надясно. Една 'игура

"авно излезе от м!глата % во*ни, но пеша, с извадено ор!жие.

% (!де е животното ти= % изр!мжа ор!т.

6о*ни!т непохватно се влачеше !м него. По "ронята му имаше петна, а устата му

зееше отворена.

3 огато ли)ето му стана ясно различимо, зеленоожият во*н с ужас видя, че

половината от него е "ила от!сната. Едното оо нап!лно липсваше и неравномерната дупа

се спусаше до средата на г!рлото# или авото "е останало от него.(огато се при"лижи до ора, зловещото с!здание вдигна ор!жието си. ;рос внезапно

за"еляза други 'игури, излизащи от м!глата зад во*ниа.



+аар и да не "еше страхливе), ветеран!т др!пна здраво 2здите, о"р!ща*и нощния

са"лез!" в о"ратна посоа. Преди да го послуша, пантерата замахна с нотестата си лапа !м

при"лижаващия "ое) и го запрати надалеч ато играча.

Другите стигнаха до него точно огато то* започна да се отдр!пва. Джарод погледна

!м мястото, !дето "е паднал во*ни!т.

% (аво му направи= Наара звяра си да го у"ие#

% 6ече си "еше м!рт!в1 ;!рзо1 3дват още1Нощният ел' започна да спори, но ?онин постави р!а пред г!рдите му.

% 6иж в м!глата, Eадоусонг1 Гледа*1

Джарод го стори# и разт!рси глава в ужас. 6о*ни!т се надигаше, а сега г!рдите и

ли)ето му изглеждаха още по-страховито. 6се още залита*и, то* стисна меча си и се насочи

!м групата. :ад него още 'игури изплуваха от м!глата и станаха ясно различими % нощни

ел'и, даже в по-ужасна 'орма от во*ниа. Неол)ина "яха разпрани от главата до ст!палата,

а на други им липсваха ра*ни)и. 6сичи имаха все с!щите празни изражения и се движеха с

еднава решителност.

% $"ратно1 % извиа апитан!т. % $"ратно през портите на града1 9ледва*те ме1

9 Джарод и маг>осниа начело, отряд!т потегли точно преди п!рвото от гнусните

с!здания да ги достигне. Fздеха с п!лна сорост по п!тя, по о*то "яха дошли, но огатодостигнаха р!стовището, Джарод ги наара да поемат в о"ратна посоа.

% :ащо насам= % извиа ?онин.

% По-рат! и ле п!т !м )елта ни# надявам се1

Но доато яздеха, от руините започнаха да се появяват други сени. ;рос изр!мжа

!м нещо, "ило няога в!зрастна жена. $"лечена в !рвави остани от "ившата си "лестяща

в сре"!рно, т2роазно и червено ро"а, тя замахна почти гладно !м раа му. То* я изрита и

за по-сигурно * отряза главата с едно мог!що замахване на омаг>осаната си "радва. Дори

след това тялото * прод!лжи диво да се опитва да доопа нещо, но ор!т вече "е прод!лжил

напред.

?онин внезапно спря.

% 6нимава*те1

Предупреждението му до*де тв!рде !сно за на*-"лизия до него во*ни. +аса

дращещи р!)е изд!рпа нощния ел' от седлото му. То* отряза една с меча си, но с!с с!щия

успех можеше да реже в!здуха.

Джарод понечи да му се притече на помощ, но преди да успее да достигне другаря си,

"езпомощната жертва изчезна под тромавите трупове. Пис!!т му сена почти моментално.

% Тв!рде !сно е за него1 % аза маг>осни!т, в!преи явното намерение на Джарод

все па да опита да помогне на во*ниа. % $станалите прод!лжава*те да яздите1 3мам идея

аво да правя1

% Господар2 ?онин, не можем да ви изоставим1 % настоя апитан!т.

;рос спря пантерата си до ?онин. % з оставам с него1

% 0е сме само на няоло сеунди разстояние, Eадоусонг1 П!тят изглежда чист

мало след това1 ;и тря"вало лесно да излезете от града1

Нощният ел' не исаше да го оставя, но ао не го стореше, излагаше на рис още

животи. $т всичи тях ?онин имаше на*-големи шансове за о)еляване.

% Насам1 % извиа апитан!т на останалите от отряда си.

(огато се оттеглиха с останалата "ез ездач нощна пантера, тичаща зад тях,

маг>осни!т се о"!рна !м напиращата т!лпа.

% ;рос1 Тря"ват ми няоло сеунди1

$р!т имна и се втурна напред. 9 "оен ви то* замахваше наляво-надясно, а

"радвата му се стрелаше пред пантерата с!с см!ртоносна точност. Протегнати р!)е,порити с р!в и в!трешности отворени г!рди, раз!сани г!рла# то* режеше всичо наред с

)ялата сила, на оято "еше спосо"ен.



3 точно огато ;рос започна да отсла"ва, ?онин извиа8

% Достат!чно1 $тст!пи1

$р!т едва успя да се подчини, огато маг>осни!т метна мала ст!лени)а !м

напиращата орда. Доато летеше, тя няа успя да напр!са всеи от нем!ртвите в п!рвата

реди)а. 3 в мига, в о*то разливащата се течност дооснеше )елите си, зом"итата из"ухваха

в сини плам!)и.

;!рзо се разрази с!щинси п!!л. Труповете зад п!рвия ред "езмоз!чно навлязоха вплам!)ите и се запалиха на сво* ред. Няои от онези, оито вече горяха, се "л!снаха в други,

разпространява*и ог!ня и сред тях.

% Нещо, оето няога използвах срещу П!лчищата % от"еляза с мрачно задоволство

чове!т. % Dа*де1 Тря"ва да#

Една огнена 'игура се втурна напред и се с"л!са с пантерата на ;рос, запалва*и и

нея. $р!т "езпомощно размаха р!)е, защото животното рязо се о"!рна и се затича в

посоа, о"ратна на източниа на заплахата# завлича*и ездача си д!л"оо в недрата на

9урамар.

?онин извиа след него, но ;рос не можеше да спре са"лез!"ия. Подлудена от

изгарящата "ола, пантерата диво препусаше през ули)ите.

$р!т се опита да загаси ог!ня, но таа само влоши нещата. Нощния му са"лез!"за"ави, а после се хв!рли странично на запалената си страна. ;рос едва успя да сочи, за да

не "!де смазан ра!т му под огромната тежест на звяра.

Пантерата се прет!роли в!рху засегнатата о"ласт, а после, видимо неудовлетворена

от опита, из"яга, преди ор!т да успее да я спре. ;рос се изв!ртя, очава*и да "!де

нападнат от всичи страни от ужасната т!лпа. Д!х!т му излизаше на тежи хрипове и то*

размахваше "радвата си напред-назад, доато мало по мало не ос!зна, че не го грози

ниава непосредствена опасност.

Тр!гна предпазливо в посоата, от оято смяташе, че е дош!л. Но доато оравият

во*н се движеше сред руините, не видя нищо, оето да му подсаже дали е на прав п!т.

?анената ота "еше тичала с таава маниаална сорост, че с!с сигурност "е завляла ездача

си много по-далеч, отолото му се "еше сторило п!рвоначално.

$р!т подуши в!здуха, но не усети миризмата нито на човеа, нито на нощните ел'и.

3 оето "е още по-лошо, по прин)ип велиолепното му чувство за посоа този п!т не

можеше да му помогне. +!глата носеше в се"е си няава упояваща тежест, оято пречеше

на всичите му сетива.

6се по-несигурен за местоположението си, ;рос се о"!рна и потегли по улича, оято

му изглеждаше см!тно позната. $т м!глата изниваха изтр!гнати д!рвета, изпепелени

сгради и т!ралящите се остани от постро*и, но то* не видя нищо, оето с!с сигурност да

му подсаже п!тя.

после няава миризма за миг доосна ноздрите му. Едрият ор се пооле"а и

отново подуши в!здуха. Нисото му чело се на"р!ча и то* оголи ж!лтите си з!"и.9лед това пое надясно с подновена решителност, ато на всяа рача душеше

м!глата. Новата посоа изисваше от него да се поачи над преплетените орени на

прео"!рнат гигантси д!" и през смазания селет на един ел'си дом, но ;рос и за миг не

се отлони от следата. Поатери се внимателно, опитва*и се да не издава и на*-леия зву

% трудна ра"ота, има*и предвид отаза му да пусне "радвата, оято стисаше в другата си

р!а.

(огато стигна до в!рха на строшеното жилище, ;рос долови нова миризма. Тя наара

ноздрите му да потреперят от отвращение, но и го подани да прод!лжи напред.

3 огато погледна над р!"а, видя трудещите се демони.

3маше четирима адси пазачи и един ги"елен страж. Те о"аче не представляваха о*

знае ава опасност в очите на ора, сравнени с двамата, стоящи пред тях. ;рос изр!мжа,защото познаваше от со"ственото си време ужасяващите рилати с!здания, о"лечени в

среднощносиня "роня. Те жестиулираха с пр!сти, зав!ршващи с жестои, подо"ни на



остриета ноти, а доато ра"отеха, р!)ете им "яха зао"иолени от "ледо зелениаво сияние.

Те "яха @натрезими@, известни още ато @властелините на ужаса@.

3звисяваха се над другите демони, а вид!т им определено "е по-зловещ. $т главите

им израстваха огромни, т!мни, извити рога. 3маха м!ртвеши сивава ожа и ниави осми

по чудовищните си глави. Двата остри учеши з!"а, оито се подаваха от устите им,

напомниха на ;рос историите, оито "е чувал за вампирсите нави)и на властелините на

ужаса. 6с!щност натрезимите "яха психичеси вампири, оито се храчеха с "езволевите ичесто използваха жертвите си за ро"и.

Двата демона стояха на мощни раа, напомнящи на ози, а вместо ст!пала имаха

опита. +аар интелигентни и невероятно опитни в магията 4даже повече от ередарите5,

натрезимите "яха и см!ртоносни во*ни. 6 този случа* о"аче изглеждаше, че ор!т тря"ва да

се "ои повече от т!мните им магии.

;рос "еше отрил неромантите.

Двамата властелини на ужаса изв!ршваха гнусния си ритуал и успешно вдигаха

м!ртвите, оито "яха излали толова "рутално. $р!т си спомни чутото за Нем!ртвите

п!лчища и со"ствените им гнусни магии. :а представител на неговата раса ставащото ту в

момента "е много по-чудовищно от всяа см!рт, причинена от ор!жията на адсите пазачи

или ги"елната стража.6етеран!т си представяше а "и се почувствал, ао о!рвавените трупове на

другарите му се "яха надигнали в с!2з с врага срещу орите. Това "еше светотатство и

о"езчестяване на духовете. 9!р)ето му се разтуптя и ;рос усети а го изп!лва

неонтролируема ярост.

6незапно си помисли за ?онин и нощните ел'и. ;еше в!зможно да са из"ягали, но с

толова много м!рт!в)и под онтрола на натрезимите "е с!що толова вероятно все още да

се "ореха за живота си# ао вече не го "яха загу"или.

ао това станеше# сигурно щяха да се прис!единят !м вдигнатите от

властелините на ужаса.

;рос не можеше да се уд!ржа повече. То* се надигна от сривалището си и се хв!рли

!м групата с "оен ви, подо"ен на онзи, с о*то няога оуражаваше другарите си в прохода.

(ряс!!т му проехтя в тишината. :а негово огромно удоволствие демоните "увално

подсочиха при таа неочавания на това място зву. 3зненадата за"ави ре'лесите им,

точно ато во*н!т "е планирал.

;радвата, с!здадена от +ал'урион и полу"ога за него, преряза "ронираните г!рди на

единия адси пазач и разпиля гнусните в!трешности на демона. 0ом п!рвият му враг падна,

;рос вдигна отново "радвата си и я за"и в предмишни)ата на друго с!здание.

Натрезимите не прератиха ра"отата си, разчита*и на другарите си да се справят с

един-единствен нападател. Те о"аче не се "яха "орили с ори % все още % и този пропус в

познанията им ра"отеше до"ре за ;рос. То* се с"л!са с!с следващия адси пазач и из"ута

големия демон с!с со"ствената си значителна маса, а после се прет!роли, защото ги"елниятстраж се опита да го прегази.

$стриетата им се с"л!саха, а после "радвата на ;рос се изв!ртя, за да посрещне

удара, идващ от!м другия нападател. 6етеран!т преряза итата на втория демон, а после

използва др!жата на "радвата, за да смаже черепа на "ое)а, огото "е осаатил преди мало.

<а сега един от залинателите за"еляза аво става ооло него. То* остави сп!тниа

си да прод!лжи гнусното им дело и се о"!рна с насочен !м ора пр!ст. ;рос отчаяно се

хв!рли между властелина на ужаса и ги"елния страж. 6 мига, в о*то го стори, рилатото

изчадие изрещя и се сг!рчи. Демон!т се сви, все едно нещо се опитва да изсочи от него# и

в следващия миг г!рдите му се взривиха.

Нещо удари ора изотзад. Главата му се замая. Последният адси пазач стоеше

надвесен над него, а натрезим!т се прис!едини !м чудовищния во*н. Демоничниятзалинател изгледа врага си отгоре, а в зловещите му очи се четеше зло"на наслада.

% Ти ще се "иеш до"ре за нас# % изс!са то*. % 0е из"иеш много от приятелите



си#

$т видението а се влачи срещу Тиранде и другите на ;рос му се догади. То* "е

готов да посрещне см!ртта, но това "еше не*на изривена пародия.

% Не1

:еленоожият во*н се надигна, в!преи че знаеше, че няма шанс нито срещу ор!жието

на адсия пазач, нито срещу магията на натрезима.

после другият властелин на ужаса неочавано нададе во*. гонизиращият ви едва"е напуснал устата му, огато тялото му се взриви в сини плам!)и.

Двата демона се о"!рнаха рязо и това даде на ;рос шанса, от о*то се нуждаеше.

То* веднага се хв!рли срещу о)елелия залинател и замахна с "равата. 9вирепото острие не

само преряза г!рлото на натрезима, но направо от!сна главата му.

Едно острие го удари и отвори прорез в г!рдите на ора. ;рос изсумтя от "ола, а

после се о"!рна ли)е в ли)е с врага. ;радвата му посрещна меча на демона и нап!лно го

строши. дсият пазач направи опит да отст!пи, но ор!т го порази.

Диша*и тежо, ветеран!т се огледа. ?онин т!мо извеждаше нощната си пантера

от!м останите на едно повалено д!рво.

% 9метнах, че ще успееш да се справиш с!с ситуа)ията, ао лео им отлоня

вниманието. % +аг>осни!т огледа телата. % о не е имало нужда да си правя труда, моляте, ажи ми.

;рос отв!рна с изсумтяване8

% Един до"!р во*н приема всичи с!2зни)и, човео. Този ти е "лагодарен.

% $, @аз@ тря"ва да ти "лагодаря. Ти отри онези, оито с!живяваха м!рт!в)ите. Това

"еше точно ато ужаса на П!лчищата.

+исле*и за тромавите трупове, ор!т "!рзо проучи местността с поглед, но не видя

нищо.

% 7споо* се, ;ос % аза ?онин. % (огато натрезимите умряха, почувствах а

ритуал!т им се разпада. +!ртвите отново почиват в мир.

% До"ре.

% Ти си ранен.

$р!т изгрухтя неопределено.

% +ного п!ти са ме ранявали.

?онин се ухили.

% Е, засега ти ще яздиш. Джарод и другите "и тря"вало да са точно отв!д портите.

9!мнявам се, че до"рият апитан ще отиде далеч "ез нас. То* вече загу"и (рас и +ал'урион.

Не "и исал да се в!рне при ?е*в!нрест с празни р!)е.

При друг случа* ;рос "и започнал да спори, преди да приеме ездата. Да поажеш

друго, освен непрелонна сила пред няо* друг, се смяташе за срамно в очите на народа му.

То* о"аче чувстваше раата си сла"и и реши, че до"рият во*н не излага на ненужен рис

онези, дошли да му помогнат. $р!т се ачи на нощния са"лез!" и позволи на маг>осниа даго поведе.

% :апочва се# % пром!рмори чове!т. % Еспериментират с!с с!здаването на

армия от неживите. 9игурно не само ту са направили този опит.

Г!стата м!гла правеше прехода им "авен. ;рос, о*то се оглеждаше наооло, видя

тялото на м!рт!в нощен ел' % няогашен о"итател на града, ао се с!деше по дрехите. Това,

че лежеше неподвижно, носеше на ора противоречиво усещане на о"лечение и

отвращение.

% ?аз"ираш аво азвам, нали, ;рос=

$р!т раз"ираше. 6сеи о)елял от последната во*на срещу Пламтящия легион и

последвалите ужасяващи с!"ития "и раз"рал. Нямаше живо с!щество в тяхното време, оето

поне да не е чувало ужасяващите истории за <умавите земи и нем!ртвите орди, оито "родятиз тях. Тв!рде много "яха ставали свидетели на това а техните "лизи или о"ични се

надигат от м!ртвите в опит да при"авят живите !м гнусните си реди)и.



П!лчищата сновяха по света и разпространяваха ужаса си, в опит да прев!рнат зерот

в една огромна <умава земя. (уелAТалас "е почти унищожен. По-голямата част от ордерон

с!що. Нем!ртвите "родеха почти в!в всяо ралство.

3 ту, в далечното минало, ;рос и ?онин се "яха нат!нали на п!рвите опити за

с!здаването на П!лчищата# и двамата знаеха, че маар и да са постигнали мала по"еда, по

ниа!в начин не могат да променят тази зловеща част от "!дещето.

Петна*сет

Глас!т постоянно се натрапваше в главата на 3лидан и нашепваше неща, оито в

началото изглеждаха немислими.

Да, то* ревнуваше от "рат си, но не можеше да си представи да стори зло на

+ал'урион. Това "еше ато да си отреже лявата р!а.

3 все па# тези идеи го араха да се чувства @по-до"ре@, смечаваха "олата от това,

че е изгу"ил Тиранде. Д!л"оо в се"е си 3лидан все още таеше няава сла"а надежда, че тя

може да види нещата различно, че ще ос!знае оло много то* прев!зхожда "рат си.

Гнусната м!гла, разпростряла се по )елия п!т до :ин-зшари, още повече разваляшенастроението му. Доато в!рвеше !м лорд ?е*в!нрест, видя, че "радатият "лагородни

с!що не изглежда осо"ено доволен, в!преи подновения им устрем. 9ега не само +ал'урион

и (рас липсваха, но и ?онин все още не се "еше в!рнал от мисията, на оято сам "е настоял

да иде. 3лидан "еше сигурен, че нощните ел'и могат да о)елеят и "ез другите залинатели,

но все па предпочиташе чове!т да се в!рне. ?онин "е единственият, спосо"ен да го научи

на нещо ново в занаята им.

3лидан падна на едно оляно пред господаря си и сведе глава.

% Господар2.

% 3зправи се, маг>оснио. Призовах те, за да подготвиш се"е си и останалите за

потегляне.

% Но господарят ?онин#

% 9е в!рна само преди минути и доладва. 3 това, оето ми аза, ни подтина да

потеглим неза"авно. Тря"ва да смажем демоните и да превземем о"ратно столи)ата

в!зможно на*-"!рзо.

Това, че не "е раз"рал за завр!щането на маг>осниа, силно изненада младия нощен

ел'.

% 0е сме готови за езда.

:алинателят се о"!рна, за да излезе, но ?е*в!нрест полати глава.

% Не само затова те извиах, младежо. 3сах да ти с!о"щя аво е отрил

маг>осни!т и тази вест е предназначена само за твоите уши.

Г!рдите на 3лидан се издуха от гордост. % Няма да ажа на ниого, дори на лунната стража.

% Да, младежо, доато не ти разреша да го сториш. <у* сега за отритието на

господаря ?онин и се опита* да го о"мислиш до"ре# ао можеш.

9лед това властелин!т на зам!а ;ле ?уу предаде на 3лидан ужасяващата история

за случилото се с отряда на ?онин. +аг>осни!т слушаше в началото с неверие, а после с

удивление. Не реагира о"аче с отвращението и страха, демонстрирани от лорд ?е*в!нрест,

огато то* на сво* ред "е чул разаза. 6место това 3лидан за пр!в п!т усети, че се

@в!зхищава@ на д!рзостта на демоните.

% Не мислех, че подо"но нещо е в!зможно1 % аза то*, след ато "лагородни!т

зав!рши. % (ава сила само притежават1

% Да % отв!рна ?е*в!нрест, "ез да за"елязва нездравото в!зхищение на маг>осниа. % Тв!рде мрачна и см!ртоносна сила# 9"л!сваме се с опасност, много по-голяма

отолото очавах. Толова отвратителна идея, дори за тях1



+ладият нощен ел' не виждаше нещата в точно тази светлина. +аг>осни)ите на

демоните не поставяха предели на в!о"ражението си. ?а"отеха, с!здава*и всичо, оето

в!зможностите им позволяха, за да постигнат заветната си )ел. +аар и самата тя да не "еше

досто*на за в!зхищение, усилията на уорло)ите с!с сигурност "яха.

% 3са ми се да можехме да заловим поне един ередар % пром!рмори то*.

Представяше си разговора с демона и изучаването на стоти)ите неща, в оито магията на

егиона щеше да се различава от неговата. % Да заловим един ли= Не става* глупав, младежо1 $чавам да "!дат из"ивани при

п!рвата им поява, осо"ено сега1 6сеи м!рт!в уорло означава по-мал! шанс да "!де

повторен ужас!т, с о*то господарят ?онин и другите са се с"л!сали1

;рат!т на +ал'урион "!рзо потуши всяави следи от новопоявилото се уважение

!м уорло)ите и имна.

% ?аз"ира се, господар21 Това е една от на*-важните ни )ели1

% Надявам се. Това е всичо, маг>оснио.

3лидан се полони и неза"авно се оттегли. 7м!т му ипеше от наученото тоу-що.

@Да вдигаш м!ртвите1@ (ави ли други 'антастични умения имаха ередарите= Двамата

маг>осни)и не "яха намевали дори за подо"ни спосо"ности, иначе с!с сигурност "иха

видели смис!ла в това да се вдигат жертвите и от двете страни на "о*ното поле, за да гиизползват срещу Пламтящия легион1

орд ?е*в!нрест правеше ужасна греша. (а!в по-до"!р начин за по"еда над

противниа от това да изучиш силните му страни и да ги при"авиш !м своя арсенал= 9

подо"ни умения, в до"ава !м тези, оито вече притежаваше, 3лидан вярваше, че ще е

спосо"ен да смаже демоните едва ли не сам.

Тогава с!с @сигурност@ Тиранде щеше да види, че то* е много по-до"рият из"ор.

% о само можех да се уча от тях# % прошепна то*.

6еднага щом го стори, се огледа напрегнато, у"еден, че наооло има няо*, о*то да

чуе. +аг>осни!т о"аче се оаза почти сам % на*-"лизият во*ни се намираше на няоло

метра встрани.

6!зв!рнал си увереността, 3лидан потегли !м мястото, !дето лагеруваше лунната

стража. 3маше много да о"мисля. Наистина много.

9яната се др!пна от отдалечаващия се нощен ел' и зао"иоли палатата на лорд

Десдел 9таре*. 6!преи опитата си, с!зданието се движеше "езшумно по тв!рдата земя.

Патрулиращите стражи по няа!в начин го пропусаха, маар поняога да се озоваваше

с!всем "лизо до тях. 9амо онези, оито то* из"ираше да го видят или чуят, можеха да го

сторят.

(савиус се хилеше, доволен от постигнатото. 9атир!т не само служеше на славния си

господар, но де*стваше и в посоа на со"ственото си в!змездие. ;еше пре)енил до"ре "ратана друида и сега про)ес!т на поварата "е започнал. 6!просите, желанията, всичо "еше там

и 3лидан 9тормре*дж сам щеше да подсили плам!)ите им. ;еше само в!прос на време.

9атир!т се прорадна изв!н лагера, !дето останалите го чааха. Дори ремонд не

знаеше всичи заговори и планове на (савиус, защото няогашният нощен ел' отговаряше

единствено пред самия 9аргерас. Нито ремонд, нито +анорот имаха няава власт над

него.

Да, помисли си (савиус, ао всичо преминеше според плана, огато 9аргерас

прерачеше прага на този свят, не друг, а @то*@ щеше да стои от дясната страна на

повелителя на демоните. ремонд и +анорот щяха да "!дат принудени да оленичат пред

него.

(рас се с!"уди от острата "ола, оято раз!сваше всяа части)а от тялото му. Дори



опит!т да диша се оаза "олезнено изживяване.

% Тихо, тихо % изчурулиа женси глас. % $ще не си достат!чно здрав, за да

ставаш.

То* се опита да отвори очи, но това с!що се оаза тв!рде трудно.

% (-оя#

% :аспива*, заспива*# % Глас!т * "е чиста музиа, но в него имаше нещо, оето

поазваше на пострадалия маг>осни, че жената е нещо повече от чове или нощен ел'.(рас се опита да се "ори срещу това предложение, но силите му го изоставиха и то* се

унесе. Дрямата му "е изп!лнена с!с с!нища за полет. $тново "еше драон, но този п!т

имаше яро оперение, ато величествена пти)а. +аг>осни!т дори не се замисли в!рху това,

а просто се радваше на в!зможността отново да се носи сред о"ла)ите ато няога.

9!нят прод!лжаваше и прод!лжаваше, а с него и радостта. (огато няо* го разт!рси и

на*-нарая го от!сна от него, (рас за мало да го про!лне.

% (рас1 з с!м, +ал'урион1 9!"уди се1

Драоновият маг>осни с нежелание се в!рна !м света на "удните.

% 9# с те" с!м, друиде.

% 9лава на Елун1 +ислех си, че ще спиш вечно.

6едн!ж с!"удил се, (рас ос!зна, че нощният ел' вероятно му е направил огромнауслуга.

% +исля, че се очаваше да спя# поне доато домаинята ни се в!рне. % 9ла"ият

залинател се огледа наооло си. % 3 може "и още спя.

9таята ооло тях, маар и просторна, "е с много странна онстру)ия, ато установи

(рас доато я оглеждаше. ;еше о'ормена от множество лони, лиани и други неща, слепени

заедно с пр!ст и пяс!. Таван!т "еше р!г!л и единственият вход ато че ли "еше дупата

вдясно. То* погледна надолу и ос!зна, че со"ственото му легло е от подо"ни материали, а

меотата идеше от множеството свежи листа, ма*сторси преплетени заедно. На мала

масича, направена от д!рвесен д!нер, имаше издялана от нев!зможно голям орех упа,

п!лна с вода, оято то* предположи, че е за него.

Драоновият маг>осни отпи мало, а после прод!лжи огледа. Присви очи, защото

ос!зна, че това, оето "е сметнал за в!трешна стена, вс!щност е проход. 3звивата на стаята

и начин!т, по о*то стените "яха изра"отени, правеха оридора почти невидим, ао не

застанеш точно срещу него.

% Прод!лжава много надалеч % сяаш прочел мислите му, аза +ал'урион. %

$трих и друга, много по-голяма стая, а оттам се влиза в още две. После намерих още

оридори и реших, че е по-до"ре да се в!рна при те".

% +!дро решение.

(рас се намр!щи. $стрите му уши уловиха зву, идващ отв!н, о*то на*-нарая успя

да разпознае. Пти)и. Но не само един видH маг>осни!т чуваше поне дузина различни

гласове, няои от оито нап!лно униални. % (аво има отв!н=

% По-до"ре да не азвам, господар2 (рас. Тря"ва да го видиш с очите си.

2"опитството му се раз"уди и сла"ият залинател се изправи, за да отиде до отвора.

(огато се при"лижи, птичите гласове станаха по-напрегнати и още по-разноо"разни. 9яаш

отв!н се "яха супчили всичи видове пти)и на света#

(рас се пооле"а и отново огледа стаята. Ето на аво му напомняше о"р!жението

им# на огромно гнездо.

Подозира*и, че вече знае аво ще види, драоновият маг>осни п!хна глава в

отвора.

3зглежда @наистина@ нямаше птичи вид, о*то да не гнездеше ооло тях. $пределено

не им липсваше място. На!дето и да погледнеше, (рас виждаше огромни протегнати лони,изп!лнени с листа. На всеи от лоните няоя пти)а "е свила гнездото си. 6идя г!л!"и,

червеноши*и, чини, присмехулни)и и още. 3маше видове от умерените зони и други,



идващи от места с по-езотичен лимат. 9месваха се. Пееха заедно. 3маше таива, оито се

хранят с плодове, други, ловящи ри"а и дори видове, оито се хранеха с други пти)и %

маар и последните да изглеждаха достат!чно щастливи с!с за*)ите и гущерите, оито в

момента носеха на малите си.

(рас погледна нагоре и видя още гнезда. иста!т на това нереално гигантсо д!рво

"е изп!лнен до пр!сване с всичите видове перната твар на този свят.

3зп!лнен "еше и с!с зашеметяваща онстру)ия, сред оято неговите поои "яха самоедна стая от стоти)и.

&Гнездото/ се разпростираше сред лоните ато "ез"ро*ните тунели на огромен

мравуня. Едно "!рзо пресмятане поаза на маг>осниа, че е достат!чно голямо, за да поеме

)ялата армия на нощните ел'и 4вл2чително пантерите5, заедно с "ежан)ите# и па щеше

да остане повече от достат!чно сво"одно място. 6!преи привидно сла"ата * онстру)ия,

(рас "!рзо видя, че постро*ата е много по-ста"илна, отолото изглежда. Доато вят!р!т

разлащаше листата, &гнездото/ се л2лееше и нагаждаше според него. Драоновият

маг>осни доосна р!"а на входа и ос!зна, че е по-ста"илен от ам!ните на оято и да е

репост.

3 после# на*-нарая погледна надолу.

Няога самата идея драон да страда от светов!ртеж "и му се сторила нелепа. 9егао"аче се вопчи в рамата на входа, неспосо"ен да приеме това, оето виждаха очите му.

% Господар2 (рас1 % +ал'урион го изтегли встрани от входа. % :а мало да

паднеш1 9!жалявам1 Тря"ваше да ти ажа аво да очаваш1

+аг>осни!т издиша и се опита да си в!зв!рне представата за горе и долу.

% До"ре с!м, приятел2. +ожеш да ме пуснеш. 9ега чудесно знам аво да очавам.

% Наложи ми се да се хв!рля о"ратно п!рвия п!т, огато го видях % аза му друид!т.

% 9трах ме "еше да не ме "утне вят!р!т.

6ече по-до"ре подготвен, (рас се в!рна при входа. 9гра"чи и двете му страни и

отново погледна.

Д!рвото прод!лжаваше надолу до!дето му стигаше поглед!т и нався!де ст!рчаха

лони. 3 на тях, ато на другите, гнездяха пти)и. (рас се взираше олото можеше по-

над!л"оо, но таа и не видя дори наме за основата на д!рвото. Под него се носеха о"ла)и с

исполинси размери, оето само поазваше оло нависоо се намират.

Нощният ел' се прис!едини !м него.

% 3 ти не можеш да видиш земята, нали= % запита +ал'урион.

% Не, не мога.

% Ниога не с!м чувал за толова огромно, толова @нео"ятно@ д!рво, че да не можеш

да видиш земята под него1

% з с!м % отв!рна (рас, ваде*и древни спомени от раз"итата си памет. % Това

е# това е ГAханир. Д!рвото-ма*а. Дом!т на всичи рилати с!здания, отделен и все па

част от см!ртния свят, с!що ато 9марагдовия с!н. ГAханир е на*-висоото д!рво в!рху на*-висоия вр!х. Неговият плод носи семената на всичи см!ртни д!рвета. % То* помисли още

мало. % 3 това е дом!т на нашата домаиня % полу"огинята вианаI.

JI $т VWXMS 4англ.5 % птичи. % ;.пр.T

% виана=

% Да. % Поглед!т му "еше привлечен от нещо "!рзо и "яло, оето летеше в тяхната

посоа. % 3 мисля, че в момента тя идва при нас.

Доато се при"лижаваше, рилатото с!здание ставаше все по-голямо и нарая двамата

ясно различиха огромен "ял соол-ситни, по-ед!р от всеи от тях. (рас из"ута друида

назад, отрива*и входа из)яло.

$громният соол влетя в!тре. 9лед това започна да се променя. (раата му се

изд!лжиха и уде"елиха. (рилете се свиха и се прев!рнаха в сла"и пернати р!)е. Тялото сетранс'ормира и започна да прилича повече на женси нощен ел' или чове, а опашата се

сля с шле*'а на е'ирна "яла роля.



9ла"а и с широи очи, жената, оято имаше почти човеши черти, изгледа двамата.

Нос!т * "е изострен, но много елегантен. 3маше "ледо и расиво ли)е с )вят на слонова

ост, а вместо оса % велиолепна грива от пухави пера. ?олята * шумолеше, доато се

движеше# на два нежни, но все таа зав!ршващи с остри ноти раа.

% ;уден, "уден си вече# % аза тя с лео намр!щване. % Тря"ва да почиваш, да

почиваш#

(рас * се полони. % ;лагодарен с!м ти за гостоприемството, господаре, но с!м достат!чно здрав, за да

прод!лжа по п!тя си.

Тя налони глава на една страна точно ато пти)а и изгледа маг>осниа с неодо"рение.

% Не, не# тв!рде соро, тв!рде соро# +оля, седни.

Двамата се огледаха и отриха, че два стола, с!здадени в с!щия стил ато останалата

част от гнездото, вече ги чаат. +ал'урион изчаа решението на маг>осниа, о*то на*-

нарая имна и седна.

% Ти си +а*ата на ятото, Господарата на пти)ите, нали= % запита драоновият

маг>осни.

% виана е името ми, ао това питаш. % Eироите * очи изучаваха (рас. % ти си

един от моите# Един от моите, да# Таа мисля# % ?адостта от не"есата ми е позната, господаре, таа е. Д!лжа живота си на

лестраза#

% ааа# % Полу"огинята се усмихна ма*чинси. % 9!пата, с!пата лестраза#

$тдавна не сме разговаряли. Тря"ва да го сторим в на*-соро време.

% Да#

(рас не си направи труда да от"ележи, че сега едва ли е времето за посещения. Не се

с!мняваше, че виана знае точно аво се случва по света, в!преи леоватото си изл!чване,

и че тя се с!вещава с другите полу"огове и духове за начина, по о*то да се пре"орят.

Не"есното "ожество погледна !м нощния ел'.

% Ти, ти# $т друго рило си# Един от онези на Cенариус#

% з с!м +ал'урион.

виана изчурулиа8

% ?аз"ира се, раз"ира се, че си1 Cенариус има до"ро мнение за те", младежо.

;узите на друида пот!мняха.

Един в!прос просто изгаряше устата на (рас и то* нарая не се сд!ржа да го зададе8

% Господаре# а се озовахме ту=

:а п!рви п!т тя изглеждаше изненадана.

% ми че вие из"рахте да сте ту, раз"ира се, раз"ира се1

Последното нещо, оето маг>осни!т си спомняше, "е спусащият се в!рху тях

черве*, доато те достигаха портала. То* погледна !м +ал'урион за потв!рждение, но

нощният ел' очевидно знаеше дори по-мало. % (азваш, че аз с!м из"рал да ни пратя ту=

виана вдигна т!ната си р!а. През входа долетя расива п!стро)ветна по*на птича

с д!лга опаша и а)на на о"!рнатата * длан. Полу"огинята изгуа !м дре"ното с!здание,

оето пот!ра главича в не*ната.

% Ту идват само онези, оито наистина го желаят. Този м!ни е намерил те" и

приятеля ти да лежите сред лоните, сред лоните# 3мало и много разпр!сната пл!т от

много голям и вусен черве*. Де)ата ще пируват с него доста време#

+ал'урион изглеждаше таа, все едно му е призляло. +аг>осни!т имна. (огато

"еше припаднал, портал!т, логично, се "еше затворил, прерязва*и огромния черве* на две.

;ез да о"р!ща внимание на со"ствената си погнуса, (рас аза8

% 9трахувам се, че това е едничият п!т, в о*то пристигането ни е чиста греша,господаре. Не с!м исал да идваме ту. Просто направих магия, оято не прора"оти ато

тря"ва.



Dу"авата * уста о'орми друга усмива.

% :начи не желаеш да летиш отново, отново да летиш=

То* се намр!щи.

% Нищо не "их желал повече.

% :начи това# Това значи е причината да св!ршите ту.

Драоновият маг>осни помисли над думите *. Непрестанният му опнеж да се в!рне

!м няогашната си мощ явно "е повлиял на магията и виана го усещаше. % Но няма нищо, оето да можеш да сториш за мен.

% Таа т!жно, таа т!жно# % Полу"огинята остави по*ната птича да отлети

отново. % Но може п! и да мога, може и да мога# ао наистина д!ржиш да напуснеш.

% Таа е.

% До"ре, до"ре#

виана от!сна едно перо от в!трешната част на лявото си рило. (огато го вдигна, то

се пори с!с сре"ро. Не"есното "ожество подаде перото на (рас, о*то прие дара с почит и

го разгледа. 9!с сигурност в него се риеше мощ, но щеше ли да му помогне да лети=

% Постави го на г!рдите си.

9лед моментно оле"ание маг>осни!т разтвори горната част на ро"ата си,

разрива*и г!рдите си. <у а +ал'урион ахва и дори виана го погледна с още по-широиочи.

% Таа значи, наистина си един от моите.

;еше за"равил за л2спата. 6зета от по-младото му &аз/, тя "е сраснала таа до"ре, че

то* нап!лно я "еше за"равил. :а момент се зачуди дали по няа!в начин е можел да я

използва, за да преодолее "ариерата, но "!рзо ос!зна, че дори да се в!рнат, Нелтарион ще е

запечатал драоновото ралство за всичи, освен со"ствените му стражи. :емният пазител

исаше нио* да не пречи на последните му магии.

% План!т ти все още ли ще прора"оти= % запита то*.

% Но раз"ира се, раз"ира се1 Даже повече, повече от преди1

Тя постави перото в!рху част от г!рдите му, оято не "еше порита от драоновата

л2спа и (рас зачаа.

Пухавото !сче се сля с пл!тта му горе-долу по начина, по о*то го "е сторила

л2спата. (опринените ниши на перото се разпростряха и доато маг>осни!т зяпаше,

внезапно започнаха да растат. Протегнаха се през г!рдите му, лазе*и в!в всичи посои.

+ал'урион изглеждаше смутен, но (рас полати глава. ?аз"ираше аво се опитва да

стори виана и приветстваше идеята *. 9!р)ето на драоновия маг>осни "иеше дво*но по-

"!рзо и то* чувстваше подти да сочи от р!"а на гнездото.

% $ще не, още не % предупреди полу"огинята. % 0е раз"ереш, огато ра"отата е

св!ршена# (огато е св!ршела.

През г!р"а му премина странно усещане, "лизо до лопатите (рас почувства а

дрехите му се раздвижват и раз!сват. % Нещо излиза от г!р"а ти1 % ахна друид!т.

$ще преди да започнат да се протягат и разделят от тялото му, то* знаеше аво ще

представляват % широи "ели риле, идентични с онези, оито виана носеше, щом се

транс'ормираше в птичата си 'орма. Перата им "яха де"ели и пухави. (рас инстинтивно

ги протегна и отри, че реагират с!с с!щата леота, с оято и неговите со"ствени.

% Те са твои за това п!туване, за това п!туване#

Драоновият маг>осни посочи сп!тниа си.

% ми то*=

% То* не е роден за не"ето, за не"ето# +оже да се научи, да се научи, да. Но тв!рде,

тв!рде д!лго време ще му отнеме. Тря"ва да го носиш, да го носиш тря"ва#

(рас се с!мняваше, че ще има достат!чно сила да направи това в сегашната си 'ормаи го аза. Притесненията му о"аче сяаш не смущаваха домаинята им.

Този п!т виана от!сна една-единствена ниша от друго перо. Тя го поднесе !м



устните си и нежно го духна по посоа на +ал'урион. Друид!т изглеждаше несигурен, но

остана неподвижен, огато дре"но !сче пух се понесе !м него.

То доосна рамото му и се залепи за него. +ладеж!т потрепери за момент, а после

усети р!)ете, раата и )ялото си тяло много по-леи.

% <увствам се# % То* подсочи и почти се удари в тавана. (огато се приземи,

+ал'урион се хилеше ато хлапе.

Господарата на пти)ите се усмихна и на двамата, а поглед!т * се в!рна !м (рас. % 0е отриеш, че то* не представлява ниава тежест.

% з# % (рас се задави. Не "еше ос!знал досега оло му липсва в!зможността да

се носи сред о"ла)ите. По едното му оо поапа с!лза и то* падна на олене.

% ;лагодаря ти#

% Няма нужда от "лагодарности, няма нужда# % Тя го наара да се изправи, а после

поведе и двама им !м изхода. % Dа*де нав!н, излита* нав!н# (!м висоия лон, а после

надясно, надясно# През о"ла)ите, през о"ла)ите и се спусни. Таа ще си точно по своя п!т,

по своя п!т.

% Перото. (а ще ти го#

Тя постави нежен пр!ст на устните на маг>осниа.

% Тихо, тихо. То ще знае, ще раз"ере. % (огато +ал'урион се прис!едини !м (рас,виана стана по-мрачна и се о"!рна !м друида8 % Твоят шанAдо иса да знаеш, че е с те", с

те". Ние не игнорираме опасността, опасността. Нашата воля, волята ни, е силна#

% ;лагодаря. Това ми дава надежда.

% Дава на всичи ни надежда % при"ави (рас. % о само можехме да сторим нещо

по отношение на драоните.

Тя се с!гласи.

% Да# дори ние не раз"ираме аво става там, аво се случва там.

Двамата * посетители се спогледаха и нарая (рас аза8

% Те имат план, но има опасност за#

6незапно устата му стана ато изп!лнена с паму. Ези!т му сяаш се в!рза на в!зел.

виана чааше за още, но (рас не можеше да * аже нищо.

Тя прие м!лчанието му за няаво негово оле"ание и имна с уважение, а после

подани драоновия маг>осни да прист!пи през дупата.

(рас го стори неза"авно, почти сача*и в не"ето. (рилата му реагираха на мига и го

понесоха. Пти)ите ооло мястото зачурулиаха, разпознава*и другар в летящото с!здание.

Приятното усещане го наара неза"авно да за"рави +ал'урион и мисията си.

<увството, че има со"ствени риле, "е таа велиолепно, че (рас се спусна и извиси няоло

п!ти сред лоните и ооло тях, преди в ума му да се в!рне няава разумна мис!л.

Доня!де разочарован, маг>осни!т на*-нарая а)на о"ратно на площадата, !дето

го чааха виана и друид!т. Нощният ел' имаше в!зхитено изражение, а полу"огинята се

усмихваше ато доволен родител. Тя посочи на +ал'урион, че тря"ва да прист!пи напред ислед един последен предпазлив поглед надолу то* се подчини.

Прелита*и над нощни ел', (рас го пое под раменете. 9яаш не носеше нищо.

% 7до"но ли ти е= % запита маг>осни!т.

% Не и доато раата ми не дооснат земята % изм!рмори +ал'урион. % Но ще

с!м достат!чно до"ре дотогава, господар2 (рас.

% 6!рвете тогава, в!рвете тогава % аза виана на двамата. После до"ави спе)иално

!м (рас8 % 3 огато до*де раят на дните ти, младежо, ту ще с!м приготвила гнездото ти,

ще с!м го приготвила.

(рас пре"ледня. $гледа се наооло !м "ез"ро*ните пти)и % толова много видове,

живеещи заедно, маар и да не тря"ваше да го правят.

3 причината да могат да живеят ту "еше# че изо"що не са живи. Това "яха технитедухове, доведени ту от полу"огинята. Ня!де там имаше и по-големи летящи с!здания.

+оже "и у"итият хипогри' и# и раз"ира се драоните, оито "яха видели рая на дните си.



% 9ега в!рвете, в!рвете# % изгуа "ялата 'игура. % 0е се в!рнете достат!чно

соро, достат!чно соро#

(рас, хванат неподготвен, ато ниога досега през д!лгия си живот, прегл!тна.

% Да, господаре# ;лагодаря ти отново.

Тя се усмихна, оето по ниа!в начин не успоои мислите му.

Драоновият маг>осни се издигна на няоло метра височина и огледа посоата, в

оято тя му "еше азала да лети. Намести хватата си в!рху нервния ?онин, а после потегли.(огато отлетяха, нощният ел' запита8

% (аво исаше да аже с това= 9 това, че ще се в!рнем#

% 6сичи тря"ва да умрем един ден, +ал'урион.

% Ние# % Друид!т потрепери, на*-нарая ос!знава*и истината. % 3саш да

ажеш# всичо това#=

% 6сичо.

(рас не пожела да говори повече, но л2"опитството му се раз"уди и то* си позволи

един поглед !м гнездото. $чите му се разшириха, огато ос!зна, че е видял с!всем мала

части)а от него. :а пр!в п!т маг>осни!т видя онстру)ията в не*ната чудовищна )ялост.

Тя се простираше нався!де и в!в всяа извива имаше по една р!гла стая. Драон!т

разгледа )ялата постро*а, а после и д!рвото, оето я правеше да изглежда нищожна. 6исоогоре се носеха рилати с!здания, оито дори то* не можеше да иденти'и)ира.

3 тогава, доато то* все още зяпаше зад г!р"а си# навлязоха сред о"ла)ите.

Eестна*сет

рмията на нощните ел'и се с"л!са отново с демоните точно отв!д 9урамар.

Пламтящият легион ги зад!ржа там за мало, а после отст!пи !м :ин-зшари. Ня!де !м

средата на следващата вечер "итата стана по-интензивна, но отново нио* не успя да

спечели или загу"и пози)ии. Нощните ел'и измираха по ужасяващи начини, "ез значение

дали под удари на остриета, или от магичеси атаи.

?е*в!нрест подивяваше от тази постоянна патова ситуа)ия и затова отново извиа

?онин и 3лидан при се"е си.

% 3зглежда магията е решаващият 'атор в това1 % о"!рна се то* !м ?онин. %

+ожеш ли да сториш нещо=

<ове!т се замисли.

% 3ма нещо, оето може "и е в!зможно, но ще ми е нужно п!лното с!де*ствие на

лунната стража, за да го постигна. +оже с!що таа да има неприятни последи)и за самите

нас.

% 9!мнявам се от това нещата да станат по-лоши от сега. Е, 3лидан=

% <аам с нет!рпение да помогна на господаря ?онин в!в всяа магия, оятоизма*стори % отв!рна "лизна!т на +ал'урион с полон !м маг>осниа.

?онин запази изражението си неутрално. Надяваше се 3лидан да запази самоонтрол

и да не се опитва да надгражда това, оето маг>осни!т планираше да опита. о го стореше,

хаос!т "еше гарантиран.

ту хаос!т значеше поражение.

% 0е загре"ем олото можем по-над!л"оо в (ладене)а % аза то* на 3лидан,

доато в!рвяха !м лагера на лунната стража. % 3сам да опитам нещо, оето маг>осни)ите

от Дал# маг>осни)ите от родната ми земя о"с!ждаха да сторят, но нямаха шанса, преди

всичо да се разпадне.

% Толова ли ще е сложно, господар2 ?онин=

% Не. Те изгу"иха седми)и в приготовление, но ту# % То* почуа челото си. % #аз имам всичо, оето успяха да измислят през това време. +оже да ни отнеме няоло часа,

но "и тря"вало да успеем.



3лидан се засмя.

% 6ярата ми в!в вас е непооле"има, господар2 ?онин1

<ове!т отново се почуди дали нощният ел' ще може да следва заповедите, "ез да се

опитва да прерои магията по со"ствените си гру"и и нео"мислени начини. 3лидан сяаш

все повече и повече гу"еше спосо"ността да @не е@ )ент!р на залинанието. Bивееше за

магията си и не се в!лнуваше толова от това, че силите му идват в голяма степен от лунната

стража.&6 името на "оговете1 % помисли си внезапно ?онин. % Това го ара да изглежда

почти ато демон#/

Но имаше и други причини, по оито златооият нощен ел' представляваше

потен)иална заплаха. Един 3лидан, с ам"и)ията да управлява# това наистина "и довело до

п!лна разруха.

&0е го д!ржа под онтрол. Налага се, доато (рас го няма./

То* само се надяваше, че "ившият му учител е успял да достигне драоните. о ли

не, ?онин не знаеше аво може да стане. Не "еше планирал да прави подо"на опасна магия,

но след ато сигурността им за изхода от во*ната вече не с!ществуваше, явно нямаше друг

из"ор.

<ове!т о"аче не желаеше да остави во*ни)ите "еззащитни пред т!мните залинанияна уорло)ите и затова наара 3лидан да из"ере дузина от на*-до"рите маг>осни)и и да ги

остави да наглеждат "итата. 0еше да се нуждае от тях едва огато до*деше време да "!де

направена самата магия. унната стража щеше да я усили и да я разпростре нався!де,

!дето му тря"ваше.

Но само ао ?онин се справеше с!с своята част от задачата.

% 3лидан# имам нужда да ме водиш % аза маг>осни!т, щом всичо друго "еше

готово. % 3мам нужда да ме заведеш до самия (ладене).

% Да, господар2 ?онин1

Нощният ел' нет!рпеливо застана до него, доато се приготвяха да протегнат умовете

си !м източниа на мощта на нощните ел'и. Досега ?онин доосваше само пери'ерно

силите на (ладене)а. :а разлиа от народа на 3лидан, то* нямаше нужда да черпи диретно

от него, оето му даваше огромно предимство. 3лидан и мал)ина други се "яха научили от

човеа а да правят това, но далеч не в с!щата степен. 9ега о"аче ?онин имаше нужда да

извлече олото може повече, за да е сигурен в желаните резултати.

Ня!де надалеч се чу рог. орд ?е*в!нрест подготвяше всичо за велиото

залинание на човеа# или велиата му атастро'а.

?амо до рамо двамата залинатели се пресегнаха напред с мислите си и се св!рзаха.

?онин почувства дивата природа на 3лидан и се опита да я уд!ржи под онтрол. Gанатизм!т

на нощния ел' определено представляваше опасност за ста"илността на магията.

7м!т на ел'а поведе маг>осниа напред. <рез в!трешното си оо ?онин гледаше

пе*зажа, носещ се пора* тях, доато двамата с!с сп!тниа му се опитваха да достигнат(ладене)а. ;езра*ните реди)и демони, последвани от мили унищожена земя, преминаха

пора* тях само за сеунда. ?азрушеният град :ин-зшари изп!лни взора му за рато.

6елиият дворе) на рали)а зшара го последва# и на*-нарая черните води на (ладене)а

на вечността приветстваха човеа.

9илата му го в)епени. ?онин винаги "е предполагал, че е чувствал мощта на

(ладене)а в достат!чна степен, даже само извлича*и от есен)ията му, напояваща )ял

(алимдор. 9ега ос!зна, че е "!рал и самият (ладене) е та!в източни на чиста магичеса

енергия, че ао можеше да го управлява )елия, щеше да се прев!рне в "ог.

;ог#

6сичо, за оето чове!т "е мечтал, отато за п!рви п!т "е о"ля!л ро"ата на

маг>осничеството, сега му изглеждаше просто. +ожеше да издига )ели градове или да гис!"аря само с мигване на оо. Да призове силите на земята, а после да ги запрати срещу

всеи, о*то му се противопостави. +ожеше#



?онин се осво"оди от мрачните си ам"и)ии с огромно усилие. $"зе го внезапно

напрежение, огато погледна (ладене)а. През )ялото време "еше ос!знавал аво

представлява, но ум!т му "е отричал злото.

(ладене)!т на вечността носеше с!щата зараза, ато демоните. +оже и да

представляваше чиста магия, но по сво* начин то* поваряваше с!що толова, олото и

9аргерас.

Но сега "е тв!рде !сно да се отазват. ?онин тря"ваше да се гмурне в (ладене)а,маар и само този п!т, а после ниога повече да не го доосва по този начин. 9ега даже

извличането от него индиретно, по начина, по о*то го правеше о"иновено, го изп!лваше с

отвращение, но да се отаже из)яло, означаваше да отхв!рли магията# а ?онин знаеше, че

душата му няма силата да стори толова много.

+аг>осни!т почувства нет!рпението и л2"опитството на 3лидан и "!рзо пое

нужната му сила от черните д!л"ини. 3зушението да я остави да пог!лне ума му "еше

огромно, но с усилие на волята успя да се отдр!пне от про!лнатото езеро.

9амо след миг умовете им се "яха в!рнали в телата. 6р!зата с ладене)а оставаше

все таа силна. ?онин се подготви за последното залинание, знае*и, че олото по-"!рзо го

направи, толова по-"!рзо ще се от!рве от това гнусно усещане в душата си.

&:апочваме сега/ % предаде на 3лидан.6еднага почувства а "рат!т на +ал'урион приготвя лунната стража за задачата. Те

щяха да увеличат силата на предаденото им от маг>осниа залинание хилядоратно и да го

запратят срещу врага.

?онин с леота онструира магичесата матри)а, оято господарите му в Даларан "яха

с!здали, доато умираха. Позволи си рата "лагодарност !м поо*ни)ите, независимо от

'ата, че нио* от тях нямаше да се роди в "лизите веове. 9лед това, огато "еше сигурен,

че матри)ата ще остане )яла# то* осво"оди магията.

3лидан и останалите потрепериха мислено, огато тя премина с ви"ра)ия през

нервните им системи. :а негова чест, младият маг>осни успя да уд!ржи много по-опитните

залинатели да не припаднат. 3менно ам"и)ията, от оято се "оеше ?онин, спаси плановете

му от разпад.

3 таа те удариха реди)ите на демоните.

6!лна от пронизващ т!панчетата зву се взриви в Пламтящия легион, "ез дори да

доосне во*ни)ите, оито се "иеха с него. $громните демони изрещяха и изпуснаха

ор!жията си, доато се опитваха да заглушат звуа. 6и"ра)иите раз!саха в!трешностите им

и раз"иха умовете им. (огато в!лната премина през реди)ите им, чудовищните во*ни

паднаха, ато пометени от гигантса метла.

Нався!де по "о*ното поле егион!т измираше с!с стоти)и. 6о*ни)ите стояха

втрещени, разт!рсени от видяното.

% 9ега, ?е*в!нрест % прошепна ?онин, % сега.

?оговете подтинаха армията напред.Нощните ел'и изрещяха. Ездачите на пантери поведоха наст!плението. Те се

засилиха през полето в т!рсене на врага# но там ги чааха само м!ртвите. :вуовата в!лна

прод!лжаваше все напред, носе*и след се"е си "!рза, но жестоа см!рт. Нито един демон,

попаднал на п!тя *, не о)еляваше. 9тоти)и измряха.

?онин внезапно почувства а тялото му го предава. $л2ля се, а главата му, подо"но

на демоничните, сяаш щеше да се взриви.

+аг>осни!т падна.

% Д!ржа те, господар2 ?онин#

3лидан го положи на земята. 9амият нощен ел' не изглеждаше даже лео изтощен от

усилието. 6с!щност то* "еше единствен. $станалите лунни стражи, участвали в мог!щата

магия, изглеждаха толова зле, олото се чувстваше чове!т. Повечето от тях седяха илидори лежаха на земята, "ез изо"що да ги интересува, че во*ни)ите сега напредваха

"лагодарение на тях.



% 6идя ли= 6идя ли аво сторихме= % нет!рпеливо питаше 3лидан. % Това го

доазва1 Няма сила ато тази на (ладене)а1 % То* се загледа в нещо или няо*, оето самият

?онин не можеше да види. % (ладене)!т е истинсият п!т, "рато1 6иждаш ли= Нищо не

може да се сравни с него1

То* прод!лжи да рещи на отс!стващия +ал'урион. ?онин, о*то все още се

опитваше да си в!зв!рне силите, можеше само да зяпне. лчността и ревността на 3лидан

"яха толова явни, че граничеха с омраза !м друида.+агията на човеа "е запратила демоните в "ягство и може "и "еше о"!рнала хода на

во*ната завинаги# но доато гледаше напрегнатото изражение на 3лидан и мислеше за това

а то* самият едва не "е изусен от (ладене)а, маг>осни!т се зачуди дали не е осво"одил

нещо още по-ужасно.

(ориалстраз размишляваше мрачно, а т!рпението му "еше пред изчерпване. На

всичи драони "е заповядано да чаат новини от спетите. (огато до*деха, всяо ято щеше

да полети в не"есата ато един ум, една душа. План!т "еше да се спуснат в!рху демоните

ато ужасяваща сила, а Драоновата душа да раз!са реди)ите на егиона, преди самите

левиатани да ударят.Простич! ра"отещ план. ;езгрешен план.

План, в о*то, поради причини, оито не можеше да о"ясни дори на се"е си,

(ориалстраз не вярваше.

Но червеният м!жар "еше верен на своята рали)а и с!пруга, таа че не правеше

нищо. лестраза вярваше на творението на Нелтарион. 3 по-важното, вярваше на самия

:емен пазител. (авито и с!мнения да таеше (ориалстраз, те щяха да останат неизречени.

% 6ечно замислен, л2"ов моя. 6ечно притеснен.

То* изненадано вдигна глава, огато огромната женса влезе в леговището.

% лестраза % изт!тна, % не си ли с другите спети#

% 3звиних се за мимолетното си отс!ствие. Нелтарион не е доволен, но ще тря"ва да

се в!зд!ржи.

(ориалстраз сведе глава в зна на уважение !м нея.

% (а мога да ти служа, рали)е моя=

6 очите * про"лесна наме за нерешителност. Тя отв!рна с глас, тв!рде тих за драон8

% 3мам нужда да не ми се подчиниш.

(онсорт!т * "еше потресен.

% (аво, л2"ов моя=

% На всичи, освен стражите, оито всеи от нас е пози)ионирал нав!н, е заповядано

да стоят ту, в на*-голямата пещерна система, доато не до*де момент!т да излетим. 3сам

да игнорираш по-ранната ми заповед и да напуснеш.

То* "е в)епенен. Fвно спетите не тря"ваше да научат за това заминаване. % 3 !де тря"ва да замина=

% Не знам точно, но се надявам, че ти ще си спосо"ен да почувстваш !де, след ато

преодолееш "ариерата. 3сам да намериш (рас.

&(рас./

(ориалстраз "е мислил доста за мистериозния маг>осни. (рас вероятно знаеше неща,

оито "иха му помогнали да раз"ере причините за "езпоо*ството си.

% То* "и тря"вало все още да е с нощните ел'и#

% Не# то* е "ил "лизо до нас с!всем соро. 3зера ми аза, че нощен ел', наречен

+ал'урион, се опитал да играе ролята на посредни чрез нея. Тя о"аче изпитвала няои

с!мнения и затова наарала нощния ел' да чаа, доато тя пре)ени, че момент!т е подходящ.

% 3= % (огато 3зера отново пот!рсила +ал'урион, то* "ил изчезнал. (аза ми го, доато

Нелтарион и +алигос о"с!ждаха магията на Душата.



% Но защо му е на (рас да идва ту=

Напрежението, оето червеният усещаше, се удвои. П!туването от земите на нощните

ел'и "еше доста д!лго за няо*, о*то не може да прелита няоло мили само за минути.

% Точно това исам да раз"ера.

% 0е направя всичо в!зможно да го намеря, но може да се оаже по-трудно,

отолото предполагаш.

(рали)ата изсумтя. :атвори очи и помисли за миг, а после имна. % Да, тря"ва да знаеш.

% Да знам аво=

% 2"ов моя, ти си почувствал "лизостта между те" и (рас. ;и го описал едва ли не

ато "рат по л2пило, нали=

То* не го "еше ос!знал досега, но след ато лестраза го аза, (ориалстраз

почувства, че да, (рас наистина има таова място в с!р)ето му. Това нямаше нищо о"що с

л2спите, оито споделиха, за да по"едят сла"остта сиH нещо ооло мистериозното с!здание

"е наарало онсорта да му вярва с!що толова, олото и на велиолепната си с!пруга.

поняога дори повече.

лестраза прочете всичо това по ли)ето му.

% :на* това, л2"ов моя. Причината ти и (рас да сте толова "лизи е, че вие сте еднои с!що с!щество.

<ервеният м!жар премигна. 9!с сигурност не "е раз"рал азаното. лестраза

сигурно имаше нещо друго предвид.

Но тя полати масивната си глава и о"яви8

% (рас си @ти@, (ориалстраз. То* е твоето &аз/, но много по-старо, много по-

о"разовано и много по-м!дро. То*, това си самият ти след "ез"ро* столетия.

% Но това е нев!зможно# % 6незапна мис!л премина през ума му. % Да не "и това

да е няа!в номер на Ноздорму= $тс!ствието му "еше много подозрително#

% Ноздорму с!с сигурност има пр!ст в това, да, но не мога да ти ажа точно по а!в

начин. Просто раз"ери, че (рас е ту, защото ту тря"ва да "!де.

% :начи изход!т от во*ната е подсигурен. Драоновата душа ще ни помогне да

триум'ираме над демоните. Притесненията ми са "или напразни.

% 9траховете ти са в сила. Не знаем нищо за изхода. (рас смяташе, че Ноздорму го е

запратил ту, защото линията на времето е "ила изменена. 3маше момент, в о*то ми се

налагаше да реша дали да не го елиминирам, заедно с!с сп!тниа му, за да я запазя, но соро

стана ясно, че с!"итията са изменени тв!рде много, за да може това да ги поправи.

(ориалстраз я гледаше с големи, удивени очи.

% Ти "и у"ила# мен=

% По негово настояване, о"ич моя.

То* помисли над това и видя логиата в думите *.

% Прости ми. Да, рали)е, ще отида да го т!рся. % ;лагодаря ти. 9помените му са "или силно увредени при п!туването до нашето

време, може "и защото вече е с!ществувал ту ато те". 6!преи това в повечето случаи има

ост!р ум и щом има нещо, за оето вярва, че се нуждае от спешно о"с!ждане, значи се налага

да го отрием.

% Потеглям неза"авно.

лестраза сведе глава в зна на "лагодарност.

% Налага ми се да се преструвам, че правиш това по своя воля, (ориалстраз.

% ?аз"ира се. Няма да те проваля, рали)е моя.

Тя му хв!рли поглед, изп!лнен с о"ич, а после напусна леговището му. +!жарят

почаа достат!чно, за да е сигурен, че тя вече не е ня!де наооло, а после на сво* ред

напусна.:а негово успооение, повечето от драоните сега се "яха уединили в чаане на

заповедта да отлетят. +ал)ината други "яха подо"ни на него и Тиран % онсорти с властна



пози)ия, оито тря"ваше да се намират "лизо до спетите си в случа*, че им потря"ват.

$аза се мало по-трудно да из"егне стражите нав!н. П!рвият % от со"ственото му

ято % подмина, защото познаваше личностните му харатеристии. Dораастраз "еше млад

м!жар с ост!р взор, но имаше навиа да се разсе*ва. (огато (ориалстраз се нат!на на него,

отегченият гигант хв!рляше ам!ни в не"ето с опашата си и ги гледаше а се спусат !м

далечната земя. (онсорт!т на лестраза прелетя над него, точно доато замахваше !м

следващия % достат!чно висоо, за да не може другият червен да почувства разместванетона в!здуха.

По един или друг начин успя да мине и пора* другите, "ез да го усетят. (огато се

понесе !м "ариерата, (ориалстраз се подготви за с"л!с!а. :а"и се в невидимата стена с

главата напред, чувства*и се таа, все едно про"ива меласа. +аха*и олото може по-

силно с рила, драон!т се озова от в!ншната страна и прелетя няоло мили, преди да си

в!зв!рне онтрола.

(а)нал на в!рха на една по-ниса планина, (ориалстраз "!рзо си представи (рас. :а

по-сигурно доосна с един но!т и л2спата, оято "е разменил срещу своя с по-старото си

&аз/. 9ега в!в всичо имаше много повече смис!л. ;еше се чудил защо размяната помага и на

двама им толова много. По този начин двете половини от )ялото ставаха многоратно по-

зав!ршени. (ориалстраз все още чувстваше известна "ола и сла"ост, но усещанията не седо"лижаваха до предишното му с!стояние и на една десета.

То* насочи мислите си !м отриването на (рас и зат!рси вр!зата, оято единствено

двама, оито са вс!щност един, "иха могли да имат. Драон!т се с!мняваше другата му

половина още да е на"лизо, защото ао "еше то* 4а то* "еше5, (ориалстраз щеше да

прод!лжава да т!рси п!т за влизане, нямаше да се рие ня!де наооло. Таа че няави

о"стоятелства "яха наарали (рас да из"яга.

$питва*и се да не мисли аво точно "и принудило по-старата му 'орма да изостави

местността с "ариерата, червеният се протегна напред. 9амо волята на драон "и могла да

о"хване толова голям перимет!р. 7м!т му прелетя през "ез"ро* земи в т!рсене на онова,

оето "е самият то*.

Но упоритостта му соро се разоле"а, защото ни!де нямаше и следа от него.

Тря"ваше да е относително проста задача. Нима (рас "е сполетян от няава ужасна с!д"а=

9амата мис!л го наара да потр!пне. Ниое живо с!щество не исаше да знае ава е "ила

причината за см!ртта му.

Но после, сяаш преродено изведн!ж, познатото усещане се в!рна. Не можеше да

определи точната пози)ия, но знаеше в оя посоа тря"ва да лети.

(ориалстраз неза"авно се хв!рли в!в в!здуха и размаха риле. (олото по-"!рзо

намереше другото си &аз/, толова по-"!рзо щеше отново да се чувства сигурен в

"езопасността си. (рас се прев!рна в единственото важно нещо в живота му.

$олността се размаза. 9 огромните си риле то* изяждаше милите за сеунди, но

дори таа па имаше чувството, че е тв!рде "авен.$"се"ен по този начин, (ориалстраз не ос!зна, че е нападнат, преди нотите да се

за"ият в г!р"а му.

Прет!роли се в!в в!здуха с изненадан рев, хваща*и нападателя си неподготвен.

<удовищното ли)е на един черен драон изп!лни взора му.

% 9при1 % извиа червеният. % 6 името на спетите, настоявам да#

6 отговор другият отвори уста.

(ориалстраз спря да маха с риле и огромното му тяло неза"авно падна ато ам!

надолу. 9амо това го спаси от страховития залп разтопена лава. 3згарящата горещина

прелетя тоу над главата му и наара очите му да се нас!лзят.

?азт!рси го "ола на мястото, !дето нотите на другия "яха про"или през л2спите

му. +аар и мало по-голям от черния, сла"остта на (ориалстраз изравняваше везните. % $стави ме на мира1 % аза то*, опитва*и да се раз"ере с думи. % Няма нужда от

он'ронта)ия помежду ни1



% Няма да се месиш1 % отв!рна черният, а очите му "яха разширени и диви.

(онсорт!т на лестраза нямаше представа аво има предвид враг!т му, но това

засили страха му, че нещо се е случило с (рас.

"аносовият "егемот се хв!рли в!рху (ориалстраз и го принуди да се спусне още по-

нисо. Драон!т позволи това да стане, надява*и се да се изв!рти в последния момент изпод

противниа си.

Но огато при"лижи в!рховете на планинсата верига, отри, че е "ил направен наглупа.

Другият драон рязо отпусна хватата си. 3 огато го сторя, иззад "лизия вр!х

изсочи втори черен звяр. То* се с"л!са с червения и таа и двамата се понесоха

"езонтролно в!в в!здуха. Наз!"ената земя под тях се засили с невероятна сорост да ги

посрещне.

% 0е ни у"иеш и двамата1 % извиа (ориалстраз.

% :а славата на моя господар1

9илният вят!р разпери рилете на черния. <а тогава онсорт!т на лестраза видя,

че едното е "ило счупено и раз!сано. Драон!т вече не можеше да лети нормалноH

в!знамеряваше да се пожертва, за да прати врага си !м см!ртта му.

(ориалстраз о"аче нямаше намерение да умре по този начин. То* яростно размахариле и стори това, на оето другият вече не "еше спосо"ен, използва*и ги, за да насочи

падането им. 3 внезапно вместо червеният да е отдолу, там се озова черният.

?аненият гигант изрева и се опита да ги прео"!рне отново. $тговорилият му ня!де от

висините рев предупреди (ориалстраз, че другият му враг е раз"рал аво става.

<ервеният изп!на всичите си ра*ни)и, но запази хватата си, пресмята*и

оставащите сеунди. На"л2даваше при"лижаването на наз!"ения пе*заж долу, ато

вниманието му "е насочено !м нисите изострени в!звишения, разпр!снати сред

останалите планини.

3 огато двамата падащи левиатани ги достигнаха, (ориалстраз протегна раа и

запрати врага си надолу, доато рилете му яростно се размахаха, за да зад!ржат огромната

му маса в не"ето.

?аненият черен се с"л!са с!с земята с "олезнен рев, о*то проехтя сред )ялата

местност. (остите му се строшиха и за момент драон!т се заг!рчи ато листо, хванато от

"риза. Наооло се разля р!в.

Поваленият левиатан издиша за последно# и после главата му падна на една страна, а

ези!т му увисна от устата.

Другият нападател застигна (ориалстраз, доато се опитваше да не последва с!д"ата

на!м м!ртвия драон. Нотите отново раз!саха г!р"а на червения, изтр!гва*и ви от

него. 7мората от "итата започваше да взима своята дан. Дишането на (ориалстраз стана

на!сано и му остваше огромни усилия да се зад!ржи в!в в!здуха. Нито то*, нито

лестраза "яха очавали предателство от ятото на Нелтарион. % Тря"ва да умреш1 % изрева диваши черният, сяаш ато ажеше това на

(ориалстраз, то* щеше да раз"ере нуждата.

<ервеният драон успя да из"егне см!ртоносните ноти отново, но враг!т му го

притисаше. Другият "еше не само "!рз, но и тласан от маниаалното желание да задоволи

:емния пазител. 9!що ато п!рвия черен, и то* "е готов да се пожертва, ао това ще послужи

на аузата.

&Но оя ауза= :ащо тази ярост от това, че един-единствен драон не е заедно с

другите= :ащо страх!т от този нищожен 'ат "и принудил тези пазачи да умрат за него=/

(авато и да "еше причината, (ориалстраз нямаше времето да се тревожи за нея.

:ловещ огнен ст!л" го у)ели в г!рдите. То* се зав!ртя лудеши, неспосо"ен да поеме

онтрола над полета си.6 тялото му се впиха ноти. Гнусният д!х на черния почти го наара да пов!рне.

% +о* си1 % изрева полудялото с!здание. Т!мният гигант вдиша, за да запрати още



един последен залп, о*то с!с сигурност щеше да у"ие врага му от таава "лизост.

6 отчаянието си (ориалстраз се изстреля напред. $громните му ноти се впиха здраво

в г!рлото на врага му, стиса*и толова здраво, че прератиха дост!па на в!здух.

Другият драон се разтресе яростно, защото силите, оито се опитваше да осво"оди,

не намираха изход от тялото му. То* задращи отчаяно по (ориалстраз, ато оставяше "елези

по ли)ето и тялото му.

После черният "увално есплодира.(онсорт!т на лестраза осво"оди г!рлото му и изрева в агония, защото горяща р!в

се изля отгоре му от унищоженото тяло. Това му до*де в повече. 9илата му изчезна и то*

започна да пада заедно с врага си !м земята.

3 доато падаше, червеният драон успя само да се зачуди дали см!ртта му ще засегне

и "!дещото му &аз/.

9едемна*сет

ремонд на"л2даваше отст!плението на легионите си под напора на магията и

атауващите нощни ел'и. На"л2даваше, доато пе*заж!т пред него се изп!лни отгористозелената "роня на враговете. Демоничният омандир почти можеше да почувства

триум'а им, да чуе виовете им заради предстоящата по"еда.

&(оло лесно е да измамиш тези с!здания % помисли си. % 9мятат, че сега ще

спечелят./

3 с тази последна мис!л гигантсият демон се о"!рна и "авно и уверено зарачи след

отст!пващите си слуги.

% 7уух1

+ал'урион се стресна от чулия се от!м (рас зву. +иг по-!сно усети, че

маг>осни!т се м!чи с хватата си в!рху него. Поглежда*и надолу, друид!т видя, че се

намират тв!рде висоо, за да падне "езопасно, в!преи магичесото перо. То* сгра"чи р!)ете

на (рас в!зможно на*-здраво и изрещя8

% (аво има=

% з не# чувствам се таа, сяаш туптящото ми с!р)е е "ило от!снато от г!рдите

ми1 з# тря"ва да се приземя "!рзо1

Нощният ел' "!рзо огледа местността. 3маше гори и тревисти равнини, слава "огу, с

превес на второто. 6идя едно място, оето изглеждаше по-мео от останалите, и го посочи.

% 0е можеш ли да стигнеш дотам=

% з# ще# се опитам1

Но (рас полетя почти наслуи и мястото, из"рано от +ал'урион, започна да сеотдалечава надясно. 6место това те се насочиха !м група д!рвета, оито можеха и да

смечат падането им, но с!с с!щия успех можеха и да им счупят вратовете или главите.

(рас изстена силно и ги издигна мало по-висоо. Д!нерите прелетяха под тях и

равнината отново ги приветства. :апочнаха да се спусат, п!рво "авно, а после тв!рде "!рзо

за вуса на друида.

% +исля# мисля, че тря"ва да си готов да се спасяваш, +ал'#

6незапно маг>осни!т го пусна.

3зминаха няоло "ез)енни сеунди, доато +ал'урион ос!знае аво може да стори.

Пресегна се с мислите си !м тревата под се"е си#

9тр!овете в тази о"ласт "!рзо израснаха по-висои и де"ели. Тревата се сг!сти

дотолова, че о'орми няа!в вид д2ше. (огато нощният ел' падна в!рху нея, тя поддадес!всем лео, а после се транс'ормира, за да поеме тежестта му. 6сяа ост в тялото, му

потрепери, но +ал'урион о)еля невредим.



$пипа рамото си, само за да раз"ере, че дар!т на виана е изчезнал. 6се па то* "еше

щастлив, че е де*ствал "!рзо, за да из"егне атастро'ата.

(рас размаха рила още няоло ст!пи, движе*и се ато ястре", прострелян

'атално от лове). +ал'урион не можа да реагира достат!чно "!рзо, за да помогне на

драоновия маг>осни и то* падна в!в висоата трева.

6 мига, в о*то се приземи, рилете на (рас изчезнаха ато прах, издухан от вят!ра.

9ла"ата 'игура залитна напред и изчезна от погледа на друида. % Господар2 (рас1 (рас1

Нощният ел' се надигна на раа и се пом!чи да излезе от полето, за да стигне до

мястото, !дето за последно "е видял сп!тниа си.

Но от маг>осниа нямаше и следа. +ал'урион се зазяпа в тревата, сигурен, че е на

точното място.

После чу рато стенание мало по на 2г. ?азделя*и тревата с р!)е, друид!т зат!рси

източниа.

+иг по-!сно неподвижното тяло на (рас се появи пред изплашения му поглед.

То* оленичи до маг>осниа и внимателно го огледа за в!ншни наранявания. 9лед

ато не отри нищо, нощният ел' "авно го прео"!рна. Доато го правеше, нещо падна от

тялото на сп!тниа му.Перото на виана. 3зглеждаше изха"ено, а'яво. Друид!т го доосна с един пр!ст и

ахна, огато перото просто се разпадна и изчезна сред пр!стта и тревата.

Драоновият маг>осни изстена още ведн!ж. +ал'урион го нагласи таа, че да лежи

на г!р"а си, и провери за счупени ости. 6!преи много по-тежото си падане о"аче, (рас

изглеждаше недооснат. $чевидно единственият му про"лем "еше ударилата го в не"ето

сла"ост, авато и да "еше тя.

$чите на "ледата 'игура се отвориха "авно.

% Пис# писна ми да се "удя в подо"но с!стояние#

% 6нимателно, (рас. Не "ива да се движиш все още.

% 9оро изо"що няма да се движа# +ал'урион# мисля, че умирам.

% (аво исаш да ажеш= (а= (аво ти стана=

% Не на мен# на друг. $"в!рзан с!м с (ориалстраз# и то* с мен. +исля# мисля, че

е "ил нападнат. То* е# почти м!рт!в и# ао си отиде, за мен с!що няма надежда.

+ал'урион огледа отново тялото на (рас, опитва*и се да измисли нещо, с оето

помогне.

% Нищо ли не може да се направи=

% +оже "и ао можеш# ао можеш да го излеуваш# но то* е далеч от ту и# и е

драон# ще "!де адси т-трудно. з#

То* притихна. Друид!т започна да мисли "!рзо, но нищо не му идваше наум. 6сичи

умения, научни от Cенариус, "иха му св!ршили ра"ота, но не и огато истинсата жертва се

намира на "ез"ро* мили разстояние.3 после видя л2спата, разрита наполовина от свлечената ро"а на маг>осниа.

% (рас. Това парче#

% $нова, оето мислех, че може# да спаси и двама ни# <аст от него# за ч-част от

мен. 3 за известно# известно време ра"отеше.

% Това е @негова@ л2спа % пром!рмори сам на се"е си +ал'урион. % @Негова@

л2спа.

План!т "еше д!рз! и нев!зможен# но п! единственият, с о*то разполагаше. То*

проара пр!ст по л2спата, диве*и се на онтурите и мог!ществото *. Намерението му се

пораждаше от различни страни на о"учението му, неща, оито Cенариус ниога не "еше

св!рзвал заедно. 3 все па# няои основни заони с!с сигурност щяха да важат и ту#

% +оже "и имам идея, (рас.Но маг>осни!т не отговориH очите му отново "яха затворени. :а момент нощният ел'

се изплаши, че може "и вече го е изгу"ил. <а огато се наведе нисо и се заслуша в тихото,



но все още ста"илно дишане на (рас, се успоои мало.

Не можеше да се оле"ае повече. На драоновия маг>осни му оставаха още само

няоло минути живот.

То* постави двете си р!)е в!рху л2спата и отново отвори ума си !м оолния свят.

Тревата вече го познаваше и веднага се отзова на повиа му. 6ят!р!т раздвижи осата му, а

земята се раз"уди, л2"опитна !м мол"ата му.

Но преди да поиса авото и да е от тях, то* с!що таа тря"ваше да раз"ере далинаистина може да се св!рже с драона (ориалстраз. Друид!т затвори очи и се остави да

пот!не в л2спата, да намери в нея вр!зата с п!рвия * носител.

6 началото усети лео о"!рване, защото (рас и (ориалстраз "яха толова неразривно

св!рзани, че почти с"!ра единия с другия. $с!знава*и на*-сетне грешата си, +ал'урион

насочи мислите си !м червения драон с надеждата, че рехата вр!за между л2спата и

него още с!ществува.

:а негова изненада тази част от начинанието се оаза много лесна. 9етивата му

веднага го запратиха през "ез"ро* мили и непознати земи, !м по-суров планинси регион. 3

пе*заж!т, и п!туването му напомниха за опита да достигнат драоните, срити зад "ариерата,

само че този п!т не п!туваше толова надалеч, нито п! му се налагаше да пронива в

9марагдовия с!н.9лед това +ал'урион почувства ужасно усещане за загу"а. Едва не припадна.

3зплашен, да не "и да сподели см!ртното преживяване на (рас и (ориалстраз, нощният ел'

се стегна. 9етивата му се уравновесиха и то* ос!зна, че сега вижда емо)иите на умиращия

драон.

;еше имало "ита, ужасяваща "ита. 6 началото +ал'урион помисли, че Пламтящият

легион с нападнал, но после почувства от разпр!снатите мисли на червения, че враг!т са

"или други драони# черни.

9помня*и си зловещото дуо, оето ги "е преследвало, друид!т подозираше, че знае

ои зверове са атаували драона. ?аз"ра, че са м!ртви, и го удиви, че при това положение

(ориалстраз изо"що все още е жив. Този драон с!с сигурност е "ил мог!що и велиолепно

с!здание#

Не1 +ислеше за (ориалстраз, сяаш вече е м!рт!в. Това о"ричаше не само драона, но

и него самия. +ал'урион тря"ваше да спре с подо"ни мисли, ао се надяваше да ги спаси.

Един от п!рвите истинси уро)и, оито му "е преподал Cенариус, разазваше за

здравето и лечението на горсите с!здания. 6 миналото +ал'урион "е спасявал живота на

лиси)и, за*)и, пти)и и други. +ожеше да използва наученото и сега, тря"ваше само да

увеличи приложената сила.

3ли поне таа се надяваше друид!т.

То* призова о"р!жението си да му помогне. Нуждаеше се от тяхната саможертва.

9амо живот можеше да даде живот. :емята и растителният свят можеха да се в!зстановяват

по начин, по о*то ниое животно не умееше. Нощният ел' о"аче исаше много от тях,защото се опитваше да спаси @драон@. о отхв!рлеха мол"ата му, друид!т не можеше да ги

вини.

+ал'урион се опита да предаде важността на спасяването на (ориалстраз 4а по този

начин и на (рас5 и се протегна !м тревата, д!рветата, всичо, оето "и отв!рнало на зова му.

9 ра*че)а на ума си усети а жизнените сили на драона го напусат. Нямаше ниаво

време.

9лед това, за негово о"лечение, младеж!т почувства а земята се отдава, за да

помогне в задачата му. 9илата на живота * потече в него и нощният ел' почувства таава

езалта)ия, че едва не за"рави с ава )ел я е измолил. $помня*и се, то* разположи

в!рховете на пр!стите си в!рху л2спата, а после прехв!рли енергията през тях.

Тялото на (рас се разтресе за миг, а после се успоои. +ал'урион можеше да усетичрез вр!зата а силите се вливат в драона. 9!р)ето на нощния ел' запулсира, а по ли)ето

му потече пот, доато се опитваше да не изпуса вр!зата.



През него преминаваше огромно оличество енергия, но друид!т не усещаше промяна

у (ориалстраз. Драон!т прод!лжаваше да виси на р!"а на см!ртта. +ал'урион стисна з!"и

и изтегли още и още от земята, запраща*и всичо !м поваления гигант олото може по-

"!рзо.

3 на*-нарая за"еляза леа промяна. Душата на (ориалстраз се отдр!пна от "ездната.

(рехата му вр!за с живота се заздрави.

% +оля ви# % изстена останалият "ез д!х нощен ел'. % $ще#3 наистина получи още. Природата ооло него му даваше всичо, от оето се

нуждаеше, защото раз"ираше, че ужасната ситуа)ия засягаше не само две "олни с!здания, но

и "ез"ро* много други.

Bивот!т започна да в!зт!ржествува "авно, много "авно, но (ориалстраз стана по-

силен. Друид!т усещаше а с!знанието на левиатана се завр!ща и раз"ираше, че драон!т

се диви на чудото.

Тялото на (рас отново потрепери. 9тарият маг>осни изстена. $чите му "авно се

отвориха.

6 този момент +ал'урион раз"ра, че е сторил достат!чно. То* отдр!пна пр!сти от

л2спата и се отдр!пна, издишва*и "авно.

<а тогава за"еляза, че на метри разстояние тревата ооло него е черна.Bивот!т "еше изсмуан от стр!овете. +ал'урион се огледа наооло и видя, че

до!дето му стига поглед!т полето е черно и сухо. 6 далечината се виждаха две сг!рчени и

о"езлистени д!рвета.

Друид!т потрепери от страх аво може да е направил, но после усети живота, идващ

от!м земята. (орените на тревата още живееха и с помощта на пр!стта соро щяха да

израснат нови мог!щи стр!ове. Д!рветата с!що "яха о)елели и ао имаха в!зможността,

щяха да си с!здадат нови зелени орони от здрави листа.

Нощният ел' в!зд!хна с о"лечение. :а няоло отчаяни сеунди си се представи не

по-до"!р от Пламтящия легион.

% (аво# аво направи= % успя да попита (рас.

% Тря"ваше да те спася. 9торих единственото, оето можах да измисля.

+аг>осни!т полати глава, доато се надигаше в седнало положение.

% Не това имах предвид. +ал'урион# имаш ли дори "егла представа аво си

постигнал= ?аз"ираш ли аво е изисвало усилието ти=

% ;еше нео"ходимо % о"ясни друид!т. % 9!жалявам, че ми се наложи да поисам

толова много от земята, но тя го отдаде до"роволно.

(рас за пр!в п!т за"еляза почернялата трева. $чите му се стесниха и то* разгледа

доазателството за огромната ра"ота, изв!ршена от ел'а.

% +ал'урион, това не е в!зможно.

% ;азираше се на наученото от моя шанAдо. з само го промених, за да послужи на

ситуа)ията. % 3 си успял да сториш нещо, оето "и тря"вало да е далеч @отв!д@ в!зможностите

ти# отв!д в!зможностите на о*то и да е залинател. % Драоновият маг>осни успя да се

изправи "авно. Намр!щи се, огато ос!зна истинсите маща"и на полето с изсушената трева.

% :ашеметяващо.

+ал'урион все още не раз"ираше аво точно в магията му смущава толова много

(рас и запита8

% +ожеш ли да почувстваш (ориалстраз= До"ре ли е=

+аг>осни!т се он)ентрира.

% 6р!зата отсла"ва до това, оето "еше преди магията ти, но за момента все още го

усещам. То* е# до"ре# но ум!т му е о"!ран. 9помня си част от "итата и че се предполага

да ме намери, но има празнини. % По няава причина това наара (рас да се ухили помного нетипичен за него начин. % 9ега си приличаме дори повече. 9!д"ата наистина ми се

подиграва.



% 0е го чааме ли=

% Да, но не поради причината, заради оято подозирам, че е исал да ме намери.

Познава*и го, вероятно е планирал да ме заведе о"ратно при лестраза, но вече нямаме

време. 3мам ужасяващото усещане, че тря"ва веднага да се в!рнем при армията. +оже да го

наричаш само предчувствие, а е в!зможно да е и тв!рде много опит. (ато и да е, огато

(ориалстраз ни намери, се насочваме веднага натам.

+ал'урион веднага си помисли за Тиранде# и после, с известно за!снение, за "ратси.

% (оло време ще ни отнеме, за да сторим това=

% То* е драон# и точно в момента е един @много@ здрав драон % от"еляза (рас с

рата, доволна усмива. % 3зо"що няма да чааме д!лго, доолото го познавам#

Тиранде "еше станала униална сред 9естрите на Елун. Тя, единствена от всичи,

имаше две сени, втората % с!с со"ствено име.

Наричаше се Eандрис Gед!рмуун.

(!дето и да отидеше жри)ата, сирачето я следваше. Eандрис на"л2даваше всичо,

оето не*ната спаситела правеше, с очите на няо*, о*то отчаяно иса да се учи. (огатоТиранде се молеше над няо* ранен нощен ел', младото момиче повтаряше думите,

опитва*и се поняога да повтаря даже жестовете.

Bри)ата изпитваше смесени чувства !м Eандрис. Т!* ато нямаше родители,

момичето нямаше и !м ого да се о"!рне. Да, наистина имаше и други в подо"но с!стояние,

но нещо в това сираче доосваше с!р)ето на Тиранде. $тдадеността на Eандрис !м

ра"отата на сестринството я "ележеше ато в!зможна послушни)а, а храм!т винаги

приветстваше нови сестри. (а ли щеше да изглежда отстрани при това положение, ао я

запратеше о"ратно сред "ег!л)ите и я за"равеше= Bри)ата тря"ваше да я д!ржи "лизоH иначе

нямаше да може да живее с!с с!вестта си.

:а с!жаление не всяа ситуа)ия "еше подходяща и "езопасна за нетренирано и

незаалено в "ита момиче. 9естринството прод!лжаваше да поема своя дял от "оя на

'ронтовата линия, ато групите се редуваха според заповедите на в!рховната жри)а. Тиранде

не исаше Eандрис да се мотае "лизо до демоните, оито нямаха про"леми с из"иването на

невинни. +омичето о"аче ведн!ж вече я "е изплашило до см!рт, пром!ва*и се след тях,

доато заедно с!с сестрите отиваха да предупредят +ал'урион и (рас. Bри)ата ос!зна това

с!с за!снение, огато сирачето изпусна оментар за с!"итието, о*то можеше да "!де

изречен единствено от пря свидетел.

% 9тига толова1 % нареди * Тиранде. % 9то* назад, огато излизаме в "ита1 Не

мога да се "ия и да се "езпооя за те" едновременно1

Eандрис имна ол2мала, но Тиранде се с!мняваше, че това ще разреши в!проса.

+ожеше само да се моли на Елун младото момиче да види разума в думите *.Но доато размишляваше над про"лема си, жри)ата за"еляза, че една от сестрите

начело на другата група се при"лижава !м нея. Другата сестра, по-висоа и по-в!зрастна с

няоло години, имаше д!л"оо замислено изражение.

% Поздрав, сестро +аринда1 (аво те води при смирената=

% Поздрав, сестро Тиранде % отв!рна мрачно +аринда. % 3двам от в!рховната

жри)а.

% $= Да не "и тя да има новини за нас=

% Тя# тя е м!ртва, сестро.

Тиранде почувства а )елият * свят тоу-що е "ил раз"ит до самите си основи.

7важаваната ма*а на храма# м!ртва= +ладата жри)а "еше израснала, гледа*и и слуша*и

тази жена, ато и почти всичи други полонни)и. 3менно заради нея Тиранде "е приела ро"ата на послушни)а.

% (# а=



По "узите на +аринда поапаха с!лзи.

% ;ило е пазено в та*на от нас. Настоявала само не*ните слугини да знаят. По време

на отст!плението от 9урамар един демон я нар!гал с опието си в стомаха. +оже "и е щяла

да о)елее след това, т!* ато )еле"ните * умения "яха мог!щи, но преди това я доопал един

адси звяр. (огато другите го у"или, явно е "ила почти м!ртва. Те я завели в палатата *,

!дето се намира оттогава# доато не умряла преди час.

% 7жас1Тиранде падна на олене и започна да е моли на +а*ата уна. +аринда се

прис!едини !м нея и Eандрис ги последва, "ез няо* да я моли.

(огато двете сестри зав!ршиха молитвите си за с"огом с в!рховната жри)а, +аринда

се изправи.

% 3ма и още, сестро.

% $ще1 (аво "и могло да има=

% Преди да умре, тя е определила своята наследни)а.

Тиранде имна. Това се очаваше. Новата в!рховна жри)а раз"ира се веднага

разпращаше пратеничи ато +аринда, за да разпространят новината за в!зачването * в

дл!жност.

% (оя е= % 3маше няоло досто*ни андидати. % $пределила е те", Тиранде.

+ладата жри)а не вярваше на ушите си.

% Тя# +а*о уна1 Eегуваш се1

Eандрис изписуа и запляса с р!)е. Тиранде се о"!рна и я изгледа свирепо.

9ирачето замл!на, но очите му "лестяха от гордост.

+аринда не изглеждаше в шеговито настроение и това уплаши другата сестра. (а

можеше тя, едва поела ролята си на жри)а, да застане начело на @)ялото сестринство@# при

това в!в време на во*на=

% Прости ми, че го азвам, сестро +аринда, но тя# тя тря"ва да е "ила в с!стояние

на шо, породено от раните *1 (а "и могла да из"ере мен, ао е в п!лно с!знание=

% Тя @"еше@ в п!лно с!знание, сестро, ум!т * "е ясен. 3 тря"ва да знаеш, че и преди

те е споменавала. По-старшите сестри раз"ираха, че ти си из"рана# и ниоя сред тях не е

спорила с това решение.

% Това# това е нев!зможно1 (а "их могла аз да водя= (а "их могла аз, с толова

мало опит, да поема наметалото= 3ма толова много, оито познават храма по-до"ре1

% Но нито една, оято толова ясно да чува гласа на самата Елун. 6сичи го видяхме

и почувствахме. 9ред "ег!л)ите и во*ни)ите вече се разпространяват истории за те". :а

чудесата ти. 3злеувала си мнозина, при оито всяа от нас се е провалила нап!лно#

Това "е нещо ново за Тиранде.


3 сестра +аринда о"ясни. 6сичи жри)и преарваха периода си за почива в!ввсичо друго, освен в реално почиване, защото имаше толова много, оито се нуждаеха от

помощ, че сестрите @не можеха@ да не помагат. Но да исаш да помогнеш и да го сториш

"яха две различни неща. Да, те успяваха да излеуват мнозина, но за "ез"ро* други уменията

им "яха недостат!чни.

Тиранде от своя страна имаше след се"е си непре!сната пореди)а успехи. 6сеи,

огото се опиташе да излеува, се оправяше. ;ез да го ос!знава, младата жри)а дори "е

успяла да спаси неол)ина, при оито други сестри се "яха провалили. 3 ао това не "е

изненадало останалите жри)и достат!чно, неуморността * да прод!лжава още и още "ез

почива с!с сигурност го постигаше.

% Дори не "и тря"вало да можеш да стоиш изправена, но ти не само го правиш, но и

се "иеш, сестро Тиранде.На младата жри)а не * "е минало през ум, че тря"ва да в!рши нещо друго, освен да

изп!лнява д!лга си. Тя се молеше на Елун и Елун отговаряше на молитвите *. Тиранде "еше



"лагодарна и после прод!лжаваше по п!тя си, за да излеува няо* друг.

Но според другите "е изв!ршила много, много повече.

% з# това не може да е правилно.

% Таова е. 3 ти тря"ва да го приемеш. % +аринда си пое д!л"оо в!здух. % :наеш,

че нормално "и тря"вало да има д!лга )еремония, на оято да "!дат поанени в!зможно на*-

много полонни)и.

3згу"ена в мислите си, Тиранде отв!рна разсеяно8 % Да#

% $чевидно ще направим всичо в!зможно да приготвим нещо. 9 ваше позволение,

ще изтегля останалите сестри от "о*ното поле и ще ги наарам да#

% +оля= % 6 до"ава !м всичо останало те планираха да сторят @това@# при това

заради @нея@= Тиранде с!"ра мислите си на едно място и тв!рдо аза8 % Не1 Няма да

допусна това1

% 9естро#

3зползва*и новата си, ао и нежелана власт, тя изгледа +аринда по начин, о*то

прерязваше в зародиш всяа!в спор, а после до"ави8

% 3зглежда нямам друг из"ор, освен да приема това, но няма да го сторя, ао това

означава да се занимаваме с )еремония, оято да ни разсе*ва от опасността1 0е станав!рховна жри)а# поне доато тази во*на св!рши# но ще запазя сегашните си дрехи#

% Но ро"ите, подходящи за титлата#

% @0е запазя@ сегашните си дрехи и @няма@ да има )еремония1 Не можем да

допуснем подо"ен рис за народа си. Неа виждат, че прод!лжаваме да се "орим и да

леуваме в името на +а*ата уна. Fсно ли е това=

% з# % +аринда падна на олене и сведе глава. % з се подчинявам, господаре.

% 3зправи се1 Подо"ни неща с!що не желая1 6сичи сме сестри и в с!р)ата си сме

@равни@1 6сичи сме отдадени на Елун1 Не исам да се ланят на @мен@.

% (ато желаете.

Но в!зрастната сестра не се изправи и сяаш очаваше нещо от Тиранде. 9лед момент

на о"!рване тя на*-сетне ос!зна аво е то.

Протегна р!а и доосна главата на +аринда, надява*и се да не трепери много.

% 6 името на ма*ата уна, велиата Елун, оято "ди над всичи нас, ти давам своята

"лагословия.

<у а другата жри)а в!зд!хна о"лечено. +аринда се изправи, а изражението * "е

подо"но на онези, носени от другите сестри % вл2чително и самата Тиранде, % огато

"яха в прис!ствието на уважаваната си повелитела.

% 0е говоря с останалите. +ога ли да се оттегля.

% Да# "лагодаря ти.

(огато +аринда си тр!гна. Тиранде едва не припадна. Това не можеше да е в!зможно1

6 няои отношения "е почти толова ужасно, олото ошмар!т на Пламтящия легион. @Тя@да води ордена= (алимдор наистина "е изправен пред унищожение.

% (оло прерасно1 % в!злина Eандрис и изпляса отново. Тя се затича !м

сестрата и понечи да я прег!рне, а после се опита вместо това да изглежда много сериозна.

9ирачето последва примера на +аринда отпреди мало и оленичи пред новата в!рховна

жри)а и зачаа "лагословия.

По"едена, Тиранде я "лагослови. 3зражението на момичето се смени с в!зхищение.

% 0е те следвам до рая на живота си, господаре1

% Не ме нарича* таа. з все още с!м си Тиранде.

% Да, господаре.

Главата на храма в!зд!хна отчаяно и се замисли аво да прави сега. 9игурно имаше

"ез"ро* подро"ности и ритуали, оито тря"ваше да изп!лнява главната жри)а. Тиранде сиспомняше а предшествени)ата * водеше един или друг напев. Dрам!т с!що таа

провеждаше молитва всяа вечер за изгряването на луната и до"рата воля на "оговете. 6



до"ава водещите "лагородни)и разполагаха с!с со"ствени )еремонии за различни

годишнини и други с!"ития#

Тя се взря с!с зам!глен от с!лзи поглед в "!дещето си и се почувства не ато след

оазана чест, а ато попаднала в апан.

?азмислите * "яха нарушени от внезапен стон ня!де сред "ег!л)ите. Тиранде

разпозна звуа, защото напослед! го чуваше често. Няо* изпитваше ужасна агония.

Cеремониите щяха да почаат. ?итуалите с!що. 9естрата се "е прис!единила !мордена на*-вече заради едно % да помага на други чрез даровете на Елун.

3 таа, следва*и стенанията !м източниа им, новата в!рховна жри)а прод!лжи

ра"отата си.

$семна*сет

(рали)ата "еше решила да излезе да поязди, а огато зшара вземеше решение за

нещо, всичи демони на света не "яха достат!чни да я у"едят в противното# оето

означаваше, че апитан 6ароAтен п! изо"що не "иваше да си прави труда да опитва.

Тя отдавна не "еше излизала изв!н пределите на дворе)а. :ао"иолени от огромните *пазачи, оито ходеха пеша, и доп!лнителен отряд от на*-до"рите части на апитана, зшара

и не*ните слугини яздеха нео"езпооявани през портите на дворе)а, а после и сред :ин-

зшари.

@?уините@ на :ин-зшари.

:а пр!в п!т след разрушението владетелата на нощните ел'и виждаше пораженията

от"лизо. Премрежените * очи изучаваха раз"итите уполи и поритите с "олу ули)и, ато

и случа*но от време на време по няо* труп, останал недооснат заради липсата на

достат!чно м!ршояди. 7стните на зшара се присвиваха и от време на време тя изсумтяваше

ядно, щом видеше нещо, оето не * се нравеше.

6ароAтен се мр!щеше на в!ншния свят. Не исаше нищо да смущава рали)ата му.

о можеше да извади меча си и да се изправи срещу разрухата, ато "и го сторил с

истинси враг, о'и)ер!т щеше да го е направил досега.

Един адси звяр се поаза иззад раз"ита ула, а свирепите му чел2сти стисаха нещо.

Доато про)есията на рали)ата минаваше пора* него, чудовището зад!ва шумно, а после

се сри о"ратно.

Те прод!лжиха още напред, а зшара не проговори нито ведн!ж, таа че и нио* друг

не посмя. дсите * пазачи стояха на"лизо, в!преи липсата на опасност % демоните "яха

по-тв!рди в лоялността си !м нея от повечето во*ни)и. о им заповядаше да нападнат

своите, те вероятно щяха да изп!лнят заповедта "ез оле"ание. ?аз"ира се, зшара ниога не

"и направила това, защото имаше само едно друго живо с!щество освен нея самата, оето тя

не желаеше да разочарова, и това "еше 9аргерас % господарят на Пламтящия легион. % Дали ще стане соро, с!пи ми апитане, а мислиш= % запита тя.

$'и)ер!т се о"!ра.

% 9ветлина на 9ветлините=

% Неговото пристигане, апитане. @Неговото@ пристигане.

6ароAтен имна веднага.

% $, да, рали)а моя, много соро1 +анорот тв!рди, че с всяа нощ портал!т расте

пред очите му. 9танал е многоратно по-голям от предишния.

% То* с!с сигурност е "ог сред "оговете, за да е нужно отвор!т да е толова мог!щ,

само за да му позволи да влезе.

% (ато ажете, рали)е моя.

% То* тря"ва да е# @величествен@ % пром!лви зшара с тон, о*то о"иновеноизползваше само за самата се"е си.

;елязаният ел' имна отново, опитва*и се да пририе ревността си. Нио* не може



да се с!стезава с "ожество.

:елената м!гла, оято пориваше по-голямата част от (алимдор, прод!лжаваше да се

носи над града. :а зшара тя само до"авяше !м прерасния мистериозен изглед на

столи)ата, ато в с!щото време сриваше от очите * множество неща, оито "иха засегнали

чувствителността *. (огато свет!т "!деше преустроен, щеше да помоли 9аргерас да

премахне м!глатаH дотогава о"аче * в!ршеше чудесна ра"ота.

(огато се озоваха на нещо, оето няога е "ило отрит площад, зшара се огледанаооло. Наара нощния си са"лез!" да спре и го погали по главата, за да го успоои. (ато

всичо друго в дворе)а, и пантерите "яха дооснати от прис!ствието на 9аргерас. $чите на

огромните оти "яха свирепи и алени. Те щяха да нападнат всеи от со"ствения им вид,

о*то не е от ралсите животни, и с радост "иха го раз!сали на !рвави парчета.

% (апитан!т и аз ще прод!лжим сами няоло минути.

Нито нощните ел'и, нито демоните "яха доволни от това# с изл2чение на 6ароAтен

раз"ира се. То* погледна назад !м м!жете си и изр!мжа8

% По заповед на рали)ата1

Неспосо"ни да спорят с подо"ен 'ат, есортиращите останаха на място, доато

двамата прод!лжиха напред.

зшара не продума, доато не излязоха изв!н зоната, в оято можеха да ги чуятостаналите. После тя се усмихна на апитана и попита8

% 6сичо до"ре ли в!рви=

% (ое всичо=

(рали)ата погледна !м хоризонта.

% Прочистването на )арството ми. +ислех си, че досега ще е прил2чило.

% ремонд ще се погрижи да стане, рали)е моя.

% Но аз исам да стане @преди@ 9аргерас да е дош!л1 Няма ли това да "!де

велиолепен дар# за моя из"рани=

6ароAтен едва успя да пририе емо)иите си. То* прегл!тна ревността си и успя да

аже8

% $громен дар, да. 6сичо ще се случи ато подо"ава.

% Тогава аво ни "ави=

% 3ма тв!рде много неща. Татии, шанс#

Тя се наведе !м него, предлага*и на ветерана поразителна гледа !м 'ормите си.

% 9!пи мо*, л2"ими 6ароAтен1 Нима по няа!в начин, по няави неведоми

п!тища на в!о"ражението аз ти приличам на орав мусулест во*ни ато те"=

;узите му пот!мняха.

% Не1 Не, 6идение на 9!в!ршенството1

% Тогава моля# не използва* подо"ни военни термини. ;их предпочела просто да ми

поажеш.

зшара вдигна дланH в нея се намираше мала ристална с'ера с размерите на граховоз!рно. Доато 6ароAтен гледаше, тя израсна до размерите на голям плод. 6!преи

зам!глеността си, с'ерата "лестеше толова яро, олото в спомените му няога го правеше

луната. Преди м!глата#

% 0е ми доставиш ли това удоволствие, апитане=

;елязаният во*ни пое гло"уса и се он)ентрира. +аар и далеч от нивото на

маг>осни-ристорат, то* имаше известни умения в изуството. На"л2дателната с'ера

веднага реагира на досега му и прев!рна мислите му в артини.

% Питате ме аво ни "ави, рали)е моя= ;их азал, че това са част от причините.

П!рвото, оето извади от спомените си, "еше о"раз!т на червеноосо с!здание,

авото зшара ниога не "еше виждала. Тя се вгледа по-от"лизо, а очите * "леснаха.

% (расив е по своя# чуждоземен начин. @$пределено@ е м!ж. % +аг>осни. +ог!щ.

и)ето се изви ато глина и се промени ато )вят и 'орма. Появи се по-стара и м!дра



'игура.

% Прерасно1 Труп ли ми поазваш=

% Не. 6!преи о)ветяването % или липсата му % това с!здание е живо. (огато за

пр!в п!т се с"л!сахме с него, то* не представляваше опасност за нас, но предполагам, че е

страдал от няава "олест# и оттогава шпионите ми са го виждали в омпанията на

драон#

Това успя да впечатли рали)ата. % @Драон=1@

% Да# и заедно с!с звяра този маг>осни причини "ез"ро*ни вреди на во*ните на

ремонд. 3 двамата са в неизвестност, но подозирам, че този ще се зав!рне.

% +оже "и все па не е толова зловещ % изоментира зшара, доато гледаше

"ледото с!здание, иначе толова подо"но на нощен ел'. % 3 само тези пречат на моя свят да

достигне с!в!ршенството=

(апитан 6ароAтен се намр!щи.

% ?аз"ира се има и няои от нашия народ, господаре. $"!рани или подведени.

Научих за двама, оито 6аше 6еличество може "и ще намери за интересни. Простете ми, ао

о"разите са неясни, но те идват от умовете на други, предадени на мен.

зшара се вгледа в новите 'игури. Единият "е зав!рзал осата си на опаша и носешечерно, а другият я пусаше сво"одно и дрехите му явно "яха с )вят на пр!ст. Двете ли)а

о"аче "яха толова "лизи, че за момент тя реши, че са на един и с!щи нощен ел'.

% ;лизна)и, рали)е моя % о"ясни то*. % ;ратя.

% ;лизна)и# оло в!зхитително. % Тя проара пр!сти по менящите се о"рази. %

Но са толова млади# с!с сигурност не са водачи.

% $чевидно са мог!щи маг>осни)и, но не, нио* от тях не води с!противата. Това,

раз"ира се, се пада на "лагородния лорд ?е*в!нрест.

% 9!пият ?е*в!нрест# 6инаги с!м го смятала за на*-)енния ми слуга, а ето а

ми се отплаща.

(апитан 6ароAтен пусна гло"уса и го в!рна на рали)ата. 9 очи, останали в сяна под

де"елите му вежди, то* * аза8

% :ам!!т ;ле ?уу винаги е завиждал на дворе)а, 9ветлина на 9ветлините.

Тя се на)упи за миг.

% ?еших, че лорд ?е*в!нрест ме е разочаровал, 6ароAтен % о"яви нарая зшара.

% +ожеш ли да поправиш това=

То* не поаза и следа от изненада.

% Cената ще "!де огромна# но е в!зможно да го сторя, ао таова е желанието ви.

% На*-силното в момента, с!пи апитане.

зшара погали "узата му нежно, а после рязо о"!рна пантерата си и се насочи

о"ратно !м чаащите ги стражи. Д!лгата * полупрозрачна роля се развя ооло нея.

$'и)ер!т се стегна и се замисли над желанията на повелителата си. ?е*в!нрест я"еше разочаровал, а в )елия (алимдор нямаше по-жестоо прест!пление.

% 0е "!де сторено, рали)е моя % пром!рмори то*. % 0е "!де сторено. $ставиха

9урамар далеч зад г!р"а си и прод!лжиха да притисат демоните в посоата на :ин-зшари.

+ог!щата магия на ?онин започна наст!плението, но сега именно лунната стража на 3лидан

и во*ни)ите на 'ронта поемаха на раменете си "ремето да смазват опитите на демоните да

отстоят пози)ията си.

?онин не позволи успех!т му да го успоои. +аар и да си даде няоло мига за

в!зстановяване, не след д!лго то* с!що се в!зползваше из)яло от предимство, за да нанася

поражение след поражение сред реди)ите на Пламтящия легион. Представяше си всеи

демон, огото поваляше, ато именно онзи, о*то "и мог!л да нарани семе*ството му, ао се

провалеше. 6ече не го интересуваше а!в е'ет ще има прис!ствието му в това време в!рхуво*ната. о Пламтящият легион "!деше нап!лно унищожен ту, тогава нито то*, нито

Нем!ртвите п!лчища щяха няога да "ележат света от "!дещето.



;рос с!що "е преминал точата на оле"ание. То* "еше орси во*н, а орсите

во*ни се "иеха. 6етеран!т оставяше другите да се тревожат за последствията. 3нтересуваше

го само това, че то* и "радвата му опнеят за демонса р!в.

рмията на нощните ел'и про"и линиите на егиона в )ент!ра. унната стража п!

из"иваше враговете по 'ланговете. Ередарите и властелините на ужаса все още удряха от

време на време, но това не "еше нещо, оето силите на 3лидан да не можеха да поемат с

леота. % 3з"утваме ги !м в!звишенията на 7рае1 % аза Джарод на ?онин. % $тв!д тях

лежи самият :ин-зшари.

% До"ре, че сме намалили силите им толова много1 % отв!рна мрачно маг>осни!т.

% о имаха достат!чно подрепления и организа)ия, това щеше да е ужасяващо място за

"ита1 0яха да имат предимство заради по-висоата си пози)ия1

% 6едн!ж стигнем ли другата им страна о"аче, височините ще са @наше@ предимство1

% :начи олото по-"!рзо ги достигнем, толова по-до"ре#

Демоните прод!лжаваха да отст!пват на отделни, хаотични групи, "ез оордина)ия

помежду им. ?онин не виждаше и следа от ремонд. о демоничният лорд омандваше,

Пламтящият легион с!с сигурност щеше да се "ори по-до"ре от сега. $свен ао#

&6!зможно ли е=/ % зачуди се то*, стреснат от самата в!зможност. % Джарод1 ;рос1 Тря"ва да отрия ?е*в!нрест1

% 6!рви1 % изр!мжа ор!т, а "радвата му преряза на две "ронята на един адси

пазач, а после и самия демон.

?онин се почувства гузен, че изоставя другарите си в подо"ен момент, но в!преи това

"еше сигурен, че тря"ва "!рзо да намери омандира. ;еше му минала през ума ужасна мис!л,

но само "лагородни!т можеше да я потв!рди или отрече.

Да отрие лорд ?е*в!нрест не се оаза ниа лесно. Нощната му пантера си

про"иваше п!т сред напиращите во*ни)и тв!рде "авно, а маг>осни!т се оглеждаше

"езрезултатно в!в всичи посои. ;лагородни!т можеше да се намира на хиляда места,

вероятно дори точно под носа на ?онин.

9 нарастващо напрежение, то* на*-сетне успя да отрие няо*, о*то "и мог!л да знае

!де се намира ?е*в!нрест. ;ронята на лорд Десдел 9таре* изглеждаше нап!лно чиста, а

со"ствената му ота имаше загладен ос!м. ?онин се с!мняваше, че омандир!т се е

при"лижавал до "итата, амо ли да е участвал в нея. 9таре* о"аче "еше ушите на лорд

?е*в!нрест и само това имаше значение в момента.

% Господар21 Господар21 % извиа червеноосият маг>осни.

Нощният ел' го изгледа таа, все едно вижда нещо мерзо. 9таре* посегна !м

есията си и п!хна мало от "елия прах в едната си ноздра. +еч!т му остана в ножни)ата.

% Това е в!зможно на*-неподходящият момент, залинател21 % сг!лча го

"лагородни!т. % (аво желаеш=

% орд ?е*в!нрест1 (!де е то*= Тря"ва да разговарям с него1 % То* е доста зает в момента. Не тря"ва ли да си на 'ронта и да правиш магии, или

нещо подо"но=

?онин "еше срещал та!в тип личности и в со"ственото си време. 6одачи ато Десдел

9таре* не само "яха "езполезни, но и опасни, ао "!дат сложени начело. ?одени в лус, те

нямаха истинса представа за во*ната и я смятаха за игра.

% Това е от п!рвостепенна важност, господар2#

% 3 за аво се отнася=

+аг>осни!т нямаше време за това, но видя, че няма да стигне дони!де, освен ао не

у"еди 9таре* в сериозността на ситуа)ията.

% Тря"ва да науча дали няо* от с!гледвачите на ?е*в!нрест се е в!рнал соро1

3сам да раз"ера дали знаем аво има отв!д в!звишенията1Нощният ел' изсумтя.

% 9!всем соро, само след часове, ще можеш сам да видиш аво има зад тях.



?онин с!жали, че не е изовал няава магичеса вр!за с омандира, но ?е*в!нрест

"е за"ранил подо"на 'орма на омуниа)ия с него. Нощният ел' вярваше, че в!преи силите

си, залинателите са по-податливи на мисловно нахлуване, и не исаше по този начин и

неговите планове да "!дат разчетени.

3деята се струваше нелепа на човеа, но то* отдавна се "еше отазал да спори с

лорда. 9ега този отаз му пречеше неимоверно много.

% орд 9таре*# @!де@ е то*=:а момент надменното изражение на "лагородниа се замени от размис!л. Нарая то*

отговори8

% До"ре тогава, маг>оснио, последва* ме. 0е те заведа до мястото, !дето го видях

за последно.

?онин в!зд!хна с о"лечение и тр!гна след 9таре*. :а негова изненада о"аче нощният

ел' потегли в о"ратна посоа на "итата. +аг>осни!т се наани да протестира, но после

видя, че таа ще преосят д!лжината на армията по-"!рзо. Ту имаше по-мало во*ни)и,

оито да пречат на придвижването.

Но дори с тази маневра изгу"иха още )енно време, доато намерят последното

местоположение на ?е*в!нрест. +еждувременно нощните ел'и напредваха нагоре по

стр!мнината, !дето демоните сега "ягаха през все по-стесняващите се проходи.&+оже "и 9таре* е прав % помисли си мрачно маг>осни!т. % Доато намеря

?е*в!нрест, ел'ите ще са преминали х!лмовете и ще рачат !м :ин-зшари#/

% Ето го1 % извиа на*-сетне сп!тни!т му. % 6иждаш ли знамето=

?онин не успяваше да го види.

% (!де=

% @Там@, глупао1 То# % 9таре* полати глава. % 9ега не се вижда1 Ела1 0е те

заведа при него.

Но ао "лагородни!т се надяваше лесно да се изм!не в множеството, д!л"оо

грешеше. ?онин на"л2даваше внимателно, доато заедно с нощния ел' си проправяха п!т

през г!стата т!лпа, но нито ведн!ж не видя знамето на лорд ?е*в!нрест. ;радатият

омандир тря"ваше непрестанно да променя местоположението си заради "!рзината, с оято

се движеше армията, а това правеше задачата на ?онин още по-трудна.

% +!тните го взели1 % пром!рмори нощният ел' след мало и из"!рса парчен)е ал

от "лестящата си "роня. % Ту "еше1 6идях го1

Те прод!лжиха да се движат през напиращите реди)и, но все още нямаше и следа от

военачалниа. ?онин се огледа !м в!звишенията, оито вече се намираха по-на"лизо.

3здигаха се над тях ато свирепи з!"и. +ожеше да различи демоните, движещи се сред тях.

$тст!плението им "еше за"авено от атеренето. На няои места Пламтящият легион дори

"еше спрял на едно място.

Но @таа@ ли "е наистина=

9таре* вдигна о"лечената си в р!ави)а р!а и посочи напред, но точно в този моментняава прашина попадна в оото на маг>осниа. ?онин изв!рна глава от посоата, от оято

"е дошла, и се опита да я махне с мигане.

:намето на зам!а ;ле ?уу посрещна изненадания му поглед.

% Ето го1 % извиа чове!т.

% Не, мисля, че това# % 9таре* мл!на, огато проследи погледа на маг>осниа. %

Да, раз"ира се1 Там1

;ез да го е грижа дали "лагородни!т го следва, ?онин подара пантерата си !м

пози)ията на ?е*в!нрест. Fзденето срещу наст!пващата армия "еше д!лго и уморително, но

чове!т нямаше да изпусне )елта си. 6се още имаше шанс. Тря"ваше само да достигне#

$т предните реди)и се надигна рев. Проехтяха рогове. :а"иха "ара"ани. и)ата ооло

маг>осниа замр!знаха втрещени. % (аво има= % извиа то* на един во*ни. (огато ел'!т не отговори, ?онин се

о"!рна.



% Не# % пром!лви ужасен.

D!лмовете сега г!мжаха от демони, насочили се !м нощните ел'и. Това не "еше

достат!чно, за да изплаши толова силно човеа, но от двете страни с!що се изливаха

демони % неспирен пото от огнени чудовища. 3 по-лошо, от м!гливото не"е над тях

започна да се изсипва д!жд от огромни сали. Това, раз"ира се, не "яха ам!ни, а нов

см!ртоносен д!жд от ин'ернали.

Портал!т не можеше да осигури таова подрепление на ремонд. Доато ?онинна"л2даваше а "роят на чудовищните во*ни се увеличава многоратно повече от огато и

да "ило досега, то* ос!зна защо демоничният омандир е из"рал този п!т на отст!пление.

Досега сигурно "еше отзовавал силите си от останалите региони на (алимдор, ос!знава*и

ясно, че нощните ел'и са единственото истинсо оп!лчение срещу триум'а на Пламтящия

легион.

3 сега противни)ите на ремонд "яха точно там, !дето то* ги исаше.

Гласовете в главата на Нелтарион нашепваха нет!рпеливо. <ерният драон се

вслушваше в!в всеи от тях с огромно внимание, маар и всичи да азваха едно и с!що.

&6реме е# 6реме е# 6реме е#/То* стисна Драоновата душа здраво и я вдигна висоо с предната си лапа. Поглед!т

му прелетя през другите спети и то* изт!тна8

% 6реме е1

Те сведоха глави в уважение и се оттеглиха един по един от пещерата. <а огато

остана сам 4ато се изл2чат гласовете, естествено5, Нелтарион си позволи да до"ави8

% @+оето@ време#

9амо след минути те започнаха да излизат от всяа "ездна и всеи пещерен вход.

Няои изп!лзяваха изпод земята, а други сачаха от висоите планинси в!рхове. $т всеи

отвор !м в!ншния свят напред се понесоха драони.

;еше дошло времето да се де*ства.

Ниога досега в историята на този свят не се "яха с!"ирали толова много на едно

място. 9ега, огато се издигнаха в!в в!здуха, величието на огромното ято в!зхити дори

самите тях. <ервените летяха рамо до рамо с "ронзовите, оито п! се носеха до зелените.

9ини и черни се стрелаха в!в в!здуха % петте велии ята сега "яха ато едно.

3маше драони, чиито риле сяаш достигаха не"есата, а други, сравнени с тях, "яха

ато омари. Независимо дали "яха хилядолетни или политащи за пр!в п!т, всичи "яха

вл2чени. :аповедта на спетите го изисваше.

Но п!рвите драони, оито сочиха сред не"есния простор, не полетяха веднага !м

ралството на нощните ел'и. 6место това те зар!жиха над планините, носе*и се по

в!здушните течения, доато чааха "ратята и сестрите си. 3зп!лваха не"ето % мнозина

летяха над или под други, за да из"егнат с"л!с!.3 легендарните "егемоти прод!лжаваха да извират от планините. :а всеи, о*то ги

погледнеше отстрани, щеше да изглежда таа, все едно е дош!л раят на света# и може "и

наистина "еше таа.

После се появиха самите спети. лестраза <ервената, +а*ата на живота.

+алигос 9иния, Плетящият магията. :елената 3зера, $нази що с!нува. 3 в отс!ствието на

Ноздорму, ;езвременния, на*-в!зрастната от неговите с!пруги пое на плещите си ролята му.

<а огато вече се "яха с!"рали, се появи и последният % Нелтарион <ерния, :емният

пазител.

+иниат2рният дис "лестеше толова яро, че драоните "яха заслепени, в!преи

иначе невзрачния му вид. Нелтарион изрева, огато се хв!рли в!в в!здуха, а ви!т му

прозвуча през )ялата планинса верига.3 огато :емният пазител се понесе напред, останалите драони го последваха. Те

"яха отдали част от се"е си, за да с!здадат на*-мог!щото ор!жие в зерот, оето да използват



срещу на*-мог!щите врагове на света, а ао това се оажеше недостат!чно, имаха своите

ноти, з!"и и плам!)и, с оито да поосяват демоните.

ао и @това@ не стигаше# значи нищо не "и могло да ги спаси.

Тиранде чу виовете и роговете. 6 с!р)ето си веднага ос!зна аво означават. ;итата

отново се "еше о"!рнала. Демоните "яха ударили, при това, очевидно, силно.Новата глава на ордена на"!рзо изпелтечи извинение !м нещастниа, огото се

опитваше да леува, и сочи на нощния си са"лез!". Eандрис, вече поачена на седлото, *

направи място и двете заедно потеглиха !м останалите сестри.

Повечето вече я чааха. Това вл2чваше не само онези, оито "яха в отряда на

Тиранде п!рвоначално, но и много от другите в!зрастни жри)и. 6сичи оленичиха и

сведоха глави, огато тя при"лижи.

% +оля ви1 Престанете1 % помоли ги Тиранде, чувства*и се много неом'ортно. %

Не е нужно1

% <ааме заповедите ви % аза учтиво +аринда.

+ладата жри)а се страхуваше от този миг. Едно "еше да организира помощта за

"ег!л)ите и ранените во*ни)и, а с!всем друго % да запрати )ялото сестринство в с!р)ето на"итата.

% Тря"ва# % Тя спря и м!лчаливо се помоли на +а*ата уна за с!вет, след оето

прод!лжи8 % Тря"ва да се разделим поравно и да подпомагаме онези части по 'ронтовата

линия, оито са на*-сла"и# но не всичи1 3сам# исам една трета от нас да останат отзад

и да правят всичо в!зможно за ранените.

Няои от сестрите изглеждаха смутени, очевидно всичи исаха да се "ият на 'ронта.

Тиранде раз"ираше това, но с!що таа раз"ираше, че само защото "итата е отчаяна, не

означава да отхв!рлят другите си зад!лжения.

% 3маме нужда от лечители сред во*ни)ите. 6сеи, о*то е спосо"ен отново да се

в!рне в "ор"ата, ще помогне на аузата ни. Помислете и за това8 тря"ва винаги да има

9естринство на Елун. о всичи се вл2чим в "итата, а може "и и умрем, о* ще остане,

за да проповядва думите и л2"овта * сред народа ни=

Тиранде се опитваше да не мисли за в!зможността да @не остане@ ниа!в народ,

огото да о"учават в п!тя на Елун, ао демоните спечелеха днес.

% 9лушаме и се подчиняваме % отв!рна една от в!зрастните жри)и. $станалите

имнаха.

% +аринда, оставям онези, оито ще се грижат за ранените, в твои р!)е.

% Да, господаре.

Тиранде помисли още мало.

% 3 ао аз загина, "их желала ти да поемеш поста.

Другата жри)а се втрещи. % Тиранде#

% инията не "ива да "!де нарушавана. з раз"ирам това. Надявам се, че и ти го

раз"ираш.

% з# % +аринда се намр!щи. % Да, раз"ирам.

$чите * за миг измериха няои от другите сестри. 9!що ато Тиранде, тя вече

о"мисляше оя е на*-подходяща за водач, ао загинеше.

Новата в!рховна жри)а в!зд!хна. +оже "и не*ните решения "яха при"!рзани, но не

можеше да се тревожи за това сега. 9естринството "еше нужно. Елун с!що.

% 9амо това имам за азване# и още нещо % неа нежната светлина на +а*ата

уна да озарява п!тя ви.

9лед ато изрече древното с"огуване, Тиранде изчаа сестрите да се оттеглят. $нези,оито щяха да я последват, се поачиха на седлата.

Една от тях се загледа !м в!рховната жри)а.



% Господаре# ами тя=

% (оя= % Тя примигна. Дотолова "еше свинала с прис!ствието на Eандрис зад

г!р"а *, че нап!лно "е за"равила, че младото момиче "и могло да до*де с нея.

6ероятно подозира*и аво следваше, Eандрис затегна хватата си.

% 3двам с те"1

% Това не е в!зможно.

% До"ра с!м с л!а1 ;аща ми ме о"учи до"ре1 6ероятно с!м не по-лоша от всяа отонези1

6!преи надвисналата "еда, не*ното предизвиателство наара много от сестрите да

се усмихнат.

% @Толова до"ра=@ % подигра я нежно едната.

Тиранде хвана р!ата на момичето.

% Не. Ти оставаш ту.

% Но#

% 9лез от седлото, Eандрис.

9ирачето се подчини нас!лзено. После се загледа в Тиранде с огромните си сре"ристи

очи и в!рховната жри)а се почувства виновна.

% 0е се в!рна соро, мила. :наеш !де да ме чааш. % Д# да# господаре.

% Елате % нареди Тиранде на другите. о Елун * имаше доверие за тази роля, тя

"еше готова да я приеме и да направи на*-до"рото, на оето е спосо"на. Това означаваше да

опази олото се може повече сестри живи, ао +а*ата уна * го позволеше.

Дори на )ената на @со"ствения@ * живот.

Eандрис ги видя а изчезват в т!лпата. и)ето на сирачето "е прорязано от с!лзите,

а р!)ете * % свити в 2мру)и. 9!р)ето * "л!саше в рит!м с "ара"аните и виовете на

умиращите.

(огато не можеше да понася всичо това и сеунда повече, Eандрис се затича след

жри)ата.

Деветна*сет

+аар и да аза на +ал'урион, че (ориалстраз ще пристигне след мало, (рас настоя

да потеглят в посоата на "итата. Не го направи защото смяташе, че това ще с!рати п!тя

им. Ни на*-мало. ?азстоянието, оето пориеха, можеше да "!де изминато от остарял и

"олен драон за "роени минути. 3з)елен от невероятната магия на друида, (ориалстраз "и го

взел за една.Не, те ходеха, защото драоновият маг>осни имаше нужда да се движи, за да не "!де

надвит от нет!рпението си. 7жасно много исаше да стори нещо, за да усори п!туването, но

не смееше да с!здаде нов портал, за да достигне )елта си, не и след последната атастро'а.

:атова им оставаше само да чаат по-младото му &аз/, но дори при положение, че щяха да

"!дат при"рани от млад и "!рз драон, (рас имаше чувството, че времето няма да му стигне.

9!"итията се при"лижаваха !м своя зав!рше и то* вече нямаше из"ор.

о (ориалстраз успеше "!рзо да ги заведе до мястото на "итата, може "и имаше

шанс. о п! не#

% Господар2 (рас1 +исля, че виждам нещо зад нас1

То* се о"!рна, надява*и се това да не е още няо* от лов)ите на Нелтарион. Една-

единствена огромна 'орма се движеше )елеустремено !м тях. Не можеше да има с!мнение,че са "или за"елязани.

(рас внезапно почувства лео г!деличане в ума си. Позволи си мимолетна усмива.



% Това е (ориалстраз#

% 9лава на "оговете1

(рилата на червения левиатан пореха в!здуха и с всеи замах сяаш изяждаха )ели

мили. (ориалстраз "!рзо се уголеми, а нарая дори изражението му стана ясно различимо.

(рас си помисли, че по-младото му &аз/ изглежда невероятно о"лечено.

% Ето те и те"1 % изт!тна "егемот!т, приземява*и се до тях. % 6сяа сеунда от

полета ми изглеждаше ато час, маар и да се движех в!зможно на*-"!рзо1 % Ти си до"ре дошла гледа за нас % отв!рна му маг>осни!т.

(ориалстраз сведе глава и се вгледа в (рас с л2"опитство, сяаш чуде*и се над

нещо, оето го притеснява.

% 3стина ли е=

Начин!т, по о*то зададе в!проса, наара маг>осниа да подсочи. Драон!т знаеше

точно о* и аво представлява то* в де*ствителност.

% Да % отв!рна на другото си &аз/. % 3стина е.

% ти# % аза драон!т, о"р!ща*и се !м +ал'урион. % :авинаги с!м ти

зад!лжен, нощни ел'е.

% Няма нужда от това.

;егемот!т изсумтя. % Таа азваш @ти@. з "ях този, о*то @умираше@.

$чите на (рас се стесниха.

% ;ил си нападнат, нали=

% Да, двама от ятото на :емния пазител1 ;яха изп!лнени от ужасна лудост1 7"их

един, но другият ме хвана. 9ега о"аче и то* е м!рт!в.

% Точно ато се "оях. % +аг>осни!т не можа да аже повече, защото магията на

Нелтарион му пречеше. Fдосан, то* смени темата8 % Тря"ва да се в!рнем при ?онин и

останалите. Готов ли си да ни заведеш там=

% (ачва*те се на г!р"а ми и ще потеглим неза"авно.

Двамата сториха точно това. 0ом се настаниха на раменете му, (ориалстраз разпери

риле, а после внимателно се издигна. Прелетя два п!ти в р!г над полето, а после се насочи

в посоата на "итата.

Доато летяха, (рас постоянно гледаше зад г!р"а си. 9игурен "еше, че "!рзо

при"лижава момент!т, в о*то ще до*дат драоните, но за сега не виждаше нищо. Това му

даваше надежда, че ще измисли план, чрез о*то да се справи с предателството на

Нелтарион, преди то да се случи. о злото му творение можеше да "!де спряно или, дори

по-до"ре, използвано от няо*, о*то не е поварен, демоните щяха да "!дат по"едени, а

со"ственият му народ % спасен от падението до почти п!лно унищожение.

% Тря"ва да при"лижаваме % аза +ал'урион. % Не"ето става м!гливо.

3 наистина, зловещата м!гла, оято изп!лваше всяо място, дооснато от демоните,

соро ги посрещна. (ориалстраз се опита да лети нисо, но тря"ваше "увално да "р!снеземята с г!рди, за да не се движи на сляпо. (огато нарая и това стана нап!лно нев!зможно,

то* аза8

% Тря"ва да летя по-висоо1 +оже "и нагоре ще стигнем до пределите на тази отрова1

Тримата се издигнаха през м!глата. (рас се взираше напрегнато, но не виждаше нищо

отв!д носа на драона, а поняога даже и дотам. :наеше, че при толова сла"а видимост на

(ориалстраз ще му се наложи да разчита на о"онянието и другите си сетива.

% @Тря"ва@ да св!ршва ня!де % изсумтя червеният. % 0е го намеря, дори да ми

отнеме#

На п!тя им внезапно се изпречи няаво рилато с!здание. Ги"елният страж се стопи

в м!глата в мига, в о*то видя драона.

(ориалстраз неза"авно се впусна в преследване и (рас и +ал'урион "яха принуденида се д!ржат здраво.

% $стави го1 % изрещя маг>осни!т. % Тря"ва да стигнем до "итата1



Но свирепият вят!р, с!здаван от "есния полет на (ориалстраз, отнесе думите му. (рас

удари драона по врата, но тежите л2спи попречиха на другия да го усети.

% (аво ще ажеш за магия= % извиа +ал'урион. % 9амо нещо, оето да привлече

вниманието му1

(рас "еше помислил за това, но знаеше, че не "ива.

% о го стреснем, може да подсочи и да изхв!рли един от нас или и двама ни1 6

тази г!ста м!гла ще му е нев!зможно да ни хване, преди да сме ударили земята долу1Принудени да оставят (ориалстраз да прод!лжи с преследването, двамата можеха

само да се приведат нисо и да се молят драон!т или да хване жертвата си, или да се отаже.

9помня*и си о"аче точно оло )елеустремен и решителен е "ил на млади години, (рас

знаеше, че (ориалстраз няма да прерати гонит"ата толова соро. 9о"ственото му

тв!рдоглавие сега ра"отеше против всичи тях.

Демон!т отново се мерна напред. 9траховитият рогат во*н летеше толова "!рзо,

олото му позволяваха огнените риле. Дори то* раз"ираше, че не може да се мери с

подо"ен гигант.

+аг>осни!т се намр!щи. Ги"елните стражи не "яха ниа глупави, а и виждаха през

тази м!гла много по-до"ре от враговете си. Демон!т досега тря"ваше да е измислил а да се

от!рве от (ориалстраз, о*то явно изпитваше затруднения с!с зрението. о чудовищниятво*н не летеше в почти права линия#

3зведн!ж на (рас му просветна.

% +ал'урион1 Приготви се1 0е "!дем нападнати1

Друид!т се огледа наооло, т!рсе*и враг сред м!глата.

9еунда по-!сно "яха посрещнати от мнозина.

(рилати во*ни се нахв!рлиха в!рху триото от всичи страни. Поне половин дузина се

появиха под (ориалстраз, удря*и по г!рдите и орема му. Други паднаха отгоре в опит да

у"ият или из"утат двамата му ездачи. $ще няоло прелетяха отпред и отзад.

Драон!т изрева и запрати огнен поро* срещу тези пред него. Повечето от демоните

се разпр!снаха, но един "еше у)елен диретно и от рогатото с!здание остана само пепел.

+асивната опаша на червения замахна ато "оздуган и отнесе трима стражи надалеч.

$станалите се впуснаха в атаа и заудряха с ужасните си остриета, ато няои дори успяха да

одрасат лео две-три л2спи.

На г!р"а му о"аче +ал'урион и (рас имаха про"леми. Драоновият маг>осни успя

да направи "!рза магия, оято издигна "лестящ оранжев щит над тях, но демоните

непрестанно го удряха и отсла"ваха залинанието.

Нощният ел' "р!на в една есия, зав!рзана на олана му. 3звади няоло мали

зр!н)а и ги хв!рли срещу на*-"лизите демони. (огато дооснаха всяа от )елите си,

зр!н)ата се прев!рнаха в огромни пипала % увивни растения. +ал'урион пром!лви нещо

под нос и лианите се разпр!снаха в!в всичи посои.

Демоните започнаха да раз!сват и режат нападналите ги растения, но лозатаизрастваше по-"!рзо, отолото те можеха да я поосяват.

Няоло зелени пипала се усуаха ооло г!рлото на един страж. <у се пуащ зву и

рогатият во*н залитна# а после полетя надолу ато ам!.

Други демони отриха, че ра*ни)ите и по-важно % рилата им % са оплетени.

Двама паднаха с пис! !м см!ртта си.

(рас извиа, защото един ги"елен страж "е успял да премине под щита и го поряза. 9

"леснали очи маг>осни!т о"ви яростта си в една-единствена магичеса дума. Демон!т

нададе во* и пл!тта му започна да се топи ато вос!, потича*и през огнената му "роня.

$нова, оето минаваше за ости при егиона, се разпадна с траане, а после падна в

о"ла)ите под тях.

Но ги"елните стражи прод!лжаваха да се изсипват от всичи страни. (рас започна дамисли, че са стояли в готовност, за да причаат или онретно драона, помагал на нощните

ел'и, или о* да е друг от велиите зверове. 3ронията, че демоните може и да са за"авили



предателството на Нелтарион достат!чно д!лго, дава*и по този начин шанс на драоновия

маг>осни да успее да стори нещо против него, не му у"ягна.

$"ременен от ездачите си, (ориалстраз не можеше да пиира и да се в!рти, ато

нормално "и го направил, но в!преи това драон!т използваше останалите си умения. Един

демон се при"лижи тв!рде много. (онсорт!т на лестраза рязо изп!на врат и го захапа с

чел2стите си, след оето изпл2 раз"итото тяло.

% 7жасен вус1 7жасен1 % пром!рмори, лате*и глава.(рас прод!лжаваше да се оглежда. Пламтящият легион ниога не нападаше само от

една страна. 6инаги имаха втора атаа, запазена за подходящия момент.

:а"еляза четирима ги"елни стражи, летящи рамо до рамо. 9лед миг ос!зна, че всичи

са стиснали нещо, оето отначало му заприлича на д!лго и де"ело в!же. Но огато се

при"лижиха, видя, че това не е в!же, а няава г!вава метална лента.

?язо о"!рна взор !м о"ратната посоа. 3 наистина, там имаше още четири демона с

подо"но нещо в р!)ете. Двете групи се насочваха !м рилата на (ориалстраз.

% +ал'урион1 6иж там1

Друид!т го стори, а после се о"!рна !м него, нераз"ира*и.

% (аво исат да правят с това=

% Да оплетат или в!ржат рилата му1 (ориалстраз е преалено разсеян1 Тря"ва да гиспрем1

$ще доато говореше, старият маг>осни видя две нови групи, в!ор!жени по подо"ен

начин. Демоните исаха да са сигурни в успеха на зловещата си задача.

(огато онези, оито носеха лентата, се при"лижиха, другите ги"елни стражи

започнаха да се "ият с още по-голяма ярост. (рас и нощният ел' се опитаха да се

он)ентрират в!рху истинсата заплаха, но Пламтящият легион не им позволяваше.

3зненадващ порив на вят!ра разпр!сна повечето от адсите во*ни над тях.

+ал'урион издиша на!сано, защото магията, наред с всичо друго, "е изразходвала и част

от силите му. Но поне "еше дал на (рас достат!чно време, за да реагира.

:аимства*и от друида една от на*-мог!щите му атаи, онази, унищожила Dаар,

маг>осни!т изгледа п!рвата група. Демоните почти "яха довлели д!лгата жи)а до лявото

рило на разсеяния (ориалстраз. о успееха да я омотаят, драон!т щеше да "!де принуден

да лети само с дясното % нев!зможна задача.

+!лнията удари само един от демоните, но лентата, оято носеха, запрати

елетричесия импулс и през другите. <удовищните нападатели се разт!рсиха и зарещяха, а

после, огато м!лнията отшумя, "езжизнените им р!)е изпуснаха жи)ата и четиримата

паднаха в м!глата.

+аар и успял да спре един отряд, (рас виждаше, че има още поне пет други.

$станалите рилати "о*)и прод!лжаваха да ги нападат, за да отвличат вниманието им.

% Тря"ва да поисам от вас на*-голямата в!зможна услуга1 % изт!тна червеният

драон. % 6опчете се за мен, сяаш животите ви зависят от това, защото това наистина ще"!де таа1

Двете по-мали 'игури неза"авно се подчиниха. (рас изрещя8

% :аачи раата си под л2спата, +ал'урион1 ;!рзо1

3 в мига, в о*то изп!лниха зар!ата му, (ориалстраз се прео"!рна по гр!".

Тази неочавана татиа хвана Пламтящия легион нап!лно неподготвен. $громните

риле на драона удряха демон след демон. Две от групите, носещи метални ленти, полетяха

"езпомощно настрани, а товар!т им изчезна в м!глата отдолу.

Доато се прео"р!щаше, червеният левиатан из"!лва три "!рзи, но мощни огнени

залпа. П!рвите два нап!лно унищожиха двама ги"елни стражи. Последният пропусна, но

наара още няоло нападатели да се разпр!снат.

% 6нимава*1 % извиа +ал'урион.$громен снаряд удари драона в г!рдите. (раата на (рас се изпл!зваха и то* остана

да виси само на р!)е. Друид!т не можеше да стори нищо, за да му помогне, защото сам едва



се уд!ржаше.

$гненото с!здание отсочи встрани от жертвата си. 3н'ернал!т изчезна в м!глата, "ез

да се притеснява от огромното разстояние, оето му оставаше до пов!рхността. Дори от

толова висоо демон!т щеше да преживее удара "ез драсотина.

$станалите нападатели използваха момента, за да се супчат отново ооло драона.

Доато се прид!рпваше о"ратно на г!р"а на (ориалстраз, (рас изрита острието на един от

р!)ете му. +ал'урион хв!рли още няоло зр!н)а от есията на олана си, но научилите вечеуроа си во*ни ги из"егнаха. 9амо един ги"елен страж стана жертва на лозите, но с толова

други наооло загу"ата "еше нищожна.

Доато (рас успее да седне отново, една от групите с жи)ите се насочи странично !м

дясното рило на (ориалстраз. +аг>осни!т насочи пр!сти !м четвората и изрече една-

единствена дума.

Нотите му се от!снаха и се понесоха !м демоните. Доато летяха, те се разтеглиха

и станаха д!лги поне една ст!па. Едно след друго чудовищата се в)епениха, щом нотите ги

пронизаха. (рас потри р!)е 4!дето вече растяха нови ноти5 и с удоволствие се загледа след

падащите демони.

% (ориалстраз1 % извиа то*. % Тря"ва да се отсу"нем1 Не можем да се "ием таа

вечно1Този п!т по-младото му &аз/ го чу и в!преи че очевидно не исаше да оставя "итата

недов!ршена, послуша гласа на разума.

% Това може да се оаже по-трудно, отолото си мислиш1

(рас раз"ираше @точно@ оло трудно можеше да се оаже. Ги"елната стража летеше

нався!де, и драон!т, о*то тря"ваше да мисли и за ездачите си, се движеше преалено

внимателно. На това разчиташе и Пламтящият легион.

Но тря"ваше да се махат. 6ече "яха изгу"или тв!рде много време.

евиатан!т из"!лва струя ог!н и изпепели един невнимателен страж.

% 3мам идея1 Предния п!т прора"оти. $тново се др!жте здраво1

Нито (рас, нито нощният ел' "яха преставали да стисат до по"еляване л2спите на

драона, след ато предния п!т едва не паднаха. 6!преи това и двамата направиха всичо

в!зможно да се урепят още по-до"ре.

3 едва го "яха сторили, огато рилете на (ориалстраз спряха да порят в!здуха.

Драон!т пот!на ато ам!, оставя*и стреснатите демони висоо в не"ето. Доато

се сетят да го последват, то* летеше тв!рде далеч, за да могат да го на стигнат.

+ал'урион изрещя. (рас стисна з!"и и си спомни % тв!рде !сно % оло л2"има

му "еше тази стратегия ато по-млад. Повечето врагове, дори от со"ствения му вид, очаваха

един драон да си стои в не"ето. +аг>осни!т см!тно си спомняше а е изпитал подо"но

чувство за пропадане в мига, в о*то (ориалстраз се "еше "орил с двата черни стража на

Нелтарион.

Падаха все по-надолу и по-надолу, а драон!т използваше рилете си само за да сепредпази от о"р!щане. На п!тни)ите му им се струваше непосилно да се зад!ржат на

неговия гр!", но по няа!в начин все па успяваха да го сторят.

На (рас му мина през ум, че при тази г!ста м!глата по-младото му &аз/ можеше и

изо"що да не за"ележи земята, преди да се удари в нея, но после стана нещо странно %

м!глата просто @изчезна@. 9яаш няое титанично с!щество я "е прерязало с нож. 6се още

се носеха "леди валма, но видимостта "еше достат!чно до"ра, за да може драоновият

маг>осни да вижда х!лмовете далеч под тях.

% Dа1 % изрева триум'иращо (ориалстраз. То* отново размаха риле, разт!рсва*и

лео сп!тни)ите си. После драон!т улови в!здушното течение и отново полетя. $т

Пламтящия легион нямаше и следа.

(ориалстраз не в!знамеряваше да чаа да го догонят. То* се понесе !мп!рвоначалната им )ел, движе*и се с!с сорост, оято нио* от демоните не "и мог!л да

постигне.



9едящият зад (рас +ал'урион ахна8

% Дано @ниога@ не ми се наложи да правя @това@ отново1 Нощните ел'и с!с

сигурност не са родени да летят толова много, олото аз напослед!1

% 9лед това п!туване не "их те винил заради подо"ни чувства# % (рас внезапно

за"еляза п!тя напред. % 3 отново имам усещане за дежа в2. +ного притеснително.

% (аво има= (аво не е наред= $ще демони=

% Таава ситуа)ия щеше да е проста и ясна, друиде. Това изглежда много по-сложно. % (аво имаш предвид=

% 6иж например тази прочистена о"ласт сред одеялото на зловредната м!гла на

егиона.

% +оже "и моят народ ги е надвил и това е п!рвият зна.

На маг>осниа му се исаше да споделя оптимизма на +ал'урион. То* отново

погледна !м не"ето и с!що ато ;рос често правеше, подуши в!здуха. Това, оето усети,

почти го зашемети с маща"ите си и потв!рди страха му.

% (ориалстраз1 Подуши в!здуха1 (ажи ми аво долавяш1

Драон!т неза"авно се подчини. Доолото (рас можеше да види изражението му,

(ориалстраз с!що се стресна.

% Надушвам# надушвам со"ствения ни вид# % 9амо един=

% Не# но са толова много, че се преплитат#

% (аво значи това= % запита +ал'урион.

Драоновият маг>осни изс!са8

% Това значи, че демоните, с оито се "ихме, са ни навредили повече, отолото "их

мог!л да си представя1

% Но# ние им из"ягахме с!всем невредими#

(рас предпочиташе още няоло рани пред това, оето им "яха сторили. Дори

минутите, използвани, за да из"ягат от апана, "яха тв!рде много. Другите вече "яха стигнали

тв!рде напред.

3саше да о"ясни толова много неща, че с!р)ето му се !саше, но магията на

Нелтарион му пречеше. (рас можеше да пром!лви само едно нещо на +ал'урион, но то

"еше достат!чно8

% Другите драони са пред нас, друиде# и @то*@, "ез с!мнение, води ятото.

6идя, че +ал'урион веднага е схванал с!щината на думите му. Драоните се носеха

!м "итата, сигурни, че владеят сила, спосо"на да унищожи Пламтящия легион.

Не можеха да знаят, че Нелтарион, онзи, о*то ги води в )ент!ра на сражението, после

ще ги предаде#

Няоло мили напред, при"лижава*и се с "ясна сорост !м )елта си, драоните "яхаготови за "ита. Нелтарион ги водеше нисо, използва*и силата на Драоновата душа, за да

унищожава м!глата. Това удивляваше останалите, вл2чително лестраза и другите

спети. Нио* вече не се с!мняваше в невероятните ачества на творението му.

3 доато летеше !м сигурния си триум', гласовете шептяха в главата на :емния

пазител.

&6сичо е почти готово, почти готово1/ % азваха те.

&9оро, соро1/ % о"ещаваха.

9оро всичи щяха да се прелонят пред величието му и всичо на този свят щеше да

"!де поправено.

% (аво ще поисаш от нас= % запита го лестраза.

&3сам да оголиш г!рло пред мен#/ % помисли си Нелтарион, но вместо товаотв!рна8

% $писах ви магичесия р!г1 Тря"ва всичи да се подредите в не"ето според плана1



Драоновата душа ще стори останалото1

% Толова ли е просто=

&;их исал да ти е по-лесно да оленичиш пред мен#/

% Да, толова е просто.

Тя не зададе повече в!проси и Нелтарион "еше "лагодарен за това. 7м!т му "еснееше

и плямпането * едва не го наара да се издаде.

Драоновата душа % @неговата@ Драонова душа % прод!лжаваше да прочиства п!тяпред очите им. (огато :емният пазител се вгледа напред, успя да мерне движение на земята,

ато от хиляди мрави.

;яха стигнали до "о*ното поле. 6ече едва сд!ржаше ехидната си усмива.

&Т!рпение# % м!рмореха гласовете. % Т!рпение#/

Да, черният драон можеше да си позволи да "!де т!рпелив още мало. Да "!де

@"лагороден@. Наградата "еше толова велиа, че още няоло минути нямаха ниаво

значение.

$ще само няоло минути#

;рос ги видя пр!в. 3з"!рсва*и потта от челото си, след ато "еше у"ил един адсизвяр, ор!т случа*но погледна нагоре и видя а п!рвите левиатани пристигнаха над "о*ното

поле. :япна за момент и заради своята глупост, за мало не загу"и главата си от удара на един

адси пазач. ;рос р!стоса остриета с демона и нарая наряза с!зданието на три парчета.

После се огледа наооло си. :а с!жаление онзи го нямаше.

$р!т изсумтя. +оже ?онин и да не знаеше още за драоните, но с!с сигурност соро

@всичи@ щяха да ги видят.

;рос реши, че "итата тоу-що е станала многоратно по-интересна.

?онин таа и не достигна лорд ?е*в!нрест. ;лагородни!т се намираше "лизо до

него, но внезапната промяна на "о*ното поле принуди маг>осниа да се он)ентрира в!рху

предпазване на 'ронтовата линия от разпадане. Няоло магии, хв!рлени "!рзо една след

друга, помогнаха за ста"илизирането *, но не можеше да спаси "итата сам. :а с!жаление

лунната стража на няои места "е разпр!сната тв!рде много, а на други 3лидан ги

използваше за източни на сила, таа че да може да прави велиите си магии.

;рат!т на +ал'урион "е станал още по-"езразс!ден и причината не се риеше само в

ситуа)ията. То* мяташе магии наляво и надясно ато ам!ни, "ез да се интересува дали няма

да засегне и со"ствената си армия.

Друга о"ласт заплашваше да поддаде. 9ледвани от ги"елната стража, трима

ин'ернали се с"л!саха с во*ни)ите там и ги запратиха на всичи страни. дсите пазачи се

изсипаха през отвора и започнаха да сеат и пронизват всичо, оето поазваше призна)и наживот.

<ервеноосият маг>осни направи жест с р!а, но точно огато зав!ршваше

залинанието си, в!просното място "е разт!рсено от есплозия. 3н'ерналите се пр!снаха на

парчета, а чудовищните во*ни зад тях паднаха, огато "ронята и по-голямата част от пл!тта

им "еше раз!сана.

о това "еше единственото последствие от атаата, ?онин щеше да се радва. 9ред

м!ртвите демони о"аче лежаха много нощни ел'и, поразени от с!щото залинание.

$)елелите рещяха за помощ. 6сичо "е о!пано в р!в.

?онин изпсува, но не защото неговото залинание се "е провалило. То още чааше да

"!де изречено.

Fростният му поглед падна в!рху 3лидан. +ладият маг>осни на*-сетне "е достигналграни)ата. 7"иваше свои и на*-ужасяващото "еше, че или не за"елязваше, или не го

интересуваше.



:а"равил нап!лно Пламтящия легион, ?онин започна да си проарва п!т !м "лизнаа

на +ал'урион. Няо* тря"ваше да поиса смета на 3лиданH това не можеше да се случва

повече.

$"ет!т на гнева му се о"!рна и го видя а се при"лижава. 3лидан му се усмихна

триум'иращо, оето по ниа!в начин не смечи яростта на маг>осниа.

Но после младият нощен ел' се загледа зад г!р"а на ?онин. 3 очите, и усмивата му

се разшириха и то* посочи нагоре.6!преи че не исаше нищо да го разсе*ва, ?онин тря"ваше да погледне.

Неговите очи с!що се разшириха# и на устните му се появи пролятие.

6!в внезапно изп!лнилото се с живот не"е летяха драони. @9тоти)и@ драони.

% Не# % изр!мжа ?онин !м носещите се висоо с!здания. +ожеше да различи

онзи, летящ на*-отпред. <ерен и толова огромен, че можеше да "!де само един-единствен

левиатан. това на сво* ред значеше, че това може да е само един определен момент от

историята# на*-лошият, поне доолото се отнасяше до защитни)ите. % Не# не сега# не

сега#

Два*сет

+ного мало неща можеха да смутят ремонд. То* подхождаше !м всяа ситуа)ия с

аналитичния си ум % нощните ел'и, магията, дори драоните.

Но сега даже то* "е разт!рсен. Не очаваше драоните да се появят в подо"ни

оличества. 6сичо, научено за тях, поазваше, че те стоят встрани от делата на света,

толова надути, че не можеха да видят дори рая на с!ществуването си, застанал на прага им.

:а няои от тях, раз"ира се, очаваше да реагират, но ато от)епни)и и едина)и. ремонд ги

"еше вл2чил в плана си, поставя*и "ез"ро*ните ги"елни стражи в м!глите горе, за да са

готови да ги свалят.

Но зверовете не само "яха из"егнали лопата# "яха дошли @всичи@.

Демоничният омандир "!рзо си в!зв!рна самоо"ладанието. 9аргерас нямаше да

прости провал в толова !сен етап. ремонд се пресегна с ума си и навлезе в мислите на

всичи ередари и повелители на ужаса. 9лед това им заповяда да о"!рнат магията си срещу

при"лижаващите ята.

7верен, че магичесата мощ на Пламтящия легион ще се справи с тези натрапни)и,

ремонд в!рна вниманието си в!рху "итата. Натрезимите и уорло)ите щяха да елиминират

драоните. Та те, в ра*на смета, "яха с!здания на @този@ свят и силата им "еше ограничена

от заоните му. егион!т представляваше нещо много, много повече.

Да, с!с сигурност нищо % дори драоните % не "и могло да попречи на славната му

по"еда.

9естринството на Тиранде "еше из"л!сано !м х!лмист регион, !дето се издигаха

няоло сг!рчени изсушени д!"а. 3зненадващия наплив на демоните свари нощните ел'и

неподготвени и в!преи опитите на сестрите да о"единят онези ооло тях, дори те едва

успяваха да подд!ржат няава надежда при подо"ен смазващ удар.

Новата в!рховна жри)а сега се "ореше пешом, защото нощната * пантера се "е

пожертвала, хв!рля*и се на остриетата, предназначени за господарата *. Тиранде у"и

демоните, оито погу"иха звяра и сега се опитваше да помогне на друга сестра, ранена тежо

при с!щото нападение. 6!рховната жри)а изтегли о!рвавеното тяло !м д!рветата, !дето

се надяваше, че ще може да остане неза"елязана от нападателите.

$т по-висоата * пози)ия "итата изглеждаше още по-зловещо. На!дето и да сео"!рнеше, Тиранде виждаше море от огнени 'игури, оито притисаха народа *. Нощните

ел'и падаха под "езмилостното лане.



% Елун, +а*о уна % пром!рмори внезапно. % Нищо ли не може да "!де сторено

за твоите де)а= 9вет!т ще св!рши ту, ао не направим нещо1

Но "огинята сяаш "е дала всичо, оето може, защото см!ртта прод!лжаваше да

спохожда нощните ел'и. Тиранде се наведе напред с надеждата да помогне поне на

поразената сестра, ато в с!щото време се зачуди дали изо"що тря"ва да си прави труда.

9транно усещане, че няо* я на"л2дава, наара жри)ата да спре лечението. Тя

погледна през рамо, сигурна, че е мярнала няава сяна. (огато се вгледа по-внимателно,о"аче, видя само м!ртви д!рвета.

Точно щеше да се в!рне !м ра"отата си, огато нещо друго привлече вниманието *.

Погледна нагоре !м не"ето и отчаяното * изражение се замени с усмива, изп!лнена с

надежда.

Драони изп!лваха не"есата, драони от всичи ята.

% 9лава на Елун1 % в!злина тя.

Тиранде се он)ентрира в!рху лечението на другата жри)а с подновена решителност.

+а*ата уна отново се отзоваваше на молитвите *. Тя "е изпратила сила, с оято дори

Пламтящият легион не можеше да се мери.

9ега с!с сигурност нямаха от аво да се "оят#

Драоните се разпр!снаха сред не"ето според плана на Нелтарион, редува*и в

подред"ата си различните )ветове, за да разпределят различните таланти и осо"ености на

всяо ято олото се може по-равномерно. лестраза, 3зера, +алигос и "ронзовата женса

се разположиха "лизо до :емния пазител. о Нелтарион "е погледнал !м (рали)ата на

живота, може "и щеше да за"ележи, че очите на лестраза непрестанно шарят наооло, все

едно т!рси няого. 6 лудостта си о"аче черният драон не "еше за"елязал дори липсата на

на*-младия * онсорт.

Далеч долу дре"ните 'игури "яха започнали да за"елязват прис!ствието на

драоните. По гущеровото ли)е на Нелтарион раз)!'на голяма з!"ата усмива. Пу"лиата

му "еше готова.

% 9ега % изт!тна то*. % Неа Драоновата душа се разрие пред враговете ни долу1

Дре"ният дис за"лестя толова яро, че всичи "егемоти, освен :емния пазител

тря"ваше да отв!рнат поглед от него. Нелтарион не о"р!щаше внимание на изгарящото

усещане в очите си, дотолова "е запленен от своето творение.

Драоновата душа удари.

таата * се появи под 'ормата на м!лния от на*-чиста златна светлина, по-чиста от

сл!н)ето и звездите, по-чиста от луната. Тя помете демоничната орда и нап!лно изпари

Пламтящия легион нався!де, !дето удареше.

Демоните нададоха во*. :арещяха. ?азпр!снаха се встрани от у"и*ствената светлина,

"ягаха таа, ато не "яха "ягали от нио* враг, дори от нощните ел'и. 9трах!т "е сла"опознат за техния вид, но сега го чувстваха с п!лната му мощ.

:ащитни)ите п!рвоначално зяпаха с несрито удивление, толова тихи, че лесно

можеха да "!дат с"!рани с!с статуи. Дори на*-надутите "лагородни)и не можеха да останат

"езучастни пред подо"на сила, оято правеше онтрола им над енергиите на (ладене)а в на*-

до"рия случа* смешен.

сред нощните ел'и ?онин латеше глава и повтаряше8

% Не# не# не#

+ало по-натат! 3лидан на"л2даваше епичното унищожение с огромна завист,

ос!знава*и, че всичо, оето е научил, не представлява и нищожна части)а от

мог!ществото, оето владеят драоните.

от другата страна на "итата ремонд се намр!щи, доато чудовищната му армиясе сриваше ато слама пред една-единствена сила. 6ече можеше да усети недоволството на

9аргерас и знаеше, че този п!т не +анорот или ристоратите, а @то*@ щеше да понесе



гнева на господаря си.

Пламтящият легион все па се опита да отв!рне на удара, маар и нап!лно

"езрезултатно. Ередарите и натрезимите насочиха т!мната си магия срещу диса и с!здателя

му, хв!рля*и срещу тях залинания, оито тря"ваше да разтопят Драоновата душа и да

изпепелят л2спите, пл!тта и остите на Нелтарион. Те нападнаха всичи драони, т!рсе*и

начин да поставят "!рз ра* на този опит да "!дат поразени.

% 6реме е1 % изрева :емният пазител, едва успява*и да потиса лудостта си. %Неа матри)ата влезе в де*ствие1

Другите левиатани св!рзаха ума и силите си. 6ече о"в!рзани с диса чрез предишните

си приношения, те не чувстваха трудност в това да подхранват Драоновата душа с още

повече сила.

Нелтарион запрати енергиите на диса срещу атауващите залинатели с

подигравателен ви.

Ередарите се разпаднаха на прах с десети, а пис!)ите им "яха рати, но много

поазателни за ужаса, о*то изпитваха в мига на см!ртта си. 6ластелините на ужаса, оито се

носеха в не"ето, паднаха, огато светлината ги изгори. 9траховитите демони се превр!щаха в

о"горени селети. На други места уорло)ите умираха по хиляди ужасяващи начини, защото

дис!т о"!рна магиите им срещу самите тях.Нарая дори на*-жестоите демонични залинатели се раз"ягаха паничеси. 9 тази

сила те не можеха да се пре"орят. Дори страх!т им от 9аргерас не можеше да спре тяхното

отст!пление.

3 огато адсите пазачи, ги"елната стража и останалите видяха а техните "ратя

падат под мог!ществото на драоните, последните остат!)и от уража им се стопиха таа,

ато "увално се стопиха и мнозина от другарите им. ремонд изведн!ж се озова в ролята

на омандир "ез нищо за омандване. :аплахите му оставаха нечути, дори след ато зала на

място неол)ина от "ягащите ооло него, за да доаже, че е сериозен.

орд ?е*в!нрест, яздещ нощната си пантера, изрещя и посочи !м отст!пващата

орда.

% +омент!т наст!пи1 :а (алимдор и зшара1

6и!т му "е подет от во*ни)ите. рмията започна отново да напредва. 6о*ната на*-

нарая щеше да "!де спечелена.

9амо ?онин се пооле"а. 9амо то* знаеше истината. Но а да о"ори това, оето

останалите виждаха с очите си= Творението на драоните "е направило това, за оето

теоретично "еше с!здадено.

То* се огледа отчаяно наооло си за единствения друг, о*то ос!знаваше опасността,

о*то можеше да му аже аво да сторят.

Но от (рас все таа нямаше и следа.

Нелтарион изрева триум'иращо, гледа*и а жалите демони се раз"ягват. ;еше

доазал на всичи мог!ществото на Драоновата душа и чрез нея % со"ственото си

прев!зходство.

после една от онези, за оито знаеше, че ще го предадат, посмя да пре!сне мига на

триум'а му.

% Нелтарион1 % извиа лестраза, а глас!т * "еше напрегнат. % Демоните "ягат1

Драоновата душа изп!лни ролята си велиолепно1 9ега е времето да пре!снем матри)ата и

да ги нападнем от всичи страни#

% Не1 % То* я изгледа яростно. Нито можеше, нито исаше да пририва лудостта. %

Не1 з ще ажа аво да правим отсега натат!1 з, не ти, лестраза1

Другите спети зяпнаха :емния пазител, все едно го виждаха за пр!в п!т. +алигосизглеждаше много смутен, огато се опита да се раз"ере с черния левиатан8

% До"ри ми приятел2, Нелтарион1 Тя не исаше да прояви неуважение1 Но сега



можем да "!дем по-е'етивни, ао#

% :ам!лчи1

Дис!т про"лесна по-яро.

9!"раните ята замр!знаха в един миг, а рилете им се вочаниха насред мах. Те о"аче

не паднахаH чудовищната мощ на Драоновата душа ги д!ржеше неподвижни в!в в!здуха.

$чите им "яха единственият зна, че все още са в с!знание, и всичи, с изл2чение на тези

на черните, поазваха ужаса, изп!лнил ги при разритието, че един от на*-мог!щите сред тяхсе е о"!рнал срещу им.

% Нио* няма да ме предаде1 0е сторя това, оето е в правото ми1 9!д"ата ми ме

чаа1 Тази земя, @всичи@ земи ще се прелонят пред моята мощ1 0е прероя света таа,

ато @тря"ва@ да "!де1

7жасният му поглед се спря на "итата долу, но не в!рху Пламтящия легион. <ерният

"егемот протегна златния дис и изс!са !м наст!пващите нощни ел'и8

% Неа всичи видят, че живеят по @моята@ воля1

3 силата на Драоновата душа се изля в!рху защитни)ите.

Dванати в момента, о*то тря"ваше да "!де триум'алната им по"еда, нощните ел'и

имаха дори по-мали шансове да се защитят срещу мог!ществото на диса, маар че реално

и те не можеха да сторят нищо. Fрата светлина про"яга през на*-предните реди)и# и теизчезнаха. 9амо ратите им пис!)и ознаменуваха преминаването на л!ча. Ездачи и нощните

им пантери се стопяваха насред со, "ез"ро* во*ни)и падаха с всяо мигване на оото.

0урмуващата армия се разпр!сна, огато всичи ос!знаха ужаса на случващото се.

9ега нощните ел'и "ягаха в о"ратна посоа на отст!пващия враг, а след тях остана широа

местност о"горена земя и !рвави парчета пл!т.

Настана хаос. Нито нощните ел'и, нито демоните знаеха аво да очават. 6сичи очи

се о"!рнаха !м страховитото черно с!здание, владеещо ужасяващата см!рт.

:емният пазител заговори на онези под него и глас!т му надви всичи други зву)и8

% Позна*те ме, насеоми1 Позна*те ме и се молете1 з с!м Нелтарион1 з с!м

вашият "ог1

Гласовете в главата му сега рещяха и го подтиваха !м още унищожения. Този п!т

Нелтарион не им о"!рна внимание. То* исаше да се наслади на триум'а си, да наара

жалите твари долу да се прелонят пред величието му и да признаят мог!щата му сила. 6

ра*на смета можеше да ги унищожи, огато му симне.

(оето вс!щност соро щеше да стори, защото започваха да му омр!зват.

% 6сичи тря"ва да ми се прелоните1 9ега1

+нозина го сториха, а други останаха прави, о"!рани и несигурни.

Драоновата душа изтри тази несигурност. 9м!ртоносната * светлина още ведн!ж

помете реди)ите на демоните, а после и тези на нощните ел'и. 7ро!т "еше достат!чно ясен

и о)елелите "!рзо паднаха на олене.

% На"л2давах % изр!мжа по"!раният левиатан. % 6идях а вие, жали "у"олечи, @разрушавахте@ моя свят1 Тря"ва да има ред1 0е в!рна света си !м с!в!ршенството1 $нези,

оито не са досто*ни да ми служат, ще "!дат из"ити1

е с!с! иззад г!р"а му наара Нелтарион да се зав!рти. 6!преи че "еше

неспосо"на да помр!дне, освен по негово желание, лестраза "е успяла да даде ле зна за

яростта и презрението си.

% @ти@# % пром!лви черният, за"равил на мига онези долу. % Ти и останалите от

тези мои оварни &приятели/# вие ще живеете само по моя воля1 :а своите хитрости и

оварства не заслужавате нищо по-до"ро1

лестраза се "ореше да говори. Нелтарион реши да "!де "лагослонен и * в!рна това

умение.

% (аво си направил, Нелтарион= (аво зло си изв!ршил= Наричаш @нас@ предатели,но ту виждам само един, о*то е заслужил подо"на титла1

% Давам ти разрешение да говориш, с!па лестраза, но тря"ва да използваш това,



за да се молиш за милост за прест!пленията си1 @Ти@ смееш да о"виняваш @мен@=

Тя изсумтя презрително при тези думи.

% Ту, сред нас, нио* не е изв!ршил толова жестои прест!пления ато твоите1 %

лестраза се пооле"а, а после тон!т * рязо се смечи8 % Нелтарион# това не си ти1 Та ти

винаги си се опитвал да внесеш хармония и мир в света#

% 3 ще го @сторя@1 (огато всичи се подчинят на волята ми, няма да има повече хаос

и во*на1 % см!ртта= (ол)ина тря"ва да умрат, за да се в!двори твоят &мир/, стари

приятел2=

% з# % Гласовете станаха насто*чиви, изисваха да сложи ра* на думите *, на

самата нея. <ерният драон полати глава в опит да прочисти мислите си. % лестраза#

аз#

% @;ори@ се с лудостта, оято те е о"зела, Нелтарион1 Ти си силен1 9помни си аво

"еше няога# и унищожи тази гадост, преди да стане тв!рде !сно за всичи ни1

Тези думи "яха греша. Поглед!т в алените очи на :емния пазител отново се втв!рди и

то* зарилничеси сгра"чи диса.

% Не1 Ето, че предателството ти се зад!л"очава1 3саш да вземеш това, оето ми

принадлежи, оето сам с!здадох1 3саш го за се"е си1 :наех си1 :наех, че на ниого не "ивада вярвам1

% Нелтарион#

% :ам!лчи отново1

<ел2стта на лестраза замр!зна. Тя явно се "ореше да заговори, но силата на

Драоновата душа "е тв!рде мог!ща.

Т!мният гигант спря да * о"р!ща внимание, сяаш тя нямаше ниаво значение, и

вместо това се загледа надолу !м масите, оито стояха в)епенени от страха си !м него.

% 6зех решение1 % аза им то*. % ?еших, че това място е на*-до"ро, огато нио* от

вас не го зам!рсява1

То* протегна Драоновата душа.

Дис!т за"лестя#

3 внезапно една алена омета се "л!сна в него.

Пристигнаха, само за да се изправят пред с)ена на непосилен ужас % )елоупна

разруха в низините, а драоните в не"ето стояха впримчени в апан, поставен от един от

техните.

(рас проле8

% Тв!рде !сно е1 Нелтарион е изв!ршил предателството си1

Едва го "еше азал, огато ос!зна, че печат!т на :емния пазител вече не му пречи да

говори. 3 защо му "еше= 9амият Нелтарион "еше разрил предателството сиH вече нямашесмис!л от магията.

% Това е чудовищно1 % изрева (ориалстраз. % То* д!ржи лестраза в плен1 0е го

у"ия за това#

% Тря"ва да се успооиш % намеси се (рас. % Нелтарион е тв!рде мог!щ сега,

огато е отприщил Демоничната душа1

% @Демоничната@ душа= Да, по-до"ро име от онова, с оето то* го нарича1 Това

наистина е демонсо творение, по-подходящо е за онези гнусни твари от Пламтящия легион1

(рас не в!знамеряваше да азва името, с оето дис!т щеше да стане известен в

"!дещето, но сега "еше тв!рде !сно. +оже "и именно по този начин "е станала промяната

на името. +аг>осни!т вече не знаеше ое е част от оригиналната история и ое е "ило

променено от намесата му. 6 този момент това сяаш вече нямаше значение. 6ажното "е, че(алимдор е под заплаха, оято араше дори демоните да изглеждат незначителни.

% (аво можем да сторим= % запита +ал'урион.



% Дра# Демоничната душа не е недосегаема1 Нелтарион е л2ч!т1 То* е неин

с!здател и не*на сла"ост1

% Нима исаш да я унищожиш= Но ние можем да я използваме, за да спасим народа

ми1

Тон!т на (рас стана гро"овен8

% Друиде, всеи друг п!т !м о)еляването ще е по-до"!р от това да използваш тази

мерзост1 Тя поварява1 9!с сигурност можеш да усетиш това дори отту1Нощният ел' имна. 6сеи, очевидно освен Нелтарион, вероятно вече усещаше злото,

срито в диса.

(ориалстраз полати глава.

% Не мога повече да т!рпя това1

<ервеният драон се спусна "ез предупреждение !м х!лмистия регион и линиите на

защитни)ите % изв!н погледа на полуделия черен. 9нижи се с таава сорост, че нио* от

ездачите му не можа да нададе протест.

<а огато (ориалстраз се "еше приземил и двамата му ездачи слязоха, (рас успя да

аже нещо8

% (аво планираш да правиш=

% Познаваш ме по-до"ре от всеиго. :наеш аво в!знамерявам да сторя.+аг>осни!т знаеше, а сега дори успяваше см!тно да си спомни взетото решение. Но

онова, оето няога "еше тв!рдо предречено, вече не "е таова. (ориалстраз едва не "е умрял

ведн!жH вторият п!т можеше да се оаже 'атален.

Но в!преи това, то* не можеше да спори с решението на драона. 6 ра*на смета и

самият (рас изпитваше л2"овта на (ориалстраз !м неговата с!пруга и рали)а.

% Тогава го удари нисо и в г!р"а % аза то* на другата си половина. % Направи и

нев!зможното, за да го наараш да пусне диса.

евиатан!т сведе глава, о)енява*и с!вета.

% 6зимам м!дростта ти прис!р)е.

3 с тези думи (ориалстраз полетя отново, а рилете му махаха "ясно, доато се

опитваше да на"ере сорост, преди да атаува. Двамата гледаха отдалечаващия се драон.

(рас не отдели очи от червения, доато онсорт!т на $нази що е живот не изчезна от поглед.

6 мига, в о*то ос!зна, че зар!т е "ил хв!рлен, маг>осни!т се о"!рна и аза8

% Ела, +ал'урион1 Тря"ва неза"авно да се в!рнем при народа ти1

(рас хуна, за"равя*и всяо чувство за досто*нство. То "еше за онези, оито имат

време и т!рпение % лус, с о*то двамата с!с сп!тниа му точно в момента не разполагаха.

9ега всичо зависеше от това да достигнат ?онин и другите.

?аз"ира се, в!прос!т "еше# аво ли точно можеха да сторят дори тогава=

Тичаха с всичи сили, но на маг>осниа му изглеждаше, сяаш нощните ел'и са все

таа далеч.

% Тв!рде "авни сме1 % отсече то*. % Доато стигнем до тях, ще "!де тв!рде !снода направим авото и да е1

% +ога да опитам да призова нещо1 +оже "и Cенариус отново ще ни изпрати

хипогри'и=

% 9!мнявам се, че ще извадим с!щия !смет два п!ти. +оже "и# може "и, ао успея

да достигна ?онин#

То* спря. Поема*и си д!л"оо в!здух, (рас се опита да достигне няогашното си

протеже. Но маар и да усещаше човеа, паниата наооло "еше тв!рде силна. Драоновият

маг>осни се с!мняваше ?онин изо"що да усеща досега.

% Провалих се % аза нарая. 3зглежда все па тря"ва да прод!лжаваме да тичаме.

% Неа аз опитам. 9!с сигурност няма да стане по-зле от сега.

(рас изгледа друида. % 9 ого мислиш да се св!ржеш=

% 9 "рат ми, раз"ира се.



9ла"ият залинател о"мисли из"ора, а после аза8

% +ога ли да предложа друг= +оже "и Тиранде=

% Тиранде= % ;узите на друида пот!мняха.

$питва*и се да не ара ел'а да се чувства още по-неудо"но, (рас до"ави8

% (огато те пот!рсихме в дворе)а, го сторихме чрез @нея@ и вр!зата стана

мигновено. +исля, че с моя помощ ще успеем отново. $свен това при нея вероятността да

има транспорт за нас е по-голяма.+ал'урион имна, приема*и логиата.

% До"ре.

6се още застанали ли)е в ли)е, те седнаха на земята. +аг>осни!т се вгледа в очите

на нощния ел' и двамата се он)ентрираха.

% Тиранде# % прошепна +ал'урион.

(рас усети а младеж!т се пресяга !м нея. Друид!т и жри)ата дооснаха умовете си

почти неза"авно и таа потв!рдиха предположенията му. +оже "и самите те още не го

ос!знаваха, но то* усещаше д!л"оите чувства между тях. +ал'урион отново я повиа8

&Тиранде#/

&+ал'урион= % Тя звучеше едновременно изненадана и о"лечена. % (!де#/

&9луша* внимателно. Не мога да о"яснявам много % отв!рна то*, на"ляга*идоолото му е в!зможно на неотложността. % Двамата с (рас се нуждаем от транспорт1

+оже ли няоя от сестрите ти да се насочи !м 2жните х!лмове=/ % То* * изпрати о"раза

на местността в олото можеше по-големи дета*ли и почувства, че тя разпознава мястото.

&9амата аз ще до*да1/ % аза жри)ата.

(рас се намеси, преди +ал'урион да успее да протестира.

&Тя ще може да последва вр!зата диретно до нас. 6сеи друг може да се мотае

наооло тв!рде д!лго и па да ни пропусне./

Драоновият маг>осни почувства с!гласието *, а нарая % и примирението на

друида.

&П!рво тря"ва да намеря пантери, но ще до*да "!рзо1/ % 3 с това Тиранде се

отдр!пна.

Тя остана св!рзана с +ал'урион, но по начин, о*то * позволяваше да де*ства, "ез

мислите му да я разсе*ват.

% 9лава на спетите1 % аза (рас, огато се отдр!пна от вр!зата. Помага*и на

нощния ел' да се изправи, то* о"яви8 % 9ега имаме няа!в шанс1

% Но а!в= П!рво демоните, а сега и това1 (алимдор с!с сигурност е о"речен1

% +оже "и, а може "и не. 0е сторим авото можем % +аг>осни!т внезапно се

о"!рна в посоата, в оято "еше отлетял (ориалстраз. D!лмовете им пречеха да видят

авото и да "ило от предстоящата "ита. % (ато и други % до"ави мрачно (рас. % (ато

и други#

Два*сет и едно

(ориалстраз се "л!сна в Нелтарион толова силно, олото можеше, ато се )елеше в

на*-сла"о защитените от л2спи места. 6 с!щото време червеният из"!лва огнен залп срещу

очите на полуделия спет.

7спя да стресне :емния пазител, но Нелтарион не изпусна диса, ато се "еше

надявал другият драон. <ерният го стисаше в см!ртна хвата. Дори огато се зав!ртя

неонтролируемо в не"ето, успя да запази достат!чно разс!д!, за да не изгу"и "ез)енното

си творение.

(ориалстраз изс!са от ярост. 9ам нямаше ниа!в шанс срещу много по-големиядраон. По-лошо, червеният усещаше притеглянето на това, оето (рас "е наре!л

Демонична душа, и знаеше, че :емният пазител може да направи и него ро" с!с с!щата



леота, с оято "еше впримчил останалите.

Но онсорт!т на лестраза в!преи всичо отаза да отст!пи. ;еше се отдал из)яло

на мисията си и щеше да се "ие до см!рт, ао с!ществуваше дори минимален шанс таа да

спаси с!пругата си.

Преди Нелтарион да се е в!зстановил, (ориалстраз отново се "л!сна в него, ато този

п!т за"и глава в г!рдите на черния. спет!т изстена, огато му изараха в!здуха. апата му

рязо се отвори и дис!т падна. % Нееее1 % изрещя Нелтарион. То* с "ясна сила из"л!са другия драон,

запраща*и (ориалстраз да се в!рти в не"ето. 9лед това :емният пазител се гмурна яростно

!м златния амулет. спет!т летеше с таава смразяваща р!вта сорост, че успя да хване

Демоничната душа, преди да е паднала преалено нисо.

<ерният "егемот се издигна отново и изрева от ярост по посоа на по-дре"ния звяр.

% (а# @смееш@=1

(ориалстраз опита да си в!рне онтрола над полета, но реагира тв!рде "авно. :а негов

ужас видя а Нелтарион насочва диса !м него.

% 0е прелониш глава пред мен1

Fрата светлина смаза драона. Тя гореше по-силно от всичо, оето няога "е усещал.

9яаш л2спите му се топяха, а остите пламваха. 3зрещя в агония.Но в!преи това червеният се засили @напред@, а не назад. Доато се при"лижаваше

!м Нелтарион, се "ореше с "олата. :емният пазител изрева изненадано. удостта араше

черния драон да унищожава, а не да поро"ва, и сега това де*стваше срещу него.

Те се с"л!саха. $т толова "лизо Демоничната душа не "еше толова полезна,

олото явно си "е в!о"разявал Нелтарион. Двата драона веднага отриха, че могат да

разчитат само на нотите и з!"ите си, но (ориалстраз при"ра своите.

Нелтарион се опита да захапе г!рлото му. <ервеният пое д!х и запрати огнена струя в

ли)ето на :емния пазител. Този п!т атаата се оаза по-успешна. <ерният драон се зав!ртя

назад, а главата му димеше.

По"едата на (ориалстраз о"аче се оаза ратотра*на. +аха*и с риле точно отв!д

досега му, Нелтарион притисна Демоничната душа до г!рдите си и се ухили лудеши на

опонента си.

% 6ече не си ми за"авен, млади (ориалстраз1 Ти си омар за мен, насеомо, оето

тря"ва да "!де смачано1 Не си достоен да ми "!деш ро"#

3 доато говореше, дис!т за"лестя яро. :латното му сияние се разг!рна и пори

Нелтарион. 6 смеха му вече липсваше и апчи)а разум. $чите на :емния пазител за"лестяха

и то* сяаш се уголеми.

% Насеомо1 % повтори почти весело. % 6сичи вие сте просто насеоми за мен1

<ерният драон потрепери таа, сяаш всеи миг ще се взриви. То* протегна

сво"одната си длан !м далечната земя.

Пов!рхността * се разт!рси. Демоните и нощните ел'и се разпр!снаха още по-надалеч едни от други. :апочнаха вуланични изригвания. +агма и ог!н се стрелваха висоо

в не"ето и валяха в!рху нещастни)ите, неуспели да из"ягат достат!чно "!рзо. Нелтарион

използваше за "езогледно у"и*ство самата сила на земята, оято се "е залел да владее с

м!дрост и грижа за равновесието. Пред очите на (ориалстраз :емният пазител поваряваше

и изривяваше ролята си, превр!ща*и се от спет на този свят в негова п!лна

противоположност.

Доато изв!ршваше последното зверство, Нелтарион се промени още повече. 6 орема

му се отвори прорез, а л2спите се раз!сваха, все едно са от хартия. Но от раната не поапа

р!в, а по-соро чист плам!. Друг прорез се о'орми на г!рдите на драона, а трети % от

о"ратната страна на п!рвия.

9яаш разпространяваща се чума, по )ялото тяло на Нелтарион се появиха ужасяващиотвори. 6исоите л2спи по г!р"а му се раз!саха на парчета. (ориалстраз го "олеше дори

само да гледа това, но черният явно изо"що не за"елязваше. 6с!щност Нелтарион



демонстрираше едва ли не удоволствие от ставащото с него. $чите му запламтяха яро с!с

сила, огледален о"раз на диса, и то* прод!лжи да се смее, доато под него хаос!т се

засилваше.

(ориалстраз се стегна и отново опита да спре зловещия левиатан. То* полетя !м

Нелтарион, подготвя*и се за со"ствената си см!рт. <ервеният м!лчаливо се извини на (рас,

о*то с!с сигурност щеше да умре в с!щия миг, огато и то* изд!хнеше.

+аар и зает с унищожителната си задача, Нелтарион все па успя да видизавр!щането на врага си. <ерният драон насочи Демоничната душа !м (ориалстраз с на*-

"лизото подо"ие на усмива, оето позволяваше гущеровото му ли)е.

9илата на амулета удари червения и го запрати !м земята. (онсорт!т на лестраза

успя да за"ави падането си, но мощта на диса "еше неумолима.

То* се стовари с раз!сващ т!панчетата тряс!. Дори тогава Нелтарион не се отазаH

"еше решен да смаже другия титан в земята.

6 този миг ооло спета на :емята се о"ви пращящо поле от синя енергия, оето го

принуди да изс!са и да притегли Душата о"ратно !м г!рдите си. <ерният "егемот изрева

яростно, доато т!рсеше източниа на пленничеството си.

(ориалстраз успя да види през нас!лзените си очи, а !м :емния пазител се насочва

в!лна от движение.Другите драони "яха сво"одни. ?аз!сван между "итата си с червения и

унищожението на пов!рхността Нелтарион не "е запазил достат!чна он)ентра)ия, за да

уд!ржи останалите в ро"ство. 9ега тази негова греша даряваше (алимдор с надежда.

Една група "!рзо се отдели от останалите. Fто от сини 'урии започна диваши да

р!жи ооло пленения спет, а на*-отпред летеше този, о*то допреди предателството на

:емния пазител "е пр!в защитни на плана му.

% Нелтарион1 % изрева +алигос. % Приятел2 Нелтарион1 Погледни в аво си се

прев!рнал1 Нещото, оето си с!здал, ще те унищожи1 Да* ми го, за да мога да прератя

поварата му1

% Не1 % изрещя в отговор черният гигант. % Ти го исаш1 6сичи го исате1 :наете

оло мог!щи може да ви направи1 То може да с!твори истинси "ог1

% Нелтарион#

Но +алигос не успя да стигне по-далеч. <ерният драон изс!са и тялото му се пори

с още плам!)и. :латното сияние се разпр!сна още по-надалеч и прогори летата, оято

синият "е хв!рлил в!рху него.

% Не ни оставяш из"ор, стари приятел21 % изс!са +алигос и се гмурна !м другия

спет. $оло тях сините се разположиха в р!г, за да ударят Нелтарион с )ялата си сила.

9ред всичи ята син>ото владееше т!ностите на магията на*-до"ре. 3 сега, на*-нарая,

мислеше си сла"ият (ориалстраз, Нелтарион щеше да падне.

9ините драони се спуснаха !м врага си ато глутни)а в!л)и, готвещи се за

у"и*ство. Т!мно о"алтовосин>о сияние о"г!рна +алигос. % Тази гнусотия не тря"ваше да става реалност ниога % аза :аплитащият магиите

на своя с!перни. % 3 ато аз "ях л2чов елемент в с!здаването *, честно е, стари

приятел2, @аз@ да я @изтрия@ от ли)ето на този свят1

<исто "яла д!га полетя !м диса. Доато тя се носеше !м черния спет, стана

ясно, че +алигос е азал "увалната истина за намерението си да &изтрие/ Демоничната

душа. Нався!де, от!дето минаваше д!гата, се появяваше празнота. Нито м!гла. Нито

@не"е@. 9амо чиста "яла празнота. Е'ет!т в!рху не"ето се оаза раз"ира се само временен,

но за зловещия дис с!д"ата с!с сигурност щеше да "!де постоянна.

3ли# @тря"ваше@ да "!де постоянна. Нито (ориалстраз, нито няо* от другите щеше

няога да раз"ере дали магията на +алигос щеше да унищожи диса. Преди д!гата да успее

да доосне Душата, Нелтарион се изпл2. Пл2ната му се прев!рна в черна и "лестящас'ера, оято посрещна "елотата сеунди преди тя да доосне творението му. 9"л!с!!т им "е

озарен от заслепяващи исри# а после не остана нищо.



+алигос изрева диво и ятото му атаува.

Но Нелтарион реагира по-"!рзо. $ще преди "ялата д!га да изчезне, то* вдигна

Демоничната душа. 6место златната светлина, оято "е опустошила толова голяма част от

земята долу, този п!т от нея в!в всичи посои полетяха сиви л!чи.

+алигос вдигна щит от дим, но това с!с с!щия успех можеше и да е на*-о"иновен

пуше. 9ивата светлина го удари и го отхв!рли назад. То* полетя над х!лмовете и отв!д

хоризонта, надава*и рев на агония.9!д"ата, оято Нелтарион "еше предвидил за с!пругите и последователите му, о"аче,

"е много по-ужасяваща.

Драоните замр!знаха ато един, и после се свиха. 9пуаха се ато водни мехове.

Пис!)ите им "яха ужасяващи за слуха. +аар и да се "ореха, нио* не можа да из"егне

сивата светлина.

$станалите ята се опитаха да им помогнат, но вече "еше тв!рде !сно. $станали само

изс!хнали о"виви, щом магията и жизнените им сили "яха изсмуани от Демоничната душа,

умиращите сини драони се разпаднаха на прах и се понесоха по вят!ра.

% Не# % ахна ужасен (ориалстраз и се опита да се надигне. Главата му се зав!ртя и

то* отново падна, унищожава*и нап!лно останите на х!лма, в!рху о*то се "е срутил. %

Не# % Глупа)и1 % изт!тна :емният пазител "ез следа от с!жаление за тоу-що стореното.

% Предупреждавах ви отново и отново1 з ви прев!зхождам хилядоратно1 6сичо, оето

@с!ществува@, ми принадлежи1 6сичо, оето живее, живее по моя воля1

3 после, "ез да си прави труда да ги поглежда, Нелтарион запрати чудовищен ураган,

о*то разпр!сна останалите драони, все едно са само прашини. Дори лестраза и 3зера

не можеха да се "орят срещу негоH двата спета "яха пометени с!с с!щата леота ато

останалите. :аедно с другите те полетяха изв!н поглед, ато през )ялото време се в!ртяха

"езпомощно. Нито един от стоти)ите драони не можа да из"егне магията на Нелтарион.

Тялото на спета "еше издуто непропор)ионално. Туловището му "е порито от

"лестящи прорези. <удовищният драон се о"!рна отново !м нощните ел'и и техните

врагове.

% вие1 6ие още не сте си научили уроа1 0е го научите1 0е го научите1

То* отново се изсмя, а сво"одната му предна лапа стисна единия от отворите на

рамото му. 9яаш за п!рви п!т ос!зна ужасните промени, оито "е прет!рпяло тялото му, и

изражението му се замени от почуда. после Нелтарион изрещя !м на"л2дателите долу8

% 0е видим о* е достоен за моя свят1 $ставям ви с вашата мала во*на#

разрешавам ви да се "иете, за да видя ого ще оставя да живее и да ме почита1

3 с един последен лудеши смях черният "егемот се о"!рна и отлетя надалеч.

(ориалстраз "лагодари на не"есата, че :емният пазител не прод!лжи "ясното си

унищожение, но знаеше, че отдих!т ще "!де само временен. +аар и да се чувстваше силен

по време на транс'орма)ията, нанесена му от диса, Нелтарион на*-сетне "еше ос!знал, четря"ва да направи нещо срещу силите, раз!сващи тялото му на парчета. 9ла"ият червен

"еше сигурен, че черният с!всем соро ще намери разрешение# и тогава спет!т с!с

сигурност щеше да се в!рне, за да вземе &своя/ свят.

(ориалстраз отново се опита да се изправи, но тялото му все още не исаше да му се

подчини. То* се вгледа с надежда в м!тните не"еса, но не видя и следа от народа си или от

лестраза. През ранения червен премина в!лна на страх# страх, че и те са "или постигнати

от с!д"а, подо"на на тази на ятото на +алигос. $т оото му поапа с!лза, щом си представи

своята рали)а "езпомощна и "езжизнена, просната на няо* планинси вр!х. Но олото и

да се опитваше, дори тези зловещи артини не му помогнаха да се изправи.

&Да си почина# тря"ва да си почина# После ще намеря (рас# То* ще знае аво да

направи#/ <ервеният гигант остави главата си да се спусне на земята. 3маше нужда само от

няоло минути. После щеше отново да полети в!в в!здуха.



Но в този миг острият му слух долови нов гру" зву. На (ориалстраз му отне само

сеунда да го разпознае.

:ву!т на "ита.

Демоните отново нападаха.

(ошмар. (рас се "е озовал насред ужасяващ ошмар. Двамата с +ал'урион "яхадостигнали място, от!дето, маар и все таа да не виждаха развоя на "итата на земята,

можеха да гледат ставащото сред не"есата.

(рас на"л2даваше "езпомощно а народ!т му пада ато жертва на едно о"езумяло

с!здание.

6идя а по-младото му &аз/ смело % ао и глупаво % се опитва да се пре"ори с

спета. ;итата протече по очавания от маг>осниа начин, маар и спомените му за това

време почти да отс!стваха. През тялото му премина тр!па, огато (ориалстраз на*-нарая

падна от не"ето, но маар (рас да почувства "олата, с!що таа усети, че червеният е жив#

оето точно в момента "еше тв!рде мала утеха.

Но по-страшното за него, по-ужасно дори от знанието оло много нощни ел'и

измираха от магиите на Нелтарион, "е онова, оето се случваше с останалите драони. 9ледато ятото на +алигос "е на пратиа унищожено, Плетящият магиите щеше да пропадне в

со"ствената си лудост. 6 ра*на смета вид!т му "е почти заличен. 6еселият гигант щеше да

изчезне, а на негово място щеше да се надигне зло"ен и самотен звяр.

таата, оято "е разпр!снала останалите "езпомощно отв!д хоризонта, разт!рсваше

(рас до д!ното на душата му. То* прод!лжаваше да си повтаря, че лестраза ще "!де наред,

че повечето драони ще преживеят ужасяващия вят!р, о*то ги "еше отнес!л на половин

свят разстояние. 3сторията настояваше, че е таа, но с!р)ето му прод!лжаваше да тв!рди

о"ратното.

То* из"!рза пред +ал'урион и направи отчаян опит да се транс'ормира. То* "еше

по-стар, по-м!д!р и по-силен от по-младото си &аз/H можеше да се противопостави на

Нелтарион с по-големи шансове за успех. Драоновият маг>осни се "ореше да се промени,

да се прев!рне в това, оето тря"ваше да "!де#

Нарая о"аче успя само да се сп!не, а после и да падне. (рас се стовари по ли)е на

земята, !дето остана да лежи за момент, доато всичите му провали се надигаха, за да го

премажат.

% Господар2 (рас= % +ал'урион му помогна да се надигне.

:асрамен от станалото, маг>осни!т погре"а емо)иите си под масата, оято

о"иновено носеше.

% До"ре с!м, друиде.

+ладият нощен ел' имна.

% ?аз"ирам част от това, през оето преминаваш.(рас едва не се изрепчи на друида, че не "и мог!л изо"що да раз"ира, но почти

неза"авно ос!зна оло гру"а и глупава "и "ила подо"на изгаряща за"ележа. ?аз"ира се, че

+ал'урион раз"ирашеH точно в този момент неговият народ, вероятно и онези, на оито

д!ржеше, умираха.

6незапно сп!тни!т му погледна нагоре.

% 9лава на Cенариус1 3маме !смет1

&(!смет=/ % (рас проследи погледа му и очите му срещнаха радостна гледа.

Тиранде яздеше !м тях, следвана от две други сестри. 6одеха и две доп!лнителни пантери,

очевидно предназначени за залинателите.

Тиранде спря звяра си, сочи и прег!рна +ал'урион "ез ниа!в срам. Другите две

жри)и учтиво сведоха погледH (рас за"еляза, че в!преи прелонната им в!зраст, и двете сед!ржат с голямо уважение !м по-младата сестра.

% ;лагодаря на +а*ата уна % в!злина тя. % При всичо, оето става наооло, и



появилия се по този начин (ориалстраз, се страхувах, че ти#

% 3 аз се страхувах, че ти# % отв!рна друид!т.

(рас почувства лео "одване в с!р)ето, оето нямаше нищо о"що нито с!с

с!стоянието му, нито с това на (ориалстраз. Представяше си на мястото на двамата нощни

ел'и се"е си и един друг.

Но това ниога нямаше да стане, ао не намереха начин да спрат Пламтящия легион и

Нелтарион. % Тря"ва да потегляме % аза им то*. % о исаме да имаме дори на*-нищожна

надежда да спрем :емния пазител, тря"ва п!рво да по"едим демоните.

+ал'урион и Тиранде се разделиха с известно нежелание. (огато и двамата се "яха

ачили на пантерите си, групичата се о"!рна и се насочи !м "о*ното поле.

<уха ряс!)ите и виовете много преди да видят п!рвите р!вопролития. ;итата

из)яло "е сменила местоположението си, изненадва*и дори тоу-що я напусналите я жри)и.

% Не тря"ва да е толова "лизо1 % из"!лва една от сестрите. % иниите се

раз!сват1

Другата имна, а после се о"!рна !м Тиранде8

% Господаре, тря"ва да намерим друг п!т. Този, по о*то до*дохме, е превзет.

3 (рас, и +ал'урион за"елязаха използваното о"р!щение, но нито един от двамата не раз"ра аво означава. Тиранде при"ави !м мистерията, приема*и предложението по

начин, подходящ за няо*, стоящ начело8

% 6одете, на!дето смятате за на*-до"ре.

Те прод!лжиха да яздят, т!рсе*и друг п!т !м армията. Пред тях се разри нова

п!теа, но и тя водеше опасно "лизо до "итата. 6се па изглеждаше, че нямат друг маршрут,

освен ао не исаха да преминат из)яло зад силите на ?е*в!нрест, оето щеше да до"ави

излишни часове !м п!туването им.

Доато групата се движеше, (рас следеше "о*ните де*ствия. Демоните се "иеха таа,

сяаш все още смятаха да превземат този свят в името на техния господар, маар вс!щност

да имаха не по-мали шансове от нощните ел'и да "!дат из"ити от Нелтарион. ремонд

явно смяташе, че ао по няа!в начин успее да постигне п!лен онтрол ту, после ще може

няа да по"еди и черния драон. (рас не раз"ираше а точно очава да постигне това, но

ао няо* можеше да измисли начин, то* тв!рдо вярваше, че демоничният омандир "и "ил

този няо*. ;!дещето вече не "еше сигурноH всичо можеше да се случи.

% Насам1 % извиа водещата ги жри)а. Тя подара пантерата си по спусащата се

просеа, а после изчезна за миг зад х!лма, по о*то се движеха до момента.

Другите "!рзо я последваха, наясно с това, че всяа сеунда е важна. Но огато

зао"иолиха, +ал'урион извиа8

% 6нимава*те1

3два*и сяаш от нищото, "итата изведн!ж се пренесе ооло тях. $тчаяни во*ни)и

отст!пваха, доато хилещите се демони сечаха с мечовете си през отсла"ващите им реди)и.Ездачите едва успяха да не се с"л!сат с тях. 3 по-лошо % променливостта на "итата ги

наара да застанат ли)е в ли)е с врага.

9естрата начело се опита да от"л!сне пламтящото острие на един демон, но се

движеше тв!рде "авно. <удовищният меч премина през рамото и врата * и тя падна ато

ам!. Нощният са"лез!" веднага раз!са чудовището, но за ездачата му не можеше да "!де

сторено нищо.

% Господаре1 % изрещя о)елялата жри)а. % 9пасява*те се1

Тя размени няоло удара с един адси пазач, за да го от"л!сне от Тиранде.

Приятелата на +ал'урион о"аче не се отдр!пна от "итата. 9 ярост, оято напомни

на (рас за няо* от неговата раса тя се притече на помощ на сп!тни)ата си, за"ива*и

острието си под "ронята на демона. дсият пазач се свлече и линията на защитни)ите зарато отново се урепи.

% Тря"ва да достигнем ?онин и лорд ?е*в!нрест1 % напомни им (рас.



Но в!преи усилията им, те "яха из"утани в о"ратна посоа от морето, от тела.

+аг>осни!т направи залинание, оето запрати падналите мечове на демоните срещу други

чудовищни во*ни. Попаднали под р!стосаната атаа на нощните ел'и и омаг>осаните

остриета, множество демони измряха.

7силието оства на (рас повече сили, отолото очаваше. 9ла"остта на (ориалстраз

отново засягаше и него. По-младото му &аз/ "еше изчерпало всичите си резерви срещу

Нелтарион и вр!зата между двамата явно дори му "е позволила да източва енергия отмаг>осниа.

+ал'урион се оаза по-до"!р. То* запрати прашен )илон срещу Пламтящия легион,

о*то принуди демоните да замахват с мечовете си на сляпо, с надеждата, че ще у)елят нещо.

6о*ни)ите пронизваха о"!раните чудовища с леота.

9!средоточен в!рху напиращите нашествени)и, (рас не о"!рна внимание на не"етоH

"лагодарение на Нелтарион не виждаше причина няо* да се тревожи за случващото се там.

Но огато чу пищящия зву и за"еляза растящата сяна, маг>осни!т "!рзо погледна

нагоре, точно на време, за да про!лне невниманието си.

Двата ин'ернала удариха# и хаос!т пог!лна всичо.

При шеметната сорост, с оято се носеха, с"л!с!!т на демоните с!с земята имаше

унищожителен е'ет. :еметресението о"хвана всичо. 6о*ни)ите "яха запратени в!вв!здуха. Други изрещяха, защото огромни сални !сове, изхв!рлени от приземяването на

ин'ерналите, ги затиснаха.

Пантерата на Тиранде "еше ударена от един та!в снаряд и падна, запраща*и

жри)ата в мелето. Другата сестра се протегна !м нея, но едно огнено острие се за"и в

с!р)ето *. +ал'урион с!що направи опит да сгра"чи приятелата си, но единият от

ин'ерналите се надигна от о"разувания от него ратер и се с"л!са с нощния му са"лез!".

Друид!т не получи помощ от (рас. Драоновият маг>осни висеше зашеметен на

седлото си, а едната страна на главата му "еше ударена от голям ам!. :а още по-лош

!смет пантерата му се пани>оса от трусовете и по"ягна настрани, заедно с "езпомощния си

ездач.

+ал'урион на*-нарая успя да се изм!не изпод нощния си са"лез!". 3н'ернал!т се

затича ра* него % "руталният демон се интересуваше само от масовото лане.

+ладият нощен ел' започна да си про"ива п!т през т!лпата дезориентирани во*ни)и,

доато не за"еляза Тиранде. Тя лечеше насред мелето притиснала р!а !м едната страна на

главата си. Eлем!т * лежеше до раата, а едната му половина "еше силно изривена.

Друид!т се удиви, че изо"що е оживяла след подо"ен удар.

% Тиранде1 % извиа то* и протегна р!а !м нея. Тя го изгледа с празен поглед за

миг, а после я пое. +ал'урион я извлече от )ент!ра на "итата.

Друид!т се насочи с жри)ата, о"легнала се на рамото му, !м няаво по-"езопасно,

поне за момента, място. 3нтересуваше го само да я спаси, да я срие неза"авно. <увстваше

се виновен, че я е помолил да до*де, маар че тя вероятно нямаше да "!де в "езопасностни!де по "о*ното поле.

Поведе я по слона на х!лма. Дори ту горе не "еше споо*но, защото нощните ел'и

и демоните вече се "ореха в основата му. 6 момента о"аче +ал'урион просто нямаше друг

из"ор.

Няоло зелени растения още "яха вопчени в живота. Друид!т доосна едно и измоли

влагата му. Поднесе зелените листа !м устните на Тиранде и остави "ез)енната вода да се

стече в устата *.

Тя изстена. То* я намести по-удо"но, а главата * разположи в сг!вата на ла!тя си.

% 9поо*но, Тиранде. 9поо*но.

% +# +ал'урион# другите#

% Те са до"ре % изл!га то*. % Да* на главата си минута да се прочисти. 7дарила си япри падането.

% DелAджара1 Тя# то мина право през нея1



+ал'урион тихо пролеH ао тя си спомняше см!ртта на едната от сестрите, значи

щеше да си спомни и преалено много други неща.

% $пита* да се отпуснеш.

Но още доато го азваше, самият то* се напрегна. ;еше сигурен, че няо* го

на"л2дава.

Друид!т "!рзо се огледа зад г!р"а си и му се стори, че вижда няава мимолетна

сяна. Едната му р!а неза"авно се сви в 2мру. Нима няо* от нападателите се "ешепрораднал през о"р!ча на "итата=

% Тиранде % прошепна младият нощен ел'. % 0е отида да поговоря с (рас. То* не

е далеч. Ти си почива* ту.

Тя се вгледа в него с изражение, оето поазваше, че е отрила нещо нередно в думите

му, но не може да определи точно аво. Надява*и се ум!т * да не се прочисти тв!рде "!рзо,

за да си спомни, че маг>осни!т се е отделил от тях, +ал'урион нежно я положи на земята, а

после се изм!на.

Доато предпазливо си проправяше п!т !м мястото, !дето смяташе, че е видял

сяната, друид!т се он)ентрира в!рху магии, оито да използват зао"иалящата го среда.

:емята ту щеше да отлине с готовност, ао то* исаше с не*на помощ да унищожи адси

пазач или няа!в друг демон.Няо* или нещо с!с сигурност "е минало отту. 6идя леа вдл!"натина на едно място,

но тя изглеждаше по-мала, отолото "и очавал да остави няо* от страховитите во*ни.

$тпечат!!т говореше или за много дре"но с!здание, или за няое животно, но +ал'урион

не можеше да аже аво. 9!що таа следите "яха ато от повече от едно с!щество.

То* зао"иоли едно д!рво и спря за миг. Ня!де напред се чу зву от дращене по

ам!. Друид!т се затича, готов за атаа. Но огато зао"иоли следващото д!рво, видя не

демон, а по-дре"но и познато с!здание. Друг нощен ел'.

Тя се сри от погледа му, изпл!зва*и се тв!рде "!рзо, за да може да я последва, "ез да

остави Тиранде сама в тв!рде голяма опасност. +ладото момиче не носеше "роня или ро"а

на храма, а по-соро дрехи, в авито "яха о"лечени много от "ежан)ите. 6 едната си р!а

д!ржеше нещо д!лго и д!рвено, но ратият поглед, о*то * "е хв!рлил преди да из"яга, не

му поаза точно аво.

Не "еше толова изненадващо да види )ивилен ту. $)елелите "ежан)и вероятно се

"яха разпр!снали от страх. Демоните решително из"л!сваха армията назад и този п!т сяаш

нямаше нищо, оето да може да спаси нощните ел'и.

+ал'урион се о"!рна и по"ягна назад !м мястото, !дето "е оставил Тиранде. Тя

"еше единственото, оето имаше значение за него. Не можеше да направи нищо за няа!в

млад "егле), озовал се толова далеч от останалите.

Друид!т притича пора* д!рветата, а очите му вече т!рсеха жри)ата. ;еше загу"ил

)енно време да гони момичетоH тря"ваше да вземе Тиранде и двамата да се др!пнат от

"итата, преди тя да достигне х!лма.(огато зао"иоли последното д!рво, +ал'урион в!зд!хна о"лечено. :ву)ите на

"ор"ата все още се намираха на разстояние. Тиранде "еше в "езопасност#

9пря на място, огато видя лежащата неподвижно жри)а# и зловещата 'игура,

надвиснала над нея.

;и тря"вало да е нев!зможно с!зданието да го чуе, но то в!преи това се о"!рна !м

+ал'урион. Подо"ната на озел 'игура се изправи срещу него, а опитата * подритваха

аменистата почва. Горната половина на с!ществото приличаше на нощен ел', ао се

изл2чат гнусните рога, издигащи се над главата му. Тв!рде "лизото до со"ствения му народ

ли)е се ухили !м друида и новодошлият нет!рпеливо протегна нотестите си пр!сти.

Но по-ужасно от всичо останало, дори от това, че с!ществото се извисяваше точно

над Тиранде, "яха чертите му.+ал'урион познаваше това ли)е. На ниого не "еше азал, но го виждаше в

ошмарите си. +аар в извивите му да имаше няои промени, то* ниога не "и мог!л да



с"!ра очите# черните ристали с алени иви)и#

орд (савиус се "еше в!рнал от м!ртвите.

Два*сет и две

Gронтовата линия "еше толова променлива, че и пози)ията на всичи омандири нанощните ел'и постоянно се менеше. 6!преи това лорд ?е*в!нрест правеше всичо

в!зможно да запази реда и морала. (олото и да "еше спорил с "лагородниа в миналото,

сега ?онин "е "лагодарен, че господарят на зам!а ;ле ?уу има толова силно влияние

в!рху во*ни)ите си. +аг>осни!т не можеше да си представи няо* ато Десдел 9таре* да

стори нещо подо"но.

?е*в!нрест на*-сетне за"еляза човеа. При"лижава*и се !м ?онин, то* извиа8

% +аг>оснио1 3мам нужда от те" там горе, не ту отзад1

% Един от нас тря"ва да остане "лизо до вас, господар21

6 де*ствителност ?онин исаше да остане назад, за да чуе всичи долади, оито

евентуално можеха да пристигнат, но защитата на омандира на армията с!що се "еше

прев!рнала в задача от п!рвостепенна важност за него. % ;их предпочел да "еше останал с лунната стража и 3лидан1 % ?е*в!нрест за

п!рви п!т издаде една мала та*на8 % ;их се чувствал много по-спооен, ао ти поемеш

онтрола за момента1 +ладеж!т е до"!р, но сега имаме нужда от ста"илност, а не хаос1 0е

"!деш ли таа до"!р=

$тпратен по този начин, ?онин просто не можеше да спори. 6ече "еше усетил, че

3лидан изсмува все по-лудеши енергия едновременно от лунните стражи и от самия

(ладене). 9лед ярата лудост на черния драон, чове!т лесно можеше да си представи

младия нощен ел' в подо"на роля и олото по-лесно си позволяваше своеволия с магията

си, толова по-"лизо "е до тази последна рача.

% (ато ажете, господар21

+аг>осни!т подара пантерата си напред, за да намери 3лидан. Не "еше трудно да

отрие младия маг>осни. Нощният ел' стоеше сред защитни)ите ато сигнална ула от

сре"риста светлина. 9иянието, оето носеше ооло се"е си, почти заслепяваше онези, стоящи

на*-"лизо до него, но "лизна!т на +ал'урион сам "е до таава степен заслепен от мощта

си, че не ос!знаваше а влияе на оолните.

Доато ?онин се при"лижаваше, о"леченият в черно залинател хв!рли срещу

наст!пващата орда пореди)а от взривяващи се м!лнии. Демоните се разхв!рчаха в!в всичи

посои, а изпепелените телесни части заваляха дори в "лизост до маг>осниа. :а с!жаления и

неол)ина во*ни)и попаднаха в о"сега на магията и умряха по с!щия ужасяващ начин.

Един от лунните стражи припадна. 3лидан изр!мжа !м останалите и много по-

опитните залинатели овчедушно се преподредиха, за да махнат падналия си другар отмагичесата матри)а.

&(аво си мисли, че прави= % помисли си ?онин. % По този начин соро всичи

ооло него ще измрат1/

3лидан започна да прави нова магия, но после видя човеа. Нощният ел' се усмихна

на ?онин, толова доволен от ра"отата си, че не за"елязваше а останалата част от армията

пада.

% Господар2 ?онин1 6идя ли#

% 6идях всичо1 3лидан1 ?е*в!нрест иса аз да поема онтрола1 Тря"ва да

оординираме атаите си и да в!ведем няаво подо"ие на ред1

% Да поемеш онтрола= % През ли)ето на нощния ел' про"яга опасно изражение. %

$т мен= % Да1 % ?онин не видя причина да успооява "рата на +ал'урионH с!д"ата на )елия

му народ, на )елия свят може "и, "еше в техни р!)е.



3лидан се подчини с явна горчивина, а после попита8

% (аво да правим=

+аг>осни!т вече "еше мислил над това. :а момента исаше из)яло да махне 3лидан

от матри)ата и да даде на лунната стража в!зможност да се в!зстанови. 9 ?онин начело те

щяха да са в с!стояние да помагат и все па да си почиват.

% $питах се да се св!ржа с (рас, но "езуспешно1 6сичата тази магия може "и пречи

на онтата1 Твоята вр!за с "лизнаа ти "и тря"вало да е по-силна и д!л"оа1 3сам да гинамериш и двамата1 3маме нужда и от тяхната помощ в това1

$чите на маг>осниа се присвиха % ясен зна, че раз"ира аво прави чове!т.

6!преи това то* отново имна.

% 0е намеря "рат си. Не "ихме желали да се лишаваме от @неговите@ сили, нали

таа=

3лидан се отдр!пна, преди ?онин да успее да аже нещо. +аг>осни!т се намр!щи,

но знаеше, че не може да очава повече раз"иране от "у*ния младеж.

Неол)ина от лунните стражи изглеждаха почти о"лечени, огато. ?онин се

прис!едини !м тях. 6ече не ги интересуваше, че то* е в!ншенH имаше значение само това,

че може да ги води до"ре.

% Тря"ва да прочистим 'ронтовата линия горе-долу по начина, по о*то го сторихмепреди % о"яви то* пред групата. % 9в!ржете се с мен и да започваме#

Доато се приготвяше за залинанието, ?онин хв!рли един последен поглед !м

3лидан. :алинателят все още изглеждаше "есен, но ма* изп!лняваше нарежданията му. 6

ра*на смета, надяваше се чове!т, "рат!т на +ал'урион щеше да успее да о)ени стореното

от него днес.

3ли поне огненоосият маг>осни се @надяваше@ да е таа.

9лед явното осво"ождаване от дл!жност, последното, оето 3лидан чувстваше в

момента, "еше "лагодарност. През )елия си живот "е слушал, че е предопределен за величие,

за легенди, и сега вярваше, че времето му е дошло. Народ!т му "еше в паниа и между тях и

п!лното им изтре"ление нямаше нищо. 9!с сигурност @сега@ "еше момент!т то* да се

прев!рне в част от епичната история.

3 може "и щеше, ао не "яха двама от онези, на оито вярваше на*-много. орд

?е*в!нрест го "еше взел под рилото си и "е издигнал 3лидан от нищото до маг>осни с

"лагородничеси ранг само за едно мигване на оото. Новият му господар му "еше дал

онтрола в!рху о)елелите лунни стражи и "лизна!т на +ал'урион вярваше, че изп!лнява

до"ре ролята си на водач-залинател.

9ега о"аче ?е*в!нрест го сваляше от поста му, заменяше го с маг>осни, о*то дори

не "еше нощен ел'. (олото и да уважаваше ?онин, това "е тв!рде много за 3лидан. <ове!т

с!с сигурност "и тря"вало да вижда това. о странни!т наистина имаше доверие вуменията му, ниога не "и приел тази роля.

Неговият миг на величие му "еше отраднат# и вместо това му зар!чваха да извиа

своя "удещ в!зхищение у всичи "рат#

Т!мните мисли, оито напослед! нахлуваха в ума му, се в!рнаха с п!лна сила. +аар

наистина да се опитваше да с!здаде вр!за според заповедта, 3лидан доня!де се надяваше

да отрие, че +ал'урион не отговаря, защото е паднал под остриетата на Пламтящия легион.

+ладият нощен ел' очаваше "рат му да умре в героична "ита, раз"ира се, но изв!н тази

представа отри, че изо"що не се чувства зле от мис!лта за м!ртвия +ал'урион. Тиранде

очевидно щеше да се разстрои, но маг>осни!т "и мог!л да я утеши#

+ислите за жри)ата разсеяха по-голямата част от мраа. 3лидан се почувства зле от

това, че случващото се в!в 'антазиите му "и я наранило. (а изо"що можеше да си @помисли@ да * причини това, та дори заради се"е си= Тя "е из"рала +ал'урион и решението

* "еше 'инално.



3лидан отново се насили да се он)ентрира в!рху "лизнаа си. П!рво щеше да се

справи с!с ситуа)ията, а после да взима решения за "!дещето. ;еше вярвал, че то се намира

при ?е*в!нрест и Тиранде, но и в двата случая грешеше.

9ега 3лидан знаеше !де @точно@ му е мястото#

;рос замахна яростно и о"езглави един адси звяр, о*то се опитваше да про"иелиниите. ;лизо до него Джарод и останите от п!рвоначалната охрана даваха всичо от се"е

си, за да уд!ржат вражесия наплив. Повечето от тях отдавна "яха загу"или пантерите си и

сега се "иеха рамо до рамо с останалите защитни)и.

$р!т мерна с пери'ерното си зрение полураз!сано знаме, носено от ездач. 3зсумтя

изненадано, разпознава*и го ато едно от онези, стоящи о"иновено до това на ?е*в!нрест.

Нима защитни)ите "яха толова раз"ити и толова "лизо до р!"а на поражението, че вече

липсваше всяава организа)ия=

То* погледна наляво и страх!т му се потв!рдиH черното знаме на ;ле ?уу се вееше

с!всем на"лизо. ;рос не си спомняше да са отст!пвали толова много и все па имаше

неопровержимо доазателство.

6иждаше лорд ?е*в!нрест да язди, зао"иолен от личната си охрана. Господарят назам!а ;ле ?уу представляваше впечатляваща гледа дори за ветерана. П!рвоначално

;рос не уважаваше тв!рде много нощните ел'и, но ?е*в!нрест се доаза ато роден во*н,

достоен да "!де наречен ор.

$оло "лагородниа се т!лпяха други нощни ел'и, оито извличаха сила от мог!щото

му изл!чване. ?е*в!нрест правеше това, на оето не "яха спосо"ни дори маг>осни)ите %

"увално вливаше сила в своите последователи само с прис!ствието си. и)ата, оито ;рос

виждаше, носеха решителни и горди изражения. Те очаваха да умрат, но щяха да сторят

всичо в!зможно да отнемат по"едата от демоните.

После един ездач се при"лижи много по-"лизо до г!р"а на ?е*в!нрест, отолото

;рос считаше за нео"ходимо. Нощният ел' имаше мрачно изражение, оето не пасваше с

тези на останалите и поглед!т му "е впит в омандира, а не в!в вражесите реди)и.

$р!т внезапно се затича !м ?е*в!нрест.

% ;рос % извиа Джарод. % (!де отиваш=

% ;!рзо1 % изт!тна зеленоожият во*н. % Тря"ва да го предупредим1

(апитан!т погледна !м соченото от ора място и маар явно да не виждаше онова,

оето ;рос му поазваше, го последва "езпреословно.

% П!т1 П!т1 % ревеше ;рос !м нощните ел'и срещу него. То* сочи и видя а

ездач!т заема пози)ия. 6 едната си р!а во*ни!т д!ржеше меча си и 2здите на пантерата.

Другата се пресегна !м олана му# !дето висеше инжал, "езполезен срещу егиона. То*

го извади и се наведе !м омандира.

% 6нимава*1 % извиа ор!т, но ?е*в!нрест не го чу. Eум!т на "итата "ешетв!рде силен, за авото и да е предупреждение.

Пантерата на у"ие)а се раздвижи и го принуди да се за"ави за момент. ;рос из"ута

няоло во*ниа от п!тя си и размаха огромната си "радва висоо, с надеждата, че

омандир!т на армията ще го за"ележи.

;лагородни!т не го видя# за разлиа от предателя.

$чите на у"ие)а се присвиха и отчаянието по ли)ето му се засили. После то* се

хв!рли напред.

% 6нимава*1 % извиа ;рос.

?е*в!нрест започна да се о"р!ща !м ора. Намр!щи се, все едно ненавременното

пре!сване го дразни.

7"ие)!т за"и инжала в задната част на врата му.(омандир!т на нощните ел'и се сг!рчи на седлото. 3зпусна меча си и се понечи да

сгра"чи по-малото острие, но во*ни!т вече го "е извадил. $т раната "лина р!в и опр!са



)арственото наметало на "лагородниа.

Повечето от струпалите се ооло ?е*в!нрест нощни ел'и още не "яха ос!знали

ставащото. 7"ие)!т хв!рли инжала надалеч и се опита да из"яга, но сега морето от тела

ра"отеше против него.

;рос нададе мог!щ "оен рев и използва плосата част на "радвата си, за да си

проправи п!т до него. Нощните ел'и зяпваха, защото ор!т изглеждаше нап!лно подивял.

Но то* вече не се и опитваше да им о"яснява аво ставаH сега тря"ваше само да достигнепредателя.

орд ?е*в!нрест потрепери и падна напред. Последователите му започнаха да

за"елязват. Неол)ина се протегнаха, за да уловят омандира, преди да е паднал от пантерата

си.

;рос на*-нарая успя да си проправи п!т до падналия "лагородни.

% Там1 Там1

Неол)ина го изгледаха о"!рано. На*-нарая двама решиха да го последват.

7"ие)!т не можеше да маневрира с пантерата си през масата тела. То* погледна през

рамо и видя, че преследвачите му се при"лижават. На т!мното му ли)е се появи изражение

на о"реченост.

То* изрещя няава оманда на нощния си са"лез!". :а ужас на ;рос отата удари свсича сила един во*ни, стоящ на п!тя *. Доато нещастни!т падаше, пантерата захапа

друг. ;о*)ите по"!рзаха да сторят п!т на това, оето мислеха за подивяло животно.

;рос пре)ени разстоянието и сочи. Приземи се точно зад нощния са"лез!". $р!т

замахна диваши !м задни)ата на животното.

7дар!т едва одраса озината, но се оаза достат!чен, за да привлече вниманието на

гигантсата ота. Bивотното спря да се подчинява на омандите на ездача си и се о"!рна, за

да нападне новодошлия.

;рос едва успя да из"егне свирепите ноти. Нощният са"лез!" изс!са ядно, а после

се хв!рли напред.

$р!т вдигна "радвата и я за"и под чел2стите на отата. $стрието раз!са т!мната

озина и р!вта изпр!са ветерана. ;рос направи всичо в!зможно, за да се предпази от

падащия отгоре му звяр, тласан в!рху ор!жието от со"ствената си инер)ия.

През лявата р!а на ора премина остра "ола. То* погледна натам и видя раз!сана

червена пл!т.

7"ие)!т се отдр!пна, за да удари отново, но огато замахна, нечи* чужд меч посрещна

неговия.

Джарод изр!мжа, защото насочената надолу сила на чуждото острие го наара почти

да падне на едно оляно. Предателят се опита да изрита апитана, но то* се отдр!пна изв!н

досега му.

Eадоусонг о"аче не вл2чи в сметите си умиращата нощна пантера. +аха*и

яростно с лапи и пр!са*и р!в нався!де ооло се"е си, отата се опитваше да удариавото и да е. Тя перна Джарод с!с задната част на едната си лапа и го запрати настрани.

;рос усети, че силите * отсла"ват и отдр!пна "радвата. Нощният са"лез!" залитна

напред с "!л"уащ зву. Предните раа на животното не изд!ржаха тежестта му и то се

свлече.

(огато пантерата му умря, нощният ел' сочи и се хв!рли с извадено острие срещу

;рос. 6етеран!т отст!пи рача назад и двамата се с"л!саха. 7"ие)!т имаше изненадата на

своя страна и "!рзо сочи на раата си, доато ор!т се опитваше да запази равновесието си.

% 9м!рдящо чудовище1 % изсмя се во*ни!т. То* замахна с меча и почти отряза

ухото на ;рос.

:еленоожият во*н ритна !м раата на врага си, но предателят отсочи. $р!т го

застигна с "радвата, още доато раата му "яха в!в в!здуха.7"ие)!т изгледа ;рос втрещено, огато острието на "радвата премина едновременно

през "ронята и г!рдите му. Предателят залитна назад, все още вопчен в меча си. $р!т се



засили и отново р!стоса ор!жие с ранения у"ие).

Противни!т му се надигна с!с зад!хване. Д!ржеше меча в готовност и почти

предизвиваше врага си да го нападне.

;рос замахна# и за негово удивление у"ие)!т хв!рли ор!жието си и извиа8

% :а зшара1

;радвата се за"и в г!рдите му, "ез да срещне с!протива. Нощният ел' залитна напред,

м!рт!в още преди тялото му да доосне напоената с р!в земя.Диша*и тежо, ветеран!т прист!пи !м трупа. То* го подритна с ра, но во*ни!т

не се разм!рда.

Джарод до*де при него. (апитан!т стисаше р!ата си, но иначе изглеждаше

ненаранен. Един во*ни, о*то ги "еше последвал доту, помагаше на о'и)ера.

% Ти го у"и1 % аза Eадоусонг. % <удесно1 ;раво1

Но ушите на ора "яха глухи за тези думи. То* се о"!рна и погледна !м с)ената,

зао"иолила лорд ?е*в!нрест. Неол)ина от последователите на "лагородниа го носеха

висоо над хаоса, доато се опитваха да го изведат изв!н "итата. $чите на омандира "яха

затворени и изглеждаше ато заспал, но ;рос ясно виждаше, че не е. <ел2стта на нощния

ел' висеше сво"одно и едната му р!а, из"егнала подрепата на преданите носачи, висеше

"езжизнено по начин, о*то престарелият во*н познаваше тв!рде до"ре.;рос се "еше провалил. Господарят на зам!а ;ле ?уу "е м!рт!в.

рмията нямаше водач.

:ловещото с!здание с опитата налони глава. 9трахотно се за"авляваше.

% Не о"ичаш ли изненадите, +ал'урион 9тормре*дж= 3ли с!м станал нещо толова

по-голямо, че ограниченият ти ум не може да го о"хване и да раз"ере аво с!м "ил няога=

% То* се полони подигравателно. % Неа се представя наново1 орд (савиус от :ин-

зшари, по-!сно на служ"а при не*но величество# и по-!сно м!рт!в.

% з# видях те а умираш1 % извиа друид!т. % ?аз!сан на парчета#

% @7"и@ ме, исаш да ажеш1 % пре!сна го (савиус, а веселието за миг изчезна от

изражението му. % ?азпр!сна ме из не"есата1

То* прист!пи !м нощния ел', оето отговаряше на надеждите на +ал'урион.

(олото по-надалеч от Тиранде "еше адсото изчадие % няогашен с!ветни на зшара,

толова по-до"ре.

Ел'!т см!тно си спомняше от легендите с!зданията, чиято 'орма носеше сега

м!ртве)!т. Наричаха ги сатири % магичеси демони, о"ладаващи см!ртоносна хитрост и

интелет.

% Ти ме у"и % прод!лжи (савиус и отново се ухили заплашително. % 3 ме о"рече

на дори по-лоша с!д"а1 ;ях се провалил в очите на "лагородния, велиия 9аргерас# 3 ато

е в правото му на "ог, то* ме нааза с "езра*на жестоост#+ал'урион "е виждал ужасите, изв!ршени от Пламтящия легион, и можеше с леота

да си представи точно оло жестоо е "ило наазанието на (савиус. +илостта "е нещо

нап!лно непознато на демоните.

<удовищните изуствени очи про"леснаха и сатир!т прод!лжи8

% Нямах уста, но па рещях. Нямах тяло, но чувствах "ола отв!д спосо"ностите ми

да я опиша. $"аче не винях своя господар и повелител, защото то* в!ршеше само

нео"ходимото. % Но маар че аза това, рогатото с!здание потрепери за момент. % Не, през

)ялото изпитание запазих една мис!л. 9помен!т о* ме доведе до подо"ен ужас.

% 9тоти)и @умряха@ заради те" % отв!рна друид!т, опитва*и се да привлече сатира

още по-"лизо. о исаше да използва няоя магия срещу ужасяващия (савиус, тря"ваше

п!рво да го отдалечи достат!чно от Тиранде. % ;ез"ро* излани невинни. % Нес!в!ршените1 :ам!рсените1 9вет!т тря"ва да "!де прочистен за онези, оито ще

"оготворят 9аргерас1



% 9аргерас ще унищожи (алимдор1 Пламтящият легион ще унищожи @всичо@1

(савиус се изсмя.

% Да# ще го направи.

:аявлението му хвана +ал'урион неподготвен.

% Но ти тоу-що аза#

% Това, оето глупа)ите исат да чуят1 (оето онези ато до"рия апитан 6ароAтен или

ристоратите си мислят# в оето аз няога вярвах1 9аргерас ще прочисти света за своитеполонни)и# а после ще го унищожи, за наазание, че изо"що е @жив@. 6иждаш ли оло е

просто=

% Тоест оло е р!вожадно и по"!рано, нали=

9атир!т сви рамене.

% :ависи от гледната точа#

+ал'урион "е чул достат!чно. ?!ата му се протегна !м една от тор"ичите на

олана му.

;ез предупреждение две силни р!)е се усуаха ооло неговите и го хванаха здраво.

Друид!т се опита да се "ори, но похитителят "еше тв!рде силен.

Другите сатири го завляоха !м (савиус. 6одач!т се засмя още по-силно, а ужасните

му очи се подиграваха на нощния ел'. % (огато велиият лорд 9аргерас ме захв!рли о"ратно в това измерение, то* го стори,

за да му доведа онзи, о*то "еше причинил затварянето на п!рвия портал и по този начин

за"ави непростимо неговото величествено пристигане.

+ал'урион не аза нищо, но прод!лжи да се "ори срещу двата сатира, оито го

д!ржаха.

(савиус се наведе по-"лизо, а д!х!т му о"л!хна ли)ето на нощния ел' на вонящи

в!лни.

% Но остави на мен да реша точно @а@ да те заведа при него за твоето наазание.

Помислих си, достат!чно ли ще "!де просто да те предам на 6елиия= % То* се изиоти. %

&Не/, азах си1 +оят повелител 9аргерас иса +ал'урион 9тормре*дж да страда олото е

в!зможно повече, а мо* свещен д!лг е да се погрижа това да стане#

:а ужас на друида гротесната 'игура се о"!рна !м Тиранде, оято изглеждаше

странно д!л"оо заспала. 9атир!т се наведе, а устата му се озова "лизо до не*ната.

% 9то* далеч от нея1 % изрева младият ел'.

(савиус изв!рна глава, само олото да погледне !м него.

% Да, помислих си. Тря"ва да страда# но а= ?ешителен млад м!ж, "ез с!мнение

готов да се пожертва# но дали "и пожертвал @другите@= $нези, оито са му @с!пи@=

9атир!т погали осата на жри)ата с нотестата си р!а. +ал'урион се опитваше да го

доопа, да удуши (савиус. Ниога не "еше мразил толова друго живо с!щество 4ао се

изл2чат демоните5, но точно ту и сега друид!т с удоволствие щеше да смаже г!рлото на

няогашния с!ветни. Fростта му само за"авляваше (савиус. 6се още наведен "лизо до Тиранде, сатир!т

до"ави8

% ;!рзо отрих, че +ал'урион 9тормре*дж го е грижа за двама. Единият му "еше

ато "рат# не, чаа*1# то* му @е@ "рат, даже "лизна1 ;лизи ато де)а, сега те "яха

израснали различни в интересите и опнежите си. Но раз"ира се +ал'урион все па о"ича

силно своя с!п роднина 3лидан# дори самият 3лидан да е започнал да изпитва завист !м

онзи, на огото @тя@ гледа с повече "лагослонност#

% 3маш мен1 $стави ги на мира1

% Но !де ще "!де наазанието в @това@= % запита (савиус и се надигна.

3зражението му стана жестоо. % (!де ще отиде отм!щението= Нима може да има по-

ужасна "ола за те" от това да изгу"иш не само единия от тях, но и двамата= % То* се изсмя. % ;рат ти @вече@ е изгу"ен за те", маар и ти още да не го знаеш, +ал'урион 9тормре*дж.

Тази расави)а о"аче "е много по-трудна за отриване. ;лагодаря ти, че помогна, ато я



доведе при нас#

3 доато сатирите, приовали р!)ете му, се засмяха заедно с господаря си, младеж!т

се проле, че е помолил Тиранде да им помогне. По този начин я "еше предал на тези

чудовища.

% Не1 6 името на Елун, няма да ви позволя1

% Елун# % (савиус произнесе името с презрение. % 3ма само @един@ "ог# и

името му е 9аргерас.То* щрана с пр!сти и другите притиснаха друида на олене. 9атир!т прист!пи !м

него на чатащите си опита. 6сяа ст!па отеваше в главата на +ал'урион.

После внезапно през м!глата в ума му про"и един глас, о*то не се различаваше

толова много от неговия со"ствен8 &;рато=/

% 3лидан= % изрече то*, преди да успее да се спре.

% Да % отв!рна (савиус, смята*и, че в!прос!т на пленниа му се отнася до нуждата

от о"яснение аво е сторил сатир!т на неговия "лизна. % То* "еше доста лесен. То* я

о"ича не по-мало от те", +ал'урион 9тормре*дж# и ниога няма да приеме, че тя е

из"рала те"#

&3лидан о"ича Тиранде= % Друид!т знаеше, че "рат му го е грижа за нея, но не и до

тази степен. % Но тя о"ича# мен=/Тв!рде !сно си спомни, че в момента "рат му долавя мислите му. Fростта и срама на

3лидан от това разритие го о"г!рнаха из)яло. То* се разтресе от силата на емо)иите на "рат

си.

(савиус отново не дораз"ра ставащото.

% Таава изненада= (оло прерасно е да чуеш, че си спечелил л2"овта *, но оло е

ужасно да знаеш, че заради нея тя ще страда повече от всеи друг на този свят, освен те"1

&3лидан1 % извиа +ал'урион !м "рат си. % 3лидан1 Тиранде е в опасност1/

6место притеснения о"аче, усети само презрение от маг>осниа8

&Няма ли тогава да се о"!рне !м те", "рато % мог!щият и величествен повелител на

природата= (ава помощ "и могла да иса от един про!лнат глупа, от неудачни, о"речен

от )вета на очите си на 'алшиви мечти и 'алшиви надежди=/

&3лидан1 0е я изм!чват1 0е умре от ужасяваща см!рт1/

$т "лизнаа му о"аче до*де само м!лчание. 3лидан явно се "еше отдр!пнал от него.

6р!зата още с!ществуваше, но почти недоловимо.

&3лидан1/

и)ето на (савиус изп!лни взора му и го изтр!гна от мисловния разговор.

Неестествените очи сяаш се опитваха да про"ият неговите, за да раз"ерат аво става в ума

на друида.

% @Това@ ли нещо ме о"рече на ужас, по-голям от см!ртта= % изс!са сатир!т. % о

ти си моят на*-вели враг, значи с!м заслужавал всичо, оето ми стори 6елиият, че дори и

повече#То* щрана с пр!сти и отдясно на +ал'урион до*доха още половин дузина от

гнусните с!здания. (савиус посочи !м неподвижното тяло на Тиранде и в с!щото време

погледна !м "итата.

% 9оро ще достигнат това място. Неа напуснем преди да стане# неом'ортно.

(савиус се в!рна !м Тиранде, доато трима други сатири % очевидно с!що

ристорати % вдигнаха висоо р!)е и започнаха да правят няава магия. +ал'урион

веднага раз"ра ави са плановете им. 9!зданията не можеха да се надяват да из"ягат по друг

начин, освен чрез портал. 0ом можеха да издигнат та!в, о*то да прерачва пределите на

времето и пространството, едва ли щеше да им е трудно да отп!туват и до :ин-зшари.

ведн!ж стигнеха ли там, умираше всяава надежда за него или Тиранде.

&3лидан1/Но дори насто*чивостта, оято се опитваше да предаде, не наара "лизнаа му да

отговори. ;еше останал, сам.



:ву)ите на "итата се долавяха все по-на"лизо. 6 празния в!здух между тримата

сатири се о'орми чернота.

(савиус протегна р!)е !м Тиранде, а усмивата му "еше по-широа и зловеща от

всяога.

% Тя ще се наслади на омпанията на 6елиия % изиоти се то*. % Преди да

умре#

Портал!т стана широ и висо, достат!чно голям, за да пропусне демоничнитеизчадия и техните пленни)и. (савиус вдигна жри)ата в р!)ете си, сяаш тя нямаше ниава

тежест за него#

3 една перната стрела се за"и в рамото на сатира#

Два*сет и три

<ерните мисли направо задушаваха 3лидан. То* изп!лни заповедта на ?онин да

намери "рат си, само за да му "!де напомнено отново за неадеватността и провалите му.

Нямаше значение, че и +ал'урион, и жената, оято о"ича, са попаднали в няава ужасна

"еда. 3маше значение само това, че со"ственият му "рат ясно му поаза, че е спечелилл2"овта на Тиранде, "ез дори да раз"ере, че е имало с!ревнование. ;езвредният му "лизна

сляпо се "е нат!нал на на*-велиата награда от всичи, доато 3лидан, о*то се "еше "орил

за нея, не можеше да поаже ниа!в резултат от усилията си, освен нараненото си с!р)е.

Една мала част от маг>осниа нашепваше да не о"р!ща внимание на това и да им

помогне. На*-малото тря"ваше да стори нещо за Тиранде. Няава ужасна сила, оято

служеше на Пламтящия легион, я д!ржеше в лапите си.

Пламтящият легион. $т време на време 3лидан се чудеше оло ли по-до"ро щеше да

"!де с!стоянието му, ао служеше на рали)а зшара и ристоратите. 9ега те сяаш "яха

на прага да пож!нат успеха от с!2за си с демоните. (рас и ?онин се !лняха, че егион!т ще

унищожи )елия живот на света, вл2чително рали)ата и не*ните хора, но това с!с

сигурност не можеше да "!де вярно. Тогава зшара не "и се прис!единила !м тях, нали=

ристоратите тря"ваше само да затворят портала и заплахата щеше да изчезне. о го

д!ржаха отворен, то "е само защото знаеха, че е в тяхна полза да го подд!ржат.

3лидан изр!мжа. Главата го "олеше от противоречивите мисли, оито само допреди

няоло дни го отвращаваха. То* погледна !м мястото, !дето ?онин направляваше

усилията на лунната стража. +аг>осни!т не изглеждаше от типа, о*то ще отст!пи подо"на

пози)ия, щом ведн!ж я е придо"ил. 3лидан проле. 9ега, в до"ава !м "рат му, и ?онин, и

лорд ?е*в!нрест го "яха предали#

&3лидан1/ % долетя до него отново глас!т на +ал'урион, този п!т още по-отчаян.

+аг>осни!т затвори ума си за повиа му.

Тиранде падна от хватата на сатира, но се приземи мео на земята. Дори тогава не се

разм!рда, оето отново у"еди +ал'урион, че жри)ата е омаг>осана от (савиус.

Няогашният с!ветни стисна рамото си, !дето стрелата се "е за"ила много

над!л"оо. $т раната течеше р!в, но (савиус изглеждаше повече ядосан, отолото

наранен. 9тисна др!жата, но огато острието отаза да излезе, то* просто счупи рая в

"езпомощен яд.

$ще доато другите сатири ос!знаят, че са атаувани, един от онези, д!ржащи

+ал'урион, се разт!рси диво и после падна по очи. Нова стрела, подо"на на п!рвата, "еше

за"ита между лопатите му.

Друид!т използва вече сво"одната си р!а, за да "р!не в една от есиите и да запратис!д!ржанието * в ли)ето на другия си пазач. 9атир!т зари очите си с длани и нададе ви,

защото една от "илите, с!"рани от +ал'урион под надзора на Cенариус, започна да прогаря



пл!тта му. То* залитна на една страна, нап!лно, за"равил пленниа си.

Друид!т не се о"!рна да види спасителя си, а вместо това извади инжала си и

преряза г!рлото на ослепеното с!здание. Доато сатир!т се свличаше "езжизнено,

+ал'урион използва вят!ра, за да насочи острието му и го хв!рли !м (савиус.

+аар и ранен, "ившият ристорат из"ягна инжала с леота. Поглед!т му за миг

прехв!рча !м тримата, оито се опитваха да уд!ржат портала, а после то* се изсмя и отново

сгра"чи Тиранде.Трета стрела се за"и на сантиметри от опитото му. 9 "леснали очи (савиус махна

!м сатирите, оито не "яха заети с портала.

Двама се засилиха !м +ал'урион, а другите % !м неизвестния стреле). Друид!т

отново "р!на в есията си и хв!рли мало с'ерично семе !м едно от нападащите го

с!здания.

9атир!т отст!пи и го остави да падне пред него. Но още доато усмивата се

разстилаше по ли)ето му, семето се разтвори и от него излетя няа!в "ял прах, о*то го

пог!лна. <удовището започна да ашля и да иха толова силно, че нарая падна на олене.

Но дори тогава страданията му не се о"лечиха.

+ал'урион хв!рли второ семе !м другия, но не у)ели. 9атир!т сочи в!рху него, а

нотестите длани се насочиха !м г!рлото му. Друид!т видя зад г!р"а му а (савиус сеопитва отново да вдигне Тиранде, но раната на*-сетне "еше запознала да го изморяваH нарая

то* просто започна да я влачи !м портала с!с здравата си р!а.

7плашен, че чудовището ще успее в!преи раната си, нощният ел' "!рзо прерови ума

си за магия, с оято да премахне непосредствената опасност. 9атир!т отгоре му се изсмя

подигравателно и нотите му издрасаха ожата под "радичата на +ал'урион. ?огатото

с!здание започна да м!лви нещо и друид!т почувства а ооло врата му се надига ужасна

горещина, сяаш там се о'ормя няава задушаваща яа.

3 в този миг сражението се пренесе в!рху х!лма.

Нощни ел'и и демони, вопчени в "ита, нахлуха в местността. $тст!пващите

во*ни)и се с"л!саха с (савиус и товара му. 9атир!т изр!мжа и само с ноти успя да

о"езглави изотзад един нещастен "ое).

Но дори това изчадие не можеше само да спре наплива. Dаос!т помете всичо.

9атирите, отворили портала, едва успяваха да го подд!ржат ста"илен.

0о се отнася до +ал'урион, то* "!рзо гу"еше в!здух. 7хиленият урод над него

вдигна нотестата си р!а с очевидното намерение да отвори г!рдите на друида с един замах.

;!ра*и отчаяно в есията си, младеж!т сгра"чи п!рвото нещо, оето намери, и го хв!рли в

отворената уста на врага си.

?огатото с!здание се отдр!пна рязо с разширени очи и изплашено изражение. 6

с!щия миг усещането за задушаване изчезна. 9атир!т се преп!на, очите му започнаха да се

подуват. +ал'урион усети а от демоничната 'игура започва да се изл!чва огромна

горещина.;орещото се с!здание "е о"хванато от плам!)и, оито "!рзо го пог!лнаха. То рещя,

доато тялото му почерняваше и ог!нят ядеше пл!тта му.

Друид!т се задави от погнуса и пори носа и устата си. По време на последната им

среща, Cенариус му "еше поазал а да овладее горещината, с!д!ржана в семената и

плодовете на няои растения, и да я увеличава хилядоратно. $чевидно хв!рленото от

+ал'урион семе "еше едно от тези, предварително подготвени за )елта.

Едва няоло сеунди след ато пог!лна растението, с!зданието се срина, оставя*и

след се"е си само няоло о"горени оала. +ал'урион ниога не "еше о)енявал истинси

няои от наставленията на своя шанAдо, но сега видя, че всичо, оето му "е поазал

Cенариус, рие мощ в се"е си. Fвно наистина нямаше по-мог!ща сила от тази на природата.

То* отново погледна !м (савиус. Един от другите сатири "еше отиш!л да помогне наводача си и сега двамата влачеха Тиранде след се"е си. (огато о"аче няогашният с!ветни се

о"!рна и видя, че друид!т тича срещу него, остави слугата сам да прод!лжи и се приготви да



посрещна нощния ел'.

9!зданието удари земята с опито и земния трус наара +ал'урион, заедно с

неол)ина "о*)и да загу"ят равновесие. Под раа на сатира се отвори )епнатина, оято се

засили !м друида с шеметна сорост. Нощният ел' едва успя да се прет!роли настрани, за

да не го пог!лне.

9лед ато п!тят !м с!перниа му се разчисти, (савиус при"лижи. ;леещият му смях

разт!рси +ал'урион до д!ното на душата му с чудовищното си звучене. % :а да "!деш отново героят на деня, тря"ва п!рво да се изправиш % подигра му се

страховитото с!здание. % Не "ива да лазиш в алта, чаа*и с!с затаен д!х см!ртта си.

Нощният ел' посегна !м есията си, но сатир!т реагира п!рви. То* направи "!рзо

движение с р!)е и всичо, заачено по олана на друида, отхв!рча настрани.

% 9тига толова треви, ао о"ичаш. % (савиус сяаш израстваше пред очите на

+ал'урион, доато се при"лижаваше, а в!ншността му ставаше все по-животинса. %

6елиият 9аргерас те иса жив, но мисля, че няма да му се подчиня в това. 0е намери

достат!чно удовлетворение в "рат ти и женсата#

Cенариус учеше +ал'урион да изпитва о"ич !м всяо живо с!щество, но в момента

друид!т чувстваше само отвращение. То* сочи !м (савиус в опит да го с!"ори.

9атир!т с леота го сгра"чи за г!рлото с!с здравата си р!а. $стави ел'а да виси наднего, очевидно извлича*и огромна наслада от "езпомощните му опити да се осво"оди.

% +оже п! и да оставя няа!в нищожен наме за живот у те", +ал'урион

9тормре*дж# % подигра му се то*. % о успея да уд!ржа желанието си за м!ст, раз"ира

се.

6иденията за Тиранде и 3лидан, попаднали в нотите на Пламтящия легион, дадоха

сили на +ал'урион да се "ори още по-агресивно. То* изрита сатира с всича сила.

Петата му у)ели раненото рамо на (савиус и за"и счупената стрела още по-д!л"оо.

<удовището изрева. Дланта му се разтвори и друид!т падна. +ал'урион се

прет!роли на една страна, а после успя отново да стане.

% Предал си тв!рде много % аза то* на (савиус. % Наранил си тв!рде много, лорд-

с!ветнио. Няма да ти позволя да навредиш на ниого повече. % 3 сега то* знаеше точно

аво да направи. % $тту натат! от те" ще излиза само @живот@, не см!рт.

$чите на (савиус про"леснаха. 7смивата му носеше само омраза. $т него се

изл!чваше т!мна сила#

Но друид!т нанесе удара си п!рви, защото д!рвената стрела му "еше дала идея.

9чупената др!жа изведн!ж израсна наново, а после пусна @орени@. (авато и магия

да приготвяше сатир!т, веднага я прерати и отново се опита да махне острието от рамото си.

Но залинанието на +ал'урион "е сторило повече от това да зад!ржи стрелатаH орените

растяха @нав!тре@ в раната, а д!рвото се хранеше от жизнените течности на с!зданието.

Тялото на (савиус се наду ато м!ртва ри"а. То* зарещя не от "ола, а от ярост, а

"лестящата му от злоо"на енергия р!а доосна растящото д!рво, за да го изгори. 6местотова о"аче сатир!т само изрещя отново, защото орените дотолова се "яха преплели с

нервната му система, че всичо, оето се случваше с тях, го чувстваше и то*.

Няогашният ристорат зяпна и загледа пр!стите си, оито се с"р!чаха и се

прев!рнаха в т!ни лони, от оито поараха листа. ?огата на сатира се разлониха и от тях

израснаха нови лони, оито о'ормиха ороната. 6с!щност не (савиус се превр!щаше в

д!рво, по-соро тялото му подхранваше творението на +ал'урион, даваше му енергия, за да

порасте.

% Това няма да прил2чи нещата помежду ни, +ал'урион 9тормре*дж1 % успя да

изреве (савиус. % Няма# да ги# прил2чи1

Но друид!т не се поддаде на заплахата. Тря"ваше да дов!рши магията, в!преи

силната воля на сатира, оято се "ореше с нея, и разсе*ващата го "ита. % 0е ги прил2чи % прошепна то*, повече на се"е си, отолото на лорд-с!ветниа.

% @Тря"ва@.



3 след един последен зверси рев, всяа следа от сатира изчезна и д!рвото, оето

друид!т с!здаде от д!рвената стрела, раз)!'тя. (ожата на (савиус се с"р!ча и се прев!рна

в де"ела ора. 6се още виещата му уста о'орми широ чеп. ;о*)ите наооло се разпр!снаха,

огато орените се протегнаха надолу !м опитата на с!ветниа и се заровиха д!л"оо в

земята, пленява*и го завинаги.

3 насред )ялата разруха и см!рт се надигна горд и мог!щ д!" с разперена орона от

свежи зелени листа % триум' на живота над гаврата с него.+ал'урион падна зад!хан на олене. 3саше да се изправи, но раата не му

позволяваха. ;еше извля!л толова много енергия от се"е си, за да наложи магията си над

мог!щата воля на (савиус, че просто не му "яха останали сили. 6!преи вихрещата се ооло

него "ита, то* не исаше нищо повече от това да се свие под сяната на д!рвото и да заспи

завинаги.

3 тогава ли)ето на Тиранде изп!лни ума му.

% Тиранде1

Нощният ел' се пре"ори с умората, маар да се чувстваше таа, все едно хиляда

железни вериги са се усуали ооло тялото му, и се изправя. 6 началото +ал'урион видя

само во*ни)и и демони, но нарая мерна тримата сатири-маг>осни)и. 9амо на няоло

ст!пи от тях четв!ртият носеше жри)ата !м зловещия портал. % Не1

То* помоли вят!ра за помощ и в!здух!т се завихри ооло самотния сатир, "л!са*и

го назад, за да не успее да из"яга. +аар все още тв!рде изтощен, +ал'урион се затича !м

Тиранде и не*ния похитител.

Нова стрела прелетя и удари сатира в г!рдите. То* се ол2ля за момент и после падна

!м другарите си. Тиранде се изхлузи от хватата му, но вят!р!т, о*то се грижеше за

желанията на друида, я положи нежно на земята.

+ал'урион отново "лагодари и на вих!ра, и на невидимия си с!2зни. 9!"рал нови

сили за последния про"ег, то* си проправи п!т !м жри)ата, ато всяа ст!па "е "ита,

чиято награда о"аче му даваше неизчерпаема енергия да не спира да я води.

Но огато се при"лижи, един от трите сатира се отдели от другите. Портал!т

потрепери и стана неста"илен.

?огатото с!здание притича до Тиранде.

Нощният ел' нададе ви на ужас и сочи напред, но не успя да достигне )елта си.

Нещо прелетя пора* главата на сатира, но успя само да заачи ухото му и да пусне мало

р!в по рамото му. 6!преи раната, чудовищната твар хвана здраво жертвата си и сочи през

портала#

Двамата с жри)ата изчезнаха.

Последните двама сатири ги последваха и портал!т започна да се разпада. (огато и

третият изчезна, черната празнина се разпр!сна, все едно ниога не е с!ществувала#

3 по този начин отне на +ал'урион надеждата да спаси Тиранде.До*де му тв!рде много. Нощният ел' падна ничом, игнорира*и страховитата "ита

ооло се"е си. $тново "е по"едил (савиус, "еше направил таа, че онзи, о*то допусна

Пламтящия легион в зерот, ниога да не може отново да подаде нечестивата си р!а на

тяхната зла ауза# но всичо това нямаше ниаво значение. ;е изгу"ил Тиранде. 3 по-

лошо, сега тя "еше пленни)а на демоните.

По "узите му поапаха с!лзи. Не"ето пот!мня зловещо, но друид!т не за"еляза. :а

+ал'урион имаше значение само това, че се е провалил.

Провалил.

$т не"есата заваляха апи в синхрон с!с с!лзите му. :апочнаха да се изливат в

огромни оличества. 9транно, но +ал'урион единствен оставаше недооснат от внезапната

"уря. Про"леснаха м!лнии и затрещяха гр!мотеви)и в с!звучие с "ушуващото му мрачнонастроение. Нищо не "е по-важно от Тиранде. 9ега го знаеше# но аво от това=

6ят!р!т зави в с!звучие с!с загу"ата му. Новото д!рво, оето се издигаше на в!рха на



х!лма, се разлати, огато вих!р с!с силата на торнадо заудря всичо, освен страдащия

нощен ел'#

На*-нарая един глас про"и през м!глата на отчаянието му. П!рво "е само досада в

ра*че)а на с!знанието му, но мало по мало се прев!рна в т!тен в ушите му. +ал'урион ги

зари с р!)е в опит да го заглуши и да се в!рне !м мраа, о"хванал мислите му. Глас!т

о"аче не загл!хваше, а вместо това се засилваше с всяо произнасяне на името му.

% +ал'урион1 +ал'урион1 Тря"ва да се отсу"неш от това с!стояние1 По"!рза*,иначе ще удавиш всичо и всичи1

То* познаваше този глас и маар огромна част от него да исаше да игнорира

нахлуването в с!знанието му, разум!т надделя. Предупреждението и тона, с о*то "е

отправено, наараха друида на*-сетне да се вгледа не нав!тре, а @нав!н@.

:а да отрие, че се намира насред природна стихия.

Д!жд!т се изливаше в таова оличество и с таава сила, че нищо не успяваше да му

устои. 9транно, но освен него, само новото д!рво изглеждаше доня!де защитено от

"ушуващата "уря.

% (аво#= % изпелтечи друид!т. Но в мига, в о*то проговори, пороят нападна и

него. То* падна в алта под ударите на адсия д!жд.

после, в!преи "урята и пищящия вят!р, над него се появи огромна сяна. Нощниятел' погледна нагоре и видя летящия над се"е си гигант. 9помни си за полу"огинята виана и

се зачуди дали това не е тя в!в 'ормата на см!ртта. Но то* не "е едно от не*ните с!здания и

силно се с!мняваше, че тя "и направила изл2чение за него.

9илен "умтящ глас на*-сетне разри идентичността на огромната сяна8

% Нощни ел'е1 9то* неподвижно1 Трудно ми е да се он)ентрирам насред този хаос

и не исам да те смажа по случа*ност1

(ориалстраз го сгра"чи в едната си лапа и го изд!рпа в не"ето. Драон!т смело се

"ореше с "урята, но явно всеи сантимет!р му остваше огромно усилие. +ал'урион

почувства, че червеният не е в на*-до"рата си 'орма. 6с!щност се изненадваше, че

(ориалстраз изо"що е о)елял след с"л!с!а си с Нелтарион.

Доато се издигаха, нощният ел' успя да различи част от пе*зажа под се"е си. 3 двете

армии "ягаха % демоните се движеха о"ратно през терена, опустошен от :емния пазител.

Нощните ел'и п! се спасяваха в противоположна посоа. 9ега всичи се "ореха с нов и по-

см!ртоносен враг % д!жд!т, о*то правеше ални свлачища и оварни хл!згави п!теи.

Един по-висо х!лм се срути и затрупа група адси пазачи. Нощен са"лез!" се подхл!зна на

мория хре"ет и нотите му зат!наха "езполезно в меата почва. (отата и ездач!т * паднаха

!м см!ртта си в низините.

Насред хаоса +ал'урион с!зря дре"на 'игура, оято се опитваше да се изм!не от

х!лма, !дето самият то* "е седял допреди мало. $оло момичето валеше ал, оято почти я

погре"ваше. +ало по-нагоре част от почвата "еше готова да се от)епи, а това с!с сигурност

щеше да е раят за дре"ос!чето.Тя все още стисаше л!а в р!ата си.

% <аа*1 Там1 % извиа то* !м (ориалстраз. % Помогни *1

<ервеният драон "ез оле"ание се понесе !м земята, насочва*и се !м изпадналото

в "еда момиче. 9!средоточена в отчаяната си "ор"а с терена, тя не за"еляза левиатана, доато

нотите на (ориалстраз не се о"виха ооло нея. Тя изрещя, огато драон!т я изм!на от

заплашващата живота * тиня и я понесе в не"ето.

% Няма да те нараня1 % изрева драон!т. +ладото момиче явно не му повярва, но

мл!на. <а огато видя, че +ал'урион се намира в другата лапа на гиганта, детето

проговори8

% Господарата Тиранде1 (!де#=

Друид!т полати глава. Тя го изгледа таа, сяаш е раз"ил с!р)ето *, наведе се напреди заплаа. Но дори тогава прод!лжи да стиса здраво л!а.

+ал'урион в!рна вниманието си в!рху "урята и ос!зна, че тя не може да е естествена.



;еше се появила тв!рде рязо, но не изглеждаше ато дело на Пламтящия легион, нито на

со"ствения му народ. Дори 3лидан не "и допуснал нещо толова опасно да излезе нап!лно

изв!н онтрол.

$гледа се !м не"ето, почти очава*и черният драон да се е зав!рнал. Нямаше и

следа нито от Нелтарион, нито от златния му дис. (ава тогава "е причината за

атастро'алния атализ!м=

То* зададе в!проса на (ориалстраз, но не драон!т му отговори. 6место него муотв!рна 'игура, впита в!в врата на "егемота и доня!де защитена от стихията от "лестящо

златисто сияние8

% @Ти@, +ал'урион1 Ти изсипваш това в!рху ни1

То* зяпна (рас, огото за последно "еше видял на г!р"а на неуправляемата му

пантера. +аг>осни!т не изглеждаше ниа до"ре, а подутината от едната страна на главата

му все още "е яро червена, но изглеждаше не по-мало решителен да взема де*но участие в

с!"итията.

Думите му о"аче "яха неясни за +ал'урион.


% ?аждането на тази "уря е резултат от твоето нещастие, друиде1 Тя резонира с

м!ата ти1 Тря"ва да я прератиш, заедно с "езнадеждността, оято те е о"хванала, иначенио* от нас няма да о)елее1

% Ти си луд1

Но още доато азваше това, +ал'урион почувства нещо познато в!в вих!ра.

Пресегна се с!с сетивата си и го доосна таа, ато Cенариус го "е учил да доосва всичи

елементи на природата. 3 това, оето отри, от"л!сна друида. Не "урята го отврати до таава

степен, а онази част от нея, в оято наистина разпозна се"е си. По няа!в начин именно то*

"еше с!здал това чудовище, влага*и в него т!гата и отчаянието си. 6 отговор то нападаше

не само враговете, но и другарите му.

&з с!м не по-мало ужасен от демоните или черния драон1/ % помисли друид!т.

(рас явно усети посоата на мислите му, защото пром!лви8

% +ал'урион1 Не "ива да допусаш подо"ни чувства да те удавят1 Това "еше

случа*ност1 Тря"ва да насочиш силата на емо)иите си в това да @помагаш@, не да

унищожаваш1

ла защо= Друид!т отново помисли за Тиранде, попаднала в плен на господаря на

Пламтящия легион. ;ез нея не виждаше причина да прод!лжава напред.

3менно Тиранде о"аче нарая разт!рси чернотата в ума му. @Тя@ не "и исала това

разрушение. Bри)ата правеше всичо в!зможно, за да опази народа си жив. +ал'урион я

"еше провалилH ао оставеше "урята да прод!лжи, щеше да предаде и паметта *.

То* се вгледа в младото момиче, оето явно "еше рисувало со"ствения си живот, за

да спаси Тиранде. На тв!рде мало сезони за послушни)а, тя все па "е използвала )ялото си

умение с л!а, "е направила всичо по силите си, в!преи сатирите и демоните.Доато си мислеше за това и я гледаше а плаче, +ал'урион почувства а всичите

му емо)ии, св!рзани с Тиранде, отново се надигат. То* се вгледа в "урята "ез оле"ание,

налага*и волята си на вят!ра и о"ла)ите# всяа част от природата, оято участваше в това

дяволсо представление.

6ят!р!т промени посоата си. Д!жд!т все таа се изливаше, но сега сяаш намаля

там, !дето "ягаха нощните ел'и, и се усили в!рху отст!пващите през изпепелените от

Нелтарион земи сили на Пламтящия легион. Главата го "олеше, доато се "ореше с

желанията на времето и го принуждаваше да 'оусира )ялата си ярост в!рху демоните.

Д!жд!т над него сена. ;урята се премести в посоата на :ин-зшари#

+ал'урион си пое д!х о"лечено. ;еше успял#

Нощният ел' се отпусна в хватата на драона. Ня!де отгоре (рас извиа8 % ;раво, друиде1 ;раво1

Тря"ваше да е поразен от това, оето "еше постигнал тоу-що, при това не ведн!ж, а



два п!ти. 9!с сигурност дори Cенариус "и "ил. Но всичо, за оето +ал'урион можеше да

мисли в момента, "е неуспех!т му да спаси Тиранде.

само това имаше значение.

;урята прод!лжи три дни и три нощи. Тя от"л!сваше Пламтящия легион все по-

назад с неумолимостта, дадена * от не*ния с!здател. По времето, огато спря да вали,чудовищните нашествени)и се намираха само на два дни п!т от :ин-зшари.

:а с!жаление нощните ел'и не можаха да ги последват тв!рде далеч. $т другата

страна на вуланичния регион, с!здаден от Нелтарион, защитни)ите се опитваха да се

погрижат за со"ствените си рани и да се прегрупират. :а мнозина разрухата, причинена от

"урята, Демоничната душа и всичо останало, "леднееше пред см!ртта на лорд ?е*в!нрест.

Нямаше а да му устроят подо"аваща погре"ална )еремония, но омандирите на

нощните ел'и сториха всичо по силите си. По настояване на лорд Десдел 9таре*, ару)а,

теглена от шест нощни са"лез!"а, премина през по-голямата част от армията. 6!рху нея "е

положен м!ртвият "лагородни, а р!)ете му лежаха ср!стени в!рху знамето на неговия

лан. Тялото му "е зао"иолено от нощни лилии. Група во*ни)и от зам!а ;ле ?уу

проправяха п!тя на ару)ата. Друга група отзад следеше нио* от хлипащата т!лпа да не сеопитва да доосне тялото, за да не "и то да падне. По прод!лжение на )елия преход

тр!"ачите надаваха жалния си во*, за да предупредят онези напред, че т!жната про)есия

при"лижава.

0ом всичо това прил2чи, тялото на ?е*в!нрест "е поставено редом до всичи

онези, оито "яха умрели с!щия ден, на известно разстояние от лагера на о)елелите. На

+ал'урион се падна да измоли от (ориалстраз ужасната услуга, но драон!т слони с

готовност.

(огато стоти)ите нощни ел'и се "яха при"лижили достат!чно, за да виждат, но не

толова, че да са в опасност, онсорт!т на лестраза из"!лва единствения ог!н, о*то с!с

сигурност щеше да гори, независимо от влагата, порила всичо.

0ом телата на лорд ?е*в!нрест и останалите "о*)и се прев!рнаха в пламтящ вих!р,

+ал'урион пот!рси уединение. 3маше о"аче друг, о*то не исаше да го остави сам %

младото момиче, оето "е опитало да спаси Тиранде. Eандрис, ато се "еше нарела,

постоянно го тормозеше с в!просите си ога смята да потегли в т!рсене на жри)ата. :а

с!жаление младият нощен ел' нямаше отговор за нея и нарая наара другите сестри да я

вземат под рилото си, ао ще и само за да не се сп!ва постоянно в нея.

орд 9таре*, о"явен за омандир от сподвижни)ите си, прет!рси армията за

предатели. Двама во*ни)и, св!рзани с у"ие)а, "яха езеутирани след "езплодни разпити. 9

това 9таре* сметна случая за прил2чен и се прехв!рли !м следващата 'аза на "итата.

(рас и ?онин, в омпанията на ;рос и Джарод Eадоусонг, се опитаха да у"едят новия

водач на армията за нуждата да се о"!рнат !м другите раси и да с!здадат о"единена сила, номол"ите им попаднаха на уши, по-глухи отвсяога.

% ?е*в!нрест аза последната си дума по този в!прос и аз ще почета паметта му %

рече сла"ият "лагородни и смр!на от "елия си праше).

Това прил2чи дисусията, но не и тревогите. На Пламтящия легион нямаше да му

тря"ва много време, за да се в!зстанови, и ремонд щеше "!рзо да го прати о"ратно срещу

нощните ел'и. Нио* не се с!мняваше, че демоничният омандир ще ги нападне с ярост, по-

жестоа от всичо, срещу оето защитни)ите се "яха изправили до момента.

3 даже ао нощните ел'и успееха да зад!ржат нашествени)ите и дори да ги из"утат

до самите порти на :ин-зшари, нищо от това нямаше да има значение, ао портал!т

останеше отворен и ристоратите и чудовищата с!умееха да го уголемят. Dиляда по хиляда

демона можеха да измрат и нощните ел'и щяха да атауват дори самия дворе)# по всичощеше да е "езсмислено, ао 9аргерас прист!пеше в техния свят. То* щеше да помете армията

им с махване на р!)е, с един по-свиреп поглед.



3 този еднич! 'ат помогна на (рас да вземе решение. Другите се с!"раха с него и

то* о"яви единствената алтернатива пред с!д"ата, оято в момента изглеждаше нап!лно

неиз"ежна.

% ?е*в!нрест грешеше % настоя то*, предизвива*и паметта на м!ртвия. %

9таре* е сляп. ;ез с!2з между всичи раси, (алимдор# @свет!т@# е загу"ен.

% Но лорд 9таре* няма да говори с тях % от"еляза Джарод.

% Тогава @ние@ тря"ва да го сторим вместо него# % +аг>осни!т огледа всеи единот тях. % :асега не можем да разчитаме на драоните# ао изо"що няога отново стане

в!зможно. (ориалстраз отиде, за да види аво е станало с тях, но се "оя, че доато

Нелтарион притежава диса, те не могат да сторят нищо. Таа че ние @тря"ва@ да отидем при

джуджетата, таурените, '!р"олгите и @тря"ва@ да ги у"едим да до*дат на помощ на онези,

оито "иха презрели подрепата им.

?онин полати глава.

% Другите раси може да не видят смис!л да се с!2зяват с онези, оито не по-мало от

Пламтящия легион "иха се радвали да ги видят унищожени. Говорим си за веове на омраза,

(рас.

9ла"ият маг>осни имна мрачно, а поглед!т му се насочи в посоата на невидимата

столи)а. % Тогава, ао случаят наистина е та!в, ние всичи ще измрем. Независимо дали от

остриетата на Пламтящия легион, или от злата сила на Демоничната душа, всичи и с!с

сигурност ще умрем.

Нио* не можа да оспори думите му.

$т )ялата група само +ал'урион не прис!стваше на с!"раниетоH през последните

няоло дни то* ловуваше. Това започна ато план, отчаян план, и имаше само един, о*то "е

достат!чно луд, за да се прис!едини !м него. Друид!т исаше да тр!гне след Тиранде.

+оже "и все още имаше шанс да я спаси от злото на демоните. 9амо един сред хилядите в

армията можеше да види нещата в с!щата светлина ато него и +ал'урион "е преарал

всичото това време в т!рсене на предполагаемия си партн>ор в тази самоу"и*ствена задача.

Но от "рат му 3лидан нямаше и следа.

Нарая то* се при"лижи !м лунната стража. 9 тв!рдението, че т!рси с!вета на

"лизнаа си за при"лижаващото наст!пление, друид!т помоли за аудиен)ия при на*-

висшестоящия и в!зрастен от маг>осни)ите.

Плешивият нощен ел' вдигна "радатото си ли)е при при"лижаването на +ал'урион.

+аар лунната стража все още да изпитваше недоверие !м призванието му, те уважаваха

ужасяващите резултати от магиите му.

% :драве*, +ал'урион 9тормре*дж % изрече залинателя и стана. ;еше седял на

ам!, чете*и свит!, о*то "ез с!мнение с!д!ржаше няаво мистично познание засо"ствения му занаят.

% Простете ми, ГаларAтус ?ив!ртри*I. Т!рся "рат си, ала не мога да го намеря.

JI YXWLPNPLL 4англ.5 % речно д!рво. % ;.пр.T

ГаларAтус го изгледа смутено.

% Нима новините не са те достигнали=

Напрежението на +ал'урион се поачи.

% (ави новини=

% ;рат ти# изчезна. Потегли на разследване !м вуланичните региони, с!здадени от

драона# но таа и не се зав!рна.

Друид!т зяпна невярващо.

% 3лидан е отиш!л там сам= ;ез пазачи=+аг>осни!т сведе глава.

% +ожеш ли да се сетиш за няо*, о*то "и мог!л да спре "лизнаа ти, господар2



друид=

+ал'урион вс!щност не можеше.

% (ажете ми всичо, оето знаете.

% То е мало. То* потегли през нощта, след ато "урята отшумя, с о"ещанието, че ще

се в!рне преди изгрев. 6место това два часа преди това пантерата му се в!рна "ез него.

% 3маше ли# а "еше звяр!т=

ГаларAтус не можеше да го погледне. % Нощният са"лез!" изглеждаше просу"ан# и имаше мало р!в по него.

$питахме се да я проследим !м твоя "рат, но местността все още е пропита с тв!рде много

магия. орд 9таре* аза#

% орд 9таре*= % +ал'урион се разстро*ваше все повече и повече. % То* знае, но

аз не с!м "ил уведомен=

% (омандир!т аза, че не можем да гу"им време за няо*, о*то с!с сигурност е

м!рт!в. 7силията ни тря"ва да "!дат он)ентрирани в!рху живите. Твоят "рат е изляз!л по

со"ствено желание. 9!жалявам, +ал'урион 9тормре*дж, но това е 'иналното решение на

9таре*.

Друид!т вече не го чуваше. То* се о"!рна и по"ягна, поразен от новата загу"а. 3лидан

"еше м!рт!в1 Не можеше да "!де1 Независимо от всичи разлии между него и "рат му,+ал'урион все още силно о"ичаше 3лидан. Не можеше да е м!рт!в#

$ще доато мислеше това, по гр!"наа му про"яга тр!па. Нощният ел' спря на

място, вгледан не в нещо наооло си, а в @самия@ се"е си.

То* щеше да узнае, ао "лизна!т му умреше. 9!с сигурността, с оято чувстваше

"иенето на с!р)ето си, то* знаеше, че ао 3лидан е умрял, "и раз"рал. ;рат му "еше @жив@,

независимо от улиите.

Bив# Друид!т огледа димящите земи в опит да почувства нещо отв!д тях, но се

провали. о 3лидан @наистина@ "еше ня!де там# !де точно "е отиш!л=

+ал'урион имаше ужасяващото усещане, че вече знае !де#

Два*сет и четири

6онята на опустошения град не притесняваше заачуления ездач, о*то "авно яздеше

по раз"итата ули)а. То* огледа прео"!рнатите д!рвесни ули и смазаните !щи с "ег!л

аналитичен интерес. Труповете, оито се разлагаха наооло с влудяваща "авност, доараха

само презрение в очите му.

Bивотното под него внезапно зар!мжа и зас!са. Ездач!т неза"авно стисна двете

пипала, оито д!ржеше здраво, и принуди адсия звяр да прод!лжи напред, в!преи

нежеланието си. (огато огромната демонична хр!та не го стори с нео"ходимата сорост,

ездач!т отприщи в!лна черна енергия, оято вместо да нахрани с!зданието-вампир, гоизп!лни с ужасяваща "ола. <удовището неза"авно за"!рза ход.

:аачуленият п!тешествени прод!лжи да навлиза в м!ртвия град. 7сещаше

на"л2даващите го очи, но предпочете да не прави нищо. Пазачите не го интересувахаH ао го

оставеха на мира, то* щеше да стори с!щото.

Ездитното му животно, оето "е хванал на два дни п!т от града, отново за"ави, защото

стигна до р!стоп!т. Този п!т о"аче ездач!т знаеше, че адсият звяр се мотае не защото не

желае да прод!лжи, а защото усеща, че "ратята му се при"лижават.

Те нямаше да го оставят на мира. 7стро*ваха му апан.

Глупа)и.

Трима адси пазачи сочиха отпред. Гигантите "яха впечатляваща гледа с "руталните

си рогати ли)а и "лестящи ор!жия. Но то* знаеше, че не те са истинсата заплаха.$т руините от двете му страни се появиха две хр!ти, ои го тихо сочиха срещу

предполагаемо разсеяната пляча. Пипалата им се пресегнаха гладно, готови да се нахранят



от този наивен залинател.

То* изсумтя, разочарован от засадата им. 9 едно "!рзо др!пване отсу"на едното

пипало на животното под него, за да раз"ере, че не "ива да се вл2чва в нападението. Доато

адсият звяр надаваше воя си, то* хв!рли ра*ниа !м тримата во*ни.

(!рвавото пипало се разтегна насред полет и се прев!рна в зловеща прима, оято

о"г!рна нападателите ооло р!ста. 6о*ните паднаха напред в упчина ра*ни)и.

$ще доато пипалото напусаше р!ата му, ездач!т погледна адсия звяр, тичащотдясно. Демон!т внезапно нададе во* и из"ухна в плам!)и. Падна на няоло ст!пи

разстояние, а пламтящият му труп "!рзо се при"ави !м г!стата миризма, изп!лнила

местността.

6торото чудовище се с"л!са с неговия звяр. Пипалата на нападащата хр!та се впиха

в г!рдите и рамото на ездача и с!зданието започна да се храни.

Но вместо да пог!лне магията на заачулената 'игура, адсият звяр ос!зна, че

@храни@ плячата си. То* паничеси се опита да махне смуалата си от тялото на маг>осниа,

но ездач!т не му го позволи. Тварта започна да се с"р!чва, а ожата * полепна по остите.

9!здание на магията, то "еше почти из)яло с!ставено от енергията, оято залинателят

а"сор"ираше в момента.

9амо за няоло сеунди делото "е св!ршено. ?аз!саният адси звяр се срина ст!жен рев. Ездач!т от!сна все още смучещите пипала от тялото си, а после подара

изплашената си хр!та напред, "ез дори да погледне !м м!ртвите животни или "орещите се

с магията му адси пазачи.

То* почувства и други на"лизо, но нио* нямаше наглостта да препречи п!тя му. Таа

че не му отне много време да стигне до )елта си % висоа стена, в!рху оято мрачни нощни

ел'и стояха на пост и го гледаха заплашително.

Date post:	27-Feb-2018
Category:	Documents
Upload:	danail-vladimirov
View:	275 times
Download:	0 times

Demonichna Dusha - Warcraft

Documents