D.marketing i Turizaum

ТЕМА

Дипломант: Научен ръководител:

Камелия Радивоева доц. д-р Бонка Хинкова

Фак. № 127 кр

Спец.: ИФКИН

София, 2009

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

ГЛАВА ПЪРВА

ТУРИЗЪМ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ОПИТ

1. Развитие на туризма като ново социално-икономическо явление и

като теория 9

2. Съвременното развитие на науката за туризма и зараждането

на туристическия маркетинг 13

3. Политика на ЕС в областта на туризма 18

4. Културния туризъм и неговата роля за развитие на туристически

сектор

5. Предпоставки за развитието и утвърждаването на културния

туризъм 25

ГЛАВА ВТОРА

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА

ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ

1. Анализ на развитие на туризма в световен мащаб 20

1.1. Показатели за развитие в световен мащаб 22

1.2. Тенденции в туристическото поведение 25

2. Профил на туриста 26

3. Анализ на състоянието и развитие на туристическия сектор в

България 28

3.1. Обща характеристика на България като туристическа дестинация 28

3.2. Анализ на туристопотока 29

3.3. Анализ на общата инфраструктура 31

3.3.1.Транспорт 31

2

3.3.2. Електро- и топлоснабдяване, водоснабдяване, канализация и

отпадни води. 33

3.3.3. Градска архитектура 34

3.3.4. Околна среда и чистота 35

3.4. Анализ на туристическата суперструктура 36

4. Продуктово предлагане и потенциал за развитие на туризма в

България 36

ГЛАВА ТРЕТА

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО И ПОТЕНЦИАЛ ЗА

РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

1. Анализ и харакетристика на културно-историческото наследство в

България 40

2. Профил на туриста, практикуващ културен туризъм

3. Анализ на конкурентните дестинации на България в областта на културния

туризъм

3.1. Анализ на състоянието и конкурентните предимства на туристическа

дестинация Турция 53

3.1.1. Общ преглед на туризма 53

3.1.2. Туристически продукт, целеви пазар и потенциал за развитие 54

3.1.3.Силни и слаби страни 54

3.2. Анализ на състоянието и конкурентните предимства на

туристическа дестинация Гърция 55



3.2.3. Силни и слаби страни 57


туристическа дестинация Испания 58




3


туристическа дестинация Италия 59




3.5. Анализ на състоянието и конкурентните предимства на туристическа

дестинация Румъния 62



4. Предимства и недостатъци на културния туризъм 51

5. Проблеми и предизвикателства пред опазването на културно - историческо

наследство на България 62

6. Основни насоки за повишаване ефективността на културния туризъм в

България 67


ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ ИКНОМИЧЕСКАТА

ЕФЕКТИВНОСТТА НА ТУРИЗЪМА В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА

МАРКЕТИНГА

1. Ролята на заинтересованите страни за повишаване икономическата

ефективност на туристическия сектор 71

1.1. Роля на туристическия бизнес 71

1.2. Роля на образователните и научноизследователските институции 72

1.3. Роля на професионални сдружения и синдикати 73

1.4. Роля на потребителските сдружения 73

1.5. Неправителствени организации 73

1.6. Туристи 73

2. Органи на управление и ролята им за повишаване икономическата

ефективност на туризма 74

2.1. Роля на държавните органи 74

2.2. Роля на регионалните органи

2.3. Ролята на общините 75

4

2.4. Ролята на браншовите организации 76

3. Роля на маркетинга за повишаване икономическата ефективност 78

3. 1. Международен туризъм 78

3. 2. Вътрешен туризъм 80

4. Ролята на туристическо райониране за провеждане на

адекватна маркетингова политика в сектора 81

5. Национален маркетинг и ролята на Единната система за туристическа

информация 86

6. Национален маркетинг и ролята на туристическите информационни

центрове 89

7. Роля на Българските културни институти в чужбина 89

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЕ 1




5

УВОД

Важно за развитието на туризма в България е провеждането на политика за

превръщането на туристическия потенциал на страната в туристически продукт.

Туристът би се съгласил да посети конкретен туристически обект, воден от неговата

природна, културно-историческа или битова привлекателност, но така също и от

създадените условия за лесен достъп и комфорт по време на пътуването и

пребиваването в съответната туристическа дестинация. Много от доскоро смятаните

за луксозни елементи на туристическите услуги като: басейни, ключ карти, балнео и

уелнес центрове, аксесоари за баня, рум сервиз, вътрешни кредити, интернет услуги

и пр. др., вече са задължителни, за да се определи, че един туристически продукт е

подходящ за да бъде предложен на пазара. Българският туристически бизнес трябва

да положи значителни усилия да възприеме съвременните стандарти за качество за

да бъде конкурентноспособен на международния пазар. Във връзка с това е

необходимо маркетингово проучване и планиране на всички нива от национално до

ниво – туристическо предприятие и туристически продукт.

Туризмът става невъзможен без уникалността и привлекателната сила на

природните, културно-историческите, народностните, събитийните и традиционно-

битовите ресурси на всяка туристическа дестинация. Ето защо особено внимание

при насърчаване на развитието на качествен туризъм в България трябва да се отдели

на опазването и съхраняването и промоцирането на туристическия потенциал на

страната. Дилемата: бизнес или ресурс сега се решава драстично в полза на бизнеса.

Неконтролираното застрояване на Черноморското крайбрежие, на българските

планини, на атрактивни селища във вътрешността на страната и по поречията,

застрашава като цяло бъдещото развитие на туризма в страната. Необходимо е да се

разработи нова концепция за териториалното разпределение, използване и опазване

на туристическите ресурси на България отново чрез определяне на правата и

отговорностите между държавата, частния и обществения сектор на основата на

дългосрочни прогнози и програми.

Основната цел на дипломната работа е на основата всестранен маркетингов

анализ да изведе възможностите за икономически ефективно развитие на туризма в

България.

6

За реализирането на тази цел в дипломната работа са поставени следните

подцели:

да докаже значимостта на сектора за икономическия растеж, чрез анализ на

развитието на сектора в световен мащаб и в България;

да изведе основните тенденции в туристическото поведение;

да анализира състоянието на сектора в България и да изведе потенциалните

възможности за развитие ;

да анализира възможностите за културен туризъм в България;

да характеризира ролята на заинтересованите страни в туризма и тяхната

роля за повишаване икономическата ефективност на сектора;

да характеризира ролята на маркетинга и възможностите за повишаване на

икономическата ефективност на международния и вътрешния туризъм в

България.

ГЛАВА ПЪРВА

7

ТУРИЗЪМ В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ОПИТ

1. Развитие на туризма като ново социално-икономическо явление и

като теория

Туризмът е ново социално-икономическо явление и е закономерно следствие

от установяването на съвременните форми и механизми на обществени отношения.

Знанието за него е плод, но същевременно и израз на обективни човешки нужди. То

възниква и се утвърждава като резултат от масовизацията на това явление и

превръщането му от индивидуална в обществена потребност. Неговите наченки се

появяват там и тогава, където и когато възможностите за саморегулирането на

туризма се изчерпват и назрява обективната нужда от неговото съзнателно

управление. Удовлетворяването й изисква специфични познания за условията и

възможностите за разумното му използване в служба на обществения прогрес.

До втората половина на 19-ти век туризмът се развива като инцидентно,

елитарно и индивидуално по характер явление и няма особено значение и

последици за общественото битие. Неговото масовизиране започва с появата и

утвърждаването на капиталистическите обществени отношения в Западна и Средна

Европа. Отначало това става в страните от Алпийския регион и това не е случайно.

Именно там се създават обективните предпоставки и субективните условия за

възникване и развитие на първите съвременни масови видове туризъм –

балнеолечебния и планинския.

Утвърждаването на туризма и повишаването на ролята му в обществените

отношения провокира и развитието на науката за това явление, а успоредно с нея и

утвърждаването на системата за специализирано обучение на кадри за

туристическата индустрия. В специализираната литература по туризъм в чужбина и

особено у нас тези процеси не са обект на задълбочени и системни проучвания.

Същевременно през последните години в национален, европейски и световен мащаб

проблемът с недостига на квалифицирани кадри за туризма става все по-актуален.

8

Изучаването на туризма се появява сравнително късно и поради това се

причислява към новите области на научното познание. В този си вид тя следва да се

възприема, изучава и характеризира като “отворена” и непрекъснато усъвършенстваща

се система от организирани, логично подредени и целенасочено използвани научни

знания за явлението туризъм.

Нейното начало се свързва с и обуславя от процеса на превръщането на туризма

в обществено значим фактор, който има сериозни последици за развитието на

човешката цивилизация в нейната нова и най-нова история.

Наченките и ранните прояви на науката за и обучението по туризъм все още

не са обхватно регистрирани, подредени, датирани и системно изследвани. В

отделни научни публикации откриваме факти и събития, от които можем да

изградим относително точна представа за генезиса и началния период от тяхното

развитие. Първите опити за осветляване на проблемите в тази насока се търсят още

в края на 18-ти и началото на 19-ти век. В основния курс по екскурзоводство,

издаден в Олденбург, Германия се твърди, че още по времето на Гоьте и по-

конкретно през зимния семестър на 1795/96 г. Август Лудвиг Шльозер (Аugust

Schlözer) е подготвил и изнесъл първия лекционен курс по туризъм в университета в

гр. Гьотинген1. Като исторически пример се посочва и приетия на 26 май 1807 г.

Декрет на дворцовата канцелария на Австрия за устройство и развитие на

балнеолечебния курорт Теплиц-Шьонау (Teplitz-Schönau)2.

От други публикации научаваме, че началото на теорията за туризма е

поставено доста по-късно с научните трудове от 80-те години на 19-ти век3.

1 Marie-Loise Schmeer-Sturm u. a. Reiseleitung. 4. Aufl., R.Oldenbourg Verlag, München/ Wien, 2001, S. 13.2 Bernecker, P. 50 Jahre Institut für Fremdenverkehr der Wirtschaftsuniversität - Wien. Wien, 1984, S.1-2.3 Енев, Н. и др. Икономика и организация на туризма. Варна, «Г. Бакалов», 1975, с. 5-6.

9

Като такива обикновено се сочат: докладът на Йохан Ангерер (Johann

Angerer) “Туризмът в немския Южен Тирол” (Das Fremdenwesen im deutschen

Südtirol”), публикуван в Болцано през 1881 г.;4 докладът на швейцареца Едуард

Гюер-Фрьолер (Eduard Guyer-Fröler) “Хотелиерството” (Das Hotelwesen), изнесен

през 1883 г. на изложение в Цюрих; публикацията на Паул Деен (Paul Dehn)

“Модерният туризъм” за икономическите резултати от развитието на туризма в

Швейцария и някои немски градове;5 докладът на Йозеф Щраднер (Joseph Stradner)

на конгрес в Австрия през 1884 г. и др.6

Сериозен опит за разкриване генезиса на науката за туризма е направен по

повод юбилейното честване на Института по туризъм към Стопанския университет

във Виена7. В него се отбелязва, че на 13 и 14 април 1884 г. е организиран и

проведен Конгресът на делегатите за стимулиране развитието на туризма в

австрийските алпийски провинции в Грац. Той бил свикан от Съюза за подпомагане

развитието на туризма в Щирия (Steiermark) в интерес на всички тогавашни съюзи и

институции, свързани с и заинтересовани от развитието на туризма в Австрия.

Според мнението на автора на доклада и дългогодишен ръководител на

гореспоменатия институт проф. Паул Бернекер (Paul Bernecker) протоколът от

неговите заседания може да се приеме и оцени като основополагащ документ в

съвременната система от научни знания за явлението туризъм, за неговите

взаимозависимости с и въздействия върху различни области от обществения живот.

През следващите години поредица от научни публикации бележат по-

нататъшните стъпки в развитие на науката за туризма. Ще посочим по-характерните

от тях:

- “Стимулирането на туризма” на Йозеф Щраднер в сборника “Културни

картини от Щирия” от 1890 г.;8

- “Значението на туристическата статистика” на Едуард Фрьолер от 1896 г.;

- “Изследването на пътуванията и разходите на чужденците в Италия” на

Луиджи Бодо от 1899 г.;

- “Развитието на туризма в града и селото” на Лео Вьорл от 1901 г.;

4 Antunac, I. Kratak nacrt za historiju i razvitak teoretsko-naučne misli o turizma: в “Tuizam”, broj 8-9, Zagreb, 1965, s. 17.5Dehn, P. Der moderne Fremdenverkehr. „Franz’sche Hofbuchhandlung“, München, 1883 (цитирано по: J. Stradner. Der Fremdenverkehr: eine folkswirtschaftliche Studie. Verlag „Leykam“, Graz, 1905). 6 Bernecker, P. 50 Jahre Institut für Fremdenverkehr der Wirtschaftsuniversität - Wien. Wien, 1984, S.1-2.7 Bernecker, P. 50 Jahre Institut für Fremdenverkehr der Wirtschaftsuniversität - Wien. Wien, 1984, S.1-2.8 Stradner, J. (1890) Der Fremdenverkehr: eine folkswirtschaftliche Studie. Verlag „Leykam“, Graz, 1905, с. 257.

10

- “Икономическото значение на туризма в Северна Бавария” на Фридрих

Цаан от 1904 г.

- “Хотелиерската индустрия и туризмът”на Паул Дам от 1908 г.;

- “Изследването на разходите на чужденците в Италия” на Л. Бодио от 1910

г.;

- “Туризмът и националното стопанство” на Херман фон Шюлерн-

Щратенхофен от 1911 г. и др.9

Не без основание са и твърденията на болшинството автори, работили в

изследваното направление, че модерната наука по туризъм започва истинското си

развитие от първия по-значим изследователски труд на Йозеф Щраднер “Туризмът”

(“Der Fremdenverkehr”), издаден през 1905 г. в Грац, Австрия.

В него се поставят основите на макроикономическото направление

(Volkswirtschaftslehre des Fremdenverkehrs) в туризмологията.

За пръв път Щраднер прави опит и за разграничаване на туризма от

пътуването и пътническия транспорт. През 1917 г. същият автор в публикацията си

“Пробивът на туризма” представя резултати от изследване на влиянието на този феномен

върху местната икономика и развива теорията за периферното туристическо

потребление10.

Изключително плодотворни в началния период от развитието на науката и

висшето образование по туризъм са 20-те години на 20-ти век в Германия. Тогава на

историческата сцена се появяват учени, които укрепват и доразвиват постигнатото и

остават трайна следа и значим принос в тази област.11 Освен това те полагат

основите на съвременните изследователски и учебни звена по туризъм.

През тези години са разработени и първите дисертации по проблемите на

туризма: на Р. Юст - “Община Ароза. Нейният стопански живот преди и по време на

9 Bibliographie der Literatur über Fremdenverkehr. Archiv für den Fremdenverkehr. Herausg. Prof. Robert Glücksmann, Forschungsinstitut für den Fremdenverkehr, Berlin. Jahrgang 1930/31 Heft 1-4. 10 Geschichte der Tourismusforschung: http://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_der_Tourismusforschung http://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_der_Tourismusforschung; von http://www.thgweb.de/lexikon/Geschich te_der_Tourismusforschung.11 Сред имената на учените от този период се открояват тези на: Роберт Глюксман (Robert Glücksmann), Артур Борман (Artur Bormann), Херман фон Шюлерн-Щратенхофен (Hermann von Schullern-Schrattenhofen), Паул Неф (Paul Neff), Вилхелм Моргенрот (Wilhelm Morgenrot), Вернер Зомбарт (Werner Sombart), Грегор Вебер (Gregor Weber), Вилхелм Киршбаум (Wilhelm Kirschbaum), Ернст Лутц (Ernst Lutz) и др.

11

туризма” (1907), на К. Шпютц - за туризма в Тирол (1919), на А. Грюнтал за

съдържанието и научните задачи на Географията на туризма12, на П. Неф – за

международния туризъм като стопански фактор (1921), на В. Варнеке – за туризма

като явление (1921), на Й. Вайсгебер - за стопанското значение на туризма в Бавария

(1921), на В. Киршман - за хотелиерството в Бавария (1922), на Е. Лутц – за

влиянието на световната война върху развитието на туризма (1926) и др. Все в този

период проф. Фон Шюлерн-Щратенхофен провежда едно от първите изследвания,

свързани с туризма като обект на научен интерес, а Паул Неф в дисертацията си

формулира една от първите научни дефиниции за туризма като: "движение на лица,

които временно напускат своето местоживеене със стопански, културни,

професионални, спортни, здравни и развлекателни цели, без да променят свързаните

с него правни и икономически отношения" (цитирано по Spatt, Е. Allgemeine

Fremdenverkehrslehre).13

2. Съвременното развитие на науката за туризма и зараждането на

туристическия маркетинг

Съвременното развитие на науката за туризма се свързва най-вече с нейното

институционализиранe14, т.е. със създаването на специализираните висши училища

и изследователски звена. Именно те инициират, развиват и утвърждават познанието

и системата за обучение на специалисти в областта на туризма.

Процесът на институциализация на науката за туризма непосредствено след

Втората световна война се свързва с няколко по-крупни събития. През 1949 г. в Берн

(Швейцария) е учредена Международната асоциация на научните експерти по

туризъм (AIEST), която издава списанието “Revue de tourisme”. Основна роля за

нейното утвърждаване като научна институция по туризъм има швейцарският

професор Клод Каспар (Claude Kaspar) - дългогодишен неин президент.

През 1951 г. в Монте Карло е създадена и Международната академия по

туризъм -МАТ (Akademie Internatonale du Tourisme - AIT) и научното й периодично

издание “Ревю на МАТ” (“Revue de AIT”). През 1951 и 1952 г. в Германия

12 Gruntal Ad., Probleme, der Fremdenverkehrdeogkaphie, Schriftenreihe des Forschundsinstitit fur Fremdenverkehr (Berlin),1934,Heft 9.13 Geschichte der Tourismusforschung, цит. уеб-сайт, с. 1.14 Bernecker, P. 50 Jahre Institut für Fremdenverkehr der Wirtschaftsuniversität - Wien. Wien, 1984, S.1-2.

12

последователно са основани: Немският стопански институт по туризъм (Deutsches

wirtschaftswissenschaftliche Institut für Fremdenverkehr) към Университета в Мюнхен и

Институтът по туризъм (Institut für Fremdenverkehr) към Университета “Й. В. Гьоте”

във Франкфурт на Майн.

Представените примери недвусмислено определят водещата роля на Европа

като люлка не само на световната цивилизация и на туризма, но и на науката и

обучението на кадри за него. Обективността изисква да се отбележи и приносът на

Северна Америка, по-конкретно на САЩ, където в началото на 30-те години на

нашия век започва академично обучение по хотелиерска администрация. През 1932 г.

се организира представянето на учебна програма за това направление във

Вашингтонския държавен университет15.

В средата на 50-те години на 20-ти век науката за туризма започва да се

развива и в Източноевропейските страни. Началото е поставено в Полша със

създаването на Научно-изследователски институт по туризъм към Висшето

училище за статистика и планиране във Варшава. През 1960-те години в Любляна и

Сплит (СФРЮ) започва обучението на висши кадри по туризма. През 70-те години

аналогични звена се създават в България, СССР, Унгария и Чехословакия.

Изграждането и утвърждаването на теорията за туризма е резултат не толкова

от дейността на институциите, колкото и преди всичко от тази на учените, имената

на които ще останат в историята като нейни основоположници.

Особен е приносът в това направление на учените от Германия (изброени по-

горе) на професорите от Швейцария – Kурт Крапф (Kurt Krapf) и Валтер Хунцикер

(Walter Hunzicker), които в началото на 40-те години на 20-ти век публикуват

основополагащи трудове за науката за туризма.16

Техни достойни последователи и сънародници са проф. Паул Риш (Paul Risch),

проф. Йост Крипендорф (Jost Krippendorf) - известен в цял свят с трудовете си по

проблемите на туристическия маркетинг и опазването на околната среда в процеса на

туристическото развитие и проф. Клод Каспар (Claude Kaspar), който освен с

15 HRA. Degree Program Overview. Washington State University, Washington, 1991, p.2.16 Вж. Hunziker, W., K. Krapf. Beiträge zur Fremdenverkehrslehre und Fremdenverkehrsgeschichte, Bern, 1941; Hunziker, W., K. Krapf. Allgemeine Fremdenverkehrslehre. Zurich, 1942; Hunziker, W. System und Hauptprobleme einer wissenschaftlichen Fremdenverkehrslehre. Fer’sche Buchhandlung, St. Gallen, 1943; Hunziker, W., K. Krapf. Grundriss der allgemeinen Fremdenverkehrslehere. Schriftenreihe des Seminars für den Fremdenverkehr an der Handels-Hochschule St. Gallen, Poligraphischer Verlag AG, Zürich, 1942.

13

фундаменталните си изследвания и разработването на системната теория в областта

на туризма е познат и с дългогодишната си и активната обществена дейност като

президент на Международната асоциация на научните експерти по туризма (AIEST).

От австрийската научна школа по туризъм, освен споменатите до тук учени

заслужават внимание Ерих Геберт (Erich Gebert) и проф. Ернст Шпат. В допълнение

на тази плеада от учени са и проф. Анджело Мариоти (Angelo Mariotti) от Италия,

проф. Адолф Грюнтал (Adolf Grünthal) от Южна Африка, и др.

Принос в развитието на теорията за туризма дават и учени от по-новите

поколения.17

Особено ускорено развитие на науката за туризма се наблюдава след втората

половина на 60-те и началото на 70-те години на 20-ти век. Като водещи звена и

учени тогава се утвърждават: Студиумът по туризъм към Търговския факултет във

Флоренция - Италия (1962 г.); Изследователският център по туризъм към Сорбоната

- Франция (1965); Националната комисия по география на туризма на Франция

(1971 г.); висши училища и научни центрове с изследователска дейност по туризъм

в Швеция (Упсала, Лунд), Германия (Мюнхен, Дармщат, Франкфурт на Майн), ГДР

(Лайпциг, Грайсвалд, Дрезден) Чехия (Прага); Словакия (Братислава), СФРЮ

(Белградски университет); България (Варна) и др. През 1972 г. в Монреал на

поредния Световен географски конгрес се създава работна група по туризъм.18 През

този период се утвърждава и едно ново направление в развитието на науката за

туризма, което някои автори19 с основание определят като «критика на туризма».

Негов безспорен основоположник е швейцарският проф. Йост Крипендорф,

разработил маркетинговата теория в туризма и издал редица трудове, свързани с

17 W. Ender, J. Mazanec (Австрия); A. Pöschl, H. Opaschowski, W. Freyer (Германия); F. Ogilvie, A. Norval, А. Burkart, S. Medlik, D. Foster, I. Lickorish, S. Wahab, D. Harrison, St. Smith, V. Middleton, C. Holoway (Великобритания); R. McIntosh, J. Jafary, P. Wilkinson, R. Mill, D. Lundberg (САЩ); A. Ewert, S. Smith, J. Ritchie (Канада); J. Elliot, A. Bull, Ph. Pearce, (Aвстралия); Cr. Ryan, S. Page, M. Hall, D. Pearce (Нова Зеландия); L. Auscher, Ch. Gide, E. Chaix, G. Barraud, R. Baretje, P. Defert, Fr. Vellas, G. Wackerman. R. Lanqar, G. Gazes (Франция); A. Sessa, R. Maggi (Италия); A. Alkjaer (Дания); B. Vukonic (Хърватска) и мн. др.18 Тази група провежда периодично тематични срещи: 1975 г. в Залцбург (Австрия) по методология и терминология на Географията на туризма; 1976 в Краков (Полша) по базисна терминология на географията на туризма; 1979 г. в Белоградчик (България) по туризъм и регионално развитие и т. н19 Вж. подр. Freyer, W. Tourismus: Einführung in die Fremdenverkehrsökonomie. München/Wien, 1990, S. 385.

14

туризма и опазване на околната среда, с особено значение сред които има първият

от тях, публикуван през 1975 г.20

Най-новият период от развитието на науката за туризма (който условно може

да бъде определен от 1975 до днес) се отличава с териториална експанзия и

съществени количествени, структурни и качествени изменения в нея. Увеличава се

преди всичко броят на специализираните научни и учебни звена по туризъм. През

втората половина на 20-ти век се разкриват стотици такива. Сега те покриват

нуждите от научно обслужване на туризма и подготвят кадри за тази индустрия

както в Европа, така и в почти всички останали части на света.21 Възраждат се и се

развиват на нова основа висши училища и научни звена по туризъм в страните от

Източна Европа. Наблюдава се значителен ръст и на профилираните учебно-

изследователски и консултантски центрове, институти, програмни работни групи и

др.22

В изследвания период с високи темпове нараства броят на лицата с научни

звания и степени в туризма. Основната причина е лавинообразното нарастване на

потребностите от специално обучени и висококвалифицирани кадри за неговото

управление. Върховите научни достижения през 90-те години свързваме с имената

на учени като: Валтер Фрайер публикации в общата теория за туризма; Дъглас

Пиърс с трилогията си “Туризмът днес”, “Туристическо развитие” и “Туристически

организации”, с над 100 статии и участия в редколегии на водещи издания по туризъм;

Жан-Пиер Лозато-Жиотар, чиято “География на туризма” има 4 издания във

Франция и преводи в Испания, Италия и Гърция; проф. С. Медлик, А. Буркарт, Р.

Мил, М. Аластер с фундаменталните си трудове по управление на туризма; С.

Уахаб, Ж. Риш, Г. Ашуорт, Р. Ланкуар, Ст. Пейдж, Г. Вакерман, К. Райън, М. Хол,

Фр. Вела, Л. Бешарел, Д. Харисън, Д. Фостър и много други.

Към количествените тенденции в развитието на теорията за туризма се отнася и

чувствителното увеличаване на броя на периодичните издания и томовете

специализирана учебно-научна литература по туризъм.

Нейното научно-информационно осигуряване се реализира с помощта на

десетки научни списания и хиляди томове учебно-научна литература.23 Като най-

20 Вж. Krippendorf, J. Die Landschaftsfresser - Tourismus- und Erhohlungslandschaft: Verderben oder Segen. Bern, 1975.21 Вж. подр. Нешков, М. и др. Въведение в туризма. Университетско издателство «Наука и икономика», Варна, 2007, с. 16 -19. 22 Пак там, с. 23 За динамичните изменения в свидетелства фактът, че общият брой на библиографираните през 1998 г. от издателство “Marylebone Books” значими заглавия по туризъм на английски език (332 бр.), се разпределя по

15

престижни се утвърждават англоезичните международни издания от рода на:

Tourism Management, Annals of Tourism Research, International Journal of Tourism

Research, Tourism Geographies, Travel and Tourism Analyst и др.24 Наблюдава се и

ограничаване популярността на традиционни немско- и френско-езични издания

като Revue de Tourisme, Fremdenverkehr и др.

През 80-те и 90-те години се променя съдържателната структура на науката

за туризма. Отначало туризмът се утвърждава като стимулатор на стопанското

развитие, което определя профилирането на знанието предимно в икономическите

му аспекти. В последствие в индустриално развитите страни все повече място намират

социалните, културните, психологическите и други съдържателни направления в

научните изследвания по туризъм. Задълбочава се техният интегрален характер.

Характерни са структурните изменения, свързани с навлизането на множество

функционални, предметни и отраслово-научни направления в туристическата

теория, от които на първо място може да се постави маркетинга, следван от

финанси, управление на човешките ресурси, география, медицина, социология,

психология, право, (туристически транспорт), екология, история, културология,

изкуствознание и др. Особено развитие бележи и критиката на туризма.

Разширява се и съдържателният обхват на науката за туризма. Утвърждават

се две основни направления в нея. Първото е характерно за “класическите”

туристически страни. То акцентира върху вътрешната структура на явлението и

неговите дейности: хотелиерство, (гостоприемство=Hospitality); ресторантьорство,

туроператорска и агентска дейност, туристически транспорт и пр. Вторият аспект

отразява главно външните връзки на туризма с другите дейности в свободното

време (Leisure&Recreation): двигателна активност, спорт и развлечения в близост до

дома, развлекателни паркове и др. Той се развива предимно във Великобритания,

САЩ, Канада и Австралия и съвместява две на пръв поглед еднакви, но по

същество различни съставки и зависимости в съдържанието на туризма.

Разширяването на съдържателните области на науката за туризма през 90-те

години се конкретизира по отношение на бързо развиващите се изследвания

относно градския туризъм (Кр. Лоу, Ст. Пейдж, Ян ван дер Борг, Паоло Кости),

развлекателните тематични паркове (Р. Ланкуар, Р. Михна), туристическото

периоди така: 1980 до 1989 г.(за 10 години) - 4% или 13 бр., 1990 до 1994 (за 5 години) - 26% или 97 бр. и 1995 до 1998 г. (за 3,5 години) - 67% или 232 бр.: вж. Buhalis, D. Tourism and Hospitaly Bibliography. “Marylebone Books”, 1998.24 Виж подробен списък на 49 най-известни периодични издания по туризъм в: Нешков, М. и др. Цит. съч., с. 22-23.

16

планиране и развитие (К. Гън, Е. Инскийп, Б. Годал), туристическия транспорт (Г.

Вакерман, Д. Пиърс, М. Жагар, Ст. Пейдж), класификацията на туристическите

ресурси (Л. Бридел, К. Гън) и др. Същевременно се запазва, но бележи тенденция на

отслабване интересът към традиционни до средата на 80-те години изследователски

области като: природни туристически ресурси, класически курорти (морски,

планински, балнеолечебни) и др.

Към казаното до тук може да се прибавят и някои качествени изменения в

системата от научни знания за туризма в края на 20-ти век: приложение на нов

научен инструментариум в изследванията и обогатяването им със съвременни

методи на маркетинга, статистиката, информатиката, математиката; използване

постиженията на научно-техническия прогрес в областта на туризма.

3. Политика на ЕС в областта на туризма

Признавайки решаващата роля, която играе туризмът за икономиката на ЕС

през ХХІ в., през март 2006 г. ЕК приема обновена политика за туризма25, която се

възприема от всички страни членки на ЕС, включително и България.

Основна цел на политиката по туризма е да допринеся за „подобряване на

конкурентоспособността на европейската туристическа индустрия и да създаде

повече и по-добри работни места чрез устойчиво развитие на туризма, както в

Европа, така и в глобален мащаб.26“

Туризмът в действителност е една от икономическите дейности с най-голям

потенциал да генерира бъдещ растеж и заетост в ЕС.

И при една по-тясна дефиниция27, туризмът носи около 4% от БВП на ЕС,

като този процент варира между 2% в някои нови държави-членки и 12 % в Малта.

Неговият непряк принос към БВП е много по-голям — индиректно туризмът

генерира повече от 10% от БВП в ЕС и осигурява около 12% от всички работни

места. 28

25СOM(2006) 134 окончателен от 17.03.2006 г.26 COM(2007) 621 окончателен, Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен eвропейски туризъм, Брюксел, 19.10.200727Традиционните доставчици на туристически услуги и пътувания (хотели, ресторанти, кафенета, туристически агенции, автомобили под наем, авиокомпании и др.), които доставят стоки и услуги директно на посетителите.

17

По отношение на осигуряването на трудова заетост сред младото население

туризмът е от изключително значение. Младите хора са два пъти по-ангажирани

като работна ръка в сферата на туризма, отколкото в други икономически отрасли29.

В сектора на туризма растежът на заетостта е значително по-висок, отколкото в

другите отрасли на икономиката през последните години. Това съдейства и за

постигане на целите от Лисабон за създаване на повече и по-добри работни места.

Значимостта на туризма вероятно ще нараства все повече през идните години, що се

отнася до икономиката на ЕС, като през следващите години очакваният годишен

ръст на търсенето на туристически услуги е малко над 3%30.

Постигането на точния баланс между автономното развитие на дестинациите

и защитата и съхранение на обкръжаващата го среда от една страна и развитието на

конкурентна икономическа дейност от друга, е предизвикателство, касаещо всяка

държава.

Изхождайки от обстоятелството, че развитието на туристическите

дестинации е тясно свързано с тяхната естествена среда, културна самобитност,

социално взаимодействие, безопасност и благосъстоянието на местното население,

Групата за устойчивост на туризма31, смята че туризма, повече от всяка друга

икономическа дейност, би могъл да развива синергия, в тясно взаимодействие с

околната среда и обществото.

Следователно може да се твърди, че туризма е движеща сила за съхраняване

и развитие на дестинациите - директно чрез повишаване на общественото съзнание

за тях и подкрепа за техните доходи, а индиректно - чрез предоставяне на

икономическа обосновка за предоставянето на помощ от страна на други действащи

лица.

28COM(2007) 621 окончателен, Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен eвропейски туризъм, Брюксел, 19.10.200729Виж „Подпомагане на пълноценното участие на младите хора в образованието, трудовата дейност и обществото“ COM(2007) 498 окончателен от 5.9.2007 г.30World Travel and Tourism Council (WTTC) – Регионални доклади на TSA – Европейски съюз 200731 Групата за устойчивост на туризма (TSG) - Резултатите от работата на Групата за устойчивост на туризма са представени в доклада „Действия за по-устойчив европейски туризъм“, публикуван през февруари 2007 г. http://ec.europa.eu/enterprise/services/tourism/tourism_sustainability_group.htm.

18

4. Културния туризъм и неговата роля за развитие на туристически

сектор

Културният туризъм се определя като един от най-перспективните

направления в сферата на туризма през настоящия век. При културният туризъм е

налице естетическо преживяване, духовно обогатяване и възвишено отношение към

културно-историческото наследство на света. В същото време културният туризъм

предоставя възможност за пряко общуване между хората, за разбирателство и

уважение към чуждата култура, което придава ново измерение и привлекателност на

различните дестинации. Освен това културният туризъм е също така и ресурс с

огромен икономически потенциал, който решава редица икономически и социални

проблеми, свързани със заетостта на работната сила, съхранението и поддръжката

на паметниците на културата, източник на приходи за развитие и съхраняване на

занаяти, традиции и други. На практика културният туризъм е източник на

извънбюджетни средства, инструмент за устойчиво развитие, сигурен и надежден

начин за подобряване социалното положение на населението. Редица международни

документи посочват, че културният туризъм е един от основните фактори,

съдействащ за сближаване на народите, за предотвратяване на конфликти и

нетърпимост, за възпитание на уважение и толерантност към чуждите култури.

Основа за развитието на културния туризъм е потенциала културното

наследство във всички негови измерения - материални и нематериални в съответния

регион или държава. В доклада за културното наследство и туризма на Световната

туристическа организация (СТО) се отбелязва, че „един от стълбовете на

туристическата индустрия е станало присъщото на цялото човечество желание да

види и да се запознае с културната самобитност на различните части на света. За

вътрешния туризъм културното наследство стимулира националната гордост от

своята история. В международния туризъм културното наследство стимулира

уважение и разбиране на другите култури и като резултат способства за мира и

взаимното разбирателство”32.

В българския периодичен печат, научно-изследователската и учебна

литература терминът „културен туризъм” все по-често заменя и се превръща в

синоним на наложилият се термин "културно-познавателен туризъм”. По същество

не може да се говори за нов вид туризъм, тъй като няма промяна в същността на

32 Cultural Heritage and Tourism Development. Madrid: WTO, 2001, P. 3.

19

явлението, което все така остава запознаване с историята и културата на една страна

във всичките й измерения (архитектура, живопис, музика, фолклор, традиции, начин

на живот и др.).

Промяната е в разбирането на самото явление като фактор за съхраняване на

културното наследство, връзките между културата и туризма, разкриване на

възможностите за устойчиво развитие. Съгласно съвременните разбирания

културният туризъм е носител на нова мисия - нова философия, инструмент на

мира, развитието, сближаване на народите, възпитаващ уважение на основата на

хуманитарни ценности на туризма.

Утвърждаването на термина е процес, който се инициира с поставянето на

акцент върху културното направление като водеща концепция в различни проекти,

декларации, конвенции и други официални документи на редица международни

организации, сред които се открояват:

Доклада на ООН за развитието на човека: Културната свобода в съвременния

многообразен свят(2004)33

Всеобщата декларация на ЮНЕСКО за културно разнообразие от 2001";

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (1972)Декларацията от Мексико за политиката в областта на културата на

международната конференция по културна политика34 (1982);

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно

наследство (2003)35.

ЮНЕСКО различава културният туризъм от всички останали форми на

туризма поради това, че "отчита културата на другите народи".

В Хартата за културен туризъм на ИКОМОС, културният туризъм се

определя като форма на туризма с основна цел "откриване на паметници и обекти”36.

Освен това ИКОМОС характеризира културния туризъм като "неголям пазарен

сегмент, организиран, познавателен и образователен, а много често и с елитарен

характер (...) посветен на представянето и разясняването на културната идея”37. В

историята на човечеството още от най-древни времена винаги е имало обмен на

33 The UNESCO Universal Declaration on Cultural Diversity. Adopted by the 31SI Session of the General Conference of UNESCO. Paris, 2, November 200134 Mexico City Declaration on Cultural Policies. World Conference on Cultural Policies. Mexico City, 26 July- 6 August 198235 International Convention to Safeguard Intangible Cultural Heritage. UNESCO's General Conference. 32nd Session-Paris, 29 September2003. 17 October)36 http://portal.unesco.org/culture 37 ICOMOS Tourism Handbook for World Heritage Site Managers. ICOMOS, 1993, p. 3.

20

културен опит, идеи, ценности и предмети чрез изкуство, търговия или миграция и

това дава основание на някои автори да твърдят, че „...човешката история - това е

историята на човешките пътешествия...”38

С това се изключва вероятността културният туризъм да бъде разбиран като

нова или още по-малко алтернативна форма на туризма. Културният туризъм

наравно с религиозния е една от най-древните форми на проява и мотивация за

предприемане на пътувания, с характеристики, близки до съвременните разбирания

за туризма. Същността на понятието културен туризъм претърпява редица

изменения в хода на човешката история. За генезис на културния туризъм може да

се говори от средата на XVIII век, когато понятието е означавало пътешествия из

Европа с цел изучаване на т.нар. изящни изкуства От пътуващите - млади хора с

аристократичен произход, се е очаквало да се завърнат „културни” хора или по-

скоро образовани. В съвременните условия с появата на масовия туризъм,

„културния” туризъм придобива ново измерение39 като през XXI век културния

туризъм олицетворява идеите на интелектуалната и нравствена солидарност на

човечеството, утвърждаване идеалите за търпимост в обществото, т.е. уважение,

приемане и правилно разбиране на богатото културно многообразие”40. Това

поражда обединяване и реализация на редица международни проекти съвместно

между ЮНЕСКО и Световната туристическа организация (СТО). Сред тях са

проектите по създаването на културно-исторически маршрути като „Пътят на

коприната” (The Silk Roads), „Пътят на робите” (The Slave Route), „Пътищата на

желязото в Африка” (The Iron Roads in Africa) и други.

Тези „пътища” представят не само исторически факти и географски данни от

минали събития през вековете, но също така обогатяват съвременното общество,

създавайки предпоставки за нови форми на диалог.

Дейностите, свързани с културния туризъм, предоставят големи възможности

като насърчават откритото общуване и разбирателство между туристи и местното

общество-домакин, позволяват опознаване на културното наследство на различните

страни и допринасят за икономическото, социалното и човешкото развитие като

цяло41.

38 UNESCO International Symposium on the Silk Roads. Xi'an Declaration. 2002.39 ICOMOS Tourism Handbook for World Heritage Site Managers. ICOMOS, 1993 P.2.40 Декларация за търпимост, ЮНЕСКО, 199541 http://portal.unesco.org

21

По данни на Световната туристическа организация (СТО) културният

туризъм представлява между 18% до 25% от изходящия туристопоток, като

очакванията са за нарастване на неговия дял. Културният туризъм не може да се

определи като алтернативен, тъй като не е алтернатива на масовия. Освен то-за в

исторически план зараждането и утвърждаването на културният туризъм значително

предшества това на масовия туризъм.

В същото време културният туризъм не може да бъде формулиран и като

масов туризъм. На първо място това се дължи на спецификата на туристическата

мотивация, доходите и разпределението но свободното време за този вид туризъм и

дейности. На второ място, поради ограничените възможности за широк достъп на

туристопотоците до обектите на кулутурно-историческото наследство42.

През последните години, най-вече под влиянието на тенденцията за

диверсификацията на туристическото търсене и предлагане, културният туризъм

претърпя изключително бурно развитие. Според различни източници темпа на

нарастване на културния туризъм е между 10-15% годишно, а Световната

туристическа организация отбелязва, че културният туризъм представлява 1/5 от

световния туристически пазар (СТО, 2001). Прогнозите на СТО са категорични, че

през 2020 г. културният туризъм ще има водеща роля в световен мащаб.

Феноменалното не е самото явление културен туризъм, а широкият спектър и

дълбочината на потребление на културния туризъм и различните измерения на

понятието култура. От атракция с допълващи туристическото пътуване функции

културният туризъм все повече се превръща в основен катализатор за развитието на

туризма.

Причините за утвърждаването му като едно от основните направления в

съвременния туризъм са комплексни. Нараства търсенето на разнообразни и

непознати измерения на туристическата дестинация - начина на живот на местното

население, обичаи, традиции и др.

Особен интерес представлява "другото", непознато и различно, като основна

мотивация при културния туризъм43. В действителност културният туризъм много

често се свързва с посещения на т.нар. "екзотични" места, „примитивни” култури,

"традиционни" общества, останали незасегнати от глобалната монокултура. Търси

се автентичното, уникалното и различното от съвременния начин на живот, именно

42 International Tourism: A Global Perspective. - Madrid: WTO, 1997; Changes in Leisure Time. Madrid: WTO, 1999; Tourism Highlights 2101//WTO - www.world-tourism.org43 Craik, J. 1997

22

поради това пътуванията към „развиващите се” или т.нар „страни от третия свят” са

сред предпочитаните дестинации за културен туризъм.

Туризмът и културата са две от най-силните движещи сили в Европа и света.

В ЕС те се възприемат като средства за постигане целите на Лисабонската стратегия

за икономически растеж и създаване на работни места. Те имат особено значение за

подпомагане на по-добра оценка на богатото разнообразие на регионалните

различия и култури в Европа и по-дълбоко разбиране на общото културно

наследство.

Повече от една трета от световното културно наследство от списъка на

ЮНЕСКО е на територията на Европа, затова редица европейски институции

подкрепят развитието на културния туризъм, преоткриването на културното

наследство - неговото значение и опазване. Културния туризъм изпълнява функции,

отличаващи го от всички останали форми на туризма, а именно:

• културно-познавателна и образователна;

• консервационна и опазваща културното наследство;

• комуникационна и миротворческа.

Актуалността на разглежданите въпроси, свързани с културния туризъм, се

определя още от факта, че в началото на XXI век въпросът за ефективното

използване на човешките, икономическите и природни ресурси придобива все

повече нови и нови измерения. Културата като дейност и като наследство придобива

ново значение, превръщайки се в .ресурс за изграждане и поддържане на локална,

национална и регионална идентичност и културно многообразие.

Наблюдават се процеси на радикални трансформации в ролята на

„културата” в съвременната икономика и общество, като културният сектор все

повече се възприема и като гранична област на взаимодействие между социалните и

икономически сфери, където културният туризъм се откроява като един от най-

успешните и динамично развиващи области.

5. Предпоставки за развитието и утвърждаването на културния туризъм

Развитието и утвърждаването на новите специализирани видове туризъм

направиха така, че да се заговори за смяна на парадигмата от традиционните S: sun -

слънце, sand - пясък и see - море и т.нар. бягство (escapism) към обогатяване

(enrichment), което намира силно отражение в съвременните измерения за културния

23

туризъм. Според К. Hollinshead44 културният туризъм е един от най-динамично

развиващите се пазарни сегменти благодарение на нарастващата специализация и

профилиране както на туризма, така и на самите туристи. Тази тенденция има

изключително изявен характер сред туристите, мотивирани от културното

наследство на народите, търсещи приключенски преживявания, допир до

археологията и минали времена и взаимодействие с местното население.

От основните предпоставки за развитието и утвърждаването на културния

туризъм се открояват:

• Повишаване на образователното равнище на населението в световен

мащаб;

• Нарастване на застаряващото население, което се отразява върху

промени в мотивацията и интереса за предприемане на туристически пътувания;

• Повишаване на жизнения стандарт и доходите на населението;

• По-голяма честотата на краткосрочните туристически пътувания (сити

брейк, уикендови и др.), което обуславя нарастването в търсенето на повече и

различни допълнителни дейности в по-кратки интервали от време;

• Нарастване продължителността на свободното време;

• Засилване на интереса към културен туризъм от т.нар. генерация X

(родените между 1965-1977)45 - независими, мобилни, високо образовани, търсещи

автентични и приключенски преживявания;

• Търсене на "значение" - духовно обогатяване и вътрешен мир - било

то сред природата, културата, културно-историческото наследство;

• Нарастване на туристическите очаквания от т.нар. псевдосъбития -

чествания, възстановки на различни обичаи, традиции и др.

• Загриженост за околната среда, което означава, че туристът очаква, че

културният туризъм ще допринесе за устойчивостта на развитието за местното

общество;

• Промяна в самосъзнанието за значимостта на културното наследство,

прокарвана чрез концепцията за опазване и съживяване на културата и културното

наследство, както и постигане на пълноценен културен диалог;

44 Hollinshead, Κ. (1997) Heritage tourism under post-modernity: Truth and the past. In C. Ryan (ed.) The Tourist Experience: A New Introduction (pp. 170-193). London: Cassell45 Рибов, М., Станкова, М., Блажева, М. и кол., Туризма в ерата на развлекателната индустрия, Изд. Тракия, 2007 г. стр.60

24

• Влиянието на интернет и новите технологии (възможност за

предоставяне на информация;

• Силно влияние върху развитието на туризма и в частност на

културния туризъм оказват още постоянното съкращаване на разходите за

туристическо пътуване. Основна заслуга за това има навлизането на пазара на ниско

бюджетните авиокомпании, отпадането на бюрократичните и визови ограничения за

страните от ЕС и др.;

• За развитието на културния туризъм допринасят и процесите на

имиграция, нарастващото движение на туристопотоци от колониалните страни към

своите бивши колонии и активизирането на движението на хора като цяло.

В глобалния свят на унифицирани икономически стандарти и мобилност

човешкият избор на среда за живеене и отдих все повече се влияе от културната

наситеност и памет, която тази среда предлага. Икономическото развитие,

свободното време и удължената продължителност на живот моделират

съвременното човешко общество. Това дава основание на някои автори да твърдят,

че понастоящем културата от обект на туризма превърна туризма в култура46.

Културният туризъм се отличава от останалите форми на туризъм по

следните фактори:

• Базира се на автентични ресурси;

• Мотивация на потребителите (туристите);

• В пряк контакт с местното население и общество;

• Използва исторически факти и данни;

• Допринася за опазването и съхранението на посещаваните обекти и

ресурси;

• Образова и повишава културното равнище на потребителите.

Още от древността културата е сред основните цели за предприемане на

туристическо пътуване. Така през XVI век се предприемат туристически пътувания

известни като Grand Tour или голямото пътешествие, характерни за

аристократичното британско общество, белег за богатство и познания за културата

на стария континент. През XX век културното и историческото наследство

представляват част от първичните туристически ресурси, отговорни за развитието

на туризма на редица страни. Редом с природните ресурси, културата, изкуството и

историческото наследство са сред основните фактори, отговорни за утвърждаването

46

25

на всяка една туристическа дестинация. Като туристически ресурс културата и

културно наследство позволяват "преоткриване" дори на утвърдени дестинации чрез

прилагането на адекватен маркетингов инструментариум за привличане на туристи

със специални интереси и мотивация. Това се потвърждава от факта, че ако през 80-

те години близо една трета от туристите са включвали в своите пътувания

посещения на културно-исторически обекти, то днес това важи за над 50% от

всички предприемани пътувания.

Независимо от разминаванията в отделните проучвания за културния

туризъм, реалното измерение на явлението трудно може да се направи поради

затрудненията да се дефинира неговия пазарен сегмент. Всички дефиниции на

понятието еднозначно посочват, че културният туризъм включва пътуване с фокус

върху културата и културната среда. Много трудно бихме могли да прецизираме

диапазона на тези два термина - култура и културна среда, - поради това

възможните дейности, които могат да бъдат причислени към културния туризъм, са

изключително широки. Както отбелязват Mowforth и Munt47 тези „други култури и

среда са всичко, което нашата култура и среда не е”.

Традиционно към културния туризъм се отнасят преди всичко посещения на

исторически места и забележителности, предоставяйки възможност за наслада от

минали човешки постижения. Като част от вътрешния туризъм посещението на

такива места е обект на възхищение, национална гордост и преоткриване на

постиженията на предходните поколения (не случайно тези места са сред най-често

включваните в ученически пътувания с образователен характер). В исторически

план към културния туризъм се отнасят също така религиозни пътувания и в

частност поклонничеството. Така например хиляди католици от цял свят посещават

Ватикана и други свети места, свързани с католицизма. Много евреи не само

посещават Израел, но също така и емигрират там. Характерни за тях са пътувания

до мемориалите и местата на Холокоста. В този контекст България е изключително

атрактивна туристическа дестинация. Мека е основна притегателна дестинация за

мюсюлманите по света. Нерядко се използват исторически събития, превърнати в

атрактивни събития и забавления за туристите.

Съгласно конкретните класификационни критерии могат да се откроят и

различните измерения на културния туризъм (Таблица 1).

47 http://www.answers.com/topic/heritage-tourism 1 Mowforth, Munt 1998, p. 59.

26

От гледна точка на т.нар. еднопорядково единство на социално-културните

потребности, културни атракции и туристическа мотивация се разграничават:

религиозни, образователни и фестивални пътувания, мотивирани от културното и

историческо наследство (heritage tourism) и други.

За да се определи значимостта на културния туризъм, трябва да се изясни

същността на понятието, неговите основни характеристики и различия от

останалите видове туризъм. Значимостта на културния туризъм има различни

измерения.

От една страна, оказва положително икономическо и социално влияние,

спомага за установяване и открояване идентичността на опазване на местното

културно наследство. От друга страна, културата е основен фактор за постигане на

хармония и разбирателството между хората48.

Наличието на паметници на културата и исторически забележителности на

територията на една страна са основна предпоставка за развитието на културен

туризъм и диверсификация на туристическия продукт. Тяхното наличие позволява

предлагане на автентични туристически продукти, обвързвайки ги с начина на

живот на местното население.

От друга страна, устойчивото развитие на културния туризъм се гради на

следните три изисквания за:

Оправдани туристически преживявания;

С внимание към опазването и съхранението на културното наследство;

Местното население получава икономически изгоди.

Следователно процеса на развитие на културния туризъм включва такива

фактори (Фиг. 1) като:

Ресурси: културно наследство

Механизми на въздействие преживявания на потребителя

Ползи.

48 Richards, 1996

27

Таблица 1. Класификация на културно-познавателния туризъм

Критерий Туризъм1. Според характера на участниците • Регионален (област, община)

• Вътрешен (национален)

• Международен2. Според организационната форма • Организиран (от туристически посредници)

• Неорганизиран (самостоятелно пътуващи туристи)

3. Според продължителността • Краткосрочен (до 3 дни)• Средносрочен (до 1 седмица)• Дългосрочен (повече от 1 седмица)

4. Според мястото (средата) на провеждане • Селски• Градски• Културно-исторически обекти извън населените места

5. Според обхвата на маршрута • Комбинирани - по видове обекти (могили, музеи, свети места и др,);

• Самостоятелни, специализирани маршрути;

• Част от регионални културни маршрути;• Част от международни културни маршрути (пътеки, коридори);

6. Според вида туризъм • Тясно специализирани пътувания по културно-познавателни маршрути

28

• Съпътстващ ваканционния, бизнес, спортен или други видове туризъм

Дефинирано като ресурси културното наследство представлява входящите

ресурси за формирането на туристическия продукт. Компонентът културно

наследство се фокусира върху тяхната инвентаризация, оценка, опазване,

поддръжка и социализация.

Механизмите на въздействие и преживявания на туриста на практика

представляват преобразуване на входящите ресурси (културното наследство), така

че да могат да бъдат "използвани" от потребителите. Влиянието и въздействието

имат различно измерение като обогатяване, образоване и разбиране.

Преживяването на туриста може да има емоционално, физическо,

интелектуално или дори вдъхновяващо и творческо измерение.

Въздействието на културното наследство често пъти е посочвано като най-

значимия и запомнящ се фактор на туристическото пътуване, това което се разказва

на приятели и роднини и/или се запечатва за спомен на снимка.

Фиг. 1. Процес на развитие на културния туризъм като устойчива вид

туризъм

29

ЗА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ - ДОМАКИН

Входящи ресурсиКУЛТУРНОНАСЛЕДСТВО

ЗА ПОСЕТИТЕЛИТЕ И ТУРИСТИТЕ

Изходящ резултатПОЛЗИ

Механизми на въздействие и преживявания на туриста

За да бъде културният туризъм устойчив, ползите от него трябва да бъдат

достъпни за две големи групи (Фиг. 1):

• посетителите (туристи), които "използват" културното наследство като

ресурс под формата на туристически продукт;

• местното население - домакин, на територията на която се намира

културното наследство, отговорни за неговото опазване, съхраняване, стопанисване,

производство и предлагане на туристическия продукт.

Тези ползи имат мултипликационен ефект и засягат всички ангажирани

страни, предоставяйки незабравимо преживяване на туристите, адекватно внимание

и поддръжка на ресурсите, икономически приходи и заетост на обществото

домакин, допринася се за съхраняването на историческото минало, като се развиват

и социализират нови обекти от културното наследство и други.

Важно е да се отбележи, че културно-историческите забележителности

привличат туристи и допринасят за обновяване на съществуващи сгради и

инфраструктура, което понякога може да бъде икономически по-изгодно, отколкото

построяването на нови такива.

Добре е да се знае също така, че при недобро управление и адекватна правно-

административна рамка развитието на културния туризъм може да има както

положително, така и негативно влияние (Таблица 2.).

Обикновено съществуват определени трудности при разграничаването на

културния туризъм, тъй като едни и същи дейности могат да са обект на различни

видове туризъм.

Най-общо туризмът може да се раздели на две големи групи: рекреационен

(ваканционен) или специализиран. При рекреационния (ваканционен) туризъм се

предлагат сходни продукти (пакети), включващи настаняване, изхранване и

транспорт до утвърдени туристически комплекси, насочени към масовия турист с

цел отдих и почивка. Специализираният туризъм се разграничава от масовия по

критериите: категория туристи, мотивация и продукт (дейности предприемани по

време на туристическо пътуване).

При специализирания туризъм са налице туристи, насочени към: определени

пазарни сегменти със специални интереси, мотиви и потребности.

Продуктът е специфичен за всеки отделен вид туризъм (културен,

екологичен селски, религиозен туризъм и др.).

30

Той се гради на базата на ресурсна уникалност и разнообразие на природните

дадености, културно-историческите и антропогенни ресурси, които са основният

мотивиращ фактор за предприемане на туристическо пътуване.

Мотивацията е преди всичко за придобиване на по-широка обща култура,

нови познания, информация, взаимодействие с други култури, идентичности и хора.

Стремежът при културния туризъм се изразява чрез търсене на нещо стоящо

между миналото и настоящето, т.е. онова което е оцеляло във времето, съвременни

измерения на традиции, култура, ценности и т.н. Поради това обектът на културния

туризъм са историята, традициите, обичаите на дадена дестинация. Този широк

спектър от дейности, при които на практика е налице припокриване обектите и

използваните туристически ресурси, дава основание на редица автори да

причисляват към него и много други видове туризъм като еко, селски, религиозен,

фестивален и други.

Таблица 2. Влияния на културния туризъм

Положително Влияние Негативно ВлияниеУвеличени ресурси за защита и консервация

на природното и културно наследствоЗаетостта може да бъде предимно сезонна и

ниско платена дейност.

По-големи туристически разходи и съответно приходи.

Развитието на туризма може да генерира инфлация.

Нови работни места. Неправилното управление може да доведе до поскъпване и съответно нарастване на

разходите на мастното население (за храна, комунално-битови услуги, дрехи и др.).

Подобрена инфраструктура и достъпност. Струпването и концентрацията на туристи е предпоставка за повишаване на престъпността, замърсяване на околната среда, задръствания и

повишаване на местните данъци и такси за местното население-домакин.

Съживяване на местни обичаи, традиции, занаяти, сувенирна индустрия.

Комерсиализацията на културното наследство води до намаляване на атрактивността на

туристическата дестинация Такъв е примерът с Несебър, старият град, който вече получи

официално предупреждение за възможността да бъде заличен от списъка на световното

културно наследство на ЮНЕСКО.

Икономическо активизиране на местното население-домакин.

31

Културният туризъм се ограничава от т.нар. общовалидни детерминанти за

всяка туристическа дейност и редица специфични детерминанти. Към общите

спадат:

• Генетични фактори за туризма - социално-икономически,

демографски, екологични, политически, психологични.

• Реализационни фактори - наличие на туристически ресурси,

специализирана МТБ, инфраструктура, развитие на връзките с отраслите на

материалното производство, териториално-устройствена среда.

Към специфичните детерминанти се отнасят:

• Значимостта на културното и природното наследство (уникалност);

• Туристическият имидж на региона и дестинацията;

• Необходимостта от представяне на ресурсите по достъпен и разбираем

за туристите начин.

За пълното изясняване и разкриване на същността на термина „културен

туризъм” е изключително важно да бъдат направени някои терминологични

уточнения относно съдържанието и смисъла влаган в различните дефиниции.

32

ГЛАВА ВТОРА

АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО И ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА

ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ И СВЕТА

1. Анализ на развитие на туризма в световен мащаб

Туризмът отдавна се е превърнал в икономически и социален феномен в

ежедневието на стотици милиони души. Той обхваща не само тяхното свободно

движение, но е и важна форма за оползотворяване на свободното време и основно

средство за осъществяване на връзки помежду им, за политически, икономически и

културни контакти. Това обяснява и динамиката на туристическите пътувания,

които са нараснали от 287 млн. през 1986 г. на 595 млн. през 1996 г. и ще достигнат

1,6 млрд. през 2020 г. По данни на СОТ49, 30 % от туристическите пътувания се

предприемат от населението на САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Италия,

Франция и Канада. Това не изключва неравномерното разпределение по региони и

страни на регистрираните пътувания в световен мащаб.

Туризмът е и важен източник на приходи. Той осигурява над 11 % от

световния брутния вътрешен продукт в световен мащаб, а към 2008 г. ще надхвърли

49 WTO, Yearbook of Tourism Statistics, 45-50 ed., 2001-2006; Tourism Executive Summary, Madrid, 1997; Tourism Highlights, 2007.

33

20 %. Неговият годишен оборот е нараснал от 1.9 трилиона щ. д. през 1987 г. до над

6 млн. щ.д. през 2007г.

От значение е също да се отбележи, че туризмът стимулира развитието на

други сродни отрасли на икономиката, и по-конкретно на търговията, транспорта,

съобщенията, селското стопанство, производството на стоки за бита и др. Наред с

високия си икономически потенциал, той играе и важна социална роля, оказвайки

значително влияние върху заетостта на населението. В него непосредствено са

ангажирани 230 млн. души или 10,6 % от общата работна сила по света. Очаква се

туризмът да създаде допълнително още 100 млн. нови работни места през

следващите десет години и да отчита 11,4 % от всички данъци – или 1,8 трилиона

долара за целия свят до 2010 г.

От значение е също да се отбележи, че туризмът стимулира развитието на

други сродни отрасли на икономиката, и по-конкретно на търговията, транспорта,

съобщенията, селското стопанство, производството на стоки за бита и др.

Съгласно анализ на световната туристическа организация (WTO), туризмът

се оценява като един от 5-те основни експортни браншове в 83 % от страните

членки на WTO и като най-важния източник за чуждестранна валута в 38 % от тях.

Очаква се броят на туристите да нараства с 4, 3% годишно през следващите

15 години, а разходите по пътуванията да се качват с 6, 7 % годишно.

Наред с високия си икономически потенциал, туризмът играе и важна

социална роля, оказвайки значително влияние върху заетостта на населението. В

него непосредствено са ангажирани 230 млн. души или 10,6 % от общата работна

сила по света. Очаква се туризмът да създаде допълнително още 100 млн. нови

работни места през следващите десет години и да отчита 11,4 % от всички данъци -

или 1,8 трилиона долара за целия свят до 2010 г.

Фиг.1.Туризмът сравнен с другите индустрии

34

Източник: Проект: Укрепване и повишаване на административния капацитет на структурите на Българска туристическа камара,

Бюджетна линия: BG051PO002/08/2.3-02

1.1. Показатели за развитие в световен мащаб

Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна

политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда.

По данни на Световната организация по туризъм, независимо от някои

кризисни явления (войни, тероризъм, природни бедствия), международните

туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен

ръст.

Табл. 1 Международните туристически пътувания и приходите от туризъм

Дейност 1990 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007Международни турист.пътувания /млн./ 455 687.3 684.1 702.6 750.4 766.0 808.0 846.0 908.0

Приходи в /млрд. щ.д./ 264 473.4 459.5 472.2 532.8 632.7 681.5 733.0 856.0Среден приход от едно турист.пребиваване /щ.д./

В Света 211.3 342.7 467.4 524.0 623.0 820.0 818.5 835.0 898.0 В Европа 183.0 327.0 780.0 790.0 795.0 642.0 611.0 633.1 660.0

Източник: Статистически годишник на Световната туристическа организация,

2007г.; UNWTO's Tourism 2020 Vision

35

Анализът за периода 1990–2007 г. показва, че се наблюдава среден ежегоден

ръст от 3 до 7 % на броя на туристите. 7,3 % повече туристи са пътували в света

през 2007 г. в сравнение с 2006 г. С 52 милиона повече са били туристите в света

през 2007 г., които са разпределени по следния начин: Европа е посетена от 19 млн.

туристи повече, а Азия и Тихоокеанските държави – от 17 млн. туристи повече,

Северна и Южна Америка – с 6 млн. туристи повече, а Средният Изток – с 5 млн.

туристи повече.

Европа е най-голямата дестинация на туристическите пътувания с 50% -ов

дял от световните туристически пътувания и световните приходи от туризъм.

През 2007 г. Европа е посетена от 480 млн. туристи, почти половината от

всички туристически пътувания на Земята. Устойчивото развитие на туризма в

регион Европа оказва положително влияние върху стабилното развитие на

икономиките на европейските държави през последните 5 последователни години,

чийто връх е 2007 г.

В света Франция е най-посещаваната дестинация – 81,9 млн. туристи,

следвана от Испания – 59,2 млн. туристи, следвана от САЩ – 57 млн. туристи и

Китай – 54,7 млн.туристи. В топ 10 са още Великобритания – 30,8 млн., Германия –

24,4 млн., Украйна – 23,1 млн., Турция – 22,2 млн. и Мексико – 21,4 млн. туристи.

Световният туризъм като част от БВП на света показва устойчива тенденция

на растеж с около 5 % за периода 2004 – 2007 г.

САЩ са водещи в света по приходи от международен туризъм – 96,7 млрд.

щ.долара, следвани от Испания – 57,8 млрд. щ. долара и Франция – 54,2 млрд. щ.

долара.

Табл. 2. Прогнози за международните туристически пътувания 2006-2020 г.

Пътувания (млн. туристи)

2006 2006/2005(в %) 2010 2020

Общо в Света 846.0 6.5 1006.4 1561.1В Европа 458.0 3.9 527.3 717.0

Източник: Статистически годишник на Световната туристическа организация,

2006г.; UNWTO's Tourism 2020 Vision

36

Според Световната туристическа организация към ООН, през 2009 г. в

развитието на световният туризъм се очакват сътресения, но въпреки тяхната

сериозност, се очаква през 2010 отново положителна тенденция в развитието на

сектора50.

Като следствие на световната финансова криза туристите се очаква да

избират все по-близки дестинации и краткосрочни туристически пътувания.51

Световната туристическа организация прогнозира ръстът в индустрия 2009 г.

да клони към нула, след спада през 2008 г. до средни нива около 2%. Причината за

това се търси в желанието на повечето туристи да избират по-близки и по-евтини

дестинации. Очакванията са да има силен ръст на резервациите при

нискобюджетните полети, както и туристическите потоци да са насочени към

съседни страни. Забавяне в сектора прогнозира и Световния съвет по туризъм.

Според него в условията на криза ще спечелят по-евтините дестинации, които ще

привлекат и такива туристи, които досега са били склонни да отделят повече

средства за почивка.

1.2. Тенденции в туристическото поведение

Очакваните тенденции, свързани с туристическото поведение през периода

до 2020 г. могат да се сведат до следното:

• нарастване изискванията на туристите към качеството,

специфичността, атрактивността и разнообразието на туристическите услуги като

основен фактор за формиране на туристическото поведение;

• ориентиране на предпочитанията на туристите за периода до 2010 г.

към близки дестинации (от 1 до 4 часа пътуване със самолет), но и наличие на

значително повишаване на интереса към пътувания до далечни дестинации, особено

до Китай, САЩ, Канада, Южна Америка, Индонезия и др.;

• насочване предпочитанията на туристите от една страна към

дестинации и страни, гарантиращи сигурност и спокойствие, а от друга – към

специфичните форми на туризъм – СПА-туризъм, балнеология, хоби и екстремен

50 http://unwto.org/facts/eng.htm51 Това сочат прогнозите на Световната туристическа организация на ООН за 2009, http://unwto.org/facts/eng.htm

37

туризъм, еко и селски туризъм, спортен, и медицински туризъм, приключенски и

др.;

• увеличаване на предлагането на туристическите пътувания на

сравнително ниски цени от страна на туроператорите, авиокомпаниите и др.

Появата на новите нискобюджетни (low cost) въздушни превозвачи като

предпоставка за значително намаляване на цените на самолетните билети и

търсенето на пътувания в последния момент;

• увеличаване пътуванията на хората от третата възраст с цел лечение,

профилактика, рехабилитация и възстановяване;

• нарастване дела на детските и младежки пътувания, особено на

учащите за участие в културно-образователния туризъм, пътувания с цел обучение в

други страни, студентски бригади и др.;

• увеличаване на относителния дял на морските круизни пътувания,

особено за платежоспособните туристи;

• значително разширяване на ролята на информационните и

комуникационни технологии в хотелиерството и туроператорската дейност по

отношение на търсенето, планирането и реализацията на пътуванията.

Световните тенденции и приоритети се менят - туристическият сектор е

изправен повече от всякога пред предизвикателството да остане

конкурентоспособен. Това изисква туристическите дестинации, да се адаптират към

промените в схемата на търсене и на типовете предлаган туризъм.

Бъдещето на туризъма зависи от качеството на туристическото преживяване -

туристите все повече осъзнават, че на местата, на които грижата за обкръжаващата

ги среда, персонала и местните общности е приоритет, е много по-вероятно да

получат грижи и самите те.

Чрез интегрирането на грижите по устойчивост в дейностите52,

заинтересованите страни в областта на туризма защитават конкурентите

предимства, които превръщат страната в привлекателната туристическа дестинация

в света - нейното вътрешно многообразие, изобилието на ландшафти и култури.

52 Вж. COM(2007) 621 окончателен, Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен eвропейски туризъм, Брюксел, 19.10.2007

38

В допълнение съсредоточаването върху проблемите на устойчивостта по

социално отговорен начин53 подпомога туристическата индустрия в обновяването на

продуктите и услугите и повишаване на тяхното качество и стойност.

2. Профил на туриста

Съвременният потребител на туризъм и развлечения в световен мащаб се

отличава със следните характеристики:

• Той е идеалния туристически мултипотребител. За определен период

(напр. една година) осъществява различни дейности в зависимост от вида туризъм,

който практикува.

• Притежава туристически опит, който му позволява да оцени

стойността на туристическите услуги и да избере най-доброто съотношение

качество-цена;

• Изисква повече, защото разполага с повече информация. По-

информиран е за продукта като цяло и за съответната туристическа дестинация.

Знае, че участва в един пазар на предлагане, а не на търсене.

Това го превръща в много гъвкав и непостоянен по отношение на

потребителските критерии и обмислящ при вземането на туристически решения;

• Търси истината, а не обещания. Изисква сигурност и гаранция за

покупката, въпреки че при определени обстоятелства е склонен да приеме и някои

изненади;

• Иска да бъде по-активен като потвърждение на своята

индивидуалност. Не само участва в преживяването, но и сам избира елементите му.

Търси самореализация;

• Желае да задоволи повече свои духовни интереси, защото е по-

образован. Освен от основния продукт, е заинтересован и от наличието на

допълнителни програми;

• Разделя на части престоя си. Почивките са по-кратки и повече на брой,

като се разпределят през цялата година;

53„Възможност и отговорност: Как да се помогне на малкия бизнес да интегрира социалните и екологични проблеми в дейностите си“, януари 2007

39

• Изкушава се от различни ежедневни дестинации и продукти или

екзотични, приключенски пътувания с дълги маршрути;

• Запазва предпочитанията си към традиционните и сравнително

близките дестинации;

• Търси повече туристически продукти и пакети. Търси повече престой

сред природата, приключение, екзотика, риск, спорт наред с класическите продукти

– отдих, култура, кулинария;

• Притежава по-развито съзнание за щадящо околната среда устойчиво

ползване на природните ресурси, под което разбира равновесие между природния

пейзаж и урбанизацията, както и възможността да се наслади интензивно;

• Желае да установява нови контакти с местното население. Иска да

бъде добре посрещнат и приет, да се интегрира в нови среди.

• Ползва разнообразни източници на информация при избора на

туристическа дестинация, която да посети, като все по-широкоразпространен

източник на такава информация се налага Интернет.54

3. Анализ на състоянието и развитие на туристическия сектор в

България

3.1. Обща характеристика на България като туристическа дестинация

България заема стратегическо географско местоположение. Разположена е на

територията на Югоизточна Европа в североизточната част на Балканския

полуостров, изпълнявайки ролята на кръстопът между Запада и Изтока, между

Севера и Юга.

Членството на България към Европейския съюз оказва и ще продължава да

оказва своето влияние върху развитието на туризма в страната през следващите

години. Това влияние далеч не се ограничава с чисто технологичните улеснения

като граничен и митнически контрол и др., но основно касае утвърждаване имиджа

54 UNWTO's Tourism 2020 Vision

40

на България като „близка” дестинация, предлагаща условия на стабилност,

надеждност и предсказуемост.

Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно

сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за

развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и

планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и 9

обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, повече от 600

минерални водоизточници, хиляди местни традиционни и културни атракции,

повече от 5 % от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3

национални и 11 природни парка) 40 000 исторически паметника, 160 манастира,

повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и

празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и

др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни,

56 планински климатични и 28 морски.

Налице е значителен брой оперативни програми, финансирани със средства

от Европейския съюз, които са бъдат предпоставка за:

повишаване на конкурентоспособността на икономиката за постигане

на висок и устойчив растеж;

развитие на човешкия капитал като необходимо условие за по-висока

заетост, доходи и социална интеграция.

3.2. Анализ на туристопотока

През 2007 г. общността на Европейския съюз продължава да е най-важният

генериращ пазар за международен туризъм на България, с относителен дял 72.5%,

като ръстът му спрямо 2006 г., когато е бил 51.5%, се е покачил с 21 пункта. В броя

на туристите от ЕС за България се наблюдава ръст от 23.4%.

Данните от ДАТ ясно показват, че интересът към България се е увеличил

особено от пазари, които са били традиционни за страна, като: Полша, Словакия,

Словения, Естония, Латвия, Унгария. Продължава тенденцията от 2006 г. на силен

интерес от страна на Румъния, и Португалия. Положителна е тенденцията за

нарастващия интересът от страна на Испания, Франция, Италия и Кипър. През 2007

г. е преодолян отчетеният спад на туристи от Гърция (-9 %), като вече е констатиран

41

ръст от 36.5 %. Гърция оглавява класацията на страните, по брой на туристи

посещаващи България.

Стабилната тенденция на постоянно повишение броя на влезлите в страната

чужденци в България през последните години продължава. Техният брой бележи

ръст от 12.2% спрямо 2007 г. (Приложение 1)

През 2008-та година България е посетена от общо от 8 532 972 чуждестранни

граждани и избралите България като място за туризъм са 5 779 828 (без транзитно

преминалите).55 чуждестранни туристи56. Общо 4 765 700 от чуждестранните

туристи са посетили страната с цел почивка, отдих и ваанция.

Българският туризъм е ориентиран главно към европейските страни – 73,4%

от чуждестранните туристи, посетили България са от Европейския съюз.

(Приложение 2)

По брой на чуждестранните туристи България има по-висок растеж от

средния за Европа и почти идентичен с растежа на икономиката ни.

По данни от платежния баланс на БНБ за 2008 г. приходите от международен

туризъм (без транспорта) възлизат на 2 533 млн. евро, което е с 10.8% повече в

сравнение с приходите за 2007г. (фиг. 1)

Разходите на български граждани за пътувания в чужбина за 2008 година са

общо 1 597.8 млн. евро, което е с 19.9 % ръст спрямо разходите през 2007 година.

Фиг. 1. Международен туризъм – България платежен баланс (в млн.евро)

Източник: Държавна агенция по туризъм, сектор „Статистика и анализи”, http://www.tourism.government.bg

55 Това са туристи според определенията на Световната организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС.56 Без транзитно преминалите, които са 2 753 144. Източник: http://www.tourism.government.bg

42

Страните на Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ

пазар за международен туризъм на България с относителен дял 73.4% (налице е

увеличение с около 1 пункт спрямо 2007 г) и общ обем от 4 240 828 туристи (фиг.2).

В броя на туристите от ЕС за България се наблюдава ръст от 13.6% спрямо 23.4% за

2007 г., когато потокът към България, като нова страна-членка на ЕС, e по-

интензивен.

Сериозен относителен дял има пазар Румъния – 23.5%, следван от Гърция –

19.9% и Германия 13.7%.

Фиг. 2. Брой туристи – общо и от ЕС за периода 2000 – 2008 година ( в хиляди )

Източник: Държавна агенция по туризъм, сектор „Статистика и анализи”, http://www.tourism.government.bg

3.3. Анализ на общата инфраструктура

Общата инфраструктура включва транспортното (въздушно, пътно,

железопътно), градско планиране и строителство, архитектура, водоснабдяване и

електроснабдяване, опазване на околната среда, въпроси по чистотата и др.

3.3.1.Транспорт

В България съществува широка мрежа от въздушни, пътни и железопътни

услуги. Повечето от туристическите обекти са достъпни чрез пътния транспорт,

поради географското разположение на България в близост до Централна и

Югоизточна Европа.

43

Въздушен Транспорт

В България има 5 международни летища (София, Пловдив, Варна, Бургас,

Горна Оряховица), 3 нефункциониращи летища (Стара Загора, Русе и Търговище) и

13 летателни площадки. Повече от 99 % от пътническия поток е концентриран в

летищата в София, Бургас и Варна, които основно обслужват международни

дестинации.

Към настоящия момент, в България има 9 авиационни оператора, с лиценз за

въздушни превозвачи.

Сухопътен Транспорт

Териториалното разпределение на пътната мрежа е от решаващо значение за

мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от по–високо

качество.

Към 2007 г., дължината на републиканската мрежа в България е 19 373 км

(Таблица 3.)

Таблица 3. Дължина на пътищата според клас

Българските пътища с настилка съставляват 98,4% от всички пътища в

страната, като 92,5% от тях имат асфалтово покритие, а 82,8% от тях могат да

издържат до 10 тона натоварване на ос. Дължината на пътищата без настилка е 272,1

км или 1,41% от общата дължина на пътната система.

Общата гъстота на цялата пътна система е 0.39 км/км², което е по-ниско от

средното (0.51 км/км²) за ЕС, но е по-високо от това на страни като Полша,

Словакия и Турция и е равно на това на Латвия, Литва, Румъния и Словения.

Налице е изоставане в областта на магистралните пътища. Състоянието на много от

третокласните пътища е лошо.

Имайки предвид факта, че около 40% oт релефа на България е планински и

респ. с по-ниска гъстота на населението, общата гъстота на пътната система може да

се определи като достатъчна.

44

Покритието на територията с висококласни пътища е неравномерно, като

направление Запад- Изток е по-добре развито за сметка на направление Север- Юг.

Повечето от пътищата не са в много добро състояние и нямат добра

маркировка. Пътните знаци като цяло са идентични с тези в другите европейски

държави, но често липсват или са само на “кирилица”, с което създават естествени

трудности за туристите.

Правителствената политика в областта на пътищата е подложена на

радикални промени през последните 5 години, което води до класифициране на

всички пътни участъци в съответствие с европейските и регионални програми за

развитие на инфраструктурата.

Железопътен Транспорт

Към 2007 г. общата дължина на железопътните линии в България е 5 990 км.;

текущ път – 4 146 км.; железопътни линии с нормално междурелсие (1 435 мм.) – 4

021 км.; теснопътни железопътни линии (760 мм.) – 125 км.

Въпреки че страната е разположена в близост до центъра на Европа, по-

голямата част от ж.п. мрежата е остаряла и в лошо състояние и е подходяща само за

ниска скорост (80-100 км/ч), поради което трябва да бъде обновена.

През последните няколко години в страната е поставено началото на няколко

проекта за построяването на ж.п. инфраструктура, базирани на международно и на

финансиране от ЕС.

Морски транспорт

България има морски и речни връзки посредством Черно Море и р. Дунав.

Основни български пристанища са: Варна, Бургас, Видин, Свищов, Русе, Лом и

Силистра.

За успешното развитие на българския туризъм трябва да се разрешат

сериозните проблеми в инфраструктурата на транспорта като например липсата на

достатъчно летища, лошото състояние на пътищата, труден достъп до някои точки,

тъй като те имат неблагоприятен ефект върху цялостния туристически процес.

3.3.2. Електро- и топлоснабдяване, водоснабдяване, канализация и

отпадни води.

45

От всички елементи на инженерната инфраструктура електроснабдяването и

неговото състояние като фактор, влияещ върху развитието на туризма, е свързано с

най-малко проблеми. Липсата на инфраструктура за топлоснабдяване в малките

населени места, където се предлагат екотуристически услуги, не влияе негативно

пряко върху екотуризма.

Цената за отоплението е сравнително висока, ако се използва електричество,

но в същото време отоплението в бита с твърди или течни горива се отразява в

екологичен аспект. В отделни населени места се търсят екологични алтернативи за

отопление – пример са Велинград и Сапарева баня с намеренията за хидротермални

централи.

Водоснабдителната мрежа обхваща около 98% от населението. Броят на

водоснабдените населени места е 4 517, което представлява 84.6% спрямо всички

населени места (100% от градовете и 81.32% от селата). Основните проблеми,

свързани с остарели водопроводни мрежи, режим на водоползване и т.н. са силно

изразени в селата, които най-често се ползват за настаняване при екотуризъм.

Още по-сериозен е проблемът с канализацията - населените места със

завършена или частично завършена канализационна мрежа са едва 277, от които

само 2,1% са села. В по-голяма част от селата отпадъчните води от сградите се

отвеждат до септични ями с къси канали.

Управлението на отпадъците си остава най-сериозният екологичен проблем

за малките селища.

Изпълнението на национална стратегия отново стартира в големите градове,

а разрешаването на проблемите, свързани с управлението на отпадъците в малките

селища, е оставено на местните власти, които не разполагат с нужните финансови

средства, а в много случаи им липсват и знания и разбиране.

Eлектроснабдителната мрежа, водоснабдяването, канализацията и

водопречиствателните съоръжения в туристическите центрове на страната не

отговарят на изискванията на изградената туристическа инфраструктура.

Въвеждането на принципа на устойчиво развитие е основна цел на

политиката за опазване на околната среда. Превантивните инструменти на

политиката по околна среда, се осъществяват чрез въведената европейска практика

за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологична оценка

46

(ЕО). Процедурите по ОВОС57 и ЕО дават възможност за предотвратяване в най-

ранен етап на отрицателните въздействия върху компонентите на околната среда,

избягване на евентуални разходи за възстановяване на щетите, както и включване на

обществеността в процеса на вземане на решение.58

3.3.3. Градска архитектура

През последното десетилетие, процесите на икономическо и социално

преструктуриране на страната са съсредоточени предимно в големите и

средноголеми градове. Възможностите на градската среда да се адаптира към

настъпващите промени и най-вече да осигурява благоприятни и устойчиви условия

за живот и работа, включително и за развитие на туристически дейности (като по

този начин интегрира населението и привлича инвестиции) са важно условие за

развитие на сектора. В известна степен те са възпрепятствани от продължаващия

недостиг на инвестиции в основните инфраструктури, в т.ч. екологична, социална,

образователна, здравна, културна, инфраструктура на ИКТ, производствена и бизнес

инфраструктура, както и устойчив градски транспорт.

Общините разполагат със законови правомощия по отношение на развитието

на местната техническа и туристическа инфраструктура, планирането на туризма (и

свързаното планиране на градските територии). Общинските разходи в подкрепа на

туризма и отдиха, са ограничени (около 0.1-0.2% от общите59).

Градските територии са изправени пред сериозни предизвикателства и

възможности. От една страна градовете са основните центрове на растеж и

конкурентноспособност в страната. От друга страна, те съдържат зони с високо

равнище на безработица, слаборазвита инфраструктура, занемарена физическа среда

и изостаналост.

Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и

благоустройството не удовлетворява адекватно градските потребности и затруднява

57 Процедурата по ОВОС на инвестиционните проекти практически се прилага в България от 1992 г., а от 1 юли 2004 г. са в сила и разпоредбите за ЕО за оценка на планове и програми.58 Проект на национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2009 – 2013), Източник: МС на Р. България59 Проект на национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България (2009 – 2013), Източник: МС на Р. България

47

функционирането на градовете. Физическата среда и сградният фонд са сериозно

амортизирани. Българските градове като цяло се нуждаят от мащабни и съгласувани

усилия в тази област, за да отговарят на нуждите от развитие на висококачествен,

устойчив туризъм.

3.3.4. Околна среда и чистота

Българската природа притежава богат потенциал, планини с над 4000

открити пещери; 33, 6 % залесена площ, от която гори са 96 %; над 600 минерални

водоизточници; около 5 % от територията на страната са защитени територии, от

които: 3 национални и 11 природни паркa, 55 резервати, 35 поддържани резервати,

441 защитени местности, 349 природни забележителности;

В противовес със споменатото по-горе, не може да не бъде отбелязано

отрицателното въздействие над околната среда на въздушното замърсяване от

индустриални емисии; замърсяването на реките със сурови отпадъчни материали,

тежки метали, химикали; обезлесяването, щетите в горите от замърсяване на

въздуха и последващите киселинни дъждове; замърсяването на почвите с тежки

метали от металургични заводи и индустриални отпадъчни води, както и

свръхзастрояването в някои курортни територии, надхвърлящо капацитета на

натоварване на ресурсите.

3.4. Анализ на туристическата суперструктура

Суперструктурата е съвкупност от вторични ресурси, принадлежащи към

туристическия сектор: хотели, плажове, туристически комплекси, обслужване и др.

Инфраструктурата се използва в еднаква степен както от туристите, така и от

местното население. Докато суперструктурата се използва основно от туристите; тя

е създадена и функционира за обезпечаване на техните нужди.

През последните десет години хотелската инфраструктура отбелязва едни от

най-високите темпове на растеж в Европа, вкл. и спрямо преките конкуренти на

България–Гърция, Турция, Република Хърватия, Румъния. Хотелският капацитет в

главните приемащи страни на Европа нараства ежегодно с 3-4%, докато в България

през последните 6 години средногодишният темп на растеж е 12% или 3 пъти по-

висок.

48

По-бързото нарастване на легловия капацитет спрямо растежа на туристите и

направените от тях нощувки води до общо намаляване на заетостта, вкл. и от

чужденци. Утвърди се доминиращата роля на екстензивния подход, при който

растежа на оборота и на валутните приходи плътно следва нарастването на

хотелската база. Българският бизнес и държава получават два пъти по-ниски

валутни приходи от една туристическа единица (един турист, една заета стая),

главно поради сравнително ниските ценови равнища на хотелите по Черноморието.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2008 г. в

страната са функционирали 3 217 средства за подслон и места за настаняване с над

10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно

настаняване, а броят на стаите в тях е 130.6 хил.

Общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване в сравнение

с 2007 г. намалява с 83 или с 2.5 %, като най-голямо е намалението в групата на

„други места за краткосрочно настаняване” - 204 бр. (12.5%). Това се дължи най-

вече на закриване и намаляване капацитета на досега действащи квартирни бюра и

квартири, които не предлагат необходимите стандартни условия за нощувка. В

същото време броят на хотелите нараства с 120 или с 7.9 % до 1646 бр. през 2008

година. Независимо от намалението на местата за настаняване, през 2008 г. в

сравнение с предходната година легловата база в средствата за подслон и места за

настаняване нараства с 7.3% и достига до 293 хил. броя.

По Черноморието са разположени 43.3% от хотелите в страната като в тях се

намира 63.8 % от хотелската леглова база. От общо 1 646 наблюдавани хотела в

страната в област Бургас се намират 364, в област Варна – 257, а в област Добрич –

91.60

По данни на Държавната агенция по туризъм61:

Категоризирани средства за подслон и места за настаняване: 917 броя с

капацитет: 94 935 стаи, от тях с категория:

- „2 звезди” – 202 броя;



- „5 звезди” – 46 броя.

60 Данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2008 г61 Справка от Националния туристически регистър към 01.01.2009 г.

49

Категоризирани туристически хижи: 63 броя с капацитет: 1 105 стаи, от

тях с категория:

- „1 еделвайс” – 30 броя;

- „2 еделвайса” – 27 броя;

- „3 еделвайса” – 6 броя;

Категоризирани заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи:

36 броя.

Категоризирани заведения за хранене и развлечения: 2 398 броя.

Категоризирани туристически обекти с безсрочна категория, към януари 2009

г. са 16 724 броя. Категоризирани средства за подслон и места за настаняване с

безсрочна категория са 4 743 броя. Категоризирани заведения за хранене и

развлечения с безсрочна категория са 11 981 броя.62

4. Продуктово предлагане и потенциал за развитие на туризма в

България

Към настоящия момент българският туристически продукт има две основни

разновидности:

Масов туризъм, който е насочен към експлоатация на природните ресурси в

морските и ски курорти и е включен в голям обем програми, които нямат

висока доходност и рентабилност;

Специализиран (алтернативен ) туризъм, комбиниращ в себе си отчитането

на специфичните интереси и потребности на туристите със съхранението на

туристическите (природните и антропогенни) ресурси.

Фиг. 3. Видове туристически продукти и техният относителен дял в общото

предлагане

62 Категоризирани от кметовете на съответните общини, за които е изпратена информация в Държавната агенция по туризъм за вписване в Националния туристически регистър. Източник: Държавна агенция по туризъм, www.tourism.government.bg/bg/tregister.php

50

Източник: Стратегически план за Стратегия за развитие на българския туризъм

2006-2009 г.

Големият обем инвестиции в модерна туристическа инфраструктура през

последните 10 години създава на практика една изцяло частна туристическа

индустрия в България, предлагаща модерна настанителна база, атракции и

съпътстващи услуги.

Нарасналият туристически поток в България се характеризира с висока

териториална, сезонна и продуктова моноструктурност, като 70 % от дейностите са

концентрирани на по-малко от 5 % от територията на страната и при големи сезонни

флуктуации.

Летният морски и зимният ски- туризъм формират основната част от

предлагането на българския туристически продукт и до голяма степен оформят

облика на дестинация България сред основните целевите групи – потребители на

масов тип туристически продукт.

Неексплоатираният все още сериозен потенциал от природни и културни

ресурси, с които България разполага, е предпоставка за развитието на практически

по-голямата част от т.нар. „специализирани форми” на туристически дейности,

които могат да окажат съществено влияние върху промяна на съществуващия в

момента имидж на България на „дестинация за масов туризъм”, както и биха

спомогнали за разрушаване на ясно изразената сезонност в потреблението извън

активните летен и зимен сезон.

Висок потенциал има развитието на:

51

културен туризъм, здравен туризъм (СПА, уелнес, балнеология);

екотуризъм / природен туризъм;

селски туризъм;

делови пътувания и събитиен туризъм;

голф туризъм; спортен, приключенски и хоби туризъм;

ловен и др.


КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО И ПОТЕНЦИАЛ ЗА

РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

1. Обща характеристика на културно-историческото наследство в

България

Културният туризъм се развива въз основа на туристически продукти,

„експлоатиращи” основно антропогенни туристически ресурси и изпълнява

функциите на средство за осъществяване на пряк контакт, запознаване и осмисляне

52

на информацията, заложена във всеки един обект и явление и в резултат за

разпространение на духовни и културни ценности. Изследваният вид туризъм се

отличава с определена степен на специализираност. Насочеността му към

повишаване информираността и културата на практикуващите го туристи обуславя

по-високите изисквания във връзка със структурирането на туристическите пакети и

организацията на пътуването, със степента на информационна обезпеченост на

екскурзоводското обслужване.

Като противоположност на масовия рекреационен туризъм, при който

туристическото пътуване се предприема за отмора и развлечение, изборът при

културния туризъм се определя от строго индивидуални потребности, свързани

преди всичко с обогатяване и разширяване на познанията. При избора на конкретен

продукт във връзка с културния туризъм, потенциалният турист задоволява обща

или конкретна потребност от натрупване на познания за културата въобще или

уникални културни.

Част от туристическите ресурси, предимно културно-исторически паметници

с регионално и национално значение, около които се структурират културните

пътувания, са обект на еднократно посещение и задоволяване на познавателния

интерес. Друга част от историческото наследство стимулира траен интерес поради

световната си значимост и провокира многократност на пътуванията през определен

интервал от време. Естествено, за да се задържи вниманието на потенциалните

туристи, трябва да се провеждат периодично мероприятия по актуализиране на

продуктовите характеристики, както и по въвеждане на нови елементи.

Голяма част от културния туризъм се свързва с археологията. Тя е най-

привлекателна, защото е свързана с непрекъснато откриване на нови паметници, с

показване на нови реставрирани обекти, т.е. това е най-динамичната част на

културния туризъм. Основните извори на археологията са археологическите

паметници.

Културното наследство по българските земи е богато и многообразно.

Населявани от праисторически времена, в тях се откриват трайни следи от различни

епохи с богати традиции. Кръстопътното ни местоположение обяснява

преплитането, смесването, взаимните влияния на култури, нрави, религии на

племена и народи, живели и кръстосвали региона. Туристите имат възможност да

видят хилядите културни послания, оставени по българските земи през вековете.

53

Безценно е културно-историческото наследство на древните траки, гърци, римляни,

на поколения българи, оставили чрез достиженията си интересна и полезна

информация за бита, традициите и духовните си прозрения.

Едни от най-ранните следи от древността са открити в пещерата Бачо Киро

край Дряновския манастир. Това са кремъчни и костни оръдия на труда и

керамични съдове от средния и късния палеолит. Ценни за науката са находките от

селищните могили край с. Хотница (Хотнишкото съкровище) и с. Караново

(Карановската селищна могила). Намерените златни предмети във Варненския

халколитен некропол са определяни като най-старото обработено злато в света.

Край Стара Загора са открити най-древните медни рудници в Европа, в чиито

галерии още от края на V хил. пр.Хр. е добивана медна руда и са изработвани медни

изделия. Сред съхранените шедьоври на късното праисторическо изкуство на

Балканския полуостров са уникалните пещерни рисунки в Магурата (северозападно

от Белоградчик).

Сред най-ценното, открито по българските земи, е културното наследство на

траките, сътворили множество художествени и архитектурни шедьоври.

Тракийското изкуство, претърпяло дълъг и сложен път на развитие от началото на

късната бронзова епоха до края на античността, ни е завещало забележителни

съкровища, гробници, храмове, светилища, градове.

Впечатляващи са тракийските съкровища, сред които се открояват

Панагюрското златно съкровище, Рогозенското съкровище, Вълчитрънското

златно съкровище, Боровското сребърно съкровище, Врачанското съкровище и

др. Красиви и ценни с украсите си са и Кралевското златно съкровище,

Летнишкото съкровище, Луковитското съкровище и пр.

Сред предпочитаните обекти на културния туризъм у нас са Казанлъшката

гробница и Свещарската гробница, включени в Списъка на световното културно

наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Интерес предизвиква

Александровскатагробница (край с. Александрово, Хасковско) с ценна стенописна

украса, Мезекската тракийска гробница (Хасковска област) и др.

54

Любопитни детайли от строителни техники и художествени похвати от

античността се откриват и в останките от царствените тракийски градове Кабиле (до

Ямбол) и Севтополис (под водите на язовир “Копринка” край Казанлък), както и от

гръцките черноморски колонии Одесос (Варна), Аполония (Созопол), Месембрия

(Несебър), Дионисополис (Балчик) и др., много от които са възникнали върху стари

тракийски селища.

През 90-те години на ХХ в. особена популярност добива районът на

Казанлъшката котловина (известен като Долината на розите), където се откриват

нови гробници, представящи развитието на тракийската култура между V-ІV в.

пр.Хр. България и светът заговори за Долината на тракийските царе.

Откритията на българските археолози от последните години граничат със

сензации. Огромен е интересът към тракийския култов център Старосел (край

Хисаря, Пловдивска област), към Перперикон (край Кърджали, в Източните

Родопи), където бе открит скален свещен град на траките, към Татул, към

съкровищата от Златиница, Синеморец и др.

И днес личат следи от градежи от римско време: крепостни стени и форуми,

храмове и терми, амфитеатри, стадиони и сгради с различно предназначение от

древните градове Филипопол/Тримонциум (дн. Пловдив), Сердика (дн. София),

Одесос (дн. Варна), Пауталия (дн. Кюстендил), Диоклецианопол (дн. Хисаря),

Абритус (дн. Разград), Никополис ад Иструм (северно от В. Търново), Никополис ад

Нестум (източно от Гоце Делчев), Нове (до Свищов), Сексагинта Приста (дн.

Русе) и др. Много от тях, частично реставрирани и удачно експонирани, дават

представа за уменията на някогашните строители и архитекти.

След най-популярните са античният театър в Пловдив, римските терми

във Варна, музейната експозиция на открито от Сексагинта Приста в централната

част на Русе, внушителните останки от антични терми (Асклепионът на Пауталия)

в Кюстендил и др. Ценни и много интересни са късноантичните подови мозайки от

Августа Траяна (дн. Стара Загора), римските и ранновизантийски мозайки от

някогашния Марцианопол (археологически резерват), мозайките в единствения по

рода си Музей на мозайките в Девня. От тази епоха са Силистренската сводеста

гробница, Поморийската куполна гробница, Хисарската семейна гробница,

известна с оригиналните си фрески и др.

55

След обявяването през ІV в. на християнската религия за равноправна с

останалите религии, започва строителство на християнски храмове по нашите земи.

Интересни от научна гледна точка и много посещавани са

раннохристиянските църкви “Св. София” и ротондата “Св. Георги” в София,

несебърската църква “Св. София” (Старатамитрополия), Червената църква край

Перущица и др.

Голям и напълно оправдан е интересът към оцелелите културно-исторически

паметници от времето на Дунавска България, основана от кан Аспарух.

Внушителните останки на Плиска и Велики Преслав (първата и втората столица на

Дунавска България) са живите свидетелства за традиционните строителни умения,

донесени от древните българи. Величествената им архитектура е своеобразен

символ на политическия, стопанския и културен възход на средновековната

българска държава. Царуването на Симеон Велики, белязано с изключителен

политически подем и разцвет на културата и книжнината, е определяно като Златен

век на българската култура.

Най-значителният ранносредновековен паметник на българското

монументално изкуство и единствен по рода си в европейската културна история, е

скалният релеф Мадарски конник (край с. Мадара, Шуменско), включен в списъка

на световното наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Живият символ на българската държавност във времето е Велико Търново,

един от най-посещаваните градове в България. Част от територията на града е

обявена за музеен резерват Блестяща столица на Българското царство през ХІІ-ХІV

в., Търново е сред най-големите по площ и численост градове в европейския

югоизток по онова време.

Оцелялото до днес (частично или изцяло реставрирано) отново връща към

времето на царствения Търновград, когато са издигани великолепни дворци,

манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, големи сгради. Разцветът на

забележителната Търновска художествена школа е пряко свързан със стопанското и

политическото укрепване на царството, с мащабното строителство и усилената

книжовна дейност в царския двор, патриаршията и манастирите. Сред върховите

художествени постижения са книжните миниатюри, някои от които могат да се

видят и днес (в Иван-Александровото евангелие, Манасиевата хроника, Томичовия

псалтир и др.). Най-значителната културна проява през късното българско

56

средновековие и най-забележителното българско литературно явление през ХІV в. е

Търновската книжовна школа, свързана с дейността на Патриарх Евтимий.

Сред оцелелите културни паметници от този период са стенописите в някои

от търновските църкви, иконите в несебърските и други църкви.

Особено внимание заслужават уникалните фрески в Боянската църква и

Ивановските скални църкви, оценени по достойнство и включени в списъка на

световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Тези безспорни

шедьоври на средновековното ни изкуство представят пред света достиженията на

българския творчески гений.

От периода на османското владичество могат да се видят стенописи в

църквите в Кремиковския, Драгалевския и други от манастирите на т.нар.

Софийска (Мала) Света гора край София, в метоха “Орлица” на Рилския

манастир, в арбанашките и други църкви и манастири.

Изключителният подем в архитектурата и изобразителното изкуство, дошъл с

Възраждането, намира израз в строежа на забележителни жилищни и обществени

сгради, в представителни църкви и манастири. В тази ведра и изпълнена с градивна

енергия епоха се раждат и забележителните художествени школи в Самоков,

Трявна, Банско, чиито представители създават изключителни образци в

резбарството, иконописта, живописта.

Обект на културен туризъм са както редица селища и квартали, запазили

атмосферата на Възраждането като Копривщица, Старият Пловдив, Велико

Търново, Арбанаси, Жеравна, Боженци, Трявна, Банско, Мелник и др. (част от тях

са със статут на културно-исторически резервати), така и забележителни манастири

и църкви, сред които Рилският, Бачковският, Троянският, Роженският,

Преображенският манастир, църквата “Св. Богородица” в Пазарджик,

църквата “Св. Троица” в Банско и др. Превърнали се през ХVІІІ-ХІХ в. в оживени

центрове на културния и социално-политическия живот, българските манастири

57

стават естествени средища за духовна и материална изява на пробуждащата се

българска нация.

Периодът след Освобождението на България (1878) се характеризира с

мащабно строителство. Масово се изработват градоустройствени планове, оформят

се градските центрове, издигат се масивни сгради с нов, европейски вид,

модернизира се интериорът на градските къщи. Появяват се специални салони,

луксозни кафенета и клубове, където в приятна и изискана обстановка се обсъждат

актуални въпроси, свързани с културата и политика на следосвобожденска

България. Европейското влияние прониква все по-осезаемо както в бита и нравите

на хората, така и в архитектурния облик на новостроящите се сгради. Бързо и

видимо се променят през годините градове като София, Пловдив, Варна, Русе,

Бургас и др.

Много от съвременните български градове съчетават по естествен начин

многовековната си история и художествените образци от различни епохи с живото,

шумно присъствие на съвременния живот.

Едни от тях са университетски центрове и оживени средища на днешния ни

културен живот, други са модерни курорти, предлагащи добри условия за почивка,

удобства и развлечения. И независимо къде се намират - в планината, в полето или

край морето, те привличат с разнообразните и изненадващи възможности на

културния туризъм у нас.

Утвърдени или утвърждаващи се, българските художници, писатели и

артисти, музиканти и певци, архитекти, учени и изобретатели създават утрешното

българско културно наследство, отправяйки духовните послания на съвременна

България към света и бъдещите поколения.

Унаследили творческия потенциал на хилядолетна култура, те изграждат

оригинални музикални и словесни образи, ваят скулптури и нови архитектурни

силуети, създават неповторими платна, рисунки и пластики. Светът добре познава

изявените ни творци, с които България се гордее.63

Малко са държавите в света, които са наследили такова многопластово

историческо и културно разнообразие на територията си. България е осеяна с

63 Сред тях са Борис Христови и Николай Гяуров, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска, Алексадрина Милчева и Христина Ангелакова, Минчо Минчев и Мила Георгиева, Васко Василев и Людмил Ангелов, хоровете “Мистерията на българските гласове”, “Гусла” и “Йоан Кукузел”, Детският радиохор и хор “Бодра смяна”, Иван Милев и Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, Жорж Папазов и Димитър Казаков, Никола Манев, Вежди Рашидов, Светлин Русев...

58

останки от некрополи, селища, крепости, светилища, пътища, мостове и чешми от

античността и средновековието. Историческите находки говорят за развита духовна

култура и различни религиозни вярвания. Култовите места по българските земи са

многобройни и разнообразни.

В България, държава създадена от няколко народа – прабългари, траки и

славяни, от векове и до днес българите толерантно съжителстват с турци, арменци,

евреи, цигани, власи, каракачани, липовяни и много други малцинства.

Възможностите за културен туризъм включват посещения на обектите от

Списъка на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство:

Като част от световното културно наследство седемте исторически обекта и

двата парка представят страната ни в Списъка на Световната организация за

образование, наука и култура – ЮНЕСКО(Таблица 4).

Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти

поставени под закрилата на ЮНЕСКО са част от наследството, без което

човечеството не би било същото.

През 2005г. ЮНЕСКО добавя и още една българска забележителност в

списъка на световните съкровища – този път в листата на нематериалното културно

наследство са включени и уникалните изпълнения на фолклорния ансамбъл

„Бистришките баби”.

Бистришките баби са група за автентичен фолклор от софийското село

Бистрица. Групата е създадена преди около 60 години и представя автентични песни

от Шоплука. Поради своеобразното си полифонично пеене групата на Бистришките

баби става известна по света. Пеенето им е уникално, много старинно, запазено още

от предхристиянската епоха.

Специалисти го определят като уникална полифония на три гласа.

Полифонията е архаичен тип пеене с характерна мелодика, сърханило се през

хилядолетията.

Групата на Бистришките баби гостува многократно в Англия, Франция,

Белгия, Италия, Германия, САЩ. През 1978 година получават престижната

"Европейска награда за народно изкуство" на фондация "Алфред Тьопфер",

Хамбург. Бабите и техните внучки представят България и на "Европалия" в Белгия

през 2002 година. През 2005 година Бистришките баби са включени в Списъка на

шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.64

64 http://bg.wikipedia.org

59

Таблица 4. Българските обекти поставени под закрилата на ЮНЕСКО

* Боянска църква * Ивановски скални църкви * Казанлъшка гробница * Мадарски конник * Несебър — старият град * Рилски манастир * Свещарска гробница

Нематериално наследство

* хор „Бистришките баби“

* Национален парк „Пирин“ * Природен резерват „Сребърна“

Материално наследство

Природно наследство

Боянската църква, станала един от първите български паметници под

закрилата на ЮНЕСКО е символ на второто българско царство и тогавашната епоха

на подем, книжовност, висока средновековна култура предвещаваща появата на

Ренесанса в Европа.

Част от църквата е изографисана 1259г. и е ранно свидетелство за

еволюцията на църковния източно православен канон и влиянието му върху ранно

ренесансовите майстори на "Треченто" като Джото.

"Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в

софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша.

Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като

културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на

ЮНЕСКО под № 42.65 Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в.,

1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени

достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори

живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. «Боянски

майстор») от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската

живописна школа.

Ивановски скални църкви - Църквите и всички помещения край тях в

местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети

65 http://portal.unesco.org/culture

60

архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким,

избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто

българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор

в Търново.

Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-

1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени

ктиторски портрети.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която

е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и

Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат

стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от

върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която

се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древния

тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр.

Хр.

От 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно


Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в

коридора и куполното помещение - едни от най-добре запазените стенописи на

антична живопис от ранноелинистическата епоха.

МаNдарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в

скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в

североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е

за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г. Към момента

мадърския конник

Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на

българската държава от ханския и период. В естествена големина са изобразени

конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче,

което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.

Несебър - Стария град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните

периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е

пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под

водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната

61

крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският

полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия,

а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия. За първи път

градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум

завладява с пристъп града и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време

Несебър - както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на

царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни

търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с

княжествата на север от р. Дунав.

Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция,

Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. Църквите “Св. Стефан” - (XI в.) и

“Св. Йоан Кръстител” - (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски

църкви-шедьоври от ХIII-ХІV в. Църквите “Св. Петка” (Параскева) - (XIII в),

“Св.Тодор” - (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” - (XIV в), имат преки

аналогии в търновска архитектура. При управлението на цар Иван Александър се

строят нови църкви - “Христос Пантократор” - (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” -

(XIV в.).

Рилският манастир е ставропигиален манастир. Основан е през Х век от Св.

Иван Рилски. Това е най-големият манастир в България. В двора на днешния

манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от

местния феодален владетел Хрельо.

Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил

принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище.

През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище.

Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо

Яворов и др.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир",

през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на

ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи

от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли,

икони, оръжия, монетна колекция и др.

Свещарската гробница се намира в Североизточна България. Разкрита е

през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила. Представлява тракийско-

62

елинистична гробница от първата половина на ІІІ в. пр. н. е. Това е царска гробница,

в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко

обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни

камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с

полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над

тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

През 1985 Свещарската гробница е включена в Списъка на световното

културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк Пирин - паркът е институционализиран през 1962 г. с цел

опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. През

1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се

намират в Европа.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата - Баюви

дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват

Юлен. Резерват Баюви дупки - Джинджирица е част от мрежата на биосферните

резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Резерватът „Сребърна” е разположен край село Сребърна, на 16 километра

западно от Силистра. Той обхваща езерото "Сребърна" и неговите околности.

Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и

Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има

охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на

неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав

пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар,

синьогушка, мустакат синигер и др. През 1975 г. “Сребърна” е включена в

Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение.

През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г.

влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните

забележителности на ЮНЕСКО.

България става първият славянски книжовен център, когато столицата

Плиска приема учениците на светите братя Кирил и Методий. При коронясването си

френските крале са полагали клетва върху Реймското евангелие, което е препис (ХІ-

ХІV в.) от старобългарско евангелие от ХІ в., написано на кирилица (българската

63

азбука).66 Една от древните цивилизации, населявала тези земи през V хилядолетие

пр. хр., е сътворила т.нар. Варненско златно съкровище - най-старото златно

съкровище, открито досега по света. Последните разкопки при селата Старосел в

Средногорието и Перперек край Кърджали поставят пред учените нови въпроси –

каква е била връзката между Микена и населението на Тракия, само тракийски ли са

градът и светилището при Перперек или са дело на по-древен народ?

Вече се знае, че произходът на прабългарите е много стар, води началото си

от Тибет и народът им е бил велик и могъщ. През вековете манастирите са едни от

най-важните културно-просветни и книжовни средища, в който живеят и работят

известни духовници.

Едно от последните разкрития на европейски учен е, че вероятно тук, а не в

Месопотамия или Китай, се е зародила първата човешка писменост.

2. Профил на туриста, практикуващ културен туризъм

Съвременният „човек на свободното време” или т.нар. Homo turisticus

преживява дълбоки качествени промени в културния си мироглед. Те се дължат

преди всичко на процеса на глобализация и развитието на световната култура, на

които противостоят тенденциите на регионализиране и индивидуализиране на

културата (Фиг. 4).

Културните събития са носители и катализатори на промени, които проф. В.

Нащед67определя като формиращи три специфични потребителски профила:

културно инспирирани, културно заинтересовани и културно мотивирани.

Вследствие на това предпоставките и мотивите на потребителя за предприемане и

66 Днес Реймското евангелие се намира в градската библиотека на гр. Реймс, Франция.67 Nahrstedt W. Kultur Events im Tourismus.

64

участие в туристическо пътуване могат да се търсят сред т.нар. механизми на

действие на културата:

• Социализация. В отличие от инстинктите културата не се предава по

наследство, тя се придобива и учи през целия човешки живот и отговаря на

обкръжаващата социална среда. Именно поради това културата съдържа в себе си

специфично историческо отражение, а критериите и валидността за оценката й

важат само в пределите на даденото културно пространство. Оттук стремежът за

запознаване и разширяване на културата може да бъде удовлетворен посредством

нови преживявания и обогатяване на познанията. Акцентът на този вид мотивация е,

че по собствен свободен избор се търси социализация с култура със запазени и

уникални характеристики.

• Интериоризация. Произлиза от латинското interior, което означава

вътрешен и представлява процеса на усвояване на външните за индивида норми на

култура като вътрешни потребности, собствени норми и принципи. Туристът,

интериоризиращ поведенческия модел на даденото общество, се приобщава в

максимална степен до неговата същност, постъпва като останалите и така се чувства

свободен.

• Ресоциализация. Процес на повторна социализация, настъпваща в

случаите, когато човек се оказва сред чужда за него култура.

Културата и нейното познаване може да придобие принудителен характер,

тъй като неспазването й води до изолация, която може да прерасне в морален натиск

от страна на местното общество като възмущение от проявена непочтителност и

неуважение. Доказано е, че туристите получават най-голямо удовлетворение, когато

не се приемат за "туристи".

Прегледът на научната литература в търсене на информация за профила на

туриста, търсещ продукта на културния туризъм, може да бъде систематизиран в

следните няколко основни характеристики:

По-високо образователно равнище и култура.

По-високо ниво на платежоспособност и съответно склонност да се

харчи повече.

По-продължителен престой в посещаваната дестинация.

65

По-възрастни (над 48 години), които не търсят съотношение качество-

цена (value-quality), a търсят цена за времето, което те са отделили

(value-time).

Целенасочен опит за установяване на контакт и комуникация с

местното население-домакин.

Намерения за по-задълбочено опознаване на културата, традициите,

обичаите и т.н.

Допълва се с други по-малки и краткосрочни пътувания във

вътрешността.

По-силни и положителни възприятия (мотивацията е различна),

интереси и нагласи.

В проучване на СТО за североамериканския пазар се разграничават три

основни пазарни сегмента: търсещи „култура”, търсещи „познание”, търсещи

„развлечение”. Засиленият интерес към културния туризъм се дължи на все по-

голямото търсене за задоволяване на социокултурни потребности. Профилът на

туриста показва хора с по-високо образование, с по-изявени културни интереси и

по-богата душевност, които пътуват и търсят по-качествени и разнообразни

туристически услуги. Обикновено са достатъчно платежоспособни, почитатели са

на нетрадиционните видове почивка и пътувания.

Друго проучване68 от 2002 г., проведено в САЩ, показва, че туристите, които

пътуват с цел културно-познавателен туризъм, са склонни:

да харчат повече от останалите туристи - средно 722 щ.д. на пътуване

спрямо 603 щ.д. за всички останали туристически пътувания;

близо 1/3 удължават престоя си с цел посещение или участие в

кулутурно мероприятие;

предприемат по-дългосрочни пътувания с продължителност на

престоя средно 4,7 нощувки спрямо 3,4 нощувки за останалите видове

туризъм;

с висока покупателна активност: 44% спрямо 33% за останалите

видове туризъм;

склонни да летят до посещаваните места: 22% спрямо 18%.

Друго широко използвано разграничаване е обособяването на туристите в две

основни групи:

68 http://history.utah.gov/heritage_tourism_toolkit/general_information/thebigpicture.

66

с основна цел запознаване с културно-историческото наследство и

съвременната култура на даден регион;

с различна цел на пътуването, независимо от това включват

посещения на културно-исторически обекти.

За идентифицирането им е възможно да се използват различни подходи:

социодемографски, мотивационни и по-веденчески.

При социодемографски характеристики идентифициране на целевите групи

потребители се прави чрез статистически данни за потреблението на продукта на

културния туризъм. Най-често използвани те критерии са възраст, социално-

икономическия статус и образование на индивидите. Различните проучвания

открояват сходни демографски характеристики като по-високо ниво на образование,

по-големи приходи и по-богата култура от потребителите на останалите видове

туризъм. В проучване на европейските музеи образоваността се откроява като най-

значимия фактор, отговорен за посещаемостта на музеите69.

Според Richards (1996 г.) социално-икономическият статус е другият

индикатор за идентифициране на потребителите на продукта на културния туризъм.

Авторът посочва, че „принадлежността към по-висока социална класа най-общо

дава по-големи възможности за участие в културния туризъм (като по-високи

доходи и мобилност) както и наличието на „културен” капитал, необходим за

потреблението”.

Демографският подход обвързва понятието културен туризъм с

потреблението на т.нар. "висша" култура, чието разбиране и оценка зависи от

познанията и образоваността на потребителите. Оттук в редица документи,

програми и стратегически планове се залага, че културният туризъм е елитарен,

насочен към сегмента на по-платежоспособни и образовани туристи.

С разширяването периметъра на формите и практиките, присъщи за

съвременния културен туризъм, този подход ще има силно ограничаващ характер.

Друг подход за идентифициране на целевите потребители е разграничаването

им от гледна точка на тяхната мотивация. Потребностите за културен туризъм

включват задължително запознаване с културата и културно-историческото

69 Schuster. Cited in Richards, 1996 c, p. 51

67

наследство извън постоянното местожителство на туристите. Тези потребности са в

основата на мотивите, които са дълбоко личностни интереси за разширяване на

познанията.

От общите туристическите мотиви за културния туризъм се открояват

образователни, откриване, научаване на нещо ново, социални контакти и общуване.

Silberberg70 и Lord71 посочват, че съществуват четири нива на мотивация за

предприемане на културен туризъм (Фиг. 5):

силно мотивирани (15%) - изборът им за предприемане на

туристическо пътуване зависи от културно-историческото наследство;

частично мотивирани (30%) - съчетават културния туризъм с почивка,

отдих, посещение на приятели и роднини;

туристи, чието посещение на културно-истори-ческите обекти има

допълващ ефект (20%) - водещ е друг мотив, но при възможност

съчетават с културен туризъм;

инцидентно посещаващи културни обекти, без предварително

планиране (20%) - не е предвидено, обикновено ги водят (приятели,

роднини, служебно).

Останалите 15% представляват категорията на т.нар. незаинтересовани

туристи, които не желаят да посещават културно-исторически обекти и

забележителности.

Фиг. 5. Основни категории туристи, потребители на културния туризъм

70 Silberberg, T. (1995) Cultural tourism and business opportunities for museums and heritage sites. - Tourism Management 16 (5), 361-5

71 http://www.lord.ca/Media/Artcl_PowerCulturalTourism-GL.pdf

68

15% - силно мотивирани

30% - частично мотивирани

20%- допълващ характер

20 % - инцидентен характер

Източник: http://www.lord.ca/Media/ArtcLPowerCulturalTourism-GL.pdf

Bywater72 (1993г.) прави собствен анализ на категориите туристи, като

идентифицира три основни групи:

„истински”туристи, които правят своя избор за предприемане на

туристическо пътуване, мотивирани от възможността да посетят и да

се запознаят с културно-историческото наследство на посещаваната

дестинация;

„инспирирани от културата” туристи, които предприемат

туристическото пътуване на своя живот до съответна дестинация;

„привлечени от културата” туристи, които биха желали да посетят

някои културни забележителности, но окончателният избор на

дестинация се прави по други причини;

Друг подход за идентифициране на сегмента на туристите на културния

туризъм е според техните поведенчески характеристики, тяхното поведение и

морал. Това се дължи на факта, че културният туризъм се счита за един от най-

хуманните, отговорни и устойчиви форми на туризма. В този контекст Butcher73

прави разграничение между туристите на културния и масовия туризъм. Основните

различия според автора са изведени в Таблица 6.

Таблица 6.Различия между масовия и културния турист според Butcher

Характеристики на масовия турист Характеристики на културния турист• „Еднообразие: не включва изживяване на културните • Различия: търсят се културните различия и тези наразличия, тъй като се основава на масово маркетиран и

обкръжаващата среда, като насърчават и подкрепят

потребяван продукт в курортните комплекси, специално

тези различия;

създадени за туристите; • Културна деликатност: полагат усилия да научат повече• Незрялост: липсва самоограничение (например за културата и езика на обществото домакин.

72 Bywater, M. Market for cultural tourism. 199373 Butcher, 2003, p.21-22

69

употребана алкохол, слънчеви бани и др.); Съзнават значимостта на културните различия при

• Разрушителност: в две направления както по отношение

сблъсъка между туристи и обществото домакин,

на последствията от туризма върху околната среда и деликатни в своето поведение;

както и чрез налагане на туристическата култура на

• Градивност: когато възможно имат градивно поведение,

обществото домакин, без да се интересуват от него.

отчитайки местната култура и среда (покупки на

Туристите са егоистични субекти заети единствено със занаятчийски стоки вместо сувенири).собственото си удоволствие.

3. Анализ на конкурентните дестинации на България в областта на

културния туризъм

Богатият потенциал на България в областта културния туризъм и

алтернативния екотуризма предпоставят и конкурирането с дестинации като

Гърция, Италия, Турция (културен туризъм), Република Хърватия, Испания,

Румъния (екотуризъм). От съществено значение е да се отбележи, че конкурентните

страни разполагат със стратегии за развитието на туризма и преследват сходни цели,

налице е високата степен на сходство в стратегиите.


туристическа дестинация Турция

3.1.1. Общ преглед на туризма

През последните години Турция се наложи като популярна туристическа

дестинация за международните туристи. Според статистически данни Турция става

все по-интересна в контекста на туристическото търсене. Тя е сред първите в света в

тази категория, както и най-развиващата се страна от Средиземноморието, следвана

70

от Египет и Република Хърватия. Много специалисти от сектора предвиждат

Турция да стане най-предпочитаната европейска държава след Франция, Италия и

Испания в близко бъдеще въпреки че и трябва още доста, за да се достигне нивото

им. Според данни на Световната организация по туризъм (СОТ) за 2006г. Турция

заема 11-о място в световен мащаб по брой привлечени туристи и 9-о място по

приходи от международен туризъм. Данните са както следва: 18,9 мил.туристи и

16,9 млрд.щ.д. приходи от международен туризъм. Въпреки че и двата показателя

отбелязват спад за 2006г., цифрите сами по себе си са достатъчно респектиращи,

като очакванията за 2007г. са показателите отново да придобият положителни

стойности.

Като цяло Турция има огромен потенциал за туристическо развитие поради

своето богатството на природни и културни забележителности.

Седемте различни климатични зони и облика на целия континент се

проектират в една единствена държава.

От степите на Анадола и обширните езера на Черноморското крайбрежие,

към издигащите се на 8 400 км вулкани в централната част, Турция предлага

привлекателен туристически продукт.

3.1.2. Туристически продукт, целеви пазар и потенциал за развитие

Основният туристически продукт, върху който се фокусира предлагането на

Турция, е масовият морски туризъм. Като съпътстващи продукти се предлагат

културно-познавателни турове, шопинг турове и сити-брейкс.

Основните целеви пазари са: Германия и Русия. Трябва да се отбележи, че в

последните няколко години Турция се превърна в силен конкурент на България по

отношение на вътрешния пазар.

Основни слабости на продукта:

Климатът на страната е много топъл и сух;

Много райони със значителен туристически потенциал все още не са

достатъчно развити;

Сезонността също е проблем, тъй като туристите пристигат през

краткия летен сезон и в ограничена в географска област;

Що се отнася до мерки за сигурността, Турция се намира в район на висока

сеизмична активност, който в миналото имаше проблеми като терористични актове,

71

войната в Персийския залив, нахлуването на Ирак, и др. с отрицателно въздействие

върху туризма. През последната година основен политически конфликт,

интерпретиран в чуждестранните медии – кюрдския проблем.

Продуктова структура включва:

исторически

културен

екологичен

Продуктов потенциал: конгресен

яхтинг

морски атракции

голф

разнообразяване на еко/тематични паркове, развлечения сред

природата/

Програмата за развитие на Турция74 предвижда усвояване на егейското

крайбрежие за спа и балнео хотели. Termal Tourism - всеки от комплексите включва

хотелска база, медицински център / в т.ч. спа/, курортен парк.75 Според анализите на

турските експерти най-важен в този комплекс услуги е медицинския център, който

предлага широка гама традиционни методи на лечение и нетрадиционни техники.

На територията на Турция се експлоатират 1 300 геотермални източника.

Приложение: балнеология, отопление, в градската среда, в селското стопанство,

свързано с обслужването на туризма.

Оценка на състоянието: създадена е добра база за рационално използване на

природните ресурси по крайбрежието.

Основни цели в програмата за развитие на туризма:

разширяване обема на предоставяните услуги;

увеличение на приходите чрез повишаване на качеството.76

Водещи принципи в привличането на инвеститори:

изследване на националния интерес;

изучаване интересите на потенциални инвеститори с опит в

туристическата / спа/ индустрията

74 Tourism investment opportunities of Turkey, ITB Berlin 12.03.2009, Ministry of culture and tourism, General Directorate of Investment and Establishments, http://www.kultur.gov.tr/EN75 www.turkeytourism.com/hotel/turkey76 Tourism investment opportunities of Turkey, ITB Berlin 12.03.2009, Ministry of culture and tourism, General Directorate of Investment and Establishments, http://www.kultur.gov.tr/EN

72

Техники за привличане на инвеститорски интерес:

за атрактивни за турската страна частни проекти държавата чрез

Министерството на туризма и културата предоставя земя;

за проекти с национално и местно значение, които не привличат голям

инвеститорски интерес – предлагат се в пакет с атрактивни за инвеститорите обекти

от националната програма.77

Цел № 1 на Турция за следващите 5-7 години – развитие на термалния

туризъм и налагане на Турция като спа-дестинация.78

3.1.3.Силни и слаби страни

Силните страни на Турция като туристическа дестинация се отнасят до

следното: добра визова политика с Русия; дотации в транспорта и инженерната

инфраструктура; конкурентни цени и гъвкава ценова политика; разнообразие в

предлагането - уникални природни, исторически и културни дадености; отделяне на

значителни средства за туристическа реклама в чужбина (над 65 млн. щ. д. от

държавата за 2006 г. и още толкова от частния бизнес79).

Слабите страни могат да се търсят в следното: влошени условия за сигурност,

за което допринася и кризата в Ирак; солено море, високи температури през м. юли

и август.


туристическа дестинация Гърция


Наред с Турция, Гърция заема една от водещите позиции в класациите,

изготвени от Световната организация по туризъм по брой чуждестранни туристи и

77 http://www.kultur.gov.tr/78 Tourism investment opportunities of Turkey, ITB Berlin 12.03.2009, Ministry of culture and tourism, General Directorate of Investment and Establishments, http://www.kultur.gov.tr/EN79 http://www.itbmatching.de

73

приходи от международен туризъм – съответно 17-а и 12-а позиция в световен

мащаб. 2006 г. Популярността на страната се дължи на прекрасната природа, чисти

води и хилядолетна културна история.

Основното предлагане на Гърция е в сегмента на „ваканция на море” и

културно-познавателните турове, като туризмът е един от основните двигатели в

гръцката икономика, довел до развитие на много региони в страната, вкл.и на

островите, които се утвърдиха като туристически дестинации на световно ниво.

Атина (Гърция) е първата столица - домакин и Европейска столица на

културата през 1985 г80.

Оттогава, всяка година, един или повече редове насочват вниманието към

културно наследство и лансират редица културни мероприятия, които въвличат

широк спектър от участници.

Атина (Гърция) – 1985

Солун (Гърция) – 1997

Патра (Гърция) – 2006


Основните целеви пазари са Германия, Великобритания, а в последните

години и Русия.

Трябва да се отбележи, че в последните няколко години Гърция се превърна в

силен конкурент на България по отношение на вътрешния пазар.

През последните години туристическата инфраструктура е осъвременена

след домакинството на Олимпийските игри през 2004 г., като сега Гърция е идеално

оборудвана да отговори на високите стандарти в настаняването. Страната

постепенно се утвърждава като добър избор за провеждането на конгреси,

международни изложения и други прояви, както и за огромни инвестиции в

туристическия отрасъл, като например разгръщането на големи хотелски комплекси

или специализирани съоръжения (голф игрища, малки пристанища) за привличането

на специални групи туристи.

80 Проектът Европейски град на културата е лансиран от Съвета на министрите на 13 юни 1985 г. Инициативата

е на Мелина Меркури - по това време Министър на културата на Гърция. От този момент проектът става все по-популярен сред гражданите на Европа и нараства неговото културно и социо-икономическо влияние чрез множеството посетители, които привлича. Проектът Европейски столици на културата събира хората на Европа заедно. Той е възможен благодарение на финансовата подкрепа на рамковата програма Култура на Европейската комисия. Информационен източник: Европейски столици на културата, официален сайт на Култура Европейски институт за културни маршрути

74

Входящите туристи предпочитат да посещават известни крайбрежни

курорти, като островите Крит, Корфу, Родос, както и Цикладските о-ви. Местните

гръцки туристи предпочитат същите дестинации, но Атика е най-популярната сред

тях, тъй като е източник на разнообразни дестинации за кратки пътувания през

почивните дни.

Проучване на Heritage Destination Consulting Ltd. проведено през 2006г.81

представя някои ключови теми за гръцкия туризъм:

Приблизително 95% от посетилите Гърция са доволни;

Мнозинството от туристите не са обмисляли и други дестинации при

вземането на решение;

Любезността и гостоприемството на гърците са елементите, които

туристите ценят най-много.82

Основни слабости на продукта:

Цените не само в този бранш, но и като цяло, се считат за много

високи, както страната остава назад в ценовата конкуренция в сравнение с други по-

евтини дестинации с изгодни и сходни турисически продукти (например Турция);

Много области със значителен туристически потенциал са

недоразвити (тематични паркове, таласотерапия, термални извори);

Сезонността продължава да бъде проблем, тъй като туристите пътуват

предимно през краткия летен сезон в определени райони (предимно на островите).

3.2.3. Силни и слаби страни

Силните страни на Гърция като туристическа дестинация се отнасят до

следното: изключително разнообразна природа, подходящ климат за морски

туризъм, съхранени паметници на древна култура и история; добре позната

туристическа страна с подходяща инженерна и туристическа инфраструктура;

ежегодна рекламна кампания; над 30 туристически представителства в чужбина;

утвърдени пазари в близките и далечни страни (напр. САЩ, Япония); добра

практическа подготовка на кадрите; стабилна държавна подкрепа за развитие на

81 http://www.itbmatching.de82 http://www.heritagedestination.com

75

отрасъл (инвестициите за следващите 6 години ще надхвърлят 20 млрд щатски

долара).

Слабите страни се отнасят до: еднотипност като предлагане и туристически

продукти, ежегодно завишаване на цените, особено на допълнителните услуги;

известно изоставане в обновяването и развитието на хотелиерската база (особено в

Северна Гърция).


туристическа дестинация Испания


Испания успя да утвърди имиджа си на дестинация от световна величина и

години наред задържа водещите си позиции в класациите на Световната

организация по туризъм (СОТ). През 2006 г. Испания заема второ място в света

както по брой чуждестранни туристи, така и по реализирани приходи от

международен туризъм. Цифрите са впечатляващи: 58,5 мил.туристи (+4,5%) и 51,1

млрд.щ.д. (+5,6%).

Тези успехи на Испания се дължат както на изключителното разнообразие от

предлагани туристически продукти: морска ваканция, културно-познавателни

турове, екотуризъм, сити-брейкс, вино и кулинария и др., така и на добрите ценови

равнища, които испанската туристическа индустрия успя да задържи през

изминалите години.


Страната е една от водещите дестинации в света и неоспорим лидер за

морски почивки. Испанската брегова ивица се разпростира на 3 904 км на

полуострова и цели 2036 км на островите, което обхваща разнообразни природни

условия, забележителности и възможности за туризъм.Тъй като търсенето на

плажни почивки е задоволено Испания предприема политика на разнообразяване на

туризма. Това се съчетава с нови тенденции за по- чести и кратки почивки с различи

видове транспорт, които да допринесат за намаляването на ефектите от сезонността

и да стимулират развитието на вътрешността на страната.

Основните целеви пазари са: Германия, Русия, Великобритания.

76


Конкретни преимуществата на испанския туризъм са следните:

Страната поддържа позициите си на глобалния туристически пазар и е

популярна като качествена туристическа дестинация;

През последните години страната се преобрази в държава, предлагаща

разнообразни туристически продукти (спортен, културен, конгресен

туризъм);

Испания има много добра туристическа инфраструктура;

Предлага висококачествени услуги главно за настаняване и

туристически съоръжения;

През следващите години Испания планира да инвестира чрез

“програма за качество на туристическите продукти” в осигуряването

на продукти за туристическия бранш с цел да разнообрази туризма и

да намали сезонността.

Основните сегменти за инвестиции ще бъдат спортния, здравния,

културния, бизнес и селския туризъм.

Недостатъците на туризма в Испания са:

Конкурентите на Испания по Средиземноморието предлагат много

изгодни цени и представят по-висок годишен ръст от Испания;

Туризмът в страната е силно зависим от туристите на няколко

държави (главно Германия и Англия);

Разходите на туристите в Испания за 2008 г. спаднат от 711€ на човек

на 695€ и като цяло остават ниски през последните пет години;

Съществува страх от тероризма след атаките в Мадрид през 2004 г.

77


туристическа дестинация Италия


Италия е утвърдена туристическа дестинация, заемаща водещи позиции в

световен мащаб. Според данните на Световната организация по туризъм (СОТ)

Италия се нарежда на 5-о място по брой чуждестранни туристи (41,1 мил.души през

2006 г.) и на 4-о място по реализирани приходи от международен туризъм (38,1

млрд.щ.д. за 2006 г.).83

Туристическото предлагане на Италия е изключително разнообразно и се

простира в сегментите на културния туризъм, ваканция на море, сити-брейкс,

щопинг, вино и кулинарния, ски-туризъм, спа-туризъм. Не е случайна

популярността на страната като „най-големия музей на открито” в световен мащаб

поради невероятното културно наследство на Италия


През последните Италия е „преоткрита”от туристи от Америка, Азия и

Япония, Китай.

Все повече туристи биват привличани в по-непознати маршрути като

например малки градчета сред хълмовете на Южна Тоскана или “Кинк Тер”(пет

морски общности в Лигурия).

През последните години, особено след приемането на еврото, почивките за

чужденци се оскъпиха, но забележителностите и съоръженията, които се предлагат

като услуги позволяват на туристическия сектор да запази водещото си място

независимо от общите трудности и някои отрицателни резултати на представянето.

Устойчивите и алтернативните туристически продукти привличат

вниманието на все по-голям брой местни и чуждестранни туристи.

83 http://www.unwto.org

78

Разкриването на провинциалните области в Южна Италия и Сицилия ги

превърща в модерни дестинации през лятото на 2004г. поради повишаването на

търсенето на автентичния начин на живот, местната и регионална кухня, балнео и

спа туризъм и др.

Основни целеви пазари са: Германия, Австрия, Русия, Япония, Корея и др..


Конкретните преимущества на Италия са:

Италия има потенциал за целогодишен туризъм, тъй като предлага

многообразни туристически забележителности и съоръжения, от морски до зимни

ски курорти;

Италия има много добра обща, транспортна и туристическа

инфраструктура;

Предлага висококачествени услуги главно за настаняване и

туристически съоръжения;

За близките години Италия също планира да инвестира чрез

“програма за качество на туристическите продукти” в осигуряването на продукти за

туристическия сектор.

Недостатъците на италианския туризъм са:

Италия е скъпа дестинация.

Хърватското крайбрежие и други Средиземноморски дестинации

предлагат същите туристически продукти като Италия, но на по-ниски цени;

Италия се счита за страна с висока престъпност;

Също така се смята, че нивото на качеството на услугите в Италия не е

задоволително.

79


туристическа дестинация Румъния


Румъния е една от дестинациите, които се развиват относително бързо през

последните няколко години. На този етап обаче Румъния не попада сред първите 50

дестинации в световен мащаб както по брой чуждестранни туристи, посетили

страната, така и по реализирани приходи от международен туризъм.

Въпреки по-неблагоприятните метереологични условия и нереновирана

хотелска база, румънското Черноморие би могло да се превърне в конкурент на

българското Черноморие в следващите години. Основните сегменти, с който е

популярна Румъния на целеви пазари като Германия, Австрия, Италия,

Великобритания и т.н. е културният туризъм и наблюдението на птици в делтата на

р.Дунав.

Новата стратегия за развитие на туризма фокусира вниманието върху

развитието на морския туризъм, на базата на изграждането на съвременни

черноморски курорти, развитие на балнеологията и спа-туризма, културния

туризъм. залагат се и сериозни амбиции за развитие на зимен ски туризъм.


Румъния традиционно предлага многообразни туристически продукти от

културни посещения на ключови исторически забележителности до морски почивки

на Черно Море. Туризмът е концентриран главно в 5 отделни географски области:

Черноморското крайбрежие в централната/югоизточна част, делтата на р.Дунав на

югоизток, Трансилвания в централна Румъния, Молдова и Буковина на североизток,

Букурещ на юг.

Продуктова структура:

морски

културен туризъм

спа туризъм

екотуризъм

80

градски и селски туризъм

Над 46% от чуждестранните туристи са от съседните страни – Унгария и

Република Молдова.

Румъния предлага някои привлекателни и специализирани продукти като

долината Прахова за ски и сноуборд, екологичночистата делта на р. Дунав,

манастирите в Буковина и свързаните с граф Дракула забележителности в

Трансилвания.

Страната има огромен потенциал за туристическо развитие. Разположението

на страната е на по-малко от 3-часов полет от почти всяка столица в Европа,

предлага разнообразни уникални туристически продукти, безопасността и

сигурността на туристите е с висока степен; почти няма ограничения за влизане и

пребиваване в страната (безвизов режим за страните-членки на ЕС и други

развиващи се страни), интензивно се развива инфраструктурата на страната.

Недостатъците на туризма са следните:

Ниско качество на обектите за настаняване;

Разпръснатост на забележителностите по територията на страната;

Липса на достатъчно квалифицирани кадри.

4. Предимства и недостатъци на културния туризъм в

България

Предимства на културния туризъм в България могат да се сведат до следното:

• богатство на културно-историческо наследство:

• около 40 000 паметници на културата от различни исторически епохи;

• 7 културни и 2 природни обекти в Списъка на ЮНЕСКО за световното

културно наследство;

• 43 резервата;

• над 160 източно-православни манастира, много църкви и култови

паметници на други религии;

• над 330 музея и галерии;

• богата фестивална и празнична традиция;

• съхранено етнографско наследство;

81

• икономическа рентабилност - посетителите на обекти от културния

туризъм разходват на място значително повече средства от туристите за ваканция.

Недостатъците могат да се търсят в следното:

• културният туризъм у нас не е изведен като приоритет на държавната

политика по туризъм;

• липсва програма за развитие на културния туризъм;

• липса на актуална статистическа и адекватна оперативна информация;

• недостатъчна и слабо развита инфраструктура, обезпечаваща достъп

до културно-историческото наследство на страната;

• недостатъчен брой квалифициран туристически персонал;

• липса на интерпретационни табла и надписи на чужди езици в голяма

част от музеите в страната;

• правната уредба, която има отношение към този вид туризъм е

недостатъчна, а съществуващата такава се нуждае от прецизиране и актуализация;

• недостатъчни средства за рекламна и информационна кампания за

развитието на културен туризъм в България;

• липса на данъчни преференции в областта на културния туризъм;

• липса на обвързаност между приходите от туризма и финансирането

на дейности, свързани с опазването и социализирането на културно-историческото

наследство;

• силна централизация на финансовите средства, невъзможност за пряка

регионална активност.

5. Проблеми и предизвикателства пред опазването на културно -

историческо наследство на България

Архитектурнинте ансамбли, сводести мостове и къщи, изградените в

хармония на камък и дърво, красива дърворезба върху тавани и църковни олтари,

уникални фрески и икони в манастирски обители, живи музеи под открито небе в

планината са сериозна предпоставка за развитието на културно-исторически

туризъм.

82

България се нарежда на призовото трето място по културно-историческо

наследство в Европа. По брой и разнообразие на културно-исторически паметници

пред нас са само Италия и Гърция.

Културно-историческото наследство на България остава далеч назад по

популярност от средиземноморските държави, въпреки че е земя на седем цивили-

зации - праисторическата, древно-гръцката, римската, древнотракийската,

византийската, българската и ислямската (виж Приложение 4).

Седем велики цивилизации и грижата за опазването на оставеното от тях

богато културно-историческо наследство е основна грижа на държавата. За

осъществяването на икономически ефективен туризъм, политиката на държавата в

областта на туризма трябва да е насочена към опазване, реставриране и

рекламиране на културно-историческото си наследство.

Повече от 40 хиляди са регистрираните недвижими паметници на културата в

България, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн.

движими.

Колко туристи виждат това национално богатство обаче не се знае. В

България липсва статистика колко чужденци идват, за да видят тракийските чудеса,

средновековните крепости, римските бастиони, старите манастири и какви са

приходите от тези посещения.

Държавната агенция по туризъм определя развитието на културния туризъм

за приоритетен през 2008 г. Културният туризъм привлича по-платежоспособни

туристи и носи повече приходи, освен това няма сезонен характер.

Този вид туризъм в световен мащаб е много по-печеливш от морския и

планинския, на които основно разчита България.

Единственият критерий за броя на туристите е броят на посетителите на

музеите. Но национална статистика за това не съществува.

Старата българска столица Велико Търново например отчита 20% ръст на

туристите за 2008г. През 2008 г. с посещенията на 303 200 туристи Велико Търново

отбеляза рекорд. Туристите там са с над 71 хил. повече от 2007 г. Общо 32 090

туристи са посетили културно-историческите забележителности на Велико Търново

през първото тримесечие на 2009. С 803 са повече туристите за първите три месеца

на годината спрямо миналата година и с 2286 повече от 2007 г.

83

Туристите в архитектурния резерват “Арбанаси” са се увеличили с 340, а

платените посещения на крепостта “Царевец” има спад от 500 души, но ако се

отметнат няколкото безплатни дни за историческия хълм, определено продължава

тенденцията към нарастване на туристическия интерес към старопрестолния град. 84

Но няма статистическо наблюдение върху туристическите посещения в

Перперикон, Татул, Долината на тракийските царе. Тракийското чудо Перперикон

например е все още безплатна туристическа атракция, само за около месец през

2007 г. има 100% ръст на туристите в сравнение с 2006 г., когато е имало повече от

150 хиляди посетители.85

Националният исторически музей отчита невероятен бум в посещенията -

само за 6 години има шесткратно увеличение. През 2000 г. музеят е посетен от 33

960 души, докато през 2007 г. броят им е 184 352. Много явно е отчетен интересът

на чужденците към съкровищата в музея - преди шест години броят им е 4316 души,

докато през 2006 г- те са вече 27 250.86 Нарастващият с бързи темпове интерес към

Националния исторически музей обаче не дава пълна картина за цялата страна.

Липсата на статистика за брой на туристите и приходите от културен туризъм

в цялата страна далеч не е най-важният проблем.

Закон за опазване на културно-историческото наследство се подготвя около

16 години, докато в същото време липсват правила и регулация за частните

колекционери и собственици, често попадащи във фокуса на медийния интерес.

Едва през 2009г се приема Закон за културното наследство87.

Дълги години липсата на адекватна държавна политика и участие на

неправителствените организации и бизнеса в процеса на опазването на културно-

историческото наследство оказва също отрицателно влияние върху пълното

оползотворяване на културно-историческия потенциал на страната за развитие на

икономически ефективен туризъм.84 Източник: "Известия на Исторически музей - Велико Търново", Регионален исторически музей – Велико; Годишникът се издава от Регионален исторически музей – Велико от 1962 г. до сега. Поддържа кногообмен с над 70 страни по света. Издава свои рекламни материали - пътеводители, дипляни, футляри, албуми, исторически пъзел и 52 вида картички на музейни обекти и находки. Успешно работи с международни археологически експедиции: българо-британска, българо-полска и др. Гостува с изложби в Англия, Полша, Италия, Испания, Украйна, Югославия, Япония и др.85 Изчисленията са на археологът проф. Николай Овчаров. Източник: www.archaeology.travelguide-bg.com86 Източник: http://www.historymuseum.org/ 87 Закон за културното наследство, Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.

84

Необходимо е да на национално ниво да се определят приоритетни памет-

ници на културата и те трябва да бъдат финансирани от държавата.

За останалите да се прецени кои трябва да се поемат от общините, кои да

станат обект на публично-частно партньорство.

България може да постигне високи икономически резултати от културен

туризъм, но за това е необходима стратегическа рамка. В европейските страни

например законово е регламентирано опазването на ландшафта - при

социализацията на паметника този, който ще го използва и ще печели от това,

трябва да разположи туристическата инфраструктура така, че да не нарушава

ландшафта. Ако има една крепост или манастир, хотелът трябва да е на разстояние

поне километър.

В Европа например съществуват национални тръстове за опазване на

културно-историческото наследство още от 30-те години на миналия век. Това са

независими и неправителствени организации, чиято грижа е стопанисването и уп-

равлението на природни резервати и паметници на културата. Те се самоиздържат,

но и разчитат на държавни субсидии.

За пример могат да се посочат Ирландския и Холандския национален тръст.

Холандският национален тръст „Гелдерланд“. Той е създаден през 1929 г. с

идеята за опазването на един замък и прилежащите му площи от застрояване. Към

момента тръстът стопанисва повече от 11 ха земи, 50 културни паметника, 6 музея и

паркове. Годишният бюджет на организацията е 20 млн. евро, като 75% се

осигуряват от тръста, останалите 25% се отпускат от правителството на базата на

дългосрочни планове и договори, обясни експертът.

Начините за самофинансиране са: отдаване под наем, членски внос,

туристически такси от вход за стопанисваните обекти, дарения, кандидатстване по

европейски програми. Тръстът има повече от 43 хиляди членове, за него работят

1000 експерти и над 6000 доброволци.

Независимо от дейността и собствеността си всичките тръстове имат еднакви

характеристики88. Всички са неправителствени организации, но поддържащи добри

връзки с правителствата си. Всички се самоиздържат, но и разчитат на държавни

субсидии. Приходите идват най-вече от членски внос, дарения, наследства, доходи

от собственост и от инвестиции.

88Източник: www.internationaltrusts.org: сайт на Европейската мрежа на националните организации за културно наследство.

85

Ирландският национален тръст „Ан Ташка“ извършва консултантски и

адвокатски услуги за защита на културно-историческото наследство.Тръстът е

попечител и собственик на повече от 6800 акра природни резервати, 17 акра

крайбрежни ивици, 4 езера, 6 острова, 9 моста, един замък, по-малки къщи и

паметници на културата. Но освен със стопанисването им организацията следи

непрекъснато за други обекти в риск, както и изготвя проучвания, с които

информира правителството за тези проблеми. Тръстът е обхванал 66% от всички

училища в страната и децата се обучават по специални програми за опазване на

природното и културното наследство.

Повече от 120 подобни организация в цял свят са обединени в International

national trusts organization.

Също така, може да се създадат постоянни смесени (държавно – общински)

комисии за опазване на културно-историческото наследство, с основна задача

формиране и контрол върху политиката за опазването по места. Те трябва да бъдат

постоянни, за да бъде политиката последователна, и смесени, за да е непосредствено

съгласувана, т.е. единна. Те могат взимат своевременни и целесъобразни решения

по основни или спорни въпроси, да инициират, разглеждат и предлагат за

утвърждаване документи с нормативен, програмен или планов характер, да

сътрудничат при проекти, засягащи повече общини, да следят постоянно и отблизо

прилагането и ефектите от възприетата политика. В тези си функции те няма да

дублират, нито заменят, експертната дейност на консултативните органи към

министерствата и към общинските администрации, макар и да се произнасят по по-

крупни проекти.

Създаването и представителството в тези комисии, задължителността и

начина за приемане на решенията би трябвало да се регламентират с нормативен

акт, най-добре – със закона.

Освен институционалното представителство, в тях следва да се предвиди и

гражданско участие - на професионалните колегии и на обществеността чрез НПО,

т.е. политиката за опазване в устройствения контекст да се формира и контролира в

условията на реално публично-частното партньорство.

Като първа стъпка може да се препоръча създаването на такива комисии поне

за общините с най-богато и ценно културно-историческо наследство (КИН), с

86

развитие или потенциал за културен туризъм, както и със засилена инвестиционно-

строителна активност.

Сред приоритетните действия на национално ниво трябва да бъдат въвеждане

на европейските модели за управление и стопанисване на културното наследство,

развитие на публично-частните партньорства. Засилване на европейското и световно

измерение на българското културно наследство.

Основните проблеми, касаещи паметниците на културата, могат да се

разделят по равнища така:

На общодържавно равнище

Икономически, произтичащи от смяната на собствеността.

Вследствие на реституцията редица сгради-паметници преминават в частни

ръце. Връщането на земеделски и изобщо извън-селищни територии на

собствениците им поставя и археологически паметници на културата в частни

парцели. Появява се освен частна и държавна, и общинска собственост. Новите

икономически условия пораждат и продължават да пораждат неясноти и проблеми с

културното наследство. Поради се спекула с обявени и защитени от закона

паметници на културата, особено в централните градски части. Мащабните

инвестиционни инициативи - приватизация, концесии и пр. на големите

индустриални обекти, прокарването на мощна инфраструктура за пътища,

транзитни нефто- и газопроводи и други подобни – откриват цели фронтове срещу

археологическото наследство.

Финансови проблеми

Финансови проблеми, произтичащи от кризисното положение в страната и

изразяващи се във факта, че както държавата, така и общините, че дори и

новопоявилите се частни собственици на реституирани обекти-паметници на

културата, разполагат с твърде ограничени средства или даже изобщо нямат такива

за опазване, поддържане, ремонти и прочее процедури, свързани с грижите за

паметниците на културата.

Държавата и общините не разполагат с финансови средства и за поддържане

на институциите, чийто предмет на дейност е културно-историческото наследство,

като музеи, научни институти, научни лаборатории и пр.

Организационни проблеми

87

Организационни проблеми като например: липса на опит в новите условия;

необходимост от реорганизация в институциите и пренастройване съобразно новата

реалност; липса на координация в действията между министерствата отговорни и за

паметниците на културата; нуждата от реорганизация в мерките по охрана на

паметниците на културата и преосмисляне на нормативната база; децентрализация

на дейността по охрана на паметниците на културата и иницииране на частни

експертни органи и неправителствени организации в това направление;

наложително синхронизиране с европейските и световни стандарти, институции,

форми на охрана и контрол върху паметниците на културата и пр.

Правни проблеми

Правни проблеми - наложителни изменения в законодателството по охрана

на паметниците на културата съобразно новите условия; преосмисляне на

законодателството в посока специфициране на законите за културните ценности по

браншове; нужда от координиране и съчетаване на законите и нормативните

документи, касаещи различни аспекти на културно-историческото наследство, в

това число Закона за паметниците на културата и музеите с тези за Опазване на

околната среда и Закона за устройство на територията; синхронизиране на

законодателството по опазване на паметниците на културата и изобщо - културното

наследство с международните конвенции и други.

Специфични проблеми за паметниците на културата

Собствено специфични проблеми за паметниците на културата също

съществуват на държавно ниво като например: необходимост от нова критериална

база за класификация на паметниците; децентрализация на грижите, съобразно

ценността на паметниците и ревизия на списъците с декларирани и регистрирани

паметници на културата в цялата страна; пълно обществено достояние на списъците

с паметниците на културата за осъществяване на ефикасен обществен контрол;

спешни реакции и мерки, ограничаващи щетите върху важни паметници на

културата, вследствие на мащабни мероприятия от техногенна и антропогенна

дейност, в ситуация на безконтролност при смяната на собствеността; ограничаване

на иманярството чрез законодателството и строга наказателна отговорност;

съблюдаване на новите световни тенденции, целящи мъдрата употреба на

паметниците на културата, извличане на икономически ефект от тяхното използване

и прагматизъм в действията с културното наследство.

88

Проблеми на равнище общини и кметства

Липса на средства за охрана и поддържане на паметниците на

културата.

Липса на кадри с подходяща квалификация за работа по охрана на

паметниците на културата.

Липса на целенасочено внимание към паметниците на културата,

подценяване на тяхното значение и възможности за възвръщаемост от вложените

средства в тяхното поддържане и охрана.

Липса на инициативи, програми за действие, коопериране на усилията,

иницииране на мероприятия на тази база, на постъпки пред съществуващи фондове

с тази тематична насоченост и пр., и пр.

Дублиране на усилия и действия, при липса на единна регионална

стратегия и координация.

5. Основни насоки за повишаване ефективността на културния туризъм

в България

За по-добро оползотворяване потенциала на културно-историческото

наследство, респективно развитието на културен туризъм в страната е необходимо

осъществяване на дейности в следните насоки:

• разрботване на Програма и план за действие за развитие на културния

туризъм в България;

• въвеждане на регионално и местно ниво на добри практики за

културен туризъм;

• разработване на програма за съвременно развитие и туристическа

адаптация на музеите и галериите;

• правно регламентиране развитието на т.нар. “тематичен туризъм”

(тематични паркове-етнографски музеи и комплекси на открито, паркове за траките,

славяните, Аспарухова България);

• създаване на правни предпоставки за категоризиране и

концесиониране на културните и религиозни паметници;

89

• разработване на съвременна адекватна на потенциала на страната

маркетингова концепция за представяне и налагане положителния образ на

България като туристическа дестинация за културно-исторически туризъм;

• извършване на оценка, изработване на методика и препоръки за

превръщане на паметниците на културата в завършен туристически продукт;

• извършване на оценка и осъществяване на промени (осъвременяване)

на музейни експозиции с цел увеличаване на атрактивността им;

• ангажиране на местни НПО, общински ръководства и бизнес

организации в разработването и осъществяването на проекти на културния туризъм,

финансирани със средства по различни програми;

• насърчаване развитието на сувенирната индустрия;

• насърчаване развитието на събитийните форми на туризъм като

основни туристически продукти /фестивали, традиционни празници/ и на културния

туризъм като елемент на допълнителните програми в рамките на конгресни и

конферентни прояви;

• разширяване на научните търсения и подготовката на специалисти в

областта на културния туризъм в средните и висши училища;

• организиране на обучение и преквалификация на кадри за работа в

сферата на културния туризъм: организатори, аниматори, мениджъри, уредници др.;

• насърчаване работодателите в туризма да инвестират във формирането

на нови професионални умения, в подготовката и квалификацията на кадрите в

сферата на културния туризъм;

• привличане на творческия потенциал на научни работници и експерти

за създаване на съвременна промоционална система от исторически мотивирани

“легенди” за България, като част от общоевропейската и световна история с цел

стимулиране дейностите по разработка на рекламни и комуникационни стратегии;

• насърчаване издаването на специализирана туристическа литература и

адаптирани преводи, с оглед културния и ценностен капацитет на основните целеви

групи туристи;

• обвързване на местните планове за инфраструктурни проекти,

финансирането на дребния и среден бизнес, преквалификацията и пр. с конкретно

формулирани проекти за развитие на културния туризъм;

90

• установяване на връзки между отделни региони на страната и

сравними по обхват области в други страни от региона или в Европа, в общи

културно-туристически проекти, известни като културни маршрути;

• създаване на програми за подпомагане на връзките и обмяната на

информация и опит с европейските институции;

• участие в международни програми за интегриране на българската

култура в общоевропейските културни процеси;

• създаване на националната мрежа на културни туристически

маршрути и коридори и тяхното интегриране в мрежата на европейските културни

маршрути и културни коридори; участие на страната в международните културни

коридори на Югозападна Европа - Пътят на водата, Наследството на траките,

Наследството на Византия. Чрез културните коридори балканските страни да

предложат общ туристически продукт и да се наложат на пазара с нов туристически

имидж;

• насърчаване и подпомагане формирането на сдружения от типа на

клъстерите „Античният път на виното”, „Пътят на Орфей”, „Пътят на Дионисий”;

• популяризиране по света на българското културно наследство и

актуалната култура като част от образа на България чрез активно използване

потенциала на Българските културни институти и разкриване на нови културно-

информационни центрове в страни, представляващи перспективни за България

туристически пазари;

• извършване на регулярни маркетингови проучвания на туристите и

специфичните туристически им интереси и нужди при посещение в културни

институции и обекти на културно-историческото наследство;

• създаване на национални регистри на културно-историческите

паметници, с посочени собственици като част от електронен каталог от база данни

за природните, исторически, религиозни и архитектурни забележителности на

България;

• създаване на национална мрежа от електронни (дигитални)

туристически маршрути;

• използване на формите на публично-частното партньорство при

реставриране на възрожденски къщи и развитие на архитектерно-историческите

резервати;

91

• подобряване на механизмите на взаимодействие между институциите,

имащи компетентност в областта на културата и въпросите свързани с туризма.

• насърчаване въвеждането на модерни информационни технологии при

представяне и маркетиране на културното наследство;

• организиране на международно туристическо изложение „Културен

туризъм” – ежегодно;

• подобряване достъпността до обектите на културно-историческото

наследство;

• разработване и разпространение на информационни и на рекламни

материали, провеждане на и участие в семинари, кръгли маси, конференции,

туристически изложения и други PR, рекламни и маркетингови кампании и др.

инициативи, посветени на развитието на културния туризъм.

92


ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПОВИШАВАНЕ ИКНОМИЧЕСКАТА

ЕФЕКТИВНОСТТА НА ТУРИЗЪМА В БЪЛГАРИЯ И РОЛЯТА НА

МАРКЕТИНГА

1. Ролята на заинтересованите страни за повишаване на

икономическата ефективност на туризма

Икономически ефективното и устойчиво управление на дестинацията

изисква изграждането на ефективна структура, при която да се гарантира

сътрудничеството на различните заинтересовани страни и да е възможно ефективно

лидерство. В съответствие с насоките на ЕК участниците в туристическата дейност,

в частния и публичния сектор, следва да повишат собствената си информираност по

въпросите и да предприемат съответните действия за тяхното решаване.

Подходът се основава на сътрудничеството – постигане на баланс между

целите на развитието на туризма, опазването на околната среда и интересите на

социалната общност.

Регионалните и местни власти играят важна роля в провеждането на

държавната политика в областта на туризма, като се отчитат интересите на

туристическия бизнес, на местната социална общност, на институциите по

съхранение на екологичните и културни паметници, на транспортните органи, на

професионалните сдружения (синдикати), на местните образователни и обучителни

институции.

1.1. Роля на туристическия бизнес

Степента на обратна връзка с туристическия бизнес е важна за постигането

на по-устойчиво развитие на туризма.

Основните отговорности включват:

Активно участие в структурите и дейностите на местно управление на

дестинациите;

Съобразяване с екологичните и социалните фактори при вземане на

решения за инвестиции и ценообразуване;

93

Насърчаване на по-широко разпространение на подходите на

корпоративна социална отговорност и активно привличане в социалния диалог;

Разработване на системи за управление на околната среда;

Осигуряване на равни възможности по политиките за заетост;

Засилване на връзките с местната социална общност;

Гарантиране, че целият персонал на компаниите е запознат обстойно с

въпросите на устойчивото развитие;

Прилагане на постиженията и критериите за устойчиво развитие при

избора на доставчици и в дейностите по възлагане на обществени поръчки,

включително пътуванията;

Осигуряване на необходимата информация за посетителите и

предоставяне на съдействие заприлагане принципите на устойчиво пътуване;

Участие в доброволни схеми за съхранение на природното и

културното наследство и подкрепа на местните социални общности;

Инвестиране във формиране на нови професионални умения,

необходими за адаптиране към промените в технологичното развитие и

изискванията на работното място.

1.2. Роля на образователните и научноизследователските институции

Образователните и научноизследователски институции също играят важна

роля за постигане на целите на развитие в туризма.

Ключовата им роля се свързва с организирането на изследвания и при

насърчаване разбирането на въпросите на устойчивото развитие в туристическия

сектор.

Университети, колежи и други обучителни организации, които включат

въпросите на устойчиво развитие в основните си предмети и курсове за обучение по

туризъм, както и да осигурят достъпно обучение по основните въпроси на

устойчиво и икономически ефективно развитие.

1.3. Роля на професионални сдружения и синдикати

94

Тяхната основна роля е да представляват интересите на заетите лица в

туристическия сектор и да се ангажират със социалния диалог и преговорите с

предприятията и представителните организации на работодателите.

По този начин те играят основна роля за гарантиране на социалната

отговорност за ефективно развитие, в контекста на икономическите ползи и

екологичната отговорност.

1.4. Роля на потребителските сдружения

Тук се визират асоциации, които поддържат пряка връзка със своите членове,

или непряко чрез по-широко представителство. Те са добре позиционирани за

изпращане на посланията относно принципите на устойчивото развитие и на

специфична информация за проблематиката, както могат да бъдат основно звено за

обратна връзка и оценка на предоставените услуги.

1.5. Неправителствени организации

Неправителствените организации на национално и местно ниво могат да

играят важна роля за приноса към политиките, изследванията, стандартите,

сертифицирането и комуникацията.

1.6. Туристи

Туристите трябва да осъзнават въздействието на техните пътувания върху

природата и местните общности и да приемат своите отговорности, за да придадат

по-голяма устойчивост на сектора.

Основните отговорности включват:

Избиране на устойчиви форми на транспорт и възможности за

настаняване;

Популяризиране на избрания модел за ваканция през цялата година;

Намаляване на потреблението на енергия и вода по време на престоя;

Намаляване и рециклиране на използваните материали и мнимизиране

95

на отпадъците;

Минимизиране на смущенията /например от шум, вредни газове/;

Събиране на информация за подобряване на разбирането за

посещаваните дестинации;

Уважение към природата, културата и ценностите и традициите на

приемните общества;

Осигуряване на подкрепа за местната икономика, включително и чрез

закупуване на местна продукция;

Принос за проекти, свързани със съхранение на природното и

културното наследство.

2. Органи на управление и ролята им за повишаване икономическата

ефективност на туризма

2.1. Роля на държавните органи

Във всички страни на национално равнище съществува държавен орган,

компетентен по въпросите на туризма. В страните от балканския регион въпросът за

необходимостта от държавна намеса в туристическото развитие е решен еднозначно

в негова полза, макар да се признава, че успехът на туризма е зависим главно от

частната инициатива. Само в Гърция обаче съществува самостоятелно

Министерство на туризма (Таблица 7). Разпространен вариант е смесено

министерство, в което туризмът е равноправна или доминираща сфера. Друга форма

е наличието на звено в министерството на икономиката, а в по-редки случаи - и в

други министерства.

В България обаче органът е държавна агенция подчинен на Министерския

съвет на страната.

Таблица 7. Вид на специализирания държавен орган по туризма

96

Страна Държавен орган

България Държавна агенция по туризъм

Гърция Министерство на туризма

Турция Министерство на културата и туризма

РумънияМинистерство на малките и среднипредприятия, търговията, туризма и

Македония Министерство на икономиката

Съпоставянето на субектите на туристическата политика в България, Гърция,

Турция, Румъния и Македония е подходящо тъй като тази група страни е

достатъчно голяма и не е еднородна по отношение на политическо устройство,

равнище на икономическо развитие, ниво и тип на развитие на туризма, място на

туризма в националната икономика и др. Същевременно посочените страни са сред

първостепенните конкурентни туристически дестинации на България. Петте страни

се намират в един и същ регион, разполагат със сходни туристически ресурси, на

чиято основа формират сходни продуктово-пазарни матрици.

Самостоятелно или смесено министерство, в което туризмът е равноправна

сфера, съществува в страните, в които той е силно развит, заема висок дял в

националната икономика и му се отделя приоритетно значение като генератор на

валутни приходи, работни места и пр. Наличието на такова министерство, което е

израз на повишеното значение и на по-силна административна намеса в

туристическото развитие.

2.2. Роля на регионалните органи

Макар че в повечето балкански страни съществуват звена в регионалната

администрация, които отговарят за туристическото развитие, обособена регионална

туристическа администрация с широки компетенции има засега само в Гърция.

Приликата между тях е очевидна - те са големи по територия и население, с големи

регионални административни единици и същевременно са водещи дестинации на

международния туризъм и допускат по-висока степен на държавна намеса в

развитието на туризма. И в трите страни през последните 15-20 г. има ясен стремеж

към децентрализация на административните функции.

Регионалните администрации в някои отношения дублират функциите на

централното правителство за съответната територия, а в други ги допълват (най-

97

вече по отношение на регулирането на предлагането чрез лицензиране,

категоризиране и др.).

Един от резултатите от формирането на регионални туристически

администрации е повишеното внимание към вътрешния туризъм, който е бил

подценяван в близкото минало, поради това че не е свързан с валутни приходи.

Рязко се засилва и маркетинговата активност, като се формират специфични образи

(имиджи) и се провеждат диференцирани рекламни кампании за отделните региони.

2.3. Ролята на общините

Общините са особено важен субект на туристическата политика. Това е

свързано с изключителните им компетенции в областта на физическото планиране и

земеползването, с дейността им по създаване и поддържане на местната обща

инфраструктура, както и с прякото им участие в туристическото предлагане (в т. ч.

изграждане и експлоатация на общински туристически съоръжения, туроператорска

дейност, информационно обслужване на посетителите).

Тяхната дейност се смята за решаваща за успеха и типа на туристическото

развитие. Същевременно общините се разглеждат като особено подходящ обект на

туристическото планиране, като се правят паралели между туристическото селище

(община) и класическото индустриално предприятие, което позволява при

управлението им да се прилагат основните принципи и техники на мениджмънта на

предприятието. От друга страна обаче, все по-ясно се поставят изисквания за

регионален подход към туристическото планиране и междуобщинско коопериране в

развитието на предлагането и маркетинга.

2.4. Ролята на браншовите организации

За разлика от организациите на дестинациите, браншовите организации

обединяват членове от един бранш (сектор) на туристическия отрасъл, което води

до хомогенност на интересите.

Те се отличават и по начина на финансиране (изключително от членски внос

и в някои случаи от собствени приходи), и по практическата им независимост от

администрацията както по линия на финансирането, така и по възможностите за

98

административен контрол и намеса. В повечето разглеждани страни браншовите

организации се създават доброволно, но има и такива, учредени със закон. Най-

общи техни функции са представяне на интересите на членовете пред

законодателната и изпълнителната власт, работа с обществеността за създаване на

добър имидж на съответния бранш, стимулиране на сътрудничеството и

координация на дейността на членовете и осъществяване на различни услуги в

полза на членовете (най-вече консултантски и информационни, но също съвместно

снабдяване и др.).

Всяка страна има развита система от браншови организации, вниманието в

настоящата курсова работа е насочено към организациите на национално равнище.

Тяхната систематизация също е проблематична поради голямото им разнообразие,

но все пак могат да се изведат няколко основни типа: асоциации на регионалните

туристически организации, на минералните бани и курортите, на пътническите

агенции и туроператорите, на хотелиерите и ресторантьорите и общи асоциации на

туристическата индустрия. Първите два типа трябва ясно да се разграничават от

организациите на дестинациите.

Макар че техни членове са регионални (а в някои случаи и локални)

туристически организации, по своите функции те са по-близо до браншовите,

отколкото до организациите на дестинациите, още повече че в почти всички страни

те съществуват паралелно с националните туристически организации. Друг проблем

е предаването на точните наименования, които са твърде разнообразни (асоциации,

федерации, конфедерации, съюзи и др.).

Въз основа на всичко, казано дотук могат да се направят няколко основни

извода:

• Държавните органи се стремят да провеждат активна туристическа

политика и се намесват пряко с административни мерки в развитието на туризма.

• Държавните органи търсят взаимодействие с частния сектор, за да се

осигури реализацията на националната, регионалната или общинската туристическа

политика. От голямо значение за това е системата от туристически организации.

3. Роля на маркетинга за повишаване икономическата ефективност

99

Чрез създаването на продуктови стратегии на регионално ниво (области и

общини), може значително да се оптимизира модела за развитие на българския

туризъм и на туристическия продукт на България с оглед постигането на висок и

устойчив икономически растеж.

Маркетинговите стратегии и необходимите маркетингови проучвания ще

съдействат за укрепване на пазарните позиции на българския туризъм и

модернизиране на комуникационната и търговска политика.

Не трябва да се пренебрегва необходимостта от повишаване на качеството на

туристическото обслужване и осигуряване на публичния и частния сектор с

квалифициран персонал.

Регионализация на туристическата политика ще съдейства за осигуряване на

цялостно представяне и използване на туристическия потенциал на страната. С

прилагането на пространствен подход маркетинговите усилия ще бъдат съобразени

с капацитета на територията и съвременното ниво на усвояване количествен растеж

на туризма.

Също така е необходимо институционално и нормативно адаптиране на

българския туризъм към туризма в страните от ЕС и възприемане на стандартите,

приети в напредналите туристически страни. Подобряване на бизнес средата и

разширяване на българското присъствие в международните туристически

организации ще съдейства за популяризирането на България като атрактивна

туристическа дестинация.

3. 1. Международен туризъм

Провеждането на ефективни маркетингови проучвания и целенасочена

реклама може значително да се подобрят икономическите ефекти от туристическия

сектор в страната. За повишаване на икономическата ефективност на

международния туризъм е необходимо създаване на лесно разпознаваема и

конкурентоспособна търговска марка на туристическата дестинация - България.

Като разбира се това не означава маркетинговата стратегия да е изцяло

имиджова и да акцентира върху популяризира България като

100

цяло, необходимо е и продуктово ориентирана маркетингова стратегия на ниво

туристически район.

В тази връзка е необходимо провеждането и насърчаването на дейности,

допринасящи за:

осъществяване на целева реклама на българския туристически продукт с

ясно дефинирани приоритетни продукти и услуги;

запазване на традиционните пазари и постепенно разработване на нови

пазарни сегменти;

подобряване ефективността на стратегиите за маркетинг и реклама и

контролиране на тяхната продуктивност на специфичните пазари, като периодично

се разглеждат и поставят маркетингови цели;

рекламни дейности, като подготовка и разпространение на

информационни и рекламни материали на национално ниво, за регионите и техните

туристически продукти, организиране на и участие в регионални, национални и

международни туристически панаири, организиране на регионални туристически

панаири, експедиентски пътувания, опознавателни пътувания, посещения на

пътнически агенти, туроператори, автори на пътеводители, журналисти и др.;

провеждане на целенасочени и периодични проучвания и анализи на

туристическите пазари, нужди и тенденции;

фокусиране върху маркетингови и рекламни действия за подпомагане на

алтернативния туризъм и на този, насочен към задоволяване на специфични

интереси;

маркетингови и подобни проучвания на регионално, национално и

международно ниво, подобряване на туристическата статистика, както и

разпространяване на данни сред по-широка аудитория;

въвеждане на съвременни информационни технологии за създаване и

модернизиране на националните системи и мрежи за информация и

разпространение (като например национална мрежа от туристически

информационни центрове;

интернет базирана национална туристическа информационна система;

подобряване на туристическата информационна система на ДАТ, вкл. Националния

туристически регистър), включително доставка на оборудване;

101

въвеждане на съвременни технологии и информационни системи с цел

подобряване на информационното обслужване, маркетинга и планирането на

туристическите дестинации, като създаване, реконструкция/ремонт и/или

оборудване на туристически информационни центрове, включването им в

регионални или по-големи мрежи и информационни системи, интернет-базирани

регионални системи за информация и разпространение (e-маркетинг), туристически

бази данни, основани на ИТ и др.;

подкрепа на дейностите за обществено осведомяване и информационни

услуги за местния бизнес и общности, като комуникационни кампании за

подобряване на осведомеността относно природното и културното наследство и

приноса на туризма към развитието, разпространение на подходяща информация

сред туристическия бизнес, организиране на туристически форуми за насърчаване

на ефективната двустранна комуникация, участие и ангажиране на местния бизнес в

установяването и разрешаването на общи проблеми и др.;

създаване на обща туристическа интернет страница /портал/ на България

и електронна карта със 100-те национални туристически обекти;

разширяване на системата на мобилен екскурзовод;

мониторинг на ефективността на маркетинговите дейности.

3. 2. Вътрешен туризъм

За повишаване на икономическата ефективност от вътрешния туризъм е

необходимо Увеличаване на информираността на българските граждани за

възможностите за практикуване на туризъм в България и ангажиране на

туристическия бизнес в изработването на адекватен за българския пазар

туристически продукт.

В тази връзка е необходимо увеличаване позитивните аспекти и възможности

за пътуване на повече български граждани в страната. За постигането на това е

необходимо:

подпомагане по-ефективното използване потенциала на европейските

структурни фондове, възможностите за съвместно кандидатстване в европейски

програми и формите на партньорство между публичния и частния сектори и

обществото, за изграждане на интегрирани регионални туристически продукти за

насърчаване пътуванията на българските граждани в България;

102

провеждане на целенасочени и периодични проучвания и анализи сред

българските потребители на нагласата на потребителското търсене и пазара по

отношение на българския туристически продукт;

подкрепа на дейности за обществено осведомяване и информационни

услуги за местното население, като комуникационни кампании за подобряване на

осведомеността относно природното и културното наследство на страната;

разпространение на подходяща информация сред българските потребители;

осъществяване на целева реклама на българския туристически продукт с

ясно дефинирани приоритетни продукти и услуги сред българските потребители.

4. Ролята на туристическо райониране за провеждане на адекватна

маркетингова политика в сектора

Туристическото райониране е задължителна предпоставка и инструмент за

провеждането на регионализирана и териториално диференцирана политика.

Налице е необходимост от териториална основа за:

- обединяване на местните и предприемаческите инициативи в рамките

на „по-едри” регионални дестинации за преодоляване на проблемите с

фрагментирането и „локализацията” в развитието на продукта, маркетинговата и

рекламна дейност и с ограничеността на ресурсите на отделните фирми и местни

общности;

- регионално представяне на пазарите, т.е. България да се рекламира не

само като цяло, но и като съвкупност от туристически райони, всеки от които има

своя специфика и имидж, характерни ресурси и възможности за различни видове

туризъм и може да се разглежда като цялостен продукт, който в по-голяма степен

може да отговори на изискванията и интересите на различни пазарни сегменти.

Туристическото райониране е необходимо за по-адекватно отразяване на

моментното състояние на туристическото развитие в района и в страната като цяло.

Като по този начин се съдейства за провеждане на ефективна и масирана

национална реклама в чужбина, както и на вътрешния пазар, изработване на

рекламни стратегии и послания, съобразени с приоритетите, идентифицирани в

настоящата стратегия, в т.ч. чрез използване на големи туристически райони за

диверсифицирано и цялостно представяне на възможностите на страната на

туристическите пазари.

103

Необходимостта от териториално райониране кореспондира и с

възможностите за осъществяване на приоритетите в Национална стратегия за

развитие на устойчив туризъм, а именно:

Приоритет 2. Ефективни маркетинг и реклама на България като

туристическа дестинация и на туристическите райони.

Приоритет 3. Разработване на отговарящо на съвременните нужди

туристическо райониране и използване на туристическите райони за наблюдение,

планиране и насочване на туристическото развитие, осъществяване на маркетингова

и рекламна дейност на вътрешния и външните пазари, формиране на подходящи

организационни структури, координация на предлагането и прилагане на

регионално диференцирана държавна туристическа политика на стимулиране и

регулиране.

Държавната агенция по туризъм (ДАТ) изгражда през май 2008 г. нова

концепция за формиране на туристическо райониране в България (Таблица 5).

Цели на туристическото райониране могат да се сведат до следното:

Представяне на туристическия район като лесно разпознаваема,

атрактивна и уникална туристическа дестинация;

Формиране на запазена марка (brand) на туристическия район, който

го прави различен от другите туристически райони и изтъква най-характерното за

него;

Рекламиране на туристическия район посредством различните канали

за реклама / международни туристически борси и изложения, публикации в чуждата

преса и средствата за масово осведомяване и т.н./;

Маркетиране на туристическия район.

Основно предназначение и функция на районирането:

регионален маркетинг и реклама, базирани на диференциация между

отделните райони с цел представяне на международните пазари и постигане на

висока степен на разпознаваемост сред крайните клиенти;

насърчаване на партньорства на регионално ниво, подпомагане на

формирането и функционирането на регионални туристически организации за

управление на туристическите райони;

наблюдение и анализ на териториалното развитие на туризма.

104

Таблица 5. Туристически райони и подрайони в България

След анализ историята на туристическото райониране в България, може да се

обобщи, че са установени около 15 различни схеми на райониране.

Преобладаващата част от схемите не обхващат цялата територия на страната и се

различават по обхвата и границите на конкретните райони; също така предлагат

йерархия на районните единици (напр. район – подрайон...) и се ограничават до

цялостното разработване само на най-високите равнища и не на последно място

като недостатък може да се отбележи и очертаването на малък брой райони от най-

висок ранг. Част от схемите на туристическото райониране се съобразяват с

общинското деление. Друго характерно е, че преобладаващата част от схемите на

туристическото райониране на България са разработени въз основа на набор от

критерии.

Опитът на другите страни показва, че туристическите райони89 се разглеждат

като дестинации (териториално цялостни ареали) а не като „регионални продукти”.

Също така се покрива цялата територия на страната. Друго характерно извлечено от

чуждия опит е, че туристическите райони са големи - броят им в една страна е

сравнително малък (например в Хърватска – 8, Франция – 22, Испания – 18,

Ирландия – 8, Гърция – 13, Турция – 7, Италия – 20, Тайланд – 6, Виетнам – 3 и

т.н.). При представянето на тези райони се акцентира върху някакво общо качество/,

което ги отличава.

89 Определение за туристически район: “Териториално единство от природни и социално-икономически обекти и дейности с подчертано туристически характер.”

105

Туристическите райони, предложени от ДАТ през 2008 г. отразяват

реалностите на туристическия потенциал и на съвременното туристическо развитие,

в т.ч. и съществуващите организационни структури. Също така те притежават

значими атракции (или възможност за тяхното развитие), които могат да осигурят

достатъчно широк спектър от възможности за туристите, да привличат значителен

брой туристи извън района и да позволяват достатъчна продължителен престоя за

голяма част от тях (поне 2 дни). Предлагат и определено ниво на развитие на

необходимите услуги за туристите или възможност за тяхното ефективно създаване

и адекватна инфраструктура, необходима за туристическия бизнес и за задоволяване

на потребностите на туристите.

Същевременно туристическите райони трябва да са достатъчно големи, за да

могат да се представят на пазара (особено международния) като самостоятелен,

разпознаваем туристически продукт и за да могат да поддържат ефективна

организация (асоциация), която да се ангажира с туристическия маркетинг и

евентуално и други функции по управление на туристическото развитие.

Туристическите райони е необходимо да са териториално цялостни, да не се

припокриват и да осигуряват предлагането на комплексен туристически продукт

(продуктов микс). Трябва да се отличават с относително сходство на природните и

социално-икономическите условия, ресурсния потенциал, продуктовата структура,

съвременния тип и ниво на развитие, проблемите на развитието или най-общо – с

регионална идентичност. В идеалния случай те трябва да се отличават и с

интензивни функционални връзки между отделните им части, особено от гледна

точка на движението на туристическите потоци.

Същевременно туристическите райони трябва да са съобразени с общинското

деление (една община да не се разделя между два района) и да отчитат

териториалния обхват на вече създадените и утвърдени доброволни регионални

туристически асоциации. Друго принципно изискване, с което се съобразява ДАТ, е

свързано с това туристическите районни единици от един и същ ранг трябва да са

съизмерими за да се осигури достатъчно висока степен на сравнимост между тях

при наблюдението и анализа на туристическото развитие.

При така разделените туристически райони може да се оформи

специализацията и предлагания комплексен туристически продукт в по райони

(Таблица 6).

106

Таблица 6. Продуктова специализация по туристически райони

107

Район Примерна продуктова специализация

Софийски

Основен: Конгресен и фестивален туризъм; Допълнителни: Културно-познавателен;СПА и балнеолечебен; Зимен ски-туризъм; Екотуризъм; Приключенски.

Рило-Пирински

Основни: Екотуризъм; Зимен ски-туризъм; Допълнителни: Фолклор, манастири и вино; СПА и балнеолечебен; Селски туризъм; Приключенски

Родопски

Основен: Селски туризъм; Допълнителни: Екотуризъм;Културно-познавателен; Зимен ски-туризъм ;СПА и балнеотуризъм;Приключенски;

Тракия

Основен: Културно-познавателен; Допълнителни: СПА и балнеолечебен; Винен и гурме; Селски туризъм; Фестивален

Черноморски

Основен: Рекреационен; Допълнителни: Круизен морски и яхтинг туризъм; Фестивален; Културно-познавателен;Екстремни спортове

Старите Български столици

Основен: Културно-познавателен; Допълнителни: Екотуризъм;

Стара планина

Основен: Приключенски; Екотуризъм; Допълнителни : Селски; СПА и балнеотуризъм; Културно-познавателен;

Дунавски

Основен : Културно-исторически; Допълнителни: Круизен речен туризъм; Орнитологичен;Винен;Приключенски

5. Национален маркетинг и ролята на Единната система за туристическа

информация

За осъществяването на национален маркетинг, който да съдейства за по-

пълното оползотворяване на туристическия потенциал на страната на първо място е

необходима статистическа информация, която да дава възможност за пълен анализ

на възможностите за повишаване конкурентоспособносттта на туристическия

продукт.

Статистическата информация е изключително необходима на всички

управленски нива в туристическата индустрия. Планирането на туристопотока,

108

анализите на неговата диверсификация и поведенчески стереотипи са задължителни

дейности при изграждането на управленските и инвестиционните стратегии на

фирмите и организациите от туристическия бранш и от всички свързани с него

сектори на националната икономика. Статистиката на национално и местно ниво е

основен фактор за правилна оценка на бизнеса, идентификация на проблемите и

взимане на ефективни управленски решения за устойчиво развитие.

Чл. 62 ал. 2 на Закона за туризма задължава министърът на икономиката или

оправомощено от него длъжностно лице да предоставя аналитична туристическа

информация при поискване от държавните и общинските органи, туристическите

сдружения, лицата лицензирани за извършване на туристически дейности и лицата

упражняващи дейност в категоризирани туристически обекти.

Това е високо стойностна услуга предоставяна от държавната

администрация, която позволява на заинтересованите от бизнеса да правят анализи

на пазара и тенденциите в него, да усъвършенстват предлаганите продукти и услуги

и на тази база да повишат тяхната реализация и конкуретноспособност.

За извършените справки и издадените преписи от книжните досиета и/или

извлечения от базата данни на регистъра се заплаща такса в размер, определен в

Тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма.

Разработката и внедряването на автоматизирана информационна система за

реализацията на единната система за туристическа информация е първата и

абсолютно необходима стъпка към развитието на високотехнологична платформа за

информация, управление, маркетинг и анализ на Българския туристически продукт.

Силната конкуренция на международните пазари и приоритетният статут на

туристическия отрасъл в развитието на българската икономика, изискват

своевременно съобразяване с процесите на еволюция към информационно общество

и инвазията на иновациите в информационните и комуникационните технологии.

Единната система за туристическа информация и Националния туристически

регистър са в пълно съответствие със Стратегията за развитие на Информационното

Общество в Република България.

Стратегията определя националните приоритети за преход към

информационно общество в законодателен, технологичен, икономически и социален

109

план и основните произтичащи от тях дейности. Основните характеристики на

Информационното Общество са:

използване на информационни и комуникационни технологии във

всички икономически и социални дейности;

демасовизиране на социални и икономически процеси;

висока заетост в сферата на услугите;

непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се

свят;

нарастване на социалната роля на индивида;

глобализация, икономическа и социална кохезия.

Новата правна уредба, регламентираща Единната система за туристическа

информация осигурява основните предпоставки за развитие на горепосочените

процеси като:

въвежда европейски норми за осигуряване на достъп до информацията

при гарантиране сигурността на данните и основните човешки права;

създава прозрачна и предвидима правна и регулаторна рамка за

предоставяне на информационни услугите за гражданите и бизнеса;

осигурява универсални информационни услуги;

осигурява равни права за достъп до информационните ресурси;

Предимствата, които се очакват от внедряването на автоматизирана

информационна система в администрацията и създаването на национална база

данни са:

увеличаване на информационната обезпеченост и възможност за

взимане на по ефикасни управленски решения;

подобряване на качеството и увеличаване на спектъра на

предоставяните административни услуги на гражданите и юридическите лица;

създаване и провеждане на активна информационна политика с цел

осигуряване на отвореност и прозрачност на процеса на изграждане на модерна

административна система на Република България;

осигуряване на съвременни начини за достъп до публичната

информация;

осигуряване на статистическа информация.

Изграждането на Единната система за туристическа информация и

внедряването на автоматизирана информационна система са предпоставка за

110

последващо развитие на инфраструктурата на единната информационна среда в

съответствие с успешните практики в държавната администрация и световния опит.

Перспективите за развитие са:

автоматизиране на дейността по извличане и предаване на данни

между свързаните информационни фондове и създаване на възможности за нови

връзки в рамките на интегрирана комуникационна среда;

осъвременяване на начина и средствата за събиране и актуализация на

първичните данни при работа с граждани и юридически лица;

преминаване на качествено нов принцип на предоставяните

административни услуги за граждани, юридически лица и фирми, използвайки

съвременните постижения в областта на информационните технологии (например

електронни регистрации, справки, попълване на декларации и т.н.);

осигуряване на надежден и бърз достъп до големите световни

информационни системи с оглед интеграция на съществуващите и развиваните

системи с тези на други държави;

Изграждане на високотехнологични Интернет базирани

информационно-резервационни системи за маркетинг, дистрибуция и имидж на

националния туристически продукт;

Изграждане на интегрирани системи за подпомагане на синергията на

различни дейности, за повишаване на конкуретноспособността на пазара;

Интегриране на информационни системи, споделяне на услуги и

ресурси. Прецизна географска локализация на информацията (Географски

Информационни Системи, ИС за транспорт и конфигуратори на разписания);

Достъп на крайнините потребители и фирми до експоненциално

нарастващата информация, внедряване на сложни системи за съхранение, търсене

свързване и сравнение на информация;

Повишаване на качеството на комуникационните интерфейси

(графични, механични, фонетични и др.);

6. Национален маркетинг и ролята на туристическите информационни

центрове

111

Туристически информационен център е ново явление в българския туризъм,

което придоби особена популярност през последните години. С активната помощ на

държавата, представителите на туристическия бизнес и местната власт бързо

разбраха, че туристическият информационен център е важен елемент за развитието

на туризма в определен регион или населено място. Към настоящия момент във

всички по-големи български градове и населени места с туристически потенциал

функционират туристически информационни центрове. Налице са и добри

резултати от дейността на туристическите информационни центрове в посока на

повишаване на качеството на информационното обслужване и активната реклама на

специфични за съответния район туристически продукти.

На много места е създадена солидна база данни за регионалните

туристически обекти и предлаганите туристически услуги.

Съществуващите туристически информационни центрове и бюра имат

разнообразен правен статут и различна организационна структура.

Туристическите информационни центрове са създадени като:

- част от общинската администрация;

- общинска фирма;

- фирми с общинско и частно участие;

- сдружение с нестопанска цел;

- граждански дружества;

Наблюдава се голямо разнообразие и в наименованията на туристическите

информационни центрове и бюра:

- туристически информационен център;

- туристически природозащитен информационен център;

- туристически културно-информационен център;

- рекламно-информационен туристически център;

- информационен център за туристически услуги;

- информационен туристически център;

- културен информационен център;

Независимо от различния правен статут и голямото разнообразие в

наименованията, туристическите информационни центрове осъществяват активна

дейност благодарение на туристическия бизнес, кметовете на общини и

туристическите сдружения.

112

7. Роля на Българските културни институти в чужбина

Българските културни институти (БКИ) в чужбина се създават и

функционират по силата на Закона за закрила и развитие на културата. Те са

функционално, финансово и оперативно подчинени на Министерството на

културата. Българските културни институти в чужбина функционират на базата на

двустранни международни спогодби между Република България и съответната

страна.

Към настоящия момент са създадени следните културни институти в

чужбина:

- Български културен институт в чужбина – Берлин;

- Български културен институт в чужбина - Прага

- Български културен институт в чужбина – Братислава;

- Български културен институти в чужбина – Будапеща;

- Български културен институт в чужбина – Москва;

- Български културен институт в чужбина – Варшава;

- Български културен институт в чужбина – Рим;

- Дом “Витгенщайн” – Виена;

- Културен център на Република България – Париж;

- Културно-информационен център на Република България - Скопие.

Българските културни институти в чужбина са второстепенни разпоредители

с бюджетни кредити към министъра на културата.

Тяхна основна функция е популяризирането на националните културни

ценности в съответните страни и съдействие за разширяване участието на

Република България в различни форми на международно сътрудничество.

Поради различния интерес на приемащите държави към българския туризъм,

съществува правна възможност ДАТ да подпише споразумение с всяка служба или

културен институт, с което да се набележат конкретни мерки за популяризирането

на българския туризъм.

С оглед функциите на БКИ в чужбина, е необходимо в бъдещата дейност на

ДАТ да се предвиди възможността агенцията да снабдява системно мрежата от БКИ

с безплатни рекламни материали.

113

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

България е все още недостатъчно добре позната като туристическа

дестинация на световния туристически пазар. Едностранчивата представа за

страната като дестинация за летен морски и зимен ски-туризъм се дължи главно на

114

неефективни като мащаб рекламни кампании, липсата на търговска марка и на

национални туристически представителства в основните генериращи пазари;

недостатъчната информация, която се предоставя на туристите, некоординираното

развитие на туристическите информационни центрове (ТИЦ) и техните ограничени

възможности и др.

Неконтролираното строителство на туристическите курорти и селища,

особено по Черноморието и планините, води до нарушения на природната среда –

растителни и морски природни ресурси. Липсата на координация при вземането на

решения и контрола по този проблем между централните, регионалните и местни

държавни власти създава сериозни противоречия между икономическите и

социалните фактори и опазването на природната среда и културно-историческото


Също така може да се отбележи, липсва необходимата социално-

икономическа политика и подходящи условия за увеличаване на дела на

почиващите българи в туристически обекти по терторията на страната ни.

Често пъти съотношението качество-цена е неприемливо. Като цяло може да

се каже, че налице значителна териториална концентрация. В първите 5 най-развити

области (Черноморските области - Варна, Бургас и Добрич, както и София-град и

Пловдив) са съсредоточени 80 % от леглата и реализираните нощувки (94 % от

реализираните от чужденци нощувки), както и 87 % от приходите от настаняване.

Само в първите 5 общини (Варна, Несебър, Балчик, София и Созопол) са

съсредоточени 67 % от леглата, 71 % от реализираните нощувки (89 % от

реализираните от чужденци нощувки) и 81 % от приходите от настаняване90. Което

същевременно оказва своето влияние и върху силно изразена сезонност в сектора.

Някои от специализираните видове туризъм, за чието развитие съществуват

предпоставки в страна са недостатъчно експлоатирани, най-често поради липсата на

експерти с подходяща професионална квалификация и езикови умения.

Съществува ясно противоречие между туристическата (в курортите и

хотелите) и инженерна инфраструктура. Националната, регионална и местна

инфраструктура не отговарят на съвременните изисквания на туристите (пътна

инфраструктура, летища, водоснабдителна и канализационна система и т.н.).

Не се обръща достатъчно внимание на детския, ученическия, студентския и

младежки туризъм, както и на туризма за хора от “трета” възраст (пенсионери).

90 Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013

115

Качеството и разнообразието на предлаганите стоки и услуги от

обслужващия персонал все още са под нивото на изискванията и стандартите на

европейските държави.

България разчита, а и в тенденцията е да продължава да разчита на морския и

планинския туризъм. Въпреки богатите си географски, природни и културно-

исторически ресурси. Все още обаче не са достатъчно развити културния, деловия,

селския, балнеоложкия, СПА туризма, природния, религиозния, ловния, спортния,

екстремния и хоби туризма;

Наблюдава се и недостатъчна координация и взаимодействие между

туристическите организации.

Липсата на официално туристическо райониране създава редица трудности

при координацията на дейностите и осъществяването на партньорство между

различните актьори в туристическото развитие на регионално ниво, не на последно

място и поради различното им възприятие за същността, предназначението,

размерите и конкретния териториален обхват на туристическите райони.

България все още не разполага с единна и адекватна база данни за

туристическия ресурс на страната. Единната система за туристическа информация

по смисъла на Закона за туризма все още не е изградена напълно;

Обвързаните с ниската цена фирмена стратегия и съперничество в отрасъла

формират имидж на България като евтина туристическа дестинация. Подобен

имидж привлича туристическо търсене от страна на туристи с нисък социален

статус, ниски платежни възможности и ниска потребителска култура;

Непретенциозното туристическо търсене от страна на хора с ниски платежни

възможности налага като приоритет в инвестициите увеличаване на капацитета на

туристическата структура за сметка на нейното качество. Заплащането на заетите в

туризма се задържа на ниско равнище, което води до „изтичане” на квалифицирани

кадри от индустрията.

Маркетингът със своя инструментариум може в голяма степен да съдейства

за решаването на тези проблемни и слаби места в туристическия сектор. За

развитието на България като атрактивна туристическа дестинация в международен

контекст е необходимо задълбочено маркетингово проучване на различните

фактори и условия, влияещи върху този конкурентен пазар. Също така

маркетинговите проучвания ще съдействат за адекватност в провеждането на

116

комуникационната политика на страната на отделните туристически райони и

подрайони.

ИЗПОЛЗВАНАЛИТЕРАТУРА

1. Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история - от втората четвърт на

X век до втората половина на XV век. , Изд. на БАН, С, 1989

2. Донков, С.,Извори за българската история, Изд.Отечество, С, 1994

117

3. Енев, Н. и др. Икономика и организация на туризма, Изд.Г. Бакалов, Варна,

1975

4. Керам, К, Богове, гробници и учени, Изд.Български художник, С, 1998

5. Кузев, А., Гюзелев, В, Български средновековни градове и крепости, Изд.Г.

Бакалов, Варна, 1981

6. Минаева, О., Мадарския конник. Български художник, С, 1990

7. Миятев, Кр., Архитектурата в средновековна България,С, 1965

8. Нешков, М. и кол., Въведение в туризма. УИ «Наука и икономика», Варна, 2007

9. Рибов, М., Станкова, М., Блажева, М. и кол., Туризма в ерата на

развлекателната индустрия, Изд. Тракия, 2007 г

10. Тенев, Д. Чудната история на изкуството. С, УИ "Св. Кл. Охридски, 1996

11. Национален план за регионално развитие за периода 2008-20013г

12. Alzua A. O'Leary and A. Morrison, Ciltural and heritage tourism: identifying

niches for international travelers. Journal of Tourism Studies, 9/1998.

13. Bywater M. The market for cultural tourism in Europe. Travel and Tourism

Analyst, No6, 1993.

14. Wheeler, M. Archeology from the Earth. Oxford University Press, London, UK,

1954.

15. Silberberg,T. Cultural tourism and business: opportunities for museum and

heritage sites. Tourism Management, 5/1995.

16.

17. Hollinshead, Κ. (1997) Heritage tourism under post-modernity: Truth and the past.

In C. Ryan (ed.) The Tourist Experience: A New Introduction (pp. 170-193).

London: Cassell

18. International Tourism: A Global Perspective. - Madrid: WTO, 1997; Changes in

Leisure Time. Madrid: WTO, 1999; Tourism Highlights 2101//WTO -

www.world-tourism.org

19. ICOMOS Tourism Handbook for World Heritage Site Managers. ICOMOS, 1993

20. UNESCO International Symposium on the Silk Roads. Xi'an Declaration. 2002.

21. ICOMOS Tourism Handbook for World Heritage Site Managers. ICOMOS, 1993

22. Декларация за търпимост, ЮНЕСКО, 1995

23. Cultural Heritage and Tourism Development. Madrid: WTO, 2001

118

24. The UNESCO Universal Declaration on Cultural Diversity. Adopted by the 31SI

Session of the General Conference of UNESCO. Paris, 2, November 2001

25. Mexico City Declaration on Cultural Policies. World Conference on Cultural Policies.

Mexico City, 26 July- 6 August 1982

26. International Convention to Safeguard Intangible Cultural Heritage. UNESCO's

General Conference. 32nd Session-Paris, 29 September 003. 17 October)

27. World Travel and Tourism Council (WTTC) – Регионални доклади на TSA –

Европейски съюз 2007

28. СOM(2006) 134 окончателен от 17.03.2006 г.

29. COM(2007) 621 окончателен, Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен

eвропейски туризъм, Брюксел, 19.10.2007

30. COM(2007) 498 окончателен от 5.9.2007 г.

31. COM(2007) 621 окончателен, Дневен ред за устойчив и конкурентоспособен

eвропейски туризъм, Брюксел, 19.10.2007

32. Buhalis, D. Tourism and Hospitaly Bibliography. “Marylebone Books”, 1998.

33. Krippendorf, J. Die Landschaftsfresser - Tourismus- und Erhohlungslandschaft:

Verderben oder Segen. Bern, 1975.

34. Freyer, W. Tourismus: Einführung in die Fremdenverkehrsökonomie. München/Wien,

1990

35. HRA. Degree Program Overview. Washington State University, Washington, 1991

36. Hunziker, W., K. Krapf. Beiträge zur Fremdenverkehrslehre und

Fremdenverkehrsgeschichte, Bern, 1941; Hunziker, W., K. Krapf. Allgemeine

Fremdenverkehrslehre. Zurich, 1942; Hunziker, W. System und Hauptprobleme einer

wissenschaftlichen Fremdenverkehrslehre. Fer’sche Buchhandlung, St. Gallen, 1943

37. Hunziker, W., K. Krapf. Grundriss der allgemeinen Fremdenverkehrslehere.

Schriftenreihe des Seminars für den Fremdenverkehr an der Handels-Hochschule St.

Gallen, Poligraphischer Verlag AG, Zürich, 1942.

38. Gruntal Ad., Probleme, der Fremdenverkehrdeogkaphie, Schriftenreihe des

Forschundsinstitit fur Fremdenverkehr (Berlin),1934,Heft 9.

39. Bernecker, P. 50 Jahre Institut für Fremdenverkehr der Wirtschaftsuniversität - Wien. Wien, 1984

40. Bibliographie der Literatur über Fremdenverkehr. Archiv für den Fremdenverkehr.

Herausg. Prof. Robert Glücksmann, Forschungsinstitut für den Fremdenverkehr,

Berlin. Jahrgang 1930/31 Heft 1-4.

119

41. Antunac, I. Kratak nacrt za historiju i razvitak teoretsko-naučne misli o turizma: в

“Tuizam”, broj 8-9, Zagreb, 1965

42. Dehn, P. Der moderne Fremdenverkehr. „Franz’sche Hofbuchhandlung“,

München, 1883 (цитирано по: J. Stradner. Der Fremdenverkehr: eine

folkswirtschaftliche Studie. Verlag „Leykam“, Graz, 1905).

43. Bernecker, P. 50 Jahre Institut für Fremdenverkehr der Wirtschaftsuniversität -

Wien. Wien, 1984


Wien. Wien, 1984

45. Stradner, J. (1890) Der Fremdenverkehr: eine folkswirtschaftliche Studie. Verlag

„Leykam“, Graz, 1905

46. Marie-Loise Schmeer-Sturm u. a. Reiseleitung. 4. Aufl., R.Oldenbourg Verlag,

München/ Wien, 2001


Wien. Wien, 1984

ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ

1. http://www.thgweb.de/lexikon/Geschich te_der_Tourismusforschung.

2. http://ec.europa.eu/enterprise/services/tourism/tourism_sustainability_group.htm.

3. http://portal.unesco.org

4. www.nsi.bg

5. www.tourism.government.bg

6. http://bg.wikipedia.org

7. http://www.tour4fun.net/

8. http://www.bulgariatour.org

9. http://www.burgasnews.com

10. http://www.strategy.bg


ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ - 2008 г.

Страни Брой 08/07 % Отн.дял Страни Брой 08/07 % Отн.дял

120

ОБЩО 5 779 828 12.2

РУМЪНИЯ 996 716 32.9 17.2 ИСПАНИЯ 39 888 2.5 0.7

ГЪРЦИЯ 843 547 2.0 14.6 МОЛДОВА 25 405 18.2 0.4

ГЕРМАНИЯ 580 381 11.6 10.0 БЕЛАРУС 25 374 -10.7 0.4

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 363 671 2.8 6.3 ШВЕЙЦАРИЯ 25 210 17.3 0.4

РУСИЯ 291 183 18.4 5.0 КИПЪР 23 232 -0.6 0.4

МАКЕДОНИЯ 216 604 37.9 3.7 СЛОВЕНИЯ 17 880 25.7 0.3

ТУРЦИЯ 210 079 -21.7 3.6 ХЪРВАТИЯ 17 196 9.4 0.3

СЪРБИЯ 188 988 15.8 3.3 АВСТРАЛИЯ 13 537 24.9 0.2

ПОЛША 156 939 9.0 2.7 КАНАДА 13 497 9.4 0.2

ЧЕХИЯ 155 014 25.3 2.7 ФИЛИПИНИТЕ 11 645 20.9 0.2

СЛОВАКИЯ 133 338 12.4 2.3 ПОРТУГАЛИЯ 11 263 -4.8 0.2

ФРАНЦИЯ 121 996 10.7 2.1 ЕСТОНИЯ 10 922 35.8 0.2

УКРАЙНА 118 566 16.6 2.1 ЛИТВА 10 767 20.0 0.2

ДАНИЯ 115 038 30.0 2.0 МАЛТА 10 720 77.3 0.2

ШВЕЦИЯ 109 094 4.9 1.9 ЯПОНИЯ 9 601 -19.2 0.2

ИЗРАЕЛ 105 402 -3.5 1.8 ИРАН 9 063 109.2 0.2

ИТАЛИЯ 100 996 12.8 1.7 ЛАТВИЯ 8 531 18.4 0.1

НОРВЕГИЯ 85 468 9.8 1.5 РЕПУБЛИКА КОРЕЯ 7 967 24.6 0.1

АВСТРИЯ 79 148 14.4 1.4 СИРИЯ 7 504 29.7 0.1

ФИНЛАНДИЯ 76 437 0.7 1.3 ИСЛАНДИЯ 6 609 -3.2 0.1

УНГАРИЯ 76 284 22.1 1.3 АЛБАНИЯ 6 199 -3.0 0.1

НИДЕРЛАНДИЯ 75 817 12.8 1.3 КИТАЙ 6 092 20.8 0.1

САЩ 69 887 1.4 1.2 ЛЮКСЕМБУРГ 5 133 73.8 0.1

ИРЛАНДИЯ 66 841 7.3 1.2 ГРУЗИЯ 4 983 -0.4 0.1

БЕЛГИЯ 51 235 15.8 0.9 КАЗАХСТАН 4 518 -4.7 0.1

* общо влезлите чужденци минус транзитно преминалите** включително "куфарна търговия"

Източник: Държавна агенция по туризъм, сектор „Статистика и анализи”данни по ГДГП И НСИ

(по класификацията на СОТ към ООН и ЕТК - ЕС)*


ПОСЕЩЕНИЯ ОТ ЕС ПРЕЗ 2008 г.

121

ДЪРЖАВИ 2007 Отн. дял в ЕС 2008 08/07% Отн. дял в ЕСОБЩО 5 151 283 5 779 828 12.2 ОБЩО ОТ ЕС 3 732 344 4 240 828 13.6 ОТНОС.ДЯЛ ОТ ЕС 72.5 73.4

РУМЪНИЯ 750 083 20.1 996 716 32.9 23.5ГЪРЦИЯ 827 351 22.2 843 547 2.0 19.9ГЕРМАНИЯ 519 894 13.9 580 381 11.6 13.7ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 353 597 9.5 363 671 2.8 8.6ПОЛША 144 032 3.9 156 939 9.0 3.7ЧЕХИЯ 123 709 3.3 155 014 25.3 3.7СЛОВАКИЯ 118 581 3.2 133 338 12.4 3.1ФРАНЦИЯ 110 201 3.0 121 996 10.7 2.9ДАНИЯ 88 524 2.4 115 038 30.0 2.7ШВЕЦИЯ 104 004 2.8 109 094 4.9 2.6ИТАЛИЯ 89 524 2.4 100 996 12.8 2.4АВСТРИЯ 69 165 1.9 79 148 14.4 1.9ФИНЛАНДИЯ 75 870 2.0 76 437 0.7 1.8УНГАРИЯ 62 498 1.7 76 284 22.1 1.8НИДЕРЛАНДИЯ 67 194 1.8 75 817 12.8 1.8ИРЛАНДИЯ 62 318 1.7 66 841 7.3 1.6БЕЛГИЯ 44 235 1.2 51 235 15.8 1.2ИСПАНИЯ 38 900 1.0 39 888 2.5 0.9КИПЪР 23 380 0.6 23 232 -0.6 0.5СЛОВЕНИЯ 14 228 0.4 17 880 25.7 0.4ПОРТУГАЛИЯ 11 836 0.3 11 263 -4.8 0.3ЕСТОНИЯ 8 042 0.2 10 922 35.8 0.3ЛИТВА 8 973 0.2 10 767 20.0 0.3МАЛТА 6 046 0.2 10 720 77.3 0.3ЛАТВИЯ 7 205 0.2 8 531 18.4 0.2ЛЮКСЕМБУРГ 2 954 0.1 5 133 73.8 0.1

Източник: Държавна агенция по туризъм, сектор „Статистика и анализи”


122


КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ

123

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО СПОРЕД ПЕРИОДА

ХХ век НОВО ВРЕМЕ СРЕДНОВЕКОВИЕ АНТИЧНОСТ

Варна, исторически град Агушеви Конаци Асенова КрепостАлександрово -

тракийска гробницаВисоко златоградско мъжко

пеенеАрбанаси Бачковски манастир Антична Сердика

Джамия в с. Чепинци Бачковски манастир Боянската църкваВарна, исторически

град

Ежегоден празник Йаран Байрам, село Душинково

Боянската църква Варна, исторически град Вила Армира

Мадан - старо рударско селище

Варна, исторически градВелико Търново,

историческият градГробницата в

Силистра

Малага и Патриаршески Мавруд

Велико Търново, историческият град

Демир Баба текеДиоклецианопол,

Хисаря

Манастирски комплекс "Св. Успение Богородично"

Ковачевица Джамия “Ибрахим паша”Долината на

тракийските царе

Местност Клувията Копривщица Крепост Баба ВидаКазанлъшката

тракийска гробница

Местност Хайдушки поляни Мелник Крепост Белоградчик Мезек, гробница

Национален събор на народното творчество в

КопривщицаМост над река Янтра Крепост Червен Никополис ад Иструм

Пловдив, исторически град Несебър, Старият град Кръстова Света гора Перперикон

Родопската Шипка Пловдив, исторически град Мадарският конникПловдив, античният

град

Рудодобив и златодобив Пловдив, Старият град Мезек, гробницаСкално светилище

Татул

Русе, исторически град Преображенски манастир МелникСофия -

историческият град

Сватбена орбедност, село Покрован

Рилски манастир Несебър, Старият градТракийската гробница

край Свещари

Свети места в село Царева поляна

Роженски манастир Перперикон

Тракийски култов комлекс, Старосел

Свещеният Курбан Байрам Русе, исторически град Плиска

София - историческият град Синагогата във ВидинПловдив, исторически

градЦърква "Св. Иван Рилски",

град КрумовградСофия - историческият град Преслав

Църква "Св. св. Кирил и Методий", Долни Воден

Томбул ДжамияСкалните църкви край

Иваново

Църква "Света Неделя", град Неделино

Чипровски килими

София - историческият град

Чипровски килими Троянски манастир

Яхнаджийство Червената църква

124

Date post:	26-Dec-2014
Category:	Documents
Upload:	makak-aeia
View:	1,130 times
Download:	13 times

D.marketing i Turizaum

Documents