Date post: | 19-Mar-2016 |
Category: |
Documents |
Upload: | stephen-drazhev |
View: | 228 times |
Download: | 3 times |
Обз
FFRREEEE//OO
FF
зор на съ
OOPPEENN SSOOFFTT
FFOORR AALLLL AARR
ъвремен
TTWWAARREE AANN
RROOUUNNDD TTHH
нните пр
NNDD KKNNOOWWL
HHEE WWOORRLLDD
рограмн
LLEEDDGGEE
DD
ни средс
2
СС
L6
ства за е
200
ССТТЕЕФФАА
LogM6/1/2009
ефектив
09
ААНН ДДРРАА
an
вно обуч
ААЖЖЕЕВВ
чение
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
1
Стефан Дражев, ИУ‐Варна
Stephen Drazhev, PhD, Varna University of Economics, Bulgaria, [email protected]
Въведение
Целта на настоящото изследване е да се направи обзор на най‐добрите за момента (Май, 2009) програмни (софтуерни) средства и технологични платформи, приложими в системата на висшето образование в нашата страна. Авторът обобщава както международния опит, така и своите усилия да се приложат на практика някои от основните платформи и средства за електронно обучение и тяхното комбиниране с класическото обучение в ИУ‐Варна.
Текущо развитие на Интернет. Поколение “Y”
През последните няколко години световното Интернет пространство или World Wide Web се мромени радикално. Изграждането на високоскоростни комуникационни магистрали, минимизирането на началната инвестиция за домашен дигитален и интерактивен архив създаде условията всеки потребител на Интернет да се превърне от пасивен в активен потребител – потребител, който не само използва дигиталните информационни мултимедийни архиви, но и самият той създава дигитално съдържание. В този контекст се разглежда и промяната в методите, средствата и формите на прехода от традиционно към комбинирано обучение – обучение, при което се балансира и допълва класическият образователен модел, с този, изграждан на базата на съвременни компютърни и комуникационни технологии. От тази позиция се извършва и обзора на програмни средства за обучение.
В нашите публикации нееднократно сме цитирали изследванията на Pew Internet Foundation, САЩ. Едно от последните им изследвания1 отчита разпределението по възрастови групи и Интернет (он‐лайн) достъпа до световната мрежа.
Таблица 1. Статистика на населението по възрастови групи, използващо Интернет (САЩ). Източник Pew Internet Foundation
Наименование на поколението
Дати на раждане, Възраст към 2009
% от възрастното население
% от населението, използващо Интернет
Поколение Y Родени 1977‐1990, Възраст 18‐32 26% 30%
Поколение X Родени 1965‐1976, Възраст 33‐44 20% 23%
Преуспяло младо поколение
Родени 1955‐1964, Възраст 45‐54 20% 22%
1 Pew Internet Research ‐ Generations Online in 2009
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
2
Преуспяло възрастно поколение
Родени 1946‐1954, Възраст 55‐63 13% 13%
"Мълчаливото" поколение
Родени 1937‐1945, Възраст 64‐72 9% 7%
Поколение на "Голямата депресия"
Родени преди 1936, Възраст 73+ 9% 4%
Както изтъкват Martin Ebner и Mandy Schiefner2, на лице са две обособени групи от потребители в системата на образованието: дигитални имигранти (Digital Immigrants) и
дигитални по рождение (Digital Natives или Net Generation) – първите са представители на поколенията преди бума на дигиталните технологии, а вторите – именно поколението на мрежата или поколение “Y” (младежите на възраст между 18‐32 години).
Традиционно обучение във висшите училища е основано на технологията на пасивно възприемане на информация и знания в система, центрирана към преоподавателя (passive teacher‐centered approach). Електронно обучение или е‐Обучение се гради на нова парадигма: информацията/знанията не са „собственост” на преподавателя, той престава да бъде доставчик на знания (Knowledge Provider). Ролята му се преобразува от доставчик в комуникатор на информация и знания. Информацията се разпространява свободно чрез изпозлване на съвременни компютърни и комуникационни системи и технологии, оценява се и превръща в знания чрез добавяне на съдържание от всеки един активен потребител на мрежата.
Съгласно „Речник на образователните термини”3 под електронно обучение или е‐Learning се разбира „...термин, покриващ широко множество от приложения и процеси като Web‐базирано обучение; компютърно‐базирано обучение; виртуална класна стая; система за дигитално взаимодействие/колаборация. Електронното обучение осигурява достъп до учебно съдържание чрез Интернет, Интранет/Екстранет (ЛАН/ВАН), аудио‐ и видео‐предавания; интерактивна телевизия, библиотеки от видеодискове (CD, DVD, Blue ray) и други (край на цитата).”
Без да навлизаме в излишни подробности, бихме желали да изтъкнем, че съвременните системи за обучение са една хомогенна смес от адаптивни педагогически технологии, съчетани с последните достижения на компютърните и комуникационни средства. Комбинираното обучение във висшите училища интегрира методите и средствата за активно взаимодействие между преподаватели и студенти. Според „Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne”4 под комбинирано или хибридно обучение (Blended learning или Hybrid eLearning) се разбира „... система за оптимизация на учебния процес чрез действителен трансфер на
2 Ebner, M, Schiefner M, WILL E‐LEARNIG DIE? In: E‐Learning: 21st Century Issues and Challenges, Audrey R. Lipshitz and Steven P. Parsons (Ed.), Nova Publishers, pp. 69‐82, 2008 3 Ed Technology Glossary of Terms –at http://www.uen.org/core/edtech/glossary.shtml 4 Терминологичен речник на Държавния Университет на Wayne ‐ http://www.eng.wayne.edu/page.php?id=1263
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
3
информация и знания, ориентирани към обучавания. Дихотомията „Преподавател – Обучаван” е развита на ново ниво като „Създател – Потребител” на информация и знания.”
На лице са и следните две особености:
‐ ролите в новата дихотономия не са фиксирани, т.е. създателят на информация и знания е и потребител, както и обратно;
‐ информацията и знанията могат да бъдат достъпни по всяко време и навсякъде.
"Нашите студенти се промениха радикално", отбелязва Марк Пренски в своято изследване (Marc Prensky)5. „... Те са израснали в дигитална среда на видео игри, електронна поща, на Уеб‐предаванията, на социалните мрежи и Wiki‐та, блогове и форуми; разработили са си нови модели на когнитивно мислене, коренно различно от това на предходните поколения. В резултат – създателите на нови образователни технологии би трябвало да се съобразят с новите реалности, с новите когнитивни различия, да разработят такива среди за обучение, които да отговарят на възприятиата на новото поколение (край на цитата)”.
Rudd и Facer6 отбелязват, че „... ние трябва да променим акцента от инстуционализиранта логика на учебното заведение като завод [на знания, бел. моя] към Интернет‐логиката на самосформиралите се образователни групи...”. Новите идеи си влияят взаимно и потребителите на Интернет прилагат новите концепции като неформално обучение, социални образователни групи, групи „Направи си сам” и др. под. Тези нови концепции разкриват същността на понятието e‐learning 2.07(e‐Обучение), термин, въведен от Stephen Downes.
Практическото приложение на съвремените методи и форми на комбинирано обучение в дадено висше училище би имало успех, ако се съчетаят услията на всеки един перподавател с ясно формулирана инстутиционална стратегия и концепция при спазване на следната последователност:
• ОБЗОР на програмните и технологични средства за e‐ Обучение 2.0 по дадена дисциплина в контекстта на даденото ниво на обучение (бакалавър, магистър, докторант);
• ИЗУЧАВАНЕ на опита на други институции как те интегрират новите технологии в една оптимална комбинация с традиционните форми на обучение;
• РАЗКРИВАНЕ на многообразието от форми и теми, които да осигурят целите на e‐Обучение 2.0 чрез използване на съвременните технологии;
• ОЦЕНЯВАНЕ на подходите за изграждане, с които трябва да съобразим, при използването на съвременните компютърни и комуникационни технологии.
5 Prensky, Marc (2001) Digital Natives, Digital Immigrants. Retrieved December 2, 2003 from http://www.marcprensky.com/writing/ 6 Rudd, T. Sutch Dan & Facer, K. (2007). Towards new learning networks. : Futurelab. Sharples, M. (2007). Big Issues in Mobile Learning. Report of a workshop by the Kaleidoscope Network of Excellence, Mobile Learning Initiative, University of Nottingham, 2007 7 Downes, Stephen. E‐Learning 2.0 http://www.downes.ca/post/31741
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
4
• УБЕДЕНОСТ, че дадена програма за комбинирано обучение осигурява достигането на целите, поставени както пред студентите, така и пред висшето училище.
Авторът се спира по‐подробно на обзора на програмните и технологични средства за е‐обучение. Основанията и надеждите му са свързания с това, че успехът от внедряването на новите технологии в дадена институция изисква критичен минимум от специалисти в двете области: знания по дадена учебна дисциплина и практически умения за приложение на компютърните технологии в обучението по самата дисциплина.
Обзор на програмни и технологични средства за e‐Learning 2.0
Социализацията на Интернет и дефинирания от Tim O’Reilly термин Web 2.08 като платформа за повишаване на ефективността от използването на Уеб‐базирани програмни средства (или „впрягане” на колективната интелигентност ‐ "harnessing collective intelligence") е тази основа, на която ще изградим обзора на програмните и технологични средства.
За да подпомогнем усилията на преподавателите‐ентусиасти и да минимизираме разходите за първоначално внедряване на e‐Обучение 2.0 в дадено висше училище, обзорът включва само или предимно такива средства, които са в категорията The Free Software/The Open Source9 (свободен/отворен/безплатен софтуер), дефинирана от The Free Software Foundation: свободният/безплатен софтуер осигурява свободата на потребителя не само да използва, но и да копира, разпространява, изучава, променя и подобрява дадена програма/технология.
В обзора са включени и платформи/средства, които са изградени на базата на безплатен хостинг (он‐лайн поддържане и достъп до образователно съдържание). На фиг 1. е показана релацията на трите главни насоки на свободно разпостранение и използване на софтуер, обучение без граници и достъп до знания за достигане на колективна интелигентност.
8 Web 2.0 Compact Definition - http://radar.oreilly.com/archives/2006/12/web-20-compact-definition-tryi.html 9 The Free Software Definition, http://www.gnu.org/philosophy/free‐sw.html
ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн
Дучилище,
Таадрес, оттова среизвършенза някои новата те„мозайкаПСi, къдетехничесса посочИлюстрацпрототип
Фигура 1.
Допускаме, че, ще се комб
• Табли(препо
• Таблиучебн
• Табли
• Табли
• Табли
Класифик
аблиците сът където бихтедство, оценн към 31 Маот тях предсехнологиия ната” от прогрето: ПС – пки средства чени основциите имат п на система
Свободно ра
е традиционинират/допъ
ица 2 ‐ Прогродавател ‐ пр
ица 3 ‐ Прои материали
ица 4 ‐ Прогр
ица 5 ‐ Прогр
ица 6 ‐ Персо
кация на най
ъдържат наите могли да нка по десей 2009 годинстои да се акна Google – Wрамни средстпрограмни собразува мн
вните подсиза цел да оза обучение
азпростране
нните методиълват със сле
рамни средстреподавател
ограмни среди и знания;
амни стредс
амни средст
нални/вирту
й‐използвани
именование инсталирате
етобалната сна. Всички цктуализира, Wave). Таблитва, графичнредства, i –ногослойнияистеми, апрориентират по дадена т
5
ение на софт
и и средстваедните групи
тва и технолл; преподава
дства за уп
ства за търсе
тва за управл
уални образо
ите програм
на дадено е софтуера, ксистема и питирани среако са в начиците изпълнно представе– индекс от я модел на сробирани опреодавателяхна дисцип
туер, обучен
а за обучениеи програмни
огии за комутел – студен
равление н
не и анализ
ление на учеб
ователни сре
ни средства
програмно кратко описапример(‐и) едства за апрален (бета) няват ролятаени на фиг. 51 до 5. Съистемата за от автора лите, които лина.
ние и знания
е, утвърденисредства и т
уникация и ст; студент –
а мултимед
на информац
бния процес
еди.
за e‐Обучен
средство (теание на предна реализацробирани от период на ва на справоч5. Те са ознаъвкупността е‐образованв периода биха желал
в Интернетт
и в дадено втехнологии:
висше
съвместна растудент);
абота
дийни онтоллогии,
ция в Интерннет;
с;
ние 2.0
ехнология), дназначениеция. Подборавтора. Оценедряване (ник или създчени с индеот програм
ние 2.0. На ф2002‐2009
ли да разра
Web‐ето на рът е нката както дават ксите
мни и фиг. 4 год.
ботят
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
6
Естественият въпрос, който възниква, е: „‐ С какво да започнем? Кои от многото програми, включени в петте таблици, са от първостепенно значение за изграждане на ефективна система?”. Ние предлагаме да се започне с практическо внедряване на всички програмни средства, чиято експертна оценка е по‐голяма от 8, а след това, поетапно да се внедряват и тези, с по‐ниска оценка. Подобен прагматичен подход съкращава времето за внедряване на е‐обучение по дисциплини, катедри и като цяло – за дадено висше училище, ако предварително е разработена ясна концепция за развитие на системата. Така например, ако желаем да използваме мулти‐медийни системи за обучение по всяка дисциплина, ще трябва предварително да разработим концепция за прилагане на авторските права, за признаване на електронните публикации, за заплащане на разработените мултимедийни материали, за оптимизиране на Интернет/Интранет трафика, за комбиниране на он‐лайн материалите с тези, които са на оптични носителии и т.н.
Без да се пренебрегват подобни въпроси, в заключение бихме желали да отбележим следния факт: оценката и класацията на всяко (вкл. висше) училище се извършва на базата на публикуваното от него електронно съдържание в Интернет10. Всеки български университе би се издигнал в класацията, ако използва безплатната система за електронни публикации issuu, предлагана в Таблица 3.
10 Webometrics Ranking of World's Universities – Класация на българските ВУЗ ‐ http://www.webometrics.info/rank_by_country.asp?country=bg
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
7
Таблица 2. Програмни стредства и технологии за комуникация и съвместна работа
Наименование на продукта или технологията
Web‐адрес
Предназначение Оценка за
значимост Max 10
Пример на реализация
Wave, Google
http://wave.google.com Beta‐версия на съвременен продукт за комуникации в група
7 Иновация в средствата за комуникация – вместо съобщения се разпространяват и обменят информационни „вълни”
Gmail, Google
https://www.google.com Съвременен продукт за Уеб базирана електронна поща, chat, RSS, Links to Map, Calendar, др.
9 Позволява изграждането до 600 пощенски кутии на преподаватели и студенти от даден ВУЗ
Skype www.skype.net Безплатни аудио‐ и видео‐разгови 7
Чрез Yugma https://www.yugma.com/share_skype.php се реализират видеоконференции за обучение до 20 студента едновременно
Twitter www.twitter.com “SMS съобщенията в Интернет” или система за генериране на кратки съобщения плюс възможност за проследяване на авторите им
7 Осведомяване в реално време кой по какви теми работи; проследяване на авторите на определено дигитално съдържание, например http://twitter.com/malinkaiva
NING
www.ning.com Платформа за изграждане на e‐Learning 2.0 сайт за комуникация между членовете на дадена образователна група
9
Разработване на социални сайтове за специализирани образвоателни групи, използващи мултимедийна информация
Wordpress
www.wordpress.org Електронни дневници (лични или групови); описание на основни събития ден след ден
6 Социален интелект http://thesocialbrain.wordpress.com/
Nimbuzz Mobile
http://www.nimbuzz.com/en/mobile/
Безплатни телефонни разговори, SMS, chat, VoIP‐регистрация
6 Комбинирано използване на мобилни, стационарни и chat‐технологии
Netvibes Генериране и обзор на новини по зададени теми
7 Генериране и обзор на новини, свързани с обучението в ИУ‐Варна
nomee http://nomee.com/ Система за интеграция и персонификация на всички достъпни комуникационни канали, изградена на базата на Adobe Air
8 Интегриране на всички ваши контакти и интереси на едно място
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
8
Таблица 3. Програмни стредства за създаване на мултимедийни онтологии, учебни материали и знания
Наименование на продукта или технологията
Web‐адрес Предназначение Оценка за значимост Max 10
Пример на реализация
Google Map, Earth
http://maps.google.com/ http://earth.google.com/
Двумерно и тримерно описание на населени места, географски карти, адреси
8 Включване чрез API на географски карти в дадена образователна единица; напр. адресът на ИУ‐Варна и как се стига до този адрес от ...
Adobe TV
http://tv.adobe.com/
Adobe Media Player като средство за разпространение на учебни видеофилми
9 Създаване на учебен видео‐портал;Обучение по най‐новите продукти на Adobe
Youtube for Education
http://www.youtube.com/edu
Видео‐портал на образователни филми
9
Различни области на приложение;Възможност за включване във ваш сайт или други форми на учебни материали
Revision3
http://revision3.com/ Видео‐портал на образователни филми 8
Различни области на приложение, предимно ИКТ
Younitube http://www.younitube.com/ Безплатен достъп до университетски лекции по различни теми
7 Лекции по основни дисциплини – от икономика до физическа култура
issuu http://issuu.com Система за създаване и разпространение на електронни издания (учебници, списания, статии, ръковоства за работа)
9 Безплатни учебници и ръководства за приложение на ИКТ в учебния процес, включителни и тази статия на адрес: http://issuu.com/stedranet/docs/issuuictedu
SladeShare
http://www.slideshare.net PowerPoint‐презентации, поддържани он‐лайн
7 Различни области на приложение;Възможност за включване във ваш сайт или други форми на учебни материали
Empressr http://www.empressr.com Безплатен софтуер и платформа за публикуване на мултимедийно съдържание в Интернет
7 Създаване на „публични” лекции с богато мултимедийно съдържание без познания по програмиране
iTunes University
http://www.apple.com/itunes/download/
Аудио‐ и видео уроци на най‐известните университе в света
10 Възможност за предстяване на учебно съдържание под формата на видео уроци по различни дисциплини
Protégé
http://protege.stanford.edu Платформа за управление на онтологии
8 Примерни приложения на сл. адрес:ftp://ksl.stanford.edu/pub/KSL_Reports/KSL‐01‐05.pdf.gz
OfficeLive http://smallbusiness.officelive.com/Worldwide
Развитие на платформата на MS Office – online съдържание
8 Безплатен сайт + интеграция на локални и он‐лайн документи; форум; база от данни; e‐mail; Workspace – дигитален мултимедиен архив
Google Docs https://docs.google.com/ Безплатен достъп до електронни документи, таблици, презентации; въпросници (анкети)
7 Интеграция на локални и он‐лайн документи; конвертиране на MS Office документи
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
9
Таблица 4. Програмни стредства за търсене и анализ на информация в Интернет
Наименование на продукта или технологията
Web‐адрес Предназначение Оценка за значимост Max 10
Пример на реализация
ITPints
http://www.itpints.com/ Система за търсене на учебно съдържание в реално време
7 Намиране на учебно съдържание чрезпретърсване на системите за мигновени съобщения (IM), Twitter и др.
Google Search
http://www.google.com/ Най‐популярната система за търсене на информация в Интернет
9 Вграждане на системата за търсене въввсяка една образователна страница като средство за допълнителна информация
Kart00 http://www.kartoo.com/flash04.php3
Система за търсене и оценка на информация 6
Създаване на карта, изобразяваща релевантността на намерената информация (Фиг. 2 – търсене на „Virtual World”)
eyePlorer http://www.eyeplorer.com/eyePlorer/
Система за търсене, оценка и рефериране на информацията
8 Разработване на предварителен обзор по зададена тема (Фиг. 3)
Таблица 5. Прогр
Web‐адрес
амни стредства за управление на учебния процес
Наименование на продукта и
гията илтехноло
Предназначение
Оценка за значимост Max 10
Пример на реализация
Moodle
http://moodle.org/ Една от най‐популярните системи за управление на учебно съдържание
9 Реализации в 208 страни с над 2 817 677 образователни курса
Dokeos http://www.dokeos.com/ Система за управление на учебно съдържание 8
Белгийска система, внедрена в 285университета, 29 министерства на образованието по света, 78 неправи‐телствени организации и др.
PBWiki Wiki Educators
http://pbwiki.com/academic.wiki ИЛИ http://www.wikieducator.org/Main_Page
Система за управление на учебно съдържание 7
VUSSC – виртуална образователна среда за безплатно обучение в малки по население и размери страни; инициатива на образователните министри на добра воля http://www.col.org
LAMS
http://lamscommunity.org/ http://www.lamsinternational.com/
Система за управление на учебно съдържание 7
Примерен урок за самото обучение по LAMS ‐ http://wiki.lamsfoundation.org/display/lamsdocs/About+LAMS#AboutLAMS‐whatIs
SecondLife
http://slurl.com/ Изграждане на виртуални 3‐D светове
6 Тримерно моделиране на процеси във виртуални среди за онагледяване на обучението
Google Calendar xTimeLine
http://calendar.google.com/ http://www.xtimeline.com/
Средства за създаване на учебно разписание, календар на събитията, планиране във времето (time‐line)
9 Календар на ИУ‐Варна; Календар на преподавателя/студента. Изтория на Интернет http://www.xtimeline.com/timeline/History‐of‐the‐Internet
ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн
меноваНаи н
използванат
MIT Ope
BAMBO CMS Mam
FrontLin
LMA_6Pl
SteDraNeNING
Знания зNING
SteDraLi Mango
GoodwilFoundat
Таблица 6
ние на продуктата технологията
nCourseWa
mbo
ne
lus4u
et
за 21 век
ib
ll Communition
6. Персоналн
а и а
W
are httpme/
http
httpline
httpdef http
http
http
http
ty htt
Фиг
ни/виртуалн
Web‐адрес
p://ocw.mit.edu/O/home/index.htm
p://bultima.net/ba
p://www.pbs.org/w/digitalnation/
p://logman.techfault.aspx
p://stedranet.ning
p://21know.ning.c
p://issuu.com/sted
p://www.mangola
p://www.gcflearn
гура 2. Сист
10
и образоват
OcwWeb/web/ho
ambo/
wgbh/pages/front
h.officelive.com/
g.com/
com/
dranet/docs
nguages.com/
free.org/classes/
тема за тър
телни среди
Предназначе
Безплатно прматериали надисциплиниОбразователподпомаганепървокурсниИУ‐Варна (20
t Дигитална напортал за ефе
/ Образователподпомагане
Образователосновно за постудентите пъ„ИнформатикЗнания, необ– западни езии практическ
Дигитална би
Безплатно об On‐line класопродукти на
сене Kart00
ение
редоставяни учеба MIT, САЩ по ре
лен портал на авте на обучението нци по дисциплин004‐2007) ация – живот в Мективно използвален портал на авте на учебния проц
лен портал на автодпомагане на обървокурсници пока” в ИУ‐Варна бходими за работици, компютърники умения по спец
иблиотека на авто
бучение по запад
ове за обучение пMS Office (безпла
бни планове иедица учебни
тора, предназначна студентите ната „Информати
режата: образоваане на Интернеттора, предназначцес в ИУ‐Варна
тора, предназначбучението на о дисциплината
та в условията наи технологии, позциалността
ора
дни и други езици
по програмните атни)
ен за
ка” в
ателен
ен за
ен
21 век знания
и
ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн
Цитиран
Терминол
Digital Nat
Downes, St
The Free S Ebner, M, Sand Steven
Ed TechnolKnowledge
O’Reilly Timtryi.html
Pew Intern
Prensky, Mhttp://www
Rogers, C.R
Rollins, S. aLearning R
Фигура 3
на литерат
огичен речни
tives Project ‐
tephen. E‐Lear
oftware Defini
Schiefner M, Wn P. Parsons (E
logy Glossary oe Management
m, Web 2.0 Co
net Research ‐
Marc (2001) Digw.marcprensk
R. & Freiberg, H
and Almeroth, Research 15(2),
3. Търсене, о
ура
к на Държавн
http://www.d
rning 2.0 http:/
ition, http://ww
WILL E‐LEARNId.), Nova Publ
of Terms –at htt Online ‐ http:
ompact Definiti
Generations O
gital Natives, Dy.com/writing/
H.J. (1994). Fre
K. (2004). Less, 169‐185.
ценка и реффериране на информациия с eyePlorerr.com
ния Университтет на Wayne ‐‐ http://www.e
igitalnative.org
//www.downe
ww.gnu.org/p
G DIE? In: E‐Leishers, pp. 69‐8
ttp://www.uen://www.knowl
ion ‐ http://rad
Online in 2009
Digital Immigra/
eedom to Learn
sons Learned:
11
g/#home
es.ca/post/317
hilosophy/free
earning: 21st C82, 2008
n.org/core/edtedge‐managem
dar.oreilly.com
nts. Retrieved
n (3rd Ed). Colu
Deploying a D
eng.wayne.edu
741
e‐sw.html
Century Issues a
tech/glossary.sment‐online.co
m/archives/200
December 2, 2
umbus, OH: M
igital Classroom
u/page.php?id=1263
and Challengess, Audrey R. Lipshitz
shtml om/
06/12/web‐20‐‐compact‐definnition‐
2003 from
errill/Macmillaan.
m. In Journal oof Interactive
ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн
Rudd, T. Suin Mobile LUniversity Steiner, Vihttp://www
Webometrichttp://www
utch Dan & FacLearning. Repoof Nottingham
rginia (1996). Ww.dlrn.org/libr
cs Ranking of Ww.webometrics.in
Фигу
cer, K. (2007). ort of a workshm, 2007
What is Distanrary/dl/whatis.
World's Universitinfo/rank_by_co
ура 4. Струк
Towards new lhop by the Kale
learning netwoeidoscope Netw
orks. : Futurelawork of Excelle
ab. Sharples, Mence, Mobile Le
M. (2007). Big Isearning Initiati
ssues ive,
ce Education. .html
Retrieved Novvember 15, 20000, from the WWorld Wide Web:
es – Класация нuntry.asp?count
на българските try=bg
ВУЗ ‐
ктура на WWeb-базиранна системаа за обучениие
12
ие Обзорр на съврееменнитее программни среддства за е ефективнно обученн
ФФигура 5. ИИнформациионни пото
13
ци в Web-ббазирана сиистема за о
обучение
Обзор на съвременните програмни средства за ефективно обучение
14