През 2011 г. България продължи да обръща гръб на изпълнението на решенията на Евро-пейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ, Съдът). В началото на 2012 г. Комитетът на министрите (КМ) на Съвета на Европа наблюдаваше като неизпълнени рекорден брой от общо 345 решения на Съда. Някои от решенията, чието изпълнение КМ наблюдава, са произнесени още през 2000 – 2002 г. По тези от тях, които включват убийства на граждани в условията на задържане от полицейски служите-ли и изискват възобновяване на разследванията, правителството упорито отказва да предприеме каквито и да е мерки. Подобно е положението и с други решения, включващи признаване на правата на непопулярни малцинствени и рели-гиозни групи. Поради дългогодишното неприе-мане на мерки, свързани с прекомерната продъл-жителност на наказателния и гражданския про-цес, през май ЕСПЧ произнесе две пилотни ре-шения в тази сфера, с които указа мерки на бъл-гарските власти и даде срок за тяхното изпъл-нение.2
На сесията си през юли Комитетът по правата на човека (КПЧ) на ООН разгледа доклада на България, който бе представен с повече от десет години закъснение. КПЧ направи редица бележки и препоръки, обхващащи целия спектър от права, гарантирани от Международния пакт за граждански и политически права.3 През
ноември Комитетът срещу изтезанията (КСИ) на ООН разгледа доклада на България по Конвенцията против изтезанията. Той на свой ред формулира бележки и препоръки.4
В периода 4 - 11 юли България бе посете-на от независимия експерт по въпросите на малцинствата на ООН г-жа Гей Макдугъл. По време на посещението си тя се фокусира вър-ху правата на ромите, но обърна внимание и на другите етнически и религиозни малцинства. Нейният доклад, в който се съдържат и редица препоръки към българските власти, бе публи-куван на 3 януари 2012 г.5
2. Право на живот
Правната рамка, гарантираща правото на живот в България, противоречи на междуна-родните стандарти. Член 74 от
дребно престъпление, както и за предотвра-тяване на бягство на лице, което може да не представлява никаква опасност за околните. България бе осъдена нееднократно от ЕСПЧ за несъответствие на тази законова рамка с изискването за абсолютна необходимост на употребата на смъртоносна сила и огнестрел-но оръжие. Тя противоречи и на Принцип 9 от S T U V W U X U Y Z [ \ ] X ^ Y T Z _ \ V \ ` U a \ U ^ b V Z ` Y T Z a cV ^ ^ T d e U Z ^ Y X T \ f ^ X T U a \ b \ g U Y Z ^ T b \ V U
на ООН. Българското законодателство е дефицит-но и в предоставянето на адекватно участие на жертвите в разследването. През 2011 г. БХК бе поканен от МВР за участие в работна група, която да подготви изменения в h \ i ^ V \ [ \ j k l
с цел съобразяване с международните стандарти за употреба на сила и огнестрелно оръжие. Та-кива изменения бяха подготвени, но те не бяха внесени и гласувани от парламента до края на годината.Прокуратурата, а в някои случаи и съдилища-
та, не реагираха адекватно на случаите на отне-мане на живот в резултат от употреба на сила и огнестрелно оръжие от полицейски служители и с това допринесоха за тяхната безнаказаност. През юни състав на Върховния касационен съд изненадващо оправда полицейските служи-тели, които отнеха живота на бизнесмена Ан-гел Димитров – Чората през ноември 2005 г.6 Всички предишни състави, включително на ВКС, постановяваха осъдителни присъди. Спо-ред решението, подписано с едно особено мне-ние, полицаите не са имали умисъл за убий-ство. Съставът се позова на съдебномедицин-ска експертиза, според която бизнесменът бил зависим от кокаин и имал множество заболява-ния - страдал от масивни сраствания на белите дробове, имал раздут стомах, болестно разши-рение на сърцето и учестени аритмии от упо-требата на наркотика. Така влошеното му общо състояние довело до „настъпването на непре-одолима дихателна недостатъчност и внезап-на сърдечна смърт”. Съставът прие, че силата от страна на полицейските служители спрямо него е употребена законно въпреки многоброй-ните тежки наранявания, включително спукан череп и разкъсана аорта, причинени от пет по-лицейски служители по време на неговото за-
държане, които бяха добре засвидетелствани.През 2011 г. не успя да приключи и дело-
то, свързано със смъртта през януари 2009 г. на задържания Пламен Куцаров по време на конвоиране след специализирана полицейска операция.7 По това дело са подсъдими двама полицейски служители, обвинени за причиня-ване на смърт по непредпазливост. Към края на февруари 2012 г. Софийският градски съд все още не бе приключил със съдебните заседания по него.Друг случай на свръхупотреба на огнестрел-
но оръжие от полицейски служител, довела до смъртта на Мариан Иванов през юли 2010 г., приключи с окончателно определение за пре-кратяване на досъдебното производство на Плевенския окръжен съд от 6 януари 2011 г.8 Съдът, както и прокуратурата преди това, при-еха, че смъртоносното прострелване в глава-та на Иванов е станало в условията на мнима неизбежна отбрана от полицейския служител, който е объркал ключа за апартамента, който Иванов е държал в ръцете си, с пистолет, не-зависимо от това, че е имал 21 г. стаж в МВР и е награждаван 17 пъти. Съобщението за опре-делението на Плевенския окръжен съд е връ-чено на 25 януари 2011 г. на „Милен Лазаров, братовчед”, който го е предал със закъснение на родителите на Иванов и те са пропуснали срока на обжалването му. Определението не е изпратено на адвоката на семейството. Според родителите на жертвата Милен Лазаров не им е роднина, а случаен минувач, а според адвока-та на семейството, с когото БХК разговаря през февруари 2012 г., името му и „братовчед” е на-писано от призовкаря.При друг случай на смърт в резултат от упо-
треба на огнестрелно оръжие, на 1 май 2011 г. полицейски служители простреляха и убиха Васил Тонкев на автомагистрала „Тракия”. Спо-ред полицейски източници срещу него имало досъдебни производства за нанасяне на средна телесна повреда и трафик на проститутки. Той бил преследван и прострелян в хода на поли-цейска операция по задържането му, при която
m n o p q r s t u v w x w y w z w { | x } ~ w x q � � � w v � � � v } � � � � � � p t� | � � � } z � | ~ � w � z w q r s t � w v y � � � � � p � n o p q r s t u v w x w y w z w { | x } ~ w x q � � � w v � � � v } � � � � � � p t� | � � � } z � | ~ � w � z w q r s t � w v y � � � � � p8
n o p � | � � | � v | � z | � w � � � { w � q r s t u v w x w y w z w { | x } ~ wx q � � � w v � � � v } � � � � � � p t � | � � � } z � | ~ � w � z w q r s t � w v y� � � � � p
МАРТ 2012 5
оказал съпротива. Според информация, която БХК получи от Окръжна прокуратура – Пазар-джик през февруари 2012 г., в края на декември 2011 г. образуваното досъдебно производство във връзка с убийството на Васил Тонкев е било прекратено с постановление от прокуратурата. Това постановление е обжалвано и отменено с определение на Окръжен съд – Пазарджик от 24 януари 2012 г., като съдът е разпоредил връ-щане на делото за доразследване.През 2011 г. прокуратурата не постигна ни-
какъв прогрес в разследванията на случаите на смърт от последните десет години, установени в резултат на съвместната проверка с БХК в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г.9
В своите бележки и препоръки по прегле-да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от несъответствието на българското законодателство за употреба на сила от правоприлагащите органи с между-народните стандарти в тази сфера. Комитетът препоръча законодателна реформа по посока към неговото съобразяване с � � � � � � � � � � � �� � � � � � � � � ¡ � ¢ � � � £ � � ¡ � � � ¢ � � � � ¤ ¥ � � � �� � � ¦ � � � � ¢ � £ � § � � � � � £ � � � . На свой ред в свои-те бележки и препоръки по прегледа на доклада за България от 14 декември 2011 г. Комитетът срещу изтезанията на ООН призова български-те власти да направят промени в законодател-ството за използване на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, съобра-зявайки го с международните стандарти. През 2011 г. Европейският съд по правата на
ние на член 2 от Конвенцията поради липса на адекватно разследване на смъртта на млад мъж от ромски произход, Георги Герасимов, който на 30 май 2003 г. влиза в пререкание с лице, на което един от приятелите на Георги дължи пари. Когато полицията пристига на мястото на инцидента, той лежи на земята се-риозно наранен, след което е заведен в бол-ница. Георги е приет в лечебното заведение в кома с тежка мозъчна контузия и четири рани на главата. Той умира на 4 юни 2003 г. Същия ден започва досъдебно производство, което завършва със споразумение, одобрено една го-дина по-късно от съда, с което лицето, причи-нило неговата смърт, се признава за виновно и получава тригодишна условна присъда. Съдът отбелязва, че властите не са извършили задъл-бочен и ефективен анализ на доказателствата, събрани по време на разследването, допус-нали са многобройни пропуски и не са дали възможност на жалбоподателите да участват в разследването.
³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ · º » ¼ ½ ¾ ¿ ¾ À ¾ ¹ Á Â ¾ Ã ¾ Ä
6 МАРТ 2012
3. Защита от изтезания, нечовешко и унизително отнасяне
Защитата от изтезания, нечовешко и унизи-телно отнасяне през 2011 г. бе изправена пред особени предизвикателства. От една страна, бяха предприети положителни законодателни промени с ратификацията през април на Å Æ ÇÈ É Ê Ë Æ Ë Ì Í Î Ì Ï Ð Ñ Ò Ë Ò È Ò Ê È Ó Ô Õ Ò Î Í Ö Î × Ì Ï Ë Æ Ð Ñ Ò ÇË Ì Í Ì Ø Ë Ö Ø Æ Î Ì Ï Ë Æ на ООН. До началото на юни 2012 г. България трябва да установи нацио-нален превантивен механизъм, който ще бъде омбудсмана. По покана на Министерството на правосъдието БХК взе активно участие в под-готовката на ратификационните документи и в измененията на Ù Æ È Ò Î Æ Ø Æ Ò Ô Ú É Û Ü Ô Æ Î Æ . От друга страна, има сериозни основания да
се предполага, че полицейският произвол из-общо и употребата на ненужна сила от страна на полицията спрямо граждани през годината отбелязаха ръст. БХК получи много заслужа-ващи доверие оплаквания от граждани за мал-третиране от страна на полицейски служители, някои от които представляваха изтезания. Тези практики получиха на няколко пъти оправ-дание от страна на министъра на вътрешните работи и главния секретар на МВР. При мно-гобройните случаи на публично огласяване на случаите на полицейско насилие в медиите въ-трешният министър Цветанов, с редки изклю-чения, заставаше на страната на подчинените си.10 Главният секретар на МВР на свой ред не-еднократно заяви, че полицейското насилие в България е мит и че такова няма.11 Прокурату-рата също допринесе за безнаказаното малтре-тиране на граждани от полицейски служители. Според информация на Върховната касацион-на прокуратура, предоставена на в. „Труд”, през 2011 г. не е имало нито един служител на МВР, осъден за полицейско насилие. За сравнение,
през 2010 г. е имало осъдени 12 полицаи, а през 2009 г. – 10.12
В българския Ý Æ È Æ Ø Æ Ë Ö Ê Ö Î È Ò Û Ö È Ü продължи да отсъства специфичен състав за изтезание в съответствие с определението от член 1 на Õ Ò Î ÇÍ Ö Î × Ì Ï Ë Æ Ð Ñ Ò Ë Ì Í Ì Ø Ë Ö Ø Æ Î Ì Ï Ë Æ на ООН. Някои форми на физическо насилие, причинявани от частни лица, се преследват по тъжба на постра-далия в нарушение на член 12 от Õ Ò Î Í Ö Î × Ì Ï Ë ÆÐ Ñ Ò Ë Ì Í Ì Ø Ë Ö Ø Æ Î Ì Ï Ë Æ . Това предизвиква особе-но тежки нарушения в случаите на домашно на-силие над жени, когато жертвите не прибягват към формални съдебни процедури, които тряб-ва да водят със собствени сили или чрез наети от тях адвокати. Българското законодателство е в противоречие с международните стандарти и по отношение на изискването за абсолютна необходимост при употребата на сила и огне-стрелно оръжие от правоприлагащите органи за защита на живота и телесната неприкосно-веност на тези, срещу които то се употребява.13
През януари 2012 г. изследователи на БХК интервюираха всички осъдени затворници от затворите във Враца, Пазарджик, Ловеч и Стара Загора, чиито досъдебни производства са запо-чнали след 1 януари 2010 г. за употреба на сила по време на тяхното полицейско задържане и впоследствие, при отвеждането им вътре в по-лицейските управления. Тези данни не са пред-ставителни за системата на местата за лишаване от свобода като цяло, но са сравними с данните от подобно изследване, което БХК направи по същите въпроси в същите затвори през януари 2010 г. чрез интервюиране на лишени от свобо-да, чиито досъдебни производства са започнали след януари 2009 г. Данните от двете изследва-ния са представени в таблицата по-долу.
Употреба на сила
от полицейски служители по годиниÞ Ò Ë Ñ Ö Ü Ð Ò Î Û Ö Î Ë Ì Ë Ö ß Ò Ë à Ò Í Ò Ñ Ì Ê Ì ßá Ö Ü Ð Ñ Ï Ô Ò Ë Ï â Ö É Ð Ò Ë Ñ Ö Ú Ö Î Æ Ü Ì Ê Æ2010 2011
По време на задържане 26,2 27,1
Вътре в полицейското
управление
17,4 25,5
10 ã ä å æ ç è é ê ë ì í è î ë ï í î ð ë è ñ ë î í ò ó ô é õ ö ï í ì ë ö ó ò ó é æä é ð ê è ë ê ë ÷ ó ò î ó ò ø ù ú å ù ú å û ù ü ü ý å ø ñ í ö ê þ î ì ë ì ë æ ÿ � � � æ � �� � � � � � � � å � � � � � � å � � � û ù ü ü � ù ú � � � � � � � � � � ù � � å ÿ � � �ç è é ê ë ì í è î ð ó � ì ë ö î í ò í è ó ì � ö ê ë î í ò ó ô é õ ö ï ë ÷ ð � ê ë ò ì í ö êó ì ë ï ë � ë ê ð ó � ë ø û � å ù ü å û ù ü û ý å ø ñ í ö ê þ î ì ë ì ë æ ÿ � � � æ � � � � � å � � å � � � � � � � � � � � � � � � � � � � û û ù � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � ! � � � � � � � � � � � � � � ! � � � � � � � � � å ÿ � � å11 " í ò ó ô é õ ö ï í ê í ì ë ö ó ò ó é é � ó ê ö î í ð é ñ # ë ò ó ì $ é í ð ý ó é è øù � å ü ü å û ù ü ü ø ñ í ö ê þ î ì ë ì ë æ ÿ � � � æ � � % � � � ! � � � � å � � � � � � � � � � � � � å � ÿ � & � � � � � � � % ' � ù � û � � � # ë ò ó ì $ é í ð ý ó é è æ ã ( þ ò ý ë ð ó )î í ò ó ô é õ ö ï í ì ë ö ó ò ó é ì ) � ë ø ù ü å ù û å û ù ü û ý å ø ñ í ö ê þ î ì ë ì ë æÿ � � � æ � � � � å � � � � � � � � ÿ � � � � � � � � * ÿ � � � � + � � � � � � , � � ÿ � � - � � � ÿ � �� � � � � � � . � � � � � � - � � � � � ù ü ù û ! � � � � � � � � å � � � / å 12 0 ë 1 ï í è ë ø 0 í ð í ê é ) å 2 ) � ë î í ò ó ô ë ó ø í ö þ ñ é ì ó � ë ì ë ö ó ò ó éî ð é � û ù ü ü ý å ø è å 3 ð � ñ ø û û å ù û å û ù ü û ý å
13 ã ä å î í � ý í ð é " ð ë è í ì ë ä ó è í ê å
МАРТ 2012 7
Данните показват завишаване на дела на ли-шените от свобода, които съобщават за употре-ба на сила както по време на задържане, така и вътре в полицейското управление. Това зави-шаване е особено голямо (повече от 8%) при респондентите, които се оплакват от употреба на сила вътре в полицейското управление, къ-дето то може да е законно само в изключително редки случаи.В своите бележки и препоръки по прегле-
да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от липсата на състав за изтезание в 4 5 6 5 7 5 8 9 : ; < = 6 > ? 9 6 @ , както и от големия брой случаи на изтезания и малтрети-ране от страна на полицията, особено спрямо лица от ромското малцинство. Комитетът пре-поръча създаване на независим механизъм за контрол над разследванията по жалби срещу незаконни действия на представители на поли-цията. КПЧ също така изрази загриженост от законодателната уредба, свързана с наказател-но преследване в случаи на домашно насилие и по-специално от това, че в някои случаи на те-лесни повреди то се осъществява не по общия ред, а по тъжба на пострадалия. На 14 декември 2011 г. Комитетът срещу из-
тезанията на ООН публикува своите добре фо-кусирани бележки и препоръки по прегледа на доклада на България за прилагането на A > ; B 9 ; CD < = 8 5 E F > 8 < B < 7 8 9 7 5 ; < = 8 5 . В тях Комитетът резюмира основните проблеми с неизпълне-нието от българските власти на този междуна-роден договор и отправя подробни препоръки. По-важните от тях включват:• Въвеждане на състав за изтезание в 4 5 C6 5 7 5 8 9 : ; < = 6 > ? 9 6 @ в съответствие с опре-делението за изтезание от член 1 на Кон-венцията.
• Промяна на законодателната рамка за употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи.
• Въвеждане на ефективна адвокатска за-щита от момента на задържането.
• Бързо, независимо и цялостно разследва-не на всички случаи на незаконна и несъ-размерна употреба на сила и огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи.
• Осигуряване на независим мониторинг на всички места за задържане и лишаване от свобода, включително от неправител-ствени правозащитни организации.
• Осигуряване на адекватни материални условия, лечение и рехабилитация на на-станените в институциите за лица с пси-хични разстройства, както и реформира-не на правната рамка на лишаването от дееспособност и попечителството.
• Подобряване на материалните условия в местата за лишаване от свобода, включи-телно чрез строителство на нови затвори и ремонтиране на съществуващите.
• Премахване на подземните следствени арести.
• Защита на лишените от свобода от вся-какви форми на насилие, включително от страна на други затворници.
• Забрана на единичната изолация с нака-зателна цел.
• Премахване на строгия режим на трети-ране на доживотно лишените от свобода през първите пет години от изтърпяване на тяхното наказание.
• Въвеждане на наказателен състав за престъпление домашно насилие в 4 5 6 5 C7 5 8 9 : ; < = 6 > ? 9 6 @ , което да се преследва по общия ред.
Предприемане на мерки за борба със сло-вото на омраза и подбуждането към дискри-минация и насилие спрямо етническите мал-цинства.През 2011 г. ЕСПЧ произнесе няколко ре-
шения, с които намери нарушения на член 3 (забрана за изтезания, нечовешко или уни-зително отнасяне) от ЕКПЧ по жалби срещу България. По делото A 5 G 5 B 9 : > B @ F 9 H I J K : L 5 CF < = от 20 януари ЕСПЧ намери нарушения на член 3, както и на член 6, т. 1 (право на спра-ведлив процес) и член 13 (ефективни вътреш-ноправни средства за защита) от Конвенцията в случай на затворник, осъден с доживотна присъда. Съдът намери нарушение на член 3 заради постоянното слагане на белезници, всеки път, когато жалбоподателят е извеждан извън килията си. Съдът сподели становището на КСИ, че рутинното поставяне на белезници на затворника за период от 13 години в сигур-на среда не е оправдано и е в нарушение на член 3.По делата M : < 9 B < ? F I L < @ F 9 H I J K : L 5 F < = , 4 5 : N 5 ; 8 @ 6 < @ F 9 H I J K : L 5 F < = и O 5 ? 6 > B @ F 9 H IJ K : L 5 F < = от 10 февруари ЕСПЧ намери нару-
шение на член 3 от Конвенцията във връзка с
8 МАРТ 2012
крайно незадоволителните материални усло-вия в местата за лишаване от свобода, в кои-то са били настанени. Той също така намери нарушение на член 13 от Конвенцията заради липсата на ефективни средства за защита на национално ниво. По делото P Q R S T U V W Q X Y Z [ R U \ ] от 11 октом-
ври ЕСПЧ намери нарушения на член 3, член 5 (право на лична свобода и сигурност) и член 13 (право на ефективно средство за защита) от Конвенцията спрямо лице без гражданство от палестински произход, на което е издадена за-повед за експулсиране като заплаха за нацио-налната сигурност. През декември 2009 г. жалбоподателят неус-
пешно обжалва в съда заповедта. Българските съдилища стигат до заключението, че инфор-мацията, събрана от правоприлагащите органи, е достатъчна, за да оправдае изгонването му от страната, и приема, че не е било наложител-но да се извършва допълнително разследване и да се търсят повече доказателства. Г-н Ауад твърди, че ако бъде експулсиран за Ливан, ще бъде изложен на висок риск от малтретиране или смърт. ЕСПЧ приема, че такъв риск наис-тина съществува и че България не предоставя ефективни гаранции срещу произволно де-портиране на хора, които са изложени на него. По отношение на нарушението на член 5 Съдът приема, че основанията за задържането на жалбоподателя не са били валидни през целия период на задържането, тъй като българските власти не са осъществявали процедурата с не-обходимото старание.По делото ̂ U \ T _ ` a \ T U V W Q X Y Z [ R U \ ] ЕСПЧ
установи нарушение на член 3 по повод липса-та на ефективно разследване на оплакванията на жалбоподателите срещу полицейски запла-хи и малтретиране. Делото касае заплахи, от-правени към семейството по време на полицей-ска операция на 17 февруари 2004 г. при ареста на Александър Христов, който е заподозрян във фалшифициране на банкноти. Семейство-то твърди, че на въпросната дата през 2004 г. маскирани полицаи нахлуват в тяхното жили-ще, нападат г-н Христов с юмруци и ритници и заплашват с убийство всички. По-специално един от полицаите насочва оръжие към г-жа Христова и нейната дъщеря, която е на 5 годи-ни по това време, и й нарежда да накара детето да спре да плаче.
Един от най-сериозните проблеми с нечо-вешкото и унизително отнасяне в България - домашното насилие над жени, стана пред-мет на дело пред Комитета за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените на ООН (Комитетът). По делото b c d c T U V W Q X Y Z [ R U \ ] от 17 август,
Комитетът реши, че провалът на България да защити ефективно жена срещу домашно наси-лие нарушава d ` e a V e f \ ] _ R g R h U V i R j a R e V e Ra T \ k l \ m ` U i \ e R S \ T l U \ i \ e R f \ ] h ` ` _ e ` n V e \ Ve R o V e \ _ V (Конвенцията). Решението бе взето на основание член 2 (в), 2 (е) от Конвенцията и член 5 (а), във връзка с член 16 (1) и Обща пре-поръка № 19. Жалбоподателката подава жалба относно домашно насилие, на което е подложе-на от нейния съпруг – Ф. К., започнало с психо-логически, емоционални и икономически зло-употреби, и продължило с физическо насилие. В. К. подава молба за защитни мерки и парична издръжка до Варшавския окръжен съд, но про-изводството не дава резултат. През това време насилието е продължило, като включва и опит за удушаване. Впоследствие съпругът подава молба за раз-
вод заедно с иск за попечителство на двете им деца. Полиция е била викана многократно за злоупотреби на Ф. К. със съпругата му. Жал-боподателката успява да получи заповед за не-забавна защита по силата на p R l ` e R g R g R W \ _ R` _ S ` i R n e ` _ ` e R T \ Z \ V , но въпреки това на-ционалните съдилища отказват да предоставят постоянна защита въз основа на факта, че няма непосредствена заплаха за живота или здраво-словното състояние на жената и децата й, тъй като не са били подложени на домашно наси-лие през месеца преди да бъде подадена молба за заповедта. Отказът на българските съдилища да
издадат постоянна заповед за защита на В. К. бе централна точка при констатацията на Комитета, че държава-членка е нарушила член 2 от Конвенцията. Също така, предвид фактите, Комитетът установи, че отказът за предоставяне на постоянна заповед е бил основан на полови стереотипи, свързани с домашното насилие, както и на това, че процедурите по развода са били повлияни от същите полови стереотипи, свързани с ролите и поведението, което се очак-ва от мъжете и жените в рамките на семейните отношения.
МАРТ 2012 9
4. Право на лична свобода и сигурност
През 2011 г. не се промени нищо в правната рамка, гарантираща правото на лична свобода и сигурност. Тя остана несъответна на меж-дународните стандарти в редица пунктове. В един от тях това несъответствие бе ярко про-демонстрирано с решението на Голямата кама-ра на ЕСПЧ по делото q r s t u v w x u y z { | } ~ s x � � от 17 януари 2012 г. По това дело Съдът реши, противно на твърдението на правителството, че настаняването на лица с ограничена дееспособ-ност против волята им в социален дом за лица с психични разстройства е лишаване от свобода. Съдът установи, че българското законодател-ство и практика, които предвиждат настаняване по административен ред, без съдебен контрол и без търсене на съгласието на настаняваното лице, когато то е с ограничена дееспособност, не съдържат гаранциите, предвидени в член 5 от ЕКПЧ (право на лична свобода и сигур-ност). Поради това той намери нарушения в ре-дица пунктове на тази разпоредба.14 България предстои да приведе правната уредба, свързана с настаняването в социални домове за лица с психични разстройства, в съответствие с изиск-ванията на Конвенцията.Законодателството и практиката по наста-
ня-ването на деца в някои видове институции също продължиха да бъдат несъответни на изискванията и гаранциите, свързани с правото на лична свобода и сигурност. Това се отнася до настаняването в социално-педагогически интернати и във възпитателни училища-ин-тернати на деца в конфликт със закона, което често се извършва на произволни основания и без необходимите гаранции за законност; нас-таняването в домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, което става по административен ред без съдебен контрол, и настаняването в кризисни центрове за деца по административен ред, който допуска прекомер-на продължителност на престоя преди сезира-не и произнасяне на съдебен орган. Неадекватна остана и законодателната рам-
ка и правоприлагането, свързани с налагането на мярка за неотклонение „задържане под стра-
жа“ в хода на наказателното производство, до-пускащи прекомерно осланяне на тежестта на обвинението и пренебрегване на преценката за разумността на подозренията, довели до арес-та, и за легитимността на целта, преследвана от задържането.В началото на август българското правител-
ство прие � � t � u � � � � � s � | x � s v t s � � } � r � � sv � � } s w r r s t s � x s v � w | � � u r � � s � u r u r � .15 В нея
� s � � t | r � s � � x � s w � x � r � v � � � y u w r v u t � r u� x � � v � t s � s } � } u r t � r u � t u � | } t � } u r t � r u е определен като съдържащ остарял и в основата си репресивен подход към детското правосъдие и несъответен на Конституцията и на между-народните стандарти за защита на правата на човека. Това противоречие според концепци-ята е непримиримо и може да бъде преодоля-но само с отмяната на този закон и актовете по прилагането му. Понятието за „противооб-ществена проява“ като основание за налагане на „възпитателна мярка“, включително наста-няване в специализирана институция, според концепцията „не удовлетворява конституцион-ните принципи за законоустановеност на пове-дение, водещо до ограничения на права (чл. 5, ал. 3 от КРБ), и за равнопоставеност пред зако-на по възраст (чл. 6 от КРБ)“. Тя констатира и липсата в българското законодателство на ясно разграничение между наказание и възпитател-но-закрилна мярка, „което придава на цялата държавна политика силно изразен репресивен характер“.През 2011 г. ЕСПЧ намери нарушения на
правото на лична свобода и сигурност по ня-колко дела срещу България. По делото � � �� x z ~ � w x u y z { | } ~ s x � � от 26 юли ЕСПЧ устано-ви нарушение на член 5, т. 1 и 4, на член 8 (за-читане на личния и семейния живот) и член 13 (правото на ефективно вътрешноправно сред-ство за защита) от ЕКПЧ във връзка с чужде-нец, получил заповед за експулсиране от Бъл-гария и задържан с такава цел. ЕСПЧ намери, че българското законодателство, регулиращо задържането на чужденци, не съответства на Конвенцията. Съдът припомни, че задържане-то на хора с цел експулсиране може да бъде оп-равдано само докато тяхното депортиране или екстрадиция са в прогрес.
По делото Á Â Ã Ä Å Æ Ç È Â É Ê Ë Æ Ä Å Â Æ Ê Ã Ì Í Î Ï Ç Ð È ÑÊ Ë Ò от 13 януари ЕСПЧ намери нарушение на член 5, т. 1, 3, 4 и 5. Жалбоподателят е арес-туван и задържан от полицията по подозрение за контрабанда на значимо количество цига-ри. ЕСПЧ установява, че задържането му под стража е незаконно. Той намира нарушение на член 5, т. 4 и 5 от Конвенцията поради това, че жалбоподателят не е бил в състояние да оспори законността и необходимостта от неговото за-държане от полицията и че не е имал средство за защита, чрез което да получи обезщетение за предполагаеми нарушения на Конвенцията.По делото Ó Ô Ë Õ Ê Í Ð Ë Æ Ê Ã Ì Í Î Ï Ç Ð È Ê Ë Ò от 29
ноември ЕСПЧ намери нарушение на член 5, т. 1 и т. 4 заради настаняването на две от жал-боподателките в кризисен център за деца и в дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни. Той обаче отказа да наме-ри нарушения във връзка с настаняването на жалбоподателките във възпитателното учили-ще-интернат в Подем заради техни предпола-гаеми „противообществени прояви” (бягство от къщи, бягство от училище и проституция). Съдът прие, основавайки се на публикацията на един български автор, в противоречие с кон-статациите на Комитета по правата на детето на ООН и с Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето на бъл-гарското правителство, че макар и неясно де-финирано в закона, това понятие, поне що се отнася до деянията, послужили като основания за настаняване във ВУИ на жалбоподателките, е изяснено откъм съдържание и основания за лишаване от свобода за целите на член 5, т.1d в практиката по неговото прилагане.
5. Независимост на съдебната власт и справедлив процес
През 2011 г. независимостта на съда претър-пя сериозни атаки, както от страна на изпълни-телната власт, най-вече в лицето на вицепре-миера и министър на вътрешните работи Цве-танов, така и от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС) и неговия Инспекторат (ИВСС). Парламентът също допринесе за възпроизвеж-дане на зависимостите в правосъдната систе-ма. Никоя институция не зае подобаваща по-правителна позиция в отговор. Същевременно, съдебната реформа не напредна и не бе постиг-
ната никаква оптимизация на управлението, в частност на натовареността на магистратите и тяхното оценяване.На 30 май ВСС избра на поста председа-
тел на най-големия и важен в страната Со-фийски градски съд (СГС) съдия Владимира Янева, отличаваща се единствено с връзките си с вицепремиера Цветанов, чиято агресивна политика на овладяване на съдебната систе-ма посредством управляеми хора на ключо-ви позиции и сплашване на останалите стана ноторна. Това скандално назначение прово-кира безпрецедентно обществено напрежение и най-влиятелната магистратска организация, реформаторският Съюз на съдиите в България (ССБ), поиска оставката на ВСС, след като този орган бе напуснат в знак на протест от двама свои членове - уважавани съдии. Към натиска се присъединиха и други авторитетни орга-низации и медии, но той остана без резултат. Нито ВСС, нито министърът на правосъдието, нито премиерът, нито парламентът проявиха институционална отговорност за решаване на кризата с напълно дискредитиралия се ВСС. Вместо това на 2 юли вицепремиерът Цветанов заплаши, че ще кръщава полицейски акции на собствените имена на съдии, за да ги накаже за това, че не са наложили мярка за неоткло-нение „задържане под стража” на заподозрени от МВР лица. С това симптоматично за амби-цията му да подчини съда публично заканване той потвърди своите намерения да продължи политическия натиск върху правораздаването. Няколко дни по-късно БХК поиска неговата ос-тавка за това, но той не я подаде. Министърът на правосъдието, премиерът, парламентът и ВСС останаха безучастни.През юни ИВСС извърши извънредна, без-
прецедентна проверка над цялото наказателно отделение на СГС с цел да размие отговорност-та на новоизбраната председателка на съда Янева за твърдени нейни злоупотреби по дела (във връзка с конкретен сигнал срещу нея) и, същевременно, да пенализира с дисциплинар-ни мерки видни представители на ССБ, който се позиционира като значим противник на властта с осезаемо обществено влияние. Преди ИВСС да предложи за дисциплинарно наказание ем-блематичната председателка на ССБ Миросла-ва Тодорова, главният инспектор и членове на ВСС открито заявиха в медиите негативното
МАРТ 2012 11
си отношение към нея и изразяването на кри-тичното й мнение за положението в съдебната власт. Тези техни ремарки отразиха наказател-ния им уклон в ущърб на свободата й на изразя-ване и опорочиха дисциплинарния процес, ка-то нарушиха презумпцията за невиновността й. Този дисциплинарен процес, вследствие на който бяха предложени за наказание заради за-бавяне на дела и други системно претоварва-ни съдии, освен Тодорова, открои основните структурни пороци на оценъчната дейност на ВСС, за поправянето на които напредък през 2011 г. не бе отбелязан - на първо място, лип-сата на качествени критерии за преценка на-товареността на магистратите и вземането на решения относно изпълнението на съдии от страна на несъдии. Отношението на ВСС към тези пороци продължи да се изразява в пасивно отричане и този орган не направи нищо през годината за коригирането им.Същевременно, през юли Стефан Петров,
председател на Комисията по установяване на конфликт на интереси при ВСС, отказа да разследва твърдения конфликт на интереси на съдия Янева по дело, което касае дружеството „Софийски имоти”, сделки с което сключил чрез нея като пълномощник нейният баща (де-лото тя първо забавила, а след това неправомер-но според по-горната инстанция прекратила). Вместо това ВСС прехвърли отговорността за въпроса на централната Комисия за предотвра-тяване и установяване на конфликт на интере-си. Този орган обаче в края на август не намери такъв. По думите на председателя му, Златанов, нямало връзка между гледаното от Янева дело за безстопанственост срещу ръководството на дружеството и покупката на имоти от него от страна на нейния баща.16 Според Златанов такава връзка няма, защото Янева била само пълномощник на баща си по сделката, купени-те от него чрез нея имоти не били „предмет” на делото и особено – покупката станала „много преди самото дело”.17
Избирателната дисциплинарна политика на ВСС се изрази и в други откази на този орган да провери магистрати, за злоупотреби от стра-
на на които медиите публикуваха данни като, например, Светла Данова, член на ВСС.18
Нито ВСС, нито ИВСС не намериха осно-вание да проверят безпрецедентния отвод на съдията от ВАС Иван Раденков по делото, об-разувано по жалба срещу избора на съдия Яне-ва като председател на СГС. Отводът беше на-правен след приключване на съвещанието на състава и вземането на решение, поради което по естеството си представлява „саботаж” сре-щу правосъдието, защото е опит да се осуети постановяването на съдебния акт. Проверка на мотивите на съдията се налагаше и защото в медиите излязоха публикации, че председа-телят на ВАС, също промотиран от министър Цветанов, се е опитвал да въздейства върху вътрешното убеждение на съдиите.През септември се откри, че Софийски град-
ски съд под председателството на свързаната с вицепремиера Цветанов негова председателка Янева е издал няколко пъти повече разреше-ния за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) в сравнение с предшествени-ците си и нито един отказ.19 Тази политика на либерално вмешателство в личната неприкос-новеност на гражданите на новата председа-телка е закономерно и предвидимо съзвучна с линията на вицепремиера Цветанов за активно разработване на гражданите посредством СРС.В края на годината парламентът допри-
несе за зависимостта на правораздавателна-та система, като избра по непрозрачен начин нови инспектори за ИВСС от непопълваната в продължение на години парламентарна квота. Управляващи и опозиция се съюзиха в почина си да поставят на тези позиции хора без не-обходимите професионални и нравствени до-стойнства, но с политически протекции, с цел да контролират посредством ИВСС упражня-ването на дисциплинарна власт върху маги-стратите. Порочната процедура и закономерно
16 Ö × Ø Ù Ú Û Ü Ý Þ ß Ú à á â â ã ä å å æ æ æ Ø ç è é ê è ë ì Ø í î å í ï ð î ñ ò ë ñ å ó ô õ õ åõ õ å õ ö å õ ó ô ÷ ö ó ÷ ø ù ð ë ã ø ú ð ñ â ñ è û ê ø ã ò é ç ü é ç ñ â é ð ø è ñ ø ì û ý ë ü ë ë ñ â ñ øú ñ ø ì û è þ ë ì â å17 ÿ à � Û à � Ø
18 Ö × Ø � � � � Ù � à � Ù � Û à Ú à á â â ã ä å å æ æ æ Ø � ñ ã ë â ñ ð Ø í î å í ð û î û ê é åã ò ñ ê û å ó ô õ õ å ô ÷ å ó ó å õ õ õ õ ô ø � á ð é è ø è ñ ø ê ü ü ø ú ñ ý é ü é è ø ê ø ë ý û â è ë ø ë ú ý ñ ý ë å Ø19 � � � Ý Ü � � � � Ù � à � Ù � Þ � Þ Þ Ø � � à � Ù Û à � � � � � Ú � Þ à Ú à Ú à� � Ù � Ù à � Ú Ù à Ú Ú Ù � � � � � � Ü Ú Ù � � � à � � Ú à � à � � Û � � �� � � Ü � Û Þ Ü Ú à Ù Ú � � Ý � à � Ù � äá â â ã ä å å æ æ æ Ø � ñ ã ë â ñ ð Ø í î å ã û ð ë â ë ì ñ ø ë ø ë ì û è û ý ë ì ñ å í ï ð î ñ ò ë ñ å ó ô õ õ åô � å ô å õ õ ÷ ÷ � ö ö ø ê ï ã ò û ü ø è ñ ø ê ò ï ú ì ë å ØÖ × Ø � � � � � � � � � ÿ Ý à Þ � Ú à � à � Ù Û à Ú Ü Ú à � Ù � Ú Ù � Ù� Ü � Ü � Ú Ù � × Ù Þ � Û � × Ù � Ù � Ü Û � Ù � � Ý Ü � � � Ú Ü Ú � Ù � Û à Ø
12 МАРТ 2012
порочният й резултат предизвикаха съпроти-ва от активните в областта на съдебната ре-форма граждански и професионални органи-зации, както и критично внимание от страна на Европейската комисия. В резултат, под натиск от премиера, от поста се отказа най-дискредитираният новоизбран инспектор – спонсорираният като номинация от ГЕРБ до-тогавашен член на ВСС Цонев, чиято история като ръководител на етичната комисия на този орган е белязана от редица спорни моменти, в частност прикриване и покровителстване на свързаната с вицепремиера Цветанов контро-верзна председателка на СГС Янева.В обобщение, 2011 г. не донесе реформи на
правосъдието, а ескалация на напрежението, породено от тяхната продължаваща липса и съответна поляризация на динамиката между пропонентите на основните противостоящи си тенденции. Очерта се в лицето на ССБ силен център на прореформаторско експертно-обще-ствено движение за деконструиране на съще-ствуващите механизми на задкулисна власт в съда и прокуратурата и съответна нему по за-ряд консолидация на инвестираните с влияние лобита, заинтересувани от консервиране на статуквото.Българският хелзинкски комитет връчи го-
лямата си годишна награда „Човек на годината 2011” на Съюза на съдиите в България за не-отстъпната му борба за правото на правосъдие на гражданите.В началото на септември 2011 г. парламен-
тът направи изменения в � � � � � � � ! " � # $ " % &' ! ( ! ) * + , - � ' # ( . ! , с които въведе възможност за обжалване на съдебните решения, налагащи наказания за дребно хулиганство. Тези измене-ния последваха решения на ЕСПЧ, с които той намери нарушения на член 2 от Протокол № 7 на ЕКПЧ.В своите бележки и препоръки по прегле-
да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за нарушаване на независимостта на съдебната власт от страна на органи извън нея. Комитетът препоръча въз-държане от подобни практики и предприемане на кампании за повишаване на чувствителност-та и осъзнаване на ценността на независимото правосъдие.През януари 2011 г. делегация на Европей-
ската асоциация на съдиите посети България
по покана на Съюза на съдиите в България. Целта на мисията бе да се изследват оплак-ванията на ССБ за неоправдана намеса на из-пълнителната власт в работата на съдебната. По-късно, през април, делегацията публикува своя доклад. В него тя констатира, че очаква-нията за тежки присъди и обвиненията на ми-нистъра на вътрешните работи за корупция и некомпетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно подронват върховенството на пра-вото. Делегацията призова ВСС да подобри качеството и прозрачността на своята работа и да бъде по-активен в защита на независи-мостта на съдебната система като цяло и на нейните членове.20
През май 2011 г. България бе посетена от г-жа Габриела Кнаул, специален докладчик на ООН по независимостта на съдиите и адвока-тите. Докладът от нейното посещение не бе публикуван към края на февруари 2012 г., но тя направи няколко предварителни заключения още по време на посещението си. Г-жа Кнаул заяви, че с необоснованите си критики по от-ношение на съдиите официални лица подлагат на натиск съда да не зачита презумпцията за невинност.21
Както и в предходни години, през 2011 г. ЕСПЧ постанови много решения срещу Бъл-гария, засягащи правото на справедлив про-цес по член 6 от Конвенцията. Двете най-ва-жни дела, по които Съдът постанови първите си пилотни решения срещу България на 10 май бяха / , 0 , ( " ! . , 1 � 0 � ' ! . # " % 2 * 3 4 + &- � " , 5 и 6 , ' - % " # " % 2 * 3 4 + - � " , 5 . По тях той намери нарушения на правото на справедлив съдебен процес по два случая на прекомерна продължителност на наказателни производ-ства и на един случай на прекомерна про-дължителност на гражданско производство. Той също така намери нарушения на член 13 заради липса на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу прекомерната про-дължителност.
20 7 8 9 : ; < = > ? ; < @ : @ A ; B C D > ; ? ; E F G 8 H @ I J 9 ; > ; ; J 8 B C ; B C D? ; J = < C C > @ @ < 8 J > = H @ ? ? ; K = : A ; G J 9 C @ L C 9 ? ; M N O O P M Q Q R R R ST U V W X Y Z W S [ \ W Q ] ^ _ ` a b c V _ d e S21 7 8 9 : ; < f C 9 ? ; g g h M i = < = > 8 > ? ; J D ? @ A ; > C F C > @ L ;< = : A C > @ G ; L J : @ < F ; ? C D ? ; j k l C H G 8 9 m G ; > m G ; > ; n o G ; F @ ?J F D > n d p q ; I a r d d A S n < 8 J > = H ? ; ? ; M N O O P M Q Q s X W t s R [ \ s V S Z W QY N [ R S P N P ] Y O [ \ u c V _ a v v ` r S
МАРТ 2012 13
Наказателните производства по делото w x yz x { | } ~ x � � z � � } ~ са продължили съответно девет години и осем месеца и пет години и три месеца, а гражданското производство по де-лото � x � � � | е продължило девет години и 10 месеца. Съдът установи наличие на „практика, несъвместима с Конвенцията” в страната въз основа на големия брой вече решени от Съда дела за продължителност на процеса, както и на големия брой висящи производства пред него. Съдът постанови приемането на общи мерки във вид на ефективни вътрешноправ-ни средства за защита срещу прекомерна про-дължителност на делата и за компенсиране на жертвите на подобни нарушения. Той изиска те да бъдат приети в течение на 12 месеца от вли-зането в сила на решенията, тоест до средата на август 2012 г. По делото � � � � � } � � � x � | � � � � � � � � | x � от
20 януари ЕСПЧ намери нарушения на член 6, т. 1 поради прекомерната продължителност на наказателното производство срещу жалбо-подателя, както и на член 2 от Протокол № 4 (свобода на придвижване), заради неоправда-ната забрана за напускане на страната, която му е наложена още през 1994 г. По делото w x y� � ~ � | � � � � � � � � | x � от 27 януари ЕСПЧ намери нарушение на член 6, т. 1, както и на член 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) във връзка с това, че жалбоподателят не е получил компенсация за гараж, който е бил отчужден от кмета на София през 1979 г. По делото � � � | � � ~� | � � � � � � � � | x � от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушение на член 6, т. 1 поради това, че адми-нистративното решение за определяне размера на обезщетението за пет декара земя в покрай-нините на София, върху които е изграден път и принадлежащи на него, не са били разгледани по същество от съда. По делата � | � � � | � | � � � � � � � � | x � � � } � � ~ x �� | � � � � � � � � | x � и � ~ � { � } � � | � � { | } ~ � | � � �� � � � � | x � ЕСПЧ намери нарушение на член 6,
т. 1 поради прекомерна продължителност на наказателно и на граждански производства. По делото � � � � x � ~ � | � � � � � � � � | x � от 21 юни Съдът установи нарушение на член 6, т. 1 по-ради това, че българските власти са допуснали обжалване на решение за възстановяване на земеделски парцел земя, който е бил собстве-ност на баща му след изтичане на давностния срок.
6. Право на зачитане на личния и семейния живот, жилището и кореспонденцията
И през 2011 г. правото на зачитане на лич-ния и семейния живот на хиляди хора в Бълга-рия бе сериозно нарушавано поради голямата честота и произвола в употребата на специал-ни разузнавателни средства (СРС) от службите за сигурност. � � � } � � { � � � � � � x � � � x { � | � � � � y� � ~ � { � � � x � | � � � { ~ � (ЗСРС) и � � � � � � { � � � } y� | } � � � � � � � x � { � } � � � � (НПК) не предоставят адекватни гаранции срещу произвол при под-слушването на телефонни разговори и тайното следене на други комуникации на гражданите. ЗСРС е неясен в определянето на характера на нарушенията и категорията от лица, срещу кои-то такива мерки могат да бъдат взети, в частта, в която предвижда използване на СРС по от-ношение на „лица и обекти, свързани с нацио-налната сигурност” (член 12, т. 3). Понятието за „национална сигурност” е много широко дефинирано в българското законодателство и позволява широко тълкуване. Използването на СРС за защита на националната сигурност не е свързано с извършване на престъпление. Кон-тролът над използването на СРС се осъщест-вява от парламентарна комисия без какъвто и да било капацитет, в която са представени по-литически партии. Тя не може да дава задъл-жителни предписания, а само предложения за подобряване на процедурата.22 В началото на юни с гласовете на управляващите и техните поддръжници парламентът отхвърли два зако-нопроекта на опозиционни партии, с които се установява по-голям контрол върху прилагане-то на СРС.През 2011 г. Софийски градски съд (СГС)
продължи да издава голям брой разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС). От идването на власт на ново-то правителство на ГЕРБ броят на издаваните разрешения за използване на СРС от СГС като цяло се увеличи значително. Така през 2009 г. той е бил 3 647; през 2010 г. – 6 213, при 15 отказа, а за цялата 2011 г. общият брой на изда-дените разрешения е 6 008, като има само два
случая на отказ.23 За сравнение, за цялата 2005 г. този съд е издал 2 119 разрешения.24 Разре-шенията, издавани от СГС, са повече от 1/3 от всички издавани разрешения за подслушване в България. След назначаването на семейната приятелка на министъра на вътрешните работи Владимира Янева за председател на СГС на 30 май 2011г.,25 до края на август СГС е разрешил общо 2 733 СРС или средно по 911 на месец. Ефективността на използването на данните, получени чрез СРС в България, е много малък. През 2011 г. едва в 14% от случаите те са послу-жили за доказателства пред съда.26 Още по-ма-лък е делът на тези, които обосновават осъди-телни присъди. По време на своето посещение в България през май Габриела Кнаул, специален докладчик на ООН по независимостта на съди-ите и адвокатите, коментира със загриженост масовото подслушване в България. Тя заяви, че данните от специални разузнавателни средства следва да са само помощно, но не и основно до-казателство. И постави въпроса доколко е не-обходимо толкова често да се подслушва, след като под 2% от данните след това обосновават осъдителни присъди.27
През 2011 година беше изменен º » ¼ ½ ¾ ¿ ÀÁ » Á » Â Ã À » ¾ » Ä Ã Å ¾ Ã À Æ Ç » ¾ ¾ Ã . С направените изменения българското законодателство въве-де принципите, залегнали в È » É ¼ ½ Ê ½ Ë Æ Ì Æ ¾ Ã ÆÍ Î Î Ï Ð Ñ Ò Ò Ð Ó Ô È относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси.В своите бележки и препоръки по прегледа
на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за широкото използване на подслушване по реда на º » ¼ ½ ¾ » Á » Õ Ö Æ × Ã » Ä ¾ Ã ØÀ Æ Ë » Á Ù Á ¾ » Ê » À Æ Ä ¾ Ã Õ Ë Æ Ç Õ À Ê » и препоръча този способ за събиране на доказателства да се из-ползва само като допълнение към основните в
наказателното производство. Комитетът също така препоръча лицата, които са подслушвани противозаконно, да се уведомяват за това и да им се предостави достъп до адекватни вътреш-ноправни средства за защита. Друга сфера на загриженост на КПЧ във връзка с правото на личен и семеен живот бяха насилствените евик-ции на роми от техните единствени жилища. Подобни практики според Комитета „предста-вляват потенциални тежки нарушения на ре-дица международно признати човешки права”. Той препоръча осигуряване на алтернативи на евикциите и алтернативни жилища на засегна-тите от тях.През 2011 г. ЕСПЧ намери нарушения на
член 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот) по няколко дела срещу Бълга-рия. По делото Ú Ã É Ã À Ë ½ Ê Ø Û » Á » ¼ ½ Ê Õ Ë Æ Â Ù Ü ¿ Ä ØÝ » Ë Ã Þ от 10 февруари ЕСПЧ намери нарушение на член 8 и член 13 във връзка с член 8 от Кон-венцията. Жалбоподателят се оплаква от това, че името му е вкарано в полицейските регистри с позоваване за случаи на изнасилване, след като е бил извикан на разпит за сходен случай, въпреки че никога не е бил обвинен за подоб-но престъпление. Той е бил подлаган на редица разпити от полицията, свързани с жалби за из-насилване или похищения на млади момичета.ЕСПЧ намери нарушение на член 8 от Кон-
венцията и по делото Ü » Ä À » ß Ã Õ Ë Æ Â Ù Ü ¿ Ä Ý » ØË Ã Þ от 12 юли. Жалбоподателят е молдовец, който се оплаква от изгонването му от Бълга-рия през 2003 г., където той е бил постоянно пребиваващ, заедно със семейството си, от 1994 г. ЕСПЧ намира и нарушение на член 13 поради това, че българското законодателство не му е предоставило никакви ефективни сред-ства за защита на правата му, както и на член 1 от Протокол № 7 поради липсата на процесуал-ните гаранции, които би трябвало да са налице при случаи на експулсиране на чужденец.По делото à á â Æ ¾ ½ Ê » Õ Ë Æ Â Ù Ü ¿ Ä Ý » Ë Ã Þ от 18
октомври ЕСПЧ намери нарушение на член 8 от Конвенцията по дело, което се отнася до попечителството на малко момче от майка му, която временно го е дала за отглеждане при сватовете си. Жалбоподателката е живеела при родителите на съпруга си в Дупница, където ражда сина си. През март 1997 г. тя заминава за Съединените американски щати, където от няколко месеца живее и съпругът й, оставяй-
23 ã ä å æ ç è é å ä ê ë ì å í ì å è î é ä ï ð ð ì é ì ñ ä ò æ î ï ê æ ó ô ì å ï ê æï õ å ö ô è í ÷ ø ù ù ó ä å æ é ì ú ù û ü ì ô ð ÷ ø ù ÷ ó ý24 þ ä ï è ÿ ú � ä ï è é ý � õ ö ô ä ï é ì ÿ ô õ í ê æ ú � ì ö æ ð ì ë ú û ø ý ø � ý ÷ ø ù ù ó ý25 � � ý ö ä � ó ä ô è � è í ì ÿ æ ï æ ü ä ï ð é ì ï õ å è � é ì ð ì ÿ ë ì ï ð æï ö ô ì ÿ è å ë æ ÿ ö ô ä � è ï ý26 � æ ê ä ë ä ÿ ú � ô ì ï è é ý ä å ï ë ç ÿ ì é è ð ä é è é ì ü ì ë � ÿ ì ú ÿ è ë æ � ì ÿ ì ð ï è ò ì ë æ ð æ ð è ú è å æ ì ö ë ú ù � ý ø û ý ÷ ø ù ÷ ó ý27 � ä ê ë ì å � æ ê é ì � � � � ñ õ å õ ð ä ð é ì ï � é è ó ì ð æ ÿ æ ð è í ìå õ ë ó æ ð è ô ì í ï ë è å ÿ ì é æ � é ì � � æ ö ô ä ê ô ì ð ô ì ð ì ú ô ì ÿ è éï ÿ � ð ú ù � ü ì î ÷ ø ù ù ó ý ú å ä ï ð õ ö é ì é ì � � � � � � � � � � � ý � � � � � � � � � � ý� � � � � ! � ý � � � " # � � � $ � % ÷ û û & ø ý
МАРТ 2012 15
ки детето при сватовете си. Жертва на домаш-но насилие и връщайки се в България месец по-късно, жалбоподателката е приета в пси-хиатрична болница за период от два месеца. По-късно тя започва работа в магазин в град София, а роднините й се възпротивяват некол-кократно на нейните опити да види сина си и го крият от нея. През март 2002 г. тя се оплаква в българските служби за закрила на детето. По-късно тя печели дело в Окръжен съд за попечи-телство над детето, но решението е отменено при обжалването и детето остава с родителите на баща си без контакт с майката. Намирайки нарушение на член 8, Съдът отбелязва недоста-тъците на българското законодателство, което не допуска определяне на привременни мерки за осигуряване на контакт между майката и де-тето след окончателното решение.
7. Свобода на съвестта и религията
Религиозните права на гражданите продъл-жиха да бъдат сериозен проблем през 2011 г. Вътрешният конфликт в мюсюлманското веро-изповедание, предизвикан от легитимирането от съда през 2010 г. на ръководство, което не се ползва с подкрепата на мнозинството от мю-сюлманите28, се успокои, след като на 20 април 2011 г. Софийският апелативен съд регистрира друго ръководство, оглавявано от главния мю-фтия Мустафа Алиш Хаджи, избрано на извън-редна конференция на мюсюлманите. Но анти-мюсюлманските прояви в България продължи-ха да бъдат едни от най-сериозните проблеми на изповядващите исляма. През годината срещу тях имаше безпрецедентни актове на агресия и преследване. Наказателното производство сре-щу мюфтии и имами, последвало нахлуването на агенти на Държавната агенция „Национал-на сигурност” (ДАНС) в техни домове и офиси през октомври 2010 г., продължи.29 В края на декември 2011 г. бяха предявени обвинения на 12 от тях по член 109 във връзка с член 108 от НК (членство в група за проповядване на фа-
шистка или друга антидемократична идеоло-гия), както и по член 164, ал. 1 (проповядване на омраза на религиозна основа). Досъдебното производство продължава. През годината мюсюлманите в София ста-
наха обект на системни атаки от активисти на партия „Атака”. Докато партията подкрепяше парламентарно управляващата партия, Со-фийска община позволяваше безпрепятствено нейните публични събрания, независимо от това, че те системно подбуждаха омраза, дис-криминация и насилие на религиозна основа. На 29 април 2011 г. представители на „Атака” с провокационна цел пускаха по високоговори-тели камбанен звън и християнски песнопения в близост до софийската джамия „Баня Башъ”. Това се потвтори и през следващите седмици при пълно бездействие на властите. На 20 май 2011 г., преди петъчната молитва, в непосред-ствена близост до оградата на джамията група от 150 симпатизанти на „Атака” организираха протестен митинг срещу високоговорители-те на джамията. Те скандираха обидни думи срещу богомолците – наричаха ги „еничари”, „псета”, „резаци”, „фесове”, „ислямисти”. Призоваваха „Вън от България!”, „Спрете този срамен вой в центъра на София!”, „Да изчис-тим земята на дедите ни!”. Митингуващите се позоваваха на непоносимост към петъчния призив за молитва от джамията, но това оче-видно беше само повод за публично изразява-не на анти-мюсюлманска пропаганда, тъй като този призив се е излъчвал от минарето на тази джамия от векове. Минути по-късно протести-ращите приближиха джамията и започнаха да замерват богомолците с яйца, павета и други твърди предмети, които очевидно бяха предва-рително приготвени. Някои от симпатизантите на „Атака” се опитаха да прескочат оградата на джамията и да сложат свои високоговорители вътре. Това предизвика сбиване между проте-стиращите и богомолците, някои от които за-почнаха да отправят обратно хвърлените срещу тях камъни. В резулат на замерванията петима богомолци бяха ранени, единият от които е с тежка черепна травма. Наранявания от хвърле-ни камъни получиха и някои от активистите на „Атака”. Това е безпрецедентен инцидент, ка-къвто не се е случвал пред софийската джамия дори по времето на комунизма с неговия атеи-зъм и анти-мюсюлманска политика от послед-
28 ' ( ) * + , - . / 0 1 0 2 0 3 0 4 5 1 6 7 0 1 * 8 9 : 0 / ; < = / 6 > ? @ A @ : ) -: 5 B ; C 6 3 B 5 7 9 0 B 3 0 * + , - D 0 / 2 ? @ A A : )29 E 0 = 5 1 6 4 6 = 5 B / 5 F 3 5 G 2 ; > 0 0 7 H ; < 2 0 3 0 I J K L 1 ( ) * + , -. / 0 1 0 2 0 3 0 4 5 1 6 7 0 1 * 8 9 : 0 / ; < = / 6 > ? @ A @ : ) - : 5 B ; C 6 3B 5 7 9 0 B 3 0 * + , - D 0 / 2 ? @ A A : )
16 МАРТ 2012
ните години на неговото съществуване. След инцидинента прокуратурата образува две досъ-дебни производства срещу неизвестен извър-шител и едно – срещу установени по време на инцидента участници. До края на февруари 2012 г. обаче по тях нямаше нито един осъден. Лидерът на партия „Атака”, който присъства-ше и взе активно участие в тази провокация, не стана обект на наказателно преследване. През годината продължиха инцидентите с
вандализиране на мюсюлмански молитвени храмове из цялата страна. Някои от по-драс-тичните инциденти бяха:• През нощта на 14 февруари 2011 г. неиз-вестни лица проникнаха с взлом в джа-мията, която се намира в самия център на гр. Силистра и с графити изписаха по стените й обидни надписи като „Смърт на исляма” и други вулгарности. След това счупиха стъклата и дограмата и хвърлиха бирени бутилки вътре.
• На 1 април около 20:00 ч. по време на вечерната молитва в Джумая джамия в Пловдив група младежи удряха по про-зорците и уринираха по фасадата на хра-ма. На следващия ден на стените на джа-мията бе изписано „Курви” и пречупен кръст.
• На 20 април 2011 г. по стените на джами-ята в гр. Плевен бе изписан надпис „Тур-ците вън – гара Буново – 1985, 9 март”.
• На 29 април 2011 г. благоевградската джа-мия осъмна със свастики по стените.
• През април 2011 г. по стената на джамия-та в гр. Пазарджик бе изписано „Цигани-те на сапун”.
• На 12 май 2011 г. студентка по медицина от Турция бе ударена с юмрук от скинар в Плевен, след като той с още две други лица се опитали да й дръпнат забрадката.
• На 28 май 2011 г. група неизвестни лица по време на молитва нахлуха в молитве-ната зала на джамията „Баня Башъ” в Со-фия с викове, закани и заплахи, но бяха изгонени от богомолците.
• На 28 май 2011 г. богомолецът Айдън Алиев бе нападнат на излизане от джами-ята „Баня Башъ” в София.
• На 12 юни 2011 г. в двора на джамията „Баня Башъ” в София бе пребит от не-известни лица богомолец малко преди
сутрешната молитва. Той бе оставен в безсъзнание в локва кръв и бе откаран в спешна помощ от други богомолци.
• Около 15 юни в София на спирка на авто-бус № 111 бе нападната от група младежи бежанка от Ирак. Била е бутана, заплю-вана, а забрадката й била свалена насила.
• На 23 юни 2011 г. в близост до софийска-та джамия група младежи нанесоха побой над мъж и жена, които говорели турски.
• На 11 юли 2011 г. неизвестни лица са опи-тали да счупят входната врата на джамия-та „Султан Баязид Велики” в гр. Айтос, която в резултат е силно повредена.
• През месец август 2011 г. по стените на централния офис на мюфтийството в Со-фия бяха изрисувани свастики.
• През месец септември 2011 г. на външна-та страна на централната сграда на Глав-ното мюфтийство бяха изрисувани мъжки полови органи.
• На 10 септември 2011 г. административ-ната сграда на районното мюфтийство – Благоевград в гр. Гоце Делчев осъмна със счупени прозорци.
• На 23 септември 2011 г. по време на про-тестите заради случая в с. Катуница30 бяха нападнати Джумая джамия в Плов-див и джамията в Ямбол. Протестиращи скандираха „Циганите на сапун, турци-те под ножа!” На 25 септември група от протестиращите в Пловдив, минавайки покрай Джумая джамия, също скандир-ха расистки лозунги и хвърляха павета и димки по нея.
• На 26 септември 2011 г. неизвестни лица счупиха стъклата на джамията в Ямбол, която се намира в центъра на града. По прозорците е стреляно с въздушна пушка.
• През октомври 2011 г. в централните гро-бища в квартал Орландовци в София, в турския парцел, където се намира гробът на дъщерята на Султан Мурад - Фатма Султан, бе счупен султанският монограм /туура/ на надгробния камък, а загражде-нията, направени от ковано желязо и син-джир, бяха изрязани и откраднати.
С изключение на нападението на бежанката от Ирак, както и за оскверняването на гроба на
30 M N O P Q R S Q T U V W X Y Z W Q Z S Y [ \ ] Y ^ Y _ W ` Y a O
МАРТ 2012 17
дъщерята на султан Мурад в квартал Орлан-довци – София, за всички останали случаи са подадени жалби в полицията. Но извършители не бяха установени.През годината се възбуди и спорът за носе-
нето на забрадки от мюсюлмански момичета в училище. На 17 октомври мюсюлманката Сай-де Мехмед бе отстранена за пет дни от учили-ще в с. Горно Краище, община Белица, въпреки че е във възраст, в която трябва да посещава задължително училище. Отстраняването ста-на въз основа на разпоредба от Правилника за дейността на училището, която гласи, че „уче-никът няма право да изразява чрез облеклото си етническа, верска или религиозна принад-лежност“.Обект на нарушения на тяхното право да из-
повядват своята религия, както и на други чо-вешки права, станаха и членове на други мал-цинствени вероизповедания. На 17 април ми-тинг, свикан с цел протест срещу Свидетелите на Йехова от бургаската структура на ВМРО, прерастна в жесток сблъсък. Нападението над религиозната общност бе извършено в деня на нейния религиозен празник, който е официално признат в страната. Към активистите на ВМРО се присъединиха членове на фенклуба на ФК “Черноморец” - “Сините акули”, фенклуба на ФК “Нефтохимик”, сдружение “Родолюбец” и др. Няколко нападатели бяха обвинени за не-пристойни действия по хулигански подбуди, грубо нарушаващи обществения ред. През сеп-тември 2011 г. те получиха леки наказания след сключени споразумения - между шест месеца пробация и 200 лева глоба. Прокурорът по де-лото отказа да обясни на БХК защо държавното обвинение се е съгласило на тези символични присъди. Той уточни само, че са спазени изис-кванията на закона, който позволява наказание-то да бъде минимално.Свидетелите на Йехова се оплакват и от
различни форми на тормоз в Ямбол, Перник и Кюстендил, където ДАНС под предлог, че последователите на църквата са заплаха за на-ционалната сигурност, активно се интересуват от работата им (преводаческа, провеждане на конгреси, семинари). В няколко общини молит-вени домове на Свидетелите на Йехова станаха обект на нападения. Пострадалите техни хра-мове през годината са общо 11 – в София, Пле-вен, Асеновград, Габрово, Казанлък, Добрич,
Ботевград, Сливен, Варна. Често активисти на ВМРО протестираха пред храмовете като скан-дираха необезпокоявани обидни лозунги.Местните власти често проявяваха нетоле-
рантност към Свидетилите на Йехова. Община Варна пречи вече 10 година за изграждането на храм върху терен, собственост на йеховистите. От общината се позовават на различни норма-тивни пречки за даване на разрешение. Досега вероизповеданието води три дела в български съдилища и едно в ЕСПЧ.Обект на насилия, поругавания и дискрими-
нация през годината станаха и представители на мормоните. В няколко случая техни църков-ни сгради станаха обект на вандализъм. В Бур-гас и Благоевград има случаи, в които бяха счу-пени прозорците на църквите с камъни. Ми-сионери също бяха нападани. По сведения на самата църква около веднъж месечно има атака срещу техен мисионер. В Плевен и Бургас са най-големите проблеми с побой над мисионе-рите. В Бургас един от тях бе откаран в болница след удар в главата. Тази година друг мисионер също беше ударен в главата, повален на земята и ритан. Това се е случвало и на много други от тях, които са били удряни, ритани, зашлевява-ни и наранявани от случайни хора по улицата. Мисионерите също така всекидневно са подла-гани на обиди и често са били заплашвани до-като са преминавали по улиците. Всички атаки са били непровокирани. Едно от най-големите предизвикателства към мормоните е дискрими-нацията на полицията, която често им казва, че не могат да проповядват религията си на хората на улицата. Въпреки че мормоните имат доку-менти, удостоверяващи, че това не е незаконно, полицията им казва, че законът в конкретния град ги ограничава.Oтношението на много регионални медии
към Свидетелите на Йехова и към мормоните е силно негативно. През годината имаше мно-жество негативни репортажи за тях по теле-визиите и по вестниците. На няколко пъти репортери са преследвали мисионери и са ги снимали против волята им. Задавали са им не-удобни въпроси и са се опитвали да ги обвинят за неща, които не са извършвали.В своите бележки и препоръки по прегле-
да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за демонстрациите на религиозна нетолерантност спрямо религиоз-
18 МАРТ 2012
ните малцинства във връзка с нападенията над молитвени домове на мюсюлмани и специално отбеляза в тази връзка атаката над джамията „Баня Башъ” в София. Комитетът препоръча предприемане на действия за ефективна пре-венция, разследване и наказване на престъ-пленията от омраза, особено спрямо ромите и мюсюлманите, както и организиране на нацио-нални кампании за повишаване на чувствител-ността към правата на етническите и религиоз-ните малцинства.На 27 януари България бе осъдена от ЕСПЧ
за нарушаване на правото на религиозна сво-бода по делото b c d e f g h i j k l h m j f n k b o p l q j h r . То се отнася до религиозна сбирка на предста-вители на Обединителната църква, прекъсна-та от полицейска проверка без задоволително правно основание. Съдът намери и нарушение на член 13 във връзка с член 9 поради това, че българските съдилища не са разгледали жал-бата по същество, като са се ограничили само до преценката, че полицейската интервенция е била в съответствие с българските закони.
8. Свобода на изразяване и достъп до информация
Свобода на изразяване
През 2011 г. положението със свободата на изразяване в България продължи да се влошава. В традиционната класация на организацията „Репортери без граници“ за медийната свобода България пропадна с цели 10 места. В момен-та тя заема 80-то място (най-лошата й оценка някога) и е страната с най-несвободни медии в ЕС.31 Страната продължава да не може да влезе в категорията на държави със свободни медии и в годишната класация на базираната в САЩ неправителствена организация „Фрийдъм хаус“. От общо 196 страни, България е на 77-о място (миналата година бе на 76-то) и остава в групата на 65-те страни с „частична свобода на медиите“.32
Политическият и икономическият натиск върху медиите, неясната собственост и фи-нансиране, неефективната медий на саморегу-лация, неуреденият статут на политическата реклама, комерсиализацията, пожълтяването
на някога сериозни медии, насочването на ев-ропейските средства към определени медии, които отговарят с непротивопоставяне на вла-стите - това са част от проблемите, засягащи свободата на изразяване в България през 2011 г.През годината редица международни на-
блюдатели коментираха негативно ситуацията със свободата на словото в България. По думи-те на изпълнителния директор на „Репортери без граници“, Оливие Базил, „положението в България, и по-специално установяването на контрол върху медиите от страна на сивата икономика, независимостта и зачитането на професията, особено в регионите извън София, остава особено тревожно“.33 В своя статия бив-шият посланик на САЩ в България Джей мс Пардю отбелязва: „Демокрацията направи крачка назад на последните президентски и местни избори в България. Предизборната кам-пания в тази страна, член на НАТО и ЕС, изва-ди на показ тревожно намаляване на свободата и независимостта на печатните и електронни медии, както и политическо изнудване на всич-ки нива“.34 Матиас Барнер, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”, пише в свой анализ, че в България и някои други страни от региона лесно се формират алианси между по-литиката, медиите и сферата на бизнеса, както и че „пряката намеса от страна на олигарси, ко-ито не представляват само собствените си биз-нес интереси, но са тясно свързани и с полити-ческите партии, се е превърнала в стандарт“.35
Търговията с влияние продължава да бъде основен мотив за инвестиция в медийния бизнес. Медиите все повече се превръщат в инструмент за натиск или подкрепа; те не са средство за информиране, а оръжие в борби за политическо или икономическо надмощие. И през 2011 г. журналисти и редактори съобщиха за наличието на натиск, цензура и автоцензура в българските медии. Както и миналата година, изследвания показват преобладаващото без-критично/положително отношение на много български медии към правителството и особе-но към министър-председателя.
33 s t t u v w w x y z { x | w } ~ t � } w s � z ~ � � y t w � � � } w � � � | � z ~ � w � � | � } w� � � � � � ~ { � } u � {34 s t t u v w w } � � � � � s � { � � � w � � � � w � � w � � w � � � � � � � � � � � � � z � � � � ~ y �x � � | � z ~ � {35 s t t u v w w � � � { � � } { � � w � � w � y w � � { � � � � � w {31s t t u v w w � y { z } � { � z | w u z � } } � � z � � � � � � ~ y � � � � � � � � � � � � � � � � � � {s t � � {
32 s t t u v w w � � � { � z � � � � � s � � } � { � z | w z � u � z t � t � u � } w � z � � � � � � u z � } } {
МАРТ 2012 19
Годишният доклад на фондация „Медий-на демокрация“, който оценява състояние-то на медийния пазар в България, отбелязва, че през 2011 г. сме станали свидетели на още по-опасно сближаване между сферите на по-литиката и медиите. Според доклада „и днес политическите жестове на управляващите, не-зависимо от техния мащаб, продължават да са неизменно във фокуса на медийния интерес, като самите стандарти за новинарска стойност бяха про(под)менени“.36
Контролът на медийното съдържание е по политически (безкритичност спрямо властта) или икономически причини (защита интере-сите на рекламодатели и на олигарси, близки до властта). Контролът се извършва, от една страна, чрез собствеността – например Корпо-ративна търговска банка, където нарастват де-позитите на държавните предприятия, финан-сира Нова българска медийна група на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, която пък държи огромен процент от медийния пазар и е раз-следвана за монопол. От друга страна, медиите са предпазливи в критиката на закони, приема-ни в полза на конкретни олигарси.Въпросът с неясната собственост на редица
Резултатите от анкета, проведена в перио-да август-септември 2011 г. сред журналисти от Асоциацията на европейските журналисти, свидетелстват за лоша медийна среда, зависи-мости, цензура и автоцензура. В анкетата са участвали 113 журналисти. Преки свидетели на посегателства срещу свободата на словото са ставали 82 от тях; икономически интереси са попречили на 28 журналисти да си свършат нормално работата. 58 са посочили полити-
36 Ï Ð Ñ Ò Ó Ô Õ Ö × Ô Ð Ø Ö Õ Ù × Ú Ú Ó Û Ü Ý Ý Þ Û ß ß à à à á â ã ä á å æ ß à Þ çè é ê Ý ë ê Ý ß ì Þ í é î ä ï ß ð ñ ò ð ß ñ ð ß â ã ä ç å ì í æ î ó ô î ê ç ã ë ä ô î ç ã é ê ô Ý é ó ô ê æ çð ñ ò ò ç ó ë Þ é ó Ý ç å æ á Þ ä â á37 õ Ð Ñ ö Ø ç ÷ ø ö Ù Ó Ú Ó ù ú û Ð Ö ü × ý ø ö Ó ø þ ð ñ ò ò ÷ á Ø ö ÿ Ó Ø Ö Ú þ � þø × Ù Ð ø Ö × ø þ � ø × Ô Ó Ñ Ö Ð ø þ � � × Ô þ � Ú þ × Ñ Ø Ù × ø Ö þ á 38 Ü Ý Ý Þ Û ß ß à à à á î ë � ç å ì í æ î ó ô î á é ó æ ß ð ñ ò ò ß ò ñ ß � ö ø Ú Ó Ò þ Ø Ö þ çÙ þ � Ó Ö ç Ô ý Ð � Ñ Ó ç Ú Ó ç Ø ý Ð � Ð Ô Ó Ö Ó ß á
39 Ü Ý Ý Þ Û ß ß à à à á å æ Ü ë í ï ô ê � ô á é ó æ ß å æ ß Þ ì å í ô � î è ô ô ß é å ë � Ý ô ßé å ë � Ý ô ß ð ñ ò ð ç ñ ò ß î ç ä î ç ê ë ç é ï Ý î ê ë ç ó î æ é é ó Ý ç ç ã ó î � î ß á
20 МАРТ 2012
� � � � � � � � � � � � � � ”.И през 2011 г. медийната среда се характе-
ризираше с намаляване на качествените раз-следвания и анализи. Възходът на жълтото и комерсиалното продължава, защото собствени-ци целят по-масова аудитория, за да продават влиянието върху нея. Продължава отдръпване-то от целите и функциите на класическата жур-налистика; секторът все повече губи смисъл и доверие. В годишния доклад на фондация „Ме-дийна демокрация“ се констатира, че сериозни-те професионални коментатори и публицисти, разследващи журналисти, анализи, дълбочин-ни интервюта, експертни дискусии и докумен-талистика са изместени от talk show и риалити формати, от развлекателни предавания, които според фондацията „колонизират публичното, телевизионно пространство, инструментализи-рат журналистиката и преформатират възприя-тието и изискванията към действителността“.40
В месеците преди президентските и мест-ните избори през 2011 г. много медии започ-наха открито да продават редакционното си съдържание, превръщайки се от средство за информиране в инструмент за пропаганда. Тези медии публикуваха „новини“ от кампани-ите, но само ако за тях е платено. Проблемът е, че в грубо нарушение на журналистическата етика, платените публикации не бяха обозначе-ни ясно като такива. Така медиите на практика лъжеха читателите, че редакцията е преценила това събитие за важно. Изследване на в. „Ка-питал“ показва, че когато подписват договор за PR отразяване, политическите партии или кан-дидатите изрично искат в текста на договора с медията да е записано, че няма да се обозна-чава или упоменава, че става дума за платена публикация.41 В тази връзка е ключово да се преразгледа въпросът за платената политиче-ска реклама в � � � � � � � � � � � � � . Това е и един от изводите от проведено от
фондация „Медийна демокрация“ наблюдение в периода на предизборната кампания: че на терена на медиите се е появило явление, поч-ти идентично с феномена купуване на гласове - паралелна сива икономика, която търгува с
медийни послания и влияние.42 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която наблюдава изборите в България, също отбеля-за, че налагането на практически изцяло плате-ни форми на медий но отразяване на изборите води до почти пълното изчезване на редакци-онните гледни точки и журналистически ко-ментари, свързани с кампанията.43
През 2011 г. в България нямаше подобрение по отношение на ситуацията с обидата и кле-ветата, които продължават да се преследват по наказателен ред. Вместо да реформира закона в посока към по-малко ограничения на правото на свобода на изразяване, в началото на 2011 г. управляващата партия оповести намерения за създаването на специален закон срещу клевета-та. БХК реагира остро срещу идеята за закона, казвайки, че той би въвел стандарти, които про-тиворечат на международните норми за защита на правата на човека.44 Такъв закон не бе приет до края на 2011 г. Според „Репортери без гра-ници“ едно евентуално засилване на санкции-те за клевета може единствено да бъде стъпка назад, когато става дума за свободата на меди-ите в България. От организацията заявиха, че „декриминализацията на обидата и клеветата трябва да бъде насърчена, особено при страни-те членки на Европейския съюз, които служат за пример на останалия свят“.45
През 2011 г. продължиха случаите на напа-дения над журналисти и медии. През февруа-ри избухна бомба пред редакцията на вестник „Галерия“ в София. През септември екип на bTV беше нападнат по време на демонстра-ция на площад „Съединение” в Пловдив око-ло събитията в Катуница; а журналистката от същата медия Миролюба Бенатова беше обект на стотици заплахи (включително за живота й) заради свой репортаж от пловдивското село. През октомври в столичния квартал Гоце Дел-чев бе взривен автомобилът, който се ползва
42 � � � � � � � ! " # $ ! % & � � ' ( ) * � + * � � , � - ) . $ / � 0 1 2 2 � 2 2 � # + $ 3 3 � + '3 ' 3 4 % ) 5 3 ' 0 1 2 2 ! � $ " !43 6 7 7 8 � 7 9 : ; < = 6 > ? @ A B C D A @ E B F B G H @ A @ I J K L D A B DA @ B H I M ? B N D � 6 O M A C @ N D J D A L M O J @ L = P @ ? Q @ R @ = S G A T @ ? B0 1 2 0 > ! = L M F N U V D A A @ � � � � � � � � ! ) / ( + ! ) 5 & � ) $ 3 � 5 � + - + ( � 3 ) * / �W , - & . 5 3 . � X 2 Y Z [ !44 � � � � � � � ! % & � + - / 3 * \ 3 ! ) 5 & � % & � * ) ] 3 * 3 � % & � / 3 * & - + � % \ � \ ') / 4 � $ . ' 3 $ + 3 . � . ' 4 . ' / � + � / 3 . - + * ' 4 . \ ) * ' 4 . ' \ - + ] + � . � . � !45 � � � � � � � ! % & � + - / 3 * \ 3 ! ) 5 & � % & � * ) ] 3 * 3 � % & � / 3 * & - + � 5 + � ) 5 � + 5 3 '% + 4 ' & 5 . * 3 � / 3 ' 4 . \ ) * ) � 5 ) + \ � � ' 4 . ' \ - + ] + � . ' ] ' % - & . 5 3 3 . ' 4 . � - . / � ] . '/ ] ) % ) $ . � . ' * . ' 4 � , 5 * . - 3 / � 3 \ . � . � !40 � � � � � � � ! " # $ ! % & � � ' ( ) * � + * � � , � - ) . $ / � 0 1 2 0 � 1 0 � " # $ '% , - & . 5 3 . * ' # + $ 3 . ' # ) * 3 � ) 5 3 * & ' 0 1 2 2 ' 5 + � ) 5 � ' % & ! � $ " !
от журналиста Сашо Диков. По разследвания-та на всички тези инциденти няма оповестени конкретни резултати. Никакъв прогрес не бе отбелязан по случаите на нападения в предход-ни години. Няма напредък по разследването на убийствата на Боби Цанков от 2010 г. и на Геор-ги Стоев от април 2008 г.; на побоя над Огнян Стефанов от септември 2008 г.; на заплахите за заливане с киселина, отправени към Мария Ни-колаева през 2007 г.; на нападението над Асен Йорданов от 2007 г.; на атентата от 2006 г. сре-щу жилището на Васил Иванов.На 31 януари 2011 г. лица, идентифицира-
ли се като служители на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), нахлуха в офиса на издателската къща „Ираник-М“ в Благоевград. Без да показват писмена заповед за претърсване и да дават обяснение, те кон-фискуваха 2 500 копия от току-що отпечатания информационен бюлетин „Македонски глас“, списван от организация на македонците в Бъл-гария.46 Впоследствие ДАНС официално отре-че да е имало операция. Няма никакво развитие по разследване на случая след оплакването на собствениците.През 2011 г. словото на омраза към етни-
чески, религиозни и сексуални малцинства продължи да присъства силно в някои медии, включително такива, подисали Етичния кодекс на българските медии. Медиите продължиха да „дават думата“ на крайни националисти и хора с неонацистки възгледи, в опит за отразяване на тяхната „гледна точка“ по дадена тема. Ня-кои медии открито и системно отричаха етни-ческата самобитност на македонците в Бълга-рия. Етичните комисии в печатa и в електрон-ните медии, както и Съветът за електронни ме-дии, за поредна година се провалиха в това да се противопоставят категорично на словото на омразата. Препоръка от доклада на БХК от 2010 г. бе, че работещата саморегулация на медиите е един от ключовете към свободата на изразява-не, затова комисиите следва отговорно да из-пълняват функциите си и да се самосезират при всеки случай на масови нарушения на точки от Етичния кодекс – не само по отношение на слово на омразата и дискриминация, а и по от-ношение на точност, презумпция за невинност,
смесване на редакционно и платено съдържа-ние.47 Тази препоръка остава валидна и понас-тоящем. В същото време въпросът с медийната саморегулация стои все по-сложно. През 2011 г. се разрази медийна вой на, започнала около спора за изданията на медийната група ВАЦ. През февруари 2012 г. напрежението кулмини-ра в създаването на нова издателска структура - Български медиен съюз, който обединява из-дателите на „Монитор“ и „Телеграф“, на „Пре-са“, „Тема“, „Стандарт“, „Класа“, „Земя“, „Ре-публика“ и други. В стария Съюз на издателите в България останаха издателите на „Труд“ и „24 часа“, на „Сега“ и на „Икономедия“. Заговори се и за писане на нов Етичен кодекс. Как ме-дийната саморегулация ще продължи да функ-ционира оттук нататък, засега остава неясно.
Право на достъп до информация
През изминалата година над 330 граждани, журналисти и неправителствени организации са представили свои случаи на нарушаване правото на достъп до информация за коментар и правна помощ от страна на Програма Достъп до информация (ПДИ). Преобладаващата част от тях отразяват практиките по неспазване на задълженията на институциите по ` a b c d a e af c g h i j f c c k l m g h n m d a o d p c q r a s o t (ЗДОИ). Друга група случаи е свързана с нарушения на правото на защита на личните данни, регламен-тирано от ` a b c d a e a e a l o h a d a u o v d o h m f a d wd o . Макар и по-рядко, са консултирани случаи, свързани с нарушения на правото да се търси, получава и разпространява информация.Според данните от постъпилите за консул-
тация случаи в ПДИ, най-голям е броят на търсещите информация, които се обръщат към централните органи на изпълнителната власт и към институциите на местната власт (кметове и общински съвети). По-рядко случаите каса-ят търсене на информация от публичноправни субекти и организации, териториалните органи на изпълнителната власт, от органите на съдеб-ната власт.От практиката на ПДИ през 2011 го-дина е видно, че се запазва големият брой на мълчаливите откази. От отказите по същество преобладават засягане интересите на трето лице и лични данни. Срещат се откази, осно-
вани на член 13, ал. 2 от ЗДОИ и търговска тайна.През 2011 г. отново се наблюдава съдебна
практика, свързана с разширения кръг задъл-жени субекти по ЗДОИ. Следва да се отбеле-жат случаите, в които АССГ обяви изрично за задължени субекти по ЗДОИ Камарата на ар-хитектите в България, както и едно читалище в столицата („Райна Княгиня”), въпреки че и двете организации твърдяха, че не са длъжни да предоставят информация по ЗДОИ. През 2011 г. ВАС като втора инстанция
разгледа и доста дела срещу Националната електрическа компания (НЕК), които бяха за-ведени през 2010 г. от фондация „Институт за зелена политика“ (както и едно от Инсти-тута за пазарна икономика), и без изключение бяха прекратени от АССГ с мотив, че НЕК не е задължен субект по ЗДОИ. Почти всич-ки определения на АССГ бяха потвърдени от ВАС, но все пак имаше и едно дело, в което върховните магистрати приеха, че НЕК дължи предоставяне на информация по ЗДОИ - кон-кретно за проекта АЕЦ „Белене“, тъй като по-лучава финансиране от държавния бюджет за осъществяването му.През 2011 г. отново, в няколко подкрепени
от ПДИ дела, свързани с достъп до договори и друга търговска информация, различни съди-лища приемаха, че е налице надделяващ обще-ствен интерес за предоставяне на достъп до ин-формация и на това основание отменяха откази на администрацията. Прави впечатление, че ба-лансът и преценката за наличие на надделяващ обществен интерес бяха правени през година-та предимно от административни съдилища в страната. Два пъти с този мотив Ловешкият административен съд отмени откази на кмета на Ловеч да предостави договори на общината с частни фирми. В един случай и Смолянски-ят административен съд отмени с този мотив отново отказ на кмета на града да предостави информация за цената на два общински дого-вора с частни фирми. В други два случая съдът отмени откази на администрацията отново след преценка за наличие на надделяващ обществен интерес, при искания за достъп до информа-ция, чието предоставяне би разкрило евентуал-ни нарушения. Въпреки че в последните години се уста-
нови трайна съдебна практика по въпроса, че
по ЗДОИ може да се иска както достъп до ин-формация, така и достъп до документи, защото документите също представляват информация, но записана в конкретна форма, то през 2011 г. отново се наложи на два пъти съдът да отменя откази на администрацията, в които бе посоче-но, че по реда на ЗДОИ може да се иска инфор-мация, но не и документи.През 2011 г. отново имаше редица дела, в
които бяха обжалвани откази на администра-цията, аргументирани с необходимостта от за-щита на лични данни в исканата информация. В два случая съдът отмени откази на админи-страцията да предостави информация за име-ната и длъжностите на членовете на определе-ни комисии. В един случай бе отменен отказ да се предостави информация за лицата, пока-нени на няколко официални приема в Прези-дентството. Бе отменен и отказ на министер-ство да предостави информация за това дали е раздавало на служителите си допълнителни възнаграждения под формата на материално стимулиране или друг вид премии. Бяха заве-дени и три идентични дела срещу откази на Министерството на финансите да предостави информация за разпределението на държавна-та субсидия, полагаща се на независимите на-родни представители.По няколко дела от 2011 г. и две от послед-
ния месец на 2010 г. съдът отмени откази на ад-министрацията да предостави достъп до свои доклади от извършени проверки. В тези слу-чаи администрацията твърдеше, че докладите представляват информация с подготвителен характер, която няма самостоятелно значение и не следва да се предоставя, тъй като съдържа мнения и препоръки. Като цяло съдиите в тези случаи се обединиха около позицията, че не може да се отказва достъп до цели доклади на това основание, тъй като докладите съдържат не само мнения и препоръки, но и констатации, които имат самостоятелно значение и оконча-телен характер, тъй като не зависят от приема-нето на последващи актове, а отразяват опре-делено фактическо положение към момента на проверката.През 2011 г. продължи трайната съдебна
практика по отмяна на мълчаливи откази. В тези случаи съдилищата неизменно приемат, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопусти-мо от закона бездействие на административ-
МАРТ 2012 23
ните органи, както и че единствената призна-та от закона възможност за задължен субект при получаване на редовно заявление е да постанови изрично решение за предоставяне на информация или за отказ за предоставяне на достъп.През 2011 г. ЕСПЧ постанови две решения
срещу България, в които намери нарушения на правото на свобода на изразяване. Това са ре-шенията ® ¯ ® ° ± ² ® ¯ ³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ º ® ³ » ¼ и · ± ½ ¾ ± ²¯ ³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ º ® ³ » ¼ от 19 април. Делата се отна-сят до двама журналисти, които са обвинени в клевета и са накарани да заплатят големи суми компенсация за изявленията, които са направи-ли в статиите си, публикувани във вестници и засягащи длъжностни лица, отговорни за про-цедурите за приемане в специализирани сред-ни училища. Българските съдилища заменят наказателната отговорност на г-жа Касабова и г-н Божков с административни глоби и ги осъж-дат да платят съответно 3 797 евро и 3 221 евро глоби, щети и разноски. И двамата журналисти се борят години наред, за да успеят да запла-тят сумите, като първата се равнява на почти 70 минимални месечни работни заплати, а втората на повече от 57 минимални месечни работни заплати.
9. Свобода на сдружаването и на мирното събрание
Положението с правото на свобода на сдру-жаването и на мирното събрание не претърпя съществени промени през 2011 г. Представите-ли на някои малцинствени групи продължиха да изпитват притеснения от страна на властите при упражняване на тези свои права.Представители на организации на маке-
донците в България съобщиха на БХК, че провежданите от тях традиционни мирни събрания са минали с някои изключения без проблеми. Традиционните чествания на ОМО „Илинден” през април, май и август бяха проведени, както са планирани. Един-ствено по време на честването на годишни-ната от смъртта на Гоце Делчев на 4 май в Благоевград на присъстващите активисти на македонски организации не бе разрешено да издигнат плакати и транспаранти, както и да развеят македонското знаме.През годината продължиха произволните от-
кази от регистрация на сдружения на македон-ците в България. До сега в България няма нито едно регистрирано сдружение на македонци. Съдебната сага на културно-просветното дру-жество „Никола Вапцаров“ продължи и през 2011 г. с прехвърляне на делото от Софийския апелативен съд в Благоевградския окръжен съд. Дамян Ризаков, председател на дружество-то, сподели, че до него така и не е достигнала призовка за преразглеждането на делото в Бла-гоевград през 2011 г. Подобни бяха и развити-ята по опита за регистрация на Сдружението на репресираните македонци. През юли 2011 г. Върховният касационен съд отказа да разгледа касационната жалба на сдружението на незна-чителни технически основания и скоро след това то отправи жалба в ЕСПЧ.През годината Европейският съд по права-
та на човека произнесе няколко решения, за-сягащи правото на свобода на сдружаване и на мирно събрание на македонци в България. По делата ¿ ° ´ À » Á ´ Á ®  ® ¾ ´ À ± Á ¯ ¾ ® ± ³ º ® Á » à ® Ä » ¼Å ¹ » Á À ´ Á » À ³ ¶ º » ¯ ³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ º ® ³ » ¼ Æ Ç È É , Ê » Á ˺ ® ³ Ì » Í ¯ ¾ » » À ³ ¶ º » ¯ ³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ º ® ³ » ¼ и ¿ ° ´ À » ËÁ ´ Á ®  ® ¾ ´ À ± Á ¯ ¾ ® ± ³ º ® Á » à ® Ä » ¼ Å ¹ » Á À ´ Á » Å ² ® ËÁ ± ² ¯ ³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ º ® ³ » ¼ Æ Ç È É ЕСПЧ единодушно реши, че има три нарушения на член 11 (сво-бода на събранията и сдруженията) относно отказът за регистрация на ОМО „Илинден” и за възпрепятстване на провеждането на някол-ко мирни събрания на македонци в България. По делото ¿ ° ´ À » Á ´ Á ®  ® ¾ ´ À ± Á ¯ ¾ ® ± ³ º ® Á » à ® Ä » ¼Å ¹ » Á À ´ Á Î Ï » ³ » Á » À ³ ¶ º » ¯ ³ ´ µ ¶ · ¸ ¹ º ® ³ » ¼ Æ ÇÈ É Съдът не намери нарушения на член 11 и член 14 (забрана за дискриминация) от Кон-венцията относно отказа за регистрация на тази партия, позовавайки се на неизпълнение от учредителите й на техническите изисква-ния на закона.
10. Условия в местата за лишаване от свобода
Затвори и затворнически общежития
През 2011 г. състоянието на правата на чо-века в затворите и следствените арести в Бъл-гария продължи да предизвиква сериозна за-гриженост. В повечето от затворите и арестите натрупаните проблеми вече не могат да бъдат разрешени само с ремонтни дейности. През по-следните две десетилетия никое правителство
24 МАРТ 2012
не се осмели да осигури средства за строител-ство на нови затвори. След 2009 г. на няколко пъти се огласяваха планове за отпускане на терени за строителство на нов затвор в София, но и през 2011 г. не бяха осигурени средства и не бяха предприети конкретни стъпки за такова непопулярно начинание. Остра необходимост от нов затвор има и в
Североизточна България. Във Варненския зат-вор изтърпяват присъди само лишени от свобо-да от самия град, но въпреки това корпусът му е максимално пренаселен. Поради това, затвор-ници от близките до Варна области – Добрич, Шумен, Силистра, Разград – изтърпяват при-съди в затвори, отдалечени от местоживеенето им. През 2011 г. продължи тенденцията към
увеличаване на броя на лишените от свобода в затворите и следствените арести на България от последните три години. В края на годината броят на лишените от свобода в българските за-твори бе с около 500 повече в сравнение с края на предходната година. Фиг. 1 по-долу показва броя на лишените от свобода в затворите и за-творническите общежития към 31 декември по години.
Фиг. 1.Ð Ñ Ò Ó Ô Õ Ö × Ø Õ Ò Ù Ú Û Ò Ü Ò Ý Þß à á â ã Ý × ß × á Û Ñ Õ ä Ò å Ò Ý Õ Ø Õæ ç è è è é ç è ã ã å ê ë ì í î ï ð ñ ò ó ôõ ö ÷ ì í ø ù ú ñ û ñ ò û ñ ü ñ ü ó ü í ü ñ ò ý î ü þУвеличението доведе до още по-голяма
пренаселеност, предимно на корпусите на затворите и общежитията от закрит тип. Не-значително е увеличението и на броя на обви-няемите и подсъдимите лица в затворите. На фиг. 2 по-долу е показан броят на обвиняемите и подсъдимите лица в затворите през послед-ните години:
Фиг. 2.Ð Ñ Ò Ó Ø Þ Ò Ü Û Õ Ø ÿ × á Õ Ù ×Õ ä Ò Ý Ú à Ý Õ á Õ Ù × Ô Õ � Þ Û � Þ Ù Û Ò Ñ Õ Ù ×ß à á â ã Ý × ß × á Û Ñ Õ ä Ò å Ò Ý Õ Ø Õæ ç è è � é ç è ã ã å ê ë ì í î ï ð ñ ò ó ôõ ö ÷ ì í ø ù ú ñ û ñ ò û ñ ü ñ ü ó ü í ü ñ ò ý î ü þЗа втора поредна година продължи и увели-
чаването на броя на осъдените лица в затворите, като през 2011 г. това увеличение бе значително по-голямо в сравнение с предходната година. За пореден път този проблем поставя въпроса за необходимост от стратегия и ефективни дейст-вия срещу пренаселеността на сградния фонд на затворите. Фиг. 3 по-долу показва броя на осъде-ните лица през последните години:
Фиг. 3. Ð Ñ Ò Ó Ò Ú à Ý × Ø Õß à á â ã Ý × ß × á Û Ñ Õ ä Ò å Ò Ý Õ Ø Õæ ç è è � é ç è ã ã å ê ëì í î ï ð ñ ò ó ô ø ï � ü ñ ñ ò ñ üõ ö ÷ ì í ø ù ú ñ û ñ ò û ñ ü ñ ü ó ü í ü ñ ò ý î ü þНастаняването на лишени от свобода в обще-
жития от открит тип е един от механизмите за на-маляване на пренаселеността в корпусите на за-творите. Този брой е останал на нивото на пред-ходната година, което означава, че механизмът не се използва пълноценно. На фиг. 4 по-долу е представен броят на лишените от свобода в тези общежития през последните три години:
(ЗИНЗС) през 2009 г. бе предвидено в подза-коновата уредба да се добавят стандарти за жи-лищната площ, отопление, осветеност и други измерители за битовите условия. През септем-ври 2010 г. правителството одобри 8 � � � � � � � � �� � � � � � � � � � � � 9 � 7 � � � � � � � � � � � � � � � 7 : � ;� � � � � � � � � � � �
. В нея бе залегнало задължение за българското правителство в срок от три го-дини след нейното приемане да осигури мини-мална жилищна площ за един лишен от свобода не по-малка от 4 кв. м. Програмата съдържаше конкретни мерки за подобряване на условията и за намаляване на пренаселеността. Посочено бе, че за изпълнението й са необходими 20 млн. лв. за тригодишния период. В началото на 2011 г.ГД „Изпълнение на наказанията” отчете, че ка-питаловите разходи и средствата за издръжка са намалени значително, което изправя пред се-риозно изпитание изпълнението на заложените в програмата мерки. Пак в края на 2011 г. Ми-нистерството на правосъдието изготви законо-проект за изменение и допълнение на ЗИНЗС, който предвиждаше удължаване до м. януари 2019 г. на срока за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв. м. за всеки лишен от свобода, с което за пореден път показа своето безсилие да осигури в обозримо бъдеще необ-ходимия жизнен минимум на затворниците. На фона на няколкократното демонстриране на до-бри намерения за подобряване на материални-те условия в затворите, изпълнителната власт
така и не предприе реални стъпки за изпълне-нието им. Поради това, и през 2011 г. БХК с тревога констатира, че в повечето от затворите няма съществени промени. Пренаселеността в затворите в Бургас, Варна, Пловдив, Плевен и общежитието в Кремиковци остава изключи-телно сериозен проблем, който води след себе си нарушения на редица права на лишените от свобода. В корпуса на затвора в Бургас през го-дината в различни периоди бяха настанени от 860 до 880 лишени от свобода при капацитет 371 места. Само в един от коридорите на чет-въртия етаж през м. август 2011 г. съжителст-ваха общо 240 затворници. В една от килиите на площ от около 55 кв. м. бяха настанени 44 затворници на 40 легла, монтирани на по два и на три етажа едно над друго. Четирима от на-станените в килията бяха принудени да спят на пода между леглата, а дюшеците им през деня бяха навити и поставени на пода под леглата. Подобна е била картината и в други килии в този коридор до края на годината. Непокрита-та площ в спалните помещения представлява-ше само тесни пътеки между леглата. Килиите в целия затвор, както и в затворите във Варна и Стара Загора, все още нямат самостоятелни санитарни възли. Тъй като вратите на килиите се заключват през нощта, лишените от свобода в тези затвори са принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в непосред-ствена близост до леглата и пред погледите на останалите обитатели на килиите. Един от основните приоритети на ГД „Из-
пълнение на наказанията” през 2011 г. бе въвеждането и спазването на медицинските стандарти и кадровото окомплектоване на ле-чебните заведения. Въпреки това, качеството и обемът на медицинското обслужване в затво-рите продължава да поставя сериозни пробле-ми, а броят на жалбите на лишени от свобода, свързани с грижата за здравето им, не нама-лява. Основните причини за тези проблеми са недостигът на средства, липсата на достатъчно медицински персонал и изолацията на меди-цинското обслужване от системата на нацио-налното здравеопазване като стандарт, админи-стриране, обем на медицинския преглед, про-филактика и превенция. Така например, в ме-дицинския център към затвора в гр. Варна през 2011 г. за дълъг период от време работеха само фелдшер и психиатър, а лекарят отсъстваше по
26 МАРТ 2012
медицински причини. Медицинските центрове в затворите продължават да не изпълняват из-искванията на < = > ? @ = A = B C D C E @ F G C A = H C I C @ F J , а контролът върху дейността им, както и върху санитарно-хигиенните условия, имащи пряко отношение към здравния статус на затворници-те, не е независим от системата на затворите. Друг медицински проблем произтича от без-силието на затворническите администрации да спрат достъпа на наркотични вещества зад решетките. Това води до увеличаването на за-творниците с наркотична зависимост и съот-ветно до увеличаване на заболеваемостта от хе-патит и на серопозитивните затворници, което налага въвеждането на по-голям брой програ-ми за терапевтично въздействие на зависими от наркотици. През предходни години ръководството на ГД
„Изпълнение на наказанията“ (ГД ИН) е при-знавало, че липсата на средства за охранителни съоръжения и за материално стимулиране на служителите са основни причини за внасяне на наркотици, алкохол, мобилни телефони и други забранени вещи. Това обяснява и участието на служители в различни корупционни схеми като преимущественото включване на затворници в списъка за условно-предсрочно освобожда-ване, даването на отпуски, осигуряването на работа и др. През 2011 г. обаче новото ръко-водство на ГД ИН започна да полага усилия да не допуска забранени вещи зад решетките. От интервю с главния директор на ГД ИН през м. октомври 2011 г. стана ясно, че „…> ? K L M N F ? @ @ FM K = > G F > F H O C P G = G = A = B F Q = H = @ C ? G P H ? E ? I =P = G R K M C @ F P S ? I F @ F T U ? H = C P G = @ = B ? M K F D F @ = LD = P G ? G P B L V F G C B F G C I = P C P R A I = I C D L H P G H ?@ = E C A @ = > = A = @ ? P G . < = M ? P B C I @ F G C W S T I ? X Y Z YS T [ > ? S = G ? E C P O C @ C @ ? K R > ? H ? I P G H ? G ? @ = \ ]^ _ [ ? G P F P G C O = G = @ = A = G H ? K F G C F P B C I P G H C `@ F G C = K C P G F A = @ = K L Q C @ F J P = ? P H ? E ? I C @ F C I H =a ` O = P B L V F G C B F T b > K = J @ = O F @ = B = G = S ? I F @ =P R H O C P G @ ? P \ B = H @ = I F K C > N F J c d K F O F @ = B @ = M ? `B F N F J e M K C I M K F C f O C K C I F N = = > N F F M ? P F S @ = B FP K C g L @ = Q F P B L V F G C B F A = @ C K C S B = O C @ G F K = @ F> ? @ G = > G F F > ? K L M N F ? @ @ F M K = > G F > F T h C A L B G = `G F G C P = @ = B F N C T ] ? G ? A F O ? O C @ G A = @ = K L Q C @ F JP = ? P H ? E ? I C @ F ? E g ? i j ` O = @ = I A F K = G C B F F ? k F `N C K F ? G N J B = G = P G K = @ = T l K ? H F @ C @ F C G ? @ = I H = `O = ? G G J f C P H R K A = @ ? P L M ? G K C E = @ = = B > ? f ? B Tm P G = @ = B F G C P = f H = @ = G F I = H > = K H = G G C B C k ? @ F [= B > ? f ? B F I K L S F A = E K = @ C @ F H C g F H P S K = I F G C @ =
A = G H ? K F G C F = K C P G F G C T e 48
Намаляването на трудовата заетост на лише-ните от свобода мотивира ръководството на за-творите да търси възможност за разкриването на нови училища за повишаване на образова-телното равнище и за придобиване на профе-сионална квалификация. През 2011 г. освен в училищата в затворите, обучение на затвор-ници бе организирано и в изнесени паралелки към затворите в Плевен и Пазарджик. За разлика от осъдените мъже, които изтър-
пяват присъди в общо 11 затвора в страната, осъдените жени и непълнолетни продължават да бъдат дискриминирани, поради това, че са принудени да изтърпяват присъдите си не в близост до местоживеенето си, а в по един за-твор – за жени в гр. Сливен, а за непълнолетни в гр. Бойчиновци. Това е причина за затормозя-ване на свижданията и социалните контакти на тези от осъдените, на които близките или род-нините им живеят далече от затвора. През 1998 г. на мястото на смъртната присъ-
да в българското законодателство бе въведено ново наказание - „доживотен затвор без замя-на”. Това наказание превишава допустимия предел на страдание и унижение и отнема на осъдения всякаква надежда за живот на свобо-да, особено като се има предвид, че досега не е помилван нито един лишен от свобода, кой-то е осъден на това наказание. Наличието му в _ = > = A = G C B @ F J > ? I C > P е в разрез с европейската пенитенциарна практика и нарушава член 3 от n H K ? M C o P > = G = > ? @ H C @ N F J A = M K = H = G = @ = D ? H C > = , поради което е необходимо да отпадне от сис-темата на наказанията в България.
Следствени арести
Както и по отношение на затворите, мер-ките на изпълнителната власт за разрешаване на многобройните проблеми на следствените арести продължават да са само декларативни. Десетките осъдителни присъди срещу Бълга-рия по повод на лошите материални условия в арестите и препоръките на международни ор-гани по правата на човека също не стимулираха властите да предприемат мерки за хуманизира-не на материалните условия. През предходните
48 p q r s t u v w x y p z { | } ~ � � s v { v � � � r v } t � � z } � v } u z r v uz � t r v � � | � � � � } � r � � t � y � y � � � � v � v � z } � � z � } z s u r �� � � � y
МАРТ 2012 27
години бяха изготвени проекти за изграждане на нови арести в градовете Петрич, Габрово, Ловеч, Пловдив и Шумен и за подобряване на условията в съществуващи арести в градовете Видин, Русе, Хасково и Разград, но тези про-екти си останаха нереализирани. Броят на обвиняемите, настанени с мярка за
неотклонение „задържане под стража” по реда на НПК в следствените арести към 31 декември 2011 г., е бил 1 025, но само месец по-рано – към 30 ноември 2011 г., този брой е бил 1 269, т.е. почти колкото е бил към края на 2010 г. С изключение на последния месец натовареност-та на арестите през годината е била подобна на тази през 2010 г., а през последния месец е регистрирано намаляване на броя на задържа-ните с 244 лица. На фиг. 5 по-долу е представен броят на обвиняемите в следствените арести в България по години:
Освен настанените по реда на НПК с мяр-ка за неотклонение „задържане под стража”, в следствени арести се задържат и голям брой преминаващи по делегация – за дела или про-цесуални действия. В крайна сметка, общият брой на преминалите през арестите в рамките на годината е около 20 000 лица. Натовареност-та на арестите в големите областни градове е много по-голяма, отколкото на арестите в мал-ките градове. Както и през предходни години, най-висока пренаселеност имаха арестите в Русе, Добрич, Варна, Стара Загора, Шумен, Плевен и др., в които продължи практиката да се настаняват по-голям брой лица в килиите, отколкото позволява техният капацитет. Голя-ма пренаселеност за отделни периоди от време бе характерна и за арести в погранични насе-лени места (Петрич и Сливница, Свиленград). Чувствителното увеличаване на периода на
задържане на лица в арестите над два месе-ца и над шест месеца е тревожна тенденция, която продължи и през 2011 г., а материалните условия в повечето от 43-те ареста в България останаха изключително лоши. През последни-те десет години това даде повод за множество жалби на задържани лица, които са се аргумен-тирали, че самото пребиваване в арестите по своята същност е нечовешко и унизително. В арестите в Габрово, Петрич, Сливница и Па-зарджик задържането се осъществява в килии под земята. В повечето от арестите килиите ня-мат прозорци, няма и проветрение, а осветле-нието е само изкуствено. Площта на килиите в някои арести (Враца, Сливен) е изключително малка. Непокритата площ за всяко от задържа-ните лица не надвишава 1 кв. м. В общо 18 от арестите няма изградени площадки за престой на открито и задържаните лица в продължение на месеци нямат никаква възможност за раз-движване. Външни площадки има само в 16 от арестите. В други 10 са обособени помещения за раздвижване на закрито. Само девет от аре-стите имат самостоятелни санитарни възли в килиите. Във всички останали арести достъпът до санитарен възел е в зависимост от волята на охранителния персонал и там, където служите-лите нямат възможност да отключват килиите при всяко поискване на достъп до санитарния възел, задържаните лица се принуждават да задоволяват физиологичните си нужди вътре в килиите пред всички останали обитатели. В случаи на настаняване на по-голям брой лица, отколкото е капацитетът на килиите, за дълги периоди от време те трябва или да нощуват по двама на легло, или някои от тях да спят на пода на килията. Ужасните битови условия на българските
арести изпълняват по-скоро наказателни, от-колкото някакви други функции. Задържането в тях в най-голяма степен постига целта да пре-чупи задържания, така че той да е готов да дава всякакви показания, удобни на разследването. Много често за продължителни периоди от време (в няколкостотин случая годишно и над шест месеца) със задържаните лица не се про-веждат никакви процесуални действия, поради което престоят в ареста има характер на нака-зание, преди официалното налагане на наказа-нието от съда и до голяма степен предопределя бъдещото осъждане.
28 МАРТ 2012
Корекционно-възпитателни заведения
за малолетни и непълнолетни
правонарушители (СПИ и ВУИ)
и домове за временно настаняване
на малолетни и непълнолетни
През последното десетилетие броят на СПИ и ВУИ в страната намаля значително - от 24 СПИ и ВУИ през 2000 г., броят им през 2011 г. бе 8. По данни на НСИ през учебната 2000/2001 г. във ВУИ са се обучавали 551, а в СПИ – 2 503 деца. През учебната 2010 – 2011 г. във ВУИ са се обучавали 213, а в СПИ 142 деца. В СПИ се настаняват малолетни над осемгодишна въз-раст и непълнолетни, които са извършили или съществуват „предпоставки за извършване” на противообществени прояви. Във ВУИ се наста-няват малолетни и непълнолетни, извършили противообществените прояви, към които въз-питателните мерки по ЗБППМН не са се ока-зали достатъчно ефективни и няма подходяща социална среда за нормалното им възпитание. В преобладаваща част от случаите водеща при-чина за настаняване на децата и в двата типа интернати са извършени кражби, следвани от бягство от дома или специализирана институ-ция, в която децата са настанени като мярка за закрила по реда на Á Â Ã Ä Å Â Æ Â Æ Â Ã Ç È É Â Å Â Ê Ë Ì Ë ÍÌ Ä . Друг тип основни причини за настаняване в СПИ и ВУИ са: скитничество, агресивно по-ведение, хулиганство, просия, рекет, поврежда-не на имуществото и др. Голямото намаляване на броя на интерна-
тите се дължи на направените законодател-ни промени, които ограничиха произвола при настаняването на деца в тези институции след въвеждане на съдебна санкция. По начина на своето прилагане тази мярка не е претърпяла съществени изменения, поради което не е в със-тояние да гарантира съблюдаването на правата на децата в риск. Все още във ВУИ и СПИ се наблюдава смесване на деца, настанени по чи-сто социални индикации, с деца - извършители на противообществени прояви. Отдалеченост-та на интернатите от големите градове възпре-пятства възможностите за социална адаптация на децата, качественото медицинско обслужва-не, осигуряването на транспорт, набирането на квалифициран педагогически персонал и т. н. Това в крайна сметка се отразява на учебния и възпитателния процес, който не е възможно да се поддържа на нивото на този в останалите об-
щообразователни училища. Всичко това налага необходимостта да се преразгледа смисълът от съществуването на ВУИ и СПИ в настоящия им вид. Необходимо е също така да се потърсят алтернативи за корекционно въздействие по от-ношение на децата в конфликт със закона. През август правителството прие Î Ä Å Ï Ë Ð ÍÏ È Ñ Æ Â Ê Ò Ç Ó Â Ô Å Â Ð Ä É È Ì È Ã Â Ô Ä Õ É Â Ö Ì Ì Â Å Â Ð Ç Â ÍÔ Ä Ö Ò Ê È Ë Ì Ä Æ Â Ê Ë Ì Ë Ì Ä .49 В нея се предвижда
премахване на законодателството и на инсти-туциите, свързани с репресивната по своя ха-рактер система на борба с противообществени-те прояви на малолетните и непълнолетните, и възприемане на система за защита на децата в конфликт със закона чрез социални и образова-телни мерки в съответствие с препоръките на Комитета по правата на детето. До края на 2011 г. обаче не бяха предприети никакви стъпки за практическата реализация на тази концепция.В петте дома за временно настаняване на
малолетни и непълнолетни /ДВНМН/ в София, Пловдив, Варна, Бургас и Горна Оряховица към Министерството на вътрешните работи се настаняват деца, извършили противообществе-ни прояви, деца без постоянен адрес, както и скитащи, просещи или деца, отклонили се от заведения за задължително възпитание или принудително лечение. Престоят в тях не може да бъде повече от 15 дни и се разпорежда от прокурор. В изключителни случаи срокът на престоя може да бъде продължен до два месе-ца. Настаняването на деца в тези домове се оп-ределя от полицията като мярка за закрила, но по своята същност той често има наказателни функции. Нормативната уредба по настанява-не на деца в ДВНМН влиза в противоречие с международните норми за защита на правото на лична свобода и сигурност, които изискват съдебен контрол над този тип лишаване от свобода. Настаняването на деца в тези домове не може да бъде обжалвано. В противоречие с международните стандарти за правата на дете-то, процедурата по настаняване изключва пра-вото на децата на адвокатска защита от момента на задържането, по време на престоя или след налагането на такава мярка, а по време на прес-тоя си в ДВНМН децата са лишени от право на образование и не посещават училище. В тази
49 × Ø Ù Ú Û Ü Ý Û Þ ß à Þ á â Û ã á ä å æ ã á ç â Û è Û é á å ç å Ý ê Þ ã Û ç ë Ù
МАРТ 2012 29
връзка през м. ноември 2011 г. Европейският съд по правата на човека постанови в свое ре-шение по делото ì í î ï ð ñ ò î ó ð ô õ ñ ö ÷ ø ò ù ð î ú , че настаняването на една от жалбоподателките – малолетна българска гражданка в ДВНМН, е в нарушение на член 5, т. 4 от ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предвижда ни-какво средство за защита, чрез което жалбопо-дателката би могла да оспори законността на настаняването си пред съд.
Кризисни центрове за деца
Към 31 декември 2011 г. в страната са функ-цонирали 10 кризисни центъра за деца, постра-дали от насилие и жертви на трафик. Броят им е с два по-малко в сравнение с предходната го-дина – един е закрит и един е излязал от катего-рията на кризисните центрове за деца, защото вече приема и възрастни. По-този начин общи-ят капацитет на кризисните центрове е спаднал от 123 на 109. Спад бележи и броят на изда-дените заповеди на директорите на регионални дирекции за настаняване на деца в тях, от 259 за 2010 г. на 248 за 2011 г. В началото на юли 2011 г., пет години след
разкриване на първия кризисен център за деца, жертви на трафик и насилие в България, БХК представи доклад, озаглавен „Кризисните цен-трове за деца в България – между социалната услуга и институцията“. Докладът бе резултат от проведен мониторинг на всички кризисни центрове за деца и изследване на законодател-ството и практиката, свързани с дейността им. Целта на публикацията бе да съпостави функ-ционирането на кризисните центрове с между-народните стандарти за правата на детето.Процедурата по настаняване в кризисните
центрове за деца е порочна. û ù ü ý þ ÷ ÿ � ù � ù �ü ð î ø ù þ ù ï ô ÿ ô ÿ ý дава възможност съдебното настаняване да се извърши в рамките на два месеца от деня на фактическото администра-тивно настаняване, наречено „временно”, ко-ето не съответства на изискването за кратък срок на произнасяне от съд по смисъла на член 5, т. 4 от ЕКПЧ. На практика дори този срок не винаги се спазва, особено от съдилищата в големите градове, които са по-натоварени. В отделни случаи престоят на деца в кризисни центрове превишава максимално допустимия от закона шестмесечен срок. Законът допуска и повторни настанявания, както и последващи
настанявания в различни кризисни центрове. Настаняването има характеристики на лишава-не от свобода – децата са постоянно заключени и нямат право да излизат без придружител. При бягство детето се издирва от органите на МВР. Европейският съд по правата на човека в реше-нието си по делото ì í î ï ð ñ ò î ó ð ô õ ñ ö ÷ ø ò ù ð î ú от 29 ноември 2011 г. постановява, че настаня-ването на една от жалбоподателките, непълно-летна българска гражданка, за девет месеца в кризисен център за деца е лишаване от свобода и намери нарушение на член 5, т. 1. от ЕКПЧ (право на свобода и сигурност) поради това, че не са спазени законовите изисквания, които го регулират.Друг основен проблем е, че в кризисните
центрове се смесват деца, които са жертви на трафик и насилие, с деца, които са извършители на „противообществени прояви“ – джебчийски кражби, проституция, бягства от институции, а също и деца със социални потребности. През 2011 г. в кризисни центрове имаше и единични случаи на настаняване на деца с психични раз-стройства, въпреки невъзможността в тях да им се осигури адекватна грижа.Липсата на капацитет на социалните служби
е сериозна пречка пред ефективната работа с децата, жертви на трафик и насилие. Тези служ-би не са в състояние да обхванат всички деца в риск и така много от потенциалните потребите-ли на услугата „кризисен център“ не могат да се възползват от нея. За значителна част от на-станените деца няма яснота къде ще бъдат на-сочени след изтичане на престоя им. Решение за това се взима от дирекциите „Социално под-помагане“ в последния момент. Показателен за несъвършенствата на социалното подпомагане е фактът, че някои деца биват държани в кри-зисен център просто защото няма къде другаде да бъдат приютени. Въпреки дебата, който до-кладът на БХК провокира, и признаването от Агенцията за социално подпомагане (АСП) на изнесените в него проблеми, през 2011 г. нито един от тях не бе решен.В своите бележки и препоръки по прегле-
да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за препълнеността на затворите и другите места за задържане, как-то и за материалните условия и медицинските грижи в тях. Комитетът препоръча стриктно придържане към
� î þ î � ù ø þ î ÿ ô ó ÿ ù þ ï ù ð ÿ þ î
30 МАРТ 2012
� � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � �� � � � на ООН, строителство на нови затвори и въвеждане на алтернативи на лишаването от свобода.На свой ред Комитетът срещу изтезания-
та на ООН в прегледа на доклада на България също изрази загриженост за състоянието на българските места за лишаване от свобода и третирането на затворниците и настанените в другите места за задържане.50
11. Защита от дискриминация
През 2011 г. защитата от дискриминация в България претърпя противоречиво развитие. С решенията си по някои дела Върховният административен съд показа напредък в при-лагането на стандартите на антидискримина-ционното право. Други негови решения обаче демонстрираха отстъпление от тези стандарти. Положението с етническата дискриминация на практика се влоши значително през втората по-ловина от годината с безпрецедентни публич-ни демонстрации на етническа нетолерантност спрямо ромското малцинство.През 2011 г. продължи развитието на съдеб-
ната практика по � � � � � � � � � � � � � � � � � � � �� � � � � � (ЗЗДискр). Върховният администра-тивен съд (ВАС) постанови редица решения,51 които маркират важен напредък на съдебната защита на фундаменталното право на равен-ство, особено в сферата на социо-икономиче-ските права.ВАС отхвърли няколко жалби на министъра
на здравеопазването срещу решения на Коми-сията за защита от дискриминация (КЗД), с ко-ито е установено, че министърът е дискрими-нирал различни групи пациенти, като ги е из-ключил от държавна гаранция за осъществява-не на здравните им права. Така например, съдът осъжда нормативното изключване на жени на възраст над 43 г., респективно 45 г., от достъп до определени методи на асистирана репро-дукция, като приема, че формалният възрастов критерий е неоправдан, а трябва индивидуална преценка на репродуктивното здраве на всяка
невключването на хората, страдащи от рядкото заболяване „идиопатична пулмонална хипер-тония/хронично белодробно сърце”, в кръга на лицата с право по Позитивния лекарствен списък (� � � � � � � + , - � � � � � � � � � � � �� � � � � # � � � � � � � � � . � ! � � � � " � � � � � �� � � � � � � � � � � ! � � � � � � � � � � � � � � � � � �* � � � � � � � � ! � � � � � � � � � � � � � � � # � � � � � � ) да им се предоставят необходимите лекар-ства за сметка на държавата, е неравенство в нарушение на закона.56 Съдът потвърждава че държавата, е длъжна да осигури това финанси-ране.57
ВАС осъжда Министерството на здравеопаз-ването да предостави и жизнено необходимо лекарство на хората, страдащи от „болест на Уилсън”.58 Министърът е осъден и да включи заболяването алцхаймер в приложението към наредбата за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение Националната здрав-ноосигурителна каса (НЗОК) заплаща.59
50 / 0 1 2 3 4 5 3 6 7 8 9 : ; < 9 3 < ; = < 7 = 9 > ; ? @ > 7 A 3 B 7 C D 3 ;E > ; = ; < 7 F > 3 3 < > 9 G ? > 7 151 / H I 3 G J : 7 G < B ? B 9 K B E ; > G < 9 > L ; 3 > 7 > G J K 7 M 7 >D 3 > < 6 3 F > 9 6 7 C 7 > ; ? < 9 > 9 N 3 O ; G ; ? < 9 = 9 = 9 : ; < 9 3 <K ; G D 6 ; O ; > 9 L ; ? @ D 3 ? < 3 7 G 2 7 L ; 9 F ; = ; 6 9 > ; ? < > 7 = 9 B ; G ; O> 9 L ; 3 > 9 F 7 > 3 6 5 9 > = 9 6 9 B 7 > G < B 3 1
52 P 7 C 7 > ; 7 Q R S T U 3 < V W 1 V W 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 QX V Y U Z [ T V X V 5 1 @ \ ] ] 3 < K 1 @ ^ 4 A F 1 G J G < 9 B @ B F ? = F 3 B G ; F 9 _P 7 C 7 > ; 7 Q X Y W V X 3 < T Y 1 X X 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 QX Y T R Z [ T V X V 5 1 @ \ ] ] 3 < K 1 @ ^ 4 A F 1 G J G < 9 B @ B F ? = F 3 B G ; F 9 153 ` 9 D < 9 O 154 P 7 C 7 > ; 7 Q R S T U 3 < V W 1 V W 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 Q X V Y U Z [T V X V 5 1 @ \ ] ] 3 < K 1 @ ^ 4 A F 1 G J G < 9 B @ B F ? = F 3 B G ; F 9 @ G < 6 1 U 155 P 7 C 7 > ; 7 Q X Y W V X 3 < T Y 1 X X 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 Q X Y T R Z [T V X V 5 1 @ \ ] ] 3 < K 1 @ ^ 4 A F 1 G J G < 9 B @ B F ? = F 3 B G ; F 9 @ G < 6 1 U 156 P 7 C 7 > ; 7 Q Z ^ X 3 < X Z 1 V X 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 Q Y X Z W [ T V X V5 1 @ \ ] ] 3 < K 1 @ ^ 4 A F 1 G J G < 9 B @ B F ? = F 3 B G ; F 9 157 ̀ 9 D < 9 O 158 P 7 C 7 > ; 7 Q X W W W V 3 < X W 1 X T 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 QX ^ Y ^ T [ T V X X 5 1 @ Y 4 A F 1 G J G < 9 B 159 P 7 C 7 > ; 7 Q X Y S S T 3 < V Y 1 X T 1 T V X X 5 1 2 3 9 K O 1 K 1 QX T Z X T [ T V X X 5 1 @ Y 4 A F 1 G J G < 9 B 1
МАРТ 2012 31
Същевременно обаче, този съд отказа да признае за отговорен министъра на труда и социалната политика за това, че държавата е в неизпълнение на задължението си да осигу-ри необходимите социални услуги за хората с увреждания в общността, за да не бъдат те институционализирани.60 ВАС прие, че има неизпълнение на нормативното задължение за изчерпване на възможностите за обгрижване на хората с ментални увреждания в общността, преди да бъдат затваряни те в т. нар. „домове”, които осакатяват човешкия живот – но отказа да приеме, че правната отговорност за това не-изпълнение е на министъра, без да изясни чия е.61
По редица дела ВАС признава, че поддържа-нето на архитектурна среда или инфраструк-тура, която хората с намалена подвижност, със или без увреждания, не могат да ползват само-стоятелно, без чужда помощ, е дискриминация в нарушение на закона. Осъдени са банки,62 държавна изпълнителна агенция,63 НЗОК и РЗОК,64 столичната транспортна компания65 и Министерството на правосъдието (Главна ди-рекция „Изпълнение на наказанията” - за състо-янието на следствения арест в Пазарджик)66. Съдът приема, че положените усилия за ча-
стична достъпност нямат правно значение, ако не е осигурена пълна равнопоставеност, която предполага абсолютна независимост на хората с двигателни затруднения;67 нямат значение и организационните мерки за компенсиране на недостъпността.68 Съдът е твърд и последова-телен в това, че зачитането на достойнството на личността изисква човек да може да се обслуж-ва самостоятелно, без да зависи от ничия по-мощ.69 Също няма значение кой е собственик на сградата; задължен да я направи достъпна е този, който я използва, за да предоставя пу-блични услуги.70
ВАС обаче развива проблемна практика по отношение на църквите. В разрез със ЗЗДискр. и, в някои случаи, съюзното право този съд по същество освобождава религиозните органи-зации от законовата забрана за дискриминация под предлог тяхното право на организационна автономия. Така, съдът приема, че Българската православна църква (БПЦ) не е отговорна за от-каза си да приеме свещеник да служи в клира на определена епархия – според него поради убеж-денията му.71 Съдът потвърждава неприемли-вото произнасяне на самата КЗД, че последната нямала компетентност да реши дали е налице дискриминация, защото религиозните институ-ции били отделени от държавата.72 Свещеникът трябвало да избира между това да се съобрази с вътрешните правила на избраната от него рели-гиозна организация или да я напусне.73 Съдът скандално се произнася, че a b c d e f g h i f j k l mk n o i j e o n c i p d q d e r o n b c n s j d s n o i t e u i v n f ib c d p n q n w j g c f d d e h i b e k i x i e f d q y c l k n r n h d j ne j v g c u n k n j n o n q c n u v n o f s d b c n k n z .74 БПЦ не била a e c q n o d r n { d l w s e l j e b c d e f g h i f j k l k n mo i j e o n v i | o e f j j n f d } ~ ~ ~ � j n o q d c n f q c n u v n o mf s d j i b c n k n o n p d { n j n w n i c i p d q d e r o n e c q n o d r n m
¸ ¹ º » ¼ ½ ¾ ¿ À ½ Á Â º Â Ã Ä Ã Á Ã Å Á Ä À º Æ À Ç ¹ È ¹ Å É Ä Ã Ê Æ Ã Ë ÌÁ ¹ Ë Ã Ä À ½ ¾ É Í Ã Â Ã Å Á Ä Å Î À Ä ¹ º Ï Æ À È Ç Ã Ð À Ä Á ¹ Æ Ã Ä ¹¹ É Ã ¿ ¹ Á Ã Â Ã Ä ¹ Å Á Í ¾ Æ Ñ Ã Â Ã Á Ã Ò .75 Така, според ВАС БПЦ е извън закона. Тя не е организация, която трябва да го спазва, за разлика от всички останали в обществото; тя може да постъпва с хората в нейния периметър, без оглед на техни-те права на граждани; веднъж попаднали в ней-ния периметър, те престават да бъдат граждани на държавата си и стават безправни обекти на произвола на БПЦ. Съдът скандално приема, че КЗД е дотам некомпетентна да прилага закона спрямо БПЦ, че ако би го направила, решението й би било нищожно.76
Тази линия на освобождаване от закона ВАС държи и спрямо Арменската апостолическа църква по дело за отказ на последната да допус-не до участие в свое отчетно-изборно събрание вярващ с арменско гражданство.77 Уставът на църквата ограничава този достъп до български-те граждани. КЗД приема, че е некомпетентна да реши дали това е дискриминация и съдът потвърждава това. Държавата не можела да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните институции, понеже са авто-номни, решава съдът, като се позовава на прак-тика на Конституционния съд; изключението от правилото за тази ненамеса, когато религи-озните общности се използват срещу правата и свободите на други граждани, не било прило-жимо, защото „други” били само лицата, които не изповядват въпросната религия.78 Доколко-то жалбоподателят я изповядва, той не е „друг” и неговите права нямат значение.В един случай ВАС освобождава по сходен
начин от действието на антидискриминацион-ния закон и Българската академия на науките, като приема, че нейният „специфичен статут” на „национална автономна организация” й дава право да се ръководи само от вътрешните си правилници и устав, освен от Ó Ã Ë Å Ä Ã É Ã Ô Õ Ö .79В два важни случая ВАС дава защита от дис-
криминация на основата на сексуална ориен-тация. Съдът потвърждава решението на КЗД,
че наредбата за обществения ред, приета от Общинския съвет на Пазарджик, нарушава за-кона, доколкото забранява × Ê Ø Ù Ç ¹ Ú Ä Å Á Å Í À Ð Å Ä Ì½ Á Æ ¹ Æ Ã Ä À ¹ ¹ É Æ Ã É º Â Ã Ä À Ä Ã ½ À Ë ½ Ø Ã Ç Ä Ã ¹ Í Æ Ø È ÃÅ Æ ¹ À Ä Á à ¸ ¹ º Ä Ã Å Ù ¿ À ½ Á  À Ä ¹ Ð À ½ Á Ã Ò .80 Съдът признава, че тази забрана съставлява тормоз, защото създава враждебна, обидна и застраши-телна среда за хората с различна от хетеросек-суалната ориентация и накърнява достойнство-то им.81 ВАС се произнася и срещу редакцията на
вестник, нарушил забраната за дискриминация с хомофобски публикации.82 Съдът потвържда-ва решението на КЗД, че тези обидни публика-ции съставляват тормоз, както и че последващи публикации, в които се обругават активистите, подали жалба до КЗД срещу първоначалните хомофобски публикации, съставляват, на свой ред, преследване като отделно нарушение на закона.83 Съдът не приема възраженията на редакцията, че част от спорните публикации представляват интервю; доколкото редакцията не се е отграничила от изразеното в това интер-вю, а, напротив, е допуснала и от своя страна употреба на безспорно унизителни изрази от-носно гей хората, според съда тя е отговорна.84 По друго дело обаче съдът отказва защита
срещу слово на омраза на Апостолската рефор-мирана църква и присъдружна нейна органи-зация, като намира за приемливи негативните изявления по адрес на протестантските общ-ности, направени от активистка на БПЦ в ин-тервю за вестник.85 Понеже липсвала „конкре-тика” в спорните изявления (интервюираната говори общо, срещу протестантите като цяло), липсвала и цел да бъде създадена лоша среда за тях, съответно, липсвал и такъв резултат.86
Положително е, че ВАС вече признава, че „самоопределянето на всеки човешки инди-вид е негово суверенно право и, доколкото не съществува основание за друг извод, етниче-ската принадлежност на засегнатото лице не
75 Û Ü Ý Þ Ü ß à76 Û Ü Ý Þ Ü ß á â Þ ã à ä à77 å æ ç æ è é æ ê ë ì í ë î ï Þ ð ñ à ë ë à ð ò ë ë ó à ô ï Ü õ ß à õ à ê ë ö ë ì ð ÷ð ò ë ò ó à á ø ù ù ï Þ õ à á ä ú û ü à â ý â Þ Ü þ á þ ü ÿ � ü ï þ â é ü Ü à78 Û Ü Ý Þ Ü ß á â Þ ã à ð à79 å æ ç æ è é æ ê ð î � ï Þ ë ò à ò ë à ð ò ë ë ó à ô ï Ü õ ß à õ à ê ë ð ò í ö ÷ð ò ë ò ó à á ì ú û ü à â ý â Þ Ü þ à
80 å æ ç æ è é æ ê ñ � ð î ï Þ ò ë à ò í à ð ò ë ë ó à ô ï Ü õ ß à õ à ê ñ ð ñ ð ÷ð ò ë ò ó à á ø ù ù ï Þ õ à á ä ú û ü à â ý â Þ Ü þ á þ ü ÿ � ü ï þ â é ü Ü à81 Û Ü Ý Þ Ü ß à82 å æ ç æ è é æ ê ë ò ð ñ î ï Þ ò � à ò í à ð ò ë ë ó à ô ï Ü õ ß à õ à ê ë ð î î ñ ÷ð ò ë ò ó à á ø ù ù ï Þ õ à á ä ú û ü à â ý â Þ Ü þ á þ ü ÿ � ü ï þ â é ü Ü à83 Û Ü Ý Þ Ü ß à84 Û Ü Ý Þ Ü ß à85 å æ ç æ è é æ ê ë ë ä ì ñ ï Þ ë ä à ò ñ à ð ò ë ë ó à ô ï Ü õ ß à õ à ê ë ä í í ð ÷ð ò ë ò ó à á ì ú û ü à â ý â Þ Ü þ à86 Û Ü Ý Þ Ü ß á â Þ ã à ð à
по отношение на конфликта между ЗЗДискр. и други законови норми, които предвиждат дис-криминация. В един случай съдът категорично приема, че предвидената в отменения � � � � � � �� � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � възрасто-ва граница при кандидатстване за длъжността „асистент” съставлява пряка дискриминация в нарушение на съюзното право и потвърждава санкционирането от КЗД на университет, при-ложил тази норма.89 В други случаи обаче, съдът се произнася, че дискриминация няма, защото е приложена законова норма, която предвижда спорното изключване въз основа на даден признак.90
Влошаването на положението с дискрими-нацията на етническа и религиозна основа през 2011 г. бе резултат от безпрецедентни по своите мащаби и сериозност масови изблици на слово на омраза и съпътстващи ги актове на насилие над етнически и религиозни общности. През април и май молитвени домове на Свидетелите на Йехова в Бургас и на мюсюлманите в София станаха обект на атаки от страна на активисти на крайно националистически партии и симпа-тизиращи им неформални групи.91
Най-масовата публична изява на расова дис-криминация и насилие през годината станаха масовите анти-ромски безредици, последвали убийството на 23 септември 2011 г. в с. Катуни-ца, Пловдивско, в резултат от пътнотранспорт-но произшествие на 19-годишен българин от микробус, шофиран от ром, за който се пред-полагаше, че е близък на местния ромски сен-
чест бизнесмен Кирил Рашков („Цар Киро”). Извършителят бе арестуван и на 1 март 2012 г. бе осъден на 17 години лишаване от свобода за умишлено убийство с използване на транспорт-но средство. Властите започнаха серия от нака-зателни акции срещу членове на семейството на Рашков. Самият той бе осъден за закана за убийство на близък на семейството на убития на три и половина години ефективно лишава-не от свобода, а неговият внук получи осем-месечна ефективна присъда, също за закана за убийство. През декември снахата на ромския бизнесмен бе осъдена на една година условно лишаване от свобода и 5 000 лева глоба за от-глеждане на 33 костенурки (защитени от закона видове), които бяха намерени при претърсване в дома на семейството.Убийството на 23 септември отприщи ма-
сови анти-ромски протести и насилия, които обхванаха не само селото, в което стана инци-дентът, но и много други градове на страната. Протестите бяха спонтанно организирани чрез Фейсбук и други социални мрежи и в тях взе-ха участие десетки хиляди активисти на две-те крайно националистически и ксенофобски партии – „Атака” и ВМРО, непартийни екстре-мисти и футболни запалянковци. Три имота на фамилията Рашкови в Катуница бяха запалени пред очите и при бездействието на полицията в нощта на инцидента, а няколко техни автомо-била бяха сериозно повредени. През следващи-те дни масови анти-ромски протести бяха про-ведени с явното или мълчаливото съгласие на властите из цялата страна. Няколко роми бяха нападнати и сериозно наранени, а ромски имо-ти, включително жилища, бяха запалени или вандализирани. Сърдитите тълпи викаха „Ци-ганите на сапун, турците под ножа!”, „Смърт на циганите!”, „Турците – вън от България!“ и други расистки и ксенофобски призиви. Лиде-рът на партия „Атака” Волен Сидеров органи-зира няколко митинга и призова за възстановя-ване на смъртното наказание, разрушаване на ромските гета и приемане на законодателни изменения, които да разрешат използване на смъртоносно оръжие от гражданите за защи-та на тяхната собственост и за формиране на граждански милиции.В края на септември главният прокурор Бо-
рис Велчев разпореди да се образуват досъдеб-ни производства по членове 162 и 163 от � � � � �
87 � ! " # $ % & ' ( ) * + % , - % % - . ' % % / - 0 * 1 2 3 - 2 - $ % & . , 4 5. ' % ' / - 6 7 8 8 * + 2 - 6 9 : ; < - = > = + 1 ? 6 ? < @ A < * ? = # < 1 -88 B 1 C + 1 3 -89 � ! " # $ . ' ) ( * + % ' - ' . - . ' % % / - 0 * 1 2 3 - 2 - $ & ( ) , 5. ' % ' / - 6 7 8 8 * + 2 - 6 9 : ; < - = > = + 1 ? 6 ? < @ A < * ? = # < 1 -90 D 1 0 E # 3 E 6 � ! " # $ . F ( * + % ' - ' % - . ' % % / - 0 * 1 2 3 - 2 -$ % . ' , 4 5 . ' % ' / - 6 & : ; < - = > = + 1 ? G # A # = C ? 1 " A 1 * 0 E 2 < " *" 1 H ; " * A ? 1 " # A 1 2 * = + > 0 2 * # A I * E A 1 2 < > J " * = + + 1K 0 E 2 = 2 1 + < " 1 L M D N O P � ! " # $ % 4 4 4 % * + % 4 - % . - . ' % %/ - 0 * 1 2 3 - 2 - $ % 9 ( & & 5 . ' % % / - 6 & : ; < - = > = + 1 ? G # A # = C ? 1 " A 13 1 C = # 3 1 < " 1 ? > A E 1 = + A 1 = < H J # + < # + " 1 Q R � 0 * S 1 C * " 1A 1 Q R � O -91 R J - 0 * : / * E T ? * I * 2 1 " 1 = > ? = + + 1 # E < # / # @ + 1 -
34 МАРТ 2012
U V W X Y Z [ \ ] ^ _ X ] ` по всеки сигнал за насаждане на етническа и религиозна омраза, а преписки-те да се водят в най-кратки срокове. В края на януари 2012 г. БХК поиска информация от ПРБ за броя на образуваните досъдебни производ-ства, внесените обвинителни актове и осъдени-те лица във връзка със събитията в Катуница. На 9 февруари 2012 г. БХК получи исканата ин-формация. От нея става ясно, че към тази дата по членове 162 и 163 от a V ] V U V W X Y Z [ \ ] ^ _ X ] ` са образувани общо 16 досъдебни производ-ства, но има само едно осъдено лице (инфор-мацията не предоставя данни за това какво е наложеното наказание, но най-вероятно става дума за 10-месечната условна присъда на млад мъж от Варна за създаване на Фейсбук група, озаглавена „клане на цигани”, и публикуване на покана за участие в събитие „на оръжие”92). Освен това са внесени два обвинителни акта. Още една осъдителна присъда е постановена за дръзко хулиганство, но не става ясно дали то е свързано с расистко подстрекателство и насилие, или е за нещо друго, например за съ-протива на полицейски орган. Така най-масо-вите и най-агресивните расистки изстъпления от началото на демократичните промени са на път да останат безнаказани. Както и в други случаи в миналото, системата на наказателно правораздаване показа бързина и ефективност в преследването на престъпленията на предста-вители на ромското малцинство, но остана без-дейна пред лицето на публичното подбуждане на расова омраза, дискриминация и насилие.В своите бележки и препоръки по прегледа
на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за широкоразпространена-та дискриминация на ромите, по-специално в сферата на достъпа до образование, правосъ-дие, заетост, жилища и търговски обекти. Ко-митетът препоръча предприемане на енергич-ни действия от страна на правителството за преодоляване на съществуващите неравенства.На 3 януари независимият експерт по въпро-
сите на малцинствата на ООН г-жа Гей Макду-гъл публикува своя доклад от посещението си в България през юли 2011 г. В него тя констатира сериозни проблеми с интеграцията на ромско-
то малцинство. Според нея ромите b [ U c [ W d V W_ [ ` ] e [ f [ Z V g [ \ [ [ U ] Y h i d V Z X d j d d ` [ i ] [ ` k X e [Z V l [ d ^ W V m ] ^ X W ^ n [ ^ ` W V d \ Z V c j Y Z ^ f V e n [ oZ V Y [ U [ e V Z [ [ W e V p Z ^ q X _ Z [ r .93 По отношение на тях тя препоръча предприемане на системни мерки за тяхното интегриране в сферата на об-разованието, заетостта и жилищната политика. Независимият експерт изрази загриженост и от растящия брой насилия, сплашвания, вандали-зъм на молитвени домове и слово на омраза по отношение на мюсюлманското и някои други религиозни малцинства. Тя отправи критики към отказа на властите да признаят съществу-ването на македонското и на помашкото мал-цинство.През 2011 г. ЕСПЧ произнесе едно решение
срещу България, с което установи дискрими-нация. По делото s Z V W ^ Y [ p t ^ Z ^ f V e u ^ d [ v [ oW V Y [ p t ^ Z ^ f V e u ^ d ` e X w x y j Y n V e [ \ от 21 юни Съдът намери нарушение на член 14 във връз-ка с член 2 от Протокол № 1 на z d e ^ c X p ` ] V W V] ^ Z d X Z g [ \ U V c e V d V W V Z V i ^ d X ] V поради това, че двете момчета, които са от руски произход и живеят в България като временно пребиваващи с майка си, която е женена за мъж с българско гражданство, е трябвало да плащат такса за средното си образование, за разлика от българ-ските граждани и чужденците с постоянно пре-биваване в страната. Това по-неблагоприятно третиране според Съда не е обосновано.
12. Право на убежище, свобода на придвижване
През 2011 година правните гаранции и прак-тическите възможности за упражняване право-то на убежище и международна закрила в Бъл-гария останаха на изключително ниско ниво. Правителството не съумя да изпълни поетите си международни задължения да предоставя адекватна закрила на лицата, нуждаещи се от нея, съгласно член 27 от Конституцията и член 1А от { X Z X d ` ] V W V ] ^ Z d X Z g [ \ U V ` W V W x W V Z Vq X l V Z g [ W X от 1951 г. и a h p ^ e ] ` ] [ \ c e ^ W ^ ] ^ Y от 1967 г. Административната практика по при-етия през 2002 г. национален | V ] ^ Z U V x q X l [ ow X W ^ [ q X l V Z g [ W X (ЗУБ) създаде редица ин-
ституционални и практически пречки спрямо чужденците, търсещи закрила, а съдилищата, с малки изключения, подкрепиха рестриктивни-те стандарти, прилагани от Държавната аген-ция за бежанците при оценката на молбите за закрила, включително и по отношение на лица, които през 2011 г. бягаха от страни, в които бе налице въоръжен конфликт при безспорни правни и фактически основания да получат за-крила и убежище в България.Достъпът до съдебен контрол съгласно
правна помощ по бежански дела за обжалване на откази за закрила не бе организирана сис-тематично и по начин, който да осигури свое-временното им завеждане пред съд, търсещите закрила продължиха да разчитат на помощта на неправителствените организации. Така БХК изготви и съдейства за подаването на 239 жал-би против откази на закрила и представлява ® ¯° ¯ ± ¯ 96 бежанци пред националните съдили-ща, отменяйки 36 акта на администрацията (10 по допустимост и 26 по същество).Независимо от това, липсата на ефективен
съдебен контрол се отрази негативно върху рейтингите на признаване. Административни-
те производства по бежански молби за закрила бяха провеждани без съобразяване на фактите от бежанската история на конкретните молите-ли и без да се отчитат специфичните им нужди от определена форма на международна закри-ла. През 2011 г. 366 чужденци, търсещи закри-ла, получиха отказ, от които 151 души бяха от Ирак, 35 от Сирия и 4 от Сомалия - страни с доказани масови нарушения на човешките пра-ва и посегателства срещу живота и сигурност-та на цивилното население в големи мащаби. Само 10 души (или, 1% от всички 890 търсещи закрила, подали молба през годината) бяха при-знати като бежанци и им бе предоставен статут и само 182 души (или, 20% от подалите молба през годината) получиха субсидиарна закри-ла (хуманитарен статут), което отбеляза общо 21% рейтинг на признаване.Провежданите от администрацията интер-
вюта за определяне на необходимостта от за-крила и статут не съответстваха в много отно-шения на международно установените правни и институционални стандарти. Търсещите за-крила бяха като цяло лишавани от възможност-та да поставят допълнителни въпроси за изяс-няване на обстоятелства чрез техните правни представители, когато такива бяха назнача-вани. Не бяха осигурени преводачи от някои редки езици като сомалийски, тамилски или сорани и поради това, интервютата с търсещи закрила от тези езикови групи бяха провежда-ни на друг език, който те не владеят в достатъч-на степен. Писмените или други доказателства, представяни от търсещите закрила в подкрепа на тяхната история, не бяха събирани от адми-нистрацията по надлежния ред и процесуални способи, нито надлежно протоколирани, пора-ди което в много случаи не бяха съобразявани при вземането на решение и дори не предста-вяни пред съда при обжалване. Тези резултати се основават на проведените от БХК 77 мони-торингови посещения, проучените 142 индиви-дуални случая и консултираните 1 810 бенефи-циенти през 2011 г. Органите на Гранична полиция позволиха
гражданско наблюдение върху всички места за 24-часово полицейско задържане, включи-телно на транзитна зала на ГКПП Аерогара - София, и съдействаха за изясняване на всич-ки случаи, касаещи лица, търсещи закрила на границата и територията на България. В съ-щото време обаче, в отделни места достъпът на наблюдаващите адвокати до задържаните
36 МАРТ 2012
в рамките на 24-часовото задържане на лица не бе напълно безпрепятствен и търсещите за-крила бяха разпитвани и директно отвеждани в следствените арести, без преди това да им се даде възможност да разговарят с адвокати или други представители на неправителствени организации. Гранична полиция, независимо от големия размер на одобрения за МВР бю-джет, за поредна година не разполагаше със средства за превод в рамките на образуваните полицейски преписки срещу незаконно пре-биваващите чужденци, а единствено се запла-щаха преводите при образуване на досъдебни производства за незаконно преминаване на границата по член 279 от НК.Следва да се има предвид, че и през 2011 г.
на задържаните по административен ред чуж-денци не бе осигурено правото на адвокатска защита от момента на задържането, съгласно стандарта по член 30, ал. 4 от ² ³ ´ µ ¶ · ¶ ¸ ¹ · º »¶ ¼ . При това положение и при липсата на прав-на помощ и адвокатска защита от момента на задържането държавата не осигури никакви правни и процесуални гаранции за това, че на-правените от чужденците изявления пред раз-следващите органи се записват адекватно и в пълнота. Поради това, голяма част от чужден-ците, търсещи закрила - 194 души, или 63% от всички 350 чужденци, които подадоха молба за закрила на границата през 2011 г., бяха осъдени за незаконно преминаване на границата в на-рушение на член 31 от ½ ¾ ´ ¾ ¿ µ À ¼ ¶ ¼ À ³ ´ ¿ ¾ ´ ¹ · ºÁ ¼ µ ¶ ¼ ¶ ¸ ¶ ¼ ´ ¼  ¾ à ¼ ´ ¹ · ¶ ¾ и член 279, ал. 5 от Ä ¼ À ¼ Á ¼ ¶ ¾ Å ´ · º À ³ Æ ¾ À µ . В тази ситуация молбите за закрила бяха ре-
гистрирани по надлежния ред единствено при съдействие и с помощта на адвокати или пред-ставители на неправителствени организации, които осигуряваха превод. През 2011 г. БХК осигури по този начин достъпа до територия и процедура на 549 души, от които на 483 лица бе съдействано да бъдат освободени от специал-ните домове за временно настаняване на чуж-денци (административно задържане) и само на 66 души бе осигурен директен достъп до процедура и настаняване в териториалните по-деления на Държавната агенция за бежанците. Така на 62% от всички 890 души, които подадо-ха молба за закрила през 2011 г., бе осигурено правото да потърсят убежище в България пора-ди оказаното им съдействие и защита от страна
на организацията, което следваше да бъде оси-гурено от българската държава.Социалните условия в регистрационно-при-
емателните центрове на бежанската админи-страция не бяха на задоволително ниво. Тези условия, както и съществуващите проблеми при провеждането на административно-производ-ствените действия в производствата по предос-тавяне на статут, принудиха значителна част от търсещите закрила да изоставят своите бежан-ски производства в България и да продължат по-нататък към други държави с по-добър стан-дарт на приемане и признаване. През 2011 г. 191 търсещи закрила изоставиха своите процедури и напуснаха България по тези причини.По отношение на свободата на придвижва-
не, закрепена в член 13 от Ç µ ¾ ³ Â È ¼ ¶ ¼ Æ ¾ À Å ¼ »É ¼ ¹ · º Á ¼ Ê É ¼ ¿ ¼ ¶ ¼ ´ ¼ Ë ³ ¿ ¾ À ¼ и член 12 от Меж-дународния пакт за граждански и политически права и в член 35 във връзка с член 27, ал. 1 и член 26, ал. 2 от ² ³ ´ µ ¶ · ¶ ¸ ¹ · º ¶ ¼ , през 2011 г. настъпиха известни положителни промени. Започната още през 2009 г. кампания на БХК и други неправителствени организации про-тив незаконното задържане на бежанци, търсе-щи закрила, както и на постигнатата съдебна практика на регионалните административни съдилища, дадоха резултат и на 21 ноември 2011 г. бе отменена разпоредбата, оторизираща задържането на търсещите закрила.94 Въпреки това, до 31 декември 2011 г. търсещите закрила продължаваха да бъдат изпращани в центрове-те за административно задържане (СДВНЧ) в Бусманци и Любимец (към Дирекция „Мигра-ция” на МВР) и, както бе отбелязано по-горе, едва 66 чужденци, търсещи закрила, получиха директен достъп до регистрация и настанява-не в регистрационно-приемателни центрове за бежанци, без да бъдат задържани преди това. Съдилищата отказаха да коригират това нару-шение на администрацията и от общо 343 за-ведени жалби против незаконно задържане от страна на търсещи закрила, задържани в СД-ВНЧ - София или СДВНЧ - Любимец, само 31 души бяха освободени от съда; останалите жалби бяха отхвърлени.На 17 февруари, по делото Ì Í ¼ Î Í Ï É µ É ¾ È ¸
94 Ð Ñ Ò Ó Ô Õ Ö Ñ Ò × Ø Ù Ú Ö Û Ü Ý Þ Ö ß Ö à Ø Ø Û Ý á â Ö ã á ä Ù Ö áØ Ù å Ø æ Ø Û â Ø ç Ù Ù Ö Õ è Û á Ü Ù Ö ç é ê ë ì × × í î í ï Ò Ó í Ò í ð ð ñ Õ æ ç á Ñ ÖØ Ù Ó ò Ò ð Ó Ò í ð ð ï å Ò ó ô õ Õ Þ Û Ò × î í ð ð ï Õ á ß ö Ò ô õ Þ Û Ò ì ÷ Ó Ø Ù Ó ïâ Ø Ü ö æ Û á í ð Ó Ó å Ò ø ù
МАРТ 2012 37
ú û ü ý þ ÿ � �, ЕСПЧ взе решение, че член 2 от Про-
токол № 4 (свобода на придвижване) и член 13 (правото на ефективно средство на защита) от Конвенцията са нарушени. Случаят се отнася до забраната, наложена на жалбоподателя, за пътуване в чужбина в продължение на някол-ко години – по-специално в Германия, където живеят жена му и дъщеря му, докато срещу него има висящо наказателно производство в България. През 1992 г. българските власти за-почват разследване срещу жалбоподателя по повод съмнение за убийство на мъж от Плевен. По-късно той е обвинен в грабеж, придружен от убийство. След като местонахождението на жалбоподателя е установено чрез Интерпол, той е арестуван през юни 1998 г. и екстрадиран в България през ноември. През април 2000 г. г-н Пфайфър е осъден на 16 години затвор. След обжалване присъдата му е отменена, а делото е върнато на прокуратурата. След наложената му забрана за пътуване, която е влязла в сила през февруари 2001 г., г-н Пфайфър подава 11 иска-ния за отмяна между юни 2001 г. и декември 2004 г., но всички те биват отхвърлени.
13. Права на хората с психични разстройства в институциите
2011 г. може да бъде определена като особе-но важна за правата на хората с психични ув-реждания и интелектуални затруднения. Пред Европейския съд по правата на човека бе раз-гледано дело от ключово значение, с потенциал да промени разбирането за естеството на ин-ституциите за психично болни, да насърчи раз-бирането за тяхното увреждащо влияние върху личността, да предизвика промяна на цялата система на социалните услуги в посока на ху-манизирането й. На 9 февруари 2011 г. Голяма-та камара на ЕСПЧ проведе публично заседа-ние по делото
� � þ � � � � ÿ � � ú û ü ý þ ÿ � �.95 Жал-
боподателят е български гражданин, поставен под ограничено запрещение и настанен в Дом за възрастни с психични разстройства (ДВПР)
в с. Пастра96 против своята воля. Основни-те въпроси, които съдът разгледа, бяха пряко свързани с процедурата по настаняването на жалбоподателя в институцията и законността й от гледна точка на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ); твърдението за унизителни условия там; за на-рушаване на правото му на справедлив съдебен процес и липса на ефективни средства за прав-на защита. С решението си, постановено на 17 януари 2012 г., Съдът призна, че настаняването на жалбоподателя в институция само по воля-та на неговия попечител, който при това е бил общински служител, съставлява нарушение на правото му на свобода по смисъла на член 5, т. 1 от ЕКПЧ. Съдът постанови, че не са били налице изискванията на член 5, т. 1, б. „е“ от Конвенцията, които да оправдaят задържането на жалбоподателя – той не е бил опасен нито за себе си, нито за околните. Съдът призна, че липсата на съдебен контрол над настаняване-то в институции е нарушение на член 5, т. 4 от ЕКПЧ. Липсата на правно средство за оспор-ване на законността му, както и на продължа-ването на престоя там, е посочено като тежък порок на българската система на настаняване в институции за лица с психични разстройства. Други пороци от същата величина са липсата на автоматично, периодично съдебно прераз-глеждане на настаняването и липсата на разби-ране във вътрешното ни право за настаняването в институция като лишаване от свобода, което води до липса на правен механизъм за оспорва-не на валидността му. Признато е и нарушение на член 5, т. 5 от Конвенцията поради липсата в националната ни правна система на механизъм, по който хората, настанени в институции, да могат да потърсят обезщетение за незаконност-та на задържането си. Съдът разгледа данните за условията в институцията и прие, че те са унизителни и принудата над жалбоподателя да ги търпи повече от седем години съставлява на-рушение на забраната за нечовешко/унизител-но третиране по член 3 от ЕКПЧ. Съдът призна и нарушение на член 13 във връзка с член 3 на
96 � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � �� � � � � ! � � � � � � � � " � � # " $ % � � � ! ! � � � � � ! � �� � ! � � � � & ' � � � $ � � � � ( ) � � � � � ! � � � * � � " �� � + � � � � $ " � , & � ! � � � � � � & � # � � � � � � � - ( � � � � � ! � ! � � � � � � � ! � ! ! � � � � � � � " � � # " � ! � � � � & ' � � � � � " ( # + � " . & ! � ' � � ! � � �95 / # % � � � � � " � ! � " 0 � 1 2 1 � 3 � 1 � 4 � 5 � ! � � � � �" � � � ( ! � ! ! � # � � � � � � � � � ! � � � ! � ' � ! � 6 7 8 9: ; ; < 9 3 3 = > ? @ A < � B = : C � = D B � ? E ; 3 ; A < F G 2 3 H ? B I � J @ < K ? ; B > L F M < D C ; JN L : O A > M J = ; ? D E L : ; > N M : ? P : N ? P : ; L Q ; J E B H R � � R 2 S R � � T UN P J C ? J M @ B @ @ ? D E ? V L W 1 2 G � 2 � G M @ A ? E L : U V D = � B E $ � � � � �� � � X � � ! % ( # � � � � � � � � � � � + � " % ( " � ! � � � � ! � � & � 9: ; ; < 9 3 3 I I I � H J @ � O P 3 Y J P B @ 3 Z [ S D U C ; 3 V B \ J U N ; � J @ < ] �
38 МАРТ 2012
ЕКПЧ заради липсата на правна възможност за жалбоподателя да търси обезщетение за това. Признато е и нарушение на член 6, т. 1 от Кон-венцията заради системата на настойничество и попечителство, която съществува в България и която препятства поставените под запреще-ние да имат директен личен достъп до съд, за да оспорят запрещението си.В положението на жалбоподателя по дело-
то ^ _ ` a b c d e b f g h i j k ` e l m или в риск да по-паднат в това положение и към момента се на-мират хиляди хора. Това говори за системен порок на психично-здравната грижа в Бълга-рия, водещ до ежедневно и тежко нарушаване на човешки права. Най-засегнати са хората, които вече са настанени в институции. Точни-ят им брой към 31 декември 2011 г. бе 4 153 души, а чакащите за настаняване в такъв тип институция бяха 2 342 души.97 На територия-та на България функционират 15 институции от типа дом за възрастни с психични разстрой-ства (ДВПР), с капацитет 1 169 места, от кои-то към 31 декември 2011 г. са били заети 1 102, и 28 институции от типа дом за възрастни с умствена изостаналост (ДВУИ), с капацитет 2 277 места, от които заети към 31 декември 2011 г. са били 2 215.98 В страната фунциони-рат и 14 институции от типа дом за възрастни с деменция (ДВД), с капацитет 836 места.99 Едва 106 души с ментални увреждания100 са били деинституционализирани през 2011 г. От тях само осем са започнали самостояте-лен живот в общността. Всички останали са били настанени в социални услуги резидентен тип.101 Няма данни да е предоставена специ-ализирана услуга, насочена към преодоляване
на институционалната зависимост и развива-не на умения за живот в общността на който и да е от тях. През 2011 г. в ДВПР са приети нови 57 души,
а в ДВУИ – 129 души. Тоест, приети са 80 души повече отколкото са напуснали. Броят на фак-тически настанените в институции от тези два вида спрямо миналата година е незначително намалял,102 но то се дължи не на деинституци-онализация, а на настъпилите смърти там: през 2011 г. в ДВПР са починали 42 души, а в ДВУИ – 81.103
През 2011 г. не се наблюдава значителна про-мяна и в състоянието на услугите в общността. Към края на годината в страната съществуват 23 защитени жилища за възрастни с психични разстройства с капацитет 231 души, от които само шест са новоразкритите. Защитените жи-лища за възрастни с умствена изостаналост са 66, с общ капацитет 557 души, като само пет са разкрити през 2011 г.104 Други съществуващи услуги в общността за хора с ментални увреж-дания към 31 декември 2011 г. са: центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) за възраст-ни с умствена изостаналост – шест броя, с ка-пацитет 55 места, и седем ЦНСТ за възрастни с психични разстройства, с капацитет 95 места, от които само пет са новоразкритите; 55 днев-ни центъра за възрастни хора с увреждания (ДЦВУ), с общ капацитет 1 550 места,105 и 36 центъра за социална рехабилитация и интегра-ция (ЦСРИ) за възрастни с умствена изоста-налост, с капацитет 1 295 места, два ЦСРИ за възрастни с психични разстройства, с капаци-тет 62 места.Доколко отчетеният от Агенцията за социал-
но подпомагане брой хора, които са били деин-ституционализирани в общността, е адекватен на реалността и доколко горните услуги наи-стина са разкрити в общността е спорно. Още през 2010 г. се установи тенденцния да се раз-криват защитени и преходни жилища, както и
102 » s o w } q u · o s u } u x q u | } u q z q p ~ p q | } p } � v p p � u · o s u| t z q } u � q p � ~ s z ² { u q p w � � t � � � � � � � � � � � � z � p � � ± � ¼ �¶ ² � » ½ ¾ x n s u ~ u } u q u ´ o ~ z � u ~ » � � � u s p w y s z � � � � � � � x� o { p ¿ z q { o � � u { q u » ½ ¾ x t u s } � � � � � �103 ³ q r o s t u v p w } u z y s z { o | } u ~ z q u o } � � n | y p | t o �� � � � � � � � � � � � � � � � � �104 n u � } u t �105 À } } w · ± � � | � u y u v p } z } � � Á � t z | } u � | u y s z { q u � q u ´ z q p� u · o s u | � t | } ~ z q u p � o | } u q u � o | } x u � � � | � u y u v p } z }�  ± t z | } u � � � u · o s u | y | p · p ´ q p s u � | } s o à | } ~ u �
МАРТ 2012 39
друг тип социални услуги, не в общността, а извън нея, на територията на институции. През юли 2010 г. беше прието изменение в Ä Å Æ Ç È Å É ÅÊ Ë Ì Ë Í È Î Ï Ë É Å Ð Ë Ñ Ë È Î Ò . Бе съдадена нова алинея 4 на член 5 от закона, според която лечебни-те заведения за стационарна психиатрична по-мощ могат да предоставят социални услуги по реда на Ä Å Æ Ç È Å É Å Ó Ç Ô Î Å Ê È Ç Ï Ç Õ Ç Ñ Õ Ç Ö Å × Å È Ë . В резултат на това, през 2011 г. психиатричните болници разкриха на териториите си „защите-ни жилища“, в които бяха преместени хора от ДВПР. Този тип услуги, въпреки формалната си принадлежност към услугите в общността, не са такива на практика. Където и да се на-мира болницата, защитеното жилище, функци-ониращо в двора или дори в самата сграда, е подчинено на същия изолиран режим, на който е подчинено и лечебното заведение. Положе-нието на настанените там е дори по-тежко от това на пациентите. Лечението в психиатрич-на болница е или изцяло доброволно, или е задължитено, постановено по съдебен ред. Не е така за ползвателите на социалните услуги. Много е възможно те да бъдат настанени там недоброволно, без съдебно решение и без-срочно. Ако са под запрещение (независимо от формата), тяхното съгласие за настаняване няма да бъде поискано. Няма да има срок на настаняването (както би било за хора на добро-волно или задължително лечение), нито пък ще има съдебно разглеждане на нуждата от наста-няване. От тази гледна точка, настаняванията в този тип социални услуги най-вероятно са извършени при допускане на нарушения на чо-вешките права, съответстващи на установените по делото Ø Ï Å È Ë Ð Ù независимо че социалната услуга формално е разкрита като такава в „об-щността“.106 Сходно е и положението на соци-алните услуги, разкрити в дворовете на ДВПР и ДВУИ. Ето няколко примера за такива услуги „в общността“, установени от изследователи на БХК при посещенията им в институциите през 2011 г.: В ДВУИ - с. Преколница е разкрито „преходно жилище“, в непосредствена близост до основната сграда на дома. 16 от домуващите жени са били преместени там. Така те са били „деинституционализирани“, а капацитетът на дома - намален на 44. Сходно е и положение-
то в ДВУИ - с. Малко шарково, където „защи-теното жилище“ е построено в самия дом. В ДВПР - с. Радовци също е обособена подобна социална услуга. Няма данни колко услуги от типа на ЦНСТ или ЦРСИ са разкрити по подо-бен начин общо в страната, имитирайки услуга в общността.В други институции не се прави дори опит
за някаква, макар и формална „деинституцио-нализация“. В повечето от тях съществува тен-денция към подобряване на материалните ус-ловия. Но масова практика остава липсата на квалифициран персонал. В много институции с години стоят незаети щатни бройки за клю-чови специалисти, а другаде, дори да са заети, компетентността на персонала е дефицит. Като правило в институциите липсват психо-социал-ни рехабилитационни програми, които да под-помогнат изграждане на умения за самостояте-лен живот у домуващите или поне да им оси-гурят смислени занимания. На места здравео-пазването е в критично лошо състояние. Така например, в ДВУИ - с. Заберново изследовате-ли на БХК констатираха висока смъртност за 2011 г. Тя може да се обясни с прекомерната от-далеченост на най-близкия общински център, където е звеното на „Бърза помощ“, липсата на рехабилитатор и кинезитерапевт и тежкото състояние на домуващите, част от които имат и физически увреждания, за които не получават никаква специализирана грижа. Друг негати-вен пример е ДВУИ - с. Факия. Към момента в институцията се настаняват младежи и девой-ки, напускащи Дома за деца с умствена изоста-налост в с. Кошарица. Независимо от създаде-ната добра материалн база, положението там е критично. Липсата на адекватна медицинска и психиатрична грижа води до тежки, перма-нентни кризи, от които домуващите почти не излизат. Някои от тях силно се самонараняват, а персоналът намира това за неизбежно, за яв-ление, за което не съществува никаква възмож-на помощ. Критично лошо е и управлението на институциите. В ДВПР - с. Петково например, изследователи на БХК установиха, че една от ремонтираните сгради пустее, а част от хората са настанени в стара сграда, без врати на стаи-те. Обяснението на това положение бе свързано с неуредици около управлението на обществе-ната поръчка за ремонта. И в този дом хората, независимо дали бяха в старата и неугледна постройка, или в ремонтираната, прекарваха
106 Ú Û Ü Ý Ü Û Þ ß à Û Ý á â Ý Û Þ ã ä å æ Þ ä ç Ý â à Ý è Ü é Þ ê å æ à Û Þ é Ý Û Þâ à ë ì í æ Ý â Ü Û Ý Û î ï Ý Ý ð Ü Þ î Ü Û à â å æ ñ æ à ð á Þ Ü à ß å å ç å é å ò ó ôå Û Û ñ õ â Þ Ü à ã å ê è à ã ä Þ ö Þ â Ý Þ ÷
40 МАРТ 2012
времето си в седене и пушене, така, както е на-всякъде в тези институции.Сред факторите, обуславящи системните
проблеми в областта на социалните услуги за хора с ментални проблеми, е продължаващата липса на специализирана статистика и адек-ватен анализ на нуждата от социални услуги. През 2010 г. на страницата на Националния център по здравна информация са публику-вани данни, според които за посочената го-дина 155 741 души са били „под наблюдение на психиатричните заведения, клиники, отде-ления, кабинети и амбулатории“.107 Въпреки наличността на тази информация, липсва ана-лиз, който да отчита значението й и който да установи от какви услуги реално се нуждаят тези хора. Междувременно, на територията на всички области, в изпълнение на разпоредба-та на чл. 36а от ø ù ú û ü ý þ ü ÿ ú � ú � ù ü ý ú � ú þ � þ ú� ú ÿ � þ ú � ú � � � ü ú ý þ � � � � � � ú � ú þ � , през 2011 г. формално приключи процесът по създаване на стратегии за развитие на социалните услу-ги. Изготвените стратегии не са фокусирани върху осигуряването на социални услуги за хората с ментални увреждания, но те не са и изключени, а е следвало да бъдат предвидени, заедно с предвиждането на останалите услуги за уязвими групи. От съдържанието на страте-гиите за развитие на социалните услуги обаче не може да се добие впечатление за начина, по който областните администрации са достиг-нали до извода за количеството и качеството на социалните услуги, потребни за хората с ментални увреждания, които трябва да се раз-вият за периода 2011 - 2015 г., а в някои от тях изобщо не става ясно какво всъщност пред-стои да се направи. Така например, в страте-гията на Бургаска област е посочено, че ДВУИ - с. Русокастро ще се „реорганизира“, без да се казва какво всъщност означава това. Една от най-подробните стратегии е тази на Столич-ния общински съвет.108 В нея е отбелязано, че на територията на гр. София вероятният брой на хората, страдащи от шизофрения, е 6 000
души,109 а вероятният брой на страдащите от някаква форма на умствена изостаналост е 25 000 души, като 2 500 от тях се нуждят от специализирани грижи през целия им жи-вот.110 На базата на тези данни, очевиден е изводът, че в цялата страна не са разкрити со-циални услуги, достатъчни като количество, за да покрият нуждите дори на гр. София. Въпреки безусловната нужда от система от ус-луги, които да гарантират подкрепа на хората, напускащи институциите, на услуги, насочени към осигуряване на защитени работни места, както и на услуги, насочени към близките на хората с психични увреждания, такива изобщо не съществуват. Тези липси правят деинсти-туционализацията практически невъзможна, а постигнатите през годините резултати из-глеждат обезкуражаващи. Съществуването на мултидисциплинарни екипи, комплексността на грижите, създаването на система от служ-би за хората със сериозна психична болест, базирани в общността, равнопоставеността и спазването на човешките права на хората от тази уязвима група продължават да изглеждат фантастична и недостижима перспектива. В своите бележки и препоръки по прегле-
да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост от липсата на дос-тъп на хората с психични разстройства до сис-темата за защита на своите права, както и от липсата на независими инспекции на институ-циите за настаняване на хора с психични раз-стройства. Комитетът препоръча реформа на законодателството, свързано с ограничаването
на дееспособността, с цел отчитане на необхо-димостта и съразмерността на мярката с оглед индивидуалните възможности на лицето, както и въвеждане на ефективни процесуални кон-тролни механизми, включително възможност за ефективен достъп до съд на лицата, чиято дееспособност се ограничава под каквато и да е форма. КПЧ също така препоръча създаване на по-малко ограничителни алтернативи на при-нудителното настаняване на лица с психични разстройства в институции. Специален обект на неговата загриженост станаха насилията и дискриминацията спрямо децата и възрастни-те с психични разстройства в институциите. Той препоръча ефективни разследвания и на-казания на виновните за подобни злоупотреби, както и прилагането на ефективни програми за психо-социална рехабилитация на институ-ционализираните лица.
14. Права на жените
Из ми на ла та 2011 г. бе бел яза на как то с нап-ре дък, та ка и с ре ди ца пре диз ви ка телс тва и проб ле ми в об лас тта на пра ва та на же ни те. Нап ре дъ кът, как то ви на ги, се дъл жи на на тиск на граж дан ско то об щес тво и неп ра ви телс тве-ни те ор га ни за ции. Проб ле ми те се за дъл бо чи-ха по ра ди ико но ми чес ка та кри за и на ло же ни те фис кал ни ог ра ни че ния.
За щи та от по ло во-ба зи ра но на си лие
В края на юни 2011 г. беше обявен съз да-де ният със _ ` a b c ` d ` d ` e f g ` b g h b i ` j c b g bc ` k f l f m (ЗЗДН) кон курс за проек ти за борба с домашното насилие след активно лобиране на Ал иан са за за щи та сре щу до маш но то на си лие (Ал иан са). Чрез конкурса ще бъдат отпуснати 500 000 лв., предвидени по бю дже та на Ми нис-терс твото на правосъдието, на НПО, работещи в сферата на защитата от домашно насилие.През 2011 г. ор га ни за ции те - чле но ве на
Алиан са ока за ха по мощ и пре дос та ви ха ус лу-ги на над 6 000 жер тви на до маш но на си лие. Бли зо 200 са жер тви те на на си лие, кои то бяха нас та не ни в шес тте кри зис ни цен тъ ра на ор га-ни за ции те от Ал иан са в Со фия, Вар на, Бур гас, Пле вен, Си лис тра и Пер ник.
Ра венс тво на по ло ве те
За по ред на го ди на не бяха пред прие ти ни как-
ви дей ствия по по со ка на из граж да не на дър-жа вен ор ган по джен дър рав но пос та веността, как то и за коор ди на ция на дър жав ни те ор га ни в та зи об ласт. Бездействието на българското правителство
беше сериозно порицано от Комитета по пра-вата на човека на ООН (Комитетът) в неговите задължителни препоръки по доклада на Бълга-рия от август 2011 година. Комитетът посочи, че е загрижен, че дискриминационните практи-ки и послания остават широко разпространени в България, включително в медиите, и че няма прието специално законодателство за равните възможности между жените и мъжете. Органът на ООН отправя към страната задължителна препоръка да разработи допълнителни поли-тики за ефективно прилагане на теориите за равенството между половете; да приеме и при-лага специално законодателство за равенство-то между мъжете и жените, като по този начин официално се признае особеният характер на дискриминацията срещу жените и се предприе-мат адекватни стъпки за нейното премахване; да предприеме необходимите мерки за монито-ринг и прекратяване на стереотипните посла-ния за мъжете и жените в обществото.През 2011 г. про ти во ре чи во раз ви тие пре-
търпя съ деб на та прак ти ка и прак ти ка та на дър-жав ни и об щес тве ни ре гу ла цион ни ор га ни, включително в бор ба та с джен дър сте рео ти пи те.С решение от юни 2011 г. тричленен със-
тав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което отхвърли жал-бата на 13 жени срещу откровено сексистки-те реклами на мастика “Пещера”.111 Макар да приема, че жалбоподателките несъмнено са били обидени от рекламата, ВАС подчертава, че 13 жени не биха могли да бъдат достатъчно представителна извадка за мнението на всички жени и че единствено чрез емпирично изслед-ване можела да се установи цялостната оценка на жените относно обидното съдържание на процесните реклами. Решението на ВАС е об-жалвано пред петчленен състав на същия съд, чието решение се очаква. Противно на КЗД и ВАС, по същия казус
Ети чна та ко ми сия към На цио нал ния съ вет по
111 n o p o q r o s t u t v w x y u w z u w z { u t t | z q } ~ � � � x } � � z� o � x s t { � v u � { u t u z
42 МАРТ 2012
са мо ре гу ла ция (НСС), коя то е не за ви сим об-щес твен ор ган за са мо ре гу ла ция в рек ла ма та и тър гов ска та ко му ни ка ция, об яви в свое ре ше-ние от ав густ 2010 г., че те ле ви зион на та рек ла-ма на мас ти ка „Пе ще ра“ е „непочтена и небла-гоприлична” и „и по каз ва лип са на ува же ние към жен ска та лич ност и чо веш ко дос той нство”.През 2011 г. пред КЗД бяха подадени и някол-
ко жалби от служителки на общинска транспорт-на компания за сексуален тормоз на работното място от страна на техен началник. Пострадали-те са изпратили сигнали и до кмета на Столична община, профсъюзите, а поради сериозността на един от случаите, и до прокуратурата. Реше-нието на КЗД се очаква през 2012 г.
15. Права на децата
Правителството на ГЕРБ си постави няколко амбициозни задачи през 2011 г. в областта на правата на децата в България: разработване на минимални пакети с услуги за деца и семейства в риск; подготовка за извеждане на деца с увреж-дания от специализирани институции; цялостно законодателно регламентиране на подкрепа за семейства на деца с увреждания, както и на се-мействата в риск с цел превенция на изоставяне-то на деца; осигуряване на спазване правата на децата на участие и мнение в процеси, които за-сягат техните интереси в съдебни, администра-тивни и политически процедури; превенция на насилието у дома и в училище и др.Общ поглед на политическата и законода-
телната рамка показва известен напредък по отношение на разработване на концепции, про-грами и планове за действие, както и на нов проект за � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � , в които са залегнали прогресивни идеи и мерки за за-крила на детето. Бяха внесени редица промени в � � � � � � � � � � � � � � � � � � , с които се въведоха по-тежки наказания за престъпления, извършени спрямо деца.Правителството обаче пое редица ангажи-
менти, за реализирането на повечето от които не предприе никакви стъпки през 2011 г. В об-ластта на борбата с дискриминацията спрямо деца не бе създадено спе циално звено за бор-ба срещу дискриминацията на децата към Ко-мисията за защита от дискриминация. Не бе реализиран напредък за промяна на нагласите към мястото и ролята на момичетата и жените
в семейството и обществото и не бе гаранти-рано правото им на развитие и равнопоставе-ност. Изразяването и зачитането на мнението на децата при взимане на решения, които ги засягат, продължава да не е обект на дейност-та на държавни и местни органи за закрила на детето. Макар да бе замислено разработва-не на минимален пакет гарантирани услуги за подкрепа на семейството (социални, здравни, образователни, транспортни), както и меха-низъм за въвеждането им, все още такъв не е регламентиран законодателно, нито обезпечен ресурсно. Бедността продължава да е основен фактор за липсата на достъп до здравеопазване, образование, семейна среда, социални услуги и пълноценно развитие на децата в България. Приобщаващото образование за деца с увреж-дания, както и обхващането на всички деца в общообразователни училища продължават да страдат от същите пороци – липса на цялостно правно регламентиране и ресурсно обезпечава-не и така постига много по-бавен и уклончив напредък. Стандарти за ранно детско развитие отново не бяха въведени през 2011 г.Въпреки че бе приета Концепция на мла-
дежко правосъдие, която отразява доста точно недостатъците на съществуващата правна и ин-ституционална рамка,112 през 2011 г. не бе от-белязан напредък по отношение на гарантиране правата на децата - правонарушители съобраз-но международните правозащитни стандарти. Не се проведоха обучения на полицаи, проку-рори и съдии за спазване на правата на децата в рамките на досъдебното и съдебното производ-ство. Не се оборудваха специални помещения за престой, изслушване, разпит на деца, вклю-чително на деца с увреждания, в производства-та, които ги засягат. Не се осигуриха и гаран-ции за спазване на правата на децата, жертви и свидетели на престъпления. Националният план за превенция на насилието 2010 - 2013 г. не бе приет към края на октомври 2011 г.Приемната грижа и услугите по подкрепа на
осиновяването като законодателно регламенти-ране и ресурсно обезпечаване продължават да се развиват с твърде бавни темпове, за да са ре-ална алтернатива на институционализирането на деца в риск.Деинституционализацията на деца с увреж-
дания, живеещи в институции, протича бавно и със съмнителен успех. Посещения на екипи на БХК в домове за деца и младежи с увреждания в края на 2011 г. показаха, че грижата за деца и младежи с животозастрашено състояние не се е подобрила съществено в резултат на оценяване-то на потребностите и обученията на персонала в специално хранене и интензивно общуване. Съществено подобряване на жизнените пока-затели на децата в най-тежко положение, както и подобрен достъп до здравни и образовател-ни услуги за всички настанени, не са налице. По данни на правителството, към август 2011 г. шест деца и двама младежи в институции са били реинтегрирани в биологичните им семей-ства, осем деца живеят в приемни семейства и 29 деца са били осиновени, девет младежи са били настанени в защитени жилища, осем деца са били настанени в центрове за настаняване от семеен тип и шест младежи са били настане-ни в преходни жилища.113 За останалите деца и младежи се планира изграждането на соци-ални услуги в общността. Сериозна загриже-ност поражда продължаващата вече няколко години тенденция в домове за деца със и без увреждания да се изграждат „алтернативни ус-луги” като центрове за настаняване от семеен тип, дневни центрове за деца с увреждания и защитени жилища. Прави впечатление, че тази тенденция не се отразява в никакви правител-ствени отчети и не е обект на наблюдение и за-гриженост от страна на Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане. Това позволява мимикриране на институционалната система за грижа за деца в „алтернативна”, „общностна” такава по до-кументи, но на практика голяма част от пер-сонала, клиентите, подходът за работа и често сградният фонд се запазват, като единствено се сменят „етикетите” на предоставяната услуга. Така се допуска грубо посегателство спрямо правата на децата и младежите на достъп до ка-чествено образование, здравеопазване, разви-тие и семейна или близка до семейната среда. През 2011 г. БХК продължи да получава сиг-
нали за нарушаване на правата на деца, наста-нени в институции. Те касаеха физическо и пси-хическо насилие от страна на персонала спрямо
поверените му деца, системна липса на грижа и подкрепа за конкретни деца, липса на инфор-мация за състоянието или местоположението на конкретни деца и младежи. За съжаление, нито проверките от прокурори, нито наблюдението на Държавната агенция за закрила на детето, нито усилията на различни неправителствени организации не успяха да идентифицират ясно проблемите, свързани с насилие и престъпно поведение в домовете за деца, отговорните за това лица и мерките за закрила, от които децата-жертви имат нужда. Така остава загрижеността относно степента, в която държавните и мест-ните органи, ангажирани със закрила на детето, функционират на практика по конкретни случаи и колко ефективно успяват да гарантират права-та на децата. От наблюдаваните от БХК случаи не е констатиран нито един, в който координира-на и ефективна намеса на държавата да е довела до повишаване благосъстоянието на институ-ционализирани деца.През 2011 г. не бе постигнат никакъв прогрес
в разследванията на случаите на смърт и други увреждания, установени в резултат на съвмест-ната проверка на БХК и Прокуратурата на Ре-публика България (ПРБ) в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г.114 Нито едно от досъдебните производства досега не е завър-шило с осъдителна присъда.115 Като цяло ПРБ не води всестранни и пълни разследвания. ПРБ не разследва какви са били грижите за лицата в институции, в които са пребивавали те пре-ди, и дали тези (липсващи) грижи нямат връзка с настоящото им лошо състояние/смъртта им. Не проверява дали са взети превантивни мер-ки спрямо лица със снижаващ се имунитет. ПРБ не изяснява обстоятелствата и не събира доказателства за случаи на ненавременна хо-спитализация. Прокуратурата не разследва не-дохранеността на домуващите, нито липсата на рехабилитация. Вместо това, формално при-ема, че децата са хранени правилно само зара-ди наличието на храна в кухните и изготвянето
114 « ¬ ® ¯ ° ± ² ³ ´ µ ´ ¶ ´ · ´ ¸ ¹ µ º » ´ µ ® ¼ ½ ¾ ´ ³ ¿ À Á ³ º Â Ã Ä Å Ä ¾ ±¾ ¹ Æ ¿ Ç º · Æ ¹ » ½ ´ Æ · ´ ® ¯ ° ± È ´ ³ ¶ Ã Ä Å Å ¾ 115 ² ¹ Æ ´ · · ¿ · ´ É ¼ ½ ¾ ´ ³ Ê » ¹ ¶ ¹ Á ³ ´ µ ¿ ¶ º ½ Ê ¶ µ ¹ ± Ê ¼ ¹ É Ë º · ¿ µ¹ ¶ ¾ ¹ µ ¹ ³ · ´  ´ ¾ ³ ¿ ¬ º · ¹ Ê ¶ ¶ ´ ± ¿  ³ ´  º · ´ ¹ ¶ ° ¹ È ¿ Ê ´ ³ À Á ¹Á ³ ´ µ ´ ¶ ´ · ´ ¸ ¹ µ º » ´ · ´ Ì ¼ µ º ¶ ´ · ´ Í µ ³ ¹ Á ´ ± Ê ´ È ¹ º Æ · ¹ ¹ ¶¶ º  ¿ Á ³ ¹ ¿  µ ¹ Æ Ê ¶ µ ´ º Ê ¶ ¿ ¾ · ´ ½ ¹ Æ ¹ Ê ¼ Æ ± · ¹ Á ³ ¿ Ê ¼ Æ ´ ¶ ´ ºÉ ¿ ½ ´ ¹ Á ³ ´ µ Æ ´ ¶ º ½ · ´ Î Ï Ð Ð Ñ Ò Î Ó Ó Ô Õ Ö Õ × Ø Ù Ú Ð Ó Û Ù Ø Ô Ü × Õ Ý Ò Ñ Þ Ù Ö ß Åà Ä à á à Šâ ã Ù Ð Ø ß ä × å å Ü æ â ç è Õ é ä × ê × ë ì Ú Ð Ø ë Ú Ø Ð ß í î ä ï á ç â çè Õ é ä × ê × ë ì Ú Ð ë è Ú Ø Ð ß í î ä ï á ç â ç è Õ é ä × ê × ë ð × ñ ñ Ø Ö ß í í ä ï ò à 113 ó ô Ì ² ± Á ¿ Ê È º · ¹ ¶ ¾ ¹ µ ¹ ³ Æ ¹ ® ¯ ° Ä Å õ ö à Ó Å á Ä ÷ Ã Ä Å Å¾ ± Á ¹ Æ Á ¿ Ê ´ · ¹ ¶ ø ¿ · » ´ ó ´ Ç ¹ µ ´ ± Æ ¿ ³ º » ¶ ¹ ³ · ´ Æ ¿ ³ º » ù ¿ Àú Ì ¹ ù ¿ ´ ½ · ´  ´ » ³ ¿ ½ ´ ¿ ³ ´ µ · ¿ µ ¼ Â È ¹ ¬ · ¹ Ê ¶ ¿ û
44 МАРТ 2012
на седмични менюта. По същия начин, ако има план за рехабилитация, ПРБ приема, че същата е осигурявана на лицето и че е била адекватна, без да провери наистина ли е така. ПРБ не разследва причините за епидемии
в домовете, нито причините, поради които някои домуващи получават възпалителни за-болявания на храносмилателната система и възможната връзка между двете. Прокурорите не разследват дали се следят биохимичните по-казатели на приемащите вредни транквиланти, или пък приемат, че се следят, позовавайки се на свидетелски показания, при положение, че това следва да се установи със съответни меди-цински документи. В някои случаи прокурори-те не спазват собствените си указания за водене на разследване – например, в постановление за образуване на досъдебно производство (ДП) прокурорът указва разпит на пострадалото лице, но такъв не се извършва.Във всички случаи ПРБ назначава непълни
съдебно-медицински експертизи (СМЕ), които не включват експерти по всички заболявания/ състояния на лицата. В някои случаи ПРБ на-значава експерти по заболяване, каквото лица-та нямат. Не е ясно по какви критерии прокуро-рите подбират вещите лица; в постановленията няма мотиви за това. Окръжна прокуратура - Стара Загора е единствената, която назначава експерти от населено място, различно от това, където са починали домуващите, за да избегне конфликт на интереси. Винаги, когато се раз-следва злоупотреба с живи лица посредством администриране на вредни транквиланти, ПРБ назначава СМЕ ü ý þ ÿ по писмени данни, без из-следване на самия човек. В някои случаи про-куратурата не назначава необходими експерти-зи – например, в досъдебно производство (ДП) за изнасилване не назначава акушеро-гинеко-логична СМЕ. Вместо това е назначена само комплексна съдебнопсихиатрична и психоло-гическа експертиза, която да установи дали момичето може да възприема и възпроизвежда факти, но не и на какво се дължи поведение-то й, което индицира сексуална злоупотреба. В други случаи изобщо липсват СМЕ, защото прокурорът образува не досъдебно производ-ство, а само предварителна проверка, в рамки-те на каквато те не могат да се назначат. Прокурорите често са безкритични към по-
казанията на заинтересовани свидетели, като
лица от персонала на домовете, и им се предо-веряват, че са полагани „необходимите грижи“. Така те пропускат да съберат показания от не-заинтересовани свидетели. В поне три случая ПРБ необосновано отказ-
ва да образува ДП за смъртни случаи и така по-губва възможността да се установи причината за смъртта на лицата чрез СМЕ на труп. По ня-кои тежки случаи на противозаконни действия не са образувани все още никакви производства - например за имобилизираните деца в Медвен. Прокуратурата необосновано спира образува-ни ДП поради неразкриване на извършителя, при положение, че той е сравнително лесно, понякога и формално установим. В два случая ПРБ спира ДП до извършването на СМЕ, но след това необосновано дълго не възобновява производството (въпреки че СМЕ би трябвало отдавна да е готова). На второ място, изводите на ПРБ в повечето
случаи са повърхностни и неправилни. ПРБ ви-наги кредитира необоснованите заключения на вещи лица, че развитието на възпалителни про-цеси на горните дихателни пътища вследствие залежаването на лицата се дължи на липсата на двигателни възможности на същите, вместо на неосигуряването на рехабилитация и раздвиж-ване. Същевременно, не се назначават СМЕ с експерт-рехабилитатор, нито с пулмолог (а има множество деца с пневмонии). Прокурорите ви-наги кредитират необоснованите заключения на вещите лица, че измършавяването на лицата се дължи на техните заболявания, вместо на непра-вилно по състав и метод хранене. В един случай прокуратурата кредитира абсурдно заключе-ние на вещи лица, че смъртоносната кахексия (измършавяване) на лицето била причинена от умствената му изостаналост. От друга страна, прокурорите игнорират изводи на вещи лица, че са налице пропуски в грижата за децата. В около 70% от случаите прокуратура-
та игнорира връзката между липсата на над-зор върху домуващите и инциденти, които те претърпяват – например, прокуратурата изоб-що не разследва отговорността на персонала на дома за смъртта на лице, починало от перфора-ция на стомаха поради погълнати предмети. В един случай, понеже не открива изрично пра-вило, което да задължава фелдшера, придру-жил момиче в болницата, да уведоми персона-ла на болницата, че то се е давело с храна, нито
МАРТ 2012 45
правило, което задължава персонала на болни-цата да осигури постоянно наблюдение върху детето, така че то да не се задави, прокуратура-та приема, че никой не е задължен да осигури надзор над него и няма виновен за смъртонос-ното му задавяне с храна. В някои случаи прокурорите констатират
недостатъчни и недобри грижи за домуващите, но ги оправдават с „обективни” пречки, като липсата на парични средства, без да анализи-рат тези дефицити като последица от нечие възможно съставомерно деяние. Много голям дял от постановленията, с които се потвърж-дават отказите от образуване на досъдебно производство на горестоящите прокуратури, са формални и само възпроизвеждат изводи-те от първоинстанционните постановления, без самостоятелен анализ. Понякога мотивите разкриват предубеждение – например, � � � � � � � � �� � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � �� � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � �
Така става ясно, че прокурорът, като отдава смъртта на олигофренията сама по себе си, смята хората, страдащи от това състояние, за закономерно негодни за живот.В своите бележки и препоръки по прегле-
да на доклада на България от 19 август 2011 г. КПЧ изрази загриженост за големия брой деца в институциите въпреки програмите за деин-ституционализация и препоръча закриване на всички институции за деца и създаване на бази-рани в общността алтернативи. Комитетът спе-циално отбеляза необходимостта от реформа на правораздаването за деца.
16. Права на хората с различна сексуална ориентация
През 2011 г. съществени подобрения на правата на хората с различна сексуална ори-ентация и транссексуалните хора в България нямаше. Според индекса на европейското отде-ление на ИЛГА (Международна асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс-сексуалните и интерсексуалните), България е в групата на изоставащите европейски страни в опазването и гарантирането на правата на тези
хора.116 От началото на 2004 г. � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � � ! � � покрива дискрими-
нацията по признак сексуална ориентация във всички сфери. Законът обаче не покрива при-знака полова идентичност, тоест траннсексуал-ните хора не са защитени от дискриминация. Това е дефицит на ЗЗДискр., който трябва да бъде поправен. Въпреки че членове 162 и 164 от Наказателния кодекс предвиждат наказания в случаите на подбуждане към вражда/омраза на база раса, националност, етнос и религия, насаждането на омраза и насилието срещу ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални и транссек-суални), не е изрично упоменато в съставите на НК. Съответно, престъпления от омраза, моти-вирани от сексуалната ориентация или полова-та идентичност на дадено лице, не се считат за криминално деяние.България остава една от държавите, кои-
то не признават под никаква форма факти-ческото съжителство между лица от еднакъв пол. Гражданският брак в страната остава единствената призната форма на съюз меж-ду две лица, изрично упоменат в закона като „доброволен съюз между мъж и жена.” Не-признаването на двойките от еднакъв пол от българското законодателство автоматично ги поставя в неравностойно положение, като ги лишава от гражданските, социалните и ико-номическите права, предоставени на съпру-зите от различен пол - например право на свиждане и информация за болен партньор, право на обща имуществена собственост и наследяване, родителски права спрямо деца-та, право на осиновяване.
Решения на Върховния
административен съд
През 2011 г. излязоха две ключови решения на Върховния административен съд – и две-те срещу Общинския съвет в гр. Пазарджик. Първото потвърждава решение на Администра-тивен съд – Пазарджик за отмяна на хомофоб-ската разпоредба на член 14 от бившата (вече отменена) негова " � � � � � � � � � � � � � � � � � � � като незаконосъобразна (Решение № 4851 от 06.04.2011 г.). Член 14 забраняваше „публично-то демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация на обществени места”. Вто-рото потвърждава решение на Комисията за за-щита от дискриминация (КЗД), че същият чл.
14 е дискриминационен (Решение № 9824 от 01.07.2011 г.). Срещу наредбата взеха станови-ще и омбудсманът на България, КЗД, прокура-турата и Пазарджишкият административен съд.
Решения на Комисията
за защита от дискриминация
През 2011 г. активистите Радослав Стоянов и Добромир Добрев заведоха поредица от жал-би срещу: спортния уебсайт Sportline.bg за пу-бликация със заглавие „Младо момче се наведе пред цял отбор педери“ - жалбата е приключи-ла в полза на жалбоподателите (Решение № 151 / 02.09.2011 г.); новинарския уебсайт FrogNews.bg за публикация със заглавие „Скриха гейове агенти в дипломацията“ - жалбата е приклю-чила в полза на жалбоподателите (Решение № 152 / 08.09.2011 г.); информационен сайт Blitz.bg (Интермедия ООД) за публикация със загла-вие „Сенатът на САЩ разреши на обратните да служат в армията“ (очаква се решение); плов-дивския вестник „Марица“ за публикация със заглавие „Градски първенци под един покрив с гейове” (очаква се решение); телевизионния водещ Юлиян Вучков за предаването „Времена и нрави”, излъченото на 08.02.2011 г. в ефира на Канал 3, в което бяха направени хомофоб-ски изказвания. Гост в студиото бе премиерът на Република България, Бойко Борисов (очаква се решение); режисьорът Андрей Слабаков за-ради негово хомофобско изказване в „На инат“ по Нова телевизия от 28.04.2011 г. (очаква се решение).Очаква се решение и по преписка 13/2011 г.
на Чавдар Арсов срещу Българската федерация по шейни на улей и естествени трасета. След участие в конкурс „Мистър Гей” жалбоподате-лят губи мястото си на национален треньор и е лишен от участия в състезания.Има заведена жалба от новосформиранта ор-
ганизация ЛГБТ - Пловдив срещу Национален център по трансфузионна хематология (НЦТХ) по повод отпечатани и разпространявани ин-формационни брошури за кръводаряване, в ко-ито се съдържа текст, че не трябва да даряват кръв лицата които са „хомосексуални или имат полови контакти с хомосексуалисти” (преписка 222/2011 г). В комисията е постъпила и жалба от човек със сменен пол, който не може да си извади дубликат на дипломата за средно обра-зование.
Публични изказвания
През 2011 г. българският премиер Бойко Бо-рисов направи две хетеросексистки изказвания в публичното пространство. Първото беше в ефира на Канал 3 на 8 февруари 2011 г., къде-то Борисов бе гост на водещия Юлиян Вучков. В рамките на предаването Вучков засяга мно-жество разнообразни теми, сред които и ви-димостта на ЛГБТ хората в обществото. Тази част от разговора той определя тематично като въпрос за „възхвала[та] на извратеностите“ и коментира критично европейските политики за равното третиране: „Да не говорим за това... възхвала на извратеностите. Аз знам за Евро-пейския съюз, той е много деликатен тоя Ев-ропейски съюз, нали. Може да говориш против тия, които са нормалните мъже, нали, мъжаги дето се казва. Може да ги направиш на пестил, но не можеш да кажеш нито една дума за един гей, защото може да те осъдят. Да са живи и здрави гейовете — да работят, но те не могат да манифестират своята гейовщина по гаден на-чин. А това е вече в много телевизии, в много програми, в много концертни зали. Бойко, не-дей подценява това нещо. Това е атмосферата на нашия живот.“ Борисов се включва в темата: „В нашата партия сме си нормални. […] Така да продължиме, да не е на стари години да се окалпазаниме“.117 Друго изказване премиерът направи в „На 4 очи“ по Нова ТВ на 4 септем-ври 2011 г. На обвинението, че управлява с твърда ръка, той отговаря: „По-добре с твърда ръка, отколкото с мека китка“.118
Насаждащо омраза изказване направи и ре-жисьорът Андрей Слабаков като гост в преда-ването „На инат“ по Нова телевизия на 28 ап-рил 2011 г. Там Слабаков обясни, че „гейовете“ са по-опасни от тютюнопушенето, защото сеят масово СПИН.119
В началото на декември 2011 г. директорът на Националния исторически музей, Божи-дар Димитров, публично защити варненския митрополит Кирил от обществени нападки, свързани с негов нов луксозен автомобил, като го похвали за борбата му с гейовете, макар да декларира, че е „демократично право всеки да си го завира, където иска“.120
117 ? @ @ A B C C D E F @ F G H I C J K L M N O I O P Q R G118 ? @ @ A B C C D E F @ F G H I C S T U V W X Y J Z [ R G119 ? @ @ A B C C D E F @ F G H I C O \ ] ^ T ] O _ ` M a G120 ? @ @ A B C C [ E E G [ b C c L d e f G
МАРТ 2012 47
През годината телевизионният водещ Мар-тин Карбовски направи няколко материала на тема транссексуалност и хомосексуалност, в които злепоставяше поканените от него в студиото гости. Силно обезпокояващо е, че държавници и публични личности безнаказано унижават ЛГБТ хората в България, а медии-те продължават услужливо да им предоставят своята трибуна.
Публични събития
На 17 май 2011 г. се организира велоше-ствие по повод Международния ден срещу хомофобията. В събитието се включиха около 100 човека и премина без инциденти. На 18 юни 2011 г. в София се проведе четвъртият Со-фия Прайд, шествието за равни права на ЛГБТ хората. По данни на организаторите, включи-лите се бяха над 1 200 души. Самото шествие премина без инциденти и бе проведено при засилени мерки за сигурност. За пореден път обаче организаторите бяха незаконно при-нудени от полицията да плащат за полицей-ска охрана. Това бе остро разкритикувано от международната правозащитна организация Амнести интернешънъл: „Прайд парадите са мирни шествия. Правото на свободно събира-не и свободата на изразяване трябва да бъдат гарантирани от държавите. Незаконно е по-добни събития да бъдат забранявани или огра-ничавани. Задължение на държавите е да оси-гурят защитата и да гарантират сигурността на участниците, да ги предпазват от агресив-ни групи и лица. Незаконно е организаторите им да заплащат за собствената си сигурност“. Няма значение с кой вътрешен нормативен акт се обосновава това плащане - то e незаконно по силата на международното законодател-ство за човешки права и следва да бъде пре-установено. София Прайд получи подкрепата на редица дипломатически мисии, български и международни организации, обществени личности и медии. Прецедент постави и под-крепата на Георги Кадиев, общински съвет-ник и кандидат за кмет на София. Той поиска Столична община да стане съорганизатор на прайда. За съжаление неговото искане не бе прието от Общинския съвет. За пореден път имаше и опит за контра-шествие, организи-рано от националисти, което в крайна сметка Столична община не разреши.
Престъпления от омраза
На 20 март 2011 г. две 22-годишни момче-та бяха брутално пребити от група неонаци-сти в Борисовата градина в София. В ранния следобед група от осем мъже с черни качулки без причина нападнала двете жертви, които се разхождали по централната алея с две момиче-та. Според единия от нападнатите, причина за нападението била розовата коса на едното от момчетата.121 Това е поредното нападение в този район след особено жестокото убийсто на Михаил Стоянов (26 г.) в Борисовата градина през 2008 г. Според разкритията на МВР, при-чината за убийството на Михаил е, че неговите убийци искали да прочистят Борисовата гради-на от гейове: те биели момчета, които прилича-ли на гейове. Задържани са двама заподозрени през юни 2010 г. По последни данни те са под домашен арест. Разследващите имат данни за поне още 10 нападения, за които се търсят до-казателства.На 18 юни 2011 г., след края на София Прайд,
петима доброволци - 2 момичета и 3 момчета, бяха нападнати в гръб в малка уличка в центъра на София и бити от 4-5 младежи.122 По време на разследването полицаите изземват видеозапис от момента преди нападението. Направени са обстойни повторни разпити на пострадалите, както и опити за предварително разпознаване на нападателите. Няма установени извършители.През юни 2011 г. националният омбудсман
г-н Константин Пенчев препоръча да се крими-нализират деянията, извършени по хомофобски подбуди. Омбудсманът изпрати до председате-ля на Народното събрание и до министър-пред-седателя писмо с препоръка да предприемат необходимите действия, с които деянията про-тив личността и против равенството на граж-даните, извършени по хомофобски подбуди, да бъдат квалифицирани като престъпления. Въпреки че писмото бе оставено без отговор, то предизвика дебат в публичното пространство и бе последвано от редица срещи и инициативи. В края на 2011 г. БХК започна подготовката на кампания и обединяване на съмишленици за приемането на съответните поправки в g h i h jk h l m n o p q i r s m i t . 121 u v v w x y y z { { | z } y ~ � � � � |122 u v v w x y y � � � | � z u � } � � � ~ � | { � z y � z y � { � � � � y � z y � � � z } � y w � v � � � �� � � u � � � � � � � w � � � � v � � � } � � � � { � � � � w � � � � y |
