Metodika bg final

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

EUROPEAN UNION Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava

catchment” Page 1

РАЗРАБОТВАНЕ НА УНИФИЦИРАНА ТРАНС-ГРАНИЧНА МЕТОДОЛОГИЯ ЗА

ОЦЕНКА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД

ПЪРВА ГЛАВА

1. ИЗПОЛЗВАНА ТЕРМИНОЛОГИЯ

2. ПОДХОД В ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

3. ЗАКОНОДАТЕЛНА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

4. БАЗА ДАННИ

5. ТИПОВЕ НАВОДНЕНИЯ

ВТОРА ГЛАВА

1. ОБЩ ПОДХОД

2. ХИДРОЛОГИЯ

2.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ОТТОК

2.2. КЛМАТИЧНИ ПРОМЕНИ

3. ГЕОДЕЗИЯ

3.1. КООРДИНАТНИ СИСТЕМИ И ПРОЕКЦИИ

3.2. ЦИФРОВ МОДЕЛ НА ТЕРЕНА

3.3. ДОПЪЛНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЦИФРОВИЯ МОДЕЛ НА ТЕРЕНА

3.4. ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ЗАСНЕМАНИЯ

4. ХИДРАВЛИЧНО МОДЕЛИРАНЕ

4.1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МЕТОДИ И ПРОГРАМИ

4.2. СЪЗДАВАНЕ НА ХИДРАВЛИЧЕН МОДЕЛ

ТРЕТА ГЛАВА

1. КАРТИ НА ЗАПЛАХАТА ОТ НАВОДНЕНИЯ

1.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЗАЛИВАЕМИТЕ ПЛОЩИ

1.2. КОРЕКЦИЯ НА ЗАЛИВАЕМИТЕ ПЛОЩИТЕ

1.3. ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

1.4. ОФОРМЯНЕ НА КАРТИТЕ

2. КАРТИ НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ

1.5. ПОДХОД ПРИ КАРТИРАНЕ НА РИСКА

1.6. СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКИ АСПЕКТИ

1.7. КЛАСИФИКАЦИЯ НА РИСКА




catchment” Page 2

1.8. ОФОРМЯНЕ НА КАРТИТЕ

ГЛАВА ПЪРВА

ПОДХОД В ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ

Чехия

Като основа за изработване на карти на заплахата и карти на риска от

наводнения в Чешката република се използват ортофотоснимки и топографски

карти в мащаб 1:10 000. Ортофотоснимките и топографските карти са

предоставени от Чешката служба за геодезия, картография и кадастър (файл

ZABAGED,

Фигура.1: Ортофотоснимка и топографски карти




catchment” Page 3

Фигура.2: Схема за изготвяне на карти на заплахата и карти на риска от

наводнения за даден сценарий (водно количество).

ЗАКОНОДАТЕЛНА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

Общите задължения на страните по отношение на управлението на риска от

наводнения и трансгранично сътрудничество се определят чрез международни

правни рамки, като например Конвенцията за водите на UNECE и Директивата

за наводненията на ЕС.

В националното законодателство трябва да бъдат заложени ясно определени и

разпределени отговорностите и правата на всички институции и организации,

които имат отношение към управление на риска от наводнения.




catchment” Page 4

Фигура 3. законодателната и институционалната рамка при управлението на

риска от наводнения




catchment” Page 5

Фигура 4 Съвременна организация на управлението на водите в Република

Сърбия




catchment” Page 6

Фигура 5 Схема Структура на специализираните служби и институции по

управлението на риска от наводнения в Р. България

БАЗА ДАННИ

Категории бази данни:

Базисни данни

Хидрология

Хидравлика

Климат

Оценка на щетите

ТИПОВЕ НАВОДНЕНИЯ

Основен признак, по който се типизират наводненията, е техният източник. В

зависимост от него се определят следните типове наводнения: “морски”; “речни




catchment” Page 7

наводнения”; “дъждовни”; “наводнения от подземни води” и “инфраструктурни”

наводнения.

ВТОРА ГЛАВА

5. ХИДРОЛОГИЯ

5.1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАКСИМАЛНИЯ ОТТОК

Статистически методи

Статистическите методи са приложими за изследване на максималния отток в

басейни с изградена хидрометрична мрежа и с площ по-голяма от 1 000 км.

Прилагат се и в двете страни.

Модели „валеж-отток"

Фигура 6 Модел „Валеж - отток”

Метод на регионализирането на максималния отток




catchment” Page 8

Определени са осем фактора, като значими за формиране на

максималния отток, за които е необходима и пространствена база данни. Те са

следните:

·площ на водосбора AEo [km2]

·урбанизирана територия S [%]

·залесеност W [%]

·осреднен наклон Ig [%]

·дължина на реката L [km] по протежение на главните реки от вододела до

вливането

· дължина на реката LC [km] от центъра на тежестта на водосбора до

вливането й;

·среден годишен валеж във водосбора hNG [mm]

·ландшафтен фактор LF [-]

ГЕОДЕЗИЯ

ЦИФРОВ МОДЕЛ НА ТЕРЕНА

За създаване височинен модел на терена могат да се използват различни

източници: топографски карти, сателитни снимки, ортофотоснимки,

геодезическо заснемане на речните течения, LIDAR. Описаните източници се

характеризират с различна точност по отношение на топографската

информация. Ето защо се препоръчва комбинираното използване на описаните

източници за получаване на ЦМТ с достатъчна точност.




catchment” Page 9

Фигура 7 Геодезически измервания / заснемане на напречни профили на реки

Фигура 8 Кодиране на гънки от напречния профил на базата на обърнати в

равнинат напречни профили




catchment” Page 10

Фигура 9 Генериране на 3D-гънки на терена на речното легло

Фигура 10 цифров модел на терена, изготвен на базата на данни от лазарно

сканиране





Фигура 11 Цифров модел на терена с речен участък, изготвен с данни от

лазарно сканиране

Фигура 12 Комбиниране на данни от лазарно сканиране, геометрия на

съоръженията и гънки в структурите на терена





ГЕОДЕЗИЧЕСКИ ЗАСНЕМАНИЯ

Фигура 13 Метод на профилите

1. ХИДРАВЛИЧНО МОДЕЛИРАНЕ

1.1. ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МЕТОДИ И ПРОГРАМИ

Използване на 1D-модел за изчисления на речни участъци (например HEC-

RAS)

При този тип модели геометрията на речната долина и на речното легло се

взвма предви посредством множество напречни профили. Хидравличното

въздействие на съоръжения и препяствия в речното легло, на локално

разширяване или стесняване, на промени в наклона на речното легло и др.

могат да бъдат детайлирано възпроизведени от от 1D- модели на речното

течение.





Фигура 14 Определяне/извличане на напречни профили за хидравлични

изчисления от цифров модел на терена (база:топографски карти 1 : 5000)

Фигура 15 Изчислени заливаеми площи от 1D-изчисления

1.2. СЪЗДАВАНЕ НА ХИДРАВЛИЧЕН МОДЕЛ

Използване на 2D-модели на речни участъци (напр. Hydro_AS-2D)





Фигура 16 2D-изчислителна мрежа на базата на свързване на височиннит точки

от SRTM-височинен модел на терена, (подложка: Google Earth)

Фигура 17 изчислени заливаеми площи с 2D-хидравлични изчисления

(подложка: Google Earth)

Използване на хидроложки модел, базиран на изчислителна растерна мрежа за

2D- изчисление на повърхностния отток (например модела GSSHA)





Фигура 18 изображение на моделирания район с базиран върху изчислителна

растерна мрежа хидроложки модел на оттока (GSSHA)

ТРЕТА ГЛАВА

КАРТИ НА ЗАПЛАХАТА ОТ НАВОДНЕНИЯ

Картите на заплахата от наводнения, съгласно националните законодателства

се изготвят за следните сценарии:

наводнения с ниска обезпеченост или с голям период на повторение

(екстремни наводнения);

наводнения със средна обезпеченост (≤ 1%) респективно със среден

период на повторение (≥ 100 години);

по преценка и за наводнения с висока обезпеченост или с малък период

на повторение.

В съответствие с изискванията на директивата за наводненията картите на

заплахата от наводнения трябва да съдържат следната информация:

обхват / ганици на заливане;

дълбочина на заливате или по преценка водни стоежи;

по преценка скорост на течението или съответно значимо водно

количество.





Фигура 19 граници на заливане и изчислени дълбочини на заливане при висока

вълна с период на повтроение 100 години, респективно с обезпеченост 1%

незастрашени сгради

потенциално застрашени сгради

легенда:заливни дълбочини за висока вълна с

период на повторение 100 години [см]

степен на застрашеност на сгради:

залети площи

площи със свободен борд < 30 см

незастрашени сгради

потенциално застрашени сгради

легенда:заливни дълбочини за висока вълна с

период на повторение 100 години [см]

степен на застрашеност на сгради:

залети площи

площи със свободен борд < 30 см

легенда:

застрашени зони при висока вълна с

период на повторение (ПП):

10 години

20 години

50 години

100 години

oпасност от заливане на сгради:

незастрашени

слабо застрашени (ПП > 100 год.)

средно застрашени (ПП 20 -100 год.)

силно застрашени (ПП < 100 год.)

легенда:



10 години

20 години

50 години

100 години






легенда:



10 години

20 години

50 години

100 години










Фигура 20 граници на заливане при наводнения с период на повторение 10, 20,

50 и 100 години, респективно с обезпеченост 10%, 5%, 2% и 1%

Фигура 21 определяне на опасността от наводнения във Валония





Фигура 22 Интегриране на методите за определяне на повторението и

преливането на реката

Фигура 23 Примерна карта на заплахата от наводнения





Фигура 24 Примерна карта на опасността от наводнеия

ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Ако са на лице защитни мерки срещу наводнения, то това не означава

задължително, че местоположението е защитено от наводнения. Често има

защитни мерки, които например поради липсваща поддръжка не функционират

нормално или междувременно вече не съответстват на съвременната техника.

Но и при безупречно работещи съоръжения винаги трябва да се има предвид,

че мерките за защита от наводнения често не могат да осигурят абсолютна

защита и остава известен риск. Често степента на защита на защитнитемерки

дори не е известна, така че е трудно с точност да се прецени ефектът на

мерките, например при HQ100

ОФОРМЯНЕ НА КАРТИТЕ

Съгласно Директива за наводненията, посредством оценката на риска от

наводнения, трябва да се обхванат негативните въздействия върху защитените

категории „човешко здраве”, „околна среда”, „културно наследство” и „стопанска

дейност”. Предпоставка за постигане на тази цел е дефинирането на ясни

критерии за оценка на негативните въздействия за всяка от защитените

категории поотделно.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА РИСКА





Фигура 25 Примерна карта на класификация на заливаемите площи

Date post:	27-Jun-2015
Category:	Documents
Upload:	nishava
View:	347 times
Download:	4 times

Metodika bg final

Documents