Model dfpsir nishava_bg

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

EUROPEAN UNION Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

1

ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА „ДВИЖЕЩИ СИЛИ – НАТИСК – СЪСТОЯНИЕ –

ВЪЗДЕЙСТВИЕ - ОТГОВОР” В ОЦЕНКАТА НА РИСКА ОТ НАВОДНЕНИЯ В

ГОРНАТА ЧАСТ НА БАСЕЙНА НА РЕКА НИШАВА

I. МЕТОДИЧЕН ПОДХОД

Разработването на модела “Движещи сили – Натиск – Състояние –

Въздействие – Отговор” предложен от Европейската Агенция по околна

среда /ЕЕА/ се явява първи етап в оценката на риска от наводнения. (фиг. 1).

Фигура. 1 Концептуална рамка за оценка на риска от наводнения

ОТГОВОРИ

ДВИЖЕЩИ СИЛИ

ВЪЗДЕЙСТВИЕ

НАИСК

СЪСТОЯНИЕ

Климат

Ландшафтни

фактори на

басейна

Промени в земеползването

Урбанизация

Транспортна инфраструктура

Почвено запечатване

Щети

Социално-икономически

последици

Последици за околната

среда

Мерки за предотвратяване,

защита и смекчаване на

негативните последици

Исторически и бъдещи

наводнения

Видове наводнения

Максимален отток




2

В рамките на предварителната оценка на риска един от най-простите

методи за приблизителна оценка на заплахата от наводнения е въвеждането

на “критерий за хоризонтално отстояние”. При него може да бъде използвано

хоризонталното разстояние между даден обект/населено място,

промишлени, културни обекти, ж.п и шосейни линии, защитени природни

зони и др./ и намиращата се в близост река Нишава (фиг. 2).

Фигура 2. Схематична скица на критерия за хоризонтално отстояние

Предваритиелните ни изследвания показаха, че отстояние на обектите

на 200 m от реката е подходящо за условията на басейна на р. Нишава.

Съгласно изискванията на директива 60/2007-ЕС за оценка на

неблагоприятните последици се използват защитените категории “човешко

здраве”, “стопанска дейност”, “околна среда” и “културно наследство”.

река 1

река 2

населено

място 1 населено

място 2

населено

място 3

X m

X m X m

X m

заплаха от


риск от





3

II. ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛА “ДВИЖЕЩИ СИЛИ – НАТИСК- СЪСТОЯНИЕ –

ВЪЗДЕЙСТВИЕ – ОТГОВОР”

ДВИЖЕЩИ СИЛИ

Съгласно концептуалната рамка на модела /Фиг.1/ движещите сили за

формиране на наводненията са климатичните и ландшафтни условия на

изследвания басейн.

Климатични фактори

1.Атмосферно циркулационни системи

Географското положение на територията на Сърбия, определя нахлуването

на въздушни маси, идващи предимно от северозапад (Ducic,Радованович,

2005). Типовете въздушни маси, които определят климатичните условия в

басейна на р. Нишава са арктични – морски, арктически-континентален,

полярни континентални, полярни – морски, тропически – континентални,

тропически морски.

Фиг. 3 Хидрометрична мрежа в границите на басейна на р. Нишава




4

2.Температура на въздуха

Анализът на данните от 55 климатични станции, за периода 1946-2006.

показва, че най-високите средни месечни температури са през месец юли, а

най-ниските през месец януари.

В северната част на Сърбия средногодишните температури са между 10,8 и

11.5°C, а в равнинните части на Централна и Южна Сърбия температурите

са между 10.0 и 12.1°C.

Валежни фактори

Средното количество валежи на територията на Сърбия е 699.7

мм/годишно. Режимът на валежите е много разнообразен, тъй като

годишните валежи в различни части на страната достигат екстремни

стойности (от 1500 мм в отточната област на река Бели Дрим до 900 мм в

горните части на река Ибър, Плавска река или река Лепеница). Може да се

каже, че месецът с най-голямо количество валежи е юни, а месецът с най-

малко - февруари или март.

Ландшафтни фактори

1. Литоложка основа

Басейнът на река Нишава при Пирот, без Височица, е изграден от

варовици, представени от мергелни-пясъчници, които преминават в масивни

варовици, ургонски варовик, с примеси от глинести шисти, мергели и пясъци.




5

Фиг. 4 Геоложки строеж на басейна на р. Нишава

2. Релеф

Сърбия страна с предимно хълмист и планински тип релеф (65 % от

територията), а около 60,000 км2 са трайни земеделски площи. Около 30 %

от територията на басейна на река Дунав в Сърбия е залесена (ICPDR,

2006). Релефът на територията на водосборния басейн на р. Нишава е

предимно планински терен.

3.Почви

Три основни вида почви са характерни за региона - органично богати

черноземни почви (черноземи), слабо кисели кафяви подзолисти,

неплодородни подзолисти почви.




6

Фиг. 5 Почви в басейна на р. Нишава

4.Растителност

Биологичното разнообразие се в басейна на река Нишава се

характеризира с изключително разнообразие. Всeки височинен пояс се

характеризира със свой тип растителност. В Източна Сърбия растителността

е представена от три основни вида: ливадни, пасища, гори.

НАТИСК

Основните фактори, които по принцип интензифицират поройните

процеси са промените в земеползването, почвеното запечатване,

урбанизацията и транспортната инфраструктура.

1. Промени в земеползването




7

Фигура .6 Земеползване в басейна на р. Нишава /Корине, 2006/

В резултат от тези деструктивни изменения на земеползването и

ландшафтната покривка често отслабват водозадържащите и биоекологични

функции на горите и се засилват поройно-ерозионните процеси.

2. Почвено запечатване

Почвеното запечатване през последните години се оценява като

съществена, глобална заплаха, не само за унищожаване на почвите, но и за

интензифициране образуването на по-голям повърхностен отток в резултат

на интензивни валежи. В сравнение с 2000 г., през 2006 г. темпът на

нарастване на почвеното запечатване е незначителен - с 10,69 км2. Почти

незначително през 2006 г. се е увеличила площта на индустриалните и

търговски обекти и пътната инфраструктура, а площта на местата за спорт и

отдих и населените места с плътно застрояване незначително е намаляла.

3. Урбанизация

Като цяло урбанизацията увеличава честотата на проява на

наводненията и намалява времето за формиране на високите вълни в

резултат на почвеното запечатване. Заливаните речни тераси на река




8

Нишава и нейните притоци са предпочитано място за стопанска дейност.

Селищната мрежа е изградена от 307 населени места/в т.ч. 7 града/.

Гъстотата на селищната мрежа е 7,5 селища /100 km2. 72 % от общата площ

на населените мест попада в 200 м. буферна зона около реките.

Фиг. 7 Селищна мрежа в басейна на р. Нишава

4. Транспортна инфраструктура

Транспортната инфраструктура интензифицира както процесите за

формиране на наводнения, така и катастрофалния им ефект. Изградената

пътна мрежа в басейна на р. Нишава е с недостатъчни дренажни системи,

което е причина при интензивни валежи тя да пренасочва повърхностния

отток от други райони, който заедно с местния повърхностен отток може да е

причина за бързото покачване на речното ниво и проява на наводнения.

Освен това трябва да се отчита и факта, че транспортната инфраструктура в




9

случай на наводнение има ключова роля за евакуация на населението и

достъпа му до службите за бърза помощ.

Фиг. 8 Транспортна инфраструктура в буферната зона от 200 м в басейна на

р. Нишава

VI.СЪСТОЯНИЕ

Описаните климатични и ландшафтни особености на водосборния

басейн на река Нишава, както и промените настъпили през последните

години в земеползването, интензифицирането на урбанизационните процеси

и развитието на инфраструктурата са основните фактори за формиране и

проява на наводненията в басейна на реката. Особено катастрофални

поройни наводнения със значителни магериални щети и човешки жертви са

тези през 1929 г., 1942-1943 г., 1957-1958 г., 1980 г., 30.11.2007 г., 15.05.2010

г.




10

Фиг. 9 Наводнения в басейна на р. Нишава

VII. НЕГАТИВНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

VII.1. Негативни последици от минали наводнения

В източниците на информация за миналите наводнения в басейна на

р. Нишава не беше открита такава за негативните последици за всички

документирани в тях наводнения. Въпреки това може да се направи извода,

че те са значителни преди всичко по отношение на защитените категории

“човешко здраве” и “стопанска дейност” .

VII.2. Потенциални негативни последици

Потенциалният риск в басейна на р. Нишава съществува по отношение

на защитените категории “човешко здраве”, “стопанска дейност”, “околна

среда” и “културно наследство”.

Таблица 1. Засегнати жители




11

Населени

места

попадащи в

200 m

буферна зона

от реките

Площ на

урбанизира

ната

територия,

km2

Площ на

населеното

място,

разположена в

200 m буферна

зона на реките,

km2

Брой на

население

то, души

Гъстота на

обитаемост

на

населението

, д/ km2

Брой на

засегнатите

жители

Годеч 6,14 3,72 4425 720 2677

Бела паланка

2,17

0,69 8112

3731 2575

Трън

Димитровград 1,91 0,93 6247 3270 3052

Пирот 7,96 1,87 38432 4828 9039

Ниш 22,32 1,87 177972 7974 32417

Таблица 2. Потенциален риск категория „стопанска дейност”

За

щи

те

ни

зо

ни

Критерии общо в

буферната

зона от

200 m,

%

“с

то

па

нс

ка

де

йн

ос

т”

Промишленост

Промишлени и

търговски обекти,

km2

8,45 1,09 12,9

Транспортна инфраструктура

Дължина на пътната

мрежа, km

946,176 271,426 28,7

Обща дължина на 175,847 61,48 35,0




12

ж.п. мрежа, km

Земеделие

Комплекси от

раздробени

земеделски земи,

km2 436,57 55,86 13,0

Лозя, km2 1,53 0,31 20,3

Ненапоявана

обработваема земя,

km2 268,47 39,90 14,9

Земеделски земи

със значителни

участъци естествена

растителност, km2 506,72 102,82 20,3

Пасища, km2 109,83 10,47 9,5

Овощни и ягодови

насъждения 0,73 0,11 15,1

“О

ко

лн

а

ср

ед

а”

Защитени зони по Натура 2000

По Директивата за

птиците 467,28 58,10 12,4

По директивата за

хабитатите 453,05 70,73 15,6

Защитени

територии/Р.Сърбия/ 823,94 74,69 9,1

“К

ул

тур

но

насл

ед

с

тв

о”

Археологически

обекти




13

Таблица 3. Потенциален риск от наводнения за транспортната

инфраструктура в басейна на р. Нишава

Клас шосейна мрежа Дължина на

шосейната мрежа,

км

Дължина на

шосейната

мрежа,

разположена

в буферната

200 зона, км

% от

дължината на

пътната

мрежа

разположена

в буфернната

200 м зона.

Автомагистрала 6,843 1,369 20

Автомагистрала в

проект 10,057 2,645

26,3

Второкласен път 304,300 86,092 28,3

Първокласен път 170,232 40,379 23,7

Третокласен път 454,742 140,939 31,0

Таблица 4. Риск от наводнения за Обекти от Натура, 2000

Име Площ в кв.км Площ в кв. кв в

200 м зона

% на площта в

200 м зона

Директива за птиците 2009/147/ЕС

Ноевци 3,69 0,82 22,2

Руй 173,45 18,38 10,59

Раяновци 90,24 10,70 11,85

Понор 128,19 16,71 13,03

Западен Балкан 71,69 11,47 15,99

Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС

Ребро 2,13 0,91 42,72

Драгоман 109,15 13,61 12,46




14

Западна Стара

Планина и

Предбалкан

274,21 48,60

17,72

Кървав камък 37,80 2,12 5,6

Руй 17,06 5,25 30,77

Любаш 12,67 0,20 1,57

Защитени територии /Република Сърбия/

Ждрелото на река

Ермаa 0,15 0,11

73,3

Темна дупка 0,19 0,03 15,78

Котлите 0,17 0,15 88,23

Заского 0,27 0,11 40,74

Уручник 0,16 0,08 50,00

Klisura Osanicke

reke 80,84 7,36

9,1

Bifurkacija reke

Nerodimke 74,21 66,81

90,02

VIII. ОТГОВОР

Мерките предприети в басейна на р. Нишава са инженерно-

технически/корекции на речните корита, диги и защитни стени. Речното

течение е коригирано в границите на гр. Годеч и Димитровград.

Анализът на функциониращата система от мерки за защита от

наводнения, показва, че тя не е ефикасна особено при екстермалните

наводнения с много малка повтаряемост. Приемливо ниво на защита би

могло да се постигне едва след детайлното картиране на риска от

наводнения при различни сценарии. И на тази база да се определи една

адекватна схема от мерки (хидро-технически) и неинженерни и мерки.




15

Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз,

чрез Програмата за трансгранично сътрудничество CCI No 2007CB16IPO006.

Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на НИС при СУ “Св. Климент Охридски” и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия

орган на Програмата.

Date post:	27-Jun-2015
Category:	Documents
Upload:	nishava
View:	269 times
Download:	4 times

Model dfpsir nishava_bg

Documents