Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

РИСК ОТ НАВОДНЕНИЯ В БАСЕЙНА НА РЕКА НИШАВА

Речният басейн на р. Нишава е трансграничен басейн, разположен на

територията на Република България и Република Сърбия с площ 4 113 км2,

/26,9% от тази площ е разположена на територията на Република България/.

Река Нишава е десен и най-дълъг и пълноводен приток на р. Южна

Морава (Българска Морава). Реката има дължина 248 км, от които 40 км на

българска територия и 208 км на сръбска територия. Река Нишава извира

източно от връх Ком в Стара планина. В горното си течение тя се нарича и

Гинска река, поради което често (предимно в Република Сърбия) се смята, че

Нишава води началото си едва след сливането на Гинска с река Ерма, на

сръбска територия, край село Суково. За нейно начало се приема и река

Йежевица, която извира недалеч от Драгоман. До село Гинци Нишава протича в

дълбока долина, след което преминава през Годечката котловина. След село

Разбоище и преди село Калотина тя образува пролом. На запад от Калотина

Нишава напуска територията на България и преминава през Царибродско и

през Пиротското поле, където в нея се влива река Темска. След района на

гр.Бела паланка тя образува внушителната Сичевска клисура. В Сърбия

Нишава преминава през градовете Цариброд, Пирот, Бела паланка, Нишка

баня и Ниш.

Основните фактори, които по принцип интензифицират поройните

процеси са промените в земеползването, почвеното запечатване,

урбанизацията и транспортната инфраструктура.

Промени в земеползването

Земеползването в басейна на р. Нишава е представено в Приложение 8

на база данини от Корине – 2006 г. Анализът на данните показва, че повече от

половината от площта на басейна /54,7% от общата площ/ е заета от гори.

Преобладават смесените гори /5,4% от площта на горите/, следвани от

широколистните гори /3,5% от площта на горите/. На второ място по площ са

обработваемите, в това число неполивни и поливни ниви. Общо те EUROPEAN UNION

Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия съставляват 1214,0 км2 /Фиг.4/. Както горските площи, така и обработваемите

са повсеместно разположени в басейна. Значителна площ заемат

естествените тревни площи и пасищата /524,5 км2/, които, подобно на горите и

обработваемите земи са повсеместно разпространени по цялата територия на

басейна.

Земеползване в басейна на р. Нишава /Корине, 2006/

Урбанизираните територии /вкл. населени места, индустриални обекти и

пътна инфраструктура и др./, водните площи и площите заети от голи скали,

пясъци и площи с рядка растителност заемат площ по-малка от един процент

от територията.

Промени в земеползването в басейна на р. Нишава /по Корине 2000 и 2006 г./

Категория земеползване

2006,

km2

2000,

km2

Разлика,

km2

Урбанизирани територии101,29 90,6

+ 10,69

Естествени и изкуствени тревни площи

542,7466,6

+ 76,10

Обработваема земя 1214,02 1236,7 -22,68

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

Гори2207,5

2271,1-63,60

Плажни ивици, голи скали и площи с рядка

растителност

37,2439,6

-2,36

Водни площи10,96

9,11,86

Обща площ на басейна 4 113,71

4 113,7

1

Промените в земеползването са определени на базата на данните за

земното покритие, по данни на Корине – 2000 г. Анализът на данните в

таблицата показва, че промените в основните категории земеползване в

сравнение със същите категории през 2000 г. са незначителни. Увеличена е

площта на урбанизираните теритроии с общо 11 км2. Известно увеличение се

наблюдава в площта на пасищата и тревните площи /естествени и изкуствени/,

които през 2006 г. са увеличени с 76 км2. От гледна точка на формиране на

наводненията, горите имат изключително важна водорегулираща роля.

Данните от Корине, показват, че общо горите през 2006 г. са намалели с около

64 км2 . Промените в площта на всички видове гори, обаче са незначителни.

Категории земеползване в басейна на р. Нишава по Корине 2000 и 2006 г.

Категория 2000 - % от

общата площ

2006 - % от

общата площ

Разлика в %

1. Населени места с

плътно застрояване0,030663 0,029575 -0,001087821

2 Населени места със

свободно

застрояване

1,724978 1,942239 0,21726071

3 Индустриални или 0,193782 0,205482 0,011699849

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

търговски обекти

4 Пътно-шосейна и

железопътна мрежи,

и прилежащата им

земя

0,016126 0,016126 1,96021E-07

5 Летища 0,053472 0,055091 0,001618978

6 Кариери и открити

рудници0,17452 0,203593 0,02907369

7 Зелени площи в

населени места0,032554 0,019134 -0,013419653

8 Места за спорт и

отдих 0,010272 0,010226 -4,64341E-05

9 Ненапоявана

обработваема земя6,599017 6,526317 -0,072699514

10 Лозя 0,060472 0,037202 -0,023270167

11 Овощни и ягодови

насаждения0,017743

12 Пасища 2,820408 2,669824 -0,150584149

13 Комплекси от

раздробени

земеделски земи

10,9228 10,61248 -0,310325963

14 Земеделски земи със

значителни участъци

естествена

растителност

12,48132 12,31762 -0,163698457

15 Широколистни гори 33,62288 33,7931 0,170219704

16 Иглолистни гори 1,730484 1,864477 0,133993036

17 Смесени гори 2,695711 2,913147 0,217436014

18 Естествени тревни

площи8,489909 10,50342 2,013509696

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия 19 Преходна дървесно-

храстова

растителност

17,15798 15,09172 -2,066263929

20 Плажни ивици, дюни,

пясъци0,017651 0,011399 -0,006251881

21 Голи скали 0,135157 0,160906 0,025749138

22 Площи с рядка

растителност0,809093 0,732839 -0,07625432

23 Вътрешни блата 0,047042 0,089926 0,042883876

24 Водни течения 0,006745 0,006745 5,34698E-08

25 Водни площи 0,16696 0,169674 0,002714237

В същото време трябва да се отбележат промените свързани с

влошаване на структурата, пълнотата, склопеността, бонитета и

продуктивносатта на запазените естествени съобщества.

В резултат от тези деструктивни изменения отслабват водозадържащите

и биоекологични функции на горите и се засилват поройно-ерозионните

процеси.

Почвено запечатване

Почвеното запечатване през последните години се оценява като

съществена, глобална заплаха, не само за унищожаване на почвите, но и за

интензифициране образуването на по-голям повърхностен отток в резултат на

интензивни валежи. Антропогенното земно /почвено/ запечатване е свързано с

използване на почвите за трайно застрояване за селищно изграждане,

промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни

участъци, пътна и железопътна мрежа и др.

За басейна на р. Нишава трайно застроените площи през 2006 г.

представляват около 2,5% от общата площ на басейна (101,29 км2). В

сравнение с 2000 г., темпът на нарастване на почвеното запечатване е

незначителен, нарастването е с 10,69 км2. Трайно застроените площи през 2000

г. са съставлявали 2,2% от общата площ. Това незначително нарастване се EUROPEAN UNION

Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия дължи предимно на нарастване застроената площ на населените места със

свободно застрояване с около 8,94 км2. Почти незначително през 2006 г. се е

увеличила площта на индустриалните и търговски обекти и пътната

инфраструктура, а площта на местата за спорт и отдих и населените места с

плътно застрояване незначително е намаляла .

Урбанизация

Като цяло урбанизацията увеличава честотата на проява на

наводненията и намалява времето за формиране на високите вълни в резултат

на почвеното запечатване и в резултат на това, увеличаване количеството на

формирания при интензивни валежи повърхностен отток, независимо че в

редица случай са предприети мерки за намаляване на негативните последици.

На територията на водосборният басейн на р. Нишава са разположени общо

седем области и единадесет общини. Приложение 10.

Заливаните речни тераси на река Нишава и нейните притоци са

предпочитано място за стопанска дейност. Селищната мрежа е изградена от

307 населени места /в т.ч. 7 града/. Гъстотата на селищната мрежа е 7,5

селища/100 km2.

Почти половината от населените места /145 населени места/ са

разположени /или части от тях/ в 200 м. буферна зона около реките. Общата

площ на тези населени места, съставлява – 72 % от общата площ на

населените места в басейна на р. Нишава. Същевременно части от най-

урбанизираните територии в басейна, тези на градовете са разположени в

буферната зона на отстояние 200 м. от реките /общо 7 града/.

Следователно урбанизацията се явява интензифициращ фактор за

нарастване риска от проявата на наводненията в басейна.

До Димитровград /Република Сърбия/, в границите на водосборния

басейн са общо 32 населени места, в т.ч 4 града. От тях общо 17 населени

места попадат в буферната зона от 200 м, в т.ч и 4 града.

Транспортна инфраструктура

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

Главен елемент на транспортната инфраструктура в басейна на р. Нишава

са пътищата, голяма част от които са изградени още от дълбока древност и в

по-голямата си част преминават по речните долини. Приложение 12

Общата дължина на пътната мрежа е 946, 18 km. Днес през територията

на басейна преминава Коридор № 10 /Е 80/ от Ниш – Пирот- Димитровград -

Драгоман за София. Първокласният път от Ниш за Зайчар. През територията

на басейна преминават и второкласните пътища от Пирот – Лесковец,

Димитровград – Пирот и редица регионални пътища.

Дължината на ж.п линиите преминаващи през басейна е 175,847 км. През

басейна преминава ж.п линията от Ниш- Бела Паланка- Пирот- Димитровград –

Драгоман за София и др.

Транспортната инфраструктура интензифицира както процесите за

формиране на наводнения, така и катастрофалния им ефект. Изградената

пътна мрежа в басейна на р. Нишава е с недостатъчни дренажни системи,

което е причина при интензивни валежи тя да пренасочва повърхностния отток

от други райони, който заедно с местния повърхностен отток може да е причина

за бързото покачване на речното ниво и проява на наводнения. Същевременно

трябва да се има предвид, че негативният ефект на пътната инфраструктура не

може да бъде напълно отстранен и в много случаи не е целесъобразно да се

изграждат скъпоструващи дренажни системи. Освен това трябва да се отчита и

факта, че транспортната инфраструктура в случай на наводнение има ключова

роля за евакуация на населението и достъпа му до службите за бърза помощ.

Негативни последици от минали наводнения

В източниците на информация за миналите наводнения в басейна на р.

Нишава не беше открита такава за негативните последици за всички

документирани в тях наводнения. Въпреки това може да се направи извода, че

те са значителни преди всичко по отношение на защитените категории

“човешко здраве” и “стопанска дейност” .

От хронологията на наводненията може да се направи извода, че голяма

част от селищата, както в горното и средно, така и в долното течение на река

Нишава са били засегнати от големите наводнения в басейна на реката

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия проявили се през 19 ти и 20ти век. Независимо, че в източниците на информация

за миналите наводнения не се посочва точен брой на удавените хора е видно,

че при всички катастрофални минали наводнения жертви е имало.

По отношение на категорията “стопанска дейност” при тези

катастрофални наводнения са били разрушени, повредени или отнесени

селскостопански постройки, земеделски земи и удавени селскостопански

животни. При всички документирани наводнения се съобщава за щети на

пътната инфраструктура /пътища и мостове/. При всички катастрофални

наводнения за по-големите щети в горното и средно течение на реката е

допринасяла и плаващата растителна и скална маса, която е заприщвала

водата в районите на бентовете и мостовете и е отклонявала речното течение,

което заливало допълнителни площи от населените места.

Потенциални негативни последици

Потенциалният риск в басейна на р. Нишава е определен по отношение

на защитените категории “човешко здраве”, “стопанска дейност”, “околна среда”

и “културно наследство”.

Ако приемем критерият от 100 засегнати жители/на едно селище, като

прагова стойност, то в басейна на р. Нишава в 48 от населените места, броят

на потенциално засегнатите от наводнение е по-голям от 100 души. И шестте

града разположени в басейна се характеризират със значителен потенциален

риск по отношение на категорията “човешко здраве”, тъй като броя на

потенциално засегнатите от наводнения жители е по-голям от 500 души. Броят

на засегнатите жители за шестте града, разположени на територията на

басейна чрез които се определя потенциалния риск по отношение на

защитената категория “човешко здраве” е представен в таблицата отдолу. Със

значителен потенциален риск от наводнения са и селата, разположени в

средното и долно течение на реката.

Потенциално засегнати жители от наводнения в басейна на р. Нишава

Населени

места

Площ на

урбанизиран

Площ на

населенот

Брой на

население

Гъстота на

обитаемос

Брой на

засегнати

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

попадащи в

200 m

буферна

зона от

реките

ата

територия,

km2

о място,

разположе

на в 200 m

буферна

зона на

реките,

km2

то, души т на

население

то, д/ km2

те жители

Годеч 6,14 3,72 4425 720 2677

Бела

паланка

2,17 0,69 8112 3731 2575

Трън

Димитровгр

ад

1,91 0,93 6247 3270 3052

Пирот 7,96 1,87 38432 4828 9039

Ниш 22,32 1,87 177972 7974 32417

Потенциален риск от наводнения съществува и за защитената категория

“стопанска дейност” в басейна на р. Нишава. Най-големи ще бъдат щетите по

отношение на промишлените обекти. Общата им площ, която попада в

буферната зона на 200 m от реката е 1,09 km2. Основно това са промишлените

зони на градовете разположени в басейна на р. Нишава – гр. Годеч, Трън,

Димитровград, Пирот и Ниш.

Потенциален риск в басейна на р. Нишава

За

щи

тен

и

зон

и

Критерии общо в

буфернат

а зона от

200 m,

%

“ст

оп

а

нс

к

Промишленост

Промишлени и 8,45 1,09 12,9EUROPEAN UNION

Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

а д

ейн

ос

т”

търговски обекти,

km2

Транспортна инфраструктура

Дължина на

пътната мрежа, km

946,17

6

271,426 28,7

Обща дължина на

ж.п. мрежа, km

175,84

7

61,48 35,0

Земеделие

Комплекси от

раздробени

земеделски земи,

km2 436,57 55,86 13,0

Лозя, km2 1,53 0,31 20,3

Ненапоявана

обработваема земя,

km2 268,47 39,90 14,9

Земеделски земи

със значителни

участъци

естествена

растителност, km2 506,72 102,82 20,3

Пасища, km2 109,83 10,47 9,5

Овощни и ягодови

насъждения 0,73 0,11 15,1

“Око

лн

а с

ре

да

Защитени зони по Натура 2000

По Директивата за

птиците 467,28 58,10 12,4

По директивата за

хабитатите 453,05 70,73 15,6

Защитени

територии/Р.Сърби

823,94 74,69 9,1

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

я/

Значителен е и потенциалният риск от наводнения и за транспортната

инфраструктура, съответно 28,7% от пътната мрежа и 35% от ж.п мрежата е

разположена в потенциално заливаемата 200 м зона. Потенциалният риск за

отделните класове шосейна мрежа е представен в таблицата.

Потенциален риск от наводнения за транспортната инфраструктура в

басейна на р. Нишава

Клас шосейна мрежа Дължина на

шосейната мрежа, км

Дължина на

шосейната

мрежа,

разположен

а в

буферната

200 зона, км

% от

дължината на

пътната

мрежа

разположена

в буфернната

200 м зона.

Автомагистрала 6,843 1,369 20

Автомагистрала в

проект10,057 2,645

26,3

Второкласен път 304,300 86,092 28,3

Първокласен път 170,232 40,379 23,7

Третокласен път 454,742 140,939 31,0

По отношение на защитената категория „Околна среда” също е налице

значим риск, тъй като в горната част на реката са разположени три площадки,

от които могат да бъдат заустени замърсени води на река Нишава и по този

начин да бъдат поставени в риск водните екосистема, представени в Таблицата

Риск от наводнения за обекти от Натура 2000

Име Площ в кв.км Площ в кв. км в % на площта в

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия

200 м зона 200 м зона

Директива за птиците 2009/147/ЕС

Ноевци 3,69 0,82 22,2

Руй 173,45 18,38 10,59

Раяновци 90,24 10,70 11,85

Понор 128,19 16,71 13,03

Западен Балкан 71,69 11,47 15,99

Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС

Ребро 2,13 0,91 42,72

Драгоман 109,15 13,61 12,46

Западна Стара

Планина и

Предбалкан

274,21 48,60

17,72

Кървав камък 37,80 2,12 5,6

Руй 17,06 5,25 30,77

Любаш 12,67 0,20 1,57

Защитени територии /Република Сърбия/

Ждрелото на река

Ермаa0,15 0,11

73,3

Темна дупка 0,19 0,03 15,78

Котлите 0,17 0,15 88,23

Заского 0,27 0,11 40,74

Уручник 0,16 0,08 50,00

Klisura Osanicke

reke80,84 7,36

9,1

Bifurkacija reke

Nerodimke74,21 66,81

90,02

Предприетите до този момент мерки за защита от наводнения в басейна

на р. Нишава са инженерно-технически /корекции на речните корита, диги и

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”

Програма за ТГС по ИПП България – Сърбия защитни стени/. Речното течение е коригирано в границите на гр. Годеч и

Димитровград.

Анализът на функциониращата система от мерки за защита от

наводнения, показва, че тя не е ефикасна, особено при екстремалните

наводнения с много малка повторяемост. Приемливо ниво на защита би могло

да се постигне едва след детайлното картиране на риска от наводнения при

различни сценарии и на тази база да се определи една адекватна схема от

мерки (хидро-технически) и неинженерни и мерки мерки за защита.

Материалът е изготвен от Иван Бабуков ЕТ, съвместно с Управляващия екип на Проекта и представя резултатите от разработването на проект „Оценка на риска от наводнения – база за устойчиво развитие в горната част на басейна на р. Нишава”, финансиран по Програма за ТГС

по ИПП, България-Сърбия.

Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество CCI No 2007CB16IPO006. Съдържанието на публикацията е

отговорност единствено на НИС при СУ „Св. Климент Охридски и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган

на Програмата.

EUROPEAN UNIONBulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme

“Assessment of flood risk – a base for sustainable development in upper part of Nishava catchment”