1

БЕЛЕЖКИ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЮЕЧЖИТЕ, КУШАНСКАТА ДЪРЖАВА И КУШАНСКАТА ХРОНОЛОГИЯ

Ханс Льошнер

(Notes on the Yuezhi – Kushan Relationship and Kushan Chronology) By Hans Loeschner (2008-04-15)

Професор Михаил Фьодоров написа дуплика (1) по отношение на няколко изявления в статията (2) “Нов образ на Оешо/Шива по времето на Пероз. Сасанидската окупация на в северната част на Кушанската империя”.

В дуплика си Михаил Фьодоров казва: “Китайските хроники са доста недвусмислени и категорични: Бактрия е завладяна от Да Юечжите! И тези Да Юечжи разделят “плячката” помежду си на пет “сихоу” (кнажества) което показва по-скоро че има пет племена на Да Юечжите, всяко от които е управлявано от един “сихоу” (княз) или “ябгу”. Столиците на тези пет княжества са Хо-мо (Ho-mo), Шуан-ми (Shuang-mi), Су-цао (Hu-tsao), По-мо (Po-mo), Као-фу (Kao-fu)”. Той завършва дупликата си с думите на У.У.Търн (W.W. Tarn) (3): “Новата теория, което превръща петте юечжийски принцове (сихоу или ябгу, от които най-главен е Кушанския), в пет Сакски принцове, управлявали на Бактрия и завладени от Юечжите, в крайна сметка изхвърля “Хоу Хан-шу” зад борда. Тази теорията е още една нещастна издънка от елементарните грешки, който представят саките като завоеватели на Гръко- Бактрия”. (1)

По отношение на етническото разпределение на петте “сихоу” Ласло Тордай (Laszlo Torday) предоставя анализ с резултати, които са в контраст с изявлението на Михаил Фьодоров: “Що се отнася до царете на Канчу (K'angchü/Кангюй) или Да Юечжите, те са владетели на чужди племена, които признават тяхното превъзходство, и в “Хан-шу” са описани като “малка царе” или “сихоу”. тези “сихоу” или вождове на племена, са етнически различни от Юечжите и Канчуйците (кангюйците). Ако владетелят на Куишуан (Кушания/Kuei-Shuang) и четиримата му колеги не са етнически Юечжи, то техните предци са онези първенци и вождове, които са били принудени да се кълнат във вярност на победоносния цар на Юечжите. Подобно на всички покорени “сихоу” или “ябгу”, преди или след тях, те също са били поставени отговарят за отдалечените територии. ... По- вероятно е, че тези “сихоу” са вождове на покорените Канчуйски (кангюйски) племена, които са били изтикани на юг след ехпанзията на Юечжите и са участвали в завладяването и плячкосването на Даса (Ta-xia)”.(4)

В есето си “Согдийците и будизма” Марико Намба Валтер (Mariko Namba Walter) съобщава: “Хан-шу описва пет “малки царе” на Кан-чу (Кангюй), чиито владения съвпадат с някои от основните градове-държави в Согдиана, описани в по-късната “Тан-шу”. Съставителят на “Тан-шу” сравнява согдийските княжества с владенията на “малките царе” от данните на “Хан-шу”. Тези пет царства са Чач (Ташкент), Бокара/Bocāra (Бухара), Кеш (Шахр-и-Сабз), Кушания (западно от Самарканд) и Хваризм/Хоръзъм (Хива)”. (5) На югозапад от Самарканд се намира плодородната област на река Кашкадаря (вж.пж-долу: Фигура 1: Средна Азия в древността (14). Големи напоителни системи са разработени в долините на реките Зерафшан, Кашкадаря, Сурхандаря, Шерабад, както и в Ташкенския оазис. (6)

2

Когато в 245 г.пр.н.е. бактрийския сатрап Диодот се отделя от империята на Селевкидите, Фергана и части от Согдиана придобиват независимост от гръцката власт.

Фигура 1.Средна Азия, по Клод Рапин

Тези согдийски земи са Самарканд (Мараканда) и долината на Кашкадаря, а

оазиса на Бухара получава независимост от гръцката власт в 208/6 г.пр.н.е. (7) при управлението на Евтидем (около 220-186 г.пр.н.е.) (8), (9) когато централната власт е още отслабена и селевкидият владетел Антиох III, обсжада столицата на Бактрия, гр.Балх (или Бактра). Гръцкото владичество мъждука в продължение на половин век в “Южна Согдиана”, или плодородните региони на север от река Окс (Амударя), която е границата между бактрийските и согдийските сатрапии. (10), (11), (12) Този район, които стават сърцето на Кушанската империя (13), е наречен “Оксания” включват долините на реките Шеребад, долното течение на Сурхандаря (Фигура 1) и някои оазиси по горното течение на Сурхандаря и Кафирниган, до десния браг на Вахш вкл. Оксиана (Oxiana) е географско име, известно най-вече във връзка с периода на управление на Александър Велики. Оксиана която още се нарича “Северна Бактрия” от съветските археолози (11), е добре защитен на север и

3

запад от стръмни планински райони, нарязани с тесни клисури, като основната комуникация е по долината на р.Кошкадаря прорязваща хребета Хисар (Оксийската или Согдийската планина), на запад от Дербент. В това слабо място е била издигната защитна стена през елинистическата епоха, която през Кушанското време е допълнително укрепена и известна като “Железни врата”. (12), (14) Последните разкопки в Афрасиаб (стария Самарканд) са показали, че Евкратид I (ок. 172/171 – 145 (15) /139 г. пр.н.е.) (8), (9) е успял да си възвърне Согдиана за кратък период от време. Клод Рапин посочва, че укрепването на крепостта през елинистическото управление е било прекъснато и след това отнова е завършено в бързи срокове, непосредствено след убийството му около 145 г.пр.н.е., в първата година от управлението на Хериокъл I, съдейки по няколкото негови монети на които са били открити на север от Окс”. (15)

Северна Бактрия (Оксиана) е загубен от гърците към края на царуването на Евкратид I, в момента, когато Ай Ханум (Евкратидия) за пръви път е разрушена в 145 г.пр.н.е. (Пол Бернард: “La fin de la ville grecque fut brutale” (Насилственият край на гръцкия град) (16).

В подробната си книга “Юечжи” Крейг Г.И. Бенджамин обяснява, че в “133/2 г.пр.н.е. Юечжите са били изгонени от района на р.Или” (17) от Усуните (с подкрепа от Хунну (Xiongnu). След кратко пребиваване в югозападната част на Ферганската долина, може би притиснати от зимата на 133/2 или 132/1 г.пр.н.е. те влезли в земите на царство Кангюй, като кангюйците явно не желаещи конфликт, ги насочват към малките владение в Согдиана по долината на р.Зерафшан, вкл. към оазисите на Самарканд и Бухара, за което свидетелстват археологическите разкопки. (18) Въпреки, наличието на 19 некропола с подбойни погребения, според Енджо Лу, трябва да се отнасяме с повишено внимание при анализа на археологическия материал. (20): “... когато няма писмени документи на разположение, човек трябва да бъдат особено предпазливи по отношение на археологическия материал оставен от древните етнически групи”.

Налице е най-ценна информация, оставена от китайския пратеник на империята Хан, Чжан Цзян (Чан Циен), който в 138 г.пр.н.е. тръгва на своята мисия, поставена му от император У-ди (149 – 86 г.пр.н.е.), за да се намери Юечжите, но попада в плен при Хунну (Xiongnu) в продължение на 10 години. (След като избягъл от плен, той достига Да Юечжите в 129/8 г.пр.н.е., като преминава през земите на Даюан (или Даван) в района на Фергана и Кангюй (Кан-чу). Според Ю Таишан, “територията на Кангюй, през която той преминава, трябва да е била по-вероятно васална, а не пряка част и е обхващала Согдиана, който се намира между Сърдаря и Амударя. Това е, така защото основната част на Кангюй се намира на северния бряг на Сърдаря, като по този начин ... той тръгвайки от царския двор на Даюан, достига да лагера на юечжийския владетел, разположен северно от Амударя” в Согдиана”. (21)

Не е известно местоположението на царския двор на Да Юечжите, северно от Амударя по време на посещението на китайския пратеник Чжан Цзян. По този въпрос съществуват различни теории, две от които са по-нови:

1. На Ласло Тордай, който казва: “Великият немски иранист Маркварт признава че Юечжите са племето известно на Птоломей като “Яти” (Iatioi)... което най-вероятно е произношението през епохата Хан на съчетанието от йероглифите

4

月氏 (Yüeh Shih), звучало *Ywati, които елинистическия източник ги е предал като Iati(oi)) ... Птолемей поставя Юечжите/Ятии (Iatioi) по най-долнота течение на Яксарат (Сърдаря). ... Лагер на царя, следователно, е в “скитската делта”, а тяхтното предвижване през Кангюй е белязано от археологическите обекти Бабиш-мула, Баланди и Чирик, който показват че древните селища там са неочаквано изоставени в средата на 2 в.пр.н.е.”. (22)

2. На Крейг Г.Р. Бенджамин, според който: “От 128/7 г.пр.н.е. нататък, е добре установено че столицата на Юечжите е била в град Цзянши (Jianshi) (Халчаян?), и създавайки се най-удобни позиции в продължение на десетилетия ... те се установяват и укрепват по долината на р.Сурхандаря, като подчиняват обширното, и богато царство Бактрия на юг, където земята е била богата и плодородна и рядко са били обезпокоени от нашественици. Те също са защитени от важната държава-буфер Кангюй/Согдия, която вече е признала “номинална зависимост” от Юечжите. (23)

Анализът на Тордай, не е подкрепена досега от археологически находки и следователно не може да се приеме. Анализът на Бенджамин не съответства с относителните местоположения на местата, описани от Чжан Цзян (Фигура 2).

Налице е твърдението, че източната граница на Юечжите е Анси (Anxi)

(Партия), която по това време включва оазисите на Маргиана и достигна доколкото течение на Окс, на север от Бактрия. Чжан Цзян ясно разделя царствата на Юечжите и Дася (Daxia, Бактрия), отново в 116/115 г.пр.н.е., когато по време на втората си мисия (при Усуните), тъй като според “Ши-цзи” гл.123: “Чжан Цзян, изпратил свояи заместник-пратеници на отделни мисии в държавите Даюан, Кангюй, Да Юечжи, Дася, Анси, Шенду, Ютян, Юми и др. съседни държави”. (24)

За A.K.Нараин по това време Бактрия “е все още независима държава, на юг Окс”. (25) По този начин, гр.Цзянши (Jianshi), седалище на юечжийския царски двор, в началото на завладяването, вероятно се е намирал в средната част от течение от на р.Окс, която е гранична с Анси. Има малка вероятност, царското седалище да е в оазиса на Бухара. Поради това по-вероятно е царския двор на Юечжите в Цзянши да се е намирал северно от Амударя, в района на р.Кашкадаря. Ако наистина Юечжите са в този регион в 130/129 г.пр.н.е., то бившите “сихоу” на

5

Кангюй, приели васалството на Юечжите, са тези които са извършли завоеванието през 145 - 140 г.пр.н.е.

Близо до съвр.Карш, център на района по р.Кашкадаря, о открит впечатляващ по размерите си (1,5Х1,5 кв.км) номадски град в землището на селището Кала-и-Закхак-и-Марон, построен във втората половина на 1 в.пр.н.е. (28) Този археологичен обект, може би отговаря на посочения от китайските източници Цзянши, столицата на север от река Окс.

По отношение на юечжийското завладяване на Дася (Бактрия) Крейг Г.Р. Бенджамин посочва, че “... във времето когато идват Юечжите, гръцкия елит, вече е изоставил голяма част от предишните си владения, под натиска на Саките и пренасочи вниманието си на юг от Хиндукуш. (Въпреки че останките на гръцката власт на местно ниво продължават да съществува в някои части на Бактрия и на север от Хиндукуш за още половин век ...) .... Северна Гръко-Бактрия страда по този начин (поне) от две отделни номадски “завоевания” – на Сакитие в 145-140 г.пр.н.е. и на Юечжите, десетилетие и половина по-късно”. (29)

Това двойно нашествие е засвидетелствана от откритията, направени през 1977 г. и 1978 г. в “царската съкровищница” на Ай Ханум. (30)

Обяснението че Юечжите завладяват Бактрия, а едва по-късно е завладян Као-фу вече от Кушанската държава, превежда Ласло Тордай: “Човек може лесно да си представи че младия княз на Куйшуана и неговите колеги “сихоу” владеещи южната част на Канчу/Кангюй, по поречието северно от Окс, са покорили Дася и я управляват от името на царя на Юечжите. През 128 г.пр.н.е. Чжан Цзян ще пише за тези “дребни първенци управляващи различни градове в страната, която няма “велик” (централен) владетел”. Четири десетилетия след като Чжан Цзян е посетил региона, потомците на тези “дребни първенци” са вече пълноправни “сихоу” и господари на Дася, въпреки че са под номиналната зависимост от своя юечжийски сюзерен. Тогава не е изненадвщо че един от тях, потомък на господаря “сихоу” на Куйшуан, ще покори един по един останалите свои колеги и ще седне на трона на юечжийския цар. В Хан очевидно не са знаели на кръвна връзка между управляващите династии на Канчу (Кангюй) и Да Юечжите, когато в 84 г., (според “Хоу Хан-шу” гл.74), за пръв път се отбелязва че двата царски рода “наскоро се сродили чрез брак”. “.... Сравнявайки списъка на петте “сихоу” (ябгута) в “Хан-шу” гл. 96, и съотв. информация в “Хоу Хан-шу” гл.118, се вижда несъответствие, които не могат да бъде пропуснато. В “Хан-шу” петия “ябгу” е поставен в Kao-фу (Кабул), докато в “Хоу Хан-шу” той е поставен в Ту-ми (Термез). Авторът Фан Е, е оставил и коментара си в “Хан-шу” има грешка, тъй като Као-фу не е принадлежал на Да Юечжите [по време на ранния период на Хан – Западна или Старша Хан]. Първоначално Као-фу (Кабулската долина) е владяна от Гондофар и едва след като Юечжите го победили, са завладели това владание. (с текст в скоби от Ласло Тордай)”. (31)

Западният маршрут на Юечжите, според описанието на Ласло Тордай, не се приема от Клод Рапин, който смята, че “когато тази номадска групата достига до границите на Гръко-Бактрийското царство, Зерафшанската долина е вече заета от Сакарауките или сродно племе, които са унищожили Самарканд около 145 г.пр.н.е. (32) Както се изхожда от откритията, направени в Ай Ханум, то изглежда, че Юечжите са проникнали в района на Окс през Каратегин (междувременно,

6

наистина, Чжан Цзян пристигна тук също от Фергана). Ето защо, Цзянши не трябва да се търси в долината на Кашкадаря, която вече е завзета от Кангюй – наследници на Сакарауките, на изток “Железни врата”. (33)

Според едно неотдавнашно проучване на Франц Грене, подробната и ценна информация предоставена от Франсоа Тиери (34), Цзянши се е намирал близо до Хулм (южно от Амударя, западно от Балх/Бактра), а петте “сихоу” са били северно от Амударя, както следва:

(I) “Гаофу” в долната на реките Шерабад и Сурхандаря (35), (II) “Шуанми” в горната част на поречието на Сурхандаря, (III) “Сидун” със столица “Бомао” в долната част на Кафирниганската

долина, (IV) “Сюми” със столица “Хемо” в горниата част на р.Вахш, (V) “Гуйшуана” (Кушан) със столица “Хукао”, по долната част от

поречието на Вахш и долината на р.Пяндж, до вливането и в Амударя, при Ал Ханум. (36)

В Синцзян, до Дунхуан, изследователи са открили много интересни бамбукови дъсчици с надписи от времето на Старша Хан, датирани от 1 в.пр.н.е. Документите са писани в периодите 87-49 г. и 84-73 г.пр.н.е. В тях се споменава за посланици на “царя на Да Юечжите” в докумен от 43 г.пр.н.е. : “Ванжуо (Wanruo), посланик на “сихоуто” на Шуанми от Да Юечжи” и друг документ от 37 г.пр.н.е. който информира за “посолство [...] на сихоуто на Симу (Ximu)/Сюми от Да Юечжите”. (37) Франц Грене (Grenet) прави следния коментар на тези документи: “Ceci évidemment laisse ouverte la possibilité que les hordes auxquelles commandaient les yabghus n’étaient pas composée uniquement de Yuezhi”.(“Това, разбира се оставя отворена възможността, че ордите, които се подчиняват на резличните “ябгу” не са били съставени само от Юечжи/Yuezhi”.) (38) Той изтъква, че възможността, в периода 80 - 50 г. пр.н.е. Юечжите са загубили своето царско надмощие, което е породило вакуум във властта, от който се е възползвал Куджала Кадфис и повторно е обединили петте кнажества (сихоу/ябгу). (39)

Налице е важен анализ за отношенията между Юечжите и Кушаните от Ю Тайшан, както е цитира в статия от Лю Синжу (40): “Наличието на Саки или скити в Бактрия е очевидно, дори да са под върховенството на Кушаните. Ю Тайшан твърди, че петте племена, или “сихоу”, както са записани в китайските исторически извори, са обединени от Кушаните, които не са непременно Юечжи, защото “сихоу” не е известна институция у Юечжите, преди да завладеят Бактрия. “Сихоу” вероятно са племенните вождове в Бактрия преди идването на Юечжите и са подчинени от тях, за да поддържат реда там”. (41), (42) “Що се отнася до израза “всичките пет “сихоу” за под властта на Да Юечжи” то той точно показва че петте “сихоу” не са от Да Юечжите, а подчинени на тях”. (43 )

Ю Тайшан дава разяснения за вижданията си в статията “Изследвана за историята на народа Саки”: “Племената “Сай” (Саки) както се вижда в “Хан-шу”, гл. 96А, трябва да са били Саките споменати в Бехистунския надпис на ахеменидския персийски цар Дарий I (521-486 г. пр.н.е.). Саи или Сака са съставени главно от четири племена: Асии или Гасиани [според него], Тохари и Сакараули. До края на 7-ми век пр.н.е., Асиите и другите племена вече са живели в долините на реките Или и Чу. Те са били наричани “Иседони” (Issedones) в

7

“Аримаспея” – една голяма епопея, написана от гръцкия поет, Аристей Проконензий, който описва какво е видял и чул по време на пътуването си до Средна Азия. “Иседони” е форма на предаване на “Асии”. Изглежда, че във формиралата се федерация от номадски племена, Асиите са заемали водещо място. Едва в 520 г.пр.н.е. тези племена водени от Асиите, завземат земите по десния бряг на р.Сърдаря, предвижвайки се в западна посока, тръгвайки от долините на Или и Чу и прогонват оттам Масагетите, които първоначално са живели там. След това, те започват да се наричат Саки “Sakās” от персите. Около 177/176 г.пр.н.е., племената Саи/Саки са принудени да се откажат от долините на реките Или и Чу, изместени от идващите племена на Да Юечжите. Някои от тях се премества на юг и се разделят, заобикаляйки Памир, като част от тях влизат в оазисите на Таримския басейн. Около 140 г. пр.н.е., голям брой Саки преминава Сърдаря и се премества на юг. Една група от тях влеза във Фергана и друга група - във Бактрия. Последната унищожава Гръко-Бактрия. Части от тях остават там и съотв. влизат в “Ши-цзи”, гл.123 под имената Даюан и Дася. Под названието Да-юан и Да-ся изглежда се крие транскрипция на етнонима “Тохари”, което показва че тези две области са доминарани от Тохарите, докато в останалите доминират Саките (които са предимно Асии) мигрирали покрай крайбрежието на Аралско и Каспийско море, предвижвайки се по поречието на Сърдаря. Тези Саки стават известни в китайските извори като Янцай, а тези които остават на северния бряг на Сърдаря, са известни с названието “Кангюй” в “Ши-цзи”, гл.123. Янцай е предаване на името Асии, а Кангюй – на названието Сакараули. Т.е. в основата си саките са Асии и Сакараули. През 130 г. пр.н.е. Усуните нападат Да Юечжите и ги побеждават. Усуните заемат долините на Или и Чу, а Юечжите са пропъдени на запад и юг. Така те достигат до брега на р.Амударя, като побеждават Дася и завладяват тяхната територия. Вследствие на това, както пише “Ши-цзи” гл.123, възникват държавите на Усун и Да Юечжи. От друга страна, някои от Саките (Sakās), които са живели в района на Памир, преминават през естествената бариера, известна като “Висящите проходи” и нахлуват в Гандхара и Таксила, като прогонват оттам гръцките управници и основаван държавата Цзибин (Jibin), както е записано в “Хан-шу”, гл. 96. Датата на това събитие е не по-рано от 129 г.пр.н.е. Второто предвижване на Юечжите на запад, принуждава някои племена на Саките да нахлуят в Партия, като завладяват Дрангиана и Арахозия. Дрангиана започва да се нарича Сакастан (днес пров.Систан в Пакистан). Тези Саки веднъж са били смазани от Митридат II (124/123-87 г.пр.н.е.), но провъзгласяват независимостта си веднага, след като последният е починал. Владението Уишанли (Wuyishanli) описано в “Хан-шу”, гл. 96, всъщност е това царство на Саките – Сакастан.

След като завладели територията на Дася, Да Юечжите, поставили директно под своята власт Бактра и околностите и, а източната периферия (на бившата Гръко-Бактрия) контролирали чрез т.нар. пет “сихоу”. Петте “сихоу” са всъщност племената на Дася, които са били подчинени като васали на Да Юечжите. Циуцзюцю (Qiujiuque), сихоу на Гуйшуан (Gueishuang), съкрушава мощта на Да Юечжите и утвърждава царството на Кушаните. Кушаните са потомци на Гасианите – едно от племената Сака, който нахлуват в Бактрия. Владението Гуйшуан е описано в “Хоу Хан-шу”, гл. 88, и може също да се счита за създадено от Саките (Sakās). Гуйшуан (Guishuang) [giuət-shiang] трябва да се разглежда като

8

транскрипция на Гасиани (Gasiani).” (44) (Коментар Ж.В.: Теорията Ю Тайшан е изцяло невярна!!!)

Ю Тайшан по-нататък посочва че “Племента Саи, които се появяват в долините на реките Или и Чу от края на 7-ми век пр.н.е. вероятно идват от изток: “предшествениците на Асите, Тохарите, Гасианите и Сакараулите, изглежда са били племената “Жуни” (Rong) от районите Юн, Дася (Daxia), Ючжи (Yuzhi) и Суацзи (Suoju), за който се появява информация в по-древните извори от времето на Цин и предходната епоха (на воюващите царства). През 623 г. пр.н.е., владетелят Му от Цин, е победил западните жуни и е увеличил земите си с 1000 Ли. Това събитие вероятно е причиненило миграцията на племената Саи на запад.” (45)

Композициите от кушанският царски дворец (Фигура 3) от Халчаян (46), (47), който е разположен по горното течение на р.Сурхандаря (древната Парейтакена (Pareitakenа) от времето на Александър Велики, виж фигура 1), показва интересен разказ в картини, по който може да се тълкува и проследи прехода от държавата на Юечжите към Кушанското господство. Една от картините показва седнал цар с пет прави войни/князе, разположени в непосредствена близост до него (Фигура 4). Акцентът е върху един от тези принцове, стоящи в дясната страна на седналия владетел. Този принц държи в ръцете си тежки доспехи. Богинята, стояща в колесница теглена от кон, вероятно е Нана - богинята на Кушанската царска династия (48), приготовяща се да се срещне с него. По този начин, тук са изобразени царя на Юечжине и петте кнезе “сихоу” около него, които са управлявали Дася. Почти цялостно запазената статуя на принц, облечен в царски одежди (Фигура 5) показва впечатляващ портрет. Очите са в наклонена позиция, предизвикана (49) от изкуствената деформация на черепа. Още през 1966 г. Галина А. Пугаченкова, която ръководи разкопките в Халчаян, посочва приликата между този портрет-скулптура и монетите на “Хераос” (Heraios). (13) Фигура 6 показва впечатляващи портрети върху манети – тетрадрахми и оболи.

В двата хунски некропола (Курган 6 и Курган 25) в Ноин-Ула, намиращ се в днешна Източна Монголия, са открити колони с изображения на лице подобно на портрета от монетите на “Хераос”/Херай (Фигура 7). В Курган 6 е гробницата на хунския шанюй Учжули Цзотисен (Wu-chu-li Jo-ti-hsien) и е датиран точно в 12/13 г. от н.е. (55) Така че килимите в Курган 6 и Курган 25, са с един и същи произход. (55) Така тази датировка ни посочва възможността, косвено да опледелим че владателя оставил монетата с надпис “Tyrant Hsi-Hou Kushan” е управлявал по това време. (Ж.В.: интерпретацията на автора за надписа на Санаб е изцяло погрешна! На монетите пише: ΤΥΡΑΝΝΟΥ – ΟΤΟΣ – ΗΛΟΥ – ΣΑΝΑΒ – ΚΟÞÞΑΝΟΥ, и : ΤΥΡΑΝΝΟΥ – ΟΤΟΣ – ΗАΟΥ – ΣΑΝΑΒ – ΚΟÞÞΑΝΟΥ. ΗΛΟΥ “iloy” е тохарска дума означаваща цар, владетел, а ΗАΟΥ “iaoy”- ябгу! Възниква въпроса, защо на едни от монетите-тетрадрахми е използвана титлата ΗАΟΥ а на други, вкл.оболите – ΗΛΟΥ, грешка при изработката на матриците ли е, или двете думи са били абсолютно равностойни?)

Ако приемем, че Хунския шанюй умира на 70-годишна възраст и че е получил този килим като подарък, когато е започнал своето управление, примерно около 20-годишна възраст, то началото на царуването на кушанския владетел от монетата на “Хераос” може да се постави преди 40 г.пр.н.е. (Ж.В.: Пълна фантазия!)

9

Централният релеф (Фигура 9), над входа на двореца в Халчаян, показва седнала владетелска двойка, цар и царица, с две двойки прави принцове и принцеси, от двете им страни, и един по-нисък трон в дясно, където седи друга владетелска двойка, която според Галина Пугаченкова има “партски вид”. (57) Най-вероятно седналият цар в центъра на релефа е Куджала Кадфис, първият император на Юечжите/Кушани. Това тълкуване се подкрепя от редките монети (58) (Фигура 10) от Куджала Кадфиз, където владетелят носи подобна на качулка царска шапка, коато не се среща върху монетите на следващите кушански царе. Галина А. Пугаченкова посочва и един медальон открит там, в Халчаян, с изображение на седнал цар с подобна шапка-корона (Фигура 8) (59), а над него летящата Нике му поставя владетелския венец. Подобен сужет е изобразен и върху реверса на монетата кушанския владетел (Хераос/Санаб) (Фигура 6а). Има много редки монети от типа “Хераос” сечени от Куджала Кадфис (60), (61), (62), също с изображението на богиня държаща венец, което е белег за тясна връзка с монетата на Хераос/Санаб.

Фигура 3. Реконструкция на двореца в Халчаян (47)

В Халчаянския дворец има и други релефи със сцени на сражения (Фигура

11), където бактрийския художник показва изображения на победените противници на Кушаните/Юечжи, в по-гротестен начин. Според Казим Абдулаев “е възможно да се идентифицират в тези гротескни персонажи, с дълги бакенбарди, враговете на Юечжите или Сакараулите, тъй като подобни изображения са откривани върху (сакските) монети със стрелец, намирани основно в районите на Самарканд и Бухара”. (63) Едвард Ртвеладзе пише че: “В североизточната част на Бактрия, в граничната зона, по р.Амударя и вероятно в югоизточната част на този регион, не се откриват монети от типа на кушанските тетрадрахми и оболи на Хераос/Санаб....

Фигура 4. Релеф в Халчаян изобразяващ владетеля. (47)

10

Също монетите на Куджала Кадфис, не се откриват в този район, за разлика

от Таксила, където те преобладават, например. Това свидетелства за факта, че Северен Тохаристан все още не принадлежи на Кушаните, до времето когато на власт идва един войнствен владетел, по-рано известен от монетите си с надпис “Сотер Мегас” (Велик Спасител), а по-късно се установи и името му – Вима Такто”. (65) Предполага се че в последните си години Куджала Кадфис започва да сече монети подобни на тези на Хелиокъл (сина на Евтидем), и после неговия наследник Вима Такто ги използва като образец, като добавя някои изменения – тамга върху задницата на коня, изобразен върху реверса. (66)

Фигура 5. Владетеля от Халчаян – теракота. (47)

Титлата “цар Кушански” е цитирана в надпис на “кхарощи” открит в

Панджтар (Panjtar) и датиран през година 122 (най-вероятно от ерата на Азес/Azes) и в Таксила (Taxila) върху сребърна плочка, данирана в годината 136, от същата ера на Азес. Освен това в Мат, Индия, открит надпис на “брахми”, където е отбелязан младетеля Вима Кушанопурто (Kushanoputro), т.е. “син Кушански”. От Рабатакския надпис (67) ние знаем, че този владетел е Вима І Такто, а не Вима ІІ Кадфис. Поради тези обстоятелства Джой Криб (Cribb) идентифицира Куджала Кадфис с монтата “Хераос/Санаб” (Фигура 6а). (68)

Фигура 6. Монети на Санаб: а) тетрадрахма, б). обол

11

Но вероятно надписа “Тиран Кушански” (от гръцки: владетел) се е използвал в Кушанската империя, аналогично на практиката в Рим, където императорите са били наричани “Цезар” или “Август”, а при индо-партските владетели се е използвала титлата “Гондофар”(Gondophares) (от Виндафарн/Vindapharna – древноперсийския бог на победата и славата. (69) Следователно, идентифицирането на “Хераос/Санаб” с Куджала Кадфис е една възможност, чиято достоверност е точно толокова, колкото и информацията от релефите и скулпторите от Халчаян. Най-вероятно той е строен по времето на Вима І Такто. Ако приемем, че времевата разлика е 10 години, между римската и кушанската монета, може да предположим че Куджала Кадфис е започнал управлението си около 20 г. пр.н.е., т.е. повече от 100 години, след като в. 130 г.пр.н.е. Да Юечжите завладяват Дася.

Фигура 7. Фрагмент от тъкан, Курган 27 от Нонин-ула (55),(56)

Фигура 8. Керамичен медальон от Халчаян (55) На монетите има трансформация на титлата на владетеля “си-хоу” от

HIAOV/HÞAOΥ (Фигура 6а) в ΖΑΟΟΥ (Фигура 12; на обратната страна в надпис на “кхарощи” е изписана титлата Yavuasa/Yavugasa, което се свързва с yabghu. Сър Александър Кънингам отбелязва: “Според китайските източници всичките царе на Тухоло или Тохарите, носят титлата “Shao-wu” (Шао-у), която се предава с гръцки букви като ΖΑΟΟΥ, или Zavu, върху монетите на Куджала Кадфис, а в надписите с гандхарско писмо (кхарощи, брахми) като Yavüa или Yaüga. Вероятно това е същата титла ÞΑΟ, или Shao (Шао), Sháhi, в надписите върху монети от по-късните царе Канишка, Хувишка и Васу-дева”. (73) (Ж.В.: Във въпросното мнение има явна манипулация. Китайските извори съобщават за “Чжоаву” 昭武 като име на град,

намирал се в близост до съвр.Чанъе (Zhangye) 张掖, столица на Юечжите в Гансу. По-късно Чжоаву е прерастнало в име на управляващ род на вледетелите в Средна Азия които били потомци на Юечжите. Във “Вей-шу” гл.102 се казва, че всички сихоу/явуго принадлежали към рода Чжоаву, или управляващата династия на

12

ручжите/юечжи. Но един от тези петтима равни владетели, победил останалите четирима и присъединил земите им.

Ако разгледаме йероглифите: 昭, съвр.форма zhāo, в древнокитайски, вкл. до

епохата Хан taw, Вей ćew, зн.: светъл, ясен, и 武, съвр.ф-ма wŭ, в древнокитайски, вкл. до епохата Хан má, Вей mwó, зн.: войствен, храбър. Получава се taw-má, или “тавма/таума” (сравни с посочения от Птолемей гр.Дмана в Серика! Така че в интересуванати ни епоха, името на града е било „Tamá, Tawmá”. Интересен паралел е тракийското dama – град, в санскрит damah, dhaman – дом, жилище, авестийски dām - дом, авест. dāman, согдийски δ'm, пехлеви dām – нещо изградено, създадено, постройка. Вероятно имаме или несъхранена тохарска дума с начално „t”, напр. tama, или предтохарска индоевропейска дума (афанасиевско наследство), а в транскрипция от епохата Вей, получаваме ćew-mwó “чеумуо/цеумо”, което е твърде различно от “шао”! Що се отнася до титлата shao, е форма на иранското шах – цар. Титлата zawu, yawu, е форма на ябгу което в тохарски е yapkо и е прозивдно на тохарското (а) ype, (б) yapoo – страна, царство.)

Фигура 9. Царската двойка, релеф от Халчаян. (47)

Като название в по-късните си монети, Куджала Кадфис използва вече

титлата император (в “кхарощи”) “Maharayasa Rayatirayasa Devaputrasa Kuyula Кара Kapasa (Kushanasa)” (Велик цар, цар на царете, божи син…) (74),

Тази титулатура показва че кушанските владетели са били почитани като “небесни синовете на боговете”. Тогава вече, в началото ан 1-ви век, е имало интензивна търговия между Средна Азия и Рим, за което свидетелства открит ауреус (златна монета) на Тиберий (сечен в Лунгудунум/Lugdunum между 16 и 21 г.) (75), които са намерени в гроб-3, в Тиля-тепе. (76)

Фигура 10. Монети на Куджала Кадфис, диам.16 мм. (57)

13

Тази римска монета, открита в Тиля-тепе е много по-ранна, в сравнение с

откритите монети в съкровището от Ахин-Пош близо до Джалалабад, където бяха открити златни монети на Вима І Кадфис, Канишка I и Хувишка, заедно с ауреуси на Домициан, Траян и Сабина. Монетата на Сабина е описана като “много износена” и този аргумент е използван от Роберт Гьобл, я датира към 3-ти век (77), с аргументите, че монетата “изглежда е значително претърпяла изменение .... , поради излагане на топлина“. (78)

Фигура 11. Халчаян – въстановка. (64)

Налице е още един надпис, съдържащ годината 103 от ерата на Азес, за който

Джой Криб (68) смята че споменава Куджала Кадфис. Както бе посочено от Б.Н. Пури това т.нар. “надпис от Такхт-и Бахи” на индо-партянския цар Гондофар, написна в 26-тата година от царуването му. Там се открима израза “erjhuna kappa” което кара Дж.Криб да предполага че това е Куджала Кадфис, първоначално, зависим, васален княз на индо-партянския цар. (79) Според Робърт Сениор става дума не за Гондофар І Велики, а за наследника ме, сина му Гондофар Сас (Gondophares-Sases). (80), (81)

Фигура 12. Тетрадрахма на Куджала Кадфис, диам.:17,5/18,5 мм (71)

14

В своята дуплика Майкъл Фьодоров повдигна въпроса “Къде са Саките” в

завладяването на Бектрия. (1) Както посочих по-горе завладяването е двойно, Племената на Саките участват в 145/140 пр.н.е., в периода 130/129 г.пр.н.е. идват юечжите, подкрепени от “по-малките” царе. Има и важни “западни” източници, цитирани от Крейг Г.Р.Бенджамин: “Страбон [XI, 8,2] пише в обща дискусия за скитските народи: “Но най-известните от тези номадите са племената, които отнеха Бактриана от гърците, искам да кажа, това са Асии, Пасиани, Тохари и Сакараули, който идва от страната, разположена от другия бряг на река Яксарат (Jaxartes/Сърдаря), която е граница межде Саките (Sacae) и Согдите, и е заета от Саките”. Също в “Пролозите” на Юстин към Книга XLI на Помпей Трог се казва: “Оттогава тя е населена изключено от скитски племена, на Сакарауките и Асианите, които завладяха Бактрия и Согдиа”. И по-нататък, в “Пролога” към следващата книгата XLII, има важно допълнение: “Reges Tocharorum Asiani interitusque Saraucarum” , т.е. Асианите станаха царе на Тохарите и (тогава) унищожиха Саките (в Бактрия )”. (82), (83)

Фигура 13. Денариум на Октавиан Ангуст, диам.:19 мм, имитиран в монетите

на Куджала Кадфис

Объркването е причинено от някои интерпретации на съобщението на Страбон, който най-вероятно е взел събития от различно време и ги е слял в едно изречение. Посечени са четири племена: Аси, Пасиани, Тохари и Сакараули (84), които отнели Бактрия от гърците. В момента широко разпространеното е предположението, че Юечжите трябва да се идентифицират с Тохарите (85) а Асианите с Кушаните (86), (87), (Ж.В.: напълно невярно: Аси/Асиани = Усуни, Тохари = Дася, Юечжи = Арси, но в случая наистина Юечжи отговаря на Тохари, без да има пряко приравняване, арсите са част от тохарите, Пасиани/Пасики = Кангюй, Сакарауки/Сакаравали = Царски Саки или Саи-ван!), но се оспорва от подробния (Ж.В.: неверен и тенденциозен) анализ на Ю Таишан в статията му “Изследване на историята на народа Сака” (44) посочен по-горе. Междувременно Асите/Асиани могат да бъдат племената на Кангюй, на запад от Дербент, а не кушаните, Клод Рапин счита, че от “културна гледна точка Кушаните източно от Дербент, чиито останки са засвидетелствани в некрополите от Согдиана и погребенията от Тиля-тепе, се различават от прото-сарматите и прото-аланите, идентифицирани на запад от тази граница. Тъй като не е кушанин, царя на Тиля-

15

тепе и хората му, може да би са принадлежали към южните племена в Кангюй, окупирали Западна Бактрия преди окончателната победа на кушаните (съдейки по датировката на тези погребения, това означава, че тази Кушанска победа е в 1-ви век от н.е., а не пр.н.е.). “Reges Tocharorum Asiani” означава, че за известно време Тохарите-Кушани, са били под властта на Асианите-Кангюй(ци), с териториално разграничение между народите. Съвр.преводи на “Prologue XLII” рядко са точни, тъй като оригиналния текст е граматически погрешен, защото самото изречение е непълно и липсва глагол, така че може да се интерпретира и като “факти за периода, когато Асианите вледеят Тохарите и е края на Сакарауките”. (88)

И изречението “Scythicae gentes, Saracae et Asiani Bactra occupauere и Sogdianos” (Скитските народи Саки и Асиани, които завладяха Бактра и Согдиана), Клод Рапин коментира: Тъй като няма литературни препратки към първата група Сака, който завладяват Източна Бактрия, информация, предоставена от гръко-римските източници на Запад, изглежда се отнасят главно за западната част на Гръко-бактрийското царство, граничните райони между Партия и Бактрия, и опсива събития свързани с периода когато Гръко-Бактрия загубва част от Согдиана със Самарканд. От друга страна, настъпват промени във владееенето на някои територии, вероятно поради разширения и укрепване на границата до Дербент: Сакарауките са заели вероятно Согдиана от района на Самарканд, Оксания па десния бряг на Амударя, до района на Шерабад и Сурхандаря; не знам дали по-късно Кангюйците са присъединили Оксания, но е твърди вероятно, те да са заели и част от Западна Бактрия на юг от Окс (CFR Tillia-Tepe), преди да изоставят южната част на Средната Азия, и са били притиснати, поради разширяване земите на Кушаните до стената на Дербент”. (88)

Както Михаил Фьодоров посочи в своята дуплика, позовавайки се на “Хоу Хан-шу”: “... Странно е че едва по-късно след сто години, Чжиючжичжуех (Ch’iu-chiu-ch’ueh/Киюдзикю) “сихоу” на Куйшуан, нападнал и покорил останалите четири “сихоу”, станал независим (подчертано от Х.Л.) и се възкачил на трона”. (1) Става дума за Куджала Кадфис идентифициран с китайския запис на името Ch'iu- chiu-ch'ueh/Киюдзикю. (89) Той пъбеждава Гондофар, изградил преди това силна “индо-партска” държава, и му отнема региона на Кабул, за което свидетелства внимателния анализ на посмъртно сечените монети на “Хермаос” направени от Роберт С. Сениор. (90)

Много етнически групи са включени в областите на Кушанската държава, както обикновено се случва със всяка империя от номадски произход. Независимо от този факт има индикации за майчиния език на Кушанския елита: Според Янош Хармата има голяма вероятност, владетелите на Кушанската империя да са говорили Сакски език (91) (“Хотаноскаски”, език чието разпределение, е показано в книгата “Таримските мумии” на Дж.П.Малъри и Виктор Х.Маир) (92). Янош Хармата посочва, че този “саксик” език, е много подобен на бактрийския език, за което говори анализа на надписите от Дашт-и-Навур (DN I на бактрийски, DN III на хотаносакски). (91)

Никълъс Симс-Уилямс отбеляза, че “кушаните, или по-общо Юечжите, са донесли някои сакски елементи в бактрийския език, в това число, разбира се умалителната наставка - (η)ьκο. В “Пролога” на Помпей Трог четем, че сред “скитските племена”, са Асинатие които заели Бактрия и Согдиана, и че по-късно

16

“Асианите/Asiani станаха царе на Тохарите/Tochari” ... Ако Кушаните наистина са били на управляващата върхушка на Асиантие и Асите, вероятните предци на съвр.Осетинци, ние не трябва да бъдем изненадани че се откриват, скитски елементи в имената на царете им”. (93) Струва ми се, почти сигурно, че арийския език, използван в Рабатакския надпис е “бактрийски”, и че до този момент - след няколко поколения в Бактрия - Кушаните са приели бактрийския език като свои собствен. Но техните имена, особено тези, завършващи на -shka, очевидно не са бактрийски по произход. Те вероятно принадлежат към друг ирански език, може би сакски или скитски, но че не е абсолютно сигурно”. (94) (Ж.В.: Често срещана наставка заобразуване на имена в тохарски (б)!

Янош Хармата превежда надписа от Дашт-и-Навур (DN I) както следва: “Ера-година] 279, 15-ти [ден от месеца] Горпиасиос (Gorpiaios). Цар на царете, благородния, велик Оемо Такписо Кушански (Ooemo Takpiso, Kuşāņa)…”. (91)

Той предположи че става дума за Вима Кадфис, тъй като все още не се знаеше за управлението и съществуването на владетеля Вима І Такто.

Янош Хармата посочва още и най-важния недовършен бактрийски надпис от Сурх Котал: “Ера-годишна 299, на 9-ия [ден] от [месец] Диос/Dios. Царят на царете великия Оемо Такписо Кушански (Ooēmo Takpiso, Kuşāņa), канал, беше изкопан [тук …]”, и допълва че: “Много е вероятно, Вима Кадфис е починал след завършването на канала и преди завършването на надписа. По този начин, той е започнал неговото строителство, което вероятно е било продължено от неговия наследник Канишка без прекъсване. Затова, надписа, който да удостоверява завършването на строителната дейност, от страна на Вима Кадфис, никога не е бил завършен”. (91)

С надписа от Рабатак, вече може да се коригира предварителното датиране на надписите от Дашт-и Навур, т.е. да се свърже надписа с година 279, от неизвестната Ера, с Вима І Такто.

През 1996/1999 г. Джой Криб, коментира “Неизвестната Ера”: “В надписите на Кушанските царе, могат да се разграничат две “епохи”, различни от ерата на Азес и ерата на Канишка ... След като Кушаните встъпват във владение на бившите индо-скитски и индо-партянски земи… те изглежда са приели напълно различна система за датиране. Два ясни примери за нейната употреба се виждат от Дашт-и Навурския надпис на Вима І Кадфис от годината 279 и Халаския надпис (от Халси в съвр.Кашмир, днес в Пакистан) на Вима ІІ Кадфис от годината 284 или 287. Има и по-малко ясни надписи от Сурх Котал, които изглежда могат да бъдат датирани според същата ера ... Възможно ли е, е по време на царуването на Вима І Такто, Кушаните да използват собствена историческа епоха, свързана със събитие от собствената им история ?.... Връзката на Неизвесната ера с царете Вима І Такто и Вима ІІ Кадфис, предполага, че тя трябва да бъдат призната и като ера на два ранни Кушански надписа, намерени в Матхура. Тези надписи са от 270 ... и 299 г. от тази ера... и се отнасят съответно до “Великият цар” и “Великият цар, цар на царете” ... Ако това датиране на надписите от 270 и 299 г. се приеме, то предоставя ново стеснение на границата в която може да бъде началото на ерата на Канишка. Последната записана датата на Куджала Кадфис е годината 136 от ерата на Азес, в надписа от Таксила, т.е. 78 г.от н.е. Трябва да има най-малко 30 години (270-299) от тази дата, до първата година на ерата на Канишка. Най-ранната възможна дата за

17

това е година 270 - 78 г. от н.е. (т.е. неизвестната ера е започнала през 193 г.пр.н.е. или скоро след това), така че най-ранната възможна дата за ерата на Канишка или година 1, е 107 г.) (95)

Джой Криб разглежда цитираната по-горе година 299, от надписа от Сурх Котал, и годината 284 или 287 от надписа от Халси. (96)

Разглеждането на годината 299, от неизв.ера, за последна година от управлението на Вима ІІ Кадфис, води до противоречива ситуация с датирането на година 1, от ерата на Канишка към 127 г от н.е., т.е. премества я още напред според Хари Фалк. (97) Според заключението на Ричард Салмън (98), ерата “Йона” (гръцката ера) вероятно е започвала в 186/5 г.пр.н.е. (Когато Демитрий I, разгромява империята на Маурите), а ерата на Азес вероятно се равнява на ерата на Викрама и е започвала в 58/57 г.пр.н.е. В резултат на това Джой Криб наскоро оспори, че великия индо-скитски цар Aзес е започнал царуването си в 58/7 г.пр.н.е., и предлага начало на управлението ме в 46 г.пр.н.е. (99), което само по себе си обяснява разликата от 128 години между ерата “Йона” и ерата на Азес (98) и изчислява 299 +2 =127 г.от н.е. (127 г.от н.е. - 299 - 2 + 128 = 46 г. пр.н.е.).

Въпреки това, ако примеме че годината 299, е посредната година от управлението не на Вима ІІ, а на неговия предшественик Вима І Такто (100), то тогава не се получават противоречия за идентифициране на “Неизвестната ера” с ерата “Йона”, започнала през 186/5 г.пр.н.е. и тогава се получава че последната година от царуването му е 112/3 г.от н.е., оставяйки ни достатъчен период от време за царуването на Вима ІІ Кадфис, до началото на управлението на Канишка в 127 г.от н.е., както е посочено на фиг.14 (KE-1 = 127 г.). Като следствие надписа от Халси се отнася за годината 184, както беше разчетено първоначално. (101)

Фигура 14. Управление на различните владетели – индо-скити и кушани Но, както е посочено от Робърт Сениор, началото на ерата “Йона” в 186/5

г.пр.н.е. началото на управление за владетеля на Апрака (Apraca) Виджаямитра (Vijayamitra), а неговата първа година е фиксирана до 12 г.пр.н.е. и продължителността на царуването му е до 19/20 г. от н.е. (Фигура 14). Като следствие великия индо-скитски цар Азес (там не е втори подред по този сценарий)

18

трябва да е управлявал, към 12 г.пр.н.е. а индо-партянския цар Гондофар - до 5 г. пр.н.е., следван после от Абдагас и Гондофар Сас (19/20 – ок. 50 г.). (102) Това води до е още нерешени конфликти в рамките на “казус Б” (вж.таблоцата), тъй като Куджала Кадфис е съвременик на Гондофар, а Вима І Такто – на Гондофар Сас. Поради тези причини Р.Сениор смята че решението по “казус А” (KE1 = 78 г.) би могло да разреши тези въпроси на индо-скитската, индо-партянската и Кушанската хронология (Таблица 1).

Таблица 1.

С приемането че годината 299 (от неизв.ера) е последна година на Вима І

Такто, а не на Вима ІІ Кадфис, се получава че нейното начало е около 245 г.пр.н.е., т.е. по времето, когато Согдиана придобива независимост от гръцката власт. Най-вероятно по време на царуването на Вима І Такто, Кушаните са се върнали към това важно историческо събитие, за да го поставят като начало на ера в собствената си история. На практика годината 184/7 от Халаския надпис, не може да се свърже с ерата на Азес, а по-вероятно – с ерата на Мауес (Мога) (120 - 85 пр.н.е.) (103). Отхвърляйки общоприетото мнение, че монетите с надпис “Сотер Мегас” (Велик Спасител) могат да бъдат идентифицирани с Вима І Такта, Осмунд Бопеарачичи (Osmund Bopearachchi) наскоро предложи хипотезата, че човекът сякъл монетите “Сотер Мегас” е узурпатор (104), силен военоначалник на Куджала Кадфис който е изпратен да управлява завладените индийски територии. Хронологията която този автор предлага за началото на Кушанската империя е, както следва: (105)

Гръцката ера, основана от гръко-бактрийския владател Димитрий (Дхармамитра) 186/5 пр.н.е. Сака-ера или ерата на Викрамa, основана от индо-скитския владетел Азес 57 г. пр.н.е. Управление на Гондофар, основател на индо-партянското царство 21-40 г. Управление на Куджала Кадфис, основател на Кушанската империя 40-95 или 40-90 г. Управление на Вима Такто 95-100 или 90-95 г. Управление на узурпатора сякъл монетите “Сотер Мегас” 97-110 или 105-127 г. Управление на Вима Кадфис 100-127 или 105-127 г. Управление на Канишка I 127-150 г.

Таблица 2.

19

Но, с оглед на авторите, единствената възможност да се запази KE1 = 127 г., е чрез изместване на ерата на Азес, по аналогия с Джой Криб, но имайки предвид, че в годината 299 от надписите трябва да се приписва на Вима I Такто и че в Халатския надпис, неясно записаната година е 184, (а не 187). Този сценарий е означен като “казус” B* (Фигура 14 и Таблица 1). Надписът Khalatse вече не може да се дължи на

Годинити от т.нар. ера на Азес, от нодписа от Халат, трябва да се свържат с Мауес и неговата ера (както е валидно за “казус” А), тъй като самото име на царя не е едобре съхранено в тоци надпис. (101) Определянето за Куджала Кадфис възможност от “казус” В* за използване на ерата “Йона” и изместването и до 172/ 1 г.пр.н.е., т.е. в началото на царуването на Евкратид I (8), (9). С разлика 128 години между ерата “Йона” и ерата на Азес, която започва в 44/43 г. пр.н.е. Непознатият ера, не може да бъде свързана с ерата “Йона”, започва, съобразно “казус” В* в 208/6 г. пр.н.е., когато при Евтидем (7) всички части на Согдиана с изключение на Оксиана източно от Дербент са се освободили от гръко-бактрийското управление.

По отношение на другата “Кушано-Сасанидска ера” е определено началото в 232/3 г.пр.н.е., и интересен анализ по въпроса наскоро бе направен от Марта Картър. (106) Но в този случай се търси връзка на началната 223/4 г. с началото на управлението на Ардашир І, основателя на Сасанидската династия. (107), (108)

На 6-та Европейска конференция за ирански изследвания, проведена във Виена, 18-22 септември 2007 г., Николаус Шиндел представи доклада си “Година 1 от Кушанската ера на Канишка І”. Той информира, че годината 1 на Канишка I Велики трябва да бъде отнесена към 227 г. (109) въз основа на внимателното си изследване на кушано-сасанидското монетосечене (110) и връзката му със Сасанидската нумизматика (111). Според Николаус Шиндел, направеният анализ от Роберт Гьобл (Göbl) (112) (113), (114), макар че се нуждае от известни корекции в някои детайли (110), до голяма степен е достоверен (както беше подкрепен през 1996 г. от Михаел Алрам (115). Освен това, годината 227 от н.е., е изрично посочена в “Спхуджиддвая-юга” (Sphujiddhvaja-yuga) (116) и може да бъде началото на “Кушанската ера”. Франц Грене (Grenet), приема за година-1 от ерата на Канишка, 127 г.от н.е. Той посочи наскоро, че “полунезависимата династия на кушаншаховете, която идва на власт след Бахрам I (273-276 г.), или малко по-късно, може би след въстанието на източните провинции в началото на 280 г. и кампанията на Пероз І (Кушаншах) в Гандхара, която съвпада с ранните години от управлението на “малкия кушански” владетел Васудева II (който Гьобл, може би основателно, нарича Васудева III), чийто монети копират първите емисии на дълго управлявалия противник. (ср. Göbl 1984 г., монети, 555 и 569-70)”. (117)

Куджала Кадфис определено управлява през 1-ви век от н.е. и е бил съвременник на Гондофар Велики. Според надписа от Рабатак, той е прадядо на Канишка І. (67) По този начин, с “казус” C, трябва да бъде извървян огромен път, педя по педя, за да се докаже че Кушанските владетели са приели политиката да избират най-малкия си син, за престолонаследник.

Ако приемем, че дългия живот на Куджала Кадфис, (Чию-Чиу-чуех идентифициран с Куджала Кадфис в китайски източници, които дават информация, че той е починал на възраст над 80 г.), “казус” C (KE1 = 227 г.) е опит да се

20

представи това положение. Съвместимост с установената последователност на монетите е възможно само чрез силно изместване на ерата на Азес в 5 г.от н.е. В резултат на това ерата “Йона”, поради фиксирания период от 128 години между тези две епохи, се измества към 120 г. пр.н.е., към началото на ерата на Мауес. С “казус” C се получава че Васедева не е кушанската император в 230 г., което води до хипотезата, че високопоставен кушански служител е носил името Васудева (може би син на Канишка I) и трябва да е посетили империята Вей (118) в Китай по това време. Но “казус” C вероятно е изключено да бъде възможен с изненадващия Сасанидски релеф от Раг-и-Биби (Шамарх) в северен Афганистан, открит през 2002 г. който показва царски лов на два индийски носорога с очевидно васалния на сасанидския шах, кушански владетел. Както бе посочено от Франц Грене има много голяма вероятност, царствения препускащ ловец, изобразени в този полусъхранен скален релеф, да е Шапур I (240-272 г.). (119) Тази констатация се съгласува добре с откриването на новата, неизвестна до сега монета на Пероз, на чийто реверс е изобразен Оеишо (Oesho)/Шива, а Пероз е с кушанската корона върху главата си. (Фигура 15).

Фигура 15. Монетата на Пероз

Обобщавайки, тези важни изследвания от най-добрите нумизматичнаи

експерти, все още не може да се уточни напълно хронологията на Кушанската империя. Настоящото проучване показва, че е несигурен формулирания “казус” А (началото на Неизвестната ера в 245 г. пр.н.е, ерата “Йона” в 186/5 г.пр.н.е., ерата на Азес = ерата на Викрама, през 58/57 г.пр.н.е., ерата на Канишка = “Сака” ера в 78 г.пр.н.е., Кушанската ера в 227 г.) и “казус” B* (началото на Неизвестната ера в 208/6 г.пр.н.е., ерата “Йона” в 172/1 г. пр.н.е., ерата на Азес, през 44/43 г. пр.н.е., и ерата на Канишка в 127 г.).

Получаването на сигурни, “твърди факти” е илюзорно в случай че радиовъглеродното датиране на свитъците от колекцията на Р.Сениор с С-14, ни дава периода 130 - 250 г. в който те са били писани (120). (Ж.В.: Колекцията на Сениор се състои от 24 будистки свитъка, антология озаглавена “Три пътя на

21

представянето на дхармата”, написани на гандхарски език с писмото “кхарощи” запечатани в глинени съдове и ритуално погребани. Те са много добре съхранени и са писани от един човек. Представляват будистки текстове – “сутри”.)

Началната година на “Кушанската ера” (1) 12, може да бъде представена във всички три сценария: за “казус” А: 78 + (1) 12 = 190 г., за “казус” В* : 127 + 12 = 139 г., и за “казус” C: 227 + 12 = 239 г.

Според “казус” А (първата година на ерата Канишка 1 = 78 г.) В свитъците на Сениор, има отбелязана годината 12 , или 78 + (1) + 12 = 190 г., което съвпада със средата на периода естановен с С-14 радиовъглеродното датиране (2).

Както бе подчертано, началото на ерата на Канишка в 127 г. сл.н.е. е възможно само чрез изместване на ерата на Азес от 58/57 г.пр.н.е. в 44/ 3 г.пр.н.е. (“казус” B*), в случай че Неизвестната ера е започвала в 245 г.пр.н.е. когато Бактрия се е отделила от империята на Селевкидите и основни части на Согдиана са получили независимост от Гръко-Бактрия. Когато “казус” В не е в съответствие, тогава оставя “казус” A, с началото на ерата на Канишка в 78 г. като единствената възможност за запазване на началото на ерата на Азес през 58/57 г.пр.н.е. и ерата “Йона” – в 186/5 г.пр.н.е.

Накрая, коментирам дупликата на Михаил Фьодоров (1) по отношение на изкуствената деформация на черепа наблюдавана при членовете на юечжийския елит и на кушанските владетели, както и резултатите от последните разкопки на обекта Коктепе, намиращ се на 30 км северно от Самарканд. Там беше разкрито аристократично погребение на царица или жрица, живяра в 1 в. век от н.е.

Както съобщава Клод Рапин: “Мишел Гланц от Университета в Колорадо, въз основа на съхранените странични фрагменти от черепа, доказва че починалата е имала прежизнена изкуствена даформация на черепа, която е добре известен белег при номадските погребения, показващ географско и хронологично развитие от Централна Азия до средновековната Западна Европа. В гроба е открит и бронзов котел, което ясно идентифицира “скитския” произход на починалата”. (121)

Изкуствена деформация на черепа е практикувана в Средна Азия през следващите векове, като белег характеризиращ управляващия елит. Това ясно се вижда върху монетите на Кингила, владател на хоните “алхоно” (ефталитите) (фигура 16), сечени в периода 430/440-490 г. (122), (123), (124),. 460-490 г. (125).

Фигура 16. Монета на Кингила

Позовавайки се на съобщеното за ефталитите във “Вей-шу” гл. 102, стр. 2275,

“Чжоу-шу” гл. 50, стр. 918, “Бей-ши” гл. 97, стр.3230-31; и “Суй-ши”гл. 83, стр. 1854 (Яда (Yada) във “Вей-шу”, “Чжоу-шу”, “Бей-ше”, и Ида (Yida) в “Суй-шу”), се вижда, че те са “клон на Да Юечжите”. Но Етиен дьо ла Васире посочва, че

22

“описание на Ефталитите като клон на Да Юечжите е убедително интерпретирано от К.Еноки (К. Enoki) (129), в смисъл, че в 6-ти век те заемат бившите територията на Да Юечжите в Бактриана или Тохаристан”. Освен това енциклопедията “Тондян” (Tongdian) която обобщава оригиналния текст във “Вей-шу” допълва: “Яда е името на народа и страната, те са или подразделение на “Гаоцзю” (Gaoju) или са част от Да Юечжи. Те произхождат от земите разположени на север от китайската граница и достигат на юг до планината Цзиншан (Ж.В.: Jinshan 金山, Златната планина, което Л.Гумильов цитира по безобразен начин като Алтай. Само че Цзиншшан не е Алтай, а хребеда Карлъктаг – най-източните склонове на Тяншан. Там по-късно се заселва и племето на Ашина. Другата вероятност е това да е планината Алтънтаг (阿尔金山 Ā ěr jīnshān), на юг от Турфан и Лоб-нор, отделяща Таримската от Цайдамската котловина!) Те са разположени на запад от Хотан”. (Ж.В.: Или първоначлно са обитавали земите северно от Цзиншан, т.е. района на Турфан и бившата федерация Цзюйши, а после са се преселили на запад от Хотан!) Така, Етиен дьо ла Васире смята че посочената връзка на ефталитите с “Гаоцзюй” (Гаогюй, протокиргизите), във “Вей-шу” показва че те са тюркско племе, вероятно огури”. (130) (Ж.В.: Категорично произволен извод! Но такава връзка има, едно от ефталитските племена са гургарите (пракиргизите) дали името на щата Гуджарат в Индия.)

Относно изявлението на Михаил Фьодоров за “елементарния гаф, изразаващ се в приемането че народа Сака е завладял гръцка Бактрия” (1), има и археологически доказателства за това, открити при разкопките на Ай Ханум и Самарканд, за което Клод Рапин казва: "В източната част на

Гръко-бактрийското царство, около град Ай Ханум е открит древен град, може би първия който е бил нападнат от номади, като се наблюдават доказателства за две последователни нападения, свързани с ограбване, открити в руините на царската хазна ... всяко едно от тези събитие съответства на различни чужди групи номади ... Първата инвазия е извършена от номади със скитски произход, тъй като в 145-144 г. пр.н.е., е откирт един сребърен слитък в хазната, носещ надпис от рунически тип ... подобно на по-стария (чашата), намерена в Исък-кул в Седморечието ... Няколко години по-късно, втора номадска вълна, която съответства на Юечжите (Yuezhi, Yüeh chihs) от китайските източници (Тохари в класическите източници), следват същия път и слагат окончателно края на градския живот в елинистическата град Ай Ханум (Евкратидия) ... нашествениците от района на Самарканд, след 145 г. пр.н.е. се различават от първите номади завладели Ай Ханум ... обикновено се приема, че този клон на номадските племена са Сакарауките на гръко-римските историци, или близка до тях “група”. (131)

Бъдещите изследвания и археологията ще покажат, как Юечжите в 130/129 г. пр.н.е. завладяват Дася (Daxia) и бившата Гръко-Бактрия от изток (през

23

Комедските планини и р.Окс), както и от запад (след преминаване през долините на реките Зерафшан и Кашкадаря в Согдиана), по аналогия с предишните завоевания извършени от племената Сака в 145-140 г. пр.н.е.

Благодарности:

На първо място, авторът благодари на Михаил Фьодоров за дупликата, което

стимулира написването на “тези бележки”. Освен това, авторът благодари на Клод Рапин, Николаус Шиндел, Робърт Сениор, Никълъс Симс-Уилямс и Клаус Вондровец за ползотворните дискусии и за предварителното предоставяне на свои бъдещи публикации. Критичният прочит на ръкописа на настоящата статия от Робърт Сениор ми бе много полезен. Клод Рапин също направи някои допълнения в ръкописа ми, и предостави последните публикации на Осмунд Бопеачичи и Франц Грене. Клаус Вондравец ми помогна чрез предоставяне на голям брой копия на публикувани, но иначе недостъпни за мен публикации, по-специално последните публикации на Гудрун Мелцер и Етиен дьо ла Васире.

Критичното четене и допълненията към кончателния ръкопис направени от Робърт Брейси, заслужава моята признателност. Авторът не можеше да изложи своята теза ако трябваше да съкрати ръкописа, за да се позволи публикуването му в списанието на Ориенталското Нумизматично общество (ONS). Авторът благодари на Стан Горън, редактор на списанието на ONS, който публикува оригиналният текст, без съкращения в ONS. (webseite: www.onsnumis.org ).

Бележки:

1 Фьодоров 2008 2 Льошнер/Loeschner 2007 г. 3 Търн/Tarn 1951, стр. 283. 4 Тордай/Torday 1997, стр. 385-386. 5 Валтер 2006 г., стр. 6. 6 Мухамедиянов 1994 г., стр. 266. 7 Бопеарачичи/Bopearachchi 1991 / 2, стр. 13. 8 Сениор 2004 г., стр. 5. 9 Сениор 2005 / 6 г., стр. XV. 10 Грене/Grenet и Рапин/Rapin 2001 г. 11 Рапин/Rapin и Рахманинов/Rakhmanov 2002 г. 12 Рапин/Rapin, Бао/Baud, Грене/Grenet и Рахманинов 2006 г. 13 Пугаченкова1966 г., цитирани в реф. 47, стр. 102. 14 Възпроизвежда се с разрешение от Клод Рапин. Тази карта е публикувана

в: Рапин/Rapin 2007 г., стр. 30. 15 Рапин 2007 г., стр. 48. 16 Бернар 2006 г., стр. 66. 17 Бенджамин 2007, стр. 164-166. 18 Заднепровский 1999 г., стр. 3-6. 19 Гробовете със страничен ниша, в руски “подбой” (справка 12) 20 Лу/Lu 2002, стр. 21-22.

24

21 Ю Тайшан 2006 г., стр. 6. 22 Тордай/Torday 1997 г., стр. 301 и 306. 23 Бенджамин 2007, стр. 214-215. 24 Ю Тайшан 2006 г., стр. 12. 25 Нараин 2000 г., стр. 38, цитиран от Бенджамин 2007 г., стр. 207, 221. 26 Тордай 1997, стр. 108. 27 Малъри и Maир 2000, стр. 56. 28 Абдулаев 2007, стр. 84-86. 29 Бенджамин 2007 г., стр. 189. 30 Кл.Рапин, 1992, стр. 287-294. 31 Тордай 1997, стр. 389-392. 32 Рапин 2007, стр. 48-49: “... Гръко-бактрийската царство ... очевидно е било

превзето през два маршрута: първият, е най-прекия път от Китайски Туркестан към Бактрия, и идва от север през източната част на долината на Каратегин в Таджикистан, или “Комедите” (Comedai) на древните автори, втория, върви от запад, от северните райони, по различните пътища, които идват от Седморечието или Ферганската долина, през Уструшана (между Сърдаря и Джизак) към Зерафшанската долина. През същия период, западната част на Гръко-бактрийското царство е подложено на натиск от партите”.

33 Клод Рапин (лично съобщение от 17 март, 2008 г.). Той смята да развие това свое становище в “Проучване на картографската организация на Средна Азия, по описанието на Чжан Цзян” (под печат).

34 Тиери 2005 г. 35 Грене 2006 г., стр. 334: “За определянето мястото на Гаофу/Gaofu,

решението е много по-просто, като се отчита директно замяна на това име с близкозвучаща дума: Това е един и същ регион, Kuftān в арабски източници, планинския район на Kuhitang (Oxiens montes, Оксийски плании на Птолемей), или басейна на р.Шерабаддаря и вероятно долното течение на Сурхандаря. *Кâu-b’iu, *kauh-bôh, трябва да отразяват древните ирански форма *kaufa - планина, хълмиста страна. Форма Kuftān съдържа иранската надставка -ān за мн.ч., в согдийски заменена с -t.”

36 Грене 2006 г., картата на стр. 341. 37 Грене 2006 г., стр. 339 и бел. 39 предоставяне на китайски препратки 38 Грене 2006 г., стр. 339. 39 Грене 2006 г., стр. 340 и бел. 40: “Лаконичната фраза на Юстин, в "Пролог

към Книга 42": "reges Tocharorum Asiani interitusque Saraucarum", вероятно трябва да тълкуваме че, временно е премахнато доминирането на Юечжите, който са се подчинили на Асите (Аланите)?”

40 Лу 2001 г., стр. 277. 41 Ю Тайшан 1998 г., стр. 30 и бел. 33 на стр. 41. 42 Също така е цитиран от Хил/Hill 2003. 43 Ю Тайшан 1998, бел. 50 на стр. 43. 44 Ю Тайшан 1998 г., Въведение стр. 1-2. 45 Ю ТАйшан 2000, Въведение стр. 1-2. 46 Пугаченкова, Дар, Шарма, и Джоенда 1994, стр. 339-345. 47 Ставиский 1979, стр. 91-103.

25

48 Гош 2006 г. 49 Абдулаев 2003), бележка под линия 15: “Възможно е, косата позиция на

окото, да е била подсилена от изкуствената черепна деформация”. 50 Ртвеладзе 1997 г., цитиран в “ONS Бюлетин” 160, стр. 9 (Ориенталско

Нумизматично общество, Лятото на 1999). 51 Получени в 57-мия търг от Х.Д. Раух, Виена, Австрия, партида №. 89, (4-ти

април, 1996 г.) 52 Гьобл/Göbl 1978, том. 2, илюстр.113, монета № 2324. 53 Алрам/Alram 1986 г., стр. 294-295 и илюстр.40, монета № 1263. 54 Дарени на автора от “Indus-numis”, Великобритания (юни 2007 г.). 55 Ставиский 1979 г., фигура 55 и стр. 83 56 Зайпел/Seipel 1996 г., стр. 316, ABB. 178. 57 Може би, пребиваващи като “малки царе, подчинени на Кушанския

врладетел” в оазиса Шиберган, разположен западно от Бактра/Балх, в района на Тиля-тепе (“златния хълм”) проучен през 1979 г. от съвместната съветско-афганистанска експедиция, и археологическия екип под Виктор Сарианиди. Описани са 6 погребения: SCHILTZ 2006.

58 Сениор 2001,том. II, стр. 219, монети B4.1D и B4.2D. Фотографиите на монетите са взети от Уолт Добинс (Робърт Сениор, лично съобщение от 30 януари 2008 г.).

59 Ставиский 1979 г., стр. 90-103 и фигура 75. 60 Криб 1993, илюстр.XXVII, монети № 155 и 156. 61 Алрам1986 г., стр. 302 илюстр.41, монета № 1283. 62 Сениор 2001, Vol. II, стр. 219: монета №. B3.1T. 63 Абдулаев 2007, стр. 89-94. 64 Пугаченкова, Дар, Шарма, и Джоенда 1994 г., стр. 341, фигура 11. 65 Ртвеладзе 2007, стр. 89-94. 66 Криб 2007, стр.. 352-353, фигури 77 и 82, и т. 365. 67 Симс-Уилямс и Криб 1995/96 68 Криб1993 г., стр. 131. 69 Сениор 2001,том. I, стр. 108-110 70 Матингли 1928, стр. 294 илюстр.XL / 1 71 Получена от магазин "Numismatica", Виена, Австрия, април 1970 г.. 72 Получени на CNG Търг 180, партида 121, 23 януари, 2008. 73 Кънингам 1893 / 4, стр. 113. 74 Сениор 2001, Vol. II, стр. 220, монети B11.1 и B11.2. 75 Зеималь 1999 г., стр. 240. 76 “Afghanistan, les trésors retrouvés“ (Афганистан, скритите съкровища)

(Национален музей за Азиатско изкуство - Гиме, Париж, Франция, 2006), експозе 95 и стр. 276.

77 Гьобл/Göbl 1993, стр. 22-23. 78 Гарднър 1886 г. 79 Пури 1994 г., стр. 248. 80 Сениор 1997 г., бележка под линия 24: “Най-неправдоподобно се предлага

от някои учени, че това споменаване на “Принц Капа” е препратка към “Kadphises Кара Kujula”. С хронологията предложи тук би било невъзможно, ако надписа от

26

Тахт-и Бахи (Takht-I Bahi) е датиран в една епоха, започваща около 129/8 г. пр.н.е. и се отнасят до Гондофар І. Надписът ще е писан около 25 пр.н.е. и, тъй като вероятнта дата на възкачавнето на Куджала Кадфис е около 25 г. пр.н.е. Въпреки това, аз възприемам това като невъзможно, тъй като надписа е почти сигурно, датиран в ерата на Азес-Викрама. Как ще обясним че един велик владетел, че посвети този надпис на свой противник от различна етническа група?”

81 Сениор 2001,том. I, стр. 125 82 Бенджамин 2007, стр. 184-185. 83 Според Клод Рапин (лично съобщение от 17 март, 2008 г.), “трябва да бъде

уточннено..., които първоначално дойдоха от другата страна на река Яксарат/Jaxartes (Сърдаря), която е граница между Саки и Сагдийци и е окупирана от Саките, но само Сакарауките, без асинатиге, пасиантие и тохарите”.

84 Клод Рапин 2007 г., стр. 58, бележка под линия 43: “етнонима” [P]asianoi вероятно е погрешно форма получена от сливането на гръцкото "или" {в гръцкото писмо η “ета” може да се сбърка с π “пи”} или първоначалната форма е била *Asianoi" ("Asioi или Asianoi") ... "

85 Бенджамин 2007, с. 186-187. 86 Лериш/Leriche 1988 г., стр. 341. 87 Абдулаев 2007 г., стр. 75. 88 Клод Рапин, л.съоб. от 31 март, 2008. 89 Симс-Уилямс 1998 90 Сениор 2000 г., стр. 62. 91 Хармата 1994 г., стр. 418-420 и 422-427. 92 Малъри и Maир 2000, фигура 160 стр. 301. 93 Симс-Уилямс 2002 г., стр. 240. 94 Никълъс Симс-Уилямс, л.съоб. 27 март, 2008. 95 Криб 1999 г., стр. 201-202 96 Криб 1992 г. 97 Фалк 2001. 98 Салмън 2005 г., стр. 366 и 370. 99 Криб 2005 г., стр. 214. 100 Брейси 2004: Изобилие на ценна информация, по-специално и за надписи,

се намира на интернет-страницата на Робърт Брейси: www.kushan.org , по-специално в есето “Ново откритие и нов проблем”, където се разглежда ндпис UE 299 на Вима І Такто.

101 A най-важното в разказ на Франке/Francke 1914, стр. 94-95: “На 25 септември, ние вървяхме към Халси (Khalatse), на десния бряг на Инд. ... Пристигнахме в Халат точно навреме, за да предотвратим разбиването на камъните съдържащи най-старите надписи на Ладак. Има няколко скали близо до моста при Халси, където имаше древни надписи на “кхарощи”, и един древен надпис на “брахми”. При строежа на новия мост, много от скалите, някои с древни надписи са били вече взривени, а други се подготвяха за взривяване. Говорих с хората и властите от Халси, като ги убедих да съхранят тези ценни надписи.

Напаривхме фотографии на надписите. Изпратихме ги на проф.Рапсън от Кембридж. ….Той пише в писмото си от 23 септември 1910 г., както следва: Съвсем ясно се чете титлата “Махараджа” (Maharajasa), след което следва име

27

започващо с “А” и завършващо с оконч.за род.пад. Името на царя не е много ясно. Датата също не е много ясна ….като 100 + 20 + 20+ 20 + 4 [3], е да се каже, 184 или 187 “.

102 Сениор 2005 / 6, стр. VI - IX. 103 Сениор 2005 104 Авторът благодари на Клод Рапин, за тази препратка и осигуряването на

достъп до тази скорошна публикация. 105 Бопеарчичи/Bopearachchi 2007 г. 106 Картър, 2006, с. 81-84. 107 Симс-Уилямс 2006 / 7, стр. 5-6. 108 Симс-Уилямс 2007 / 8 109 Николаус Шиндел (Nikolaus Schindel), л.съоб.: 11 януари, 2008. 110 Шиндел 2005 111 Шиндел 2004, стр. 245-248. 112 Гьобл/Göbl 1984 г. 113 Гьобл/Göbl 1993 114 Гьобл/Göbl 1999 115 Алрам/Alram 1996 г., стр. 124. 116 Фалк/Falk 2001 г. 117 Грене, Лий, Мартинес, Ори, 2007, № 16 на стр. 259-260. 118 Пулейбленк/Pulleyblank 1968 119Грене, Лий, Мартинес, и Ори 2007 г., стр. 257-261. 120 Алона, Салмън, Якобсен, и Цоппи/Zoppi 2006 г. 121 Рапин 2007 г., стр. 30. 122 Мелцер 2006, с. 258-260. 123 Вондровец/Vondrovec 2005, с. 251-253. 124 Вондровец 2007 г. 125 Грене 2002 г., стр. 221. 126 Получена от антиквар и експерт-нумизмат Щефан Небехай от Виена,

Австрия (август 2005 г.). 127 Консултация на Сениор (Butleigh Court, Somerset, UK, List Winter 2001,

#172). 128 Гьобл 1967 г., Num.№ 43 = емисии 43. 129 Еноки 1970 130 Васире/Vaissière 2007 г., стр. 120 и 121. 131 Рапин 2007 г., стр. 50.

компютърен превод с “Google” – Ж.Войников (28.09.2011 г.)

Литература: Abdullaev 2003 Kazim Abdullaev, “Nana in Bactrian Art – New Data on Kushan

Religious Iconography based on the material of Payonkurgan in Northern Bactria“,Silk Road Art an Archaeology No. 9, pp. 15-38 (The Institute of Silk Road Studies, Kamakura, Japan, 2003)

28

Abdullaev 2007 Kazim Abdullaev, “Nomad migration in Central Asia“, pp. 73-98 in ”After Alexander: Central Asia Before Islam“, edited by Joe Cribb and Georgina Herrmann (The British Academy of Sciences, 2007)

Allon, Salomon, Jacobson Mark Allon, Richard Salomon, Geraldine Jacobsen, and Ugo Zoppi, and Zoppi 2006 “RADIOCARBON DATING OF KHAROSTHĪ FRAGMENTS FROM THE SCHØYEN AND SENIOR MANUSCRIPT COLLECTIONS”, presented at the International Association of Buddhist Studies Conference, London, England, Aug. 31st, 2006.

Alram 1986 Michael Alram, “NOMINA PROPRIA IRANICA IN NUMMIS –Materialgrundlagen zu den iranischen Personennamen auf antiken Münzen“, IRANISCHES PERSONENNANMENBUCH Band IV, edited by Manfred Mayrhofer and Rüdiger Schmitt (Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Vienna, 1986)

Alram 1996 Michael Alram, “Die Geschichte Ostirans von den Griechenkönigen in Baktrien und Indien bis zu den iranischen Hunnen (250 v. Chr. – 700 n.Chr.)”, p. 124, in: “Weihrauch und Seide”, Wilfried Seipel ed., (Kunsthistorisches Museum Wien, Vienna, 1996)

Benjamin 2007 Craig G.R. Benjamin, “THE YUEZHI – Origin, Migration and the Conquest of Northern Bactria”, Silk Road Studies XIV (Brepols, 2007)

Bernard 2006 Paul Bernard, “La colonie grecque d’Aï Khanoum et l’hellénisme en Asie centrale“, pp. 55-67 in “Afghanistan, les trésors retrouvés“ (Musée national des Arts d’asiatiques - Guimet, Paris, France, 2006)

Bopearachchi 1991/2 Osmund Bopearachchi, “The Euthydemos’ Imitations and the Date of Sogdian Independence”, in Silk Road Art and Archaeology Vol. 2, pp. 1-21 (The Institute of Silk Road Studies, Kamakura, Japan, 1991/2)

Bopearachchi 2007 Osmund Bopearachchi, “Some Observations on the Chronology of the Early Kushans”, pp. 41-53 in “Des Indo-Grecs aux Sassanides: données pour l’histoire et la géographie historique”, Res Orientales Vol. XVII (Le Groupe pour l’Étude de la Civilisation du Moyen-Orient, 2007)

Bracey 2004 Robert Bracey, “Short topics and Kushan History / Is the Azes Era to be dated to 58BC? / A new discovery and a new problem”, published on the website: www.kushan.org

Carter 2006 Martha L. Carter, “Notes on Kusana Chronology and the Bactrian Era”, Journal of Inner Asian Art and Archaeology Vol. 1, edited by Lilla Russel-Smith and Juditha A. Lerner (Produced by the Circle of Inner Asian Arts for Brepols, 2006)

Cribb 1992 Joe Cribb, “Numismatic Perspectives on Chronology in the Crossroads of Asia“, paper at the Crossroads of Asia Conference, Cambridge, October 1992, published in “Studies in Gandharan and Kushan Art: East-West Encounters at the Crossroads of Asia”, edited by E. Errington.

Cribb 1993 Joe Cribb, “The ‘Heraus’ coins: their attribution to the Kushan king Kujula Kadphises, c.AD 30-80”, pp. 107-134 and Plates XXIII-XXVII in “Essays in Honour of Robert Carson and Kenneth Jenkins”, Eds. Martin Price, Andrew Burnett and Roger Bland (Spink, London, 1993)

Cribb 1999 Joe Cribb, “THE EARLY KUSHAN KINGS: NEW EVIDENCE FOR CHRONOLOGY – Evidence from the Rabatak Inscription of Kanishka I”, pp. 177-205, in “Coins, Art and Chronology – Essays on the pre-Islamic History оf the Indo-Iranian

29

Borderlands”, Eds. Michael Alram and Deborah E. Klimburg-Salter (Österreichischer Verlag der Wissenschaften, Vienna, Austria, 1999)

Cribb 2005 Joe Cribb, “The Geek Kingdom of Bactria“, pp. 207-225 in “Afghanistan, ancient carrefour entre l’est et l’ouest”, eds. Osmund Bopearachchi and Marie-Françoise Boussac (Brepols, Turnhout, Belgium, 2005)

Cribb 2007 Joe Cribb, “Money as a Marker of Cultural Continuity and Change in Central Asia”, pp. 333-375 in ”After Alexander: Central Asia Before Islam“, edited by Joe Cribb and Georgina Herrmann (The British Academy of Sciences, 2007)

Cunningham 1893/4 Sir A. Cunningham, “Later Indo-Scythians“, Numismatic Chronicle 1893-1894 (reprint: Complete Works of Alexander Cunningham, No. 11, edited by Prof. A.K. Narain, Indological Book House, Varanasi, India, 1962)

Enoki 1970 K. Enoki, “The Liang chih-kung-t’u on the Origin and Migration of the Hua or Ephtalites”, pp. 37-45 in Journal of the Orientyl Society of Australia Vol.7.1 (1970)

Falk 2001 Harry Falk, “The yuga of Sphujiddhvaja and the era of the Kusânas”, Silk Road Art and Archaeology Vol. 7, pp. 121-136 (2001)

Fedorov 2008 Michael Fedorov, “A rejoinder to the article of Dr. Hans Loeschner”, to be published in ONS Journal 195 (Oriental Numismatic Society, Spring 2008)

Francke 1914 A.H. Francke, “Antiquities of Indian Tibet”, Archaeological Survey of India, New Imperial Series, Vol. XXXVIII (Calcutta, India, 1914)

Gardner 1886 Percy Gardner, “The Coins of the Greek and Scythic Kings of Bactria and India in The British Museum” (The British Museum Catalogue, London, 1886)

Ghose 2006 Madhuvanti Ghose, “Nana: The ‘Original’ Goddess on the Lion”, pp. 97-112 in the Journal of Inner Asian Art and Archaeology Vol. 1, edited by Lilla Russel-Smith and Juditha A. Lerner (Produced by the Circle of Inner Asian Arts for Brepols, Turnhout, Belgium, 2006).

Göbl 1967 Robert Göbl, “DOKUMENTE ZUR GESCHICHTE DER IRANISCHEN HUNNEN IN BAKTRIEN UND INDIEN“ (Otto Harrassowitz, Wiesbaden, Germany, 1967)

Göbl 1978 Robert Göbl, “Antike Numismatik“ (Battenberg, Munich, 1978) Göbl 1984 Robert Göbl, “MÜNZPRÄGUNG DES KUŠĀNREICHES“

(Österreichische Akademie der Wissenschaften, Vienna, Austria, 1984) Göbl 1993 Robert Göbl, “Donum Burns: Die Kušanmünzen im Münzkabinett Bern

und die Chronologie” (Fassbaender, Vienna, 1993) Göbl 1999 Robert Göbl , “THE RABATAK INSCRIPTION AND THE DATE

OF KANISHKA”, pp. 151-175, in “Coins, Art and Chronology – Essays on the pre-Islamic History f the Indo-Iranian Borderlands”, Eds. Michael Alram and Deborah E. Klimburg-Salter (Österreichischer Verlag der Wissenschaften, Vienna, Austria, 1999)

Grenet 2002 Frantz Grenet, “Regional interaction in Central Asia and Northwest India in the Kidarite and Hephthalite periods”, pp. 203-224 in “Indo-Iranian Languages and Peoples”, edited by Nicholas Sims-Williams, Proceedings of the British Academy Vol. 116 (Oxford University Press, 2002)

Grenet 2006 Frantz Grenet, “Nouvelles Données sur la Localisation des Cinq Yabghus des Yuezhi: L’Arrière Plan Politique de L’Itinéraire des Marchands de Maès Titianos”, pp. 325-341, Journal Asiatique 294.2 (2006)

30

Grenet, Lee, Martinez Frantz Grenet, Jonathan Lee, Philippe Martinez, and François Ory, “The and Ory 2007 Sasanian relief a Rag-i Bibi (Northern Afghanistan)”, pp. 243-267 in “After Alexander – Central Asia Before Islam”, eds. Joe Cribb and Georgina Herrmann (Published for The British Academy by Oxford University Press, 2007)

Grenet and Rapin 2001 F. Grenet, C. Rapin, “Alexander, Aï Khanum, Termez: Remarks on the Spring Campaign of 328”, pp. 79-89 in “Alexander’s Legacy in the East.Studies in Honour of Paul Bernard, eds. O. Bopearachchi, C.A. Bromber, and F. Grenet. Bulletin of the Asia Institute Vol. 12 (2001)

Harmatta 1994 János Harmatta, “Languages and Literature in the Kushan Empire”, pp. 417-440 in “History and Civilizations of CENTRAL ASIA Vol. II – The development of sedentary and nomadic civilizations: 700 B.C. to A.D. 250”, Ed. János Harmatta with Co-Eds. P.N. Puri and G.F. Etemadi (UNESCO Publishing, Paris, France, 1994)

Hill 2003 John E. Hill, “The Western Regions according to the Hou Hanshu, The Xiju juan – ‘Chapter on the Western Regions’ from Hou Hanshu 88”, Section 13 “The Kingdom of the Da Yuezhi / the Kushans (University of Washington, USA, Second Edition, September 2003), Section 13 “The Kingdom of the Da Yuezhi”.

La Vaissière 2007 Étienne de La Vaissière, ”Is there a ”Nationality of the Hephtalites”?, pp.119-131 in BAI.

Leriche 1988 P. Leriche, “Bactria in the Pre-Islamic Period”, pp. 339-343 in Encyclopaedia Iranica, New York, vol.III (1988)

Loeschner 2007 Hans Loeschner, “A new Oesho/Shiva image of Sasanian ‘Peroz’ taking power in the northern part of the Kushan empire”, ONS Journal 192, pp. 22-24 (Oriental Numismatic Society, Summer 2007)

Liu 2001 Xinru Liu, “Migration and Settlement of the Yueshi-Kushan: Interaction and Interdependence of Nomadic and Sedentary Societies“, Journal of World History Vol. 12, No.2, pp. 261-292 (University of Hawai’i Press, 2001)

Lu 2002 Enguo Lu, “The Podboy Burials found in Xinjiang and the Remains of the Yuezhi”, CIAA Newsletter No. 15 (Circle of Inner Asian Art, SOAS, London, June 2002)

Mallory and Mair 2000 J.P. Mallory and Victor H. Mair, “The Tarim Mummies” (Thames & Hudson, London, 2000)

Mattingly 1928 Harold Mattingly, “Roman Coins – From the earliest times to the fall of the Western Empire“ (Methuen & CO Ltd., London, 1928, reprint 1962)

Melzer 2006 Gudrun Melzer, “A Copper Scroll Inscription from the Time of the Alchon Huns”, pp. 251-314 and Plates XXXIII-XXXVIII in “Manuscripts in the Schøyen Collection, Buddhist Manuscripts, Volume III”, ed. Jens Braavig (Hermes Publishing, Oslo, Norway, 2006)

Mukhamedjanov 1994 A.R. Mukhamedjanov, “Economy and social system in Central Asia in the Kushan Age”, pp. 265-290 in “History and Civilizations of CENTRAL ASIA Vol. II – The development of sedentary and nomadic civilizations: 700 B.C. to A.D. 250”, ed. János Harmatta with co-eds. P.N. Puri and G.F.Etemadi (UNESCO Publishing, Paris, France, 1994)

Narain 2000 A.K. Narain, “The Tokharians” (Shillong, 2000)

31

Pugachenkova 1966 Galina A. Pugachenkova, “Zur Ikonographie des Herajos (Zu einigen Fragen der Fühgeschichte der Kuschandynastie), Bibliotheca Classica Orientalis, Heft 4, (Berlin, 1966)

Pugachenkova, Dar, Sharma, G.A. Pugachenkova, S.R. Dar, R.C. Sharma, and M.A. Joyenda, and Joyenda 1994 “KUSHAN ART“, pp. 331-395, in “History and Civilizations of CENTRAL ASIA Vol. II – The development of sedentary and nomadic civilizations: 700 B.C. to A.D. 250”, Ed. János Harmatta with Co-Eds. P.N. Puri and G.F. Etemadi (UNESCO Publishing, Paris, France, 1994)

Pulleyblank 1968 E.G. Pulleyblank, “Chinese Evidence for the Date of Kanishka“ , Seminar on the Date of Kanishka, University of London, April 1960, published in “Papers on the Date of Kanishka”, Ed. A.L. Basham (Leiden, Netherlands, 1968)

Puri 1994 P.N. Puri, “THE KUSHANS“, pp. 247-263, in “History and Civilizations of CENTRAL ASIA Vol. II – The development of sedentary and nomadic civilizations: 700 B.C. to A.D. 250”, Ed. János Harmatta with Co-Eds.P.N. Puri and G.F. Etemadi (UNESCO Publishing, Paris, France, 1994)

Rapin 1992 Claude Rapin, La Trésorerie du palais hellénistique d'Aï Khanoum. L'Apogée et la chute du royaume grec de Bactriane, Fouilles d'Aï Khanoum VIII,

Mémoires de la Délégation archéologique française en Afghanistan XXXIII (Paris, 1992) Rapin 2007 Claude Rapin, “Nomads and the Shaping of Central Asia: from the

Early Ion Age to the Kushan Period”, pp. 29-72, in “After Alexander – Central Asia Before Islam”, eds. Joe Cribb and Georgina Herrmann (Published for The British Academy by Oxford University Press, 2007)

Rapin, Baud, Grenet and Claude Rapin, Aymon Baud, Frantz Grenet, Sh.A. Rakhmanov, “Les Rakhmanov 2006 recherches sur la région des Portes de Fer de Sogdiane: bref état des questions en 2005“, IMKU Vol. 35, pp. 91-101 (Taschkent, 2006).

Rapin and Rakhmanov 2002 C. Rapin and Sh. Rakhmanov, “Alexandre le Grand aux Portes de Fer en Sogdiane”, pp. 45-49 in Shakhrisabz Shakhrinning Zhakhon Tarikhida Tutgan Ûrni (Tashkent, 2002, in Russian).

Rtveladze 1997 Eduard V. Rtveladze, with contributions from V.A. Livshits and Iu.G. Vinogradov, “On the Interpretation of the Words Σαναβ and Αντειχ on the Tetradrachms of Heraios/Hios”, in “Numizmatika Tsentral’noĭ Azii” (Numismatics of Central Asia), 2nd issue (Tashkent, 1997)

Rtveladze 2007 Edvard Rtveladze, “Monetary Circulation of Ancient Tokharistan”, pp.389-397 in ”After Alexander: Central Asia Before Islam“, edited by Joe Cribb and Georgina Herrmann (The British Academy of Sciences, 2007)

Salomon 2005 R. Salomon, “The Indo-Greek Era of 186/5 BC in a Buddhist Reliquary Inscription”, pp. 359-401 in “Afghanistan, ancient carrefour entre l’est et l’ouest”, eds. Osmund Bopearachchi and Marie-Françoise Boussac (Brepols, Turnhout, Belgium, 2005)

Schiltz 2006 Véronique Schiltz, “Tillia tepe, la «Colline de l’or», une nécropole nomade”, pp. 69-80 in “Afghanistan, les trésors retrouvés“ (Musée national des Arts d’asiatiques - Guimet, Paris, France, 2006)

Schindel 2004 Nikolaus Schindel, “Sylloge Nummorum Sasanidarum Vol. 3, Shapur II. – Kawad I. / 2. Regierung“ (Österreichische Akademie der Wissenschaften, Vienna, Austria, 2004)

32

Schindel 2005 Nikolaus Schindel,“ADHUC SUB IUDICE LIS EST? – ZUR DATIERUNG DER KUSHANO SASSANIDISCHEN MÜNZEN“, pp. 217-242 in Numismatische Zeitschrift Vol. 113/114, (Österreichische Numismatische Gesellschaft, Vienna, Austria, 2005)

Senior 1997 R.C. Senior, “From Gondophares to Kanishka – A re-interpreation of the chronology based on new numismatic evidence“, pp. 1-33 (R. Senior, Butleigh Court, Glastonbury, Somerset, UK, 1997)

Senior 2000 R.C. Senior, “The Coinage of Hermaios and its imitations struck by the Scythians”, Classical Numismatic Studies No. 3 (Classical Numismatic Group, Lancaster, Pennsylvania and Londa, 2000)

Senior 2001 Robert C. Senior, “Indo-Scythian Coins and History“, 3 volumes (Classical Numismatic Group, Lancaster, Pennsylvania, USA, and London, England, 2001)

Senior 2004 Robert C. Senior, “The Indo-Greek and Indo-Scythian King Sequences in the Second and First Centuries BC”, ONS Supplement to Newsletter 179, pp. 1-24 (Oriental Numismatic Society, Spring 2004)

Senior 2005 Robert C. Senior, “Maues, the first (Indo-)Scythian king of India [c. 120 - 85 BCE]”, contribution for ENCYCLOPÆDIA IRANICA, Ed. Ehsan Yarshater (2005)

Senior 2005/6 Robert C. Senior, “INDO-SCYTHIAN COINS AND HISTORY“, Volume ІV (pre-publication copy, Oct. 2005, published by Classical Numismatic Group, Lancaster, Pennsylvania, USA, and London, England, 2006)

Seipel 1996 “Weihrauch und Seide”, Wilfried Seipel ed. (Kunsthistorisches Museum Wien, Vienna, 1996)

Sims-Williams 1998 Nicholas Sims-Williams, “Further Notes on the Bactrian Inscription of Rabatak, with an Appendix on the Names of Kujula Kadphises and Vima Taktu in Chinese”, pp. 79-95 in Proceedings of the Third European Conference of Iranian Studies, Part 1: Old and Middle Iranian Studies (Wiesbaden, 1998).

Sims-Williams 2002 Nicholas Sims-Williams, “Ancient Afghanistan and its invaders: Linguistic evidence from the Bactrian documents and inscriptions“, pp. 225-242 in “Indo-Iranian Languages and Peoples”, edited by Nicholas Sims-Williams, Proceedings of the British Academy Vol. 116 (Oxford University Press, 2002)

Sims-Williams 2006/7 Nicholas Sims-Williams, “News from Ancient Afghanistan”, pp. 5-10, The Silk Road Vol. 4, No. 2 (Silkroad Foundation, Saratoga, California, USA, Winter 2006-2007)

Sims-Williams 2007/8 Nicholas Sims-Williams, “The Bactrian era of 223 C.E. – some numismatic considerations”, t.b.p. in Proceedings of the conference “Coins of the Silk Road”, Shanghai, China, Nov. 2006, private communication Aug. 14th, 2007 and March 13th, 2008 (revised version).

Sims-Williams and Cribb Nicholas Sims-Williams and Joe Cribb, “A NEW BACTRIAN 1995/6 INSCRIPTION OF KANISHKA THE GREAT”, Silk Road Art and Archaeology No. 4, pp. 75-142 (The Institute of Silk Road Studies, Kamakura, Japan, 1995/96).

Stawiski 1979 Boris Stawiski, “Mittelasien - Kunst der Kuschan“ (V.E.B. E.A.Seemann Verlag, Leipzig, Germany, 1979)

33

Tarn 1951 W.W. Tarn, “The Greeks in Bactria and India”, 2nd ed. (Cambridge University Press, 1951)

Thierry 2005 François Thierry, “Yuezhi and Kouchans: Pièges et Dangers des Sources Chinoises”, pp. 421-539 in “Afghanistan, ancient carrefour entre l’est et l’ouest”, eds. Osmund Bopearachchi and Marie-Françoise Boussac (Brepols, Turnhout, Belgium, 2005)

Torday 1997 Laszlo Torday, “Mounted Archers – The Beginnings of Central Asian History“ (The Durham Academic Press, Edinburgh – Cambridge – Durham, USA, 1997)

Vaissière 2007 Étienne de La Vaissière, ”Is there a ”Nationality of the Hephtalites”?, pp.

119-131 in Bulletin of the Asia Institute Vol. 17 (Dec 2007) Vondrovec 2005 Klaus Vondrovec, “DIE ANONYMEN CLANCHEFS – DER

BEGINN DER ALCHON - PRÄGUNG“, pp. 243-258 in Numismatische Zeitschrift Vol.113/114, (Österreichische Numismatische Gesellschaft, Vienna, Austria, 2005)

Vondrovec 2007 Klaus Vondrovec, “Von der Chinesischen Mauer nach Indien – Die Iranischen Hunnen im Lichte ihrer Münzprägung“, lecture for the Austrian Numismatic Society at the “Münze Österreich“, Vienna, Austria, April 18th, 2007 (unpublished) Walter 2006 Mariko Namba Walter, “Sogdians and Buddhism“, Sino-Platonic Papers No. 174, pp. 1-63, Victor H. Mair editor (University of Pennsylvania, Department of East Asian Languages and Civilizations, November 2006)

Yu 1998 Taishan Yu, ”A Study of Saka History”, Sino-Platonic Papers No. 80, Victor H. Mair, Editor (Department of East Asian Languages and Civilizations,

University of Pennsylvania, July 1998) Yu 2000 Taishan Yu, “A Hypothesis about the Source of the Sai Tribes“,Sino-

Platonic Papers Number 106, pp. 1-200, Victor H. Mair editor (University of Pennsylvania, Department of East Asian Languages and Civilizations, Sept. 2000)

Yu 2006 Taishan Yu, “A New Theory about Zhang Qian’s Mission to the Western Regions”, pp. 3-17, in “A Study of the History of the Relationship between the Western and Eastern Han, Wei, Jin, Northern and Southern Dynasties and the Western Regions”, Sino-Platonic Papers No. 173, Victor H. Mair, Editor (Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania, October 2006)

Zadneprovsky 1999 Yu. A. Zadneprovsky, “Migration Paths of the Yueh-Chih based on Archaeological Evidence”, CIAA Newsletter No. 9 (Circle of Inner Asian Art, SOAS, London, April 1999)

Zeymal 1999 Evgeny V. Zeymal, “Tillya-Tepe within the Context of Kushan Chronology”, pp. 239-244 in “Coins, Art and Chronology – Essays on the pre-Islamic History of the Indo-Iranian Borderlands”, Eds. Michael Alram and Deborah E. Klimburg-Salter (Österreichischer Verlag der Wissenschaften, Vienna, Austria, 1999)

34

35

36