ГОДИШНИК

на АСОЦИАЦИЯ „ОНГЪЛ”, том 9, год. VII, 2011

ЕПОС – ЕЗИК – МИТ

София, 2011

Годишникът се издавас финансовата подкрепа на

Община Самоков

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

д-р Росен Росенов Малчевд-р Константин Звездомиров Рангочев

доц. д-р Николай Иванов Неновдоц. д-р Маргарет Драганова Димитрова

На първа корица: Глава на ламя с охранителна функция върху западната фасада на църквата в с. Шипочане, Самоковска община. Сн. Асоциация „Онгъл”, 2009 г.

ЕПОС – ЕЗИК – МИТ

Първо издание

© Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”, 2011 ел. поща: ongal1991@abv.bg www.ongal.net

© Им п ре сар с ко-из да тел с ка къ ща „Род”, 2011 ел. поща: rod_sofi a@yahoo.com www.rod-sofi a.hit.bg Формат 16/60/84 Тираж 300 Пе ча т ни ца Тип-топ прес

ISSN 1311-493X

136

ЕЗИК

ТЕКСТЪТ НА ОГЛАШЕНИЕТО В ЕПОХАТА НАЦАР ИВАН ШИШМАНМаргарет Димитрова

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Днес историците се интересуват не само от големите политически събития през Античността и Средновековието, но и от всекидневния живот на владетели, велможи, религиозни водачи, интелигенция и обикновени хора. Една неизменна страна от живота са били тексто-вете, които хората по един или друг начин са използвали. Редица от средновековните текстове, запазени до днес, са били част от рели-гиозен ритуал, в който неизменно участвали и образовани, и мно-го неуки, необразовани хора. Историята на българския религиозен живот e белязана от факта, че векове наред в българските църкви е звучало българско слово, обработено като книжовен език от свети-те братя Кирил и Методий и техните последователи. Така сред бъл-гарите не само литургиите, но и тайнствата, и молитвите за разни случаи са били произнасяни пред паството на език, близък, макар и не идентичен до този, който те са използвали в обикновен разговор. Така и при тайнството Кръщение, чрез което хората са ставали част от християнската общност, молитвите, заклинанията са били про-изнасяни от свещенослужителите на език, който до голяма степен е бил разбираем за обикновените, неуките вярващи дори и през XIV-XVII век, когато разликите между книжовния и говоримия език са се задълбочили. Запазените средновековни славянски ръкописи пазят различни текстологични варианти на литургиите и тайнствата. Мно-го е трудно да се докаже категорично коя текстологична разновид-ност кога и къде е създадена, кой, кога, къде я е преписвал и кой, кога, къде я е използвал. Все пак, като се знае историята на други текстове, четени в църквата, както и историята на славянските ръко-писи, на видовете правопис, на гръцките версии, е възможно да се направят някои предположения.

В края на XIX век големият руски учен Полихроний Сырку (1890) се опитва да определи какъв тип служебник е бил използван в Тър-

137

ново по времето на Патриарх Евтимий и публикува Зографския ръ-копис от XIV век (Зографски манастир 1. Г. 12), в който присъства името на българския патриарх, името на царя, Иван Шишман, и на царица Мария във възглашения и в молитви за защита на Търново. Така започва да се говори за Евтимиев служебник, като се смята, че някои от старите текстове патриархът е редактирал, други е превел отново и като цяло е обновил евхология1.

Почти сто години по-късно Елена Коцева публикува фототип-но друг препис на служебник от 80-те години на XIV век, пазен в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София (НБКМ 231), който е близък до Зографския ръкопис, публикуван от Сырку – отново излиза под името Евтимиев служебник (Коцева 1985). И в двата ръкописа, освен типичното за служебника съдържание, има и треби, т.е. по-добре е тези ръкописи да се наричат евхологии. Ясно е от съдържанието им, че това са книги за лица с висок духовен сан – затова Елена Коцева нарича издадения от нея ръкопис „служебник с архиерейски чиновник”. Днес се извършват текстологични изследва-ния на редица текстове от евхология (Афанасьева 2003, 2004, 2004а, 2006; Афанасьева, Слуцкий 1999; Цибранска, Мирчева 2000; Тонче-ва 1999; Тончева-Тодорова 2005; Желтов 2007), но въпросът за обема на Евтимиевата редакция остава не напълно разрешен. В гръцката традиция през XIII-XIV век последованията са по-богати по отноше-ние на ритуалните указания и текстовете на някои молитви са в по-нов, редактиран вид в сравнение с по-ранната практика. Още няма подробни изследвания на промените в Тайнствата в славянската ръ-кописна традиция през XIV-XV век, но като цяло тя следва нововъве-денията в гръцката практика2. Няма и детайлни проучвания на текста на Оглашението през XIV-XV век.

1 Сырку 1890; за Евтимиевата редакция на Литургията на преждеосвещени-те дарове вж. напоследък Афанасьева 2004: 44-46.2 За гръцката традиция в сравнение предимно с източнославянската по от-ношение на Кръщението вж. Алмазов 1884: 60-65. А. Дмитриевский свърз-ва промените в източнославянските ръкописи от XV-XVI век с практиката сред южните славяни през XIV-XV век, вж. Дмитриевский 1884; за гръцка-та традиция изобщо на евхология вж. Арранц 1979, а за Кръщението Arranz 1982, и по-специално за Оглашението Arranz 1984.

138

Капиталното изследване на Кръщението и Миропомазването от А. Алмазов от 1884 г., както и анализите на други негови съвремен-ници, се концентрират повече върху състава на чинопоследованията и ритуалната страна, отколкото върху историята на текста (Алмазов 1884; Одинцов 1881; Дмитриевский 1882-1883).

Само в Софийския препис на Евтимиевия служебник се включва Оглашението: запазени са началната молитва и първото заклинание. Листовете са повредени и не всичко се чете. Възможно ли е това да е бил вариантът на Кръщението, използван в Търново?

Същата текстологична версия на Оглашението открих в ръкопис 605 от Народната библиотека в София, пергаментен ръкопис, писан е с безюсов, едноеров (обичайно се пише Ь, много рядко Ъ) правопис в края на XIV век, който има може би български протограф (нататък НБКМ 605)3, и в още един по-късен ръкопис от същата библиотека, Требник 616 (нататък НБКМ 616), също безюсов, от XVI век, но ве-роятно преписан от по-архаичен български извод, което личи и от езика. Б. Цонев в описа си също отбелязва, че „се забелязва подра-жание на стари заглавки” (Цонев 1923: 123-125). Същата редакция на Оглашението открих и в Пловдивския служебник 76 (56) (нататък НБИВ 76), двуеров, двуюсов ръкопис с известна непоследователност в употребата на носовките (среднобългарски правопис), от XV век, който и по писмо е близък до публикувания от Елена Коцева Софий-ски препис на Евтимиевия служебник (Цонев 1920: 47). В редакци-ята на молитвите от Оглашението има само малки разлики между изброените ръкописи и може да се каже, че четирите ръкописа пазят една и съща редакция (вж. таблица 1). Следователно по останалите ръкописи би могло да се реконструира как е изглеждало приблизи-телно тайнството Кръщение в препис НБКМ 231 на т.нар. Евтимиев служебник с требник (евхологий), в който за запазени само листове-те с началото на Оглашението.

3 Цонев 1923: 113-116. Според Хр. Тончева в този ръкопис са отразени „източнобългарски езикови особености” (Тончева-Тодорова 2005: 10). Правописът го обвързва със сръбска среда, но е много вероятно текстовете или поне част от тях да идват от среднобългарски протограф (както личи от редакцията на молитвите за Оглашение).

139

Таблица 1Евтимиев служебник

(НБКМ 231)

НБКМ 605 НБИВ 76 (56) НБКМ 616

Âü èì òâîå’ ãЃè áЃæå è‡ñòèíý è† å¡äèíîðwDíààãw òâîå†ãw† ñЃíà. è¡ ñò Ѓãw òâîåãw’ äЃõà, âüçëà‘ãà© ð©‘ê© ìî©’ íà ðà’áà òâîå„ãw’ è‡ì-Rђ. ñïáDëüøàãw ïðèáý‘ãí©òè ñò Ѓì¹ è‡ìåíè òâî2‘ì¹, è† ïîD êðw‘âü êðè‘ë¹ òâîå‘þ ñúõðà‘íèòè ñ . §ñòàâè’ § íåãw’ äðå‘âí © o¡í¡© ïðýëüTђ, è„ è†ñïëüíè† 2†ãw†† 2¡æå âü .... <горният край на л. 75б не е запазен> ... è ñòü¶‘è òâî‘è ... äàæüDD å„ì¹ âü âñýa çàïîâýäåa òâwèa õw‘äèòè, è† ¹†ãw‘äíàà òå‘áý õðà‘íèòè. çàí†å à†ùå òâîðèU òýa ÷ëzêú, æèâü á©‘äåU âü íèaa. íàïèøè† å„ãw†† âü êí¶‘sý æè‘çíè ñâîå‘ . è„ ñú÷åòà‘è 2†ãw ñòà‘ä¹ íàñëý‘ä·à òâî2†ãw†.

Âü èìå òâîå, ãЃè áЃå è‡ñòèíý. è† å¡ä¶¶íîðîDíààãî † ñЃíà òâîå†ã0. è¡ ñòЃãî òâîåãî äЃõà, âüçëàãàþ ðóêó ìîþ íà ðàáà òâîå„ãî è‡ìåRђ. ñïáDëüøàãî ñå, êü ñòîЃì¹ òâî2‘ìó è‡ìåíè, è† ïîäü êðîâü êðèëó òâîå‘þ ñúõðà‘íèòè ñå. §ñòàâè’ § í¬ãî äðåâ±íóþ âñó ïðýëüñòü, è„ è†ñïëüíè†òè 2†ãî 2¡æå âü òå” âýðü¶. è íàäåæåD è¡¡ ëþá±âå, äà’ ïîçíàþòü ÿ¡êî òü¶ ¬¡ñè å¡äèíü, áƒü èñòèí±íè. è¡¡ 2¡äèíîðîäíü¶ òâîè ñíƒü ãƒü íàøü ¶„yƒñü õƒñ. è‡ ñòƒü¶‘è òâî‘è äõƒü. äàæüDD å„ìó âü âñýa çàïîâýäýa òâîèa õî‘äèòè, è† ¹†ãîä±íàà òåáý õðà‘íèòè. çàíå à£ùå òâîðèòü òà ÷ëzêü, æèâü áóäåòü âü íèaa. íàïèøè† å„ãî† âü êíèçý æè‘çíè ñâîå„2. è„ ñú÷åòà‘è 2†ãî ñòà‘ä¹ íàñëý‘ä·à òâîåãî.

W è†ìåíè òâî2’ìü ãЃè áЃå è‡ñòèíü¶. è† åäè‘íîðî‘äíàãî òâîå†ãî ñЃíà. è¡ ñò Ѓãî òâîåãî äЃõà, âü“çëà‘ãà© ð©‘ê© ìî‘©† íà ðà‘áà òâîå†ãî ìRђ. ñïîáDëüøàãw ñ êú ñò Ѓîì¹ òâî2‘ì¹ è‡ìåíè ïðè‘áýãí©òè è† ïîD êðî‘âîìü êðè‘ë¹ òâîå‘þ ñúõðà‘íèòè ñå. <...... > äðå‘âí † ïðýëüñòü. è†ñïëü‘íè 2†ãî 2¡æå âü“ òåáý âýð<.>. è† íàäåæD© è¡¡ ëþáîâü: äà ïîçíà2†òü ÿ¡êî òü¶” 2†ñè å¡äèíü, áƒü èñòèíåíü íàøü . ¶„yЂ õƒñü è¡¡ ñòƒü¶‘è òâî‘è äõƒü. äàæüDD å„ìó âü âñýa çàïîâýäåa òâîèa õîäèòè, è† ¹†ãîäíàà òâîà òâî‘ðèòè. çàíå à£ùå òâî‘ðè‘òü ñè‘õü ÷ëzêü æèâü á©äåòü âú íü·aa. íà‘ïèøè åãî âú êíèçý æè‘âîòíýè†. è† ñú÷åòà‘è 2†ãîî ñòà‘ä¹ äîTђòîà‘í·þ òâî‘åìó.

Âú èìå òâîå ã Ѓè áЃå è‡ñòèíè. è† å¡ä¶¶íîðîäíàãî ñЃíà òâîå†ã0. è¡ äЃõà òâîåãî ñò Ѓãî, âúçëàãàþ ðóêó ìîþ íà ðàáà òâîå„ãî è‡ìåRђ. ñïáDëüøàãî ñå ïðè‘‘áýãí¹òè, êú ñòî Ѓì¹ òâî2‘ìó è‡ìåíè, è† ïîD êðîâîìü êðü¶ëó òâîå¡ìó ñúõðà‘íèòè ñå”. w¡òàâè’ § í¬ãî w„í¹ äðýâ±í¹þ ïðýëüñòü, è„ è†ñïëüíè† 2†ãîæå âú òå âýðü¶” è íàäåæDè è¡¡ ëþá±âå, äà’ ïîçíàåòü, ÿ¡êî òü¶” å¡äèíü áƒü è¡ñòèííè. è¡¡ 2¡äèíîðîäíü¶” òâîè ñíƒü ãƒü íà‘øü ¶„vTђ õƒñ. è‡ ñòƒèíè òâî‘è äõƒü. äàæüDD å„ìó âú âñýa çàïîâåäýa òâîèa õî‘äèòè, è† ¹†ãîäíà òåáý õðàíèòè, çàíå à£ùå òâîðèU òýa ÷ëzêü, æèâü áó‘äåòü âú íü¶¶aa. íàïèøè† åCђ âú êíèsý æèçíè ñâîå„è. è„ ñú÷åòà‘è 2†ãî ñòà‘ä¹ íàñëý‘ä·à òâîåãî.

140

Çàïðý‘ùà2U òè ãЃü ä·à‘âwëå, ïðèøå‘äü¶è âü ìèðú è† âúñå‘ëèâ ñ âü ÷ëöýaaa, äà òâîå’’ ðàçäð¹øèU ì©÷è‘òåëñòâw è† ÷ëêЃü¶ è£çìåU, è‡æå íà äðýâý ñúïðwòè‘âíü¶© ñè‘ëü¶ o¡áëè‘÷è

Çàïðýùà2ò± òè ã Ѓü ä·à‘âîëå, ïðèøüäü¶è âü ìèðú è† âúñå‘ëèâü¶¶ ñå âü ÷ëöýaaa, äà òâîå ðàçäð¹øèòü ìó÷è‘òåëüñòâî, è† ÷ëêЃü¶ è£çìåU, è‡æå íà äðýâý ñóïðîòèâíü¶¬ ñè‘ëü¶ o¡áëè‘÷èòü.

Çà‘ïðýùà2†ò± òè ã Ѓü ä·à‘âîëå, ïðèøå‘äü· âú ìè‘ðü. è† âúñå‘ëèâü· ñå âú ÷Ђëöýõü. äà‘ òâî‘å ðàçäðóøèòü ìcђòåëñòâî‘. è† ÷ëêЃü· èçìåòü, è† å†æå íà äðýâý ñúïðîòè‘âíü·© ñè‘ëü¶ o¡áëè‘÷èUђ.

Çàïðýùà2ò± òè ã Ѓü ä·à‘âîëå, ïðèøåäè âú ìèðü è† âúñå‘ëèâTT ñå âú ÷ëöýaaa, äà òâîå ðàçäð¹øåòü ì¹÷è‘òåë’ñòâî, è† ÷ëêЃü¶ è£çâåäýòü, è‡æå íà äðýâý ñüïðîòèâí¶ ñè‘ëü¶ o¡áëè‘÷è.

Ако се съди по състава и характера на ръкописите, в които се сре-ща тази текстологична версия на Оглашението, би могло да се пред-положи, че тя се е разпространявала и вероятно използвала в българ-ска среда през XIV век, може би и в Търново, както и по-късно (срв. НБИВ 76, НБКМ 616). Не може да се каже дали тази редакция е дело точно на патриарх Евтимий, или е възприета от него, но вероятно е била използвана в българските земи в епохата на цар Иван Шишман и по-късно.

Когато сравнява молитвите за всяка потреба и чинопоследовани-ята за встъпване в монашество в старобългарския глаголически Си-найски евхологий от XI век с по-сетнешната традиция, Хр. Тончева забелязва разликите между старобългарския паметник и Евхологий НБКМ 605. Според нея НБКМ 605 съдържа „ранна редакция” на старобългарските текстове и е „предшественик на процесите на оформяне и канонизиране на молитвения цикъл” (Тончева 1999: 75). Тончева смята, че на него може да се гледа като на доказателство, че „в резултат на продължителната и целенасочена книжовно-ре-дакторска и преводаческа дейност през XIV в. вече са били положе-ни новите текстови основи на Чинопоследованията за встъпване в монашество, които са намерили отражение във всички по-късни книжовни школи” (Тончева-Тодорова 2005: 29) и още, че „служеб-никът 605 (или негов антиграф) е бил действителният предшест-веник на атонската книжовна дейност по оформянето на Схимния чин” (Тончева-Тодорова 2005: 60).

141

В служебник 605, в Софийския препис на Евтимиевия служебник, в Требник 616 и в Пловдивския служебник 76 (56) наистина е съх-ранена отделна текстологична редакция на Оглашението. Какво е мястото й сред останалите версии? Това предатонска редакция ли е, предевтимиевска или евтимиевска? Можем ли да говорим за Атонска редакция на Тайнствата и в кои ръкописи се пази тя? Направил ли е патриарх Евтимий редакция на Тайнствата и какви по-ранни тексто-ве е използвал за основа? Тази статия не може да отговори на всички въпроси, но ще покаже групирането на ръкописите според състава и редакциите на молитвите за родилка и новородено до 40-я ден и според Оглашението.

Разликите в литургичните указания към ритуал при Оглашението не са обект на моя текст4. Те не са и много големи в изследваните ръкописи. Ще съсредоточа вниманието си върху първите четири мо-литви (първоначалната, в някои евхологии известна като Молитва на св. Григорий Чудотворец, и трите запретителни). Проучването на текстологичните разлики в изследваните ръкописи хвърля светлина върху творческите процеси на редактиране, на поправяне на бого-служебните книги, както и върху циркулацията, разпространението на текстовете и авторитетността на отделните варианти в славянска среда.

Тъй като човек става член на християнската общност не чрез раж-дането си в християнско семейство, а чрез кръщението, текстовете за това тайнство са основни за онези християнски мисионери, кои-то са имали право да кръщават. Още от времето на големите руски литургисти, края на XIX век, съществува предположение, че основ-ните текстове на тайнството Кръщение са преведени рано, още по Кирило-Методиево време5. Няма исторически извори, които да по-твърждават такава хипотеза. Напълно е вероятно обаче по времето на епископ Методий да са се използвали и старобългарски текстове за извършване на Кръщение. Все пак, в единствения запазен старо-български евхологий, Синайския глаголически евхологий от XI век, 4 За историята и символиката на Кръщението вж. Алмазов 1884; Арранц 1979; Arranz 1984; Чифлянов 1997: 265-280; архимандрит Авксентий 2007: 48-77; Шнитер, Чешмеджиев 2007; Ferguson 2009.5 Срв. например Одинцов 1881: 16.

142

не са съхранени текстове за Кръщението. В него има екзорцистични молитви, но това не са заклинанията срещу дявола от Оглашението, така, както са известни от гръцките евхологии и от по-късните сла-вянски ръкописи. За жалост, малко са запазените славянски евхоло-гии и от следващите векове XII-XIII век – това са не много на брой фрагменти, които не са ми достъпни. Затова не мога да се ангажирам с хипотеза какви преводи са били използвани през Панонския пе-риод и през старобългарския период. Благой Чифлянов, който публи-кува предполагаемия състав на молитви, преведени по времето на св. Методий, също дава текстовете на Оглашението по късни източници (Чифлянов 1994: 291-295), които не пазят точно старобългарските преводи, и отбелязва, че няма сигурни доказателства кои тайнства са преведени – предполага, че вероятно онези, които са могли да бъдат извършвани от клирик в презвитерски сан, и че вероятно гръцката основа е била подобна на текстовете в Cod. Barberini gr. 3366 (Чифля-нов 1994: 142).

Вероятно през XIV век, или още в края на XIII век, сред рефор-мираните книги от българските монаси на Атон е бил и Евхологи-ят. Сред книгите, за които говорят средновековните свидетелства, че били „преложени”, т.е. реформирани като състав и текст в съ-ответствие с Йерусалимския типик, от стареца Йоан в Лаврата на богоносния отец Атанасий на Атон, се споменава Литургия (редом с Тетраевангелие, Праксапостол, Типик, Псалтир, Миней и др., които били предадени на църквите по българските земи)7. Т. И. Афанасьева идентифицира Атонската редакция на Литургията на преждеосвеще-ните дарове в различни по произход ръкописи – български, сръбски, руски (Афанасьева 2004: 41-44). Няма детайлни изследвания на треб-никови статии, които да се разглеждат в контекста на Атонската и Търновската реформа. М. Цибранска отбелязва, че има данни за „ин-тензивна обработка на требника през XIV век” и за „целенасочено компилиране и реформиране на състава”, но липсват ясни данни за конкретните Тайнства (Цибранска 1992: 72-82, 107). Допуска се, че 6 Издание на този кодекс у Parenti, Velkovska 1995.7 Обобщение за свидетелствата и изследванията за Атонската реформа вж. у Йовчева-Тасева 2008: 510-519; за езиковите и преводаческите стратегии вж. обобщение у Тасева-Йовчева 2006.

143

е възможно требниковите статии да са засегнати от реформаторската дейност на Атон и Търново, но също е изказано и предположение, че е възможно редактирането на отделните дялове да е ставало „по различен начин и неедновременно” (Цибранска, Мирчева 2000: 169). При изследването на молитви за обща потреба Хр. Тончева отделя една атонска преправка в ръкописи като Хил. 167, Хил. 169 и др. в смисъл на редакция, преписвана в ръкописи, създавани и използвани на Атон (Тончева 1999: 76, 90).

Текстологичният вариант на началните текстове от Оглашението в НБКМ 231 (Евтимиев служебник), на преписа на Оглашението в НБИВ 76, НБКМ 605 и НБКМ 616 ясно се отличава от версията в останалите изследвани ръкописи. От една страна, то ясно се отгра-ничава от една разнородна група късни ръкописи, която бих нарекла „архаична”. В нея влизат Зайковският требник (НБКМ 960), средно-български архаичен по състав и текст требник8, Саратовският тре-бник 1292, източнославянски требник, който започва с Оглашението и в началото на който стои указание, че това е труд на митрополит Киприан, два източнославянски ръкописа от РГАДА ф. 188, 830 и 381, 42, и влахобългарските РА 32 и РА 33. Близо до тази редакция е Требник 83 от НБИВ от XVII век, но в него има и по-нови елементи. Подозирам, че тези ръкописи пазят архаичен, вероятно старобългар-ски превод на Оглашението, за което говори употребата на думи като ãðîçà (вместо òàðòàðъ в по-късните версии), ïðèìýñèòè ñ , äîñòîýíèå (вместо íàñëýäèå в по-късните версии за klhronomi/a). Между тях има някои разлики, което предполага дълъг период на разпростране-ние на този текстологичен вариант.

От таблица 2 по-долу ясно се вижда, че този, да го наречем архаи-чен (старобългарски) превод на Оглашението – А-разновидност, е направен от по-архаичен гръцки образец, а по-новите славянски ва-

8 На Зайковския требник Мариана Цибранска и Елка Мирчева гледат като на „етап от южнославянската евхологична традиция в диахронен аспект” и смятат, че не е светогорски, което се потвърждава и от моя материал за Оглашение; срв. Цибранска, Мирчева 2000. Всъщност, в него не е запазено началото на Оглашението. Наскоро Елка Мирчева писа за други архаични черти на Зайковския требник на базата на химнографски материал; срв. Мирчева 2007.

144

рианти следват по-нов гръцки вариант. Разграничават се три по-нови текстологични разновидности: Б-разновидност: среща се главно в безюсови (ресавски) ръкописи, преписвани сред южните славяни, напр. в ръкописите, пазени в манастира Хилендар на Атон: Хил. 167, Хил. 168, Хил. 169, в печатаните в Горажде и Венеция требници през XVI век, следващи модела на хилендарските ръкописи (по отноше-ние на Кръщението9) (в Приложението група II), но също така и в някои двуюсови ръкописи като НБКМ 594 от XV век (с редица греш-ки в синтаксиса и български фонетични диалектни черти), както и в Хил. 171 от XVI век, вероятно влахомолдовски, преписан от безюсов ръкопис, а също и с някои разлики в български ръкописи от XVII век, писани с ресавки правопис като НБИВ 86, НБКМ 622; В-раз-новидност: преписана е в Евтимиевия служебник и в НБКМ 605, НБИВ 76, НБКМ 616; Г-разновидност: широко разпространена в източнославянски ръкописи (двуюсови и едноюсови); сред тези ръ-кописи влизат ГИМ, Син. 268 и Син. 326 (Горский-Невоструев 1869: 199-206), които се смятат за преписи на реформирания от Киприан, българин родом митрополит на Киев и цяла Русия – т. нар. Киприа-нов требник10. Тази редакция с някои промени влиза и в печатни из-точнославянски требници от XVII век (в Приложението група III).

Какво е отношението между трите текстологични разновидности на Оглашението, на този етап от изследването ми е трудно да кажа. Безспорно е, че те са близки една до друга. Не е изключено да имат обща основа: превод, направен през XIV век на Атон в рамките на реформата на литургичните книги. Дали обаче Хил. 167 и 168 и съ-държащите тази разновидност по-късни ръкописи отразяват точно тази редакция, или една по-късна нейна редакция, направена в Хи-

9 Още Цибранска 1992: 95-99 определя Хил. 167, според включените в него последования за висшата духовна и светска власт, като предходник на пе-чатаните в Цетине и Венеция требници, като свързва този състав не с атон-ската, а с търновската реформаторска дейност.10 За редакцията на митрополит Киприан на литургичните книги вж. още Мансветов 1882, специално за требника с. 45; Иванов 1958: 25-79, особе-но с. 57; Дончева-Панайотова 1981 и специално за требника с. 129-132; за Киприановата редакция на Литургията на преждеосвещените дарове вж Афанасьева 2004: 46-48.

145

лендарския манастир или сръбските земи, също не може на този етап с категоричност да се каже. Възможно е тази преполагаема обща ос-нова, превод, да е била редактирана в Търново, в резултат на кое-то възниква В-разновидност11. Каква е редакцията на митрополит Киприан: може би преработка на атонската редакция или по-скоро на Евтимиевата12 – това на базата на материала само от Оглашението, който анализирам, също не мога да кажа. Тъй като езикът на молит-вите е формулен, общите части между тези три типа Б, В, и Г може да се дължат на еднаквия гръцки образец, който те отразят и който е различен от този на архаичния превод, както и на особеностите на книжовния език от края на XIV-XV век, един доста стандартизиран и нормативизиран език, поне в богослужебните текстове. Едно е ясно – тези три текстологични разновидности Б, В, Г отразяват един и същ гръцки оригинал и използват един и същ книжовен език – реали-зиран чрез различни правописни правила. Нужни са допълнителни изследвания за проследяване на разпространението и редактирането на тези разновидности през XV-XVII век.

Таблица 2: Оглашение (началната молитва ипървото заклинание)

Гръцки варианти по P. Trempe/-laj 1950

Архаичен превод: А

Б-разно-видност

В-разно-видност

Г-разно-видност

e)n bi&blw| zwh~v (1)

âú êúíèãû æèâîòüíû (Зайк., РГАДА ф. 381, 42, Сарат. 1292)

âü êí¶sý æèçíè

âü êí¶sý æèçíè; âú êíèçý æèâîòíýè (НБИВ 76)

âü êíèãü¶ æèâîòíü¶ÿ(âü êí¶sý æèâîòíýè)

11 За търновска редакция на атонски текстове (на евангелието, триодните синаксари), вж. Славова 1990; Тасева 2006.12 За подобна хипотеза при други текстове вж. Иванов 1958, чието мнение е споделяно от Н. Дончева-Панайотова 1981.

146

e#nwson ïðèìýñè (Зайк., РГАДА ф. 381, 42, Сарат. 1292)

ñüåäèíè ñú÷åòàè ñúâúêóïè

klhronomi&a äîñòîÿíèå (Зайк., РГАДА ф. 381, 42, Сарат. 1292)

íàñëýä·å íàñëýäèå íàñëýä·å

turanni&v ì©÷åíèå (Зайк., РГАДА ф. 188, 830 и 381, 42, Сарат. 1292)

ìó÷èòåëü-ñòâî

ì©÷èòåëü-ñòâî

ìó÷èòåëü-ñòâî

to_ cu&lon th~v zwh~v (2)

äðýâî æèâîòüíîå (Зайк., РГАДА ф. 188, 830 и 381, 42, Сарат. 1292)

äðýâîæèçíè

äðýâî æèâîòüíîå

äðýâîæèâîòà

[o9rki/zw se kata\ tou= Qeou= … ] ta&cantov ta_ Xeroubi&m

[áîãîìü ...] óëó÷üøèN õåðóâèìîìü (Зайк., Сарат. 1292);âðó÷èâøþ õåðóâèìó (РГАДА 381, 42)ó÷èíèâøèìú õåðóâèìü (РГАДА 188, 830)

âü÷èíèâ-øèìü õåðóâèìü

ïîñòàâëü-øîì¹ õåð¹âèìü

óñòàâèâü-øèì õåðóâèìü¶

147

frourei~n au)to&

ñòðýùè åãî (Зайк., РГАДА 188, 830, Сарат. 1292) ñòðåãóùå åãî (РГАДА 381, 42)

áëþñòè òî áëþñòè åãî ñòðýùèòî (å )

tou~ peripath&-santov w(v e)pi_ chra~v e)pi_ nw~ta qala&sshv

õîäèâúøèìü ÿêî ïî ñóõó âðüõó ìîðý (Зайк., РГАДА 188, 830 и 381, 42, Сарат. 1292)

ïîõîäèâ-øèìü ÿêî ïî ñóøè (ïî ñóõó) ïî âîäàõ ìwðñêü¶èõü

øåñòîâàâøà ÿêî ïî çåìëè ïî ïëåùwõü ìwðñêü¶õü // øåñòîâàâøàãî ÿêî ïî çåìëè ïî ïëåùó ìwðñêîìó 76

ïîõîäèâ-øèìü ÿêîïî ñóõóíà ïëåùþ ìîðüñêóþ

ou[ to_ ble/-mma (o$v/ou{ tw|~ ble&m-mati) chrai&nei a)bu&ssouv kai_ h( a)peilh_ (th|~ a)peilh=|) th&kei o!rh

¬ãîæå âüçðýí·е(мь) ñó‘øèòü áåçäíü¶ è ïðýùåí·е(мь) òàþòü (òàèòü) ãî‘ðü¶ (Зайк., РГАДА ф. 188, 830 и 381, 42, Сарат. 1292)

åãîæå âèäýí¶å(ìü) èñóøàåòü áåçäíü¶ è ïðýùåí¶å(ìü) òàåòü ãîðü¶

è åãî çðýí·å èññ¹øàåòü áåçäíü· è ïðýùåí·å èñòàâàåòüãîðü¶(çðýí·åìü, ïðýùåí·åìü НБИВ76)

¬ãîæå âúçðýí·å èññ©øà-âàåòú (èñ-ñóøàåòú) áåçäíü¶ è çàïðýùåí·å òàåòüãî‘ðü¶

[mh\ u9postre/yh|j …] h2 e)nergh&sh|v

íè ñúòâîðè (Зайк., РГАДА 381, 42, Сарат. 1292)

(ñú)äýèñòâóåøè

äýèñòâóå-øè

äýèñòâóå-øè

mhde_ u(pokrubh|~v

íè ïîòàè ñ (Зайк., РГАДА 381, 42)/ íè âòàè ñ (Сарат. 1292)

íåæå íå ñüêðü¶¬øè

íèæåóòàè ñ

íèæåóòàèøè ñ

148

ei)v to_n i!dion ta&rtaron

âú ñâî© ãðîç© (Зайк., РГАДА 381, 42)/ âú ñâîè òàðòàðú (Сарат. 1292)

âú ñâîè òàðòàðú

âü ñâîè òàðòàðú

âú ñâîè òàðòàðú

to_n kaqhme&-non e)pi_ (qro&nou)tw~nXeroubi&m (Xeroubi-kou~) (3)

íà ïðýñòîëý õåðóâèìüñöý (Зайк.), õåðóâèìü-ñòýмь (РГАДА 381, 42), õåðóâèìüñòý (Сарат. 1292)

íà õåðóâèìýõü

íà õåðóâèìýõü (íà ïðýñòîëý õåðóâèìüñöý НБИВ 76)

íà õåðóâè-ìwõü (íà õåðóâè-ìýõü)

(1) Послание до Филипяните 4:3 âú êíèãàõú æèâîòüíü¶õú архаичен превод; æèçíè атонска редакция(2) Изход 15:25(3) Книга на пророк Даниил 3:54.55

Независимо от авторитета на Киприяновия требник, през XVI век сред източните славяни са се преписвали и архаични формуляри на Кръщението, както е в РГАДА ф. 188, номер 830 и Саратовския тре-бник 1292. Всъщност, в Саратовския требник пише под заглавието за Оглашение и Кръщение, че това е последование на митрополит Киприан, но текстологично молитвите са много близки до архаич-ните по тип ръкописи, т.е. в Саратовския требник е включена тексто-логична версия А с малки промени. Вероятно името на митрополи-та е използвано за придаване на авторитет на написаното. Все пак, наличието на такъв требник, който по състав съвпада с широкораз-пространените сред източните славяни требници през XV-XVI век, а съдържа по-архаична текстова версия, поставя отново въпроса за нуждата от по-детайлни проучвания на т. нар. Киприанов требник и неговото разпространение. Независимо от авторитета на текстоло-гичната версия Б сред южните славяни (срв. група II в приложени-ето), в тамошни скриптории са се преписвали и архаични текстове от най-ранния превод като НБКМ 616 или НБИВ 83, който съдържа една компромисна версия между А и Б.

149

Требниците от XVII век, писани в България, са три вида: напри-мер НБКМ 251 на поп Богдан от с. Славовица съвпада с печатния венециански требник от XVI век; аджарско-карловско-котленските са много близки до група II, версия Б, но имат и някои специфични, вероятно местни особености – един такъв требник е РМ 2/1 от 1748 г., писан вероятно в Котел, но по състав на следродилните молит-ви за майката и детето съвпада с аджарския тип требници НБИВ 87 и НБКМ 972 от XVII в. Като един късен требник, в него обаче се откриват и други влияния. Старопланинските требници (от Етропо-ле, Тетевен, Ловеч) често съдържат вариант на Г-редакция с някои елементи от Б-редакция или В-редакция13. Текстовете, за които ста-ва дума, често са се употребявали от свещениците, вероятно са ги знаели наизуст и вмешателството на отделните преписвачи е много вероятно; те може би са имали различна школовка. Вероятно източ-нославянската редакция Г е била позната на българските книжовни-ци, пишещи с ресавски правопис, от ранни печатни требници, до-шли в българските скриптории от източнославянските земи и имащи висок автоитет. Един такъв български требник с безюсов правопис, но съдържащ Г-разновидност на Оглашението, както и някои черти на източнославянски протограф, е РМ 2/3, писан в Ловеч през XVII век, който по състав на следродилните молитви е близък до частта от XVII век на Хил. 172, а също и до ЦИАИ 54, НБКМ 621, НБКМ 253, НБКМ 969 (старопланински требници). Интересен е и пазени-ят в Рилския манастир Требник 2/2, който също е писан с безюсов правопис и има общи особености както с аджарските требници (гру-па IV), така и със старопланинските – и в него, както в останалите старопланински требници, се усеща влиянието на източнославянски требници.

13 По отношение на молитвите за обща потреба в две групи попадат изследваните от Хр. Тончева ресавските требници от XVII век (Тончева 1999: 74-77). Д. Радославова разграничава аджарско-карловско-кукленска група требници от старопланинска (етрополска) група по състава и писмото (Radoslavova 2000).

150

ПРИЛОЖЕНИЕ Списък на използваните ръкописи по типове според състава на

молитвите за следродилния период14

I група: Ръкописи с разнообразен състав, често съдържащи някои архаични преводи:

14 За датировките на ръкописите и други техни особености вж. съответните описи: НБКМ – Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, София: Цонев 1910 и 1923; Стоянов, Кодов 1964 и 1971; РМ – Рилски манастир: Райков, Кодов, Христова 1986; НБИВ – Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив: Цонев 1920; ЦИАИ – Църковен историко-архивен институт, Со-фия: Спостранов 1900; РА – Румънска академия, Букурещ: Panaitescu 1959; ГИМ – Държавен исторически музей в Москва: Горский, Невоструев 1869; РГАДА – Руски държавен архив за древни актове: Князевская 1988; Жу-чкова, Мошкова, Турилов 2000; с ръкописите в ГИМ и РГАДА имах въз-можност да работя по време на специализацията си в Москва през 2008 със стипендия на Руското министерство на образованието по междуведом-ствена програма с МОН; Хил – Хилендарски манастир: Богдановић, Меда-ковић 1978, Matejiс, Thomas 1992. Ръкописите от Хилендарския манастир съм ползвала на микрофилм в Хилендарската изследователска библиотека, Университет на щата Охайо, САЩ по време на престоя си там през но-ември 2001 и през февруари-април 2009 (като стипендиантка на фондация Фулбрайт). Благодарна съм на директора на библиотеката проф. Предраг Матеич и на сътрудниците д-р Любомира Парпулова-Грибъл и М.-А. Джон-сън за безрезервната им помощ и компетентни съвети. В Хилендарската изследователска библиотека имах възможност да работя и с два требника от библиотеката в Пшемисъл, означени тук като BMZP – Biblioteka Muzeum nаrodowego ziemi przemyskiej: двуюсови с източнославянски особености: BMZP 49 (XVI в.) и BMZP 34B (XVI в.), срв. Naumow, Kaszlej 2004. От тази микрофилмова сбирка съм ползвала и един ръкописен требник от Библи-отеката на Саратовския университет, 1292 от XVI век. От същата микро-филмова сбирка съм ползвала и Borg. Illir. 15, великия требник на киевския митрополит от 1540 г., срв. Джурова, Станчев, Япунджич 1985:167-174; както и микрофилми на ранни печатни източнославянски требници. Уста-новяване на мястото на пазените в Рилския манастир требници в общата картина на разпространение на вариантите на Кръщението е част от работа-та ми по проект „Патриархът Неофит: манастирът, библиотеката, учебната книга”, подкрепен от ФНИ на МОН, ВУ-ОХН 210/06 (базова организация ЮЗУ „Неофит Рилски”).

151

НБКМ 605, служебник XIV в., сръбски правопис, пергамент: В1:1α15 ( 8ден) + [Сα+B1:2a] (40 ден) + ОглашениеНБКМ 616, требник, XVI в., вероятно безюсов препис от архаичен български оригинал: Кръщение + Ba (баба) + Cα (родилка, 3-ти ден) + (B1:2a+B1:2b+B9:2) (40-ти ден)РА 33, требник, XVI в., влахо-молдовски двуюсов: Ba (баба) + P3 (очистителна) + P2 (родилка) + [B1:1α + B9:2 + Сa] (родилка, 8-ми ден) + B1:1α (подпечатване, 8-ми ден) + [B1:2a + B9:3] (40-ти ден) + ОглашениеРГАДА, ф. 188, № 830, източнослав., кр. на XV-нач. на XVI в.: B1:1a + КръщениеРГАДА, ф. 381, № 412, източнослав., кр. на XIV в.: [B9:1+ B9:2+ B1:2а] (40-ти ден) + КръщениеРА 32, XVI в., влахо-молдовски двуюсов: [Ж+В9:5] (родил-ка, 3-ий ден) + B1:1α (подпечатване, 8-ми ден) + Ba (баба) + [B9:1+B9:2+B9:3+B1:2a] (40-ти ден) +ОглашениеРА 34, XVI в., влахо-молдовски двуюсов: [Ж+Ca] (родилка, 3-ти ден) + [B1:1α+B9:1+B9:2] (8-ми ден) + Ba (баба) + B9:3+B1:2a (40-ти ден) + ОглашениеНБИВ 83, XVII в., ресавски: [A+Bβ] (баба) + [Ж+B9:5+С] (родилка, 3-ти ден) + [B9:3+B1:2a+B9:1] (40-ти ден) + Оглашение

II група: атонски типIVa тип: по-архаичен: Хилендар 167 и 168, архиерейски требници, XV в., Син. 324, XV в. -- ресавски правопис; Хилендар 171, 1580г., среднобългарски двуюсов правопис (препис от безюсов): B1:1β (8-ми ден) + [B9:1+B9:2+B 1:2bα] (40-ти ден) + КръщениеIVб тип: по-нов с молитви за баба и родилка преди 40-я ден: Хилен-дар 169, кр. на XV в., ресавски правопис: [А+Бb] (баба) + [Сb+B1:1β] (родилка, 8-ми ден) + [B1:1β + B9:1+B9:2+B1:2bα] (40-ти ден) + Кръ-щениеТребници, печатани в Милешево, Горажде и Венеция, XVI в., ресавски правопис, и НБКМ 246, XVIв., ресавски; НБКМ 251, 1641г. (писан от поп Богдан в с. Славовица, Плевенско), ресав-15 Латинските букви и цифри означават номера на молитвата (вж. по-долу списък на молитвите), а гръцката буква означава превод/редакция на мо-литвата.

152

ски правопис: [А+Бb] (баба) + [Сb+B1:1β] (родилка, 8-ми ден) + [B9:1+B9:2+B1:2bα] (40-ти ден) + Кръщение

III група: източнославянски (Киприянов требник)ГИМ, Син. 268, Син. 326 (1481г., двуюсов), евхологии (служебни-ци с требникови статии), втора половина на XVв.: [B9:5+B9:4] (ро-дилка) + В1:1g (8-ми ден) + Кръщение + [В9:1+В9:2+В1:2бb] (40-ти ден)Borg. Illir. 15, Велик требник на киевския митрополит, 1540 г.: Молитва за полагане в люлка + B1:1γ (8-ми ден) + Кръщение + [9:1+B9:2+B1:2bβ] (40-ти ден)BMZP 34B, требник XVI в., двуюсов: Ba (баба) + Кръщение + [B9:1+B9:2+B1:2bβ+B9:3] + B9:5 (родилка) + B9:4 (присъстващи жени) + B1:1γ (8-ми ден)BMZP 49, требник, XVI в., двуюсов: Кръщение + [B9:1+B9:2+B1:2bβ] (40-ти ден) + B9:5 (родилка) + B9:4 (присъстващи жени) + B1:1γ (8-ми ден) + Ba (баба)ГИМ, Син. 310, XVI в., служебник с требник: В1:1g (8-ми ден) + B9:4 (присъстващи жени) + Р3 (очищение на мястото) + Кръщение + [В9:1+В9:2+В1:2бb] (40-ти ден)*Саратов. 1292, XVIв.: Р3 + B1:1γ (8-ми ден) + B9:4 (присъстващи жени) + [Б+Ж+Ba] (баба) + [B9:1+B9:2 + B1:2a+bβ] (40-ти ден) + Кръщение. Въпреки че като състав е близък до този тип ръкописи, този ръкопис съдържа архаични текстови версии.*Стрятински печатен требник 1606 г.: B1:1a (8-ми ден) + Ba (баба) + [Ж+B9:5] (родилка) + B9:4 (присъстващи жени) + [B9:1+B9:2+B1:2bβ] (40-ти ден) + Кръщение. Този ръкопис съдържа по-различни текстологични версии на молитвите.Печатен требник 1624г.: Р3 + B9:5 (родилка) + B1:1γ (родилка) + B9:4 (присъстващи жени) + [Б+Г] (баба) + B9:1+ P3 (родилка) + мо-литва за полагане в люлка + Кръщение

153

МОЛИТВИСписък на изследваните молитви

(преди Оглашението за постродилния период)В1:1 Молитва за назнаменаване/подпечатване на детето и полу-чаване име на детето на 8-ия ден: Goar (1960:260): Ku/rie o9 Qeo\j h9mw=n, sou= deo/meqa kai\ se\ parakalou=men. Shmeiwqh/tw to\ fw=j … ãƒè áæƒå íƒøü òåáý ñ ìèëûè äý¬ìú. è òåáý ñ ìƒëèìú. äà çíàìåíà¬òú ñ ñâýòú ...Молитви за 40-ия ден след ражданеВ1:2 Молитва за въцърковление на детето В 1:2a Arranz (1983:202-203): Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n o9 e0n (ôái=ò) ôåó-óáñÜêïíôá h9ìÝñáéò êáôa\ to\n íüìïí (ôï‡ íüìïõ) ei0v to\ i9ero\n a0nelqw\n meta\ Mari/av th=v a9gi/av mhtro/v sou ãЂè áЂå íà‘øü. èˆæå ÷åòüμðèäåñ òüìè äЂíüìè ïî çàêîíó âú öЂðêîâü âúøüäü ñú ìàðèå« ìЂòðè« ñâ« ...В 1:2b Goar (1960:267): Ku/rie o9 Qeo\j h9mw=n, o9 e0n tessara/konta h9me/raij bre/foj tw=| nomikw=| naw=| prosaxqei\j u9po\ Mari/aj th=j a0peiroga/mou (kai\ a9gi/aj) sou mhtro/j ÃЃ¸ áЃå íàøü ¸æå âú ìЃ. äЃí¸. §ðî÷ âú çàêîíüíûè õðàìú ....В 9:1 Молитва за майката и детето: Goar (1960:265): De/spota Ku/rie Qeo\j h9mw=n o9 pantokra/twr/ Ku/rie o9 Qeo\j o9 pantokra/twr / Ku/rie o9 Qeo\j h9mw=n sou= deo/meqa kai\ se\ parakalou=men kai\ se\ i9keteu/omen: ヸ áæƒå íƒøü /òåáý ñ ì¸ëûè äý¬ìú. ¸ òåáý ñ ìƒë¸ìü./ ñàìú óáî §÷å ùåäðûè ... В 9:2 Молитва за родилка Goar (1960:267): Ku/rie, o9 Qeo\j h9mw=n, o9 parageno/menoj e0pi\ swthri/a|ÃЃ¸ áЃå íàøü ¸æå ïð¸øüäû¸ íà ñïàñåí¸¬ ... В 9:3 Молитва за родилка Goar (1960:268): (O Qeo\j, o9 Path\r o9 pantokra/twr, o9 dia\ tou= megalofwnota/tou tw=n profhtw=n (Hsai5ou … ÁЃå wЃ÷å âüñåäðüæ¸òåëþ, ðàç¹ìú òâî¸ äàâû¸ íàìú, âåëåãëàñüíîìü ïðî-ðîêîìü Èñàèåìü ... Молитва за родилка за 1-ви и/или на 3-ти ден след раждането:В9:4 De/spota Ku/rie 0Ihsou= Xriste/, Lo/ge Qeou= kai\ Patro\v Ui9e\ monogene\v … Trempelas (1950:322) O (XV век), Дмитриевский (1965:737) // ÂëЃäêî ãЃè ¶Ѓy õЃå ñëîâî áЃæ·å ¶ §Ѓ÷å, ñЃíå åäèíîðîäíûè ... В 9:5a Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 e0k tou= xoo\v pla/sav to\n a1nqrwpon (Trempelas: L, O, Q); B9:5b De/spota Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 pla/

154

sthv kai\ dhmiourgo\v h9mw=n, o9 pla/sav to\n a1nqrwpon e0k tou= xoo\v (K) Тrempelas (1950:320-1), (ръкописи XV и XVI в.), срв. Дмитриев-ский (1965: 382) ãЂè òâîðü÷å è ñúäýòåëþ, è ñúçäàâûè ÷ë Ѓêà § ïðüñòè ... В 9:11 De/spota Ku/rie pantokra/twr, o9 i0w/menov pa=san no/son Goar (1960:261), Тrempelas (1950: 320-1): К1, a=, C, P, Y, L, e, s3, Q (ру-кописи XV и XVI вв.)// Âëàäûêî, ãЂè âüñåäðüæèòåëþ, èñöýëÿ âüñýêú íåä©ãú ...B9: 12 De/spota Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n o9 texqei\v e0k th=v panaxra/ntou despoi/nhv h9mw=n Qeoto/kou kai\ a0eiparqe/nou Mari/av kai\ w9v nh/pion e0n fa/tnh| …Trempelas (1950:323-324) Âëäêî, ãЃè áЃå íàøü. ðîäèâûè ñ § ïðý÷Ђòû âëä÷ö íàø áЃö ... В 9:13 Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 eu0dokh/sav katelqei=n e0k tw=n ou0ranw=n kai\ gennhqh/nai e0k th=v a9gi/av Qeoto/kou Trempelas (1950:325), Goar (1960:262) // ãЂè áЃå íàøü, áëЃãîèçâîëèâûè ñúíèòè ñú íåáåñü è ðîäèòè ñ ... В9:14 Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 peri\ tw=n zw/wn e0n th=| o0qo/nh| ei0pw\n Pe/trw| tw|= a0posto/lw| kai\ korufai/w| Trempelas (1950:324) (XV в.); срв. Goar (1960:263) за жени, присъстващи на раждането // ãЂè áЂå íàøü ðåêûè ïåòðîâè âú ñúñ©äýВ9:15 Ku/rie o9 qeo\v h9mw=n, o9 tw|= korufai/w| tw=n a0posto/lwn sou Pe/trw| dia\ th=v e0mfanisqei/shv au0tw=| o0qo/nhv kai\ tw=n th=v gh=v zw/wn keleu/sav … Trempelas (1950:324) (Q, XVI в.) за жени, присъстващи на раждането Молитви за родилка, които не съм открила в славянски източници В 9:6 Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 parageno/menov e0pi\ swthri/a| tou= ge/nouv tw=n a0nqrw/pwn, e1pide e0f’ h9ma=v kai\ e0pi\ th\n dou/lhn sou … Тrempelas (1950:321) (L, I, XV в.) В 9:7 Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 parageno/menov e0pi\ swthri/a| tou= ge/nouv tw=n a0nqrw/pwn, paragenou= kai\ e0pi\ to\n oi]kon tou=ton kai\ tou\v e0n au0tw=| katoikou=ntav Тrempelas (1950:323), Y (XVI в.), В 9:8 De/spota fila/nqrwpe, Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, o9 dia\ th=v e0pifoith/sewv tou= a9gi/ou sou Pneu/matov Trempelas (1950:321): LВ 9:9 Tou= Kuri/ou dehqw=men Ku/rie pantokra/twr, o9 Qeo\v tw=n duna/mewn, o9 poih/sav to\n ou0rano\n kai\ th\n gh=n... Trempelas (1950:320): eВ 9:10 De/spota Ku/rie o9 Qeo\v h9mw=n, oi1kwn a9giasta\ kai\ yuxw=n lutrwta/, au0to/v, fila/nqrwpe basileu= Trempelas (1950:322). Мо-

155

литви за баба, на които не съм открила преводи в славянските треб-ници:В9:16 De/spota Ku/rie o9 qeo\v h9mw=n, о9 tw|= e0nuposta/tw| sou Lo/gw| ta\ pa/nta e0k mh\ o1ntwn ei0v to\ ei]nai paragagw\n … Trempelas (1950:324) (K1, XV в.)B9:17 De/spota Ku/rie o9 qeo\v h9mw=n, o9 mo/nov a0nama/rthtov, o9 plou/siov e0n e0le/ei kai\ oi0ktirmoi=v … Trempelas (1950:324), (K1, XV в.)Молитви за родилка в славянските требници, на които не съм от-крила гръцки съответствия (Б) Ñëàâà òåáý öàðþ, áЂæå âüñåãî ñúçüäàíèÿ. ëþáèòåëÿ ðîäà ÷ëЂ÷à ...(Г) ÂëЂäêî ãЂè áЂæå íàøü. ïðýâý÷üíèüμìü òâîèìü è íåèçðå÷åíüμìü ñúìîòðýíèåìü (C) õƒå áƒå íàøü âúëîæå¸ ¹äû âú ëîæåñíà ìîÿ äà ¸çâåäåø¸ æ¸âîòü ¸ç ©òðîáû ìî ...(Д) ãЂè áЂå íàøü ïîñúëàâûè åäèíîðîäüíàåãî ñЂíà ñâîåãî ... (P2) âëЂäêî ãЂè ñðüäüöîâýäü÷å. ñúâýäûè íåèçðå÷åíüíàà. è ñúçüäàâûè âüñý÷üñêàà ...(P3) ãЂè áЂæå íàøü, åäèíú áëЂãú è ÷ëЂêîëþáüöü, åäèíú ïðàâüäüíú è êðî-òúêú ...(Ж) Êú òåáå áЂó è ñúäýòåëþ âüñàêîè òâàðè. ñúòâîðüøóåìó âüñà ïðî-õîäû ÷ëЂêó ...Молитви за баба акушерка(A) Áîæå âýäû¸ íåìîùü íàø©. ¸ ñóäîáü ïîäîáè¬ ðîä¹ ÷ëЂ÷üñêîì¹... = Молитва за дръзко заклел се(B) ø ¶ƒy õƒå íàøü ðîæäЂå¸ ñå ïðýæäå âýêú § wƒöà ...

ЛИТЕРАТУРA

Алмазов 1884: Алмазов, А. История Чинопоследований Крещения и Ми-ропомазания. Казань.Арранц 1979: Арранц, М. Исторические заметки о чинопоследованиях Таинств по рукописям греческого Евхология. Ленинград (Ленинградская духовная академия).архимандрит Авксентий 2007: архимандрит Авксентий. Литургика, ч. 2. Пловдив.Афанасьева 2003: Афанасьева, Т. И. Молитвы Коленопреклонения в Пя-

156

тидесятницу в славянских служебниках ХI-ХVI вв. – Palaeobulgarica, 27, № 4, 15-24.Афанасьева 2004: Афанасьева, Т. И. Славянская литургия Преждеосвя-щенных даров ХII–ХIV вв. Санкт-Петербург.Афанасьева 2004а: Афанасьева, Т. И. Чинопоследование Великого ос-вящения воды на Богоявление в славянских служебниках ХI-ХV вв. – Palaeobulgarica, 28, № 3, 25-45.Афанасьева 2006: Афанасьева, Т. И. Древнеславянские переводы анафоры литургии Иоанна Златоуста в служебниках XI-XV вв. – Във: Вереница литер. Ко 60-летию В. М. Живова. Москва, 175-192.Афанасьева, Слуцкий 1999: Афанасьева, Т., Б. Слуцкий. Чинопоследо-вания литургии Преждеосвященных даров в двух древнейших болгарских служебниках. – Palaeobulgari ca, 23, №3, 88-97.Богдановић, Медаковић 1978: Богдановић, Д., Д. Медаковић. Каталог ћи-рилских рукописа манастира Хиландра. Старе штампане књиге манастира Хиландара. Београд,. Горский, Невоструев 1869: Горский, А.В., К.И. Невоструев. Описание сла-вянских рукописей Московской Синодальной библиотеки, отдел 3. Книги богослужебные, ч. 1. Москва, 199-206.Джурова, Станчев, Япунджич 1985: Джурова, А., К. Станчев, М. Япун-джич. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. С.Дмитриевский 1882-1883: Дмитриевский, А. Богослужение в Русской церкви за первые пять веков. – Православный собеседник, ч. 1-2.Дмитриевский 1884: Дмитриевский, А. Способы определения времени на-писания рукописей. – Православный собеседник.Дмитриевский 1965: Дмитриевский, А. Описание литургических руко-писей хранящихся в библиотеках Православнаго Востока, т. 2. ň÷ïëüãéá. Киев, 1901, репринтно изд. Hildesheim.Дончева-Панайотова 1981: Дончева-Панайотова, Н. Киприан – старобъл-гарски и староруски книжовник. С.Желтов 2007: Желтов, М. Чин Божественной литургии в древнейших (XI-XIV вв.) славянских Служебниках. – Богословские труды, 41, 272-359.Жучкова, Мошкова, Турилов 2000: Жучкова, И. Л., Л. В. Мошкова, А.А. Турилов. Каталог славяно-русских рукописных книг XV века хранящихся в Российском государственном архиве древних актов. Москва.Иванов 1958: Иванов, Й. Българското книжовно влияние в Русия при мит-рополит Кипиран (1375-1406). – Изв. на Инст. за българска литература, 6, 25-79. Йовчева, Тасева 2008: Йовчева, М., Л. Тасева. Атонска книжовна реформа.

157

– В: История на българската средновековна литература, съст. А. Милтено-ва. С., 510-519.Князевская 1988: Князевская, О. А., съст., и др. Каталог славяно-русских рукописных книг XI-XIV вв. хранящихся в ЦГАДА СССР, ч. 2. Москва.Коцева 1985: Коцева, Е. Евтимиев служебник. С.Мансветов 1882: Мансветов, И. Д. Митрополит Киприан в его литургиче-ской деятельности. Москва.Мирчева 2007: Мирчева, Е. Фрагменти от най-древния старобългарски Чин погребение (Зайковски требник от първата половина на XIV век). – В: Изв. на Научен център „Св. Дазий Доростолски” към Русенския универси-тет „Ангел Кънчев”, кн. 2. В памет на проф. д-р Славчо Иванов (1939-2006), съст. И. Недев и др. s.l., 109-120. Одинцов 1881: Одинцов, Н. Порядок общественного и частного богослу-жения в Древней России до XVI в. Санкт-Петербург.Райков, Кодов, Христова 1986: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Сла-вянски ръкописи в Рилския манастир, т. 1. С.Славова 1990: Славова, Т. Някои предварителни наблюдения върху редакти рането на евангелския текст в Света гора. – Pалаеоbulgarica, 14, № 1, 72-81.Спространов 1900: Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Св. Синод на Българската църква в София. С.Стоянов, Кодов 1964 и 1971: Стоянов, М. и Хр. Кодов. Опис на славянски-те ръкописи в Софийската народна библиотека, т. 3 (1964) и т. 4 (1971). С. Сырку 1890: Сырку, П. К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке, т. 1, вып. 2. Литургические труды Патриарха Евфимия Терновского. Санкт-Петербург.Тасева 2004: Тасева, Л. Книжные взаимоотношения между Святой Горой и Тырново в свете текстовой традиции Триодного синаксаря. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция в София, 26-28 юни 2003. С., 185-203.Тасева, Йовчева 2006: Тасева, Л., М. Йовчева. Езиковите образци на атон-ските редактори. – В: Българска филологическа медиевистика. Сб. научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 221-240.Тончева 1999: Тончева, Хр. Старобългарските молитви за всяка потреба в развоя на славянската ръкописна книжнина (до края на XIX век). С.Тончева-Тодорова 2005: Тончева-Тодорова, Хр. Развой на старобългар-ските чинопоследования за встъпване в монашество през X–XVIII век. Коментар и текстове. С.

158

Цибранска 1992: Цибранска, М. Езикът на печатните книги от XVI век (по материали от печатния Молитвеник от 1570 г.). С. (дисертация, машинопис)Цибранска, Мирчева 2000: Цибранска, М., Е. Мирчева. Зайковският тре-бник от първата половина на XIV в. в южнославянската евхологична тради-ция. – Археографски прилози, 21, 163-196.Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на На-родната библиотека в София, т. 1. С.Цонев 1920: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатните книги в Пловдивската народна библиотека. С.Цонев 1923: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народ-на библиотека, т. 2. С.Чифлянов 1994: Чифлянов, Бл. Богослужебният чин, преведен от св. бра-тя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия. ΑΝΑΛΕΚΤΑ ΒΛΑΤΑΔΟΝ 31. Солун.Чифлянов 1997: Чифлянова, Бл. Литургика. София, 1997.Шнитер, Чешмеджиев 2007: Шнитер, М., Д. Чешмеджиев. Кръщаваното тяло. – Алтера академика, 1, № 1, 27-38.Arranz 1982: Arranz, M. Les Sacrements de l’ancien Euchologe constantinopolitain (1) – Orientalia Сhristiana Рeriodica, 48, 284-335.Arranz 1983: Arranz, M. Les Sacrements de l’ancien Euchologe constantinopolitain (3): IIére partie: Admission dans l’Église des enfants des fa-milles chrétiennes (“premier catéchuménat”). – Orientalia Christiana Periodica, 49, 284-302.Arranz 1984: Arranz, M. Les Sacrements de l’ancien Euchologe constantinopolitain (4): IIIére partie (1). Préparation au baptême (2) – Orien-talia Christiana Periodica, 50, 43-64; Les Sacrements de l’ancien Euchologe constantinopolitain (5): IIIére partie (1). Préparation au baptême (conclusion) – Orientalia Christiana Periodica, 50, 372-397.Ferguson 2009: Ferguson, E. Baptism in the Early Church: History, Theology, and Liturgy in the First Five Centuries. Grand Rapids.Goar 1960: Goar, J. ň÷ïëüãéïí sive rituale graecorum. Venetiis, 1730, reprint Graz.Matejić, Thomas 1992: Matejić, P. and H. Thomas. Catalog: Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library (The Ohio State University). Columbus.Naumow, Kaszlej 2004: Rękopisy cerkiewnosłowiańskie w Polsce. Katalog. Opracowali Aleksander Naumow oraz Andrzej Kaszlej przy współpracy Ewy Naumow i Jana Stradomskiego. Kraków.

159

Panaitescu 1959: Panaitescu, P. P. Manuscrisele slave din Biblioteca academiei RPR. Vol. 1. Bucuresti.Parenti, Velkovska 1995: S. Parenti e E. Velkovska. L’Eucologio Barberini gr. 336. Roma.Radoslavova 2000: Radoslavova, D. Problems Concerning the Computer De-scription and Processing of Slavic Euchological Manuscripts. – In: Medieval Slavic Manuscripts and SGML: Problems and Perspectives, ed. by A. Miltenova and D. Birnbaum. Sofi a, 170-204.Trempelas 1950: P. Trempelav. Mikro\n Eu0xolo/gion. T. 1. 0Aqh=nai.

THE TEXTS FOR CATECHUMEN IN THE TIME OFTSAR IVAN SHISHMAN

Margaret DimitrovaUniversity of Sofi a ‘St. Kliment Ohridski’

Abstract

The paper analyzes prayers in the Rite for Catechumen in in vari-ous medieval Slavonic sources in order to shed light on the textual ver-sions and circulation of texts and practices in medieval Bulgaria, Mount Athos, Serbia, and Russia in the 14th-15th centuries. The main emphasis is placed on the text preserved in the so-called Patriarch Euthymios’ Ser-vice Book (no. 231 in the National Library in Sofi a) in comparison with Athonite Prayer Books, East Slavonic, and Bulgarian Euchologia of the 14th-17th centuries. The versions are distributed in four groups: archaic translations and three later versions: Athonite version, Turnovo version, and metropolitan Cyprian’s version.