ИЗВЕСТИЯ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ –

ПЕРНИК

Т. 2

СБОРНИК ПОСВЕТЕН НА 60-ГОДИШНИНАТА НА МУЗЕЯ

Регионален Исторически музей – Перник

издателствоФ А Б Е Р2014

© Авторски колектив – автор, 2014© Василка Паунова и Магда Добрева – съставителство и редакция, 2014© Издателство „Фабер“, 2014

ISBN: 978-619-00-

Сборник научни изследвания по повод 60-годишнината на Регионален исторически музей – Перник ◆Съставителство и редакция: Василка Паунова, Магда ДобреваПревод на английски език: Мирослава Таскова, част от авторитеДизайн на корицата: Гергана Николова-Арабаджиева◆Формат 70x100/16

Печатни коли 28,75

◆FABER – (062) 600 650

В. Търново, ул. „Ген. Сава Муткуров“ 8

www.faber-bg.com

Всички права запазени.Никоя част от тази книга не може да бъде използвана с цел разпространение или да се възпроизвежда с каквито и да е средства (графични, електронни или механични, включително фотокопиране, заснемане, запис на лента, или всяка друга система за съхранение и извличане на информация), без предварителното разрешение в писмен вид от издателя или съставителите, ос-вен в случаи, в които се цитират части в критични статии и/ или рецензии.

Бележка: Всички статии и материали са изцяло авторски и се публикуват с мини-мална намеса от страна на съставителите. Изразените мнения са на авторите.

BULLETIN OF THE REGIONAL MUSEUM

OF HISTORY – PERNIK

Volume 2

DEDICATED TO THE 60TH ANNIVERSARY

OF THE MUSEUM

Regional Museum of History – Pernik

2014

FABERpublishers

© Individual authors, 2014© Vasilka Paunova, Magda Dobreva – editors, 2014© Faber Publishers, 2014

ISBN: 978-619-00-

Miscellanea on the occasion of the 60th anniversary of the Regional Museum of History – Pernik◆Compiled and edited by: Vasilka Paunova, Magda DobrevaTranslation: Miroslava Taskova, some of the authorsCover design: Gergana Nikolova-Arabadzhieva◆Format 70x100/16

Printer‘s sheets 28,75

◆FABER – (062) 600 650

V. Turnovo, 8 Gen. Sava Mutkurov street

www.faber-bg.com

All rights reserved. No part of this book may be used or re-produced by any means (graphic, electronic, or mechani-cal, including photocopying recording taping, or any other information storage retrieval system) for re-distribution without prior permission in writing from the publishers or the editors, ex-cept in the case of brief quotations embodied in critical articles and/ or reviews.

Editor’s note: The views and ideas expressed in this volume of contributions are exclusively those of the authors.

ИЗВЕСТИЯ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЕРНИК

Т. 2

се издава с финансовата подкрепа на Министерство на културата

на Република България

BULLETIN OF THE REGIONAL MUSEUM OF HISTORY – PERNIK

Volume 2

Published with the Financial Support of the Ministry of Culture, Republic of Bulgaria

332

КЪСНОАНТИЧНА МОНЕТНА НАХОДКА ОТ СЕЛО ЗАБЕЛ, ТРЪНСКО

Светослава ФИЛИПОВАРИМ–Кюстендил

Представената в изследването колективна монетна находка е намерена през 1998 г. в местността Св. Спас в с. Забел, община Трън. През есента на същата 1998 г. при теренно обхождане в землището на селото, в същата мест-ност е регистриран античен плосък и могилен некропол, използван от І в. пр.Хр. до ІV в., чието частично проучване е осъществено през 1999–2003 г. (Паунова 2003, 215–225; Паунова 2008, 165). Некрополът е разположен в юж-ното подножие на планината Руй, върху полегата тераса и заема площ около 50 дка. В близост до него е локализирано неукрепено селище (на 150 м източ-но) (Паунова 2003, 215), римска вила тип „резиденция“ (на 300 м западно) (Митова-Джонова 1983, 81–82; Динчев 1997, 79–82) и антични шахти за добив на галенит (250–300 м северно и североизточно) (Паунова 2003, 215).

Това е третата колективна монетна находка, за която се знае, че произхож-да от землището на с. Забел. Първата е намерена през 1908 г. в гърне в нивата на Лиляна Деянова до селото. Съдържала е 655 късноантични монети от периода 320–395 г. и е предадена в Народния Археологически музей в София (Мушмов 1914, 273). Втората монетна находка е открита при археологическите проучвания на некропола през 2001 г. в плитка скална шупла, използвана като допълнителна камера към гробно съоръжение (Паунова 2003, 217). Находката съдържа 16 медни и посребрени монети – фолиси и техни подразделения, от началото на ІV в.1 (Пау-нова 2003, 217–218 и бел. 6). Поставена е като гробен дар до 30-те години на ІV век.

Последната находка, обект на изследването, е постъпила в музея в Пер-ник като откупка през 1998 г. Предадени са 182 монети, от които 3 най-вероят-но са попаднали случайно. Става въпрос за една монета на Тесалоника от І в. пр.Хр. с бюст на градска богиня върху лицето си и четириредов надпис ΘЄС/СΑΛΟ/ΝΙΚЄ/ΩΝ върху гърба си (Мушмов 1912, 418, № 6654) и два антонини-ана от средата на ІІІ в. – един на Клавдий ІІ Готски (268–270 г.) и един със зали-чено изображение на лицето. Тези монети не се вписват в общата хронология на колективната находка, която компактно обхваща периода от 316 до 450 г.

1 Монетите от находката се разпределят: Лициний І (308–324 г.) – 4 бр.; Кон-станин І (306–337 г.) – 10 бр., сечени до 326 г.; Константин ІІ (317–340 г.) – 2 бр. от периода 317–321 г. Една от монетите на Константин І е варварско подражание от типа VICTORIAE LAETAE PRINC PERP.

333Според императорите, при които са отсечени, монетите се разпределят:– Лициний І (308–324 г.) – 1 бр.;– Константин І (306–337 г.) – 21 бр., в това число 2 варварски имитации

и една постумна монета;– Крисп (317–326 г.) – 1 бр.;– Константин ІІ (317–340 г.) – 2 бр.;– Констанс (333–350 г.) – 4 бр.;– Констанций ІІ (324–361 г.) – 26 бр.;– Юлиан ІІ (355–363 г.) – 1 бр;– Валентиниан І (364–375 г.) – 14 бр.;– Валенс (364–378 г.) – 13 бр.;– Грациан (367–383 г.) – 4 бр.;– Валентиниан ІІ (375–392 г.) – 5 бр.;– Теодосий І (379–395 г.) – 10 бр.;– Аркадий (383–408 г.) – 12 бр.;– Теодосий ІІ (402–450 г.) – 1 бр.

Към тези монети с ясни изображения върху лицата си, се присъединя-ват още 32 монети, които могат да се датират основно по реверсите си:

– GLORIA EXERCITVS (337–341 г.) – 1 бр.;– GLORIA ROMANORVM (364–378 г.) – 5 бр.;– SECVRITAS REIPVBLICAE (364–378 г.) – 5 бр.;– VОТ V (383 г.) – 4 бр.;– VОТ Х МVLТ ХХ (383 г.) – 2 бр.;– GLORIA REIPVBLICE (383–392 г.) – 1 бр.;– SALVS REIPVBLICAE (388–395 г.) –14 бр.;– GLORIA ROMANORVM (408–423 г.) – 1 бр.Една от особеностите на монетосеченето през ІV век е последователно-

то доминиране на определени типове изображения, което и улеснява датира-нето на монетите.

Изображенията, представени върху реверсите на монетите, са характер-ните за разглеждания период без отклонения в иконографията (Вж. Таблица 1).

Интерес представляват двете варварски подражания на монети на Кон-стантин І от типа VICTORIAE LAETAE PRINC PERP с изображение на две Виктории, прави, държащи щит с надпис VOT PR върху олтар. Този монетен тип е характерен за периода 318–319 г. и се сече в западните и централни мо-нетарници, като на Балканите са разпространени най-вече екземплярите на Сисция. Сеченето на тези имитации е почти синхронно с оригиналните2 и

2 В предишни публикации на автора е изказано мнението, че монетите са се-чени по-късно към средата на ІV в. (Филипова 2008, 47; Филипова/ Прокопов 2008, 165–172). Въз основата на колективната находка от с. Забел, намерена при археологи-ческите проучвания през 2001 г., която е компактна като хронология (312–324 г.), тук

Късноантична монетна находка от село Забел, Трънско

334се отдава на германските племена3. При голяма част от тях легендите върху лицето и гърба на монетите са представени с неясни знаци, а изображението на богините е толкова схематично, че е трудно разпознаваемо. Като тегло тези монети са в рамките на едно нормално отклонение, с тенденция за неговото намаляване – в конкретния случай теглата на трите оригинални монети от находката са 2,37 гр., 2,85 гр. и 2,52 гр., а на имитациите – 2,31 гр. и 2,02 гр.

В Югозападна България са известни следните варваризати:– Кюстендил, обект „Килийно училище“ – 1 бр. (Филипова/ Тонев 2003, 27, 10); – Кюстендил, обект „Михаил Шишман“ – колективна находка – 1 бр.

(Филипова 2008, 47);– Радомир, обект „Арбанас“ – 3 бр. (непубликувани);– Кочериново, кв. Бараково – „Тържището“ – 1 бр. (непубликувана);– с. Габрене, Петричко – 1 бр. (непубликувана);– античен град при с. Рупите, Петрич – 2 бр. (непубликувани)4

– Белица, „Бабяшка чука“ – 1 бр. (Филипова/ Прокопов 2008, 165–172);– Забел, „Св. Спас“ – обект „Античен некропол“ – 1 бр. (Паунова 2003, 217).

Три варваризирани монети на Константин І са от местността Св. Спас в Забел – две от представената тук находка и една от обект „Античен некропол“. Явно тези монети са циркулирали безпроблемно наред с техните прототипи, както е видно от присъствието им в колективни находки и археологически обекти с различен характер.

В колективната находка доминират малките бронзови номинали – по-ловин фолиси, а след реформата на Констанций ІІ и Констанс през 346/348 г. – условно наречените Æ3 и Æ4. Изключение са две монети с номинал Æ2: на Констанций ІІ от типа FEL TEMP REPARATIO с изображение на Императо-ра с варварин, сечена в периода 348–350 г. и на имп. Валентиниан І от типа RESTITVTOR REIP с Императора прав, с лабарум и глобус, сечена през 364–367 г. През 395 г. Теодосий І издава едикт за демонетизирането на емисии-те с номинал Æ2 (Pearce 1968, xxxi; Codex Theodosianus 1958, 9, 23). Въпреки това в по-отдалечените провинции и малките селища използването на този номинал продължава (Димитров 2009, 348). Подобна ситуация се наблюдава при находките от античната Германия (дн. Сапарева баня) (Филипова 2001,

е изказано становището, че варварските имитации на монети на Константин І от типа VICTORIAE LAETAE PRINC PERP се секат успоредно или малко по-късно от ориги-налните емисии. В подкрепа на това становище са и трите монети на Константин І от с. Габрене, Петричко, намерени заедно. Две от монетите са оригинали от типовете VICTORIAE LAETAE PRINC PERP и DN CONSTANTINI MAX AVG / VOT XX от пери-ода 320–324 г. Третата монета е от коментираните варварски подражания.

3 Вж.: www.constantinethegreatcoins.com/barb2/ и цитираната там литература.4 Монетите са намерени при археологическото проучване през 2012 г. Инфор-

мацията е на колегата Сотир Иванов, на когото благодаря.

Светослава ФИЛИПОВА

33551–53), с. Лиляч (Кюстендилско)5, обект „Поликлиника“ в Кюстендил (Бож-кова 1977, 39–46)6 и др. Със същия закон на Теодосий І единствените монети, които продължават да се секат, са с номинал Æ3 и Æ4 (Carson, Kent, Burnet 1994, 18; Codex Theodosianus 1958, 9, 23). През 408 г. теглото на монетите с но-минал Æ3 е редуцирано (Depeirot 1992, 95) и на практика през V в. на пазара циркулират единствено бронзови монети с номинал Æ4.

Инфлационните процеси в империята и военните конфликти в края на ІV–V век, арена на които стават Балканите, се отразяват неминуемо и върху мо-нетосеченето – монетите са с понижено качество, ниско тегло, като голяма част от обезличените монети не се изтеглят от обръщение. Този процес се забелязва особено силно от края на ІV – началото на V век, като след средата до самия му край (реформата на Анастасий І през 498 г.) и началото на VІ век – стабилизира-нето на Източната Римска империя, монетната циркулация постепенно затихва.

Представената тук находка е натрупана през 379–395 г. (Вж.: Графика 1). От този период са 49 монети.

Според запазените марки на монетарници монетите се разпределят:– Тесалоника – 22 бр.;– Сисция – 14 бр.;– Хераклея – 4 бр.;– Кизик – 4 бр.;– Константинопол – 3 бр.;– Никомедия – 2 бр.;– Лион – 1 бр.;

5 Находката от кариерата в с. Лиляч е намерена през 1968 г. и инвентирана в нумизматичния фонд на РИМ–Кюстендил, непубликувана.

6 Един дореформен фолис на Максимиан Херкулий от периода 302–303 г. и 2 монети (по една на Лициний І и Константин І) от 313 г.

Късноантична монетна находка от село Забел, Трънско

336– Аквилея – 1 бр.;– Антиохия – 1 бр.

Категорично преобладават монетите на Тесалоника. Монетите на Сис-ция, разположена в централните територии на империята, са традиционно до-бре представени. И двете ателиета в периода на късната античност се намират в префектура Илирик, където е и територията на съвременна Западна България.

Причините за укриването на колективната находка от с. Забел трябва да се търсят в събитията от средата на V век, с уговорката, че начинът на придо-биване на монетите в музея (чрез откупка) донякъде биха компрометирали изводите.7 През 447 г. започва поредното хунско нашествие на Балканите. Ис-торическите извори са категорични, че това е най-страшното хунско нападе-ние на Балканите. Преминавайки Дунав, хуните опустошават Мизия, Скития, Крайбрежна и Вътрешна Дакия, като този път разграбват и Сердика (Ангелов 1976, 88; Митева 1981, 58), Тракия и достигат до Термопилите (Велков 1959, 41 и сл.; История на България 1979, 409; Marcelinus Comes 1958, 310; Priscus 1958, 90–91). В житие на анонимен автор се съобщава, че 100 града паднали в ръцете на хуните (История на България 1979, 409). Хунските нашествия на-насят големи щети не само на военните крепости, но и на много неукрепени селища. Приск дава потресаващи описания на разрушения при посещението си при Атила в Панония (Priscus 1954, 103–105).

Колективни монетни находки с terminus post quem 425–450 г. са реги-стрирани из цялата територия на България, като в западните райони това са находките от селата Егълница (Герасимов 1937, 322), Мрамор (Герасимов 1937, 322), Трекляно (Герасимов 1939, 344), Лиляч, Друмохар, Мазарачево, Су-шица, Мърводол (Филипова 2005а, 144–152), град Сапарева баня (Филипова 2001, 53). При редица монетни находки и археологически комплекси от ан-тична Пауталия (днешния Кюстендил) най-късните монети са на Теодосий ІІ (402–450 г.) и Валентиниан ІІІ (425–455 г.) със същия terminus post quem (Фи-липова 2005б, 164), като данните от археологическите проучвания в Пауталия показват следи от сериозни пожари и деструкции, синхронни с монетите от средата на V век (Слокоска/ Стайкова-Александрова/ Спасов 2002, 263).

Много вероятно е районът около днешния град Трън също да е засегнат от поредната вълна хунско нашествие, като се има предвид освен представена-та тук колективна монетна находка от с. Забел и находките от селата Мрамор и Трекляно. Едни следващи археологически проучвания в района биха изяснили голяма част от възникналите въпроси и дали сигурност на направените изводи.

7 Липсва сигурността на археологическите проучвания, при които би било ясно дали наистина става въпрос за укрита колективна монетна находка или комплекс от монети. Твърдението, че е намерена в рамките на некропола, би могло да означава, че монетите са поставени като гробен дар. Срещу това предположение обаче говори сравнително голямото количество монети и широкия хронологически обхват.

Светослава ФИЛИПОВА

337Късноантична монетна находка от село Забел, Трънско

При

лож

ение

: Таб

лица

1

Им

пера

тор

/ тип

ове

мон

ети

М

ОН

ЕТА

РНИ

ЦИ

Общ

брой

LAQ

SIS

TES

HC

NK

AN

TБ.

м.

Лиц

иний

І (3

08-3

24)

IOVI

CO

NSE

RVAT

ORI

(317

-320

)1

1Ко

нста

нтин

І (3

06-3

37)

SOLI

INVI

CTO

(316

-318

)1

1D

IVO

MAX

IMIA

NO

OPT

IMO

IMP

(318

)1

12

VIC

TORI

AE

LAET

PRI

NC

PERP

(318

-320

)1

23

Варв

ариз

ат2

2D

N C

ON

STA

NTI

NI M

AX A

VG /

VOT

XX (3

20-3

24)

12

3

PRO

VID

ENTI

AE

AVG

G (3

24-3

30)

11

GLO

RIA

EXE

RCIT

VS (3

30-3

35)

11

2Co

nsta

ntin

opol

is (3

30-3

37)

13

4U

rbs

Rom

a (3

30-3

37)

11

2П

осту

мна

– к

вадр

ига

(337

-341

)1

1Кр

исп

(317

-326

)IO

VI C

ON

SERV

ATO

RI C

AES

S (3

17-3

20)

11

Конс

тант

ин ІІ

(317

-340

)G

LORI

A E

XERC

ITVS

(335

-337

)1

12

Конс

танс

(333

-350

)VI

CTO

RIA

E D

D A

VGG

Q N

N (3

41-3

46)

22

VOT

XX M

VLT

XXX

(341

-346

)1

1FE

L TE

MP

REPA

RATI

O –

гале

ра (3

48-3

50)

11

338 Светослава ФИЛИПОВАКо

нста

нций

ІІ (3

24-3

61)

PRO

VID

ENTI

AE

CAES

S (3

24-3

30)

11

VOT

XX M

VLT

XXX

(341

-346

)1

1FE

L TE

MP

REPA

RATI

O –

им

п. с

два

ма

варв

ари

(348

-350

)1

1FE

L TE

MP

REPA

RATI

O –

им

п. с

вар

вари

н (3

48-3

50)

11

FEL

TEM

P RE

PARA

TIO

– В

ирту

с (3

51-3

61)

11

11

1317

SPES

REI

PVBL

ICE

(355

-361

)2

35

Юли

ан ІІ

(355

-363

)SP

ES R

EIPV

BLIC

E (3

55-3

61)

11

Вале

нтин

иан

І (36

4-37

5)RE

STIT

VTO

R RE

IP (3

64-3

67)

11

GLO

RIA

RO

MA

NO

RVM

(364

-375

)2

24

SECV

RITA

S RE

IPVB

LICA

E (3

64-3

75)

11

68

Вале

нс (3

64-3

78)

GLO

RIA

RO

MA

NO

RVM

(364

-378

)1

44

9SE

CVRI

TAS

REIP

VBLI

CAE

(364

-378

)1

12

4Гр

ациа

н (3

67-3

83)

GLO

RIA

RO

MA

NO

RVM

(367

-375

)1

12

VOT

XX M

VLT

XXX

(383

)2

2Ва

лент

иниа

н ІІ

(375

-392

)VO

T X

MVL

T XX

(383

)1

1VI

CTO

RIA

AVG

GG

(383

-392

)1

12

SALV

S RE

IPVB

LICA

E (3

88-3

92)

22

Теод

осий

І (3

79-3

95)

CON

CORD

IA A

VGG

(379

-383

)1

1VO

T X

MVL

T XX

(383

)1

1VI

CTO

RIA

AVG

GG

(383

-387

)1

1

339Късноантична монетна находка от село Забел, Трънско

GLO

RIA

RO

MA

NO

RVM

(383

-392

)1

1SA

LVS

REIP

VBLI

CAE

(388

-395

)1

56

Арк

адий

(383

-408

)VO

T V

(383

)3

3VO

T X

MVL

T XX

(383

)1

1G

LORI

A R

EIPV

BLIC

E (3

83-3

92)

11

VIRT

VS A

VGG

G (3

83-3

92)

11

VIC

TORI

A A

VGG

G (3

83-3

92)

11

2SA

LVS

REIP

VBLI

CAE

(388

-392

)1

11

3VI

RTVS

EXE

RCIT

I (39

5-40

8)1

1Те

одос

ий ІІ

(402

-450

)Кр

ъст

във

вене

ц (4

25-4

50)

11

GLO

RIA

EXE

RCIT

VS (3

37-3

41)

11

GLO

RIA

RO

MA

NO

RVM

(364

-378

)5

5SE

CVRI

TAS

REIP

VBLI

CAE

(364

-378

)5

5VO

T V

(383

)4

4VO

T X

MVL

T XX

(383

)2

2G

LORI

A R

EIPV

BLIC

E (3

83-3

92)

11

SALV

S RE

IPVB

LICA

E (3

88-3

95)

1414

GLO

RIA

RO

MA

NO

RVM

(408

-423

)1

1Н

еопр

едел

ени

ІV-V

в.

3232

ОБЩ

О1

114

224

32

41

127

179

340

Цитирана литература

Ангелов 1976: Ангелов, Д. История на Византия. Т. І, С., 1976.Божкова 1977: Божкова, Б. Антични монети от разкопките на Паута-

лия. – Археология, 1977, 4, 39–46.Велков 1959: Велков, В. Градът в Тракия и Дакия през късната антич-

ност. С., 1959.Герасимов 1937: Герасимов, Т. Колективни находки на монети през

1934–1936 г. – ИБАИ, ХІ, 2, 1937, 315–316.Герасимов 1939: Герасимов, Т. Колективни находки на монети през

1939 г. – ИБАИ, ХІІІ, 1939, 341–345.Динчев 1997: Динчев, В. Римските вили в днешната българска тери-

тория. С., 1997.История на България 1979: История на България. Т. І, С., 1979.Митева 1981: Митева, Н. Хуните и късноантичната цивилизация в тра-

кийските земи. – Векове, 1981, 5, 56–62.Митова-Джонова 1983: Митова-Джонова, Д. Археологически паметни-

ци в Пернишки окръг. С., 1983.Мушмов 1912: Мушмов, Н. Античните монети на Балканския полуос-

тров и монетите на българските царе. С., 1912.Мушмов 1914: Мушмов, Н. Колективни находки с монети открити през

1891–1914 г. – ИБАД, IV, 1914, 270–275.Паунова 2003: Паунова, В. Античен некропол край с. Забел, Трънско

(Резултати от археолотическите разкопки през 1999–2000 година). – ИИМКн, ІХ, В. Търново, 2003, 215–225.

Паунова 2008: Паунова, В. Оброчищата „Св. Спас“ като „Жива стари-на“ и археологически ориентир (по данни от Средна Западна България). – Из-вестия на Регионален Исторически музей – Перник, 1, 2008, 161–194.

Слокоска/ Стайкова-Александрова/ Спасов 2002: Слокоска, Л., Стай-кова-Александрова, Л., Спасов, Р. Пауталия (Pautalia). – В: Римски и раннови-зантийски градове в България. Т. І, Р. Иванов (ред.), С. 2002, 251–266.

Филипова 2001: Филипова, Св. Монети от разкопките в късноантич-ния град Германия. – Нумизматика и сфрагистика, VІІІ, 2001, 1–2, 51–60.

Филипова 2005а: Филипова, Св. Късноантична монетна находка от с. Мърводол, Кюстендилско. – В: Монетите и банкнотите – възможни прочи-ти. Юбилеен сборник в чест на ст.н.с. д-р Христо Харитонов. В. Търново, 2005, 144–152.

Филипова 2005б: Филипова, Св. Монетна циркулация в Пауталия през къс-ната античност. Монети от археологически разкопки. – ИИМКн, Х, 2005, 159–172.

Филипова 2008: Филипова, Св. Късноантична монетна находка от раз-копки в Пауталия. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 4, 2008, 45–56.

Филипова/ Тонев 2003: Филипова, Св., Тонев, А. Монети от разкопките на обект „Килийно училище“ в Кюстендил. – ИИМКн, ІХ, 2003, 275–286.

Светослава ФИЛИПОВА

341Късноантична монетна находка от село Забел, Трънско

Филипова/ Прокопов 2008: Филипова, Св., Прокопов, И. Монети от светилището при Бабяк. – В: М. Тонкова, А. Гоцев (ред.). Тракийското свети-лище при Бабяк и неговата археологическа среда. София, 2008, 165–172.

Carson/ Kent/ Burnet 1994: Carson, R.A.G., Kent, J.P.C., Burnet, A.M. The Roman Imperial Coinage. Vol. X, London, 1994.

Codex Theodosianus 1958: Codex Theodosianus. – В: Латински извори за българската история, І, С., 1958.

Marcelinus Comes 1958: Marcelinus Comes. Chronicon ad A. 447. – В: Латински извори за българската история, І, С., 1958.

Depeyrot 1992: Depeyrot, D. Le systeme monetaire de Diocletian a la fin de l’Empire Romain. – RBNS, 138, 1992.

Pearce 1968: Pearce, J. W. E. The Roman Imperial Coinage. Vol. IX, London, 1968.

Priscus 1958: Priscus. Historia. Ed. L. Pindorf, I, 278, 22-280, 2. – В: Гръцки извори за българската история, І, С., 1958.

342 Светослава ФИЛИПОВА

LATE ANCIENT COIN HOARD FROM THE VILLAGE OF ZABEL, TRAN MUNICIPALITY

Svetoslava PHILIPOVASummary

An object of the present study is a coin hoard consisting of 179 bronze coins from the 316–450 A.D. period. The finding was discovered in 1998 in the place of St. Spas near the village of Zabel and was inventoried in the Pernik Museum after being bought in the same year. Images on the coins’ obverse and reverse were typical for this period of time and there were no diversions regarding their iconography. An interest is provoked by two barbarian imitations of Constantine I coins of the type VICTORIAE LAETAE PRINC PERP with the images of two Victoriae standing up-right and holding a shield with the inscription of VOT PR on an alter. This coin type was typical for the period between 318 and 319 and was minted in western and cen-tral coinages as Siscia samples were spread on the Balkans mainly. Their presence in coin hoards and archaeological sites of various types make it obvious that these coins were in circulation freely along with their prototypes. Small bronze nominals dominated among the other hoard’s coins – half follises, and after Constantine’s II and Constans’ reform their domination was replaced by coins conditionally named Æ3 and Æ4. An exception are two coins of Æ2 nominal: of Constantine II of the type FEL TEMP REPARATIO having the image of the Emperor with a Barbarian minted within the period of 348–350 A.D. and of Valentinian I Emperor of the type RESTITVTOR REIP and the image of the Emperor standing upright with a labar-um and a globe minted in 364–367.

The coin hoard was collected in 379–395. Reasons for hiding of the village of Zabel’s hoard can be found in the events from the 5th century middle (the next Huns invasion from 477) having in mind that the way the coins have been stored in the Museum (by buying) can confront this conclusion to a certain degree. Some follow-ing-up archeological excavations in the region could clear a big part of the emerged questions and could prove or not the conclusions made.