0
ЮЗУ “Неофит Рилски”
гр. Благоевград
Филологически факултет
________________________________________________________
Биляна Божинова Стоянова
Структура на
публицистичния текст
(по материали от новата българска преса – 1999/ 2004)
Научен ръководител:
Доц. д-р Андриана Матеева
Благоевград, 2004
1
Съдържание
І. Увод.................................................................................................................................4
І.1. Цел и задачи на изследването.....................................................................................4
І. 2. Метод на изследването..............................................................................................5
Глава І. Публицистичният текст като обект на изследване от дискурс-
анализа................................................................................................................................7
І. Езикът като система.......................................................................................................7
І.1. Модел за езика на Халидей.........................................................................................8
І.2. Прагматични принципи на общуването.................................................................10
І.3. Структура и функция................................................................................................11
ІІ.Текст и подходи към текста. Дискурс-анализ...........................................................16
ІІ.1. Текст..........................................................................................................................18
ІІ.2. Дискурс.....................................................................................................................20
ІІ. 3. Стил..........................................................................................................................23
ІІ.4. Основни признаци на текста...................................................................................28
ІІІ.4.1.Кохезия...................................................................................................................29
ІІ.4.2. Кохерентност.........................................................................................................31
ІІ.4.3.Информативност....................................................................................................39
ІІ.4. 4.Цялостност.............................................................................................................43
ІІ.4.5.Интертекстуалност.................................................................................................46
ІІІ. Обобщение..................................................................................................................49
Глава ІІ. Контекстът на културата като определящ фактор за избора на структурата
на публицистичния текст................................................................................................51
І. Полето и насоката на дискурса като фактори да избора на езиковите средства в
съвременната преса..........................................................................................................51
ІІ. Видове медии...............................................................................................................53
ІІІ. Жанрова характеристика на публицистичния текст ..............................................56
ІІІ. 1. Коментарите в българската преса........................................................................58
ІІІ. 2. Новините в българската преса..............................................................................61
ІІІ.2.1. Дефиниране на понятието новина......................................................................64
ІІІ.2.2. Жанрово-композиционен модел на новините...................................................65
2
ІІІ. 3. Основни характеристики на “24 часа” и “Дневник”..........................................67
ІІІ. 3. 1. “24 часа”..............................................................................................................67
ІІІ. 3. 2. “Дневник”..........................................................................................................70
ІІІ. 4. Стилистична диференциация в езика на българските вестници......................71
ІІІ. 4. 1. Битова проблематика.........................................................................................73
ІІІ. 4. 2. Отношения на власт и солидарност във вестниците.....................................75
ІІІ. 4. 3. Изразяване на лично мнение при имитирането на разговорност и
метафоризацията .............................................................................................................82
ІІІ. 4.3.1. Публицистичният текст и заемането на маркери от разговорния и
художествения стил.........................................................................................................84
ІІІ. 4. 3. 2. Морфологични средства, използвани за имитиране на разговорност.....87
ІІІ. 4. 3. 3. Други разговорни маркери в публицистичните текстове..........................90
А. Употреба на вулгаризми – акцент върху телесността.............................................90
Б. Метафоризация на езика в публицистичните текстове...........................................91
В. Употреба на английска и американска лексика.......................................................95
ІV. Обобщение..................................................................................................................97
Глава ІІІ. Кохезивните връзки в публицистичния текст.............................................100
І.1. Корпус на изследването...........................................................................................100
І.2. Видове кохезивни връзки........................................................................................100
І.2.1. Лексикална кохезия..............................................................................................100
І. 2. 1. 1. Лексико-тематични ( семантични) полета ..................................................102
І. 2. 1. 2. Номинална референция..................................................................................105
А. Въвеждане на различни обекти с различни наименования..................................107
Б. Въвеждане на различни референти с едно и също наименование........................109
В. Въвеждане на един референт с едно наименование - лексикално повторение...112
Г. Въвеждане на един референт с много наименования - лексикална синонимия.115
І.2.2.Граматична кохезия................................................................................................122
І.2.2.1.Демонстративна референция..............................................................................123
І.2.2.2. Персонална референция.....................................................................................129
І.2.2.3.Сравнителна референция....................................................................................134
І.2.2.4.Елипса ..................................................................................................................134
3
ІІ. Кохезивна сила на категориите темпус, аспект и юнкция ...................................138
ІІ.1.Вид............................................................................................................................138
ІІ.2.Време........................................................................................................................142
ІІ.3.Наклонение...............................................................................................................146
ІІ.4.Валентност................................................................................................................147
ІI.5.Функция на логическите връзки в текста..............................................................150
ІІ.6.Юнкция при въвеждането на служебни теми в публицистичния текст. Конкурентни
форми...............................................................................................................................153
ІI.7.Сравнителен анализ на два текста..........................................................................158
ІII. Под– и надизреченските единици като конституенти на текста.........................165
ІІІ.1. Надизреченски конституенти на текста (свръхфразови единства)..................165
ІII.2. Подизреченски конституенти на текста.............................................................165
ІІІ.2.1. Свръхфразово единство (СФЕ) и изречение...................................................165
ІІІ. 3. Указатели за границите на СФЕ в публицистичния текст...............................167
ІІІ.4.Темо-ремна организация на вестникарския текст..............................................175
ІІІ.5. Архитектоника на текста......................................................................................178
ІІІ.6. Заглавие .................................................................................................................181
ІІІ.7. “Лийд”- структурата.............................................................................................188
ІІІ.8. Обобщение.............................................................................................................192
ІV. Заключение...............................................................................................................194
V. Библиография............................................................................................................201
4
І. Увод
І. 1. Цел и задачи на изследването
Теоретичната база на тази работа е изградена най-вече въз основа на
възгледите на Лондонската школа (Халидей и Хасан), както и на други автори,
които споделят голяма част от тези възгледи и разработват по-детайлно
интересуващите ни проблеми (Богранд и Дреслер, ван Дайк, Феърклаф и др.).
Нашето внимание е насочено основно върху изследване структурните
характеристики на публицистичния текст. Както предпоставя заглавието, от всички
публицистични текстове сме избрали за обект на нашето изследване
вестникарските новинарски текстове, защото промените в социалната структура
пряко рефлектират върху изменението на техните чисто езикови характеристики.
За тази цел работата е структурирана по следния начин:
1. В първата глава, за да се разбере философията на възприетата от нас
гледна точка, е посочена съвсем накратко историята на основните понятия,
заложени още в заглавието на работата, както и на тези, които постоянно са обект
на анализ в изложението. Целта е сред множеството определения за език, текст,
дискурс, структура, функция да избегнем многозначността на посочените понятия,
като посочим кое значение имаме предвид.
2. Възприетият метод е дискурс-анализът, което означава, че нашият
интерес е насочен не само към конкретни, чисто езикови характеристики на
публицистичния текст, но и към по-общия културен контекст, който предопределя
използването на определени езикови средства. Именно поради това втората глава е
посветена на изясняване на видовете комуникативен обмен, които са характерни за
общества като българското. Оттам ще посочим жанровете и стиловете, които тези
типове обмен предопределят. За целта използваме конкретен текстов корпус,
съставен от вестникарски текстове, излезли в периода 1999-2004 година.
3. Третата глава е изцяло текстолингвистична – тя изследва кохезивните
връзки в публицистичния текст. Проследени са характеристиките на следния
вестникарски корпус:
5
а) По десет вестникарски статии от вестниците “24 часа”, “Труд”,
“Дневник”, “Стандарт, “Сега” и “ Монитор”, като са проследени техните
номинативни вериги, броят и средната им дължина.
б) По сто изречения от статии в “24 часа” и “Дневник”, като в основата си
тук анализът е сравнителен, с акцент на синтагматичното съчетаване на единиците
в свръхфразови единства (СФЕ) и текстове, както и на видо-времевата им
съчетаемост. Избраните статии са в два самоопределящи се като различни
вестника, за да се открие както степента на това различие, така и да се обхване в
най-голяма степен съществуващата динамика в лексикално-граматичната структура
на публицистичните вестникарски текстове в България за изследвания период.
В работата за илюстрация на изложените твърдения са цитирани и много
други статии както от горепосочените, така и от други вестници.
Характеристиките на вестникарския текст са едни от най-честите обекти на
изследване в последните години, като неведнъж ще се позоваваме на наблюденията
на авторите, работещи в интересуващите ни проблемни области (В. Попова, Р.
Ницолова, М. Виденов, Кр. Стоянов, Св. Караянева, З. Комати, А. Замбова, Е.
Тодорова, Л. Йорданова и мн. др.) Нашата цел е не просто да опишем съответното
състояние на някоя конкретна морфологична, синтактична или лексикална
характеристика, а да се опитаме да предадем една по-цялостна картина на
състоянието на публицистичните новинарски текстове в пресата за съответния
период. Затова под структура на вестникарския текст ще разбираме неговата
архитектоника, начина на постройка на текста на всички нива, като посочим и
причините за избора на тази структура в съответствие с разбирането на Халидей,
което ние възприемаме.
І. 2. Метод на изследването
Вече споменахме, че ще следваме един по-комплексен подход, който
излиза от рамките на анализа на чисто лексико-граматичните структури във
вестникарския публицистичен текст за периода 1999-2004 г. За целта много
подходяща се оказва функционалната перспектива на дискурс-анализа.
Конкретните характеристики на този тип анализ ще бъде подробно обсъден в глава
6
І. Сега ще споменем само, че дискурс-анализът позволява текстът да се разглежда в
тясна връзка със своя контекст и със екстралингвистичната ситуация, която го
предпоставя. Такова по-глобално прагматично виждане намалява риска от
прибързани и необосновани заключения, до които един тясно лингвистичен анализ
би могъл да ни доведе. Този анализ може да даде отговор не само на въпроса какво
се случва с езика на пресата в изследвания период, но и защо се случва, какви са
причините езикът на вестниците да има такива характеристики.
Дискурс-анализът е ориентиран към потребителите на езика, затова и
обръща внимание на факта, че комуникацията се подчинява на процеси, които
надскачат конкретния текст. Като обърнат към комуникиращите анализът не може
да подмине и когнитивните процеси, свързани с езиковото съзнание, които и
предопределят поведението на участниците в общуването (Манерко, 2000).
Тъй като процесът на общуване е прагматичен, а не чисто езиков, то при
желание всеки от комуникантите може да пренебрегне определен брой грешки във
формите и структурите в името на комуникацията и дори да ги приеме за напълно
допустими за дадена ситуация, като им пробие път за конвенционализиране.
Можем да дадем и конкретен пример за подобно явление - такъв е случаят с
обърнатия словоред във вестникарския текст, както и с други скандални според
някои изследователи характеристики на този текст. Така че без да си дадем сметка
за целия комуникативен процес, трудно бихме могли да дадем пълна
интерпретация на текстовите структури и на процеса на тяхното създаване.
Така методът, който ще използваме, се оказва интердисциплинарен. Онова,
което обединява всички гледни точки, е фокусът на изследване – текстът.
7
Глава І. Публицистичният текст като обект на
изследване от дискурс-анализа
В тази глава ще се спрем на различните концепции за езика, на нашето
разбиране за тази система, на начините и подходите, чрез които езикът и
йерархично най-високо стоящата езикова единица – текстът, могат да бъдат
изследвани.
І. Езикът като система
Eзикът може да се изследва най-малко от две гледни точки: като “система
от сигнали, съобразени с правилата, които съставят нейната граматика, или като
набор от предаваеми чрез културата модели на поведение, общи за група от
индивиди, т.е. като код, образуващ част от “културата” (Гринберг, 1971, по Бел,
1980: 30). Изследователите, възприели първата гледна точка, ще се придържат към
линейната лингвистика (в случая текстолингвистика) и ще “приемат за своя задача
спецификацията на съставните части на кода и описанието на процесите,
посредством които съответстващите множества от символи могат да се комбинират
за построяването на “съобщения” (Бел, 1980: 30).
Другите изследователи отчитат факта, че като знакова система езикът
битува в рамките на друга знакова система – социалната, която пък според Халидей
(1990: 4) е синоним на културата. Според същия автор “това е най-високата
система, към която езикът е отнесен: семантичната система на езика е реализация
на социалната семиотика” (Халидей 1978а: 123). Това разбиране определя езика
като динамичен знак, като “мрежа от връзки” (Халидей, 1990: 4). Така и
разбирането за семиотичност се променя, като започва да се определя като
“перспективата, в която ние искаме да разглеждаме езика: езикът като една сред
множество значещи системи, които, взети заедно, образуват човешката култура”
(Халидей, 1990: 4).
8
В този смисъл подходите за изучаване на езика са поне няколко. Един
сравнително комплексен модел, който ще бъде основен за нашето изследване, ни
предлага Халидей.
І.1. Модел за езика на Халидей
Моделът, който Халидей ни предлага, е триизмерен. Според него езикът
може да се изследва “като система, която е изградена от нива, свързани
парадигматично и проявяващи се синтагматично под формата на текст със своите
вътрешноезикови характеристики, които изграждат кохезията на текста” (Халидей,
1978а: 139). По този начин езикът се разглежда от текстолингвистиката, наречена
още граматика на текста.
Вторият подход към езика е като към обект на познание, “чието изучаване
е опит да се открие какво става в човешкия мозък. Въпросите, които се задават, са
какви са механизмите на мозъка, включени в говоренето и разбирането, и каква
трябва да е структурата на мозъка, за да е способен индивидът да говори и разбира
езика” (Халидей, 1978а: 13). Това е гледната точка за езика на психолингвистиката
и семантиката.
Езикът може да се изучава и като поведение – “поведението на индивида с
неговите действия и взаимодействия, с неговото обкръжение” (Халидей, 1978а: 12).
Тази перспектива е опорна за поддръжниците на комуникативния подход на
текстолингвистиката, както и на социолингвистиката и прагматиката. Халидей
подчертава връзката между последните две измерения: ”Възможно е да включим
едната перспектива вътре в другата, да третираме езиковото поведение сякаш е
аспект на нашето познание за езика (и следователно да го виждаме в рамките на
капацитета на човешкия мозък) и също, макар и в доста различен смисъл, да
третираме индивидуалното познание за езика като форма на поведение” (Халидей,
1978а: 13)
В това разбиране езиковата система е по същество знакова система, която
чрез семантичната си система е реализация на висшата семиотична система –
социалната семиотика. Тази семантична система има отново три функции:
9
1. “Езикът трябва да интерпретира целия ни опит, като редуцира
неопределено вариращите феномени на света около нас, а също на вътрешния ни
свят, процесите в собственото ни съзнание, към управляем брой от класовете
феномени: типове процеси, събития и действия, класове обекти, хора, институции и
т.н.
2. Езикът трябва да изразява определени елементарни логически
отношения като “и”, “или” и “ако”, както и тези, създадени чрез самия език, като “а
именно”, “казва” и “означава”.
3. Езикът трябва да изразява нашето участие като говорители в речева
ситуация, ролите, които ние приемаме и които налагаме на другите; нашите
желания, чувства, позиции и съждения.
4. Езикът трябва да извърши тези неща едновременно, по начин, който
отнася това, което е казано към контекста, в който е било казано; едновременно с
това към каквото е било казано преди и към “контекста на ситуацията”, с други
думи, трябва да е способен да се организира като релевантен дискурс, а не просто
като думи и изречения в граматика или речник…Тези функции са построени в
семантичната система на езика и те формират основата на граматичната
организация, тъй като работа на граматиката е да кодира значенията,
произлизащи от тези разнообразни функции в артикулирани структури” (Халидей,
1978а: 21-22).
Всички тези функции са обобщени от автора в три компонента на
семантичната система. Компонентите са идеационен (създаващ представи),
междуличностен и текстуален.
Чрез въвеждането на тези три функционални компонента Халидей
прокарва идеята за полифункционалността на езика. Този модел поставя
семантиката като междинно звено между социалната и индивидуалната употреба
на езика – всеки ползвател на езика се стреми да създаде текстове, които да са
социално приемливи, да могат да доведат до комуникативен резултат, като затова
трябва да са облечени в конкретни езикова форми. Всеки създател на текст трябва
да има какво да каже (за да бъде текстът идеационно приемлив); да има
10
потенциален потребител (за да изпълнява междуличностната функция) и да знае
как да го каже (за да са спазени текстуалните критерии).
И нататък в изложението ще се спираме на този модел при анализа както
на отделните изречения, така и на целите текстове и там, където е нужно, ще
използваме неговите конкретни примери. Причината да посочим още в началото на
работата тази схема е, че тя ни посочва структурата, по която се изграждат
текстовете – темите, обект на обществен интерес, изграждат идеационния аспект на
съответния текст; аудиторията на текстовете предопределя начина на изказ
(междуличностния аспект), ролевите отношения предопределят и граматично-
лексикалните структури (текстуалността).
І.2. Прагматични принципи на общуването
Още от времето, когато Морис (1938) въвежда понятието прагматика, тя е
определяна като наука за поведението на знаковете в реалните процеси на
комуникация. По този начин тя предполага в себе си комплексния подход към
комуникацията и нейното изучаване, защото засяга не само лингвистиката, но и
други сходни дисциплини. Затова за нея се твърди, че “отговаря на синтетичния
подход към езика” (Арутюнова, Падучева, 1985: 4). Дискурс-анализът, който ще
бъде нашият основен метод, без да подценява ролята на синтаксиса и семантиката,
се опира най-вече на нея.
Чрез прагматиката значението се свързва с употребата. При нея особено
място придобива човекът като активен субект (Дридзе, 1980: 6). Прагматичната
оценка на един текст зависи в крайна сметка от пълноценността на
осъществяваната комуникация (Добрева, Савова, 2000: 101). В този смисъл
прагматиката е свързана особено тясно с междуличностния компонент на
семантичната система, който е определящ и при избора на теми (идеационния
компонент), и при избора на лексикално-граматични средства.
Прагматиката променя акцента на изследването от структурите на езика
към реалните речеви структури. Интересът към нея произтича от факта, че няма
реална езикова употреба, ако няма условия за нейното появяване. При отчитането
на знаковата същност на езиковите конституенти твърде дълго време се е
11
наблягало на знаковата същност на думите като непосредствени означаеми на
извънтекстовите денотати – вещи, понятия, явления и т.н., но всъщност
“първични...се явяват не вещите/елементите, а <<историите>>/ситуациите, от
които могат да бъдат извлечени в съответствие с избирателни интереси,
прагматически перспективи, зрителни ъгли или интенции” (Шмит, 1978: 93-94).
Затова и Халидей разглежда текста едновременно като продукт и процес (Халидей,
1990: 10).
За да диференцира семантично дискурсивните значения, ван Дайк въвежда
по-абстрактно ниво, нивото на макроречевите актове, които дават насока какво е
цялостното изказване, а не отделните му съставки. По този начин се ревизира
теорията за речевите актове, като тя се поставя в по-широка социална рамка и се
съобразява с конкретната езикова употреба. Така например авторът твърди, че
“цялата новина може да функционира като комплексно твърдение, уводната статия
като макрообвинение, искането за откуп като макрозаплаха даже когато техните
съставни речеви актове са от различно естество (искането за откуп може да
съдържа само твърдения)...Макроречевите актове тук могат да се определят като
общата илокутивна функция на дискурса като цяло, определящи в същото време
неговата цялостна прагматична кохерентност” (ван Дайк, 1997а: 15). Това
твърдение тясно свързва езиковата употреба с проблемите на жанра (в
текстолингвистиката се борави с понятието текстов сорт) – проблем, който ще бъде
един от основните в тази работа.
И така, възприетият от нас подход към изучаване на публицистичните
текстове във вестниците, без да игнорира семантичния и синтактичния аспект на
семиотиката, ще бъде свързан главно с прагматичния аспект, защото и моделът на
Халидей, и виждането на ван Дайк и голямата част от другите изследователи, чиято
теоретична база възприемаме, подчиняват предаваните значения и форми преди
всичко на конкретната прагматична ситуация, за която текстовете се създават.
І.3. Структура и функция
Структурата е основно понятие в лингвистиката на 20 век. Гледните точки
към нея обаче са доста различни.
12
Когато говори за лингвистиката от втората половина на 20 век, Халидей
(1994: ХХVІІІ) представя опозицията между граматиките, които са предимно
синтагматични по ориентация – това са формалните граматики, които имат своите
корени в логиката и философията, и тези, които са предимно парадигматични, т.е.
функционални, и които произхождат от реториката и етнографията. Именно
функционалният подход се обръща към нивото на текста, който сам по себе си се
оказва функционална система, в рамките на която лингвистичните конструкции се
използват за реализация на определени комуникативно-познавателни задачи и
могат да варират съобразно тези задачи (Дридзе, 1980: 46). Така функционалната
гледна точка предполага структурно описание на многобройните връзки и условия,
които определят “дискурсивността” на последователностите от изречения (ван
Дайк, 1997а: 5). Това разбиране за структурност е в съответствие с приетото от нас
гледище на Халидей.
Бел (1980: 70) споменава една от слабостите на принадлежащия към
структурализма трансформационно-пораждащ модел, а именно допускането за
хомогенността на езика. Моделът на идеалния говорещ и слушащ съдържа
елемента на “отсъствие на неочакваното” – ако имаме правилно записани правила,
граматиката ще породи правилни повърхнинни форми. В следствие на Сосюровото
разделение език - реч механически се разделя непосредствено съществуващото
(реч) от теоретическата абстракция (език) и не се отчитат както връзките социално-
индивидуално, така и тези между езика и комуникацията. Оттук и характерното за
структурализма виждане за комуникацията като вторична реализация
(актуализация) на заложената в езика (абстрактна) система от възможности
(Хелбиг, 1978: 11). Цв. Тодоров определя по следния начин принципното различие
между двата подхода, което ще се окаже показателно за нашето разбиране: “Ще
наричаме функционален такъв подход към явлението, който позволява да го
диференцираме като елемент на една по-обширна система, благодарение на ролята,
която той играе в нея. А структурен другия подход, при който се опитваме да
установим дали всички езикови единици, изпълняващи една и съща функция,
притежават и еднакви свойства” (Тодоров, 2000: 71).
13
Комуникативната текстолингвистика и социолингвистиката откриват, че
има и съвсем непредсказуеми в появата си форми, необясними без отчитане на
културния контекст, който се явява в ролята на описаната от Тодоров по-обширна
система. Затова е нужен динамичният функционален модел, който като не отрича
знаковата същност на езика и съответните отношения между знаковете, има
предвид всички вътрешно- и външноезикови фактори. Ако структурализмът се
стреми да освободи езика от външните фактори, то днес, когато функционалният
подход е актуален, изолацията вече е нарушена и, както споменахме, налице е
динамичен модел, в който се отчита влиянието върху комуникацията на всички
(външни и вътрешни) фактори. Ето защо при избора на подход се спряхме именно
на функционалния, като в това разбиране “функционален е равнозначно на
съобразен с целите на изказването” (Маровска, 1998: 20).
Този подход не изключва ключовата роля на понятието структура. Но
новото разбиране за структурата в никакъв случай не бива да изключва
извънезиковите фактори при разглеждане на системните зависимости. Още
Хавранек (1967: 433-434) споменава, че предположението за строгото единство на
езиковите структури на дадена езикова цялост ще ни върне към наивното
разбиране за езика като нивелирано монолитно цяло.
Динамичният модел не ни предлага удобството да открием лесно
обяснима, контрастна картина, при която всеки елемент има своето нееднозначно
място. Той обаче ни дава възможност да разгледаме езика като реално действащ –
т.е. като прагматичен. Дискурсивно-функционалният подход позволява да се
обърне внимание на реални езикови употреби, а не на “съчинени” примери, което
неизбежно изисква всяко изследване да включи възможно най-много от контекста,
в който дискурсът се случва – “не просто лингвистичния контекст, но и
етнографския и екстралингвистичния контекст, включвайки и неговия социален, и
неговия материален аспект” (Куминг, Оно, 1997: 114). Затова за нас структурата на
публицистичния текст ще включва всички посочени видове контекст.
Още в реториката структурата се разбира като начин за такова
формулиране на информацията, че да се получи максимална въздейственост на
съобщението. Това формулиране е линеарно и е тясно свързано с времето –
14
темпорално и хронологично (Гил, Уедби, 1997: 171). То е свързано с
интерперсоналността, определена от Халидей като един от основните компоненти
на езика, както и с текстуалния аспект, който е представен в текста чрез
кохезивните връзки. Насочва ни към текста като висша линвистична единица и към
неговото битуване в комуникацията.
В този смисъл функционалната граматика може да бъде разглеждана като
по-конкретна от останалите, защото не предпочита систематичното описание на
езика, при което граматиката се представя като набор от възможности, а
структурното деление, което разкрива как тези възможности се реализират
(Халидей, 1994: ХV). Дори формалните граматики се нуждаят от примери, които да
облекат в текст съответните правила и думи. Всяка лингвистична единица намира
своя контекст в по-сложната единица (Якобсон, Хале, 1956: 74) и така текстът
намира своя контекст, макар и в неезикова знакова система, каквато е социалната
(Халидей, 1990: 4).
Включването в контекст само по себе си предполага и определянето на
функцията на текста. Според Ервин-Трип (1970: 195) в дадена ситуация вербалният
дискурс може да варира във функцията си. Под “функция” авторката разбира
“ефектът от действията на изпращащия”. В този аспект могат да се открият две
проблемни зони - за функциите на структурите и за структурирането на
функциониращия текст (дискурса).
Хасан (1990: 52) предлага анализ, който дава отговори на поставените
въпроси. Тя определя текста като единство на структурата и единство на
текстурата. Структурата в това разбиране извлича текста извън конкретно
езиковото му битие и представлява широката социална рамка, в която той е
включен.
Централна роля в структурното единство на текста играе контекстовата
конфигурация, защото текстът е “вербалният израз на социалната активност”
(Хасан, 1990: 56). Съществува двустранна връзка между текстовата структура и
контекстовата конфигурация: външната структура на текста определя и подкрепя
естеството на контекстовата конфигурация, докато последната действа като
отправна точка при решаването кои са подходящите елементи, кога, къде и колко
15
често могат да се появяват. Последното отношение разкрива втория извор на
текстуалното единство – текстурата (Хасан, 1990: 70).
Текстурата (Хасан, 1990: 71) изразява смисловите отношения между
текстовите конституенти – т.е. текстовата кохезия, изразена чрез опростени или
сложни форми, различен брой микротекстове, свързани по различен начин. Чрез
кохезията се проявява различието между текст и не-текст. Това различие според
Халидей (1978b: 142) също е функционално: то не се отнася толкова до знанието на
думи и структури, колкото до разбирането на тази роля, която играе езикът в
подобна ситуация.
Това е една от възможните интерпретации на отношението между
социалната и езиковата структура (Бок, 1970: 212). Тя е изразена още от Пайк,
който се опитва да изгради единна теория на структурата на човешкото поведение,
в рамките на която езикът се появява като специален, макар и централен, случай.
Предложеният дотук модел може да се обобщи с думите на Бок (1970:
213), според когото:
1. “Адекватното описание на структурата на езика се изгражда от
контрастивното дефиниране на краен брой лингвистични форми и обстойното
утвърждаване на техните потенциали за съчетаване” – това се припокрива с т.нар
от Хасан анализ на текстурата.
2. “Анализ на другите културни форми, които влияят не само върху
вербалното поведение, защото те също могат да бъдат контрастивно дефинирани и
защото техните връзки са също систематично и икономично установени. За такова
описание са необходими поне три типа единици: 1. социалните роли; 2. периодите
(и разновидностите) на социалното време и 3. районите (и разновидностите) на
социалното пространство. Изпълнението на ролите проектира ситуацията, а
ситуацията предполага набор от роли и по този начин се осъществява корелация
между функционалния “слот” и класа от “пълнители”, аналогични на единиците от
граматичната структура” (Бок, 1970: 213),
Описаният от нас подход поставя речевата структура като подчинена на
социалните структури, а промените в лингвистичното поведение сами по себе си
не оказват голямо влияние върху социалното развитие, докато обратната
16
зависимост е валидна (това е идея, прокарана от Лабов). В този смисъл е и
написаното от Фишман (1970: 6), който разглежда обществото като по-широко
понятие от езика и като снабдяващо контекста, в който цялото езиково поведение е
видяно. Не бива обаче да пренебрегваме ролята на езиковата система и на нейната
актуална реализация – речта. Начинът на изразяване създава нагласи – при всички
случаи съществува двустранен процес на влияние между социалната и езиковата
система независимо от факта, че езиковата система като съставна част по-трудно
би оказала неограничено влияние върху цялото.
Очертахме езиковата и социалната система, но най-висока йерархично се
явява културната система, за която споменават Халидей (1990: 3) и Ервин-Трип
(1970: 193), и която задава първичните рестрикции върху социалното и в частност
езиково поведение.
Така структуроопределящи се оказват трите системи – културна, социална,
езикова. Затова нашият анализ, както многократно посочихме, ще се спре най-
напред на културния и социален процес, а след това на езиковите характеристики
на вестникарските текстове.
ІІ.Текст и подходи към текста. Дискурс-анализ
В последните десетилетия в езикознанието се налага схващането, че
текстът е висшата и комуникативно най-значима езикова единица. В светлината на
съвременните лингвистични течения това твърдение изглежда естествено и
неопровержимо, но онези, които са направили това откритие, са почти наши
съвременници.
Тъй като господстващият през 20 век структурализъм загърбва
прагматиката, а семантиката се приравнява до енциклопедическите знания, в този
период се изследват главно нискостоящите йерархично единици – фонеми и
морфеми, представени като сбор от дистинктивни признаци. Трансформационно-
пораждащата граматика, по същество също структурна, достига до нивото на
изречението, но изолираното, достатъчно само по себе си изречение.
Текстолингвистиката (наричана още лингвистика на текста) надхвърля
рамките на изречението. За този дял от езикознанието са особено важни онези
17
зависимости, които прекрачват прага на изречението и са конституенти на
следващите нива – свръхфразово единство, тематичен блок, текст. Изолираното
изучаване на тези зависимости не отговаря на възприетата от нас гледна точка.
Тя е изразена от друга голяма група изследователи, според които текстът е
част от процеса на общуване, той е единствената речева единица с абсолютно
автономен статут и се подчинява единствено и само на процеса на човешкото
общуване. Ние общуваме като обменяме текстове и затова трябва да се уловят
условията и процесите, които обуславят използването на един или друг тип текст.
За тези автори комуникативната компетентност е по-важна от граматичната
(Хелбиг, 1978: 13).
Като имаме предвид казаното дотук, наша задача ще бъде да открием онези
закономерности, които дават право на единици от предходното ниво да участват в
изграждането на следващото и по този начин да опишем особеностите на езиковата
система (нещо, което Лоунсбъри (1970: 39) определя като конкретна задача на
лингвиста). Но тъй като всички тези явления могат да се наблюдават в конкретен
дискурс, в конкретна речева ситуация, ние ще обърнем внимание на конкретни (в
случая – публицистични) текстове, като се опитаме да опишем онези извънезикови
процеси, които създават един или друг текст.
Освен това ще се съобразим с модерните тенденции в науката, които
налагат комплексен подход към текста, като се отчитат не само конкретните
текстови характеристики, но и неговите функции в процеса на човешкото
взаимодействие: “Текстът е установена емпирична лингвистична поредица,
произведена в определена социално практика” (Растие, 2003: 35). Това мнение е
основополагащо за представителите на така наречения дискурс-анализ (ван Дайк,
1991; Шмит, 1978). Юл (1985: 104) го определя като анализ на тези, които ползват
езика. Ползващите езика осъзнават какво четат в текста, какво имат предвид, а не
само какво казват адресантите, различават свързания от некохерентния дискурс и
успешно участват в дейността, наречена общуване. Това според автора е предмет
на дискурс-анализа и е подходът, който позволява задълбочен, чисто прагматичен
поглед към текста и дискурса.
18
Методът на дискурс-анализа има своите предшественици и сред
текстолингвистите (Сгал, 1978). “Текстовата граматика, останалите направления в
текстовата лингвистика и другите лингвистични подходи към дискурса са се слели
с другите клонове на дискурс-анализа през последните години” (ван Дайк, 1991:
321). Имайки предвид заглавието на настоящата работа, подобен вид лингвистичен
или дискурс-анализ (Феърклаф го нарича текстуално ориентиран дискурс-анализ)
е много подходящ, защото при описанието на един език онова, което се изследва
преимуществено, са формите и структурите.
От казаното дотук можем да обобщим, че езикът функционира в процеса
на общуване, а то (общуването) се осъществява чрез текстове, затова се налага да
изясним съдържанието, което влагаме в две основни за нашата работа понятия -
текст и дискурс.
ІІ.1. Текст
Текстът може да бъде дефиниран по различни начини. Семиотиците
определят като текст всеки знак – т.е. за някои от тях понятията текст, знак и
съобщение са синонимични (Харвег, 1974; Добрева, Савова, 1994). Според тези
изследователи щом като знакът е с характер на съобщение, той е текст, дори
когато това е предупредителният сигнал на автомобилен клаксон, светлината на
светофара или някоя указваща табела от иконичен тип. Феърклаф твърди, че
понятието текст ”се отнася до който и да е продукт – писмен и устен, така че
транскрипцията на интервю или разговор би могла да се назове “текст” (Феърклаф,
1993: 4), като при определени условия според автора може “да се разшири идеята
за дискурса, да покрие и други символични форми като визуални представи и
текстове, които са комбинация от думи и представи” (пак там, 1993: 4).
Най-разпространена в лингвистиката е тенденцията в понятието текст да
се включват само езиковите знаци, и то както писмените, така и устните, и това е
позицията, която ние ще възприемем в настоящата работа (Хаузенблаз, 1978: 63).
При все това обект на нашето внимание ще бъде вестникарският текст, който е
писмен по форма.
19
За съжаление дори когато се определи обемът или съдържанието, което
стои зад понятието текст, е много трудно да се даде еднозначна негова
дефиниция. Представителите на “линейно-ориентираното” изучаване на текста го
определят като определено редуване на лексикални и функционални морфеми
(НЗЛ, вып. 8: 374). В подобна концепция се набляга не на функционалната разлика
между текста и йерархично по-нискостоящите единици, а на приликата между тях.
Така Катц и Федор (Сгал, 1978: 82) смятат, че пълното описание на семантичната
интерпретация на изречението включва и всички семантични отношения вътре в
текста, доколкото той може да бъде трансформиран в едно изречение, ако се
приемат границите между изреченията като (полу)синоними на съчинителните
съюзи.
Привържениците на комуникативния подход, от своя страна, определят
текста като езиковата съставка на комуникативния акт, която е тематично
ориентирана и изпълнява опознавателни комуникативни функции (Добрева,
Савова, 1994). Дридзе (1980: 20) твърди, че текстът не може да се разглежда като
единица на езика наред с категории като изречението или СФЕ. Текстът
(съобщението) се разглежда като единица на общуването, йерархически
съотносима с категориите на изказването и семантично-смисловия
(комуникативния) блок, или “предикацията”.
Обект на текстолингвистиката е както цялостният текст, така и онези
сравнително самостойни текстови отрязъци, които се образуват от група от
изречения с една тема – т.нар. свръхфразови единства (СФЕ). След като приехме,
че ”основната единица, когато ние ползваме езика, е не думата или изречението, а
текстът” (Халидей 1978а: 160), то работа на лингвиста е да разглежда не само
текста в неговата цялост, тъй като той “по самата своя природа не се поддава на
определяне в понятията на граматиката, при положение, че граматическите
признаци влизат в неговото структуриране именно като цяло” (Москалска, 1981:
14).
Разбира се, до разглеждането на нивото на текста се достига логично при
изследването на конституентите. Затова и едно от названията на лингвистиката на
текста, съпътстващо трудния избор на предмет на тази наука, е висш синтаксис или
20
хиперсинтаксис. Обект на текстолингвистиката са и (според някои изследователи
само) онези граматични особености, които се проявяват на надизреченско равнище
– местоименната замяна, членуването, темо-ремната организация, съотнасянето на
глаголните категории и т.н., като от конституиращите единици се изведат
особеностите на изграждането на цялостния текст. За Шмит “текстът като
информационен комплекс е по-близо до интенцията от единиците от по-ниските
йерархични равнища, той непосредствено е съотнесен с речевите намерения и
целта на речевия акт и затова от самото начало е длъжен да получи пълна
семантична интерпретация” (Шмит, 1978: 98). Подобни мнение изказва Лоунсбъри:
“Всяка лингвистична единица с изключение на най-високата и най-ниската се
разглежда едновременно 1. като конструкция, изградена от по-низши
конституенти; 2. като конституент в конкретна, по-дълга конструкция; 3. като член
на формален клас, определен чрез своята “дистрибуция” или гамата от възможни
конструктни контексти” (Лоунсбъри, 1970: 45). Текстът също може да бъде
представен на три равнища. Такова разделение прави Кох:
“Всяка последователност от изречения, организирана във времето и
пространството по такъв начин, който предполага цяло, би се счел за текст.
Всеки текст (или части от текста), които съдържат проявления на един и
същ конкретен мотив, биха се считали за дискурсивни текстове...
Екстрадискурсивното изказване...не може да се получи от текста. Това е
общоприетото мнение, което предполага участници в комуникацията, необходими
за разбиране на текста” (Кох, 1978: 162-163).
И така, за нас текст ще бъде всяка съставена от (поне едно) изречение/
изречения единица, която участва в реалния процес на комуникация, като предава
определени знания за света.
ІІ.2. Дискурс
И разбирането за дискурс, както това за текст, не е еднозначно в
лингвистичната литература. В някои от случаите двете понятия са много близки и
почти припокриват значенията си. Така например Димитрова (1984: 9) приема за
дискурс “всяко множество от логически свързани изречения”, а Москалска (1981:
21
6) под влияние на дистрибутивния дискурсивен анализ на Харис определя дискурса
като “цяло изказване”.
По-ясно отграничаване между понятията дават Богранд, Дреслер и
Стоянова – Йовчева (1995: 14), които споменават, че текстовете се употребяват в
дискурса, и приемат, че дискурс е процесът на човешката интеракция. В този
случай текстът се оказва част от дискурса, той е част от дейност, осъществена
езиково. Дискурсът е “такава последователност от изказвания S1,..., Sn, (при 2≤i≤n),
в която семантичната интерпретация на всяко изказване S1...зависи от
интерпретацията на изказванията Si-1 (Белерт, 1978: 172). С други думи
адекватната интерпретация на изказванията, встъпващи в дискурса, изисква знание
за предшестващия контекст. Общуването, наличието на дискурс изисква и наличие
на общуващи. Всеки получател знае за съдържанието на предшестващия контекст,
което би трябвало да има предвид всеки отправител (Белерт, 1978: 173).
Феърклаф (1993: 4-5) прави обзор на съществуващите мнения относно
дискурса, като посочва, че за едни той е отнесен преди всичко към устния диалог;
за други е фокусиран върху процеса на създаване и интерпретиране на речта (устна
или писмена), както и върху ситуационния контекст на езиковата употреба; за
трети дискурсът се използва за различни типове реч, характерни за различни
социални ситуации (напр. ”вестникарски дискурс”, “рекламен дискурс”), а за
четвърти дискурсите конструират социални същности и отношения и поставят
хората по различни начини като социални субекти. Друг важен фокус е
историческата програма: колко различни дискурси се комбинират при определени
социални условия, за да създадат нов, комплексен дискурс.
Авторът (Феърклаф, 1993: 4-5) предлага комплексен, триизмерен подход за
анализ на дискурса: “Всяко дискурсно събитие (т.е. всяко късче дискурс) се
разглежда едновременно като откъс от текст, част от дискурсна практика и част от
социалната практика”. Всъщност първото измерение обхваща онова, което е обект
на линейно-ориентираната лингвистика на текста, второто - онова, което
комуникативната текстолингвистика има за цел на изследване – използването на
езика за общуване, и третото засяга онези външни институционализирани правила,
които влияят върху създаването на различни социални роли, и оттук – върху целия
22
процес на комуникация. Ван Дайк (1997а: 2) отново редуцира до три възможните
измерения на дискурса: дискурсът като форма на езикова употреба; дискурсът като
предаване на идеи или убеждения (познание) и дискурсът като общуване в
социални ситуации. Можем да приемем, че в голяма степен има припокриване в
разбирането на авторите по отношение на понятието дискурс, което се оказва
полифункционално.
Тези три аспекта намират място в анализа, който прави М.А.К. Халидей
(1990: 12). Той определя три концепта, които са съставни части на дискурса: field
(поле), tenor (насока) и mode (начин). Полето обхваща онова, което се случва,
социалното действие; насоката – участниците в процеса на общуване и
отношенията между тях, а начинът разработва ролята на езика в това общуване,
вида канал за връзка и реторичния модус на изказването. Отношението на тези
концепти с вече споменатите езикови компоненти (идеационен, междуличностен и
текстуален) е наречено от Егинс и Мартин (1997: 241) реализация.
Този подход позволява текстът да бъде изучаван най-напред сам за себе
си, като част от комуникативна ситуация и като част от обществената практика. За
подобен подход говори и Халидей: “В разбирането на Ван Дайк (1972) за “текстова
граматика” на текста се гледа като на “продължаващ дискурс”, който има дълбока
или макроструктура като цяло и повърхнинна или микроструктура като
последователност от изречения; набор от трансформационни правила отнася
макро- към микроструктурите. С други думи, текстът е основната лингвистична
единица, изразена на повърхността като дискурс. Той не може да се обясни от
граматиката на изречението” (Халидей, 1978а: 69).
Тъй като дискурсът е понятие, стоящо йерархично на най-високите нива на
семиотичната система, съвсем естествено е, че т.нар. микроструктури в светлината
на проблема за дискурса са от минимално значение – те са предмет на изследване
само като градивни единици на по-високите равнища.
Както отбелязва Халидей (1978а: 109), “отдавна е ясно, че дискурсът има
своя структура, която не е съставена от комбинацията на изречения; и в
социолингвистична перспекстива е по-полезно да мислим за текста като кодиран
23
в изречения, а не като композиран от тях...С други думи, текстът е семантична
единица; той е основната единица на семантичния процес”.
В същото време текстът предоставя избор. “Текстът е “каквото е
означено”, избрано от общия набор на възможности, които обхващат това, което
може да бъде означено. С други думи, текстът може да бъде определен като
актуализирано потенциално значение...в социолингвистичен смисъл потенциалното
значение може да бъде изразено като набор от възможности, които са характерни за
специфичен ситуационен тип” (Халидей 1978а: 109).
Всичко казано дотук ни навежда на мисълта, че от комуникативна гледна
точка текст и дискурс са синоними. Ако разглеждаме текста като изолиран езиков
продукт, то тогава дискурсът е актуализиран текст, “текст в контекст”, текст като
процес. “Текстът е език в действие и текстуалният компонент осъществява
семантичните системи, посредством които текстът е създаден” (Халидей 1978а:
130-131).
Текстовете неизбежно се трансформират в дискурс, защото имат своя
функция. Невъзможността текстът да бъде създаден, ако не е съобразен с
контекста, със ситуацията, за която е предназначен, предпоставя съответния набор
от езикови средства, които той може да съдържа.
И така, езиковите елементи варират в зависимост от това, към кого са
обърнати – ако е към този, който ползва езика – имаме работа с диалекта като
езиков вариант; ако е към самата употреба, имаме работа с регистъра (Халидей,
Макинтош, Стревънс, 1970: 149), като за регистър в науката се използват и други,
идентични понятия – субезик, дискурсивен жанр и т.н. (Уелс, 1991: 399).
Регистърът, жанрът и стилът също ще бъдат основни понятия в нашето изследване,
защото те са ключът към предпочитането на конкретните езикови структури в
определен контекст или ситуация.
ІІ. 3. Стил
Под стил изследователите разбират често различни неща. Най-
разпространено е виждането за стила като начин на изразяване, поради което той
може дори да бъде оценяван като “добър” или “лош”. След като има различни
24
стилове, има и различни начини на изразяване и ние вече споменахме за това при
дефинирането на понятието регистър. Има различни стилове в зависимост от
епохата, жанра на текста, ситуацията, собствения идиолект на автора (Уелс, 1991:
435-437). “Стилът е продукт на избора, направен от говорещия от възможни
варианти на дискурсните форми, които могат да се използват за изразяване на
приблизително едно и също нещо” (ван Дайк, 1991: 328). В същото време тези
варианти не се използват произволно. “Ако това вариране е функция на контекста
(говорещ, перспектива, аудитория, група и т.н.), ние обикновено го наричаме
свойство на стила на дискурса” (ван Дайк, 1997а: 11).
Както се вижда, и това понятие има различен обхват. От гледна точка на
цялата културна ситуация създаването на определен стил може да бъде
равностойно на изграждане на цялостен образ на заобикалящия свят, на определена
визия за нещата (Знеполски, 2001: 173). Той е свързан с начина на живот на
определена общност: в рамките на обществото употребата и редуването на
дискурсните стилове се случва паралелно с други аспекти от начина на живот на
неговите членове: техните жилища, начин на живот, облекло, вкус и т.н. Понятието
habitus, въведено от Бурдийо, има претенцията да интегрира всички тези различни
измерения на стила. Стиловете са социално значими: “Членовете на обществото
използват и интерпретират habitus – стиловете според символичната стойност,
придадена им в социалния и икономически живот” (Сендиг, Селтинг, 1997: 142).
При подобно виждане стилистиката се превръща в широка дисциплина,
“обхващаща освен реториката, още и теорията за функционалните подезици,
стиловото разнообразие и факторите, от които то зависи; класификациите на
културно-историческите, социалните и индивидуалните стилове – изобщо една по-
цялостна теория на езиковото общуване, за която граматическите данни от
традиционните лингвистични дисциплини са само малък, макар и основен
компонент” (Маровска, 1998: 27).
Малко по-стеснен е обхватът на понятието, въведено от Халидей (1970).
Преди да нарече своя втори компонент на дискурса насока (tenor), той го определя
като стил на дискурса, като има предвид отношенията между участниците.
Оразличаването между различните стилове става по оста формалност –
25
неформалност. На тази база е и определянето на Джус (1970: 188) на пет основни
стила: интимен, небрежен, консултативен, формален и замразен. Според Юл
(1985:193-195) ситуацията предопределя избора на индивидуален стилов вариант,
който има различни равнища – от много формално до много неформално.
Варирането според употребата в различни ситуации се изучава в рамките на
регистъра. Като цяло изборът на регистър при общуване има директен ефект върху
стила на това, което се казва. Движението от формален към неформален стил и
обратно пряко зависи от това дали текстът е устен или писмен. В същото време в
самите писмени текстове има разлика дали текстът е писан за собствен прочит, за
четене на глас, за да не се чете изобщо и т.н.
Тази формулировка отново е свързана с езиковото функциониране, тъй
като извънезиковият контекст може да налага ограничения само на базата на
обществените норми. Стиловете са нива на употребата, те са “отражение на
контекста в текста, което се състои от ограничения на възможните вариации на
изложението” (ван Дайк, 1991: 328). Те отразяват пряко комуникативната ситуация,
участниците в нея, а също и обществените ограничения върху подобен тип речев
обмен. Или, ако цитираме Халидей, Макинтош и Стрeвънс (1964: 65): “Погрешно”
е обществена присъда: това, което се има предвид е “възпитаните хора използват
тази, а не онази форма”. Това са всъщност обществени договори: безсмислени
сами по себе си, те осъществяват свързваща сила в рамките на една общност...чрез
оразличаването й от друга”. В зависимост от функционалната сфера, от типа
дискурс се използват и средства, принадлежащи предимно на съответния езиков
стил (Добрева, Савова, 2000: 119).
Както вече беше посочено, стиловете могат да варират според ситуацията.
Те могат да варират обаче и в рамките на един дискурс. Така например Джус (1970:
188) смята, че в рамките на един дискурс могат и се смесват поне два, но съседни
стила. Редът на стиловете се определя от количеството внимание, отделено на
текста. Колкото по-осъзнато се явява употребяването на даден език, толкова по-
формален е той. Най-неутрален по своята структура и отношение към еволюцията
стил се явява непринудената разговорна реч, при която на контрола на речта се
отделя минимално внимание.
26
Стилът е пряко свързан не само с езиковата функция, но и с произтичащата
от това стилистична диференциация на езиковите средства. При различните
стилове се сблъскваме с различни вариации в рамките на един и същи код, т.е. с
поне два различни начина да се каже едно и също нещо (Ервин-Трип, 1970: 197;
вж. още Сендиг, Селтинг, 1997: 142; Виденов, 1995: 84-85). Употребата на
комплекси от езикови факти със строга функционалноезикова принадлежност “в
съобщение, изградено чрез друг, различен от собствения им функционален език, ще
бъде реторична” (Маровска, 1998: 21). Няма случайно преминаване на езикови
форми от един стил в друг. Всичко е подчинено на целта на комуникацията,
каквато и да е тя.
Според Хаузенблаз (1978: 60) много лингвистични средства, които са
лишени от семантика и са само вътрешни конструктивни средства, не бива да се
подценяват, тъй като участват в структурирането на стила, което има определено
отношение към смисъла на речевото произведение.
Стилът интегрира средствата, съставящи текста и в същото време
диференцира дадено произведение, отличавайки го от другите. Като му придава
завършеност, стилът може съществено да повлияе и на общия му смисъл
(Хаузенблаз, 1978: 61). Той е “циментиращ материал”, тъй като се проявява в
селекцията и аранжировката на образуващите елементи не само на нивата на
лингвистичната структура, но и на нивата на съдържанието. Ето защо, обобщава
Хаузенблаз, стилът в традиционната стилистика се свързва с подбора на думите и с
тяхната композиция.
Вместо понятието функционален стил днес се предпочита терминът
регистър, за който вече споменахме. Регистърът е наборът от езикови средства,
подбрани според ситуацията. Неговото съществуване разколебава съществуването
на езика като абстракция, “той се реализира като човешка активност в ситуации”
(Халидей, Макинтош, Стревънс, 1970: 151) и се различава от другите регистри по
своята форма. Разликите в различните регистри са по-малко в граматиката и най-
вече в лексиката. Това е особено валидно за език като българския, който има
сравнително малка дистанция в кодовата си матрица (състояща се от езиците,
диалектите и стиловете, използвани от различните социални групи). В езиците на
27
подобни общества (такива са тези на модерна Европа и САЩ) разликата между
стандартния и местните диалекти е неголяма. За сметка на това има различни
формални или неформални субкодове, които могат да се различават синтактично
или лексикално (Гъмперц, 1970: 469/ 470). В същото време Халидей, Макинтош и
Стрeвънс (1970: 151) подчертават, че голяма част от граматичния и лексикалния
материал е общ за всички регистри на даден език, а някои дори на всички. Но
понякога само едно отклонение от нормата сред всички други неутрални средства
може да се окаже силно въздействащо.
Целта на изследователите на стила, регистъра и жанра е да открият
доколко дискурсите или текстовете си приличат и различават и защо (Егинс,
Мартин, 1997: 230). Това е основната задача и на тази работа, доколкото ще
разглеждаме структурирането на различните публицистични текстове в зависимост
от тяхната функция (това включва изучаването на темите, стила и аудиторията им).
Халидей, Макинтош и Стрeвънс (1964) въвеждат трите категории, които
по-късно Халидей определя като части на дискурса, и като части на регистъра. В
този случай обаче те не са толкова абстрактни и включват само чисто езикови
характеристики.
А) поле (field) – в този случай то “определя транзитивните структури –
типовете процеси...и съдържателния аспект на речника, напр. именуване на
обектите. Всички те принадлежат на идеационния (създаващ представи) компонент
на семантичната система.”
Б) насока (tenor) – “определя вида наклонение, напр. императив..., на
модалността..., също лицето...и тоналността...Тези са част от междуличностния
компонент”.
В) начин (mode) – “маниерът или формата определя формите на кохезия...
Всички те влизат в рамките на текстуалния компонент на семантиката” (Халидей
1978а: 64, вж. и Халидей, Макинтош, Стревънс, 1964; 1970).
Като виждат връзките между организацията на езика и организацията на
контекста, които понятието на Халидей регистър предполага, Егинс и Мартин
(1997: 231; 233; 241) определят като първа стъпка при изследването на текстовете
следните различия: степен на формалност на използвания език (която се
28
предопределя от начина; до каква степен има изразено отношение/ оценка от
страна на продуцента на текста (отнася се до насоката), както и фоновото знание,
което се съдържа в текстовете (което е индикатор за полето).
Всички тези категории, макар да са част от семантичната система, т.е. от
“потенциалния смисъл”, се реализират практически в граматиката, която пък
осъществява функциите си в социалния контекст.
Независимо обаче дали говорим за стил или регистър, очевидно е, че
съществуват разлики в употребата на едни или други изразни средства в различна
ситуация. Затова не може да няма разлика между тези средства, които
употребяваме в ежедневното битово общуване; тези, които използваме, когато
имаме работа с администрацията; тези, които журналистите употребяват, когато
пишат статия (като има значение за какъв вестник пишат) и т.н. Въпреки че
огромната част от лексиката и граматиката е характерна за всички стилове на
книжовния език, дори малкото отклонение от обичайните лексикални и граматични
конструкции е в състояние да предизвика стилистичен срив, но това пък повишава
интересността на текста и го прави по-четивен. Всяка необичайна употреба е
функционална. Тя е пряко свързана с целта на изказването.
ІІ.4. Основни признаци на текста
Както няма единодушие между лингвистите относно дефиницията и
функциите на текста, така често се спори и за това кои са онези признаци, които са
задължителни, за да може една езикова конструкция да бъде наречена текст.
Богранд, Дреслер и Стоянова-Йовчева (1995:15) предлагат седем критерия
за текстуалност: “Ако някой от тези критерии се смята за неизпълнен, то текстът се
приема за некомуникативен. Поради това некомуникативните текстове трябва да се
разглеждат като псевдотекстове”. Тези критерии са: кохезия, кохерентност,
интенционалност, акцептабилност, информативност, ситуационалност и
интертекстуалност. За Добрева и Савова (1994: 25) пък “един приблизителен кръг
от признаци, за които може да се твърди, че са сред най-важните за речевите
продукти със статус на текст, включва признаците свързаност, граматичност,
информативност, цялостност и завършеност”.
29
Имайки предвид горепосочените класификации, ще се спрем на следните
особено важни за текста признаци: кохезия, кохерентност, информативност,
цялостност, интертекстуалност.
ІІ.4.1.Кохезия
Ние правим разделението кохезия - кохерентност, за да разграничим,
макар това да е относително, повърхнинната и понятийната свързаност. Добрева и
Савова (1994: 25) отбелязват общия термин – свързаност, същото прави и
Реферовска (1983: 5).
Терминът кохезия е въведен в лингвистиката от Халидей и получава
широка популярност. С него се обозначават семантичните връзки между
повърхнинните елементи на надизреченските образувания, като се има предвид, че
те са части на текста. Затова Юл (1985: 105) нарича с този термин структурата,
изградена от връзките, съществуващи в рамките на текста.
Тази характеристика на текста е обект на изследване на изреченския и
надизреченския синтаксис, но тя е предмет на лингвистиката на текста в нейния
най-тесен и първичен смисъл (Николаева, 1978: 6). Всяка езикова система
притежава своята сравнително устойчива повърхнинна схема, която спомага за по-
лесното възприемане на определен текст. Кохезията на речевия отрязък може
сериозно да затрудни или улесни възприемането на определено езиково
съдържание. Повърхнинната организация на текстовете е значително по-
схематична от концептуалната и оттам – по-лесна за преработка, тъй като
“притежава едно много по-ограничено количество от класове и структури,
отколкото количеството от класовете и структурите за концепти и релации,
въпреки че синтаксисът на някои езици е по-комплексен...Тази оценка се подкрепя
от заключението, че именно повърхнинните структури се съхраняват по-силно в
кратковременната памет“, докато понятийното съдържание напротив се
съхранява в дълговременната памет” (Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995:
53).
За да се създаде кохезивен текст, той неизбежно се основава (макар и не
само) на повторението (Белерт, 1978: 174). Това повторение в широк смисъл се
30
основава на референцията като семантично свойство, което сигнализира
“възвръщане”. “Кохезията се основава на непрекъснатостта на референцията,
посредством което същото нещо “влиза” в дискурса за втори път” (Халидей,
Хасан, 1999: 31)
Kохезията има организираща и стабилизираща роля за изграждането на
текстовете. Нейна цел е с колкото е възможно по-малко конструкти да се изградят
колкото е възможно повече речеви структури. Разбира се, крайната смислова
натовареност на малко на брой езикови единици би довела до нееднозначност и
оттам до объркване и трудност при преработката. Затова езикът има изработени
механизми, които помагат повърхнинният синтаксис да създаде една рамка от
точно толкова единици, колкото не биха затруднили реципиента на този текст.
Например в т.нар. синтетични езици възможността за промяна на словореда е по-
голяма, тъй като съответните синтактични роли са изразени морфологично чрез
окончания, докато в езици като българския промяната на словореда може да доведе
до промяна в значението, особено при т.нар. “обърнат словоред” на еднородни
подлог и допълнение. Да цитираме познатия пример:
Брут убил Цезаря. Брут уби Цезар.
Цезаря убил Брут. Цезар уби Брут,
при който в руски се запазва разликата между вършител (Actor) и потърпевш
(Patient), но не и в българския и английския вариант (Якобс, 1995: 34-35). Затова
езикът създава свой стандарт, който да стабилизира системата.
Най-непроменими в езика са граматичните структури. В избора на лексика
има по-голяма мобилност – могат да се използват както моментни конструкции,
така и отдавна създадени като клишетата, идиомите и високочестотните фрази.
Според Лоунсбъри (1970: 46-47) психологическият статус на тези форми в
актуалната реч е доста различен, макар по своята граматична структура те често да
са подобни. Това не изключва, разбира се, промяна и в граматичната структура в
един текст и една такава промяна е много по-функционална, защото в по-голяма
степен привлича вниманието. “Синтаксисът е не просто средство за правилна
употреба или за декорация, но може да носи послание или поне да подсили
посланието към аудиторията” (Гил, Уедби, 1997: 175).
31
Кохезивен текст може да бъде изграден от изречения, които отговарят на
условията за единство на референцията, лексикално единство, единство на видо-
времевите отношения. Освен това важна е ролята на темо-ремната организация,
която е свързана с други два основни признака – кохерентност и
информативност. Според Халидей и Хасан (1999: 299) тематичната организация и
информационната структура са част от текстуалния компонент на дискурса, но не
са част от кохезията. Кохезията “изразява континуитета, който съществува между
една част от текста и друга” (Халидей, Хасан, 1999: 299). Както вече видяхме
обаче, поради различния тип словоред в различните езици, в английски темо-
ремната организация е чисто изреченски проблем. Но при славянските езици
(именно в такава среда, в Пражкия лингвистичен кръг, възниква въпросът за темо-
ремните отношения) въпросът за новата и старата информация, за темата и ремата
не само в рамките на изречението, но и в рамките на свръхфразовото единство
(СФЕ) и текста е един от най-важните, защото безспорно темо-ремната верига има
огромно значение за запазване на континуитета. Затова ние не можем да не
отделим място и на тях при анализа на текстовете.
ІІ.4.2. Кохерентност
Кохезията сама по себе си не е в състояние да представи връзките,
възникващи в текста, защото “интерпретацията на нормалните текстове не e
базирана просто на връзките между думите” (Юл, 1985: 106). Авторът определя
кохерентността като нещо, което не съществува в езика, а в хората, които придават
смисъл на чутото или прочетеното, който пък смисъл се изгражда и на база на вече
съществуващите в човека знания и опит. “Дискурсът не е нито “плосък”, нито
линеарен в своята организация; той е йерархичен, с прости изречения, формиращи
структури от по-висш ред, параграфи, които един след друг се комбинират, за да
формират по-големи епизоди или части на дискурса” (Томлин, Форест, Пу, Ким,
1997: 66).
В процеса на комуникация определящи са именно семантичните фактори
(Шахранович, 1987). Комуникативната функция на езика се изпълнява при условие,
че има някакво мислимо съдържание, което е предмет на комуникацията. Това
32
мислимо съдържание намира отражение в семантиката на езиковите единици,
използвани в комуникацията в качеството на нейни оперативни единици.
Познанието в общуването съпътства комуникацията.
Фактът, че комуникацията зависи най-малко от два процеса (а в
действителност те са много повече) - на създаване и на приемане, свързани с
комуникативните роли на говорещ и слушащ, подсказва относителността на
фактора разбиране и неговото вариране в различни граници. Минимално за
комуникацията се оказва разбирането поне на основната идея на един текст. Тази
относителност на комуникацията, нейната многостранна зависимост е залегнала и в
една от най-разпространените метафори за дискурса, а именно метафората за
дискурса като проект [blueprint metaphor](Томлин, Форест, Пу, Ким, 1997: 64, 65),
в който двете страни съизграждат комуникацията, мъчейки се да обменят някаква
информация.
Затова за цитираните автори (Томлин, Форест, Пу, Ким, 1997: 65) са много
важни две неща:
1. “Изборът и организацията на уместни концепти и събития от страна на
адресанта, за да може адресатът да ги възприеме по начина, който адресантът иска.
Това е проблемът на “съчетаването на познанието”.
2. Управляването на информационния поток между говорещ и слушащ в
динамично взаимодействие в реално време, като важно в случая е да се създаде
кохезивно изказване, което да позволи задържането на кохерентно знание в
съзнанието на адресанта. Това е проблемът на “информационния мениджмънт”.
И двата проблема са още по-актуални при създаването на писмен текст
(какъвто е публицистичният), където е много по-трудно да се предположи
ответната реакция и организацията на изказването трябва да бъде много прецизно
изработена, за да постигне задачите, които си поставя продуцентът.
Привържениците на динамичния (процедурен, процесуален или
неофункционален) подход (Илиева, 1996: 16) смятат, че “пораждането на текста е
езиков процес”, който има и мисловна, и речева природа. При езиковия процес
екстралингвистично и лингвистично съществуват едновременно, т.е. “изборът на
извънезиковите обекти и техните признаци или отношения се осъществява
33
едновременно с избора на необходимите и достатъчни езикови средства за тяхното
представяне” (Илиева, 1996: 16; Рубинщейн, 1957: 47), защото речевото общуване
има за цел обмен на мисли за взаимно разбиране.
Когато говорим за семантичната структура на текста, не можем да
избегнем въпроса за основния концепт - т.нар. топик, който на нивото на вече
готовия свързан текст наричаме тема. Чрез развитието си тази тема е проявление
на семантичната свързаност на елементите в света на концептите и релациите.
Всеки образец е модел, по който определена тема може да бъде развита (Богранд,
Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 93). Темата е едно от свързващите звена на
всички текстови признаци. “Тъй като и дълбочинната тема, и повърхнинният текст
са съотнесени с една и съща базова информация, самият текст се дефинира като
разгъната изотематична парафраза на собствената си тема (Добрева, Савова,
2000: 141). Този цитат свързва с темата три текстови признака – кохезия,
кохерентност и информативност, но безспорна е нейната връзка и с останалите
два – само относителното й изчерпване може да доведе до изпълняване на
признака цялостност, а именно еднаквостта или поне близостта на темите
осигурява съществуването на интертекстуалност.
Всеки текст може да притежава заложени от автора (съзнателно или не)
много и различни теми, но една от тях е основна. Тя е пряко изразена в текста чрез
множеството кохезивни механизми и средства. “Това съдържание, което се извлича
от текста в резултат на разбирането на съдържащите се в него езикови единици
(думи, словосъчетания, изречения, надизреченски единства) се определя като
езиково съдържание. То се нарича още пряко, буквално или денотативно значение
на текста” (Добрева, Савова, 2000: 57).
Макар да се получава омонимия с понятието тема на изреченско ниво
(като част от актуалното членение), текстовата тема се явява в известен смисъл
съвсем ново понятие, а не просто йерархически разнорангова единица.
Дискурсивните теми “са така да се каже глобалните значения на дискурса, на който
те определят цялостната кохерентност...крайният резултат или същината на
дискурса, това е неговата най-важна информация...те определят цялостното
34
“единство” на дискурса, и обикновено се изразяват в такива дискурсни сегменти
като заглавия, резюмета и заключения.” (ван Дайк, 1997а: 10).
Декодирането на тази основна тема, на денотативното значение, е
задължително условие за разбирането на един текст. Различните реципиенти
достигат до различно ниво на установяване на значения в зависимост от познанията
си, интелектуалните си качества и пр. Затова им помагат ключовите думи,
представящи основните елементи на текстовия денотат.
Всички посочени дотук твърдения тясно свързват езика, съзнанието и
извънезиковата реалност. За Халидей (1994: 106) реалността е изградена от
процеси (случване, правене, чувстване, означаване, биване и ставане), като
граматично това се кодира чрез транзитивността, а транзитивната система
конструира света на опита в лесно управляем набор от типове процеси.
Макар че менталните представи отразяват реалния свят, те са различни от
него и в същото време “светът на текста съдържа повече, отколкото смисълът на
изразите на повърхнинния текст. Тъй като познавателните процеси внасят известно
количество ежедневно знание, което се извежда от очакванията и опита на
участниците в комуникацията на събития и ситуации” (Богранд, Дреслер,
Стоянова-Йовчева, 1995: 87).
Тези твърдения ни навеждат на мисълта, че реално събитие, пречупено
през съзнанието на всеки отделен човек със собствен опит не може да не бъде
повлияно в своето текстово възпроизвеждане от тази субективна представа и в
същото време реципиентът на този текст би могъл да възприеме стоящия зад него
факт пречупен отново през своя личен опит. Затова според някои автори темата,
която се съдържа в даден текст, може да бъде различна за продуцента на този текст
и за реципиента му, защото е зависима от хора с “реални субектни характеристики,
с конкретни енциклопедически и тематични познания, с индивидуални познания, с
индивидуални вярвания, предубеждения, речеви навици и предпочитания, с
определена социална позиция и т.н.” (Добрева, Савова, 2000: 144).
В същото време съществува зависимост между дискурсивната практика
(а оттам и жанра) и типовете процеси, които са характерни за нея. Това е пряко
свързано с полето (field) или идеационния компонент на езика, който определя
35
предметното поле и вида на транзитивните връзки, насоката (tenor) или
междуличностните отношения на комуникиращите (които са ситуативно или
институционално предопределени) и се отразява на текстуалността – чрез
изборът на определени езикови средства, които да съставят текстовете.
Ситуацията и контекстът по този начин предоставят рестрикции и
предопределят разбирането на съответния текст и затова различните прочити на
един и същ факт не са безкрайно различни - “повечето потребители на езика, които
употребяват или чуват определен езиков израз, активизират приблизително една и
съща част от знанието, т.е. извикват я отново в активното хранилище на паметта”
(Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 88). Всичко това е възможно
благодарение на общото, споделеното знание на дадена общност. “Да се разбере
едно изречение, да се установи кохерентността между изреченията или да се
интерпретира темата на един текст предполага, че ползвателите на езика споделят
обширен репертоар от социокултурни възгледи. Изборът на лексикални единици,
промяната на стила или употребата на реторични способи по подобен начин
предполага, че езиковите ползватели изразяват мнения или идеологии и това
допринася до конструирането на нови такива или до модифицирането на
съществуващите с техните реципиенти” (Ван Дайк, 1997а: 17).
Онова, което интегрира познанието в дискурса, е информационният
мениджмънт, и това става чрез четири типа управление (Томлин, Форест, Пу, Ким,
1997: 66; 68-75): реторично, в което участниците трябва да са наясно с целите и
намеренията на дискурсното взаимодействие – това ограничава пропозиционното
съдържание на продукцията и постройката на чутото (този тип управление е
свързан с междуличностния компонент на дискурса – определената цел на
комуникацията предполага формата на текста); референциално, свързано с общите
референти и пропозиции (и оттук с познатото и непознатото в текста и темо-
ремната структура, която улеснява възприемането на съобщението); тематично,
свързано с централните елементи, около които се развива дискурсът
(надизреченската тема) и фокусно, свързано с референтите и пропозициите, към
които продуцентът иска да насочи вниманието на възприемащия (отново изразено
36
чрез темо-ремната организация, но в основата си има друга цел – тази да
преакцентира).
И така, комуникативният процес се явява многопланов и включва самия
процес, участниците в процеса и обстоятелствата, свързани с процеса.
Тези три компонента се реализират най-често в текстовата повърхнина
както следва: процесът чрез вербалната група, участниците – чрез номинативната
и обстоятелствата - чрез обстоятелствената група или предложната фраза.
“Концептите на процеса, участникът и обстоятелството са семантични категории,
които обясняват в най-общи линии как феномените от реалния свят се представят
като лингвистични структури” (Халидей, 1994: 109).
Друг лингвистичен проблем, свързан с кохерентността и разработен и в
българската текстолингвистика, е този за пресупозициите. Според Димитрова
(1984: 5) “пресупозициите са част от семантичния компонент на езика, онази
негова част, която не получава вербален образ, а се крие зад изречението и се
подразбира от слушащия или четящия даден текст”. Реферовска (1983: 7) посочва,
че всяко съобщение се разпада на две части – на лингвистически оформена и на
неоформена, т.е. пресупозиционна част. Пресупозициите са важна част от
информационния мениджмънт на комуникиращия. Свързани са и с реторичното
управление на дискурса, защото целта на общуването предизвиква говорещия да
изяви или не лингвистично определени факти. Свързани са и с референциалното
управление – предполагат наличие на знание у комуникантите за познатостта/
непознатостта на определени факти; свързани са и с фокусното управление,
защото пресупозициите определено не са знанието, на което комуникантът
акцентира.
Според Канонич (1987: 20) личността на комуниканта, неговият жизнен
опит, неговата социална характеристика са представени в комуникативния акт като
категорията пресупозиция. Подобен смисъл Юл (1985: 111) влага в понятието
background knowledge, което можем да преведем като фонови знания. Онова, на
което се набляга, когато се говори за фонови знания, за разлика от пресупозициите
е, че при пресупозициите основният интерес е към участниците в комуникацията и
техните предположения за общите им знания, които може да са базирани и на
37
личните отношения. Когато боравим с фоновите знания, те се отнасят до всичко
около нас и са свързани с инференциите, които нашият мозък извършва на базата
на онова, което е стандартен случай (Юл, 1985: 112). Или можем да кажем, че
пресупозициите са частен случай на изразяване на онова, което вече е станало
начин на действие на нашия мозък – прокарването на инференции, търсенето на
смисъл въз основа на вече познатото. Фоновите знания като по-общо понятие са и
база за изграждане на актуализираната реч, нужна за конкретна ситуация (Манерко,
2000).
Комуникативната компетентност, която притежаваме, за да използваме
езика прагматично, пречи да се осъществи така нареченият срив в комуникацията,
който според много изследователи е неизбежен. Затова според Халидей “ние
винаги чуваме в лингвистиката, и особено от нашите колеги от други
(изследователски) полета като литературата, изучаването на медиите и
комуникацията за сривове в комуникацията, отразяващи това, което действително е
засегнато от този проблем в съвременните общества. И в действителност
сривовете се случват. Но вместо да сме изненадани от тях, като имаме предвид
комплексността на модерните култури, на мене ми се струва, че трябва да се
изненадваме от успехите. Забележителното е как хората често се разбират помежду
си въпреки шума, с който постоянно сме обградени” (Халидей 1990: 9).
В крайна сметка, “ползващите езика говорят, за да бъдат разбрани и да
обменят идеи и те го правят – и като индивидуални личности, и като членове на
определена социална група, за да информират, убедят или направят впечатление на
другите или пък за да извършат други социални актове в обществени ситуации,
институции или социални структури” (ван Дайк, 1997а:16).
Всичко това е факт, защото за да се осъществи комуникация, тя трябва да
е на база на общи знания между комуникантите. Културната и социалната система
и чрез езика ни подготвят да имаме познания как да общуваме. Всички
притежаваме жизнен свят (Хабермас, 1999: 128), който включва в себе си всички
знания, които човек натрупва въз основа на личния си опит и които прилага на
практика при общуването. Тези знания за автора са “едно съотнасящо се със
ситуации кръгозорно знание”, “за едно зависещо от темите контекстно знание,
38
което един говорещ може да предпостави в рамката на общия език, една и съща
култура, еднаквото училищно образование и т.н., т.е. в рамката на една околна
среда и хоризонт на преживяванията” и “фоновото знание” (Хабермас, 1999:129-
130).
“Непосредствеността, тотализиращата сила и холистката конституция на
това нетематично предпоставено знание могат да обяснят парадоксалната “опорна
функция” на жизнения свят – преграждайки пътя на случайностите в
непосредствена близост до опита” (Хабермас 1999: 131-133). Значи за автора тези
“фонови знания” са предварителни, аморфни и вследствие на конкретната
комуникативна ситуация придобиват съответната форма.
Тази теория потвърждава факта, че рецепцията на всеки текст е свързана с
предварителното знание на реципиента. За разлика от асерцията (това, което се
твърди), пресупозицията е това, което се предполага. “Изречението е за говорещия
граматически правилно само по отношение на определено множество
пресупозиции PR. Мнението на говорещия за граматична правилност на
изречението може да се промени в зависимост от неговото екстралингвистично
познание. Ако пресупозициите от множество PR не се съгласуват с неговите
фактически знания, с културната му подготовка или с разбирането му за света, той
възприема изречението S като “смешно”, “странно”, “отклоняващо се”,
“неграматично” или просто като неправилно на фона на собствената му
пресупозиция за природата на света (Лейкъф, 1971: 129; Димитрова, 1984: 24). По
тази причина граматичността не е характеристика на морфосинтаксиса. Тя е
характеристика на текста, и то на свързания с контекст текст – т.е на дискурса.
Фактът, че говорим за дискурс, ни отвежда в сферата на прагматиката. Не
към семантиката, а именно към прагматиката отнасят пресупозициите и
Арутюнова, Падучева (1985: 31). Ето техните основания: определението на
пресупозициите се опира на понятието истинност, а истинно или неистинно може
да бъде само изказването. Освен това, както вече казахме, пресупозициите са
свързани с информационния мениджмънт на изказването. Те са както обща база за
съществуване на комуникация, така и възможност за постигане на целите на
общуването.
39
Пълното съвпадане на пресупозициите обаче е невъзможно, имайки
предвид различните нагласи и опит на всеки човек. Прогнозирането на знанията на
адресата е по-важно при създаването на писмени текстове, защото там е много по-
трудно контекстно да се изясни всеки съществуващ проблем (Канонич, 1987: 22).
Това, както посочва по-нататък този автор, става с помощта на изградени
стереотипи на адресанта - така например в езика на вестникарските текстове
количеството на стереотипите на адресантите са значително повече. Автори на
статиите могат да бъдат членове на редколегията на вестника или списанието,
журналисти, деятели на политиката и културата, читатели и т.н.
Пресупозициите изграждат нашите фонови знания, които в случай на
нужда могат да се изразят вербално. При всички положения езикът е пестелив на
средства и допълнителни знания се прилагат само при “шум в канала”. Такъв
процес може да настъпи, ако знанието, получено от даден текст, не съвпада с
пресупозициите на реципиента. ”Езиковите изрази активизират знание”, твърдят
Богранд, Дреслер и Стоянова-Йовчева (1995: 114) и продължават: “Актът на
референтността тогава е един сложен процес на сравняването на образци, докато
същевременно потребителите на текстове могат да определят даден свят на текст,
който не може да бъде сравняван според даден определен праг като фикционален”.
Като имаме предвид гореизложеното обаче можем да обобщим, че много
трудно текстовете се обявяват за безсмислени и в голямата си част те са такива
именно ако не отговарят на очакванията ни, свързани с екстралингвистичната
реалност. Много често именно тя създава очакванията, подпомага процеса на
разбиране и активира определена част от нашите фонови знания.
ІІ.4.3.Информативност
Информативността е тясно преплетена с прагматиката, тъй като обменът
на информация е основна функция на езика, но общуването не е възможно без
способността на човешкия мозък да възприема, сортира и предава актуална
информация. Всъщност “без възприемащ индивид съдържащата се в материалните
форми информация не съществува” (Черняховска, 1987: 59). Тази информация,
превърната в знание, авторката нарича “когнитивна”. Ролята на езика в преноса на
40
информация е определяща. Като пренася информацията от индивида към социума
и обратно, езикът моделира когнитивната информация.
Информативността е безусловно един от признаците на текста, без който
той не би могъл да съществува. Ако един текст не дава своя принос в обмена на
информация, той не извършва основната функция на езика – комуникативната. В
лингвистиката на текста под информативност не се разбира “общата
информационна наситеност на езиковия продукт” (Добрева, Савова, 1994: 31), а се
“свежда до нова или неочаквана за реципиента поява” (Богранд, Дреслер,
Стоянова-Йовчева, 1995: 140). Ето защо някои определят информативността като
прагматическа, т.е. относителна характеристика на текста, която го свързва с
множество предполагаеми интерпретатори (Дридзе, 1980: 59).
Относителността на понятия като ново и старо (познато) е разгледана и от
Принс (1980). Типовете информация са типове статуси на референтите. “Първо,
един референт е нов, когато е въведен в дискурса за първи път. Новите референти
могат да са абсолютно нови, ако са току-що сътворени от говорещия, и просто
неупотребявани, ако са обекти, за които се предполага, че слушащият знае, но
които не са били споменати преди това в дискурса. Второ, един референт се смята
за изведен, ако е вече част от дискурса. Извиканият референт може да бъде
текстуално изведен, ако слушащият го е извел по-рано от указанията на
говорещия...или пък може да е ситуационално изведен, ако слушащият знае как да
го изведе изцяло сам...Трето, един референт е разбираем, ако говорещият допусне,
че слушащият би могъл да го е разбрал чрез познанията и разсъжденията си.
Референтът може да е разбираем от текста или от ситуацията” (Принс, 1980, по
Томлин, Форест, Пу, Ким, 1997: 79).
И така, новото може да бъде нещо наистина непознато, “което ...се
включва в друга система от отношения, в някакъв ред на неизвестни досега или
неочаквани...връзки” (Добрева, Савова, 1994: 31). Или с други думи “дадена
секвенция може да бъде съставена от синтактично вероятни елементи (и поради
това да притежава ниска информативност в своята кохезия), но концептуално да
бъде невероятна (и поради това да притежава висока информативност в своята
кохерентност” (Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 141).
41
В съвременната публицистична реч сме свидетели по-скоро на обратния
феномен. Ето какво казва Стоянов (1999: 174): “Познатостта и тематичното
разнообразие на информацията в съвременните вестници се компенсират чрез
разнообразна и атрактивна последователност от номинации на референта”. На този
факт ще обърнем специално внимание при анализа на текстовете във ІІ и ІІІ глава,
той е показателен за езика на пресата след 1989 г.
Информацията е неизбежно свързана с всеки от трите аспекта на знака –
семантичен, синтактичен и прагматичен. Семантична е съдържателната същност на
информацията, качественото й разнообразие (Черняховска, 1987: 63). Свързана със
синтактиката е последователността и способността за подаване на информацията -
“информацията, която е относително достъпна или предвидима, да е кодирана с по-
незначителна лингвистична работа; обратно, информацията, която е относително
недостъпна или изненадваща, трябва да е кодирана със специални, “тежки” или
“маркирани” лингвистични механизми” (Куминг, Оно, 1997: 116). Тъй като е
много важно въздействието на подадената информация, прагматичният аспект
придобива особено значение.
Информативността е твърде субективна величина, тъй като един текст
притежава различна степен на информативност за различните реципиенти. В
същото време адресантът предполага кое за адресата е ново и кое - познато.
Неговите предположения се потвърждават или отхвърлят по време на
комуникацията. Онези факти, които са били пропуснати, се прибавят, а излишните
могат да бъдат избегнати. Това обаче е по-лесно при устното общуване, където
комуникантите общуват по едно и също време и споделят едно и също
пространство. Особено при писменото общуване (както е при вестникарския текст)
у реципиента може да се породят представи и образи, за които отправителят дори
не подозира. Този феномен се нарича вторична информативност на текста (Дридзе,
1980: 60).
В този смисъл теорията за пресупозициите е свързана пряко не само с
текстовата кохерентност, но и с текстовата информативност. За целта в
лингвистиката е въведено понятието “комуникативна компетентност”. Тя е
“свързана с интерпретационната процедура, която дава оценка на ситуативната
42
релевантност на лингвистичните и социалните знания и ги подлага на постоянна
реинтерпретация (Димитрова, 1984: 25). Затова и информационната структура е
пряко следствие от отношението между прагматичната пресупозиция и
прагматичното твърдение. “Прагматичната пресупозиция е набор от пропозиции,
които говорещият допуска, че адресантът знае по време на
изказването...Прагматичното твърдение се определя като пропозицията, която
адресантът се очаква да знае като резултат от чуването на изречението”
(Николаева, 2001: 3).
Когато говорещият няма представа за осведомеността на аудиторията, той
не е склонен да пести езикови средства, защото в крайна сметка целта му е да бъде
разбран.
Когато пък говорещият е наясно със знанията на слушателя си по даден
въпрос, общуването в по-голяма степен е основано на пресупозиционна база
(Димитрова, 1984: 61). Както казахме, общите знания, формирали жизнения свят на
членовете на един социум, правят възможна липсата на експлициране на
определени факти. На тези общи знания се основават и журналистите, когато
създават своите текстове, защото няма текст, който излиза “от нищото”. Онова,
което служи за тема в едно изречение, свръхфразово единство (СФЕ) или в цял
текст, трябва да е познато поне на по-голямата част от читателите на този текст. В
същото време знанията на реципиентите, както и знанията, които журналистите
предполагат, че читателите имат, са субективна величина.
Според т.нар. “модел на Шуц” общуващите на базата на общите знания
имат предположението, че споделят три типа знание. “Те...предполагат, че те знаят
(1) потенциалния регистър от знания, които техните партньори могат да изразят;
знаят (2), че техните партньори знаят (1) това; и знаят (3), че техните партньори
знаят (2), че те знаят (1) това” (Шуц, 1964, по Стаменов, 1995: 59).
В своята “Функционална граматика” (1994) Халидей въвежда понятието
информационна единица: “Информацията в този техническо-граматически смисъл е
напрежението между това, което вече е познато или предсказуемо, и това, което е
ново и непредвидимо...Следователно информационната единица е структура,
изградена от две функции, ново (New) и дадено (Given).
43
В идеалната форма всяка информационна единица се състои от даден
(познат) елемент, свързан с нов елемент. Но има два случая на отклонение от този
принцип. Първият е, че дискурсът трябва да започне отнякъде, тъй че трябва да има
дискурсно начални единици, съдържащи само нов елемент. Другият е, че по своята
природа даденото е вероятно да е “форично” – отнесено към нещо вече
представено във вербалния или невербалния контекст. Един начин за
осъществяване на форичността е елипсата, граматичната форма, в която някои
черти не са реализирани в структурата...Структурно, следователно, ние ще кажем,
че информационната единица се състои от задължителен нов елемент +
факултативен даден (познат)” (Халидей, 1994: 296).
Всъщност, както бе споменато, никой текст не се състои само от нови
елементи – говорещият използва онези сентенционални пресупозиции, които бяха
вече предмет на разглеждане, онзи минимум знания, без които общуване не може
да има.
Текст, изграден само от позната информация, също не се предпочита – той
е неинформативен, безинтересен и оттам – некомуникативен.
Тъй като пристъпваме с определени очаквания към комуникативния акт,
ние правим подбор на езиковите средства – те трябва да отразяват предполагаемото
отношение на слушащия към реалния свят. Интонацията (за устните текстове) и
темо-ремните отношения също са фактори, създаващи определени очаквания
(Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 148).
ІІ.4. 4.Цялостност
Целостността е признак, пряко свързан с вече описаните, тъй като
кохезията, кохерентността и информативността са необходими условия за
съществуването на цялостен текст. Заглавието е в началото на тази структура, като
негова цел е да ориентира читателя за основната идея на съобщението (Дридзе,
1980: 201).
До този момент ние “смесвахме” различните йерархични равнища, тъй
като включвахме в нашето изложение не само текста, но и простото изречение, и
свръхфразовото единство (СФЕ). Разбира се, всяко равнище изгражда следващото,
44
като “разликата между низшите нива и висшите се свежда не само до това, че на
еднолинейните единици (т.е. единици, представени едновременно и в плана на
изразяването, и в плана на съдържанието), но и в това, че по посока от низшите
единици към висшите нараства количеството на конститутивните единици на
нивото, увеличава се архитектоничната сложност на дадените единици, нараства
сложността на парадигматичните им и синтагматични отношения, нараства
степента на тяхната вариативност” (Макаев, 1962, по Димитрова, 1984: 20).
Като конституенти на текста и изречението, и свръхфразовото единство
(СФЕ) носят част от белезите на изграждания от тях текст, но белегът цялостност
принадлежи единствено на най-висшата езикова единица. Цялостен може да бъде
само текстът, което означава, че този текст развива една тема, има своя
композиция, по чийто модел е изграден, има самостойна комуникативна функция.
Дали ще бъде цялостен един текст зависи и от автора, и от реципиента на
съобщението (особено при устен диалог).
При писмената реч маркер за целостността е текстовата кохезия – формата
на всеки текст се определя към определен тип или жанр. Целостността до голяма
степен е зависима от композицията на текста, тъй като предпоставя смисловата
изчерпаност на определен текст.
Композицията е пряко зависима от съществуващата кохерентност в света
на текста, тъй като тя е отражение на развитието на текстовата тема. Постепенното
тематично развитие предразполага към определен тип линейно подреждане, което
да осигури максималната ефективност на текста. Онези композиционни единици,
които за разлика от архитектоничните структурно маркират границите на частите в
рамките на цялото, са обикновено увод, изложение и заключение. “Въвеждаща
функция при кратки текстове може да изпълнява и заглавието”(Добрева, Савова,
1994:100). Тъй като заглавието играе немаловажна роля при текстовете от
съвременната преса, на него ще обърнем специално внимание.
Трябва да отбележим, че според Изенберг (1978: 55) “текстовете”
съобщават много повече от това, което може да се обясни чрез експликацията на
правилната построеност. В тях може да се съдържа косвена информация, която
отправителят съзнателно не е включил в композиционния план – факт, за който
45
споменахме при въвеждането на видовете управление при информационния
мениджмънт.
Тъй като текстът като цяло изпълнява определени комуникативни задачи,
то той е пряко свързан със ситуацията, която го създава. Научният,
публицистичният, разговорният текст са създадени за различни контексти и към
всеки от тях признакът цялостност се отнася по различен начин. В същото време
текстовете се различават по своя жанр.
Жанрът се асоциира с определен стил, въпреки че често жанровете могат
да са съвместими с алтернативни стилове, например интервютата могат да бъдат
“формални” или “неформални”. Според вида връзка между участниците в
общуването стиловете се разделят на “формални”, “неформални”, “официални”,
“интимни”, “ежедневни” и т.н (Феърклаф, 1993: 126). Освен това текстовете са
писмени или устни, или и двете.
Трети начин на разделение е на “аргументативни”, “дескриптивни” и
“тълкувателни” текстове. Подобно разделение правят и Богранд, Дреслер и
Стоянова-Йовчева (1995: 184) – те ги делят на дескриптивни, наративни и
аргументативни .
Няма съмнение, че всеки текст има различни характеристики. Както бе
споменато, кохезията е съотнесена най-вече със синтактичната, а кохерентността –
със семантичната система на езика. Информативността и целостността обаче се
отнасят най-вече към прагматиката на езика, към езиковата употреба и речевото
разделение на базата на различните функции на отделните текстове. Като дефинира
предмета на прагматиката, ван Дайк прави обобщение на всички акценти от тази
глава: “Основен предмет на прагматиката е отношението между изказване и
контекст. Прагматичният компонент трябва да изясни условията за приемливостта/
неприемливостта на изказването в даден контекст – от тези условия обикновено
семантиката и синтаксисът се абстрахират. Контекстът се конструира като
комплексно събитие, като подредена двойка от събития, от които първото, /т.е.
произвеждането на изказването от говорещия/ предизвиква второто /т.е.
възприемането и разбирането на изказването от слушателя/ (ван Дайк, 1978: 312-
313).
46
При всички случаи обаче в дискурса стабилизиращата единица е жанрът.
Жанровете на писмените текстове изискват по-голямо внимание при
композирането, това се отнася и до публицистичните текстове, които имат
сравнително устойчива композиционна структура. В последните години това е
т.нар. лийд-структура, която ще бъде обект на специално разглеждане и във втора,
и в трета глава.
ІІ.4.5.Интертекстуалност
Интертекстуалността може да се разглежда от много аспекти.
Зависимостта на езика от социалната среда се отразява не само върху езиковите
текстове, тя влияе и върху другите семиотични продукти.
Няма текст, който да съществува сам за себе си. Всеки текст е част от дълга
редица минали и настоящи произведения, като към част от тях той се отнася пряко,
а другите създават онзи общ фонд от знания, за които вече говорихме.
“Изказванията...са наследствено интертекстуални, съставени от елементи
от други текстове” (Феърклаф, 1993:102). Това е идея, изразена още от Бахтин (1983: 142), но станала особено актуална след възникване на деконструктивизма.
Ние дори не можем да си представим към колко текста непряко е отнесен
нашият речев акт, тъй като огромната част от нашето знание е изградена не от
непосредствения опит, а от рецепцията на различните видове текстове.
Съзнанието ни за етническа, религиозна, културна принадлежност е
изградено вследствие на социалната среда чрез текстови конвенции, съпътстващи
ежедневието ни от деня на нашето раждане. Според Юлия Кръстева
интертекстуалността предполага “вмъкването на историята (обществото) в текста и
на този текст в историята... Тази наследена историчност на текстовете им позволява
да поемат важните роли, които имат в съвременното общество, на крайъгълен
камък на социалния и културния обмен” (Феърклаф, 1993:102).
Кръстева разграничава “хоризонтално” и “вертикално” измерение на
интертекстуалността. Тези термини в значителна степен кореспондират с
въведените от Сосюр “синхронно” и “диахронно” измерение на езика.
47
Хоризонталното измерение отнася текста към непосредствените му
“съседи” по поява – предходните и следходните текстове, които са на една ос с
него. Вертикалното, от своя страна, отнася текста към всички парадигматично
свързани с него различни по време и място на поява текстове. Едно от
отношенията, които възникват между речевите продукти, е включването им в
различни “конвенции, жанрове, дискурси, стилове, активни типове..., които са
структурирани заедно да конструират дискурсния ред” (Феърклаф, 1993: 103).
И Богранд, Дреслер и Стоянова-Йовчева (1995:183) отбелязват, че “пример
за пространно посредничество представлява развитието и употребата на
текстовите сортове, т.е. на класове от текстове, при които се очакват определени
качества за определени цели”.
Друг възможен интертекстуален извор е метафоризацията.
“Фундаменталната форма на човешкото разбиране е метафоричен процес;
съзнанието схваща непознатата идея само в сравнение или в границите на нещо
вече познато. Така метафоричният език в един текст представя определено виждане
за действителността чрез структурирането на разбирането на една идея в границите
на нещо разбрано преди това” (Гил, Уедби, 1997: 173).
Вестникарският текст е пренаситен и с друг вид интертекстуалност – с
вмъкване на пряка реч, т.е. на реч в реч. При цитирането пряката реч въвежда нов
говорещ, което отново води до диалогичност на структурата. Преходът от едната
реч в другата е най-често катафоричен и се отбелязва или лексикално, или с
двоеточие. Цитатите също могат да се интерпретират като включени текстови
отрязъци, които са подложени на вътретекстово подчинение (Дреслер, 1978: 128).
Този вид интертекстуалност в голяма степен е формална, т.е. отразява се на
формите на определени текстове. Но съществува и семантична интертекстуалност.
“Интертекстуалността води до наблягане върху хетерогенността на текстовете и
начина на анализ, като подчертава разнообразни и често противоположни
елементи и нишки, които съставят текста. Текстовете често варират в своите
степени на хетерогенност, зависещи от това дали техните интертекстуални
отношения са комплексни или прости” (Феърклаф, 1993: 104). Интертекстуалност
на текстове в рамките на една хипертема във вестниците се постига чрез
48
хоризонталните и вертикалните семантични връзки в рамките на страницата, броя и
на по-продължителни вестникарски кампании. “Голяма част от новинарските
дописки зависят от нейната (на анафората – бел. моя, Б. С.) интерпретация на
предпоставката, че вчерашният вестник е бил част от същия текст. И това, което е
един текст за един участник в ситуацията, не винаги важи за друг” (Халидей,
Хасан, 1999: 298).
Тук отново ще се върнем към въпроса за свръхинформативността на един
текст. Търсенето на смисъл на текста е търсене на потвърждение от личния опит
или от изградения модел за света, който ние често свързваме с конкретни текстове,
които са допринесли за възприемането на този модел. В този смисъл част от
процеса на откриване на всички видове информация, потенциално присъща на един
текст, е и намирането на колкото се може повече интертекстуални връзки.
Подобен анализ е възможен както на художествени, така и на
публицистични текстове и Феърклаф прави такъв опит. За целта той въвежда
термина репрезентация на дискурса. Тя е “форма на интертекстуалност, в която
части от други текстове са включени в текст и обикновено експлицитно са
маркирани като такива с кавички или непряка реч (напр. “тя каза” или “Мария
твърди”). Това е особено характерно за публицистичните текстове, където често
адресантът се явява репродуцент на чужд текст (Добрева, Савова, 2000: 35), като се
позовава не на собствена информация, а на такава, съобщена от агенция или друга
медия и т.н. Още Бахтин (1983: 189) отбелязва обаче, че този вид цитиране води до
преосмисляне на цитирания текст, до неговото преакцентиране.
Репрезентацията на дискурса явно е съществена част от новините,
представяне на това, което създаващите ги са казали. Но също е безкрайно важна в
други типове дискурс, “например при доказателствата в съда, в политическата
реторика и в ежедневния разговор, в който хората безкрайно цитират какво другите
са казали. Всъщност, не е било изцяло оценено колко важна е репрезентацията на
дискурса и като елемент от езиковите текстове, и като измерение на социалната
практика”( Феърклаф, 1993: 107).
Интертекстуалността – формална и семантична, прави един текст такъв,
какъвто е. Тя поставя рамките, в които той може да варира, защото текстът не
49
съществува изолирано, а като част от социалната дейност. Така се приближаваме
до другия основен проблем в нашето изложение – влиянието на социалните
фактори върху текстопроизводството.
Интертекстуалността е свързана с интерперсоналността, защото обмяната
на текстове е неотменима част от човешката дейност. Чрез общуването човек
изгражда своя модел за света, своето отношение към околните; чрез общуването
човек изразява това свое отношение, т.е. чрез него човек се присъединява или не
към съществуващия модел. Затова промените в социалните отношения променят и
езика, променят и текстовете.
ІІІ. Обобщение
Теоретичните постановки, които очертахме, имат за цел да поставят базата,
на която изследването ни се основава:
1. Приемаме, че езикът е функционална система, която има социална
значимост именно в процеса на обмяна на информацията. Публицистичните
вестникарски текстове, които ние изследваме, имат информативността като своя
иманентна характеристика.
2. Текстът не съществува сам за себе си, той може да разкрие всички свои
смисли само в рамките на дискурса или социалната практика, от която е част. В
нашия случай това е вестникарският дискурс, който има свои характеристики.
Затова избраният от нас метод е този на дискурс-анализа.
3. Текстовата структура трябва да се изследва не извън социалните
фактори, тъй като именно социалната рамка предопределя избора на езиковите
средства чрез трите компонента на всеки дискурс – поле (за какво се говори), което
определя концептите и видовете процеси, насока (на кого се говори), която
разглежда отношенията между комуникиращите и начин (как се говори), който ни
отвежда към конкретните избрани езикови средства.
4. За всяка дискурсна практика е характерен определен начин на
изразяване, определен стил, който може да варира по оста формалност-
неформалност в зависимост от аудиторията, към която е насочен текстът.
50
Журналистическият дискурс не е едностилов, защото текстовете, макар и да имат
една и съща цел, могат да са насочени към различна аудитория.
5. Всеки текст, в това число и публицистичният вестникарски текст, е
структуриран да притежава определени признаци. Всеки от признаците е
характерен за всеки текст, но тези признаци могат да имат различно значение за
конкретните дискурси. Вестникарският текст като писмен текст е
висококохерентен, кохезивен, неговата цялостност е определена от текстовия му
сорт, който има сравнително устойчива композиционна структура, с основна
функция да предава информация. Той е силно интертекстуален, защото е в пряк
диалог както с предаваната новина (която е текст още преди да бъде предадена във
вестника), така и с текстовете на същата тема в другите медии и в други броеве на
същата медия.
Ето защо отново посочваме, че цел на настоящото изследване са
съвременните публицистични текстове, тяхната структура, техните текстови и
извънтекстови характеристики. От тази цел произлизат следните задачи:
1. Да се посочи социалната рамка, която обуславя текстовия сорт на
журналистическия вестникарски текст.
2. Да се открие как на базата на изпълнението на текстовите критерии се
създават публицистичните текстове, кои критерии и техни характеристики са
водещи при оформянето на този текстов сорт.
3. Да се открият водещите тенденции при структурирането на
вестникарските текстове
4. Да се посочи вътрешното разслоение в рамките на публицистичните
жанрове и причините, довели до това различие.
Методът, както вече споменахме, е този на дискурс-анализа.
51
Глава ІІ
Контекстът на културата като определящ фактор за
избора на структурата на публицистичния текст
І. Полето и насоката на дискурса като фактори за избора на езиковите средства в
съвременната преса
Връзката между езика и социалната система бе посочена в глава І на тази работа. Както вече
бе споменато, за Халидей езикът е много важна част от социалната система, тоест от културата,
което само по себе си означава, че както не е възможно да се изследват социалните промени, без
да се проследят езиковите процеси, така и за лингвиста не е възможно да обясни езиковите
промени, без да си даде сметка за обществените процеси. Буркарт застъпва същата теза:
“Изглежда, че се касае за вътрешна взаимовръзка между формите на комуникацията и обществото:
от една страна, съответната обществена система поставя структурните рамки за (потенциалните)
комуникационни интеракционни форми; от друга страна, точно тези комуникационни форми
притежават едновременно съществен дял в качеството на обществената околна среда, в която те
функционират” (Буркарт, 2000: 113).
Именно по тази причина Халидей (1990: 6-7) въвежда в употреба понятието контекст на
културата (използвано най-напред от Малиновски), за да обозначи, че в непосредственото
общуване ние боравим не само с конкретни гледки и звуци, но там е отразена цялата културна
история на комуникиращите и на практиките, в които те участват. Поради това “законите на
комуникацията са закони на културата” (Еко, 1993: 29).
По тази причина най-напред ще опишем контекста, в който битува вестникарският текст,
особеностите на типовете комуникативен обмен, характерни за този социален контекст, и чак тогава
ще посочим конкретните езикови характеристики на споменатия тип текст. Самият Халидей (1990:
5) посочва: “Аз ще говоря най-напред за контекста, защото в реалния живот контекстът предхожда
текста”.
Социалната структура, културната ситуация в едно общество предопределят сферите на
езиковите употреби. Те задават рамката, в която комуникацията се провежда, те предопределят
каналите и начините за връзка: по тази причина можем да говорим за институционална, битова,
литературна, медийна и т.н. комуникация. При всички тях общуването запазва една и съща обща
рамка – в най-опростен вариант: адресант-съобщение-адресат, но тъй като функциите на всеки вид
общуване са различни, различни са и функциите на използвания език, и изразните средства.
Причината да изследваме езика на вестниците след промените през 1989 г. и по-специално
в периода 1999-2004 г. е, че макар да отстъпват вече по интерес на електронните медии, те
остават с много висока степен на обществен интерес (доказва го и проучване на МВМД от април,
1998 г. – вж. Ликоманова, Трифонова, 1999: 21). Особено в първите години след 1989 г. започват
52
да излизат множество издания и този факт според Кр. Стоянов прави България световен рекордьор
(Стоянов, 1999: 39). Затова нашата задача да разгледаме характеристиките на вестникарския
дискурс е актуална. Само езиковият анализ не би бил достатъчен да ги опише, защото той би
могъл да посочи последствията, но не и причините за тяхното появяване.
Когато Халидей начертава като съставна част от дискурса полето, насоката и начина, той
свързва текстуалния компонент на езика само с последната от тях. Полето и насоката той свързва с
два други, не по-малко езиково присъщи, но не толкова изследвани от лингвистите проблема –
проблемите за представения в текста извънезиков свят и за интерперсоналната същност на
комуникацията.
Поради екстралингвистичната си същност полето е разгледано най-напред от автора
(Халидей, 1990). То влияе на езика на съобщението дотолкова, че предопределя възможните теми
и събития, които да станат предмет на комуникация. Вестникарският текст се занимава с
предаване на обществено важни случки и събития, темите, които са обект на интерес, трябва по
някакъв начин да интересуват голяма част от обществото. В същото време именно темите са тези,
които най-напред разделят различните видове медийни текстове и създават следваща възможност
за жанрово и стилово разграничение. Разбира се, тъй като комуникативният процес е
полифункционален и всяка една от функциите се изпълнява едновременно с другите, това
разграничение не се извършва, без да се даде сметка за насоката на дискурса (отношенията между
комуникиращите). Именно потенциалните адресати са тези, които предпочитат едни или други
теми, и тъй като различни части от обществото се вълнуват от различни проблеми, възникват и
различни медии с различна аудитория, които представят различни събития. Тази нееднородност на
аудиториите и темите поражда и различните езикови характеристики на създаваните текстове.
Общо за всички вестникарски текстове е това, че са част от писмена опосредствена
комуникация, в която адресантът има за цел да информира адресатите за актуални събития, които
са в центъра на обществения интерес. В същото време темите, аудиторията и изразните средства
могат да варират според вида на медията, за която адресантът работи. Затова сега ще посочим
какви са основните видове медии и какво ги разделя в социален и културен план. Проблемът за
езиковите разлики в текстовете ще бъде разгледан подробно в гл. ІІІ.
ІІ. Видове медии
Ако културните модели могат да се диференцират на
когнитивни, експресивни и оценяващи, медиите могат да се
поделят на когнитивни и експресивни (Александър, 1981: 18).
В категорията на експресивните медии се включват
наративните истории, срещани най-често в телевизията, а на
53
когнитивните – новините във вестниците и телевизията.
Когнитивните модели засягат “обективните” определения на
социалната реалност, отправени повече към самия обект,
отколкото субективното отношение към него.
Според тази теза вестникарският текст (особено новинарският) би трябвало
да бъде обективен – да има за цел предаване на събития, без да представя
субективното отношение на адресанта. В същото време едва ли е възможна
комуникация, коята да бъде напълно освободена от мнения и идеологии, тъй като
статиите се пишат от хора, които имат отношение към предаваните факти, да не
говорим, че обикновено има политика на вестника, която журналистите спазват.
Самият подбор на фактите, определянето на това кое е важно и кое – не, вече
поражда субективност, т.е. – експресивност.
Пресата се дели на популярна (жълта, таблоидна) и сериозна (качествена,
тежка). Основна характеристика на “сериозната преса” е задълбочената и
изчерпателна информация, разгледана от всички потенциални гледни точки. Тя се
базира на фактите, на професионалния анализ, на собствените разследвания
(Знеполски, 1997: 33).
Според същия автор “популярната преса представя новините в по-сбит вид,
в общи линии. Акцентът е върху новостта, приоритетът – в “осведомяването”,
същността – новинарския профил. В своята стратегия тя разчита в много по-голяма
степен на илюстративния материал, разнообразието, находчивостта. Насочена е
към всички категории читатели без оглед на различията във възраст, пол,
образование и политически симпатии” (Знеполски, 1997: 33). Както е видно, тази
теза се базира на съществуването на разлика в реципиентите на изданията, на
насоката, която предопределя разликата в полето на дискурса. Сериозната преса е
насочена към интелигентния читател, към професионалиста, а популярната – към
така наречения “средностатистически читател”, който иска да е информиран, но
тази информация да е представена по начин, който не изисква задълбочено
вникване в проблема. Освен това този тип читател не желае да научава само за
54
сериозните проблеми на обществото, той се интересува и от любопитните факти,
той желае езикът, на който новината е описана, да е занимателен и интересен.
Като следствие от вече посочената разлика двата типа издания се различават
по обема на информацията на една и съща тема (Усов, 1984: 163). Тъй като
вариативността тук е не толкова на макротематично равнище, то разликата между
два различни по тема материала в един и същ вестник е много по-незначителна от
разликата между два посветени на една и съща тема, но публикувани в различни по
вид вестници (ван Дайк, 1997а: 11).
Една друга класификация разделя медиите на рефлексивни и нерефлексивни.
Повечето таблоидни вестникарски издания са рефлексивни, сериозната преса е
нерефлексивна.
Нерефлексивността се характеризира с това, че:
А) “Съзнанието на реципиента е подчинено и зависимо от няколко
социални сили или категории – официалните власти, императивите на
технологията и капитала и експертите, с което на аудиторията е отделено мястото
на аутсайдер.
Б) Това съзнание е исторически статично – то не се свързва с някакъв
минал или бъдещ общ опит. Престъпността, бедността, войната, инфлацията и т.н.
са отделени чрез организацията на формата” (Далгрен, 1981: 105).
Така техническият и ритуалният език пази реципиента на дистанция,
подобно на бюрократичния език. Знанието го затрупва, той свиква да бъде учен за
света, в който не играе никаква роля (Далгрен, 1981: 110). Това не са вестници за
малкия човек, за субекта, това са вестници, които ”обективно” разказват за свят,
който стои извън него.
Така Далгрен посочва един от основните недостатъци на сериозната преса.
След 1989 г. на критика е подложена преди всичко българската популярна преса, а
нерефлексивната публицистика също има недостатъци – тя създава дистанция,
отразява се на отношението адресант – адресат. Реципиентът не се чувства
достатъчно засегнат от събитието, не може да почувства информацията като своя.
От друга страна, една от чертите на популярната преса е създаването на
отношения на солидарност с читателя, факт, на който ще се спрем специално.
55
И така, можем да обобщим, че двата типа медии предоставят различни теми
или гледни точки и в същото време имат различно отношение към триадата
адресант – съобщение – адресат. Трудно е да се каже кой вид преса е по-обективна,
просто акцентите и аудиториите са различни.
Типът комуникативен обмен определя жанра и по този начин – стила на
предаваното съобщение. Затова е необходимо да обърнем внимание на това
ключово според нас понятие, което предопределя структурата на текста, и по-този
начин – неговата текстура.
ІІІ. Жанрова характеристика на публицистичния текст
При проучване на особеностите на публицистичния текст не бива да се
изпуска и проблемът за жанра. Всяка сфера на комуникативно взаимодействие
притежава набор от жанрове, които представляват някаква обща схема от
изисквания за построяване на определен вид текст. Проблемът за жанра е в пряка
връзка с висшата езикова единица – текстемата. “Текстемата е това общо, което
лежи в основата на отделните конкретни видове текстове; тя е “формулата”,
строежната схема на текста. Всеки достатъчно опитен носител на езика разполага
(и това е част от общата му комуникативна компетенция) с определен брой модели
на текстове от различни жанрове, с правила за тяхното конструиране, за
комбинирането и вариациите на отделните им съставки” (Добрева, Савова,
2000:72).
Жанрът е още една от стабилизиращите категории, които, споделяйки
специфични дискурсивни черти, създават определени очаквания. Той е
надграматичен. В същото време не може да не влияе върху конкретните езикови
и граматични характеристики на текста, като това става чрез стила. Жанрът
предопределя в голяма степен стила, а стилът задава граматиката – конкретните
езикови характеристики. “Жанровото очакване установява реторичните
параметри на текста, определящи не само неговата структура, но и неговия
речник, синтаксис, аргументативни ходове и наративни качества. Говорещият,
който пренебрегне тези параметри, измамвайки читателските очаквания, често
предизвиква негативна реакция” (Гил, Уедби, 1997: 163).
56
Жанровете, както всяка социално обусловена категория, са динамични, а
не статични (Гил, Уедби, 1997: 163). Освен това те са културно обусловени, тъй
като “различните жанрове са различни начини на използване на езика за
извършване на различни културно установени задачи, и текстовете от различни
жанрове са текстове, които изпълняват различни цели в културата” (Егинс,
Мартин, 1997: 236). По наше мнение и подобни по жанр текстове могат да
изпълняват различни културни задачи според това в какъв вид медия се срещат.
Традиционно в българската журналистика нейните изследователи
разделят вестникарските текстове на два основни вида – осведомителни и
публицистично-коментарни (Добрева, Савова, 2000: 122). Очевидно
новинарските текстове (съобщения, осведомителни бюлетини, комюникета,
“актуални” интервюта, кореспонденции, репортажи и др.) принадлежат на
осведомителния жанр. Макар да не са изключени от дефиницията на Гербнер и
Марвани (1983), публицистично-коментарните текстове са различни от чисто
осведомителните. Така според Добрева и Савова (2000: 122) коментарите са на
границата между научния и публицистичния дискурс и представят в коментарен
план актуална информация с висока социална стойност. Най-представителните
жанрови форми са краткият публицистичен коментар, коментарната статия,
критичната бележка, откритото писмо, официалното изявление,
журналистическото интервю, коментарният диспут и т.н. Не всички текстове,
които могат да се видят в един вестник, спадат към журналистическите. Обявите,
рекламите, романите с продължение, есетата не са част от журналистическите
жанрове (Кошир, 1996: 12).
Ние ще разбираме под публицистичен текст не само коментарния, но и
осведомителните текстове, които принадлежат към публицистичния
функционален стил. За да избегнем объркването, трябва да кажем, че под
публицистичен текст ще разбираме всеки информационно-публицистичен текст.
В същото време обект на настоящото изложение са осведомителните жанрове –
новинарските статии.
Жанровото разделение е функционално. “Известно е, че в
информационните материали езикът е средство за съобщаване на факти: той не
57
трябва да задържа вниманието. В публицистични, напротив, целта е да се убеди
читателят, да му се въздейства.” (Васева, 1991: 189)
Трябва да отбележим, че в днешния език на вестниците това разделение до
голяма степен е нерелевантно. Още от времето преди 10.11.1989 г. има данни за
съществуващо смесване на жанровете (Стаменов, 1999/2000: 36) и тази еклектика
става възможна поради общите черти на журналистическите текстове. Всеки
вестникарски текст е свързан с някакво събитие, с всекидневен факт. Този факт
трябва да е точен и верен, защото публикуваното във вестника може да бъде
проверено и съответно опровергано. Това обаче е жанровоопределяща
характеристика преди всичко на новините в сериозните вестници и често не е
налице при новините в популярната преса.
Ако все пак сравним двата вида вестникарски материали, то трябва да
споменем, че внушенията в новинарските статии са непреки за разлика от
коментарните. Основна характеристика и на българските вестници днес е девизът
на “Гардиън”: “Фактите са свещени, коментарът е свободен”1 .
Жанровете възникват като следствие от някаква необходимост. Така
например новините отговарят преди всичко на следните четири въпроса – “Кой?”,
“Кога?”, “Къде?”, “Какво?”, докато коментарът е съсредоточен върху въпроса
“Защо?” (Кошир, 1996: 20).
Жанровото различие при публицистичните текстове е различие във
водещата функция на текста – информативна или интерпретативна, заради което
имаме информативни форми или видове писане и форми на писане, които
изразяват мнение, публицистични жанрове.
ІІІ.1. Коментарите в българската преса
На коментара ще обърнем сравнително малко внимание, тъй като нашето
изложение е съсредоточено главно върху осведомителните вестникарски жанрове.
В същото време, като имаме предвид разликата в комуникативните цели на
различните по вид издания, би трябвало да подчертаем, че първичната жанрова
1 “Facts are sacred, comment is free”.
58
рестрикция не би трябвало да е информативен – интерпретативен жанр, а жанр на
“таблоидните” информативни и “таблоидните” интерпретативни и на
“сериозните” информативни и “сериозните” интерпретативни текстове, защото
много по-близки в своя речник и граматика (поради същия адресант и адресат) би
трябвало да са новините и коментарите в един и същ по вид вестник, отколкото
новините (коментарите) в два различни вестника. Дали е така, ще се опитаме да
докажем чрез наблюдения върху различните вестници.
В България като “сериозен” всекидневник засега успява да се утвърди само
в. “Дневник”, докато другите вестници са много по-близки до таблоидната преса.
Както казахме обаче, коментарът като жанр има по-субективни характеристики и
затова нашите наблюдения, макар да не претендират за представителност,
маркират някои тенденции.
Наблюдението над коментарите в “24 часа” и “Дневник” разкрива, че има
сериозно сходство между текстовете в двата вестника. Можем да открием два типа
коментари – кратки, които репликират събитията от деня, изпълнени са с
преакцентирани крилати фрази, притежават силна експресивност, и
специализирани, в които признати авторитети в определена област правят анализи
и дават мнения за ситуацията в обществото. Така и в двата случая коментарът
граничи с лично мнение, като в единия случай внимание е отделено на езика, на
който съобщението ще бъде написано (като тези текстове използват
характеристики на художествения текст), а в другия се заемат стилистични похвати
от научния стил.
Кратките по обем коментари в “24 часа” се съдържат в малки коментарни
карета и представляват “коментарно-оценъчни есеистични текстове..., които
продължават или репликират най-често информационния материал от първа
страница, давайки му “лична” или “редакционна” оценка” (Замбова, 2000: 92).
Например заглавието на статията от първа страница на “24 часа” от 12.02.2002 е:
“Приемат във ВУЗ и с матура, а на коментара от стр. 9: “Вместо матури – 1
изпит, като в САЩ”; на статията от първа страница на “24 часа” от 21.07. 2002 г.
заглавието е “Цирк с Ангелинка”, а на краткия коментар от 10 стр. – “Една
Ангелинка министър сваля”; – и т.н. Този тип коментари са характерни най-вече за
59
рубриката “Мнения”. Понякога се излиза от добрия тон и се използват жаргонни,
дори цинични изрази, като да речем в заглавието “Костов е пич. Защо?” (“24
часа”, 5.02.2001).
Подобни коментари срещаме и в “Дневник”. Рубриката “Коментари” често
използва или преакцентира известни фрази: ”Кой каквото търсеше, си намери”
(6.06.2001), “Виновни до доказване на противното” (25.02.2002), “Широко
затворени очи” (18.02.2004), “Балада за човека” (2.03.2004). Интертекстуалната
връзка с други текстове от медията също е налице: коментарът “Амнезия или
какво” в броя от 13.02.2001 пряко указва връзката си с една от информационните
статии : “Явно дълбока амнезия е обзела бившите банкери, щом вече не си спомнят нищо
за банковата криза през 1996-1997 г. (вж. стр.3). Отново се използват думи и изрази
от други функционални сфери, за да се повиши четивността, в този брой например
в два от трите кратки коментара се имитира медицинският дискурс. Ето още един
такъв пример от другия коментар на същия брой: “Изводът е, че лечението на Роко и
неговите братя никога няма да е успешно, докато диагнозата е сбъркана”, като в случая
журналистите са ползвали стилистични похвати – има на игра на думи. Текстът
коментира често срещаната практика подсъдими престъпници да не се явяват в
съда като представят медицински свидетелства и внушава, че тази порочна
практика ще продължава, докато държавата я позволява. Метафоричният пренос
внушава съществуването на “болест” в системата, която не е в състояние да се
справи с “вратичките” в законите, които подсъдимите безусловно използват.
В същото време рубриката “Анализи” на “24 часа” залага на професионални
анализи и мнения: “Да няма дрога за еднократна употреба” (17.02.2004), писана
от ген. Васил Василев, “За тях София вече е Париж” с автор д-р Божидар
Димитров (18.02.2004) или пък се базира на журналистически разследвания и в
този случай актуален проблем се разнищва, като се използват аргументи и факти.
По подобен начин анализите в “Дневник” са писани главно от компетентни по
разискваните въпроси лица: “Мистър колко процента?” с автор Александър
Божков”(25.02.2002), “СДС след края на апаратната дрямка” (18.02.2004), с автор
проф. Светослав Ставрев и т.н.
60
Причината, поради която не бихме могли напълно да отграничим “24 часа”
и “Дневник” е, че търсенето на аудитория позволява заемане на характеристики на
други по вид текстове. В същото време “24 часа” трудно може да бъде наречен
таблоид от чист вид, защото е политически всекидневник, прави собствени
разследвания, има немалка аудитория, както и висока степен на обществено
доверие. Затова е по-добре да кажем, че той притежава някои таблоидни
характеристики, които се отразяват най-вече на новинарските текстове.
ІІІ.2. Новините в българската преса
Ако в коментарите и анализите на двата вестника, чиито характеристики
сравняваме, няма качествена разлика, то новините в двата вестника се различават
напълно. За коментара субективността е стилистично и жанрово присъща, но
новините би трябвало да бъдат обективни, да наблягат на актуалността на
информацията, която ще бъде предадена.
Но разликата в типа издание предполага новините да не са компактно
понятие. Ханс-Хелмут Люгер (Велева, 1995: 20) при определянето на новините
като тип текст разграничава твърди новини, чиито характеристики са относително
схематичният принцип на изграждане и предметният стил, чието съдържание е
ориентирано към политиката и икономиката, и меки новини, които са с вариантен
модел на изграждане и с вербуващо читателя представяне на информацията, като
съдържанието е ориентирано към скандали, престъпления, нещастни случаи,
подробности от личния живот на знаменитости и пр.
В българския модел на популярния таблоид се среща и вариантът сериозни
събития в политически и икономически план да бъдат омаловажени чрез
представянето им във вид на “меки” новини с помощта на вече споменати от нас
начини – употреба на разговорни изрази, хиперболизация, метафоризация,
употреба на лични имена и т.н.
Оценката и коментарът може да не са експлицирани в отделен
интерпретативен текст, но в новините оценъчността се появява именно чрез
несвойствените за публицистичността разговорни и художествени маркери. Те са
функция на пародийния и ироничния тон на изданията. Сниженият стил принизява
61
дейността на политиците, като по този начин я оценява. Според Стоянов (1999: 86)
това явление е следствие на характерното след 1989 г. “отрицание и иронизиране
на преодоляната авторитарна престижност на официалните институции на
тоталитарната публичност. Езикът на съвременните медии развива и утвърждава
като своя норма отклоненията и нарушенията на традиционната книжовност”. Ето
само малка част вестникарски заглавия по повод на сериозни политически събития,
разколебани стилистично поради разговорните изрази:
$426 млн. дупка в баланса, $885 млн. – в търговията (Сега, 24.11.1999); Световен
глад иде до 30 г.; Грозят ни мощни земетресения; Журналист стяга гладна стачка (24
часа, 13.12.1997); Русия ни скръцна със зъби (Труд, 8.08.2000); Москва сърдита за визите;
Мнозинството няма да пипа президента (24 часа, 14.12.2000); Нейчо опира пешкира за
югоембаргото; Филчев отказа на Бонев (24 часа, 13.09.2000); Страх смазва сърбите; В
Скопие ровят за дарения на Костова (Труд, 25.09.2000); Групата на Жорж пак се
разпадна; Пълчища бълхи нападнаха общинарите в Пазарджик (Труд, 26.06.2000);
Кабинетът погва контрабандата на течни горива (Труд, 28.07.2000); Социалистите
против партиите с тирета (Труд, 18.10.2000); Шулева учи бедните как да берат билки;
Тийнейджъри искат часове по секс (Стандарт, 22.04.2002) и т.н.
Поради споменатите причини във вестници като “24 часа” новината е често
еклектичен материал, неясно дали информативен или интерпретативен, в повечето
случаи просто манипулативен, защото създава новина на базата на двусмислицата
и играта на думи. Така например статията с почти криминалното заглавие Спират
водата на Костов нощем (24 часа, 14.12.2000) има за цел(?) да информира, че във
витошките квартали на София, където живее и бившият премиер, има режим на
водата.
Може би това е следствие от факта, че в популярната преса не се акцентира
на аналитизма, а на повествователната кохерентност чрез фабулиране (Далгрен,
1992: 14-15, по Замбова, 2000: 45), което и създава фикционалния журналистически
разказ. Ето още един подобен пример:
(1) Мощната Ротариу не била президент
62
Пълно объркване настъпи след мача ЦСКА -“Конструктурул”, когато на
пресконференцията се яви Виктор Теренте и се представи за президент на молдовците.
Мощната Елвира Ротариу, която съсипа “червените”, била само негова съпруга и дъщеря
на убития тази година бивш шеф на молдовците.
Теренте обаче не обясни например защо жалбата на клуба до УЕФА бе подписана
от друга дама, която се представяше за президент.
Ротариу едва не извади тима си от мача на полувремето, но след кратко
съвещание пред съблекалнята яхна черно беемве и се прибра в “Шератън”.
Ексцентричната молдовка, чийто баща е бил разстрелян с автомат
“Калашников”, вдигнала на ура и персонала в елитния ни хотел, като поискала да й
сменят чаршафите по два пъти на ден. Тя не била доволна и от чистотата на посудата.
Ротариу пристигна 3 дни преди отбора си и изсипа куп закани към ЦСКА преди
мача (24 часа, 26.08.2000)
Наличието на толкова стилистично оцветени епитети (мощната Ротариу,
ексцентричната молдовка), метафори и разговорни изрази – яхна беемве, изсипа
куп закани, съсипа “червените”, вдигнала на ура, наличието на разказ с
ретроспекции безспорно причислява текста към “меките”, таблоидни, популярни
новини. В същото време най-стилистично оцветено се оказва съчетаването на
изцяло разговорни маркери с неутрални или пък типични за публицистичния и
официално-деловия стил лексеми и изрази - “кратко съвещание” и “яхна беемве”
в едно и също изречение създават много по-голям стилистичен ефект, отколкото
ако бяха използвани само разговорни изрази.
“Сериозните” новини, както вече посочихме, са институционалните новини.
Те не са пряко свързани с ежедневието на читателя. Представят политически
легитимната реалност и поставят политическата и социалната реалност като
подчинена на институциите. Така формират друг вид действителност, различна от
всекидневната (Тачмън, 1981: 87). Целта на популярната преса е да пренесе
съответния факт като важен за живота на читателя, като свързан с ежедневието му.
Обратно, в “Дневник” фактите съществуват сами за себе си, не е посочена тяхната
връзка с реалния живот на хората. Особено важни за този вестник са
икономическите новини (главно на макроравнище), институционалните,
международните събития – БТК удвоява инвестициите за цифровизация на мрежата;
63
Стратег по либийското дело стана секретар на президента; България проучва газови
доставки от Египет (13.02.2001); Турция изпадна в икономически шок; Вашингтон ще
експулсира руски дипломати (23.02.2001); Стоматолозите задълбочиха разрива между
лекарите и здравната каса; Русия призна още $32 млн. дълг към България (28. 02. 2002);
Държавният пакет от “Петрол” за борсата намалява заради реституционни дела;
Параходство БРП очаква печалба от 500 хил. лв. за 2004 г. (18.02.2004) и т.н.
И така, очертахме три основни типа текстове в българските медии:
коментарни, които са с подобни характеристики във всеки от вестниците, и два
вида новини: “таблоидни” и “сериозни”. Таблоидните новини, както коментарите,
използват експресивна лексика и често се доближават до коментарите.
ІІІ.2.1. Дефиниране на понятието новина
Ще насочим анализа си към информационния жанр и ще се опитаме да
дефинираме понятието новина, защото именно новините стават представителни за
посочения период, освен това заемат най-голяма част от вестникарските текстове.
Този факт е подчертан много ясно от В. Найденов (2001: 36): ”Слагаш новините
най-отпред и се научаваш да ги пишеш професионално. Новините - това е
вестникът”. И без да споделяме тази крайност, новините са най-важният
вестникарски материал (Коич, 1996: 32). Може би затова Гербнер и Марвани
(1983: 94) определят като новина “нерекламния отпечатан материал (текст, снимка
или подредена в колони информация) с изключение на уводни статии, карикатури
и комикси, рецензии на книги, указатели и съдържания, неделни магазинни секции
или други специални притурки, които не са част от общия ежедневен формат на
вестника”. Това определение ни позволява да имаме предвид и коментарите в
нашия анализ.
Под новина ван Дайк (1991: 299) разбира:
“1) нова информация за събития, неща или хора;
2) тип телевизионна или радиопрограма, в която се представят новините;
3) отделно съобщение или репортаж, т.е. текст или дискурс по радиото,
телевизията или в печата, в който се дава нова информация за последните
събития”.
64
Като изключим радио- и телевизионните новини, които не са предмет на
изложението, виждаме, че акцентът на ван Дайк е поставен върху семантично
заложената в самото понятие сема новост, а не върху субективността/
обективността на изказа. Авторът смята, че новините и информационните
съобщения в чист вид може да изразяват мнения (ван Дайк, 1991: 301). Коич (1996:
29) дори твърди, че новината винаги е субективен израз на определено събитие,
защото е описано така, както го е разбрал журналистът. Според автора още по-
добре е за новината, ако освен информация съдържа и поучителни и интересни
елементи (Коич, 1996: 32).
И така, новина е всеки информационен публицистичен текст, който
съобщава нов факт. В зависимост в какъв тип издание се срещат, новините могат да
са обективни или субективни. Абсолютна обективност никога не е възможна, но в
сериозната преса няма пряка препратка към адресата на съобщението.
ІІІ. 2. 2. Жанрово-композиционен модел на новините
Ако има някакъв наложен през последното десетилетие у нас жанрово-
композиционен модел, то той е модел на новините - моделът на “лийд-
структурата” или на обърнатата пирамида. Основното правило на техниката на
лийда е, че най-важното в една новина трябва да се каже в началото, ако е
възможно в първото изречение, ако не – в първия абзац, образуван от две-три
изречения (Коич, 1996: 45). Това е върхът, точката на максималния интерес на
пирамидата (Кардоуни, 1993: 24). Тази техника едновременно спестява на читателя
време и дава на издателя възможността да съкращава статията в зависимост от
свободното вестникарско пространство. Лийд-структурата става характерна и за
таблоидните, и за сериозните новини. Текстообразуващите характеристики на този
модел ще бъдат предмет на езиковия анализ в глава ІІІ, сега ще посочим неговата
социална функция.
Предимството на лийд-структурата е, че спестява време. Още заглавието и
първият абзац дават основната информация, така че читателят има правото да
избере дали съответната тема го интересува или не. Тя е удобна и за списващите
вестника, и за читателите. Тъй като мястото във вестника е недостатъчно,
65
извеждането на информацията отпред дава възможност за съкращаване на обема на
материала, за даване на толкова подробности, за колкото има място. В същото
време читателите са улеснени, защото дори “чрез хвърляне на един поглед” могат
да се информират за основните събития на деня. Тази избирателност може да
доведе и до известно манипулиране на фактите, защото именно изборът на това,
което ще съдържа лийдът, е субективен и изпълнява не само информативна
функция.
Затова според Дж. Александър (1981: 20) лийдът има по-широка функция
от познавателната. Той е средство за обобщаване на значимостта на събитието,
като имплицитно го отнася към това, което хората очакват да се случи в подобна
ситуация или към по-общи оценки на ценностите, които са приложими за случая.
Обявяването на това, което е ключово като информация, оформянето на заглавието
и първия абзац разкрива кой факт този вестник смята за важен, като по този начин
информацията се идеологизира, тоест преакцентира. Според същия автор много
важна е не само подредбата вътре в статията, но и на целия вестник.
Впечатлението за безредие се подчинява на нормативни твърдения, всяко от които
осъществява интеграция на ситуационно-специфично равнище, служи на
определена идеология.
В този факт няма нищо необичайно и чудно. “Произвеждането на култура е
произвеждане на идеология” (Голдинг, 1981: 63). Идеологизирането на новините
според Голдинг не става поради намерението на някого да мами или манипулира, а
поради съществуването на рутинна процедура на правенето на новини. Тази
процедура не позволява в бързината, при която се обработват събитията, да се
взимат решения кои от тях да станат новини (Голдинг, 1981: 65). В същото време
процедурата явно е различна за различните видове вестници, рутината позволява
на журналистите да взимат много бързи решения кой точно факт е толкова важен
за изданието, че да бъде представен като новина.
Идеологиите на различните вестници са различни. Всеки от тях поставя
акцента на различни теми. За да направим сравнение между двата основни типа
вестници в България, ще посочим основните акценти на два от тях: “24 часа”,
защото той е знаков за процеса на българската демократизация след 1989 г., и на
66
“Дневник”, който от началото на своето издаване има претенцията да бъде
“сериозен” всекидневник.
ІІІ.3. Основни характеристики на “24 часа” и “Дневник”
ІІ. 3. 1. “24 часа”
Трябва да подчертаем, че пионерът на стила на писане, характерен днес за
почти всички вестници, е “24 часа”. Ако използваме терминологията на Стюърт
Хол (Замбова, 2000: 21), неговият “публичен идиом” се оказва най-възприемаем за
читателите. Това е обаче и вестникът, който понася най-големите критики от
страна на лингвистите. Интересно е колко много се различават мненията на
изследователите и на самите списващи вестника. Така например в последните десет
години нееднократно и на различни места първият главен редактор на “24 часа”
Валери Найденов защитава “стила “24 часа”. По думите му “24 часа” “върна на
българите българския вестник. Върна му дискурса” (Найденов, 2001: 37).
Онова, което отличава “24 часа” от многото вестници, които излизат на
пазара днес, е, че той има история. Не история в смисъла на големите европейски
вестници, но оцеляването на едно печатно издание в една толкова мултимедийна
среда, налагането на определен стил, въвеждането в него за пръв път на вече
наложили се за 15 г. характеристики на текстовете помага да говорим за вестник,
който поставя началото на едно явление.
В действителност “24 часа” на В. Найденов променя изцяло казионния език
и налага съвсем различни принципи в изграждането на текста. Той измества
партийните издания поради “умерения вестникарски тон, малкия обем и цена”
(Български наблюдател, 1994: 51).
Прокламирайки скъсване с досегашната традиция, Найденов търси друга, с
която да обвърже новото езиково (и не само) явление. Целта е да се създаде
универсално издание, което да достигне до възможно най-много читатели, което
изисква използването на похвати, характерни за таблоидите, като това се отразява
на формата, рубриките, структурирането на статиите и не на последно място на
използваните изразни средства. Градският език става основа на това явление
(Найденов, 1995: 14; Виденов, 2000: 67), факт, споменат и от Люис, според който
67
индустриализацията, урбанизацията и развитието на масмедиите са изтъквани от
изследователите като основните фактори, подпомагащи деструкцията на
културното разнообразие и за неговото изместване от масовата култура (Люис,
1981: 201).
“24 часа” започва да излиза в нов за българската действителност формат
А-3, който замества по-неудобния за четене формат А-2. За сметка на коментарите,
очерците, уводните статии и други подобни жанрове се появяват страниците за
забавление – вицове, клюки, хороскопи, кръстословици и т.н. В същото време “24
часа” поставя на преден план информацията и много дълго време новинарската
статия остава почти единственият жанр на нашите вестници. Освен това вестникът
започва активно да използва вече наложилата се в Западна Европа и Америка лийд-
структура. По този начин езикът на вестниците става много по-динамичен, жив и
привлекателен. Една страница може да побере внушителен брой новини без
никаква връзка помежду им. Р. Янков (2001: 16) споменава факта, че първият брой
на вестника от 18 април 1991 г. съдържа четири страници във формат А-3 и само
на първата си страница съдържа 17 отделни новини и снимка от митинг на БСП.
Още първият брой съдържа и другите новаторски елементи на часовия
всекидневник – врязан в текста миниатюрен портрет на героя на новината;
заглавие, което прелива в текста; обърнат словоред на встъпителното изречение
(Янков, 2001: 16).
Споменатото вече иронизиране на традициите е характерно от самото
начало за този вестник - уводната статия на първия брой на “24 часа” е поместена
на последната страница и там е изведен девизът на вестника: “Минимум думи –
максимум новини, ето нашия девиз”.
Характеристиките на новия вестникарски маниер според Николов (1996: 36–
37) са: търсенето на действително актуалната информация; усъвършенстваната
композиция на журналистическия материал; отбягването на личната оценка на
събитието; избор на заглавие – барабанчик; липса на дълбочина, акцент върху
сензацията, тематично и жанрово еднообразие.
С тази си структура “24 часа” лесно става лидер на пазара, като запазва
позицията си до момента, в който е компрометиран от публикуването на
68
“партийната книжка” на Ст. Софиянски. От този момент той е изместен от “Труд”,
като към м. април 1998г. около 47% от българите четат този вестник, а “24 часа”
продължават да четат около 37% (Ликоманова, Трифонова, 1999: 21).
Можем да обобщим, че характеристиките на “24 часа” са динамичност,
универсалност, икономичност, експресивност. Лийдовата структура помага да се
пести време, различните по тематика статии позволяват да се достигне до по-
голяма аудитория. Целта на вестника не е да се получат задълбочени знания за
предметите на обсъждане, не е някаква научност, а да информира – читателят да
има представа какво се случва. В същото време особено внимание се обръща на
стила, който трябва да е занимателен, интересен, четивен, забавен. Въпреки че
заимства техники от таблоидите, “24 часа”, както и огромна част от другите
ежедневници, ползващи този стандарт, не могат да бъдат наречени ”жълта преса”.
За разлика от нея те отразяват не само скандали и светски събития, поради което
понякога са наричани “политически таблоиди” (Кръстев 2001: 84), “хибридни
таблоиди”, “компромис между популярното и сериозното” (Деянова, 2001: 131).
“24 часа” не е типичен таблоид. Това се доказва от наличието на пазара и на
наистина “жълти” вестници. Той просто заимства техники и в този смисъл налага
свой стил. Какъв е той ще посочим, след като разкрием характеристиките и на
“Дневник”.
ІІІ.3.2. “Дневник”
Вестник “Дневник” започва да излиза много по-късно, в началото на 2001 г.,
от издателите на вече наложилия се като сериозен и професионално списван
седмичник “Капитал”. Той се връща към формата А-2, познат в България отпреди
1989 г., но характерен за голяма част от световната “сериозна” преса – “Таймс”,
“Файненшъл Таймс” и т.н. Алюзията за близост с тези известни издания се налага
от самия наслов на вестника: “Деловият всекидневник на България”.
Вестникът също залага на лийд-структурата, но статиите са значително по-
дълги, което означава, че се посочват много по-голяма част от обстоятелствата
около събитието. Има сериозна разлика в тематичния акцент (полето, обозначено
69
от Халидей) – новините са преди всичко икономически или политически, свързани
с официалните източници на информация. Обсъжда се ситуацията в институциите,
не се засягат битови проблеми, не се търси гледната точка на средностатистическия
читател. Няма забавни страници, вицове, тестове, кръстословици, светските
събития се отбелязват по-рядко и им се обръща по-малко внимание. Синтаксисът е
усложнен, много по-рядко се смесват думи и изрази от различни стилистични
пластове, особено в новините.
Всички тези обстоятелства доказват, че политиката на вестника е да търси
по-малка, но специализирана аудитория. Затова и тиражът е значително по-нисък
(понякога дори е проблем да бъде намерен във вестникарските будки). Цената е по-
висока от тази на другите всекидневници. Вестникът от началото на своето
издаване излиза и в електронен формат, което позволява ползването му от хора с
Интернет-достъп (услуга, която поставя този вестник, както и някои други като
“Стандарт” и “Сега” една крачка напред в търсенето на потенциални читатели). От
друга страна тези читатели обикновено също са с по-висок обществен статус, тъй
като Интернет като постоянен източник на информация все още не е достъпен за
много хора.
70
ІІІ. 4. Стилистична диференциация в езика на българските
вестници
И така, представихме различията и сходствата между двата вестника, като
становището, което застъпваме, е, че двата вестника поради концептуалните си
различия в крайна сметка се различават езиково и по своя стил. Затова сега ще се
опитаме да посочим онези особености на стила, които провокират използването на
определени изразни средства.
Според някои изследователи публицистичният стил би трябвало да е
обективен и тъй като е писмен, би трябвало да е формален. Истина е, че
публицистичният стил е стил на писмена официална комуникация и изискванията
към неговата лексика и синтаксис са по-големи. Само че част от българската преса
от изследвания период съвсем не е конвенционална в избора на изразни средства.
Това е и една от причините езикът на вестниците след 1989 г. да е обект на толкова
критики от страна на езиковеди, социолози, културолози и т.н. (Попова, 1995;
Кръстев, 2001; Замбова, 1995; Знеполски, 2001; Спасов, 2001 и мн. др.).
Ако основната критика за вестникарския език отпреди 1989 г. е неговата
“бюрократичност” и “казионност” (Том, 1992; Найденов, 2001), през последните 15
години вестникарския стил притежава по-скоро разговорни характеристики.
Употребата на жаргонна лексика, турцизми, фразеологизми и други силно
експресивни разговорни форми, характерни за небрежния стил според скалата на
Джус (1970) сериозно разбуни научната общност.
Смесването на стиловете, както вече подчертахме в глава І, далеч не е
прецедент в този тип комуникация, а и по принцип няма едностилови говорещи.
Освен това голяма част от лексиката (най-голямата) е характерна за всеки от
стиловете на книжовния език. Така че ще се опитаме да посочим кои са причините,
които предопределят стилистичния еклетизъм между публицистичния и
разговорния стил.
Езикът е функционален. Неговата употреба се подчинява на определени
цели. Една от характеристиките на таблоидните вестници по света е, че те са
популярни, но не се отличават с висока степен на доверие. Това обаче не важи за
71
българските вестници. В борбата за по-голяма аудитория с другите видове медии
след 1990 г. вестниците търсят начин да поемат и експресивния модел на
таблоидните медии. Това обаче не се отразява на степента на доверие в тях. “Три са
целите на красноречието – да осведоми и убеди; да достави удоволствие; да
развълнува” (Маровска, 1998: 5). Експресията е характерна за разговорния стил и
вестникарите потърсиха източниците на своя език там. На този феномен в
последните години бяха отделени много научни разработки (Виденов, 1995;
Георгиев, 1996; Йорданова, 1993; Попова, 1995; Стоянов, 1999; Петров 1994;
Караянева, 1995 и т.н.).
Както вече посочихме, двата изследвани от нас вестника (“24 часа” и
“Дневник”) имат съвсем различни цели и аудитория. Затова предпочитат различни
изразни средства. Езикът на “Дневник” е значително по-обективен, запазва се
дистанцията между журналиста и читателя. Както припомня и М. Стаменов
(1999/ 2000: 28), много важен фактор при изследване на подбора на изразните
средства играе параметърът формалност-неформалност на общуването, който
всъщност маркира отношенията между комуникантите. “Колкото по-разговорен е
езикът на даден масов комуникатор, толкова повече той ще се стреми да създаде
неформални отношения между себе си и своята аудитория, толкова повече се
увеличават неговите шансове да въздейства ефективно върху нея със своите
текстове” (Стаменов 1999/ 2000: 28). В крайна сметка, цел на общуването е това
или онова целенасочено изменение в смисловото поле на реципиента (Дридзе,
1980: 29). Начините за сближаване с аудиторията са: увеличаване дела на битовата
проблематика; въвеждане на ние-дискурс; акцентиране на личното авторство чрез
повишаване на метафоричността и разговорността. Това кара някои автори
(Виденов, 1995; Стаменов 1999/ 2000 и др.) да твърдят, че сме свидетели на
демократизиране на публичния език (в частност на вестникарския). Посочените
характеристики са напълно валидни за “24 часа”. В същото време този вестник
започва да излиза във време, в което езиковата официалност като начин на
изразяване “не е на мода”.
Опозициите висок-нисък стил, формалност-неформалност са свързани и с
фактора престиж. По принцип престижността трябва да се идентифицира с
72
високия, формалния стил, но при преобладаващия медиен (и като цяло публичен)
език чрез употребата на неформалния стил престижът става функция на него.
Подобно мнение изразява Кр. Стоянов (1999: 86): “Характерна особеност на
периода след 10 ноември 1989 г. са противостоящите релативни детерминанти на
езиковата престижност. Техни отличителни маркери са отрицанието и
иронизирането на преодоляната авторитарна престижност на официалните
институции на тоталитарната публичност. Езикът на съвременните медии развива и
утвърждава като своя норма отклоненията и нарушенията на традиционната
книжовност”. Ето как езикът на този вестник възниква във време, когато се
преосмисля понятието престиж, а в същото време създава модел и стандарт, който,
вече въведен, престава да притеснява огромна част от читателите на вестници.
От друга страна успокояването на политическите страсти, опитът за
реконструиране на социалната система стават причина да може да се появи отново
вестник като “Дневник” – неговата поява е белег на възвръщане към едно по-
нормално състояние в обществото, на необходимост от възвръщане на доверието в
институциите.
Тъй като разглеждаме преди всичко характеристиките на популярната преса
в сравнителен план, ще повторим пунктовете, по които вестници като “24 часа”
търсят увеличаването на аудиторията си:
А) увеличаване дела на битовата проблематика;
Б) въвеждане на ние-дискурс,
В) акцентиране на личното авторство чрез повишаване на метафоричността
и разговорността.
На всеки от тях ще обърнем внимание поотделно.
ІІІ. 4. 1. Битова проблематика
Битовите проблеми, особено в общество като българското, се оказват
чудесен начин за привличане на аудитория. И това широко се използва от
вестниците. Всяка обществена промяна, свързана с увеличаване на цени, и всяка
новина, която засяга чувствителни струни в съзнанието на аудиторията, намира
място на първите страници на този тип вестници: Разводът пак поскъпва. Леко.;
73
Токът скача с 5% (24 часа, 26.02.2004, 1 стр.); Посягат и на данъка за наеми (24
часа, 17.02.2004, 1 стр.). По-евтини джиесеми? Инфлацията пада; 10% по-високи
сметките за парно в Перник; 300 лв. са най-скъпите кандидатстудентски
курсове; (24 часа, 18.02.2004); В болниците – само свръхболни (Труд, 10. 07. 2004,
1 стр.) и т.н.
Обратно, икономическите новини в “Дневник” са с акцент към
макроикономиката, а често дори се набляга не на български, а на световни събития.
Ето едно сравнение. На 18.02.2004 г. двата изследвани вестника излизат с коренно
различни водещи заглавия, които са показателни за акцентите им. Водещо заглавие
на “24 часа” е журналистическо разследване, което доказва невинността на
съдените медицински кадри в Либия – “Световна сензация! Българите са невинни.
1996 г. Либия внася заразена кръв” с подзаглавие “Чиновник, който отговаря за
импорта на плазма, става мъчител на сестрите”. В същото време скандалът с
медиците в Либия изобщо не е отразен в този брой на “Дневник”, а водещото
заглавие е не българска, а европейска новина: “Малките” в Евросъюза се вбесиха
от Голямата тройка” с подзаглавие “Оста Париж-Берлин-Лондон, която ще се роди
днес в германската столица, заплашва да разцепи ЕС”.
Битовата проблематика, както и ние-дискурсът, целят скъсяване на
дистанцията между адресата и адресанта, както това се случва в ежедневния
разговор, където се преекспонират непосредствените проблеми на комуникантите –
проблемите с цените, безработицата, общите познати и т.н. Това е и причината да
се търсят изрази, характерни за разговорния стил. Основните събития, които могат
да намерят място на страниците на вестник като “24 часа”, са или скандалите (в
началото на 2004 г. българското участие във войната с Ирак или процесът срещу
българските медици), или битовите проблеми – дефицити, високи цени, ниски
заплати и т.н. Това е естествено, защото именно ежедневното наличие или липса на
пари вълнува обикновения читател, а не подобряването на икономиката на
макроравнище, което първо е трудно наблюдаемо, второ, не оказва директно
въздействие върху живота на обикновения гражданин. Все повече се набляга на
т.нар. “частни случаи”, като има опит личната човешка драма да бъде приравнена
със събитията от национално значение. Този похват вече успешно се прилага и в
74
телевизионните новини (пионер в България беше БТВ): Глобена жрица: Ще
плащам на общината, но ако ми даде офис (24 часа, 26.02.2004), Не ми се умира на
този кораб, казал боцманът; Майките: Не искаме национален траур (24 часа,
17.02.2004). Това особено важи за т.нар. криминална хроника, където се описват
случки, потенциално възможни за всеки от нас. Резултатът от този тип писане е
както създаване на отношения на солидарност с адресатите, така и създаване на
определено напрежение: “Пияно ченге се блъсна в кола”, “Заклаха майстор на
запалки в Плевен” (24 часа, 17.02.2004).
Подобни теми не са характерни за “Дневник”. Там се обсъждат новини,
които са от национално или световно значение (промени в законите, данъчни
промени, състояние на пазара и т.н.) вместо ежедневните битови проблеми. Няма
частни случаи. Има така нареченият от Барт (1995: 48) “амодален почерк”, еднакво
отдалечен и от разговорния, и от художествения стил. Ето как насоката
(отношението между адресат и адресант) предпоставя полето (извънезиковата
реалност) - факт, поради който не можем да отделим категорично нито една от
съставките на дискурса като самостоятелна.
В същото време третият компонент, стилът на “24 часа” и огромната част
от българските вестници, далеч не е изчистен, различен от другите начини на
комуникиране. Там е характерно преекспониране на много стилове с една
единствена цел – експресивност и по този начин – продаваемост.
ІІІ. 4. 2. Отношения на власт и солидарност във вестниците
Проблемите на медиите са тясно свързани с проблема за властта и
солидарността, с тоталитаризма от всякакъв вид. Самата идея за журналистиката
като “четвърта власт” я поставя в парадигма от отношения, много различни от
просто информативните между адресант и адресат. Развитите дотук идеи поставят
езика на пресата - формална и неформална, в сферата на идеологическия дискурс.
Огромната част от българските вестникари целят точно това – избягването на
властовите отношения за сметка на солидарните (за отношенията власт –
солидарност виж Бел, 1980; Хъдсън, 1995, и т.н.). Вестникарите се опитват да се
солидаризират с читателите, а оттам заедно да се противопоставят на политиците.
75
В. Найденов (2001: 32) се възползва от авторитета на известния в миналото
журналист Крапчев и казва, че вестникът е задължен да критикува държавниците,
които са потенциални престъпници – отношение, обозначено като “национален
нихилизъм” (Мишева, 1995: 131), агресия срещу властите и авторитетите
(Знеполски, 1997: 79). На нихилизма можем отново да гледаме като на
солидаризиращ фактор, той изразява емпатия, защото оплакването е основен жанр
в разговорния ежедневен дискурс.
Вестниците също са наречени четвърта власт. Според Браун и Гилман
(1970) може да се каже, че някой има сила над друг в степента, в която той е в
състояние да контролира поведението на другия. Когато налагат съответно
отношение към публичните фигури, като избират как да се обръщат към тях,
вестниците (и другите медии) действително упражняват отношение на сила чрез
налагане на стилово по-ниските отношения на солидарност.
Може би новият език на печата се търси сред изразните средства на
личното общуване, за да бъде отърсен от идеологическото – т.е. той внушава
отношения на солидарност, а не на власт. Това е солидарност обаче с масовия вкус,
с ежедневното настроение на нихилизъм и създаването на “драматично” виждане
на действителността. Вече споменахме за тематичния набор на днешните вестници,
който е особено ориентиран към “негативните явления, криминалните случаи,
садизма и др.” (Ницолова, 1999: 115).
Това явление е напълно закономерно. Не бива да подминаваме факта, че
навсякъде по света “неприятните събития или неприятните факти имат на
ранглистата на новините...по-голямо значение от приятните” (Коич, 1996: 31).
Като т.нар. “четвърта власт” медиите са в особени отношения с другите
власти. Както подчертава Александър (1981: 25), “в демократичното общество
медията е в постоянна борба с държавата: тя се изправя срещу държавата като
популисткия двойник на рационално – легалния контрол”. По-нататък авторът
отбелязва, че антагонизмът между новинарските агенции и правителствата водят ту
до манипулиране от страна на управляващите, ту до безразборно критикуване на
властта (Александър, 1981: 34). Тезата на автора е, че поради своята гъвкавост и
интегративна сила новинарските медии не създават нормите, не формулират
76
целите, което е политическа отговорност, нито основните ценности, което пък е
културна отговорност (Александър, 1981: 35). Неявната идеологичност на медиите
се налага именно поради тяхната масовост.
В същото време сериозната преса също има свои похвати за задържане на
аудиторията. Както отбелязва Голдинг (1981: 68-78), търсенето на читатели
принуждава вестникарите да се стремят към факционализъм и избягване на явното
оплюване. Това разделя фактите, които са свещени, и коментарите, които са
свободни. Манипулативен елемент според автора може да има: в подбора на самите
факти; в ограничаването на събитията само в отделни институции, и то в техните
ръководители (поддържат теорията за великия мъж в историята); в липсата на
разкриване на социалния процес – новините се концентрират върху днешното
събитие и затрудняват възприемането на нещата в развитие, т.е. фрагментират
историята. Манипулативността е имплицитна, но съществува поради самата
неяснота на идеята за баланс, честност, липса на пристрастие, точност и
неутралност (Чейни, 1981: 117). Тези характеристики – институционалност и
неисторичност, са характерни за сериозните медии.
Тъй като повечето български медии са с таблоиден уклон, едва ли можем да
ги обвиним в създаване на ореол на политическите личности. Неизбежно е
поставянето в центъра на вестникарските съобщения на известните обществени
фигури – без те да извършват нещо сензационно, дейността им сама по себе си е
новина (Коич, 1996: 37). Но ако медиите по принцип могат да предпоставят едно
по-добро отношение към някого, то българските медии предпоставят по-скоро
отрицателно. Те сами влизат в ролята на защитник на онеправданите.
Една от разпространените идеи е, че тази “псевдоопозиционност” на
медиите цели да канализира общественото недоволство (Спасов, 2001: 92), а в
действителност “в България, както и в останалите страни в преход медиите се
държат от силните на деня” (“Капитал”, 27.V./2.VІ.2000: 31), факт, който едва ли
можем да коментираме.
Може би обяснението е по-просто - Александър (1981: 17) прави
уточнението, че е опасно да се опитваме да разберем институциите, които се
обръщат към цялото общество. Масмедията е такъв тип институция. Тя не толкова
77
създава вкус, колкото задоволява нагласи, които макар да са повърхностни по
отношение на определени сложни проблеми, отговарят на очакванията на
реципиентите. Това разбиране обяснява съществуващото статукво не толкова с
факта кой стои зад вестника, а кой чете вестника.
Проблемът със солидарността и демократичността на медийния език може
да бъде поставен и на друга база – на базата на стойностите. Като актуален за
кратко време вестникарският език няма амбицията за високостойностна
литература, но като писмен език, и то принадлежащ на българската публицистична
традиция, която е част от образователната програма, езикът на медиите е в центъра
на публичния интерес. Таблоидите “направиха от новината шоу” (Косева, 1996:
235). Шоуто не е култура, разбирана като набор от високи ценностни приноси.
Шоуто е култура като синоним на определен вид социална система (Халидей, 1990:
4). Тази система не е съставена от избрана на някакъв принцип група, това е
разнородна публика от анонимни съмишленици, които стават проводник на
културата, чийто потребител са. В модернизираното и диференцирано общество
медията е функционален заместител на конкретния групов контакт, на
невъзможната днес обща среща (Александър, 1981: 18). По мнението на някои
критици ”печатът в писменото общество замества някои от жизнените функции на
форума (площада, агората, стъргалото и пр.) в устното...В този смисъл той изнася
общуването между хората на подиум, оголва общуването и го осветява, играе
ролята на обществен консенсус, обществено мнение. Това е неговата нормална
функция” (Трендафилов, 2001: 148). И още: “Интертекстът на вестника е проект за
временна заедност” (Богданов, 2001: 195). Едно подобно философско разбиране
може да бъде прието, тъй като е свързано със социалната и социализиращата
функция на медиите, но и на масовата култура.
Чрез медията отново се експлоатира опозицията ние-народът, и те –
властта, като тази опозиция е поднесена по начин, безопасен за властта (Спасов,
2001: 92), защото всичко е на нивото на езиковия каламбур, на “сеирджийството...и
гаменския майтап” (Дичев, 2001: 114). Затова толкова често в медиите присъства
т.нар. “ние-дискурс”. По наличието на този феномен, както и по наличието на
78
сленгова и друга разговорна лексика, съвременният вестникарски език в България
се приближава до разговорния стил.
Трябва да споменем обаче, че ние-дискурсът е широко застъпен и в езика на
тоталитарната преса. Когато Том (1992: 290) описва характерните черти на казионния език,
споменава, че ”местоимението “аз” на практика е изчезнало...За сметка на това “ние” се споменава
на всеки ред, но отпраща винаги към един и същ референт – съюза на народа, партията и
правителството. В казионната реч “ние”... е там, за да се противопоставя прикрито или неприкрито
на местоимението “те”, заклеймяващо реакционните сили”.
Въпреки голямата разлика между езика “преди” и езика “сега”, аналогията тук е явна.
Имаме присъствие на колективното “ние”, което се идентифицира с българите като народ, отделени
и различни от останалия свят, или с масата българи, противопоставени на благоденстващия
управляващ елит. Но ако тази тенденция за блоково противопоставяне на групи от хора се е
запазила, то в същото време конотациите, носени от двете местоимения – “ние” и “те” са коренно
променени. В тоталитарната преса “ние”, т.е. българите и целият “прогресивен” Източен блок,
бяхме маркирани с положителен знак, докато днес “ние” сме често слабата страна, изиграните от
съдбата, наследниците на Бай Ганьо, мечтаещи за присъединяване по някакъв начин към света на
“другите”, успелите:
Наш поп въртял далавера с шофьорски книжки в Чикаго (24 часа, 5.02.2001); US
ескперти ще четат тайните ни; Световната банка ще бори безработицата ни; Българи
крали 1, 5 км кабел в Испания...двама нашенци...; Холандия изгони 150 наши само за
няколко седмици (24 часа, 22.02.2002); “Прокурорите в Бенгази искат смърт за
нашите”(24 часа, 17.02.2004) и т.н.;
“Те” са или представителите на митичния Запад, или управляващите, които чрез
действията си предизвикват бедствия, подобни на природните. “Вредителите” обаче не са конкретно
посочени и не става ясно кой точно е причинителят на съответното действие - той губи
идентичността си и отъждествява действието си със своята социална група, която автоматично
поема вината за конкретния личен акт.
(Те) бавят рейнджър за лечение в чужбина (24 часа, 18.10.2000) ; (Те)
забраняват гробища до водоизточниците (Труд, 18.10.2000); (Те) слагат ни гратис три
пломби догодина (24 часа, 23.10.1999); (Те) измислят пост в БНР заради Соколов (24 часа,
13.09.2000); (Те) изследват косъм от Кепов; (Те) застреляхя Бай Миле и петима гардове
(Труд, 31. 07. 2004); (Те) строят жилища върху военно летище (Стандарт, 17. 08. 2004); и
т.н.
Интересен е и фактът, че много често въпросните местоимения се изпускат. Разбира се,
това е особеност на българския морфосинтаксис – спрежението на глагола позволява и при
79
елиптиран подлог да съществува пълноценно изречение, но въпреки това по този начин още повече
се обезличава изказът.
Освен чрез ние-дискурс солидаризирането с читателя може да стане при използването на
съкратени и лични имена на обществено известните личности (с малки изключения). Според
Феърклаф (1993) подобна употреба на личните имена или съкратените обръщения на обществено
ангажираните личности представлява своеобразно “преструктуриране на границата между
общественото и личното.” Браун и Форд (1970) установяват, че броят на отправящите изрази в
Америка е обикновено директно свързан с близостта, прякорите и гальовните думи позволяват
отбелязване на варианти на отношението. Специално в публицистичния текст за Феърклаф целта на
това преплитане на формалния и неформалния стил е да се скъси дистанцията между известните
личности и обикновения читател. Знеполски нарича този процес “метаноминиране” и ако за
Феърклаф това е напълно нормален за определени медии похват, за него това обръщение “цели...да
изтъкне, че въпросната личност не е на мястото си, че й липсват необходимите качества”
(Знеполски, 2001: 180). С изключение на безспорно скъсената дистанция всички други конотации са
различни в различните случаи. Самият Знеполски потвърждава, че използването на малкото име на
Надежда Михайлова по времето, когато е външен министър, е по-често с положителна конотация,
отколкото обратното. Същото се отнася и за спортистите, където трудно можем да тълкуваме
избора на лично име като белег за техния слаб професионализъм. Ето няколко примера:
“Надежда ухажвана от силите на НАТО” (24 часа, 5.02.2001г.); ”Чичо Сам ни
връчва на Европа” (24 часа, 26.06.2000г.); “Надежда и Сергей заедно на митинг срещу
властта” (Труд, 22.03.2002г.); “Нейчо опира пешкира за югоембаргото” (24 часа,
13.09.2000г.), “Само Стилиян бие корнери на “Селтик” (Сега, 19.11.2001), “Дон Цеци
оглави партия” (24 часа, 15.01.2001), “Милошевич и Мира окопани във вилата си” (24
часа, 12.10.2000), “Вицето: Не се ояждайте на власт!” (24 часа, 18.07.2000) и т.н.
Местоименията също изразяват отношенията, които се разкриват и чрез
избора на лексикално наименование. Изборът ти - вие изразява същото отношение,
както пълното – малкото име или пълното име - прякор. Това отново е израз на
отношенията на власт и солидарност (Хъдсън, 1995:162; Браун, Гилман, 1970).
За разлика от употребата на лични имена употребата на прякори е доста по-
ограничена и е съсредоточена главно върху престъпните босове, спортистите и част
от хората от хайлайфа (Знеполски, 2001: 182; Цветкова, 1999: 144):
Пената тръгна за Свиленград (24 часа, 4.11.2000); Левски бие 5:0, Мъри недоволен
(Стандарт, 11.07.2004); Шамара отвори бутик; Съдят Доктора за клевета (Труд,
14.07.2004); Балъков няма да подава на Шуми (Труд, 20.07.2004); 22 куршума в тялото на
80
Бай Миле (Труд, 2. 08. 2004) Пешо Скандала пребил тъмничаря от Кремиковци; Викат
Батето за обяснения (Труд, 31.08.2004) и т.н.
Като обобщение на всичко споменато дотук по въпроса власт-солидарност
можем да цитираме Юл (1985:194), който твърди, че многообразието от имена и
“титли”, които се използват от различни хора и по различно време, цели
привличането на вниманието на реципиента. То има стилопроменяща роля и е
пряко свързано със социалните роли на комуникантите. За Феърклаф (1993)
целта на това преплитане на формалния и неформалния стил е да се скъси
дистанцията между известните личности и обикновения читател.
Отношенията власт – солидарност са първични и вторични. “Първичните
отношения определят дълговременна и тясна пространствена близост,
характеризираща малък брой участници. Вторичните отношения определят
пространствена отдалеченост и недълговременност, както и голям брой участници.
Разделението на целите, външната и прагматичната оценка, ограниченото знание
за другите и усещане за потиснатост, предизвикателният контрол над поведението
на индивидите, въвлечени в интеракцията – всичко това характеризира вторичните
отношения, изразяващи власт, а не солидарност” (Бел, 1980: 138).
Отношенията между журналисти, управляващи и читатели са до голяма
степен в скалата на властта. Чрез употребата на малки имена, прякори и т.н. през
посредничеството на медиите отношенията на власт се разколебават и придобиват
и белези на първичен тип отношения, или както вече нееднократно отбелязахме,
променя се насоката.
ІІІ. 4. 3. Изразяване на лично мнение при имитирането на
разговорност и метафоризацията
Лично мнение в текст като публицистичния се появява по един начин – чрез въвеждането
на маркери, тоест на неприсъщи за тази сфера характеристики. Тъй като промените в социалната
система пряко влияят на промените в езика и речта в световен мащаб, а вече и в България важни се
оказват не новините като абстрактни факти, а конкретното им прагматично измерение, конкретното
им влияние върху отделната личност. Ето защо “амодалният почерк” (Барт, 1995: 48) се оказва
недостатъчно приемлив за огромната част от вестникарите. Все повече и в другите медии, и във
вестника важен се оказва “частният случай”, директният контакт между комуникиращите. Частните
81
теми или пък тълкуването на обществените теми в една не толкова абстрактна светлина изисква
търсене и на частен стил на общуване, на лексика, която поне мнимо да скъсява дистанцията между
масовия читател и журналистите. И така, вестникарският текст е писмен текст, което поставя
изискването той да бъде по-конвенционален в своя синтаксис. Тази негова характеристика го
издига в скалата на стиловете. Но в същото време е възможна трансформация, тъй като от
съществуващите пет стила (интимен, небрежен, консултативен, формален и замразен) в рамките на
един дискурс могат и се смесват поне два, но съседни стила (Джус, 1970: 188), когато това се
изисква от конкретните цели на общуването. Нещо повече, както отбелязва Ервин-Трип (1970: 198),
понякога е трудно да се изолират чертите на определени езикови варианти, защото те нормално
съжителстват в езика на един говорещ и следователно могат да проникват един в друг.
Процесът на разширяване значението на някои думи и на преливането на специфични думи
от един стил в друг е последица от характера на самата езикова система. Поради факта, че
книжовният език обслужва различни сфери от живота, се поражда нуждата от езикови варианти,
които се употребяват широко във всички стилове (Жерева, 1997: 118). И те се употребяват – ние
наблюдаваме стилова еклектика (Попова, 1979: 42-43; Замбова, 2000: 83) по страниците на
вестниците. Все пак неслучайно говорим за квазиразговорност – в публицистиката е налице
официална форма на комуникация с непряка връзка между комуникантите (Велева, 1988: 11).
Нееднократно отбелязахме колебанието в публицистичния стил, което е
обусловено от чисто социални причини. Той е писмен, но и масов и това поражда
амбигуитет и неяснота. Аудиторията задава важните обществени теми, създава
рестрикциите, с които вестникарят не може да не се съобрази. ”Понеже масмедиите
зависят от привличането на широка и хетерогенна аудитория и на аудитория,
заинтересувана от познати образи, съдържанието не може да “се движи пред
”общественото мнение” (Уилсън, 1981: 242). Имаме взаимовръзка между
комуникантите, което и ни позволява да наречем списването и четенето на
вестници комуникация – всеки от участниците влияе върху съобщението, което ще
се публикува – списващите поради достъпа си до фактите, читателите поради
възможността си за избор на медията.
В крайна сметка се получава умишлено стилистично снижаване с цел
привличане на маскимално широк кръг читатели. Наличието на разговорност и
метафоризация са характеристики, които могат да се получат само при смесването
на съществуващите функционални стилове. Популярните медии използват
характеристики от два други стила - разговорен и художествен. Ще разгледаме
тези две отношения поотделно. Ще посочим и защо други, типично публицистични
82
характеристики, са характерни днес само за в. “Дневник”, както и защо понякога
външно сходни характеристики имат съвсем различна функция в политическите
таблоиди и в “Дневник”.
ІІІ. 4. 3. 1. Публицистичният текст и заемането на маркери от разговорния и
художествения стил
Междинното положение на вестникарския език между високия (научен, административен
или художествен) и ниския (всекидневен, разговорен) стил създава възможностите за неговото
вариране. Вече споменахме, че в коментарите често се заемат маркери от научния и художествения
стил, в сериозните новини има съществена близост с административния стил, а таблоидните новини
имат множество разговорни характеристики. Таблоидните новини заиграват и с художествения
стил, като заимстват определени техники. Това важи и за коментара тип story, в който явното
коментиране е заменено с разказването на една история, в която са вплетени поучителни оценки
(Велева, 1995б: 48).
В информирането чрез разказване основни стават емоциите (Грипсруд, 1992: 88, по
Замбова, 2000: 30). Това се потвърждава и от Оучс (1997: 202-203): “Разказвателната дейност
позволява на членовете на обществото да представят и отразят чрез събитията мисли и чувства”.
Чисто стилистично има и друга прилика: “В нехудожествения текст са актуални най-вече, но не
единствено, системноезиковите релации и определените от тях конкретноречеви отношения, докато
в художествения текст смислоносеща функция имат и релациите, създадени от нетрадиционната
комбинаторика на езиковата единица в конкретния текст - или вътрешнотекстовите релации;
отношенията, определени от структурата на текста (а не на езика)” (Маровска, 1998: 18). А
днешните вестници в голяма степен залагат на нетрадиционната комбинаторика. Тази
комбинаторика прави текста четивен. В същото време актуалността на вестникарските статии го
прави търсен.
Много по-експлоатирана теза е тезата за близостта на вестникарския език до разговорния,
като така той се превръща в “езика на улицата” (Виденов, 1995; Георгиев, 1996 и т.н.). Попова
(1995) говори за “вулгаризация в езика на политическата статия”, други го определят като полово
зависим, като опасно словоблудство и порнопадение и т.н. (Лозанов, 1996b; Николов, 1996).
Можем да зададем въпроса кои са характеристиките на двата вида комуникация -
разговорната и публицистичната, които позволяват такова приемане на похвати от страна на
вестникарите. Основната разлика, както посочихме, е, че разговорният стил е стил на частното
общуване, а публицистичният - на публичното. Разговорният стил “се използва като средство за
комуникация във всекидневната форма на общуване, която се характеризира с определена свобода,
икономичност на общуването, малка степен на задължителност и експресивност” (Jedlička, 1974, по
Босак, 1988: 245). В разговорния стил се актуализират комуникативната, експресивната,
апелативната, фатичната и метаезиковата функция, докато в публицистичния – само първите три -
83
комуникативната, експресивната и апелативната функция (Велева, 1988: 9). Тези съвпадащи
функции дават възможност да се смесват езикови средства от двата стила, макар публицистичният
стил да обслужва общуването в обществената сфера, а разговорният – във всекидневно-битовата.
В социолингвистиката проблемът на заемането на езикови средства от други сфери на
употреба е специално разработен. В този случай можем да говорим за маркери (Виденов, 1998: 30).
Като разговорни маркери можем да посочим употребата на обръщения, същинските и
несъщинските въпроси, изобщо всички форми на имитирана спонтанност и полемичност. Освен
това се имитира диалогичността на разговорната реч чрез отворените писма, репликите и т.н.
(Замбова, 2000: 74-75). Най-лесно обаче се имитира езиковата неофициалност.
Според някои автори характеристиките на английската и американската преса са подобни
на тези, характерни за днешния български публицистичен стил. Кардоуни (1993: 35) например не
отрича възможността за заемане на езикови средства от разговорния стил, макар да смята
жаргонизмите за абсолютно неподходящи. Васева (1991: 179) също смята, че ако
англоамериканците използват език, близък до разговорния, то комунистическата преса е била
издържана в много по-книжен, делови стил. Това, разбира се, е вярно само отчасти - в западната
традиция има различни видове печатни медии, и те имат различни характеристики. Споменатите от
Васева черти са характерни по-скоро за тамошната “жълта преса”.
В по-обща културологична парадигма журналистическият език може да бъде видян като
“постмодернистичен”. “От тази парадигма вестникът заема релативизирането на границите между
“висока” и “ниска” култура, идеята за трансгресивния характер на съвременните медийни
съдържания, за противопоставянето на големите идеологически разкази чрез играта на случайност,
фрагментарност и разрив. От постмодернизма идва и идеята за езика като фикция: независимо дали
става дума за научен, политически или всекидневен изказ. Този “практически” постмодернизъм на
вестника следва идеята за деконструкцията на теорията със средствата на естетизацията, като
естетизира аналогично журналистическия дискурс...широко се налага употребата на
квазиразговорност” (Спасов, 2001: 91-92, Костадинова, 1999: 107). Тази квазиразговорност (или
колоквиализация) обаче има прагматично измерение. “Преди всичко демонстрираната стилистична
“ерозия” на текста успява да внуши спокойствие на специфичния читател с имитацията на
нешколувана спонтанност и “познатостта на слога” – митингуващ, площаден, хъшлашки израз,
както и да създаде у него (у читателя) подозрението, че “всеки ред крие друго, тайно значение”
(Стоянов, 1999: 87).
И така, можем да обобщим, че близостта между разговорния и публицистичния стил в
днешната преса на макроравнище се дължи до голяма степен на едно “популистко” заиграване с
читателите, което цели създаване на илюзия за солидарност между списващите и четящите
вестника. Тази специфика на насоката на дискурса неминуемо се отразява на тематичния обхват на
вестниците (полето на дискурса), както и на конкретните езикови характеристики (начина, стила на
84
дискурса). Затова сега ще посочим още някои езикови характеристики, които отразяват
отношението на адресантите към читателите на вестници.
ІІІ. 4. 3. 2. Морфологични средства, използвани за имитиране на разговорност
Стилистична функция могат да изпълняват и морфологични средства като
словообразуването на деривати от суфиксален или префиксално-суфиксален тип,
характерни за разговорния стил (Велева, 1988: 34). Стилопонижаваща роля има
например суфиксът –джия:
Каналджия държи в плен нашенка в Турция (24 часа, 2.11.2000); ...Може да се
окаже, че едва-що получили заветното разрешително, кабелджиите ще се разделят с
него (Труд, 14.05.2000); ...Таксиджиите са разпитани (24 часа, 24.10.2000); Терор за
бираджиите по време на световното (Труд, 27.02.2002); Чейнджаджия заловен за
измама при сделка с валута (Труд, 10.08.2000); “Част от стоката също я няма, но още не
знам колко”, броеше щетите от взломаджиите наемателката на павилион Стефка
Китанова (Труд, 30.07.2000); Авджия надупчен от колега; Пиян шофьор помете
катаджия (Стандарт, 17. 08. 2004) и др.
Много продуктивен е и суфиксът от чужд произход –ор, -ьòр, -тор. Той не е точно
разговорен, но обикновено се прикача към не особено престижни “професии” (Маровска, 1998:148)
и отново се вписва в несериозния, жълт и неформален стил на вестниците. Същото се отнася и за
суфикса -ар:
Атентаторите в Москва били трима (Труд, 10.08.2000); ...Френските светски
хроникьори се шегуват, че и стомахът на Депардьо е “магнум”, т.е. тежък
калибър...(Труд, 10.08.2000); Млад скинар заклан в Белене (168 часа, 14-20.07.2000);
Ликвидатор окрал $ 70 хил. (24 часа, 27.05.2000); Още един дезертьор от “Камп Ноу”
(168 часа, 14-20.07.2000); Приватизаторите одобриха продажбата на “Фармахим”
(Стандарт, 17.07.2002); Хачо Бояджиев работел като гримьор в Бейрут (24 часа,
12.02.2002);...Само в САЩ журналистката ще може мащабно да разгърне борбата си за
превръщане на различните религии и вероизповедания в малцинства – като почне от
евангелисти и протестанти, премине през Свидетелите на Йехова, та чак до
кришнарите (Монитор, 7.05.2002); Пълчища бълхи нападнаха общинарите в Пазарджик
(Труд, 26.06.2000); Психар разби главата на полицай (Стандарт, 17.08.2004);
За женски род особено продуктивна става наставката –ка, която обозначава и вече
добилите публичност имена на професии, които в книжовния език нямат женски род, както и някои
стилистично снижени номинации на хора и предмети:
85
Наемат стрийптизьорка за училищен юбилей (Труд, 20.05.2000); Депутатки и
миски на козметично парти (Сега, 15.03.2002) “Баба рекетьорка прави фоторобот”
(Труд, 27.02.2002), Волейболните националки падат от Русия в контрола (Монитор,
21.09.2001); Ексспасителката признава, че тя и известният манекен изживяват гореща
любов (Стандарт, 1.06.2000); Депутатка поиска затвор за незаконна сеч (Стандарт,
1.06.2000); Синя шефка присвоила партийни пари? (24 часа, 30.05.2000); Щерка на
посланик влезе в дома на графиня (24 часа, 30.05.2000); Докторка изкупува грехове, вдига
храм (Стандарт, 17.07.2002); Военните освободиха лидерката на опозицията (Монитор,
7.05.2002); Престаряла банкерка къта пачките на Слобо (24 часа, 12.10.2000);
Каналджия държи в плен нашенка в Турция (24 часа, 2.11.2000)
Налози и глоби да се плащат и с комперсаторки, предлагат от движение
“Гергьовден”...(24 часа, 12.10.2000); Нова офшорка иска “Софарма” (24 часа, 30.05.2000);
Котировките се разтвориха до 2,10-2,16 лв. за долар (Монитор, 7.05.2002); МВР погва
кабеларките без лиценз (Труд, 30.07.2000); В края на 70-те години в Държавния съвет на
НРБ били получени по пощата 5-6 анонимки, адресирани лично до Първия, писа
журналистът Димитър Статков в “Нощен Труд” на 9 април 1993г…(Труд, 18.10.2000);
Тристранката ще прецизира осигурителните вноски (Дневник, 2.03.2004) и т.н.
Не точно стилопонижаващ, но продуктивен поради
способността си да спестява място е номиналният суфикс –
гейт. Тъй като в публичното пространство не можем да се
оплачем от липса на скандали, (а и те често се преекспонират
от медиите), той става актуален при всяка афера:
Аткинсън и Гелерод питат за “Ловечгейт” (Сега, 24.11.1999); Главният прокурор
проговори за “Бръмбаргейт” (Труд, 8.08.2000); ...Премиерът Костов е получил вчера
доклада на силовите министри Емануил Йорданов, Бойко Ноев и Теодосий Симеонов по
“Бръмбаргейт”... (Труд, 8.08.2000), Атентат срещу прокурор по “Филчевгейт” (24 часа,
4.11.2000), “Уотъргейт” свали Никсън (Труд, 30.07.2000); Иракчани измайсторили
“Петролгейт” в дюкян (18.02.2004); Комисията за “петролгейт” може да привика
Първанов (Дневник, 26.02.2004) и т.н.
Коментираните дотук средства и похвати са характерни,
както вече споменахме неведнъж, най-вече за така наречените
86
“политически таблоиди” – “24 часа”, “Труд”, “Стандарт”,
“Монитор” и т.н. Някои от тях – като суфиксите –ка и –гейт,
се срещат и в “Дневник”, макар и по-рядко. Тези общи
характеристики, както и тези, които ще споменем сега,
определят цялата българска преса, защото има и общи за
всички вестници черти. В езика по различни причини и за
различни цели често могат да се срещат подобни езикови
явления. Да се търсят обаче повърхностни прилики (а и
разлики) не би било коректно – функционалността на
дискурса (в частност езика) предпоставя средствата и така
съвпадащите средства и явления може само формално да имат
прилика.
Друго морфологично средство е универбизацията - въвеждане на
еднословни именни названия, като се съкращават вече съществуващи сложни
съчетания или се “произвеждат” нови (Стоянов, 1999: 148). Процесът е характерен
за разговорния език (Виденов, 1976), но поради стремежа към езикова икономия се
среща и във вестниците (Босак, 1988: 248):
Намериха нашите в САЩ. Консулът ни в Ню Йорк опроверга говорителката на
външно Елена Поптодорова...(Монитор, 21.11.2001); Увеличиха щата на
Външно...говорителят на Външно Радко Влайков (Труд, 15.02.2001); Безработен обвини
фирма в измама (Труд, 18.10.2000); “Сините” на лагер в Банкя; Русия: Не убиваме
невинни в Грозни (24 часа, 23.10.1999); Топалов аут от световното по шах; Сръчните ги
правят сами; Акция топло; Богомил Бонев: Властта възражда Шесто; Прецакани сме
от кризата в Турция ; Пощенска обменя 20 паунда до вторник (24 часа, 23.02.2001);
Данъчните подхващат шефове на закрити банки; Новини на турски пуска Канал 1 (168
часа, 11-17.08.2000); Абитуриенти от френската ще протестират...(24 часа, 22.01.2001);
28-годишният национал на Германия хвърли в паника всички на стадиона в началото на
мача (Монитор, 2.05.2002); Волейболните националки падат от Русия в контрола
87
(Монитор, 21.09.2001); Перверзник преследва 9-годишна с порно за Снежанка (24 часа,
23.02.2001); Допингиран пропуска прощалния си мач (Монитор, 7.05.2002);
Д-р Крум Рашков, генсек на федерацията: Ездачите ни гонят висшата класа
(Труд, 25.07.2000); Жепейци: Спираме влаковете (24 часа, 2.11.2000), Костов получи
спецдоклада (Труд, 8.08.2000), Вдигнаха луксбюро по труда в Айтос (Труд, 22.08.2000);
Люси от “Ъп даун” прави солокариера (24 часа, 18.10.2000); Соцлидер води журналисти
на гъби (24 часа, 18.10.2000)
Универбизацията е характерна и за “Дневник” – както вече казахме,
употребата й е оправдана от нуждата от икономия на езиковите средства:
“Малките” в Евросъюза се вбесиха от Голямата тройка (Дневник, 18.02.2004);
Съдът задържа трима за погромите в Пловдив; Сините в Русе не номинираха лидер на
СДС; (Дневник, 25.02.2002); Разрешителните за строеж са се увеличили (Дневник,
26.02.2004); Путин посочи за премиер бившия данъчен №1; Данъчните ще проверяват по
закона “Петканов”; Автокрадец под домашен арест обира коли (Дневник, 2.03.2004).
Трябва да посочим, че макар да използват универбизацията, в “Дневник”
нерядко използват и пълна именна група на места, в които това не може да се
срещне в “24 часа” например – правило е заглавията на популярните вестници да са
максимално кратки и информативни:
Увеличението на детските надбавки се отлага до май; Би Ти Ви повишава
рекламните тарифи заради новата програма (Дневник, 25.02.2002); Конкуренцията в
банковия сектор през 2001 г. расте (Дневник, 19.06.2002) и т.н.
ІІІ. 4. 3. 3. Други разговорни маркери в публицистичните текстове
Вече споменахме основните начини за създаване на стилистична сниженост в
публицистичните текстове – битовата проблематика, изразяването на лично мнение, създаването на
отношения на солидарност с читателя, използването на разговорни суфикси и универбати. Сега ще
посочим други разговорни характеристики.
А) Употреба на вулгаризми – акцент върху телесността
Употребата на вулгаризми – псувни, цинични вицове, двусмислени изрази със сексуален
контекст е широко разпространена в разговорния дискурс. “Сексуалността в различните й прояви е
една от най-важните черти на популярния дискурс” (Спаркс, 1992: 40-41, по Замбова, 2000: 61). По
тази причина не бива да се учудваме, че употребата на подобни думи и изрази не е инцидентна в
българските вестникарски текстове (тук изключваме в. “Дневник”). В същото време поради
естеството на този тип текст употребата на вулгаризми е стилизирана, маркирана, метафоризирана.
Употребата на груби вулгаризми е следствие на силната субективизация на вестникарския език. Ако
88
цитираме Грипсруд (1992: 88, по Замбова, 2000: 30) най-силните и фундаментални емоции са сексът
и смъртта и затова те заемат такова място в популярната преса. Те присъстват и като постоянни
теми, което обуславя употребата им в пряко значение, но още по-често присъстват метафорично на
равнището на стилистичната употреба. Ето няколко примера:
Хрушчов бил на баня заради партията (Труд, 27.02.2002) – пряко з-е;
Сексскандал с полски архиепископ (Сега, 26.02.2002г) – пряко з-е; Агенти на ДС душили
вонящи писма до Тато (Труд, 18.10.2000) – пряко з-е; Двама правят секс на изложба
(Стандарт, 30.08.2002) - пряко з-е; Кинокритик събра 3 шкафа органи (24 часа, 27.05.2000)
– тук значението е пряко, но благодарение на полисемията има игра на думи, тъй като се имат
предвид не човешки органи, както може да се предположи, а партийни органи (вестници);
Синдикатът-слабият ездач на недоволството (Труд, 22.03.2002) – прен. з-е;
Данъчни ужилили с $1млрд. Ню Йорк (Труд, 27.02.2002) – прен. з-е; Магистрати: Няма
да ни яхнат, всичко е пълна излагация (Сега, 17.01.2002) – прен. з-е; Държавата хваща
изкъсо ”Кремиковци” (24 часа, 12.02.2002) – прен. з-е; Издухват закона за досиетата (24
часа, 12.02.2002) – прен. з-е и т.н.
Трябва да посочим обаче, че в сравнение с началото на своето излизане днес вестниците
използват значително по-умерен стил (Стоянов, 1999).
Б) Метафоризация на езика в публицистичните текстове
Васева (1991: 189) установява, че най-често използваният стилистичен похват в
съвременната публицистика е метафората. Тя е предпочитана, защото “основната сема е
обобщена, а семата “предметност” – отслабена. На тази основа възниква вторична сема
“предметност”, която е по-неясна и се съчетава с “оценъчност”.
Както споменахме, думите понякога се използват и в
пряко значение, но поради прекалената употреба на
метафорични изрази във вестниците и употребата им в
денотативно значение се разколебава. Така основното правило
в журналистиката да се избират прости и разбираеми думи,
които не привличат вниманието върху себе си, а го насочват
към смисъла, който изразяват (Кардоуни, 1993: 58), става
абсолютно невалидно за българската популярна преса. За
89
сметка на това текстовете са изпъстрени с игри на думи и
немотивиран “драматизъм” (Кардоуни, 1993: 47).
Освен вече цитираните метофори в публицистичните текстове се използват широко и
устойчивите метафори – фразеологизмите. Често се среща перифразирането, преосмислянето на
логически и емоционални акценти във фразеологичните словосъчетания, пословиците, поговорките
и крилатите думи, както и замяната на някоя лексикална съставка с неин синоним (Велева, 1988:
33). Фразеологизми се срещат и в публичната реч преди 1990 г., но докато тогава те са от високите
регистри, сега срещаните са нискостилни. Освен това дори те често са променени, за да запазят
актуалността си, с алюзия към оригинала, което провокира интерес към новите семантични полета,
към които се включва модифицираната крилата фраза или промененият фразеологизъм. Срещат се
преди всичко в коментарните статии, както вече споменахме, но не само:
Русия ни скръцна със зъби (Труд, 8.08.2000); Нейчо опира пешкира за
югоембаргото (24 часа, 13.09.2000); ...Двамата са на седмото небе от щастие...; Как
рицарите зарязаха печалния образ (Монитор, 21.09.2001); Операция “Чисти ръце” била
нож с две остриета (Стандарт, 19.04.2002); Хроника на една предизвестина изборна
победа (Сега, 19.07.2001); Кунева си изпусна нервите; Властта си слага таралеж в
гащите (Стандарт, 31.10.2002)
В същото време някои метафори толкова често се използват, че губят своята въздействаща
сила. Това се отнася особено за тези, които алюзират война и насилие (те са характерни най-вeчe за
спортните новини), както и за споменатите вече думи и изрази със сексуален подтекст:
Екзекуторката на Хингис аут във ІІ кръг (Сега, 28.06.2001); ЛУКойл Академик
срази с 98:91 шампиона на Босна; Шахматистките ни громят в Австралия (Стандарт,
31.10.2002); Стилиян вкара при разгром на “Селтик” (24 часа, 26.08.2000); И съдът
отряза Славков за Атина (Стандарт, 17. 08. 2004) и т.н.
Олицетворението като разновидност на метафората се оказва едно от
продуктивните стилистични средства и в новините, и в коментарите: Доларът
изчаква разговорите с МВФ (Труд, 10.03.1997); Банките май лъжат (24 часа, 4.11.2000);
Доларът яде от цените на имотите (24 часа, 13.09.2000); Клюки и интриги тресат
Холивуд; (Труд, 23.03.2000); Калпави ваксини повалиха 13 деца (Стандарт, 17. 08. 2004) и
т.н.
Този похват е характерен и за “Дневник”, вестник, който предава главно
икономическа информация: Пътната мрежа издъхва (Дневник, 26.02.2004); Пазарът
на лекарства нарасна с 10 на сто (Дневник, 18.02.2004) ; Дъждове провалят изкупуване
на ягоди за “Данон” (Дневник, 6.06.2001) и т.н.
90
“Шаблонизирането” на метафората...е следствие от стандартизирането, от повишаването на
фреквентността, в резултат на което знакът загубва уникалния си характер, а с него и
съпровождащата декодирането необходимост от уточняване на мотивите, създали конотацията”
(Маровска, 1998: 60).
За разлика от метафората метонимията е много
характерно за публицистичния стил стилистично средство. Тя
не може да бъде определена като маркер – нито художествен,
нито разговорен, макар съвсем естествено да се среща и в
разговорната реч. Метонимичният пренос на названия и
обекти или явления от действителността се осъществява на
основата на логически взаимоотношения – пространствени,
темпорални, количествени, причинно-следствени, символични
(Велева, 1988: 28). Често се употребява метонимията на
подлога или допълнението, които са название на място: на
територия, населено място, определена сграда, посока на
света, за да се означат хората, които живеят там или са
свързани с него, (Ницолова, 1999: 119) - Запад, Изток,
Вашингтон, Триполи и т.н.:
Брюксел ни топи за измама с визи (24 часа, 15.01.2001); “Бурса” търси треньор
в България и Германия (24 часа, 2000); С Тирана и Скопие ще бием мафията (Труд,
17.07.2000); Бавария ни праща прокурор (24 часа, 2.11.2000); Аржентина се подигра с
Италия насред Рим (Сега, 2.03.2001); Норвегия съжалява за евроскептицизма (Дневник,
13.02.2001); Рим наказва с ярешко Елизабет (24 часа, 20.10.2000). По-нататък в същия
текст има още две метонимии, едната от които много необичайна: Италианците спазиха
изискванията на ЕлизабетІІ да не й сервират чесън и спагети. Но Бъкингам не беше казал
нищо за козата...
Ограничават безплатния доктор (24 часа, 18.07.2000); 5 по Рихтер разлюля
Северозападна Турция (Труд, 15.02.2000) и т.н.
91
Както се вижда от примерите, метонимията е
характерна за всички български вестници. Освен че спестява
място, тя също съдържа в себе си определена експресия,
особено когато е комбинирана с разговорни изрази.
Нееднократно посочвахме, че основната характеристика на
политическите таблоиди днес се съдържа в комбинаториката –
характерни за публицистичния стил похвати и смесени с тях
чужди на тази сфера на употреба думи и изрази. Ето защо не
можем да поставим на една плоскост появата на едно явление
в таблоидите и на същото явление в “сериозната преса”. Двата
типа издания имат различно поле и различна насока, но и
съвпадащи понякога похвати. Метонимията е много
характерна за “Дневник” – огромна част от текстовете са
изградени на тази база. Едва ли бихме могли да изброим
заглавията, които съдържат метонимична употреба на
столици, държави и учреждения. Само на стр. 5 на броя от
26.02.2004г. от шест публикувани статии пет съдържат в
заглавието си метонимии: Букурещ предприе голяма контраофанзива в
Брюксел, Прага изпраща бивш комунист в Еврокомисията, Братислава мобилизира
армията срещу разбунтувалите се роми, Сръбската Скупщина освободи управителя на
централната банка, Скопие разследва оръжеен внос чрез “Мултигруп”. Ще
посочим само още няколко примера:
Правителството увеличи заплатите на учителите; Съдът отстрони
окончателно прокурора Нестор Несторов (Дневник, 6.06.2001); Кабинетът ще се
самоатакува в съда за апартаментите; Левицата се разделя в Милер след приема на
92
Полша в ЕС; “Топлофикация – Сливен” обвини съда в тенденциозност; Държавният
резерв реже две компании от вноса на зърно; “Ожос” ще води германци за селски
туризъм (Дневник, 2.03.2004); КЗК засега не разрешава на “Софарма” да придобие 51%
от “Врамед” (Дневник, 19.06.2002); Финансовият контрол оправда Гоцев, СЕМ го
запази на поста (Дневник, 26.02.2004) и т.н.
Оказва се, че популярната преса не предпочита това
иначе много характерно за публицистичния стил стилистично
средство, тъй като “принципът на “сходството” (т.е.
метафоричният) се открива главно в поезията. Прозата,
обратно, е податлива основно на принципа на
“преименуването” (т.е. на метонимичния)” (Маровска,
1998:69).
За сметка на това засилената метафоричност на изказа
привлича вниманието и активизира възприятието, защото се
употребява вън от привичната си сфера на употреба (Велева,
1988: 23), особено когато метафорите не са общоезикови.
Критериите за употреба на образни езикови средства в
публицистичния стил са умереност, официалност и респект от
темата, пресметнато въздействие върху читателската
аудитория, овладяна авторова емоция (Велева, 1988: 25).
Метафоризацията изгражда съвсем друга, вторична реалност и
много повече сближава популярните вестникарски жанрове
със иронично-сатиричните и младежките телевизионни
предавания, отколкото с информационните текстове на
агенциите или на “сериозните” вестници.
93
Понякога на базата на играта на думи се изграждат цели текстове, като вместо новинарски,
той става разказ с неочакван край. Ето следния пример:
(2) Вероника чака 5 бебета
Русокосата любимка на публиката Вероника чака няколко бебета накуп.
Докторите зарадвали звездата с поздравления в края на миналата седмица.
Единствената утеха на певицата е, че ще ражда не тя, а любимата й кучка Сара.
Бултериерът бил в напреднала бременност и периодично преглеждан от ветеринар.
Междувременно се разбра, че пристрастената към впитите кожени дрехи
Вероника облича полите, панталоните и роклите си на голо. (168 часа, 11-17.05.2001).
В. Употреба на английска и американска лексика
Чуждоезиковите заемки също могат да се отразят на вестникарския стил.
Когато Усов (1984: 164) прави изследване на британската преса от 1977 г.,
отбелязва повишеното използване на американизми, особено в “популярните”
издания, “което води до...снижение на стилистичния потенциал” (Усов, 1984: 168).
Обяснението на подобен факт може да е и по-различно. Констатирано е (Виденов,
1995: 76-79) и в българската преса повишеното използване на думи от британски и
американски английски. Ако за британската преса употребата на американизми има
снижаващата стила функция (което също не е задължително, защото въпреки
консерватизма на британците, САЩ е безспорният световен лидер), то в България
такава употреба може да е както с цел стилистично оцветяване, така и с цел да се
повдигне стилът. Както споменава Л. Надер (1970: 277) “факторът престиж често
води до разширено заемане от един език в друг, от един диалект в друг”. Фактът, че
английският език става особено актуален при въвеждането на специализирана
лексика, е доказателство за това, както и фактът, че чуждици се срещат и във в.
“Дневник”, не само в останалите вестници:
(3). Интернет вече не е англоезична медиа
Един от световните доставчици на интернет-инфраструктура - VeriSign
(VRS№), обяви през тази седмица, че започва да извършва регистрации на интернет-
домейни на повече от 70 езика. Интернет-потребителите ще могат да изберат сайт и
e-mail адрес, които са изписани със специфични букви, ударения и знаци, характерни за
езици като испански, френски, немски и др. VeriSign ще предлага освен това Web-
домейни, изписани на кирилица или с гръцки букви, които преди не намираха място в
94
световната база данни от домейни. Китайският език ще се транскрибира с латински
букви и тонални знаци вместо йероглифи....В момента в интернет има повече от 28 млн.
топдомейни, които завършват на .com, .net и .org. (Дневник, 2.03.2001).
И така, можем да изкажем твърдението, че един и същ факт – заемането от
английски, в двата изследвани типа вестници има различна функция – във в.
“Дневник” заемките често са термини, което безспорно има стилоповишаващ
ефект. В същото време в другите популярни политически вестници съчетаването на
лексиката, срещането една до друга на английска и разговорна лексика, както и
употребата на английски думи в криминални новини и новини за скандали
разколебава “престижността” на чуждите лексеми и в крайна сметка те стават част
от текстове, в които има “от всичко по малко”. Така например в следващия пасаж в
едно изречение се срещат разговорната лексема “питомци” и английската заемка
“чартърен”, а в същия текст има още няколко чуждици.
Треньорът Люпко Петрович отвежда питомците си на лагер в курорта Св. Влас с
чартърен полет в четвъртък...Савич ще започне на поста стопер...Кривия ще пътува
заедно с личния си мениджър ...Около 4 млн. DM ще получат “сините” за трансферите
на Александров и Предраг Пажин...Той се опита да направи това през този
уикенд...Илиан Илиев се отчете с асистенция... (24 часа, 24.10.2000);...Въпреки това
масово се предлагат на цени с по 20 - 40 ст. по-евтино от стоката със стари бандероли
(Стандарт, 30.05.2002); ...В анализа все пак се отбелязва и положителната тенденция за
кредитния рейтинг на България (Труд, 18.07.2000); Клуиверт аут за месец (24 часа,
18.10.2000); “Челси” падна 0:2 като гост от аутсайдера “Брадфорд”...Междувременно
халфът на “Арсенал” Патрик Виера...(24 часа, 24.08.2000); 140 лв. за GSM на лизинг ще
бъде първоначалната такса за модел “Ериксон А 1018s” със сим карта...(24 часа,
18.07.2000) София оглуша без Джи Ес Ем (Труд, 25.07.2000); ...Очакваната среща в
Окинава между президента Бил Клинтън и кремълския бос може да не състои...(Труд,
18.07.2000); От Външно обаче...допълнили, че референта за Африка е в отпуск (24 часа,
26.08.2000); ...Решението за разрушаване на паметниците още повече влоши
отношенията между талибаните и останалия свят, който отказва да признае
управлението им за легитимно и ги критикува заради ислямския екстремизъм и
рестриктивното отношение към жените...(Дневник, 2.03.2001); Двата круизера
разхождат по реката богаташи от цял свят (Сега, 2.03.2001); Бавят рейнджър за
лечение в чужбина (24 часа, 18.10.2000); България пуска облигации за имидж (24 часа,
95
20.10.2000); Майката на килъра припада от ужас (24 часа, 24.08.2000); Джипитата ще
могат да продават само медикаментите, които самите те са предписали на пациентите
(Труд, 15.02.2001);
ІV. Обобщение
И така, можем да обобщим, че огромната част от българските вестници
предпочитат да използват маркери, характерни за други стилове – преди всичко
разговорни и понякога художествени. Виденов (1995: 84) подчертава, че стилът на
днешната журналистика, даващ облик на съвременния български книжовен език
бие на очи най-вече с разностилието си – официална информация, съдържание,
което предполага официалност, употреба на термини и в същото време на лексика,
принадлежаща на стилистично най-ниския пласт. И заключава, че новите условия
след 1989 г. са отлична почва за функциониране на разговорния език на хората,
принудени да си служат с една излиняла казионна лексика. Лингвистичният анализ,
който следва, както и настоящите наблюдения ни карат да заключим, че едва ли
можем да говорим за изцяло разговорни (във вестници като “24 часа”) или пък
изцяло “научни” или “официално-делови” характеристики (за вестници като
“Дневник”) – наблюдаваме заемане на определени думи и изрази, определени
граматични явления, които, смесени с типичните за писмения книжен стил на
новините начини на списване, имат силно експресивно звучене.
Много важен фактор са и източниците, които новинарите предпочитат да
ползват. Официалните информации са скучни и коректни. Другите източници
могат да предават факти, които са “меки”, необективни и интересни (Тачмън, 1981:
88). За да предолеят този проблем, журналистите в популярните издания
предпочитат да не прецитират официалните източници, а да ги преразкажат с по-
експресивни средства. Както казва Далгрен (1981: 101), “новините са форма на
социално познание, начин за дефиниране и осмисляне на света”. Изборът на
средството, чрез което това познание става нечие достояние, е в ръцете на
журналистите. Но явлението в крайна сметка е не по-малко свързано с последната
инстанция – читателите, защото именно заради тяхното привличане се допускат
средствата, които правят информациите “интересни”. В крайна сметка
96
изследователите се възмущават от това, че подобни новини принадлежат не на
официалния дискурс, не на “високата” книжовност, а на масовата култура. Но една
“немасова” преса не би била продаваема (за това говори появата на програмата за
телевизията и на светска хроника - макар и много ограничена като обем и много
по-сдържана като изказ - дори във в. “Дневник”). Формалният стил, въпреки че е
често употребим в писмената реч, има и известни неудобства. Така например той
не може да е автоматичен, “формалният дискурс винаги е тромав..., малко се
използва за важни обществени цели; той е ограничен преди всичко до предаването
на информация, един доста антисоциален акт” (Джус, 1970: 190). А средствата за
масова информация имат и социализираща функция. С. Уилсън ги нарича “мерило
за социална промяна” (Уилсън, 1981: 231).
Както заемането от престижен език или диалект е доказан социален
феномен, така той се сблъсква с противоположен такъв, изповядван обаче главно
от лингвистите и част от възрастните хора – феномена на езиковата лоялност. Това
е понятие, въведено от Вайнрих (1953:106, по Гъмперц, 1970: 466) и отразява
отношението за защита на чистотата на езика от чужди заемки и промяна на езика.
Има немалко опити от страна на интелектуалци, включително членове на СЕМ, да
се намери начин за санкционирането на нежеланите езикови явления в медиите.
Засега обаче тези опити са неуспешни и дори не са обществено популярни.
Социо-семантичната перспектива за изследване на езика, контекста и текста, която
очертава Халидей, ни позволява да погледнем на дискурса като на многофункционална
структура, оформена от три съставки: поле, което определя темите, обект на езиково
изразяване в конкретната ситуация; насока, която се предопределя от отношенията между
комуникантите, и начин (стил, мода), който предопределя използването на определени
лексикално-граматични средства.
Лингвистът се изкушава да търси основно характеристиките на начина. Но
използването или предпочитането на определени езикови средства е следствие на другите
две съставни части на дискурса. Контекстът е първичен, текстът с конкретната си
лексикално-граматична структура (текстура) е следствие. Именно затова в тази глава
обърнахме внимание на социалните процеси, отразени в структурирането на
вестникарския дискурс.
97
Медиите (а оттам и вестниците) в България през изследвания период предпочитат
да експлоатират не толкова теми с когнитивна функция, колкото теми с експресивно
звучене. И това е нормално. Навсякъде медиите се борят за аудитория. Масовата
аудитория обаче предполага масов вкус. Склонността към антиелитарност,
антибюрократичност, антиинституционалност, характерна за първите години от прехода,
създаде нов стандарт в списването на вестници в България. Голямата част от тях
демонстрират негативното си отношение към властите и институциите и се опитват да
създадат отношения на солидарност с читателите. На страниците на вестниците
предпочитани са новините с битова, ежедневна или криминална тематика, заемат се
елементи от разговорния стил и понякога от художествения стил.
Основният вестникарски жанр, новините, в най-голяма степен отразява процесите
в медийното пространство. Успокояването на обществените процеси доведе до
създаването и на нискотиражен, “сериозен” ежедневник - “Дневник”. Ако огромната част
от всекидневниците предпочитат т. нар. “меки“ новини (новини, които акцентират на
сензацията, на теми с голям обществен интерес), то “Дневник” връща новините към
институциите, към официалните източници, отново представя по-обобщена, по-глобална
гледна точка към събитието, което другите всекидневници се опитват да фрагментират.
98
Глава ІІІ. Кохезивните връзки в публицистичния
текст
I.1. Корпус на изследването
Основният корпус от текстове, на които се базира анализът в третата глава,
са:
1. По 10 кратки статии от вестниците “24 часа”, “Труд”, “Дневник”,
“Стандарт”, “Сега” и “Монитор”, като са проследени техните номинативни вериги,
броят и средната им дължина.
2. По 100 изречения от статии във вестниците “24 часа” и “Дневник”, като
тук е обърнато внимание на синтагматичното съчетаване на единиците в
свръхфразови единства (СФЕ) и текстове, както и на видо-времевата им
съчетаемост. Избрани са статии в два самоопределящи се като различни вестника,
за да се открият максимален брой характеристики на съвременния вестникарски
стил.
В работата за илюстрация на изложените твърдения са цитирани много
други статии както от горепосочените, така и от други излизащи в последните
години в България вестници.
I.2. Видове кохезивни връзки
Както беше споменато, една от целите на настоящото изследване е
проследяването на кохезивните връзки, които създават публицистичния текст.
Тектолингвистичният анализ ще има три различни аспекта – лексикален,
морфосинтактичен и свръхфразов. Ще ги разгледаме последователно.
І.2.1. Лексикална кохезия
Осъществяването на лексикалната свързаност е един от процесите, които
могат да бъдат анализирани лесно чрез комплексния подход, който е оформен от
лингвистиката на текста (текстолингвистиката), социолингвистиката и
стилистиката.
99
Има множество начини за осъществяване на лексикалната кохезия на един
текст. За да може той да бъде свързан, трябва да съществува ядро от постоянни
топик-обекти, които да се появяват редовно по различен начин в текстовата
повърхнина. Употребата на определени лексеми и честотата на тяхното появяване
зависи от темата на текста, която пък е тясно свързана с понятийната кохерентност.
“Единството на темата се осигурява от тъждеството на референциите на
съответстващите думи в мащаба на СФЕ, т.е. съотношението на дадена дума
(нарицателни и собствени имена, а също и заменящите ги местоимения) по
протежение на СФЕ с един и същ предмет от реалната действителност (референт) и
създава подобно тъждество: всеки път, когато в рамките на едно СФЕ и една тема
се употребява едно и също собствено или нарицателно име, а също и лексикалните
синоними на последните или местоимения, заместващо името, имащи предвид
един и същ предмет или лице” (Москалска, 1981: 20).
Според Палек (1978: 245) за целите на комуникацията е необходимо да се
изрази недвусмислено дали се споменава същият обект или той е заменен с друг.
При споменаване на един и същ референт ние осъществяваме идентификация на
обектите чрез средствата на кросреференцията.
Топик–обектите могат да бъдат обозначавани по различни начини в текста.
Изборът на антецедент до голяма степен зависи от стила на съответния автор.
Антецедентът е в пряка връзка с извънезиковия референт, макар че изборът на
звуковата/ буквената форма на думата в огромната част от случаите не е
мотивиран. За разлика от номинатора (или антецедента) кореферентите се намират
в отношение на кросреференция с денотата, защото не са свързани пряко с
извънезиковия обект. Всъщност само първото споменаване на елемента е
екзофорично (извънтекстово). Непосредственият референт на втория елемент е
първият. “Вероятно всички езици приспособяват техните съотносими елементи към
тази функция, разширявайки ги от екзофорична към ендофорична (вътретекстова)
употреба” (Халидей, Хасан, 1999: 305-306).
Така свързаността се осъществява на базата на повторението
(референцията) на различни езикови равнища – фонетично, лексикално,
морфологично, синтактично и семантично. Репрезентативни могат да се окажат
100
както думи от същия клас, както и първичната номинация, така и от различни
лексикално-граматични класове. Граматични са субстантивната, местоименната,
глаголната, наречната и фразовата репрезентация; лексикални са синонимичната,
антонимичната, хиперонимичната, метафоричната и метонимичната репрезентация.
Добрева и Савова (1994: 156) разпределят лексикалната свързаност в две
групи, обединени в рамките на текста: “Тематично свързаните елементи образуват
в повърхнината на текста лексикално-тематични полета, а обозначенията на едни
и същи обекти – номинативни (именуващи) вериги”. За номинативните вериги ще
говорим по-нататък, а сега ще се спрем на особеностите на лексико-тематичните
полета, които в голяма степен се припокриват с граматичната репрезентация.
І. 2. 1. 1. Лексико-тематични ( семантични) полета
Те са типично проявление на лексикалната свързаност. “Винаги съществува
възможност за кохезия между всяка двойка от лексикални единици, които по някакъв
начин са свързани една с друга в езика” (Халидей, Хасан, 1999: 285). Именно появата
на единицата “в контекста на съотнесените лексикални единици осигурява кохезията
и дава на отрязъка качеството на текст”(Халидей, Хасан, 1999: 289).
Кратките публицистични текстове не представляват изключение от
гореизложените принципи. За да може текстът да бъде разбираем, те трябва да въведат
достатъчно еднокоренни или лексикално свързани лексеми, за да могат за опишат
съответното събитие.
Повторението на коренови морфеми, които са реалните носители на
семантиката на думите, и словната трансформация са нерядко явление в изследваните
от нас текстове.
“Мултигруп” купува “Сердиком”
“Комерс тръст” е избран за купувач на туристическото дружество “Сердика”,
съобщиха от Министерството на икономиката вчера...(Труд, 28.07.2000)
Лекуват български алпиец за $700 на олимпиадата
Лекарства за 700 долара изписаха за най-добрия ни алпиец Стефан Георгиев в
поликлиниката на олимпийското село...(24 часа, 22.02.2002)
101
На купон приеха нови членове на скаутите
Да правят по едно добро дело на ден, обещаха тържествено над 80 деца в
местността Конска поляна, община Горска Малина. Те получиха вчера първата си скаутска
връзка, която символизира приятелството между хората...(Труд, 8.08.2000)
Къртни Лав съди “Юнивърсъл”
Рокзвездата Къртни Лав заведе съдебен иск срещу Universal Music...(Дневник,
2.03.2001)
Шотландци ще търсят нефт в Лудогорието
Тези дни се очаква да бъдат финализирани преговорите с шотландската фирма
“Рамко България”, която спечели конкурса, обявен в края на миналата година от
екологичното министерство...(Сега, 15.03.2002)
Стоичков отказва на мексиканци?
Играещият в американския “Чикаго Файър” Христо Стоичков може да отхвърли
офертата на мексикански клуб за 2 демонстративни мача...(24 часа, 2.11.2000)
Здравето – в компютър
На всеки българин през януари 2007 г. ще бъде дадена персонална здравна магнитна
карта, съобщи вчера зам. здравният министър проф. Олег Хинков... (Труд, 5. 08. 2004)
При последните четири случая имаме по-обобщено понятие в заглавието,
което преминава в атрибут на по-конкретна номинация. Използването на точно такова
рекурентно прилагателно осигурява единство на референцията.
Нека да разгледаме следния текст:
(4). Всеки трети ученик пушил марихуана
Всеки трети ученик в София е пушил марихуана, съобщи вчера шефът на
Националният център по наркомании д-р Георги Василев. Към упойващата трева са
пристрастени вече над 100 000 българи, а от хероина са зависими около 30 000.
Близо половината дрогиращи се с хероин спешно се нуждаят от лечение. Но
възможностите на центъра позволяват годишно да се полагат здравни грижи само за 1500
наркомани. 250 от тях са включени в метадоновата програма. Готова е и 5-годишна
програма за борба с наркоманията у нас, която ще бъде гледана идния месец от
правителството
Документът предвижда да бъдат разкрити нови комуни за лечение на пристрастени
към опиатите. В наредба на здравното министерство пък ще бъдат описани правилата за
работа с наркоманите. (Труд, 15.02.2001)
102
Ето и лексикално свързаните думи: пуша марихуана, упойваща трева, хероин,
опиати, наркомани, пристрастени, зависими, дрогиращи се, Националният център по
наркомании, метадонова програма, 5-годишна програма за борба с наркоманията у
нас, комуни за лечение на пристрастени към опиатите, лечение, д-p Георги Василев,
здравни грижи, здравното министерство, правителството. Всяка от тези лексикални
единици е свързана с различна сила с предходните и следходните думи от тази редица,
тъй като всяка нова дума активизира нови смисли и дава възможност да се свърже
лексикално с думи, с които иначе трудно би се свързала. Така изрази като пуша
марихуана и правителството извън контекста и свързани асоциативно могат да
създадат и друг дискурс, но тъй като са споменати здравното министерство и
Националният център по наркомании, връзката между двете употреби става ясна и
лесна за обяснение.
Ето още една статия, чиито лексикално-семантични връзки ще проследим:
(5). В Париж съдят финансова пирамида
Вчера в Париж започна гледането на съдебното дело по “Аферата Сентие”. Името
на съдебната преписка беше взето от парижкия квартал Сентие, в който се намират
основните фирми за производство на облекло и където е работела финансовата пирамида.
По делото ще отговарят 124 души, обвинени във финансови измами. Трима души вече сa в
затвора, а 15 успели да избягат и ще бъдат съдени условно. Тридесет и четири банки,
финансови институции и застрахователни компании ще дадат показания пред правосъдието
за вреди, които по предварителни данни могат да достигнат 1 милиард франка. Искът е бил
подаден от седем големи френски банки, сред които BNP, Credit Lyonnais и Societe generale.
Следствието обхвана мрежа от 678 фирми, където са се практикували всички форми на
измама – от невърнати кредити до фалшиви фалити и покупко-продажби “на черно” с цел
пране на пари. Голяма част от парите са напуснали Франция, за да бъдат изпрани в Белгия,
Австрия и Израел. Присъствието на еврейската държава в схемата на измама кара
следователите да търсят връзка между този случай и аферата с нелегален износ на оръжие
за Ангола, по която синът на бившия френски президент Франсоа Митеран Жан Кристоф
Митеран беше следствен. (Дневник, 21.02.2001)
Една част от лексикалните единици са свързани с финансовия свят: фирми за
производство на облекло, финансова пирамида, финансови измами, банки, финансови
институции, застрахователни компании, BNP, Credit Iyonnais u Societe generale, 678
103
фирми, пари, невърнати кредити, фалшиви фалити и покупко-продажба “на черно” с
цел пране на пари. Последните фрази са свързани с друго семантично поле: съдя,
съдебно дело по “Аферата Сентие”, афера с нелегален износ на оръжие за Ангола,
съдебна преписка, обвинен във финансови измами, съден условно, затвор, давам
показания, иск, следствие. Освен това има лексикално-тематично поле, свързано с
локална идентификация: Париж, парижкия квартал Сентие, френски банки, Франция,
френски президент.
Както се вижда, семантичните полета са от тези лексикални кохезивни
средства, които не са преимуществено номинални. В този смисъл те са по-скоро
изключение. Затова сега ще обърнем внимание на референцията, на която дължим до
голяма степен съществуването на самото понятие текстуалност. Тя обаче е
“непреодолимо номинална по характер” (Халидей, Хасан, 1999: 43).
Референтите процеси, обстоятелства и т.н. са различни. “По-скоро
изключение, отколкото правило е те да имат устойчива валидност в текстовия свят,
затова при тях кореференцията е много по-рядка” (Добрева, Савова, 2000: 186).
І.2.1.2.Номинална референция
И така, в огромната си част в текста лексикално реферират обектите и
явленията, а не процесите. Затова и тази част на нашия анализ ще бъде посветена на
номиналите, на имената в текста. Обектите в текста могат да реферират чрез “чисто
повторение, без модификации, възможна е замяната на синоним (другар – приятел), на
местоимение (другар – той), съчетание с местоимение, на дума с по-широко или по-
тясно значение, на перифраза, съчетание с нещо допълнително; свързването на
имената се осъществява и с думи, контактни по смисъл (очила – очи) и даже
антонимични (другар – враг), но отнасящи се към една смислова сфера” (Николаева,
1978: 6). Важно е да споменем, че и тук важи принципът на йерархичността -
първоначалните номинации (инициалните референции) на обектите и предметите се
явяват доминиращи за следващите номинации (Падучева, 1965: 287).
Изборът на инициална референция е много важен и отново е контекстово
зависим. Така например, ако субектът/обектът е ситуационно познат и важен за текста,
104
(което се отразява и на мястото му в темо-ремната верига), той се въвежда само с име,
а не с описателен израз:
“Микрософт” праща тайни агенти по офиси (24 часа, 2.11.2000); Паси предприе
консултации с политическите сили (Дневник, 19.06.2002); Хуан Карлос среща Симеон в
Севиля (24 часа, 21.06.2002); Владо Атанасов с указ за посланик в Словения (24 часа,
30.07.2004); 22 куршума в тялото на Бай Миле (Труд, 2. 08. 2004)
В тези случаи се въвежда неезнозначен референт и затова името е достатъчен
белег за неговата идентификация.
В други случаи има нужда от допълнително уточняване на субекта/обекта –
т.е. той се въвежда несамостойно, чрез друг, познат обект или чрез описателен израз:
Стрелят по зам.-кмета на Москва (24 часа, 21.06.2000); Шуреят на Бил в афера за
$400 000 (24 часа, 23.02.2001); Велчев и бръснарката на Буш правят света по-хубав (24 часа,
30. 07. 2004).
В случай, при който събитието, а не личността създават новината, често се
въвеждат максимално обобщени номинации:
След 40 г. слепота жена прогледна с компютър (24 часа”, 11.12.2000); Адвокат
вкара в ареста клиент; Бомба срещу бандит (24 часа, 21.06.2002); Съдия-изпълнител ще
събира сметките за вода във Варна (Дневник, 19.06.2002)
Всичко това се доказа и от проследяването на субектите/ обектите в
изследваните по 10 статии в “24 часа”, “Труд”, “Дневник”, “Стандарт”, “Сега” и
“Монитор”. Във всички тях има въведени определен брой антецеденти на устойчивите
референти. След като ги проследихме и определихме техния брой, беше изчислена и
процентната тежест на всеки начин на въвеждане в текста за всеки един от
вестниците. Тези статии въвеждат : “24 часа” – 54 антецедента (36 лица и 18 нелица);
“Труд” – 54 антецедента (27 лица и 27 нелица); “Дневник” – 89 антецедента (42 лица и
47 нелица); “Стандарт” – 61 антецедента (26 лица и 35 нелица); “Сега” – 60
антецедента (34 лица и 26 нелица); “Монитор” – 67 антецедента (31 лица и 36
нелица). Всички тези антецеденти участват в близки по дължина номинативни вериги
(НВ): за “24 часа” средната дължина на НВ е 5 члена; за “Труд” – 4.7; за “Дневник” -
4.75 (което обяснява защо в “Дневник” статиите са много по-дълги - въвеждат се
много повече обекти/ субекти при подобна на “24 часа” устойчивост в текстовия свят);
за “Стандарт” – 4.54; за “Сега” – 4.13; за “Монитор” – 3.88. Тъй като дължината на
105
статиите в “Монитор” не е различна от тази в другите вестници, а там има повече
въведени антецеденти (като изключим “Дневник”), там номинативните вериги (НВ) са
най-къси.
Най-често в изследваните статии се въвеждат антецеденти чрез директно
номиниране – цяло име, фамилия, име и длъжност и т.н. Когато субектът/ обектът е не
толкова популярен, може да бъде въведен с описателен израз (вж. Приложение № 2).
Колкото и важна да е първата номинация, много по-важни за организацията на
текста са следващите номинации на същия референт. В текста се явяват думи, които
обозначават един и същ или различен референт. Възможните отношения между
обектите и техните наименования могат да са следните (Палек, 1978: 246):
1) един обект-едно наименование
2) различни обекти-различни наименования
3) един обект-различни наименования
4) различни обекти-едно наименование
В случаите 1) и 3) имаме обозначения на един и същ обект и средствата за
идентификация на обектите се наричат индикатори. В случаи 2) и 4) обектите са
различни и средствата са за диференциация на обектите и се наричат алтератори.
А. Въвеждане на различни обекти с различни наименования
Ролята на алтераторите (обозначителите на други референти) е не по-малко
важна от тази на кореферентите. В случаи като втория, описан от Палек (1978: 246),
текстообразуваща роля имат отношенията между различните референти, които могат
да влизат в различни отношения помежду си:
...Еди и Джема се запознали преди 3 месеца на връчването на годишните награди на
списание “GQ”...
...Преди нея пилотът на “Ягуар”ходеше с няколко други манекенки – Анук
Воорвелд, Кейт Мос и бившето гадже на Мик Джагър Лусиана Морад... (24 часа,
11.12.2000)
...По този начин германецът стана първият ски-скачач, който от 64 години насам
дублира титла. Последният, който защити световното си отличие, бе норвежецът Биргер
Рууд, шампион през 1935 и 1937г...(Дневник, 21.02.2001)
10-месечно момиченце изгоря почти напълно при пожар в циганската махала в
Девня в събота вечерта...
106
Междувременно 40-годишната Т.С., 49-годишната М.Б. и 45-годишният П.И. от
Севлиево обгорели след палеж на вила в местността Чифлика...(24 часа, 12.02.2001)
US Сенатът може да предизвика бившия президент Клинтън да обяснява защо е
опростил престъпленията на преследвания милионер Марк Рич...Настоящият президент
Буш не може да отмени заповедта на Клинтън (24 часа, 5.02.2001)
...Надежда Михайлова се е договорила с гръцкия си колега съвместно да отправят
предложение в този смисъл. По време на посещението си в София миналия месец
югославският външен министър Горан Свиланович е предложил съседите на Югославия да
станат гаранти на статуквото в Косово (Дневник, 13.02.2001)
...48-годишната британка Джил Дрейк счупи световния рекорд по викане с 1
децибел...Досегашният рекорд за най-писклив глас държеше австралийка със 128
децибела...(24 часа, 24.10.2000)
...39-годишният Джордан, който записа 9 т., 6 асистенции и 5 борби...Шакил
О’Нийл (“ЛА Лейкърс”) пък заби 30 т. и взе 15 борби за 107:91 в Ню Йорк...(Сега, 26.02.2002)
5 милиона долара ще дава Майкъл Дъглас на бъдещата си жена всеки път, щом
пипне чуждо...Прочутият кръшкач, който изневеряваше на бившата си жена Дайандра поне
веднъж на месец през 22-годишното им съжителство, си плати прескъпо за тия
удоволствия...(24 часа, 24.10.2000)
Описаните дотук примери разкриват различни отношения между
номинациите. Част от тях изразяват съчинителност - Еди и Джема, 40-годишната Т.С.,
49-годишната М.Б. и 45-годишният П.И. от Севлиево, при част от тях можем да
говорим за различителност – британка – австралийка; 10-месечно момиченце - 40-
годишната Т.С., 49-годишната М.Б. и 45-годишният П.И. от Севлиево, други обаче
изразяват по-скоро противопоставеност - бившия президент - настоящият президент;
първият – последният. Има още много такива примери, включително и на антоними,
които изграждат повърхнината на текстовете. Реферовска (1983: 56) обръща особено
внимание на свързващата сила в рамките на СФЕ на думите, противоположни по
значение, които тя нарича “тропи” и “фигури”:
Шак изведе “Лейкърс” до нова победа...Съотборникът му Тим Дънкан добави още 22
точки, което обаче не успя да спаси отбора от трета поредна загуба...(Дневник, 23.02.2001)
107
Фондация подпомага бедни хора и незрящи деца
...Известният джазмен Владимир Радулов, поппевицата Камелия Тодорова и
изпълненията на незрящите Диана Кръстева и Ивайло Донков подгряха наши и чужди
паралии да бръкнат по-надълбоко в джоба си...(Седмичен Труд, 21-27.10. 1999)
Новото попълнение на ЦСКА Йован Веселинович е предвиден за титуляр от
наставника Луиджи Симони при гостуването на “Локо” (Пд) утре...За сметка на
Веселинович, резерви ще останат Методи Деянов и Йордан Лечков...(Сега, 15.03.2002)
Б. Въвеждане на различни референти с едно и също наименование
В някои случаи едно и също наименование може да обозначава различни
референти. В диахронен план това се отнася за случаите, когато референтът е
представен не чрез името си, а индиректно. Така например номинацията кметът на
Хасково (Дневник, 6.07.2001) може да обозначава друг референт след определен
период от време. Номинация пък от типа бивш кмет на Хасково, взета сама по себе си,
създава амбигуитет и изисква допълнително уточняване. Това се отнася и до личните
имена, когато те съвпадат. Повтарянето на едно и също неопределено наименование
може да означава различна референция, но това не е задължително. Така например в
следния пример от контекста става ясно, че двете номинации дело се отнасят до
различни референти:
...Това става ясно от ново дело срещу бившите шефове на фалиралата банка Петко
Колев и Румен Жечев...
Срещу Колев и Жечев вече тече дело по обвинение за раздавани необезпечени
кредити за над 1, 787 млрд. стари лв... (24 часа, 2.11.2000)
Въвеждането на нов референт със същото наименование може да се
осъществи с помощта на наречия, съюзи или прилагателни, които да укажат тази
различна референция. В тази роля влизат съюзът и, наречия като вече и още,
прилагателни и числителни като нов, един, втори, друг и т.н. Халидей и Хасан (1999:
283) прибавят тези случаи в рамките на отношенията на изключване (exclusion), но
подчертават, че между съотнесените форми има кохезивна връзка:
...Астрономически цифри достигнаха бижутата и скъпоценните
камъни...Астрономическа цифра достигна и рядка керамична бутилка от времето на
китайската династия Мин...(Сега, 24.11.1999)
108
Най-известният двойник на комунистическия вожд Анатолий Кокленков подал
молба за китайско поданство...
Друг двойник на пролетарския лидер е тежко болен и в момента лежи в болница с
намерение да излезе в пенсия.(24 часа, 4.11.2000)
...96 платнени торбички с хероин били открити малко след полунощ вчера при
проверка на турски автобус...
Само няколко часа по-късно при друга проверка митничарите намерили...(Труд,
13.11.2000)
В Далас, щата Тексас, ще строят най-високия небостъргач в света, съобщи ИТАР-
ТАСС...
В Чикаго Фондът за глобално развитие в момента вдига друг небостъргач с
рекордните 468 метра...(Труд, 13.11.2000)
Трябва да споменем, че току-що цитираните примери са засегнати от
отношения, различни от диференциацията и идентификацията (Палек, 1978: 247).
Първото от тях е влизането в клас (membership) (т.е. отношението между обекта и
класа обекти), а второто - отношението на включване (inclusion), при което клас
обекти се явява подклас на друг клас обекти със същото наименование.
В първия от тези случаи е ясно, че “обектът се явява член на определен клас,
но не може да се укаже, че обектът не се явява член на този клас” (Палек, 1978: 247):
...Общинските събрания на СДС, на които ще се изберат нови ръководства на
местните структури, стартират в петък...По 2-3ма представители на ръководството от
София ще присъстват на едно събрание, прогнозира Евгений Бакърджиев...(Сега, 24.11.1999)
Вторият случай - на включване, изразява отношение, при което “клас обекти
се явява подклас на друг клас обекти със същото наименование” (Палек, 1978: 247).
Отношенията на включване обаче са семантични и при тях в повечето случаи няма
повторение на наименованието, а друго наименование, което отнася тези отношения в
рамките на явлението синонимия.
Спасителите от Австрийските Алпи извадиха до снощи 155 от жертвите на най-
голямата трагедия в историята на страната, съобщи Ройтерс...Сред разпознатите
жертви има 53-ма австралийци, 42-ма германци, 17 японци, осем американци, един
хърватин и двама словенци. Националността на 33-ма се изяснява...(Труд, 13.11.2000) –
разпознатите жертви са подклас на извадените, а тези от различните националности се
явяват подклас на разпознатите.
109
64 пожара са бушували в страната вчера, като по-големите от тях са 21...Други
4 пожара... (Труд, 28.07.2000) – в случая както големите 21, така и 4-те други пожара са
подкласове на големия клас от 64 пожара.
В последната статия се наблюдава както подобно отношение, така и
неопределено включване на нов референт със същото наименование без допълнително
уточняване. Несъвпадащата референция става ясна от контекста и архитектониката –
новият референт е отделен в нов абзац – т.е. има стремеж функционалното и външното
членение да съвпаднат:
...Най-големият пожар е изпепелил 60 сгради в махалите Раджани и Богдановци на
с. Пауново край Ихтиман...
Огромен пожар бушува в горите на Монтана...
Пожар на фронт 3 км избухнал през нощта срещу четвъртък край селата Бистрец
и Кубадин в Бургаско... (Труд, 28.07.2000)
Всички посочени номинации се отнасят до различни референти и оформят
различни абзаци. Подобен случай с различна референция на лексикално идентични, но
спадащи към различни части на речта думи има и във вече цитираната статия (5) от в.
“Дневник” (21.02.2001). Там Париж и парижкия не са свързани в номинативна верига,
макар безспорно да са свързани лексикално. Това, че обозначават различни референти,
се доказва от факта, че е напълно възможно едната от двете номинации да бъде
променена, без това да попречи на тълкуването на другата част от информацията:
Вчера в Париж започна гледането на съдебното дело по “Аферата Сентие”. Името
на съдебната преписка беше взето от лионския квартал Сентие... или
Вчера в Страсбург започна гледането на съдебното дело по “Аферата Сентие”.
Името на съдебната преписка беше взето от парижкия квартал Сентие...
Както се вижда, от промяната на информацията се нарушава истинността на
съобщението, но двете локализиращи номинации битуват напълно независимо.
Тези отношения са възможни, тъй като “всяка лексикална единица може да
влезе в кохезивна релация, но сама по себе си не указва дали функционира кохезивно
или не. Това може да се установи само чрез отнасянето към текста” (Халидей, Хасан,
1999: 288).
110
В. Въвеждане на един референт с едно наименование - лексикално
повторение
Лексикалното повторение (ЛП) е начинът, който създава най-малка, да не
кажем никаква, неяснота за тъждеството на референта. То обаче се избягва (особено в
публицистични и художествени текстове), тъй като създава усещане за еднообразност
на текста. В същото време то е опорен елемент, който недвусмислено посочва
денотата, но въвежда и нови конотации, защото “почти никога не е тъждествено в
смислово отношение на себе си, не е тавтологично, а кажи-речи винаги попада в ново
словесно и звуково обкръжение, намира се в нова словосъчетателност и се обогатява с
нови асоциативни връзки” (Попов, 1999/ 2000: 81-83).
Тъй като този кохезивен елемент е един от най-важните, той беше проследен в
по десет статии в шест всекидневника, излезли през изследвания период. Ето и
средната процентна тежест на лексикалното повторение сред другите начини за
свързване във всеки от вестниците:
Таблица 1. Средна стойност на броя лексикални повторения в статиите на в.
“Монитор”, “Сега”, “Стандарт”, “Дневник”, “Труд”, “24 часа”
Вестник ЛП
“Монитор” 12.44%
“Сега” 18.62%
“Стандарт” 12.04%
“Дневник” 17.96%
“Труд” 15.00%
“24 часа” 12.96%
В наблюдаваните текстове на него се падат между 12,04% и 18,62% от всички
средства, като само различните видове синонимизация са по-предпочитани. Когато се
употребява, повторението е придружено от други свързващи средства – определителен
член или показателно местоимение (освен когато става дума за име). В противен
случай номинацията ще бъде разпозната не като индикатор, а като алтератор, защото
не е нормално вече въведен обект да се явява отново като неопределен в текстовата
повърхнина:
Станция на “Арсенал”... станцията...(24 часа, 26.08.2000)
111
Училище...училището...(Сега, 16.02.2001)
Равенство...равенството...(Дневник, 2.03.2001)
Изключение могат да са случаите, в които се повтарят обекти от заглавието и
лийда:
Вицешеф на “Нефтохимик” подаде оставка
Вицепрезидентът на “Нефтохимик” Дянко Димов вчера официално подаде
оставка...(Сега, 2.06.2000)
Бомба в станция на “Арсенал”
Бомба избухна в почивната станция на завод “Арсенал” в Несебър, съобщиха от
полицията...(24 часа, 26.08.2000)
При определени ситуации е възможно и в свързан текст, в рамките на
различни СФЕ, да се срещнат две неопределени лексикални повторения. В следващия
пример тази употреба е използвана в разказ с ретроспекции:
Тя ще бъде освободена, след като плати 1000 лева на каналджия изнудвач, съобщиха
вчера пред “24 часа” нейни близки.
Айше С., заедно с 45-годишния Хасан Х. От село Владимировци, Разградско, били
поети в събота от шуменски каналджия...(24 часа, 2.11.2000)
Вече определен обект е нормално да се повтаря, като това обикновено не се
случва в началото на текста, освен когато обектът е ситуационно определен:
Президента...президента...(Стандарт, 19.04.2002)
Проекта...проекта...(Дневник, 13.02.2001)
Брачния договор...брачния договор...(24 часа, 24.10.2000)
Личните имена на назовавани лица и обекти също обикновено не се членуват.
Разбира се, последователното повтаряне на имената се избягва, но при преплитане на
номинативни вериги и то не е изключено:
“Арсенал”... “Арсенал”...оръжейният завод...”Арсенал”... (24 часа, 24.10.2000)
Пиърс Броснан...Пиърс Броснан...Пиърс... (Дневник, 2.03.2001)
Често в текстовете се повтарят само части от предходните номинации (вж.
последния пример), като тези части също могат да са разширени с друг лексикален
пълнител. Този случай е граничен между синонимията и ЛП:
Външният министър на конфедерацията Жозеф Дайс....министър Дайс...
швейцарския външен министър... ( Дневник, 2.03.2001)
112
Брачния договор...брачното тескере...(24 часа, 24.10.2000)
Дядо фалшификатор...70-годишния дядо Илия от ж.к. “Люлин”...(Монитор,
2.05.2002)
Както показват горепосочените примери, кохезивните (лексикални и
граматични) средства се използват заедно или пък се създават т.нар. гранични случаи
между тях. Освен вече споменатия случай, често синонимният израз или парафразата
се срещат заедно с лексикално повторение. Това е особено характерно за лийда, който
в много голяма част от случаите се представя лексикално повторение + разширен
синонимен израз, поясняващ номиниран в заглавието субект/ обект. Това са много по-
често срещани начини за свързване от самото лексикално повторение (ЛП):
Таблица 2. Средна стойност на граничните случаи между синонимия и лексикално
повторение в статиите на “24 часа”, “Труд”, “Дневник”, “Стандарт”, “Сега”, “Монитор”.
Вестник “24 часа” “Труд” “Дневник” “Стандарт” “Сега” “Монитор”
ЛП+разширение 7.87% 8% 6.29% 5.09% 9.04% 10.36%
частично
повторение 11.57% 10% 11.68% 7.41% 8.51% 9.84%
част. повт. +
разширение 4.63% 3.5% 5.69% 5.09% 2.66% 2.59%
Общо: 24.07% 21.5% 23.66% 17.59% 20.21% 22.79%
И така, таблица 2 показва, че немалка част от средствата са гранични между
ЛП и синонимния израз/парафразата. Този факт е налице поради стремежа за
избягване на еднообразието на номинациии в текста, желанието за максимална
информативност и в същото време поради необходимостта за безусловно
идентифициране на субекта/ обекта. Можем да илюстрираме това явление с няколко
примера:
Берлин забрани демонстрация
Регионалното правителство на Берлин забрани насрочената за 1 май
демонстрация на крайнодясната Националдемократическа партия в града...(Монитор,
21.04.2001)
113
Наоми Кембъл се бракува наесен
Топманекенката с най-гадния характер Наоми Кембъл се бракува наесен, съобщи в
“Хамбургер моргенпост”...(24 часа, 25.05.2000)
Георги Иванов аут до края на сезона
Звездата на “Левски” Георги Иванов ще пропусне всички мачове на своите до края на
сезона...(Сега, 2.06.2000)
Японски консорциум строи терминал на порт Бургас
Японският консорциум “Пента оушън”/ “Мицубуши” ще изгражда терминал за
насипни товари и защитен вълнолом на пристанище Бургас, което е първият етап от
модернизацията на порта...(Дневник, 13.02.2001)
Премиерът си отвори поща в Интернет
Премиерът Симеон Саккобургготски ще има персонален имейл, на който може да
му пише всеки желаещ, съобщиха вчера от кабинета...(Стандарт, 26.09.2001)
Мейджър стана дядо
Бившият британски премиер Джон Мейджър се сдоби с първото си внуче, съобщи
в. “Мирър”...(Труд, 30.07.2000)
Г. Въвеждане на един референт с много наименования - лексикална
синонимия
Езиковата референция се проявява чрез изграждането на номинативни
(кореферентни, именуващи) вериги. Тези вериги са едно от средствата за извличане на
темата на текста и затова трудно могат да бъдат наречени само кохезивен елемент.
Чрез изследването на номинираните обекти могат да се проследят и актантите на
текста – т.е. онези субекти и обекти, които са действащи лица в този текст.
Изборът на средство, което да обозначи референта, е силно зависим от
езиковия и извънезиковия контекст, защото основната цел е то да бъде
идентифицируемо и икономично.
Свързаността на текста представлява скала, на единия край на която е
лексикалното повторение, по средата са синонимите (еднакви или близки по значение
114
думи), суперординатата (по-общо наименование), а на другия край са генералните
(обобщаващите) думи. Онова, което ги обединява, е общият им принцип – този на
реитерацията (повторението, преповтарянето). Всички други свързващи средства
образуват заедно с лексикално-кохезивните средства кореферентния механизъм – т.е.
основните номинатори и пълнозначни кореференти са повторенията и синонимите, но
заедно с местоименията, определителния и неопределителния член и елипсата те
осигуряват разпознаването на съответния извънезиков референт. За кореференция
може да се говори преди всичко на обекти или явления (Халидей, Хасан,1999: 278).
Синонимията като кохезивно средство обозначава съвпадането на денотата
(Москалска, 1981: 20; Пернишка, 1989: 8; Йорданова, 1993: 186-189 и т.н.).
Като синонимни се определят отношенията между книжовна, диалектна или
жаргонна дума, както и между думи от български и чужд език с еднакво денотативно
значение. За езика на вестниците, както и за художествения стил, не са рядко явление и
нетрадиционните, оказионални употреби на думи и изрази, което прави полето на
синонимията необятно (Пернишка, 1989: 14-16). Ето защо Янакиев (1964: 21) твърди,
че “потенциално всички изрази са синонимни, даже антонимите”.
Явно е, че адресантът използва синоним или синонимен израз, за да избегне
повторението, от една страна, и за да даде нова информация, от друга.
Ницолова (1986: 113) посочва следните варианти на синонимията – “чуждо и
българско название на предмета, две названия на предмета от гледна точка на
различни негови признаци, собствено и нарицателно име на предмета, именен израз с
по-широко или обобщаващо значение от кореферентния с него израз или с по-тясно
значение и т.н”.
Както вече споменахме, отношенията на “включване на един семантичен обем
в другия” (Маровска, 1998: 102) също влизат в рамките на синонимията. За някои
изследователи обаче тези родово-видови отношения на включване са квазисиноними
(Апресян, 1974, по Пернишка, 1989: 10). Все пак те имат огромна кохезивна роля и
затова се обръща особено внимание на свързващата сила в рамките на СФЕ на думите,
отнасящи се една към друга като част към цяло (в случая имаме предвид както
отношенията един обект – клас обекти (membership), така и отношенията подклас –
клас (inclusion) :
115
Пиърс Броснан...актьора...(Дневник, 2.03.2001); Баската сепаратиска организация
ЕТА...организацията...; Лекарствата за сърдечно болни...лекарства...(Дневник, 23.02.2001); 6
млн. долара от Централна кооперативна банка...парите...(Дневник, 21.02.2002); Герхард
Шрьодер...канцлерът (24 часа, 24.10.2000); Брачния договор...документът...(24 часа,
24.10.2000); Халите...комплекса...сградата...(24 часа, 31.05.2000); Бебе...детето...(24 часа,
12.02.2001); Ани от “Антибиотика” ...момичетата от нашумялото трио... (Сега, 2.03.2001);
Джеров ...депутатът... (Сега, 2.03.2001); Обвиненият за убийството на Луканов Александър
Русов...украинецът...(Сега, 2.06.2000); 24-годишната Джема Кид...девойката...(24 часа,
11.12.2000); сексхапче...хапчетата за повишаване на потентността... (Труд, 5. 08. 2004) и
т.н.
тежки заболявания...базедова болест, диабет, високо кръвно, белодробен емфизем
и реактивна депресия...(Сега, 17.01.2002)
Широко разпространено е мнението, че синонимията е най-характерна за
художествените текстове. Но публицистичните текстове също използват интензивно
този тип кореферентна връзка във всичките й разновидности (33.79% от всички
кореференти на изследваните текстове в “24 часа”, 25.45% в “Дневник”, 25.53% в
“Сега”, 38.89% в “Стандарт”, 32.65% в “Монитор” и 35.5% в “Труд”). Това се оказва
най-голямата група кореференти в изследваните текстове. Разбира се, синонимията
като общо понятие включва много и разнородни елементи. Но всички те имат обща
функция – указване на продължаващата валидност на субекта/обекта в света на текста,
както и даване на допълнителна информация, тъй като за разлика от лексикалното
повторение и местоименията синонимите могат да посочат допълнителни признаци на
указвания денотат. Затова те “макар да притежават логическа равнозначност, в речта
не могат да бъдат признати за абсолютни еквиваленти” (Попова, 1975: 89).
Употребата на названия на денотата от гледна точка на различни негови
признаци позволява постепенното разкриване на информацията за него. Тяхната
употреба не винаги е стилистично оцветена и може да бъде подобна на употребата на
лексикалното повторение. За разлика от повторенията синонимите са по-
информативни. В същото време те не са еквивалентни на своя антецедент и това
поставя условия пред използването им – не винаги и във всяка ситуация употребата на
даден синоним може да е уместна.
116
Често журналистите не се съобразяват с факта, “че днес богатството на
мисълта не се измерва с количеството на усвоената лексика и че синонимите не са в
лексикона на езика, за да разнообразяват изказванията за един и същ обект, а носят
собствена семантическа и когнитивна стойност и далеч не навсякъде са
взаимозаменими” (Момчилова-Михайлова, 1999: 97). Това е важно да се има предвид,
защото днес с цел статиите да бъдат интересни, често се залага на необичайни, и не
винаги подходящи лексикални номинации. Много се писа за огромното количество
турцизми (Кръстева, 2000; Замбова, 1995; 2000; Пернишка, 1999 и т.н.), жаргонна и
сленгова лексика в езика на днешния печат. Според Стаменов (2004: 123) броят на
използваните турцизми през 2002г. е много по-малък от използваните преди това.
Въпреки това те, както и други стилово понижаващи думи и изрази, все още имат
място по страниците на всекидневниците:
Взривиха бардак във Варна; Разбиха цех за алкохол менте в Лясковец... (24 часа,
14.12.2000), Слагат ни гратис 3 пломби догодина (24 часа, 23.10.1999), Школата не спестили
и лев от ваканцията... (24 часа, 12.02.2001), Майката на килъра припада от ужас (24 часа,
24.08.2000), Слагат осем мини на тезгяха (24 часа, 20.10.2000), Боксьори аут завинаги от
националния отбор (24 часа, 12.10.2000); Французи: Вадете наровете, лъснете клозета (24
часа, 15.01.2001), Върнали сме борча (24 часа, 24.10.2000); Янки ще отглеждат гигантски
домати (Труд, 17.07.2000), Налози и глоби да се плащат и с комперсаторки, предлагат от
движение “Гергьовден”...(24 часа, 12.10.2000), “Челси” се дъни от слабак (24 часа,
24.08.2000), Хайдуци удариха 14 павилиона на битака (Труд, 30.07.2000), ...Екшънът се
разиграл около полунощ... (24 часа, 30.05.2000); Отмениха присъда на авер на Васко Дългия
(Труд, 3.08.2004); Антимафиот отказа 600 евро подкуп от фалшиво ченге (Труд, 5. 08.
2004); Химн менте звучи на олимпиадата (Труд, 25.08.2004) и т.н.
Онова, на което дължат своя ефект тези думи, е не прекалената им употреба, а
кохезивната им сила. Тази сила е зависима от честотата в системата на езика на
съответните лексеми. “Като цяло колкото по-висока е честотата на лексикалната
единица (нейната цялостна честота в системата), толкова по-малка роля играе в
лексикалната свързаност на текстовете” (Халидей, Хасан, 1999: 290). С горепосочените
думи е обратното – тяхната относително рядка употреба в езика ги натоварва с голяма
кохезивна сила.
117
Чрез запазването на различията синонимите допринасят за предаването на
допълнителна информация и повишават четивността и интересността на текста.
Чрез синонимните изрази се разкриват различните признаци и характеристики
на референта, дава се дори оценъчно отношение към обекта от действителността,
освен това се осигурява постепенното разширяване на информацията за него. Те могат
да бъдат както колокативни съчетания от типа А+N (прилагателно + съществително),
така и обособени части или цели подчинени изречения, например:
Еди Ървайн...плейбой №1 във Формула 1 Еди Ървайн...по-възрастния с 11 години
ирландец...пилотът на “Ягуар” (24 часа, 11.12.2000)
брачният договор...документът...брачното тескере (24 часа, 24.10.2000)
Чорни... изгоненият от България руски евреин Майкъл Чорни...изгонения като опасен
за националната сигурност руски бизнесмен... (Дневник, 21.02.2001)
Шакил О’Нийл...Атрактивният гигант...(Дневник, 23.2.2001)
Наоми Кембъл...Топманекенката с най-гадния характер Наоми Кембъл...
чернокожата красавица..(24 часа, 25.05.2000)
В същото време изборът на референциални синоними е социално обусловен.
Всъщност “броят на референциалните синоними може да бъде показателен за
комплексността на отношенията към референта” (Ервин-Трип, 1970: 199).
Ще се спрем накратко и на едно друго понятие – парафразата: “дадено
съдържание, което се повтаря чрез нови изрази”(Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева
1995: 54). Някои изследователи смятат, че за разлика от контекстово възникналия
синонимен израз, който е стилистично оцветен, парафразата просто замества денотата
с описателен израз (Добрева, Савова, 1994: 178-179). В този смисъл при парафразата се
цели да се разгърне информацията за самия обект, а не да се посочи отношението на
говорещия към него. В номинативните вериги на изследваните от нас вестникарски
статии тя заема съответно 8,33% от тези на “24 часа”, 5,39% - на “Дневник”, 4, 79% –
на “Сега”, 11,11% - на “Стандарт”, 8,81% - на “Монитор”, 9% - на “Труд”.
Все пак, тъй като самите изследователи на текстовата свързаност признават
твърде тънката разлика между контекстовата синонимия и парафразата, ние няма да ги
разграничаваме. Не винаги самият израз носи в себе си конотативни значения.
Понякога те се активизират от цялостния контекст и от извънезиковата ситуация. Ето
някои примери на парафрази във вестниците:
118
Стойчо... Националният селекционер Стойчо Младенов (24 часа, 12.02.2001)
Майкъл Дъглас...56-годишния актьор (24 часа, 24.10.2000)
Княз Кирил ... княз Кирил Преславски, по-малкият син на цар Симеон ІІ ... Кирил
Преславски, който е и почетен председател на Управителния съвет на съюза на
работодателите в България (Дневник, 2.03.2001)
Годеницата на актьора Пиърс Броснан...журналистката Кийли Смит...(Дневник,
2.03.2001)
При описване на парафразата не бива да забравяме и думите на Хаузенблаз
(1978: 61), че тя “се явява само грубо приближение (на смисъла) и няма абсолютна
синонимия между различните начини на изразяване”. Добрева и Савова (2000: 227)
наричат метафорично натоварените парафрази перифрази. Този тип връзка осигурява
кореференцията на 6, 48% от номинативните вериги (НВ) на “24 часа”, 2,69% от НВ
на “Дневник”, 5,32% - на “Сега”, 3,24% - на “Стандарт”, 1,04% - на “Монитор”, 5, 5% -
на “Труд”.
При изследваните текстове не беше доказана една от хипотезите: че “Дневник”
ще използва повече парафрази, а вестници като “24 часа” – повече перифрази. Във
всички изследвани вестници се наблюдава по-голямо количество парафрази, отколкото
стилистично оцветени перифрази. Разбира се, в “Дневник” перифразите са по-малко,
отколкото в повечето други вестници (в случая от изследваните статии в “Монитор”),
но разликата не е толкова очевидна.
Сега ще се спрем на едно средство, което може да се причисли към
синонимията и което има точно противоположна на парафразата функция –
абревиатурата. Тя не представя денотата с повече изразни средства, напротив,
намалява ги до минимум и е много удобна за вестникарския стил, защото позволява
по-голямо количество информация да се предаде с по-малко думи. Процентно тя заема
между 0.52% и 1.39% от номинативните вериги в изследваните публицистични
текстове:
БНР...държавното радио...радиото...БНР (Дневник, 21.2.2001)
Баската сепаратистка организация ЕТА...ЕТА... (Дневник, 23.2.2001)
Специалните разузнавателни средства...СРС (24 часа, 17.11.2000)
ДПС...движението... (24 часа, 15.1.2001)
СДС...си...0... (Сега, 2.03.2001)
119
НСБОП...НСБОП... (Сега, 26..02.2002)
Програмата на Европейския съюз за земеделието САПАРД...й...САПАРД...
(Стандарт, 30.04.2002)
НИС...НИС на СДС...партийната централа в София... (Монитор, 2.05.2002)
Всички синонимични по своята функция средства, които описахме, са сред
най-често използваните във вестникарския текст. Както вече споменахме, синонимията
е най-често използваният корефериращ механизъм. Ето процентното съотношение на
всеки от тези текстуиращи механизми в изследваните текстове на вестниците:
Таблица 3. Средна стойност на синонимите, изграждащи номинативните вериги в
статиите на “24 часа”, “Труд”, “Дневник”, “Стандарт”, “Сега”, “Монитор”.
вестник “24 часа” “Труд” “Дневник” “Стандарт” “Сега” “Монитор”
синоним 11.11% 14% 11.98% 11.11% 12.23% 11.92%
парафраза 8.33% 9% 5.39% 11.11% 4.79% 8.81%
перифраза 6.48% 5.5% 2.69% 3.24% 5.32% 1.04%
дума/израз с
по-широко
значение 3.7% 2.5% 1.2% 5.56% 1.6% 3.11%
дума/израз с
по-тясно
значение 2.78% 4% 1.8% 6.94% 1.06% 7.25%
абревиатура 1.39% 0.5% 2.4% 0.93% 0.53% 0.52%
общо 33.79% 35.5% 25.46% 38.89% 25.53% 32.65%
Горепосочените средства, взети заедно, позволяват да се избегне
монотонността на речта, да се осигури референтност, без това да стане досадно за
реципиента на текста. Те са свързващи звена в единиците, стоящи над изречението –
СФЕ, тематичен блок, както и на целия текст. Макар че участват в граматичните
структури, те са лексикални, а не граматични средства. Изразени са в текста чрез
именни групи.
Поради номиналната си структура синонимията и лексикалното повторение са
в пряка връзка със своята поява. Вестниците, в чиито статии са употребени повече
лексикални повторения, съдържат по-малко синоними в номинативните си вериги и
обратно.
120
Таблица 4. Сравнителна таблица на честотата на използване на лексикалното
повторение и синонимията в номинативните вериги на изследваните статии в “24 часа”, “Труд”,
“Дневник”, “Стандарт”, “Сега”, “Монитор”.
Вестник ЛП Синонимия
“Монитор” 12.44% 32.65%
“Сега” 18.62% 25.53%
“Стандарт” 12.04% 38.89%
“Дневник” 17.96% 25.46%
“Труд” 15.00% 35.5%
“24 часа” 12.96% 33.79%
Както може да се види от таблицата, “Сега” и “Дневник” са с най-висок
процент лексикални повторения (ЛП) и съответно с най-малка честота на поява на
различните видове синоними. В същото време в изледваните 10 статии на “Стандарт”
има най-малко лексикални повторения и най-много употребени синоними в рамките на
номинативните вериги. Това е така, защото в крайна сметка функцията и на ЛП, и на
синонимите е една – да осъществи тъждеството на референтите в текста.
За разлика от кореферентите, антецедентите “са асоциирани с референти,
които говорещият решава, че не са активирани в съзнанието на слушащия” (Куминг,
Оно, 1997: 117). Това е вярно, ако тази именна фраза (NP) е неопределена. Но според
теорията на Халидей и Хасан определителният член е по-скоро граматична, отколкото
лексикална категория.
І.2.2.Граматична кохезия
Към този тип кохезия Халидей и Хасан (1999: 303) включват референцията,
субституцията и елипсата. Те са затворени системи: “прости опции на наличие или
отсъствие и системи като тези за лице, число, близост и степен за сравнение”.
Повторенията, които всъщност правят възможна текстовата свързаност, са или
лексикални, или граматични. Граматичните повторения са или морфологични –
повторения на една и съща форма, или синтактични – повторения на еднакви
121
структури. Възможно е паралелно повторение и на лексикални, и на граматични
структури (Реферовска, 1983: 44, 51). Лексиката обозначава предметите, лицата,
събитията, но граматиката въвежда какви са отношенията между тях (Реферовска,
1983: 52). Според Халидей, Хасан (1999: 5) няма прекалено рязка граница между
граматиката и речника. “Основният принцип в езика е, че по-общите значения се
изразяват чрез граматиката, а по-специфичните значения – чрез лексикона...Кохезията
се изразява частично чрез граматиката и частично чрез речника” (Халидей, Хасан,
1999: 5).
Морфологични връзки осъществяват не само повторенията, но и употребените
темпорални морфеми, залогови трансформации, словообразувателни модели и т.н.,
синтактични – съюзите и съюзните думи, елиптичните конструкции, изреченските
модели, словореда, аранжирането на изреченията и т.н. (Добрева, Савова, 2000: 220).
Като начало при разглеждане на граматичната свързаност ще насочим
вниманието си към референцията, която е отношение, базирано на повторението в най-
широк смисъл. Това е повторение на значения, не на части на речта или думи. Затова
тя е повече семантично, отколкото граматично явление, но формално се подразделя на
три типа: демонстративна, персонална и сравнителна.
І.2.2.1.Демонстративна референция
Вече загатнахме за ролята на определителния член и на близкото до него по
функция показателно местоимение във връзка с лексикалното повторение. В същото
време определителният член и показателните местоимения имат много по-широка
употреба. Могат да придружават не само лексикалното повторение, а и други названия
на референта, защото по този начин идентифицират назования преди това с номинатор
референт. Халидей и Хасан (1999:36) ги определят като част от демонстративната
референция – референция по близост (proximity) - и ги издигат в ранг на самостоятелно
и едно от най-важните кохезивни средства. За тях “една от функциите на
определителния член е да сигнализира тъждественост на референцията с нещо, което е
дошло преди това”. Самата референция има семантичното свойство на определеност
или уточняване (Халидей, Хасан, 1999: 32).
Чейф (1976, по Куминг, Оно, 1997: 11) свързва членуването с фактора
“отъждествимост”: с “предположението на говорещия, че слушащият може да
122
идентифицира един референт на базата или на предишно споменаване в дискурса, или
на познание, получено по други пътища. Определителният член е свързан с
отъждествими референти”. Ако е използван детерминатор със съществителното, то
тогава значението е винаги идентично с предполагаемия референт (Халидей, Хасан,
1999: 63).
Киселичков...плеймейкъра на “Нефтохимик” Тодор Киселичков...Джобният
халф...(24 часа, 15.01.2001)
Абаджиев...този човек... Папата на щангите...и т.н. (Дневник, 13.02.2001)
“Сан Антонио Спърс”...”шпорите”...(Дневник, 23.02.2001)
марихуана... упойващата трева....(Труд, 15.02.2001)
Въпреки че указваща функция може да играе и показателното местоимение, в
това си значение то има много по-рядка употреба от определителния член. В
номинативните вериги на двадесет разгледани от нас статии (10 от “Дневник” и 10 от
“24 часа”) има само един случай на употреба на такова местоимение. Всъщност, както
подчертава Св. Иванчев (1988: 82), показателното местоимение като индикатор или
средство за идентификация е в позицията на по-силна анафора в сравнение с
третоличното местоимение или определителния член и е на второ място в т.нар.
анафорична прогресия след номинатора. Тъй като функцията на публицистичния
текст е преди всичко информативна, а и вестникарският текст не разполага с
неограничено пространство, в тези текстове се предпочита използването на по-
кратката и неутрална определителночленна форма. В същото време показателните
местоимения имат много широка употреба, когато се използват “като номинализатори
на ситуация, мисъл, реч, действие, състояние, представени в предходния текст”
(Ницолова, 1986), но на нея ще се спрем малко по-нататък в изложението.
Определителният член ”служи за инструкция на адресата, за да му каже, че
става въпрос именно за този от предметите на даден клас, за който и двамата – и
говорещият, и слушащият знаят, и че следва да отъждествят споменатия предмет
именно с този известен на адресата предмет” (Москалска, 1981: 105). Демонстративите
като определителния член и показателното местоимение следват принципа като част
от референцията да идентифицират не граматично, а семантично, “когато са
употребени анафорично, те изискват експлицитно повторение на съществителното или
някаква форма на синоним, ако сигнализират правилната идентичност на специфична
123
референция; т.е. да отнасят еднозначно към дадения обект при идентична степен на
конкретност” (Халидей, Хасан, 1999: 64):
Сауна...сауната на кюстендилската минерална “Алай баня”...(Труд, 10.01.2001)
СОТ...сота..(Монитор, 7.05.2002)
Близки на починала...близките на починалата Василка Петкова...(24 часа,
20.10.2000)
Свободни зони...безмитните зони... (Стандарт, 26.09.2001)
Съдия по волейбол...реферът...(Сега, 16.02.2001)
Огнеборци...пожарникарите...(Сега, 2.03.2001)
“Демонстративът без последващо съществително име може да се отнася до
някакъв по-общ клас, който включва дадените обекти и това също се отнася при някои
условия към демонстратива с последващо съществително – а именно дали контекстът е
такъв, че съществителното да може да се интерпретира по-общо” (Халидей, Хасан,
1999: 64). В повечето случаи кратките информационни жанрове позволяват точна
референция (поради малкото споменати референти) и дори по-общ синоним е
достатъчно ясен:
Шмит...германецът...(Дневник, 21.02.2001)
20 000 евро...парите...(Стандарт, 30.04.2002)
Снежана Петкова...жената...(24 часа, 20.10.2000)
Сауна...лековитата вода...комплексът...(Труд, 10.01.2001)
“Нефтохимик”...този отбор...(Сега, 2.06.2000)
В езика на днешните вестници членуването се проявява по нов, необичаен
начин, за да се впише като още едно от средствата, които допринасят за
разговорността на публицистичния стил. Така например в заглавията много често се
появяват членувани субекти, които могат да бъдат само екзофорични (ситуационно
познати):
Софиянски откри Халите и ги сефтоса с 2 сини свещи (24 часа, 31.05.2000)
НСРТ търси нов директор на радиото (Дневник, 23.02.2001)
Премиерът си отвори поща в Интернет (Стандарт, 26.09.2001)
Намериха нашите в САЩ (Монитор, 21.11. 2001)
Тази екзофоричност може да е присъща на самия номинатор, но може да е
идентифицируема чрез въвеждането му във връзка с друг познат референт (т.е.
124
несамостойно) или пък когато е доуточнен. Това е особено характерно за именна
фраза, в която освен основа имаме и модифициращ елемент. В този случай огромната
част от употребените подобни комбинации са членувани. Неслучайно в такава позиция
по принцип не попадат местоименията и личните имена:
Консулът ни в Ню Йорк опроверга говорителката на външно Елена Поптодорова
(Монитор, 21.11.2001)
Стоките за износ със специални бандероли (Труд, 27.02.2002)
Шефът на Банк Аустрия: Увеличете износа (Стандарт, 19.04.2002)
Не са редки случаите на неправилна употреба на предлози, което води до
неяснота в референцията. Така вместо предлогът на, изразяващ принадлежност и
служещ за конектор между съществителното име и неговия модификатор в заглавието
Режат черво на премиера в Кувейт (Труд, 10.03.1997) възниква въпросът за чий
премиер става въпрос – поради факта, че информацията е публикувана в български
вестник, по-възможното тълкувание е, че българският премиер ще бъде опериран в
чужбина (предлогът в в случая означава само локалност, не принадлежност). В същото
време фактът, че информацията е публикувана едва на 25 страница на вестника, и то в
рамките на една колона от 15 реда, както и последващият текст разкриват, че става
дума именно за кувейтския, а не за друг премиер.
Личните имена могат да бъдат модифицирани дескриптивно и по този начин
да се членуват, но тази особеност е и лексикална: 27-годишният Виктор Марианов
(Стандарт, 30.04.2002), бизнесмена Валери Ненов (Труд, 10.01.2001), руският магнат
Владимир Гусински (Монитор, 21.04.2001), красавицата Катрин Зита-Джоунс (24 часа,
24.10.2000), певицата Сабрина Сетлур (Сега, 2.03.2001), директорът на
контраразузнаването ген. Атанас Атанасов (Дневник, 21.02.2001) и т.н.
Нечленувани се явяват модифицираните номинатори, когато модификаторът
не позволява субектът/обектът да бъде еднозначно идентифициран, т.е. когато тази
модификация е характерна не само за този референт:
Франция залови шефове на ЕТА (не са заловени всички шефове, а част от тях) –
(Стандарт, 26.09.2001)
Обраха магазин за GSM-и (има повече от един магазин за мобилни апарати) –
(Монитор, 7.05.2002)
Син на Рейгън критикува своите хора (синът не е единствен) – (Труд, 7.08.2000)
125
Кубински дисидент излезе от затвора (Монитор, 7.05.2002)
В същото време поради желанието за привличане на вниманието все по-често
се среща следното явление – вместо въвеждането на членувани поради ситуационната
си идентифицируемост имена те се въвеждат като нечленувани и създават неяснота:
Вицешеф на “Нефтохимик” подаде оставка (от текста става ясно, че той е
единствен) - (Сега, 2.06.2000)
Следят да няма деца в бингозали; Мерят пак разстоянието от зали за хазарт до
училища (24 часа, 12.02.2002) – така употребените форми създават впечатлението, че става
въпрос само за част от залите или училищата, докато последващия текст разкрива, че става
въпрос за всички такива заведения; КАТ преследва бракониери на костенурки (Монитор,
7.05.2002); Проститутки провалят сезона в Албена (Стандарт, 30.04.2002)
Още по-често се срещат номинации, чиято употреба е логична, но ненужно
неясна:
Наш преговаря за евротитла по бокс (24 часа, 26.08.2000)
Апаратура се бави 2 г., болни от рак измират; Близки на починала обвиняват
доктор (24 часа, 20.10.2000)
НСБОП даде записи от разпити по делото “Луканов” (Сега, 26.02.2002)
Изгорен боксов национал чака компенсация (Труд, 5.02.2001)
Дават по 50 лв. на болни от жълтеница (репрезентацията (повторната номинация)
не е по-конкретна, но вече е членувана – По 50 лева еднократна помощ за болните от
жълтеница отпуска...) – (24 часа, 12.02.2002)
В ролята на пре- и постмодифициращи спецификатори за съществителните
нарицателни имена могат да бъдат както демонстративни референти (показателни и
членни форми), така и числителни имена, като често по този начин имаме разклонение
на номинативните вериги:
трима души
/
124 души
\ 15 (Дневник, 21.02.2001)
...папагалът Хенри....себе си... \ / Хенри
птиците...двата папагала....
другарчето си Алфи..../ (Сега, 2.03. 2001)
126
...56-годишния актьор... \
им...двете холивудски звезди...
...красавицата Катрин Зита-Джоунс.../ \ ...Катрин...
(24 часа, 24.10.2000)
...един от сегашните депутати...го
/
местните политици (Труд, 10.01.2001)
летище Варна...пистата...
/
две летища...
\ закрития военен аеропорт в Балчик...0... (Стандарт, 30.04.2002)
Числителните служат и като премодифициращи елементи с атрибутивна
функция: вторият син на двойката, първият син на Пиърс и Кийли, синът на актьора от
първия му брак – Шон Броснан (Дневник, 2.03.2001); първото си внуче (Труд, 30.07.2000);
последните двама българи, които бяха обявени за издирване от българското консулство в Ню
Йорк (Монитор, 21.11.2001); трима турци, девет трафиканти (Стандарт, 30.04.2002) и т.н.
Заради стремежа към максимално използване на вестникарското поле често
числителните имена се отбелязват с цифра вместо да се изпишат с думи:
41 деца от варненска детска градина заразени. 16 от тях в болница; С 20 мин
закъсня обявяването на темата; Не я съобщиха по националното радио в 9 часа; Имаше 9
плика вместо избраните 10 варианта (24 часа, 21.06.2002); Точно 10 килограма? Първанов ще
се бори за поста си с 12 фантома (КЕШ, 28.04-4.05.2000); Президентът отказа да назначи
25-ти член на ЦИК; Над 3000 наблюдатели ще следят гласуването в неделя; И на 50 г. не
виждам кой ще ми се опре от младите; 100-годишните персийски килими; 102-годишен дядо
кара “Москвич” в Троянско (Монитор, 21-22.04.2001); Симеон: Тук сме за 4 г., всичко друго е
фантазия; Вчера 3-членка на същия съд...; Ирина Никулчина остана 20-а на 7,5 км в Лахти;
...По трудовия договор “сините” са изрядни, тъй като изплащат на германеца обезщетение
от 3 месечни заплати...34-годишната Никол Кидман се влюби в 22-годишния асистент-
режисьор Йонас Олсен...(Сега, 15.03.2002)
Освен числителните модификатори за съществителните имена могат да бъдат
предпоставените или задпоставени определения.
127
І.2.2.2. Персонална референция
Друго средство за осъществяване на текстовата кохезия е
прономинализацията, т.е. не атрибутивната, а субститутивната употреба на
местоименията. Местоименията не са номинатори, защото не могат пряко да назоват
езиковия денотат (Илиева, 1985: 17). Те просто осигуряват замяна на “съдържащи
значение елементи посредством кратки, несъдържащи понятийно значение елементи”
(Богранд, Дреслер, Стоянова – Йовчева, 1995: 67). Затова са наречени още субститути
и могат да играят ролята на конектори, като техен антецедент са отделни думи или
съчетания, отделно изречение или дори комплекс от изречения.
Една от най-честите субститутивни роли на местоименията е в процеса на
референция, когато те стават част от номинативните (кореферентните) вериги.
Основният модел на референция е тристепенен: “когато референтът не е активен в
съзнанието на слушащия по времето на споменаването е вероятно да бъде изразен с
неопределена именна фраза. Когато е идентифицируем, но не напълно активен
(например, бил е въведен, на не е споменаван скоро), се използва определена именна
фраза. Накрая, когато той е напълно активен (например току-що е бил споменат), ще се
използва местоимение” (Куминг, Оно, 1997: 118). Разликата между неопределените
именни фрази (NP) и местоименията е, че първите са свързани с неактивен в
съзнанието на възприемащия референт, докато ”местоименията са свързани с активни
концепти” (Куминг, Оно, 1997: 117). Ако обаче контекстът позволява повече от един
съвместими референта, се предпочита пълната фраза пред местоимението (Куминг,
Оно, 1997: 118, 119). В номинативните вериги на изследваните текстове от вестниците
“24 часа”, “Дневник”, “Сега”, “Стандарт”, “Монитор” и “Труд” местоименията в тази
си функция заемат съответно 18, 52%; 17, 37%; 22, 34%; 17, 13%; 24, 87% и 17, 0%.
Таблица 5 показва процентното съотношение на разгледаните дотук видове
кореференция. Както може да се проследи, местоименната замяна като начин за
свързване, икономичен на средства, има немалка роля като кохезивно средство:
128
Таблица 5. Сравнителна таблица на честотата на употреба на лексикалното
повторение, синонимията, граничните случаи между тях и местоименията в номинативните
вериги на изследваните статии в “24 часа”, “Труд”, “Дневник”, “Стандарт”, “Сега”, “Монитор”.
Вестник ЛП Гранични
случаи
между
синонимия и
ЛП (общо)
Синонимия Местоимения
“Монитор” 12.44% 22.79% 32.65% 24.87%
“Сега” 18.62% 20.21% 25.53% 22.34%
“Стандарт” 12.04% 17.59% 38.89% 17.13%
“Дневник” 17.96% 23.66% 25.46% 17.37%
“Труд” 15.00% 21.5% 35.5% 17%
“24 часа” 12.96% 24.07% 33.79% 18.52%
Във вестниците се среща предимно анафоричната местоименна употреба, но
се отнася към него както се отнася една конкретна именна фраза (NP) към личното
местоимение, при която местоимението препраща към номинатора на някой
актуализиран в предишния текст денотат. Тези местоимения са текстово обусловени
или идентификатори (Илиева, 1985: 19). Местоименията могат да са и ситуационно
обусловени или деиктори - те са свързани с предварителното знание за света на
комуникиращите, или с т.нар. пресупозиции. Деиксисът е проблем на прагматиката,
защото денотатът на деиктическия елемент не може да бъде установен извън контекста
на речевия акт (Арутюнова, Падучева, 1985: 15). При опосредствена комуникация, на
каквато сме свидетели при общуването с вестникарски текстове, тази употреба е много
по-незначителна. Въпреки това не е невъзможна, а и основното при референцията не е
дали е ситуационно или пък е текстово обусловена. Както казват Халидей и Хасан
(1999: 36-37) “референцията не е сама по себе си екзофорична или ендофорична; тя е
просто “форична”...всеки даден пример на референция може да бъде едното или
другото, или може дори да бъде двете наведнъж...референциалното отношение само по
себе си е неутрално, то просто означава “виж другаде”.
Показателните местоимения могат да заместват не само отделни номинатори,
но и цели изречения и свръхфразови единства (Халидей, Хасан, 1999: 14). Може да се
129
каже, че това е по-честата употреба на показателните местоимения. Както
предходните, и тя е анафорична:
Вицепрезидентът на “Нефтохимик” Дянко Димов вчера официално подаде оставка.
С това действие шефът на бургазлии...(Сега, 2.06.2000)
Много често този конектор свързва лийдово изречение със следващо, което
може да е част от лийда или вън от него, като по този начин се съотнася не само с
новата информация от предходното изречение, но и със старата и всъщност
“акумулира” в себе си смисъла на цялата предходна информация. Тази референция се
отнася не към субект/обект, а към факт (Халидей, Хасан, 1999: 52-53).
Върху ниви и други земеделски земи ще могат да се строят не само селскостопански
сгради, а и хотели, ресторанти, автосервизи и други обекти.
Това предвижда проект за изменение в Закона за опазване на земеделските земи,
който кабинетът внесе в парламента.(24 часа, 26.06.2000).
При плешивите мъже мисълта тече почти 1,5 пъти по-бързо, отколкото при
окосмените им събратя, установиха британски учени, цитирани от сп. “Ню сайънс”.
Причината за това било..(24 часа, 12.2.2001)
Плащането на обяд и на разходки в чужбина на длъжностно лице, за да извърши
действие по служба или да бездейства, вече ще се счита за подкуп. Това следва от
поправките в Наказателния кодекс, които депутатите приеха на първо четене вчера.
(Дневник, 23.02.2001).
Членове на Съюза на летците обявиха, че около десет милиона долара са нужни на
авиокомпания “Балкан”, за да възстанови полетите. Това стана на дискусия за съдбата на
“Балкан”, организиран от клуб 100. (Дневник, 23.02.2001).
В БНР се разиграва един великолепен сценарий, в него участват и представители на
тайните служби. Това заяви и.д. директорът на държавното радио Александър
Бръзицов...(Дневник, 21.02.2001)
Френската групировка “Патрик Луи Груп” ще инвестира 20 млн. долара в строежа
на модерен конезавод край Стара Загора. Това съобщиха от областната управа...(Монитор,
7.05.2002) и т.н.
130
На тази употреба на показателните местоимения конкурентна е
номинализацията, но се отнася към нея както една конкретна именна фраза към
личното местоимение. Често тя съдържа същия корен, но може да се отнася към цяло
изречение и дори към СФЕ. Тази именна фраза (NP) често спада към класа на
“генерализираните съществителни” (general nouns), но тъй като нивото на
генерализация на съществителните е различно, не винаги употребеното е максимално
обобщено. Ето защо тя е отново гранична между лексикалната и граматичната кохезия
– срещат се употребата на максимално общи лексеми, които може да не са само
съществителни, и субститутицията, която според някои автори е типично граматично
явление (Халидей, Хасан, 1999: 281).
Съветски пилоти били принуждавани да летят в атомна гъба без защита, за да
изследват какъв ще бъде ефектът, съобщи в. “Сънди таймс”.
Ужасяващото разкритие направи бившият летец Константин Ляшников от
елитен ескадрон, изпитвал атомни бомби през студената война...(24 часа, 15.01.2001)
Райони от румънска Добруджа и източната област Олтения могат да поискат
автономия и да си сформират местни правителства под натиска на мафиотски групи в
страната, предупреди шефът на Генщаба на румънската армия Мирча Келару.
Изказването му предизвика скандал в румънските политически кръгове и генералът
подаде оставка...(24 часа, 2.11.2000)
Служителят на гражданска защита в Монтана Начко И. на 32 години простреля
себе си и още двама свои познати с пистолет Аркус...
Изясняването на случая продължава...(Сега, 16.02.2001)
Княз Кирил Преславски, по-малкият син на цар Симеон ІІ, ще пристигне със свои
бизнеспартньори в България, каза говорителката на царя Галя Дичева. Посещението на
княза не е свързано с ангажиментите му на съветник на президента по икономическите
въпроси...(Дневник, 2.03.2001)
Поради естеството на публицистичния вестникарски текст употребата на
деиктори (лични местоимения за 1 и 2 л. ед. и мн.ч., притежателни местоимения за 1 и
2 л. ед. и мн.ч и показателни местоимения с деиктична функция) би трябвало да е
почти невъзможна. Според Ницолова (1986: 6) местоименията са и субститутивни, и
деиктични думи, като идентификаторите са свързани с текстовия деиксис, а
ситуационно деиктичните местоимения се отнасят към “ситуация от реалния или
131
някакъв възможен свят (проекция на реалния свят)...При ситуационния дейксис е
много важна системата тук-сега-аз за субективна ориентация”. Тази система ”аз, тук,
сега” се свързва с егоцентричните думи, които съставят ядрото на прагматиката. Вече
споменахме, че само третото лице е преимуществено кохезивно, първото и второто
лице по правило реферират към ситуацията (Халидей, Хасан, 1999: 48).
Много изследователи смятат, че обективността не е валидна за нашия
публицистичен стил [и не само за него] (Чомски, 1994; Йорданова, 1993; Знеполски,
1997; Стоянов, 1999 и т.н.). Че неговата ориентация е не само обективна, а и
субективна се доказва от факта, че ние-дискурсът е трайно застъпен в езика на
съвременната българска преса (Цветкова, 1995). Предпочитането на ние-дискурса пред
аз-дискурса обаче има различни обяснения – размиване на отговорността;
съпричастност, характерна за множественото авторско, докторско число и
множественото за скромност (Казакова, 1990: 48).
Това сходно чувство за “ние-съзнание” е “възприемане на връзките, които
свързват хората с еднаква участ. Както при конкретната, така и при абстрактната тълпа
има сходно чувство за зависимостта на Аза от социалните сили и същото асоциативно
желание за потапяне в голямото цяло на сходните други” (Градев, 1995: 46). На езика
на съвременната социална психология, обобщава Градев (1995: 48), това състояние би
се представило като произвеждане и поддържане на общи познавателни, емоционални
и поведенчески нагласи у хората към тяхното минало и актуално всекидневие. За
социалната функция на ние-дискурса вече говорихме в глава ІІ. Тук само ще посочим
няколко примера, които доказват използването на субективно ориентираните
местоимения за 2 л. мн. ч.:
Външната ни министърка се осведоми от сенаторите Либерман и Хейгъл какви са
нагласите в американския Конгрес за разширяването на НАТО. (24 часа, 5.02.2001); Германия
иска да ни махнат визите (Труд, 18.10.2000); Медиците без наш адвокат в Либия (24 часа,
2.06.2000); Берн ще инвестира у нас 14 млн. франка (Дневник, 2.3.2001); №1 сме по
извънбрачни бебета (24 часа, 26.10.1999); Литър бензин у нас скача с 3 стотинки, газта – с 5
(24 часа, 30.07.2004); Счетоводител ще ни свири срещу Исландия (Труд, 2.08.2004); (Ние)
Лежим на злато за $182 млрд.(Труд, 3. 08. 2004) и т.н.
132
І.2.2.3.Сравнителна референция
В рамките на тези отношения можем да споменем за съпоставеността на
разцепените теми, в които от обобщено наименование се преминава на конкретизация.
Този случай е много близък до описания, в който се въвеждат различни референти с
едно и също наименование, но въвежда не изключващи се, а съпоставени обекти;
близък е до отношението на включване, но не е толкова всеобхватен, че да съотнася
цял клас обекти, например:
В драма за двамата най-бързи мъже в света Майкъл Джонсън и Морис Грийн се
превърна финалът на 200 м на олимпийската квалификация за американските лекоатлети в
Сакраменто...Олимпийският шампион и световен рекордьор в дисциплината Майкъл
Джонсън се отказа още след първите 50 метра. Секунди по-късно същата съдба сполетя и
световния рекордьор на 100 м Морис Грийн. Той изостана към края на първата половина от
дистанцията и също не пресече финалната линия. И двамата се оплакаха от болезнени
контузии в левия крак...(Труд, 25.07.2000)
І.2.2.4.Елипса
Друг кохезивен елемент е елипсата. Тя е типично проявление на закона за
икономия на езиковите средства. Но за да бъде пропуснат текстов елемент, трябва да
са спазени редица условия: “Елипсата...е отношение, включващо частична форма на
езика – просто изречение или по-малка част, обикновено е ограничена в затворени
съседни пасажи и може по-специално да се характеризира с въпрос+отговор и подобни
“непосредствено разположени” обединения в диалог” (Халидей 1994: 310). Според
Халидей елипсата е другата форма, освен лексикалната референция, която
осъществява свързването на текста “наляво” – анафорично. При нея “ние предполагаме
нещо чрез онова, което е изпуснато. Подобно на всички кохезивни агенти, елипсата
допринася за семантичната структура на дискурса, т.е. свързана е с кохерентността. За
разлика от референтността, която е сама семантично отношение, елипсата установява
отношение, което не е семантично, а лексикограматично – отношение в начина на
изразяване (wording) повече, отколкото директно в значението (meaning) (Халидей,
1994: 317). Липсващата информация се възстановява с помощта на предходния текст
(ван Дайк, 1997а: 8), т.е. става ясна само в контекст. “Континуитетът на смисъла,
придобит от кохезията е, който позволява читателят или слушателят да запълни всички
133
липсващи парченца, всички компоненти от картината, които не са налице в текста, но
са необходими за неговата интерпретация” (Халидей, Хасан, 1999: 299).
Елипсата е широко използуван начин за свързване на елементи в изречението
или в рамките на СФЕ, но нейната употреба е ограничена, тъй като прекаленото
прибягване до нея води до загубване на смисъла (нарушение на кохерентността). “В
една определена точка се създава релация между придобито и загубено по отношение
на сбитост и яснота”(Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 71). Елипсите и про-
формите намаляват усилията на преработването, тъй като са по-кратки от израза,
вместо който се употребяват. Ако обаче този заместен (или пропуснат) израз е труден
за реконструиране, то тогава придобитото се губи отново поради операции на търсене
и отражение (Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 71). Гивън (по Куминг, Oнo,
1997: 128) въвежда скала на номинаторите в текста, в която на единия полюс е
елипсата, а на другия – пълната именна фраза. Според Чейф (1994, по Николаева, 2001:
6) активираните елементи, които са във фокуса на вниманието на лицето като вече
споменати или ситуационно познати, се реализират като неударено местоимение,
анафоричен афикс или елипса, макар да могат да бъдат изразени и с именна група.
Неактивираните референти, които не са във фокуса на слушателското/ читателското
внимание, се реализират с пълна именна фраза.
Елипсата може да бъде и по-глобално явление, да излезе извън границите на
изречението. Това е особено характерно, когато се появяват изречения, чиято
кохезивна връзка не е пряка и без помощта на възстановима в съзнанието, но не
експлицирана пропозиция не е възможно придаването на смисъл на съобщението. Това
явление е познато още от Аристотеловата “Реторика” (Гил, Уедби, 1997: 171). Оказва
се, че това явление се среща и в в днешните вестници. То има и определен
манипулативен ефект, защото въпросното липсващо съждение изглежда не като
натрапено отвън, а като мнение на реципиента.
Има съществени разлики в честотата на използване на това кохезивно
средство в различните вестници. Елипсата заема между 7.25 и 15.57% от
номинативните вериги на изследваните статии в шестте вестника, като най-много
елипси се наблюдават в “Дневник” – 15.57%, следва “Стандарт” с 14.35%, “Сега” –
13.3%, “Труд” – 11%, “24 часа” – 10.65%, “Монитор” – 7.25 %. Предвид на факта, че
134
“Дневник” предпочита употребата на сложни изречения, за което ще говорим по-
нататък в изложението, никак не е чудно, че там се явяват повече елипси.
В същото време елиптирането не е еднородно явление. Многократно
подчертахме, че подобни езикови средства могат да имат различна функция в
различните текстове (издания). Елипсата в рамките на сложните изречения не е в
разрез с използването на формален стил, но елиптирането на подлога, което е много
често срещано в популярните заглавия, макар да е допустимо от граматична гледна
точка, е белег на по-фамилиарен стил (Ервин-Трип, 1971: 48).
И така, с въвеждането на процента на елипсите при проследените от нас
текстове, въвеждаме таблицата, която посочва разположението на всички кохезивни
средства, съставящи техните номинативни вериги:
Таблица 6. Средна стойност на всички видове кореференти, съставящи номинативните
вериги в изследваните статии на “24 часа”, “Труд”, “Дневник”, “Стандарт”, “Сега”, “Монитор”.
Вестник ЛП Гранични
случаи
между
синонимия и
ЛП (общо)
Синонимия Местоимения Елипса
“Монитор” 12.44% 22.79% 32.65% 24.87% 7.25%
“Сега” 18.62% 20.21% 25.53% 22.34% 13.3%
“Стандарт” 12.04% 17.59% 38.89% 17.13% 14.35%
“Дневник” 17.96% 23.66% 25.46% 17.37% 15.57%
“Труд” 15.00% 21.5% 35.5% 17% 11%
“24 часа” 12.96% 24.07% 33.79% 18.52% 10.65%
Таблица 6 дава възможност да се проследят следните зависимости:
1. Синонимите са най-често използваният начин за осъществяване на
номинална референция в изследваните текстове. Най-много синоними срещаме в
изследваните текстове на “Стандарт”, “Труд” и “24 часа”, а най-малко - в тези на
“Сега” и “Дневник”.
2. По-честата употреба на лексикални повторения води след себе си по-рядко
използване на синоними. Затова най-малко са лексикалните повторения в текстовете
135
на “Стандарт”, “Монитор” и “24 часа”, а най-много - в текстовете на “Сега” и
“Дневник”.
3. Много често се използват лексикални повторения, съпроводени с
описателен израз, който дава допълнителни данни за описвания субект/ обект. Те са
особено характерни за двата основни за нашето изложение вестници: “Дневник” и “24
часа”. И това е логично – за да се създаден един кохезивен текст, не може да се
използват прекалено много лексикални повторения – те не могат да дадат
допълнителна информация за описвания субект/обект и правят изказа тромав и
нечетивен. В същото време един текст не бива да прекалява и със синонимите - те
могат да поставят под въпрос отъждествимостта на съответния субект/ обект. Затова се
прибягва до компромисния вариант, в който се повтаря част от предходния номинатор
и се добавя синонимен израз.
4. Местоименията в номинативна функция са много често използван начин за
корефериране на устойчивите субекти/ обекти в изследваните текстове.
5. Законът за икономия на езиковите средства предпоставя използването на
елипсата като нулев заместител в рамките на номинативните вериги в
публицистичните текстове. Тя се използва в сложните изречения и затова е най-
характерна за в. “Дневник”.
136
ІІ. Кохезивна сила на категориите темпус, аспект и юнкция
Освен изброените дотук механизми за осъществяване на текстовата
свързаност, тя се осигурява и от други, логически (и в този смисъл семантични)
отношения, които на повърхността на текста се сигнализират чрез категориите темпус,
аспект и юнкция (Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 85). Това е втората група
текстуиращи механизми, осигуряващи изграждането на текста (Добрева, Савова, 2000:
218).
Използването на определено глаголно време в даден текст влияе директно
върху подреждането на събитията и отношенията в рамките на текста. И тъй като вече
споменахме нееднократно, че “кохезията на повърхнинния текст се основава върху
предположението, че съществува кохерентност в света на текста” (Богранд, Дреслер,
Стоянова-Йовчева, 1995: 77), то за да бъдат свързани правилно семантичните елементи
– обекти и събития, за да изиграе текстът своята заместваща знакова функция, трябва
езиковите елементи да са свързани така времево, модално и пространствено, че текстът
да предаде на реципиента събитията така, както самият автор ги възприема. Въпросът
за употребата и съчетаемостта на българските глаголни времена е широко застъпен в
лингвистичната литература. В същото време трябва да подчертаем, че много често
темпоралността и аспектуалността се изразяват не чрез морфологични (времена,
наклонения и т.н.), а чрез лексикални средства (особено наречия). Представянето на
темпорално различни речеви събития в рамките на един текст усложнява
комуникативната макроструктура. Освен това, когато някои факти са представени
ретроспективно, а други – проспективно, се създава темпорална динамика (Добрева,
Савова, 2000: 177).
ІІ.1.Вид
Както казахме, категорията темпус на нивото на текста е изразена чрез
глаголните категории вид и време, както и чрез наречия или предложни изрази с
темпорално значение. Двете глаголни категории са взаимосвързани, тъй като видът на
глагола често поставя рестрикции върху възможните за употреба глаголни времена,
като в това отношение има неутрална и по-експресивна съчетаемост.
137
В това отношение в съвременната преса се забелязва една нова експресивна
замяна на глаголи от св.в., които означават единични (неповтарящи се) действия в
мин.св. или бъдеще време с глаголи от несвършен вид предимно в сегашно време, в
резултат на което съобщението придобива пренебрежително, скептично, иронично или
най-общо негативно звучене (Замбова, 2000: 103), като: ”Авион с мъртъв пилот каца без
проблеми” (Труд, 22.08.2000), “Консулът ни в Либия се среща с близките на 6-имата медици”
(24 часа, 20.10.2000), “Шведът Ериксон почва с победа начело на Англия” (Сега, 2.03.2001),
“Първанов вика политици за раждаемостта” (Труд, 14. 07. 2004). Така се постига ефект за
продължителност и повторителност на по същество кратки и единични действия,
маркирани за свършен вид чрез наличието на съответните афикси. По този начин
ставаме свидетели на стилизирана употреба, защото “несвършените форми,
представящи действието аналитично, влизат в противоречие с фактическото
състояние, поради което обикновено стават носители на допълнителни модални и
стилистични отсенки” (Иванова, 1993: 279).
Подобен е ефектът от замяната на свършен и несвършен глагол, който
съдържа представка, с непрефигиран глагол, която прави действието семантично
неопределено и недетайлизирано, например:
“21 новобранци в Индия гинат в клозетна шахта” (“Сега”, 15.03.2002), “Норвежка
хапе друга, отнася 90 дни условно” (Сега, 26.02.2002), “Палестинец гази евреи с автобус”
(“Труд”, 15.02.2001), “Баба рекетьорка прави фоторобот” (Труд, 27.02.2002), “Возим
свободно до 30 литра вино” (Стандарт, 26.09.2001), Генерали чакат ред за среща с Първанов
(Стандарт, 30.04.2002), “Режат черво на премиера в Кувейт”( Труд, 10.03.1997 г.),
“Журналисти чезнат във Филипините” (Труд, 14.05.2000), “Професор иска развод с плешива
съпруга” (Сега, 9.07.2004), “Италианец носи списък с наши мафиоти” (Труд, 14.07.2004);
“Холивудска звезда клейми пластичната хирургия” (Труд, 4.08.2004).
Често съответните употребени глаголи са жаргонни, което отново разколебава
сериозността на съобщението.
“Световната банка ще бори безработицата ни” , “Топят фенове на Бойко Ноев”
(24 часа, 37.05.2000) ,“Скопие кастри чужди емисари за границата” (24 часа, 22.02.2002),
“Челси” се дъни от слабак” (24 часа, 24.08.2000); “Дама коли двама в бар” с подзаглавие
“Данка нахлула с 3 ножа, мъстяла за съпруга си” (24 часа, 30.05.2000) .
138
В последния пример имаме и употреба на непрефигиран вместо префигиран
глагол в преизказно наклонение. Употребата на тези непрефигирани глаголи в
несвойствена функция може да се срещне като изключение и извън заглавието:
Паметникът “Велика Унгария”, издигнат през 1934 г. в западния град Надканижа в
памет на четирите национални катастрофи на страната – загубите от татари, турци,
Хабсбурги и договора от Трианон през 1920 г., с който Унгария губи 2/3 от територията и 12
милиона от населението си, ще бъде възстановен (Дневник, 6.06.2001)
Тук употребата може да бъде обяснена с имитирането на исторически дискурс,
за който е характерна неактуалната употреба на сегашно време за минали събития
(сегашно историческо време).
И ако подобни употреби са изключение в свързания текст, то те важат в много
голяма степен за заглавията на вестникарските статии.
В свързания публицистичен текст преобладава естествената видо-времева
съчетаемост: в стоте изследвани изречения от в. “Дневник” употребите на сег. вр.,
несв. в. са 20%, в “24 часа” – почти 42%; употребите на сег. вр., св. в. са изцяло
несамостойни, в конструкции от комбинация на глаголи с да-конектор, като съответно
глаголите могат да бъдат пълнозначни или модални, в различни времена и в различни
наклонения. Когато глаголите не са модални, тези комбинации от предлози и глаголи
въвеждат подчинените изречения в рамките на сложните съставни или сложните
смесени изречения.
Шуреят на Бил Клинтън е получил $400 000, за да съдейства за оневиняването на
забъркан в престъпления бизнесмен и наркотрафикант (24 часа, 23.02.2001)
В този случай преоформянето на трудовите договори става на основание чл.123 от
Кодекса на труда, без да се променят уговорените между двете страни условия (24 часа,
18.10.2000)
“Обичайната практика на “Некерман” е под документите да стоят два
подписа”(24 часа, 26.06.2000)
Македонската страна отложи посещението си в латвийската столица, като
аргументира отказа си да участва в срещата със сложната геополитическа ситуация на
своята територия (Дневник, 6. 06.2001)
Двадесет и две годишният Владимир Георгиев Атанасов е бил тежко ранен в сряда
вечерта от турски граничен наряд край свиленградското село Сладун при опит да изведе
двама български мюсюлмани от България в Турция (Дневник, 23.02.2001)
139
Плащането на обяд и на разходки в чужбина на длъжностно лице, за да извърши
действие по служба или да бездейства, вече ще се счита за подкуп (Дневник, 23.02.2001)
От друга страна, комбинациите на глаголи от несвършен вид с времена като
минало свършено и минало неопределено, както и комбинациите с да-конструкции се
случват преди всичко с глаголи от ІІІ спрежение, които са по-скоро двувидови
(Жерева, 1997), но ние ги причисляваме съвсем условно към несвършените.
Двувидовите глаголи са продуктивни и представляват голямата част от
нововъзникналите вербали. Така например комбинацията мин. св. вр., несв. в., деят.
залог заема едва 0.56% от глаголите на 100 изречения във в. “24 часа”. В “Дневник”
поради употребата на двувидови глаголи те са повече – 4.29%:
Плащането на обяд и на разходки в чужбина на длъжностно лице, за да извърши
действие по служба или да бездейства, вече ще се счита за подкуп (Дневник, 23.02.2001)
Мнозинството гласува да падне прагът на наказанието за корупция (Дневник,
23.02.2001)
Македонската страна отложи посещението си в латвийската столица, като
аргументира отказа си да участва в срещата със сложната геополитическа ситуация на
своята територия (Дневник, 6. 06.2001)
Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън критикува вчера в Прага
изоставането във военната реформа на Чехия, Полша и Унгария (Дневник, 23.02.2001)
Пражкият в. “Млада фронта днес” публикува в сряда документ, представен като
таен доклад на Министерството на отбраната, в който се казва, че Чехия е изпълнила едва
26 от 132 условия, които е обещала пред Брюксел в плана си за армейска реформа (Дневник,
23.02.2001)
Ето някои заглавия на вестници:
“Левски”: В БФС дерибействат (Труд, 20.05.2000); Лицензират пенсионните
фондове (Труд, 8.08.2000); 14 банки готови да кредитират фермерите по САПАРД (Сега,
15.03.2002); “Мулти” без малко да окупира Бургас-Александруполис (Сега, 15.03.2002); Георги
Петров: Аз съм знакова личност, още не са ме изкадрували (24 часа, 22.02.2002); 28 хубавици
дефилират в нощна дискотека (Труд, 30.07.2000); Умря лорд, шпионирал в България (Труд,
13.11.2000); “Промяна”: Болниците фалират (24 часа, 26.10.1999); Ще сезирам главния
прокурор срещу вътрешния министър (Труд, 25.09.2000) и т.н.
Среща се и нетипично комбиниране на действително несвършени глаголи с
аорист, което “позволява действието да се приеме и с известна вътрешна развойност,
140
която създава представа за неговото траене във времето – нещо, което при свършения
вид напълно липсва” (Станков, 1969: 62):
...Вчера министър Тантан разговаря още с председателя на парламента Йордан
Соколов и с министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов... (“Дневник”, 23.02.2001)
ІІ.2.Време
Времето в текстовете се указва не само от глаголните времена, но и от
наречията за място, предлозите, които въвеждат подчинени изречения за време и т.н.
Така например, когато има омонимия на глаголни форми, един от начините за указване
на плана на изказ – минал, настоящ или бъдещ, е чрез наречието за време:
Генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън критикува вчера в Прага
изоставането във военната реформа на Чехия, Полша и Унгария (Дневник, 23.02.2001) –
наречието вчера дава недвусмислен отговор дали това е форма на сегашно време или
на минало свършено време.
В заглавието често двусмислицата остава, но последващият текст изяснява
темпоралния план: Парламентът работи един учебен час с подзаглавие
Депутатите насрочиха изборите и избраха ЦИК. Премиерът Симеон
Сакскобургготски отговаря днес за министъра с картонче. От първото изречение на
подзаглавието вниманието на реципиента се насочва към миналия план.
Юктапозиционно свързаното второ изречение обаче разколебава тези очаквания и
затова решаваща роля за разпознаване на темпоралността в текста играе последващият
лийд: В рамките на един учебен час – 45 минути, Народното събрание насрочи изборите за
президент и вицепрезидент за 11 ноември, гласува състав на Централната избирателна
комисия и попълни състава на някои от постоянните си комисии (Монитор, 21.09.2001).
Сегашно време е много често срещано във вестникарските заглавия. Рядко
става въпрос за употреба на сегашно абсолютно време – това се случва обикновено в
научно-популярните статии: “Ядки гасят стреса” (24 часа, 15.01.2001); “Пълнее се
от въглехидрати” (168 часа, 26.04/2.05.2002), “Трябват много пари, за да изглеждаш
евтино”(КЕШ, 12.05.2000), “До 5000 лири се печелят от бране на плодове в Англия”
(24 часа, 21.06.2001), “1 питие седмично пази от инсулт” (24 часа, 26.06.2000); в
повечето случаи употребата е обобщена за действия, които придобиват валидност от
141
момента на случването си и важат за неопределено дълго време: ”Балкански синдром”
мъчи и Пуерто Рико” (Труд, 5.02.2001), “Лекуват български олимпиец за $700 на
олимпиадата” (24 часа, 22.02.2002), “Ментета заливат елитните музеи” (24 часа,
11.12.2000), “Германските компании се окрупняват” (Дневник, 21.02.2001),
“Германия завива към “зеленото” земеделие” (Дневник, 13.02.2001), “САЩ обмислят
два сценария за война” (Стандарт, 26.09.2001) и т.н.
Освен това често немаркираното сегашно време изразява действия в миналото
или в бъдещето. Както нееднократно отбелязахме, темпоралната съотнесеност става
ясна от последващия текст: Напр. “Слагат байпас на тигърче”
Петмесечното тигърче Карма ще бъде първото животно, на което ще направят
сърдечен масаж, съобщи в. “Телеграф”.(24 часа, 11.12.2000)
Следващото изречение е свързано с предходното безсъюзно, като връзката
между изреченията е следствие – причина: Зверчето има изтънена сърдечна клапа.
Тази връзка предопределя свързването да бъде бъдеще – сегашно време. Бъдещото
действие е провокирано от налична в момента причина. Употребеното сегашно време
вместо бъдеще в заглавието влиза в рамките на описаната от Станков (1969: 52)
модална употреба на сегашно време, която “изразява и особено отношение на
говорещия към изказваното от него действие: потенциална готовност за
осъществяването действието, свързана с неотменимостта на действието (курсив
мой, Б.С.). Това значение на сегашно време се явява “предимно в изолирано
изказване”(Станков, 1969: 56), каквото всъщност заглавието е.
В статията със заглавие “Сръбска лидерка се предава в Хага”, контекстът
(последващият лийд) подсказва, че става въпрос за минал план: Биляна Плавшич,
бившата президентка на босненската държава, заминала за Хага, за да се яви пред
Международния трибунал за военни престъпления в Югославия, съобщи Ройтерс...(Труд,
10.01.2001).
В тази ситуация имаме употреба на неактуално сегашно време (близко до
сегашното историческо) в случай, при който сегашните форми са употребени вместо
тези на минало свършено време, т.е. имаме изразяване на цялостни действия на
несвършения вид. При това “обикновено тогава действията в сегашно историческо
време са изразени от пределни вторични несвършени глаголи, при които
реализирането на действието е свързано с някакъв предел или с някаква промяна”
142
(Станков, 1969: 32) – в случая глаголът е предавам се, ср. купонясвам в “Левскарите
купонясват до зори” (Сега, 2.06.2000), прекарвам в “Нюрнберг” прекарва “Ловеч” със
100 000 DM” (24 часа, 28.05.2000), задържам в “Задържат с 10, 4 кг хероин
заподозрени за убийство”, разбивам в “Разбиват кола на зам.-кмет” (24 часа,
22.02.2002) и т.н.
Сегашно историческо време не е характерно за вестникарския текст. Има
обаче такива случаи и тъй като съобщението не е издържано цялостно в такъв план,
като резултат имаме драстично нарушена кохезия:
(6).150 медици съкратени тайно
Бордът на директорите на регистрираната преди месец като акционерно
дружество кюстендилска болница вече е подготвил списък за съкращаване на близо 150
човека, съобщиха осведомени. Той бил обсъждан и в областните структури по
здравеопазване.
Шефът на болницата д-р Малин Панайотов нарежда на медицинския съвет лекари,
сестри и обслужващ персонал да подадат молби за преназначаване с мотива, че имат нов
работодател.
Разпореждането е в нарушение на трудовото законодателство, заяви
председателят на регионалната структура на КНСБ Валентин Тасев...(24 часа, 18.10.2000).
В случая неактуалната употреба на несвършен глагол в сегашно време е
абсолютно немотивирана, защото не отговаря както на възприетия минал план
(съобщиха, заяви), така и на значението резултативност на извършваните действия (е
подготвил, бил обсъждан).
Ролята на темпорален указател в заглавието могат да играят и някои наречия и
предложни фрази: Ограничават безплатния доктор догодина, стана ясно вчера на
среща между столични доктори и Българския лекарски съюз (24 часа, 18.07.2000);
“Удрят пропан-бутана с пътен данък днес” (24 часа, 12.10.2000); “Клуиверт аут за
месец” (24 часа, 18.10.2000), “Руските монаси са в “Зограф” от две години”
(Дневник, 6.06.2001) и т.н.
Темпорални указатели са необходими не само при употребено сегашно време,
но и при всички случаи, в които не е разпознаваем темпусът, напр. “Шефът на ЦРУ
кацал в понеделник” (“Труд”, 13.08.2000), където ролята на ситуационния контекст за
разпознаване на времевия план още от заглавието е огромна – зависи дали статията е
143
излязла преди или след понеделника. По-естественото тълкувание предвид на
използването на несвършен и непрефигиран глагол е, че събитието ще се случи в
бъдеще, но вече споменахме за съществуващата вестникарска практика за употреба на
подобен вид глаголи в несвойствено значение, така че това би могло да бъде и вече
случила се новина, която обаче е омаловажена, придаден й е смисъл на клюка и т.н.
Все пак в случая става въпрос за предстоящо действие и последващият текст
недвусмислено го потвърждава.
Пространствените отношения по подобен начин се сигнализират чрез
посочване на конкретен топик или чрез показателни местоимения и наречия или
фразеологизми с пространствена ориентация.
Описаните по-горе видо-времеви характеристики, като принадлежащи само на
заглавията, макар да привличат вниманието и по-този начин да са особено
функционално натоварени, нямат устойчива валидност в последващия текст. Както
вече споменахме, този текст и особено лийдът въвеждат неутралната и
идентифицируема видо-времева употреба, т.е. употреба на минало свършено време (на
свършени или двувидови глаголи), на минало неопределено (преди всичко на
свършени и двувидови), на преизказно наклонение (и за двата вида), на сегашно
(самостойно за несвършен и несамостойно за свършен вид) или на бъдеще време (на
двата вида):
Журналисти чезнат във Филипините
МАНИЛА – Дванадесет журналисти изчезнаха вчера в планинска област във
Филипините близо да мястото, където ислямски бунтовници държат 21 заложници, съобщи
Си Ен Ен. ..(Труд, 14.05.2000)
Авион с мъртъв пилот каца без проблеми
ВАШИНГТОН – Пилот на пътнически самолет ДЦ – 10 починал от инфаркт по
време на полет, но въпреки това авионът бил приземен без проблеми, съобщи АП...(Труд,
22.08.2000)
Топят фенове на Бойко Ноев
Феновете на ЦСКА били дрогирани типове, които пречели на футболисти и
лекоатлети и трябва да бъдат изгонени от стадион “Българска армия”, се казва в докладна
до министър Ноев... (24 часа, 27.05.2000)
144
Хуан Карлос среща Симеон в Севиля
Симеон Сакскобургготски ще се срещне с краля на Испания Хуан Карлос в Севиля,
научи “24 часа”...(24 часа, 21.06.2002)
Употребата на минало несвършено време в изследваните текстове на “24 часа”
и “Дневник” е крайно ограничена поради факта, че имперфектът обикновено въвежда
описателни изречения, а вестникарските новини, особено кратките жанрове, имат
мястото да посочат само основните факти.
ІІ.3.Наклонение
Употребата на преизказно наклонение е още една от характеристиките,
посочвани от всички изследователи на вестникарски текстове. По-рядко обаче са
изследвани съчетанията в рамките на един текст на различни наклонения, както и
съчетанията на различни времена в рамките на един текст.
Всъщност преизказното наклонение не заема толкова голяма част от
употребите, но неговата стилистична сила е голяма. Така например от 210 глаголни
употреби в стоте изречeния на “Дневник” само 12 са преизказни, т.е. 0.06% от всички
употреби. При “24 часа” цифрата съответно е 11 при 171 глаголни употреби, т.е.
процентът е същият – 0.06%. Преизказните употреби се оказват толкова важни,
защото, съчетани с другите лексикални и граматични средства, разколебават
сериозността на вестникарския текст. Преизказното наклонение създава такъв ефект
чрез несвидетeлската си функция. В самите текстове обаче много по-честа е
употребата на резултативни времена, които също съдържат минало причастие, но
тяхната употреба в публицистичните текстове е оправдана.
Характерно е смесването на наклоненията в един и същи текст, което често е с
някаква цел (за това ще говорим малко по-надолу в изложението, при анализа на два
текста от в. “Дневник” и “24 часа”). Ето само един пример:
...Изданието базира твърденията си на проучване, проведено сред 2500 от най-
големите компании в света за годините 1995, 1998, 2000 и 2001, което установило, че
изпълнителните директори в Европа са прекарали средно по 6.5 години на работното си
място. (Дневник, 19.06.2002)
Среща се и некоректно смесване на изявително и преизказно наклонение при
две съподчинени прости изречения в рамките на едно и също сложно изречение:
145
Феновете на ЦСКА били дрогирани типове, които пречели на футболисти и
лекоатлети и трябва да бъдат изгонени от стадион “Българска армия”, се казва в докладна
до министър Ноев... (24 часа, 27.05.2000).
ІІ.4.Валентност
Валентността на глагола също играе роля при изграждането на текстовете.
Така например Хопър и Томпсън (по Куминг, Оно, 1997: 129) правят наблюдението, че
простите изречения, които имат много атрибути, свързани с висока транзитивност,
имат дискурсивната функция да маркират “предния план” или събитийната линия на
наратива, докато тези, които имат по-малко транзитивни атрибути, обикновено са
извън събитийната линия, което се случва например в дескриптивните абзаци.
Авторите имат предвид транзитивните глаголи, които приемат субект и пряк
обект и които според тях са най-транзитивни в перфективен аспект (т.е. със значение
резултативност) и при напълно зависим обект. Такива, разбира се, има и в двата
изследвани вестника:
Шуреят на бившия US президент Бил Клинтън е получил (резултативност)
$400 000 (транзитивност), за да съдейства за оневиняването на забъркан в
престъпления бизнесмен и наркотрафикант... (24 часа)
В главното изречение, което съдържа транзитивен глагол, се въвежда основен
факт, на който се крепи сюжетната линия, докато интранзитивният глагол в
подчиненото изречение само допълва факта, който вече е споменат.
В текст на “Дневник” на същата тема също има такива случаи. Глаголите,
които описват ситуации, а не въвеждат сюжет, приемат подчинени изречения.
Конкретните събития са описани с аористни или перфектни форми на транзитивни
глаголи:
...Клинтън подписа 140 пълни и 36 частични амнистии. Този факт предизвика
острото недоволство на републиканци и демократи...действията на Клинтън са накърнили
авторитета на Белия дом...
За нас важна обаче е не само транзитивната валентност. При всички
положения, предвид функцията на публицистичния текст, огромната част от глаголите
са с висока валентност и се нуждаят от огромно количество обекти (преки и непреки),
подчинени изречения и обособени части, защото ако действието е представено от
глаголната форма, то фактите, информацията в текста се носи от околните части на
146
изречението. Затова важни са не само преките допълнения, но и всички други
въведени части на изречението. Във вестниците се сблъскваме с много сложни
конструкции. Така например в голяма част от статиите заглавието е сбит преразказ на
лийда и при сравнението между тях можем да проследим промяната в субектно-
предикатната структура. Тя се усложнява неимоверно. Това е особено характерно за
стила на в. “Дневник”, но се среща и в текстовете на “24 часа”. Простите изречения в
лийда не са рядкост (преди всичко за “24 часа”), но и при тях има значително
разширяване на броя на аргументите и аджанктите:
Само осем генерали от армията са учили на Запад
Само осем генерали от 29-те, които заеха ръководни постове в Генералния щаб и
трите вида въоръжени сили, са преминали обучение в западни военни училища... (Дневник,
19.06.2002)
ING Bank купува пенсионно дружество “Солидарност”
Холандската кредитна институция ING Bank ще купи мажоритарен дял между 67 и
70 на сто от капитала на “Солидарност”, ING Bank купува пенсионно дружество
“Солидарност”съобщи пред “Дневник” Андрей Евтимов, изпълнителен директор на
пенсионното дружество... (Дневник, 23.02.2001)
Товарите през Дунав ще се проверяват за десет минути
Обработката на товарите и автомобилите, които преминават българо-
румънската граница в района на Видин и Калафат, вече ще трае 10 минути, а не както е сега
– около час... (Дневник, 19.06.2002)
Търговци от “Люлин” на бунт днес
300 търговци от столичния квартал “Люлин” се готвят за бунт пред местната
община от днес... (24 часа, 26.06.2000)
Студентка се хвърли от 13-ия етаж
22-годишната студентка в трети курс на Икономическия институт в Свищов
Светлана Стефанова се хвърли от 13-ия етаж на блока срещу тях в Шумен... (24 часа, 21.06.
2002)
Хуан Карлос среща Симеон Симеон в Севиля
Симеон Сакскобургготски ще се срещне с краля на Испания Хуан Карлос в Севиля,
научи “24 часа”... (24 часа, 21.06.2002)
Валентността има и пряко отношение към обичайната и необичайната
(стилистичната) речева съчетаемост. Често вестникарският стил става необичаен
147
поради едновременното битуване на синтагматично ниво на принципно несъчетаеми
думи. “Всички типове синтагми са константни модели, и именно като модели те се
отнасят към езика. Този им устойчив характер позволява да бъдат описани в речника
като съчетаемост или валентност на знака...Веднага става ясно, че ако една
реализирана глаголна синтагма не се включва в тази схема, тя е конотативна”
(Маровска, 1998: 55-56).
В крайна сметка не разговорните съществителни имена са най-често срещани
във вестниците. Много по-често разговорни са съчетанията глагол+същ. име, като
стилистичната употреба на глагола става ясна именно от контекста, от съчетанието, в
което е употребен:
Буш-младши се издъни на препитване (24 часа, 6.11.1999); Куртев рови за сини
далавери в Свиленград (24 часа, 27.05.2000); Пръкна се ВМРО-2, ще се коалира със СДС (24
часа, 12.02.2001); САЩ и евреите скочиха за Гусински (24 часа, 14.12.2000); Българският
език се смалява, пълно е с полуграмотни политици...(25.05.2000); Езици объркват
разширението на ЕС (24 часа, 6.11.2000); Кабинетът може да се изкуши от парите,
които ще дойдат от приватизацията на втория GSM, БТК...(24 часа, 5.02.2001); СДС си
вкара гол с воаяжа до Берлин (24 часа, 15.01.2001); Крадец помъкна ½ магазин след себе
си...(24 часа, 23.10.1999); Отрязаха безплатните прегледи за остеопороза...(24 часа,
26.06.2000); Удрят пропан-бутана с пътен данък днес; Отглеждаме бизнес в инкубатори
(24 часа, 12.10.2000) и т.н.
Уместността на колокациите е от най-важните проблеми при разглеждане на
валентността. Ако валентността като общо явление е малко встрани от полето на
изследване на Халидей и Хасан, на чиято теория най-вече се гради настоящата работа,
то колокацията е един от проблемите, споменати от двамата автори в “Кохезията в
английския език”2. Разгледаното от нас в предишната подглава лексикално свързване
в лексикално-тематични полета разкрива само една част от проблема за очакването на
лексикалните единици, които могат да се появят в един контекст. В един текст не се
появяват само семантично свързани думи и изрази. Там се очаква да се появят и
стилистично равноправни конструкции (Ервин-Трип, 1971: 38). Колокацията в най-
общ план представлява “взаимната зависимост между думите, което произлиза от
2 “Cohesion in English” e публикувана най-напред през 1976 г. и многократно е преиздавана, като в
тази работа е използвано изданието от 1999 г.
148
честотата на поява на едната в обкръжението на другата, или на двете в случаи на
обкръжения, обичайни и за двете” (Халидей, Хасан, 1999: 320). В предишната глава
споменахме неведнъж характерното за голяма част от съвременната преса необичайно
съчетаване, което прави текста неочакван и така – по-интересен. Тук обръщаме
внимание на факта как става това – имаме необичайна валентност на глаголите. От
това страда не толкова субектно-предикатната структура от граматична гледна точка.
Употребени са правилни в своя синтаксис думи и изрази, но те са на мястото на думи и
изрази, принадлежащи на същата част на речта, но носещи различна семантична и
стилистична стойност.
ІI.5.Функция на логическите връзки в текста
Юнкцията е друг начин “за сигнализиране на релациите между събития и
ситуации” (Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: 77). Тези връзки са логически и
затова понятията, които ги обозначават, често са заети от логиката. Осъществяват се
най-вече в рамките на и между изреченията. Тази кохезивна връзка е на границата
между граматичното и лексикалното: “Наборът от юнктивни елементи може вероятно
да се интерпретира граматично в рамките на системите, но такава интерпретация би
била доста комплексна, а и някои юнктивни изрази включват и лексикална селекция”
(Халидей, Хасан, 1999: 304). Тази интерпретация поставя както въпросът за типа
връзка в рамките на и между изреченията, така и въпросът за валентността, за който
вече споменахме.
Анализ, направен на 100 изречения от вестник “24 часа” и толкова от в.
“Дневник”, показва, че много по-често се срещат хипотактичните, отколкото
паратактичните връзки в рамките на едно изречение. В “24 часа” процентът на
сложните съставни изречения е 42%, докато на сложните съчинени – само 8%.
Сложните смесени изречения, които съдържат както хипотактични, така и
паратактични връзки, обхващат 3% от изреченията. В “Дневник” сложните съставни
изречения са 46%, сложните съчинени – 12%, а сложните смесени – 14% от всички 100
изречения.
149
Таблица 7: Видове изречения в “24 часа” и “Дневник” – сравнителна таблица
Вестник Прости изр. Сложни
съч. изр.
Сложни
съст. изр.
Сложни
смесени изр.
“24 часа” 47% 8% 42% 3%
“Дневник” 28% 12% 46% 14%
Когато сравняваме броя на предикациите в рамките на тези 100 изречения се
вижда, че в “24 часа” се срещат 59 подчинителни (хипотактични) и 17 съчинителни
(паратактични) предикативни съчетания, както и 17 обособени части, които са
непредикативни, но подчинени, и имат съществено значение за разгръщането на
информацията в текста. В “Дневник” подчинителните връзки са 77, съчинителните –
27, а обособените части – 28, с което и се обяснява чувствително по-голямата дължина
и на изреченията, и на целите текстове в този вестник.
Таблица 8: Видове връзки в рамките на изреченията в “24 часа” и “Дневник”
Връзка Хипотаксис Паратаксис Обособени части
“24 часа” 63% 18% 18%
“Дневник” 58% 20% 21%
Употребата на по-дълги и особено на сложни изречения създава условия за
елиптиране. В предишната подглава разгледахме ролята на елиптирането на субектите/
обектите в текстовете. Понякога обаче липсващи са свързващите елемени – съюзите,
предложните фрази и наречията. Използването на елипси може да е оправдано. Но то
може да създаде и хаотичност в текста и да има манипулативен ефект – да убеждава
читателя, че той сам създава така или иначе пресупозиционно съществуващите между
изреченията пространствено-времеви, причинно-следствени и т.н. отношения:
...Правителството може да намери тези пари и компанията да възстанови
дейността си до изборите, каза пилотът на “Боинг 737” Илиан Иванов. Според него
несъстоятелността на компанията е единственият изход от сегашната ситуация. Трудно
“Хемус еър” може да стане национален превозвач, защото двустранните спогодби в
авиацията отпадат и Европейската комисия обяви отворено небе. Държавата ще се
оттегли от решаването на проблема и ще го прехвърли в съда, каза бившият член на
Надзорния съвет за приватизация Владимир Стратиев. Той припомни, че при първата
процедура за продажбата на “Балкан” през 1993-1994 година имотите на “Балкан” в
150
чужбина не са били включени в правния анализ на компанията, а тя не е притежавала акт за
собственост. (Дневник, 23.02.2001).
В случая имаме две откроени свръхфразови единства (СФЕ), които изразяват
две противоположни мнения за бъдещата съдба на авиокомпания “Балкан”. Но освен
че свръхфразовите единства не са отделени в отделни абзаци, което би било
естествено, те дори не са отделени с въвеждането на някакъв противоставителен съюз
или пък с изречение/ фраза, указващи въвежданото различие. В абзаца, който следва,
продължава това “залепване” на твърдения:
Авиокомпания “Балкан” се оценява на 44 млн. долара, заяви доц. Борислав Борисов,
зам.-ректор на УНСС. Той обясни, че търговската марка “Балкан” се оценява на 600 000
долара, но “Зееви груп” не е платила за нея. Депутатът от БСП Петър Димитров поиска
разваляне на сделката и внасяне в Арбитражния съд в Париж на иск срещу “Зееви”.
(Дневник, 23.02.2001)
Постигнатият стилистичен ефект е лавинообразно натрупване на разнородна,
недиференцирана информация, която има смисъл само ако втората част на първия
цитиран пасаж и вторият абзац семантично се обединят в една обща тема, а именно:
“Зееви груп” е недобросъвестен купувач и стопанин”, но подобно съждение не е
експлицирано в текста.
Вече споменахме за “асиметричността” между смисловите и формалните
езикови средства, за това, че съществуват много по-малко форми, които могат да
изразят несравнимо повече съдържания. Явления като елипсата и компресията са
типични примери за съществуването на тази зависимост.
Компресията (“съкратените” речеви форми) е разновидност на елипсата.
“Причастните и деепричастните обрати, изразяващи самостоятелни смислови аспекти,
служат за по-стегнато съобщаване на информация в сравнение с нейното съобщаване в
синонимни изречения без тези обрати” (Мамалыга, 1983: 53). В информацията рязко
преобладават имената, а глаголът изпълнява ограничени формално-граматични
функции на глаголна връзка. Има данни обаче, че пресата след 1989 г. ползва
драстично по-рядко този метод – в съвременния публицистичен стил определено се
предпочитат спрегнатите индикативни или императивни глаголни форми пред
широката употреба на причастия и деепричастия. Според изследователите (Караянева,
1995, Замбова, 1995; Шопов, Вълкова, 1995; Стаменов, 1999/2000 и т.н.) повишената
151
глаголност в публицистичните текстове е една от най-доловимите и важни промени
през последните години. Като следствие на това “силно беше ограничена употребата
на отглаголните съществителни и на причастните конструкции, с които се
злоупотребяваше по-рано” (Ницолова, 1999: 116). Все пак в. “Дневник” в много по-
голяма степен използва обособените части, които ползват причастните форми от в.
“24 часа” например. В 100 изследвани изречения от “24 часа” има 10 случая на
обособени части, докато при “Дневник” цифрата е 28.
Тъй като Халидей и Хасан правят голяма разлика между свързващите
елементи вътре в изреченията и тези, които свързват изреченията в текст, те
отграничават и юнктивите. Халидей (1994: 84) отбелязва, че за разлика от модалните
адитиви, съюзните са текстуални и установяват контекстуална връзка с други
(обикновено предходни) части от текста. Оттук следва, че тези съюзи не свързват само
части в рамките на едно изречение, те осъществяват връзките вътре в свръхфразовото
единство (clause complex) и оттам в целия текст. “Съюзните адитиви образуват тези
връзки чрез “кохезията” – т.е. без да създават структурна връзка между двете части”
(Халидей, 1994: 84). Както вече отбелязахме, в публицистичните текстове се
предпочитат структурните връзки - разширените прости изречения и сложните
съставни с едно или две подчинени изречения, както и се употребяват доста
съгласувани, несъгласувани и обособени определения и подчинени определителни
изречения.
ІІ.6.Юнкция при въвеждането на служебни теми в публицистичния
текст. Конкурентни форми
Според Добрева и Савова (2000: 143) голямо значение за очакванията към
статията има фактът дали информацията е от “първа” или “втора” ръка. Ако
съобщението е резултат на специално журналистическо разследване, то е по-обстойно,
с повече подробности. Огромната част от текстовете обаче са на базата на чужда
информация и тогава възниква въпросът за въвеждането на нейния източник.
Въвеждането на служебни (организационни) теми (Добрева, Савова, 2000: 161) чрез
позоваването на агенцията-източник на информацията е едно от проявленията на
интертекстуалността във вестниците. “Допреди две години в българските (както и в
руските) вестници източникът на информация се посочваше в началото: “Както
152
съобщава ТАСС...; Според съобщение на БТА..., Както заяви Х.У...., От Париж
съобщават...”, докато в английските и американските се дава в края, след съобщението
(Швейцер, 1973: 171, по Васева, 1991: 178).
Ако изключим случаите, в които въобще не се споменава агенцията-източник,
днес по-популярно е въвеждането в препозиция на подчинени допълнителни
изречения с изпуснат съюз че, като главното изречение, което е в края на изречението,
е отделено със запетая (Пашов, 1994: 385). Среща се, разбира се и въвеждането на
служебната тема в началото и на последващо подчинено че – изречение, както и
безглаголното въвеждане на информацията с предлога според + носителя на
информацията.
Ако отново се позовем на изследваните изречения на двата столични
ежедневника – “24 часа” и “Дневник”, можем да обобщим, че препозицията на
подчиненото изречение е особено характерна за “24 часа”, където 18% от изреченията
са такива. Конкурентните употреби на че- изречения са само 2%. В “Дневник”
препозицията на подчиненото изречение е характерна за 11% от изреченията, а 16% от
изреченията са въведени със съюза че. Конкурентна на тези употреби е и
комбинацията от изречения, при която подчиненото изречение е въведено
самостоятелно в препозиция, а главното е въведено на второ място с помощта на
показателно местоимение.
При посочената употреба глаголите в главното изречение обикновено са
глаголи за говорене, изречението е част от т.нар. служебни теми, целият комплекс
най-често въвежда лийд-структурата.
Либия кани чужди фирми, включително и български, на бизнесконференция на 14 и 15
ноември в Триполи, съобщиха вчера от посолството на джамахирията...(24 часа, 2.11.2000)
Остават двама кандидати за Пампорово, реши вчера работната комисия по
сделката (24 часа, 2.11.2000)
Ядките са балсам за нервите. Хрупащото лакомство е склад на микроелементи,
които гасят стреса, твърдят американски учени. (24 часа, 15.01.2001)
Авиокомпания “Балкан” се оценява на 44 млн. долара, заяви доц. Борислав Борисав,
зам.-ректор на УНСС. (Дневник, 23.02.2001)
Спешно ще направим проверка по вноса на горивата в България.
153
Това съобщи министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов пред БНР
вчера. (24 часа, 26.06.2000)
Едрите турски бизнесмени, които биха искали да развиват бизнес в България, са
притеснени от организираните и необезпокоявани от българските власти кюрдски движения.
Това е заявил вчера министърът на вътрешните работи Саадетин Тантан по време на
срещата си в София с председателя на парламентарната комисия по национолна сигурност
Йордан Бакалов.(Дневник, 23.02.2001)
Лекарите отдавна знаят, че орехите, лешниците, бадемите и фъстъците помагат
на паметта .(24 часа, 15.01.2001)
Бившият президент допълни, че е дълбоко потресен от новината и незабавно е
помолил зет си да върне парите.(Дневник, 23.02.2001)
В “24 часа” в постпозиция най-често се среща глаголът съобщавам – 4 пъти,
пиша – 2 пъти, твърдя – 2 пъти, заявявам – 2 пъти, както и знам, смятам,
предвиждам, обявявам, ставам (ясно), обяснявам, съм, уточнявам – по веднъж. Както
се вижда, болшинството глаголи са вербални – съобщавам, твърдя, заявявам,
обявявам,обяснявам, уточнявам (тук трябва да включим и пиша), друга част са
ментални – смятам, предвиждам; съм е използван не с типичните си релационно или
екзистенциално значение, а с вербално:
Далаверата се прави с участие на митничарите, категорични са (=категорично
твърдят) вносители. (24 часа, 26.06.2000)
Значението на релационния глагол ставам също е променено, като глаголът е
придобил когнитивно ментално значение:
Редом до подписа на досегашния шеф Николай Недков ще стои този и на Силвия
Александрова, стана ясно (= разбра се) след общото събрание на акционерите (24 часа,
26.06.2000).
В “Дневник” също така основно се използват вербални глаголи в постпозиция
– съобщавам – 3 пъти, казвам - 2 пъти, заявявам, обяснявам, коментирам.
Установявам е използван синонимно на разбирам, а съм образува съставно именно
сказуемо с вербално значение.
За кабинета на Чирипов има два оригинални ключа, установило разследването
(Дневник, 23.02.2001)
Дейността им не излиза от рамките на културните прояви, е бил отговорът на
Йордан Бакалов (Дневник, 23.02.2001)
154
Материалният глагол гласувам също се появява в постпозиция, но не с
материалното си значение, а с менталното решавам:
Думите “циганин”, “турчин” и “помак” във вестникарско заглавие не са обида,
гласуваха сините депутати (Дневник, 23.02.2001).
Така става ясно, че в този вестник са използвани два глагола с ментално
значение, а всички други са с вербално.
Причината само част от глаголите са в постпозиция се крие в разликата в
значението на типовете глаголи. Халидей (1994: 106) приема, че основните процеси са
три типа: материални, ментални и относителни. На границите между тях възникват
три допълнителни типа процеси със смесени характеристики: поведенчески – между
материалните и менталните; вербални (между менталните и относителните) и
екзистенциални (между относителните и материалните). Тъй като вестникарският
дискурс е дискурс на предаване на факти, естествено е да се използват вербални
глаголи, особено при прякото или косвеното цитиране на източниците на информация,
тъй като вербалните процеси “са процеси на казване” (Халидей, 1994: 140).
Подчиненото изречение може да съдържа и пряка, и косвена реч. Спрегаемият глагол в
главното изречение е в 3л. ед. или мн. ч., което също е естествено предвид функцията
на вестникарския текст на медиатор на информацията.
“Обичайната практика на “Некерман” е под документите да стоят два подписа.
Главният директор обаче си остава Николай Недков”, обясни г-н Рончевич.(24 часа,
26.06.2000) – пряка реч.
Разпореждането е в нарушение на трудовото законодателство, заяви
председателят на регионалната структура на КНСБ Валентин Тасев. (24 часа, 18.10.2000).
Има и случаи на безспорно пряко цитиране, без да се поставят кавички, което
е пунктоационно некоректно, както беше във вече цитирания пример:
Спешно ще направим проверка по вноса на горива в България.
Това съобщи...(24 часа, 26.06.2000) – имплицитно съдържащото се в глаголната
форма местоимение за 1 л. мн. ч. не позволява тълкуването на първото изречение като
косвена реч.
Нормалната структура на подобни изречения е да се въведе главно изречение
с вербален глагол и подчинено такова, в което се въвежда новата информация.
155
Посочената конкурентна употреба с препозиция на подчиненото изречение обаче
променя и темо-ремната структура в рамките на изречението и на СФЕ.
Има причина в този случай да се използват не само вербални, а и ментални
глаголи.
Според Халидей менталните процеси са основен тип, вербалните се явяват
един вид техни производни, макар да притежават и чисто специфични характеристики.
Общото в двата типа процеси е изискването за транзитивност – всички ментални
процеси потенциално включват субект и обект (Халидей, 1994: 118), нещо, което важи
и за вербалните процеси. Освен това менталният глагол в изявително наклонение
използва индиректния дискурс, т.е. че-изречението за предаване на факти (Халидей,
1994: 115) – факт, валиден и за вербалните глаголи. За сравнение граничните на
вербалните релационни глаголи не могат да приемат че-изречение като свой обект.
Както става ясно, и трите конкурентни форми за въвеждане на информация са
възможни само при вербални или ментални глаголи, като употребените ментални са
много приближени по значение на вербалните, тъй като цитираното мнение е изявено,
т.е. вербализирано. Все пак “24 часа” предпочита препозицията на подчиненото
изречение и само в краен случай използва че-изречението – в единия случай в
изречение, което следва такова с препозиция на подчинено допълнително изречение.
Освен това, макар употребеният глагол смятам да има в текста по-скоро вербално
значение, най-естествената му употреба е ментална:
Забрана на Коледа в Охайо и дори в целите САЩ поиска адвокат от Синсинати,
съобщи Би Би Си нюз.
Евреинът Ганулин смята, че празникът няма нищо общо със страната и щата. (24
часа, 11.12.2000).
В другия случай имаме собствено ментално значение на глагола и употребата
на предпоставено подчинено изречение би била силно експресивна.
Лекарите отдавна знаят, че орехите, лешниците, бадемите и фъстъците помагат
на паметта. (24 часа, 15.01.2001)
Конкурентната употреба с показателно местоимение, което обобщава
информацията в предишното, има и свои особености. Тя е характерна и за други
глаголи, но във всички случаи въвежда ситуационната рамка, в която информацията,
съобщена в първото изречение, битува. Така се дава възможност онова, което Добрева
156
и Савова наричат служебна тема, да се включи в темо-ремната верига, и придобивайки
ранг на отделно изречение, да се интегрира в текста пълноценно. Много често
ситуацията е обяснена, защото е важна за разбирането на текста (или за внушаване на
определени идеи чрез него):
Близо хиляда самолета “Боинг”737 ще бъдат изтеглени от употреба и подложени
на основен преглед поради съмнения за техническа неизправност. Това предаде Асошиейтед
прес, като се позова на съобщение на Американската авиационна федерация. (Дневник,
6.06.2001).
Едрите турски бизнесмени, които биха искали да развиват бизнес в България, са
притеснени от организираните и необезпокоявани от българските власти кюрдски движения.
Това е заявил вчера министърът на вътрешните работи Саадетин Тантан по време на
срещата си в София с председателя на парламентарната комисия по национална
сигурност Йордан Бакалов. (Дневник, 23.02.2001).
И в двете цитирани съобщения вторите изречения въвеждат устойчиви за
целите текстове референти – Американската авиационна федерация, министърът на
вътрешните работи Саадетин Тантан, които създават следните номинативни вериги:
Американската авиационна компания ... организацията .... американската
авиофедерация ... щатската организация
министърът на вътрешните работи Саадетин Тантан... той...министърът…
.турският вътрешен министър...министър Тантан...0
ІI.7.Сравнителен анализ на два текста
За да проследим съчетаването на глаголните категории в два типа
вестникарски текстове – тези във в. “24 часа” и “Дневник”, направихме сравнителен
анализ на два текста на една и съща тема и излезли в един и същи ден (23.02.2001г.):
1.Клинтън помилвал финансов мошеник и наркотрафикант
Зетят на бившия американски президент Бил Клинтън е взел $400 000 за лобистка
дейност по освобождаването на бизнесмена Алмон Глен Брасуел, обвинен във финансови
злоупотреби с присъда от 3 години, и за намаляването на присъдата от 16 на 5 години на
наркотрафиканта Карлос Виняли, съобщи Би Би Си. Помилванията са подписани от Бил
Клинтън в последния му ден като държавен глава.
157
В официално опровержение Клинтън заяви, че нито той, нито съпругата му са знаели
за финансовите уговорки на Брата на Хилари Клинтън – Хю Родам. Бившият президент
допълни, че е дълбоко потресен от новината и незабавно е помолил зет си да върне парите.
В последните часове преди да напусне Белия дом, Клинтън подписа 140 пълни и 36
частични амнистии. Този факт предизвика острото недоволство на републиканци и
демократи. Във вторник бившият президент на САЩ Джими Картър заяви, че действията
на Клинтън са накърнили авторитета на Белия дом.
До момента общественото внимание беше насочено към помилването на
мултимилионера Марк Рич, обвинен още през 1983г. в укриване на данъци и незаконни
петролни сделки с Иран. Въпреки течащото разследване по въпроса, Клинтън отрича да е
давал амнистии срещу заплащане (Дневник).
2. Шуреят на Бил в афера за $400 000
Шуреят на бившия US президент Бил Клинтън е получил $400 000, за да съдейства за
оневиняването на забъркан в престъпления бизнесмен и наркотрафикант.
С ходатайството на брата на Хилари – Хю Родам, бизнесменът Глен Бросуел и
трафикантът Карлос Виняли бяха помилвани от Клинтън в последния ден на мандата му.
За опрощаването на Бросуел, който е разследван за данъчни измами и пране на пари,
Хю Родам е получил $200 хил. Другата половина му е преведена за освобождаване на Виняли
след излежаване на 6 г. от 15-годишната присъда.
Бил Клинтън и съпругата му не знаели, че Хю е взел тлъст “хонорар”. Те изразиха
дълбокото си разочарование от случилото се. След като научили, настояли Хю да върне
парите и той веднага го направил.
Междувременно съд в Ермоса бийч, Калифорния, обвини брата на Клинтън Роджър в
шофиране в пияно състояние и нарушение на обществения ред. Роджър налетял да бие гард
на нощен клуб след отказ да го пусне (24 часа).
Ето и моделите в двата текста:
“Дневник”
заглавие – сег./мин.неопр.вр, несв.в., преизк.накл.
лийд (І СФЕ) – мин.неопр.вр., св.в./ мин.св. вр., св.в.
сег.време, св.в., стр.пр. форма
ІІ СФЕ - мин.св.вр., св.в./ мин.неопр. вр., несв.в.
мин.св.време, св.в./сег.време, св.в., стр.пр. форма/
мин.неопр.вр., св.в.+да+сег.вр., св.в.
158
ІІІ СФЕ преди да+ сег.вр., св.в./ мин.св.вр., св.в.
мин.св.вр., св.в.
мин.св.вр., св.в/ мин.неопр.вр, св.в.
ІV СФЕ мин.вр., св.в.,стрпр.форма
сег.вр., несв в.+да+мин.неопр.вр., несв.в.
“24 часа”
заглавие - -
лийд (І СФЕ) мин.неопр. вр., св.в.+за да+сег.вр., несв.в.
ІІ СФЕ мин.вр., несв.в., стр.пр. форма
сег./мин.неопр.вр., несв.в., стр.пр.форма/ мин.неопр.вр., св.в.
сег./мин.неопр. вр., св.в., стр.пр. форма
ІІІ СФЕ мин.св.вр., несв.в., преизк.накл./мин.неопр.вр., св.в.
мин.св.вр., св.в.
мин.св.вр., св.в., преизк.накл./ мин.св.вр., св.в., преизк.накл/ мин.св.вр.,
св.в., преизк.накл
ІV СФЕ мин.св.вр., св.в.
мин.св.вр., св.в., преизк.накл+да+сег.вр., несв.в.
Ако започнем сравнителния си анализ със заглавието, то това на статията във
вестник “Дневник” е просто изречение с класическата структура S – V – O, но в
преизказно наклонение, докато заглавието в “24 часа” е безглаголно, с пропуснат
екзистенциален глагол съм. Въпреки че обикновено именно повишената глаголност се
смята за белег на демократизацията на вестникарския език, едва ли безглаголното
заглавие може да бъде смятано за маркер за един по-сериозен стил. По-възможното
тълкувание е, че тук изпускането на “съм” е по аналогия на преизказното наклонение.
Трябва да се отбележи обаче, че текстът в “Дневник” съдържа преизказно
наклонение само в заглавието си. Важното е, че установеният изявителен модус в
последващия текст придава достоверност на съобщението и преизказността в
заглавието по този начин може да не се приема като вдъхваща недоверие към
съобщението, а по-скоро като въвеждане на чужда информация, каквато тази без
съмнение е (ср. съобщи Би Би Си).
Ако приемем за неутрална употребата на глаголни форми в аорист за
последователни минали действия, а на минало неопределено или минало
159
предварително време за по-отдалечени действия (Велева, 1988: 48), ще забележим, че в
по-голяма степен именно “Дневник” се вписва в тази норма. В същото време много
често аористът е използван, само за да въведе служебните теми (както вече
споменахме), да вербализира ситуацията, а самите описани действия са в перфект.
Така например от 6 употреби на минало свършено време, 4 въвеждат вербални
глаголи. Все пак основната част от тях се вписват в общата темпорална рамка на
последователни минали събития (които самите се оказват вербални):
ІІ СФЕ заяви...допълни...
ІІІ СФЕ подписа...предизвика...заяви
Предварителните събития в действителност се оказват в перфект, като това е
една от най-разпространените употреби на минало неопределено време в подчинени
изречения: “В подчинени изречения, поясняващи глаголи от типа на усещам, мисля,
казвам, минало неопределено време изразява действия, извършени преди действията в
главните изречения” (ГСБE, 1993: 331), като “действията в минало неопределено време
в такива случаи са ориентирани към момента на говоренето (мисленето, чувстването),
изразен от глагола в главното изречение” (Станков, 1969: 80):
Зетят на бившия американски президент е взел $400 000..., съобщи Би Би Си.
В официално опровержение Клинтън заяви, че...са знаели...
Бившият президент допълни, че...е помолил зет си... и т.н.
Освен вече обсъдените глаголни форми, в текста на в. “Дневник” срещаме две
употреби на страдателнопричастни глаголни форми (една за сег./мин.неопр. време и
една за минало време), които в текста се държат като активните форми на минало
неопределено и на минало предварително време. В първия случай (Помилванията са
подписани от Бил Клинтън в последния му ден като държавен глава) се набляга на
резултата от действието, като при все това имаме темпорален указател предложна
фраза – (в последния му ден като държавен глава).
Във втория случай (До момента общественото внимание беше насочено към
помилването на мултимилионера Марк Рич, обвинен още през 1983г. в укриване на
данъци и незаконни петролни сделки с Иран) страдателнопричастната минала форма
(която е обща за минало несвършено, минало свършено и минало неопределено време)
визира ново СФЕ и е най-близо до значението на съответното активно минало
160
предварително време, въвеждайки събития, предшестващи вече описаните. Това
значение се актуализира и от предложната фраза до момента, която изисква наличие
на промяна. В текста има и две употреби на сегашно време за валидни в момента на
написването на статията състояния: Бившият президент...е дълбоко потресен... и
...Клинтън отрича да е давал амнистии...
В статията има не един адвербиал или препозиционална фраза, които да играят
ролята на темпорални идентификатори: от 3 години, от 16 на 5 години, в последния му
ден като държавен глава, незабавно, в последните часове преди да напусне Белия дом,
във вторник, до момента, още през 1983г. Част от тях (в последните часове преди да
напусне Белия дом и до момента) маркират началото на СФЕ.
Можем да обобщим, че статията във в. “Дневник” се вписва в описваните
темпорални характеристики на публицистичния текст (Велева, 1988: 48). Отсъстват
модалните употреби на глаголните времена, като текстът може да бъде наречен по-
скоро информативен, отколкото интересен и необичаен.
За разлика от предходния текст този от “24 часа” не посочва източника на
информация и многократното използване на преизказно наклонение (5 от 15
предикации), съчетано с употребата на отново съдържащия елово причастие перфект
(3 форми) и на страдателнопричастни форми (отново 3) придава стилистична
оцветеност на съобщението, приравнява го с клюката.
Употребата на перфект в публицистичен текст сама по себе си не е
стилистично оцветена, както вече споменахме. В същото време за разлика от формите
на аориста, “формите на минало неопределено време не съобщават дали до извода за
наличието на действията сме стигнали по лично свое наблюдение, или не, т.е. чрез тези
форми могат да се изказват и действия, на които сме били свидетели, и действия, на
които не сме били свидетели” (Станков, 1969: 87). Освен това тези форми са
предпочетени и “в случаите, когато говорещият иска да изрази минали действия с
известна предположителност и несигурност” (Станков, 1969: 76). За разлика от
предишния текст, тук формите на аорист са много ограничени и не маркират
сюжетната линия, а имат стилистична функция. Вместо тях основно се използват
перфектът, страдателната обща форма за перфект и презенс и преизказното
161
наклонение. Именно затова току-що описаните значения на минало неопределено
време се активизират и стават актуални.
Според изискванията на българската граматика подчинените изречения,
въведени с помощта на съюза да, са в сегашно време (Андрейчин, Попов, Стоянов,
1977: 228). Изследванията показаха, че и в двата вестника често се използва тази
връзка и тя свързва глаголи в различни времена със глаголи в сегашно време, свършен
и несвършен вид, деятелна или се-страдателна форма. В конкретната статия по този
начин е свързано подчинено обстоятелствено изречение за причина:
Шуреят на бившия US президент Бил Клинтън е получил $400 000, за да съдейства
за оневиняването на забъркан в престъпления бизнесмен и нарконтрафикант.
И така, в този текст има въведени няколко плана – информацията започва в
перфект, продължава с общата страдателнопричастна минала форма,
страдателнопричастната форма за перфект и презенс, перфект и отново
страдателнопричастната форма за сегашно и минало неопределено време. Дотук макар
перфектът да активира и някои от стилистичните си значения, информацията не губи
своята форма на съобщение. В него се споменават не събития, а факти, защото това е
функцията на миналото неопределено време.
Втората част на съобщението обаче променя своя модус. Третото СФЕ
въвежда преизказното наклонение, което поставя под въпрос истинността на
предадената информация. Но в следващото изречение се въвежда аорист, а след това
имаме сложно изречение, цялото издържано отново в преизказно наклонение.
Играта между двете наклонения, преизказно и изявително, никак не е
случайна. В индикатив е цялата сигурна информация – това, че Бил и Хилари Клинтън
са изразили разочарованието си, това, че Хю е взел парите, в следващото СФЕ това, че
братът на Клинтън е обвинен от съда. Това според авторите на статията са сигурните
факти. Преизказни са тези, в които авторите се съмняват – че сем. Клинтън не е знаело
за “аферата”; това, че са накарали Хю Родам да върне парите; това, че той го е
направил.
И така, можем да обобщим, че текстът оформя няколко плана – фактологичен,
в който авторите не се съмняват, но който предават като нелична информация – той е
въведен с помощта на перфект; абсолютен, който въвежда сигурна информация –
162
въведен с аорист, и несигурен – въведен с помощта на преизказното наклонение. Ето
как съчетаването на глаголните времена може да придаде на информацията
съмнително звучене и да я снижи стилистично, приравнявайки я до разговорните
жанрове като клюката и мълвата.
Други темпорални обозначители в статията почти няма, което я прави времево
неопределена и оттам – недостатъчно достоверна. Все пак, наличието на адвербиали и
препозиционални фрази, макар и по-малко от тези в “Дневник”, позволява някаква
последователност на събитията: в последния ден от мандата му, след излежаване на 6
г. от 15-годишна присъда, веднага, междувременно, като последното наречие въвежда
последната СФЕ.
Разбира се, двата текста се различават далеч не само във вербалната си
структура, те са различни както в лексикалния си арсенал, така и в микротемите си, но
въпреки че граматиката е по-консервативна и по-трудно разкрива различията между
различните начини на писане, ние видяхме два различни в своята морфология текста.
163
ІII. Под– и надизреченските единици като конституенти
на текста
ІІІ.1. Надизреченски конституенти на текста (свръхфразови
единства)
Като важни характеристики на СФЕ се приемат: наличието на синтактична
връзка между изграждащите го елементи, единството в модалния план на
обединените изречения, закономерностите в употребата на видо-времевите форми
и т.н. Ако това са синтактичните характеристики на СФЕ, то смислово може да
бъде разпознато по единството на мисълта. Въпросът за езиковите единици и
тяхното съчетаване в рамките на текста е неотделим от проблема за кохезията.
ІII.2. Подизреченски конституенти на текста
Генеративната граматика все още разглежда отделното изречение като
изходна база за анализ. Според Дреслер (1978: 119) един от основните аргументи
на трансформационалистите е възможността за снемане на синтактичната
нееднозначност на многозначните изречения. Но всъщност от позицията на
надизреченските структури и текста тези многозначности отпадат от само себе си.
Ето защо първоначалният тласък, който довежда до обособяването на
лингвистиката на текста като отделна наука, е даден поради онези синтактични
особености, които могат да получат адекватен анализ само на надизреченско ниво.
Необходимо е обаче да подчертаем, че колкото по-нагоре в йерархията достигнем,
толкова синтактичните връзки са по-слаби и толкова по-незадължително е
съществуването на това равнище. Затова в синтактичната структура на
изречението са възможни елипси, които нямат паралели в морфологията. На нивото
на синтактичната структура на текста елипсите се усещат още по-малко. Всъщност
изречението е онази стабилна единица, която е минимално необходима, за да
съществува текст (Добрева, Савова, 1994: 89). Според някои свръхфразовото
единство (СФЕ) и изреченията се различават предимно по степента на своята
разчлененост (Уханов, 1966: 24).
ІІІ.2.1. Свръхфразово единство (СФЕ) и изречение
164
Когато текстът вече е готов, завършен продукт “в йерархията на
лингвистичните единици се отнася към изречението така, както изречението към
думата и синтагмата” (Матеева, 1986: 29). Като комуникативна единица той е
несравним с изречението, което има своята значимост само ако границите му с
текста съвпадат, но тогава то престава да функционира като изречение, то вече
представлява цялостен текст.
Тази теза изразява още Дреслер, според когото тези изречения, които
представляват завършен текст, са изключение по-скоро като честота, отколкото
като структура. “Омонимичното с текста отделно изречение се явява текстово
немаркирано (отсъства конектор), и следователно няма структурен признак,
вследствие на което може да бъде възприето като текст” (Дреслер, 1978: 121). Това
особено се отнася за сложното изречение, което за разлика от простото изречение
съдържа повече от едно съждение (мисъл).
Едни смятат, че СФЕ и сложните изречения не са просто паралелни
синтактични конструкции, но и структурно си взаимодействат (Уханов, 1966: 24).
Други предпочитат да разглеждат двете конструкции като напълно различни
(Халидей, Хасан, 1999: 8-9), според които изречението е граматична единица,
докато връзките между изреченията вече са от съвсем различен ранг. Те са
кохезивни, не структурни, а семантични отношения и разкриват “как изреченията,
които са структурно независими едно от друго, могат да бъдат свързани заедно
чрез специфичните черти на тяхната интерпретация” (Халидей, Хасан, 1999: 10). В
същото време авторите не могат да избегнат факта, че “кохезивните отношения
сами по себе си са същите независимо дали техните елементи са в рамките на
същото изречение или не” (пак там, 1999: 9). Затова според нас е прекалено да се
разграничават рязко сложните изречения и СФЕ. Те често имат конкурентна
употреба в текстовете и причините за избор между комплекс от изречения и едно
сложно изречение са стилистични. Вече посочихме примери на подобна
конкурентна употреба:
1) Спешно ще направим проверка по вноса на горивата в България.
Това съобщи министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов пред БНР
вчера. (24 часа, 26.06.2000)
165
2) Забрана на Коледа в Охайо и дори в целите САЩ поиска адвокат от Синсинати,
съобщи Би Би Си нюз. (24 часа, 11.12.2000).
Както е видно, двете СФЕ имат общ рамкиращ вербален глагол, съдържат
сходно количество информация, представят близки по размери текстови отрязъци.
И все пак, в първия случай се срещаме с две различни изречения, а във втория – с
изречение, което е едновременно и СФЕ, и абзац.
И така, СФЕ е образувано от смислово и формално свързани изречения и
има свои характеристики, предмет на изследване от текстолингвистиката. Онова,
което го отличава от изречението е, че то, разполагайки със серия неограничени по
дължина изречения, може да изрази в по-голяма степен мисли в достъпни за
лесното възприемане структури. Това всъщност е предимството на структурата от
няколко прости изречения пред прекалено дългите сложни изречения, които
утежняват стила и затрудняват комуникацията.
ІІІ.3. Указатели за границите на СФЕ в публицистичния текст
Всички гореописани средства осигуряват свързаността на текста, но за да
отграничим понятието СФЕ, е необходимо да се посочи и как да отграничим едно
СФЕ от друго. Въпреки че има начини, като прекъсването на лексикалната и
граматичната кохезия, това прекъсване невинаги е лесно за проследяване. Най-
лесна за проследяване е семантичната свързаност, но има и чисто лингвистични
начини за обозначаване на начало и край на СФЕ. Наблюденията на Добрева и
Савова (2000: 162) са, че микротекстът не надвишава 5-7 прости изречения, но този
количествен признак не е адекватен за измерването на семантичните отношения.
Границите на СФЕ са далеч по-трудни за проследяване от границите на
архитектоничните единици, изграждащи текста, както и на самия текст. Въпреки
това или може би именно заради това за един изследовател е предизвикателство да
потърси маркерите, които отграничават СФЕ в рамките на текста.
1. Указващи началото на СФЕ могат да са обстоятелствата за място и за
време, когато стоят в началото на изречението (Реферовска, 1983: 70-72).
Това е често срещан случай в публицистичните текстове, много повече за
текстовете във в. “Дневник” (за стоте изречения има 9 такива случая), отколкото за
166
тези в “24 часа” (4 за 100 изречения). На такива връзки се натъкваме в текстовете,
които стават обект на по-подробен анализ в края на тази глава, а сега ще посочим
само откъси от други СФЕ, въвели подобен конектор.
...На празник в събота тържествено бе открит паметникът на трънския
майстор...(24 часа, 18.10.2000)
...Междувременно съд в Ермоса бийч, Калифорния, обвини...(24 часа, 23.02.2001)
...През почивните дни, когато се предполага, че е извършена кражбата в
Съдебната палата...(Дневник, 23.02.2001)
...В началото на тази година Висшият съдебен съвет...(Дневник, 23.02.2001)
...Вчера самолет на “Боинг” 747...(Дневник, 6.06.2001) и т.н.
2. Появата на нов персонаж и представянето му на читателя също може да
е белег за ново СФЕ, особено когато тази поява е внезапна:
...Екип от съдови хирурзи ще извърши до дни операцията...(24 часа, 11.12.2000)
...Шефът на болницата д-р Малин Панайотов нарежда на медицинския
съвет...(24 часа, 18.10.2000)
Визитата съвпадна с първи инцидент, при който турски граничари простреляха
българин на браздата. Двадесет и две годишният Владимир Георгиев Атанасов е бил
тежко ранен..(Дневник, 23.02.2001).
В публицистичните информационни текстове този начин може да е
съчетан с обстоятелство за време и място, както е във вече многократно цитирания
текст “Шуреят на Бил в афера за $400 000”, където в последното СФЕ се въвежда
нов субект, но в началословие има наречие за време:
...Междувременно съд в Ермоса бийч, Калифорния, обвини брата на Клинтън
Роджър в шофиране...(24 часа, 23.02.2001)
3. Другият основен белег за смяна на СФЕ е смяната на микротемата.
Това е често срещано в последния или предпоследния микротекст, когато една
подтема се изчерпа и се въвежда друга, с която тя има нещо общо.
Либия кани чужди фирми на бизнесфорум
Либия кани чужди фирми, включително и български, на бизнесконференция на 14 и 15
ноември в Триполи, съобщиха вчера от посолството на джамахирията.
Международният форум е посветен на развитието и възможностите за инвестиции във
Великата Джамахирия.
167
Участниците ще бъдат запознати с либийската икономика и местните закони,
регламентиращи чуждите инвестиции. Пред гостите Либия ще представи и своя петгодишен
план за развитие...(24 часа, 2.11.2000).
В определени случаи имаме и въведено обстоятелствено пояснение, и нова
подтема:
(7). Вероника чака 5 бебета
Русокосата любимка на публиката Вероника чака няколко бебета накуп. Докторите
зарадвали звездата с поздравления в края на миналата седмица. Единствената утеха на
певицата е, че ще ражда не тя, а любимата й кучка Сара. Бултериерът бил в напреднала
бременност и периодично преглеждан от ветеринар.
Междувременно се разбра, че пристрастената към впитите кожени дрехи Вероника
облича полите, панталоните и роклите си на голо.(168 часа, 11-17.05.2001).
Можем да обобщим, че семантичният критерий за смяна на СФЕ е смяната
на темата, както и смяната на действащите лица или на предмета на речта. При все
това, не бива да се забравя, че “субективизмът в преценката никога не може да
изключи напълно...това, което даден индивид схваща като една неразчленима
микротема, друг може да оцени като недвусмислен случай на тематична
разклоненост” (Добрева, Савова, 2000: 136). Така например следните два абзаца
могат да се тълкуват като принадлежащи на едно СФЕ с обща микротема –
“Специалисти смятат, че Чехия не е готова за НАТО”, а може и всеки отделен
пример да се тълкува като отделно СФЕ, тъй като въвеждат нови персонажи:
...Пражкият в. “Млада фронта днес” публикува в сряда документ, представен
като таен доклад на Министерството на отбраната, в който се казва, че Чехия е
изпълнила едва 26 от 132 условия, които е обещала пред Брюксел в плана си за армейска
реформа. (а) В навечерието на визитата чешки официален представител заяви, че
загубите от оръжейни скандали са толкова големи, че скоро армията може да бъде
парализирана. (б) Група чешки десантчици, изпратени в елитна част натовски
командоси в Германия се оказаха екипирани с модел парашути, излезли от употреба
преди години.
168
(в)В началото на месеца зам.-министърът по икономическите въпроси на
военното министерство Ярослав Твърдик заяви, че армията е в трагично финансово
състояние (Дневник, 23.02.2001).
Формален признак за смяна на СФЕ може да бъде неопределителният член
при съществителните имена. Във френски език например лексикални указатели за
начало на СФЕ са глаголите commencer (започвам), se mettre à (сядам на, поставям
на) , se prendre à (започвам, вземам се, прониквам се), както и формули от типа Il
était une fois, il est des cas, il existe, c‟était, il y eut, ce fut и т.н. (Реферовска, 1983: 69-
76). Както вече посочихме, по подобен начин и Харвег не само различава начални
(ТА) и неначални фрази (ТF), но и изработва правила за анализ на лексикалните
единици като компоненти на ТА и ТF, напр.”идва” – дума на ТА – “отива си” –
дума на ТF, “отново” – дума на ТF и т.н. (Харвег, 1968, по Добрева, Савова, 1994).
Този подход е доста формален и невинаги важи за вестникарския текст, който
започва с най-важната информация, като по този начин загърбва хронологията.
Така една новина може да представи както идването, така и заминаването на
определена личност като отправна точка, а може да започне и с възлов момент от
пребиваването на съответното място.
Латвийската столица Рига стана домакин на работна среща между
ръководителите на Генералните щабове на страните кандидатки за НАТО. Тридневните
разговори, които ще продължат до днес, се водиха под председателството на
латвийския премиер Андрис Берзинс...(Дневник, 6.06.2001) – макар ставам да е глагол
от типа ТА, от статията става ясно, че става въпрос за събитие, което е в своя
развой, ако не в своя край и началото и на СФЕ, и на текста цели да се опише с
една дума събитието, а не да се развие действието. Отдалечеността във времето,
описанието на факта насочват много повече към резултата, отколкото към
действието. Ето защо този подход не е особено адекватен за подобен
информативен, неповествователен текст. Ще посочим още един подобен случай:
Едрите турски бизнесмени, които биха искали да развиват бизнес в България, са
притеснени от организираните и необезпокоявани от българските власти кюрдски
движения. Това е заявил вчера министърът на вътрешните работи Саадетин Тантан по
време на срещата си в София с председателя на парламентарната комисия по
национална сигурност Йордан Бакалов...(Дневник, 23.02.2001).
169
По същата причина много често се въвежда обратната връзка между причина
и следствие – най-напред се посочва следствието, защото именно то е със статута на
новина, а след това се посочват причините за това следствие. Например:
300 търговци от столичния квартал “Люлин” се готвят за бунт пред местната
община от днес. Недоволството на наемателите на павилиони е заради заповед на кмета,
която разпорежда провеждането на нов търг за обектите...(24 часа, 26.06.2000)
Ядките са балсам за нервите. Хрупащото лакомство е склад на микроелементи,
които гасят стреса, твърдят американски учени...(24 часа, 15.01.2001)
Близо хиляда самолета “Боинг” 737 ще бъдат изтеглени от употреба и подложени
на основен преглед поради съмнения за техническа неизправност...Решението е взето, след
като експерти на организацията са открили повреди в опашните механизми на самолетите,
които можели да доведат до увеличаване на въздушните вибрации в машината и съответно
до разрушаване на корпуса...(Дневник, 6.06.2001)
Петмесечното тигърче Карма ще бъде първото животно, на което ще направят
сърдечен байпас, съобщи в. “Телеграф”. Зверчето има изтънена сърдечна клапа... (24 часа,
11.12.2000)
В комуникативен план този член на изречението, който е начален за СФЕ,
изпълнявайки свързваща функция, влиза в състава на темата преди всичко в
качеството си на ситуативен елемент (Реферовска, 1983: 200). Това, разбира се, се
отнася за класическия случай на обективния словоред. По правило първото
изречение на СФЕ е автосемантично, докато следващите се явяват синсемантични,
като връзките между тях могат да са верижни или паралелни. Ако изречението е
първо в текста (т.е. то е част от лийда), то е зависимо от заглавието, развива темата,
заложена в него. Въпреки това, дори в лийда, първото изречение е по-независимо
от следващите. По-честа е верижната връзка, при която споменат в първото
изречение постъпателно се развива и видоизменя в групата от изречения. При нея
между компонентите на свръхфразовото единство се образува чрез повторението
на който и да е произволен член на изречението, или на една произволна дума в
следващото изречение.
Верижната структура осъществява съчетанието на различните нива на
езика – на лексикалните, морфологичните и синтактичните повторения. Връзката
се осъществява чрез членуване, анафори, повторение на еднокоренни думи,
170
словосъчетания и т.н. – т.е. всички описани досега кохезивни средства. При
верижната връзка “едно съждение последователно се нанизва до друго, допълва го
и го развива, като дава начало на трето съждение” (Брандес, 1971: 104, по Велева,
1988: 48).
Ядките са балсам за нервите. Хрупащото лакомство е склад на микроелементи,
които гасят стреса, твърдят американски учени. В орехите, лешниците, бадемите,
фъстъците има много от микроелементите цинк, бор, кобалт и йод. Те доставят на
нервните клетки ензими, които неутрализират стрес-хормоните, пише д-р Стивън Долтън в
сп. “Менс хелт”.(24 часа, 15.01.2001)
Цитираният абзац, който затваря и едно СФЕ, е по-скоро верижно
свързан. Това не изключва в текстовете да присъстват други начини на свързване -
по-нататък текстът се развива на принципа на обща хипертема, при която
паралелно се посочват характеристиките на различните видове съставки в ядките.
Другият тип връзка – паралелната, се базира на свързване на компонентите на СФЕ
чрез паралелно повторение на синтактични структури. Паралелно отнесените
компоненти се намират в отношения на съпоставяне, противопоставяне, сравнение
и т.н. Често този тип връзка е обобщителна – свързващия елемент кондензира
съдържанието на предварително споменати, сходни лексикално и граматически
структури (Добрева, Савова, 2000: 213). Този паралелизъм може да се проследи
чисто лексикално, но в случая например се въвежда и с противопоставителен съюз
като пъk (този съюз особено често присъства в статиите на “24 часа”, като така
лесно се въвеждат противопоставени становища, теми и сюжети):
Минералните съединения фосфор и калций...ги (нервните клетки) предпазват да
не не се разрушат при свръхнапрежение и умствена умора...
Мазнините и белтъците в хрупкавите вкуснотии поддържат нервните клетки в
добра форма...
Витамините от групата В пък поддържат нормалната активна работа...
Указателите за край на СФЕ са както чисто семантични, така и граматични.
Всички СФЕ малко или повече изразяват едно завършено изказване, така че е
естествено границите между две СФЕ да са по-слаби, отколкото в едно СФЕ. Както
посочват Халидей и Хасан (1999: 297), “текстуалността не е проблем на всичко или
171
нищо, на гъста мрежа от кохезивни връзки или пълна липса”. За авторите дори
параграфът указва тази променливост в кохезията, като те правят уговорката, че зависи
от това дали пишещите създават абзацна структура, която следва кохезията.
Логическите връзки имат пряко отношение към предаването на информация,
т.е. към информативността на текста. “Така например една пропозиция може да
функционира като спецификация, като генерализация, илюстрация или контраст по
отношение на предишната пропозиция” (ван Дайк, 1997а: 9). Авторът споменава, че за
новините е характерна специфициращата връзка – в заглавието или в лийда се въвежда
по-общо знание, а детайлите следват после (ван Дайк, 1997а: 9).
В последния цитиран пасаж освен посочената връзка по-нататък в текста има
и генерализация. Генерализацията в информационния вестникарски текст може да
съставя и последното СФЕ:
...Успехът ще даде шанс и на други животни с такива проблеми да живеят,
смятат лекарите. (24 часа, 11.12.2000)
Генерализацията може да бъде и обобщено назоваване на причините на вече
посочената в първото изречение следствие:
(8). Срещу гражданите, които не си плащат сметките за вода във Варна, ще
бъдат заведени съдебни искове по бързата процедура, съобщи вчера директорът на ВиК в
града Валентин Вълканов. Дълговете за вода в морския град щели да се събират чрез съдия-
изпълнител. За тази цел вече са водени разговори с магистрати от районния съд. “Ще водим
преговори за разсрочено плащане с фирмите, които ни дължат значителни суми”, обяви още
Валентин Вълканов. Ако не се постигне споразумение, водата на длъжниците ще се спира;
7,6 млн. лв. с ДДС са неразплатените суми към ВиК – Варна. От тях 4 млн. се падат на
битовите абонати, а останалите тежат на промишлените предприятия, уточни
заместник-директорът на дружеството Пламен Стоянов.
Ако предприятието не започне да събира вземанията, няма да има възможност
да подава вода на населението, защото разходите ще надвишават приходите, твърдят
от дружеството. Само издръжката на месец на ВиК излиза 2,1 млн. лв. (Дневник,
19.06.2002)
Още Фигуровски (1948: 22) споменава за възможността първото или
последното изречение да обобщава съдържанието на няколко изречения.
Генерализацията, естествено, е по-характерна за началното (лийдово) изречение.
172
Споменатата възможност за обобщаване в края се случва в информационните, но е
много по-характерна за коментарните жанрове. Въпреки това доста текстове
въвеждат общ извод в края на статията. Така например материалът “Ядки гасят
стреса” (24 часа, 15.01.2001) завършва с две изречения, които обобщават както
старата, така и новата информация в текста:
Лекарите отдавна знаят, че орехите, бадемите, фъстъците помагат на
паметта. Едва сега обаче се доказа научно чрез кои вещества и как точно въздействат
те върху дейността на мозъка.
Това последно СФЕ всъщност подсказва защо текстът сякаш
композиционно е разделен на две части – първата част, уводна, въвежда верижно
една сравнително позната информация. Следващите абзаци на базата на
паралелната връзка, обединени от обща хипертема, въвеждат по-специфична и
всъщност нова информация. Последното СФЕ обобщава казаното.
Цитираната статия на “Дневник” (8) от 19.06.2002 г. съдържа и голям брой
други логически отношения между изреченията. Така например първите 3 изречения
оформят самостоятелен микротекст и двете последващи изречения са свързани с
инициалното като се посочват допълнителни подробности как точно ще се извърши
мярката, изложена в началото на текста. Следващото изречение се свързва с първото
СФЕ чрез предаване на алтернатива – за фирмите ще има преговори, няма да се
изключва поголовно. Но в рамките на тази алтернатива се включва и условност,
защото непостигането на споразумение неизбежно ще доведе до вече споменатият в
самото начало резултат – спиране на водата. Затова се появява съответното условно
изречение. В рамките на същото изречение, катафорично със следващото се посочва
причината за подобен краен изход. Това е всъщност първата посочена причина в
текста, специфицирана в детайли в следващото изречение (От тях 4 млн. се падат на
битовите абонати, а останалите тежат на промишлените предприятия...). И
последният абзац въвежда обобщената причина за всичко, казано дотук. Избрано е
отново условно изречение, защото то придава катастрофичност на изказването,
заплаха за евентуалното излизане от ситуацията без да се вземат вече посочените
мерки. За по-голяма тежест следващото изречение е илюстрация на този споменат
факт и допълнително подкрепя изразената теза.
173
Много често във вестникарските статии се изпускат логическите думи и
фрази, което създава разпокъсаност и кинематографичност на изказа:
Мнозинството прие текст срещу трафикантите на хора и гласува определение
за “престъпна организация”. Михаил Миков от БСП зададе въпроса защо организираната
престъпна група трябва да се състои от трима, а не от двама души. ПДГЛ се въздържа
от гласуването с мотива, че новите норми няма да помогнат в борбата с
престъпността, а само ще създадат объркване сред магистратите, които трябва да ги
прилагат. Преди второто четене Миков ще внесе проект за компютърни престъпления, а
Христо Иванов – за химическа кастрация на педофилите.
Въпреки че този микротекст съдържа само сложни изречения,
междуизреченските връзки са много малко, така че в голяма степен се разчита на
интуицията на реципиента. Така между първото и второто изречение е елиптирана
пропозицията, че според новия проектозакон престъпната организация се състои от
трима души. След това изведнъж се представя съвсем различна информация, която
може евентуално да се свърже с предишното изречение на база част-цяло (Михаил
Миков от БСП – ПДГЛ). Само по този начин можем да свържем с темата и
следващото изречение. Каквито и връзки да съществуват в този абзац/ СФЕ обаче,
той си остава ненужно объркан. Това може да бъде оправдано само със скрита
манипулативност, като лавината от информация прикрива смисъла.
При вестникарските текстове, поради особения вид интертекстуалност,
която съществува (вмъкване в текста на източника на информацията и
местоположението му, името на автора и т.н.) често има вплетени в едно изречение
същински и служебни микротеми, което пък пряко се отнася към строежа на
микротекстовете. Служебните теми са факултативни и изграждат организационния
компонент на текста. Те са с ниска степен на тематичност. При все това са много
често явление, особено в новинарските текстове (Добрева, Савова, 2000: 130-132).
ІІІ.4.Темо-ремна организация на вестникарския текст
Темо-ремните отношения са едни от първите, разгледани от славянската
текстолингвистика (Матезиус, 1967). В англоезичната лингвистика този проблем е
страничен и придобива други измерения.
174
Затова Халидей (1994: 37-38), изследвайки изречението, въвежда два
отделни модела, които да обхванат онова, което лингвистиката традиционно
нарича функционална перспектива на изречението. За Халидей тема и рема са
позиционно статични понятия – темата стои винаги на първо място в изречението,
а ремата я последва. “При говорене или писане на английски език ние
сигнализираме, че компонентът е с тематичен статус чрез поставянето му на първо
място. Не са необходими други сигнали...Темата е елементът, който служи за
отправна точка на съобщението, тя е, от която простото изречение е засегнато.
Остатъкът от съобщението, частта, в която темата е развита, се нарича в
терминологията на Пражката школа рема... Като общо правило, темата може да се
идентифицира като този елемент, който е на първо място в
изречението...Дефиницията е функционална, както е с всички елементи в тази
интерпретация на граматичната структура. Темата е елемент в частична структурна
конфигурация, която, взета като цяло, организира простото изречение като
съобщение, това е конфигурацията тема + рема. Съобщението се състои от тема,
обединена с рема”. Тази позиция затваря понятията само в границите на
изреченската структура и неслучайно Халидей и Хасан (1999: 27) извеждат
информационната единица извън рамките на кохезията, макар да я включват в
обсега на текстуалния компонент на езика. Този подход може би е продуктивен за
английския език, но за българския, който често елиптира подлога и макар да не е
падежен език, подобно на другите славянски езици, е със свободен словоред, едва
ли е подходящ.
Засилената употреба на субективния словоред е една от характеристиките
на днешния вестникарски стил. Така се постига ефектът на изненадата, както и
т.нар. информативност от трета степен. Този похват вече не е толкова актуален,
както преди години, но все още продължава да се използва. Това показват и
наблюдения на Чаушева (1995) върху българските печатни текстове - в заглавията
на вестниците се срещат и изречения със субективен, и с обективен словоред.
Възприемайки мнението на Кларк и Хавиланд, които казват, че “разбирането на
изречения с обратен словоред се осъществява по-бавно в сравнение с изречения с
прав словоред, тъй като читателят възприема първо новата информация, задържа я
175
в паметта си, докато намери антецедента на дадената информация в текста, и чак
тогава ги свързва”, авторката прави извода, че когато не са членувани, формите на
обратния словоред, макар да повишават интересността, затрудняват сериозно
възприемането на съобщението (Чаушева, 1995: 260).
Както споменахме, ако за началото на прехода субективният словоред
беше норма, днес е просто един от начините за създаване на вестникарско
съобщение. Създаването на двусмислици все повече се избягва и затова тази
употреба вече не е толкова дразнеща:
Чупливи са костите на всеки 10-и българин, съобщи вчера д-р Мирослав Попов
(24 часа, 2.11.2000); Сериал за новите пенсии пуска БНТ (Труд, 31.05.2000); Учителка е
най-креслива в света, съобщи Би Би Си (24 часа, 24.10.2000); Електронен самолетен
билет въвежда в България британската авиокомпания “Бритиш еъруейз”, съобщи вчера
шефът на представителството у нас Владимир Таков...; Туркменистански газ ще
договаря енергошефът Иван Шиляшки при посещението си в Украйна, което започна
вчера...(24 часа, 24.10.2000); 9 часа с влак пътуваха състезателките от националния
отбор по тенис на маса на Югославия, които снощи трябваше да срещнат нашия състав
в столичната зала “София”(24 часа, 15.11.2000); Парти с козунаци вдигна “Мис България
1999”; Повече секс искат жените...; 270 000 долара спечели Ашли Ревър... (Труд, 13. 04
.2004); Имение за 20 млн. долара си стяга Джулия Робъртс (Труд, 16. 04. 2004); Българско
кино гледат в Ню Йорк (Труд, 17. 04. 2004); Пети заместник на Паси отпусна
правителството (Труд, 23. 04. 2004).
Свързано със словореда е и едно друго явление, споменато от Ницолова
(1999: 119). Забелязва се активизиране на изреченски модели, в които подлогът
изпълнява не семантичната роля агенс или пациенс, а ефектор, причина,
инструмент. То е необичайно поради причината, посочена вече по-горе – езикът е
антропоцентричен и обикновено подлогът е човек. Ето такива примери:
Експлозия погуби миньори в Китай (Труд, 29.11.2000); Наше оръжие клати
Робин Кук (24 часа, 13.05.1998); Памперс спаси бебе (Труд, 30.07.2000); Езици объркват
разширението на ЕС (24 часа, 6.11.2000); Грип тръшна Георги Младенов; Контузия
проваля сделка за славист; Туберкулоза мори ромски квартал (24 часа, 15.11.2000); Грип
тръшна Киселичков (24 часа, 15.01.2001); Ядки гасят стреса (24 часа, 15.01.2001); и т.н.
Субективният словоред е най-проблематичен в заглавията на статиите,
които представляват изолирано изказване и имат за цел привличане на
176
читателското внимание. В същото време мнозинството заглавия следват
неутралния обективен словоред.
Както в разговорната реч, така и в езика на вестниците днес особено място
заема ситуацията, това, “което е известно на събеседниците и което може да се
използва в речта като нещо известно” (Матезиус, 1967: 242). Така например
заглавието “Нонка Матова изтегли проекта за оръжията” предполага, че
читателите знаят коя е Нонка Матова, тя има такъв проект и вече го е внесла –
това е ситуационната рамка.
Темо-ремната структура може да зависи от отношението на продуциращия
текста към събитието, което се възпроизвежда. Така например някои изследвания
потвърждават, че “агентите или субектите като цяло...имат специален синтактичен
статус или защото говорещият приема тяхната “гледна точка”,...или защото те са
считани за обществено “отговорни” за събитието” (Куминг, Оно, 1997: 125). Това
може да даде обяснение защо обективният словоред понякога се избягва във
вестникарските заглавия – журналистите по принцип рядко възприемат гледната
точка на политиците, и защо много често имената на обществените лидери са на
първо място в случай на скандал – тогава върху тях се стоварва отговорността за
събитието. Този факт важи повече за вестници като “24 часа” и “Труд”, отколкото
за “Дневник”. В “Дневник” много по-често статиите са субектно-ориентирани, не
само към отрицателната информация:
Надежда Михайлова ще остане външен министър при победа на СДС (Дневник,
13.02.2001)
Посланик Ричард Стаг уважи “Далекоглед” (Дневник, 23.02.2001)
Княз Кирил пристига на бизнеспосещение в България (Дневник, 2.03.2001)
Чорни плащал за адвокати на Шашмата (Дневник, 21.02.2001) и т.н.
Както вече споменахме, в “24 часа” субектно-ориентираните новини по
някакъв начин са стилистично снижени - или чрез прякор, или чрез използване на
друга жаргонна дума още в заглавието:
Буш-младши се издъни на препитване (24 часа, 6.11.1999)
Вицето се опръска с кръв (24 часа, 28.05.2000);
Софиянски откри Халите и ги сефтоса с 2 сини свещи (24 часа, 31.05.2000) и т.н.
177
Фактът, че подлогът е най-често тема в изречението се дължи и на факта,
че “подлозите, особено на транзитивните глаголи, клонят към това да бъдат
деятели, деятелите клонят към това да бъдат хора, а хората имат склонност да са
предмет на дискурса; тогава е вероятно те да са познати” (Куминг, Оно, 1997: 122)
– т.е. антропоцентризмът на езика предразполага към неговата субектно-
предикатна (SVO) словоредна структура.
ФПП е един от начините за определяне на границите на СФЕ. Там, където
темо-ремната верига прекъсва, започва ново СФЕ. В същото време отношенията
между вътрешните теми и реми и общите такива на СФЕ, както вече споменахме,
са сложни и нееднозначни. В общата тема и рема на СФЕ влизат онези теми и реми
на отделните изречения, които са носители на основната линия на повествованието.
Тъй като новинарските текстове като цяло не са повествователни, а пък
максимално пестят време и пространство, те рядко съдържат странична
информация, която да не се поема по-нататък в темо-ремната верига:
По предварителни планове новият символ на Златните трябва да посрещне
първите си гости през 2003 година. Хотелът ще работи целогодишно, като през
неактивния сезон ще се набляга на балнеоложка и конферентна дейност. Правят се
сериозни геоложки проучвания, които трябва да решат проблема с намиращото се под
хотела езеро. (24 часа, 26.06.2000)
Когато не е в лийда, връзката може да причинно-следствена:
Турският вътрешен министър е уверил българските депутати, че никой от
вложителите и партньорите на Демирбанк в София не бива да се притеснява от
проблемите на банката в Турция. Те са отделни банки и проблемите на турската банка
нямало да се отразят на българската...(Дневник, 23.02.2001)
Смяната на типа рема също може да е белег за смяна на СФЕ, т.е.
определеният тип рема може да играе стабилизираща роля за семантично
значимите части на текста. Това ще бъде вярно особено за т.нар паралелна връзка,
където не само сходната начална рема, но и сходната рема оформят синтактичното
подобие (вж. анализа на “Ядките гасят стреса” по-горе).
ІІІ.5.Архитектоника на текста
178
Дотук се спряхме главно върху кохезивната роля на конститутивните
единици на текста. Но той, особено писменият текст, има и своята архитектоника.
Тя се изгражда от “формално отграничимите отрязъци” на текста – “глави, раздели,
абзаци, точки и подточки (в научните изложения), параграфи, членове, “букви” (в
законодателните текстове), куплети, стихове и пр. (в стихотворните произведения)
и т.н. (Добрева, Савова, 1994: 115).
Отношенията абзац – СФЕ са много важни за лингвистиката на текста.
Възможно е техните граници да съвпаднат, но те имат различен водещ принцип
въпреки многото си прилики. СФЕ съдържа изказване, представляващо обективно
ограничена микротема, която, разбира се, може да бъде прекъсвана от
допълнителни включвания, а после да се връща към момента на прекъсване и да
продължи до край. Абзацът не съдържа непременно завършена микротема, тя може
да се разпространи и в съседните абзаци. Резултатът е, че имаме зависимост: едно
изказване – една микротема – едно свръхфразово единство, но това СФЕ не винаги
съвпада с абзаца. Те съвпадат в случаите, когато обективното членение на отделни
микротеми отговаря на субективното отношение на автора към съдържанието на
текста – т.е. той не иска да отдели и да подчертае някакъв детайл или пък да
обедини две или повече изказвания, които пък са с ранг на отделно СФЕ. Ето как
абзацът може да съвпада със СФЕ, може да обединява два или повече СФЕ, а и
СФЕ може да обединява няколко абзаца.
Различните вестници по различен начин разчленяват текстовете.
Изследваните 10 статии от “Дневник” и 10 от “24 часа” разкриват тази разлика.
Така във в. ”Дневник” абзаците са много дълги, има статии и от един абзац.
Средната дължина на абзац от този вестник е 59,69 думи, като най-ниската
стойност е 45,79 думи, а най-високата – 88,5 думи. “24 часа”, обратно, има средна
дължина на абзаците 29,61 думи, като съответната най-ниска стойност е 19, а най-
висока – 51,25 думи. Както се вижда, разликата е значителна и представя два
напълно различни маниери на писане. Срв.
(9). Близо хиляда самолета “Боинг” 747 ще бъдат изтеглени от употреба и
подложени на основен преглед поради съмнения за техническа неизправност. Това предаде
Асошиейтед прес, като се позова на съобщение на Американската авиационна федерация.
179
Решението е взето, след като експерти на организацията са открили повреди в
опашните механизми на самолетите, които можели да доведат до увеличаване на
въздушните вибрации в машината и съответно до разрушаване на корпуса.
Специфичните елементи в опашката на самолета изграждат хидравличната му система
и поддържат позицията му по време на полет.
Разследването на американската авиофедерация ще засегне само моделите на
самолетите “Боинг” 737, които вече не се произвеждат и няма да са в употреба в
близките няколко месеца. Авиокомпаниите, които все още използват самолети от това
поколение, ще имат възможността да предоставят забележките и препоръките си за
тях на щатската организация до 16 юли. Изтеглянето на старото поколение боинги от
авиационния пазар вече беше залегнало в плановете на консорциума, коментира АП. Вчера
самолет на Боинг 747, возещ 390 пътници, излезе от пистата за кацане на токийското
летище и прекрати дейността му за няколко часа. (Дневник, 6.06.2001)
(10). Либия кани чужди фирми, включително и български, на бизнесконференция
на 14 и 15 ноември в Триполи, съобщиха вчера от посолството в джамахирията.
Международният форум е посветен на развитието и възможностите за
инвестиции във Великата Джамахирия.
Участниците ще бъдат запознати с либийската икономика и местните закони,
регламентиращи чуждите инвестиции. Пред гостите Либия ще представи и своя 5-
годишен план на развитие.
Няма ограничение за броя на представителите на желаещите фирми,
уточняват организаторите. Те осигуряват входните визи, които ще се издават направо
при пристигане на летището в Триполи. (24 часа, 2.11.2000)
Преимуществото на абзаца пред СФЕ са неговите ясни граници, докато
границите на СФЕ са не толкова очевидни – в едни случаи те са явни, в други
нямат формално изражение, проявяват се само в съдържанието, семантичната
цялост на изказването, облечена във формата на СФЕ. И така, абзацът в голяма
степен зависи от личния вкус и индивидуалния маниер на автора, т.е. членението
на абзаци е по-субективно. СФЕ като изразител на завършено изказване
представлява обективен начин за лингвистично членение на текста.
180
Ролята на субективното членение на вестникарския текст безспорно е
голяма, защото един от белезите на структурата на вестника е, че тя е сложна. Това
е така, защото вестникарската статия може да се прочете по два начина – изцяло и
пълно или бегло и набързо – само шапките, заглавията, подзаглавията или
абзаците, напечатани с по-плътен шрифт. Това е случай на един текст, допускащ и
даже сигнализиращ кондензация в съвсем кратък текст (Хаузенблаз, 1978: 68).
Първият абзац на информационното съобщение в англоезичния свят
повтаря съдържанието на заглавието, като го допълва и уточнява. Мястото на
лийда е в първия абзац. За да може да бъде по-лесно възприет текстът, трябва всеки
следващ детайл (всяка микротема) да бъде разработен в различен абзац в
зависимост от своята важност (Коич, 1996: 50). В България този принцип донякъде
се спазва, но има и отклонения. Ето един пример:
(11). Спешно ще проверяват вноса на горива
Спешно ще направим проверка по вноса на горива в България.
Това съобщи министърът на вътрешните работи Емануил Йорданов пред БНР
вчера.
Според министъра имало нарушения, които са свързани с с неточно деклариране
на вида и качеството на горивата, които се внасят. Той обаче отказа повече
подробности.
В проверката трябвало да участват освен служителите на МВР и експерти от
Министерството на финансите, министерството на икономиката и Агенцията по
стандартизация и метрология.
40% от горивата, които се внасят у нас, се декларират като вид, за който се
плаща по-нисък акциз, твърдят специалисти от бранша. Така се ощетява бюджетът и
горивата се продават у нас на дъмпингови цени.
Далаверата се прави с участие на митничарите, категорични са вносители.
Проверки на вида на горивото трябвало да прави и Комитетът по стандартизация, но
това не било практика по митниците.
Наскоро “Лукойл Нефтохим” настоя пред виципремиера Жотев да се спре
нелегалният внос на горива и обеща съдействие. (24 часа, 26.06.2000).
В този текст първите два абзаца тематично оформят едно СФЕ, лийдово,
от което като подтеми, точно по начина, описан от Коич (1996: 50), се развиват
подробностите.
181
ІІІ.6. Заглавие
Кох (1978: 153) поставя като основа на дискурсивния анализ от семантичен
тип разликата между контекстно свободните и свързаните изречения и твърди, че
тъй като за средния участник в комуникацията възприемането на първия тип
изречения е по-трудно, то те могат при определени обстоятелства да бъдат
съкратени (виж и ван Дайк, 1978). Такъв тип изречение е заглавието.
Заглавието е от особена важност за всеки тип текст. Добрева и Савова
(2000: 136) групират заглавията според смисловата им насоченост в три основни
категории. Първата обхваща заглавия с ориентация към функцията (или жанра) на
текста. Тези заглавия се явяват тематичен обединител на еднотипни по функция
съобщения (Добрева, Савова, 2000: 170). Във втората категория се поместват
тематично ориентираните заглавия – те могат да са отнесени към темата както
пряко, така и метафорично. Третата категория е от смесен (функционално-
тематичен) тип.
Заглавието има особена функционална тежест и в публицистичния текст.
Заглавията в мнозинството български вестници са от втория тип, като Добрева и
Савова (2000: 136, 137) смятат, че текстовете с преобладаваща познавателна,
осведомителна или инструктивна функция (такива са и част от вестникарските
статии) имат заглавия с пряко и относително ясно формулирана текстова тема или
нейно подразделение. Заглавието може да представлява тематично резюме.
Текстовата тема по-нататък се детайлизира и определя глобалната кохерентност на
вестникарските текстове (ван Дайк, 1997а: 11).
Все пак трудно можем да наречем днешните вестникарски заглавия
кратки. Те са по-скоро информативни и ако говорим за размер “целенасоченото
внушение “скъси” дължината на вестникарския материал и “удължи” и
рационализира заглавието” (Пенев, 1996: 105).
Често заглавието е снабдено с подзаглавие, което може да дава
допълнителна информация, особено ако заглавието изпълнява не информативна, а
друга функция (Васева, 1991: 182). Подзаглавията може да са повече от едно и
могат да представят различни аспекти на общата тема (Добрева, Савова, 2000: 137).
182
Можем да кажем, че почти всички характерни черти на публицистичния
текст като цяло се отнасят и за заглавието. Експресивната лексика, метафорите,
фразеологизмите, двусмислиците правят най-голямо впечатление в началото на
материала, защото са извън контекста.
Според един преглед на характеристиките на англоезичните вестници,
информационните жанрове имат повишена глаголност в заглавията си, докато
уводните статии например са предимно именни (Петрова, 1984: 179). Както за
днешния вестникарски текст като цяло, така и за заглавието в частност е
характерно повишаването на глаголността. Това придава на текста повече
динамичност и актуалност. “Там, където има глагол, имате просто, завършено
действие с ясен субект и обект. Заглавие с действен глагол сякаш не може да се
напише нито утре, нито вчера...Глаголът прави от заглавието изречение, сиреч
“завършена мисъл”, както сме учили по граматика. А завършената мисъл може да
се извади от контекста, да се противопостави на онова, което сме знаели досега, да
се представи като нещо ново, нещо, което непременно още сега трябва да научим”
(Дичев, 2001: 118-119).
Повишената глаголност не означава, че няма вестникарски текстове с
номинални заглавия. Тази особеност е сравнителна – когато се сравняват
заглавията в днешната преса и заглавията на други текстове. Изтъкването на
подобна черта би било безсмислено, ако в езика на предишните вестници не бяхме
свидетели на заглавия, отличаващи се с висока степен на абстрактност (Найденов,
2001: 47).
По-скоро можем да кажем, че заглавията в днешната преса са
информативни и конкретни, неподходящи за никакъв друг материал – за разлика
от тези в пресата отпреди 1989г. и тези в художествените текстове. Всъщност
много от вестникарските заглавия са с елиптиран глагол, което пък е следствие на
желанието за икономичност на използваните средства:
9 на ден с рак на гърдата; Буш вече президент; Москва сърдита за визите (24
часа, 14.12.2000); Кристо и Жан-Клод с изложба в Германия; Пентагонът и ФБР уязвими
за терористи (Стандарт, 27.05.2000); Батето в отбора на века по водна топка;
Милошевич следствен до дни (Сега, 16. 02. 2001); Петролът най-скъп от 21 г.; BG
гражданство = 100 000 евро инвестиции или две висши (24 часа, 30.07.2004); 22 куршума в
183
тялото на Бай Миле; Атентат в центъра на Прага, 18 ранени (2. 08. 2004); Здравето – в
компютър (Труд, 5. 08. 2004) и т.н.
Заглавието е в междинно положение между текста и ситуацията. То е
онова, което ни провокира към предположения. Предположенията стават на базата
на ситуационния контекст (Халидей, 1990: 10). Затова когато заглавието не създава
правилни очаквания, се създава ефект на разочарованието. Според Иванова (2001:
166) ”това, че голямото, красиво и любопитно заглавие няма нищо общо със
съдържанието на материала под него” е една от най-дразнещите черти на вестник
“24 часа”. Несъответствието между фактите в заглавието и в текста под него се
получава при заглавие с потенциална рекламна функция, като то в известна степен
е ефективно, но поради раздразнението от излъганото очакване може да породи по-
скоро негативни емоции (вж. текст 7).
По-често се среща друго несъответствие – между “кода на заглавието и
кода на информацията-текст” (Знеполски, 2001: 177), т.е. несъвпадане на
регистрите, проблем, възникнал в следствие на играта по оста власт-солидарност,
на който се спираме по-подробно при обсъждането на тези отношения.
Ровят в банковите сметки срещу пране на пари (“24 часа”, 22.12.2000 – пример
на Знеполски)
Тайна стенограма разтресе държавата (“Труд”, 22.03.2002г.)
Тази особеност вече бе спомената като характеристика не само на
заглавието, но и на целия вестникарски текст. Желанието на журналистите да
привлекат вниманието ги кара да използват целия арсенал от стилистични средства
– от полисемията, двусмислицата, метафоризацията, квазиразговорността и т.н.
Тази повишена степен на експресия и оценка може да се схваща и като самоцел –
да се осъществи контакт, т.е. да се “принудят” читателите да прочетат точно тази
информация. Така със съдържателната или оценъчната си страна те могат да
отблъснат или привлекат читателя (Велева, 1995б: 49).
Пример за квазиразговорност е широкото използване на
преакцентирани, преосмислени и перифразирани фразеологизми и крилати фрази
на мястото на употребяваните преди 1989 г. фразеологизми в тяхната изходна,
речева форма. Преформулираните крилати фрази особено често се срещат в
кратките коментари, а не в информациите:
184
Искат вълк да признае, че не яде агнешко (Стандарт, 1.06.2000); Врачките да
хвърлят боб на кабинета (Стандарт, 17.07.2002); Как рицарите зарязаха печалния образ
(Монитор, 21.09.2001); Стефка Костадинова пак на покрива на света (Труд, 10.03.1997);
Абрашев сади рози на помирението (Стандарт, 22.04.2002г.), Софиянци сигурно са
полудели (Труд, 25.05.2000г.); Ремонт но кабинета през май. Поне трима министри
стягат багажа (Труд, 27.02.2002г.) и т.н.;
В заглавието се среща и най-голямата игра с видо-времевата съчетаемост -
употреба на несвършени глаголи в сегашно време вместо свършени глаголи в
бъдеще и минало свършено, употреба на непрефигиран вместо префигиран глагол
и т.н.
Учат банкерите на самоотбрана; Кардинал дава оставка заради сексскандал;
Наливат още пари в ЦРУ за борбата с тероризма; Енвер Ахмед вдига първия фонтан в
Омуртаг(Стандарт, 19.04.2002г.); Журналисти чезнат във Филипините (Труд,
14.05.2000г.).
При всички тези случаи текстът указва действителната темпорална
отнесеност на текста. Още в лийда е използвана неутралната глаголна форма,
съответно в бъдеще или минало свършено време, свършен или несвършен вид,
напр. след първото цитирано заглавие започва следното изречение: “Банковите
служители и мениджъри ще бъдат обучавани как да действат при обири на офиси,
автомобили или друга заплаха...”; второто заглавие дава начало на текста: “ВАТИКАНА.
Кардинал Йозеф Рицингер, един от най-влиятелните членове на ръководството на
Римокатолическата църква подаде оставка, съобщи ИТАР-ТАСС...”.
Затова Добрева и Савова (2000: 161) предлагат заглавието да бъде
изведено като част от организационния микротекст на текста, защото те могат да са
тематично свързани с микротемата или някое нейно разклонение, но могат да са и
“странични” спрямо тях.
От друга страна стремежът към свръхинформативност на голяма част от
заглавията позволява те да попадат в клопката, която журналистите сами поставят,
искайки да включат колкото е възможно повече новини, факт, който води “до
изчерпване на съдържанието само в заглавието” (Хауърд, 2001: 109), т.е. до
неутрализирането на всякакви предположения и изгубване на интереса към другата
част от материала. Този проблем възниква и когато заглавието се прелива в текста,
185
явление, характерно особено за малките статии. Така половината изречение е
оформено като заглавие, а другата половина – като част от статията. Според
заглавието “често обхваща от 1/3 до ½ от обема на материала, като е максимално
плътно и разгърнато, снабдено с надзаглавия и подзаглавия с различен шрифт”
(Замбова, 1995: 220). Добрева и Савова (2000: 137) наричат това графично
оформено заглавие псевдозаглавие.
Обраха съпругата на министър
Валентин Василев, съобщи БТА (24 часа, 17.12.1999).
Крадец помъкна ½ магазин
след себе си, тъй като дрехите били навързани, пише в. “Мирър”(24 часа,
23.10.1999г.)
Сините ще сбъркат, ако нападнат
медиите преди изборите, смята президентът (24 часа, 5.02.2001г.).
Според цитираните автори (2000: 143) такива псевдозаглавия създават у
читателите очакване за най-общо представяне на някаква тема.
Заглавието е един от начините за маркиране на новата информация, което не е
чисто езиков, а е пространствен (графичен) начин за изразяване на темо-ремни
отношения (Чаушева, 1995: 257). В новата българска преса обаче сме свидетели на
явлението юктапозиционно свързване, което в светлината на казаното от Матезиус
(1967: 491), че от стилистична гледна точка всяко самостоятелно изречение трябва да
съдържа само една мисъл, която да е ядро (рема) на изказването е извън стандартите
за коректно по отношение на добрия стил изречение.
Стачката е обявена за невалидна, текезесето пламна (Демокрация, 7.1.1993, по
Ницолова, 1999:119)
Живков умря, сменят парите (24 часа, 7.8.1998)
Шофьор на петроловоз почина, в Добричко пропадна път (Труд, 28.07.2000)
“Каналето” пак тръгва по БНТ, в “Дарик” сложиха перуки” (Стандарт,
19.04.2002г.)
За да сме точни, трябва да споменем, че това тематично многообразие в
рамките на един текст не завършва в заглавието. То може да се наблюдава на
нивото на целия текст (както беше във вече анализираните Шуреят на Бил в афера
186
за $400 000 - “24 часа”, 23.02.2001г. и Вероника чака 5 бебета – “168 часа”, 11-
17.05.2001).
В крайния си вариант това явление може да доведе до създаване на
рудиментарни текстове, в които “всяко изречение поставя нова тема; липсва обаче
развитие на главната тема, за която читателят очаква да получи информация”
(Тишева, 1999: 162).
Друг вид свързване в рамките на заглавието е имплицитното катафорично
свързване, при което се пропуска метакомуникативният глагол във въвеждащ израз
към следваща пряка реч (Добрева, Савова, 2000: 212). Двоеточието се оказва
заместител на кавичките в пунктуацията особено на вестникарските заглавия
(Замбова, 2000: 117), което можем да тълкуваме като стремеж за освобождаване от
препинателни знаци при пряка реч и опростяване на пунктуацията (Братанова-
Дончева, 1995: 248).
Така например само в един брой на в. “Стандарт” (19.04.2002г) този тип
заглавие се среща пет пъти, и то при различни по жанр текстове: “Шефът на Банк
Аустрия: Увеличете износа”; “Краун”: Дайте повече пари на митничарите”;
“Дойче банк: Взимайте до $500 млн. заем годишно” (икономически информации);
“Посланик Зисман: Не вярваме на Арафат”(интервю); “Пламен Марков: Този път
бяхме далеч по-мотивирани” (спортна новина). Похватът е характерен и за всички
останали вестници, макар в “Дневник” да се среща сравнително по-рядко: “Руски
учен: Уранът не води до левкемия”; “НАТО: Лъжа е, че България била заразена” –
(две идентични по форма заглавия на сходна тема на една и съща страница –
“Труд”, 19.01.2001); “Венцеслав Димитров: От НДСВ мирише на страхотна
далавера” (168 часа, 5-11.04.2002); “Джон Хартсън: Залагах по 20 000 лири на
ден” (24 часа, 12.02.2001) “Министър Симеонов: Либия не е бяла държава” (24
часа, 2.06.2000); “Димитър Игнатов: Защо чак сега проверяват парите на
здравната каса?” (Сега, 5.02.2002); “Софиянски: Царят е естествен съюзник на
СДС” (Дневник, 13.02.2001).
За съжаление не са рядкост и грубите грешки в колокацията на думите в
заглавията. Така последствията от стремежа към експресивност са очевидни
нарушения в лексиката и граматиката:
187
“Зачеват в скандал новата партия” (въвеждане на предлог за място
вместо предлог за начин – Труд, 22.03.2002); “Медии топят Шрьодер в изневяра”
(недопустима употреба на предлог, изискващ обстоятелство за място, характерен
за прякото значение на глагола вместо предлог за, въвеждащ обстоятелство за
причина, характерен за метафоричната употреба – 24 часа, 11.12.2000). “Режат
черво на премиера в Кувейт” (от текста става ясно, че става въпрос за премиера на
Кувейт – Труд, 10.03.1997). Подобна немотивирана употреба на предлога в създава
впечатлението за постоянство, за имплицитност на описаното състояние. Много
често срещаме и неправилна колокация: “Ядки гасят стреса” (24 часа,
15.01.2001г.), “Ремонт на кабинета през май” (Труд, 27.02.2002г.)..
Друг начин за привличане на вниманието още от заглавието е чрез
използването на повествователно изречение, завършващо с въпросителен знак
(Тодорова, 1999: 182, Замбова, 2000: 116), както и честата употреба на
въпросителни изречения (Васева, 1991: 196, Велева, 1995б: 53-54; Братанова-
Дончева, 1995: 247). Ето няколко примера: Симеон – премиер в експертен кабинет?
(24 часа, 12.02.2001) ; В ОДС имало доносник? (24 часа, 14.12.2000); Купувачът на
“Балкан” сам разваля сделката? (24 часа, 15.01.2001)
Когато говорихме за определителния член, ние установихме, че той е сред
най-важните кохезивни елементи при изграждането на какъвто и да е текст. Но
изследователите обръщат внимание на употребата на определителния член в
заглавието, въпреки че този член е синсемантичен като елемент и се нуждае от
прединформация, за да бъде използван. Тази употреба се обяснява с особената
“прелъстителна” функция на заглавието (Вайнрих, 1974, по Шенделс, 1987). Без да
отрича наличието на подобна функция, самият Шенделс (1987: 90) смята, че
основната причина е в това, че заглавието представлява въплъщение на идеята на
текста, обобщение на неговото съдържание. Заглавието от гледна точка на
текстовата свързаност е, от една страна, проспективно, а от друга, ретроспективно,
защото може да бъде напълно разбрано само след свършването на текста.
Субективният словоред е още една от често срещаните черти на
вестникарските заглавия в последните десетина години. Има време, в което то е
188
норма, особено за “24 часа”, но днес той се избягва. Субективният словоред е по-
експресивен, но не винаги е уместен:
Пешеходка сгази на червено мерцедесът на Сталийски (“168 часа”, 27.10.1992);
Кукли дърпат театрали (“Нощен труд” 11-12.2.1992); Пазар чака земята (“Труд”,
20.8.1992) – примери на Ницолова, 1999: 120); №1 сме (ние) по извънбрачни бебета (24
часа, 26.10.1999); 15 лв. най- скъпите учебници наесен (Стандарт, 22.04.2002);
Рокконцерти в Централна баня обеща Софиянски (Труд, 31. 07. 2004); Най-добре
облеченият мъж в света е Андре 3000 (Труд, 12. 08. 2004)
Често се среща употреба на невъзвратен глагол вместо възвратен, което
променя Т-Р структурата: “Езици объркват разширението на ЕС” (24 часа, 6.11.2000г.);
Орденът за Мръчков пак раздели депутатите (Труд, 31. 07. 2004); Такси скарват
правосъдие и ВСС (Труд, 12. 08. 2004)
Инверсията в заглавните изречения има стилистична функция, но според
някои автори поради честата си употреба тя престава да я изпълнява. Субективният
словоред е по-сполучлив, когато се употребява в свързан текст, в заглавията води
до объркване и неяснота (Васева, 1991: 194; Замбова, 2000: 120).
Неуместна според Замбова (2000: 122-128) е и употребата на
обстоятелства за начин в начална позиция в изречението, за сметка на
обстоятелственото пояснение за място, което е изтеглено назад.
ІІІ.7. “Лийд”- структурата
Начинът на организация на вестникарската статия също много се изменя в
последните години. Вместо битуващия преди класически наратив, който има увод,
изложение и заключение, се налага т.нар. “lead”, който заедно със заглавието още в
първото изречение дава отговор на основните въпроси относно даден проблем (на
английски са известни като „five Ws‟ или Кой? Какво? Къде? Кога? Защо?). В.
Найденов (1995: 12) заявява в “Баш редакторът: Прескочихме 10 века”, че
вестникарското съобщение “започва винаги с ядрото на събитието, с кулминацията,
а не с увода”, като няма повествование в традиционния смисъл на думата. И по-
нататък: “фактът, който интересува зрителя, е подчертан най-силно”.
Така описаната структура се нарича още обърната пирамида. “Ударната”
информация започва още в заглавието. За разлика от доскоро използваните именни
заглавия, които само загатват за съдържанието, посочвайки един факт
189
(“Недалновидна политика” и т.н.), в информациите, подчинени на лийд-
структурата се съдържат поне 3-4 факта (Васева, 1991: 180).
Основното правило на техниката на лийда е, че най-важното в една новина
трябва да се каже в началото, ако е възможно в първото изречение, ако не – в
първия абзац, образуван от две-три изречения (Коич, 1996: 45). Това е върхът,
точката на максималния интерес на пирамидата (Кардоуни, 1993: 24).Тази техника
едновременно спестява на читателя време и дава на издателя възможността да
съкращава статията в зависимост от свободното вестникарско пространство.
Независимо от своята дължина, лийдът винаги е пространствено отдалечен
от другата част на съобщението, която започва на нов абзац.
Опитът е наложил лийдът да съдържа отговора на пет въпроса (на
английски – Five Ws) – “Кой?”, “Кога?”, “Къде?”, “Какво” и “Защо”. Както казва
Коич (1996: 47) някои прибавят както шестия въпрос “Как?”, така и седми, чийто
отговор е източникът на информацията.
Авторът посочва и факта, че с елемента “кой” започва новина, свързана с
видна личност, но може да се отнася и до повече от един човек, както и до предмет.
Това са едни от най-често срещаните новинарски текстове:
Уес Браун, 21-годишният защитник на “Манчестър Юнайтед” и английския
национален тим бил лудо влюбен в танцьорка от нощен клуб в Ливърпул, града на един от
големите съперници на “червените дяволи”…(Труд, 5.02.2001); Бившият областен
управител на Варна Добрин Митев заминава посланик в ЮАР, съобщи вчера агенция
Балкан…(24 часа, 26.08.2000) и т.н.
С елемента “кога?” се започва, когато времето има особено значение за
събитието или когато се подчертава неговата актуалност: В края на 70-те години в
Държавния съвет на НРБ били получени по пощата 5-6 анонимки, адресирани лично до
Първия, писа журналистът Димитър Статков в “Нощен Труд” на 9 април 1993г…(Труд,
18.10.2000); Идният вторник НИС на СДС ще нарочи заседание на Националния съвет, за
да обсъди коалиционната политика на партията, стана ясно вчера…(24 часа, 18.10.2000);
елементът “къде?” е особено важен да новините от чужбина или от други градове
на страната. Този тип е обаче не е характерен за днешния вестникарски стил.
Вместо това мястото може да е изведено паратекстово:
190
МОСКВА – Китай е стратегически партньор на Русия, заяви президентът
Владимир Путин в интервю за агенция Синхуа преди визитата си в Пекин (Труд,
18.07.2000); ЛОНДОН – Военнопрестъпник от Руанда продължава и до днес да работи в
ООН въпреки уликите срещу него, съобщи британският в. “Сънди таймс” (Труд,
5.02.2001) и т.н.
Тенденцията е и в този случай текстовете да се изграждат по първия
модел:
Латвийската столица Рига стана домакин на работна среща между
ръководителите на Генералните щабове на страните кандидатки за НАТО (Дневник,
6.06.2001)
Нещо повече, за да се избегне този модел, може да се стигне не само до
неестествен, но и до неправилен словоред:
Ураган в Германия бушува по балтийското крайбрежие с над 100 км/ч…(24 часа,
23.02.2001), като в този случай водещият въпрос става “какво?”, при който се
поставя акцент на събитието. Това също е от най-продуктивните начини за
изграждане на лийдовата структура:
Три санитарно-охранителни зони ще бъдат изградени около изворите и
съоръженията за питейни и лечебни води…(24 часа, 18.10.2000); Махнете таксите на
Златните, пишат в писмо до Жотев хотелиери и ресторантьори от дружеството
“Златни пясъци 2000”…(24 часа, 123.02.2001); 20 декара смесена млада гора е опожарена
в землището на село Гълъбово, Пловдивско, съобщиха местните хора (Труд, 13.08.2000) и
т.н.
Макар и много по-рядко, лийдът може да започне с отговор на въпроса
“защо”, който обяснява причината или мотива:
За слаба дисциплина и недостойно представяне на олимпиадата в Сидни
боксьорите Юри Младенов (до 57 кг.) и Емил Кръстев (81) се изваждат завинаги от
националния отбор, реши управителният съвет на федерацията…(24 часа, 2.10.2000)
Въпросът “как?” описва обстоятелствата около събитието (Коич, 1996:48).
Съвсем естествено, и той много рядко се среща в препозиция:
Мъртва с разбит череп е открита миналата нощ в гаража си Мария Павлова
от белослатинското село Бълдарски геран, съобщиха от РДВР-Враца…(24 часа,
26.06.2000)
191
Както уточнява авторът, не е задължително лийдът да отговаря на всички
въпроси. Вече цитирахме Кошир (1996: 20), който свързва отговорите на въпросите
с жанровата специфика на публицистичния текст. Важното е той да резюмира
факта, за който се съобщава. Средната дължина на лийда е не повече от 30-50 думи
(Коич, 1996: 49). Понякога кратките вестникарски съобщения се състоят само от
лийд:
Димитър Кънчев ще даде обяснения пред Апелативния съд. Подсъдимият за
убийството на баща си, майка си и брат си ще разкаже пак пред съдиите за фаталния 2
март 1997 г. Кънчев не е теглил парите на баща си, след като излезе от затвора, защото
срещу него тече дело, заяви адвокатът му Марин Марковски. (24 часа, 30.05.2000).
Трябва да споменем обаче, че макар принципът на обърнатата пирамида да е
безспорно доминиращ в текстовете, той се поддава на определени модификации.
Така например често последното СФЕ въвежда нова микротема, свързана по
някакъв начин с предишните, но променяща макротемата, обикновено правейки я
по-обща, като по този начин в последните изречения се въвежда още една, “мини-
обърната пирамида”:
(7).Вероника чака 5 бебета
Русокосата любимка на публиката Вероника чака няколко бебета накуп.
Докторите зарадвали звездата с поздравления в края на миналата седмица.
Единствената утеха на певицата е, че ще ражда не тя, а любимата й кучка Сара.
Бултериерът бил в напреднала бременност и периодично преглеждан от ветеринар.
Междувременно се разбра, че пристрастената към впитите кожени дрехи
Вероника облича полите, панталоните и роклите си на голо.(168 часа, 11-17.05.2001).
(12).Евакуират Белия дом заради самолет
Заблуден “Чесна” лети към сградата, Буш остава вътре
Самолет нахлу във въздушното пространство над Белия дом във Вашингтон
завчера и президентското рецзидинцшя бе евакуирана.
Служители и журналисти се юрнаха навън под ръководството на спецагенти.
Джордж Буш обаче не се скри в бункера, а остана в сградата под специална охрана,
съобщи АП.
Паниката бе вдигната от едномоторен аероплан “Чесна”, който навлязъл в
забранената авиозана и не отговарял на предупрежденията на контролната кула. Два
изтребителя Ф-16 мигновено го притиснали и го приземили на писта във Вирджиния.
192
Оказало се, че пилотът, излетял от Масачузетс, се е заблудил в посоката. Той вероятно
не е знаел и за забранената за полети зона. 15 минути след инцидента тревогата бе
вдигната и служителите се върнаха на работа, пише АП. Малко преди това бе
евакуирана и близката сграда на Федералния резерв заради подозрителен пакет.
Чиновниците во главе с шефа на резерва Алън Гринспийн бяха изведени навън, но
заплахата се оказа кьорфишек. (24 часа, 21.07.2002)
Има още подобни примери във вестниците, като те са характерни повече за
“24 часа”. В първия текст последното, а във втория – двете последни изречения
въвеждат нова микротема, свързана тематично с първата, но не и със заглавието.
Така тема на първия текст става певицата Вероника и последните събития около
нея, а на втория – параноята от тероризъм, преследваща американските
управляващи. В същото време последният пример потвърждава несъвпадането на
СФЕ и абзац. Очевидно предпоследното изречение въвежда нова микротема, която
представя нова събитие, въведано с един от най-разпростанените видове конектори
– това за време, представляващо предложна фраза.
И така, можем да обобщим, че вестникарският текст е изграден от поне едно
СФЕ, което е водещо, съдържа основната информация, нарича се “лийд”,
последващ заглавието, когато заглавието не е част от този пръв микротекст. Лийдът
се явява своего рода “разгърнато заглавие”, т.е. онова, което се загатва в
заглавието, се изяснява в лийда. Следващите СФЕ обикновено дават допълнителни
подборности по темата. В повечето случаи темата е една, но това е по-вярно за
текстовете на “24 часа”, отколкото за тези на “Дневник”.
Абзаците и СФЕ не винаги съвпадат в своите граници. Така например често
абзаците в “24 часа”, а и “Стандарт” и “Труд” са по-кратки от СФЕ (среща се обаче
и обратния случай). В “Дневник” абзаците обикновено съчетават повече от едно
СФЕ.
ІІІ.8.Обобщение:
И така, композицията и архитектониката на публицистичните текстове имат
следните особености:
1. В публицистичните текстове особено място има заглавието. Именно там се
срещат повечето стилистично оцветени думи и изрази и необичайните колокации.
193
Освен това най-често там се срещат, макар и по-рядко отпреди години, случаите на
субективен словоред. Честа е употребата на изреченски модели, в които подлогът
изпълнява не семантичната роля агенс или пациенс, а ефектор, причина,
инструмент, която е в разрез с присъщата на езика антропоцентричност. Заглавието
често представлява сбит преразказ на последващия първи абзац.
2. Вестникарските текстове от изследвания период се изграждат по модела на
лийда или “обърнатата пирамида”. Първият абзац въвежда най-важната
информация, като по този начин често СФЕ и абзац съвпадат. В същото време
двата изследвани вестника – “24 часа” и “Дневник” се отклоняват от нормата по
различен начин – понякога първото или “лийдово” СФЕ в “24 часа” съдържа
повече от един абзац, докато в “Дневник” наблюдаваме обратната тенденция –
първият абзац да съдържа повече от едно СФЕ.
3. Най-честите указатели на ново СФЕ в публицистичните текстове са
обстоятелствата за място и за време, когато стоят в началото на изречението. Други
начини са появата на нов персонаж, както и смяната на микротемата. Във вестници
като “24 часа” този тип свързване се използва в последния или предпоследния
микротекст, когато една подтема се изчерпа и се въвежда друга, с която тя има
нещо общо. По този начин тези вестници променят структурата, като въвеждат
нова “мини-обърната” пирамида.
4. Отношенията между СФЕ и сложно изречение често са конкурентни.
Въпреки че много често учените намират разликата между двете като разлика в
йерархичното ниво, едно сложно изречение може да покрива информацията на
цялото СФЕ. Свръхфразовото единство може да съдържа и повече изречения,
които да имат същия обем информация.
194
ІV. Заключение
Езикът като функционална система не може да се разглежда отделно от социалния и
културния контекст, в който се използва. В този смисъл структурата на публицистичния текст е
обусловена от няколко фактора.
За да може да бъде проследен процесът на комуникация с публицистични текстове за
изследвания период, ние прибегнахме до дискурс-анализа, който позволява да се даде едно
сравнително комплексно описание на структурирането на публицистичните вестникарски текстове.
Според привържениците на дискурс-анализа едно езиково явление не може да бъде
изолирано от контекста, в който се явява. Самият контекст се определя от участниците в
комуникацията, от условията, в които тя се провежда, от характера на комуникацията – дали е
писмена или устна, от това дали е институционализирана или неформална, от общото знание, което
споделят участниците в комуникацията, от намеренията на адресанта, от отношенията между
общуващите и т.н. (ван Дайк, 1997b: 11-14).
Текстово-ориентираният дискурс-анализ се основава на идеята за
полифункционалността на текстовете като тяхна основна черта (Халидей, 1970;
1978а; 1994; Халидей, Хасан, 1990, 1999; Феърклаф, Уодак, 1997). Всяка от тези
функции (идеационна, междуличностна и текстуална) се отразява в текста чрез
трите компонента на дискурса: поле (за какво се говори) - определя концептите и
видовете процеси, насока (на кого се говори) - разглежда отношенията между
комуникиращите и начин (как се говори) - отвежда към конкретните избрани
езикови средства.
Публицистичният вестникарски текст се използва за писмена опосредствена комуникация.
Целта на адресанта е да предаде във възможно най-четивен вид актуалните събития, които вълнуват
обществото. Тъй като “общество” е твърде нееднородно понятие, съвсем логично е да се създават
различни вестници за различна аудитория. Всяко издание създава собствен дискурс – в зависимост
от читателите си (насоката) то определя темите, които ще се обсъждат (полето), както и
предпочитаните езикови средства (начина).
В изследвания период в България могат да бъдат отграничени поне два типа издания:
“сериозна” и “популярна” преса. Огромната част от вестниците са популярни, като сериозен
всекидневник засега можем да определим само “Дневник”. Разликата между двата типа вестници се
определя от няколко фактора:
1. Различната аудитория. Популярната преса търси по-голяма аудитория, затова залага на
така наречената “калейдоскопичност” – в рамките на една страница могат да се срещнат много и
различни по тематика новини. Огромно значение има заглавието, което е маскимално
195
информативно и цели да привлече вниманието на реципиентите. Има преки препратки към
читателите, имитира се солидарност с тяхната гледна точка, използват се разговорни изрази и
конструкции. Начините за увеличаване на аудиторията са: поставяне на акцент върху битовата
проблематика; имитиране на отношения на солидарност с читателите; повишена метафоричност и
разговорност. “Сериозната” преса има претенцията за по-голяма обективност. Тя не “кокетира” с
читателите, тя информира главно за събития от световно значение.
2. Различните теми. Макар и полифункционален, дискурсът изпълнява функциите си
едновременно. Така че различната аудитория, която предполага различна насока, се интересува от
различни теми, което пряко се отразява на полето на дискурса. “Популярните” всекидневници
наблягат на отрицателните новини – повишаване на цените, понижаване на стандарта, скандали,
нещастия. “Сериозните” издания предават главно важни политически и макроикономически
събития, като те ползват по-често официалните източници. Новините в тези издания са по-дълги,
дават се повече подробности около събитието, има тенденция към изчерпателност.
3. Различният стил. Текстуалният компонент на дискурса се определя от различните
езикови средства, които са използвани в съответните текстове. Целите, които си поставят
различните издания, предопределят и езиковите средства, които те предпочитат. Когато изданието
цели да има много широка аудитория, заиграва с читателите чрез имитирано отношение на
солидарност с неговите проблеми, засяга болезнени за обществото теми и използва езикови
средства, които да могат да предадат адекватно това отношение. Граматичните характеристики на
определен текст представляват съзнателен избор в рамките ва всички възможности на граматичната
система (Феърклаф, Уодак, 1997: 263). Изборът на лексика, изборът на морфологични и
синтактични структури, предпочитанието към определени стилистични средства са в пряка
зависимост от целта на автора на комуникативното съобщение, както и от предполагаемата реакция
на реципиентите.
Основният вестникарски жанр за българските всекидневници са новините. Те са и обект на
изследване на настоящото изложение. За разлика от коментарните текстове, които имат сходни
характеристики и в двата типа вестници, можем да различим два основни типа новини – “меки” и
“твърди”, като “меките” новини са характерни за популярните всекидневници, а “твърдите” – за
“сериозните”. Първите отразяват теми с висок обществен интерес, наблягат на сензациите, вторите
представят официалната гледна точка към събитията. В същото време за новините на всички
български всекидневници е характерно използването на т. нар. “лийд-структура”. “Лийд-
структурата” се отличава с икономичност и удобство и за списващите, и за читателите на
вестниците. В първия абзац се дават най-важните факти около събитието, след това следват
подробностите.
Текстолингвистичният анализ от трета глава на тази работа показа някои основни
лексикално-граматични характеристики на публицистичните вестникарски текстове:
196
1.Лексикалната свързаност се осъществява чрез лексико-семантични полета от сходни по
значение думи и изрази, както и чрез изграждане на номинативни вериги.
2. В рамките на лексико-семантичните полета на текстовете от популярните вестници
особено впечатление прави съчетаването между стилистично нееднородни думи и изрази, като
целта на това явление е не само привличане на вниманието на реципиента, но е търсен и ефектът на
преувеличението.
3. Номинативните вериги са изградени най-вече чрез възможностите, които дава
синонимизацията, като отново често в рамките на веригата се срещат стилистично нееднородни
думи и изрази. Освен чрез синонимията, референцията се осъществява чрез лексикалното
повторение, местоименната замяна и елипсата.
По-честата употреба на синоними води след себе си по-слабо използване на лексикални
повторения. Тъй като лексикалните повторения правят текста по-тромав и нечетивен, много често
се прибягва до компромисен вариант, при който се повтаря част от фразата, но се добавят и нови
данни за съответния субект/обект. Съвсем естествено “сериозният” вестник “Дневник” използва
много лексикални повторения и най-малко синоними, като в изследвания корпус от текстове най-
близо до неговите характеристики са текстовете на в. “Сега”. “Стандарт”, “Труд” и “24 часа”
използват най-много синоними. Т. нар. “гранични случаи” между лексикалното повторение и
синонимния израз са най-характерни за “24 часа” и “Дневник”. Това сходство между “24 часа” и
“Дневник” е породено от различни причини: “Дневник” прибягва до частичното повторение,
съчетано със синонимен израз, за да може да посочи необходимите допълнителни сведения за
описваните в текста субекти/обекти. Обратно, “24 часа” прибягва до този метод, за да посочи ясно
кой е реферираният субект/ обект.
Законът за икономия на езиковите средства предпоставя използването на
елипсата като нулев заместител в рамките на номинативните вериги в
публицистичните текстове. Тя се използва в сложните изречения и затова е най-
характерна за в. “Дневник”.
Вторият тип текстуиращи механизми, характерни за всеки текст, са категориите темпус,
аспект и юнкция.
Основният начин за указване на темпуса и аспекта в българския език са глаголните
категории вид, време и наклонение. В текстовете, които изследвахме, преобладава неутралната
видо-времева съчетаемост – срещат се най-вече самостойни употреби на сег. време, несв. вид;
минало свършено време, св. в., минало неопр. време, св.в. В този смисъл всички употреби, които
могат да се определят като “експресивни”, са характерни за заглавията на вестникарските статии.
Там се среща експресивна замяна на глаголи от св.в., които означават единични (неповтарящи се)
действия в мин.св. или бъдеще време с глаголи от несвършен вид предимно в сегашно време, в
резултат на което съобщението придобива скептично или иронично звучене, както и замяната на
свършен и несвършен глагол, който съдържа представка, с непрефигиран глагол, която прави
197
действието семантично неопределено и недетайлизирано. Заглавията често имат различни от
останалия текст характеристики, тъй като представляват изолирано изказване и целят да привлекат
вниманието на читателя. В последващият текст тези стилизирани употреби не се използват.
Освен чрез глаголни категории, темпусът и аспектът се указват и с други средства –
предимно наречия и предложни фрази.
Изследването не потвърди хипотезата за повишено използване на преизказно наклонение в
изследваните текстове. И в “24 часа”, и в “Дневник” в преизказно наклонение са едва 0.06% от
всички изрази. В същото време съчетаването на преизказното наклонение и резултативните
времена, както и смяната на различни наклонения в рамките на един и същи текст създават
темпорална динамика и имат голям стилистичен ефект.
Юнкцията е последното текстуиращо средство, разгледано във втората подглава на трета
глава. Тъй като и двата изследвани вестника (“24 часа” и “Дневник”) използват преди всичко
сложни изречения, съвсем естествена е употребата на юнктиви в рамките на и между изреченията.
Често обаче наблюдаваме елиптиране на съюзните връзки, което води до неяснота на текстовете.
Особено интересна е юнкцията при въвеждане на служебните теми в
публицистичните вестникарски текстове. Тъй като огромната част от тях са писани на
база на чужда информация, възниква въпросът за въвеждането на източника. Ако
изключим случаите, в които въобще не се споменава агенцията-източник, за “24 часа”
най-характерно е въвеждането в препозиция на подчинени допълнителни изречения с
изпуснат съюз че, като главното изречение, което е в края на изречението, е отделено
със запетая. В “Дневник” преобладава въвеждането на служебната тема в началото и
на последващо подчинено че – изречение. Конкурентна на тези употреби и в двата
вестника е безглаголното въвеждане на информацията с предлога според + носителя на
информацията.
Когато разглеждаме текстовете, не можем да не обърнем внимание на неговите
непосредствени съставящи – изреченията и свръхфразовите единства. Разгледаните от нас
изречения показаха сходство между комплекса от прости изречения и сложните съставни изречения
– често те имат конкурентна употреба и въвеждат подобно количество информация.
Най-често срещаният указател на СФЕ в изследваните текстове се оказаха обстоятелствата
за място и време в началото на изречението. Срещат се и СФЕ, които започват чрез появата на нов
персонаж, както и комбинации между обстоятелствата за място или време и нов субект/ обект.
Другият основен начин за смяна на СФЕ е въвеждането на нова микротема.
Трябва да посочим, че в изследваните текстове СФЕ и абзацът не винаги съвпадат. За
“Дневник” са характерни абзаци от повече от едно СФЕ, докато често в “24 часа” едно СФЕ е
поместено в два и повече абзаца.
198
В “24 часа” и други популярни издания наблюдаваме и един нов композиционен модел –
последните няколко изречения въвеждат нова подтема, свързана по някакъв начин с главната, но
представяща нов факт. Така се променя и “лийд-структурата” – получава се нещо като втора
обърната “мини-пирамида”. Много често този похват има манипулативна функция – въвежда се
факт, който по някакъв начин подкрепя някое от изказаните преди това явления.
Не можа да се потвърди напълно и хипотезата за засиленото използване на
субективния словоред във вестникарските текстове. Дори в годините, когато е бил
най-характерен (когато се създава “24 часа”), този словоред се е срещал най-вече
във вестникарските заглавия, които, както многократно казахме, често имат
различни характеристики от вестникарските съобщения. Трябва да признаем, че
субективен словоред се използва и днес, но да кажем, че характеризира днешния
вестникарски стил би било тенденциозно. В същото време много характерно е
елиптирането на подлога (особено на мястото на местоименията ние и те).
Активни са изреченски модели, в които подлогът не е агенс или пациенс,
а ефектор, причина, инструмент, което е необичайно поради факта, че езикът е
антропоцентричен и обикновено подлогът е човек (Експлозия погуби миньори в
Китай (Труд, 29.11.2000); Наше оръжие клати Робин Кук (24 часа, 13.05.1998);
Памперс спаси бебе (Труд, 30.07.2000); Езици объркват разширението на ЕС (24
часа, 6.11.2000).
По-голямата част от характеристиките, които бихме могли да наречем
“експресивни”, се срещат във вестникарските заглавия. Там най-често се използват
и разговорните изрази, и метафоризацията, и необичайната видо-времева
съчетаемост, и субективният словоред. В този смисъл заглавията придобиват
собствени характеристики и могат да се разглеждат като отделно явление.
199
Библиография
1. Аврамова, 1999: Аврамова Цв. Наблюдения върху някои
словообразувателни тенденции в езика на българските медии след 1989 г., В:
Медиите и езикът, София, 1999
2. Александър, 1981: Alexander J. The Mass Media in Systematic, Historical,
and Comparative Perspective, In: Mass Media and Social Change, SAGE Studies in
International Sociology 22, 1981
3. Антонова, 1991: Антонова Сл. Журналистика на прехода.
Демократичната природа на масовокомуникационния процес, сп. Съвременна
журналистика, №1-4, 1991
4. Арутюнова, Падучева, 1985: Арутюнова Н. Д., Падучева Е. В. Истоки,
проблеми и категории прагматики, Новое в зарубежной лингвистике, вып. 16,
1985
5. Ахутина, 1989: Ахутина Т. В. Порождение речи. Нейролингвистический
анализ синтаксиса, М., 1989
6. Байрамова, 1999: Байрамова М. Хиперизмите – чуждици (главно с оглед
езика на медиите), В: Медиите и езикът, София, 1999
7. Барт, 1995: Барт Р. Разделението на езиците, София, 1995
8. Барт, 2004: Барт Р. Нулева степен на почерка. Митологии., изд.
Колибри, 2004
9. Бахтин, 1983: Бахтин М. Въпроси на литературата и естетиката, София,
1983
10. Бел, 1980: Белл Р. Т. Социолингвистика, М., 1980
11. Белерт, 1978: Беллерт И. Об одном условии связности текста, Новое в
зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
12. Богданов, 2001: Богданов Б. Образът на средната класа, В: 24 часа –
Вестникът, С., 2001
13. Богранд, Дреслер, Стоянова-Йовчева, 1995: Богранд Р., Дреслер В.,
Стоянова-Йовчева Ст. Увод в текстовата лингвистика, С., 1995
14. Бок, 1970: Bock Philip K. Social Structure and Language Structure, In:
Readings in the Sociology of Language, ed. by J.A.Fishman, Mouton, 1970
15. Бонев, 1990: Бонев Хр. Социологическите изследвания на печата в
контекста на социалните промени, сп. Съвременна журналистика, 3/1990
16. Босак, 1988: Босак Ян Разговорность как динамический фактор, Новое в
зарубежной лингвистике, вып.20, 1988
17. Братанова–Дончева, 1995: Братанова – Дончева М. За някои особености
на заглавията в ежедневниците ни, В: Проблеми на социолингвистиката, С.,
1995
18. Браун, Гилман, 1970: Brown R., Gilman A. The Pronouns of Power and
Solidarity, In: Readings in the Sociology of Language, Mouton, 1970
19. Бурдийо, 1991: Бурдийо П. Общественото мнение не съществува,
Критика и хуманизъм, 1991/2
20. Буркарт, 2000: Буркарт Р. Наука за комуникацията, В. Търново, 2000
21. БН, 1994: Пресата в България, В: Български наблюдател, 1994/ №1
200
22. Ван Дайк, 1978: Дейк Тойн ван Вопросы прагматики текста, Новое в
зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
23. Ван Дайк, 1991: Дийк Тойн ван Новината като дискурс, сп. Съвременна
журналистика, №1-4, 1991
24. Ван Дайк, 1997а: Dijk Teun A. van The Study of Discourse, In: Discourse as
Structure and Process, SAGE, 1997
25. Ван Дайк, 1997b: Dijk Teun A. van Discourse as Social Interaction, In:
Discourse as Social Interaction, SAGE, 1997
26. Васева, 1991: Васева Ив. За езика и стила на днешния печат, сп.
Съвременна журналистика, №1-4, 1991
27. Василева, Сотиров, 1995: Василева И., Сотиров П. Лексикалната
кохезия в английския и българския журналистически стил (социолингвистични
аспекти), В: Проблеми на социолингвистиката ІV, С., 1995
28. Велева, 1998: Велева М. Стилистика на журналистическите жанрове,
София, 1988
29. Велева, 1995а: Велева М. Текстът на новините в печата, В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
30. Велева, 1995b: Велева М. За несъщинската разговорност на
вестникарските заглавия, В: сп. Съпоставително езикознание, кн.1/ 1995
31. Виденов, 1976: Виденов М. Универбизацията – присъща черта и на
българския говорим стил, В: Език и литература, 1976/5
32. Виденов, 1995: Виденов М. Езиковата култура на българина, С., 1995
33. Виденов, 1998: Виденов М. Социолингвистическият маркер, С., 1998
34. Виденов, 1999a: Виденов М. Езикът и общественото мнение, С., 1999
35. Виденов, 1999b: Виденов М. Quo vadis, социолингвистико?, В: Проблеми
на социолингвистиката, т. 6, Езикът и съвременността, С., 1999
36. Виденов, 2000: Виденов М. Увод в социолингвистиката, С., 2000
37. Влахова, 1999: Влахова Р. Агресивността в езика на медиите, В: Медиите
и езикът, София, 1999
38. Вълканова, 1991: Вълканова В. Визуалният език и вестникът.
Характеристики на визуалното в графичния дизайн на вестника, сп.
Съвременна журналистика, бр.1-4, 1991
39. Галперин, 1981: Гальперин И. Текст как объект лингвистического
исследования, М., 1981
40. Георгиев, 1996: Георгиев Б. Вестникарският език В:Balkanistic forum,
кн.1-2/1996
41. Георгиев, 1999: Георгиев Б. Светът през погледа на медиите, В: Медиите
и езикът, С., 1999
42. Георгиева, 1974: Георгиева Е. Словоред на простото изречение в
българския книжовен език, С., 1974
43. Гербнер, Марвани, 1983: Gerbner G., Marvanyi G. The Many Worlds of
the World‟s Press, In: World Communications: A Handbook, ed. by Gerbner &
Siefert, Longman, 1983
44. Гил, Уедби, 1997: Gill Ann, Whedbee K. Rhetoric, In: Discourse as Structure
and Process, SAGE, 1997
201
45. Голдинг, 1981: Golding P. The Missing Dimensions – News Media and the
Management of Social Change, In: Mass Media and Social Change, SAGE Studies
in International Sociology 22, 1981
46. Гочева, 2001: Гочева В. Вестникът, какъвто е, В: 24 часа - Вестникът,
София, 2001
47. Градев, 1995: Градев Д. Социална психология на масовото поведение, С.,
1995
48. Грайс, 1985: Грайс Г. П. Логика и речевое общение, Новое в зарубежной
лингвистике, вып.16, 1985
49. Григорова, 1995: Григорова М. “Цветни” стилистични тропи в езика на
периодичния печат, В: Проблеми на социолингвистиката ІV, С., 1995;
50. Григорова, 1999: Григорова М. Съвременният български вестник от
правописно и пунктуационно гледище, В: Медиите и езикът, София, 1999
51. Гримшоу, 1971: Grimshaw Allen D. Sociolinguistics, In: Advances in the
Sociology of Language. Contributions to the Sociology of Language 1, ed. by J. A.
Fishman, Mouton, 1971
52. Гугуланова, 2003: Гугуланова Ив. Дискурсът – нови лингвистични и
нелингвистични аспекти, В: Българска реч, кн. 2/ 2003
53. Гъмперц, 1970: Gumperz John J. Types of Linguistic Communities In:
Readings in the Sociology of Language, Mouton, 1970
54. 24 часа - Вестникът, София, 2001
55. Далгрен, 1981: Dahlgren P. TV News and the Suppression of Reflexivity, In:
Mass Media and Social Change, SAGE Studies in International Sociology 22, 1981
56. Дейвис, 1981: Davis F. Contemporary Nostalgia and the Mass Media, In:
Mass Media and Social Change, SAGE Studies in International Sociology 22, 1981
57. Деянов, 1991: Деянов Д. Критика на сондажите на общественото мнение,
Критика и хуманизъм, 1991/2
58. Деянова, 2001: Деянова Л. Двайсет и четири часово оживление, В: 24
часа – Вестникът, С., 2001
59. Джус, 1970: Joos M. The Isolation of Styles, In: Readings in the Sociology of
Language, Mouton, 1970
60. Дилов – син, 2001: Дилов – син Л. До днешните списуватели на “24 часа”,
В: 24 часа – Вестникът, София, 2001
61. Димитрова, 1984: Димитрова Ст. Текст и подтекст, С., 1984
62. Димитрова, 1995: Димитрова Ст. Проблеми на значението и текстови
категории В: Лингвистика на текста, С., 1995
63. Димитрова, 1999: Димитрова Ст. Езикова демагогия, С., 1999
64. Димитрова, 2004: Димитрова Ст. Език и манталитет (Към въпроса за
методологията на изследването), В: Език и манталитет, София, 2004
65. Дичев, 2001: Дичев Ив. Разпродажба на времето, В: 24 часа – Вестникът,
С., 2001
66. Добрев, Добрева, 1988: Добрев Д., Добрева Е. Теорията за знака в
лингвистиката и литературната наука, С., 1988
67. Добрев, Добрева, 1993: Добрев Д., Добрева Е. Справочник на
семиотичните термини, Шумен, 1993
202
68. Добрева, Савова, 1994: Добрева Е., Савова Ив. Проблеми на
изграждането на текста, Шумен, 1994
69. Добрева, Савова, 2000: Добрева Е., Савова Ив. Текстолингвистика,
Шумен, 2000
70. Дохърти, 2001: Doherty M. Discourse Functions and Language – Specific
Conditions for the Use of Cleft (-like) Sentences: a Prelude, In: Linguistics (an
interdisciplinary journal of the language sciences), Mouton de Gruyter, 2001/ vol.
39 – 3 (373)
71. Дреслер, 1978: Дреслер В. Синтаксис текста, Новое в зарубежной
лингвистике, вып.8, 1978
72. Дридзе, 1980: Дридзе Т. М. Язык и социальная психология, М., 1980
73. Егинс, Мартин, 1997: Eggins S., Martin J.R. Genres and Registers of
Discourse, In: Discourse as Structure and Process, SAGE, 1997
74. Ервин-Трип, 1970: Ervin-Tripp Susan M. An Analysis of the Interaction of
Language, Topic, and Listener, In: Readings in the Sociology of Language, ed. by
J.A.Fishman, Mouton, 1970
75. Ервин-Трип, 1971: Ervin-Tripp Susan M. Sociolinguistics, In: Advances in
the Sociology of Language. Contributions to the Sociology of Language 1, ed. by J.
A. Fishman, Mouton, 1971
76. Жерева, 1997: Жерева М. Двувидовите глаголи в българския език, С.,
1997
77. ЖЖ: Журналистически жанрове, Библиотека Журналистика, С., 1973
78. Замбова, 1995: Замбова А. Опити за създаване на нов публицистичен
стандарт в нашата преса и резултатите от тях, В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
79. Замбова, 1999: Замбова – Петрова А. Агресивното речево поведение в
медиите и нивото на агресия в обществото, В: Медиите и езикът, София, 1999
80. Замбова, 2000: Замбова А. Манипулативни стратегии в печата, София,
2000
81. Знеполски, 1997: Знеполски И. Новата преса и преходът, С., 1997
82. Знеполски, 2001: Знеполски И. Трибуна или трибун, В: 24 часа –
Вестникът, София, 2001
83. Изенберг, 1978: Изенберг Х. О предмете лингвистической теории текста,
Новое в зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
84. Иванова, 1993: Иванова К. Модална и стилистична употреба на
глаголните видове, В: ГСБЕ, т.2, Морфология, С. , 1993
85. Иванчев, 1988: Иванчев Св. Българският език – класически и екзотичен,
С., 1988
86. Илиева, 1985: Илиева К. Местоимения и текст, София, 1985
87. Илиева, 1995: Илиева К. Явно и неявно изразяване на местоименния
подлог в българския прозаичен текст, В: Лингвистика на текста, С., 1995
88. Илиева, 1996: Илиева К. Биноминативни изречения и прагматика, Пл.,
1996
89. Илиева, Кадийска, 1984: Илиева К., Кадийска Л. Проблеми на кохезията
в съвременния български текст, сп. “Бълг. език”, 1984/1
90. Йорданова, 1993: Йорданова Л. Езикът на промяната, С., 1993
203
91. Йорданова, Тодорова, Шамрай, 1992: Йорданова Л., Тодорова Е.,
Шамрай Т. Наблюдения върху манипулативната функция на езика у нас, сп.
Социологически проблеми, 1/1992
92. Казакова, 1990: Казакова Н. Н. Влияние прагматического фактора на
референтную отнесеность егоцентрических слов, В: Прагматический аспект
предложения и текста, Ленинград, 1990
93. Канонич, 1987: Канонич С. И. Виды пресуппозиции коммуникантов, В:
Язык как комуникативная деятельность человека, М., 1987
94. Карагьозова, 1995: Карагьозова Сн. Имплицитна информация за
ситуация в българския текст като условие за неговата свързаност, В:
Лингвистика на текста, С., 1995
95. Карагьозова, 1998: Карагьозова Сн. Езикът на рекламата, В: Езиково
съзнание, С., 1998
96. Карагьозова, 2004: Карагьозова Сн. Емоции и манталитет (Върху
материал от български и полски фразеологизми за емоции), В: Език и
манталитет, С., 2004
97. Караянева, 1995: Караянева Св. Употребата на префигирани глаголи с
експресивна цел в езика на средствата за масова информация, В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
98. Караянева, 1999: Караянева Св. Активизация на универбирането в
съвременната публицистична реч, В: Проблеми на социолингвистиката, т. 6,
Езикът и съвременността, С, 1999
99. Кардоуни, 1993: Кардоуни Дж. Как се правят новините, София, 1993
100. Картър, 1997: Carter R. Investigating English Discourse, Routledge, 1997
101. Кент, 1970: Kent Kimball Ruth The Language of Journalism. A Glossary of
Print Communications Terms – The Kent State Univ. press, 1970
102. Кифер, 1978: Кифер Ф. О пресуппозициях, Новое в зарубежной
лингвистике, вып.8, 1978
103. Коева, 1995: Коева С. П. Към въпроса за влиянието на контекста върху
словоредните изменения, В: Лингвистика на текста, С., 1995
104. Коич, 1996: Коич Бр. Новина, В: Граматика на журналистиката, С.,
1996
105. Комати, 1999: Комати З. Няколко наблюдения върху употребата на
преизказните форми в българската публицистика след 1989, В: Проблеми на
социолингвистиката, т. 6, Езикът и съвременността, С, 1999
106. Косева, 1996: Косева И. Печатът и властта на парите. Метаморфозите на
времето – (1990-1995), Българско медиазнание, 1996
107. Кох, 1978: Кох В.А. Предварительный набросок дискурсивного анализа
семантического типа, Новое в зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
108. Кошир, 1996: Кошир М. Журналистически текстови форми, В:
Граматика на журналистиката, С., 1996
109. Кравченко, 2000: Кравченко А. В. Естественнонаучные аспекты
семиозиса, В: Вопросы языкознания, М., 2000/кн.1
110. Крумов, 1996: Крумов Кр. От езиков към визуален код, Българско
медиазнание, С., 1996
204
111. Кръстев, 2001: Кръстев Ив. Критика на таблоидния разум, В: 24 часа –
вестникът, София, 2001
112. Кръстева, 2000: Кръстева В. Речник на турските думи в съвременния
български печат, С., 2000
113. Култард, 1985: Coulthard M. An Introduction to Discourse Analysis,
Longman, 1985
114. Куминг, Оно, 1997: Cumming S., Ono T. Discourse and Grammar, In:
Discourse as Structure and Process, SAGE, 1997
115. Кьосев, 1999: Кьосев А. Мълчанието на агнетата и словото на борците, В:
Медиите и езикът, София, 1999
116. Кювлиева-Мишайкова, 1999: Кювлиева – Мишайкова В. Възпитава ли
се езиков вкус чрез езика на медиите, В: Медиите и езикът, София, 1999
117. Лабов, 1970: Labov William The Reflexion of Social Processes in Linguistic
Structures, In: Readings in the Sociology of Language, Mouton, 1970
118. Лабов, 1971: Labov William The Study of Language in its Social Context, In:
Advances in the Sociology of Language. Contributions to the Sociology of Language
1, ed. by J. A. Fishman, Mouton, 1971
119. Лейкъф, 1971: Lakoff G. Presupposition and Relative Well-formedness, In:
Semantics, Cambridge University Press, 1971
120. Ликоманова, Трифонова, 1999: Ликоманова И., Трифонова Й.
Общуването на българина с текстове, В: Медиите и езикът, София, 1999
121. Лозанов, 1996а: Лозанов Г. Медии, власт и чувства, Българско
медиазнание, С., 1996
122. Лозанов, 1996b: Лозанов Г. Половата зависимост на независимия печат, в.
Култура, 2.02.1996
123. Лозанов, 2001: Лозанов Г. Четящото тяло, В: 24 часа – Вестникът, С.,
2001
124. Лосев, 1994: Лосев А.Ф. Философия на името, С., 1994
125. Лосева, 1973: Лосева Л. М. Текст как единое целое высшего порядка и его
составляющие (сложные синтаксические целые), В: Русский язык в школе,
кн.1/1973
126. Лоунсбъри, 1970: Lounsbury G. F. Linguistics and Psychology, In: Readings
in the Sociology of Language, Mouton, 1970
127. Люис, 1981: Lewis G. Taste Cultures and Their Composition: Towards a New
Theoretical Perspective, In: Mass Media and Social Change, SAGE Studies in
International Sociology 22, 1981
128. Маккормак, 1981: McCormack T. Revolution, Communication and the Sense
of History, In: Mass Media and Social Change, SAGE Studies in International
Sociology 22, 1981
129. Маклуън и Маклуън, 1995: Маклуън М., Маклуън Е. Закони на медиите,
София, 1995
130. Мамалыга, 1983: Мамалыга А. И. Структура газетного текста, Киев, 1983
131. Манерко, 2000: Манерко Л. А. Новая методика исследования
категоризация в лингвистике, Във: Вестник Московского университета, Сер.9,
Филология, 2000/ кн.2
205
132. Маровска, 1998: Маровска В. Стилистика на българския език, Пловдив,
1998
133. Матеева, 1986, Матеева А. Понятието “текст”, В: сп. Български език и
литература, 1/1986
134. Матеева, 1987, Матеева А. Междуфразовата връзка в българския език, В:
сп. Български език и литература, 6/1987
135. Матезиус, 1967а: Матезиус В. О так называемом актуальном членении
предложения, В: Пражский лингвистический кружок, М., 1967
136. Матезиус, 1967b: Матезиус В. Язык и стиль, В: Пражский
лингвистический кружок, М., 1967
137. Медведева, Дайнеко, 1990: Медведева Л., Дайнеко В. Парние
словосочетания современного английского языка в прагматическом аспекте, В:
Прагматический аспект предложения и текста, Ленинград, 1990
138. Медиите – свобода и зависимост, в. Капитал, 27.05-2.06.2000
139. Мико, 1988: Мико Фр. Характер разговорности и разговорного стиля,
Новое в зарубежной лингвистике, вып.20, М., 1988
140. Милев, 1996: Милев Р. Щрихи към историята на медиите и
комуникациите в България. За нов поглед към българската медиаистория, В:
Българско медиазнание, 1996
141. Миленкова–Киен, 1999: Миленкова – Киен Р. Увод в семиотиката, С.,
1999
142. Митев, 1999: Митев Д. Аспекти на външната и вътрешната структура на
оказионализмите в съвременната публицистична реч, В: Проблеми на
социолингвистиката, т.6, Езикът и съвременността, С., 1999
143. Михов, 1984: Михов Н. Рецензия за Andre Martinet, “Grammaire
fonctionnelle du francais”, сп. Бълг. език, 1984/2
144. Мишева, 1995: Мишева В. Духът на трагедия и българската психология,
В: Balkanistic forum, 2/1995
145. Момчилова - Михайлова, 1999: Момчилова - Михайлова Т. Комуникативен провал: защитните сили на езика в действие, В: Медиите и
езикът, С., 1999
146. Монова, 2000: Монова Т. Думите, които разделят, София, 2000
147. Морис, 1938: Morris, Ch. W. Foundations of the Theory of Sign. Int. encycl.
of unified science, Vol.1, №2, Chicago Univ. Press, 1938
148. Москалска, 1981: Москальская О. И. Грамматика текста, М., 1981
149. Надер, 1970: Nader L. A Note on Attitudes and the Use of Language, In:
Readings in the Sociology of Language, Mouton, 1970;
150. Найденов, 1995: Найденов, В. Баш редакторът – прескочихме 10 века –
интервю пред “24 часа”, 20.05.1995
151. Найденов, 2001: Найденов В. Преди да се роди вестникът и малко след
това, В: 24 часа – Вестникът, София, 2001
152. Николаева, 1978: Николаева Т. М. Лингвистика текста. Современное
состояние и перспективы, Новое в зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
153. Николаева, 2001: Nikolaeva I. Secondary Topic as a Relation in Information
Structure, In: Linguistics, 2001/ vol. 39-1
206
154. Николов, 1996: Николов Бл. Медиите в България, Българско
медиазнание, С., 1996
155. Ницолова, 1984: Ницолова Р. Прагматичен аспект на изречението в
българския книжовен език, С., 1984
156. Ницолова, 1986: Ницолова Р. Българските местоимения, С., 1986
157. Ницолова, 1999: Ницолова Р. Основни тенденции в развитието на
българския печат след 1989 г. , В: Медиите и езикът, София, 1999
158. Ньойле-Нойман, 1981: Noelle-Neumann E. Mass Media and Social Change
in Developed Societies, In: Mass Media and Social Change, SAGE Studies in
International Sociology 22, 1981
159. Оучс, 1997: Ochs E. Narrative, In: Discourse as Structure and Process,
SAGE, 1997
160. Падучева, 1965: Падучева Е. В. О структуре абзаца, В: Труды по
знаковым системам, вып.2, Тарту, 1965
161. Палек, 1978: Палек Б. Кросс-референция: к вопросу о гиперсинтаксисе,
Новое в зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
162. Пашов, 1994: Пашов П. Практическа българска граматика, София, 1994
163. Пенев, 1996: Пенев В. Общественото мнение между медиите и властта,
между европейските модели и българските реалности, Българско медиазнание,
1996
164. Пернишка, 1989: Пернишка Ем. Лексикалните синоними в
художествения стил, С., 1989
165. Пернишка, 1999: Пернишка Ем. За “грозното” в нашия език и в езика на
медиите, В: Медиите и езикът, С, 1999
166. Петров, 1994: Петров А. Лозунгът. Българинът излезе на площадите,
София, 1994
167. Петрова, 1984: Петрова Л. Д. Заголовок передовой газетной статьи как
структурная единица и элемент строения текста, В: Язык и массовая
коммуникация, М., 1984
168. Пешева, 1991: Пешева М. Телевизионните новини – манипулации и
манипулатори, сп. Съвременна журналистика, №1-4, 1991
169. Пешева, 1995: Пешева М. Националното съгласие в пространството на
телевизионните думи, В: Проблеми на социолингвистиката, ІV, С., 1995
170. Пешковски, 1956: Пешковский А. М. Русский синтаксис в научном
освещении, М., 1956
171. Попов, 1966: Попов А.С. Синтаксическая структура современных
газетных заглавий и ее развитие, В: Развитие синтаксиса современного
русского языка, М., 1966
172. Попов, 1975: Попов К. Модална и стилистична употреба на някои
граматични категории, Във: Въпроси на езиковата стилистика, С., 1975
173. Попов, 1999-2000: Попов К. Паразитно лексикално повторение в езика на
масмедиите у нас, сп. Български език, 2/1999-2000
174. Попова, 1975: Попова В. Синонимите, Във: Въпроси на езиковата
стилистика, С., 1975
175. Попова, 1995: Попова В. Вулгаризацията в езика на политическата статия
В: Проблеми на социолингвистиката ІV, С., 1995
207
176. Пресата в България, В: Български наблюдател, 1/1994
177. Протохристова, 1996: Протохристова Кл. Благозвучието на дисонанса.
Опити върху междутекстовостта, Шумен, 1996
178. Райнов, 1998: Райнов В. Психосемантични особености на езиковото
съзнание и езиковото възприятие, В: Езиково съзнание, С., 1998
179. Растие, 2003: Растие Фр. Изкуства и науки за текста, София, 2003
180. Реферовска, 1983: Реферовская Е. А. Лингвистические исследования
структуры текста, Ленинград, 1983
181. Реферовска, 1989: Реферовская Е. А. Коммуникативная структура текста,
Ленинград, 1989
182. Розенгрен, 1981: Rosengren Karl Eric Mass Media and Social Change, In:
Mass Media and Social Change, SAGE Studies in International Sociology 22, 1981
183. Рот, 1991: Рот Ю. Култура, общуване, бизнескомуникация, сп.
Съвременна журналистика, №1-4, 1991
184. Рубинщейн, 1957: Рубинштейн С. Л. К вопросу о языке, речи и
мышлении, Вопросы языкознания, М., 1957
185. Сгал, 1978: Сгалл П. К программе лингвистики текста, Новое в
зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
186. Сендиг, Селтинг, 1997: Sandig В., Selting М. Discourse Styles, In:
Discourse as Structure and Process, SAGE, 1997
187. Скепска, 1987: Скепская Г. И. Грамматика в аспекте коммуникации
понятие ситуации, В: Язык как комуникативная деятельность человека, М.,
1987
188. Славов, 1996: Славов Ив. Масмедийният кич, Българско медиазнание,
1996
189. Солганик, 1969: Солганик Г. Я. Сложное синтактическое целое
(прозаическая строфа) и его виды в современном русском языке, сп. Русский
язык в школе, №2, 1969
190. Спасов, 2001: Спасов О. От политиката до гражданите, В: 24 часа –
Вестникът, С., 2001
191. Сполски, 1996: Spolsky B. Sociolinguistics, Oxford Univ. Press, 1996
192. Стаменов, 1995: Стаменов М. Основни проблеми на разбирането на
текста, В: Лингвистика на текста, С., 1995
193. Стаменов, 1998: Стаменов М. Граматична структура, семантична
структура и структура на съзнанието, В: Езиково съзнание, С., 1998
194. Стаменов, 1999-2000: Стаменов М. Семантични изменения на лексиката
във вестника, сп. Български език, 2/1999-2000
195. Стаменов, 2004: Стаменов, М. Съдбата на турските заемки в българския
език като отражение на някои характерни черти на националния манталитет, В:
Език и манталитет, С., 2004
196. Стойчев, 1996: Стойчев Г. Преходът и съдбата на посткомунистическия
печат в България, Българско медиазнание, 1996
197. Стоичкова, Чаушева, 1995: Стоичкова Св., Чаушева Е. Преизказното
наклонение в някои средства за масово осведомяване, В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
208
198. Стоянов-Бигор, 1996: Стоянов – Бигор Г. Аудиовизуалният човек,
Българско медиазнание, С., 1996
199. Стоянов, 1999а: Стоянов Кр. Обществените промени (1989-1996) и
вестникарският език, С., 1999
200. Стоянов, 1999b: Стоянов Кр. Езикова престижност и езикови
манипулации, В: Медиите и езикът, София, 1999
201. Сумрова, 1995: Сумрова В. Стилистично маркирано членуване на
съществителни собствени в съвременния печат, В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
202. Тачмън, 1981: Tuchman G. Myth and the Consciousness Industry: A New
Look at the Effects of the Mass Media, In: Mass Media and Social Change, SAGE
Studies in International Sociology 22, 1981
203. Тейлър, 1992: Taylor T. Mutual Misunderstanding: Scepcism and the
Theorizing of Language and Interpretation, London, 1992
204. Тишева, 1999: Тишева Й. Кореференцията в структурата на
вестникарския текст, В: Медиите и езикът, София, 1999
205. Тодоров, 2000: Тодоров Цв. Семиотика, Реторика, Стилистика, С., 2000
206. Тодорова, 1995: Тодорова Е. Количествените варирания в езика на
вестниците и тяхното интерпретиране, В: Проблеми на социолингвистиката
ІV, С., 1995
207. Тодорова, 1999: Тодорова Е. Измененията в езика на българския
периодичен печат след 1989 г. като обект на лингвостатистиката, В: Медиите и
езикът, София, 1999
208. Тодорова, 1999: Тодорова М. За митовете, които медиите могат да
създадат, В: Медиите и езикът, София, 1999
209. Тодорова, 1995: Тодорова Р. Основни характеристики на рекламните
заглавия в английските вестници, В: Лингвистика на текста, ВТ, 1995
210. Том, 1992: Том Фр. Казионният език, сп. Съвременник, 1992/1
211. Томлин, Форест, Пу, Ким, 1997: Tomlin R., Forrest L., Pu M., Kim M.
Discourse Semantics, In: Discourse as Structure and Process, SAGE, 1997
212. Томов, 2001: Томов Цв. Успелият вестник, В: 24 часа – Вестникът, С.,
2001
213. Трендафилов, 2001а: Трендафилов Вл. Освобождението на журналиста в
писателя, в. Култура, 30.3.2001–13.4.2001г.
214. Трендафилов, 2001b: Трендафилов Вл. Погледи към публиката, В: 24
часа – Вестникът, С., 2001
215. Уелс, 1991: Wales K. Dictionary of Stylistics, Longman, 1991
216. Усов, 1984: Усов В. Г. Опыт социолингвистического анализа газетных
текстов, В: Язык и массовая коммуникация, М., 1984
217. Уидоусън, 1998: Widdowson H. G. Linguistics, Oxford Univ. Press, 1998
218. Уилсън, 1981: Wilson Susannah J. The Image of Women in Canadian
Magazines, In: Mass Media and Social Change, SAGE Studies in International
Sociology 22, 1981
219. Уханов, 1966: Уханов Г. П. Типы предложений разговорной речи,
соотносительные со сложными синтаксическими единствами.(Предложения с
209
препозитивной придаточной частью), В: Развитие синтаксиса современного
русского языка, М., 1966
220. Факалиева, 1995: Факалиева В. Социолингвистични критерии на текста,
В: Лингвистика на текста, С., 1995
221. Феърклаф, 1993: Faircloth N. Discourse and Social Change, Cambridge,
1993
222. Феърклаф, Уодак, 1997: Faircloth N., Wodak Ruth Critical Discourse
Analysis, In: Discourse and Social Interaction II, SAGE, 1997
223. Фигуровски, 1948: Фигуровский И. А. От синтаксиса отдельного
предложения - к синтаксису целого текста, сп. Русский язык в школе, №3, 1948
224. Фишмън, 1970: Fishman J.A. The Sociology of Language; In: Readings in
the Sociology of Language, ed. by J. A. Fishman, Mouton, 1970
225. Фишмън, 1971: Fishman J.A. The Sociology of Language: An
Interdisciplinary Social Science Approach to Language in Society, In: Advances in
the Sociology of Language. Contributions to the Sociology of Language 1, ed. by J.
A. Fishman, Mouton, 1971
226. Хабермас, 1999: Хабермас Ю. Философия на езика и социална теория,
София, 1999
227. Хавранек, 1967: Гавранек Б. О функциональном расслоении
литературного языка, Москва, 1967
228. Хаймс, 1970: Hymes Dell H. The Ethnography of Speaking, In: Readings in
the Sociology of Language, Mouton, 1970
229. Халидей, 1970: Halliday M.A.K. Categories of the Theory of Grammar, In:
Readings in Modern Linguistics, ed. by Bertil Malmberg, Scandinavian Univ.
Books, 1970
230. Халидей, 1978а: Halliday M.A.K. Language as Social Semiotic: The Social
Interpretation of Language and Meaning, London, 1978
231. Халидей, 1978b: Хэллидей М.А.К. Место “функциональной перспективы
предложения” (ФПП) в системе лингвистичного описания, Новое в
зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
232. Халидей, 1994: Halliday M.A.K. Functional Grammar, London, 1994
233. Халидей, Макинтош, Стревънс, 1964: Halliday M.A.K., McIntosh A.,
Strevens P. The Linguistic Sciences and Language Teaching, London, Longman,
1964
234. Халидей, Макинтош, Стревънс, 1970: Halliday M.A.K., McIntosh A.,
Strevens P. The Users and Uses of Language, In: Readings in the Sociology of
Language, Mouton, 1970
235. Халидей, Хасан, 1990: Halliday M.A.K., Hasan R. Language, Context and
Text: Aspects of Language in a Social-Semiotic Perspective, Oxford Univ. Press,
1990
236. Халидей, Хасан, 1999: Halliday M.A.K., Hasan R. Cohesion in English,
Longman, 1999
237. Харис, 1973: Harris R. Synonymy and Linguistic Analysis, Oxford Basil
Blackwell, 1973
238. Хаузенблаз, 1978: Гаузенблаз К. О характеристике и класификации
речевых произведений, Новое в зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
210
239. Хелбиг, 1978: Хельбиг Т. Проблемы теории речевого акта, сп.
Иностранные языки в школе, №5, 1978
240. Хирш, 1981: Hirsch P. Institutional Functions of Elite and Mass Media, In:
Mass Media and Social Change, SAGE Studies in International Sociology 22, 1981
241. Хъдсън, 1995: Хъдсън Р. Д. Социолингвистика, С., 1995
242. Цветкова, 1995: Цветкова М. Ние-дискурсът в съвременната българска
преса и в българската разговорна реч, В: Проблеми на социолингвистиката ІV,
С., 1995
243. Цветкова, 1999: Цветкова М. Спортните хроники – за познавачи или за
средностатистическия българин?, В: Медиите и езикът, София, 1999
244. Цонева, 1995: Цонева Л. Заглавието като елемент на публицистичния
текст, В: Лингвистика на текста, ВТ, 1995
245. Чавдарова, 1995: Чавдарова Б. Социално-политическият живот и
езиковите особености на публицистичния стил, В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
246. Чаушева, 1995: Чаушева Е. Някои формално-езикови средства и
екстралингвистични фактори като маркери на новата информация в езика на
медиите, В: Проблеми на социолингвистиката ІV, С., 1995
247. Чейни, 1981: Chaney D. Public Opinion and Social Change: the Social
Rhetoric of Documentary and the Concept of News, In: Mass Media and Social
Change, SAGE Studies in International Sociology 22, 1981
248. Чекалина, 2003: Чекалина В. Л. Особености взаимодействия лексики и
синтаксических структур при решении коммунитивных задач, В: Вестник
московского университета, Сер. 9, Филология, 2003, № 5
249. Черняховска 1987: Черняховская Л.Я. Информация и язык, В: Язык как
комуникативная деятельность человека, М., 1987
250. Чомски, 1994: Чомски Н. Медиите под контрол, С., 1994
251. Чомски, 1997: Чомски Н. Три профила, С., 1997
252. Шахранович, 1987: Шахранович А. М. Семантические аспекты
коммуникативной функции языка, В: Язык как коммуникативная
деятельность человека, М., 1987
253. Шмелев, 1989: Шмелев Д. Н. Функционально-стилистическая
диференциация языковых средств, В: Грамматические исследования.
Функционально-стилистический аспект, М., 1989
254. Шенделс, 1987: Шендельс Е. И. Роль когерентности в грамматике текста,
В: Язык как комуникативная деятельность человека, М., 1987
255. Шмит, 1978: Шмидт З. “Текст” и “история” как базовые категории,
Новое в зарубежной лингвистике, вып.8, 1978
256. Шопов, Вълкова, 1995: Шопов Р., Вълкова С. Словото в публичното
пространство (Фразеологизмите и неологизмите в печата), В: Проблеми на
социолингвистиката ІV, С., 1995
257. Юл, 1985: Yule G. The Study of Language, Cambridge Univ. Press, 1985
258. Якобс Р., 1995: Jacobs English Syntax, 1995
259. Якобсон, Хале, 1956: Jakobson R., Halle M. Fundamentals of Language,
Mouton, 1956
211
260. Янакиев, 1964: Янакиев М. Записки по стилистика на българския език,
С., 1964
261. Янков, 2001: Янков Р. Кратка история, В: 24 часа – Вестникът, София,
2001
212
VІ. Приложения
Приложение №1: Брой и средна дължина на номинативните вериги в 10 статии на
“24 часа”, “Дневник”, “Сега”, “Стандарт”, “Монитор” и “Труд” Вестник “24
часа”
“Днев-
ник”
“Сега” “Стан-
дарт”
“Монитор” “Труд”
Брой НВ 54 89 60 61 67 54 Средна
дължина
на НВ
5 4,75 4,13 4,54 3,88 4,7
Приложение № 2А: Сравнителна таблица на антецедентите-лица в изследваните
статии“24 часа”, “Дневник”, “Сега”, “Стандарт”, “Монитор” и “Труд”
Вестник “24 часа” “Днев-
ник”
“Сега” “Стан-
дарт”
“Монитор” “Труд”
име
фамилия
лично име
националност+име
име+място на
работа
име+възраст
прякор
7, 41%
9, 26%
5, 56%
-
-
1, 85%
-
7, 87%
5, 62%
-
1, 12%
1, 12%
-
3, 37%
16, 67%
5, 00%
1, 67%
-
-
-
-
3, 28 %
3, 28 %
-
-
-
-
-
2, 99%
10, 45%
-
-
-
-
-
5, 56%
7, 41%
-
-
-
-
1, 85%
длъжност
прил.
име+професия
7, 41%
5, 56%
1, 12%
-
6, 67%
-
11, 48 %
-
8, 96%
-
12, 96%
-
друга
идентификация
числ. име+
идентификатор
субстант. прил. име
14, 81%
- -
8, 99%
1, 12%
-
10, 00%
-
-
8, 20%
-
-
4, 48%
4, 48%
1, 49%
12, 96%
-
-
длъжност+име
лично
име+длъжност
фамилия+длъжност
длъжност+лично
име
числително
име+длъжност
7, 41%
-
-
-
-
10, 11%
-
1, 12%
1, 12%
-
11, 67%
1, 67%
-
-
-
11, 48 %
-
-
-
1, 64%
7, 46%
-
-
-
-
5, 56%
-
-
-
-
описат. израз 5, 56% 4, 49% 3, 33% 3, 28% 5, 97% 1, 85%
субстант.
местоимение
местоимение (ние-
дискурс)
1, 85%
-
-
-
-
-
-
-
-
-
-
1, 85%
213
Приложение № 2Б Сравнителна таблица на антецедентите-лица в
изследваните статии на “24 часа”, “Дневник”, “Сега”, “Стандарт”, “Монитор” и
“Труд”
Вестник “24
часа”
“Днев-
ник”
“Сега” “Стан-
дарт”
“Монитор” “Труд”
Име 15% 14,75% 16, 42% 18, 52%
директна
номинация
мест. + ном-я
числ.
име+номинация
11,67%
-
1, 67%
18,03%
-
1, 64%
11, 94%
1, 49%
16, 67%
-
-
описат. израз 10,00% 16, 42% 12, 96%
Абревиатура 5,00% 7, 46% 1, 85%
Приложение № 3: Брой думи в изследваните статии на“24 часа”, “Дневник”,
“Сега”, “Стандарт”, “Монитор” и “Труд”
Вест-
ник
“24
часа”
“Дневник” “Сега” “Стандарт” “Монитор” “Труд”
1. 50 306 151 112 112 119
2. 113 243 146 122 69 127
3. 112 278 73 128 71 137
4. 149 208 65 110 92 145
5. 69 177 52 86 183 195
6. 96 173 159 94 130 107
7. 88 176 83 108 76 155
8. 180 179 124 143 127 82
9. 233 79 126 149 89 94
10. 137 162 61 87 109 144
11. 133 177 222 78 89 75
12. 77 199 79 102 81 72
13. 82 174 64 102 138 87
14. 62 208 82 84 74 60
15. 79 133 75 70 112 83
16. 124 183 83 96 95 64
17. 89 143 147 84 76 117
18. 110 93 76 90 151 128
19. 66 182 76 77 124 88
20. 66 125 82 81 161 78
среден
брой
думи
105, 79
179, 9
101, 3
100, 15
107, 99
107, 89
214
Приложение № 4А Категориите време, вид, залог и наклонение в
изследваните глаголни форми на 100 изречения от в. “Дневник”
“Дневник”
Време Вид Залог Наклонение Брой Процент
Сегашно време Несвършен Деятелен Индикатив 42 20%
Сегашно време Свършен Деятелен Индикатив 163 7.62%
Сегашно/Мин.
неопр. време
Несвършен Страдателно-
Причастен
Индикатив 4 1.90%
Сегашно/Мин.
неопр.време
Свършен Страдателно-
Причастен
Индикатив 4 1.90%
Сегашно време Несвършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 12 5.71%
Сегашно4 време Свършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 0 0%
Мин. несв. време Несвършен Деятелен Индикатив 4 1.90%
Мин. св. време Несвършен Деятелен Индикатив 9 4.29%
Мин. св. време Свършен Деятелен Индикатив 45 21.43%
Мин. св. време Несвършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 1 0.48%
Мин. св. време Свършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 1 0.48%
Минало време5 Несвършен Страдателно-
причастен
Индикатив 1 0.48%
Минало време Свършен Страдателно-
причастен
Индикатив 5 2.38%
Мин. св. време Несвършен Деятелен Преизказно 3 1.43%
Мин. св. време Свършен Деятелен Преизказно 3 1.43%
Бъдеще време Несвършен Деятелен Индикатив 8 3.81%
Бъдеще време Свършен Деятелен Индикатив 9 4.29%
Бъдеще време Свършен Страдателно-
причастен
Индикатив 4 1.90%
Бъдеще време Несвършен Страдателен
(се-форма)
Индикатив 3 1.43%
Бъдеще време Свършен Страдателен
(се-форма)
Индикатив 1 0.48%
Бъдеще време Несвършен Деятелен Преизказно 1 0.48%
Мин. неопр. време Несвършен Деятелен Индикатив 5 2.38%
Мин. неопр. време Свършен Деятелен Индикатив 19 9.05%
Мин. неопр. време Свършен Страдателно-
причастен
Индикатив
(е бил открит)
3 1.43%
Мин. неопр. време Несвършен Страдателно-
причастен
Преизказно 2 0.95%
Мин. неопр. време Свършен Страдателно-
причастен
Преизказно 3 1.43%
3 Всички тези употреби са въведени несамостойно с да-подчинени изречения или модални
конструкции 4 Тази форма е спрегаема и нейното самостойно появяване в сегашно време е невъзможно
5 Формата е обща за минало несвършено, минало свършено и минало предварително време
215
Мин. предв. време Свършен Деятелен Индикатив 1 0.48
Несвършен Деятелен Условно 1 0.48%
Общо: 210 100%
216
Приложение № 4Б Категориите време, вид, залог и наклонение в
изследваните глаголни форми на 100 изречения от в. “24 часа”
Време Вид Залог Наклонение Брой Процент
Сегашно време Несвършен Деятелен Индикатив 74 41,81%
Сегашно време Свършен Деятелен Индикатив 76 3,95%
Сегашно/Мин.
неопр. време
Несвършен Страдателно-
Причастен
Индикатив 2 1,13%
Сегашно/Мин.
неопр.време
Свършен Страдателно-
Причастен
Индикатив 4 2,26%
Сегашно време Несвършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 12 6,78%
Сегашно7 време Свършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 6 3,39%
Сегашно/Мин. несв.
време
Несвършен Деятелен Преизказно 3 1,69%
Сегашно/Мин. несв.
време
Несвършен Страдателно-
причастен
Преизказно 1 0,56%
Мин. св. време Несвършен Деятелен Индикатив 1 0,56%
Мин. св. време Свършен Деятелен Индикатив 22 12,43%
Мин. св. време Свършен Страдателен
(се-форми)
Индикатив 1 0,56%
Минало време8 Несвършен Страдателно-
причастен
Индикатив 1 0,56%
Минало време Свършен Страдателно-
причастен
Индикатив 1 0,56%
Мин. св. време Свършен Деятелен Преизказно 7 3,95%
Бъдеще време Несвършен Деятелен Индикатив 12 6,78%
Бъдеще време Несвършен Деятелен Индикатив 6 3,39%
Бъдеще време Несвършен Страдателно-
причастен
Индикатив 1 0,56%
Бъдеще време Свършен Страдателно-
причастен
Индикатив 3 1,69%
Бъдеще времe Несвършен Страдателен
(се-форма)
Индикатив 4 2,26%
Мин. неопр. време Несвършен Деятелен Индикатив 1 0,56%
Мин. неопр. време Свършен Деятелен Индикатив 8 4,52%
Общо: 171 100%
6 Всички форми са въведени несамостойно
7 Тази форма е спрегаема и нейното самостойно появяване в сегашно време е невъзможно
8 Формата е обща за минало несвършено, минало свършено и минало предварително време
217
![Лестев А.Е. Мифологические основы японских боевых искусств [Электронный ресурс] // Язык и текст. 2014.](https://static.documents.pub/doc/80x56/6323a1fe078ed8e56c0af3c4/lestev-ae-mifologicheskie-osnovi-yaponskikh-boevikh.jpg)
![О. Історична подорож в Полтаву XVIII століття // Наша фортеця [текст]: науково-художнє видання / упоряд.](https://static.documents.pub/doc/80x56/631c46c293f371de19015d44/o-storichna-podorozh-v-poltavu-xviii-stolttya-.jpg)
![Этносоциальный мониторинг: принципы, методы, практика. Научно-методический комплекс [Текст]/ А.Н. Садовой,](https://static.documents.pub/doc/80x56/6356272b328574b6730c4f73/etnosotsialniy-monitoring-printsipi-metodi.jpg)
