2012

ÁÐÎÉ

5

ÖÅÍÀ 3.50 ëâ.

www.euro2001.net

ÄÂÓÌÅÑÅ×ÍÎ ÈÇÄÀÍÈÅ ÇÀ ÊÓËÒÓÐÀ È ÑÎÖÈÀËÍÀ ÏÎËÈÒÈÊÀ

АЗЕРБАЙДЖАН – КАВКАЗКИ РАЙ

Визитна картичкаАзербайджан – ЗЕМЯ НА ОГЪНЯ

Територия: 86 600 кв. кмСтолица: БакуНаселение: 9 235 100 (2012) Гъстота на население-то: 107 д./кв. кмОфициален език: азербайджанскиФорма на управление: президентска република Президент: Илхам АлиевРелигия: ислямПарична единица: манат

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ И РЕЛЕФРепублика Азербайджан e разположена

в Югоизточен Кавказ, между планините Голям и Малък Кавказ и Каспийско море. На север граничи с Руската федерация, на юг – с Иран, на запад – с Турция, Грузия и Армения, а на изток, отвъд Каспийско море, с Казахстан и Туркменистан.

Голяма част от територията на Азербайджан е планинска. Голям Кавказ е разположен на север, а Малък – на юго-запад. Между тях е Закавказието, чиято азербайджанска част е заета от степ-ната до пустинна низина на река Кура и притокът й Аракс. Северно от устието на р. Кура се намира п-в Абшерон. Крайб-режието на Каспийско море е низина. В крайморския край на низината на Кура се намира Ланкаранската низина, която на юг се простира до Талишките планини. Най-високата точка на Азербайджан е връх Базардузу (4466 м), а най-ниската – Прикаспийската низина (-28м).

КЛИМАТ И ВОДИОт 11 климатични зони страната по-

пада в 9. Преминаването от горещини-те на низините и влажните субтропици към перманентен сняг и глетчери в пла-нините е поразително. Температурите в Азербайджан варират от +45°C в рав-нините до -45°C в планините. Някои от равнините са подчертано сухи, докато други влажни райони са зелени и тучни.

В Азербайджан текат повече от 1000 реки, но само 21 от тях са дълги над 100 км. Най-голямата река в страната е Кура, която се влива в Каспийско море. Главен приток на Кура е Аразката река. Повечето от азербайджанските реки са от басейна на р. Кура. По-голямата част от 250-те езера в Азербайджан са мал-ки. За най-голямо се смята Хаджигабул, а за най-дълбоко – Гойгйол. Азербайджан-ското крайбрежие на Каспийско море е дълго 800 м и е слабо разчленено. Ниво-то на морето се повишава с около 20 см годишно и на отделни места опасност-та от наводнение нараства. Соленост-та на морето е по-ниска в сравнение с Черно море.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО Азербайджан е демократична, правна,

светска, унитарна република. Държав-

ната власт се основава на принципа на разделение на властите. Парламентът Милли Меджлиса упражнява законода-телната власт. Той е еднокамарен и включва 125 депутати. Изпълнителна-та власт принадлежи на президента, който се избира за срок от 5 години. Със съгласието на парламента президен-тът назначава министър-председателя и съставя Министерския съвет. Съдили-щата изпълняват съдебната власт.

НАСЕЛЕНИЕОт всички републики в Кавказ Азер-

байджан е най-населена. Днес тук жи-веят азербайджанци, лезгини, руснаци,

арменци, талиши, авари, турци, месхет, татари, украинци, цакури, грузинци, кюрди, тати, евреи, удини. Официал-ният език в страната е азербайджан-ският, който се говори от 95% от населението. Децата под 15 години съставляват 1/3 от цялото население. Хората в работоспособна възраст със-тавляват 60%.

РЕЛИГИЯРелигиозната свобода се урежда

от Конституцията на Азербайджан. В страната няма официална религия, но по-голямата част от азербайджанците изповядват исляма.

АЗЕРБАЙД

ЖАН

ISSN 1310-3989

2012

ÁÐÎÉ

5

ÖÅÍÀ 3.50 ëâ.

www.euro2001.net

ÄÂÓÌÅÑÅ×ÍÎ ÈÇÄÀÍÈÅ ÇÀ ÊÓËÒÓÐÀ È ÑÎÖÈÀËÍÀ ÏÎËÈÒÈÊÀ

АЗЕРБАЙДЖАН ��КАВКАЗКИ РАЙ

Êàòàëîæåí íîìåð 1288

5/2012ãîäèíà XIХáðîé 121

директорÂÅÍÅÒÀ ÃÅÍ×ÅÂÀ

редакторИЛИНА ВАСИЛЕВА

арт äèçàéíÊÎÑÒÀÄÈÍÊÀÌÈËÀÄÈÍÎÂÀêîìïþòúðíîîôîðìëåíèåEËÅÍÀ ÊÎËÅÂÀ

êîðåêòîðКАТЯ РОГАЧЕВА

сътрудникКАМЕЛИЯ ВИДЕНОВА

разпространениеГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

èçäàòåë:

печат:

1463 Ñîôèÿ, ïëîùàä Áúëãàðèÿ 1Íàöèîíàëåí äâîðåö íà êóëòóðàòàòåë. 02 9166101www.dedrax.com

ñ÷åòîâîäñòâî :

“Êàìåí Êàìåíîâ” ÅÎÎÄòåë.: 02 951 55 31; 02 951 55 81 e-mail: kkamenov@omega.bg

Àäðåñ íà ðåäàêöèÿòà: Ñîôèÿ 1504,óë. “Сан Стефано” 23 Б,òåë. 02 943 90 41, ôàêñ 02 962 58 91e-mail: office@euro2001.nethttp://www.euro2001.netÁàíêà ÄÑÊ ÅÀÄ, êëîí 2, Ñîôèÿ BIC STSABGSFIBAN BG55STSA93000001433730

Íè

êàêâ

à ÷à

сò î

ò

òî

âà

èçä

àíè

å í

å ì

îæ

å ä

à á

úä

å ð

åïð

îä

óöè

ðàí

à è

çöÿ

ëî

èë

è â

ֈ

ñòí

îñò

á

åç

èçð

è÷í

îò

î

ïè

ñìåí

î

ðàç

ðåø

åíè

å í

à è

çäàò

åëÿ

. Ì

àòåð

èàë

èò

å í

å ñ

å ð

åöåí

çèð

àò è

íå

ñå â

ðú

ùàò

. Â

ñè÷ê

è ï

ðàâ

à çà

ïàç

åíè

. È

çäàò

åëÿ

ò í

å í

îñè

î

òãî

âî

ðí

îñò

çà

òåê

ñòî

âåò

å â

ïî

äàä

åíè

òå

ðåê

ëàì

è. М

атер

иал

ит

е и

фо

то

гра-

фи

ит

е в

бр

оя

са

пр

ед

ост

авен

и о

т п

осо

лст

во

то

на

Азе

рб

айд

жан

в Б

ъл

гар

ия

.

 áð

îÿ:

Гейдар Алиев - общонационалният лидер на азербайджанския народ Слово на министъра на културата и туризма на Азербайджан д-р Абулфас Гараев

ИНТЕРВЮ ЕВРОПАН.Пр. Емил Каримов – посланик на Р АзербайджанИнтервю на Валентин Костов

ДОСИЕДвадесет години дипломатически отношения и сътрудничество между България и АзербайджанДирекция “Европейски държави” на МВнР

ОБЩЕСТВОАзербайджан по пътя от миналото към настоящетоБратята Нобел - нефтените магнати на АзербайджанВеликите бакинци - Мстислав Ростропович и Лев ЛандауИкономиката на АзербайджанПрирода и туризъмКарабахските коне – златото на АзербайджанШуша – сърцето на азербайджански Карабах

ВИТРИНААзербайджанските килими

ГРАДОВЕГрадовете на АзербайджанБакуГянджаГабалаШакиНахчъванЛанкаран

АРТНизами Гянджеви – азербайджански поет на източния РенесансМузикалният жанр мугам

ТРАДИЦИИАзербайджанският национален костюмНовруз – празникът на пролеттаАзербайджанската хонча – дар за щастие и благоденствиеТрадиционна азербайджанска кухня

ЛИЧНОСТИИзвестни личности от АзербайджанШАХ ИСМАИЛ ХАТАИАББАС–ГУЛУ–АГА БАКИХАНОВМИРЗА ФАТАЛИ АХУНДОВХАДЖИ ЗЕЙНАЛАБДИН ТАГИЕВХЮСЕИН ХАН НАХЧЪВАНСКИАЛИ-АГА ШЪХЛИНСКИМАММАД ЕМИН РАСУЛЗАДЕ

КУЛТУРАКолоритната национална култура на Азербайджан

ЛИТАРТ Азербайджанската литератураАзербайджанска поезия от Низами Гянджеви

ФОТОАТЕЛИЕБаку в началото на XX в.

АТЕЛИЕОГНЯН СТАМБОЛИЕВ Да си всеотдаен и търсещ - среща с художничката Златка СтойковаДОЧКА КИСЬОВА-ГОГОВАНикола Диков за изказа на скулптурата

SUMMARIES

4

8

42

48

56

66

68

2321

12

50

61

27

30

44

1714

63

19

49

34

53

Баку

46

6

28

353738394041

53535454555555

64

ейдар Алирза оглу Алиев е роден на 10 май 1923 г. в град Нахчъван, Азербайджан. През 1939 г. след завършване на Нахчъванското педагогическо училище той постъпва на обучение в Архитектурния департамент на Азербайджан-ския индустриален институт (сегашната Азербайджанс-ка държавна нефтена академия). Започването на войната възпрепятства завършването му.

През 1941 г. Гейдар Алиев е ръководител на отдел в На-родния комисариат на вътрешните работи на Автоном-ната съветска социалистическа република Нахчъван, a през 1944 г. е изпратен на работа в Държавна сигурност. През 1964 г. става заместник-председател, а през 1967 г. - председател на Комитета за държавна сигурност при Министерския съвет на Република Азербайджан и е удос-тоен със званието генерал-лейтенант. През тези години той получава специално висше образование в гр. Ленинг-рад (сегашен Санкт Петербург), а през 1957 г. се дипломи-ра от департамент “История” на Азербайджанския дър-жавен университет.

След като е избран за първи секретар на Централния комитет (ЦК) на Комунистическата партия (КП) в Азер-байджан на пленума през юли 1969 г., Гейдар Алиев застава начело на републиката. През декември 1982 г. става член на Политбюро на ЦК на КП на Съветския съюз и е назначен на поста първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР. Така той става един от лидерите на Из-точния блок. В продължение на двадесет години Гейдар

Алиев е член на Върховния съвет на СССР и пет години е негов заместник-председател. През октомври 1987 г., в знак на протест срещу политиката, провеждана от По-литбюро на ЦК на КП на Съветския съюз и лично от ге-нералния секретар Михаил Горбачов, Гейдар Алиев подава оставка от поста си.

След навлизането на съветски танкове в Баку на 20 яну-ари 1990 г. Гейдар Алиев се появява в представителст-вото на Азербайджан в Москва, прави изявление и изисква наказание за организаторите на това престъпление, из-вършено срещу народа на Азербайджан. В знак на протест срещу лицемерната политика на ръководството на СССР и във връзка с критичния конфликт, готвещ се в Нагор-ни Карабах, през юли 1991 г. той напуска КП на Съветския съюз.

През юли 1990 г. Алиев се завръща в Азербайджан, като първо живее в Баку, а след това в Нахчъван. През съща-та година е избран за член на Върховния съвет на Азер-байджан. В периода 1991-1993 г. той е председател на Вър-ховната асамблея на Нахчъванската автономна република и заместник-председател на Върховния съвет на Републи-ка Азербайджан. През 1992 г. на учредителния конгрес на Йени Азербайджан Партиясы (Нова азербайджанска пар-тия) Алиев е избран за председател на партията.

През м. май и м. юни 1993 г., когато поради изключител-ното напрежение, предизвикано от правителствената криза, страната се озовава на ръба на гражданска война и загуба на независимостта, населението настоява Гейдар Алиев отново да поеме ръководството на страната. По искане на народа тогавашните лидери биват задължени да поканят официално Алиев в Баку. На 15 юни 1993 г. Гей-дар Алиев е избран за председател на Върховния съвет на Азербайджан, а на 24 юли същата година, съгласно реше-ние на парламента Милли Меджлиса, той получава право-мощията на президент на Република Азербайджан.

На 3 октомври 1993 г. след общонародно гласуване Али-ев е избран за президент на Азербайджан. На 11 октомври 1998 г. той печели 76,1% от гласовете на избирателите и е преизбран за държавен глава. Гейдар Алиев дава съгласи-ето си да бъде номиниран за кандидат на президентските избори, насрочени за 15 октомври 2003 г., но се оттегля поради здравословни проблеми. На 12 декември 2003 г. на-ционалният лидер на азербайджанския народ - президен-тът Гейдар Алиев, умира в Кливландската болница на Съе-динените американски щати.

Алиев е носител на много държавни ордени, медали и международни награди. Избран е за почетен доктор на уни-верситетите на редица страни. Награждаван е с ордена “Ленин” четири пъти, с орден “Червена звезда”, с множес-тво медали и ордени на чужди държави и два пъти получа-ва званието Герой на социалистическия труд.

Посолство на Република Азербайджан

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

Г

Г Е Й Д А Р А Л И Е В – общонационалният лидер на азербайджанския народ

4 5

АЗЕРБАЙДЖАН РЕСПУБЛИКАСЪ - РЕПУБЛИКА АЗЕРБАЙДЖАН

зербайджан е страна с многовековна култура, ис-тория и древни народи, чийто начин на живот е уни-кална и хармонична комбинация между традициите и церемониите на различните култури и цивилизации на кръстопътя между Изтока и Запада, Севера и Юга. В продължение на векове азербайджанската култура се е повлиявала от ценностите както на източни, така и на западни народи. Историческите епохи и културните и икономическите специфики на Азербайджан са възпи-тали толерантност и уважение в азерите и изобщо ця-лото население на страната към различните култури и националности.

Като член както на ислямски, така и на европейски организации Азербайджан е приел за свои ценностите и на двете цивилизации и така се е превърнал в мост между тях. Ето защо не е случаен фактът, че именно в Баку се провеждат редица международни конференции: Конференцията на министрите на културата на Европа и съседните региони (декември, 2008 г.), Конференцията за ролята на жените в междукултурния диалог (юни, 2008 г.), Конференцията на министрите на културата на ислямските държави (октомври, 2009 г.), Министер-ската кръгла маса по насърчаването на диалога и кул-турното разнообразие Баку: “Ново предизвикателство за диалога между цивилизациите”, Конференцията на културните министри на турскоговорящите страни (октомври, 2009 г.), Среща на световните религиозни лидери (април, 2010 г.).

Както е известно, 20% от територията на Азер-

байджан е окупирана от Армения и повече от 1 млн. азе-ри са откъснати от родната си страна. Съветът за сигурност на ООН издаде 4 резолюции – 822, 853, 874 и 884, и изрази пълната си подкрепа за суверенитета и териториалната интеграция на Азербайджан и обяви, че използването на сила за придобиване на територии е недопустимо. Правата на хората, населяващи тези земи, са нарушени в резултат на арменската окупа-торска политика и всички институции са разрушени. Макар и с трудности, правителството на Азербайджан полага усилия да защити правата на своите граждани и взема мерки, за да спомогне за културното развитие на региона чрез подпомагане на музикалните училища, музеите и културните институции.

Азербайджан бе домакин на Световния форум за меж-дукултурен диалог между 7 и 9 април 2011 г. в Баку под патронажа на Илхам Алиев – президент на страната. Участниците във форума подчертаха, че междукултур-ният диалог се е превърнал в едно от най-големите предизвикателства пред света и все повече увеличава значението си. В края на срещата бе взето решение този форум да се провежда на всеки 2 години.

Като най-динамично развиваща се икономика в реги-она на Южен Кавказ, Азербайджан е и привлекателна туристическа дестинация. Правителството насърча-ва както добиването на петрол, така и другите секто-ри, сред които най-важно място заема туризмът. Днес туристическата индустрия е една от най-бързо раз-виващите се в света. Азербайджан разполага с богати

ресурси, за да развива възможностите си за туризъм, а благоприятното му географско положение го прави идеалната туристическа дестинация. Азербайджан е удивителна страна, която е разположена на кръстопъ-тя между два континента и две цивилизации – Европа и Азия. Тя се намира точно в центъра на Евро-азиатския транскавказки транспортен коридор, където са пост-роени въздушните и морските транспортни мрежи, ма-гистралите и железопътните релси, които свързват Европа с Кавказ и Централна Азия.

През последните години туристическият сектор в страната претърпя някои промени. Петролният бум в Баку доведе до голям интерес от страна на чуждес-транни инвеститори, които посетиха Азербайджан. Правителството на страната инвестира значителни средства в строежа на инфраструктура на национално ниво.

Азербайджан реализира много международни турис-тически проекти, за да свърже културите и да насърчи толерантността между нациите и държавите. Един от по-важните е “Гладък път”, който представлява ту-ристически маршрут и свързва Източен със Западен Азербайджан. “Гладък път” е уникален феномен в исто-рията на човечеството, като целта му е да обедини различните култури и обмена на културни ценности.

Вярваме, че туризмът прави възможен контакта между индивидите и обществата, а чрез тях и между културите и цивилизациите. Той играе важна роля в улесняването на диалога между културите.

А

д-р АБУЛФАС Г А Р А Е В

Слово

на ми

нистър

а на к

ултура

та и т

уризма

“Представителите на различни нации, религии и езици, които живеят в Азербайджан от векове,

създават своята история, уникални традиции, култура,

наука и просвещение. Те свързват съдбите си в независим Азербайджан.

Колкото повече представители на различни

нации, народи и етнически групи страната обединява,

толкова по-богата става тя. Всяка нация и всяка

етническа група допринася за световната култура,

цивилизацията и универсалните морални

ценности”.

ГЕЙДАР АЛИЕВ – национален лидер и

експрезидент на Република Азербайджан

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

6 7

АЗЕРБАЙД

ЖАН

И Н Т Е Р В Ю Е В Р О П А

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

8 9

АЗЕРБАЙД

ЖАН

И Н Т Е Р В Ю Е В Р О П А

Н.Пр. ЕМИЛ КАРИМОВ – "посланик на Република

АзербайджанАЗЕРБАЙДЖАН

Е ЛИДЕР В КАВКАЗ И ПРИЯТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

аше Превъзходителство, след обявяването й за неза-висима страната Ви придо-би огромно геополитическо значение благодарение на ресурсите от петрол и при-роден газ. Какво е днес мяс-тото на Азербайджан в го-лямата геополитика?

- От древни времена във връзка с географското си положение Азербайджан играe важна политическа, икономическа и търговска роля между Изтока и Запа-да. През територията на

Азербайджан минава Ве-ликият път на коприната. Сондажи и промишленото използване на първия в света нефтен кладенец в Баку през 1848 г. привли-чат много чуждестранни специалисти. В края на XIX в. и началото на XX в. в Баку работят братя Нобел, Ротшилд и др. и в Азербайджан се добива по-вече от 50% от световния нефт. През годините на Втората световна война 80% от съветския нефт е

от Азербайджан. През пе-риода на съществуването на бившия Съветски съюз Азербайджан е една от най-важните републики с огромен енергиен, про-мишлен, аграрен и научно-културен потенциал.

Първите години след възстановяване на не-зависимостта на Азер-байджан през 1991 г. са сложни и дори критични. В страната царят хаос, разруха, глад и мизерия. 20% от територията на

страната са окупирани от Армения. Започва граж-данската война. Народът на Азербайджан се обръща към бившия ръководител на републиката – понас-тоящем общонационалния лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев с мол-ба да се върне във власт-та. През 1993 г. след из-биране на Гейдар Алиев за президент, благодарение на неговия огромен поли-тически опит и мъдрата политика, в страната е спрян хаосът, предотв-ратена е гражданската война, възстановена е ико-номиката. През 1994 г. е постигнато споразумение за прекратяване на огъня с Армения.

На 20.09.1994 г. е подпи-сан договор за експорт на азербайджанския нефт с водещите световни ком-пании, който се нарича “Договорът на века”.

Днес, в резултат на професионалната полити-ка на президента на Азер-байджан Илхам Алиев, дър-жавата е лидер в Кавказ, а също играе важна роля в регионалната и световна-та политика. През послед-ните години икономиката нараства 3 пъти. Нивото на бедността е съкрате-но от 45% на 9%. Според равнището на икономичес-кото развитие страната изпреварва много от бив-шите съветски републики.

Сега икономиката на Азербайджан съставлява 80% от икономиката на Южен Кавказ. Осъществя-ваните в страната рефор-ми, успешната политика за развитие на неенергийния сектор се отбелязват от много водещи международ-ни организации. През 2008 г. Световната банка обя-вява Азербайджан за най-реформаторската страна в света. В отчета за Раз-витие на човечеството съгласно Програмата на развитието на ООН през 2010 г. страната премина-ва от групата със “средно равнище на развитие на човека” към групата с “ви-

соко равнище на развитие на човека”. Сред 169 стра-ни, включени в този от-чет, Азербайджан е държа-вата, която е постигнала най-бърз темп на растеж през последните 5 години. Ако през 2005 г. е заемала 105-о място, то през 2010 г. вече е на 67-мо.

В отчета на Глобална-та конкурентоспособност на страните Азербайджан заема 55-о място сред 142 страни; според индекса на стабилност на макроико-номическата среда - 16-о; според ефективността на пазарите на труда – 14-о. В рейтинга на Световния икономически форум (World Economic Forum) Азер-байджан заема 1-во място сред страните на ОНД според развитие на инфор-мационни и комуникационни технологии. Международ-ните рейтингови агенции “Standart&Poors” и “Moody’s” в своите отчети посочват, че кредитният рейтинг на Азербайджан нараства от “стабилно” равнище до “позитивно”. А според отчет “Fitch Rating” на Международната рейтин-гова агенция Азербайджан получава международния рейтинг на инвестицион-ното равнище. В отчет “Doing Business” през 2009, 2010 и 2011 г. Азербайджан е призната като най-ре-формистката страна в областта на усъвършенс-тване на бизнес средата. В отчет “Doing Business 2011” сред 183 страни Азербайджан заема 54-то място. В отчета е посоче-но, че от 2006 до 2011 годи-на Азербайджан провежда важни реформи в бизнес средата.

Успехите на външната политика на Азербайджан през последните 10 годи-ни укрепват позициите на страната в региона и в целия свят. Държавата е призната за надежден и стабилен партньор в гарантиране на регио-налната и глобалната си-гурност и в постигане на енергийната сигурност.

Успешната външна по-литика създава условия за големи инвестиции в икономики на различни страни и по този начин укрепва авторитета на Азербайджан.

Така през последните 15 години в икономиката са вложени инвестиции на стойност над 100 милиар-да долара. Азербайджан инвестира в други страни - Турция, Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Швейцария, Румъния. Нап-ример в Турция са вложе-ни азербайджански инвес-тиции на стойност над 5 милиарда щатски долара; в Грузия - над 1 милиард щ.д. Днес 75% от пазара на търговия на дребно на нефтопродукти на Грузия се намира под контрола на Държавната нефтена ком-пания на Азербайджанска-та република (ГНКАР), а де-лът на пазара на продажби на газ съставлява 90%.

Страната е член на много международни ор-ганизации и активно сът-рудничи с водещи държави в света. В Азербайджан през последните години са проведени много меж-дународни мероприятия - Световният форум по междукултурния диалог, 61-та сесия на Европейс-кия комитет на Светов-ната организация по здра-веопазване, Европейската регионална конференция ФАО, 23-тият форум на Кранс-Монтана, Между-народният хуманитарен форум, световни шампио-нати по гимнастика, бокс, футбол за момичета, популярният музикален конкурс “Евровизия”. На азербайджанските сцени са провеждани грандиоз-ни концерти на световни звезди като Дженифър Ло-пес, Шакира, Риана и др.

Днес мюсюлмански Азербайджан е многокон-фесионална и толерантна страна. В държавата сво-бодно функционират джа-мии, православни и като-лически църкви, синагоги. През май 2002 г. се състоя

визитата на папа Йоан-Павел II. Многократно ни посещават ръководите-ли на православни църкви. През 2010 г. в Баку се със-тоя Форумът на ръково-дителите на световните религии.

- Как Вашата страна балансира интересите си между Запада и Русия? Ще получи ли Европа така же-лания азерски газ?

- Външната политика на Азербайджан, който географски е разположен на територията, където се срещат Изтокът и За-падът, в богатия с неф-тогазови находища реги-он, където се пресичат интереси на водещите световни държави, е един от най-важните фактори в каузата за съхраняване и укрепване на независи-мостта на страната.

Курсът на външната политика е насочен пре-ди всичко към защита на националните интереси и запазване на статута на водеща страна в региона, а също така запазване на равноправни партньорски отношения със заинтере-совани страни в региона и нашите съседни стра-ни. Азербайджан развива и разширява равни парт-ньорски и стратегически отношения както с Русия, така и със Запада.

Днес Азербайджан екс-портира своите енергийни ресурси във всички други страни. Както знаете, по време на визитата в Азер-байджан на председателя на Европейската комисия г-н Жозе Мануел Барозо е подписана Съвместната декларация относно Юж-ния газов коридор.

Азербайджан има голям интерес и е готов да ек-спортира газ за Европа. Още повече, че е направил забележителен принос към превръщане на страната в самостоятелен играч на газовия пазар, след като е подписал Меморандум за разбирателство с Тур-ция относно реализация

В

И Н Т Е Р В Ю Е В Р О П А

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

10

на новия проект на Тран-санатолийски газопровод (ТАNАР), в който делът на азербайджанската стра-на съставлява 80%. Пред-полагам, че в близките години азербайджанският газ ще постъпи в Европа.

- Азербайджан не е само източник на петрол и при-роден газ. Какво не знаем за културата и историята на Вашия народ?

- Азербайджан е най-древната държава на све-та. Археологическите разкопки потвърждават, че първите хора живеят в Азербайджан още преди 1,7 – 1,8 милиона години. Благодарение на архео-логическата находка в Азихската пещера, тери-торията на Азербайджан е включена в списък на най-древните страни на света.

Историята на държав-ността на Азербайджан наброява над 5 хиляди го-дини. Първите държавни структури на територия-та на Азербайджан възник-ват в края на 4-то – нача-лото на 3-то хилядолетие преди новата ера.

През 1918 г. е създадена първата в мюсюлманския свят демократична дър-жава - Азербайджанската демократична република.

Страната има много стара и богата култура. Традиционните направ-ления на нашата култура включват тъкане на кили-ми, производство на коп-ринени изделия, керамични и медни изделия, ювелирни изделия, национално об-лекло и т.н. Народният фолклор е важна част от азербайджанската кул-тура. Основоположници на народните песни са ашуги, които свирят на музикалния инструмент саз. Фундаментът на на-ционалната азербайджан-ска музика е мугам - му-зиката, която през 2003 г. е включена в списък на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Националните музикал-

ни инструменти са тар, кяманча, деф, зурна, саз, балабан. Азербайджански-те народни танци - яли, терекеме, мирзаи и др., са много популярни.

Азербайджан е родина на световноизвестни по-ети, учени, философи, пи-сатели, певци, композито-ри. Сред тях могат да се изтъкнат представители на източния Ренесанс – азербайджанските поети Низами Гянджеви, Физули, Хагани, Насими, Вагифа и др.

Именно в Азербайджан в началото на XX в. е от-крит първият в мюсюл-манския свят театър, създадена е операта. Основоположникът на азербайджанската опе-ра е Узеир Хаджибайли. Творчеството на азер-байджанските компози-тори, диригенти, худож-ници, писатели и певци е известно в много страни по света. Имената на пев-ците Рашид Бейбутов и Муслим Магомаев са доб-ре познати на българска-та общественост.

Азербайджанската кух-ня е много богата и раз-нообразна, като неведнъж е била удостоявана с най-високи награди на между-народни конкурси.

- Кои са най-интересните туристически забележи-телности в Азербайджан?

- В Азербайджан има много интересни турис-тически забележител-ности. През последните години броят на чуждес-транните туристи, посе-щаващи Азербайджан, се увеличава. Те са привлече-ни от такива забележи-телности, като скалните рисунки в Гобустан (близо до Баку), които са от пре-ди няколко хилядолетия, старата част на град Баку – “Ичери Шехер”, уни-калното историческо съо-ръжение на кулата “Гиз Га-ласи” (Момичешката кула), други кули и крепости в околностите на Баку.

Освен това туристи

идват да видят Мавзолея на Ной, Мавзолея Момине Хатун, Ханския дворец, джамии, бани и други забе-лежителности на древния град Нахчъван. Историчес-кото място е град Шаки, където може да се види най-красивият Дворец на Шакинските ханове, при строителство на който не е използван нито един пирон, а витрините му са украсени с многобройни-те разноцветни парчета на венецианско стъкло. В Шаки са разположени исторически крепостни стени и крепости, керван-сараи, а също така в по-селението Киш, близо до Шаки, се намира старата църква, която е построена през периода на древната Азербайджанска държава – Кавказка Албания.

Туристи посещават древни градове като Гян-джа, където се намира Мавзолеят на великия азербайджански поет Ни-зами Гянджеви, роден в този град. В Гянджа са запазени Мавзолеят на Гянджинския хан – Джавад хан, ханската градина с най-стари дървета, джа-мии, бани и др.

Туристически град е Га-бала, в който туристите са привлечени от древна-та крепост с крепостна врата и прекрасни природ-ни пейзажи.

Уникални архитектурни градове са Шуша, Аскеран и др., които се намират в окупирания от Армения Нагорни Карабах, където всички исторически па-метници са варварски уни-щожени.

В Азербайджан турис-тите харесват и краси-вата природа. Към инте-ресните градове освен гореспоменатите се от-насят Ланкаран, Исмаилъ, Астара, Губа, Загатала, Шамахъ др.

- За първи път в истори-ята си страната Ви е член на Съвета за сигурност на ООН. Какви позиции защи-тавате при решаването на

сложните международни проблеми?

- Избирането на Азер-байджан с мнозинство за непостоянен член на съве-та за сигурност на ООН е едно от най-важните пос-тижения на външната по-литика на страната през последните 10 години. Основната роля в пости-гане на този успех играе провежданата активна външна политика, многок-ратното увеличаване на дипломатическите мисии в различни страни, раз-витието на двустранни отношения с далечни дър-жави, както и интензив-на и ефективна работа в ООН и многобройни чуж-дестранни посещения. За Азербайджан гласуват 155 страни. Резултатите от това гласуване светов-ната общност признава като голям дипломатичес-ки успех на Азербайджан и доказва, че страната е значима държава не само за своя регион, но и за це-лия свят.

Изхождайки от своята външна политика, стра-ната през периода на сво-ето непостоянно членст-во в Съвета за сигурност на ООН при разрешаване на всички международни проблеми ще поддържа принципа на мира и безо-пасността, в съответс-твие с международните норми и правила.

- Ще бъде ли намерено ня-кога решение на конфликта в Нагорни Карабах?

- Както знаете, ар-мено-азербайджанският конфликт около Нагорни Карабах продължава над 20 години. В резултат 20% от територията на Азер-байджан е окупирана от Армения, в това число ре-гиони, разположени извън пределите на територи-ята на Нагорни Карабах. Един милион азербайджан-ски бежанци са насилст-вени преселници в резул-тат на военната агресия от страна на Армения и са принудени да напуснат

земите на своите пред-ци. Десетки хиляди мирни азербайджанци са жесто-ко убити. През нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. в азербайджанския град Ходжала от арменските военни е бил извършен ге-ноцид над мирното азер-байджанско население. Били са жестоко убити и осакатени хиляди азер-байджански жени, деца и старци. Стотици азер-байджанци са изчезнали безследно.

През 2012 г. се навър-шват 20 години от прев-земането на сърцето на Азербайджански Карабах - град Шуша. В този дре-вен азербайджански град са родени много велики учени, поети и музиканти, които прославят страна-та в целия свят. Всички азербайджански архитек-турни паметници, в това число джамии, музеи, ис-торически сгради, парко-ве, градини, детски заве-дения, болници, пътища и др. в гр. Шуша, както и в други градове на Нагорни Карабах, са разрушени и разграбени. Унищожени са всички исторически цен-ности, доказващи принад-лежността на Нагорни Карабах към Азербайджан. На страната ни са на-несени многомилиардни материални, финансови и невъзстановими морални и човешки щети. Незави-симо от постигнатото през 1994 г. споразумение относно прекратяване на огъня, арменските военни продължават да обстрел-ват граничещи с Нагорни Карабах азербайджански селища и градове, в резул-тат на което загиват не-винни мирни жители.

Всички страни, в това число и правителството на България, признават териториалната цялост на Азербайджан. Независи-мо от огромните човешки и материални щети, Азер-байджан е за мирно раз-решаване на конфликта, в рамките на териториал-ната цялостност на Азер-

байджанската република. За съжаление, приетите от Съвета за сигурност на ООН четири резолюции за освобождаване на оку-пирания Нагорни Карабах и прилежащите към него територии досега не се изпълняват от Армения. Затова ние възлагаме го-леми надежди на световна-та общност, в това число и на България, за най-бър-зото и справедливо разре-шаване на конфликта въз основа на международни-те норми и правила в кау-зата на освобождаване на окупираните територии на Азербайджан.

- Как оценявате двуст-ранния диалог между Бълга-рия и Азербайджан и в кои области има още резерви за развитието му?

- Отношенията между Азербайджан и България се развиват изключител-но успешно в много об-ласти. През тази година официално са посетили Азербайджан министър-председателят на Бълга-рия г-н Б. Борисов, пред-седателят на Народното събрание г-жа Ц. Цачева, министърът на земеде-лието г-н М. Найденов, министърът на иконо-миката, енергетиката и туризма г-н Д. Добрев ми-нистърът на транспорта, информационните техно-логии и съобщения г-н И. Московски, председате-лят на Конституционния съд г-н Е. Танчев, кметът на гр. София г-жа Й. Фан-дъкова, ректорът на Со-фийския университет „Св. Климент Охридски” г-н И. Илчев, генералните ди-ректори на БНТ г-жа В. Анкова, на БНР г-н В. Тодо-ров, на БТА г-н М. Минчев и депутати от парламен-та. Планират се посеще-нията в Азербайджан на министъра на външните работи г-н Н. Младенов и министъра на отбраната г-н А. Ангелов.

На свой ред България официално са посетили министърът на труда и

социалната защита на на-селението на Азербайджан г-н Ф. Алакбаров, минис-търът на отбраната г-н С. Абиев, министърът на културата и туризма г-н А. Гараев, министърът на правосъдието г-н Ф. Мам-мадов, а също така и депу-тати на Азербайджанския парламент. До края на го-дината се планират по-сещенията на министъра на екологията и околната среда г-н Г. Багиров и ми-нистъра на селското сто-панство г-н И. Абасов.

Само през тази година са подписани 8 двустранни документа, а през послед-ните 2 години са подпи-сани 14. Стокооборотът между Азербайджан и Бъл-гария през последните го-дини се е увеличил 4 пъти и съставлява над 400 милио-на щатски долара.

Активно се развиват междупарламентарните връзки както между групи-те за приятелство, така и между отделни парла-ментарни комисии и депу-тати.

През тази година в пар-ламента на България по случай 20-та годишнина от установяване на дип-ломатическите отноше-ния между Азербайджан и България е организирана фотоизложба с участие на председателя на На-родното събрание г-жа Ц. Цачева.

През последните 2 го-дини са установени връзки между университети на страните ни. Подписани са Договорите за сътруд-ничеството между Иконо-мическите университети, Медицинските универси-тети и между Бакинския държавен университет и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В най-близко време ще бъде подписан Договорът за сътрудничество в об-ластта на образованито между Министерствата на образованието.

Наред с това, между Азербайджан и България съ-ществува голям потенциал

за още по-силно развитие на двустранните отноше-ния, особено в областта на туризма, селското сто-панство, спорта.

- Какви са неформалните отношения между нашите народи? Има ли побрати-мени градове или културен обмен?

- От древни времена между нашите народи съ-ществуват много прия-телски отношения. Днес има побратимени връзки между азербайджанския град Шаки и Габрово. Тези градове се славят в наши-те страни със своя хумор, красота, гостоприемст-во и история. Необходимо е да се установят тесни връзки и между други гра-дове. За това има добри възможности.

Особено значение изиг-рават културните връзки. В културите на нашите страни има общи черти. В частност, в Азербайджан при Бакинския славянски университет функциони-ра Центърът за българс-ки език и култура, където студентите изучават българска филология, ис-тория и култура. Считам, че е необходимо също да се открие Център за азербайджански език и култура в София, където българските студенти биха могли да изучават културата и историята на Азербайджан.

- С какво България впе-чатлява посланика на Азер-байджан?

- България е прекрасна държава с древна история и култура, богат фолклор и кухня, много гостоприе-мен и добър народ.

В заключение бих искал да благодаря на г-жа В. Ген-чева и всички сътрудници на списание «Европа-2001» за публикацията на мате-риали за Азербайджан и да пожелая на целия българс-ки народ щастие и благо-получие.

Интервю наВалентин Костов

И Н Т Е Р В Ю Е В Р О П А

АЗЕРБАЙД

ЖАН

11

Д О С И Е Д О С И Егодини дипломатически отношения и сътрудничество между

България и Азербайджан

20МВнР,

ДИРЕКЦИЯ

“ЕВРОПЕЙСКИ

ДЪРЖАВИ”

През 2012 г. се навършват 20 години от установяването на двустранните

отношения между Азербайджан и България. Сътрудничеството

помежду им се развива във възходяща линия и с бързи темпове.

ипломатическите отно-шения между България и Азербайджан датират от 5 юни 1992 г., като през същата година България признава независимост-та на Азербайджанската република. Въз основа на решение на Министерския съвет на Република Бъл-гария от 19 февруари 1998 г. през декември 1999 г. е открито българско посол-ство в Баку. Извънреден и пълномощен посланик на България в Азербайджан е Мая Христова, връчила акредитивните си писма на 24 септември 2012 г., а извънреден и пълномощен посланик на Азербайджан-ската република в Бълга-рия е Емил Каримов, връчил акредитивните си писма на 29 ноември 2010 г.

Партньорството меж-ду България и Азребайджан има много измерения. До-говорно-правната база между двете страни се обогати особено през последните години. След сключения на 29 юни 1995 г. Договор за приятелски отношения и сътрудни-чество между България и Азербайджан днес помеж-ду им са подписани над 40 двустранни документа.

През настоящата 2012 г. между правителствата на Азербайджан и България бяха подписани Споразу-мение за сътрудничество в борбата срещу престъп-ността, Споразумение за сътрудничество в об-ластта на извънредните

ситуации, Меморандум за разбирателство меж-ду Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) и Български енер-гиен холдинг ЕАД, Мемо-рандум за разбирателство между Азербайджанската фондация за насърчаване на износа и инвестициите (AZPROMO) и Българската търговско-промишлена палата и Споразумение за сътрудничество между Конституционния съд на България и Конституци-онния съд на Азербайджан. На 9 април т.г. в София беше подписана Програ-ма за сътрудничество между Министерството на труда и социалната политика на България и Министерството на тру-да и социалната защита на населението на Азер-байджан (2012-2013 г.). Тя е разработена в изпълнение на Меморандума за сът-рудничество между Ми-нистерството на труда и социалната политика на Република България и Министерството на тру-

да и социалната защита на населението на Репуб-лика Азербайджан, който министър Тотю Младенов подписа през ноември 2011 г. в Баку.

Организират се визити на различно равнище, като през настоящата 2012 г. се състоя официално по-сещение на българския ми-нистър-председател Бой-ко Борисов в Азербайджан. Предстои визита на бъл-гарския министър на вън-шните работи Николай Младенов, който получи официална покана от азер-байджанския си колега Ел-мар Мамадяров.

Потенциалът на сът-рудничеството в сфе-рата на културата, на-уката и образованието следва да се развива още. Работи се за по-добро-то представяне на Бъл-гария на образователния пазар в Азербайджан. В български висши училища се обучават граждани на Азербайджан главно чрез платена форма на обуче-ние, като за 2011-2012 г. те

са около 18 души. През 2007 г. в Азербайджан е създа-дена Национална програма за обучение на студенти в чужбина (2007-2015 г.). Въз-можност за задълбочава-не на контактите между висшите училища пред-лага и програма “Еразмус Мундус” на Европейския съюз. До момента са под-писани Споразумение за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Бакинския славянски уни-верситет (където от 1996 г. се преподава български език), Споразумение за сътрудничество между Университета за нацио-нално и световно стопанс-тво и Държавния икономи-чески университет в Баку и Споразумение за сът-рудничество между Азер-байджанския държавен университет за култура и изкуство и Националната художествена академия.

Сериозна стъпка към задълбочаване на взаимо-действието в областта на културата бе направена през април 2011 г., когато в рамките на участието на българския министър на културата Вежди Ра-шидов в Световния форум за междукултурен диалог в Баку (6-9 април 2011 г.) бе подписана Междуправи-телствената спогодба за сътрудничество в област-та на културата.

Що се касае до търговс-ко-икономическите отно-шения, износът от Бълга-

Д

13

АЗЕРБАЙД

ЖАНАЗ

ЕРБА

ЙД

ЖАН

12

Президентите на Азербайджан и България Илхам Алиев и Георги Първанов, 2011 г., Баку

Официална визита на Гейдар Алиев - президент на Азербайджан, 1995 г., София

Президентите на Азербайджан и България Гейдар Алиев и Петър Стоянов, 1999 г., Баку

Премиерите на Азербайджан и България Артур Расизаде и Бойко Борисов, 2012 г., Баку

Председателите на парламентите на Азербайджан и България

Октай Асадов и Цецка Цачева, 2012 г., Баку

АЗЕРБАЙД

ЖАН

О Б Щ Е С Т В О

рия към Азербайджан през последните години се раз-вива по възходяща линия, докато вносът е малък с изключение на 2006 г., ко-гато еднократно е вне-сен нефт за 44 млн. щ.д. През 2011 г. двустранният стокообмен е нараснал с 13,2%, а българският из-нос за Азербайджан е пока-зал ръст от 25,6% спрямо 2010 г. Сред българските селскостопански стоки за износ към Азербайджан през 2011 г. преобладават птичи яйца, хлебни, тес-тени, сладкарски изделия и др. На азербайджанския пазар развиват дейност редица български фирми като „Динамик ресурс”, „СОМАТ”, „Мирела”, „Баик” и др.

Друга сфера от изк-лючително значение за партньорството с Азер-байджан е енергийната. Азербайджан е важен пар-тньор на Евросъюза и на България с оглед на плано-вете за енергийна сигур-ност и диверсификация на страната ни. В Европейс-кия съюз приветстват и подкрепят решението на Азербайджан да предос-тави газ за проекта “На-буко-запад”. Маршрутът на проекта за износ на газ от находището “Шах Дениз II” до Централна Ев-ропа предвижда строеж на газопровод по турско-българската граница до Баумгартен в Австрия.

Възможностите за дос-тавки на природен газ от Азербайджан за България, региона на Югоизточна Европа (ЮИЕ) и Европейс-кия съюз са много големи. През 2009 г. между Ми-нистерството на иконо-миката, енергетиката и туризма на България и Министерството на про-мишлеността и енерге-тиката на Азербайджан беше подписан Меморан-

дум за разбирателство и сътрудничество в об-ластта на енергетика-та, в който се предвижда разглеждането на някол-ко проекта: доставки за България чрез действа-щия южнокавказки газоп-ровод Баку-Тбилиси-Ерзу-рум; транспортиране на компресиран природен газ (CNG) през Черно море от грузинския до българския бряг; доставки през те-риторията на Турция за газопроводите ITGI, Гър-ция-България, Набуко. Бъл-гария направи още една крачка към диверсифика-ция на газовите си дос-тавки през настоящата 2012 г. с подписването на споразумение между Бъл-гарския държавен енерги-ен холдинг (БЕХ) и Нацио-налната газова компания на Азербайджан (SOCAR). То е насочено към увели-чаване на доставките на азербайджански газ към България и ЕС.

По линия на евроатлан-тическата интеграция на Азербайджан България подкрепя изпълнението на Индивидуалния план за партньорство на Азер-байджан с НАТО чрез пре-доставяне на експертиза, консултации и обучение на азербайджански офицери въз основа на подписано-то през 2002 г. Споразу-мение за сътрудничество във военната област меж-ду министерствата на отбраната на Република България и Азербайджанс-ката република. По отно-шение на Европейския съюз България и Азербайджан са страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на кори-дора Европа-Кавказ-Азия и участват в програмата ТРАСЕКА на ЕС.

20.09.2012 г.

Д О С И Е

Територията на Азербайджан е изключително

богата на археологически

паметници, което

потвърждава факта,

че тази страна

е едно от най-древните

места, населявани от човека.

зербайджан по пътя от миналото към настоящетоАА

р х е о л о г и ч е с к и т е паметници в Азер-байджан потвържда-ват заселването на първобитните хора

тук преди 1,7-1,8 млн. го-дини. Археологическите материали, открити в пе-щерите Азих, Таглар, Дам-джили, Дашсалахли и Газма, и останалите паметници в страната, включително и челюстта на Азихския човек (Aзихантроп) в пеще-рата Aзих, живял тук пре-ди 300-400 000 години, пот-върждават древността на тази страна. Благода-рение на древната наход-ка – челюстта на Азихан-тропа, територията на Азербайджан е включена в списъка на “Най-древните жители на Европа”.

В същото време азер-байджанците са сред народите с най-древни традиции на държавнос-та. Азербайджанската държавност има близо 5000-годишна история. Първите държавни струк-тури по тези земи са съз-дадени още в края на IV и началото на III хилядоле-тие пр.н.е. Между I хилядо-летие пр.н.е. и началото на I хилядолетие сл.н.е. на територията на Азер-байджан съществуват страни като Манна, Алба-ния и Aтропатена.

През ІІІ в. сл.н.е. Азер-

байджан е включен в със-тава на Сасанидското царство, а през VII в. – в Арабския халифат. В първи-те векове сл.н.е. тюркски-те етнически групи, които съставляват по-голямата част от населението на страната, изиграват из-ключително важна роля в процеса на формиране на единен народ. Измежду тях преобладават огузите.

След падането на Араб-ския халифат започнало-то от средата на IX в. създаване на собствени държави на територията на Азербайджан – на Са-джидите, на Ширваншахо-вете, на Саларидите, на Раввадидите, на Шадда-дидите, на Елдегезидите, както и превръщането на исляма в единна държавна религия, изиграват важна роля за етническото раз-витие на азербайджанския народ и за формирането на неговата култура. Държа-вата на Ширваншаховете със столица Баку оставя следа не само в история-та на Азербайджан, но и в целия Близък и Среден из-ток. В периода XV-XVIII в. на територията на Азер-байджан съществуват държавите на Гарагоюнлу, Аггоюнлу и Сефевидите. Тогава азербайджанските държави не само играят важна роля в международ-

ните отношения в Близ-кия и Средния изток, но и вземат и активно участие в отношенията между Ев-ропа и Изтока.

По време на управлени-ето на великия държав-ник Узун Хасан (1468-1478) империята Аггоюнлу се превръща в една от най-мощните държави в целия Близък и Среден изток. Узун Хасан въвежда по-литика за създаване на централизирана държава, включваща всички земи на Азербайджан.

В началото на XVI в. вид-ният азербайджански дър-жавник Шах Исмаил Хатаи (1501-1524) обединява под негово ръководство всич-ки земи на Азербайджан. Шахът създава могъщата държава на Сефевидите, чиято столица е град Таб-риз. Азербайджанският език става официален. Държавата на Сефевиди-те също е била една от най-могъщите империи в Близкия и Средния изток.

През втората половина на XVIII в. на територията на Азербайджан се обра-зуват малките държави-ханства “ханлъглар”: Ба-кинското, Карабахското, Гянджинското, Ериванско-то, Шамахинското, Нах-чъванското, Табризкото, Шакинското ханство и др.

В началото на ХІХ в.

Азербайджан става арена на борбата между Руска-та империя и Иран. След края на двете Руско-иран-ски войни според усло-вията на Гюлюстанския договор (1813г.) и Туркман-чайския договор (1828г.) Азербайджан е разделен между двете империи. Северен Азербайджан е присъединен към Русия, а Южен Азербайджан към Иран. По този начин в последвалата история на Азербайджан се появяват нови понятия като Севе-рен (Руски) Азербайджан и Южен (Ирански) Азер-байджан.

За създаване на плац-дарм (бел. ред - територия, използвана при подготов-ка и нападение на против-ника) в Южен Кавказ Русия започва масово преселва-не на арменско население от съседните региони на територията на завзети-те азербайджански земи и по-специално в планински-те райони на Карабах - На-горни Карабах, а също и на териториите на Ериван-ското и Нахчъванското ханство в Западен Азер-байджан. На мястото на ханствата Русия създава т. нар. Арменска област. По този начин са поставе-ни основите на бъдещата арменска държава.

През 1836 г. Русия ликви-

дира независимата албан-ска християнска църква и я подчинява на арменска-та григорианска църква. По този начин се създа-ват благоприятни усло-вия за григорианизация и арменизация на християн-ските албанци, които са най-древното население на Азербайджан и живеят в Нагорни Карабах. Царска Русия въоръжава арменци-те срещу азербайджанс-кото население, след ко-ето арменците започват масов геноцид над азер-байджанците и над целия тюркски народ на Южен Кавказ. В края на XIX в. и началото на ХХ в. 80% от населението на град Ере-ван (столицата на съвре-менна Армения) е съста-вено от азербайджанци. Днес от Ереван, както и от цяла Армения, е изгоне-но цялото азербайджанс-ко население.

През март 1918 г. арме-но-болшевишкото прави-телство завзема властта начело със Степан Шаумян и на 31 март 1918 г. осъщес-твява безмилостен гено-цид над азербайджанците в Баку и в други градове на Азербайджан. Ежегдоно на 31 март се отбелязва годишнина от извършва-нето на геноцид над азер-байджанския народ.

На 28 май 1918 г. в Се-

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

14

Старият град – Ичери Шехер

15

17

АЗЕРБАЙД

ЖАН

верен Азербайджан е съз-дадена първата в Изтока демократична република - Азербайджанска демок-ратична република. Тя просъществува 23 месеца. През този кратък период е създаден парламентът, който утвърждава знаме-то, герба и химна на Азер-байджан, установяват се дипломатически връзки с някои чужди страни, а в Баку са открити диплома-тически мисии, военни ми-сии и консулски служби на някои чужди страни. Също така се създават Минис-терският съвет, държав-ни учреждения и армия и е открит Бакинският държавен университет. Днес 28 май е национален празник - Ден на Република Азербайджан.

В резултат на военна-та агресия на Съветска Русия Азербайджанската демократична република пада и на нейната тери-тория на 28 април 1920 г. е създадена Азербайджан-ската съветска социалис-тическа република (Азер-байджанска ССР). През 1923 г. съветското прави-телство основава в На-горни Карабах автономна област, която през 1937 г. е наречена Нагорнокара-бахска автономна област на Азербайджанската ССР. По време на Втора-та световна война 80% от нефта за СССР се е доби-вал в Азербайджан.

В годините 1948-1953 започва нов етап на масо-во експулсиране (бел. ред. - насилствена емиграция) на азербайджанците от тяхната древна родина - Западен Азербайджан (т. нар. територия на Армен-ска ССР). След като през 1969 г. ръководител на републиката става Гей-дар Алиев, Азербайджан се превръща в една от развитите републики на Съветския съюз. В перио-да 1970-1985 под ръководс-твото на Гейдар Алиев в Азербайджан са създадени стотици заводи, фабрики, отрасли на производство-то и са построени крупни промишлени предприятия.

Освен промишлеността мощно развитие получава и селското стопанство, създава се и голям научен потенциал на република-та. В много отрасли на производството Азер-байджан заема водещи по-зиции в СССР. Изнасяни в 65 страни по света биват 350 вида продукти, произ-веждани в Азербайджан.

През 1988 г. арменски-те сепаратистки теро-ристични групировки в Нагорнокарабахската ав-тономна област на Азер-байджан заедно с въоръ-жените сили на Армения и с подкрепата на въо-ръжените сили на СССР започват да провеждат военни операции с цел из-земването на територия-та на Нагорни Карабах от Азербайджан. В периода 1988-1990 г. повече от 300 000 азербайджанци биват изгонени по жесток начин от своята историческа родина - съвременна Ар-мения, стотици от които биват убити или ранени.

През този период азер-байджанският народ за-почва борба за своята независимост. Нежелае-що излизането на Азер-байджан от състава на СССР, тогавашното ръ-ководство на Съветския съюз, оглавявано от Ми-хаил Горбачов, през нощ-

та на 19 срещу 20 януари 1990 г. издава заповед за влизане на съветски тан-кове в столицата Баку. В резултат на тази наказа-телна акция на съветски-те войски стотици мирни граждани на Баку биват убити. Датата 20 януа-ри влиза в историята на съвременен Азербайджан като Черния януари и е ден на траур. На 18 ок-томври 1991 г. правител-ството на Азербайджан обявява излизането си от състава на СССР и своята независимост. На тази дата Азербайджан отбелязва годишнина от обявяването на своята независимост.

В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. се случва най-трагичното събитие в съвременната история на Азербайджан. Армен-ските въоръжени форми-рования заедно с войници от 366-ти мотострелкови полк на бившия Съветски съюз извършват геноцид над азербайджанското население в град Ходжали. Хиляди мирни жители са изклани, изгорени и убити. Това е най-трагичната дата в съвременната ис-тория на Азербайджан и се отбелязва като годиш-нина от ходжалинския ге-ноцид. През този период в Азербайджан цари хаос. Ар-

менските въоръжени сили окупират 20% от тери-торията на Азербайджан, включително територи-ята на Нагорни Карабах. Цялото азербайджанско население е или експулси-рано от Нагорни Карабах, или избито. По вина на то-гавашното ръководство на Азербайджан икономи-ката на страната се сри-ва и избухва гражданска война.

В този труден период по искане на народа на власт отново се връща Гейдар Алиев. След зав-ръщането му настъпва решителна промяна в живота на азербайджан-ците. Гейдар Алиев сла-га край на гражданската война, спира окупацията на азербайджанска тери-тория, възстановява ико-номиката и извежда Азер-байджан на световната сцена.

Днес благодарение на мъдрата политика на на-ционалния лидер на Азер-байджан Г. Алиев и на продължаващия негова-та политика президент И. Алиев Азербайджан е страна лидер в Кавказкия регион и играе важна роля в съвременния свят.

Посолство на Република

Азербайджан

БРАТЯТА НОБЕЛ –НЕФТЕНИТЕ МАГНАТИ НА АЗЕРБАЙДЖАН

НАЙ-ЧЕСТАТА АСОЦИАЦИЯ С ИМЕТО НО-

БЕЛ Е НОБЕЛОВАТА НАГРАДА И ПРЕМИЯ-

ТА ОТ НАД 1 МЛН. ДОЛАРА КЪМ НЕЯ. МАЛ-

КО ИЗВЕСТНО Е ОБАЧЕ, ЧЕ ЗАЕДНО СЪС

СВОИТЕ БРАТЯ АЛФРЕД НОБЕЛ СЪЗДАВА

ОГРОМНА НЕФТЕНА ИМПЕРИЯ В АЗЕР-

БАЙДЖАН И ЗАВЕЩАВА БОГАТСТВОТО

СИ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА НОБЕЛОВАТА

НГАРАДА. ФАКТЪТ, ЧЕ АЗЕРБАЙДЖАН Е

СВЪРЗАН С ВИСОКОТО ОТЛИЧИЕ, ИМА

ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА АЗЕРБАЙДЖАН-

СКИЯ НАРОД.

ратята на Алфред Нобел – Лудвиг и Робърт, пристигат в Баку през 1873 г. по времето на първия петролен бум и полагат основите на първа-та чуждестранна компания по тези земи. Още като по-млад Алфред про-явява интерес към нефтеното пред-приятие на братята си и през 1878 г. става акционер. Той разработва и патентова някои технически но-вости и идеи като първите неф-топроводи в Баку, дестилацията и пречистването на суровия нефт и използването на парафина за ос-ветление. Но нека да започнем от-начало...

Всъщност всичко започва от пушките. Семейство Нобел се пре-мества от Швеция в Русия през 1842 г. Бащата Емануел Нобел купува ма-шиностроителния завод в Санкт Петербург и се заема с производ-ството на оръжия и боеприпаси за руската армия. Тридесет години по-късно, през март 1873 г., Робърт Но-бел идва в Кавказ по молба на брат си Лудвиг, който получил от руския император договор с правителст-вото да произведе голяма партида пушки. Пътят го води в Баку и там той е силно заинтригуван от перс-пективите за развитието на пет-ролния бизнес. Робърт посещава много нефтени находища и рафине-рии и скоро разбира, че истинският източник на богатство е в Баку и че петролният бизнес е най-изгоден и перспективен. Робърт веднага те-леграфира на брат си за новите въз-можности, описва своята концепция

и настойчиво се опитва да убеди Лудвиг да бъде негов партньор. Брат му му нарежда да инвестира в бакинския нефт наличните у него 2000 рубли - първите вложени пари. И така се ражда Нобеловата нефтена империя.

За кратко време братята ста-ват собственици на находищата Сурахани, Балахани и Биби Ейбат (райони на п-в Абшерон, предградия на Баку). Като вземат на лизинг го-леми парцели земя, те построяват рафинерия, завод за сярна киселина, медолеярни и чугунолеярни предпри-ятия и яхтени пристанища. Бързо вземат под аренда земята, където се предполага наличие на нефт. Ня-кои площи братята държат в ре-зерв, а в останалите пробиват кла-денци и провеждат проучване.

От случайната покупка на Ро-бърт до печалбата на милиони ми-нават по-малко от десет години. През есента на 1876 г. Лудвиг, прек-расен инженер, запознат с органи-зацията на съвременното индуст-риално производство, се премества в Баку и се заема с модернизацията на петролния бизнес. В началото на 80-те години на XIX в. в Баку се появява цял град за служителите на компанията - с елегантни сгради във византийски стил насред кра-сив парк. Тогавашното му име било “Вила Петролеа”, а сега паркът се нарича „Низами”. Тази градина, из-раснала покрай фабрики с димящи комини и петролни цистерни с ток-сично-зелен цвят и изхвърлящи пара

Б

Нефтените полета на братя Нобел в Балахани – предградие на БакуРоберт Нобел

Лудвиг Нобел

Нобеловата награда

Алфред Нобел

Скални рисунки в Гобустан

О Б Щ Е С Т В О

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

16

18

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

Великите бакинци

“Аз съм от Баку, Баку е моята родина, моят дом”

Наричат го “символ на века” и “съвест на цивилизацията”. Излишно е да се говори за световната слава, която печели като

виолончелист и диригент. Достатъчно е да се каже името му – Мстислав Ростропович.

далечната 1925 г. бащата на Мстис-лав Леополд Ростропович е поканен в Баку от известния азербайджан-ски композитор Узеир Хаджибай-ли, който го познава не само от нашумелите турнета в Баку в пе-риода 1914-1916 г., но и от негова-та педагогическа дейност преди и след революцията. Леополд приема поканата с удоволствие и цялото семейство се премества в Баку, къ-дето той и съпругата му препода-ват в Азербайджанската държавна консерватория. Леополд открива клас по виолончело, а съпругата му – София Николаевна Федотова-Рос-тропович, работи със студентите по пиано. Леополд Ростропович е висококвалифициран изпълнител и композитор и притежава педагоги-чески талант. Създател е на първия азербайджански струнен квартет, а учениците му са гордостта на азербайджанската музикална класи-ка. Леополд дава уроци по виолонче-ло и на основателя на азербайджан-ската симфонична музика Асаф Зейналл, който запазва завинаги най-топли чувства към учителя си.

На 27 март 1927 г. се ражда Мстис-лав и Баку се превръща в детската люлка на гениалния виолончелист и диригент. Най-напред той получава

знания по музика от родителите си. Първата си музикална композиция за пиано – “Полка”, малкият Слава пише на 4-годишна възраст. През 1931 г. семейството се премества в Москва. Любопитна подробност е, че от всички съветски републики Азербайджан има най-голям брой пи-ана на глава от населението. Тази особена музикална надареност на азербайджанците вероятно е една от причините високообразованият виолончелист и композитор Лео-полд Ростропович да предпочете Баку пред всички други градове в Ру-сия и да преживее тук най-добрите си години.

Мстислав се връща в родината си след 30 години. В периода 1971-1973 г. в Баку той свири с Държавния симфо-ничен оркестър, наречен на името на Узеир Хаджибайли, с ръководител Ниязи. Поради репресиите през 1974 г. Мстислав е принуден да емигрира от Съветския съюз в Съединените щати със съпругата си - оперната певица Галина Вишневская и двете им дъщери. Причина за това са него-вите изказания и това, че в начало-то на 70-те години дава подслон на известния писател Александър Сол-женицин. През 1978 г. Ростропович и Вишневская са лишени от съветско

гражданство “за системни дейст-вия, които накърняват престижа на съветската държава”, както е посо-чено в официалното изявление. Те са реабилитирани през 1990 г. Първото посещение на Мстислав Ростропо-вич в Баку след завръщането му от изгнание е през 1997 г. – 24 години след последната му визита. В род-ния си град музикантът отбелязва своя 70-годишен юбилей.

Как Мстислав Ростропович праз-нува рождения си ден, си спомня дъ-щеря му Олга. Според нея най-удиви-телният рожден ден на баща й е бил 70-годишният му юбилей, когато президентът Гейдар Алиев кани ця-лото семейство в Баку:

“Тогава аз и сестра ми посетихме за първи път родината на баща ни, а и той също не беше идвал много години. Изведнъж ние бяхме изпра-вени пред факта, че рожденият ден на баща ни в Азербайджан се чест-ва като национален празник. Хората танцуваха по улиците в национални костюми. Навсякъде ни посрещаха и поздравяваха, хората хвърляха под краката ни букети и листенца от рози. Бяхме в къщата, където баща ни се бе родил и живял. Гейдар Алиев намерил тази къща, преселил хората, които живеели там, и създал музей на Леополд и Мстислав Ростропович. Когато влязохме в къщата, баща ми се върна в детството си, а всички ние изпитахме невероятни емоции” – спомня си Олга Ростропович.

А ето какво си спомня самият Мстислав за Баку: “Любовта към Азербайджан и към Баку се предаде у мен от баща ми. Бях дете, но тат-ко ме запозна с неговия приятел Узеир Гаджибеков. Когато в Москва се провеждаше Декадата на азер-

В

Мстислав Ростропович:О Б Щ Е С Т В О

19

инсталации, е сякаш приказна. В малкото градче имало електричес-тво, библиотека, болница, телефон и чиста вода, която се доставяла ежедневно от река Волга. Тогава е прокарана първата в Баку телефон-на линия на компанията “Бел”. Бра-тята Нобел работят много всеот-дайно, влагайки всичко в нефтения бизнес.

Впоследствие фирмата се прев-ръща в гигантска петролна импе-рия, която монополизира търговия-та с петрол и концентрира в свои ръце продажбите в най-важните ре-гионални пазари. Интересното е, че заедно с мащабните операции фир-мата не подценява и по-дребните работи - производството на бидо-ни, бутилки, цистерни и ремонтни дейности.

В нефтената империя на бра-тята Нобел работят 30 000 души. Братята Нобел живели в Баку в про-дължение на повече от 30 години Те били социално ориентирани и праве-ли много за своите служители – ме-дицинско обслужване, училища за деца и др. Затова работниците ги обичали и успели да им спасят живо-та, когато дошли болшевиките.

Още в началото на своята дей-ност компанията купува акции на многомилионна сума, за да получи достъп до световния пазар на нефт и значително да разшири своите възможности. В началото на XX век вниманието на братя Нобел е на-сочено към островите около Абше-ронския п-в. Без да губят време, те вземат под аренда о. Свети (о. Пи-ралаххи), а през 1904 г. намират тук богати петролни полета и започ-ват да ги експлоатират. За кратко време малкото рибарско селище се превръща в индустриален град. Още от древни времена хората на ост-ров Свети са черпели нефт ръчно от по-малки кладенци. Тук се намира светилището на огнепоклонниците Атешгях и Пир. Светото място е почитано от вярващите и затова островът е наречен Свети. Тук са идвали на поклонение хора от раз-лични градове и от околните села. Впоследствие местните с право са нарекли острова “Нобеловия Саха-лин.”

Рафинериите в Баку не били в състояние да обработят всичкия петрол, произведен в нефтените полета, а и нямало къде да го съх-раняват. Ето защо, след произ-

водството на керосин всичките петролни отпадъци се изхвърляли в морето. Но братята Нобел се ока-зали благоразумни и след получава-не на керосина те събирали оста-налата част от горивото в големи кръгли резервоари. След това взе-ли под аренда заводите в Черния и Белия град (в миналото райони на град Баку) и преработили нефтени-те отпадъци.

До края на 70-те години на XIX в. суровият нефт бил превозван в бъч-ви и мехове с каруци – един много примитивен и скъп начин. Затова през 1878 г. братята Нобел първи започват да строят нефтопровод от Балаханов до Черния град. Неф-топроводът намалил цената на дос-тавките на нефт от находищата до завода 7 пъти. Нобел не пестели пари, за да подобрят технологията и транспорта, знаейки, че това е най-сигурният начин за забогатява-не. Като монополизирали пазарите в Русия, те започнали да изнасят петрол и петролни продукти в Ев-ропа, Индия, Китай, Иран и други страни.

Когато братя Нобел пристигат в Баку, те се считат за богата фа-милия. Но основаната в Баку Асоциа-ция на братята Нобел им позволява да увеличат натрупаното си богат-ство десетки пъти. Те откриват собствени лаборатории в Германия, Англия, Италия, Франция и Швеция. В края на съществуването си им-перията на Нобел обхваща около 90 фирми и предприятия в 20 страни. Концернът „Братя Нобел” става из-вестен в целия свят. Той притежава кладенци, рафинерии, танкери, шле-пове, ресторанти, хотели, железо-пътни линии, училища. С Нобел се конкурират Ротшилд и “Стандард Ойл” на Рокфелер.

Но всичко се срива за една нощ. Сред милионите, бягащи от бол-шевиките, се оказват и братята Нобел. Бакинските източници на нефт преминават последователно от ръка на ръка и се управляват от местните болшевики, менше-вики, англичани и турци. В Париж братя Нобел се опитват да прода-дат каквото е останало. Започват интензивни разговори с американ-ския петролен гигант “Стандард Ойл” в Ню Джърси (сега “Exxon” - една от фирмите, създадени след разделянето на “Стандард Ойл” на Рокфелер. Сделката има смисъл

само в случай че болшевиките пад-нат. През април 1920 г. болшевики-те влизат в Баку и национализират всички производства. Британските инженери, работещи там, са обяве-ни за шпиони и незабавно са хвър-лени в затвора. В срок до 20 дни, след като Червената армия превзе-ма Баку, братята Нобел продават бизнеса си.

Съдбата на семейство Нобел в Баку след нахлуването на болше-виките от 11-та Червена армия е наистина драматична. Едно от най-богатите семейства в света внезапно губи всичко. Само един от братята - Алфред Нобел, който уми-ра преди революцията, през 1896 г., запазил своето състояние, 20-30% от което са средства, събрани от нефтеното производство в Баку. Той завещава цялото си наследст-во за учредяването на Нобеловата награда.

Днес в Баку има булевард, наре-чен на братята Нобел. Създаден е и Бакински фонд на Нобеловото наследство. През 2011 г. правнуци-те на известния изобретател и меценат Лудвиг Нобел посещават Баку. Mинистърът на културата и туризма на Азербайджан - Абул-фас Гараев, посреща Петер Олей-никофф, Анна Олейникофф, Нилс Олейникофф, Ирене Олейникофф и Филип Нобел. На срещата присъс-тва и президентът на Бакинския Нобелов фонд Торгул Багиров. Гос-тите предоставят много исто-рически документи и фотографии, свързани с Азербайджан. Минис-тър Гараев заявява на срещата, че възстановяването на връзките със семейството има важно значе-ние. Установено е къде е бил “Вила Петролеа”, както и къщата, в ко-ято са живели. Домът е рестав-риран и в момента е музей, място за приеми и събития. Съхранени са множество експонати, принадле-жали на Нобел.

Министърът благодари на гости-те за подарените от тях безценни исторически документи и заяви: “Тези документи ще се съхраняват в музея. Има фотографии от Баку, които липсват в нашия архив, и ма-териали, свързани с развитието на нефтената промишленост”.

Посолство на Република Азербайджан

О Б Щ Е С Т В О

АЗЕРБАЙД

ЖАН

21

байджанското изкуство, баща ми ме заведе в хотел “Москва” и каза, че ще ме запознае с един изключи-телен музикант. Аз запомних за цял живот как изглеждаше Узеир Гаджи-беков тогава. В музея на Хаджибай-ли има писмо от баща ми до него, изпратено преди войната. В това писмо баща ми пише: “Имам една мечта – да напусна Москва и да се върна в Баку”. Баща ми не се върна в Баку само защото войната започна и ние бяхме принудени да се евакуи-раме в Оренбург, където той почина през 1942 г. Животът ми е изпълнен с тези преживявания и мисли и за мен всяко посещение в Баку е съ-битие. Мога да кажа, че когато си отивам от Баку, си мисля за това, как някой ден най-накрая ще седна в друг самолет, който ще ме върне обратно тук”.

До края на живота си маестро Мстислав Ростропович и Галина Вишневская редовно посещават Баку. Маестрото се връща, за да се разходи надолу по улицата, да влезе в къщата, където е роден, да напра-ви мастер-клас за студентите от Азербайджанската държавна кон-серватория и просто да общува със своите приятели и колеги. Приживе великият музикант изнася концер-ти, които са върхове в културна-та история на азербайджанската столица. По волята на съдбата последните снимки на маестрото – документалният филм “Дружба-та на титаните” за отношенията на Ростропович и Шостакович - са направени в Азербайджан. “Филмът е заснет от младия бакински режи-сьор Мехди Маммадов. Когато Рос-тропович изнася концерти в Баку през 2006 г., Мехди му прави предло-жение да направи филм за приятел-ството му с Шостакович. Баща ми го пита какво трябва да направи, а Маммaдов отговаря, че са нуж-ни снимки на техните репетиции и разговори. Започват снимките и те са последната воля на съдбата” – разказва Олга Ростропович.

Съпругата на Ростропович - из-вестната оперна певица и народна артистка на СССР Галина Вишнев-ская, разказва за любовта на азер-байджанския народ към Мстислав: “Ростропович е роден в Баку и там се отнасят чудесно с него. Приживе

той получи много любов и топлина от Азербайджан, а когато се разбо-ля, цялата страна се вдигна, за да го спаси”.

Олга Ростропович си спомня: “Прекарах последните няколко ме-сеца с баща си в болницата и той често си спомняше за Баку, искаше да отиде там, да проведе серия от концерти. Въпреки сериозното забо-ляване, малко преди да почине, баща ми размишляваше за това, което не е свършил. Мечтаеше да организира в Баку музикален фестивал на све-товно ниво. Баща ми обичаше този град и Баку също обичаше него. Ба-кинците се отнасяха с татко като с национален герой. Затова фести-валът на Ростропович е заветът на моя баща, който аз с удоволствие осъществявам”.

Приносът на Мстислав Ростро-пович към световната култура на ХХ в. е толкова голям, че още дълго време колеги и почитатели на та-ланта му ще се обръщат към него-вото наследство и ще развиват не-говите идеи. На дъщерите си Олга и Елена, музиканти по образование, Мстислав завещава да продължават започнатото дело – след смъртта на баща си (27 април 2007 г.) по-голя-мата му дъщеря Олга оглавява Фонд за подпомагане на талантливи мла-ди музиканти в Русия, а по-малката Елена ръководи благотворителен фонд “За здравето и бъдещето на децата”.

великият ум на физикатаев Ландау е велик физик и Нобелов лауреат. Роден е

на 22 януари 1908 г. в Баку. Учи физика и химия в Бакинс-кия университет, а през 1924 г. постъпва в Ленинградс-кия държавен университет, където се дипломира през 1927 г.

През 1929 г. Лев Ландау пътува до Лайпциг и Копен-хаген, където работи с Нилс Бор. Само три години по-късно става директор на Теоретичния факултет към Украинския технически институт в Харков. През 1935 г. ръководи Института по физика в Харковския държавен университет.

През 1937 г. Ландау се премества в Москва и става директор на Теоретичния отдел в Института по фи-зика. Ландау работи в областта на нискотемператур-ната физика, атомната и ядрената физика и физика на плазмата. Работата му върху теорията на течния хелий е удостоена с Нобелова награда през 1962 г. През същата година Ландау претърпява автомобилна ка-тастрофа, вследствие на която изпада в безсъзнание в продължение на шест седмици. Лекарите смятат, че е в клинична смърт, но той се събужда. Лев Ландау умира на 1 април 1968 г. в Москва.

Л

Икономиката на

Азербайджан

От древни времена

основа на икономиката

на Азербайджан

е петролната

промишленост. Посолство на Република Азербайджан

Леополд и Мстислав Ростропович наистина обичали Баку. И градът им отвръщал със същата любов. Улицата, на която някога са живе-ли, сега носи имената им, а къщата им е превърната в богат с уникал-ни експонати музей на баща и син Ростропович. Всъщност Леополд и Мстислав Ростропович никога не се разделят с Баку, защото тех-ният живот и работа са били и ще останат част от славната и уни-кална история на града. Днес в азер-байджанската столица ежегодно се провежда Международен фестивал на Мстислав Ростропович. Тук дейс-тва и благотворителен фонд „Виш-невска-Ростропович” и музикално училище № 21, което носи името на баща и син Ростропович.

Един ден, тръгвайки си за пореден път от Баку, великият Ростропович казва:

“Аз оставям тук моето сърце. За мен е много трудно да се разделя с тази красота, с гостоприемство-то, със забележителните хора и с прекрасните деца, с които работих в мастер-класовете. Азербайджанс-кият народ има огромен културен потенциал и аз считам за свой дълг този потенциал да се реализира и талантливите деца на Азербайджан - студенти в Бакинската музикална академия и ученици от музикалните училища, в бъдеще да станат извес-тни майстори на изкуствата. Мно-го съм горд с това, което баща ми е направил за Азербайджан, и съм щастлив, че името му не е забраве-но. Той никъде не бе толкова щаст-лив, както бе в Азербайджан”.

Мстислав Ростропович нарича себе си “гражданин на света” и се гордее с родината си. Приживе той казва: “Аз съм бакинец. Тук съм роден и тук живеят моите приятели. Баку е моята родина – моят дом. Където и да отида, аз винаги ще се връщам в Баку”.

Гейдар Алиев, Мстислав Ростропович и Муслим Магомаев

Илхам Алиев и Мстислав Ростропович

Гейдар Алиев и Мстислав Ростропович

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

20

Лев Ландау

Домът, в който се е родил

и живял Лев Ландау,

Баку

О Б Щ Е С Т В О

22

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН Редица сведения показват как в ми-налото народът на Азербайджан добивал нефт, за да го превърне днес в движеща сила на мощната

азербайджанска икономика.Арабският историк, географ и

пътешественик от IX в. Ахмад ал Белаури пише, че икономиката на Азербайджан, на Абшеронския по-луостров, от древни времена е свързана с петрола. Посещавайки Азербайджан, италианският пъте-шественик Марко Поло (XIII в.) също пише за износа на нефт от Баку в страните от Изтока. Той отбеляз-

време важно значение за развитие-то на петролната промишленост има дейността на азербайджански-те петролни магнати - Хаджи Зей-наллабдин Тагиев, Иса бай Хаджинс-кий, Шамси Асадуллаев и др.

През 1876 г. братята Нобел ос-новават в Баку петролна компания за добив и преработка на нефт. По това време тяхна собственост са редица нефтени находища, заводи, първият танкер, оборудван за тран-спорт на петрол в Каспийско море и други обекти.

През 1883 г. е построена жп ли-нията Баку (Азербайджан) - Батуми (Грузия). Три години по-късно в Баку е създадена Каспийско-Черноморска-та нефтена компания на Ротшилд. През 1901 г. Азербайджан добива повече от 50% от световния нефт. През 1907 г. по предложение на из-вестния учен-химик Д. Менделеев е построен нефтопроводът Баку – Батуми за износ на азербайджански нефт към световните пазари.

По време на Втората световна война 80% от нефта за СССР се до-бива в Азербайджан. През 1949 г. на 100 км от Баку на “Нефт Дашлары” (Нефтените камъни) в Каспийско море биват положени основите на добива на петрол от морето. Азер-байджан е първата страна в све-та, извличаща нефт от Каспийско море.

В периода 1970-1980 чрез усилията на ръководителя на страната Гей-дар Алиев азербайджанската неф-тена промишленост се разраства още повече. Тогава са открити нови находища на нефт и газ. Обемът на запасите от нефт се увеличава 2 пъти, а на газ - 3 пъти. На 20 септем-ври 1994 г. благодарение на мъдрата политика на Гейдар Алиев в двореца “Гюлюстан” в Баку се подписва спо-разумение между световните пет-ролни компании и правителството на независим Азербайджан, нарече-но “Договорът на века”.

На 17 април 1999 г. започва да фун-

кционира нефтопроводът Баку-Суп-са и терминалът Супса, разположен на черноморския бряг на Грузия. Така Супса започва износ на азер-байджански нефт към световните пазари. На 18 ноември 1999 г. прези-дентите на Азербайджан, Грузия и Турция подписват Споразумение за транспортиране на азербайджанс-ки нефт по основния износен неф-топровод Баку-Тбилиси-Джейхан през териториите на Азербайджан, Грузия и Турция към световните пазари. Също така функционира га-зопроводът Баку-Tбилиси-Ерзурум, който позволява износа на азер-байджански газ през територията на Азербайджан, Грузия и Турция към световните пазари.

Днес Азербайджан е индустриал-но-аграрна страна. Основа на ико-номиката е нефтената и газовата промишленост. Развити са отрасли като химическата промишленост, електротехниката, машиностро-енето, металургията, леката про-

О Б Щ Е С Т В О

ПРИРОДА И

ТУРИЗЪМ

Най-забележителното в азербайджанската природа

е нейното разнообразие. Страната може да се похвали с обширни равнини, величествени

планини и богата флора и фауна, които са впечатлили

мнозина и продължават да го правят и днес.

лиматът в отделните части на Азербайджан е различен. Страната по-пада в общо 9 климатични области и това е предпос-тавка за разнообразие в нейната флора и фауна.

По-голямата част от равнинната територия на Азербайджан се състои от полупустинни безплод-ни земи от степен тип и включва южната част на низината Самур-Давечи, п-в Абшерон, по голямата част от Гобустан, цялата низина Кура-Араз и част от десния бряг на река Кура по продължението й от град Гянджа до Агста-фа. Същият релеф е харак-терен и за северните бре-гове на водохранилището Мингечевир в Гобустан и надолу до полята на Нах-чъван. Тук се срещат и малки групи ниски предпла-нински части (Гобустан и гянджа-казахското поле), разрушени от почвената ерозия и толкова сухи, че са си спечелили прозвище-то “лоша земя”. По тези земи преобладаващата почва е сива и засолена, а на места - ливадна сива почва. Растителност-та е оскъдна. Този район е икономически важен за Азербайджан. От векове

местното население кул-тивира и напоява тези земи и успява да ги превър-не в подходящо място за производство на селскос-топанска продукция.

Хълмовете в Азер-байджан са с надморска ви-сочина от 400-500 м до 1400-1600 м и се разпростират от Джейранчел-Ажинурс-ките предпланински райо-ни в Югоизточен Кавказ до планините на Нахчъван. Тук се срещат сиво-кафявата, тъмно-лешниковата, леш-никовата и светло-лешни-ковата почва. Ливадно-гор-ските и умерено сухите низини са типични за Шол-ларското поле, северните низини на Самур-Давачи и ниските райони на поле-то Алазан-Агричай. В тези райони обикновено се сре-щат речни наноси, ливадни и горски почви.

Горските пейзажи са често срещани във висо-ките части от 800 до 2000- 2200 м надморска височина, на предела между ниските и средновисоките планин-ски зони. Широко разп-ространени са горите от иберски тип - дъб, габър, бук и лешник, особено по източните склонове на Та-лишките планини. В плани-ните почвите са предимно

К

ва наличието на големи петролни залежи в Баку, описва начина на съ-биране на нефта и как той се изпол-зва за осветяване на жилищата и за лечение на кожни заболявания.

И арабският географ Абд ал-Ра-шид Бакуви пише за бакинския нефт (XIV в.) и по-специално за ежедневно-то изпращане на керван с повече от 200 камили, натоварени с нефт от Баку. Хамдулла Газвини (XIV в.) отбе-лязва, че за да добиват нефт, мес-тните пълнели кладенците с вода, нефтът изплувал на повърхността на водата и бил събиран в торби, направени от кожата на тюлени. Британецът Джефри Декет (XVI в.) описва използвания за осветление на домовете мазут. Турският исто-рик Kaтиб Челеби (XVII в.) пише за наличието на 500 петролни кладене-ца в Баку. Немският пътешественик и учен Адам Oлеарий е описал добива на нефт от тези кладенци.

През 1846 г. в Баку е пробита пър-вата в света петролна сонда на мястото на Биби Ейбат и са доби-ти първите количества нефт. През 1857 г. отново тук е построен пър-вият петролен завод, а през 1863 г. - първият завод за керосин. По това

мишленост, килимарството и хра-нително-вкусовата промишленост.

Важно място в икономиката за-ема селското стопанство. Отг-леждат се пшеница, ориз, памук, тютюн, различни видове плодове и зеленчуци, включително и субтро-пични плодове - нар, смокини, райс-ка ябълка, маслини, както и шафран, фейхоа и др. Много развити са ви-нопроизводството и производство-то на азербайджански чай. В Азер-байджан традиционно се развиват риболовът (на есетра, хайвер), жи-вотновъдството и птицевъдство-то. Важна роля в икономиката играе и бубарството.

Тук е създадена мощна енерге-тика, а електроенергията се про-извежда от природен газ, мазут и водноелектрически централи. В страната са силно развити всички видове транспортни връзки – су-хоземни, въздушни и морски. Също така е установен и тръбопроводен транспорт - нефтопроводи и газоп-роводи. Силно развита е банковата система.

.Посолство на Република Азербайджан

АЗЕРБАЙД

ЖАН

червени и кафяви, а в оста-налите планинско-ливадни райони - варовити. В Та-лишкия регион се срещат и планински жълти почви.

Алпийските ливадни пейзажи могат да бъдат открити на 2000-3000 м надморска височина по тесните склонове на Го-лемия Кавказ, на Малкия Кавказ и по нежните поле-гати склонове на Карабах-ското вулканично плато. Субалпийските и алпийс-ките ливади служат като пасища през лятото. Лед-никовите пейзажи могат да се видят във високите планини с височина над 3000 м. Тук, където има вечни снегове и глетчери, обичайна гледка са скали-те, сипеите и морените.

От над 1000 реки в Азер-байджан само 21 са с дъл-жина над 100 км. Река Кура е най-голямата в Кавказ. Тя тече през Азербайджан от северозапад на югоиз-ток и се влива в Каспийско море. Главен неин приток е Аразката река. Повече-

то от азербайджанските реки са от басейна на р. Кура. В полята реките се използват за напояване на реколтата. Обширната Мингечевирска хидроелек-трическа енергийна цен-трала и Мингечевирското водохранилище с 605 кв.км площ са разположени на р.Кура. Повечето от 250-те езера в Азербайджан са малки. Най-големи са Хаджигабул с площ от 16 кв.км и Боюгшор с площ 10 кв.км. Най-дълбоко е езеро-то Гйой-Гьол.

Азербайджан притежа-ва богат растителен и животински свят. Тук се срещат 4200 вида расте-ния, от които 370 енде-

мични. Азербайджанската флора съдържа 66% от кавказката, като в стра-ната се срещат 4100 от общо 6000 растителни вида в Кавказ. Многооб-разието в природата на Азербайджан е причина за формирането на различни видове растения. Разп-ространени в страната са пасищата, горите и планинските полупустин-ни растения, виреещи при сух и горещ климат. Тук растат маслината, чер-ницата, нарът, черешата и чинарът. Растителните видове в Азербайджан със-тавляват 125 семейства, което представлява 80% от всички в Кавказ. Райони-те на Нахчъван и Зуванд са богати на растителност. Те съставляват 9% от об-щата флора на страната, въпреки че не заемат голя-ма площ (11,5% от общата площ). Известно е, че тук се срещат около 435 вида диви дървета и храсти.

Фауната в Азербайджан също е разнообразна. Тук са разпространени 607 жи-вотински вида (бозайни-ци, влечуги и земноводни), които съставляват 5,3% от световната фауна. В страната се срещат 97 бозайници като планинска

коза, леопард, елен, сърна, газела, дива свиня, меч-ка, хиена, катерица, дива котка, орел, вълк, лисица, чакал, рис и др. От 58-те вида влечуги, срещащи се по тези земи, 23 са змии. Пет от тях са отровни. Като най-важни предста-вители могат да се посо-чат кавказката усойница, вдлъбнаточелият смок и азиатската по-малка усойница.

Разнообразието на зем-новодни и птици в Азер-байджан е голямо. Има стотици видове птици, които гнездят около езе-рата Гъзълагач, Аг-Гьол, Шахдили, Давачи и Мин-гечевир. В страната се срещат 358 вида птици, от които най-известни са яребицата, фазанът, славеят, бялата кокош-ка, чаплата, щъркелът, тъмнокръстият кюкавец,

соколът, лястовицата, кълвачът, пъдпъдъкът, скорецът, косът, както и различни видове гъски, па-тици и орли. В Каспийско море и в други водни ба-сейни в страната се сре-щат 95 вида риба, сред които есетрата, омулът, платиката и миногата.

Азербайджан е богат на природни ресурси. С най-голямо значение за страната е петролът.

Залежите са най-големи на Абшеронския п-в - на су-шата и в морето. В Азер-байджан са открити и находища на газ и лечебно масло Нафталан, което е уникално и може да бъде открито близо до град Гянджа.

Полезните изкопаеми на територията на Азер-байджан включват желязна руда, алунит, серен пирит, молибден и арсеник. Други метални руди са открити в региона Филизчай. Же-лязна руда има в Дашкесан, а около Заглик се нами-ра едно от най-големите находища на алунит, от който се произвежда алу-миният. В същия район мо-гат да се добиват кобалт и серен пирит. Находища на каменна сол, арсеникова

руда и молибден има в Па-рагачай в Нахчъван. В Мал-кия Кавказ са открити за-лежи на мрамор и гранит, а в Абшерон - на едрозър-нест пясък, варовик и ог-неупорна глина. Открити са и минерални води, които извират от вулканичните и варовикови скали в Исти-су, Турсу и Бадамлъ.

Първият парк в Азер-байджан “Вила Петролеа” е открит през 1882 г. в Баку по инициатива на неф-тения барон и филантроп Лудвиг Нобел (1831-1888г.). Днес 7 от парковете в страната са национал-ни: Морският национален парк, известен като “Бу-левар”, Абшерон, Ширван, Аг-Гьол, Алтайхадж, Хир-кян и Гасан Алиев в Нах-чъван. В страната има 13 национални резервата.

Едно от популярните сред туристите мес-

МостътХудаферин

Храмът на огне-

поклонниците Агашгях,

Баку

Старият град Ичери Шехер, Баку

Мардакянската крепост

О Б Щ Е С Т В О

24

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

О Б Щ Е С Т В О

АЗЕРБАЙД

ЖАН

25

та е Горящата планина - рядък географски обект. От древни времена Азер-байджан е известен като земя на огньовете именно заради местата, където извиращият от земята природен газ се възпламе-нява. Днес в републиката те са 12. Горящата плани-на е най-известното от тях и се намира на 10-12 км северно от Баку, в село Маммадали на п-в Абшерон. Този уникален природен феномен се е образувал от земния релеф и е съставен основно от кондензиран блатен газ, който излиза на повърхността под го-лямо налягане.

Други природни феноме-

ни, които също са свързани с изригването на газа, са калните вулкани или вулка-ноиди. В Азербайджан има най-много кални вулкани в света. Те са съставени основно от блатен газ, но и отчасти от други карбохидрати и инертни газове. Днес в страната има около 300 кални вул-кана, като най-големи са Галмаз, Торагай и Бойук Каниздаг. Също така има осем острова от Бакинс-кия архипелаг, които са се показали на повърхност-та в резултат на калните вулкани. Такива са Гарасу, Гил, Зенбил и Сенги-Муган.

Езерото Гйой-Гьол с жи-вописния си пейзаж е попу-

лярно място сред турис-тите. То се е образувало през 1139 г., когато част от планината Кепез про-пада в река Агсу и я прег-ражда. Очарователното езеро се намира в Севе-роизточен Азербайджан, в резервата Гйой-Гьол в областта Канлар. В този резерват има редки видо-ве елени, газели и други животни. В околността има още по-живописни езе-ра, образувани в резултат на земетресения - Марал Гьол, Зали Гьол и Аг-Гьол. Гйой-Гьол е планински ку-рорт. Има хижа до брега на езерото, заобиколена от гъста планинска гора, която може да развълнува

то плажовете на север от п-в Абшерон са ваша-та дестинация. На юг от Баку, по брега на Каспийс-ко море, пък се разкрива впечатляващ вулканичен пейзаж.

Това са само част от кътчетата на Азер-байджан, които мнозина са обикнали още от пръв поглед. И все пак земята на огъня крие още мно-го неподозирани места с дива красота, които, вед-нъж зърнати, остават за-винаги в ума и сърцето.

Посолство на Република Азербайджан

всекиго. Гйой-Гьол се на-мира на 1556 м надморска височина. То обхваща 8200 кв.м площ, 2.5 км дължина, а най-голямата дълбочина е 93 м. Водите му са бога-ти на хидрокарбонати и калций. Езерото замръзва до април. С тайнствената си природна красота Гйой-Гьол спира дъха на всеки, докоснал се до него.

Вярно е, че Гйой-Гьол е най-популярният център за екотуризъм в Азер-байджан. Но ако искате да се къпете в топлото Каспийско море на фона на покрити със сняг върхове,

К А Р А Б А Х С К И Т Е

КОНЕ НЕ СА ПРЕ-

ТЕНЦИОЗНИ, НО СА

МНОГО ЧУВСТВИ-

ТЕЛНИ КЪМ ЧОВЕ-

КА И ТЪРСЯТ НЕГО-

ВАТА ЛАСКА. ТЕ СА

МНОГО ИГРИВИ И В

СЪЩОТО ВРЕМЕ СА

ПОСЛУШНИ. ЕЗДА-

ТА С ТЯХ ВИНАГИ Е

УДОВОЛСТВИЕ.

КАРА

БАХС

КИТЕ

КОНЕ

– ЗЛА

ТОТО

НА АЗ

ЕРБА

ЙДЖА

Н

Регионът на Нагорни Карабах в Азербайджан е известен отдавна със специалната порода златис-то-рижи карабахски коне. Карабах-ският кон е планинска порода, от-глеждана още през XVII-XVIII в. на територията на Карабахското хан-ство в Азербайджан. Ценен е заради невероятното си послушание, прис-пособимост към планинска езда и издръжливост на дълги разстоя-ния. В продължение на много векове тези коне били използвани само от карабахските ханове. Животните били отглеждани в ханските коне-заводи, където било забранено да се държат коне от други породи за опазване на чистотата на кръвта. Развъждането на тази порода ви-наги се провеждало по традиционен метод и кобилите оставали за цял живот в стадото. Жребците вина-ги трябвало да бъдат чистокръвни. Износът на карабахски коне бил заб-ранен за дълго време, за да се запа-зи превъзходството му във военни и политически условия, защото до началото на XX в. мощта на арми-ята зависела също и от силата на кавалерията.

В началото на ХХ в. карабахското коневъдство запада. Конезаводът, основан от карабахските ханове и наследен от техните потомци, е разрушен, а броят на конете спада рязко. През 1949 г. е построен нов конезавод в района на град Агдам, чиято цел била да запази карабахс-ката порода. Така броят на конете нараснал. След арменското нападе-ние в района на Нагорни Карабах на-

шествениците окупират агдамския конезавод, който е една от първите им цели. За щастие животновъдите извеждат конете малко преди прев-земането на града. През годините на окупация, въпреки неприспособи-мостта на карабахските коне към новите неблагоприятни условия, азербайджанските животновъди ус-пяват да отгледат ново поколение и да запазят всичките характерни черти на този ценен вид.

Карабахските коне са познати в много страни. През 1867 г. на по-казни състезания в Париж конят Хан печели сърцата на французойки-те със златисто-рижавия си цвят. Веднага след това във френската модна индустрия търсенето на пе-руки и изкуствена коса със златис-то-рижав цвят рязко се повишава. Известно е и че в миналото ръко-водството на Съветския съюз под-нася на британската кралица като ценен подарък карабахски жребец на име “Заман” (превод - “Време”), от-гледан в конезавода в Агдам.

През последните години кара-бахските коне участват активно в много международни състезания. Например по повод 60-годишнината от възкачването на английската кралица Елизабет II на престола се събраха най-добрите състезатели от цял свят. През 2004 г. кон на име Кишмиш (превод - “Сушено грозде”) постави световен рекорд, като пробяга 1000 м за 1 мин. и 9 сек.

Посолство на Република Азербайджан

Улица “Низами”, Баку

О Б Щ Е С Т В О

АЗЕРБАЙД

ЖАН

27

Дворъцът Ширваншах

О Б Щ Е С Т В О

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

26

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

О Б Щ Е С Т В О

28

АЗЕРБАЙД

ЖАН

29

Ш У Ш А -сърцетона азербайджански Карабах

т IV в. пр.н.е. до VIII в. сл.н.е. ра-йонът Карабах е част от терито-рията на древната азербайджанска държава Кавказка Албания.

През IX в. след разпадането на Арабския халифат в Азербайджан се образуват царствата на Ширван-шахите, Саларидите, Равадидите и Елдегизидите и Саджидите. През XV в. Карабах влиза в състава на азер-байджанските държави - Гарагоюнлу (1410-1467) и Агоюнлу (1468-1501), а в периода XVI-XVII в. e част от тери-торията на азербайджанската дър-жава на Сефевидите.

През XVIII в. на територията на Азербайджан се образуват няколко малки държави–ханства и в Карабах е основано Азербайджанското ка-рабахско ханство с владетел Панах

всички страни на Изтока. Шуша е родината на азербайджанската му-гама.

През XVIII в. в Шуша живее и рабо-ти големият азербайджански поет Мола Панах Вагиф. Поезията му оказва огромно влияние върху разви-тието на азербайджанската лите-ратура и музика. Шуша е родното място и на азербайджанския поет, художник и музиковед Мир Мохсун Наваба, който прави значителен принос в азербайджанската наука, литература и изкуство.

През 1898 г. под ръководството на A. Ахвердиев е пуснат първият музи-кален спектакъл на азербайджански език по поемата на азербайджанс-кия поет Низами Гянджеви “Лейли и Меджнун”. Партията на Меджнун пее ханенде певецът Джабар Каряг-дъоглу.

Шуша е родното място на ве-ликата азербайджанска поетеса Хуршидбану Натаван. Родена е в се-мейството на последния хан на Ка-рабах – генерал-майор Мехти Кули хан Карабахски. През 1872 г. Ната-ван организира литературен кръг в Шуша. По това време в Шуша са построени дворец, джамия, търгов-ски къщи, театър, сгради на летен

и зимен клуб, училища и др. Със сред-ства на Натаван е изграден водоп-ровод от източника „Иса булаги”. Този водопровод е известен като “Водата на дъщерята на хана”. На-таван е автор на много лирични стихотворения, а също така се е занимавала и с живопис.

В Шуша е роден и известният певец на ханенде Хан Шушински. В този град е израснал и световно-известният азербайджански ком-позитор Узеир Хаджибайли, който е написал първата опера на Изтока и много музикални творби, получили международно признание.

След присъединяване на ханство Карабах и на други земи на Азер-байджан към Русия, за да се създа-де там една опорна зона, царското правителство преселва най-вече в планинските части от територия-та на страната – Нагорни Карабах, многобройно арменско население от съседните страни. В резултат на тази политика арменците с по-мощта на царска Русия започват да гонят мирното азербайджанско на-селение от родните места, прила-гайки политиката на геноцид. Така в Шуша, както и в други градове, по-голямата част от азербайджанско-

то население на Нагорни Карабах е брутално убито от арменците.

През периода на СССР на тери-торията на Нагорни Карабах, къде-то в резултат на геноцида голяма част азербайджанци били убити, е създадена Нагорнокарабахската ав-тономна област (НКАО) в рамките на Азербайджанската ССР. Шуша е главен град на НКАО, където мно-зинството от населението е азер-байджанско. От 1988 г. с подкрепа-та на тогавашния председател на Съветския съюз Михаил Горбачов арменските военни сепаратисти започват да прогонват цялото на-селение на Азербайджан от Нагорни Карабах.

Днес в резултат на военната агресия на Армения срещу Азер-байджан 20% от територията на Азербайджан, включително Нагорни Карабах, е окупирана от Армения. Въпреки мерките, предприети от ООН и други международни орга-низации, и резолюциите, осъждащи арменската агресия срещу Азер-байджан и настояващи да се освобо-дят окупираните земи, Армения не изпълнява изискванията.

Посолство на Република Азербайджан

Охан. През 1752 г. той основава гра-да-крепост Шуша – столицата на Карабахското ханство.

През 1813 г. Карабахското хан-ство е присъединено към Руската империя. През 1867 г. на територи-ята на Карабах и в други части на Азербайджан руското царско прави-телство създава Елисаветполска провинция. През този период Шуша е бил един от най-големите градо-ве на Азербайджан. Имало е няколко училища, в това число и по музика, и функционира театър. В начало-то на ХХ в. в града е имало няколко джамии и църкви. От стария град

са останали части от крепостни-те стени и много каменни къщи от периода XVIII-XIX в. Улиците са били доста широки и целият град е бил добре благоустроен. През 1912 г. с помощта на азербайджанския лекар Абдул Керим Мехмандаров в Шуша е открито първото руско–азер-байджанско женско училище.

Градът става известен с богатия си културен живот – в литература-та, в музиката, в архитектурата.

През XVIII в. и началото на XIX в. се формира Шушинската школа за мугама, която се състои от някол-ко творчески индивидуални учили-ща, ръководени от професионални изпълнители на музикалното твор-чество мугама-хененде. Школата е известна не само в Кавказ, но и във

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

30

АЗЕРБАЙД

ЖАН

31

В И Т Р И Н А В И Т Р И Н А

АЗЕРБАЙДЖАН Е ПРОЧУТ СЪС СВОИТЕ УНИКАЛНИ

КИЛИМИ, ИЗРАБОТВАНИ ПО ТЕЗИ ЗЕМИ В ПРОДЪЛ-

ЖЕНИЕ НА ВЕКОВЕ. ТУК ИЗКУСТВОТО НА МАЙСТО-

РИТЕ-КИЛИМАРИ Е ДОСТИГНАЛО СЪВЪРШЕНСТВО.

В АЗЕРБАЙДЖАН СЕ СЪЗДАВАТ ЕДНИ ОТ НАЙ-ДОБ-

РИТЕ ОБРАЗЦИ НА КИЛИМИ И ЧЕРГИ: ОТ НАЙ-ПРОС-

ТИТЕ – “ПАЛАСА”, ДО НАЙ-СЛОЖНИТЕ – “ХАЛЧА”.

илимарството е едно от най-старите декора-тивно-приложни изкуст-ва в Азербайджан. Азер-байджанският килим е събрал много цветове от природата на страната – синьото небе и зелени-ната на горите, дълбоки-те сенки на планинските склонове и белотата на заснежените върхове. Магически преливащите се багри на килима излъч-ват рубинената яркост на зърната на нара и зла-тистия блясък на дюлята, меда, шафрана и лилавите оттенъци на гроздето. Неизчерпаема комбина-ция на шарките, полет на творческото въображение и високо майсторство – това е азербайджанският килим. Килимите са мно-гократно възхвалявани в много исторически книги, в класическата литерату-ра и във фолклора на стра-ната.

Според археологически находки и писмени източ-ници тъкането на килими в Азербайджан е започ-нало още през бронзова-та епоха. За това свиде-телстват писанията на

Херодот, Клавдий Елиан, Ксенофон и други древни историци. Археологически паметници показват, че на територията на Азер-байджан тъкането на ки-лими било известно през IX век пр.н.е. Намерени са останки от примитивни станове от халколитна-та епоха, а по-късно и от самите килимени тъкани. Наличието на бои се пот-върждава от Херодот, който описва багренето на тъканите в Кавказ. Според изследователите

вълнените килими са съ-ществували през бронзо-вата епоха дори още през II хилядолетие пр. н.е.

В ранното Среднове-ковие (III – VII в.) килимар-ското изкуство в Азер-байджан продължава да се развива. Тъкат се ве-ликолепни килими от коп-рина със златни и сребър-ни нишки. От VIII до XV в. азербайджанските килими се превръщат в една от основните стоки за износ от Кавказ за Запада.

В по-масови количества те попадат в Европа от XIV в. Несъмнено превръ-щането на килимите във важен продукт за износ дава допълнителен тла-сък за развитието на ки-лимарството, при което особено внимание се обръ-ща на качеството и худо-жественото оформление на декорацията. Масовият износ на азербайджански килими за Европа съвпада с началото на европейския ренесанс на културата и събуждането на интереса към античната и въобще

към древната култура и изкуство на човечество-то. Ето защо европейци-те се интересували осо-бено от килимите, чиято орнаментация е свързана с античните художестве-ни традиции.

С навлизането си в Ев-ропа азербайджанските килими попадат върху платната на много ев-ропейски творци от XV и XVI век. Така например килимът “Муган” от Кара-бах виждаме в картините на нидерландския худож-ник Ханс Мемлинг (ХV в.) “Портрет на млад мъж” и “Мария с младенеца”. Ки-лимът “Зейва” е изобразен в картината “Мадона Ка-ниника” на холандския ху-дожник Ян ван Ейк (XV век). Италианският художник от епохата на Възражда-нето Пинтурикио е изоб-разил килима “Гянджа” в картината “Сцени от живота на Еней”. Азер-байджанските килими “Гянджа” от газахски тип са изобразени от германс-кия художник Ханс Холбайн

(XVI в.) в картината “Пос-ланици”, от венецианския художник Карло Кривело (XV в.) – “Възнесение” и от друг италиански художник – Антонели де Месина (XV в.) – “Свети Себастиан”. Килими от Азербайджан виждаме и във фреската на катедралата “Сан-та Мария” в град Сиена (“Сватбата на Финдлинг”) на художника Доменико ди Бартоло, в картината на Доменико Мороне “Раж-дането на Св. Тома”, във френския гоблен “Дамата с еднорога” (XV в.) и в мно-го други картини на евро-пейски художници.

През XVI-XVII в. килимът, изтъкан със златни и сре-

бърни нишки и украсен със скъпоценни камъни, става традиция. В знаменития епос “Китаби Деде Кор-куд” се възпяват азер-байджанските копринени килими.

За азербайджанския килим XVI в. е златен век. Това се случва по време на господството на Сефеви-дите, когато на престо-ла се възкачва Шах Исаил Хатаи. Поет, историк и философ, Шах Исмаил Ха-таи покровителства из-куството: в годините на царуването му в страна-та се развиват музиката,

поезията, архитектура-та и различните видове приложни изкуства, вклю-чително и тъкането на килими. Художниците-ми-ниатюристи и калиграфи от това време изиграват огромна роля във формира-нето на школата на азер-байджанското орнамен-тално изкуство, която оказва силно влияние на Изтока и създава т. нар. табризки стил. Ситуаци-ята е почти непроменена и през XVIII в., когато във връзка с освобождение-то от властта на Иран в Азербайджан се формират независими ханства.

Основните потреби-тели на килими от Азер-

байджан през XIX в. освен Русия, където, разбира се, отива една голяма част от износа, са Англия, Тур-ция, Германия, Франция, САЩ и редица страни от Изтока. Експортът на азербайджански килими продължава през целия ХХ в. до днес. Азербайджан е известен в цял свят как-то с некардирани изделия (палас, килим, сумах, зили, шаде и верни), така и с 600 вида кардирани килими.

Според географското положение, особености-те на моделите, на ком-позицията, на цветовото

к

Азербайджанските килими

Музей на килимите

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

32

Т Р А Д И Ц И И

решение и техническите характеристики азер-байджанските килими са разделени в седем школи: Губинска, Карабахска, Ба-кинска или Абшеронска, Ширванска, Гянджинска, Газахска и Тебризка.

Декорацията на килими-те от Губа представлява стилизирана растител-ност, понякога зооморфни мотиви или орнаменти, състоящи се от геомет-рични фигури.

В Карабах са широко разпространени комплек-тите “гябе”, състоящи се от 5 килима, предназначе-ни за интериора на къщи-те. Карабахските килими имат по-богата и по-ярка цветова палитра, която отразява в себе си най-фините цветови нюанси на природата в Карабах. Според установените традиции от древни вре-мена фонът в междинните участъци в азербайджанс-ките килими се изтъкава в червен цвят. Червеното багрило се получава от растения и насекоми, сред които най-разпростране-ният източник е насеко-мото кошенил.

Бакинските килими се отличават с мекота, ин-тензивност на цветове-

те, оригинални художес-твени елементи и изящни модели. Сред декорации-те преобладават овали (т.нар. гьоли), геометрич-ни фигури и растителни елементи с извити линии. В цветовия колорит на килимите от бакинската група например за меж-

динните пространства се използва предимно тъмно синьо, в редки случаи чер-вено и жълто.

Ширванските килими са с богати и сложни модели и са познати от Среднове-ковието. Още през XIV-XV в. тези килими се изобра-зяват в картините на ев-ропейските художници.

Гянджа се слави като център за производство на копринени и вълнени тъкани и копринени кили-ми. В продължение на ве-кове градът е бил център на производството на висококачествени килими с много специални рабо-тилници за изработване-то им.

При газахските килими с малко на брой цветове се създава хармоничен ко-лорит. Още през Средно-вековието моделите от Гянджа и Газах привличат вниманието на европейс-ките творци.

Табризката школа е най-древна и известна в Азер-байджан. Още през XI-XII в. тя е в период на разцвет, а през XIII-XIV в. усвоява ху-дожествените особенос-ти на табризката миниа-тюра и през XVI-XVII в. се развива с бързи темпове. Кардираните и некардира-ните килими, отнасящи се към тази школа, се харак-теризират с отлично ху-дожествено оформление, хармония в цветовете и разнообразие в орнамен-тите.

Азербайджанците па-зят тайните около из-работката на килимите и следват традицииите, завещани от предците им. Килимите от Азер-байджан са прочути по цял свят и са сред гордости-те на страната.

Посолство на Република

Азербайджан

АЗЕРБАЙД

ЖАН

35

Г Р А Д О В Е Г Р А Д О В ЕГРАДОВЕ Т Е Н А А З Е Р Б А ЙДЖАН

бисерът на КАВКАЗБ А К У –а югозапад от п-в Абше-рон, на южните склонове на Бакинското плато, ам-фитеатрално около под-ковообразен залив се прос-тира Баку - столицата на Азербайджан. Тя е полити-чески, административен и културен център, извес-тен от III в., а от 1747 г. е главен град на бившето Бакинско ханство.

Има различни мнения за произхода на името Баку. Някои обясняват, че ду-мата идва от “Бад-Кубе” – ударът на ветровете, или “Бад-Киу” - град на ветровете. Други вярват, че градът е получил сво-ето име от племената “бакан” или “баги”, обита-ващи полуостров Абшерон в периода XII-V в.пр.н.е.

Гербът на Баку изоб-разява горящи факли на фона на морските вълни. Всъщност Азербайджан се нарича “Земята на огъня” и затова той се е превър-нал в символ на страната. Фонът на герба е светло син (символизира мира и ясното небе) и върху него са поставени трите огне-ни езици с един и същи раз-мер в златист цвят.

Баку има хилядолетна история. За това свиде-телстват материали от археологическите раз-копки (1932-1936 г.), които показват, че тук няколко

века преди нашата ера е имало селище. Известно е, че през VII в. жителите на тези места са добивали нефт. През XII в. за кратко време Баку става столица на Ширваншахите. През този период е изградена крепостната стена около града. Значението на Баку и на неговия залив като пристанище постепенно нараства.

До XVII в. старата част на града е била заобиколе-на от два реда крепостни стени с дълбок ров. Много важна роля в развитието на Баку изиграва добивът на нефт. В записките на пътешествениците, посе-тили Баку, се споменават петролните му залежи.

В онези дни бакинският нефт се използвал за ос-ветление като масло за светене, с него лекували болните, а по време на война се използвал и като запалително средство.

През XV в. в околнос-тите на града има около 500 нефтени кладенеца. Добивът се осъществява по най-примитивен начин – нефтът се загребва от кладенците с кожени ме-хове. Суровият нефт се превозвал по море през Астрахан за Русия и през Персия - за страните от Изтока. В средата на XIX в. царското правителст-во отдава малки парцели от нефтените полета в Абшерон на частни лица.

През 1807 г. население-то на Баку наброява около 5000. До 1897 г. се увелича-ва до 112 000, а през 1920 г. достига 255 600. Баку е един от най-големите промишлени центрове в страната. Неговият об-лик се определя от добива и преработката на неф-та. Строителството на петролните рафинерии в района започва през 1872 г., когато в резултат на множество пожари стро-ителството на фабрики в града е забранено. Освен добиване и рафиниране на нефт в Баку са развити редица други отрасли на промишленоста, но всич-ки те са пряко или косвено свързани с нефта. Градът е център на химическата, машиностроителната, металообработващата, леката и хранително-вку-совата промишленост.

Баку е най-големият транспортен възел на страната. Тук са съсредо-точени морските, железо-пътните, автомобилните и въздушните транспорт-ни връзки. Удобното геог-рафско положение на града на морския бряг осигурява отлична възможност за превоз на продукцията и на първо място на нефтоп-родуктите. Бакинското пристанище е най-важното в страната. Търговското

Н

ГЯНДЖА

ГАБА

ЛА

НАХЧЪВАН

ШАК

И

ЛАНКАРАН

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

34

Културен център “Гейдар Алиев”

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

Г Р А Д О В Е Г Р А Д О В Е

пристанище се простира по протежение на север-ните и западните брегове на Бакинския залив. Сега то е напълно оборудвано - всички товарно-разто-варни дейности в него са механизирани. В североза-падната част на Бакинс-кия залив има пристан за ферибот. Железници и ма-гистрали свързват Баку с всички краища на републи-ката и с големите градове на съседните страни.

В центъра на Баку, от-където е започнал да се разраства във всички по-соки, се намира Стари-ят град – Ичери-Шахер. Той е изграден във вид на крепост, простира се на югоизток в Бакинското плато и заема почти цен-трално място. Шемахин-ската врата е вход към крепостта, а над нея е разположена Донжон кула, от която са следели за

безопасността. При опас-ност народът се е укривал в подземен вход.

Вътрешността на кре-постта е лабиринт от тесни улички, а къщите имат типичните за Аб-шерон плоски покриви. Историческият архитек-турен комплекс Ичери-Шахер включва повече от 10 джамии, построени по различно време от 1078 г., когато е издигната първата сграда на джами-ята на Мохамед, и някол-ко медресета (Бел. ред. - мюсюлманско средно или висше училище). Нераздел-на част от Стария град са кервансараите, които тук са 4: Бухарскиа, Ханс-ки (XV в.), Мултани (XV в.) и Касим-бек.

Една от забележител-ностите на Баку е па-зарният площад, където всеки посетител на сто-лицата на Азербайджан

може да се докосне до жи-вота през Средновековие-то. И докато в този пери-од европейците са знаели много малко за хигиената, на изток култът към чис-тотата на тялото бил широко разпространен, а наличието на бани-хамами е било задължително. В Ичери-Шехер има Баня Ха-джи Хаиб, Баня Ага Михаил и Баня Хасим бек.

Трябва да се спомене и дворецът на Ширванша-хите, в чийто архитек-турен комплекс влизат самият дворец, диванха-нето – място за срещи на чуждестранните посла-ници, дворцовата джамия

с минарето, мавзолеят Сейида Яхия Бакуви, гроб-ницата на Ширваншахите, Източната врата и една баня. Цялото великолепие на Ичери-Шехер се уве-личава от знаменитата Девича кула – Гиз Галаси. Висока 28 м, 8-етажната красавица, в която можели да се укрият повече от 200 човека, се извисява в юго-източната част на кре-постта. Тя няма аналог в Източния свят. Известно е, че през XII в. е служила като главно фортификаци-онно съоръжение на града.

Баку е културен у научен център на Азербайджан. В него има театри, музеи

(около 30), филхармония, опера, киностудия, кино-салони и библиотеки. Кра-сивите здания в града по външна архитектура не отстъпват на вътрешно-то културно съдържание. Най-известни са Азер-байджанският държавен театър за опера и балет, Драматичният театър, Театърът на музикална-та комедия, Кукленият театър, както и Театъ-рът на младия зрител. Любимо място за отдих на местните и на гости-те на столицата остава Крайморският булевард, простиращ се по брега на морето.

Г Я Н Д Ж А –врата към

Изтока

янджа е вторият по голе-мина град в Азербайджан. Разположен е в равнина с надморска височина 442 м и е заобиколен от зелени градини и лозя. Гянджа се намира в подножието на малкия кавказки хребет на река Гянджачай. Основан е около VI в. и е последова-телно завладяван от пер-сите, арабите, хазарите и татарите. В първата половина на VII в. Гянджа е бил разрушен от персите, а през втората половина - от арабите. В средата на Х в. става столица на Шададите - едно от по-малките ханства в Азер-байджан. Век по-късно Гянджа е завладяна от Селджуките.

През 1138 г., след като Гянджа е бил разрушен от земетресение, жителите му го построяват наново. Впоследствие става го-лям политически, търговс-ки и занаятчийски център в Закавказието. Тук била резиденцията на гянджан-ските ханове. В миналото жителите на града знаели как да отглеждат копри-нени буби и как да правят копринени платове. Добре развити били грънчарст-вото и ювелирното дело. Тук се изработвало скъ-поценно за времето си стъкло. Гянджа е извес-тен и със своите плодове - нарове, праскови, грозде и ядки.

След разпадане на дър-

жавата на Селджуките Гянджа става втората столица на държавата на Атабеките (XII-XIII в.). През XVIII в. градът е център на Гянджинското ханство. През 1804 г. ханството е окупирано от руски войс-ки. Градът е преименуван на Елисаветпол, присъеди-нен е към Русия и е превър-нат в един провинциален губернски град. До 1913 г. жителите му наброяват 35 000. В онези дни е бил важен икономически и кул-турен център.

По съветско време Гян-джа е преименуван на Киро-вабад и е на второ място след Баку като индустри-ален и културен център на Азербайджан. Градът си

Г

АЗЕРБАЙД

ЖАН

37

Хотел “Four Seasons”

Дворец за бракоксъчетания

Мавзолеят на хан Джавад

Джамията на шах Аббас

Крепостната врата “Гоша Гала Гапъсъ”

Улица “Низами”

Гянджинската врата,XII в.

38

Г Р А Д О В Е

връща името Гянджа след обявяването на независи-мостта на Азербайджан през 1991 г.

Гянджа е богат на ис-торически и архитек-турни паметници с ярко изразен азербайджански национален колорит. За-пазен е култовият ком-плекс Гей-Имам (XIV-XVII в.), Джума джамия (XVII в.) и много живописни стари къщи, знаменити каменни статуи на коне и други домашни животни, които се срещат в изобилие в

околните планини. В исто-рическата част на града Стара Гянджа са запазе-ни останки от крепостни стени, кули, мостове (XII - началото на XIII в.), кер-вансараи (XVII в.) – място за почивка на търговски-те кервани, сградата на

бившата ханска канцела-рия (XVII в.), мавзолеи (XIV-XVII в.) и джамии (XVII в.).

Гянджа е родното място на великия азербайджанс-ки поет Низами Гянджеви, чиято гробница сега е ка-бой - място за поклонение на поетите, и се намира в

югозападните покрайнини на града.

Гянджа е един от най-старите културни цент-рове на Азербайджан. Тук е живяла и създавала своите прекрасни творби талан-тливата поетеса Мизра Шафи Вазехи, от която се е учил прочутият мисли-тел, философ и демократ Мирза Фатали Ахундов. В Стария град са запазени гробниците на прогресив-ните поети-демократи Абаса, Сихата, Магамеда Хади.

чудо на природатаГ А Б А Л А –

абалинският район е един от най-красивите в Азер-байджан и винаги е прив-личал много туристи. Със своята 2000-годишна история Габала е най-ста-рият град в Азербайджан. В продължение на 600 го-дини той е бил столица на древната Кавказка Ал-бания, както се спомена-ва в писанията на исто-

риците от I в. По-късно в арабски източници Габала е наречен Хазар. Градът е разположен в Шаки–Зака-талска област, почти на границата с Дагестан и Грузия. В околностите му има много исторически и архитектурни паметници. На разстояние от 15 км се намират руините на древ-ния град, който е на око-

ло 2000 години. Районът е богат на орехови и кес-тенови гори на около 500-годишна възраст. Цъфтя-щите напролет кестени са уникална гледка. Пос-ледователно Габала е бил част от Ширваншахското и след това от Шакинско-то ханство. През дългата си история градът мно-гократно е бил подложен

на опустошителни нашес-твия. Въпреки това Габа-ла е съхранил останки от своето културно минало. Най-интересните откри-тия - древни съдове, оръ-дия на труда, занаятчийс-ки инструменти, бижута и монети, открити при разкопките на древния град, могат да се видят в градския музей.

Г

бижуто на АзербайджанШ А К И –Град Шаки е разположен

в подножието на Водораз-делния хребет в равнина с надморска височина 632 м. Той е един от най-го-лемите градове на Азер-байджан. Администрати-вен и културен център е на едноименната област с добре развито селско стопанство, лека и хра-нителна промишленост. Градът се намира в едно от най-красивите кътче-та на Азербайджан в под-ножието на южните скло-нове на планината Кавказ, на левия бряг на реката Кишчай.

Шаки е последната сто-лица на Шакинското ханс-тво, което се присъединя-ва към Русия през 1805 г. След смъртта на послед-ния хан Исмаил през 1819 г. ханството е превърнато в една от задкавказките провинции на царска Ру-сия.

Шаки е един от най-ста-рите градове в Кавказ. Тук има много исторически и архитектурни паметници като красивия Дворец на Шакинските ханове, пост-роен по проект на Курбан Али Карабахски. Издигнат в средата на XVIII в., дво-рецът е истинско украше-ние за града. По своето архитектурно решение и вътрешна украса той е без аналог. Особено тънко и деликатно е изпълнение-то на цветните стъклени прозорци, украсени с на-ционални рисунки, които са предизвикали голям ин-терес у Николай Раевски и

Александър Дюма при по-сещението им тук. Близо до двореца се намира дву-етажна сграда към същия комплекс, построена от

Хаджи Али Зейнал Абдин. Стените й са изписани със сюжети от творби на известния азербайджанс-ки поет Низами Гянджеви.

Тази част на града е обя-вена за резерват.

Подстъпите към Шаки дълго време се охраня-вали от крепостта Ге-лерсен-Гьоресен. Тя е на няколко километра на север от Шаки и е раз-положена на десния бряг на река Кишчай. Сега от непристъпните някога за враговете отбранителни съоръжения са останали само руини. Жителите на древен Шаки ползвали ши-рока мрежа водопроводни тръби от керамика, свър-зваща града с водните из-точници от околния хълм Ханейлага. Шаки е бил го-лям културен център на Закавказието. С истори-ята на града са свързани имената на поета Исма-илбек Накам и на видния писател и просветител Рашидбек Ефендиев. Гра-дът е родно място на за-бележителния драматург, философ и просветител Мирза Фатали Ахундов. В къщата, където той пре-карва детството и юно-шеството си, сега се по-мещава музей. Миналото на града говори за връзки с руската литература. Във връзка с военната си служба тук е бил млади-ят Лев Толстой. Всеки си спомня неговите произ-

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

Мавзолеят на Низами Гянджеви

Дворецът на шакинските ханове

Древна албанска

църква

Карван сарай

Крепостна врата от XVIII в.

Джамия от XVIII в.

Останки от крепост

АЗЕРБАЙД

ЖАН

39

АЗЕРБАЙД

ЖАН

41

Г Р А Д О В ЕГ Р А Д О В Е

ведения “Кавказки пленник” и “Хаджи Мурад”, предаващи с голяма художествена сила събитията, случили се в окол-ностите на Шаки.

Древният град е бил голям търговски център. И днес тук са добре запазени исфа-хански, табризки и лезгински кервансараи, източни ханове и хотели. В центъра на гра-да все още има много стари каменни къщи с керемидени двусклонни покриви, високи ве-ранди и вътрешни дворчета с кирпични или каменни огра-ди. От далечното минало до наши дни са запазени малко паметници. За да бъде спасен от разрушение, в североза-падните покрайнини на Шаки е изграден мощен пояс от стоманобетонни диги, а окол-ните склонове са укрепени с каменна зидария.

Шаки отдавна е известен със своята коприна, включи-телно с цветните шалове от естествена коприна, търсени в цял свят. Тук се намира един от най-големите комбинати за коприна, както и коприне-нопредачна и коприненотъ-качна фабрика. Както преди, така и сега тук са развити народните занаяти – юве-лирно дело, гравиране, произ-водството на медни съдове, бродерия. В Шаки работят сладкарски цехове, които произвеждат местните на-ционални сладкиши: баклава, направена от оризово брашно и ядки; набат - варена захар; пешвенг - сладка, топяща се в устата брашнена сламка. В околностите на Шаки, както и в града, има много овощни градини.

Известни са красивите пла-нински курортни вили. Една от тях - Ханяйлаги (бившата лятна резиденция на хана), е разположена на височина 2000 м и отдавна се използва за летни почивки. Туризмът тук е добре развит. Автомобилни пътища и авиолинии свързват Шаки с Баку, Гянджа, Евлахом, както и с големите градове в Грузия. Трябва да се отбеле-жи, че Шаки е побратимен с българския град Габрово.

Н А Х Ч Ъ В А Н –съкровището

на древен Азербайджан

ахчъван е един от най-древните градове в Азербайджан. Намира се бли-зо до границата с Иран, на река Нах-чъванчай. Възникнал е през VI в. пр.н.е. като един от градовете в Кавказка Ал-бания. През XI в. се превръща в столица на държавата на Селджукидите. В пе-риода XII - XIII в. става столица на дър-жавата на Елдигизидите, от 1828 г. е включен в Руската империя, а от 1923 г. е част от Азербайджан. Главната забе-лежителност на града са паметници-

те на средновековната архитектура: мавзолеите на Юсуф ибн Кусейира (XI в.) и Момине Хатун (XII в.); крепостта Гяур-Кала ( Шахтахти, II хилядолетие пр. н. е.), както и уникалните Худафе-рински мостове над река Аракс. В Нах-чъван има университет, научен център към Академията на науките на Азер-байджан, театри, литературни и ис-торически музеи и картинна галерия. Близо до града се намира крепостта Алинджа - Кала (XI-XIII в.).

Нкрайморски

райЛ А Н К А Р А Н –

анкаран е красив прис-танищен град на брега на Каспийско море в юго-източната част на Азер-байджан (на 300 км от Баку). Разположен е на гра-ницата с Иран. Той също е един от най-древните градове на Азербайджан. Разкопките, извършени тук, потвърждават съ-ществуването на човешки селища още от бронзова-та епоха (III-II хилядолетие пр.н.е.). Благоприятното му икономико-географско местоположение на кръс-топътя между основните маршрути на керваните, свързващи Изтока и Запа-да, очарователната при-рода, добрите отношения с най-великите царства на Древния свят и Каспийско море значително ускори-ли развитието на града. В наши дни все още някои постройки от XVIII-XIX в. ни напомнят за отминали-те векове.

Не е известно кога Ланкаран е основан. Знае се само, че е влизал в те-риторията на Кавказка Албания. Благодарение на плодородната почва, достатъчното количес-тво ресурси и умерения климат населението на Ланкаран се е занимавало със селско стопанство, животновъдство, расте-ниевъдство, рибарство, бубарство, пчеларство и лов. Едновременно с това тук са били развити и ня-кои занаяти: производст-вото на медни продукти, на керамични съдове и други. Така Ланкаран се е превърнал в град на зана-ятчиите.

Важна роля в иконо-мическото развитие на Ланкаранското ханство играе търговията. По не-гово време били установе-ни търговски отношения с Иран, Турция, Русия, Ки-тай, Индия, страните от

Централна Азия и др. След присъединяването на се-верната част на Азер-байджан към Русия Лан-каран се превръща в един от градовете на Руската

империя. Създават се фаб-рики, които правят кере-миди и тухли. Също така произвежда се захар от захарна тръстика, разви-ва се и риболовът. През

XVIII-XIX в. Ланкаран изнася ориз, лен, коприна, плодо-ве и рибни продукти.

Самият град е интере-сен с Ланкаранската кре-пост (XVIII в.) и джамията Кичик-Базар (XIX в.). На 100 км северно от Ланкаран се намира един от най-краси-вите градове от среднове-ковието - Ханеге, в който са запазени крепостните стени (XII-XIV в.), джами-ята, гробницата на Пир Хюсеин, минарета и други древни структури.

Градът е разположен в субтропичния пояс, което го прави един от най-доб-рите балнеоложки курорти в страната. Субтропич-ният климат и плодород-ните черноземни почви в района на Ланкаран дават възможност на местните да отглеждат и култиви-рат различни цитрусови плодове, чай, ориз и много видове зеленчуци. Ланка-ран се слави и със своите национални паркове.

Посолство на Република Азербайджан

Л

Мавзолейят на Момине Хатун, XII в.

Дворецът Хан Сараи, XVIII в.

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

40

42

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

43

АЗЕРБАЙД

ЖАН

А Р Т А Р ТНизами Гянджеви азербайджански поет на източния Ренесанс

Илияс Юсиф оглу Низами (1141-1209) е един от

най-великите азербайджански мислители-философи

на XII в. Той е изтъкнат майстор на думите, които

твори въз основа на културата на азербайджанския ренесанс.

Низами Гянджеви е роден в древ-ния азербайджански град Гян-джа, разположен на известния

път на коприната, където източни-те и западните култури се срещат. Годините на образованието и твор-чеството на поета минават имен-но в този град. През XI в. в Гянджа започва да се развива градската култура. В града е разположен дър-жавният дворец, тук функционират медицински и научни центрове и учи-лища, в които се преподава литера-тура, история, философия, астро-номия и религиозни науки.

През XII в. азербайджанската по-етична школа се характеризира с високо професионално равнище в използването на поетичните въз-можности и многообразието на мисълта. Наред с това се засил-ват тенденциите към народното творчество, фолклорните образи и използването на народния език на афоризмите. През този период в азербайджанската литература се създава още едно направление, извън дворците на владетелите, което започва да оказва все по-голямо вли-яние на литературно-културната среда. Много от поетите оглавя-ват демократичното направление в литературата. За тях литерату-рата и поезията са не само средс-твата за ежедневно изхранване, а идващи от сърцето емоции, изпъл-нени с чувствата на патриотизъм, хуманизъм, начин на идейно-художес-твена пропаганда за облекчаване на човешкия живот и бит. Изразява се желанието човекът да се чувства като венец на съзиданието – щаст-лив и свободен.

Низами Гянджеви е един от най-великите азербайджански поети от тази епоха. Със своята безсмъртна “Петорка”, съдържаща петте поеми “Съкровищница на тайните”, “Хос-ров и Ширин”, “Лейли и Меджнун”, “Седемте красавици” и “Искендерна-ме”, Низами внася в световната ли-тература нов поетичен глас и дух. И до наши дни неговото поетично нас-ледство винаги остава източник на вдъхновение за много други творци. Около 500 литератори от Изтока и Запада му подражават на различни езици. Именно благодарение на Ни-зами творчеството на неговите поетични съмишленици през XII-XVI в. се счита за връх на ренесанса в азербайджанската литература.

Творчеството на Низами, когото светът възприема като “Геният от

Гянджа”, е глобално събитие, защо-то в произведенията са отразени не само художествено-културните ценности на Изтока, но и антични-те идеали, които се смятат през този период за западни. Всъщност творчеството на поета може да се счита за нов етап на класическия период в пълния смисъл на думата.

В дълбоките хуманистични мисли на Низами ние виждаме разумен под-ход към разделянето с мистиката на Средновековието, ясно осъзна-ване на събития и предмети, рацио-нален, логически подход към човека, смисъла и същността на живота на обществото. Човекът е създаден за щастлив живот, подарената му съдба не може да бъде подложена на промени от никакви зли сили. Имен-но тази идея преминава с червена нишка през цялото творчество на Низами. Тази идея впоследствие се проявява в световната литерату-ра, в творчеството на майсторите на европейския ренесанс.

Безсмъртието на творчеството на Низами се заключава в това, че със своето изследване на художест-вената проблематика той посочва пътищата за тяхното разрешава-не. Възможно е именно такава да е ролята на литературата в живо-та на човека, в неговото културно

развитие. Ако не съществуваше азербайджанската устна народна литература и писмената литера-тура с гения на Низами, който в про-дължение на столетията служи за провеждане на етико-дидактичната пропаганда, то щеше да има мно-го повече притеснения и насилие, незаконност и несправедливост и можеше само да се мечтае за пос-тигнатите успехи на цивилизация-та. След възкачването на Низами на върха на творческата пирамида се случват глобалните трагедии – на-шествията на монголите. За наше голямо щастие монголите не изга-рят в своите огнища творенията на нашия гениален сънародник. По този начин ни позволяват да попълваме знанията с наследството на Низа-ми, чието хуманистично мислене из-преварва значително времето си.

Според Низами начело на общес-твото трябва да стои умен, прос-ветен владетел, който би могъл да осигури хармоничност на човешки-те отношения в обществото. От него зависи здравата атмосфера в обществото. Водещият проб-лем, поставен във всички негови произведения, се състои в това, че владетелят на държавата е задъл-жен достойно да се справя с отго-ворностите, дадени му от господ,

той трябва неуморно да се труди за щастието и благополучието на гражданите, чиито съдби са му по-верени. Само така може да бъде оси-гурено развитието на всички слоеве на обществото.

Започвайки литературното си творчество със създаване на лири-ческите опуси – хасиди, хазели, ру-баи, Низами за кратко време напис-ва своя “Диван” и се прославя като поет. Той остава до края на живота си верен на създаването на стихове в жанра рубаи. Лаконично предава различните наболели философски проблеми, които не може да пре-даде в големите си поеми. От пър-вата му – поемата “Съкровищница на тайните” (1174), до последното му голямо произведение – “Искен-дернаме”, актуалните проблеми на времето и вечните въпроси на чо-вечеството са винаги на фокус. Във всяко свое произведение той усъвър-шенства темите, които съставля-ват хуманистичната концепция на творчеството на Низами. Впослед-ствие петте поеми на Низами са били обединени в “Хамсе” (“Петте”) и с това наименование то става из-вестно в литературата на Близкия и Средния изток. Много от последо-вателите на школата на Низами се стараят да подражават на “Хамсе”, на безсмъртния им учител, но само някои успяват да се доближат до тази гениална творба.

Поемата “Съкровищница на тай-ните”, за разлика от другите час-ти на “Хамсе”, няма единна сюжет-на линия. В нея умело се използват различните разкази и предания, в които се поставят много пробле-ми. Затова поетът се обръща към много източници, сред които фол-клорни материали, и ги използва с голямо художествено майсторст-во. Освен традиционното въведение тази поема съдържа допълнително 20 повествования и предания.

Поемата “Хосров и Ширин” (1180) е първата от романтичните произ-ведения на Низами. В основата й е заложен романтичен сюжет със за-вършена галерия от образи. Макар

че темата е заимствана от историята на династията на иранските владетели Саса-ниди, много от проблемите, изтъкнати в това произведе-ние, поетът свързва с родна-та среда и с определени лич-ности. Той определя жанра на поемата като “поощрява-не”, и възпява тържеството на любовта. Не е случаен фак-

тът, че отделя голямо внимание на главните герои на произведението - Хосроу Первиз и азербайджанската принцеса Ширин, която като образ е много скъпа за автора. За разлика от своите предшественици, Низа-ми не се увлича от бегло, повърхнос-тно повествование, а възпява химна на чаровната любов, която морално и нравствено обогатява човека и го възвисява до божествената висота. Един от монументалните образи на поемата – Фархад, през последва-щите периоди е бил обожествяван от последователите на Низами и в редица произведения е представен като главен герой. Характеризирай-ки образа на героя с динамиката на развитието и присъщите за роман-тичното изкуство черти, Низами го показва в края на поемата като идеален човек, който се преражда под влиянието на възвишената лю-бов.

Третото произведение от цикъла “Хамсе”, изпълнено с възвишена лю-бов, одухотворяваща човека, е “Лей-ли и Меджнун” (1188). В тази поема, написана по поръчка на Ширваншах Ахситан, Низами успява да създаде чуден и безсмъртен дастан за лю-бовта (Бел. ред. – граничен между лириката и епоса литературен вид във фолклора и литературата на народите от Близкия изток). “Лей-ли и Меджнун” става известна в це-лия Близък и Средния изток. Главни-те герои на произведението – Гейс и Лейли – се превръщат в символ на мечтата за възвишена и чиста любов. Обществото не възприема идеята на Гейс за свободата на чо-века и насмешливо го нарича “Медж-нун” (налудничав). Един от важните проблеми, засегнат в поемата, е еманципацията на жената и нейна-та свобода. Поетът предлага абсо-лютно нов поглед към този проблем и излиза срещу гнилите обичаи и традиции на обществото, насочени към задушаването на развитието на човека, изтъква важността на идеята за рационалната свобода на човека в обществото и я обоснова-ва. Във финала на поемата Низами

разобличава обществената среда и властващите в нея неразумни оби-чаи. Той бичува дивите инстинкти, противопоставяйки на всичко това природния свят и дивите животни. Поетът показва, че намиращите се извън обществените фактори чис-ти и чувствителни животни разби-рат по-добре величието и одухотво-реността на Меджнун и се събират около него.

Последните поеми на Низами – “Седемте красавици” (1197 г.) и “Искендернаме” (1203 г.), са логичен завършек на многогодишните му наблюдения и научните му изследва-ния. Темите им определя самият Ни-зами. И макар че авторът използва историческа тема, тя е само фон, който приспособява реалната исто-рия към идеалите на Низами. Двата проблема всъщност се допълват ло-гически. Основната идея на Низами като поет-хуманист е човешкото щастие и пътищата на неговото утвърждаване. Тъй като през Сред-новековието основната отговор-ност за това носи не обществото, а владетелите, във философските и художествени творения най-важни-те изисквания се предявяват имен-но към тях. С образа на Искендер Низами показва с какви големи въз-можности разполага просветеният и справедлив владетел за постига-нето на благополучие и хармония в обществото. Ние виждаме как създадените от Низами образи се усъвършенстват с всяко следващо произведение и все повече отгова-рят на желанията на обществото. Владетелите в творбите на поета са подредени по възходящ ред: от Хосров (“Хосров и Ширин”) до Бах-рам-Гюр (“Седемте красавици”) и от Искендер (“Искендернаме”) до “Игбалнаме” (втората част на “Ис-кендернаме”). Тези герои насочват народите към правилния път, стре-мят се да утвърждават истината и справедливостта.

Величието на творчеството на Низами и одухотворяването на идеалите и през последващите столетия дават силен тласък на азербайджанската литература. Принципите на гениалния поет се разпространяват не само в азер-байджанската литература, но и в произведенията на Близкия и Сред-ния изток, а също така в редица страни от Запада.

Посолство на Република Азербайджан

Илюстрации от книгата “Лейли и Меджнун”

А Р Т А Р ТМ У З И К А Л Н И Я Т Ж А Н Р М У Г А М

Азербайджанският музикален жанр мугам е основен в

класическата устна традиция. Художествната му стойност

е висока и през 2003 г. ЮНЕСКО го обявява за “шедьовър на

устното и нематериалното наследство на човечеството”.

Мугам е фолклорен жанр, предаван през поколенията, с който азербайджанците се гордеят. Той е сред символите на Азербайджан и до днес се изпълнява от редица певци. Вокално-инструменталните видо-ве композиции се изпълняват от състави, в които

задължително се включва певец на ханенде, който е и пер-кусионист на ударния инструмент „гавал” и изпълнители на таре и кеманче. Този състав от трима изпълнители на мугам и дастгях, наречен мугамно трио, е най-разпрост-ранен в Азербайджан от края на XIX в., макар че често се правят и изпълнения с по-големи състави.

Азербайджанските музиканти са сред първите в мю-сюлманския свят, които се обръщат към нетрадицион-на за музикалния жанр мугам публика, правят гастроли в Европа и записват мугам на грамофонни плочи. За пър-ви път през 1906 г. английското акционерно дружество

мугам - в балета, операта, естрадния и песенния музика-лен жанр, джаза.

През 60-те и 70-те години на XX в. известният азер-байджански джазмен Вагиф Мустафазаде представи им-провизирани версии на сливане на мугам и джаз, като по този начин се създаде нова школа на джазова музика - джаз-мугам, която е призната международно. Несъмне-но за азербайджанците мугам е нещо повече от изкуство – той е “монументален музикален храм” и на първо място национална идея. За това свидетелства и фактът, че в продължение на векове тайните на умението мугам ста-рателно са предавани устно от поколение на поколение. Разбира се, с течение на времето мугамите, в зависимост от цялостната промяна на духовната култура на хората, са се трансформирали, но са запазвали истинското си предназначение. Това е още една особеност на мугам - той е жанр, който винаги се развива и обновява.

Безкрайната преданост и любов на азербайджанския народ към този ценен паметник на духовната култура на Азербайджан и най-голямо достижение на музикално–по-етическото творчество е причината мугам да живее и днес.

Посолство на Република Азербайджан

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

44

АЗЕРБАЙД

ЖАН

45

„Грамафон” записва азербайджанска музика, изпълнявана от именития певец на ханенде Джабар Гарягди и други музиканти от Азербайджан. В периода 1906-1914 г. ня-колко европейски звукозаписни компании, включително френската “Братя Пате”, немското акционерно дружес-тво “Спорт- Рекорд”, руските компании “Екстрафон”, „Концерт-Рекорд”, „Монарх–Рекорд”, ”Грамафон–Рекорд” и “Премиер-Рекорд” правят десетки плочи със записи на азербайджански мугам, теснифон и ренго.

Днес явлението мугам е познато далече извън преде-лите на Азербайджан и е намерило милиони поклонници по целия свят. Мугам често се слива с други форми и жанрове на азербайджанската музика. Може да се каже, че първият опит в тази посока е направен от великия азербайджански композитор Узеир Хаджибейли, свързващ мугам с класичес-ка музика в първата опера на Изтока “Лейли и Меджнун”. Всъщност мугам оказва влияние върху всички жанрове на музиката в Азербайджан. Това проправя пътя към симфо-ничния мугам на Фикрет Амиров, Ниязи, Кара Караев. През XX в. станахме свидетели на успехите от съчетанието на традиционно и модерно. Ако обърнем внимание на ис-торията, ще се убедим, че в азербайджанското музикално изкуство няма жанр, в който да не се усеща влиянието на

Музеят на Мугам

47

АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМрадиционното азербайджанско об-лекло било повлияно от историчес-ките периоди и се различавало в отделните региони. Женската риза от Хазахската област например била дълга и имала цепки отстрани. Жените в Карабах носели пристег-ната в талията риза с дълги ръка-ви – „чепкен” (чафкен). Широките шалвари и полите до коляното били обичайни в Нахчъван. В Шуша и Ша-махи, както и в редица други райо-ни, традиционни били дългите поли. Богатите жени в Нахчъван и Гянджа носели над ризата „кюлянджи” с бродерии.

Дамският костюм се състоял от риза, шалвари и разкроени поли. Над ризата, чиито ръкави се разширя-ват от лакътя, се обличала специ-ална дълга жилетка с къси ръкави „кюлянджа” или още известна като „архалиг”. На фотографиите с наци-оналния костюм на жените в Азер-байджан може да се види „баска” – широк набор или волан, който се пришива за корсажа на роклята или блузата по линията на кръста. Днес баската отново е на мода. В студе-ния сезон върху костюма се носело елече.

Интересното е, че тенденциите от онова време окупират неумолимо подиумите днес и не само източни, но и европейски дизайнери включ-ват в колекциите си шалвари, дълга пола и баска, характерни за нацио-налната носия на Азербайджан.

Дрехите се шиели от ярки цвет-ни тъкани и се декорирали с копче-та като стилизирани зърна от ече-мик. От качеството на платовете, от които е ушит костюмът, може-ли да се преценят доходите на се-мейството. Много бижута украся-вали дрехите на азербайджанската жена. Разпространени по онова вре-ме били герданите – както златни, така и сребърни, верижките с ажур-ни висулки и нанизи от златни моне-ти. Костюмите на младата и на по-възрастната жена се различавали по цвят. Младите предпочитали по-ярките тонове, а по-възрастните жени носели дрехи с по-приглушени цветови оттенъци.

В допълнение към костюма жени-те слагали и шапка, като една от най-разпространените била „кела-гаи” – копринена кърпа, която връз-вали по различни начини. Разноц-ветното келагаи използвали преди всичко младите момичета. В студе-ните дни на главата се слагал каш-мирен шал от естествена вълна.

Мъжкият национален костюм е еднакъв във всички области на Азербайджан. Класовата принад-лежност на мъжа личала от костю-ма му. Мъжката народна носия се състояла от риза чепкен, жилетка архалиг, габи и наметала чухи. Мъж-кият архалиг бил еднореден или дву-реден, шиел се от коприна, кашмир, атлаз, сукно, сатен или от други тъкани. Връхното мъжко наметало “чуха” обикновено било до кръста с плисета и набори и се ушивало от сукно и домашни шаяци. “Кюрк” се казвала шубата от овча кожа с ко-съма навътре, без катарами, с яка, украсена с бродерия. Носела се през студения сезон.

На главата се слагала шапка па-паха от кожа или каракул. По онова време да загубиш шапката си се смятало за голям позор, защото тя била символ на честта, достойнс-твото и смелостта. Кражбата на шапката се считала за враждебен акт, насочен към собственика й, а ако тя се съборела от главата му, означавало, че е нанесена обида на него и на цялото му семейство. Шапката се снемала само преди “из-миване” (дестемаз – измиване преди молитва). Във всички останали слу-чаи тя винаги била на главата на до-макина, дори и по време на хранене и пиене на чай, тъй като появяването на публично място без нея се счи-тало за неприлично. По шапката и нейната форма било възможно да се определи общественото положение на притежателя й.

“Арахчин” е друг вид шапка, коя-то се носи под друга шапка (папаха, чалма за жените). Тя също е тради-ционна за азербайджанците, широ-ко разпространена през Среднове-ковието.

В Азербайджан били широко раз-пространени и вълнените чорапи – „джораб”, които се носели и от мъжете, и от жените. Жителите на града обували кожени обувки със запретнати чорапи, а аристокра-тите обували ботуши. Селяните носели кожени обувки или обувки от нещавена кожа – „чариги”.

Традицията повелявала в един от първите дни след раждането на де-тето да се закупят ушити ръчно от азербайджански майстори шапка арахчин, жилетка и обувки чариги, които след това се съхранявали за спомен. Много азербайджанци спаз-ват този обичай и днес.

Посолство на Република Азербайджан

Т

АЗЕРБАЙД

ЖАН

ТРА

ДИ

ЦИ

ИАЗ

ЕРБА

ЙД

ЖАН

46

49

Т Р А Д И Ц И И Новруз – празникът на пролетта

Новруз или по азербайджански Новруз Байрам е празникът на

пролетта и е един от най-важните и любими празници в Азербайджан заедно с европейската Нова година

и религиозния Рамазан Байрам. Новруз се празнува с настъпването

на пролетното равноденствие и обновяването на природата и

символизира пролетта, радостта и веселието.

Първият предвестник за настъпването на про-летта е цветето “Нов-руз гюл” - кокиче. Новруз е празник на пробуждане на природата, времето на любовта и селския труд и се полагат грижите за бъдещата реколта. Пре-ди празника се чистят къщата, дрехите, посуда-та. Всеки се пречиства не само физически, но и ду-ховно и посреща празника само с добри намерения и честни мисли.

Новруз се свързва с пролетта, с началото на топлите дни започват селскостопанските дей-ности. Значимостта на този период за човешкия живот от дълбока древ-ност е създала много оби-чаи и ритуали, свързани с култа към природата и плодородието, и вярвания във възкръсващата приро-да.

Новруз Байрам е много богат на древни традиции и игри като “Хъйдър Иляс” (символ на плодородие и благополучие), “Кьос-кьос” - развлекателна площадна игра (символ на идването на пролетта) и гадаене.

Сред ритуалите, изпъл-нявани при приготовлени-ята за празника, главен е ”семени”, който е символ на плодородието на при-родата и на човека. Що се отнася до произхода на този обред, той е свързан с възраждането на при-родата и култа към рас-тителността. “Семени” се състои в покълване на

В Азербайджан е прието да се дават подаръци на булката във вид на “хонча” - украсена пода-ръчна кошница или поднос, която обикновено се поднася на сватба-та. Хонча или още “байрамлъг” се носи от близките на младожене-ца в къщата на невестата преди венчавката. Обикновено между го-дежа и сватбата се отбелязват и други празници. Хонча се пълни много щедро с всякакви видове сладкиши и национални печива - баклава, шекербура и гогал, кои-то се пекат на Новруз байрам, и агнешко месо от Курбан байрам. Една седмица преди сватбата се носят сватбените принадлеж-ности – булчинска рокля и бельо, парфюми и отново сладкиши. Най-често тези подаръци поднасят децата, които са възнаградени от майката на булката.

“Нубарлиг” е дар от току-що появили се плодове в зависимост от сезона. Традицията по пода-ряване на „нубарлиг” се практи-кува по-рядко в градовете, но все още е популярна в някои региони на Азербайджан, вероятно защо-то поднесените плодове трябва да са откъснати от собствената градина.

Подготовката за сватбата винаги е вълнуващ процес. В днеш-но време се предлагат професио-нални услуги за оформлението на хонча, което облекчава близките на младоженците при подготов-

ката за сватбата, както и съве-тите на специалист - човек с вкус и опит, никога не са излишни.

С подготовката на хонча се занимава женската половина от близките на младоженеца, а те я правят с трепет и обсъждат все-ки детайл от украсата. Майките, сестрите и дори бабите участ-ват активно в направата на кош-ницата. Това не може да се опише с думи, нужно е да се види.

В Азербайджан хонча украсяват не само за булките, но и за мла-доженците. Цветовите решения са по-сдържани. Розовото, черве-ното и оранжевото, присъщи за невестите, се заменят с мъжки цветове - синьо, лилаво и кафяво. Хонча за младоженеца се носи след годежа или седмица преди сватба-та. В допълнение към сладкишите се поставят красиви дрехи, пар-фюми, тоалетни принадлежности и други мъжки аксесоари.

Паят “кяля” е неразделна част от хонча. Носи се на сватбата или на “хинаяхти”. Отличава се с това, че при оформлението му се използват по-прозрачни тъкани, деликатни аксесоари и ленти от органза. В някои райони на стра-ната “кяля” се пази до раждането на първото дете. Съхранява се в къщата на бащата на булката, а след това се разрязва и раздава на роднини и близки, като се спо-деля щастливата новина за ново-роденото.

АЗЕР

БАЙД

ЖАНС

КАТА

ХОНЧ

А – ДА

Р

ЩАСТИЕ И БЛАГОДЕНСТВИЕЗА

растения и има високон-равствена и дълбоко фи-лософска концепция – да участваш в раждането на новия живот, да въз-действаш върху появата и развитието на живота. В деня на празника семена-та се завързват с червена панделка.

Преди честването на Новруз азербайджанците обикновено отбелязват редица предшестващи го празници, които са като подготовка преди големи-те тържества по случай края на старата и идва-нето на новата година.

В действителност под-готовката за празника започва месец преди него. В продължение на четири седмици вторниците се отбелязват като Су, Од, Торпаг и Ахир чершенбе - ритуален вторник на во-дата, на огъня, на земята и на вятъра (предпразни-чен). Според народните поверия в първия вторник се обновяват и задвижват водите и водните източ-ници, във втория с помощ-та на огъня, в третия - на Земята, в четвъртия - на вятъра набъбват пъпки-те на дърветата. Всичко

това предвещава идване-то на пролетта.

Един от важните ета-пи в подготовката за празника е денят на “ахир чершенбе ахшами” - втор-никът на последната седмица от годината. На този ден преди свечеря-ване момичета и момче-та се приближават до вратите на съседите и подслушат разговора им, а след това, на базата на първите дочути думи, пра-вят заключения дали ще се сбъднат желанията им

(“гулаг фали”). Вечерта се палят огньове и всички - и малки, и големи, трябва да прескочат горящия огън и да произнeсат в същото време думите “всичките ми беди за теб, а твоята радост за мен”. В никакъв случай огънят не трябва да се гаси с вода.

Прието е един огън да се прескача до седем пъти или седем огъня да се прес-качат по веднъж. В древни времена огньовете били разпалвани от малко мом-че чрез огниво и този огън

се считал за чист. След като огънят изгасне, мом-чета и момичета събират пепелта и я изсипват на края на населеното място или на пътя.

Според поверията изо-билието и големият брой на ястията на масата на празника ще донесат на семейството достатъчно от тези продукти през но-

вата година. Някои видове ритуална храна имат ма-гическо значение. Такава храна е например яйцето, защото то съдържа в себе си зародиша на бъдещия живот. Задължителни на празничната трапеза са няколко вида традиционен плов (пилаф), разнообра-зие от сладкарски изделия (шекербура, баклава, ше-кер чьорек) и плодове.

Азербайджанците сле-дят внимателно пригот-вянето на празничната маса, на която трябва да има седем ястия, които започват с буквата “С”: зеленчуци, сушени треви

48

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

50

и т.н. В допълнение поста-вят още огледало и свещи, а пред огледалото - бо-ядисани яйца. Това също има символично значение, защото свещта означа-ва огън - светлина, коя-то предпазва хората от лоши очи, а огледалото символизира яснота, из-чистване.

По традиция в първия ден на празника всички хора трябва да са у дома си, да не ходят никъде и да не приемат никого. Казват, че ако в празничния ден не си у дома, ще скиташ седем години. В древни времена външните врати не се зак-лючвали. В първия ден от Новруз свещта гори през цялата нощ.

Като празнуват Нов-руз, земеделските сто-пани определят каква ще бъде следващата година - суха или дъждовна, и дали ще бъде плодородна. По традиция първият ден на Новруз определя каква ще е пролетта, вторият - ля-тото, третият - есента, а четвъртият - зимата. Ако първият ден е без вятър и дъжд, това означава, че тази година ще е добра за селското стопанство. От друга страна, наличието на вятър вещае, че цялата пролет ще бъде ветрови-та. Останалите сезони се предсказват по следващи-те дни от Новруз.

Така хората в Азер-байджан посрещат Новруз и поставят началото на новата година. Традици-ята около този празник сплотява цялата нация и затова азербайджанците я спазват и днес.

Посолство на Република Азербайджан

Традиционна азербайджанска

кухняРазбира се, най-важният фактор в създаването и

развитието на кухнята е климатът. Територията на Азербайджан обхваща 9 от 11 климатични зони, които определят разнообразието на флората и фауната в ре-гиона. Това е основа за създаване на богата кухня. Друг важен фактор, влияещ на традиционната кухня, е исто-рико-географското разположение на страната. Преми-наването на древните търговски и военни пътища през територията на Азербайджан е оказало влияние върху традиционните ястия тук.

Азербайджанската кухня се отличава с разнообразие от ястия със зеленчуци, месо и риба, които се допълват с подправки и билки. Посетителите на Азербайджан и най-вече тези, които са любители на хубавата кухня, винаги забелязват оригиналността на азербайджан-ската кухня. В същото време такива ястия като бо-зартма, долма, бозбаш, чихиртма, хашил, плов (пилаф), шашлик и пити заемат достойно място в национално-то меню и на други народи в Кавказ.

Тъй като всички мюсюлмани в Азербайджан не ядат свинско месо, тяхната национална кухня включва аг-нешко, говеждо и птиче месо. Много популярно е гот-венето с мляно месо и различни видове риба. От риби-те са предпочитани севрюга и есетра. Зеленчуците на масата са разнообразни и в изобилие и това е една от основните характеристики на традиционната азер-байджанска кухня. Зелените салати, патладжаните, чушките, зелето, спанакът, киселецът, цвеклото и ре-пичките, лукът и краставиците – трудно е да се избро-ят всички.

Азербайджанската кухня винаги е богато гарнира-на с родни подправки: кимион, копър, анасон, дафинов лист, кориандър. Много популярни са и мента, копър, магданоз, целина, босилек, мащерка и др. Но особено любим на азербайджанската кухня е шафранът. Той е подправката, която се използва при приготвянето на повече от 50 национални блюда. Вкусoвите качества на храната стават по-добри с използване на лимони, мас-лини, сливи, кайсии и др.

Широко известни са хлебните изделия на Азер-байджан. Например продълговатият чурек и лаваш - тънки палачинки, които се пекат в специална пещ, наречена “тендир”. Почетно място в азербайджанс-ката кухня е отредено на салатите. Те се приготвят от ситно нарязани зеленчуци и се консумират заедно с основните блюда. Популярни са и студените закуски - солени и мариновани, които се сервират отделно.

В Азербайджан не е прието за различните празненс-тва да се сервират основни блюда, но на масата вина-ги има изобилие от зеленчуци - пресни или мариновани. Преди или след топъл обяд често се сервира “довга”. Тази студена супа се приготвя от кисело мляко и зе-лени салати и помага за усвояването на по-тежките храни. В края на обяда в Азербайджан сервират вкусна напитка, наречена “шербет”, и разнообразие от слад-киши: баклава, шекер-бура бадамбура и др.

Т Р А Д И Ц И И

Една от най древните,

богати и вкусни кухни в света

е азербайджанската. Тя не

се изразява само в самите

ястия и в технологията

на приготвянето им.

Кухнята е основна част от

азербайджанската култура,

обединяваща психологията

на хранене, обичаите и

практическите умения,

създадени през вековете в пълна

хармония с околната среда.

1. ПЛОВ ТРАДИЦИОННИ ЯСТИЯПловът се приготвя по

специални поводи като празници, семейни тър-жества и др. Ако покани-

те гости в дома си, то масата за обяд не може да мине без плов. Предлага се с разнообразие от гарнитури.

2. ДОЛМА

Всичко, което се готви с мляно месо, се нарича долма: патладжан долма,

долма от зелеви и лозови листа, долма от домати и български чушки.

АЗЕРБАЙД

ЖАН

51

Пахлава

Ярпаг долмасъ

Бадъмджандолмасъ

Т Р А Д И Ц И И

3. КУТАБИНяма да се намери азербайджанец, който не оби-

ча това ястие! С месо, зеленчуци и какво ли още не. На пръв поглед приготвянето изглежда просто, но в действителност изисква определени умения и опит. В края на краищата много зависи от това, колко дебело ще се разточи тестото.

4. ЛЯВЯНГИЛявянги - пълнеж за риба, пиле. Тази плънка обик-

новено се прави в южните райони на Азербайджан – в Ланкаран. Пълнежът е много вкусен, особено за любителите на пикантни храни.

Посолство на Република Азербайджан

Л И Ч Н О С Т И

АЗЕРБАЙД

ЖАН

53

Известни личности от Азербайджан

ШАХ ИСМАИЛ ХАТАИ

(1487-1524)

ах Исмаил Хатаи е шахиншахът, основател на династията на Се-фавидите. Едва 14-годишен той се възкачва на престола и управлява в продължение на 20 години, създавай-ки огромна империя. Шахът оставя и голямо литературно наследство, с което следващите поколения се гор-деят. По време на неговото управле-ние страната започва да се нарича Азербайджан и азербайджанският (тюркски) език в продължение на поч-ти един век е официален. Той основа-ва династията, която играе огромна роля в обществено-политическата история на Азербайджан. През крат-кия си живот – само 37 години, ша-хът успява да превърне Азербайджан в мощна и величествена държава и да разшири границите й.

Шах Исмаил е известен и като поет – пише под псевдонима Хатаи и е смятан за класик в азербайджан-ската поезия. Той изиграва ключова роля в развитието на литературата на Азербайджан. Богатото художес-твено наследство на Хатаи обхваща различни жанрове на лирическото стихосложение, както и поеми-мес-неви. За разлика от много известни

творци от неговото време, които предпочитат да използват в поезия-та научни и многопластови поетич-ни форми, Хатаи създава творби на прост народен език и пише в стила на народната поезия.

В произведенията му личат него-вите дълбоки познания по философия, астрономия, математика, музика, литература. Особена историческа стойност има дипломатическата му кореспонденция с чужди владете-ли.

За обхвата на неговите интереси и знания свидетелства и фактът, че Шах Исмаил Хатаи владее техниката на живописта и калиграфията, свири на барбат, пее и като управител и държавник насърчава развитието на занаятите и търговията. Шах Исма-ил използвал своята поезия за агита-ция и неговите стихове се разпрос-транявали по цял свят от скитащи ашуги и дервиши. Литературното му творчество предизвиква голям интерес не само в Азербайджан, но и по света. Ето защо дейността на великия поет и политик Шах Исмаил Хатаи продължава да бъде обект на изследвания.

АББАС–ГУЛУ–АГА БАКИХАНОВ

(1794-1847)

ббас–Гулу–ага Бакиханов (с ли-тературен псевдоним Гудси) е ви-ден азербайджански учен и поет, просветител и енциклопедист, ос-новоположник на азербайджанската научна историография. Приживе е полковник в царската армия. Роден е в с. Амираджан, близо до Баку, в се-мейството на един от бакинските ханове. Получава отлично образова-ние, говори няколко източни езика. Изучава трудовете на източните учени, философи и поети. Пътешес-тва в Русия, Латвия, Литва и Пол-ша, като известно време живее във Варшава.

Бахиканов е уважаван автор на ре-дица значителни литературни про-изведения, в това число “Китаби-Ас-керийе”, където прозата резонира с лирични поетични фрагменти. На неговото перо принадлежат научни и журналистически произведения, редица дидактически разкази в стих и др. Голямото му научно изследване “Гюлистан Ирем”, посветено на ис-

торията на Азербайджан, тогава е високо оценено от чуждестранни учени.

Повечето научни и журналисти-чески творби на Бахиканов имат образователен характер. Авто-рът разисква въпроси от различни области като астрономия и геог-рафия, засяга социални и етични въпроси от позицията на научните достижения на своето време. В сво-ите дидактични притчи той призо-вава към трудолюбие и честност. Бахиканов критикува остро недал-новидните владетели, кариеризма, жестокостта и произвола, шире-щи се в обществото. Той е първият азербайджански просветител от нов тип. Неговата образователна мисия се формира не само под влия-нието на традиционните културни ценности на мюсюлманския изток, но се храни с духа на европейското просвещение. Тя е насочена към раз-витието на точните и естествени-те науки и социалния прогрес.

Ш

А

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

52

Шакарбура

АЗЕРБАЙД

ЖАН

5554

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН

Л И Ч Н О С Т И

МИРЗА ФАТАЛИ АХУНДОВ (1812-1878)

хундов е основател на реа-листичната азербайджанска литература. Той е философ-материалист, просветител и обществен деятел. Писа-телската му дейност има огромно въздействие върху мисленето на народите от Близкия изток. Ахундов е инициатор на редица прогре-сивни начинания, които влия-ят върху общественото мне-ние в Азербайджан. Автор е на статии по философия за учението на Юм, религиоз-ното сектантство бабизъм и др., както и по естетика и поетика, в които утвържда-ва реализма. През 1853 г. той превежда своите философс-ки съчинения на руски език, а по-късно те са преведени на английски, френски, немски и на много други езици.

Светогледът на Ахундов се формира под влиянието на прогресивните идеи на философията в Близкия из-ток, на руската философия и идеите на френските мате-риалисти от XVIII в. Протес-тирайки срещу социалния гнет, Ахундов защитава пра-вата на жените от Изтока. Според него смисълът на об-

разованието е в подготов-ката на съзнателни граж-дани - патриоти, свободни от религиозни вярвания. Той отдава голямо значение на естетическото възпитание на младото поколение, бори се за развитието на наука-та, препоръчва замяната на арабската азбука с латинс-ка и подготовката на азер-байджански учители.

Комедиите на драматур-га М.Ф.Ахундов са от голямо значение за редица източни страни, защото са образец за други писатели. Критика-та към духовната изостана-лост на феодалния Изток и страстното разобличаване на религиозния догматизъм са сред темите във фило-софските произведения на Ахундов. Неговата дейност оказва влияние върху разви-тието на литературата и социалната мисъл на азер-байджанския народ и народи-те от Близкия изток. Според някои за азербайджанската литература Ахундов е това, което е Пушкин за руската, Гьоте – за немската, Волтер за френската и Шекспир за английската.

ХАДЖИ ЗЕЙНАЛАБДИН ТАГИЕВ (1823-1924)аджи Зейналабдин Таги-

ев е изтъкнат деятел на Азербайджан - той е един от основоположниците на петролната индуст-рия в страната. Тагиев е индустриалец с позиции в нефтената и риболовна-та индустрия, търговец и собственик на товарни кораби. Бакински корабос-троителници, нефтени рафинерии, първата же-лезница, пожарното депо, бакинският водопровод, първите банки-синдикати, първият комбинат за па-мук и хартия, училища, мед-ресета, болници и театри – всички те се откриват и развиват с паричното под-помагане на индустриале-

ца Тагиев. Той прави много за благоустройството на града и винаги акцентира върху чистотата на ули-ците. Тагиев играе голяма роля и в развитието на текстилната промишле-ност в Азербайджан.

Влиза в историята на азербайджанския народ като меценат, който има голямо влияние върху обу-чението на националните кадри. Тагиев помага за създаването и развитие-то на образованието, из-куството и журналисти-ката в Азербайджан. Той спонсорира обучението в най-престижните чуждес-транни учебни заведения на бъдещите специалисти

азербайджанци: нефтоп-реработватели, юристи, лекари. Тагиев успява да открие в Баку собствен политехнически инсти-тут, където преподават най-добрите професори по онова време. Осъзнавайки необходимостта от полу-чаване на образование и за жените, през 1901 г. той открива първото на Из-ток светско училище-ин-тернат за мюсюлмански момичета.

Като човек, който про-изхожда от бедна среда, той разбира много добре нуждите на обикновените хора и винаги се грижи за тях. В предприятията на Тагиев работниците полу-

чават прилична заплата за онова време. За своите служители меценатът построява джамия, а за децата им - училище, ор-ганизира образователни курсове, открива аптека и медицински пункт.

Дори при един бърз прег-лед на предреволюционния печат става ясно колко много благородни пос-тъпки прави Хаджи Зейна-лабдин Тагиев през своя живот. Днес в имението му, разположено на една от централните улици на Баку, която също носи име-то на известния филант-роп, се намира Държавни-ят исторически музей на Азербайджан.

Х

А ХЮСЕИН ХАН НАХЧЪВАНСКИ(1863 -1919)

юсеин Хан Нахчъванс-ки е генерал-лейтенант от кавалерията, пото-мък на владетелската нахчъванска фамилия от Ериванска губерния. Той е командвал елитните ка-валерийски войски в рус-

ката императорска ар-мия. Кавалер е на 15 руски и девет чуждестранни награди, включително Бойния орден на Свети Георги 3-та и 4-та сте-пен и на ордена “Златно оръжие” за храброст.

Х

АЛИ-

АГА

ШЪХ

ЛИНС

КИ

(1865

- 194

3)

ли-Ага Шъхлински е виден военачалник, генерал от артилерията в армията на Азербайджанската демок-ратическа република. Произхожда от стара благород-ническа фамилия, чието първо споменаване се отнася до 1537 г. Шъхлински е единственият азербайджанец, удостоен с почетния Орден на легиона и Кръстът на легиона (1913 г.), които му връчват генералите на френ-ската армия. Али-Ага подготвя и издава “Инструкция за организация на артилерийските маневри в състава на дивизията”. Освен това той е автор на лекция, озагла-вена ”Използването на полевата артилерия в боя” и на статията “За стрелбата на артилерията над главата на своите войски”. Тези трудове са широко разпрост-ранени и са имали голямо влияние върху развитието на артилерийските науки. Али-Ага Шъхлински подготвя и публикува първия “Кратък руско-тюркски (азербайджан-ски) военен речник” (1926 г.). Автор е и на книгата “Мои-те спомени” (Баку 1944 г.).

А

Маммад Емин Расулзаде е азер-байджански държавник, полити-чески и социален активист, жур-налист и драматург. Роден е през 1884 г. в с. Новхани, Бакинска об-

ласт. Расулзаде е основоположник на Независимата азербайджанска демок-ратична република, която е просъщес-твувала от 1918 г. до 1920 г. и е първата демократична държава в Изтока. Мам-мад Емин Расулзаде е основател на Ба-кинския държавен университет (БДУ).

Още като по-млад Расулзаде е увле-чен от революционната борба. От на-чалото на политическата си кариера се интересува от социалдемократически-те идеи. В допълнение към политическа-та работа той пише стихове и пиеси.

В последните години на своя живот великият борец за независимостта на Азербайджан живее в Турция. Въпре-ки укрепналата мощ и все по-големия престиж на СССР, той и за миг не се съмнява в извоюването на независи-мостта на Азербайджан.

На 71 години Маммад Емин Расулзаде умира на 6 март 1955 г. в Анкара. Сви-детели казват, че преди да умре, той изрича три пъти свещената за него дума Азербайджан. Славният син на азербайджанския народ е погребан в гробището “Асри” в Анкара.

МАММАД ЕМИН РАСУЛЗАДЕ(1884-1955)Посолство на Република Азербайджан

К У Л Т У Р А Колоритната национална култура на

АЗЕРБАЙДЖАНационалната култура

на Азербайджан, формира-на през древността, съче-тава най-добрите тради-ции на Изтока и Запада. Има различни източници, разказващи за възникване-то й. Най-ценните записи на фолклора, етнографс-ките материали и илюс-трациите на съвременни художници ни отвеждат в очарователния свят на древните култове – пое-тически заклинания, те-атрализирани игри, коло-

ритни ритуални танци, мъдри и наивни приказки, съдържащи историко-ми-тологични мотиви.

За това ясно свидетел-стват първите паметни-ци на изобразителното изкуство в Азербайджан - скални рисунки в Гобустан и Абшерон (близо до Баку, 7000 - 2000 г. пр.н.е.); об-

разците от пехлевийски-те и албанските надписи, съхранени на оцелелите участъци на архитектур-ните постройки; писмени източници и експонати, отнасящи се за Кавказка Албания - древна, развита държава в северната част на Азербайджан. Трябва да споменем и уникалните

архитектурни паметници, отличаващите се с голямо изящество декорации на джамии, мавзолеи и двор-ци, както и уникалните в цветово и композиционно отношение произведения на миниатюрната живо-пис. Всичко това създава един своеобразен гено-фонд на художествената култура на азербайджанс-кия народ, който започва значително да се обога-тява с новите тенденции от средата на ХIХ в.

СИМФОНИЧНА МУЗИКА

зербайджан е дал на световната симфонична музика много чрез работа-та на великия теоретик на музиката Сафиадин Ур-мави, създал нова нотна система през XIII в. С него-вото и с името на последо-вателя му Абдулгадир Ма-раги е свързан разцветът на музикално-теоретична-та мисъл в периода XIII-XV в. в Близкия и Средния из-

ток. Автор на музикални композиции и притежател на аналитичен ум, Мараги създава произведения, ко-ито имат голямо влияние върху развитието на музи-калната теория. Английс-кият учен-ориенталист Хенри Д.Фармер нарича Мараги последния класик на средновековната наука за музиката. Исфизари (ХV в.) твърди, че Мараги има три таланта - на музи-кант, на художник-калиг-раф и на поет. В края на XIX в. и началото на XX в. се появяват първите опер-ни и симфонични музикални произведения. Този етап е свързан с широката му-зикална, художествена и социална дейност на ве-ликия Узеир Хаджибайли - основоположник на съвре-менната професионална азербайджанска музика. Хаджибайли е създател на първата опера на Изтока (“Лейли и Меджнун”, 1908 г.). Съратници на ком-позитора стават М. Ма-гомаев и С. Хаджибайли. Азербайджанската опера и мюзикъл проилизат от дълбините на устната на-ционална музикална тра-

диция и непосредствено са се слели с нея. Основата на музикалния материал на първите азербайджанс-ки опери създават мугами-те. Музикалният феномен мугам не е само национал-на, но световна музикална култура. От 90-минут-ната музика, изпратена на американския спътник “Вояджър” през 1977 г. в Космоса, 2 минути и 20 се-кунди е мугам.

В средата на XX в. в Азербайджан блести само-битната композиторска школа (К. Караев, Ф. Ами-ров, Дж. Хаджиев, С.Хаджи-байли, Ниязи, С. Рустамов, Т. Кулиев, А. Меликов, Дж. Джангиров, Р. Хаджиев), прославила АзерАбайджан далече извън пределите му. В златния фонд на из-пълнителското майстор-ство са записани имената на Бюл-Бюл, Рашид Бейбу-тов и Вагиф Мустафаза-де. Техните традиции про-дължават композиторите и изпълнителите Ш. Алек-перов, П. Бюл-Бюл-огли, М. Магомаев, Р. Мустафаев, Т. Гаджиев, Е. Сабит-огли, Н. Мамедов, О. Кязимов, Р. Миришли и др.

АШУГСКО ИЗКУСТВО

руг вид азербайджан-ска музика е ашугското изкуство. То има напълно различна структура - при-лича на малък спектакъл. Това е едно от направлени-ята на многовекторното устно народно творчес-тво. Ашуг е изпълнител-вокалист, който си аком-панира на националния инструмент саз. Ашуги-те обикалят страната и разказват в изпълнението си всичко интересно, ко-ето са срещнали по пътя си, като по този начин се създават епоси, наречени “дастани”. Такива даста-ни като “Абас и Гулгяз”, “Ашиг Гяриб”, “Асли и Ке-рем”, ”Тахир и Зохра” и др. са създадени по този начин. Азербайджанските композитори, особено Узе-ир Хаджибайли и Кара Ка-раев, широко използват в работата си музикалното богатство на ашугското изкуство, което е вклю-чено в Представителния списък на нематериално-то културно наследство на ЮНЕСКО.

АЗЕРБАЙДЖАНСКИ ДЖАЗсновата на азер-

байджанския джаз, един от клоновете на светов-ния джаз, е поставена в края на 30-те години на XX в. Тя е създадена от Ниязи и Тофик Гулиев с Държав-ния естраден оркестър, известен като “Държавни-ят джаз”. В първия състав на ансамбъла влизат три тромбона, пет саксофона, три тромпета, роял, ки-тара и ударни инструмен-ти. В първата концертна програма на оркестъра, наред с джазовата класи-ка, влизат и пиеси на Ния-зи и Тофик Гулиев. Джазът в Баку имал специално мяс-то: бакинците обикновено отивали в театъра много преди началото на пред-ставлението само за да слушат любимите си му-зиканти. По това време

бакинските джазмени били познати на целия град, а популярността им съпер-ничила с известността на филмовите звезди.

Знаменателна за азер-байджанския джаз е 1967 г. Тогава в Талинския джаз фестивал вземат участие Вагиф Мустафазаде и Ра-фик Бабаев. Сред почет-ните гости на фестивала е Уилис Коновър (водещ джаз-програма “Гласът на Америка”). На фестивала свири легендарният сак-софонист Чарлз Лойд със своя квартет (в квартета са все още много младите Кийт Джарет и Джак де Джонет).

Днес ценителите на азербайджанския джаз се впечатляват от неговия неповторим ориенталски колорит. Зад пределите

на Азербайджан поняти-ето „азериджаз” (така наричат азербайджанс-ката джазова школа) се свързва с името на извес-тния пианист Вагиф Мус-тафазаде. И нищо чудно - той наистина е гений на джаза. Днес неговите последователи са блес-тящи музиканти: Исфар Сарабски (победител в конкурса за пианисти на престижния джазов фес-тивал през 2011 г. в Мон-трьо, Швейцария), Салман Гамбаров, Джамил Ами-ров, Раин Султанов, Емил Мамедов, познатата в Европа джаз-вокалистка и пианистка Азиза Муста-фазаде и др. Ежегодно в Баку се провежда Между-народен джаз фестивал, който обединява между-народни звезди на джаза.

Н

АКонсерваторията,

Баку

ДФилхармонията, Баку Музят на литературата, Баку

О

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АНАЗЕРБАЙ

ДЖ

АН

56 57

Основоположникът на азербайджанския джаз Вагиф Мустафазаде

Националният музикален

инструмент саз

К У Л Т У Р АК У Л Т У Р А

ЕВРОВИЗИЯ

2012За първи път Азер-

байджан взе участие в пе-сенния конкурс на Еврови-зия през 2008 г. Само пет години по-късно благода-рение на победата на азер-байджанския дует „Ели и Ники” с песента “Running Scared” в Дюселдорф, Гер-мания ( 2011 г.) Баку стана домакин на 57-ия конкурс “Евровизия 2012” (24-26 май 2012 г.).

АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ ТЕАТЪРАзербайджанският те-

атър има древна история. Елементите на театрал-ното изкуство като из-пълнения, пеенето, танци-те, движенията, беседите и др. сочат, че историята на азербайджанския те-атър е на повече от 3000 години. Такива компонен-ти като драматургия, режисура и актьорски за-наят се срещат в добре познатите сред хората от древни времена драма-тизирани сцени на „Кьос-кьоса”, „Гаравели”, „Ки-лим-араси”, “Шах Селим” и т.н. Тези театрални сцени показват, че народният азербайджански театър има независима история.

Сред първите опити на театъра са спектакълът “Везирът на Ланкаранския хан” и “Хаджи Гара”, пос-тавени на бакинска сцена по пиесата на М.Ф. Ахун-дов през март-април 1873 г. През 70-те и 80-те годи-ни на XIX в. в много градо-ве на Азербайджан актив-но работят любители на театъра и постепенно започват да се събират около известни театрал-

ни деятели в Баку. Тогава започва бързото развитие на професионалното те-атрално изкуство и дра-матургия, които дости-гат завидна висота през XX в. Азербайджанският държавен драматичен театър, Руският драма-тичен театър, Театърът на музикалната комедия, Кукленият театър, Теа-търът за младия зрител, Театърът на пантомима-та, Общинският театър, Театър “Юх”, Младежкият театър, Театърът на ми-ниатюрата и т.н. - това са само част от театри-те в Азербайджан, където се поставят производения на световната и нацио-налната класика. Наред с шедьоврите на световна-та литература, реперто-арът на азербайджанския театър включва творби на такива известни писа-тели и драматурзи като Джафар Джабарли, Хусейн Джавид, Нариман Нарима-нов, Абдулрагим бек Ахвер-диев, Джалил Мамедгулу-заде, Наджаф бек Везиров, Бахтияр Вагабзаде, Иляс Ефендиев и др.

ОПЕРА И БАЛЕТ В АЗЕРБАЙДЖАНперата и балетът в

Азербайджан започват да се развиват в началото на ХХ в. Първото оперно представление - операта “Лейли и Меджнун” на ге-ниалния азербайджански композитор Узеир Хаджи-байли, е на 12 януари 1908 г. в театър “Х.З.Тагиевски” в Баку. До установяване-то на съветската власт в Азербайджан национал-ната опера съществува и се развива чрез произведе-нията на Узеир Хаджибай-ли - оперите “Шейх Санан” (1909 г.), “Съпруг и съпруга” (1909 г.), “Рустам и Сохраб” (1910 г.), “Фархад и Ширин” ( 1911 г.). На 25 февруари 1911 г. в Баку се открива оперен театър. На откри-ването е поставена опе-

рата “Борис Годунов”. Независимо че в дейс-

твителност началото на балета в Азербайджан е през 1940 г. (постановка-та на балета на Афраси-яб Бадалбейли “Девичата кула”), балетът в Азер-байджан се заражда в на-чалото на 20-те години на миналия век. През 1923 г. в Баку е създадено частно балетно студио. На 17 май 1920 г. е издаден първият декрет за “национализа-ция на театри, кина, му-зеи”, а на 1 юни 1920 г.със специално постановление всички театри в Баку са прехвърлени на правител-ството и Оперният теа-тър става Азербайджан-ски държавен театър за опера и балет.

АЗЕРБАЙДЖАНСКО НАЦИОНАЛНО

КИНОНационалното киноиз-

куство и киноиндустри-ята в Азербайджан се за-раждат в края на XIX в. От началото до сега са зас-нети около 240 игрални, повече от 50 късометраж-ни, над 1200 документални и около 100 мултипликаци-онни филма.

Азербайджанското кино води началото си от 1898 г. Първите филми са хро-ники, заснети от фотог-рафа A.M.Мишон (“Пожар в петролния кладенец в Биби-Ейбате”, “Нефте-ният фонтан в Балаган”, “Фолклорен фестивал в градския парк”, „Кавказ-ки танц” и др.) и един ху-дожествен киносюжет – „Илишдим”.

Тези филми са показани на зрителите на специал-но организиран киносеанс на 2 август 1898 г. През 1900 г. тези продукции се прожектират на Светов-ното изложение в Париж и там са съхранени в архи-вите на френското кино. Два от филмите - “Пожар в нефтения кладенец в Биби-Ейбате” и „Нефтеният фонтан в Балаган”, през 2001 г. са върнати в Баку. През 1908 г. професионал-ният оператор Гросман започва да снима сюжети от живота в нефтените полета на Баку. Тази тема заинтересувала френс-ките кинофирми “Пате” и “Гомон” и те изпращат техни оператори в Баку. Заснетите филми са про-жектирани в градските кина “Рекорд”, “Микадо”, “Експрес”, “Френско кино”.

През 1915 г. братята Пироне организират в Баку общество “Филм” и през 1916 г. заснемат художествения късомет-

ражен филм “Царство на нефт и милиони” по рома-на на писателя Ибрахим бек Мусабеков. През 1917 г. братята заснемат кратък игрален филм по оперетата на Узеир Ха-джибайли „Аршин мал алан” със същото име. Филмите се финансират от местните производи-тели на нефт. Тези кино-ленти се пазят във фил-мовия фонд.

Пикът в развитието на киното идва в периода

50-те - 70-те години на ХХ в. Именно тогава са съз-дадени най-добрите худо-жествени, документални и анимационни филми.

Струва си да споменем два филма от 90-те годи-ни: “Пръстенът на щас-тието” на режисьора Р. Азизбейли и продуцента С. Дашдамиров и “Яраса” с режисьор А. Салаев и про-дуцент С.Ахмедов, който извежда азербайджанско-то кино на световната сцена. Филмът е награден

с „Гран При” на Анжейския фестивал във Франция и е участвал в повече от 20 международни филмо-ви фестивала. През 1996 г. на екран излиза “Чуждо време”, режисиран от Ху-сейн Мехтиев. Филмът е удостоен с награда за “Най-добър режисьор” и “Най-добра млада актри-са” на Първия интернаци-онален филмов фестивал в Мадрид и още много наг-ради от различни фести-вали. През 1997 г. лентата

“Всичко към по-добро” на режисьора Вагиф Муста-фаев и продуцента Рафиг Кулиев получава четири награди на Оберхаузенс-кия интернационален фил-мов фестивал. През 1998 г. филмът „Сари Гялин” с ре-жисьор Явар Рзаев получа-ва американската награ-да на филмовия фестивал “Свобода” в Карлови Вари и отличие за “Най-добър сценарий” на Международ-ния филмов фестивал “Ки-ношок”.

Театър “Аздрами”,

Баку

Театър за опера и балет, Баку

АЗЕРБАЙД

ЖАН

58

Дуетът “Ели и Ники”

БАКУ, КРИСТАЛ ХОЛ

АЗЕРБАЙД

ЖАН

61

АЗЕРБАЙДЖАНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Азербайджанската земя е люлка на поети и писа-тели. Още по времто на Арабския халифат предста-вителите на азербайджанската писмена литерату-ра Исмаил ибн Ясар и Муса Шехеват са споменати в ръкописи от XI в. – “Китабул-Агани” (“Книга на песни-те”) от Абул Фараджа Исфахан. Периодът VIII–X в. се характеризира с развитието на медицината и пра-вото. В Музея на литературата в Азербайджан нау-чаваме за поета и учен Хатибе Тебризи, за философа Бахманяр (талантлив ученик на Ибн Сина (Авицена) и за написания през X–XI в. народен героичен епос “Ки-таби Деде Коркуд”. Философът Бахманяр е написал “Книга за образованието”, “Книга за логиката”, “Кни-га за красотата и щастието.” Ръкописът на книга-та му “Ат-тахсил” досега се пази в ръкописните ко-лекции в Лондон, Кайро, Техеран, Бейрут.

Азербайджан притежава една от най-богатите фол-клорни традиции в света. Историята на азербайджан-ския фолклор започва с появата на първите селища на територията на страната. В азербайджанската ли-тература се споменава за наличието на богати и съ-държателни фолклорни образци. Художествено-мито-логичната гледна точка за света се появява както във фолклора, така в класическата литература. Жанрът “баяти”, който има различни форми, е един от най-бо-гатите в азербайджанския фолклор. Най-често баяти представляват изразяване на лирико-философските чувства на човека.

Народните песни също са широко разпространен жанр на лиричния фолклор. Те представляват поети-чески текстове, свързани с конкретен музикален мо-тив. Народните песни и досега са в репертоара на пев-ците.

От хронологична гледна точка първите форми на фолклор били легендите. Тяхната основна отличител-на черта е, че те съдържат фантастични елементи и събития. След митовете и легендите трябва да спо-менем и приказките, които са най-честата форма на епичния жанр.

Пословиците и поговорките също са широко раз-пространени. Друг ценен паметник на фолклора на Азербайджан са “огузнаме” – сборници от специални пословици и поговорки, които изразяват мъдростта на огузките племена.

Драматичните жанрове във фолклора в Азербайджан са народните игри и уличните представления. Най-ти-пичният пример е драмата “Коса-Коса”. Отделна голя-ма група образци на фолклора е създадена специално за деца. В нея има представители както на лиричните, така и на епичните и драматичнте жанрове. Към ли-риката се отнасят най-вече приспивните и детските песни, към епоса – загадките и скоропоговорките, а към

АЗЕРБАЙДЖАНСКИЯТ ФОЛКЛОР

АРХИТЕКТУРА И ИЗКУСТВО

Най-старите образ-ци на материалната култура, открити на територията на азер-

байджан, се отнасят до 8-то хилядолетие пр.н.е. В Средновековието изоб-разителното изкуство на Азербайджан е в тяс-на връзка не само с де-коративните приложни изкуства, но и с архитек-турата. Съществуващи-те монументални стенни рисунки в Шаки, Шуша, Губа, Ордубаде, Лагиче са свързани с традициите на народното творчество. Азербайджанските сред-новековни миниатюри са признати за един от ше-дьоврите на световната живопис. Илюстрациите към стихове на Фирдоу-си, Низами и други поети, създадени от видни азер-байджански майстори на книжната миниатюра, красят много музеи по света (Великобритания, САЩ, Франция и др.). Ярък наследник на средновеков-ните майстори от края на XIX в. и началото на ХХ в. е Бехруз Кенгерли. Ако гово-рим за фрески или живопис на открито, трябва да отбележим, че майстори-те от Табриз, Ардебиле, Шуша и Гянджа основно са ползвали елементи на графиката. Те са били ан-гажирани в декорацията на сгради, джамии и кни-ги. Традициите на изоб-разителното изкуство в Азербайджан датират от древни времена. Колорит-ните платна на Сатар Бахлулзаде, картините на Таир Салахов, Микаил Абдулаев, Торгул Нариман-беков и други талантливи майстори на живописта и графиката красят много частни колекции и музеи по целия свят.

Азербайджанската ар-хитектура днес въплъща-ва всичко, наследено от предишните години. В новопостроените сгради и съоръжения са използва-ни готически, класически, модернистки и мюсюлман-

ски стилове с елементи на традиционната архитек-тура. През Средновекови-ето са възникнали различ-ните архитектурни школи (Аран, Табриз, Нахчъван, Ширван, Абшерон). Сгра-дите в азербайджанските градове дават ясна предс-тава за особеностите на отделните школи. Един от най-великите художни-ци през Средновековието е Аджами. Творчеството му се характеризира с монументални изображе-ния, пропорционалност в композициите, деликатна пластичност на декора-цията, използването на рационален дизайн и с бо-гатство на орнаменти. Декоративните компози-ции са базирани на органи-ческо съчетание на артис-тично и математическо мислене.

Азербайджанската ар-хитектура от XIX в. се ха-рактеризира с разработ-ване на генерални планове на градове като Гянджа, Шемаху и Баку. Още в края на XIX в. в периода на бър-зото развитие на нефте-ната индустрия Баку се превръща в един от най-големите градове в Кав-казкия регион. От този период в Азербайджан са известни архитекти-де-коратори, майстори на архитектурни орнамен-ти като Хаджи Магерам, Мирза Гадим Иревани, Мирза Мехти, Мирза Джа-фар, Уста Ганбар Гарабаги и др.

XX в. е крайъгълен ка-мък в историята на Азер-байджанската архитек-тура с талантливите си творци: скулпторът Ф. Абдурахманов, архитекти-те С.Дадашев, M.Усейнов и др. Баку сега е модерен град-мегаполис, растящ не с дни, а с часове с не-бостъргачи и здания, изг-радени от водещи светов-ни архитекти.

Посолство на Република Азербайджан

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АНАЗЕРБАЙ

ДЖ

АН

63

драмата – детските игри и представления.Най-ценният епос в азербайджанския фолклор, дос-

тигнал до нас в писмен вид, е „Китаби Деде Коркуд” – разкази за Деде Коркуд. Те придобиват писмена форма през XI в., а запазените днес екземпляри са ръкописи от XVI в. Този епос е привлекателен за проучване като об-разец на писмената литература.

От XIII в. литературата в Азербайджан навлиза в нов етап. Поетите Изедин Хасаноглу и шейх Сафи-адин Ардабили, както и лирични поети от съседните народи, все повече предпочитат да създават светски произведения, свързани с живота, отколкото такива с мистични идеи. Ярък представител на мистичното направление в литературата на Азербайджан е шейх Махмуд Шебустари (1287-1320 г.).

През XIV в. азербайджанската литература се разви-ва в светска насока и е неразделна част от обществе-ния и политическия живот. От този период са извест-ните азербайджански поети Насиредин Туси (1201-1274 г.), Марагаи Авхади (1274-1338 г.) и Ариф Ардабили (1311 – неизв.). Творчеството им е повлияно от поета Ни-зами Гянджеви. Хуманистичните принципи в социал-но-политическата мисъл през този период достигат кулминацията си в произведенията на Сеид Имадедин Насими (1369-1417 г.). Тези идеи са доразвити в Близкия и Средния изток. Имадедин Насими е също известен ав-тор от XIV в.

Най-добрите творци на XV в. са Халили, Хамиди, Киш-вари, Хагиги, Сурури, както и шах Хасим Енвер и Бадр Ширвани. Трябва да бъде специално отбелязан власте-линът на царството Гарагоюнлу – Джаханшаха Хагиги (заема престола в периода 1436-1467 г.). През XII-XVI в., смятан за период на ренесанса в азербайджанската ли-тература, нов връх достига Мухамед Физули, когото ориенталистите на Запада наричат поет на душата. Творбите на Физули са повлияни от знаменития му съв-ременник и негов меценат - великият поет и държавник Шах Исмаил Хатаи (1487-1524 г.).

Периодът XVI-XVII в. в литературата на Азербайджан се характеризира с формирането на средновековната легенда за любовта и героизма. В народното творчест-во се включват дастани за любовта като “Ашуг Гариб”, “Абас и Гюлгез”, “Если и Керем” и достойният наследник на “Китаби Деде Коркуд” – героичният епос „Кероглу”.

През XVII-XVIII в. азербайджанската литература е под влиянието на устното народно творчество и най-вече на ашугското изкуство. Тя се доближава още повече до живота и народния език. Това е очевидно в творбите на Саиб Тебризи, Говси Тебризи и Мухамед Амани. През XVIII в. в произведенията на поетите на Ширванската худо-жествена школа - Шакир, Нишат и Манджур, по-видимо се забелязват конкретни наболели проблеми, изразява се загриженост за тежкото положение на обикновени-те хора. Произведенията на Молла Вели Видади (1707-1808 г.) и особено на Молла Панах Вагиф (1717-1797 г.), написани на прост народен език, още повече приближа-ват поезията до народа. XVIII в. бележи края на азер-байджанската средновековна литература и е преходен етап към новия период.

В този период се засилват прозападните тенденции в литературата. Водещи позиции започват да заемат националните и реалистично-светските мотиви, инспи-рирани от Молла Панах Вагиф и отразени от писате-лите, пишещи критико-реалистична сатира на Карабах. В продължение на много години писателят Гасим бек Закир (1784-1857 г.) определя посоката на поетичното развитие. Други такива представители са: на север – Сеид Абулгасим Небати (1812-1873 г.), а на юг – Сеид Азим Ширвани (1835-1888 г.) и Хуршид Бану Натаван (1830-1897 г.).

През този период такива деятели на културата и мислители като Аббас-Гулу-Ага Бакиханов (1794-1847 г.), Мирза Шафи Вазех (1792-1852 г.) и Исмаил бек Гут-кашинли (1801 1861 г.), които са близки със западните ориенталисти, вземат от тях напредничавата хума-нистична мисъл и се явяват носители на просветител-ските идеи. Мирза Фатали Ахундзаде завинаги свързва азербайджанската литература със Запада и я въвежда в семейството на световните литератури. Така във втората половина на XIX в. в Азербайджан се появя-ват такива изтъкнати просветители-реалисти като С.А.Ширивани (1835-1888 г.), Н.Б.Везиров (1854-1926 г.) и А.Б.Ахвердиев (1870-1933 г.).

През първото десетилетие на ХХ в. по подобие на европейски и руски модели видни творци като Дж. Ма-медгулузаде (1866-1932 г.), М. А. Сабир (1862-1911 г.), Х. Джавид (1884-1944 г.) и др. издигат азербайджанската литература на нивото на най-добрите образци. Раз-виващата се в традициите на М. Ф. Ахундзаде просве-тителска драматургия се обогатява от написаните още в края на XIX в. от Наджаф бек Везиров комедии, комедиите и трагедиите на Абдуррагим бек Ахвердиев, пиесите на Нариман Нариманов (1870-1925 г.) и Джалил Мамедгулузаде, Мемед Сеид Оргубади. В годините 1910-1918 Хюсеин Джавид пише романтично-исторически пи-еси. Поетът Сабир Алекпер Мирза създава за Изтока основите на Сабировската литературна школа.

В края на второто десетилетие на XX в. е създа-дена Азербайджанската демократична република (АДР) (1918-1920 г.). Тогава са написани своеобразни литера-турни творби. В допълнение към вече добре известни майстори на перото – Дж. Мамедгулузаде, А. Шаиг и А. Б. Ахвердиев, започват да се проявяват и младите писатели Дж. Джабарли, А. Сахат, А. Джават, Умигюл-сум и др. С особена творческа активност по това вре-ме се отличава Ахмед Джават (1892-1937 г.) – автор на текста на националния химн на АДР. Това произведе-ние, чиято музика е написана от гениалния Узеир Ха-джибайли, и днес е символ на независимата Република Азербайджан.

Няма съмнение, че истинският смисъл на пролетарс-ката диктатура и “комунистическия рай” своевремен-

но са видели и разбрали Дж. Мамедгулузаде и Хюсеин Джавид. Те добре разбират, че тази власт е антиазер-байджанска. Репресията от 30-те години започва още в първите месеци след установяването на съветската власт. Сред хората, тогава подложени на репресии, са много известни представители на литературата и изкуството: Хюсеин Джавид, Микаил Мушфиг, Саид Хюсеин, Ахмед Джавад, Юсиф Везир Чеменземинли, Бе-кир Чобанзаде, Таги Шахбази (Симург), Хадиджа ханъм Гаибова, Мир Мухамед Казим ага, Ганафи Зейнали, Аббас Мирза Шарифзаде, Улви Раджаб и много други. Цялата тази творческа интелигенция, с изключение на Ю.В.Че-менземинли и Г. Джавид, е намерила смъртта си в зат-вора и в изгнание или е разстреляна.

Голяма следа в азербайджанската поезия на миналия век оставя С. Вургун. Огромна роля в развитието на поетичната мисъл в Азербайджан в съветския период изиграват поемите и стихотворенията на Расул Рзи и Сюлейман Рустам, написани главно в свободен стил. В прозата светила са Сюлейман Рахимов, Имран Касу-мов, Мирза Ибрахимов, Иляс Ефендиев и др.

Върхът на азербайджанската литература от XX в. е през 60-те и 70-те години, когато се наблюдават пост-модернистични тенденции.

Сред тези, които подготвят художествената поч-ва за новия етап в развитието на литературата на Азербайджан, особено се отличават поетите Халил Рза, Джабир Новруз, Мамед Араз, Фикрет Годжа, Сабир Рустамханли, Иляс, Наби Хазри, Нариман Хасанзаде, Чингиз Алиоглу, Нусрат Кесеменли и др. Произведени-ята на Магсуда Ибрахимбеков, Рустам Ибрахимбеков, Чингиз Хюсеинов, Владимир Кафаров, Натиг Расулзаде, Самедоглу, Алла Ахундова и др., многократно издавани не само в Баку, но и в много европейски страни, са цен-ни образци, които обогатяват националната култура. Един от най-талантливите представители на новата проза на Азербайджан е Анар - писател, драматург и киносценарист. Неговите сценарии за исторически филми са прочути по цял свят. Представител на съ-щото литературно поколение е Елчин, отличаващ се с многостранността на творчеството си. Неговите повести, разкази, романи и пиеси го поставят наравно с най-ярките представители на съвременната лите-ратура на Азербайджан. От съвременните писатели известни са кинодраматургът Рустам Ибрахимбеков и авторът на детективски романи Чингиз Абдулаев. По-езията е представена от известни поети като Вагиф Самедоглу, Рамиз Ровшан, Хамлет Исаханли, Залимхан Ягуб и др.

Посолство на Република Азербайджан

ЛИТЕРАТУРАТА НА АЗЕРБАЙДЖАН ОТ КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX В.

ЛИТЕРАТУРАТА НА XX В.

СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРА

АЗЕРБАЙДЖАНСКА ПОЕЗИЯ

Л И Т А Р ТЛ И Т А Р Т

НИЗАМИ ГЯНДЖЕВИ

За това как Лейли и Меджнун

се обикнаха един другИ всеки божи ден, едва възникнала зоратаи слънцето като Юсуф, гори и лъчи мята.

Целият в пламтяща обвивка синьо-бяла,полунебето краси с цвета на портокала.

Лейли обръща към златото челотото става нежно и блести като стъклото.

И много, ако с цялото сърце се загледат,ще видят девствена красота отпреде.

И ако отговорят на огъня запален,сякаш нож ги рязва горещо-ален.

И Кейс, бродил влюбен и мълчал,като лимона плод в цвят жълт цял.

Дни минаваха, летяха - настъпи ден, когатодойде времето да въздишат те богато.

ЛИТЕРАТУРА ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

62

Ф О Т О А Т Е Л И Е

АЗЕР

БАЙ

ДЖ

АН БАКУ в началото на XX в.

SUMMARIESHEYDAR ALIYEV – THE NATIONAL LEADER OF THE AZERBAIJANI PEOPLE

Page 4

Heydar Aliyev, born on 10 May 1923 in Nakhchivan, is considered to be the national leader of the Azerbaijani people. In 1992, he was elected as chairman of the New Azerbaijani Party. On 3 October 1993, he became president of the Republic of Azerbaijan. The Azerbaijani people loved their leader for what he did for the country. Aliyev was awarded many medals and international awards.

SPEECH OF ABULFAS GARAYEV – MINISTER OF CULTURE AND TOURISM OF AZERBAIJAN

Page 6

H.E. EMIL KARIMOV, AMBASSADOR OF THE REPUBLIC OF AZERBAIJANInterview by Valentin Kostov

Page 8

20 YEARS OF BILATERAL RELATIONS AND COOPERATION BETWEEN BULGARIA AND AZERBAIJANBy the Department “European Countries”, Ministry of Foreign Affairs

Page 12

The diplomatic relations between Azerbaijan and Bulgaria were established on 5 June 1992. Since then, the two countries have signed over 40 agreements. The main focuses of the bilateral partnerships are education, culture, economy and energy. The high-level visits have helped to further develop the mutual contacts.

AZERBAIJAN FROM THE PAST TO THE PRESENT

Page 14

On 28 May 1918 in Northern Azerbaijan the Azerbaijani Democratic Republic was founded. Two years later the country joined the Soviet Union. On 18 October 1991 the country’s independence was proclaimed.

THE NOBEL BROTHERS – PETROLEUM MAGNATES OF AZERBAIJAN

Page 17

Have you heard of the Nobel brothers? Did you know that they had the biggest petroleum company in

Azerbaijan? After building pipelines, the brothers began exporting oil and oil products to Europe, India, China, Iran and many other countries. With the money they earned, they founded the Association of the Nobel Brothers in Baku, which now annually awards the Nobel Prize in recognition of scientific and cultural advances.

GREAT MEN FROM BAKU – MSTISLAV ROSTROPOVICH AND LEV LANDAU

Page 19

Mstislav Rostropovich is a famous Azerbaijani cello player and an orchestra conductor, born in 1927 in Baku. During 1971-1973 he played in the National Symphony Orchestra of Azerbaijan. One year later he was forced to migrate to the USA. He loved Azerbaijan and regularly visited Baku throughout his life.

Lev Landau was a great physician and a Nobel laureate, born in 1908 in Baku. Landau worked in the field of atomic and nuclear physics. In 1962 he was awarded a Nobel Prize for his theories for condensed matter, particularly that of liquid helium.

THE AZERBAIJANI ECONOMYPage 21

The petroleum industry always has had a leading role in the Azerbaijani economy. In 1846 the first oil rig in the world was drilled in Baku. Thirty years later the Nobel brothers built an oil company. In 1901 Azerbaijan was producing over 50% of the oil in the world. Heydar Aliyev’s government helped to further develop the petroleum industry.

NATURE AND TOURISMPage 23

Nine out of eleven existing climate zones are present in Azerbaijan. This explains the variety of relief forms, plants and animals in the country – over 4,200 types of plants and 607 types of animals. Kura is the biggest Azerbaijani river and Gioi-Gioil is considered to be the biggest lake. Azerbaijan is also rich in natural resources.

THE KARABAKH HORSESPage 27

The Azerbaijani region Karabakh is famous for its special horse breeds. In the past only the Khans of Karabakh were allowed to ride them. Today the horses of Karabakh participate in different international competitions and are known all over the world.

SHUSHA – THE HEART OF AZERBAIJANI KARABAKH

Page 28

Shusha is the main city of the Azerbaijani region Nagorno-Karabakh. The city was once the capital of the Karabakh khanate. Over time, it became the home to many Azerbaijani intellectuals, poets, writers and musicians. After the Russian conquest of the region in 1813, part of the Armenian population of the surrounding countries settled in Nagorno-Karabakh. Today 20% of the Azerbaijani territory is occupied by Armenia.

THE AZERBAIJANI CARPETSPage 30

Azerbaijan is also famous for its unique carpets. According to the archaeologists, the weaving of carpets in the country began in the Bronze Age. In the 16th century the carpet weaving industry developed further. The Azerbaijani carpets vary throughout the regions of the country. Nowadays Azerbaijan exports carpets for all over the globe.

THE CITIES OF AZERBAIJAN

Page 34

The capital city Baku is the political, administrative and cultural center of Azerbaijan, which is why it is worth a visit.

Ganja is the second biggest city in Azerbaijan and is the hometown of the famous poet Nizami Ganjavi.

The city of Shaki is known for its colored windows and the production of silk.

Nakhichevan is the cultural center of Azerbaijan with a university, a science center, many theatres, museums and galleries.

Lankaran is a beautiful port city on the coast of the Caspian Sea, where different handicrafts are well developed.

NIZAMI GANJAVI – AZERBAIJANI REPRESENTATIVE OF THE RENAISSANCE IN THE EAST

Page 42

Nizami Ganjavi is one of the greatest Azerbaijani authors. He was born in 1141 in the city of Ganja and was the Azerbaijani representative of the renaissance in the east. He believed that humans were created to live a happy life. The main motifs of his poems were current and eternal philosophical questions. Among his most famous literary works are the poems “Leyli and Majnum” and “Khamsa”.

70

SUMMARIESTHE MUSICAL GENRE MUGAMPage 44

Mugam is a musical folklore genre, which Azerbaijanis are proud of, and is usually performed by one singer and two performers. Mugam is often combined with other genres like classical or jazz music. In 2003 UNESCO declared this genre as a masterpiece of the Oral and Intangible Heritage of Humanity.

THE NATIONAL AZERBAIJANI COSTUME

Page 46

The history of Azerbaijan is reflected in the traditional costume of the country. In the past the clothes differed in the separate regions of Azerbaijan. The female costume consisted of a shirt, a skirt and a waistcoat. Azerbaijani ladies also wore jewelry and hats. Men in Azerbaijan were usually dressed in a shirt, a waistcoat, trousers and a mantle. The hat was a very important masculine accessory.

THE SPRING HOLIDAY NOVRUZ

Page 48

The Azerbaijani holiday Novruz is one of the most important feasts in the country. It marks the beginning of the spring season. The preparation for the holiday starts a month earlier. By tradition, the Azerbaijani people clean their homes and put on the table pilaf and various sweet meals.

THE AZERBAIJANI HONCHA – A GIFT FOR HAPPINESS

Page 49

By tradition just before every wedding the family of the groom gives the bride a special gift, called “Honcha”. Honcha is a basket full of fruit and all kinds of pastries. It is usually prepared by the women in the family of the groom, given for a happy life and a successful marriage.

TRADITIONAL AZERBAIJANI CUISINE

Page 50

The Azerbaijani cuisine is one of the richest and most ancient cuisines in the world. The national Azerbaijani dishes are quite piquant, but very delicious. Among the traditional Azerbaijani dishes are pilaf, dolma (minced meat), lavangi (a special kind of filling) and kutabi (a special kind of pancake).

FAMOUS PEOPLE FROM AZERBAIJAN:Page 53

SHAKH ISMAYIL KHATAI ABBAS–GULU–AQA BAKIKHANOVMIRZA FATALI AKHUNDOV HAJI ZEYNALABDIN TAGHIYEV HOUSEYN KHAN NAKHCHIVANSKIALI –AQA SHIKHLINSKI MAMMAD EMIN RASULZADE

THE COLORFUL AZERBAIJANI CULTUREPage 56

The Azerbaijani national culture combines the best traditions of the East and the West. This text gives information about the traditional and modern Azerbaijani music, theatre, opera, ballet and architecture.

LITART PRESENTS: AZERBAIJAN LITERATURE

Page 61

As every other nation, the Azerbaijanis are proud of their national folk songs, myths, legends and proverbs. The history of Azerbaijan has been reflected in the folklore and the literature of the country. In the 60s and 70s the Azerbaijani literature developed further. Nizami

Gandjevi is considered to be the most famous author in Azerbaijani.

POEMS BY NIZAMI GANJAVI

Page 63

PHOTOATELIER PRESENTS:

BAKU IN THE BEGINNING ОF THE 20TH CENTURY

Page 64

ATELIER PRESENTS:

TO BE DEVOTED: A MEETING WITH THE ARTIST ZLATKA STOYKOVABy: Ognian Stamboliev

Page 66

THE SCULPTOR NIKOLA DIKOVBy: Dotchka Kisiova-Gogova

Page 68

71

Translated by Ilina Vasileva