0

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА

Адриана Христославова Любенова

МОЗАИЧНОТО ИЗКУСТВО В

КЪСНОАНТИЧНИЯ

ФИЛИПОПОЛ IV-VI В.

Автореферат

на дисертационен труд за получаване на

образователната и научна степен „доктор”

Научен ръководител: Рецензенти:

Проф. д-р Елена Генова

1

Съдържание на дисертацията

Въведение…………………………………………………………………..…………………1

Увод……………………………………………………………………………………..……..5

1. Цели и задачи.....................................................................................................................5

2. Кратка историография.......................................................................................................7

3. Историческо развитие на Филипопол през ІV- VІІ в...................................................10

4. Проникване и утвърждаване на християнството през ІV- VІ в. в Източната Римска

империя.............................................................................................................................25

Глава І. Особености на религиозния живот във Филипопол (ІV- VІ в.)……………42

1.1 Проникване и утвърждаване на християнството във Филипопол (ІV-V в.)…............42

1.2 Особености на религиозния живот във Филипопол….......………………..……...….52

1.3 Особености на дебата “езичници - християни” във Филипопол………………....….66

Глава II. Развитие на късноантичното мозаично изкуство в култовите сгради на

Филипопол…………………………………………………………………………….….…74

2.1 За мозаистите/мозаицистите............................................................................................74

2.2 Техника и технология на мозаичното изкуство.............................................................76

2.3 Мозайките от култовите сгради.......................................................................................82

2.4 Епископската базилика ………………………………………......……………………85

2.5 Базиликата от Джамбаз тепе на Трихълмието…………………………......………..112

2.6 Малката базилика…………………………………………………..…...…………..…116

2.7 Мартирият на 37-те мъченици до Източната порта……………………....…………124

2.8 Мартирият на ул. Ал. Пушкин № 4………………………………………....……..….127

2.9 Синагога……………………………………………………………..………....……….228

Глава III. Развитие на мозаичното изкуство в резиденциите, богатите домове и

термите на Филипопол……………………………………………………………..…….135

2

3.1. Резиденция с мозайката Ейрене/Ирини………………………………………...……135

3.2. Обект „Археологически музей”………………….…………………………………...164

3. 3. „Аристократичен дом“/Резиденция…………………………………………….……170

Глава IV. Символика на някои изображения в раннохристиянските мозайки на

Филипопол……………………………………………………………………………..…..176

4.1. Символика на раннохристиянския храм и връзката му с богослужението………..176

4.2. Литургичният чин и евхаристийният ритуал………..…………...………………….182

4.3. Християнският космос и подовите мозайки…………………………………....……185

Заключение………………………………………...………………………………………205

Използвана литература…………………………………………………………….….…224

Приложение………………………………………………………..………………….…...255

3

Въведение

Идеята за темата на дисертацията „Мозаичното изкуство в късноантичния

Филипопол IV-VI в.“ се зароди преди няколко години, когато имах възможността да се

докосна до прекрасните мозайки от Пловдив не само по литература, но и в прекия

смисъл на думата. Но след като на място се запознах с това ценно наследство от

древността, бях силно разтревожена от тяхното състояние, в много от случаите

незавидно, тъй като са доведени почти до пълна разруха. Мозайките са част не само от

историята и културата на Филипопол, но и на българското, и на световното културно

наследство. Те са част от нашето национално и от световното богатство, културна

ценност с изключително значение, чието разрушаване, повреждане или погиване е

непоправима загуба за обществото. Тези мозайки са важни свидетелства за общите

художествени процеси през римската и ранновизантийската епоха, обхванали

Източното Средиземноморие и Балканите. Късната античност е особено богата на

мозаични паметници, като на едно от първите места по брой и художествено значение

на паметниците в България се нарежда именно Филипопол. Почти няма художествен,

технологичен, семантичен и прочие аспект, който да не присъства в неговите мозайки и

да не привлича вниманието. Разнообразието на използваните мозаични схеми и

запълващи мотиви и изображения е също така показателно, защото тук се среща,

преработва и синтезира наследството на различни мозаични школи и традиции от

Изтока и Запада, от земите на Северна Африка през римската и ранновизантийската

епоха до Дунав.

Увод

1. Цели и задачи

Мозайките на Филипопол от Късната античност са дълбоко свързани с

цялостния живот на града през тази епоха и отразяват промените не само в

художествения, но и в политическия, икономическия, религиозния живот и пр.

Периодът от края на III до началото на VII в. в източната част на Балканите е изпълнен

с динамични промени, които намират своя изказ и материална визуализация в нови

градоустройствени планове, в проникването и развитието на християнството и неговата

архитектура, която се създава и развива най-интензивно в продължение на три века (IV-

4

VI v.), в трансформирането и създаването на нов тип култови, обществени и частни

сгради, погребални съоръжения и практики, в архитектоничната, стенописната и

мозаична декорация, включително подовите мозайки, и пр.

Основните цели, които си поставихме в предложената работа, е да

проследим развитието, характеристиките и особеностите на мозаичното изкуство

във Филипопол през периода главно IV- VI в. Предмет на изследване са подовите

мозайки, по-добре и по-цялостно съхранени, отколкото стенните и куполните, които

несъмнено са присъствали във Филипопол, но не са били пощадени от историческите

превратности. Фокусът на нашето изследване са мозайките от култовите сгради,

предимно християнски, с изключение на една синагога. Но работата би била частична

или непълна, ако не бяха включени и останалите мозайки от обществени и жилищни

сгради и резиденции, едновременни на тези от култовите сгради и притежаващи до

голяма степен много сходна художествена проблематика.

Настоящият труд нямаше за цел нито да представи нови, непознати или изцяло

непубликувани паметници, нито да се занимава изчерпателно с цялостния облик на

мозайките в конкретен паметник. Искахме да покажем в различна, по-скоро аналитична

светлина вече познатите поне частично мозайки, добавяйки нови наблюдения: към

иконографско-стиловата им характеристика (особено по отношение на използваните

схеми и изображения); нови археологически и епиграфски данни в съчетание с

известните до сега исторически, за да се уточнят и аргументират някои изцяло нови

датировки; за влиянията и заимстванията от други, обикновено големи художествени

центрове; за трансформацията на художествения език, стила/стиловете и семантиката в

контекста на диалога езичество-християнство.

По своята същност изследването е интердисциплинарно, което е

продиктувано и от самата тема. Мозаичното изкуство е разгледано през призмата

на богословието, изкуствознанието, историята, археологията и архитектурата.

В настоящия труд представяме мозаичното изкуство във Филипопол в контекста

на периода, историческите предпоставки за възникването на различните стилове,

техниката и технологията, правим опит да проследим ателиетата и тяхното развитие, а

също така и предназначението на сградите, свързано с изображенията в тях.

5

За да изпълним горепосочената цел, си поставихме следните задачи:

Да разгледаме историческото развитие и особено административните реформи в

империята, оказали съществено значение върху политическия, религиозния и

особено художествения живот на Филипопол;

Да представим обобщаваща картина на проникването, утвърждаването и

особеностите на християнството в Източната Римска империя и в частност във

Филипопол през ІV- VІ в., като проследим връзките с православието,

арианството и други ереси на ранното християнство, оказали влияние върху

раннохристиянското изкуство на града;

Да определим конкретните използвани мозаични схеми в култовите и другите

сгради, като се открият сходствата и паралелите с подобни мозайки от Късната

античност, тяхната синхронност, преки и косвени влияния и работата на местни

и/или чужди ателиета. Да се обърне особено внимание на оформянето на местен

мозаичен стил/стилове на фона на традициите на източната част на Балканите и

Източното Средиземноморие;

Да анализираме символиката на архитектурните форми във връзка с

евхаристийните символи в раннохристиянските мозайки;

Мозайките да бъдат разгледани като триизмерни структури, което включва

техниката и технологията на изграждане.

2. Кратка историография

Mозаичното изкуство през Късната античност в различните части от света e тема

на проучвания, конгреси, симпозиуми и многобройни трудове на световно известни и

признати учени като A. Grabar, D. Levi, E. Kitzinger, В, Лазарев, M. Berchem, S.

Campbell, J. Balty, C. Balmelle, J. Levine, J. Mender, Г. Томашевич и много други. Но

мозайките от България в тези изследвания са оставени в периферията, слабо засегнати,

а в повечето случаи изцяло пренебрегнати. От по-старите автори единствено А. Грабар

и Е. Китцингер се спират на известните им до този момент мозайки на св. София в

София. Едва напоследък П. Ацака в излезлите три тома за гръцките мозайки

(ΣΥΝΤΑΓΜΑ I, II, II ) и Р. Коларик в няколко нейни статии за мозайките от Източен

Илирик (Kolarik, R. C. 1994 и др.) привличат късноантичните мозайки от територията

6

на България, главно като паралели за схемите, стила и датировката, но не и при

синтетичните им изводи за мозаичната продукция на Балканите.

Макар че мозаичното изкуство като част от изобразителните изкуства е територия,

запазена за изкуствоведите, повечето паметници от Пловдив са публикувани най-вече

от археолозите, проучвали обектите; не може да се отрекат и достойнствата на

изследванията, направени от изкуствоведите по отношение на иконографско-стиловата

характеристика на мозайките. Водеща роля има доц. д-р Ваня Попова (Попова 1973;

Попова-Мороз 1987; Попова 2006; Попова 2011, и др.). Проф. д-р Ю. Вълева е другият

изкуствовед, който засяга в своите проучвания тази тематика от гледна точка на

архитектурата и датировката на мозайките на няколко пловдивски паметника и

специално евентуалната принадлежност на изображението на Ирини и на дома към

раннохристиянското изкуство (Valeva 2000, 1, 45 – 57 и др.). Интензивните спасителни

археологически разкопки, които се проведоха в Пловдив през последните десетилетия,

позволиха да се натрупа огромен материал, който се използва при изследването на

ранното християнство във Филипопол. Всъщност, предвид оскъдността както на

писмените извори, така и на епиграфския материал за епохата, то определящи в едно

изследване като нашето бяха именно археологическите разкрития. Но, освен тях, ние се

осланяме и на някои нови епиграфски материали и новите интерпретации на вече

известните исторически и епиграфски сведения, което дава повече база за решаването

на редица мозаични проблеми.

3. Историческото развитие на Филипопол през IV-VII в.-

а/административните реформи и посещенията на императорите.

Особено значение за развитието на Филипопол, но и на целия регион, има

решението на император Константин І да премести столицата от Рим във Византион,

който нарекъл Константинопол. Така, от отдалечена римска провинция, Тракия се

превърнала в хинтерланд на новата столица. Като пряко следствие от това е и

особеното внимание на правителството в Константинопол към тези земи - те са

въвлечени по-осезаемо в политическия, религиозния и икономическия живот на

империята. Освен това, именно поради разположението си в непосредствена близост до

столицата, а и на важно стратегическо място, в Тракия и останалите късноантични

провинции промяната е особено изразителна. Голяма част от реформите и

законодателните актове са приложени именно в тези земи.

7

б/Варварите и Филипопол

След разгрома на римските войски и убийството през 378 г. от готите на

император Валент край Хадрианопол, Тракия, макар и с кратки периоди на прекъсване,

се превръща в арена на военни действия. Земите й са подложени на варварската

инвазия на готи, хуни, българи, славяни, анти и авари. При тях пострадват не само

земите, стопанствата и вилите, които се намират извън града, но и някои от градовете,

включително и Филипопол.

в/Управлението на Филипопол и неговият елит

В научната литература е прието, че една от най-значимите последици от

реформите, започнати по времето на Диоклециан, но продължили до средата на V в., е

отмяната на широката административна, икономическа и културна автономия на

градовете. Новите фактори в управлението на града са основно представителите на

държавната администрация, командирите на военните гарнизони в съответните градове

и не на последно място местният епископ. Елитът на градовете в Тракия е

изключително разнообразен поради факта, че наред с навлизането на новите

императорски администратори, поне до средата на V в., са запазени голяма част от по-

старите муниципални длъжности. Като основен орган, който управлява късноантичния

град, може да се посочи градският съвет (курията), съставена от средни земевладелци,

т. нар. куриали. Освен тези съвети, които управляват града, съществуват и влиятелни

фигури, военни или цивилни. Към тях спадат едрите земевладелци, от чието съсловие

са избирани висшите магистрати: defensor civitatis и magistratus civitatis; императорски

чиновници, като например самият провинциален управител; бившите управители на

провинциите, които се завръщат по родните места и са избирани за πάτρες и др.

г/ Проблеми на градоустройственото и икономическо развитие на Филипопол

Въпреки опустошителното разрушение на града от готите в средата на ІІІ в.,

Филипопол се съвзема изключително бързо. Това е възможно поради открилите се

пред града икономически въможности за просперитет вследствие разположението му,

но също така и от целенасочената политика на императорите към градовете в

Дунавските провинции. Големият приток на имигранти от източните провинции също

се оказва катализатор за икономическия подем, който последвал от времето на

император Константин І.Филипопол е описан в съвременните нему извори наред със

8

Сердика като “civitas amplas et nobiles”, т. е. “известни и обширни градове”.

Археологическите разкопки в Пловдив потвърждават тези наблюдения.

В късноантичния Филипопол, по-конкретно в този от началото на ІV в. до

средата на V в., акцентите на градоустройственото развитие на града могат да бъдат

констатирани не само с възстановяването на уличната мрежа, но и да бъдат открити в

някои обществени и частни комплекси, които наред със старите съставят новия облик

на града. Новите обществени комплекси са: този при т. нар. “Източна порта”, Агората,

акведуктите, раннохристиянските базилики, които се нареждат наред със старите

съоръжения като стадиона, театъра, термите и др. Сред тези сгради се откриват и

такива, чието предназначение е все още неясно, но изглежда са били с големи размери.

Частните сгради от този период се отличават със своите значителни размери и богата

мозаична подова украса, като например т. нар. сграда “Ейрене”, “Резиденция” и др.

Освен изграждането на нов водопровод, което може би е указание не само за

икономическия възход на града, но и за увеличаване на населението му, в началото на

V в. във Филипопол е изградена и Голямата (Епископска) базилика, към която е

прокарано специално кардo. To свързва сградата “Ейрене” с Епископската базилика и е

в дисонанс със заварената мрежова система.

През 441-442 г. при нападението на хуните Филипопол пострадал отново.

Според част от проучвателите голяма част от сградите в равнината са разрушени. Така

например с това нападение се обяснява и краят на комплекса на агората, като се смята,

че и регулярната улична мрежа престава да функционира, а част от жилищните

квартали са разрушени и не са възстановени след това. Пострадала също и

Епископската базилика, вследствие от което е подменен мозаичият й под. Предполага

се, че на разрушение са подложени и източните терми, а крепостните стени в равнината

са изоставени.

След оттеглянето на хуните градът се възстановява, но същевременно

чувствително променя своя облик. Част от по-рано съществувалите сгради се

възстановяват, но в по-малък размер, върху руините на други се изграждат нови

постройки, като например върху източните терми или агората, а част от улиците са

стеснени заради изнасянето на сгради върху тях. Същевременно с това се възстановява

Епископската базилика, построява се нова базилика - т. нар. Малка базилика - в

източните покрайнини на града, и е възстановен мартирият, който вече е украсен с

9

подова мозайка. Въпреки тези реконструкции, градът не успява да се възстанови изцяло

и известни площи от него остават незастроени.

Предполага се, че животът в равнината окончателно замира в края на VІ в., като

градът след това се простира върху Трихълмието. Към това време се отнася краят на

Епископската базилика, Синагогата, т. нар. “Резиденция”, сградата “Ейрене”, мартирия,

т. нар. Малка базилика и др. Всъщност, откритите на места монети (като например на

Фока в сградата “Ейрене” и на Константин и Ираклий на ул. Ал. Пушкин № 4)

позволяват да се допусне, че градът в равнината е унищожен не при нашествието на

славяните. За тях не разполагаме с данни за унищожаване на градовете, а по-скоро за

аварските нашествия от първата половина на VІІ в. и по-точно това от 626 г.

4. Проникване и утвърждаване на християнството през ІV- VІ в. в

Източната Римска империя

a/ Езичество и християнство, държава и църква

Проникването и утвърждаването на християнството през ІV-VІ в. в Източната

Римска империя,е важен аспект който може да се разгежда и като динамично

взаимодействие между езичество и християнство, държава и църква.

Според традиционното схващане, с реформите на император Константин

Велики се поставя началото на християнската Римска империя, която по времето на

император Теодосий І (379-395) завършва своята триумфираща борба с езичеството.

При управлението на император Юстиниан Велики е прокламирана окончателната и

пълна победа на християнството над езичеството със затварянето на Академията в

Атина. Разгледан по този начин, проблемът е изключително опростен, а в някои от

аспектите и дори неправилно представен и решен (Димитров 2005, 36-37). Както е

посочено вече в литературата, не императорската воля изиграва толкова решаваща

роля, а по-скоро склоността на голяма част от късноантичното общество да приеме

християнството като алтернатива на кризата, съществуваща по това време във всеки

един аспект. За да се разкрие този процес, е необходимо да се разгледат не толкова

писмените християнски извори от първата половина на V в., които ни представят т. нар.

“Развълнувания” век като време на титанична борба между езичеството и

християнството, което е невярно (за това- вж. Браун 2000, 12 сл.), а по-скоро

императорските едикти, които са и официалните свидетелства за тяхната политика.

10

След изключително кратък анализ на проблема, свързан с утвърждаването на

християнството в Източната Римска империя през ІV- VІ в., можем да заключим, че

налагането на християнството не е постигнато чрез сила, а по-скоро чрез

популяризирането му по един или друг начин от държавната машина, а и от самата

църква, която приема на свой ред значителна част от езическите ритуали. Едва

впоследствие държавата отнема правата и привилегиите на езичниците, които по този

начин са поставени в общество, чуждо на тях. За да се интегрират отново в него, те

трябва или да станат християни, или да имат висок социален статус.

б/Развитие на богословската мисъл

Основните проблеми, пред които се изправя зараждащата се Църква още в

самото начало на своето официално съществуване, се свързват с изграждането на една

стройна догматична линия, която да даде крепкостта и устойчивостта на самата

религия. За да се направи това, е необходимо да се премине през тринитарните и

христологичните спорове, които пораждат появата на различни ереси, отслабващи

Църквата.

Поради факта, че Филипопол е център на арианството в Тракия, е необходимо

да изложим, макар и в изключително кратък вид, основните идеи на т. нар. Ариева ерес,

която разделя Църквата в течение на целия ІV в. Преди да продължим, трябва да

направим уточнението, че нашата цел не е да разгледаме всички движения и учения,

обявени за ереси през ІV- V в., а по-скоро само тези, които имат пряко отношение с

темата на настоящата дисертация. В този смисъл нашето внимание бе насочено върху

тези християнски идеи, за които разполагаме с податки, че са достигнали до

Филипопол, а именно, арианството и монофизитството. Естествено, са разгледани и

част от основните догми на т. нар. Никейски свети отци.

Арианството

Арианството възниква след 310 г., когато на презвитер Арий е възложено да

тълкува Свещеното Писание в Александрия. Учението му се опира основно на неговата

философска подготовка, следствие от принадлежността му към т. нар. Антиохийска

богословска школа. Нейните представители се придържат към разсъдъчното, изясняват

предимно буквалния, исторически смисъл на свещения текст. За да бъде по-понятно за

разума, представят вероучението и християнските догмати предимно от човешката им

11

страна. Всичко това може да се разглежда и като следствие от желанието на един от

най-добрите й представители като Павел Самосатски да докаже равноцеността на

християнството и съществущата елинистическа философия (Коев 1968, 14).

Доразвивайки тази идея, презвитер Арий я облича в богословско учение, което довежда

и до отрицанието на Троичността на Бога, като според него единствено Отец е

единственият Бог, а Синът и Светия Дух са творения.

Монофизитството

Това, което характеризира монофизитското учение е, че чрез призмата на вярата

се опитват да установят последователната идентичност на Логоса преди, по време и

след въплъщението. За основата е приета формулата за “една въплътена природа на Бог

Слово”, използвана и от свети Кирил Александрийски. Следвайки тази формулировка,

всяка природа притежава своя ипостас, като по този начин, ако Иисус Христос има

собствена човешка природа, то тя трябва да е съществувала преди съединението с

Логоса. Така докато приемането на двете природи на Иисус Христос преди

въплъщението е прието, то след въплъщението вече е налице противоречие. Евтихий,

който е приет за основател на учението, приема, че Иисус Христос е единосъщ с Отца

по Божество, но отхвърля единосъщието му с нас по човечество (Коев 1968, 132-133;

Омарчевски 2008, 79-80).

Православието

Православието изповядва Никео Константинополския Символ на вярата. След

няколко промени Символът получава окончателен и завършен вид, в какъвто е

съхранен през вековете (Коев 1968, 86). Църквата не допуска каквито и да е ревизии

или измения на текста му, “дори отнемането или прибавянето на препинателни знаци”

(Кисьов 2006). По този начин, Символът на вярата придобил вида както следва:

За разлика и от арианите, и от несторианите, Ортодоксията защитава двуединството на

човешката и божествената природа – което те отричат, макар и от противоположни

позиции.

Всички посочени ереси показват развитието на богословската мисъл и борбата

за изработването и отстояването на православието през периода IV-VI в. Но и след това

богословските спорове периодично придобиват острота, особено при възникването на

12

политически и социални проблеми, и не се прекратяват чак до падането на Византия

през XV в.

Глава І. Особености на религиозния живот във Филипопол (ІV- VІ в.)

1.1 Проникване и урвърждаване на християнството във Филипопол (IV – VI в.)

Изследването на проблемите за проникването и укрепването на християнството

във Филипопол, предвид оскъдната изворова база, бешe възможно да бъде направено

единствено след прилагането на комплексен анализ както на писмените извори, така и

на епиграфските паметници и на резултатите от археологическите разкопки. По този

начин не само се разширява основната изворова база за изследване, но и се подпомага

разкриването на различни специфики и особености на процеса, недоловими при

другите видове извори.

Една от характерните особености на процеса на разпространението на

християнството от самото му начало се свързва с т. нар. мисионерска дейност, в

началото оглавявана от апостолите или техни ученици. Не прави изключение и

традицията във Филипопол. Тя отнася най-ранното разпространение на християнството

във Филипопол още във времето на св. апостоли и техните ученици. Така, според

Църквата, проникването на християнството във Филипопол се свързва с мисионерската

дейност на ученика на св. ап. Павел - св. ап. Ерм. Последният е споменат в Послание на

ап. Павел към Римляните, където ап. Павел му изпраща поздрави (16, 14).

Съществува и друга група учени, които приемат тези извори за недостоверни, а

самата личност - за легендарна. Основание за изразения скептицизъм се крие в

характера на изворите, споменаващи за мисионерската дейност на Ерм във Филипопол,

а именно Синаксарът на Константинополската църква (Synaxarium Ecclesiae

Constantinopolitanae codice Sirmondiano, col. 194) и “Менологият на император Василий

ІІ”.

Ние не можем да приемем категорично едната или другата теза поради липса на

достатъчно доказателства. Действително, писмените извори и данните от

археологическите разкопки във Филипопол не позволяват да се допусне

съществуването на християнска община в града преди края на ІІІ в., тъй като до

момента не разполагаме с други конкретни данни за разпространението на

християнството в града. Това, което обаче показват Synaxarium Ecclesiae

13

Constantinopolitanae codice Sirmondiano, както и Menologium graecum iussu Basilii

imperatoris graece olim editum, е, че в Х в. Константинополската патриаршия, а

вероятно и жителите на Филипопол, смятат именно свети ап. Ерм за основател и пръв

епископ на християнската община във Филипопол.

През 251 г. готите превземат и опожаряват града и неговата околност. Голяма

част от жителите, а и от тези в Тракия, са отвлечени или избити, което предизвиква

демографски колапс. Въпреки енергичните усилия на императорите, това, което прави

впечатление при управлението на император Диоклециан (почти половин век след

опустошаването на Тракия), са ”пустеещите земи”, т. е. обезлюдените земи на Тракия

(iussu implevit deserta Thraciae). Поради тази причина тук са заселени имигранти от

Източните провинции. Именно тези преселници “донесли християнството и

светлината” в Тракия.

Неслучайно се спираме на този проблем, защото при липсата на конкретни

археологически и писмени извори за съществуването на християнска община във

Филипопол до това време (края на III в.), изглежда, че това е основният начин, по който

християнството прониква в града. Преселниците произхождат от провинции, където от

самото начало християнството е пуснало корени и които се характеризират с голямо

християнско население.

След прекратяване на гоненията през 311 г. и обявяването на християнството за

равноправна на останалите религии в империята, става възможно и нормалното

развитие на християнската община във Филипопол и откритото строителство на

християнски религиозни сгради. Липсата на ограничения пред желаещите да приемат

християнската вяра, а също така и фаворизирането й от имперската администрация,

изглежда довежда до значителното увеличаване на числеността на християнската

община във Филипопол. Разкопките показват разрастване на християнските некрополи,

които все още са в рамките на съществуващите езически некрополи. Сред погребенията

се откриват погребения както на редови членове на християнската община, така и на

представители от заможните слоеве във Филипопол.

Тук трябва да уточним една от спецификите на раннохристиянската община във

Филипопол. В случая става въпрос за принадлежността й към арианството. За тази

насоченост могат да се изтъкнат няколко основни фактора. На първо място можем да

14

посочим произходa на преселниците от източните провинции, свързан с провинциите

Сирия и Мала Азия, откъдето произлиза аринството.

Като втори основен фактор можем да посочим арианската ориентация на

императорите между Константин Велики и Теодосий І, което, съчетано със

ситуирането на Филипопол в хинтерланда на новата столица Константинопол, също

оказва влияние върху вярванията на ранните християни. Тези фактори не се отнасят

само към Филипопол като провинциална столица, а към цялата провинция Тракия, на

която Филипопол е областният център. Неслучайно през 343 г., когато източните отци

бягат от Сердика и организират контра-събор с полу-арианска насоченост, те го

организират именно във Филипопол.

Във втората половина на ІV в. възходящото развитие на християнската община

във Филипопол продължава и е издигната нова базилика. Значението на тази базилика

не трябва да се търси в строителството на поредната християнска религиозна сграда, а

във факта, че тя е разположена на мястото на храма на главното божество на римския

град. Status quo-то във Филипопол вече е променено, като християнството взима

съществен превес над езичеството.

Промените, които посочихме, свързани с нарастването на значението, мощта и

благосъстоянието християнската общност и на епископа на Филипопол, позволяват

строителството на няколко допълнителни църковни сгради в края на ІV - началото на V

в. Новопостроените сгради са импозантната по размери нова епископска базилика,

разположена в центъра на града, която по своите размери (дължина от над 80 м.) не

само че е най-голямата в Тракия, но и една от най-големите на Балканския полуостров;

шестконхален мартирий, разположен на лобното място на загиналите мъченически при

император Диоклециан християни; а също така и крайградски манастир, разположен в

непосредствена близост до мартирия. Новите сгради целят да покажат мощта на

християнската религия, да извършат един вид мисионерска дейност в нейна полза, да я

направят по-могъща, както чрез привличането на допълнителни финансови

постъпления, така и чрез натиск върху останалата част от местните нотабили и др. Така

например обширният двор пред базиликата е изключително удобно място за

събирането на вярващите и извършването на свещенодействия, докато мартирият и

крайградският манастир, в който впоследствие се образува друг мартирий, без

съмнение са притегателен център за поклониците. Практиката показва, че именно в

началото на V в. се развива изключително култът към мощите, като се строят различни

15

по вид религиозни сгради на места от стратегическо значение за църквата, без значение

имало ли е реално присъствие на християнски мъченик по тези места. Впоследствие,

именно това място (до Източната порта), около което се образува некропол с

погребения ad sanctos, и Епископската базилика, ще са двата главни акцента на

Филипопол.

Изглежда, че по-голямата част от Филипополското общество приема

християнството именно по това време, защото изчезват т. нар. езически погребения и

всички разкрити до този момент погребения са направени по християнски обред.

Църквата се превръща в главен фактор в управлението на града.

1.2 Особености на религиозния живот във Филипопол

Населението във Филипопол в епохата на Късната Античност е една

амалгама от различни етноси, които влизат в състава на империята. Така във

Филипопол, наред с местните траки, живеят елини, юдеи, сирийци, малоазийци и

др. Опустошенията през ІІІ в. водят не само до силното редуциране на местното

тракийско население (значителна част от което романизирано в известна степен),

но и до възможността за преселване на нови етноси, които имат други езически

религиозни вярвания или са представители на различни от православието

деноминации. Градът губи своя първоначален тракийски етнически характер

дотолкова, че през ІV- V в. е прието да се посочва тракийският произход на част от

елита като признак на знатен произход. Това е причината в началото на ІV в. във

Филипопол да бъдат почитани различни божества: местните траки почитат Аполон

Кендрисос, който символизира култа към бога на Слънцето, и Тракийския конник;

елините и елинизираните граждани - божествата от гръцкия пантеон (вж. например

светилището на Зевс и Хера) и редица синкретични божества; преселниците от

Изток - малоазийски и източни култове.

В средата на V в. се извършва реконструкция на Епископската базилика във

Филипопол, свързана с подмяната на подовото мозаично ниво и символиката на

набраните нови фигурални изображения. Разбира се, въпреки арианската

принадлежност на основната част на християнското население, не може да се

подценява и наличието на православни християни, които получават подкрепата не

само на официалната църковна власт, но и на държавните институции. От края на ІV в.

всички известни ни митрополити на Филипопол са привърженици на Никейския

16

символ на вярата. Освен православни и ариани, във Филипопол през ІV в. навлизат и

преселници християни, свързани с други ереси.

С признаването на християнството в рамките на Римската империя и

впоследствие и с толерирането му от императорската власт на преден план излиза

езическо-християнският дебат. Последните проучвания показват, че той не трябва да се

разглежда като свидетелство за антагонизъм между езичниците и християните, особено

през ІV и V в., както се опитват да го представят християнските автори от V в.

Свидетелствата от това време показват мирното съществуване на хора от различни

вери, както и “постоянния дефицит в прилагането на нетолерантни закони”. Както

посочва П. Браун, “Нищо не би било по-потресаващо за членовете на късноримската

висша класа от предположението, че “езичник” и “християнин” са именувания с

доминираща важност за техния стил на живот или за избора им на приятели и врагове”

(Браун 2000, 52).

1.3 Особености на дебата „езичници – християни“ във Филипопол

Дебатът “езичници - християни” може да се разглежда в два основни аспекта. На

първо място взаимното проникване на практики и влияние между езичниците и

християнството, като този проблем може да се очертае в два подвъпроса, свързани с

трансформацията на мирогледа на езичниците, следствие от християнството, а също и с

навлизането в самото християнство на езически практики и ритуали. Вторият аспект се

свързва със законодателната инициатива на властите в империята и по-специално с

различните императорски едикти, насочени срещу или в полза на християните, което

имало и своите последици.

Промените, които се извършват в империята, свързани специално с

християнството в последната четвърт на ІV в., дават тласък за започналото масово

строителство на нови религиозни сгради - храмове, мартирии и манастири. Предвид

съществуващия нов status quo в империята, тези религиозни сгради са импозантни и

богато украсени. Техните размери и украса се превръщат в силно оръжие за привличане

и въвеждане в догмите на християнството на езичниците и оглашените, а също така

оказва постоянно въздействие и върху верните, т.е. приелите вече тази религия.

17

Глава II. Развитие на късноантичното мозаично изкуство в култовите

сгради на Филипопол.

Тази глава е посветена на мозайките, принадлежащи на култовите сгради на

Филипoпол, защото именно те са центърът на целия живот на града през разглежданата

епоха. В тази и следващата глава разглеждаме схемите, техните орнаментално-

геометрични и фигурални запълвания, развитието на мозаичните стилове и техните

варианти и на датировката на паметниците.

Но най-напред ще се спрем на основните технически и технологични параметри

при изработването на една мозайка, валидни за цялата античност, без значение езическа

или раннохристиянска. Те предоставят допълнителни данни за работата на едно

мозаично ателие и етапите на полагане на всеки паметник. Тук бихме искали да

разясним, че разгледаните техники и технологии важат не само за мозайките в

култовите сгради, но и за останалите – намиращи се на територията на Филипопол.

2.1 За мозаистите/мозаицистите

Много малко се знае за майсторите като личности или прослойка в обществото.

В античните писмени източници не се дават подробности за живота и творческия

процес на мозаистите. По принцип творбите, достигнали до нас, са анонимни, с някои

изключения, когато са подписани. От втората половина на миналия век за периода от

IV век пр. Хр. до VIII сл. Хр. бяха известни едва около осемдесет надписа, съдържащи

инициалите или имената на майсторите. Всяка година броят на мозаичните надписи с

имената на майсторите се увеличава при откриването на все нови и нови мозайки, но

това едва ли ще промени факта, че неподписаните мозайки са многократно повече от

подписаните. Причината е, че мозаицистът през римската и ранновизантийската епоха

не е смятан за художник и творец, а за занятчия и малко са били по-ценените и с по-

високо самочувствие майстори. Съществувала е йерархия в изкуствата/занаятите през

античността. Произведенията, създавани само с ума, като поезия, музика, драматургия

и пр., били смятани за висши, а останалите, в които има вложен физическият труд на

ръцете, за низши. Към групата на последните се отнася работата на скулпторите,

мозаистите, керамистите и др.

2.2 Техника и технология на мозаичното изкуство

18

Като цяло винаги се е обръщало повече внимание на схемите и изображенията и

макар проучени и частично прехвърлени на нови основи, мозайките от сградата Ейрене,

а също така и другите подови мозайки от Пловдив, биват разглеждани само като

двуизмерни. Вниманието винаги е само на повърхността, а основите и информацията в

тях се пренебрегват.

Мозайките трябва да се разглеждат като триизмерни структури и като част от

архитектурата, на която принадлежат. Техниката и технологията на изграждане са

важни, защото ни предоставят единствените сведения за мозаистите и работния им

процес. Чрез тях можем да разберем какво са правели майсторите и защо са го правели.

Много от чуждестранните изследователи започват да отделят специално внимание на

основите, материалите и техниката; работейки съвместно със специалисти от други

области, те създават една цялостна картина. Всяка една мозайка е творба, направена от

определени хора, използвайки определена технология. За съжаление подобно

проучване на мозайките във Филипопол, а и в България не е направено. Отделни

проучвания на теселите съществуват, но не са публикувани, а основите (пълнители и

свързватели) изцяло не са проучени. В основите се намират единствените свидетелства

за мозаистите и процеса на работа, като например рисунката, издраскана или

нарисувана с пигмент, кoето от своя страна показва, че е имало предварително

изготвен проект, преди да се пристъпи към набирането. В основата също така са скрити

и следите от водещите греди за набирането, което показва последователността на

работа. Пълнителите показват наличността на материалите и отношението на

мозаистите към тях.

2.3 Мозайките от култовите сгради

Новите функции, с които е натоварено изкуството в християнските храмове, са

предпоставки за извършването на значителна промяна в концепцията на мозаичната

украса. Навлизането на новата концепция за архитектурно-пространственото

изграждане на композицията, следствие от разбирането на храма като християнски

космос и най-сакралното място в града, води до преминаването на подовата мозайка в

стенна. Отделните части на храма, свързани с неговото разделение и градацията от

Запад на Изток (от нартекса към апсидата) и отдолу нагоре (от пода към тавана и

купола) имат своя различна и специфична в християнството фунционална и смислова

19

натовареност. Последното, наред с ролята им в самото богослужение, оказва особено

влияние върху отделните иконографски теми, с които се изпълват тези пространства.

В репертоара на мозаистите (mosaicists) в използваните схеми, декоративни и

фигурални изображения от Късната античност във Филипопол, ясно може да се

проследи преплитането на езичеството и ранното християнство, на трансформацията на

старата семантика в нова и в създаването на нови мозични стилове. Ето защо мозайките

на Филипопол са едно важно конкретно доказателство за общите процеси през Късната

античност на Балканите и въобще. Именно култовите сгради на Филипопол с техните

мозайки и друга декорация са центърът на целия живот на града през разглежданата

епоха, но допълнени от картината в обществените и частните сгради.

Изследването на особеностите на развитието на подовата мозаична декорация

във Филипопол през епохата на Късната античност (ІV–VІ в.) до известна степен е

облекчено поради големите разкрити площи, покрити с мозайки. Според

археологическите данни във Филипопол до момента са разкрити над 12 паметника,

някои от които двуслойни и принадлежащи на различни периоди. Понякога те покриват

огромни пространства, като само в една от сградите – тази на Епископската базилика -

горната мозайка е около 700 кв. м.

Няколко са откритите до момента сгради, свързани с ранното християнство във

Филипопол, чиито подове са украсени с мозайки. Сред тези сгради откриваме почти

всички типове раннохристиянски сгради, каквито са базиликите, мартириите и

манастирите. Разбира се, най-много примери откриваме сред украсените базилики на

Филипопол, общо три на брой в града. С изключение на тази, разположена на Джендем

тепе извън рамките на Филипопол (extra muros) и построена върху храма на езическото

божество Аполон Кендрисийски, и на вероятната базилика под днешната църква“ Св.

Петка“ от първата половина на ІV в., всички останали базилики са украсени с подови

мозайки. Мозайки притежават както огромната Епископска базилика, така и по-

малките базилики, като например тази на Джамбаз тепе и т. нар. „Малка базилика“.

Освен базиликите, с подови мозайки е украсен мартирият при Източната порта (средата

- втората половина на V в.), както и комплексът на ул. Пушкин, който може би

представлява част от крайградски манастир. По този начин, освен посочените по-горе

20

две изключения, подовата мозаична декорация може да се разглежда като неотменна

част в представителните християнски религиозни сгради от втората половина на ІV в.

В синхрон с тези трансформации е и развитието на мозаичното подово изкуство.

Нуждата от запълване на обширната вътрешна площ в базиликите довежда до

еволюционното развитие при мозаичната декорация и до възприемането на мозаичната

подова композиця като едно цяло, в една цялостна декоративна система.

2.4 Епископската базилика

Представеният анализ показва без съмнение, че ранната (долна) мозайка на

Епископската базилика във Филипопол съдържа в себе си основните особености на

пуристкия стил. В отделните полета на централния и южния кораб се откриват

основните характеристики на двете фази на пуристкия стил – класическата и

геометричната. Така, върху най-западното поле на централния кораб особено силно е

повлияла тенденцията за т. нар. “гигантизъм” при предаването на отделните орнаменти,

а също и характерните тежки и приглушени тонове. Тези особености са характерни за

края на тази фаза, като мозайката от Филипопол е една от малкото мозайки от

днешните български земи, наред с мозайката от Марцианопол, където откриваме този

“гигантизъм”.

Ние можем също така да допуснем, че в работата по полагането на мозаичната

подова настилка в базиликата са вземали участие представителите на най-малко две

мозаични ателиета. Това много лесно може да се види не само от различните

композиции и използвани цветове, но и от начина на направата и полагането на самите

тесели. Мозайката в южния кораб е по-колоритна, по-прецизно изработена в сравнение

с тази от централния кораб. Освен това особеностите при предаването на розетата и

използваните цветове подсказват силното влияние на сирийска школа от края на ІV -

началото на V в. Ние не можем да допуснем, че това се дължи на присъствието на

сирийски майстори тук, тъй като идентично изображение на развитата розета,

представена по този начин ( вписана в октогон и разделена на тези три основни цветови

пояса) откриваме, освен в Антиохия, и в базилика № 2 в с. Гърмен от края на ІV–

началото на V в. Последните са по-близки времево и териториално до мозайката във

Филипопол, което показва, че дори и да има сирийско влияние върху мозайката във

Филипопол, то е пречупено през призмата на някое северногръцко ателие, най-вероятно

21

в Тесалоники. Тамошните ателиета, както е известно, оказват силно влияние върху

мозайките в Македония и Северна Гърция.

От друга страна, централният кораб на Епископската базилика във Филипопол е

изпълнен в локален стил, който се разглежда и като следствие от развитието на

мозаичното изкуство в Тракия и Мизия през ІІІ – ІV в. Този стил коренно се различава

от мозайките на Гърция и Изтока, но е по-близък до западните мозайки и по-скоро до

тези в Италия и на Западните Балкани.

Б. Горните/късните мозайки

Горните и по-късни мозайки на Eпископската базилика демонстрират

следващите етапи в развитието на мозаичните схеми и мотиви. През втората половина

на V в., т. е. когато се датират и горните мозайки от Епископската базилика във

Филипопол, се наблюдава едно изключително разнообразие на мотиви – геометрични,

флорални, органични и изобразителни символи. Както може и да се очаква, на

Балканския полуостров, континентална и островна Гърция се обособяват отделни

региони, където преобладават едни или други схеми и запълващи мотиви.

Прави впечатление, че, за разлика от източните ателиета, тези от континентална

Гърция отдават своите предпочитания по-скоро към животните и по-специално към

птиците, отколкото на флоралния елемент. Мозайките с животни не са така силно

разпространени през средата на V в., както тези с птиците, и се срещат съответно на

определени места, където явно вече съществува такава традиция. Наличните примери

показват, че това е характерно не само за континентална Гърция, но и за Егейските

острови, а и за Балканския полуостров.

Разлика между източните ателиета и мозайката във Филипопол откриваме както

в цветовото третиране на мозаичната композиция, така и в изображението на отделните

елементи. Цветовата гама е изключително различна от тази в Сирия, като в

Епископската базилика дори не се достига до използването на т. нар. “стил на дъгата”.

Използваният тъмен фон на мозайките в Антиохия – било то в зелено или бяло–жълто и

др. – е в контраст с изцяло белия фон на мозайката във Филипопол. Липсата на зелен

цвят и не преобладаването на червения са изключителни отличия между мозайките от

Филипопол и Сирия.

Големи различия откриваме и при набирането на самите птици. За разлика от

мозайките на сирийските ателиета, птиците в мозайката във Филипопол, въпреки

22

прецизността на самите изображения, са почти схематично представени. Те са очертани

с тъмен контур, а оперяването – най-често чрез ред едноцветни тесели, без раздвижване

на самото изображение.

Тези наблюдения, според нас, са достатъчни, за да не се съгласим с изказаната в

литературата теза за близка връзка между сирийските и близкоизточните ателиета и

мозайката в южния кораб на Епископската базилика във Филипопол.

Както можем да отбележим, в мозайката във Филипопол се срещат т. нар.

органични мотиви в изображенията на птиците и на отделни символи. Според нас те са

следствие не толкова от разпространената мода, а по-скоро от функциите, които

изпълнява южният кораб в тази раннохристиянска базилика.

Без съмнение майсторите, набрали мозайката в южния кораб на Епископската

базилика във Филипопол, са силно повлияни по-скоро от някое от севернобалканските

ателиета. Като репертоар мозайката е близка с тази в Маронея, която също е изпълнена

с изображения на птици и различни съдове. Вероятно тези майстори принадлежат към

някое от ателиетата на големия художественен център в Тесалоники.

2.5 Базиликата от Джамбаз тепе на Трихълмието

Подовата мозайка на базиликата на Джамбаз тепе (Трихълмието) е също една от

ранните християнски мозайки във Филипопол, разкрита частично при спасителни

разкопки на Трихълмието, в близост до античния театър. Част от нейната

орнаментация, като например представената голяма разлата ваза с конусовидно столче

и елипсовидни канелюри, може да се третира изключително като литургичен символ на

евхаристията. Това от своя страна, наред със запазените архитектурни фрагменти, сред

които и част от мраморна олтарна преграда, се разглежда като аргумент за

идентифицирането на сградата, към която е принадлежала мозайката, именно като

базилика. Тъмните цветове, които са използвани при нейната направа, са също много

характерни именно за мозайките, направени в пуристки стил, но въз основа на

аналогични композиции и стил, главно от ранновизантийски базилики, както и на

спецификата на цветовата гама и небрежност, В. Попова датира мозайката към първата

половина на V в. (Popova 2009).

23

На второ място можем да посочим използването на специфичната гама от

цветове. Колоритът е от бял фон в съчетание с виолетови, охрови и сиви тонове. При

мозайката цветовете се сливат, липсва ясност и акуратност. Преобладаването на

пастелното лилаво и охра не се открива сред останалите известни ни до този момент

мозайки от България, което подчертава уникалността на мозайката за Тракия. Тук е

нужно да отбележим, че това е единствената известна ни до момента мозайка от

България, в която преобладава пастелно-лилавото и охрата.

Тези наблюдения, а също така и небрежността на стила и лилавата пастелна

гама са в подкрепа на една по-късна дата на мозайката на Джамбаз тепе, затова нейното

набиране най-вероятно е станало през първата половина на V в.

Близостта на Филипопол до столицата Констатинопол, както и наличието на

паралел на посочената мозайка с тази от ранната църква „Св. София” определено ни

насочва и към влияние от Константинопол. Може би неслучайно тази схема ще бъде

отново използвана в Епископската базилика, а още по-късно и в т. нар. Малка базилика.

2.6 Малката базилика

A. Ранните мозайки

Приликите с мозайки от Солун, изразяващи се в цветовата гама и използваните

специфични орнаменти показват, че при набирането на мозайката в Малката базилика

работата на мозаистите е силно повлияна от ателие от този голям художествeн център.

Като особеност на мозайката от Малката базилика можем да посочим липсата на

бордюр, но това може да е следствие от тясното пространство в корабите и нартекса.

Възможно е, това да е следствие от по-мащабното разбиране за мозайките в корабите и

нартекса като бордюр на мозайката в централния кораб. Неслучайно архитектурната

планировка на базиликата създава впечатлението за тристранно обиколен коридор

около средния кораб. Като друга особеност в мозайката можем да отбележим

вмъкването на няколко по-малки пана в нейната композиция в южния кораб и нартекса.

В северния кораб подобни пана не се констатират.

Б. Късната мозайка

През втория период от съществуването на базиликата с подова мозаична украса е

украсен единствено баптистерият, разположен в североизточната част на сградата.

Украсата тук е фигурална. Изображенията са разположени в четири пана в четирите

24

ъгъла, като в едното е изобразен елен, в другото – сърна, в третото – два гълъба, а

четвъртото е разрушено.

Мозайката в баптистерия на Малката базилика във Филипопол се характеризира и с

внасянето на значителен колорит в изображенията не само на елена, но и на птиците, а

и на самия геометричен орнамент. Това разнообразие се постига чрез използването на

червени, охрови, зелени, бели, светло сини, черни, кафяви и жълти тесели, което е

характерно за епохата на т. нар. Юстинианов Ренесанс. Впрочем, идентична датировка

е предложена и от проучвателя на базиликата въз основа на презумцията за

задължителното покръстване на населението на империята (Bospachieva 2002, 74).

В мозайката от Филипопол липсват някои от характерните за Юстиниановата

епоха специфики, като например „peopled rinceaux”. Това може да е следствие от

малката площ и по-специфичния характер на помещението. Въпреки това

особеностите, свързани с разпространението на изображения на животни от такъв вид,

привлечените паралели в съответната глава на дисертацията и не на последно място

популярността на използваната геометрична схема ни позволяват да отнесем мозайката

към средата на VІ в.

2.7 Мартирият на 37-те мъченици до Източната порта

Използваната цветова гама в Мартирия на 38-те мъченици във Филипопол е

изключително ограничена, като преобладаващите цветове са бяло и черно. На места е

включен и червеният цвят, с което мозайката избягва от монохромния характер.

От запазените фрагменти става ясно, че мозайката се е състои от едно правоъгълно

централно пано, част от което е запазена, тангирано от бордюр с вписани в него

преплетени кръгове и изображението на птица в самите кръгове. Вътрешността на

паното е изпълнена с мотива на преплетените щитове (scuta).

Предложената в литературата датировка от средата - втората половина на V в.,

предполага набирането на мозайката в мартирия от по-ниско квалифицирани майстори

в сравнение с тези, които са набрали мозайките в сграда „Ейрене”, Епископската

базилика, ул. Пушкин и резиденцията на бул. Мария Луиза. Не можем да не обърнем

внимание на факта, че по-бедната цветова гама се открива и в някои от мозайките в

Гърция, датирани по-скоро в VІ в. Един такъв пример е базиликата в Аргос от края на

V - началото на VІ в., където се използва бяло, черно и червено и др.

25

Тези факти, както и стилизацията на изображенията, биха могли да са аргумент

за една по-късна датировка. Особеностите може да са следствие и от стиловите

характеристики на ателиетата в Гърция, които смятаме, че са повлияли при направата

на мозайката на мартирия във Филипопол.

2.8 Мартирият на ул. Ал. Пушкин № 4

В литературата вече е представен паралелът на мозайката на ул. Пушкин с едно

от паната в средния кораб на Епископската базилика във Филипопол, където е

използвана същата схема, но запълнена с птици. Начинът на изпълнение на двете

мозайки, стилът и характерното разнообразие на цветове указват не само на една

синхронна дата на тяхното набиране, но и на един и същ мозаицист или поне от

различни, принадлежащи към една школа. Както беше посочено по-горе при анализа на

паното в Епископската базилика, сме склонни да допуснем, че това ателие е

северногръцко, най-вероятно от школата в Солун.

2.9 Синагога

А. Ранните мозайки, фаза А и Б

Накратко се спряхме на долната мозайка на синагогата, изработена

първоначално през III в. В литературата се предполага, че едно от паната е заменено с

ново и че тази промяна е извършена в началото на ІV в. В него са представени най-

важните символи на юдейската религия. Някои особености на менората и лулава,

които са трактовани с особено подчертана колоритност, както и илюзията за обем,

светлосянката и веризмът на изображенията демонстрират илюзионизъм от класически

тип при изпълнението. Това е особено характерно за периода на Късноконстантиновия

класицизъм, т. е. втората четвърт - средата на ІV в., когато се датира и вмъкването на

паното.

Б. Горната/късната мозайка

За късната мозайка на синагогата във Филипопол са предложени различни

датировки. Следвайки предложения паралел в Константинопол, би трябвало да

допуснем, че мозайката в синагогата във Филипопол е създадена в началото на V в.

Според нас това трябва да се отнесе по-скоро към втората четвърт - средата на V в. За

26

тази датировка указва не само фактът, че тя е е направена от груби, едри полихромни

тесери, набрани в също такава груба техника. Любопитното е, че повечето фрагменти

от използваните геометрични схеми, с които е украсена мозайката, се срещат

сравнително рядко, което също е в помощ за нашето изследване.

Особеностите на използваните схеми, чието единствено използване в града се

свързва с украсата на Епископската базилика, проникването във Филипопол на

влиянието от Константинопол към средата на V в., което се проследява чрез мозаичната

декорация на част от сградите, разпространението на самия мотив от Константинопол

към средата на V в., и не на последно място техниката на набиране на мозайката,

според нас, са убедителни доказателства за датиране на късната мозайка на синагогата

към втората четвърт - средата на V в. Можем да допуснем, че набирането на

новата/горната мозайка на синагогата се е наложило след превземането на града от

хуните и последвалото преустройство на засегнатите сгради, сред които откриваме

„Ейрене”, Епископската базилика и др.

Филипополските подови мозайки от епохата на късната античност се

характеризират с широко разнообразие на използвани схеми, мотиви и цветове. То

може да се разглежда като следствие както от различията във вкуса през отделните

периоди, така и от различното предназначение на отделните сгради и помещения, от

традициитe на различните мозаични ателиета, чиито майстори работят във Филипопол,

и пр. Така например с подови мозайки през тази епоха са покрити както частни

жилищни сгради, така и обществени и най-вече култови, свързани с християнската

религия и юдаизма. Различното предназначение на отделните помещения (в случая

става въпрос за представителните помещения в аристократичните жилища) или на

отделни части на християнския храм, свързани с богослужението, също допринася за

това разнообразие.

Глава III. Развитие на мозаичното изкуство в резиденциите, богатите

домове и термите на Филипопол

В тази глава разглеждаме откритите досега мозайки, които принадлежат на

обществени и частни сгради и са извън култовото функциониране в рамките на eдин

27

езически или раннохристиянски храм. Целта е да бъдат не само описани и датирани, но

и сравнени схемите, орнаментално-геометричните и фигурални запълвания с тези от

култовите сгради. Друга важна задача е да се проследи в кои от култовите и некултови

сгради са работили едни и същи ателиета, има ли разлика във функционирането на

едни и същи мозаични композиции в зависимост от предназначението на сградата и

съществува ли континюитет в мозаичната декорация на езичеството и ранното

християнство.

Изследванията върху развитието на мозаичното изкуство в източната част на

Средиземноморието показват особено отчетливо проявата на тази тенденция, при която

се преосмисля идеята за подовата мозаична украса и възприемането й по-скоро като

едно плътно, непроницаемо и унифицирано пространство, което да послужи като

основа за богата декоративна украса. В по-ранните мозайки се наблюдава илюзия за

триизмерност, дълбочина и отчасти перспектива на фигурите и предметите,

представени основно в емблемата. За разлика от тях в мозайките в новия завършен стил

този илюзионизъм липсва, изображенията са разположени свободно върху мозаичните

пана, които заемат цялата повърхност на подовата украса. По този начин мозайката се

превръща по-скоро в декоративно покритие, като се преминава към множество гледни

точки на композицията, за разлика от предишната задължителна една-единствена.

3.1. Резиденция с мозайката Ейрене/Ирини

Поради преходността на периода, в мозайката се открива и сблъсъкът между

римските и късноантичните похвати, между прийомите на античния илюзионистичен

стил и късноантичния импресионизъм. Разглеждайки мозайката в резиденцията

„Ейрене”, не можем да кажем, че в нея преобладава римското или късноантичното.

Действително се забелязва изместването на характерните антични похвати при

предаването на фигурите при илюзионистическия стил за сметка на късноантичния

импресионизъм. Но и тук, както и при емблемата, процесът не е изцяло завършен,

както можем да съдим от самото изображение на персонификацията богинята Ейрене.

Тук се комбинират както характерни похвати за римската епоха, така и за късната

античност, без обаче да преобладават някои от тях. Следователно датирането на

мозайката „Ирини” е направено чрез комплексното проследяване на тенденциите в

мозаичното изкуство, модата и използваните геометрични схеми.

28

3.2. Обект „Археологически музей”

Мозайката, която е разкрита при разкопки на обект “Археологически музей,”

притежава няколко характерни особености, които я отличават изключително от

останалите мозайки, открити във Филипопол не само от късната античност, но и от

римската епоха. А те са както следва: на първо и основно място съществуването на

emblemata в период от развитието на мозаичната декорация, когато тя е елиминирана, и

на второ място - наличието на втори бордюр, който обрамчва от всички страни

вътрешната композиция.

Наличието на emblemata или ако не на истинска, която да пробожда мозаичния

под, то на идея за нея, е без съмнение влияние от Изтока. За момента остава неясно кой

точно център е в основата за запазването на емблемата. Ние не можем да говорим за

елинизиране на мозайката или за елинистическа традиция във Филипопол, тъй като

самата емблема не представя „прозорец” в пода или т. нар „пробиване“.

От друга страна, в мозайката откриваме и влияние от западните провинции. То

се изразява в геометризацията на вътрешността на мозайката, ограничена от всички

страни чрез бордюрите. Това западно влияние се открива в по-ранни мозайки във

Филипопол, подобно на Източните терми.

По този начин, след този анализ можем да заключим, че при направата на

мозайката са преплетени основно три традиции със своите специфики. Източната е

представена от емблемата, западната - от геометричната украса на вътрешността на

мозайката и северноафриканската - от композицията и изпълнението на емблемата.

3.3. „Аристократичен дом“/Резиденция

Част от сградите на Филипопол имат подчертано представителни функции,

защото принадлежат на елита на Филипопол, затова в литературата се наричат

„аристократични” или „елитни” домове. С подова мозайка са украсени две от

основните помещения в представителната част на комплекса - приемната и подходът

към трапезарията (триклиния). И тук, както и при сграда „Ейрене” мозаичната украса се

открива именно в тези помещения, до които гостите на собственика на дома имат пряк

достъп при своите посещения.

Датировката на мозайката може да се отнесе също към средата на V в. Впрочем, и

самата Е. Кесякова изрично посочва за изключителното сходство в стила на мозайките

29

между малкото и голямото помещение в „Резиденцията”, но също така и силното

сходство със сграда „Ейрене”, за което споменава и М. Боспачиева. Това й позволява да

допусне, че мозайките от резиденцията „Ейрене” и мозайките от „Резиденцията” са

работени от едно и също филипополско ателие, което е оставило чертите на своя стил и

техника.

В заключение ще разгледаме някои аспекти на проблема за заимстване на схеми

и изображения от култови сгради в некултови. Отбелязани са редица такива случаи,

когато е използван един същи репертоар в раннохристиянски култови, което е белег не

само на едновременност, но и на работата на едно и също ателие. Този факт показва

съвсем очевидно, че не винаги репертоарът и изображенията, а функцията на сградата и

нейните отделни помещения и в зависимост от това поместването им на определено

място има значение.

Макар и религиозното изкуство да има своята определена цел като част от

самото богослужение, не може да се пренебрегне фактът, че развитието му е пряко

свързано с теченията и стилистичните характеристики на периода, в който то се

създава. Късната античност и ранното християнство се препокриват както в

исторически план, така и като изказност, която се проследява в изображенията и

схемите, използвани при декорацията на подовите мозайки в култовите сгради.

Преходът античност-християнство се характеризира именно със заимстването на едни и

същи изображения и схеми, като им се придават нови тълкования, базирани на

християнските доктрини. През античността изображенията на птици, животни,

кантароси, кошници, флорални орнаменти, розети, свастики и геометрични мотиви са

широко разпространени. Християнството взима тази изказност и я прилага директно в

своята декоративна схема. Многобройни са случаите, когато едни и същи изображения

се използват като в частни резиденции, така и в култови сгради. Магическите свойства,

влагани в изображенията в богатите части домове и резиденции, до известна степен се

прехвърлят и в християнството.

Такъв е мотивът на бръшляна, един от атрибутите на Бакхус и Талия и символ на

безсмъртието, който се интерпретира в ранното християнство като символ на

задгробния живот и душата след смъртта на тялото. Кантаросът е специален съд за

вино през цялата античност, а в християнството се възприема като дарохранителница.

Кръстът, най-универсалният от символите, в никакъв случай не може да бъде

30

ограничен само и единствено в рамките на християнската сфера. Като символ

съществува от праисторически времена, а в различните култури се отъждествява с

различни значения, най-вече космологични.

От друга страна ксенията, античният натюрморт, е символ на земните блага и на

гостоприемство, затова с охота е използвана както при обозначение на земната сфера в

християнските култови сгради, така и в приемните зали на езичници и християни, както

е в случая с т.н. Резиденция. Подобен е случаят с Ирини, персонификация на пролетта и

мира в езичеството, но трансформирана вероятно в неин раннохристиянски двойник.

Тълкуванието на определените символи е възможно само и единствено в

контекста на предназначението на дадената сграда поради факта, че едни и същи

изображения са характерни както за езичниците, така и за християните, което от своя

страна е продиктувано и от репертоара на мозаичните ателиета. Често едни и същи

мозаисти обслужват както нотабилите християни, за мозайки в техните жилищни

сгради, така и езическия елит, още не приел християнството, при направата на мозайки

в техните жилища или в термите, които обслужват цялото население.

Затова не винаги символиката може да бъде напълно и правилно

интерпретирана. Като цяло можем да кажем, че символиката не винаги носи в себе си

тази богословска натовареност, с която ние сме свикнали, а е по-скоро продукт на

разработените вече схеми, картони и изображения, с които мозаистите разполагат.

Глава IV. Символика на някои изображения в раннохристиянските

мозайки на Филипопол

Възможно е да бъдат разгледани само някои основни символи, тъй като

проблематиката е много обширна и проследяването й само по себе си изисква отделна

дисертация/ дисертации.

4.1. Символика на раннохристиянския храм и връзката му с

богослужението

Изображенията в култовите сгради трябва да бъдат разглеждани преди всичко

във връзка с богослужението, най-вече с евхаристията, която символизира основните

31

постулати на християнството – жертвата Христова, Възкресението, с това избавянето

на човечеството от първородния грях и приобщаването към вечния живот в Божието

Царство. Богослужението, освен като ритуал и четене на съответни молитви и текстове

от Свещеното Писание, се организира и извършва с помощта на редица изкуства, които

са външният изказ на разнородни художествени дейности - архитектура, живопис,

декоративно-приложни изкуства, музикално-поетично изкуство, движение, ходене,

шествие, издигане и поставяне на предмети, свързани с обреда и ритуала и пр. Всяко от

тези църковни изкуства се създава и може да бъде разбрано само в контекста на храма и

богослужението в него.

4.2. Литургичният чин и евхаристийният ритуал

Раннохристиянската архитектура има две предназначения - като материална

среда, в която се извършват религиозните ритуали (част от религията и литургията), и

като архитектурна сграда. Най-силно влияние върху планирането и оформянето на

архитектурния план на раннохристиянския храм оказва евхаристийният ритуал.

Литургичният план се отнася до функционалността и организацията на храма. За да

разберем напълно архитектурата на даден храм, трябва да видим как се вписва

религиозната церемония, за която той е построен. Достъпът до помещенията е един от

показателите, тъй като церемонията изисква движение и постъпки/действия. Също така

литургията включва свещенослужители, изпълняващи ритуала, и евхаристийното

събрание (миряните). Литургичната планировка на църквата и църковните

принадлежности, местоположението на определени богослужебни съсъди, както и

мястото на извършваните церемонии и свещенодействия определят литургичната

процесия. Всички тези условия са градивните единици в оформянето и декорацията на

раннохристиянския храм.

4.3. Християнският космос и подовите мозайки

Следвайки както евхаристийните символи, така и общоприетите изображения,

привнесени от античността, придобиваме по-ясна представа за функцията на сградата,

богослужението, мозаистите и не на последно място ктиторите. Като хипотеза, макар и

спорна, можем да посочим например изображенията на птици, тяхното точно

идентифициране и ареалът им на разпространение, което от своя страна може да ни

32

насочи към произхода на майсторите мозаисти. Тези отделни птици до този момент не

са били предмет на специална публикация, но след подробен анализ можем да

констатираме, че една част от представените върху мозайката от Филипопол птици се

откриват в ареала на Балканския полуостров, а друга – в Мала Азия. По–голямата част

от тях, обаче, се срещат и в рамките на Тракия. Единствено за папагалите нещата не са

толкова категорични, но поради факта, че Тракия е била в рамките на Македонската

държава още при Александър ІІІ и неговите наследници, то логично е този вид

папагали да е получил разпространение тук. По този начин в мозайката от Филипопол

липсват тези специфични птици, които биха ни навели на мисълта за произхода на

майсторите мозаисти, различен от този на Балканския полуостров и по–скоро северна

Гърция. Тези изображения са в контраст с изображенията на жерави, открити върху

друга мозайка от Филипопол, в които особено силно прозира северноафриканският

произход на майсторите. Възможно е също така изобразените птици, които се срещат в

ареала на Филипопол, да са били набрани по желание на ктитора, който е бил местен

човек. По този начин майсторите е трябвало да се съобразят с неговите желания.

Вероятно поради тази причина четирите полета в централния кораб са били изпълнени

с различни мотиви, следствие от различните желания на ктиторите (донаторите),

спонсорирали набирането на отделните полета на мозайката, особено тази в централния

кораб.

Разполагането на мозайките върху пода на Епископската базилика несъмнено е

изиграло роля върху избора на изображенията в съответствие с търсената символика.

Пауните не случайно са разположени от двата края на бликащия фонтан в сцената

„Извор на живота”. По–любопитни са двете разположени под този фонтан птици, както

и тези, които ограждат самата сцена. Редица проучени мозайки показват, че птиците,

които са били изобразени, не могат да се разглеждат единствено като декорация , но

имат своето строго символично място като част от представяния в базиликите

християнски космос.

Заключение

Разглеждането на мозайките в контекста на богословскатата мисъл през IV-VI в.,

политическите, административни и градоустройствените реформи, а също така и през

призмата на идеологията на късната античност, ни даде възможност:

Определихме точния вид на изобразените птици в Епископската базилика;

33

Интерпретирахме изображенията според предназначението на сградите и

помещенията, като посочихме трансформацията на тяхната семантика от

езичеството към ранното християнство ;

Хронологично проследихме произхода на използваните схеми, тяхното

обогатяване, синтезиране и накрая схематизиране;

Открихме сходствата и паралелите с подобни мозайки от късната античност;

Открихме в мозайките на Филипопол същия глобален процес, на създаване на

късноантичната концепция мозайка-килим;

Проследихме създаването на общобалкански и местни иконографско-стилови

особености в паметниците;

По-прецизно датирахме паметниците според археологическите, историческите и

епиграфските данни и контекста;

И не на последно място разграничихме различните местни и чужди ателиета.

Цялостният облик на мозаичното изкуство във Филиполол ще бъде предмет на още

много поколения учени. Предложеното проучване е само една малка крачка в тази

посока, тъй като някои важни паметници, като например Епископската базилика, все

още не са разкопани изцяло и публикувани, заедно с подробната документация и

описание на техните мозайки. Но все пак картината на мозаичното изкуство във

Филипопол през Късната античност постепенно започва да се оформя. Ясно проличава

как влиянието на малоазийските, от една страна, но и западните римски мозаични

школи, от друга страна, са синтезирани на територията на града. Най-важните влияния

върху мозаичната продукция оказват островните и северогръцките ателиета, особено

тези в Солун (Тесалоники) и Константинопол. По този начин се сформирал обликът на

късноантичното мозаично изкуство в най-важния град на Тракия – Филипопол.

34

Цитирана литература в автореферата

Библия: СИ. София, 1991

Браун 2000: Браун П. Култът към светците. Агата , 2000

Димитров 2005: Димитров Д. Философия, култура и политика в Късната античност.

Случаят на Синезий от Кирена. В. Търново, 2005

Димитров 2005б: Димитров Д. Тъмните векове на Византия (културно-исторически

очерци). В. Търново, 2005

Кисьов 2006: Кисьов х. Славчо. По пътя към храма. Пловдив, 2006

Коев 1968: Коев Т. Догматическите формулировки на първите четири вселенски

събора (за Богочовешката същност на Иисуса Христа). С., 1968

Омарчевски 2008: Омарчевски А. Религиозната политика на император Юстиниан

І (527- 565). - ГСУ БФ т. 6, Нова серия. С., 2008, 43-208

Попова 1973: Попова В. Об одной раннехристиянской мозайке из Варны. – В:

Проблемы всеобщей истории. М. 1973.

Попова 1973: Попова В. Старохристиянски мозайки в България. – Изкуство 7, 1973,

25-29

Попова 2006: Попова В. Старинна синагога в Пловдив. - В: Енциклопедия на

изобразителните изкуства в България. . ІІІ. С., 2006, 47 – 48

Попова 2011: В. Попова. Две раннохристиянски базилики от околностите на

Никополис ад Нестум. Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. София, 2011, 263-

294

Попова-Мороз 1987: Попова-Мороз В. 24 древни мозайки от България. С. 1987.

Bospatchieva 2002: Bospatchieva M. New Facts about the Eastern Thermae of

Philippopolis- In: Nicopolis ad Istrum. A Roman and Late Roman city. Sofia, 2002, 301-

305.

Kolarik 1994: Kolarik R.'Tetrarchic Floor Mosaics in the Balkans'. – In: La Mosaïque

Gréco-romaine IV, 171-183.

Valeva 2000: Valeva J. An audience Hall Mosaik from Ratiaria: A Lost Picture of

Orfeus? – Archaeologia Bulgarica 1, 2000, 45 –57.

ΣΥΝΤΑΓΜΑ I : Ασημακόπουλου-Ατζάκα Π. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών

ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος. Τ. I Νησιώτικη Ελλάς. Θεσσαλονίκη, 1988

35

ΣΥΝΤΑΓΜΑ II : Ασημακόπουλου-Ατζάκα Π. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών

ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος. Τ. II. Πελοπόννησος – Στερεά Ελλάδα. .

Θεσσαλονίκη, 1988

ΣΥΝΤΑΓΜΑ III : Ασημακόπουλου-Ατζάκα Π. Σύνταγμα των παλαιοχριστιανικών

ψηφιδωτών δαπέδων της Ελλάδος. Τ. III Μακεδονία-Θράκη Θεσσαλονίκη 1998

36

СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Определихме точния вид на изобразените птици в Епископската базилика;

Интерпретирахме изображенията според предназначението на сградите и

помещенията, като посочихме трансформацията на тяхната семантика от

езичеството към ранното християнство ;

Хронологично проследихме произхода на използваните схеми, тяхното

обогатяване, синтезиране и накрая схематизиране;

Открихме сходствата и паралелите с подобни мозайки от късната античност;

Открихме в мозайките на Филипопол същия глобален процес, на създаване на

късноантичната концепция мозайка-килим;

Проследихме създаването на общобалкански и местни иконографско-стилови

особености в паметниците;

По-прецизно датирахме паметниците според археологическите, историческите и

епиграфските данни и контекста;

И не на последно място разграничихме различните местни и чужди ателиета.

37

ПУПЛИКАЦИИ НА ДОКТОРАНТА ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Проникване и утвърждаване на християнството във Филипопол (ІV- VІ в.) -

В: Сборник доклади катедра „Теология“ ПУ, 2013 (под печат)

2. Литургиката и символиката на изображенията в раннохристиянските подови

мозайки от Филипопол IV-VI век.- В: Сборник доклади „Антични мозайки и

кариери“ (под печат)

3. Neue Überlegungenzum hexakonchalen Martyrium von Philippopolis (Plovdiv,

Bulgarien) – Mitteilungen zur Christlichen Archäologie 16, 2010 (mit I.

Topalilov), 59-70

4. Символиката на „хляба“ в мозаичното изкуство във Филипопол през ІV – VІ

век – В: Сборник доклади „Изкуствоведски четения“ – София, 2010

г.,стр.146 -155

5. Към символиката на мозаичната украса на т. нар. Малка базилика в Пловдив

- В: Сборник Доклади „Изкуство и контекст”, София, 2008, стр. 250- 257