ПРАВИЛНИЯТ ГЕОМЕТРИЧЕН ПЛАН НА СЕЛИЩАТА
РАЗГЛЕЖДАН КАТО АРХЕТИП
Д-р арх.Добрина Желева-Мартинс
Арх.Юлий Кирилов Фърков
Център по Архитектурознание при БАН
Според Аристотел, синът на Еврифронт - Хиподам, архитект от Милет,
“измислил разделянето при проектирането на градовете и прокарал улици в
Пирея” по нов принцип. “Смята се, че разположението на частните домове е
по-естетично и полезно в мирно време, ако е правилно и според новия,
Хиподамовия принцип”, пише Аристотел1 /с. 44/. За военната сигурност обаче
било по-добро обратното, както “едно време – това разположение затруднява
измъкването на враговете от града и разузнаването на нападателите. Затова,
продължава Аристотел, трябва да обединим двата типа разположение (това е
възможно, ако разположим улиците както е при земеделците с така наречените
“подредени” лозя”) и да не подреждаме правилно целия град, а отчасти и на
места. Така ще е по-добре и за сигурността, и за красотата” /с.212-213/.
Става въпрос за противопоставяне на така наречения нов принцип на планиране
на градовете - в правилна ортогонална мрежа на улиците и сградите,
ориентирани по посоките на света - спрямо “стария принцип” - на съзнателното
създаване на улична система тип “лабиринт”, с оглед на по-добра сигурност и
отбрана.2 /с.80; фигури 6 и 7/.
Хиподам /Hippodamos; 485-405 до н.е.?/, освен че възстановил своя град Милет,
е разработил планирането на няколко гръцки града – Турий /445г. до н.е./,
Пирея, Смирна, а вероятно и Родос. Схемата, която прилага, предвижда четири
главни улици и три напречни.3 Четирите главни улици са по дължина, а трите
напречни – по ширина. По този начин новопостроеният град, както се изразява
Диодор, придобивал красив вид. Тази схема се основава на философските
теории на Хиподам за държавно устройство. Неговият проект за държавно
устройство се отнася за държава-полис от 10,000 души, като предвижда
разделянето на населението на три части – занаятчии, земеделци и войни.
Земята също се разделяла на три части – свещена, обществена и частна.
Свещената трябвало да дава приходи за обредите, посветени на боговете; от
приходите, получени от обществената земя да преживяват воините, а частната
земя била земята на земеделците. Принципът на Хиподам в планирането се
характеризира най-вече с правоъгълния характер на улиците и застройката.
Град Милет (гр.Miletos), разположен на юго-западното крайбрежие на Мала
Азия, е заселен с гърци през 11 век пр.н.е., като през 8 в.пр.н.е. той е голям
полис, с важна роля в морската търговия. Милет има повече от 80 колонии,
между които много, разположени на черноморското крайбрежие. Оглавил
въстанието на йонийските градове против персийското владичество, градът бил
опожарен от персите в 494г.пр.н.е. и след победата на гърците в 494г.пр.н.е. –
възстановен от Хиподам. Съставен е от правилни квартали, отграничени от
пресичащи се под прав ъгъл прави улици. Повечето от обществените сгради,
съдейки по археологическите останки, са от елинистичния и римски период в
развитието на града. /фиг. 1/
Фигура 1. Град Милет – план
Град Турий (лат.Thurii) е гръцка колония, основана в 444-443г. пр.н.е., на
мястото на гр.Сибарис в Южна Италия; Тук са живели за кратко Херодот и
Лисий.
Пирея (гръцки, Peiraieus) е пристанищен район на Атина. В 493-492 г. до н.е.
полуостровът на Пирея е укрепен и планиран по проект на Хиподам от
Милет.
Родос (гръцки, Rhodos) има много благоприятно за морска търговия с Азия и
Египет местоположение, което прави острова важен търговски център. В 411-
407г. трите древни града на острова се обединяват в една държава и основават
столицата си – град Родос, който е планиран от Хиподам, по образец на
Пирея.
Град Смирна /Измир/ е еолийски, после йонийски търговски град, разположен
на западното крайбрежие на Мала Азия, при устието на река Герма. Разрушен в
575г. до н.е. от лидийския цар Алиатом, градът е възстановен в елинистично
време, както разбираме – по планировка от Хиподам.
В последствие, както може да се проследи в историческата практика, при
устройството на античните градове на гръко-римския свят, се интерпретира не
съдържанието, а формалният израз на философските теории на Хиподам, като
названието “хиподамова система” става нарицателно за градоустройствен
модел /патерн/, основан на правилна, ортогонална улична мрежа и нищо повече.
Изследователите на римската културна традиция, обаче не смятат Хиподам за
първооткривател на правилната геометрична мрежа в градоустройството.
Етруските също планирали по този начин градовете си. Известна е за
археологията т.нар. Култура Террамар (латински - terra marna – тлъста земя), от
бронзовия век на Италия, през втората половина на второто хилядолетие преди
новата ера, характерна с подобна практика.4 /с.153/. Римляните приемат
етруското и гръко-елинистичното наследство и го развиват в
градоустройствената система на своите градове (civitas, urbs, municipium) и
колонии, като например намиращият се на територията на днешна България
град Никополис ад Иструм. /фиг. 2/.
Фигура 2. Град Никополис ад Иструм - план.
Като се има предвид малоазийският произход на етруските, може да се търсят
паралели на правилната геометрична мрежа в градоустройството на
територията на Азия. Всъщност, прегледът на историческата, в това число и на
източната, практика предлага изобилие от такива примери, както ще се убедим
по-долу, включително и от по-ранни от второто хилядолетие преди новата ера.
Градовете на древна Индия – Мохенджо Даро и Харапи представят една от
най-древните в света градски цивилизации, датирани от третото хилядолетие
преди н.е. Двата града са застроени по предварително установена планировъчна
схема. Те имат правилна планировка - ориентирани по страните на света
широки от 7 до 9 м. улици, застроени с високи сгради. Нещо повече,
ведическият период на древна Индия /от ХV до VІ в. пр.н.е./, е известен с т.нар.
ведическа литература, където в текстовете по строителство и изкуство
“Шилпашастра” се предписват за изграждането на селища именно правилни
геометрични схеми.5 /с.391/; /фиг. 3, 4/.
Фигура 3. Град Мохенджо Даро – Индия
Фигура 4. Правилни геометрични схеми за изграждане на селища
предписвани в текстовете по строителство и изкуство “Шилпашастра”
Град Кахун в Египет, разположен в оазис Фаюм, резиденция на Сенусерт ІІ, от
Средното царство, ХІІ династия, управлявала през първите векове на второто
хилядолетие преди новата ера, бил построен по единен план, в правилна
геометрична мрежа. Градът бил обграден със стени с две порти – една от юго-
запад и друга от северозапад. От юг на север вървяла главната, широка 8-9м.
улица. Перпендикулярно на нея били прокарани пресечни улици, с разположени
с лице към тях жилищни сгради. От градските порти, от изток на запад вървяла
друга права улица, с дължина 280м. В средата по цялата й дължина имало
фонтани. От двете й страни били парцелите на царските велможи. В дъното на
улицата, на възвишение бил разположен обградения със стени царски дворец.
Интересен е фактът, че строителите-работници са били отделени чрез стена в
самостоятелен квартал, което се констатира по археологическите останки от
бедните им хижи, за разлика от тези на велможите и другото градско
население.6 /с.69-71/
Градове в Асирия, като Кар-Тукулти-Нинурта, резиденция на цар Тукулти-
Нинурта І, от ХІІІ в. до н.е. или Дур-Шарукин, резиденция на Саргон ІІ, от VІІІ
в. до н.е., са били строго планирани в правилна геометрична мрежа. 7
От градовете на Предна Азия, израелските градове Самария и Иерусалим, от
І хилядолетие до н.е., са имали също правилна планировка /с.233/;8
Градовете на древното царство Урарту /ІХ-VІв.пр.н.е/, като Тейшебаини,
“имали правилна разбивка от праволинейни улици, което свидетелства не за
стихийно възникване, а на основата на предварително изработени схеми.” 9
/с.258-9/; Арменските градове Армавир /ІІІв. до н.е./, Ервандашат /ІІв. до н.е./,
Арташат /170-160г.до н.е./ и др., съчетавали урартската и елинистична традиции
– имали ясна структура на плана /с.274/;
Вавилон, от времето на Навохудоносор ІІ /605-563г. до н.е./ е създаден по
предварителен план, отново в правилна геометрична мрежа;10
Между впрочем,
планировката на Вавилон, подобно на Хиподамовата намира широко
разпространение и става нарицателна за правилно планиран град11
.
Такава е схематично предисторията на модела на правилната геометрична
мрежа, която следват градостроителите, когато създават предварително
планирани градове, далече преди Хиподам и далече от Милет.
В хронологичен план, в V в. пр. н.е. в гръцкото градоустройство настъпва
прелом, който е прието да се свързва с името на Хиподам от Милет. На
Хиподам се приписва новата ортогонална система на планиране на уличната
мрежа на градовете. От ІV век пр.н.е. “Хиподамовата” планировка става
характерна. “По хиподамовски” са построени Александрия, Книд и други
градове. Старите градове, след тяхното разрушаване се препланирали именно
така /например Тива/...”Хиподамовската планировка и “хубавата/красива”
планировка стават синоними” 12
/с.29/;
Този кратък преглед подсказва, че правилната геометрична мрежа на
организация на града, прилагана повсеместно и независимо от историческия
период, при планиране на новоизграждани градове или реконструкция и
преизграждане на разрушени градове, е универсална като образ, тя е вечна и
трансцедентна форма на града, т.е. – тя е архетипична. 13
Планираните от Хиподам градове са интерпретация на един архетип, който,
разгледан в светлината на аналитичната психология на Юнг, е превърнат в
съзнавана формула за гръцката културна традиция.14
/с.142-5/. Друга
интерпретация на същия архетип представляват римските военни лагери и
градове-колонии и т.н. Трета интерпретация са тракийските градове, какъвто е
например град Севтополис. /фиг. 5/. /
Фигура 5. Град Севтополис –
план на града и на застройката
Архетипът на правилната геометрична мрежа е от така наречените
архетипове на трансформацията. Според Юнг, “архетиповете не се
разпространяват чрез традицията, езика и миграцията, а могат да се
появят спонтанно, по всяко време, на всяко място и без каквото и да е
външно влияние”.15
/с.202/. Това обяснява фактът, че на територията на
България, още по времето на енеолита, т.е. 5 хиляди години преди новата ера,
има примери на правилно планирани селища. /фиг. 6/.
Фигура 6. Графична реконструкция на селището Поляница – І хоризонт
Това твърдение дава ключ за разумен отговор и на въпроса – защо чак до ХХ
век новите градове продължават да се планират в така наречената “вездесъща”
правилна геометрична решетка.16
И което е парадоксалното, този модел за
градоустройство продължава да се среща съотнесен дори към съвременни
примери със станалото нарицателно име - “хиподамовата система”.
“Архетиповете, продължава Юнг, не се определят от своето съдържание, а
единствено от своята форма, и то само до една твърде ограничена степен.
Един примордиален образ се определя от своето съдържание само когато бъде
осъзнат и следователно изпълнен с материал от съзнавания опит”. Ето защо,
правилно планираните римски лагери или градове-колонии нямат нищо общо
със социалното съдържание и теориите за държавната организация на гръцкия
полис на Хиподам. Те отразяват в план военната организация по смисъл, а
пространствената йерархия в римския лагер е изоморфна на йерархията в
римската армия /най-удобното място е за палатката на консула/преторий, следва
площад пред претория – принципий, квесторий /палатка на квестора/,
форум/палатка на легатите, палатки на трибуните, палатки на префектите-
съюзници, след което следва главната улица – кардо; срещу претория от порта
декумана върви преторската улица и т.н./. /фиг. 7/.
Фигура 7. План на римски лагер по Полибий
Самият архетип, според Юнг, е “празен и чисто формален, нищо друго освен
facultas praeformandi, една възможност за представяне, която е дадена a priori”.
Това е една образна матрица, която получава различна съдържателна, смислова
интерпретация. По принцип, обаче, пише Юнг, архетипът “може да има едно и
също непроменливо ядро на значението – но винаги само по принцип, никога
съобразно конкретните му прояви”.17
/с.203/. Такова ядро при правилния
геометричен план представляват едната или двете главни улици,
пресичащи се под прав ъгъл. Те са свързани с посоките на света: едната,
която при града на римляните, по наследство от етруските, се нарича кардо
максимус /cardo, със значение на ос - N-S/, с посока север-юг и другата –
декуманос максимус /една от декуманите – от числото 10/, с посока запад-изток
/W-O/. Чрез тези улици селището се адаптира към мястото, към слънцето и
неговото движение, както и към розата на ветровете, осигурявайки
екологичната хармонизация на микрокосмоса, т.е. самото селище, с
макрокосмоса – т.е. външния свят. Самата адаптация е вече интерпретация на
архетипа, чрез определени конкретни прояви – било то отклонения от осите на
света, продиктувани от характеристиките на топографията, било то посоките на
ветровете и т.н. Към това ядро се присъединява смисловото ядро на
универсалиите в различните митологични системи, що се отнася до посоките на
света и ориентацията спрямо околния свят.
В заключение може да се каже, че възприемането на устройствения
модел/patern/ на “решетката”/gridiron/ като един от основните архетипи на
града /селището/ е важно както за археологията, така и за историята на
градоустройството. Така не само се отхвърля възприетото по инерция и в двете
науки влияние, чрез т.нар. хиподамова система, на гръцкото върху тракийското
и римско селищно устройство и градоустройство, но се дава ключ за обясняване
на независимото възникване на аналогични по форма селища и градове както на
територията на Тракия, Гърция и Рим, но и в целия свят.
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Фигура 1. Град Милет – план (Milet_plan.GIF);
Фигура 2. Град Никополис ад Иструм - план. /по Д.П.Димитров 18
,с.34/;
Фигура 3. Град Мохенджо Даро – Индия /по Нора Молони 19
, с.63/;
Фигура 4. Правилни геометрични схеми за изграждане на селища
предписвани в текстовете по строителство и изкуство “Шилпашастра” /по
Короцкая, А.А. 20
, с.391 /;
Фигура 5. Град Севтополис – план на града /М. Чичкова/ и план на
застройката /Д. Мушев/ / по Тонев, Л.21
, с.36 и 37/;
Фигура 6. Графична реконструкция на селището Поляница – І хоризонт /по
Хенриета Тодорова 22
, с.172, фиг.129/
Фигура 7. План на римски лагер по Полибий, /по Зубов, В.Л. и
Ф.А.Петровский 23
, с.40/
РЕФЕРЕНЦИИ
1 Аристотел “Политика”, Изд.”Отворено общество” София, 1995;
2 Антонова, Е.В. ”Очерки культуры древних земледельцев Передней и Средней Азии”,
Изд.”Наука”, М., 1984; 3 “Словарь античности”, перевод с немецкого – Lexikon der antike, VEB Bibliographisches Institut
Leipzig- Издательство “Эллис Лак”, Издательство “Прогресс”, Мосва, 1994;
4 пак там;
5 Короцкая, А.А., “Архитектура Индии”, - В: Всеобщая история архитектуры в 12 томах,
Изд.Литературы по строительству, Москва, 1970, Т.1, с.378-412; 6 Флиттнер, Н.Д. и Ходжаш, С.И., “Архитектура среднего царства. Период VІІ-ХVІІ династий
/Конец ІІІ тысячилетия до н.э. – ХVІІ в. до н.э./” – В: Всеобщая история архитектуры в 12 томах,
Изд.Литературы по строительству, Москва, 1970, Т.1, с.68-80; 7 Афанасьев, В.К. и Дьяконов, И.М., “Архитектура стран Двуречья и Месопотамии” - В:
Всеобщая история архитектуры в 12 томах, Изд.Литературы по строительству, Москва, 1970,
Т.1, с.196-222; 8 Титов, В.С., “Архитектура Палестины и Финикии” - В: Всеобщая история архитектуры в 12
томах, Изд.Литературы по строительству, Москва, 1970, Т.1, с.231-240;. 9 Оганесян, К.Л., “Архитектура Урарту” –В: Всеобщая история архитектуры в 12 томах,
Изд.Литературы по строительству, Москва, 1970, Т.1, с.257-272; 10
Афанасьев, В.К. и Дьяконов, И.М., “Архитектура Двуречья (Нововавилонское царство, VІІ-
VІв. До н.э.)” - В: Всеобщая история архитектуры в 12 томах, Изд.Литературы по строительству,
Москва, 1970, Т.1, с.212-222; 11
виж Желева-Мартнис, Д. “Вавилон и Вавилонската кула като архетипи в архитектурата” – В:
“Библия Фолклор Литература, “Университетско издателство “Св.св.Кирил и Методий”, Велико
Търново, 1996, с.248-260; 12
Зубов, В.Л. и Ф.А.Петровский, “Материалы и документы по истории архитектуры.
Архитектура античного мира”, Издательство Академии Архитектуры СССР, Москва, 1940 13
Архетип /от гръцки начало и образ/ означава 1/ В късноантичната философия – праобраз,
идея. В аналитичната психология на К.Г.Юнг – изначално вродени психически структури,
образи /мотиви/; 2/ най-старият, неизвестен текст, към който клонят останалите текстове на
писмен паметник; 3/ хипотетично реконструирана или фактически засвидетелствана езикова
форма, изходна за слледващите. 14
Юнг, Карл Густав, “Архетипове на колективното несъзнавано” – В: “Избрано Книга втора”,
Издателство “Евразия-Абагар”, Плевен, 1993, с.142-196; 15
Юнг, Карл Густав, “Психологически аспекти на архетипа на майката” – В: “Избрано Книга
втора”, Издателство “Евразия-Абагар”, Плевен, 1993, с.196-241; 16
Blumenfeld, Hans, “Theory of City Form, Past and Present” – In: “The Modern Metropolis Its
Origins, Growth, Characteristics and Planning”, Selected Essays by Hans Blumenfeld, Ed. By Paul D.
Spreireglu, The MIT Press, 1967, pp 18-37; 17
Юнг, Карл Густав, “Психологически аспекти на архетипа на майката” – В: “Избрано Книга
втора”, Издателство “Евразия-Абагар”, Плевен, 1993, с.196-241; 18
Димитров, Димитър П., “Архитектурата в българските земи от най-старо време до
създаването на българската държава в VІІв.” – В: “Кратка история на българската архитектура”,
София, БАН, 1965г., с.7-121; 19
Молони, Нора, “Мохенджо-Даро – древний город” – В:”Археология”, “Оксфордская
библиотека”, Москва, “Росмен”, 1996,с.62-69; превод от английски, Norah Moloney, Archaeology,
Oxford University Press; 20
Короцкая, А.А., “Архитектура Индии”, - В: Всеобщая история архитектуры в 12 томах,
Изд.Литературы по строительству, Москва, 1970, Т.1, с.378-412; 21
Тонев, Любен, “Градоустройството по българските земи през античността”, Академично
издателство “Проф.Марин Дринов”, 1995; 22
Тодорова, Х., “Каменно-медната епоха в България Пето хилядолетие преди новата ера”,
София, 1986г. 23
Зубов, В.Л. и Ф.А.Петровский, “Материалы и документы по истории архитектуры.
Архитектура античного мира”, Издательство Академии Архитектуры СССР, Москва, 1940
Published in English: Zheleva-Martins, D., Yulii Kirilov Furkov,“The Regular Geometric Grid of
Towns Seen as an Archetype”– In: THRACIA XVI – IN HONOREM X CONGRESSUS STUDIORUM
THRACICORUM GRAECIA 2005, Institute of Thracology – Sofia, 2005, pp 275-284
Публикувана на български: Желева-Мартинс, Д., Ю.Фърков ” Правилният геометричен план
на селищата, разглеждан като архетип” – В: “Паметници Реставрация Музеи” списание на
архитектурно издателство “Арх и Арт”, 2010, бр. февруари-април, №1-2; с.15-20;
