Т Е Х Н И Ч Е С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т - С О Ф И Я И Н Ж Е Н Е Р Н О - П Е Д А Г О Г И Ч Е С К И Ф А К У Л Т Е Т С Л И В Е Н Катедра „Педагогика и мениджмънт” Стилияна Бориславова Борисова-Маринова Виртуалната агресия сред учениците (5-12 клас) и нейната педагогическа превенция АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за получаване на образователната и научна степен „Доктор” по научна специалност „Теория на възпитанието и дидактика” Научен ръководител: доц. д-р Маргарита И. Тенева Рецензенти: доц. д-р Марина К. Николова проф. д-р Галин Б. Цоков 2014
Transcript
Т Е Х Н И Ч Е С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т - С О Ф И Я И Н Ж Е Н Е Р Н О - П Е Д А Г О Г И Ч Е С К И Ф А К У Л Т Е Т
С Л И В Е Н
Катедра „Педагогика и мениджмънт”
Стилияна Бориславова Борисова-Маринова
Виртуалната агресия сред учениците (5-12 клас) и нейната педагогическа превенция
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертация за получаване на
образователната и научна степен „Доктор”
по научна специалност „Теория на възпитанието и дидактика”
Научен ръководител: доц. д-р Маргарита И. Тенева
Рецензенти: доц. д-р Марина К. Николова
проф. д-р Галин Б. Цоков
2014
Дисертационният труд е в обем от 188 стандартни страници, от които
основен текст 145 страници. Използваната литература съдържа 131 научни
източника, от които 58 на кирилица и 73 на латиница, като отделно са
използвани и 28 интернет адреса. В рамките на изложението са включени 32
графики и 21 таблици. Структурата на дисертационният труд включва списък на
съкращенията, увод, три глави, заключение, списък на използваната
литература, речник с основните термини и 9 приложения.
Дисертационният труд “Виртуалната агресия сред учениците (5 - 12 клас)
и нейната педагогическа превенция” е обсъден на разширено заседание на
катедра “Педагогика и мениджмънт” на Инженерно-педагогически факултет –
Сливен, към ТУ- София и насочен за защита.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на 14. 07. 2014 г. от
14,00 часа в зала 1309 на Инженерно-педагогически факултет – Сливен.
Автор: Стилияна Бориславова Борисова-Маринова
Заглавие: Виртуалната агресия сред учениците (5 - 12 клас) и нейната педагогическа превенция
Обща характеристика на дисертационния труд
Актуалност на проблема
През своето съществуване Световната мрежа се превърна в ежедневна
среда за комуникация, работа, бизнес и развлечение. Децата от все по-ранна
възраст са онлайн. Интернет е част от нашия живот и е част от живота на
подрастващите. Те се раждат и израстват в технологично общество, лесно
свикват с все по-новите технологии за комуникация. За много от тях
общуването в киберпространството е от изключително значение.
Подрастващите намират възможност да задоволят потребностите си от
развлечения, забавления и комуникация с връстници от цял свят.
Новите форми на комуникация обогатяват традиционното общуване и в
същото време са потенциален източник на рискове. Някои специфики на
виртуалната среда, създават условия тя да бъде подходяща за пораждане и
развитие на агресия и редица опасни ситуации, някои дори законово
определени като престъпления. Злоупотребите при използване на глобалната
мрежа зачестяват дотолкова, че в наши дни интернет се превърна в перфектно
средство за извършването на много видове престъпления, тъй като
санкционирането във виртуалното пространство е трудно и често
престъпленията остават ненаказани. Много хора се страхуват да влизат в
глобалната мрежа, тъй като съществува риск да станат жертва на тормоз или
кражба на лични данни. Когато става въпрос за децата им, проблемът става
още по-актуален.
През последните години в световен мащаб започнаха изследвания на
нов феномен, наречен „виртуална агресия”. Най-честата дефиниция на този
нов феномен е агресивност, която се проявява и предава по електронен път,
например чрез интернет или мобилни телефони. Отличителните й черти са
същите, като при „класическата”, само че физическата среда е сменена с
електронна и има известна промяна във формите, свързана с възможностите и
ограниченията на технологиите.
Най-често се среща пращането на всякакви съобщения със заплахи,
обиди, подигравки и т.н., независимо дали през социални мрежи, чатове,
форуми, имейл или онлайн игри. Възрастните не винаги разбират измеренията,
които виртуалната агресия приема през последните години. Агресивното
поведение в интернет се различава от досега познатите класически форми,
случва навсякъде и по всяко време, а публиката е неизброима. Освен това
информацията в интернет пространството се запазва за дълго време и е
достъпна за всекиго. Чрез интернет агресорът може да достигне жертвата си по
всяко време, по-широк е и кръгът от хора, които може да нарани.
В научната литература виртуалната агресия е описана като травматично
преживяване, което може да доведе до емоционални, психологически,
когнитивни и социални последици. Според някои психолози, виртуалната
агресия е по - угнетяваща за жертвите си в сравнение с нападките лице-в-лице,
поради дълготрайният психологически ефект и невъзможността на жертвата да
познае и да избяга от агресора. Счита се, че някои от отличителните черти на
виртуалната агресия допринасят за още по-негативни последици, сравнение с
класическите й форми. Една от тези черти е, че заплахите, обидите,
коментарите могат да бъдат запазени в киберпространството много дълго
време и жертвата страда отново всеки път, когато ги прочете. Тежките вреди от
тези атаки са онагледени в научната литература от много случаи на депресии,
психични разстройства и дори самоубийства.
Предмет, цел, задачи и хипотеза на изследването
Предмет на изследването – разпространението на виртуалната агресия
сред учениците 5 - 12 клас и мерките за нейната превенция.
Хипотеза на изследването – предполага се, че ако виртуалната агресия
сред подрастващите от 5 – 12 клас се подложи на педагогическо
изследване, то това би позволило да се разработят адекватни
превантивни мерки за нейното ограничаване. Цел на изследването
Основната цел е да се изследва разпространението на виртуалната
агресия сред ученици от пети до дванадесети клас и да се набележат
конкретни мерки и механизми за нейната превенция.
Задачи на изследването
От целта на изследването произтичат следните основни задачи:
1. Да се дефинира и интерпретира понятието „виртуална агресия” и да се
определят параметрите му на разпространение, след анализиране на
научните литературни източници.
2. Да се проучи чуждия и българския опит по превенция на виртуалната
агресия.
3. Да се проведе качествено и емпирично изследване на
разпространението на виртуалната агресия при общуване на учениците 5
– 12 клас.
4. Да се предложат мерки и механизми за превенция на виртуалната
агресия.
Изпълнението на тези задачи ще позволи да се да се осигури по-
безопасен интернет за учениците и да се ограничат параметрите на
виртуалната агресия сред тях.
Методи на изследване
В изследването са използвани три относително самостоятелни групи
научно-изследователски методи:
1. Методи за теоретичен анализ и синтез;
2. Методи за събиране на информация от наративното и от емпиричното
изследване: участващо наблюдение; анализ на отделния случай;
контент-анализ; анкетиране; интервюиране.
3. .Методи за математико-статистическа обработка и анализ на получените
резултати: непараметричен рангов тест за сравняване на две
непрекъснати променливи - метод на Ман-Уитни.
Структура дисертационния труд
Дисертацията се състои от увод, три глави, заключение, девет
приложения, речник на основните термини, списък на използваната литература
и списък на съкращенията. Обемът на основната част е 145 страници.
В увода се обосновава актуалността на проблема, посочват се
извършените изследвания и работата по превенция на явлението виртуална
агресия в България и в световен мащаб. Мотивира се избора на темата на
дисертацията. Посочват се предметът, хипотезата, целите, задачите на
дисертацията и методите за изследване.
В първа глава се дефинират термините агресия и агресивно състояние
при подрастващите. Прави се описание на съвременния проблем виртуална
агресия, описват се същността и особеностите на явлението. Разкрива се
многообразието на феномена, изброяват се различните видове виртуална
агресия сред учениците и се прави анализ до колко са засегнати
подрастващите, според анализа на научните литературни източници. Описват
се последствията от виртуалната агресия и виртуалния тормоз. Специално
място е отделено на няколко реални случая, в които тийнейджъри, станали
жертва на виртуален тормоз, слагат край на живота си. Отбелязва се, че
според изследователите на проблема, последствията от виртуалната агресия
засягат всички участници в ситуацията.
Във втора глава се описва същността на превантивната дейност
въобще и в частност по отношение на агресията във виртуалното пространство.
Изброяват се основните институции за превенция на явлението като
семейството, училището, масмедиите и интернет. Прави се социално-
психологическа характеристика на юношеската възраст и се изброяват
социалните и емоционалните особености на развитието. Анализира се
педагогическата превенция на виртуалната агресия, извършена до момента в
световен мащаб и в България. Специално внимание се отделя на законовите
рамки и решения, касаещи проблема с агресията и тормоза в
киберпространството. Разглеждат се различните насоки за педагогическа
превенция на виртуалната агресия, представени от изследователите на
проблема.
В трета глава се описва методиката на изследването и се прави анализ
на получените резултати. Изброяват се основните етапи на научното
изследване. Представя се организацията на качественото и емпиричното
изследване. Анализират се получените резултати и се представят изводите от
извършените изследвания.
В заключението се обобщават резултатите от цялостната работа на
автора, посочва се, че поставените задачи са изпълнени, целта е постигната и
е потвърдена изследователската хипотеза. Предложени са мерки и механизми
за превенция, приложими на национално, институционално, групово и
индивидуално равнище. Посочени са и основните приноси на дисертационния
труд.
В Речника на основните термини са описани в азбучен ред основните
понятия, използвани в дисертацията.
Списъкът на използваната литература съдържа всички използвани и
цитирани източници.
Приложенията съдържат: анкетни карти, таблици с относителните и
абсолютни стойности, пълната дескриптивна статистика на обработените
резултати, един примерен урок по интернет безопасност, както и
информационни материали по разглеждания проблем, създадени от ученици.
Резюме на съдържанието на дисертацията
Първа глава Същност и особености на виртуалната агресия сред учениците
Изучаването на човешката агресия е един от основите проблеми в
психологията. Съществуват различи теории и фактори за проява и развитие на
човешката агресивност. Агресията може да приема разнообразни форми, да се
изразява по много начини и да бъде различни видове – физическа или
вербална, активна или пасивна, директна или индиректна. Изследванията в
тази област показват, че причините за проява на агресия най-често са свързани
със стремеж към себедоказване, с реакция на недоволство, с желание за
упражняване на власт над околните, с индивидуална потребност от
демонстрация на влияние и доминация, с висока степен на емоционална
възбуда, с неумение за адекватно изразяване на личната позиция, със
склонност към насилие и др.
Агресивността може да се прояви и в реалния и във виртуалния свят.
Особен проблем през последните години е агресивност, проявяваща се при
използване на интернет и новите технологии за комуникация. Този нов
феномен представлява агресивност, която се проявява и предава по
електронен път, например чрез интернет или мобилни телефони.
Отличителните й черти са същите, като при „класическата”, само че
физическата среда е сменена с електронна и има известна промяна във
формите, свързана с възможностите и ограниченията на технологиите.
Основна разлика между агресията и киберагресията е средата, в която
съществуват и се развиват. За виртуалната агресия няма граници, прониква в
личното пространство на жертвата и трудно може да се игнорира. Една от
особеностите на виртуалното общуване е анонимността. Много от
киберагресорите успяват да скрият самоличността си, а това засилва
усещането на агресора за безнаказаност и в същото време увеличава
чувството за уязвимост у жертвата. Усещането за невидимост прави агресорите
по-смели и ги подтиква да казват неща, които не биха казали при директна
комуникация. В същото време, поради неизвестния извършител, жертвата
изпитва все повече страх, безсилие, безпомощност, тъй като не знае на кого
може да се довери. Друга ключова характеристика на киберагресията е нейният
потенциал да достигне до неограничена аудитория, което в реална среда би
било невъзможно. Благодарение на безграничността на киберпространството,
публиката, свидетелите на агресията могат да бъдат милиони. Тази особеност
може да доведе до значителни последици за жертвите. Въздействието и
унижението от агресивният акт се увеличават поради многобройната публика.
Значителна част от потребителите на интернет са деца и юноши. Поради
разнообразните си мултимедийни елементи, тази технология е изключително
атрактивна за подраствашите. Децата намират възможност да задоволят
потребностите си от развлечения, забавления и комуникация с връстници от
цял свят. Интернет е мощен социализиращ фактор. Но голямата свобода и
анонимността във виртуалното пространство са предпоставки в редица случаи
за опасни интеракции. Поради възрастовите особености подрастващите често
са склонни да подценяват рисковете на виртуалната комуникация. Те са
податливи на влияния и внушения от страна на непознати партньори от
интернет и лесно могат да станат жертва на педофили, наркопласьори,
криминално проявени лица.
В научната литература виртуалната агресия е описана като травматично
преживяване, което може да доведе до емоционални, психологически,
когнитивни и социални последици. Според някои психолози, виртуалната
агресия е по - угнетяваща за жертвите си в сравнение с нападките лице-в-лице,
поради дълготрайният психологически ефект и невъзможността на жертвата да
познае и да избяга от агресора. Последствията от виртуалната агресия са
огромни и изключително тежки. Започва се от психическите щети, като ниско
самочувствие, избягване на социални контакти, депресия, страх, безпокойство.
В САЩ има поне 4 доказани случая на самоубийство в следствие на виртуална
агресия, прераснала в тормоз. Тези последствия обикновено са целта на
самата агресия и е изключително важно да се осъществява противодействие
на това явление.
Втора глава Педагогическа превенция на виртуалната агресия
Темата с последствията от виртуалната агресия е болезнена по целия
свят. След многото случаи на депресии, психични разстройства и дори
самоубийства проблемът започва да се изследва в световен мащаб.
Постепенно България също става страна в тези изследвания и започва да се
говори за работа по превенцията на това явление.
Основните институции за педагогическа превенция на агресивното
поведение при учениците и в частност на агресивните прояви във виртуална
среда са семейството, училището, масмедиите и интернет. Под педагогическа
превенция се разбира възпитателното взаимодействие с детето, което
извършва всеки възрастен, който общува с детето и съдейства за формиране
на качества, предпазващи от асоциални прояви.
Различните европейски правителства демонстрират притесненията си за
последиците от виртуалната агресия като стартират инициативи за справяне с
проблема. Доброволният сектор играе ключова роля в това отношение.
Доброволци създават информативни уебстраници, подготвят материали и
започват кампании за повишаване на информираността, насочени към
адресирането на въпроса по един позитивен начин, разчитайки на обучението и
информацията като най�удачния начин за борба с онлайн агресивността. На
подобен принцип са създадени редица европейски мрежи, които се опитват да
унифицират и стандартизират внедрените мерки като същевременно улесняват
взаимния прогрес чрез обмен на знания и опит в тази сфера.
Трета глава Методика на изследването и анализ на резултатите
3.1 Методика и организация на изследването
При изследването на виртуалната агресия сред учениците 5 – 12 клас се
комбинират количествен и качествен подход.
Качественото изследване на виртуалната агресия обхваща всички
ученици, с които авторът осъществява директни и индиректни комуникации.
Поведението на учениците се изследва „на терен”, в условията на тяхното
всекидневие, без да се създават специални експериментални условия.
За нуждите на изследването и за превенция на киберагресията авторът
създава интернет блог (http://bezopaseninternet.blogspot.com/) и уеб-страница в
една от най-използваните социални мрежи Фейсбук
(www.facebook.com/pages/Виртуална-агресия/424229114306110). Чрез блогът и
социалната мрежа децата се информират за проблема, могат да се свържат
със специализирани организации чрез публикуваните телефони на горещата
линия за безопасен интернет. Използването на профили и електронна поща
осигуряват сигурност и анонимност на децата и ги насърчава да споделят.
Подрастващите могат да коментират, свободно да кажат мнението си, да
разкажат, ако са станали свидетели или самите те са били онлайн агресори.
Основните методи на изследване са участващо наблюдение, контент-анализ и
анализ на отделни случаи.
Успоредно на това се провежда емпирично изследване на виртуалната
агресия и разпространението й при общуване на учениците от 5 до 12 клас.
Целта на емпиричното изследване е определяне на най-рисковите групи сред
учениците по отношение на виртуалната агресия, определяне подготовката на
родителите и учителите по отношение на превенцията на проблема.
Основен метод на изследване е анкетирането, в което са включени 180
ученици от 5 до 12 клас, 18 учители и 60 родители. Общият брой на
анкетираните лица е 258. Изследването се провежда с помощта на частично
стандартизирани анкетни карти /отделни за ученици, родител.и и учители/
След попълване на анкетите се провежда свободно интервю с част от
участниците в изследването. Целта е да се допълнят и обобщят изводите и
закономерностите, изведени от емпиричното изследване. Включените въпроси
целят да установят какво е мнението на изследваните лица за опасностите при
виртуално общуване и конкретно за агресията в общуването на подрастващите.
Другата цел е да се чуят мнения относно начините за превенция на
киберагресията и какви мерки биха взели изследваните лица.
Критериите за подбор на участниците в изследването са:
Статус – ученици, родители, учители;
Курс на обучение - В изследването са включени ученици от 5 до 12 клас,
техните учители и родители.
Изявен интерес към изследваните проблеми – След попълване на
анкетните карти се проведе свободно интервю с всички, които проявиха
интерес и искаха да изкажат възгледите си по проблема.
За статистическата обработка на получените количествени данни се
използват програмата за статистическа обработка SigmaStat 3.5 и вградените
функции на Microsoft Excel. За анализ на резултатите от изследването се
използва метода на Ман-Уитни, който е непараметричен, рангов тест и с него се
сравняват две непрекъснати променливи, разположени на ординална скала в
две независими извадки (може да са с различен обем), при които се проверява
хипотезата, за разлика в разпределенията.
Допусканията, които се правят са:
- всички данни са събрани по подходящ начин
- всички данни са обект на еднакво голяма грешка.
3. 2 Анализ на резултатите от проведеното изследване 3.2.1 Анализ на резултатите от качественото изследване
Чрез използване на публикуваните мнения на интернет потребители в
блога, социалната мрежа Фейсбук и електронната поща се провежда
качествено изследване на проблема виртуална агресия и разпространението й
в живота на тийнейджърите.
В зависимост от основните акценти в публикуваните мнения и коментари,
подрастващите условно се разделят на три основни групи: „наблюдатели”,
„потърпевши” и „други”. Групата на потърпевшите се разделя на две подгрупи –
на ученици, които хладнокръвно приемат случващото се, без да влагат
излишни емоции и на деца, които го изживяват трудно и случващото им се ги
наранява.
От извършеното качествено изследване могат да се направят следните
изводи:
Виртуалната агресия е широко разпространена сред учещите се в
юношестка възраст.
Значителна част от учениците, използващи новите технологии, са
претърпяли или са станали инициатори на виртуална агресия.
Част от тях смятат, че прилагането на виртуална агресия върху
някого е начин за забавление.
Значителна част от учещите се имат идеи за борба и превенция на
виртуалната агресия.
3. 2. 2 Анализ на резултатите от емпиричното изследване 3. 2. 2. 1 Анализ на резултатите от анкетиране на учениците
Отговорите на първи въпрос от анкетата за ученици дават представа по
колко време дневно подрастващите използват интернет и компютър. Тридесет
и четири процента от анкетираните посочват, че използват интернет и/или
компютър 1 – 2 часа дневно, 35% твърдят, че това време е 3 – 4 часа, а 23%
казват, че е повече от 5 часа. Осем процента от анкетираните посочват друг
отговор. С увеличаване възрастта на децата, времето се увеличава, като
достига своя пик около 13, 14, 15 – годишна възраст. През свободното си време
децата използват все повече компютър и интернет, за сметка на други
забавления.
Отговорите на втори и трети въпрос са свързани с родителския контрол.
На въпроса „Родителите ти ограничават ли по някакъв начин използването на
компютър и интернет? Как?” се оформят следните резултати: с „да” отговарят
34% от децата, а с „не” 66%. Интересна е съпоставката между отговорите на
родителите и учениците. По-голямата част от родителите твърдят, че налагат
ограничения, докато по-голямата част от децата не се чувстват ограничени при
използване на компютър и интернет от родителите си.
Четвърти, пети и шести въпрос имат за цел да открият какво би
разстроило децата при сърфиране в интернет и с кого биха споделили. Ако се
съпоставят отговорите на момчетата и момичетата, момичетата казват, че биха
се разстроили от обиди, кражба на профил в социална мрежа, изпращане на
съобщения със сексуални намеци, детска порнография. Момчетата са по-
чувствителни към заплахи и получаване на компютърни вируси.
Във всички възрасти децата търсят подкрепа предимно от родителите си,
но с оглед на възрастовите особености, с порастването си децата се доверяват
и търсят подкрепа все повече от своите приятелите. Тревожи фактът, че след
извършеното процентно разпределение само 2% от учениците (отг. учители +
отг. кл.ръководители) търсят подкрепа от своите учители.
Същият извод се налага и след обработката на отговорите на въпроса
“Според теб от кого ще получиш най-голяма подкрепа, ако имаш някакви
проблеми в интернет?”.
При извършеното процентно разпределение се оказва, че петдесет и три
процента от анкетирани считат, че най-голяма подкрепа ще получат точно от
родителите си, 37% - от приятелите си. Вярващите, че техните учители биха
им помогнали отново са твърде нисък процент.
Ако се направи съпоставка с отговорите на родителите за въпроса “С
кого детето Ви би споделило, ако нещо го разтревожи при интернет
общуване?”, се открива същата зависимост. Най-много родители (67%) считат,
че децата биха споделили с тях, след това е отговор „с приятел” (26%). Нито
един от родителите не мисли, че детето му би споделило с учител. Интересно е
съвпадението, че детето не би споделило проблемите си с никого – 6% при
отговори на ученици и 5% при отговорите на родителите.
Следващият въпрос изследва рисковото поведение на подрастващите
при интернет общуване. На въпроса “Случвало ли се е да отидеш на среща с
хора, които познаваш само от интернет?” полученото процентно разпределение
на отговорите е следното:
• Не ходя на срещи с непознати – 67%;
• Да, но взимам необходимите мерки – 18%;
• Да, защото не мисля, че нещо може да ми се случи – 11%;
• Друг отговор – 4%.
Тревожен е фактът, че още при дванадесегодишните се получават
положителни отговори. С увеличаване възрастта на децата се наблюдава
увеличаване на положителните отговори, като пикът им е при
петнадесетгодишните ученици.
Следващите въпроси са пряко свързани с виртуалната агресия като риск
при общуването на подрастващите чрез интернет. Отговорите на тези въпроси
показват колко широко е разпространена киберагресията сред тийнейджърите.
Петдесет и седем процента от анкетираните ученици казват, че се е случвало
да получат обидни съобщения по интернет. Процентът е най-висок (71%) при
тринадесетгодишните, което съвпада и с резултатите от направените
международни изследвания. Двадесет и девет процента от децата признават,
че самите те са изпращали подобни съобщения.
Последният въпрос има за цел да се открие до колко учениците разбират
значението на понятието “виртуална агресия”. Ето най-често даваните
отговори:
• Да те обиждат
• Да те заплашват
• Да нахалстват и да искат да си пишат с теб
• Постоянно да те търсят и да следят кога си на линия
• Да ти издадат тайните
• Психически тормоз
• Да ти пращат/искат голи снимки
• Някой да ти открадне паролата на профила
Оказа се, че децата много добре разбират и познават явлението. Дават
точни отговори, съпоставими с определенията на проблема, давани в научната
литература.
3. 2. 2. 2 Анализ на резултатите от анкетиране на родителите
Първите пет въпроса от анкетата за родители са свързани с ролята на
родителите по отношение превенцията на виртуалната агресия. На въпроса
„Според Вас чия е водещата роля за предпазване на децата от опасностите,
които дебнат в интернет?” родителите осъзнават, че ролята им е от огромно
значение и 90% се поставят на първо място. Ролята на учителите отчитат 5%
от отговорилите, а на класните ръководители се дават 2% от отговорите.
Ако се направи съпоставка с отговорите на учителите на същия въпрос,
се отчитат идентични проценти – 89% от учителите поставят на първо място в
системата на педагогическа превенция точно родителите.
Въпросът „Използвате ли програми за родителски контрол?” отново е
свързан с родителския контрол при използване на интернет и компютър от
децата. Ето получените резултати:
• Не, имам доверие на детето – 73%;
• Не, не знам за какво служат – 15%;
• Използвам, смятам, че са ефективни – 10%;
• Друг отговор – 2%.
Процентното разпределение на отговорите на въпроса “Говорите ли
вкъщи относно опасностите, които крие интернет общуването?” е: с „Да”
отговарят 57%, а с „Не, детето ми знае повече от мен за интернет” - 43%.
Шести въпрос изисква свободен отговор. Целта му е да се разбере какво
родителите разбират под термина “виртуална агресия”. Ето някои от най-често
срещаните отговори”:
• Агресия чрез интернет
• Психически тормоз
• Уронване на репутация
• Накърняване на достойнство
• Навлизане в личното пространство
• Сексуален тормоз
• Заплахи
• Обиди
• Вируси
Тревожи фактът, че 31% не знаят значението и не са чували за
проблема, следователно се предполага, че те не биха разпознали симптомите,
ако има проблем с тяхното дете.
Седми въпрос е “Кои според Вас са симптомите, които детето ще прояви,
ако е подложено или е инициатор на виртуална агресия?”. Най-често
срещаните симптоми според родителите са:
• Нервност
• Разсеяност
• Притеснение
• Уплаха
• Агресивност
• Ще избягва компютъра
• Ще се затвори в себе си
• Ще проявява враждебност
• Ще има промени в поведението му
Както се предположи след отговорите на предния въпрос, оказа се, че
32% от родителите не биха разпознали симптомите.
Отговорите на осми и девети въпрос показват готовността на родителите
да се включат в инициативи по превенция на проблема. На въпроса „От къде
търсите информация относно интернет безопасността на децата си?” - на
първо място е поставен интернет с 37%, след това търсят информация от други
родители – 33%, 5% разчитат на училището, а 23% признават, че не търсят
такава информация.
Девети въпрос показва колко от родителите биха се включили в
инициативи по превенция на виртуалната агресия. Според получените
резултати 62% биха се включили, 12% няма да участват, а 26% не могат да
преценят и зависи от конкретното начинание.
Десети въпрос цели да се разбере могат ли родителите да реагират
правилно, ако разберат, че детето им е подложено на виртуална агресия.
Според получените резултати 73% знаят как да реагират, 20% не са сигурни, а
5% признават, че не знаят какво да направят.
Може да се направи сравнение с отговорите на учителите, при които
резултатите са сходни – 61% отговарят с “Да”, 6% с “Не”, 33% с “Не съм
сигурен”.
3. 2. 2. 3 Анализ на резултатите от анкетиране на учителите
Анкетата започва с въпроси, имащи за цел да покажат къде учителите
виждат своето място в системата на педагогическа превенция. На въпроса
„Според Вас чия е водещата роля за предпазване на децата от опасностите,
които дебнат в интернет?” 89% отговарят, че това е работа на родителите.
Отговорът съвпада с отговора на същия въпрос, зададен на родителите.
Единадесет процента от анкетираните учители смятат, че превенцията е
задължение на цялата общественост. Във възможните отговори на въпроса
има вариант, в който водещата роля за предпазване на децата е дадена на
учителите. Тревожен е фактът, че нито един от анкетираните учители не вижда
себе си в тази роля. Явно учителите не осъзнават своето важно място в
системата на педагогическа превенция.
Вторият въпрос е „Смятате ли се лично ангажиран за он-лайн
безопасността на своите ученици?”. Умишлено разделям отговорите на
класните ръководители от отговорите на учители, които нямат класно
ръководство. Докато само половината от учителите, които не са класни
ръководители се чувстват лично ангажирани с виртуалната безопасност на
учениците си, при класните ръководители процентът е много по-висок – 75%.
Явно класните ръководители чувстват по-близо проблемите на децата.
Следващият въпрос има за цел да открие до колко учителите познават
явлението виртуална агресия, какво влагат в това понятие, разбират ли
значението му. Почти 17% отговарят, че не знаят значението на този термин.
Това са основните отговори на поставения въпрос:
• Тормоз в интернет
• Психично тормозене на хора в интернет пространството
• Заплахи и обиди в интернет
• Информация, която провокира агресия
• Нанасяне на страдания върху психиката на детето
• Насилие, упражнявано чрез интернет и медийното пространство
Шестият въпрос изисква свободен отговор и целта му е да се разбере до
колко учителите биха разпознали симптомите, ако техен ученик е подложен или
е инициатор на виртуална агресия. Основните симптоми според анкетираните
учители са неспокойство, прояви на физическа агресия в училище, затваряне в
себе си, асоциално поведение, промени в досегашното поведение. Повече от
5% смятат, че няма симптоми, а 22% отговарят, че не биха ги разпознали.
Седмият въпрос е “От къде търсите информация относно интернет
безопасността на учениците си?”. Двадесет и два процента търсят информация
от интернет, други 22% се допитват до родителите. Тридесет и девет процента
се доверяват на материали, разпространявани от различни организации.
Единадесет процента признават, че не търсят такава информация.
Последните два въпроса са свързани с активността на учителите по
превенцията на проблема и участието им в конкретни инициативи. Тридесет и
три процента са се включвали в класни и извънкласни инициативи, а 67% не са.
Обаче 94% казват, че са готови за напред да участват в подобни дейности и да
работят по превенция на проблема с виртуалната агресия.
След анкетирането някои от изследваните лица проявиха интерес и
желание да кажат какво мислят за разпространението на виртуалната агресия,
да разкажат случки, в които участват лично или имат близки, които са
пострадали. Разказаха как се случва превенцията в други страни, как се
реагира, какво би могло да се използва и в нашата политика за превенция. С
тях проведохме свободно интервю.
Изводи от проведеното емпирично изследване
Учениците прекарват голяма част от времето си, използвайки компютър
и/или интернет
Според направеното изследване, най-интензивно е потреблението във
възрастта 12 – 14 години, след което леко спада и се задържа почти без
промяна в следващите изследвани възрасти.
С увеличаване възрастта на децата, времето в интернет се увеличава,
като достига своя пик около 13, 14, 15 – годишна възраст. През свободното си време учениците използват все повече компютър и
интернет, за сметка на други забавления.
Интересна е съпоставката между отговорите на родителите и учениците.
По-голямата част от родителите (57%) твърдят, че налагат ограничения, докато по-голямата част от децата (66%) не се чувстват ограничени от
родителите си при използване на компютър и интернет.
Две трети от изследваните ученици не се чувстват ограничени от
родителите си при използване на компютър и/или интернет.
Момичетата се разстройват повече от обиди, кражба на профил в
социална мрежа, изпращане на съобщения със сексуални намеци, детска
порнография. Момчетата са по-чувствителни към заплахи и получаване
на компютърни вируси.
Във всички възрасти учениците търсят подкрепа предимно от родителите
си, но с оглед на възрастовите особености, с порастването си децата се
доверяват и търсят подкрепа все повече от своите приятелите.
Тревожен е фактът, че само 1% от учениците търсят подкрепа от своите
учители.
Много от учениците (29%) са склонни да отидат на среща с някого, когото
познават само от интернет. Най-рисковата възрастова група в това
отношение е на 13 – 15 годишните.
Виртуалната агресия е широко разпространена в отношенията между
учениците - 57% от анкетираните ученици са претърпели някаква форма
на виртуална агресия, а 29% признават, че самите те са инициирали
такава.
Най-рискова група по отношение на виртуалната агресия са учениците
около 13-годишна възраст (71% от изследваните казват, че са
претърпяли виртуална агресия, а 29% - са били инициатори на такава),
като получените резултати съвпадат с резултатите от проведени до
момента международни изследвания.
Деветдесет процента от родителите осъзнават своята първостепенна
роля по превенцията на разпространението на виртуалната агресия, но
значителна част от тях (23%) не търсят информация относно интернет
безопасността на децата си.
Само 10% от родителите използват програми за родителски контрол и са
наясно с употребата им.
Една трета от родителите не са чували за тази форма на агресия,
следователно се предполага, че те не биха разпознали симптомите, ако
има проблем с тяхното дете.
Учителите не се считат водещи в системата за превенция на вируалната
агресия, но почти всички от анкетираните (94%) са склонни да бъдат
обучени и да участват в инициативи по превенция на виртуалната
агресия.
Заключение
Потвърди се първоначалната хипотеза, че ако виртуалната агресия сред
подрастващите от 5 – 12 клас се подложи на педагогическо изследване, то това
би позволило да се разработят адекватни превантивни мерки за нейното
ограничаване.
Основните изводи от проведеното изследване са:
1) Учениците прекарват голяма част от времето си, използвайки компютър
и/или интернет. С увеличаване възрастта на учениците, времето в
интернет се увеличава, като достига своя пик около 13, 14, 15 – годишна
възраст. През свободното си време тийнейджърите използват все повече
компютър и интернет, за сметка на други забавления.
2) Най-рискова група по отношение на виртуалната агресия са учениците
около 13-годишна възраст.
3) Рисково поведение в интернет се отчита още при единадесетгодишните
изследвани ученици, следователно мерките по превенция на проблема е
наложително да започнат преди тази възраст.
4) Налага се работа с родителите по отношение последствията от
виртуалната агресия и сериозността на проблема. Резултатите от
изследването показват, че деветдесет процента от родителите осъзнават
своята първостепенна роля по превенцията на разпространението на
виртуалната агресия, но значителна част от тях (23%) не търсят
информация относно интернет безопасността на децата си, а само 10%
от родителите използват програми за родителски контрол и са наясно с
употребата им. Една трета от родителите не са чували за тази форма на
агресия, следователно се предполага, че те не биха разпознали
симптомите, ако има проблем с тяхното дете.
5) На преден план излиза и нуждата от подготовка на учителите като част
от педагогическата превантивна система. Резултатите показват, че
учителите не се считат за водещи в системата за превенция на
вируалната агресия, но почти всички от анкетираните (94%) са склонни
да бъдат обучени и да участват в инициативи по превенция на
виртуалната агресия
С оглед резултатите от изследването и произтеклите от него изводи са
предложени следните мерки и механизми за превенция, приложими на
национално, институционално, групово и индивидуално равнище.
1. Мерки и механизми за превенция на виртуалната агресия на национално
ниво
Това, което би могло още да се направи на национално ниво е създаване
на нова правна рамка, тъй като до момента в България липсва цялостна
концепция за виртуалната агресия като нарушение на човешките права.
2. Мерки и механизми за превенция на виртуалната агресия на ниво училище
Макар че виртуалната агресия сред учениците е ново явление при
първоначалната работа по превенцията училищата биха могли да се осланят
на изгражданите с години и наложени с времето мерки и механизми за борба с
агресията и насилието в училище.
Стъпките за работа по превенция на вируалната агресия могат да се
формулират по следния начин:
Добавяне на понятието виртуална агресия към мерките и механизмите за
справяне с агресията в училище
Формулиране на общоучилищни ценности и правила за поведение,
влючително за поведение в интернет
Повишаване квалификацията на училищните психолози и педагогически
съветници
Повишаване квалификацията на учителите
Провеждане на обучения на учители за работа с ученици по отношение
на онлайн безопасността
Осигуряване на партньорства с външни за училището организации и
специалисти
Привличане на родителите за общи занимания и дейности по превенция
на агресията сред учениците.
Разработване на механизми за осигуряване на своевременна подкрепа
на деца, жертви на виртуален тормоз.
3. Мерки и механизми за превенция на ниво училищен клас:
Провеждане на обучения на учениците за рисковете, които крие интернет
и за онлайн безопасността
Провеждане на разнообразни форми на групова работа, дискусии,
решаване на казуси, споделяне на опит, като се използват
възможностите на часа на класа, до колкото е възможно предмети от
задължителното учебно съдържание, различни извънкласни и
извънучилищни дейности.
Разработване и предоставяне на родителите на актуална, научно
обоснована информация за последиците от виртуалната агресия и
виртуалния тормоз.
Организиране на срещи, семинари, тренинги и игри с родителите
Възпитаване у децата на социални умения и нагласи, недопускащи
агресия във взаимоотношенията.
4. Мерки и механизми за превенция на индивидуално равнище:
За да бъдат тези мерки ефективни е необходимо всеки възрастен да
осъзнае своето място в системата за превенция, особено родителите и
учителите.
Авторът оценява своята отговорност и се чувства лично ангажирана да
предпази децата и учениците си от рисковете във виртуалния свят.
Стъпките през, които преминава и мерките, които започва да реализира
могат да се систематизират по следния начин:
• Идентифициране и изследване на проблема
• Даване гласност на проблема
Много ученици, родители и учители не разбират явлението виртуална
агресия, не са чували за него и не са наясно с последиците. Няма как да се
очаква ефективна превенция, ако хората не осъзнават нуждата от такава.
Започната е индивидуална и групова работа с учениците, родителите им,
учителите. Ориентирани са към източници на допълнителна информация,
проведени са открити уроците, разговаряме за това колко важно е да се
противодейства на агресията и превенцията да започне възможно най-рано.
• Превантивна дейност с учениците
Чрез използване часовете на класа, училищни и извънкласни
мероприятия са проведени уроци по онлайн безопасност с учениците от пети
до дванадесети клас. Заниманията са съобразени с възрастовите особености
на учениците. С учениците от горен курс на обучение е организирана ”кръгла
маса” по проблема, където са дискутираи и анализирани различни ситуации.
Учениците сами са изработили флаери и информационни материали по
проблема. Част от тези материали са показани в Приложение 9.
От важно значение е и обратната връзка, която дават подрастващите –
има ли разбиране на проблемната тема, има ли смисъл от извършените
дейности, какви изменения биха могли да се направят.
Постепенно е започната работа и с учениците от начален курс, тъй като
според научните изследвания, децата от все по-ранна възраст използват
новите средства за комуникация. При работата с малките ученици са
използвани онлайн игри, създадени от центъра за безопасен интернет.
За да се излезе от границите на училището и за да могат повече хора да
бъдат информирани, за да се окаже помощ на повече деца, са създадени
интернет блог и страница в социалната мрежа Фейсбук. Публикуван е и
адресът на електронна поща на автора и всеки, който иска да сподели, да
потърси съвет може да пише. По същата причина е започната серията от
видеоматериали по виртуална безопасност. Основната цел е да се даде по-
голяма гласност на проблема, това е първата стъпка към неговото осъзнаване
и решаване.
Разбира се, това научно изследване и превантивните дейности, които са
извършени са само скромен принос в превенцията на виртуалната агресия.
Глобалното решаване на проблема изисква всеобщи усилия и ангажираност на
всички сектори и институции, свързани с образованието и личностното
развитие на подрастващите. Освен това е необходимо възрастните
(родителите и учителите) да осъзнаят своята отговорност и да подпомагат
формирането на отговорно отношение у учениците към използване на новите
технологии, и всички заедно да се включат в превантивната дейност.
Анализът на научните литературни източници и международни доклади
по проблематиката, както и резултатите от извършените в тази разработка
изследвания, ясно детерминират необходимостта от превенция на виртуалната
агресия, тъй като възможните последствия за жертвите на този феномен могат
да бъдат изключително тежки.
Основни приноси на дисертационния труд Научни приноси:
1. Направено е обстойно проучване на научните изследвания и на чуждия и
българския опит, свързан с изследването и превенцията на виртуалната
агресия;
2. Създадена е собствена методика за изследване на параметрите на
виртуалната агресия;
3. За първи в България е проведено цялостно научно изследване на
параметрите на виртуалната агресия сред подрастващите, което
включва наративно и емпирично изследване на виртуалната агресия
сред учениците от 5-12 клас;
4. Набелязани са конкретни мерки и механизми за превенция на
виртуалната агресия сред учениците от 5-12 клас.
Научно-приложни приноси:
1. Въз основа на резултатите от изследването са предложени мерки и
механизми за превенция на виртуалната агресия.
2. Разработени са и са приложени в педагогическата дейност система от
уроци по темата, съобразени с възрастовите особености на учениците.
3. Приложени са и апробирани в превантивната работа информационни
материали, предназначени за участниците в педагогическата превенция
на виртуалната агресия.
Публикации по темата на дисертацията
1. Тенева, М., С. Маринова, Виртуалната агресия през погледа на подрастващите – сборник доклади на ТУ София, том 63, книга 4, 2013, с. 129-138, ISSN 1311-0829.
2. Маринова, С., Виртуалната агресия и училището като фактор за нейната
превенция” – сборник научни доклади 2013г - УНИБИТ гр. София – под печат.
3. Маринова, С., М. Тенева., Н. Рац, Виртуалната агресия и училището.
Национална научна конференция с международно участие “Образователни технологии”, – Известия, том 24, с.192-195, Каварна, 2013.
4. Маринова, С., М. Тенева., Агресията при децата и нейните форми в
киберпространството. Национална научна конференция с международно участие “Образователни технологии”, – Известия, том 24, с.188-191., Каварна, 2013.
5. Маринова, С., М. Тенева., Кибертормозът – нова форма на агресия сред
децата, Национална научна конференция с международно участие “Образователни технологии”, – Известия, том 21, с. 47-50, Каварна, 2012.
VIRTUAL AGGRESSION AMONG STUDENTS (5 – 12 GRADES) AND ITS
PEDAGOGICAL PREVENTION
With development of information and communication technologies (ICT),
communication between people is developing and transfer into a new environment.
Internet adds new specificity of human relationships and interactions but the most
significant change is reported in personal relationships between teenagers. However,
some characteristics of the virtual environment enable it to be suitable for generating
and developing of aggressive behavior. The researchers call this phenomenon
